Сандъците - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

БГ банково валутно табло от Периферна техника Пловдив

Sandacite.BG намери старо българско валутно табло за банки!

Традиционен е интересът на нашия сайт към старата българска банкова техника. Досега сме посветили две-три по-големи изследователски статии на този клон от хардуера и софтуера, а сега бързаме да ви зарадваме с едно ново наше откритие в областта.

Този път изнамерихме истинско банково информационно табло от средата на 90-те години, произвеждано в Периферна техника ЕАД Пловдив – това е предприятието наследник на добре известния Завод за запаметяващи устройства. На такъв тип табла, наречени валутни, се изписват и обявяват основните параметри на различните видове депозити и курсовете на основните валути, с които банката оперира. Таблото се обслужва от служителите, стои на видно място в банковия салон и лесно се забелязва от клиентите. Освен за лихви и курсове, в него има и полета с индикация за датата и часа.

Нашето пловдивско табло се управлява с помощта на PC XT/AТ-съвместим компютър (може да бъде и ,,Правец“), който е свързан с таблото чрез много използвания през миналите десетилетия сериен интерфейс RS 232. Чрез компютъра се въвеждат данните, които после се изобразяват на LED индикаторите в различните полета.

Височината на всяка цифричка в тях е 25 мм и могат да светят не само в обичайното червено, но и в зелено. Ще забележите, че полетата за валутните курсове са по-дълги и могат да изобразят число с до шест цифри, така че да се осведомим подробно за курсовете. Докато полетата за параметри на депозити (в тези полета се указва какъв е лихвеният процент за всеки депозит при различен срок и валута, колко е минималната вноска за откриване и т.н.) могат да изобразяват до четирицифрени числа.

В таблото са предвидени колони за до три вида валути, като етикетът над всяка колона може да се сменя. Тук валутите са щатски долар, германска марка и швейцарски франк. Евро, разбира се, още няма как да присъства.

Пловдивското табло разполага със собствена памет, но ако му се изключи електрозахранването, веднъж въведените стойности в нея могат да се запазят най-много 72 часа. Високо е 84 см, широко 74, дълбоко 10 и тежи 12 кг. Корпусът му е метален, таблото се захранва от обичайното 220 волта мрежово напрежение, потребява 60 вата мощност.

Нашето табло влиза в производство през 1992 или 1993 г. Вярно е, че едва през 1994-а СО Периферна техника е преобразувано в Периферна техника ЕАД, но няма пречка таблото да е било налично в производствената номенклатура на предприятието и преди тази промяна (както е и с други устройства). А производството му продължава най-късно до 1996 г.

Сега стигнахме и до невралгичния въпрос – дали това е първото българско банково валутно табло, или не? Не е! Първото наше такова устройство е произведено от фирма Мегатекс през 1990 г. През 1996 г. това предприятие става № 1 в света по тези изделия, като техни табла са продавани в над 60 страни в света, вкл. Индия и Южна Корея. Тази фирма работи много активно и досега, а техни табла се използват и в България – напр. Първа инвестиционна банка и досега употребява именно табла на Мегатекс и можете да ги видите във всяко представителство на тази банка, висят на стената зад касите.

Началото на 90-те години е време на активно развитие на българската банкова техника, защото тогава започват да действат много нови банки, а в техните обекти все пак трябва да работи нещо – както онзи детектор на фалшиви банкноти от предишната ни статия по темата, който датира още от 1992-ра. Затова трябва да подхождаме внимателно към датирането на банково оборудване от периода – не е коректно да провъзгласим безрезервно дадено устройство за първото българско такова само защото ни изглежда много старо! Пък и истинските и съвестни изследователи по правило не бързат да се изхвърлят толкова категорично.

По-горе споменахме и предишните ни статии на тема българско банково оборудване. Ето я първата:

Българската банкова техника – кратка история

CompAS – българска локална компютърна мрежа от 80-те г.

В Sandacite.BG ненадейно попаднахме на сведения за българската локална мрежа CompAS.

***Българска локална мрежа CompAS*** – контролери

През 80-те години в България се проектират и започват да се употребяват множество компютърни мрежи. Те имат различно приложение – работа (чрез терминали) с мощни компютри от разстояние, автоматизиране и ускоряване на документооборота в малко предприятие или институция и т.н. Една от тях е CompAS, което представлява съкращение от Computer Assign System.

Тази мрежа е NetBIOS-базирана и може да се използва от всички компютри с DOS от версия 3.1 нагоре или с Windows до версия 3.1. CompAS излиза през 1987/8 г. и е разработка на СО Програмни продукти и системи, за което сме ви говорили вече. Тази система е предназначена за ,,автоматизация на бюрокрацията“, ако може да се изразим така – инсталирана е напр. в разни общини и е свързвала техните компютри. Най-често това са различните модификации на Правец 16.

