Категория: Сандъците

Разглeдайте в Sandacite.BG този кран за камион на име Явор от завод Хидравлика Казанлък!

Чували сте за този завод, нали? Започва да работи през 1961 г., но води началото си още от българо-италианската самолетна фабрика ,,Български Капрони“ АД (1930 г.), функционирала до 1942 г.

В десетилетията, когато България е мощна държава, завод Хидравлика Казанлък изнася хидравлични помпи за Италия. Сега този производител съществува под името Капрони АД, но ние ще се занимаем с един по-далечен момент от историята му, когато е произвеждан този симпатичен кран, който виждате на снимката по-горе. Нарича се Явор – да, наистина, КХС 60 тип Явор! :)  Той е доста известен и използван навремето, защото дори и Гугъл ни го дава като подсказка в търсенето.

Производството на тази машина датира от втората половина на 70-те. Тя е товаро-разтоварачен кран – виждате го как се труди върху каросерията на този камион. Кранистът насочва крана, той сграбчва товара, вдига го и го разтоварва където го насочите. Машината може да работи както монтирана върху някакво транспортно средство, така и да се застопори направо върху земята, стига тя да е твърда, а не рохка или кишава. :) Може да повдигне товара най-много на 7,2 метра височина, а дължината на стрелата му е 5 м. Внимание – не стойте под стрелата! Ние веднъж минахме и знаете ли как ни се караха…

Явор може да се върти на 360 градуса, което му дава големи възможности да разтовари нещата на 5 ме диаметър спрямо себе си. Има товарен момент 60 килонютонметра (kNm) – оттам му е 60-ката в названието, не от 1960 година… Още нещо за него знаете ли? Да ни допълните така. :)

А България в миналото е произвеждала и свои багери. Този виждали ли сте го някъде?

Майчицее, вижте новото откритие на Sandacite.BG – страхотен радиограмофон Херц от на баба Ви времето!

Днешната ни публикация прави едно истинско откритие! :) Със сигурност всички знаем много за онези големи музикални шкафове, които приличат на ракли и комбинират радио и грамофон в едно (а имат и възможност за включване на външен магнетофон) и така превръщат хола Ви в истински домашен аудиоцентър. Свикнали сме обаче да свързваме тази представа обикновено със серията Хармония, а за първи български радиограмофон (радиошкаф) да броим Хармония РШМ`60 от от 1960 г. Да, ама – не щеш ли! – оказва се, че България е произвеждала такива апарати и още през втората половина на 30-те! Това е още един интригуващ щрих към доста непознатата история на нашата техника от онази епоха и ние сме радостни, че сега можем да споделим новите си знания с Вас.

Този чудесен апарат, който виждате най-горе, открихме в една разтваряща се рекламна дипляна на известния предвоенен радиопроизводител Херц. Да, не притежаваме пред нас и наяве това великолепно нещо, но нищо не ни пречи да си помечтаем да го намерим някой ден. Адресът на работилницата е: Радио-лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69 (или на ъгъла с ул. Струма, както е означено тук. :) Името Херц отдава почит на откривателя на радиовълните – германския физик от ХІХ век Хайнрих Херц.

Този страхотен радиограмофон е с вертикална кутия, чието дърво е старателно обработено. Със сигурност кутията е много красива! Най-отгоре е грамофонът, който работи с електричество (не е механичен) и възпроизвежда бакелитени (шеллакови) плочи, от онези със 78 оборота в минута. Отгоре има капак, разбира се. Под грамофона е разположена скалата на радиото (вижте какъв дизайн на украшенията на стъклото пред нея!), отдолу говорителят, а под него шкафче с две вратички, предвидено да се съхраняват в него плочите.

Най-вероятно Херц е произвеждал няколко такива модела, защото тази т.н. радиола е описан в множествено число – ,,мощни апаратури, комбинирани…“ и т.н. Тъй че най-вероятно искат да кажат просто радиоприемник тип радиола – т.е. с вграден грамофон. Със сигурност това е бил и най-скъпият вид апарати в каталога на производителя, за което говори и информацията ,,цена при поискване“, а също така и фактът, че очевидно не е предназначен за домашна употреба, но за ,,салони, градини, дансинги, плажове и прочие“. Тоест, това са го смятали за някакъв вид професионално звукооборудване.

