Категория: Сандъците

Днес в Sandacite.BG разясняваме какво представляват лампомерите.

Електронните лампи са най-важните градивни елементи на старите радиоприемници, усилватели, телевизори, първите компютри и ред други устройства. За да сме сигурни обаче, че те са в добро техническо здраве и могат да се монтират с доверие в някой апарат, е нужно да ги проверим със специализиран уред. Тази проверка се нарича с думи като ,,изпробване“, ,,измерване“, ,,мачване“, които можете да чуете в радиолюбителския жаргон. Преди време Ви бяхме говорили за българския лампомер ИЛ-1, но тогава пропуснахме да напишем малко общообразователен материал за тези уреди, както сме правили  с други. Сега ще поправим тази грешка – надяваме се да сме от полза.

Апаратите за изпробване и измерване на електронни лампи са най-различни. Освен по методите за изпробване на лампите, те се различават и по конструктивните си особености, по начина на работа и т.н. Общо за всички видове лампомери обаче е, че те имат измервателни гнезда, в които се поставят изследваните вакуумни прибори. Различен е обаче начинът, по който се нагласява режимът на изследваната лампа за отделните измервания. В зависимост от този начин раз­личаваме няколко вида такива уреди. Ето ги и тях:

• лампомер с превключватели. При тези, след като изследваната лампа се постави в съответното гнездо, тя трябва да се нагласи за различните видове измервания и да й се подадат необхо­димите напрежения. Това се постига чрез отделните превключватели. Различните положения на превключвателите са отбелязани или със стойностите на измервателните напрежения, или с цифри, букви или други знаци. В специални таблици, които вървят към апарата, са дадени положенията, в които трябва да се поставят превключвателите, за да се извърши изпробването. Резултатът от тестовете се отбелязва от измервател, сигнална лампа и т.н.;
• лампомер с карти. Тук, след като изследваната лампа се постави в нужното гнездо, тя се нагласява за из­пробване чрез специални измервателни карти и щекери. В лам­помера са предвидени необходимите букси за измервателните напре­жения. За различните видове лампи има отделни карти, на които е означено в кои букси трябва да се поставят щекерите, а резултатът от измерва­нето се отчита с измер­вателен апарат или сигнални лампи. В лампомера обикновено е предвиден и един превключвател, който служи за нагласяване на изпробването, което искаме да извършим. Благодарение на всичко това работата с тези видове лампомери е по-опростена, отколкото с превключвателния. Българският апарат ИЛ-1, който споменахме в началото, е точно такъв.
• лампомер за автоматично изпробване и измерване. При този вид манипулирането е още по-опростено. И при него за отдел­ните видове лампи са изготвени перфорирани карти, обикновено от пертинакс. След като поставим изследваната лампа в съответното гнездо на лампомера, трябва да пуснем измервателната карта в един отвор и да задействаме предвидения за тази цел лост. През дупките на измервателната карта се установяват различни контакти и се включват различни напре­жения към изследваната лампа. Следователно това, което при горния вид лампомери се извършва чрез включването на отделни щекери, при този става автоматично. Резултатът от различните изпробвания и тук се установява чрез измервателен апарат и сигнални лампи

Освен за изпробване и измерване на електронни лампи, и трите вида лампомери може да се използват и за други цели, като измерване на токове, напрежения, съпротивления, кондензатори и др.

Е, това е лекцията днес от нас! Станахте ли по-знаещи? Ако сме Ви подействали стимулиращо, тогава вижте това:

За сериите електронни лампи

See more

В Sandacite.BG подробно проучихме старите касови апарати с ръчка, а сред тях има и български!

Било е време, когато електронните касови апарати още не са били на въоръжение в магазините, бензиностанциите, ресторантите, хотелите и т.н., а вместо тях са се използвали изцяло механични или електромеханични устройства с тегло 30 – 50 и повече кг, наричани контролно-регистриращи каси. Електромеханичните се задвижват от електродвигател. В тази статия ще покажем най-общите черти на тяхната работа и спецификите им.

Смисълът на здрави метални машини като тях е да осигурят пълна отчетност – в тях касиерът въвежда сумите на извършваните през деня продажби, издава касови бележки и след това може да се получат няколко важни отчета. Напр. какъв стокооборот е осъществен през работния ден, коя смяна колко е продала, кои стоки са се продавали най-много през даден период, кой продавач е продавал най-много, колко клиенти са били обслужени, кои часове са били най-натоварени и т.н. Данните от бележките се отпечатват и на контролна лента (заключена в машината), за да се изясняват евентуални разлики в касовите сметки.

Цената на стоката се набира от цифровите клавиши. Машината има толкова колони (вертикални редове) с цифрови клавиши, колкото цифри има най-голямото число, което може да приеме тя. 4 колони – най-много 4-цифрено число (т.е. най-голямата сума, която може да се маркира, е 99,99), 5 колони – най-много 5 и т.н. За нулите няма клавиши – съответният ред се прескача, а нулата се включва автоматично. Отделени вляво са т.н. функционални клавиши – те задействат електродвигателя, за да се извърши дадена операция. Има клавиши (а някъде са отделни бутони) за разпечатване на касова бележка, за събиране, повторение (когато се купуват стоки с еднаква цена), корекция (за да се поправи погрешно набрана сума, преди да е предадена в сметача) и т.н. Тези клавиатури имат следната особеност: когато при маркиране на цена се натиснат съответните клавиши, те остават в натиснато положение, докато касиерът не задейства клавиша/бутона ,,събиране“ (и след това разпечатване на касова бележка и т.н.) – това е, за да има работещият достатъчно време да провери правилността на маркираната сума, и ако е допуснал грешка, да я коригира (с клавиша за корекция).

Машината ни информира в реално време. Горе има индикаторно прозорче към касиера и клиента, за да виждат ясно и двамата каква е маркираната сума:

От процепа най-вляво излизат касовите бележки, а под него има друго прозорче за наблюдаване контролната лента, на която са отпечатани последните няколко извършени операции. Под клавиатурата пък има един дълъг тесен процеп, за който по-нататък ще Ви кажем каква роля играе.