Пакетът данни в тази мрежа се предава по познатия ни Ethernet протокол. Мрежовите функции са задействат чрез командите NETUSE и NETSHARE на DOS. Всички компютри, свързани в CompAS, могат да са сървърни. Цялата дължина на шината е 100 м, а в нея са навързвани най-много 30 компютъра.

На снимките по-горе виждате една от двете типични карти за тази мрежа, с които се сдобихме. Това са разширителни карти контролери, подобни на днешните LAN карти. Те обаче работят не PCI или на PCI-E слот, а на ISA, който е за 8-битова ISA шина. ISA интерфейса все още помним – до не толкова отдавна го имаше, напр. по дъната за слот 1 преди двадесетина години. По картите има разнообразни чипове. Както виждаме, сред тях има и съветски – онези, чието означение започва с К155.

Картите са производство на предприятието Оргсист инженеринг, поделение на Оргтехника Силистра. Двете такива карти са съвместими помежду си и могат да приемат-предават данни, монтирани в различни персонални компютри. Скоростта, с която се предават пакетите, е 1 мегабит/сек. Всяка карта има отделни, свои драйвери.

Конекторът за връзка е DB9:

Тези карти получихме направо от ръката на автора на мрежата, който ни разказа и най-важните факти за нея. Благодарим му от сърце! Поздрави от нас, а по-долу сме ви подготвили още едно четиво на подобна тема:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Разруши стената – българска 8-битова компютърна игра от 1982 г.

Sandacite.BG намерихме нещо забравено – българската 8-битова компютърна игра Разруши стената!

Тези дни попаднахме на една истинска непозната находка!

Както знаем, през 1982 – 3 г., когато 8-битовият Правец`82 e все още нов-новеничък компютър, се разразява голяма работа по обучение на хората за пълноценно действие с него – за усвояване на хардуера му, за работа с досовските команди и програми и т.н. Тези неща обаче са твърде изморителни и затова тогавашните български софтуерни инженери са предвидили и една игра, която е записана в дискета, иначе пълна с останалите тежки неща от по-горе. Дискетата върви към книга ръководство за работа с компютъра. Ако се съди по факта, че в едно ръководство за работа с Правец`82 играта е дадена след доста страници нови за усвояване команди, явно са смятали, че тя може да е нещо като награда за хората, които до този момент успешно са усвоили нелеката нова материя. Ето за какво става дума.

Играта Разруши стената може да се задейства от дискета или от касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:

ДСО ПРИБОРОСТРОЕНЕ И АВТОМАТИЗАЦИЯ

ИНСТИТУТ ПО ПРИБОРОСТРОЕНЕ

СЕКЦИЯ ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

[КЛАВИШЪТ ESC ПРЕКРАТЯВА ИГРАТА]

ЗА ДА ЗАПОЧНЕТЕ, НАТИСНЕТЕ <ИНТЕРВАЛ>…

Ето и какъв е сюжетът на играта за отмора. Персонажът Ви хваща един ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата Ви е да съборите тухлена стена с тази топка, а тя отскача от ракетата. Помним, че за толкова време само Чък Норис беше успял да победи на тенис тухлена стена… все пак може и Вие да успеете. Ракетата управлявате с един игрови контролер от онези с потенциометър – тип paddle – които Ви показахме ТУК. Можете да удряте топката с движеща се ракета, като в такъв случай го правите с т.н. фалциране.

Преди да започнете да играете, компютърът ще Ви помоли да напишете името на персонажа си, защото не играе с непознати. Измислете някакво име, натипкайте го, като ако то е по-дълго от 12 символа, програмата автоматично ще го отреже до толкова. Сега натиснете клавиша RETURN и ще видите върху екрана полето за игра и надпис:

ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.

Бутонът е малкото копченце отстрани на черния игрови контролер. В игрите с него иначе можете да стреляте по разни противникови космически кораби и т.н.

Тъй като двата контролера са свързани към общ кабел и така влизат в компютъра, той самият ще Ви съобщи на екрана, ако започнете не с това устройство, с което трябва.

(Между другото, понякога в бързината на игра се случва човек неволно да натисне RESET вместо RETURN и тогава екранът ще започне целият да свети. Тогава не трябва да се панирате, а просто напишете отново командата RUN.)

В долния край на екрана ще видите цифри – това са точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от някоя от тухлените колони на стената. И колкото повече навътре в стената отивате така, толкова повече точки получавате за една съборена тухла.

Починахте ли си? Айде тогава да учим още…

Какво е програмата Монитор в българските 8-битови компютри

Български системен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

Sandacite.BG се сдоби с български компютърен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

За този терминал досега не бяхме чували, но и на него му дойде времето.