Всъщност, ако трябва да бъдем съвсем честни, известна ни е още една българска фирма от царско време, произвеждала радиограмофони – това е русенската Бралт. Техният такъв обаче е поместен в съвсем обикновена кутия, употребявана и при оставалите модели тип ,,народен“. Просто отгоре има капак, под който намираме грамофона.

Излишно е да казваме, че който успее някога да ни намери нещо такова за колекцията, ще бъде богато възнаграден, само… дано да стане. Защото такива радиограмофони едва ли ги е имало много, та да намерим та макар и един сега. Но все пак… оглеждайте се, и ние се оглеждаме. :)

Разгледайте българска навесна пръскачка Перла 1 в Sandacite.BG!

Днес сме на селскостопанска тематика – ще видим една българска машинария, която се бори с вредителите по посевите. Започваме сега! :)

ЗАЩО СА НИ НЕОБХОДИМИ ПРЪСКАЧКИ

Както знаем, борбата с болестите и неприятелите по селскостопанските култури става предимно чрез напръскването им с разтвори от отровни препа­рати или химикали. Ефективността на пръскането много зависи от това разтворът да се раздроби на малки капчици (от 100 до 150 в 1 cm²) и равномерното да се разпредели върху всички страни на стъбла­та, клоните и листата. Защото, ако капките са едри, разтворът се стича на земята от собствената си тежест, а така се намалява действието на химич­ното средство и се оскъпява пръскането.

Раздробяването на разтвора на малки капчици се постига, като върху него се упражнява налягане и после той се подава в приспособления за разпръскване, където той се завихря и излиза навън във вид на дребни капчици, които лесно полепват по растенията.

Има различни видове пръскачки според устройството на помпите и начина на разпръскване на разтвора – мембранни, бутални, вентилаторни и пневматични. Вентилаторните са много добри, защот при тях капките се раздробяват по-добре, из­разходва се по-малко разтвор и може да се работи с концентрирани разтвори. Те са по-производителни и качеството на пръскането е по- добро, защото листата се напръскват и от двете страни, защото се раздвижват  от въздушната струя.

Неотдавна Ви запознахме с българска навесна пръскачка от 1963 г., а сега Ви предлагаме да разгледаме още нещо по темата. В средата на 60-те г. в България започва да се произвежда навесната вентилаторна пръскачка Перла 1, която от 1968 г. се произвежда под наименованието Перла 11. Тя е произвеждана в два варианта – за работа с трактора Болгар ТЛ-30А и самоходното шаси СШ-22.

Именно тя е главната ни героиня днес. Произвеждана е вероятно в ЗРЗМ Струг – Нова Загора.

КОНСТРУКЦИЯ

Машината се състои от следните части: рамка, резервоар, помпа, разпръсквателна система и предавателен механизъм.

Рамката е изработена от стоманени греди и може да се окачва на хидравличната навесна система на трактора. Рамката има неподвижна част, върху която са монтирани резервоарът, помпата и разпределителната система, и от подвижна част — за вентилатора. Подвижната рамка се свързва с неподвижната с четири болта. Като се свалят болтовете и се завърти рамката на вентилатора, той може да заема две положения — горно и долно. Горното положение (като на картинката под нас) се използва за пръскане на лозя, посеви, зеленчуци и др., при което работната ширина варира от 8 до 15 м.

Долното положение на венти­латора е за пръскане на овощни насаждения с височина 4,5 — 5 м. Ако междуредието е над 6 м, пръскането става едностранно.

Резервоарите са изработени от ламарина. Вместимостта на основния резервоар е 300 дм³, а на допълнителния — 150 дм³. Разбъркването на разтвора е хидрав­лично.

Резервоарите за два – главен и допълнителен.