При този тип каси вдясно се намира една голяма ръчка, чрез която касиерката задвижва касовия апарат, за да не прекъсва работата, ако токът спре. Тези ръчки са знаменити; те остават в представата за този вид електромеханични каси – наричат ги ,,ония с ръчките“. Ръчката задвижва главната ос, за да се завъртят частите на механичния сметач вътре, той да пресметне, да се изпишат числата по индикаторите и т.н.

Печатането на бележките се извършва чрез чукови лостове с отлети в краищата им символи; лостовете удрят намастилена лента така, че символите се изпечатват върху хартиена лента, излизаща от ролкодържател. Донякъде е като при пишещите машини. Печатащият механизъм се намира зад странѝцата отляво, която играе ролята на капак и се отключва от касиера със специален ключ. Датата се отпечатва чрез метални кръгове с изпъкнали цифри, които касиерът всеки ден превърта, а в края на месеца – превърта и кръга за отбелязване на месеца:

Тези каси смятат чрез сложна система от зъбчати колелета, бутала, лостчета, лагери и други механични части, които се намират в сложни връзки помежду си. Ще дадем най-общи сведения и какви възли има машината.

Един важен възел е т.н. пресмятащ механизъм, който пресмята стойностите на отделните покупки, направени от един клиент, т.е. изчислява сумата за плащане от него. Тя е отразена и върху касовата бележка, издадена от машината. Когато касиерът свърши с даден клиент, той привежда към нула (изчиства) показанията на пресмятащия механизъм, пресметнал сбора от покупките.

Друго важно място е т.н. събирачен механизъм. Щом дадена сума бъде маркирана и се изпише в индикаторните прозорчета отгоре, тя се обработва от събирачния механизъм. Той я добавя към другите маркирани и така натрупва сумите в една – тя показва колко е навъртеният стокооборот за един отчетен период. Събирачът работи независимо от пресмятащия механизъм.

Има машини с повече от 1 събирачен механизъм. Те се употребяват, когато машината се използва от няколко касиери (при повече щандове, напр. в универсален магазин – облекло, битова химия, книжарница, грамофонни плочи…). Те могат да бъдат най-много 4. В такъв случай всеки от работещите на касата има отделен ключ за нея, без който не може да я задейства. Всеки работещ получава ключ, с който може да задейства само определения за него събирачен механизъм. Така се разделя отчетността (показателите за работата) на колегата от всеки щанд. Това е един вид способ за идентификация и разделяне на отчетността, защото, ако това го нямаше, разделянето няма да бъде ефикасно.

Казахме, че с клавиатурата на тези каси може да се набере число с максимален брой цифри толкова, колкото клавишни колони (вертикални редове) има клавиатурата. Максималният капацитет са събирачния механизъм пък винаги се прави с 2 цифри по-голям. Напр. при клавиатура с 5 клавишни колони най-големият стокооборот, който може да отчете събирачът, е 7-цифрено число (99999,99). Това е трябвало да се знае от управителите на търговските обекти, за да могат при поръчката на касови машини да изберат най-подходящите според натоварването и оборота, които прогнозират, че ще имат.

В разгледаните от нас машини има и други видове броячи, но и тъй като и без това тази статия стана необикновено дълга, ще им обърнем внимание при друг случай.

Под касата виждате и една широка метална основа – това е чекмеджето за монети и банкноти.

Производството на такива контролно-регистриращи каси в България започва в средата на 60-те г. в завод Оргтехника Силистра. На черно-белите снимки виждаме 2 модела – ,,КП“ и ,,КПМ-ЗХ“. Да ги видим какво могат.

И двете машини имат 4 колони с клавиши от 1 до 9, значи приемат до 4-цифрено число. Най-вляво се виждат отворите им за издаване на касови бележки, а по-долу – прозорчетата за наблюдение на затворената контролна лента.

,,КП“ ,,отчита суми за няколко покупки“, което явно описва пресмятащ механизъм, и ,,регистрира въвежданите суми в сумиращ отчетник“, което вероятно е събирачният. Няма бутони за различните щандове (касиери, отдели на магазина), значи е предвидена да се ползва в по-малки търговски обекти само от един касиер. След като въведете всички цифри от цената, натискате големия бутон най-вдясно, сумата се пресмята от пресмятащия механизъм и касовата бележка се разпечатва и излиза. Тя съдържа дата, цените на покупките, обща цена, емблема на търговската организация и др. данни. ,,КП“ средно може да разпечата 3600 касови бележки за 8 ч. Ако сгрешите и въведете невярна цифра, само трябва да натиснете малкия бутон под онзи за въвеждане и погрешно набраното ще се анулира. Води се и контролна лента за набираните (т.н. преминаващи) суми, общата сума и т.н.

Процепът под клавиатурата позволява да се видят показанията на главния събирачен механизъм. По време на работа процепът е закрит. Това е така при всички такива машини по принцип. Касиерът не трябва да знае крайния резултат от показанията на събирача, защото нали касата е не само регистрираща, но и контролна. Сутринта управителят (главният касиер) отваря със специален ключ прозореца на събирачния механизъм, за да може касиерът да се увери, че показанията са на нула, т.е. никой преди него не е маркирал на машината. Сетне прозорецът се затваря и остава така до вечерното приключване и отчитане на наличните суми. Тогава касиерът извършва приключването, съставя отчета си и после пак идва главният касиер, отваря го и сваля показанията на събирачния механизъм за проверка. Това е моментът на истината – сравняват се стойностите на отчетените от касиера пари и натрупания в събирача действителен стокооборот за деня – между тях не трябва да има разлика, защото, ако има разминаване, това означава, че касиерът е допускал грешки.

Моделът ,,КП“ обаче няма чекмедже за пари. Работи с обичайното 220 V мрежово напрежение и потребява 50 W мощност. Дълъг е 500 мм, широк 410 и висок 457. Тежи 46 кг.

