Вижте последния проект за сградата на ИПК Родина (снимки)

Антон Оруш от Sandacite.BG отдава последна почит на взривената вчера сграда на ИПК Родина. 

Редакционната сграда на ИПК Родина

Вчера около 10 часа сутринта беше взривен един от стойностните незавършени строежи в България – главната (редакционната) сграда на ИПК ,,Родина“. Най-големият издателско-полиграфически комплекс в страната е роден като идея през 1976 г. Той е трябвало да има най-модерната печатница на Балканите и да обединява всички столични редакции на периодични издания. Замислен е да се помещава близо до Полиграфическия комбинат, за който навремето британският медиен магнат Робърт Максуел казва: ,,Печатниците ви приличат на парламенти!“. В проекта за ИПК са включени екстри като дори плувен басейн! Проектът включва два корпуса – на 9 и на 15 етажа – с топла връзка между тях, триетажна сграда с две подземни нива, предвидени за гаражи, и 600 кабинета. В сградата е трябвало да се настани и редакцията на известния вестник ,,Работническо дело“.

Строителството върви така, че до 1987 г. е завършена само печатницата, която работи в съседна ниска сграда на комплекса, но огромните тела за редакционни кабинети не са достроени заради липса на пари.

В годините след 1990 сградата сменя няколко собственици – както държавни, така и частни – но никой не успява да измисли с какво да я оползотвори,  а за сметка на това до 1993 г. правителствата на кабинетите на Любен Беров и Жан Виденов успяват да прогонят няколко чуждестранни компании, които предлагат да инвестират в сградата срещу 51 % от собствеността.

Малко известно е, че през 2007 – 8 г. е съставен и проект недовършената сграда на бъде преустроена за нуждите на Националната агенция за приходите. Малко известни снимки от него успяхме да намерим, за да ви ги покажем тук:

Последният проект за сградата на ИПК Родина

Вижда се, че е запазено приятното излъчване на сградата със сините прозорци.

Последният проект за сградата на ИПК Родина

А самата архитектура на редакционния корпус на ИПК Родина е много интересна – двете сградни тела приличат на разтворена книга. Когато са строени, сгради като тази, като Полиграфическия комбинат и т.н. са замисляни като символи на София. В която и столица да се сложат, ще стоят удачно и добре. Вижте колко е красива от птичи поглед:

Редакционната сграда на ИПК Родина

Беше много хубава и оригинална сграда, а единственият ѝ недостатък беше, че не успя да се завърши завърши преди дивото разграбване.

В поста ми, който написах във Фейсбук, получих десетки и десетки положителни коментари за сградата, някои от които много интересни и показателни, затова ще ги цитирам тук. Отличен коментар направи редовният потребител във ФБ на Sandacite.BG Димитър Мандраджиев: ,,Днес голяма част от българските медии, зависими от държавния бюджет, нямат свой дом, а замисленият за такъв беше взривен. Символично е, че вчера беше световният ден за защита на авторските права“.

Георги Каменов: ,,Аз работех известно време там. Полагахме електроинсталацията. Сградата си беше почти готова. Това с взривяването за мен е чист вандализъм“.

Редакционната сграда на ИПК Родина

Решенията за тези сгради се вземат на доста високо ниво, много преди ние, обикновените хора, да разберем. Наместват се интереси на хора с много пари, които си подливат вода и пречат един на друг, за да хапнат апетитното парче локация и декари. Смятате ли, че обикновените граждани с протести щяха да могат да променят нещо? Иначе аз не очаквам кой знае каква красота да се пръкне на нейно място; засега си мълчат, но практиката показва, че обикновено получаваме грозен, та грозен кич.

Ако сте присъствали на взрива, то знаете, че сградата на ИПК Родина падна достойно – от основи, цяла – което е нормално, това е бетон марка 1000!

Редакционната сграда на ИПК Родина

30 години тъпоумният и дебилен български народ така и не измисли за какво може да използва една почти готова здрава сграда, докато нови строи за щяло и нещяло, а междувременно дупчи и разкрасява с климатични маркучи фасадата най-стария си университет, чието здание е паметник на културата и поне в България не е повторено никъде. На отговорните за всичко това казвам ясно: вие сте мърши, вие сте лайна и непотребни подчовеци! Повръща ми се от вас!

Български едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655

Разучете българските едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655 в Sandacite.BG!

Български едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655

На запознатите с историята на българската електроника е добре известна серията (фамилия) микрочипове СМ 600. Тя обаче има и наследник – СМ 650. Тази серия се ражда в столичния Институт по микроелектроника през 1989 или 1990 г.

Това е цяла серия 8-битови едночипови микрокомпютри, която се състои от 6 големи HMOS интегрални схеми. Те представляват завършени микропроцесорни системи, предназначени за изграждане около тях на малки и евтини устройства, когато е нужно те да бъдат с микропроцесорно управление. Фамилията е изградена около 8-битов процесор с възомжностите на вече известния СМ 601, но се различават по обема на вградените постоянна и оперативна памет и по броя на входно-изходните линии. Едночиповият микрокомпютър СМ 651 работи с външна програмна памет, а в два други чипа – СМ 654 и СМ 655 – е вграден и 8-битов четириканален аналогово-цифров преобразувател. Днес ще се запознаем по-подробно именно с тях.

Важното при подобни едночипови микрокомпютри е, че при тях в един (монолитен) сицилиев кристал са обединени всички елементи, необходими за изграждането на даден контролер. Удобна е възможността да се осигури интерфейс на процесора с източници на аналогови сигнали.

Аналогово-цифровият преобразувател, включен в кристала, разширява възможностите за приложение на едночиповия микрокомпютър. Освен това решава много от проблемите за борба с шумовете и увеличава надеждността на цялото нещо, а и, разбира се, намалява крайната му цена.