Помпата е с три бутала и е монтирана в долната част на рамката под резервоара. Тя се състои от тяло, ексцентриков вал, коляно, мотовилен механизъм, смукателен колектор, нагнетателен колектор с по три сачмени клапана, които са поставени върху обръщаеми бронзови легла. Задвижва­нето на помпата става с верига – при Перла 1 една на брой, а при 11 – две.

Разпределителната система е разположена върху предната горна част на рамката и се състои от два винтови крана за подаване на работната течност поотделно към лявата и дясната пръскаща секция и общ кран за бързо спиране. Разтворът се подава към секциите чрез два гумени тръ­бопровода. В началото им са поставени цилиндрични филтри за него.

Към разпреде­лителната система са монтирани манометър и предпазителен клапан. Върху секторните тръби са наредени разпръсквачите. Те са снабдени с отвори от твърдосплавни пластинки и затова може да пръскат малкообемно и не се разяждат от разтвора. Чрез разпръскваните може да се регулират разходът на разтвора, конусът и далекобойността на фа­келната струя.

Вентилаторът е осов, извежда странично струята чрез радиално-кръгов дифузор и има 10 перки. Откъм входа му е поставена предпазителна мрежа. Задвижването на вентилатора става с тра­пецовидни ремъци. Пръскачката е снабдена с два комплекта ремъци за двете положения на вентилатора — горно и долно. В изходната част на вен­тилатора са разположени секторните тръби с 10 разпръсквана — по 5 на лявата и на дясната страна. Карданният вал е телескопичен и дължината му може значително да се променя. Задвижващият вал се състои от две части — предна, която е постоянно включена, и задна, която се включва към предната чрез зъбен съединител. Това е валът, който за­движва вентилатора. Карданният вал прави 220 оборота за 1 мин.

Устройството за зареждане и при двете пръскачки (Перла 1 и 11) е хидравличен ежектор.

КАК РАБОТИ

В лозята тази пръскачка пръска едновре­менно три реда и се обслужва само от тракториста. Пръска с водни разтвори от химикали, минерално-маслени емулсии и др. Предназначена е за малкообемно дребнокапково пръскане на лозя, полски и зеленчукови култури, а също на палметни и нискостъблени овощни насаждения с височина до 5 метра.

1 — резервоар; 2 — хидравлична бъркачка; 3 — филтри; 4 — секторен кран; 5 — главен спирателен кран; 6 — работни секции; 7 — преливен клапан; 8 —  бутална помпа

За да разберете как работи, гледайте какво правят отделните номерирани елементи от схемата по-горе. Помпата 5 засмуква разтвора от резервоара 1 и го подава към разпределителната система, откъдето чрез крановете 4 се подава към работните секции 6. Разпръскваните, монтирани върху секциите, пулверизират разтвора. Излишният разтвор за пръскане се пропуска от преливния клапан 7 и се връща обратно в резервоара, като разбърква останалия разтвор. Въздушната струя, съз­давана от вентилатора, поема пулверизирания разтвор и го отнася към обекта за пръскане. Количеството на изпръсквания разтвор се регулира чрез промяна на налягането в допустимите граници (1,9 —2,9 MN/м²) и чрез затваряне на част от разпръсквачите.

Освен тази Перла, по-късно (до 1970) в производство влизат още два модела – 2 и 3. С техните характеристики можете да се запознаете в тази сравнителна таблица:

А ето я тук и въпросната по-стара навесопръскачка от 1963, за която одеве Ви говорехме:

Разгледайте какво правят най-добрите български автосервизи преди 50+ години в Sandacite.BG.

Историята на българското автосервизно дело започва няколко години след като броят на гражданските автомобили в България започва да се умножава – което става става към края на второто десетилетия на ХХ век.