,,КПМ-ЗХ“ и ,,ЗР“ са от онези машини, които могат да се обслужват независимо от 4-ма касиери (щандове) – затова са и 4-те бутона с номера от 1 до 4 в най-лявата колона. Всеки касиер (щанд) си има номер и преди работа натиска своя бутон, за да се отпечатва номерът на издаваните касови бележки; така се улеснява и насочването на евентуални рекламации от клиентите. Всеки колега има свой ключ, без който не може да задейства машината и така никой не може да влиза в работата на другия. Тъй като тази машина има 4 събирачни механизма и се ползва от 4-ма работещи, вечерта всеки от тях прави отчет на продаденото само през своя работен ден и отчетът се сравнява с показанията на събирача, отчел стокооборота само от неговата работа. Иначе не би имало смисъл от разделянето.

Бутонът за корекция на погрешно въведени цифри е на съвсем същото място, а средният брой касови бележки за 1 ч. и тук е 3600. Моделът ,,ЗХ“ има касово чекмедже, а ,,ЗР“ – не. Малко физически данни: ,,КПМ-ЗХ“ е с дължина 492 мм, ширина 402, височина 500 и тежи 40 кг; ,,ЗР“ е дълга 368 мм, широка 347, висока 425 и тежи 36 кг. Електрическите данни са 1:1 с тези на разгледания отгоре модел ,,КП“.

По снимките на двата апарата не забелязваме ръчки за в случай на спиране на тока, но някъде те имат възможност да се откачат, когато не са необходими. Затова сме сигурни, че и тук присъства възможността за задвижване с човешка тяга.

,,Ръчковият“ вид касови апарати обикновено имат броячи за превъртането на ключовете, за да предупредят за опит за проникване от неоторизирани лица (снимката е от съветската машина А1Т-4-400-2). Когато си намерим цял-целеничък ,,КП“ или ,,КПМ“ пред нас и наяве, ще Ви кажем дали и при тях е така. J

Тези каси съдържат множество триещи се помежду си метални части, които имат нужда стриктно да се чистят с четка от прах и мръсотия. Необходимо е и да захранваме машината с консумативи. От споменатия капак отляво може да се поставят ново руло лента за касови бележки и ново руло контролна лента, когато старите свършат (краят на рулата се вижда, когато се покаже червена маркировка). Отляво се сменя и мастилената лента за печатане на бележките, когато използваната се изхаби, но има и машини, при които лентата по-рядко се сменя, а са продавани с бутилка специално мастило за намастиляването ѝ. Като цяло грижите са много подобни на тези за механизмите на пишещите машини.

Този вид електромеханични контролно-регистриращи каси са използвани в българските търговски обекти до средата на 80-те г., когато вече масово навлизат електронните им наследници от серията ,,Елка“, пак на Оргтехника Силистра. За първата ,,Елка“ можете да прочетете нашата статия тук ==>

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор

See more

Sandacite.BG изследваме какво е произвеждал Заводът за абразивни инструменти в Берковица!

Без съмнение този завод (до 1991 г. с името на Димитър Филипов) е едно от най-познатите български предприятия, което за голяма радост работи и сега. Дори и така обаче, не е безинтересно да направим едно кръгче из историята му и да разгледаме някои от неговите продукти в миналите десетилетия, още повече че наскоро си намерихме такива за нашата колекция. Положихме доста труд за тази статия и ще се радваме, ако я оцените. :)

Преди всичко,

КАКВО СА ТВЪРДИТЕ АБРАЗИВНИ ИНСТРУМЕНТИ?

Най-общо казано, такива са острите режещи дискове (брусове…), които се фиксират към ротор на преносна или настолна машина, която ги върти с много висока скорост – хиляди, над 10 – 12 000 оборота/сек. Благодарение на това се постига лесно рязане и обработка на твърди материали – метали и др. Скоростите, при които работят тези дискове, са по-високи от тези на класическите металорежещи машини. Заводът в Берковица става най-известен именно с такива дискове. При тях са важни показатели като най-висока възможна периферна скорост, якост и доколко са уравновесени. По-надолу ще научим повече за видовете абразивни дискове и какви такива са произвеждани в ,,Д. Филипов“.

СЪЗДАВАНЕ

Бъдещият ЗАИ ,,Димитър Филипов“ е създаден с разпореждане № 1998 от 30.ХІІ.1962 г. на Министерският съвет на НРБ. То постановява от 01.І.1963 г. да се образува в гр. Берковица завод под наименование ,,Димитър Филипов“ с предмет на дейност ,,производство на абразивни инструменти“. Заводът да бъде подчинен на Управлението по промишлеността – Михайловград. Нормално, Берковица тогава (а и сега) е в този окръг (област).

Какво налага решението да се открие в България производител от този вид?

До откриването на това предприятие, абразивни инструменти (или са както ги наричат тогава – шмиргели и брусове) се произвеждат тук-там из страната в малък мащаб, от частници в малки работилнички, по много примитивен начин. В последните години преди 1962 към ЗММ (Завод за металорежещи машини) – София, се оформя цех за шмиргели, който произвежда ограничен брой видове такива пособия и задоволява само вътрешнозаводските нужди. С разрастването на машиностроенето в страната ни обаче, нараства и необходимостта от все повече и по-различни видове абразивни инструменти, които са жизненоважни за развиващото се тогава машиностроене. Тези нараснали нужди започват се задоволяват вече главно чрез внос на инструменти от чужбина. Обаче това е скъп импорт и заангажира много ценна валута! Ето защо се налага и откриването на отделно предприятие за серийна изработка на абразивни инструменти в България.

Първите подготвителни работи около строежа започват още на 3.ІІ.1960 год. Първоначално цялата документация е изготвена, предвиждайки създаването не на такъв завод, а на ДХК (Държавен химически комбинат) – цех за шмиргели – който да бъде под ведомството на ДИО „Химическа промишленост“. Обаче когато строителството се завършва и с гореспоменатото разпореждане № 1998 от 30.12.1962 на МС, заплануваният обект се преобразува в предприятието, което упоменахме още в заглавието на статията.