По-важните  характеристики на двата микрокомпютърни чипа са следните:

  • постоянна памет ROM — 2048 байта (CM 654) и 3776 байта (CM 655);
  • оперативна памет RAM —64 байта (CM 654) и 112 байта (CM 655);
  • 8-битов брояч (таймер) със 7-битов масково-програмируем предварителен делител (СМ 654). При СМ 655 пък предварителният делител е напълно програмируем;
  • 24 входно-изходни линии, групирани в три групи по осем — порт А,  В и С;
  • два входа за външно прекъсване INT и INT2;
  • аналогово-цифров преобразовател със следните характеристики: 1/2 LSB грешка от дискретизация, 1/2 LSB всички други грешки, 1 LSB пълна грешка;
  • схема за детекция на преминаване през нулата па променливотоковото напрежение, свързана към вход INT;
  • вграден тактов генератор, предназначен за работа е кварцов резонатор или верига RC:
  • режим на самопроверка

СМ 654 и СМ 655 са произвеждани в Комбината по микроелектроника в Ботевград, като са пакетирани по стандарта DIP40. Последното число е броят на изводите около чипа. Ето и схема на тяхното разположение:

Български едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655 – схема на изводите

Ето в следващите две илюстрации и блоковите им схеми:

Български едночипов микрокомпютър СМ654 – блокова схема
Български едночипов микрокомпютър СМ655 – блокова схема

При изработката на двата микрокомпютъра е използвана т.н. N-канална технология, използвана за производст­вото и на цялата серия СМ650 – не са въвеждани на допъл­нителни маски и технологични процеси – а това определя и избора на метода на работа на вътрешния АЦП.

Аналогово-цифровият преобразувател има четири аналогови входа, които се превключват посредством аналогов мултиплексор. Непосредствено след него се намира схема от типа на Sample and Hold. която в продължение на пет машинни цикъла за­помня измерваното входно напрежение. Осъщест­вява се зареждане на капацитет с големина от порядъка на 25 pF (не е отчетен капацитетът на входната част, който е около 10 pF) през резистор с типична стойност 2,5 к. След това то се изключ­ва от входния аналогов мултиплексор и започва преобразуването. Времето за преобразуване е 30 машинни цикъла. Използва се методът на после­дователните приближения. За функционирането на аналогово-цифровия преобразовател е необходи­мо включването на две опорни напрежения — високо VRH и ниско VRL. Те се прилагат постоянно към два от входовете на порт D.

В добавка, ето и диаграма на паметта при двата микрокомпютъра:

Български едночипов микрокомпютър СМ654 – схема на паметта
Български едночипов микрокомпютър СМ655 – схема на паметта

А ето и още нещо интересно, изработено в същия институт:

Български тестери за интегрални схеми от Института по микроелектроника

Какво е програмата Монитор в българските 8-битови компютри

Знаете ли какво представлява програмата Монитор в българските 8-битови компютри? Вижте в Sandacite.BG!

Системна програма монитор при българските 8-битови компютри

Обикновено в хардуерните показатели на старите български компютри четем: ,,ROM памет – еди-колко си кб, RAM памет – еди-колко си…“. Защо започваме оттук?

ROM паметта е постоянна памет, в която производителят записва с програматор главната управ­ляваща програма на компютъра. Тя се нарича ,,системна програма Монитор“ (от англ. monitor — контролирам, съветвам) и няма нищо общо с монитора като част от компютърния хардуер. Това е служебен софтуер, който помага за изпълнението на всички останали и съгласува ця­лостната работа на компютъра. Когато използваме тази програма, казваме, че работим в режим Монитор.

На нея се програмира машинен код за процесора, като така могат да му се дават команди и да се получават резултати. За разлика от обикновената работа с програми, написани на езика БЕЙСИК, режимът Монитор предоставя възможност на програмиста да работи на „ниско ниво“. Това означава, че той може да проверява какво е записано в отделните клетки на паметта и ако желае, може да променя тяхното съдържание. Също така в режим Монитор програмистът може да пише и коригира програми, написани на машинен език (това, което казахме по-горе; съотв. на АСЕМБЛЕР), може да проверява и какво е написано в регистрите на микропроцесора и ако желае, също може да променя съдържанието им. Освен това програмистът може да премества даден обем информация от едно място на паметта в друго. Изобщо програмата Монитор ви осигурява го­леми възможности, ако сте опитни програмисти, но за това са необходими повече знания.

Всички клетки на 8-битовите компютри (като Правец-82) са еднобайтови (8-битови), т е. тяхното съдържание се изразява само с две шестнадесетични цифри — например А4, 71, ВС 0Е и т.н. —  докато всички адреси са двубайтови и се изразяват с четири шестнадесетични цифри — например 000С, АЕ5А, В801 и т.н. Следователно за разлика от езика БЕЙСИК, където адресите и тяхното съдържание се изразяват с десетични числа, в режим Монитор се работи само г шестнадесетични числа.

(Да добавим следното за любознателните. Както казахме, в режима Монитор се работи на ниско ниво, като непосредствено се оперира с адресите на клетките и тях­ното съдържание. Обаче както адресите, така и съдържанието на клетките по същество представляват двоични числа, които са неудобни за работа. Затова за улеснение на програмиста програмата Монитор използва като „посредник“ шестнаде­сетичния код. Така например, ако в клетка 2049 е записано чис­лото 79, това означава, че на двоичен адрес 0000100000000001 е записано числото 01001111.)

Програмата Монитор присъства в българските компютри още от времето на първия наш персонален ПК – ИМКО 1. Напр. при него тя сесамозадейства автоматично при включването му. При следващите предимство има БЕЙСИК-ът, той се задейства автоматично и затова в режим Монитор се влиза по специален начин.