ИЗОТ СМ 6326 е представител на т.н. системни терминали. За разлика от потребителските или служителските терминали, системният не се използва за отдалечена обработка на информацията и работа с компютър от разстояние, а е свързан направо към ,,системата“, т.е. самия компютър – електронноизчислителната машина. Тя може да бъде както от ЕС, така и от СМ-серията (както мейнфрейм, така и минимашина, ако използваме терминологията от тогавашното време). На такъв терминал също работи човек, когото наричаме оператор. Нещо подобно като конфигурация виждаме пред хубавицата тук:

Както виждате от първата снимка, най-горе, новият експонат в колекцията ни се състои от принтер и клавиатура. Малко по-надолу ще видим защо ни е толкова важен тук принтерът… А клавиатурата разполага с традиционните бутони, като отгоре има няколко светодиода, за да се следят параметри на работата. Такъв е напр. светодиодът OFF LINE, който най-вероятно е там, за да сигнализира, ако компютърът в момента е изключен от мрежа:

Принтерът е съвсем подобен на популярния ИЗОТ 0230.М1 (с печатащо устройство тип ,,маргаритка“). Тъй като тези терминали още нямат монитор, принтерът е там, за да го замени. На него се изпечатват командите, които операторът дава на големия компютър, и системните съобщения на машината. Може да изглежда странно за нас, но за тогава е нормално. Да, има огромен разход на хартия, затова именно после принтерните терминали са заменени с мониторни.

Принтерът може да се използва и за разпечатване на файлове с данни от компютъра, разбира се – напр. разни статистически или каквото там са обработвали. Доста често е това, особено в различните изчислителни центрове.

За разлика от 0230.М1, този принтер също има светодиоди, за да комуникира с нас. Напр. има сигнализация PAPER OUT, която ще светне най-вероятно ако хартията е поставена неправилно. Тя впрочем е двойно по-широка от А4, от т.н. безконечен тип.

Производител на принтера е предприятието Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми в Пловдив. Година на производство – 1985.

От тази снимка забелязваме три конектора RS232 С на гърбината му. Един е за връзка с машината, но другите не знаем за какво са…

Един по-различен вид терминали, от който обаче вече си имаме в колекцията. Да ни е честит!

А вие разгледайте примерно ето това – и тук има такъв терминал, вижда се вляво от служителските:

ИЗОТ ЕС9003 – ново компютърно устройство с магнитна лента!

ИЗОТ 0167Д – БГ електронна охранителна система с микрокомпютър

Sandacite.BG се ровихме с едно складче и намерихме охранителна система с микрокомпютър – ИЗОТ 0167Д!

**Българска електронна охранителна система ИЗОТ 0167Д**

Освен обикновените компютри, твърде много са българските технологични устройства, в които са използвани процесори и едночипови микрокомпютри – терминали, модеми, фонокартов телефон… А ето че сега се натъкваме и на още нещо!

През 1992 г. в Централния институт по изчислителна техника и технологии е проектирано и започва да се произвежда ето това интересно нещо. Това е голяма електронна охранителна система, предназначена за контрол на достъпа до важни помещения – служебни, складови, жилищни… Нарича се ИЗОТ 0167Д и днес е нейният ред да застане на нашата дисекционна маса.

Подобно на описаната преди години от нас електронна охранителна система на ЗММ Технотроника София, и ИЗОТ-ът работи с предварително въведен от ползвателя на помещението код. След неговото запаметяване то се заключва чрез електромеханична брава, кояото се монтира на касата на бравата. Оттогава насетне в охранявания обект може да се влезе само ако на клавиатурата се въведе същият код. Ако го въведем успешно, се изпраща сигнал до управляващото устройство да отключи електромагнитния насрещник на бравата, за да влезем. А ако три пъти наберем кода грешно, аларменото устройство започва да издава мощен алармен сигнал от ето това благоевградско говорителче:

Същото започва да прави и ако опитате да взломите вратата, прозорците и т.н.

Кодът може да бъде с различен брой цифри (дължина – от 3 до 10) според както желае потребителят. Ако искаме да сменим кода с друг, новия трябва да въведем за не по-малко от 15 секунди.

Сега да разгледаме ИЗОТ 0167Д. Електронната част на алармата се състои от два отделни главни модума, свързани с лентов кабел – управляващо устройство и клавиатура. Управляващото устройство (УУ) съдържа цялата електроника. Ето тук сме го отворили и вътре можете да видите кюстендилските кондензатори, едночиповия 8-битов микрокомпютър с EPROM СМ 656 (пуснат в производство 1991 г.) и други неща:

По-долу виждате, има и конектори (съединители). Те са, за да се включват сирена, датчик тип МУК и до 50 бр. вибрационни датчици за охрана на прозорците, по всеки един от двата входа за сигнални датчици, както и на обемни датчици с релеен изход.