Поради специалното естество на производството, което е ново за страната ни, се поражда необходимост от нови специални машини и обучени специалисти и работници. За целта, както редовно е правено в онази епоха, са ангажирани съветски специалисти – инж. Александър Сергеевич Черноярев, Вениамин Иванович Проворников и инж. Пьотр Михайлович Савченко от различни заводи за абразивни инструменти в СССР – които оазват ценна помощ. Със знанията и опита си те спомагат за оборудването на завода, а инж. Савченко провежда в София (а в периода на пробната експлоатация – и в Берковица) курсове за подготовка на кадри.

През студената зима на 1962 – 1963 г. строителните работи биват окончателно завършени и през март 1963 г., под ръководството на инж. Савченко, новият Завод за абразивни инструменти ,,Димитър Филипов“ е пуснат в пробна експлоатация. От 01.VІ.1963 г. той преминава в пряко подчинение на Комитета по машиностроене. Официалното пускане на завода в експлоатация стана на 25.ІХ.1963 г.

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ

Според това, което четем в документите от ввремето на откриване, предмет на дейност на ЗАИ ,,Димитър Филипов“ е производството на абразивни инструменти с керамична и магнезитова свръзки, в порядък от 8 мм до 750 мм в диаметър и диамантни инструменти с метална свръзка.

Суровинната основа за производството е следната: абразивни материали – електрокорунд, бял и нормален карборунд – зелен и черен, различни зърнености (всички от вносни източници); и свръзка – материали българско производство.

Производственият процес за основната продукция – абразивни с керамична свръзка – има следната технологична структура:

1. Изготвяне на свръзки в отдел „Свръзки“
2. Смесване на компонентите в смесителния отдел
3. Формоване в отдел „Формовка“
4. Сушене в сушилни
5. Термична обработка в отдел „Термичен“
6. Механична обработка в отдел „Механична обработка“
7. Изпитване на качествените показатели в „Изпитателна станция“
8. Предаване на ДСО „Терснаб“ – база Берковица.

Към основния цех с гореспоменатите отдели са и тези за абразивни инструменти с магнезитова свръзка и за дребна продукция. Диамантните инструментиса са обособени в отделен цех.

Механичната поддръжка на машините и съоръженията в основния цех се извършва от ремонтно-механичния цех, а по електрочастта – от електротехническата работилница при завода. Има също и дърводелна работилница.

Горе прочетохме, че суровинната база идва цялата от износ! Тогава е логично да се запитаме: не става ли прекалено скъпо производството? Ами не – интересно е да се отбележи, че според изчисления, направени в новия завод в началото на 1964 г., произведените абразивни инструменти са от 2 до 3 пъти по-евтини от внесените такива, въпреки че изходните суровини, като електрокорунд и карборунд, са от внос!

ПРОИЗВОДСТВА

Така… а сега да се пренесем десетилетие и нещо напред и да разгледаме някои производства на завода от втората половина на 70-те години!

Ние последната събота, докато се разхождахме из Битака, си намерихме ето този абразивен диск – изцяло метален, от началото на 80-те, с работна периферна скорост точно 80 м/сек:

Ето и някои данни за тези дискове като цяло – максимално допустима работна скорост, скорост на изпитване, без дискът да се е разкъсал, и други:

Ето четири вида абразивни дискове.

Високоскоростните абразивни дискове са предназначе­ни за грубо обработване, почистване и рязане на де­тайли от метални (чугун, стомана, алуминий, бронз, мед, месинг) и неметални материали (бетон, мрамор, етернит, гранит, керамика, пластмаси и др.) при ра­ботна периферна скорост 80 м/сек. Използват се в машиностроенето, металургията, корабострое­нето, строителството и др.

Отрезният абразивен диск се равнява на фрезов инстру­мент с хиляди режещи зъби, които в процеса на ряза­не непрекъснато се самозаточват поради откъртване на затъпени и освобождаване на нови остроръбести абразивни зърна. При работа с отрезните абразивни дискове се постигат висока скорост на рязане, пра­вилност и точност на сечението, гладка и чиста отрезна плоскост, неизискваща допълнителна обработ­ка, незначително загряване на материала. Използ­ват се за свободно ръчно рязане с подвижни (ръчни) шлифовъчни машини и на стационарни циркуляри при рязане на големи сечения.

Ето някои данни за конкретни модели на завода:

ВИСОКОСКОРОСТНИ ОТРЕЗНИ ДИСКОВЕ НА ЗАИ – БЕРКОВИЦА Диаметър Д Височина Н Отвор д 178 2,5 22,2 203 2,5 22,2 230 2,5 22,2 254 2,8 22,2 305 3 2 22,2;32 356 3, 6 51 406 4,0 51 457 4,4 51 508 4,8 51 610 7,5 51

Характеристиката на отрезните дискове е в зависимост от предназначението им, вида на материала и характера на работния процес. При избора им трябва да спазваме следните указания:

Означение на характеристиката на диска	Вид на материала	Предназначение и харак­тер на работния процес
К10	Чугун, желязо, закалена стомана, конструктивна стомана, черна ламарина	При рязане на малки и го­леми сечения с преносими и стационарни машини
К12	Инструментална стомана, закалена стомана, неръж­даема стомана, алуминий, бронз, мед, месинг	Високопроизводителен уни­версален диск, подходящ за тръби, оси, профили
К14	Неръждаема и киселинно- устойчива стомана, висо­ко легирана и бързорезна стомана	При високи изиснвания към външния вид на отря­заните повърхнини
К30	Бетон, цимент, етернит, гранит, мрамор, строител­на керамина. Пластмаси и подобни изкуствени мате­риали	За сухо рязане на скални и изкуствени материали

 

Грубошлифовъчните абразивни дискове работят на пре­носими (ръчни) шлифовъчни машини. Използват се за същите цели, както обикновените дискове с керамична и бакелитова свръзка – за грубо обработване, почист­ване на отливки и заварки. Високата им работна пе­риферна скорост 80 м/сек и голямата механична якост ги правят високоефективни с 4 – 5 пъти по-висо­ка производителност от обикновените абразивни дис­кове. Ето и характеристики на някои такива модели за завода, който разглеждаме:

Характеристиката и на грубошлифовъчните дискове е в зависимост от предназначението им, вида на обработвания материал и изискванията към работния процес. Ето и какво трябва да отчитаме, когато избираме какъв такъв да поръчаме:

Означение на характеристиката на диска	Вид на материала	Предназначение и харак­тер на работния процес
210	Сив и бял чугун. Обикновена и закалена стомана, конструктивна стомана, нормални заваръчни шевове, бронз, месинг, мед	Високопроизводителен, грубошлифовъчен ,,твърд” диск с минимално иконо¬мично износване
220	Инструментална .стомана, неръждаема и киселинно- устойчива стомана, специални и твърди заваръчни шевове	Грубошлифовъчен ,,мек” диск, даващ гладки по¬върхнини без изгаряне на материала
205	Чугун, обикновена стомана, конструктивна стомана, заварки	,,Много твърд“ и бавноизносващ се диск
318	Бетон, цимент, етернит, гранит, мрамор и други скални материали. Алуминий. Пластмаси.	Диск с висока производителност за скални и изкуствени материали, меки метали – алуминий и др.

 

Скоростните абразивни дискове се изработват с абра­зивни зърна от елентрокорунд и от силициев карбид, споени с бакелитова свръзка и армиращи материали с високи механични качества. Поради това имат висока механична якост и гарантирана безопасност на труда при работа.

На нашия диск горе сигурно сте забелязали един код от букви и цифри, който носи различна информация за дискав. Това е неговата т.н. сигнатура. Всеки знак в нея има смисъл, дава сведения за характеристиките. Напр. скоростните абразивни дискове се маркират със следните данни:

ЗАИ – завод производител                     (марка на завода)

178             х              2,5           х            22,2                              К12

(външен                (височина)        (диаметър                     (означение на

диаметър)                                             на отвора)                    характеристи­ката на диска)

Избора на абразивния диск правим в зави­симост от материала, който ще обработваме, употребя­ваната машина и характера на работния процес, като имаме предвид препоръките, които Ви даваме пък ние в тази статия. След напра­вения избор поръчката ни трябва да изглежда напр. така:

А сега да видим как продължава историята на завода!

Развитието на НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ПРОИЗВОДСТВА е следното.

От началото на 1969 г. започва производството на абразивни инструменти с магнезитова свръзка.

От четвъртото тримесечие на 1969 г. започва производството на диамантни инструменти с метална свръзка, а през 1976 г. и производство с бакелитова свръзка. От началото на 1974 г. започва редовно производство на скоростни армирани абразивни дискове с бакелитова свръзка по лиценз на фирмата „Слимаверке“ – Швеция. През периода 1981 – 9 г. се извършва обновяване и модернизиране на оборудването в двата цеха на завода с автоматизирани специализирани за абразивното производство машини от специализираните фирми: „Амни“, „Рипъл“, „Дикерхов“, „Комаге“, „Шенк“ от ФРГ. През 1983 г. е построено хале с размери 9 на 138 м за построяване на нова тунелна електропещ. Новата пещ от „Керабедорф“ – ФРГ е построена през 1984 г. и на 08.Х.1984 год. – пусната в пробна експлоатация.

След това е модернизирана и от м. декември 1985 г. пусната в пробна експлоатация и 3000тонна хидравлична преса „Римъл-Дикерхов“. Автоматизирано е изцяло едното работно място за дискове от 300 мм до 450 мм и частично второто за дискове 500 – 600 мм с височина до 300 мм.

През периода 1989 – 1993 год. се разширява производството на диамантните инструменти с усвояване на турбодискове и сегментни дискове за мрамор-гранит. В керамичното производство се разшири номенклатурата, като са усвоени до 4 мм и диаметър от 600 до 900 мм, за което се монтираха две камерни пещи. Усвоени са и керамични инструменти с височина от 100 до 200 мм. В бакелитовото производство се разшири номенклатурата при неармираните изделия от 3 до 0.5 мм.

В началото на 1990-те г. има спадане на производството на абразивни инструменти, защото те са ползвани в машиностроителните заводи, а много от тях затварят врати през този период…

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ДЕЙНОСТТА

Най-доброто свидетелство за работата на дадено предприятие, разбира се, е неговата продукция. Но ние тук искаме да отбележим и техническата документация, създадена в завода. В резултат на неговата дейност, в ЗАИ – Берковица се създава научно техническа документация, която се дели на две групи:

• първа група – технологична документация, се включват целите технологични процеси на различните производства, оформени като заводски нормали и рецептурните състави;
• втора група – конструктивната документация, се включва предимно технологичната екипировка, оформена също като заводски нормали и някои бързоизносващи се части на технологичното оборудване

В първите години след 1990 г. няма разработвани нови технически документации, само в отделни случай е имало доразработване на някои детайли.

ПРЕОБРАЗУВАНИЯ

Като повечето заводи, работили през периода до 1990 г., и този за абразивни инструменти е многократно преобразуван и включван в състава на различни производствени обединения. Ето по-подробно за това – може пък да е полезно…

От 1.VІІ.1965 г. ЗАИ ,,Д. Филипов“ влиза в системата на ДСО ,,ЗММ“ (Държавно стопанско обединение ,,Заводи за металорежещи машини и инструменти“) – София, а от 01.VІІ.1966 г. работи по нова система на ръководство. След образуването на ДСО ,,Инструментална промишленост“ в  Габрово от 01.Х.1974 г. ЗАИ ,,Д. Филипов“ е включен в неговия състав. От 01.ІІ.1977 г. обаче заводът отново е прехвърлен към ДСО ,,ЗММ“ – София, а от 01.ІV.1982 г. влиза в състава на НПК ,,Металокерамика“ – София. От 01.ІІІ.1987 г. заводът преминава на подчинение към новото СО ,,Металокерамика“ и от ,,Завод за абразивни инструменти“ е преименуван в Завод за металокерамика (ЗМК) ,,Д. Филипов“.

А какво се слючва със Завода за абразивни инструменти СЛЕД 1990 г.?