Как да влезем в режим Монитор? Персоналният компютър Правец`82 (този на снимката прави това чрез командата CALL-151 (или CALL 65385). Обяснението е, яа на този адрес се намира началото на самата машинна програма Монитор, а това е команда за директно изпълнение на машинен код от определен адрес в паметта

След като включим компютъра (и когато натиснем червения клавиш, за да спрем въртенето на флопито), се написва посочената команда:

CALL-151 □

След натискане на клавиша RTN на екрана се появява следното:

CALL-151

*□

Появяването на звездичка вместо квадратна скоба означава, че компютърът вече се намира в режим Монитор, а мигащият маркер ни подканва към въвеждане на адреси, команди и данни.

Начинът на работа в режим Монитор е подобен на този при работа с езика БЕЙСИК, но е по-опростен. Тук няма програми с номериране на редовете и с оператори, а се пишат адреси и съдържание на клетки в шестнадесетичен код, като се използват 22 специални мониторни команди, представля­ващи обикновено само една буква или само един символ — на­пример точка, двоеточие и др. След звездичката максималният брой на символите може да бъде 255 и те „влизат“ в паметта едва след като се натисне клавишът RTN.

Да отбележим също така, че преди да се натисне клавишът RTN, в даден ред могат да се правят корекции по същия начин както при работа с езика БЕЙСИК — например чрез клавишите MK + X, МК + Y и т. н. Освен това ко­рекции могат да се правят и върху по-горните редове, като се използват правилата за преместване на маркера върху първия символ след звездичката.

Излизането от режим Монитор  (т.е. връщане към работа с езика БЕЙСИК) става, като при натиснат клавиш МК се натисне еднократно клавишът Ц и след това клавишът МК се отпусне (символично това се означава така: МК + Ц), След това се натиска клавишът RTN, при което на нов ред се появява квадратната скоба с мигащия маркер. Също така, излизането от режим Монитор може да стане и чрез натискане на червения клавиш.

А ето и едни съвсем различни софтуери за Правец…

Изтеглете две програми за Правец 8М

Как да свържем 2 телевизора вместо монитор към компютър Правец

Научете в Sandacite.BG как да използвате телевизор вместо обикновения монитор на компютрите Правец, за да имате голям образ!

Телевизор вместо монитор на компютър Правец

Известните зеленосветещи монитори на михайловградския завод Аналитик, който класически свързваме с българските 8-битови компютри, са наистина много известни, но имат един неоспорим недостатък – екранът е доста малък, около 15 инча, и изобщо не е удобен, когато искаме да покажем изработеното на компютъра пред много хора. За да се избегне това неудобство, още през 80-те години хората са се сетили да използват телевизор вместо монитор и са превърнали телевизори в голеееми монитори. Една такава употреба виждате горе с руския телевизор Електрон Ц382ДБ, произвеждан и във Велико Търново. Даже можем да включим и два телевизора и така да разширим аудиторията на това, което показваме, възможно най-много! Именно това ще ви покажем днес – как да го направите и вие.

Ясно е, че като ще е гарга, трябва да е рошава, тоест след като така и така ще използваме телевизор вместо монитор, поне да подберем ,,сандък“ с възможно най-голем екран. Затова е удачно да се насочим към телевизорите с 61 см диагонал на екрана, каквито са напр. Респром Т6101, 02, 03, 04, 51 и т.н.

Подбираме тези телевизори по следните две причини:

  • защото са транзисторни, а не лампови! Така захранващите напрежения на електронните елементи вътре не са високи и в токоизправителната група има мрежов трансформатор ==> шасито на телевизора не е под напрежение, под каквото е при по-старите;
  • освен това, конекторът за видеосигнал на телевизорите от 80-те години не е тип симетрик, а обикновена букса за коаксиален кабел, което страхотно много улеснява включването им към компютъра

Като скоба да отбележим, че по описания по-долу начин можете да включвате и големи цветни телевизори, като напр. цветния Кристал от 1988 г., с който ви запознахме ТУК, или по-малки като Велико Търново`84, ако ви е важен цветният образ на личното работно място.

Видеосигналът, който постъпва от компютъра към телеви­зора, трябва да се подаде на входа на видеоусилвателното стъ­пало в сандъка чрез разделителен кондензатор, който има капацитет между 20 и 50 nF и работно напрежение 63 V. За целта схемата на телевизора трябва да претърпи малка преработка, която сме онагледили със схема:

Телевизор вместо монитор на компютър Правец

Горната илюстрация има две части. В лявата виждате схемата на входа на видеоусилвателното стъпало на Респром Т6101 (използваме го за пример), както си е в оригиналното, заводско изпълнение. Вдясно пък я виждате така, както трябва да изглежда след преработката. Новите детайли са само два: кон­дензатор С и резистор R. Кондензаторът е разделителен, а резисторът е необходим, за да осигури на транзистора Т606 същия постояннотоков режим, който е имал преди преработката. Много е важно да обърнем Фнимание, че връзката между интегралната схема ИС201 и входа на видеоусилвателя се прекъсва, за да не се появи върху екрана т.н. снеговалеж.

На схемата резисторът R е отбелязан със звездичка, тъй като не­говата стойност трябва да подберем опитно, като държим сметка колекторният ток на транзистора Т606 да бъде същият както преди преработката. Ако се доверим на досегашния опит от реализирането на тази схема, то R трябва да има стойност между 5 и 15 килоома.

Свързването на телевизора към изхода на компютъра става по същия начин, все едно свързване оригиналния аналитишки монитор. Ако сте решили да включите два телевизора обаче, след видеобуксата (видеоконектора) на Правеца ще трябва да свържете сплитер, който от другата страна има две букси, а във всяка една от тях ще включите по един телевизор. За това общо ще ви трябват три коаксиални кабела.

След като направите описаната преработка в електрониката, включете правеца и проверете как е образът на Респромите. Ако сигналът не е добър, ще трябва да използвате по-съвършен, активен сплитер (с усилвател).

Ние също много искаме така да си намерим едно сплитерче от онези години, ама де този Господ…

Поне това обаче успяхме да намерим:

Първият български игрови контролер за Правец е от 1982/3 г.