В България преди 1990 г. авторемонтната и сервизна дейност също е държавна. За нея отговаря ДСО Мототехника и автосервизи, което е създадено през 1971 г., обаче за да стане това, са обединени две предишни предприятия – ДП Авторемонтни и сервизни станции (основано 1964) и ДТП Мототехника, което се занимава с продажба на автомобили и е нещо като търговско представителство на продаваните в България коли. Там отивате да се записвате за Москвич, внасяте първоначалните пари и чакате да Ви дойде редът. :)

Днешната публикация е запечатала 1965 г. и всичко, което се случва в тогавашните автосервизи. Тогава в София напр. те се намират на пет места:

• сервиз ,,Христо Ботев“ – бул. Христо Ботев 131, който е специализиран в обслужването на леки автомобили от марките Волга, Москвич, Победа (с такива тогава се движи Бърза помощ) и Варшава;
• ,,4-ти километър“ – бул. Ленин 86 (днес Цариградско шосе), където пък можете да закарате своята Шкода, югославските Застава, гедерейските Трабант, а също и Рено (Дофин напр. – през 60-те г. тази френска автокомпания има запомнящо се присъствие в България, за най-любопитната част от което можете да прочетете ТУК);
• сервиз ,,Сердика“ – ул. Искър № 2;
• ,,Мото“ – ул. Влагимир Георгиев № 2;
• ,,Захарна фабрика“ – бул. Вълчо Иванов (днешния бул. Европа), в който обект се обслужват и различни видове камиони!

Ето ги на картата:

А сега ще разгледаме галерия от работното ежедневие в тези стари наши автосервизи. Тъй като те се посещават и от чужденци, на някои от снимките виждаме голям надпис Service, както в САЩ:

В тях, разбира се, се продават гориво и масло:

Има е и специални автосервизни коли, които се отзовават в случай на нужда. Ето напр. този бус УАЗ:

Техникът ще дойде и ще направи каквото е нужно, а дамата ще чака съвсем малко време:

А тази кола знаете ли каква е? :)

Иначе, както виждаме на втората снимка от лявата колона, архитектурата на тези сервизи е доста подобна на бензиностанциите. На грижите на такъв сервиз можете да поверите и своето Балканче:

Тоя с калпака какъв се явява? :)

А ето и една статия, където можете да се запознаете с всичко важно за българските бензиностанции от 60-те г.:

Разгледайте в Sandacite.BG нещо забележително – елегантен и интригуващ телевизор Sofia!

В миналото България е създавала телевизори не савмо с обикновения, типичен дизайн, който познаваме добре, но и по-различни модели, предназначени за търговски изложения и за износ в чужбина. Един такъв екземпляр ни попадна наскоро. Той е с много интересен според нас дизайн.

Става дума за този телевизор Sofia на снимките. Произведен е от около 1966 – 7 г. в Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ в София. Апаратът е с надписи на английски и е замислен за износ – може би в страните от Северна Африка или Близкия Изток, за които България изнася през 1960-те и 70-те и други модели телевизори. Освен че друг наш телевизор с такава кутия не сме срещали, забелязвате, че тази Sofia притежава една много интересна подробност – вратичка, която затваря командния блок и се заключва и така до него не можеш да се допреш. Предполагаме, че това е своего рода ,,родителски контрол“, начин да се заключва предният панел от малки деца и въобще неоторизиран достъп. Това има логика, ако моделът е с някакво специално предназначение – напр. ако се гледа в детска градина, там учителят може да иска телевизорът да не се включва от децата без негово присъствие.

Веднъж ни бяха задали въпроса дали в българската техника има еквивалент на дизайна на компанията Apple. Ние лично не сме фенове на т.н. Apple-ски дизайн, да не говорим, че всъщност той е мноого заимстван от този на Braun от средата на миналия век. А дали е интересен дизайнът напр. на тази Sofia, дали е ,,еквивалентен по сила“ на ,,ябълковия“ и въобще на съвременните на този апарат западни модели – можем да съдим от следното. Когато изнесохме Sofia-та от входа, от който я взехме, и чакахме отдолу такси, до нас се приближи човек, който ни  заговори на английски, представи се, че е от Англия и ни запита дали този телевизор е български. Ние му потвърдихме, а той каза, че апаратът е много красив и поиска да се снима с него. Разбира се, го направихме, а накрая той ни зададе още няколко въпроса за Sofia-та и си отиде.