С решение на Окръжен съд – Михайловград № 1787 от 4.ХІ.1991 г., вписано в регистър том 1 стр. 151, партида 10, заводът се преобразува в Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с наименование ,,ЗАИ“ ЕООД – Берковица с предмет на дейност производство на абразивни инструменти, търговия в страната и чужбина, основна сфера на дейност машиностроителна и металообработваща промишленост и управител Иван Александров Иванов.

Във връзка с Заповед № РД 17-22 от 01.ІІ.1996 г. на Министерство на промишлеността, на основание чл. 261, ал. 2 и чл.147, ал. 2 от Търговския закон и във връзка с чл.10, ал.1 от ПРУПСДП, приет с Постановление на МС № 7 от 1994 г. дружеството се преобразува в Еднолично акционерно дружество (съгласно решение № 17-87 от 13.02.1996 г. на Окръжния съд гр. Монтана.). Решението е публикувано в ДВ, бр.103 от 1997 г.

Михайловградският окръжен съд с решение № 1787 от 13.ІІ.1996 год. регистрира преобразуването на ,,ЗАИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, бул. ,,Замфир Попов“, в Еднолично АД с държавно имущество – фирма ,,ЗАИ“ ЕАД и с предмет на дейност: производство на абразивни инструменти, търговия в страната и чужбина.

Дружеството е с капитал 152060000 разпределен в 152060 поименни акции с номинална стойност 1000 лева. То поема всички активи и пасиви, както и други права и задължения на ,,ЗАИ“ ООД гр. Берковица. Управлява се от съвет на директорите: Александър Димитров Попов, Константин Първанов Коцев, Кирил Ников Терзиев и Бранимир Борисов Ангелов и се представлява от Бранимир Борисов Ангелов.
Съгласно Заповед № РД – 21-60 от 24.І.1995 г. на Министерството на промишлеността е открита процедура за приватизация на 90 % от ,,ЗАИ“ АД чрез инвестиционни бонове..
С решение № 638 от 03.VІІ.1996 г. на МС се изменя относителният дял на капитала от държавното участие чрез инвестиционни бонове – 67 процента.

Що се отнася до настоящия момент, ЗАИ – Берковица работи, произвежда активно и в Гугъл може да намерите подробен сайт с информация за него. Не сме го посещавали, но ни се струва един добър пример за запазено българско производство, което не трябва да се изоставя!

Ако тази статия Ви беше интересна, то защо да не разгледате и още една публикувана при нас заводска история…

История на завод Електроакустика Монтана

See more

В Sandacite.BG открихме старо БГ осветително тяло за автобуси!

Както знаете, в нашия сайт сме запалени колекционери на старата родна техника, а една от най-притегателните области е автотранспортната. Всеки път, когато успеем да открием някое старо българско превозно средство или поне части за такова, се чувстваме, сякаш сме изнамерили гърнето със златото. Нещо такова ни споходи и днес, когато в един каталог на Завода за осветителни тела ,,Светлина“ В Стара Загора от 1966 г. открихме този плафониер, сниман как осветява красивия салон на стар автобус, вероятно някоя Шкода. Щастливи сме от възможността да го споделим с Вас, нашите верни читатели. Надяваме се много да му се зарадвате! :) Вижте го на снимката горе колко хубаво се връзва с широкия светъл салон на автобуса ,,Чавдар“ М80. А той какъв е чистичък и излъскан… красота!

Макар отрасловата нормала (ОН – това е вид стандартизация, уреждаща нормите, на които дадено изделие трябва да отговаря) на този плафониер да е с дата 1966 г., такъв сме виждали и в каталог на същия завод от 1963, затова смятаме, че производството на този осветител започва още в началото на 60-те – напр. 1961 или 1962 г. Характеристиките му са абсолютно същите, сравнихме ги внимателно! Той е предназначен да осветява салона на автобуси и кабината на камиони. Проектиран е да се монтира в различни марки и модели, но навсякъде да стои естествено. В смисъл, едва ли е замислен специално за ,,Чавдар“, макар да знаем, че Ви се иска… То и на нас ни се иска :)

Осветителното тяло има корпус от стоманена ламарина, която отвътре и отвън е боядисана с бял алкид емайл-лак. Затворен е със също стоманена гривна, която е обработена старателно – никелирана и хромирана, а отвън е гланцирана. Към нея е прикрепен предпазител от матирано стъкло.

Към дъното на корпуса (пада се откъм тавана значи) са монтирани две фасунги тип 1Б-15. Цокълът на крушките, с които работи, е BA-15S. Те са две с мощност до 15 вата и напрежение 6, 12 или 24 волта (подавано от акумулатора, разбира се).

Самият осветител се фиксира към тавана на автобуса с четири винта М4. Като физически данни можем да кажем, че той тежи 400 грама, висок е 60 мм, а диаметърът му е 180.

Мхм… А някой ,,Чавдар“ над блока кога? :)

1970 – идва новият автобус Чавдар 11Г-10!

See more

Sandacite.BG изнамерихме стар БГ водонагревател за чешма отпреди няколко десетки години!

След пътешествията нърху колелата на Булгаррено и пътуването през времето до времената на Царство България, дойде време да се върнем в нас, а един от първите признаци на уют в жилището ни е течащата топла вода. Когато тя не е централна обаче, се налага да я загряваме по самосиндикален път, включвайки бойлери или нагреватели, свързани към чешмата напр. Като ето този, който ще Ви покажем сега!

Ако помните, преди време Ви бяхме предложили СТАТИЯТА за Първия бг нагревател за течаща вода НТВ-1 от 1956 г. Неудобството при него обаче беше, че той не можеше да се включва и изключва сам и трябваше потребителят да му асистира – първо да пускаме водата да тече, преди да го включи, а сетне да го изключи и едва тогава да спре водата. В противен случай НТВ-1 ще работи на сухо и ще прегори съвсем бързо.

Още навремето това е осъзнато като недостатък на този модел и само четири години по-късно в завод Елпром Варна са се постарали да го отстранят, създавайки днешния ни персонаж. При него нещата стоят по съвсем друг начин… но да не избързваме.