Тук на снимката виждате различни неща, накои от които изглеждат странно. Това са комплектът на магнитноуправляемия датчик, сигналните датчици СД2, комплекта 9-щифтов съединител с ключалка и т.н.:

**Българска електронна аларма ИЗОТ 0167Д**

УУ се монтира вътре в охраняваното помещение, а клавиатурата – от външната страна на входа. Освен това има релеен изход за включване към сигнално-охранителна техника и за включване на устройство KASTA-01. Чрез него и с телефонен апарат с бутонен избирач (като белоградчишките ТА 620 или ТА 820) може да се свържем с желан телефонен номер. Затова и клавиатурата има стандартни телефонни знаци като диез напр.

Ето как изглежда цялата система на устройството монтирана:

Поначало ИЗОТ 0167Д работи на 220 волта напрежение…

Но ако то падне, може да се захранва от 12-волтов правотоков акумулатор. Управляващото устройство консумира около 8 вата мощност.

Ето я и бравата. Тя е от известния завод Метал Варна, този път произвел и брави с електрическо задвижване за към разглежданата от нас аарма:

Както споменахме, от клавиатурата излиза лентов кабел, който се свързва с УУ-то чрез присъединяване на кабела в конектор.

Към първия съединител Х1 свързваме електромеханичната брава, аларменото устройство, сирена, МУК-а, датчици за охрана (СД и обемни) и релеен изход СОТ (,,сигнално-охранителна техника“), както е показано тук:

Х1: 01 – датчик с магнитно управление
XI: 02 – насрещник на електромеханичната. брава
Х1: 03 – сирена
Х1: 04 – изход СОТ
Х1: 05 – изход СОТ
Х1: 06 – I, акумулатор
XI: 07 – +12 волта, акумулатор
XI: 08 – вход сигнален датчик
XI: 09 – вход сигнален датчик

На втория съединител Х2 се включва клавиатурата, а към третия съединител Х3 се свързват:

акумулатор при вградено зарядно устройство,
изделие KASTA-01 за свързване охранителната система към телефонен апарат,
12-волтов (през превключвател за захранване, наречен К1) и
обемни датчици.

Ето ги и в таблица:

Х3: 01 – свободен

Х3: 02 – 12 волта, през превключвател К1 (обемен датчик)

Х3: 03 – + към акумулатор при вградено зарядно устройство

Х3: 04 – I към акумулатор при вградено зарядно устройство

Х3: 05 – RESET към KASTA-01

Х3: 06 – сигнал аларма към KASTA- 01

Х3: 07 – + 12V – захранване към KASTA-01

Х3: 08 – I – захранване към KASTA-01

След монтаж на системата ИЗОТ 0167Д по този начин е необходимо да се въведе кодовата комбинация, които искате да осигури контрола на достъпа до охраняваното помещение. За целта трябва да извършите следното:

Включете системата към мрежово напрежение 220 волта/50 херца или 12 волта/1.0 ампера.
Натиснете бутон.
Последователно натискайте цифрите на желания код. При всяко натискане на бутон светва за кратко време индикаторът на клавиатурата.
След последната цифра (от третата до десетата) натиснете бутон [*]. Ако спазите правилната последователност, системата издава кратък потвьрдителен звуков сигнал.

По нататък, при всяко влизане в охраняваното помещение е необходимо да повторите т. 3 и т. 4. При правилно въведен индикаторът на клавиатурата пак така ще светне и електромеханичната брава се отваря за около 5 секунди, та да имаме време да натиснем дръжката и да влезем.

Може да стане нужда да изключим алармата за дълго време. Тогава е необходимо да повторим т. 3 и да потвърдите въведения код с бутон [#]. В този случай системата издава два кратки звукови сигнала и отново отваря електромеханичната брава, но вече не реагира на сработване на датчиците.

За да включите отново алармената функция, е необходимо да наберете само първите две цифри на кодовата комбинация и после бутон [#]. При това управляващото устройство включва за кратко време алармената сирена, за да се убедите, че работи.

Както споменахме в началото, при трикратно въвеждане на грешен код се включва алармената сирена. Тази функция може да се изключи чрез ключ S1 – 4.

Между другото, навремето гаранционният срок на ИЗОТ 0167Д е бил 6 месеца, но тя със сигурност може да работи и сега – напр. нашата. Тя впрочем не е била и никога използван – ето вижте, приемо-предавателният протокол и свидетелството за приемане са ѝ празни:

Докато използвате ИЗОТ-а, можете да се срещнете и с повреди – напр. прекъсната е веригата на сигналните датчици или МУК-а. В такъв случай проверете веригата и изправността на датчиците.