Тъй като сега размишляваме за дизайна, можем да предположим и за още една функция на вратичката – естетическа. Че тя служи да прикрие ,,грозните“ потенциометри, копчета и т.н., за да може телевизорът максимално да се слее с околните изящни и красиви мебели. Помислете, че подобен ефект на минимализиране на нещата около екрана дизайнерите търсят и днес – само погледнете някой телевизор от последните модели (2016 – 19) или смартфон от най-новите. При телевизорите стремежът е целият преден панел да бъде зает колкото се може повече само от екрана, а всички бутони, конектори и т.н. са изведени отзад, за да не са видими и да не ,,развалят картинката“. С всяка следваща година рамката около екрана ставаше все по-тънка и по-незабележима. При смартфоните е същото – още преди години стана тенденция рамката около екрана да се изтънява все повече, а на лицевия панел на сегашните модели виждаме само екран с много фина рамка – всички бутони, камери и датчици са скрити под екрана и се задействат от него, защото така 1) нищо не дразни окото, а и 2) така екранът става възможно най-голям. Всичко, нарушаващо изчистения и хармоничен вид, се избягва и щом се появи технологична възможност някак да се скрие и покрие, това се прави.

Със сигурност тази Sofia е много интересна находка и една гордост за нашата колекция от стара българска техника! Ето тук можете да видите други от най-ценните ни експонати:

Вижте в Sandacite.BG български сглобяеми къщи от 1977 г.!

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 156, 23 август 2019 г. ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_156.pdf.)

През 1977 г. в България ударно се развива каква ли не промишленост, а това включва и необичайните строителни конструкции.

На 1.ІІ в Пазарджик е основано Строително управление „Балканстрой“ (по-късно Стопанско-производствено предприятие „Метални конструкции“). Неговата дейност е „експериментиране, строителство и монтаж на едноетажни жилищни сгради, къмпинги, гаражи и сгради с азбесто-циментови панели за временно строителство“. Предприятието е поделение на Научно-производствено обединение „Балканстрой“ – София, а от 1.І.1979 преминава към Стопански комбинат „Метални конструкции“. Принципал на всичко е Министерството на строителството и строителните материали (!).

Тези ниски сглобяеми сгради са произвеждани, за да решат съвсем бързо неотложни жилищни въпроси – напр. да се осигурят жилища на работници, да се ползват от курортисти във вилни зони, къмпингуващи и т.н. Има дори детска градина за 30 деца! Дори и сега постройките изглеждат доста съвременно или дори екзотично (моделът „Сахара 3“):

А пък бунгалото „Камчия 1“ има и навес за кола отпред:

Жилищната му площ е 17 кв. м, разделена между антре, стая и баня с тоалетна и душ. Ето и плана му:

Къщите са и за сезонно, и за по-дълготрайно обитаване. Множеството модели на завода са комбинация от строителни елементи, т.е. нещо като огромен конструктор.

Както и при обикновените сгради, най-отдолу лягат основите и подовата конструкция. Те се изработват на местостроежа от бетон, камък, тухли или готови елементи. Може да се изградят дори мазета и гараж!

Външните и вътрешните стени и тук са носещи и неносещи. Състоят се от свързани един за друг елементи от т.н. тип „сандвич“, двустранно облепени с етернитови и интернитови плочи. Носещите елементи имат здрава дървена или метална рамка, скрита между плочите. Въпросните части за стените могат да са широки 400, 800 или 1600 мм и се съединяват, за да стане стената толкова дълга, колкото е необходимо. В „сандвича“ има и топлоизолация – стиропор, стъклена вата…

Интересното е, че елементите са проектирани като модулна система и могат лесно да се разместват, разкачват и скачват като в конструктор – така всеки по-съобразителен човек, разучил документацията по сглобяването, може да построи такава къща. Стените са лесноподвижни и вътрешната подредба спокойно може да се променя и помещенията да се преустройват, премахват или създават според новите нужди на обитателите – 1 голяма стая се разделя на 2 малки, обособява се нов мокър отсек и т.н.