 

Как да запишем програма от дискета в компютър Правец

Научете в Sandacite.BG как да запишете програма от дискета в компютър Правец!

Как да запишем програма от дискета в компютър Правец

Известно е, че 5,25-инчовите флопидискови устройства са основната външна памет при компютрите от серията Правец. Въпреки че при модела 8Д напр. се използва касетофон, флопито си остава най-масово и като така е добре да знаем как да си служим пълноценно с него.

Една от основните функции на дискетите е на тях да се записват програми, които да се задействат на компютъра, за да разширяват неговите възможности. При това се налага да пренесем записаната програма в оперативната памет на компютъра. Точно това ще разберем днес стъпка по стъпка – как да го направим.

Записът на програма от дискета в Правеца се извършва по следния начин.

Първо изключете компютъра, но оставете монитора включен. След това хванете дискетата и я извадете от малкия предпазен бял плик (той предпазва овалния отвор 4, през който, ако пипнете там с ръка,ще повредите феромагнитния слой). Сетне вкарайте дискетата процепа на флопито (обикновено то е производство на пловдивския Приборостроителен завод Кочо Цветаров), като я държите напред с овалния отвор, а накрая затворете вратичката на устройството.

Сега включете компютъра. Индикаторният светодиод ще светне, а флопито ще зачегърта и ще завърти дискетата за 5 – 6 секунди, докато доститгне 360 оборота в минута. След това инди­каторната лампичка загасва, а дисковото устройство спира вър­тенето си. В долния ляв ъгъл на екрана ще се появи мигащият маркер – курсорът. (А пък ако дисковото устройство продължава да се върти по-дълго време, всичко трябва да се повтори отново – компю­търът се изключва, дискетата се изважда и наново се поставя, капачето се затваря, компютърът се включва и т. н… все докато се появи мигащият маркер.)

Сега вече е време за малко код. Това е Правец, така че знаете, че работим под операционна система ДОС. Напишете без номер командата CATALOG (от англ. catalogue, в смисъл „покажи заглавията на програмите“) и натиснете клавиша RTN. При това индикаторната лампичка светва, флопито започва да се върти и на екрана се появява „съдържанието“ на дискетата, т е. списък (каталог) с имената на програмите, които се съдържат в нея. Ето част от един такъв възможен списък:

А 002 HELLO

А 004 HORIZ

А 013 SIN

А 002 SABIR

А 003 CUB

Ако сега желаем да въведем в паметта на Правеца (и той автоматично да изпълни) напр. програмата HORIZ, необходимо е без номер да напишем командата RUN HORIZ и да натиснем клавиша RTN. При това индикаторната лампа ще светне и дисковото устройство отново ще започне да се върти. След ня­колко секунди въртенето спира и на екрана се появява резул­татът от програмата. (Възможен е и следният вариант: първо без номер се написва LOAD HORIZ и се натиска клавишът RTN, като след въвеждането на програмата се пише без номер само командата RUN.)

С така въведената в паметта на компютъра програма може да се извършат следните действия:

  • да се прекъсва работата ѝ чрез натискане на червения клавиш;
  • да се стартира програмата чрез написване на командата RUN и натискане на клавиша RTN;
  • да се извежда на екрана самата програма чрез командата LIST;
  • да се изтрива от паметта на компютъра (но разбира се, не и от дискетата) въ­ведената програма чрез командата NEW и т.н.

Е, това е всичко! :) Сега вече, ако случайно успеете да намерите някоя все още четяща се 5,25-инчова дискета със записана програма и имате достъп до работещ Правец, можете да изпробвате дали нашите напътствия са ви били от полза. До скоро виждане!

Ето какво знаем за българските 5,25-инчови дискети ИЗОТ

 

ИЗОТ А509Е – български сервизен тестер за флопита от 1984 г.

Вижте в Sandacite.BG сервизния тестер ИЗОТ 509Е, с който се изпитват флопидсковите устройства след производство и ремонт!

ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита

Преди няколко дни, когато ви занимавахме със сервизния програматор на EPROM чипове ИЗОТ 0404С, обърнахме внимание, че започваме да представяме и малко по-различна техника – използваната от заводските настройчици и сервизни техници в тяхната работа. Една характерна серия такива устройства са тестерите за устройства външна памет – флопита и харддискове.

Става дума за устройства като ето това на снимката. Те са поместени в удобно куфарче тип ,,дипломатическо“, за да бъдат лесно преносими. На него има и ключ да се заключва. Вътре се съдържа апаратура, към която свързвате флопито или харддиска и можете да засичате дали действителната му работа отговаря на параметрите, заявени от производителя. Такива са напр. вярност на записа на данни, скорост на четене и т.н. Чрез тестера се извършват следпроизводствена настройка и контрол и следсервизен ремонт и изпробване на флопито.

В нашата колекция от стара българска техника имаме четири такива тестера или пробници – този А509Е, освен него А503Е и А550Е за флопита и 0401С за харддискове. Сега решихме да ви запознаем с модела А509Е, та да видим дали ви е интересен. Ако го харесате, скоро ще напишем и за другите. :)

Характерно за тези тестери е, че всеки от тях е направен да обслужва по няколко флопита или хардове, така напр. А509Е е за 5,25-инчови устройства с обем на дискетата до 1 мб (тоест за дискети с двойна плътност). Такива са ЕС 5088, ЕС5088.М1, ЕС 5321 и ЕС 5323.

Самият тестер влиза в производство през 1984 г. в Завода за регистрационна техника в Самоков, по-късно известен и с папките напр., които правеше. Нашият екземпляр пък е произведен 1987:

ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита

Да, хубаво е куфарчето така, с този пепит… :)

Отваряте капака и от ключа долу вляво на командия панел включвате тестера. Контролните му светодиоди светват, че той е готов за работа. После свързвате флопито към лентовия кабел, излизащ от металната кутия на апарата в куфара, а с конектора тип ,,молекс“ захранвате устройството. (Самият тестер се включва към обикновена 220-волтова мрежа.) След това поставяте контролна дискета – една такава можете да видите ТУК. Вече чрез различните ключове по пулта можете да изберете кои точно проверки да задействате, а началото на теста става с щракване на ключа СТАРТ.

ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита

Можете да зададете на четящо-пишещите глави да правят стъпки напред или назад, автоматично да се позиционират на даден адрес на дискетата, пак така (и многократно) да го направят между нулевия сектор и зададения адрес или между два съседни сектора на дискетата.

Можете пробно да запишете нули, единици, да тествате дали те се четат правилно и за колко време, а също така да изберете и страната на дискетата, от която да се чете (да припомним, че има и двустранни флопита за дискети с две записваеми страни). През всичкото това време светодиодите за индикация на състоянието ви указват как вървят нещата и дали всичко е в ред. Напр. след края на теста индикаторът НАКОПИТЕЛЬ ГОТОВ ще светне, за да ви укаже, че тестът е завършен. Надписите са на руски, защото тези тестери са изнасяи много за бившия СССР.

Интересна е функцията ,,възстановяване“, за която има специален бутон. Мислим, че става дума за възстановяването на някаква функция на флопито – напр. калибриране скоростта на въртене на дискетата и придвижването (позиционирането) на главата върху пътечките. Възможно е и да става дума за възстановяване на данни от дискета обаче. Както ни обясни нашият читател Димитър Димитров, в такъв случай нещата вероятно щяха да работят така: слага се в изправно флопидисково устройство дискета, записана на флопи с разцентровани глави, като поради това тя после не може да се прочете и дава грешки. Тестерът ИЗОТ А509Е завърта дискетата в свързаното към него изправно флопи, после се опитва да чете от проблемния сектор и ако не успее, премества главата наляво, аксиално, на няколко стъпки, отдалечавайки се от центъра на пътечката. После прави същото надясно, сякаш се клати наляво-надясно спрямо линията на пътечката. Идеята е да хване запис, ако главата на другото флопи е била разцентрована и е записвала по-встрани. По такъв начин са спасявани данни, записани от разцентровани флопита.

Както споменахме, такива тестери за използвани за следпроизводствен контрол на новопроизведените флопита, а също и за изпробване след ремонта им.

Ето една блокова схема на джаджата, която открихме. В чертежа по-долу 1 е куфарът, 2 е захранващият блок, 3 е платката за управление, към която се отнасяте, когато боравите с бутоните и ключовете, а 4 е самият панел с тях. Тази платка за управление е ,,логиката“ на сервизния тестер и в електронно отношение е изпълнена с TTL интегрални схеми с ниска и средна степен на интеграция. С цифрата 5 на чертежа са означени лентовите интерфейсни кабели за присъединяване на флопита. Кабелите са два различни – един е за модела ЕС 5323, друг е за 5088, 5088.м1 и за 5321:

ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита

При запис на нули честотата на тока е 125 кхц, а при запис на единици – 250. При работа ИЗОТ А509Е потребява около 110 вата мощност заедно с включеното флопи.

Средното време между отказите на тестера е 1000 часа, а една повреда се отстранява пак средно за половин час.

Куфарчето тежи около 7 кг, а размерите му са: дължина 435, ширина 325 и височина 105 мм.

Повече за него можете да научите от тези страници от документацията му ==> Сервизен тестер за флопита ИЗОТ А509Е – паспорт

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Запознайте се с МР-70 – официалната маска на коронавируса в България

Вижте в Sandacite.BG респираторната маска МР-70, с която в България се пазим от злобния коронавирус!

МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус

Да пишем на тази тема се налага от самосебе си под влияние на актуалните събития. Българската техника ни е дала много неща, но в днешните дни се сетихме за едно отдавна забравено нейно изделие.

През 1970 г. военният Завод за дихателна апаратура ,,Хо Ши Мин“ в Дупница започва да произвежда специална респираторна маска с отговорното предназначение да предпазва дихателните пътища на хората от фини прахови частици, радиоактивен прах и аерозоли. (Аерозолът е система от разтворени в газова среда микроскопични частици – твърди вещества или течности.) Тези вещества могат да бъдат използвани срещу гражданите по време на потенциален военен конфликт, но военната маска МР-70 трябва да ни защити от вредните въздействия. Да кажем отсега обаче: такава маска НЕ предпазва от пàри на отровни вещества – за тази цел си има противогази.

А как забравените маски МР-70 отново станаха актуални?

МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус Снимка: Btv.bg

Още на 11 март 2020 г., преди въвеждането на извънредното положение в България, Институтът по отбрана към Военното министерство представи тези маски и пред медиите беше демонстрирано как се носят. Малко по-късно голямо количество чисто нови и никога неразпечатвани такива респиратори бяха изтеглени от Държавния военновременен резерв на България. Освен в инфекциозните отделения на болниците, те бяха раздадени срещу подпис за ползване и на всички служители на Столичния градски авто- и електротранспорт. Ако искате да видите как изглежда човек с такава маска, най-лесно е да посетите някой от гаражите на софийския градски транспорт – работещите там ползват МР-ките ежедневно. Идеята за това беше на общинския съветник Карлос Контрера, председател на групата ,,Патриоти за София“ в Столичния общински съвет, а за осъществяването на идеята съдейства и военният министър Красимир Каракачанов.

Сега да разгледаме по-подробно и какво съдържа респираторната маска. Тя се състои от гумена полумаска за долната част на лицето, два клапана за издишване (малките бели пластмасови кръгове) и най-важното – две филтърни кутии (големите зелени кръгове с пластмасовата решетка).

МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус

Респираторът се поставя на лицето така, че гумената полумаска плътно и добре да покрие брадата и лицето.

МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус

В задната част на полумаската през две пластмасови халки минава кожена лента, с която МР-70 се закрепва на лицето – лентата се пристягат към главата, като едната част минава над ушите, а другата под тях.

МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус

Филтрите срещу прахови частици и аерозоли представляват кръгли парчета от два слоя тензух или американ, а между тях слой памук, което всъщност е противопраховият елемент:

МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус – филтър

Ето тензуха и отблизо:

МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус – филтър

Най-важното при МР-70 е, че филтрите са сменяеми, както при противогазите. Това е обяснимо – след като известно време се използва, филтърът се запълва с мръсотия, застанала на ,,входа му“, и трябва да се смени с нов. Замяна със сигурност трябва да направим след евентуално радиоактивно заразяване на филтъра, а също и когато носещият маската усети затруднение при дишане. А за да сменим филтъра, трябва да разглобим пластмасовата част на маската отвън, да извадим стария ,,консуматив“ (двата платнени слоя  + памука), да сложим новия и отново да прихлупим добре решетката – така, че да обхване равномерно филтъра.

МР-70 – респираторна маска срещу коронавирус – смяна на филтър

Горе най-вляво виждаме един до друг трите слоя на стар, замърсен филтър. Когато и резервните филтри свършат, всеки може да си направи сам вкъщи от тензух и памук.

Важно е да знаем, че респираторът защитава добре срещу вредните вещества само ако маската плътно прилепва към лицето, а в ,,мирно време“ се съхранява правилно. За да се запази гумата максимално добре, при прибиране в торбичката първо обработете маската с талк, после я приберете в найлоновата торбичка и я съхранявайте на температури между +5 и +20 градуса.

Това е старата военна маска, която 50 години след създаването си излиза от забравата и все още е достатъчно силна, за да ни пази от гадния коронавирус. Колкото и да са тревожни събитията в сегашните седмици, мислим, че като нищо можем да наречем тази маска ,,официална маска на коронавируса в България“, а защо не и ,,официален талисман“ – тоест нещо, което задължително трябва да имате, за да бъде ваш верен спътник в изпитанието. Не само за да ви предпазва при работа в някаква остро заразна среда, а и за спомен, когато всичкото това отмине.

А ако ви се чете и за още нещо военно, заповядайтe ==>

Военнополеви телефони от Царство България

Как да ъпгрейднем Правец 8Д с флопи, разширителни карти и ДОС

За пръв път в Мрежата, от Sandacite.BG – как да направим хардуерен и софтуерен ъпгрейд на Правец 8Д!

Правец 8Д – хардуерен и софутуерен ъпгрейд

Наскоро ви запознахме с възможностите на българския домашен персонален компютър Правец 8Д. Още тогава стана дума, че тъй като обичайната му външна памет е касетофон, той има ограничени функционалности, а и освен това на него не могат да се задействат програми, работещи под операционната система ДОС. А хубаво би било да можеше…

В Комбината за микропроцесорни системи в Правец са се намерили обаче умници, които малк пред 1990 г. (за съжаление не можем да установим най-точната дата) решават да разработят начин, по който кроткият Правец 8Д става истински многофункционален 8-битов компютър. В това начинание те са първото предприятие, което опитва силите си, обаче трябва да сме сигурни, че преди това и отделни хора също са го правили, защото в един от броевете на легендарното списание Компютър за Вас (първото компютърно списание в Източна Европа!) в края на 80-те г. е поместена схема как да свържем 5,25-инчово флопидисково устройство с Правец 8Д. Даже познаваме човек, който го е правил! А ето какво са направили в Комбината по въпроса…

Погледнете Правеца на горната илюстрация. Над него виждаме една бяла паралелепипедна кутия от пластмаса с 5,25-инчово флопи в лявата част и пред нея поставен компютърът. Това е т.н. ,,хардуерно и софтуерно разширение“ на Правец 8Д, за което ще стане дума днес. Вдясно е телевизор Велико Търново`84 от последните партиди (те са така – със сива рамка отпред), което ни показва, че действието се развива след 1988 г. поне. Ако се вгледате в текста на екрана, ще видите, че компютърът вече е готов да изпълнява Вашите команди.

Освен флопито, друга част от хардуера на кутията е захранването, а вътре в нея между тях двете се намират и три слота. В тях при нужда могат да се боднат три разширителни карти, които са съвместими с обикновените 8-битови компютри Правец`82, 8М, 8А и т.н. Това могат да бъдат напр. мрежови карти, модеми, карти с конектор са включване на принтер, плотер и други подобни устройства.

Правец 8Д – отвън местност до завода в Правец

Във флопито за едностранни 5,25-инчови дискети трябва да сложите дискета, от които да заредите ДОС 3.3 и програми за него в оперативната памет, а след това операционната система може и автоматично да се самозадейства оттам (мислим обаче, че за тази цел все пак е нужно при включване на компютъра само да сложите дискетата с ДОС-а, иначе няма да стане).

Веднъж зареден в компютъра ДОС, той вече ви дава много възможности. Изваждате дискетата с него и можете да заредите от други дискети работни файлове, на които да работите под ДОС. Такива са напр. текстови (редактируеми със софтуер за текстообработка). Можете също така да работите с програми за създаване на бази данни, за управление на технологични процеси, да изълнявате досовски команди като онази за форматиране на дискети, да записвате на нови данни върху тях… Въобще всичко, което може да се прави с останалите 8-битови Правеци, вече можете да извършвате и с 8Д – все благодарение на хардуерното разширително блокче!

Както казахме, кутията си върви със 70 вата собствено захранване за платката, разширителните карти, флопито си и контролера за него.

Между другото, ако присъствието на телевизор ви изглежда малко странно, да припомним, че Правец 8Д по принцип се продава без монитор, за да е максимално евтин и че към него изначално е предвидена възможността вместо монитор да се използва обикновен домашен телевизор. По-горе виждате и друга засвидетелствана снимка, при която вместо ВТ`84 ,,мониторът“ е произвежданият в същия град съветски телевизор Електрон Ц382ДБ.