УУ-то тежи 2 кг и е с размери 80 х 80 х 280 мм.

А ето и споменатата от нас по-горе аларма на ЗММ Технотроника София:

Стара българска аларма на ЗММ Технотроника София

ПУМА – програма за работа с макроси с Микроплан 16

Запознайте се с ПУМА – българска програма за създаване на макроси, която Sandacite.BG изнамерихме вчера.

Ако си спомняте, преди време Ви бяхме занимали с българската 16-битова програма за електронни таблици (и не само) Микроплан 16. Една от най-силните страни на Микроплана е създаването и използването на макроси. На всеки напреднал потребител на Микроплан 16 са известни възможностите за автоматизиране на работата с нея чрез макроси, чрез организиране на диалог и проблемно-ориентирани менюта. Макар и трудни, макросите са неизбежни, защото чрез тях могат да бъдат реализирани всякакви приложения по удобен за крайния потребител начин. Но все пак работата с макросите си остава сложна.

Тук на помощ идва един помощен софтуер – ПУМА – чрез която Микроплан 16 става удобно и мощно средство, чрез което да разработвате други компютърни програми.

ПУМА осигурява преход към по-високо ниво на макротехнологията – разбираем макроезик. Тя не само запомня командите, а изгражда синтактично правилен макрос. Когато са необходими промени, може да редактирате макроса сами или да използвате за тази цел ПУМА. Без ПУМА потребителите на Микроплан 16 трябва да запазват макросите си в таблицата, с която работят. Но ПУМА позволява макросите да бъдат запазени и като независими файлове, достъпни от различни таблици. ПУМА предлага прост начин за изграждане на мощни и сложни макроси чрез IF THEN ELSE оператори, цикли, броячи, менюта. Може да се използва и редакторът на ПУМА (или друга програма текстов редактор) за създаване на кратки и ясни макроси на езика на ПУМА. Нейното название всъщност е съкращение, което това и означава – ,,програма, улесняваща макросите“.

ПУМА е от 1987 г. и е дело на СП ,,Микросистеми“ София – предприятие в състава на СО ,,Микропроцесорни системи“ Правец, което разработва и издава разнообразни програми за 16-битовите Правеци. Ето какви са нейните системни изисквания:

някой от 16-битовите Правеци;
поне 320 кб RAM (най-добре обаче е 384 кб);
като софтуер – ДОС 16 и, разбира се, инсталиран и работещ Микроплан 16.

Тя се зарежда за постоянно в паметта и става достъпна за работа винаги, когато работите с по-голямата програма. Чрез нея можете да правите нови приложни програми и да разширявате стари. Ето какво може да прави ПУМА:

да записва ниструкции към Микроплан 16 и да ги възпроизвежда. Инструкциите (въвеждане на данни, придвижване в електронната таблица или изпълнение на команди) могат да се изпълнят отново когато и колкото често е необходимо. ПУМА добавя собствено меню към Микроплан 16, чрез което изпълнението на тези инструкции е лесно дори за начинаещи в голямата програма;
автоматично създаване на макроси за Микроплан 16 от запомнени поредици от инструкции и записване на макросите в таблицата или в специална библиотека. Както всяка друга операция в Микроплан 16, създаването на макроси с ПУМА е подпомогнато от меню;
ПУМА предоставя мощен, структурно-ориентиран език за програмиране в Микроплан 16. Тя съкращава времето за кодиране със структури като DO WHILE и CASE, подпрограми, свързване на програми. Създава ясен код с коментарни редове. Предоставя средства за откриване и премахване на грешки. Езикът за програмиране на ПУМА се различава от макросите на Микроплан 16 така, както PASCAL или С от машинния език. ПУМА поддържа изцяло и стандартния език за макроси на Микроплан 16.

ПУМА има специална възможност да съкращава макросите, като замества команди като {Goto} и {Edit} с по един символ, а така ВИ спестява място в таблицата и ускорява изпълнението на макроси с много такива команди.

И така, виждаме, че тази програма значително облекчава работата: автоматично съставя макроси, предлага прост програмен език, разширени възможности за макропрограмиране и независимо от електронната таблица записване на макросите.

Как се инсталира ПУМА? Има два случая – според това дали искате тя да бъде инсталирана на харддиска на Правеца, или не.