Този водонагревател също е предназначен за получа­ване на течаща топла вода направо от водопроводната тръба. Той има входящ отвор с вътрешна тръбна резба 1/2″, чрез който се свързва с  с водопроводната мрежа. Водното пространство, в което се затопля водата, не е подложено на налягането на мрежата.

Нагревателните елементи, с които си служи моделчето, са тръбни и доста дълготрайни.

А ето и откъде идва автоматичното при новия модел от 1960 г. Уредчето има биметален термо­регулатор, който ограничава  максималната температура на водата до 85° С. Включването и изключването на нагревателите към електрическата мрежа става чрез живачен прекъсвач, свързан с терморегулатора, и чрез лостова система с чешмения кран за топла вода. Тази конструкция прави така, че нагревателите да се включват само тогава, когато завъртим крана за топла вода. Това е важно, защото така се гарантира, че нагревателят ще се включи едва след като е пусната водата, а и че ще се изключи, преди тя да е спряла, и няма да изгорим нищо. :)

Ето и още една графика, илюстрираща неговата работа:

За да завършим статийката си за него, ще дадем и техническите му данни. Произвеждан е за 220 волта напрежение и потребява 4 киловата мощност от мрежата. Размерите му са такива, че няма да Ви притеснява в кухнята или банята – височина 300 мм, диаметър 105; тежи 5 кг, затова мислим, че може би ще е лесно да го монтирате и без да го фиксирате със специална скоба за стената.

Сега никъде не пишат ,,автоматичен нагревател за вода“ напр., защото се предполага, че всички са автоматични. През 1960-а обаче това не е било така и появата на този е била новост! За съжаление обаче, засега не успяваме да си намерим за колекцията такъв. Само НТВ-1-то сме намерили. Ако срещнете някъде, не се колебайте да ни звъннете – 0896 625 803. Поздрави!

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

See more

Ухаа! Sandacite.BG изнамерихме мегастари български високоговорители от царско време!

Здравейте, запалянковци на старата аудиотехника! Дойде време да Ви покажем нещо, което е достойно попълнение към всичките ни публикации досега, описващи техниката от Царство България. Такава публикация досега никъде няма и няма къде да откриете. :)

Преди време в една публикация за стари техническа реклами бяхме пуснали и ето това каре на производителя на високоговорители Обретен Дончев на бул. Мария Луиза, с което за първи път зарегистрирахме и обнародвахме свидетелство за произвеждани такива изделия в България. Тази реклама е от 1937 г.

Сега обаче се оказа, че фирмата ,,Електрон“ на Николай Джебаров също е произвеждала високоговорители. Те са били от няколко различни вида, за тях имаме повече данни и сега ще Ви кажем всичко, което знаем. Тези модели са били актуални за фирмата към 1939 – 40 г.

Първо са репродукторите от електродинамичен тип. Те са следните модели:

• 4-ватови, 20 см, с малък изходящ трансформатор; същите, но с голям траф; 22 см – пак модел с голям и с малък траф – като тоя долу демек:

• 6-ватови, за които обаче по-подробни сведения нямаме:

• 15-ватови за усилватели ,,Електрон“ до 15 вата с възбуждане:

• 25-ватови – абсолютно същите
• и накрая 50-ватови за усилватели ,,Електрон“ 50 – 60 вата с възбуждане

Споменати са усилватели на същия производител; повече информация за тях можете да намерите в нашата статия ТУК, която им посветихме.

Изработвали са и магнитни високоговорители – а) за малки мощности и б) ,,с голям магнит“:

И третият вид са перманентните високоговорители ,,от най-съвършено качество“, които виждате и на снимките. Те са 3-, 4- и 6-ватови; ясно виждаме и къде са техните ,,уши“, през които минават винтовете за монтиране в дървената кутия, която ще обитават:

Този каталог може да се опише като истинско съкровище – показа ни неща, които изобщо не знаехме, че някога са произвеждани в България! Всъщност това е най-ценният вид стара техническа литература. А Вие, ако имате някъде подобни хартишлаци, не ги къткайте, а направо се свържете с нас – има ни  горе вдясно в ,,Контакти“. Поздрави! :)

Военнополеви телефони от Царство България

See more

В Sandacite.BG Ви запознаваме с някои интересни достижения на технологичната мисъл – като щепсел- и щекер-фасунгите!

Ако сте на поне 25 години, то със сигурност знаете какво означава думата ,,щекер“ – съединител (обикновено беше бакелитов), койото се включваше в специално гнездо на различните ютии, скари, котлони и т.н. Само че освен дето те имат различни подробности, които досега не сме описали както си трябва, тази дума присъства и в названието на друг вид електротехнически части… Всичко това ще Ви опишем днес!

И така, да започнем сега с устройството на щекера. Първите български щекери са произвеждани в завод ,,Климент Ворошилов“ в София в средата на 1950-те години, а малко след това производството им е прехвърлено в русенския ,,Найден Киров“.

Тялото на щекера се състои от 2 части една върху друга, от които едната – долната – можем да наречем ,,главна“ или ,,легло“ (сега ще разберем на какво), а другата – ,,капак“. Леглото и капакът лягат едно върху друго и се пристягат с два или три винта – според модела. В леглото влиза кабелът, минава през скоба, която го фиксира, и сетне от него излизат три жици. Едната е за заземяването – тя се увива около винт в средата, който се затяга. Другите две отиват по-напред, като пак чрез винтове всяка от тях се фиксира към клема, която излиза извън бакелитовото тяло. Тоест отвън имаме две клеми, а върху тях е нанадена порцеланова рамка. (Скобата на входа на щекера е там, за да не се пренасят опъванията и извиванията му върху местата на съединение с клемите.) Клемите са така изработени, че всяка оформя дупка, в която влиза по един от двата щифта на консуматора, който ще захранваме. Отвън изглежда така – ето Ви съвременен бг щекер:

Обаче неговият събрат от средата на 50-те има по-друг вид:

Щекерите, произвеждани тогава, са не само в черен, но и в кафяв цвят! Контактните им клеми, пластинките на заземяването и т.н. са от месинг и са никелирани – за разлика от на тоя горе, на който вече не са. Винтовете, гайките им и т.н. при 50-арските щекери са от стомана и са поцинковани или оксидирани.