А ето и още малко основни фокуси за Правец 8Д:

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

Какво трябва да знаем за българския матричен принтер М88

Най-сетне хубава статия за българския матричен принтер М88 – естествено от Sandacite.BG!

Български матричен принтер М88

Непрекъснато се стремим да публикуваме възможно най-редки и непознати произведения на българската техника, затова понякога се получава така, че най-разпространените устройства остават на заден план и чакат своя ред да се появят при нас. Вчера установихме, че по този начин са протекли нещата с популярния правешки матричен принтер М88 – показали сме Бултекст 200, ИЗОТ 0230-М1, рядката серия Минипринт, но не и него. Затова нека поправим тази грешка.

Нарекохме принтера правешки, защото той е обичайното устройство за комплектуване с персоналните компютри Правец, бил той персонален или професионален. Производството му започва в Приборостроителния комбинат в Петрич през 1988 г.

Матричните принтери се наричат още и мозаични или знакосинтезиращи. Казват се така, защото изображението, отпечатано върху хартията, се състои от много малки точки, които, като се съберат заедно, оформят символа като мозайка, затова са и другите две названия по-горе.

Към компютъра принтерът М88 се свързва със стандартния за времето интерфейс RS232C, а скоростите на обмен на данни между компа и печатарката са между 50 и 19 200 бода (англ. baud) – ето тук вдясно е конекторът:

Български матричен принтер М88

Ако искате да смените интерфейса, ще трябва да смените интерфейсната платка в корпуса на самия принтер.

Та нашият М88 печата върху хартия с широчина между 100 и 250 мм с перфорирани странични ивици (т.н. безконечна, затова е указана и само широчината). Листовете в принтера могат да имат максимална дебелина между 0,1 и 0,3 мм. Ако наложите повече листове един върху друг, може да направите и копия, но максимум две – тоест 1 оригинал и 2 копия. За копия ще трябва под оригинала да подложите карбонизирана хария, като обаче дебелината на всичкото това общо не трябва да надвишава 0,3 мм.

Придвижването на хартията може да е или чрез фрикционни (триещо) устройство – както при пишещите машини – или тракторно.

Като съдържание принтерът може да ви изпечата всичко – букви, цифри, графика… Принтерът се управлява от програмата за текстообработка, задействана на компютъра ви. Този принтер иман немалки възможности, както ще се убедите от информацията тук.

Както казахме, матричните принтери работят на принцип, близък до този на пишещите машини, затова и при М88 има намастилена лента. Тя е черна, изработена от полиестер,

Принтерът може да печата с няколко вида шрифт – 1) онзи, на който ние му казваме ,,нормален“, и тогава скоростта е 80 знака/сек; 2) курсив – пак 80; 3) т.н. елит – при него вече е 96 – 4) и последният е т.н. кондензират шрифт – 136 знака/сек. При първите два вида шрифт на ред се получават също 80 знака, при ,,елит“ 96, а при кондензирания – 136.

При отпечатването на графика принтерът работи със скорост 480 точки/сек.

Нека да кажем също така, че шрифтът може да се увеличи – т.е. да се уголеми двукратно един знак, като при това логично двукратно се намалява броят знаци на ред, но се и изпечатват при същата скорост на печат.

Когато печатате, принтера задъжително трябва да го поставите в хоризонтално положеие, като се допускат около 10 градуса отклонение.

С М88 можете да определяте и междуредията. Те могат да бъдат 4,23 мм, 3,18 мм и програмируемо (чрез софтуера) регулирани и тогава са 0,35 мм и 0,118 мм.

На определен интервал печатащата глава трябва да се сменя, както при мастиленоструените, а извън неея средното време между отказите на М88 е 2250 рабони часа. Работни – иначе като го оставите така да си стои, нищо не може да му стане… най-много да му изсъхне мастилото само. Между другото, гаранцията на производителя при закупуване е била 12 месеца, но принтери от този тип още можете да срещнете работещи, възстановени от фенове на старата техника. :)

Български матричен принтер М88

Както виждате, в дясната част на предния панел са разположени три бутона и четири светодиодни индикатора:

  • бутон „ВРЪЗКА“ — след зареждането на хартията и включването на М88 той застава в режим „ВРЪЗКА“ и може да се използва, управляван от компютъра. В това състояние свети указателен светодиод за този режим, а при натискане на бутона принтерът излиза от режима „ВРЪЗКА“ и светодиодът изгасва. За да поставите устройството от­ново в режим „ВРЪЗКА“, натиснете този бутон оше един път;
  • бутоните РЕД и СТРАНИЦА работят само когато печатащото устройство не е в режим ВРЪЗКА
  • когато принтерът не е в режим ВРЪЗКА и се натисне бутонът РЕД, хартията се придвижва с по един ред, докато бутонът с натиснат. Ако при същите условия се на­тисне еднократно бутон СТРАНИЦА, хартията се придвижва до началото па следва­щата страница.

Има и функционални превключватели! С тяхна помощ се задават какви ще бъдат параметрите на М88 при включването му, като те впоследствие да бъдат променени по програмен път. С тяхна помощ обаче могат да се определят и някои функ­ции, които не можете да командвате софтуерно. На долния чертеж 8 е показано как да достигнем до до функционални превключватели, а таблицата им (чрез кой от тях какво командвате) можете да видите в приложение А на ръководството на принтера, което сме ви скенирали по-долу.

Български матричен принтер М88

Между другото, в принтера има и звуков индикатор, който се задейства, когато почти достигнете края на запаса от хартия или се повредят печатаща глава или нейното управление. За да сработи звуковата индикация за край на хартията, трябва да се затвори специален ключ – детектор за хартия. Тогава светва и сигнал.

Когато смените хартията (поставили сте нов лист), натиснете бутона ВРЪЗКА и принтерът ще заработи отново.