Както повечето проограми от 16-битовата ера, ПУМА-та получавате инсталирана на дискета. Ако Правецът разполага с две флопита (в кутията е предвидена такава възможност), поставете дискетата на ПУМА в устройство А:, а инсталационната дискета на Микроплан 16 – в устойство В:. След това препишете програмните файлове на ПУМА при тези на Микроплан 16:

COPY A:*.DEF В:<—¹

COPY А:*.ЕХЕ В:<—¹

COPY A:*.LIB В:<—

Сега извадете системната дискета на Микроплан 16 от устройство В: и поставете дискетата, на която са записани таблиците на Микроплана. Копирайте файловете с данни на ПУМА – ето така:

Напишете COPY A:*.PGM В:<—¹

Напишете COPY A:*.WKS В:<—¹

Накрая извадете дискетата на ПУМА и я запазете на сигурно място.

Вероятно искате да научите повече за различните възможности на ПУМА и как се работи с нея. Затова се постарахме да ви намерим оригиналната документация на програмата и ви я скенирахме, за да си я четете и разучавате колкото искате. Можете да я дръпнете оттук ==> ПУМА – програма за макроси

Важно е да хвърляме поглед не само върху стария хардуер, но и върху софтуера, който работи на него. Друг интересен пример е Мултипак – българският офис пакет:

МУЛТИПАК – българският офис пакет

Антон Оруш представя ,,Голяма книга за българската техника“

Антон Оруш от Sandacite.BG утре ще представя на живо своята книга за българска техническа история. Заповядайте!

**Антон Оруш – Голяма книга да българската техника**

Както знаете, наскоро излезе ,,Голяма книга за българската техника“! Това е най-пълното издание по технологична история на България – тази важна и интересна, но незаслужено подминавана тема. Новият пъстър том иска да ви разкаже за стотици познати и непознати достижения на родната техника, някои от които прелюбопитни или пък истинска национална гордост.

Книгата започва разказа си от началото на ХХ век и стига до 90-те г., показвайки ни български цветен телевизор от 1901, противогази и жп вагони от 20-те г., мобилен телефон от 1964, снимки от Марс, цял-целеничък танк и компютър с размери на апартамент! Всичко това е онагледено в над 500 илюстрации и описано в четивен и забавен стил.

За първи път след толкова десетилетия България най-сетне има книгата, която отдавна трябваше да напишем. Елате заедно да отпразнуваме появата на книгата, която българската техника заслужава да има!

ЗА АВТОРА:
Антон Оруш е колекционер и изследовател на българската техника. Поддържа най-голямата колекция в тази област (над 400 апарата) и е създател на Sandacite.BG – Българският портал за стара техника – сайт за история на българската техника. Работи в Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“.

„Голяма книга за българската техника“ можете да намерите в книжарниците и онлайн на: https://bulgarianhistory.shop/catalog/goliama-kniga-za-bg-tehnika/.

САМО НА ТОВА СЪБИТИЕ обаче ще можете да си я вземете с автограф от Антон Оруш, да си поговорите с него и да разгледате на живо най-новите попълнения в голямата му колекция от българска техиика, които ще ви очакват бар ,,Абордаж“ в София, на ул. Веслец 22 – там ще бъде представянето.

Запазете своето място за първата сесия тук: https://www.eventbrite.com/e/-1830-2000-tickets-108097418288

Запазете своето място за втората сесия тук:
https://www.eventbrite.com/e/-2030-2200-tickets-108097849578

10 стари български компютърни игри от 1985 г.

Sandacite.BG съставихме за вас списък от 10 стари български компютърни игри от средата на 80-те.

Преди време ви бяхме направили една статия за първите български компютърни игри. В нея разказахме накратко какви са сюжетите на четири-пет най-популярни от тях, обаче имайте предвид, че това беше само някакъв връх на айберга. Защото заглавията компютърни игри, издавани от българската софтуерна промишленост през 80-те години, са десетки и дори стотици. Затова дойде време да ви направим нов каталог, като този път в него влизат десетина игрички, произведени през 1985-а.

Всички те са предназначени за разцъкване на компютър Правец`82 или някои от следващите 8-битови Правеци. Те се записват на дискета, а за някои от тях ще ви трябва не само клавиатурата (примерно клавишите със стрелки), ами се налага да насочвате персонажите си с помощта на игрови контролери. Както вече знаете от други наши статии, те може да са с потенциометър (тип paddle) или джойстик – разгледали сме ги съответно ТУК и ТУК. Операционната система, на която подкарвате тези игрички, е ДОС 3.3. Заводът производител на забавнити софтуери е този за информационни носители в с. Драгор – ЗИН Динко Баненкин.