Вътрешните стени могат да се облицоват според помещението – с тапети, фаянс, керамика – а и да се боядисат с различни блажни, латексови и постни бои. Външните пък се оцветяват разнообразно с бои за фасада, а могат да се ползват и едни интересни етернитови елементи, оцветени с посипка, които само се монтират и не се нуждаят от повече обработка.

Подобно на панелките, и на тези къщи дограмата се монтира на съответната стена още в завода, а също така и вратите. Нищо че постройката е сглобяема, дограмата е като на старите кооперации – дървена, двукатна, по действащия тогава БДС и в 2 изпълнения – обикновено и луксозно.

Тъй като обитателят трябва да има всички удобства, още в завода в стените се монтират и части на електроинсталацията – проводници, разклонителни кутии, отвън контакти… Това позволява ел. отопление, но Вашата лего-къща може да се затопли и с печка твърдо или течно гориво, а ако има откъде, може да ѝ се прекара и парно като в истински стар блок – има къде да се разположат радиаторите. Предвидено е място и за открити камини!

Подът в пазарджишките сглобяеми къщи обичайно е с мокет, линолеум, керамика или паркет.

Таванът също е от елементи като стенните и в тях пак има изолация – цял дюшек от стъклена вата. Покривът над тавана пък може да бъде с различен наклон (а и плосък) и се състои от дървени или метални ферми, залепени или заковани една за друга. Покритията са различни – гладка или профилирана поцинкована ламарина, гладки или вълнообразни етернитови плочи, напомнящи керемиди, а може и истински керемиди. Покривът се оцветява както собственикът желае.

Днес хората купуват мебели на части и ги сглобяват сами, а при тези къщи купувачът може да закупи необходимите елементи, да изработи своя схема (проект) с тях и сам да построи своята вила или жилище точно по системата „направи си сам“. За тази цел СУ „Балканстрой“ му предоставя схема и подробни инструкции как се монтират частите. Ако човек обаче реши да се довери на монтажисти, няма проблем – от завода превозват бунгалото докъдето клиентът каже, а после му го сглобяват.

Напр. друга „Камчия“ от втората половина на 80-те е много готина. Има 2 помещения, жилищна площ 15 м² и стени от азбесто-циментови трислойни панели, за да бъде добре топлоизолирана. Както казва рекламата – „Създава условия за приятно изкарване на свободното време, лесно и бързо разрешава проблема за летния отдих!“.

Споменатата по-горе детска градина пък има 272 кв. м. застроена площ и всякакви помещения – от антре, през занималня и спалня, та чак до готварна и бани с душове за децата и персонала.

Интересна е и многофункционалната обществена сграда ,,МК-10“, която има застроена площ 251 кв. м. и предлага различни места за култура и развлечения на хората, които ще живеят в набързо построеното поселище. Нарекохме я ,,дом на културата и отдиха“.  В нея виждаме предвидени сладкарница с читалня (т.е. заведение плюс библиотека в него – а това е толкова популярно напоследък!), игрална зала, бюфет и дори кинозала с възможност за изнасяне на презентации (наречена е кино-лектория)! Такива функции звучат впечатляващо добре дори и ако това беше класическа голяма обществена сграда в някой градски център.

Понякога из различни места в България (напр. в гори, в райони, отдавна популярни за почивка сред природата, а и просто някъде, където хора са работили по-дълго време по нещо) все още могат да се открият изоставени сгради от производствата на завода в Пазарджик, при това в учудващо добро състояние. След земетресението в Стражица през 1986 г. там също се построяват доста сглобяеми къщи за нуждаещите се, дори и Общинският съвет се помещава в такива постройки.

Сега, не знаем доколко е законно да хукнете към някоя гора и да си вземете една такава къщичка за в двора на вилата, но можете да поразпитате. :)