Има и още тънкости в работата на принтера М88, но мислим да не ви досаждаме сега с тях, а по свое желание да ги прочетете в ръководството за употреба, което сме ви скенирали по-долу в статията. Там има  всякакви таблици, пинизи и други неща, които ще са ви от полза, ако решите да подкарвате такова печатащо устройство.

А сега да предположим, че току-що сте си купили този принтер и искате да го инсталирате за работА! Ето как трябва да започнете.

Разпечатайте сандъка и махнете транспортните винтове:

Български матричен принтер М88

Сега да сложим касетката с лентата. Първо свалете капака на принтера и поставете касетата (позиция 9 на чертежа по-долу) да легне в гнездата на странѝците на механичния блок (11-а позиция):

Български матричен принтер М88

За да бъде правилно, лентата се поставя между носа на печатащата глава и металната маска.

Следва поставяне и на сепаратора. Той влиза в специалните отвори на задната част на странѝците на механичния блок, като трябва леко да го огънете (сепаратора това). За да поставите капака пък, го сложете в гнездата в предната горна част на кутията и го завъртете напред, докато легне в определеното място.

За за заредите хартия, вдигнете капака и отключете пластмасовия палец – позиция 5 на горния чертеж. След като изтеглите притискащата скала напред, поставете водача на хартията позиция 14 отгоре) по средата на оста (пак поз. 14). след всички тези операции вкарайте хартията в процепа на механичния блок, а накрая обратно заключете пластмасовия палец.

Когато работите, недейте да връщате обратно хартията с помощта на ръкохватката – това не ви е пишеща машина! :)

За прощаване – един поглед на М88 отвътре…:

Български матричен принтер М88

Ето и пълното му упътване за употреба ==> Български матричен принтер М88 – упътване

Принтерът е доста по-малък от своите събратя от серията Бултекст – широк е 415 мм, дълбок 340 и висок 140. Тежи 8 кг, работи при 220 волта напрежение.

А ето и едно друго чудесо, също произвеждано в този петрички завод:

Първият български таблет на 30 години!

Български тестери за интегрални схеми от Института по микроелектроника

Вижте какво представляват българските тестери за интегрални схеми, направени в Института по микроелектроника!

Български тестери за интегрални схеми

През 1967 г. в София е създаден интересен научноизследователски  институт, който в следващите около тридесет години остава плътно свързан със съдбата на нашата електроника и по-специално компютри. Институтът  по микроелектроника се намира на тогавашния булевард Ленин (днес Цариградско шосе) и произлиза от секция Силиций във Физическия институт на БАН. Пръв ръководител на новия (тогава наречен) Централен институт за елементи е известният български физик проф. Йордан Касабов, конструирал през същата година първия електронен калкулатор с MOS интегрални схеми в света – Елка 42.

През първите години след основаването веднага се отбелязват успехи в разработката на MOS ИС, а в следващите десетилетия дейността на Института се разраства и в:

  • разработка и производство на специализирани и стан­дартни NMOS и CMOS интегрални схеми;
  • разработка и производство на хибридни интегрални схеми с използването на дебелослойни и тънкослойни технологии;
  • разработка на различно специално тестово и техно­логично оборудване за опитно произведената в института микроелектроника (именно в това ще се фокусираме в днешната статия);
  • проектиране на производ­ствени и развойни мощности, за да се развива микроелектрониката в България;
  • внедряване при клиенти на висококачествени и висо­коефективни NMOS, CMOS и хибридни технологии и интегрални схеми;
  • обучение на специалисти за проектиране на интег­рални схеми по поръчка;
  • изработка на фотомаски;
  • разработка на софтуер за споменатите по-горе системи за автоматизи­рано проектиране на интегрални схеми;
  • изготвяне на тестови програми и тестване на интег­рални схеми;
  • проверка на чужди проекти на интегрални схеми в технологичната линия на ИМЕ — фотомаски, пластини, из­мерване, монтаж;
  • разработка на електронни устройства
Институт по микроелектроника – емблема

В края на 80-те години Института започват да работят по създаване на оборудване за тесвтване на вече опитно произведени цифрови и хибридни интегрални схеми. В резултат на тези усилия до 1992 г. са изработени следните тестови системи – както са наричани тогава – при които операторът (дамата на първата снимка) управлява процеса на изпробване на готовите чипове от персонални компютри Правец 8 и Правец 16:

  • АС 100 — автоматичен тестер за хибридни ИС с пасивни компо­ненти и до 40 контактни извода. Тестерът се управля­ва от 8-битов компютър Правец;
  • АС 200 — автоматична тестова система за функционал­на проверка на хибридни ИС с до 40 контактни извода. С нея вече се работи от 16-битов компютър. Системата предлага възможност да се включват и управляват със стандартен инструментален интер­фейс външни уреди, за да могат с тях да се направят разни по-специфични измервания;
  • АС 400 — автоматичен тестер за цифрови ИС с ниска степен на интеграция с до 24 извода;
  • АС 420 — специализиран тестер за цифрови ИС и интересните български едночипови микрокомпютри СМ 650 и СМ 652;
  • АС 600 — специализиран тестер за микропроцесорни схеми от серията СМ 600;
  • АС 8000, която виждате на първата снимка тук — това е тестова система за изпробване на памети с обем до 4 мб и работна честота до 20 мхц. На АС 8000 едновременно могат да се изпробват до 4 схеми

През 1992 – 3 г. е проектиран и активно се изработва прототипът и на най-новия модел АС 9000 — това е система за тестване на големи интегрални схеми с до 128 контактни извода.

За да работите успешно с някоя от тези апаратури, е необходимо да разполагате със специализирани програми, които ИМЕ също сам си прави.

Всичко това видно свидетелства за активна работа в областта на развитието на микрочиповата електроника в България, но сега едва ли можем да открием нито някоя от тези системи, нито въобще да се завърнем към равнището, което страната ни тогава има…

БГ сервизен програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С

Exit mobile version