В тези игри ще видите няколкото типични среди, в които се развиват сюжетите на тогавашния забавен софтуер – напр. Космос, галактики и т.н. И така, да започваме:

АВАНТЮРИСТ

Играта е предназначена само за един състезател и се управлява само от клавиатурата. Авантюристът е Вашият герой, който се предвижва през земя на опасности, където го дебнат коварни змии, злосторни хора, кучета, които не са добри, а зли и т.н. Вашата, тоест неговата задача, е да унищожите тези препятствия по пътя си и да завършите преминавате си невредими. Доколко сте успешни в рейда си, се отчита със събирането на точки, като трябва, разбира се, да постигнете максималния брой. Накрая скачате от кеф, когато го направите, а силите на злото вече са зад Вас, унищожени от мощния Ви акъл.

АВТОМАГИСТРАЛА

Тук отново сте сами на фронта – и сам воинът е сам… ъъ, в смисъл, воинът е воин. Ваш единствен помощник е клавиатурата, а играта е изпитание за шофьорските ви умения – управлявате автомобил в насрещното движение и не трябва да направите катастрофа. Знаем, че така или иначе сте свикнали от реалния живот, така че сега играта едва ли много ще Ви затрудни.

БИТКА В ГАЛАКТИКАТА

Време е да навлезем в Космоса и да се включим в междузвездните войни. Злите врагове налитат върху Вас, Вие ги разфасовате с високотехнологичните си оръжия (тоест щракате като съсредоточено зомби бутоните на клавиатурата), а при успешно свършена ,,работа“ получавате точки като премия.

ЗВЕЗДЕН ПЪТ

Тук състезателите могат да са и един, и двама. Когато е вторият случай, те играят с контролери – падъли или джойстици. Пак се преодоляват препятствия и се събират точки за успех.

ЗМИЯТА ХАПЕ

Хапе ами… и Вас ще Ви ухапе, ако не внимавате! В тази игра с помощта само на клавиатурата един състезател управлява една змия. Целта му е да насочва така движението ѝ, че да върши тя подвизи – да унищожава различни движещи се цели (зверчета разни), а същевременно да не се блъска или допира в други, неподвижни обекти – примерно някакви камъни. Доколко сте добри, се разбира от точките, които сте натрупали.

КАТЕРАЧ

Игра за феновете на паркурата и прочие градски силни усещания. Вие трябва да се изкачите на покрива на една сграда, но по пътя Ви дебнат различни препятствия, които трябва да преодолявате. Разни прътове, движещи се протегнати ръце и прочие подвижини и неподвижни цели застрашават Вашия отвесен поход към керемидите, но Вашата съобразителност е по-силна от тях. При успешно преминато затруднение получавате точкова премия. Състезателят отново е само един, работи с клавиатурата.

КОСМИЧЕСКА АРМАДА

Време е да се върнем в Космоса, където отново сте сам като кукувица. Можете да играете по избор с клавиатура или контролер, като, тъй като в тази игра ще се налага да стреляте, можете да използвате едно странично бутонче на падълите, от което се задейства стрелбата. Като сюжет играта пак е нещо подобно на една от горните – срещу Вас налитат зли извънземни обекти, а Вие трябва да ги унищожавате, за да завършите успешно мисията си, докато печелите точки.

ЛУННА ОДИСЕЯ

Тук сте на Луната, но нейните жители не са лоши като онези извънземни одеве, а напротив – добри, че даже и ги заплашва беда. Доколкото помним, нещо ги убиваше един по един… Вашата задача, разбира се, е да ги спасите. Пак играете сам срещу всички и с клавишите.

СПАСИТЕЛ

Унищожавате обекти на противника. Не се сещаме обаче какви са те и къде се развиваше действието. Но така или иначе вече Ви стана ясно като какви са нещата с тези игри.

Като цяло, доброто им познаване и умелото боравене с тях увеличава скоростта на мисленето Ви и уменията Ви да взимате бързи решения под напрежение. По-бързи стават и пръстите, когато боравят с клавиатурата.

Между другото, много търсим (купуваме) дискети с български компютърни игри и програми, както и документация за тях (като ТЕЗИ). Така че ако имате такива, свържете се с нас – 0896 625 803. Поздрави!

Ето я и предишната статия, за която стана дума в началото:

https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/

Български телефонен модем STN 8009.02 за 16- и 32-битови Правеци

Олалаа, в Sandacite.BG намерихме български телефонен модем за 16-битови компютри Правец!

В немалко наши публикации досега сме ви занимавали с българския мрежов хардуер – модеми, процесори за телеобработка, мултиплексори… Модемите през 80-те г. обаче биват няколко вида. Досега сме обръщали внимание преди всичко на онези, които се включват към големи компютри от сериите ЕС и СМ и представляват кутия, която се поставя извън компютрите и се свързва с тях чрез кабели. Този път обаче при нас дойде нещо различно.