От тази епоха има и друг модел щекери, които на мястото на гумената тръбичка (която виждате на входа на кабела) имат навита спирално пружина. Тя обхваща кабела на последните около 2 см преди входа му в бакелитената кутийка – ето така:

А ето и как е изглеждал един тогавашен кабел с щепсел и щекер – с хубава кафяво-бежова оплетка:

Има и един 50-арски модел с екстра, от който обаче са произведени по-малко екземпляри. Той има отстрани бутонче, което играе ролята на ключ за прекъсване на веригата, но, както казахме, такива са правени малко. Ето, виждате бутончето в издатината:

Тогава са произвеждани и щекери, наречени еднофазни (т.е. монофазни, а има и триполюсни), като този тук:

Той също има тази пружина, за която споменахме по-горе. А има и други, още по-специфични щекерни съединители – напр. за включване на детска ютия, на захранващ кабел в радиоприемник… Те са съвсем мънички и тънки, колкото да има къде да се фиксират жиците към клемите.

На принципа на щекерите са правени и ето тези съединители, които са използвани да се удължават кабели. Мястото, където се поставя щекерът на кабела, е така направено, че да не можете да допрете клемите и щифтовете на щепсела отсреща:

Виждате ли колко умно! А ние пък сега си спомняме колко често сме виждали просто обикновен кабел с щекер и в него включен щепсел на друг шнур  – тоест онзи с щекера просто е използван като удължител! А съединението се мандърца ли, мандърца и само чака някой да пипне щифтчетата…

Такаа.. а сега, след като достатъчно добре разгледахме щекерите, да хвърлим поглед и на две малки дяволски джаджички!

Първото е т.н щекер-фасунга или разклонителна фасунга. Също производство на русенския завод от средата на 50-те. Тя представлява бакелитена комбинация от обикновена фасунга за цокъл Е27 + контакт (незаземен, разбира се). Идеята е да завинтите тази дяволийка във фасунгата на лампата от тавана, после в щекер-фасунгата да завинтите крушка, а същевременно Ви остават цели 2 контакта свободни – по 1 от всяка страна – към които да свържете консуматори. Дават я до 100 вата обща консумация на всичко – крушка + навързаните потребители. Чували сме от доста хора, че още си ползват такива в мазетата. Ставала е и за нерегламентирано ползване на ток, затова са я наричали и ,,айдук-фасунга“ или ,,крадец“, защото когато се ползва напр. в мазето, изразходваната електроенергия е за сметка на целия вход:

Съществува една хипотеза за появата на този вид устройства. Когато в началото на XX век започва електрификация на централните части на градовете, типовият монтаж за жилище е бил от само една висяща фасунга и ключ за нея на стената. Не са слагали въобще контакти в началото! След като на пазара в съответния град се появяват и електрически уреди, с тях започват да продават и порцеланова (не бакелитена като тия) фасунга-щекер. Такива наскоро бяха намерени в стара къща в центъра на Варна, която събаряха – още висери от тавана. Сред първите и най-продавани електрически уреди в България през 1920-те са били ютиите напр. и именно те са се включвали в щекер-фасунгата.

Съществува и ,,реципрочното“ устройство – т.н. щепсел-фасунга, и тя от 50-те г. Тази пък щуротия е за да си включите крушка там, където няма цяла лампа, но пък разполагате с контакт! Това е фасунга, която завършва с обичайните два щифта за включване в обикновен стенен контакт. И на нея й дават 100 вата максимална консумация:

Между другото, има и обикновени фасунги (нещекерни), но снабдени с ключе отстрани (пак във вид на бутонче), за да си включвате и изключвате лампата, без да вадите цялата инсталация от контакта:

Както виждате, интересни достижения на битовата електротехника изровихме този път! Мдаа… защото историята на българската техника никога не свършва! :)

История на осветлението в София отпреди Освобождението

See more

Вижте в Sandacite.BG схема на стар метроном!

Знаете ли какво е метроном? Няма нищо общо с метро обаче. :) Това е устройство, което издава удари през определени (равни) периоди от време. Звучи като нещо подобно на часовник, но всъщност е предназначен за занимаващите се с музика – на тях им е полезен да се ориентират за темпото, докато изпълняват дадена творба. В началото метрономите са били механични, а сега има и електронни.

Поводът да Ви пишем сега за това е една българска схема от 1940 г., която открихме. В нея се разглежда как радиоприемник може да се преобразува в метроном. Публикувана е в тогавашното списание ,,Наука и живот“. Готови ли сте да я проследите?

,,Един добър метроном можем лесно па си направим от радиоприемник, който вече ще се нарича радиометроном. Той ще може да чука до сто и повече пъти в секунда, а ако трябва – и само веднаж в минута.

И най-обикновеният регенератор[ативен приемник], без съпротивлението при лампата, се превръща в метроном. Необходимо е също паралелно на гитерния блоков кондензатор  да се постави друг от около 10,000 см. Практически първият може да бъде заменен с другия.

Регулировайки обратната връзка, можем да изменяме честотата на ударите. За удобство можем да поставим под шайбата на обратната връзка скала, градуирана с помощта на втори метроном или секундомер. Такъв един градуиран метроном трябва да има постоянни напрежения на отоплението и анода.

Действието му се обяснява така.

В кондензатора С се натрупва електричество. То може дълго време да се събира, но след това бързо се разрежда чрез доста голямото съпротивление на лампата. В момента на разряда лампата се „отваря“ и пропуща анодния ток през високоговорителя. След характерния звук лампата отново се „затворя“ до новото й разреждане.“

Виждате ли как едно надникване из старите технически книги  и списания може да разшири знанията ни за устройства, употребявани и досега! Затова трябва по-честичко да се ровим в едновремешните научнопопулярни четива.

Още интересни схеми и  технически решения можете да откриете споделени и на нашата Facebook страница – https://www.facebook.com/sandacite