STN 8009 е един от последните модеми на Комбината Системи за телеобработка във Велико Търново. Влиза в производство през 1990 г. и е произвеждан поне до 1992 г. Той се произвежда в три модификации:

STN 8009 – т.н. самостоятелен вариант, приличен на разглежданите досега от нас ЕС 8004Е и 8005 напр., който се захранва от 220 волта напрежение;
STN 8009.01 – вариант във вид само на платка, предназначена за монтиране в персонални компютри от типа на ЕС 8531 – 08, 10…;
и най-сетне точно този STN 8009.02, който е пак платка, но проектирана за 16- и 32-битови х86-съвместими компютри. Именно него ще разгледаме днес.

Това, което е характерно тук, е, че нашият екземпляр не е никога използван. Така и никога не е бил разопакован – получихме го в това състояние – нов от магазина както се казва. Наистина рядка тръпка! Принудихме се да разрежем найлона, за да можем все пак да извадим модема, и с това все пак разрушихме капсулата на времето.

Платката се присъединява към дънната платка на Правеца чрез слот. Това е асинхронен телефонен модем, който се управлява от вграден микропроцесор. Когато компютърът или терминалът е снабден с такъв модем, може да участва в различни видове локални мрежи или да работи в режим на отдалечена обработка на информацията (т.н. телеобработка, за която много сме писали). STN 8009.02 предлага дуплексен обмен на данни със скорости 300 или 1200 бита/сек. Скоростта е стабилна – при по-високата 1200 бита/сек скоростта на предаване винаги е в предела от -2,5 % до +1 % от заявената стойност.

Телефонен е, защото за връзката си с други компютри или за работа в телеобработка използва телефонни линии. След инсталацията си STN 8009.02 може автоматично да определи и установи скоростта си на предаване на данни, като отчете тази отдалечения компютър или терминал, с който ще си комуникира.

Ето обратната страна на платката. Горе върху текстолита виждаме надпис IZOT 8009.02, за да не остане съмнение с какво сме се сдобили:

Както виждате от по-долу, модема има и малко табло с превключватели, чрез които се променят настройките му на работа. Повече за различните свойства на превключвателите можете да разбере от техническата документация на устройството, която сме ви скенирали за изтегляне по-долу. При всички положения обаче първо трябва да сте боднали платката в слота на дънната платка, и да сте присъединили модема към телефонната линия и апарат според тази схема:

Eто и конектора на интерфейса, който се използва – обикновеният за времето си RS 232. Неговият кабел се намира в комплекта, в кутията:

За да проверите дали правилно сте го инсталирали, въведете командата АТ и натиснете клавиша RETURN. Ако всичко е наред, ще чуете ОК и STN 8009.02 ще очаква следващата команда.

По онова време такива модеми се наричат интелигентни. Това означава, че докато се установява връзката, модемът може не само да отговори на повиквания, а и да набере телефонен номер. За да прави това, устройството използва вграден микропроцесор.

На платката има и електромагннитно рийд реле РМК 11105 с емблемата на ДСО Електронни елементи.

СМ611Р пък е UART чип, универсален асинхронен приемо-предавател. Грижи се за обмена на данните:

На платката има монтиран и говорител. Той е там, за да може да се чува как протича набирането, да издаде предупредителен сигнал при грешка в номера или при зает абонат. Ако се получи сигнал ,,заето“, може да използваме командата за автоматично пренабиране на последния набран номер.

STN 8009.02 има два работни режима – команден, наричан още локален, и дистанционен. Когато сме в първия, командите, които даваме на модема, трябва да бъдат в ASCII код. В дистанционен режим пък при скорост 300 бита/сек модемите от типа 212А използват кодове с един стартов бит, осем информационни и не по-малко от един стопа.

Повече за работата на нашето ново бисерче можете да научите от обещаната документация тук ==> Български модем STN 8009

За десерт – ето сертификата за качество на нашия модем. Издаден е 1992 г.:

А ето и мнооого по-стар телефонен модем – най-вероятно това е вторият български такъв:

Това е български телефонен модем от 1973 година

==> Българска електронна ТЕЛЕВИЗИОННА игра ТВ СПОРТ от 1985 г.

Вижте българската електронна телевизионна игра ТВ СПОРТ в Sandacite.BG!

Ако помните, преди време ви бяхме запознали с телевизионната игра Гейм 2, която представлява спортен симулатор. Традицията в производството на такива игри у нас продължава и след края на 70-те г., като през 1985 или 1986 г. се появява ТВ Спорт. За разлика от предшественика си, тя е произведена в пловдивските Обединени заводи за запаметяващи устройства (ОЗЗУ). Днес ще я разгледаме подробно.

Тя е поместена в доста по-различна от Гейм 2 кутия – тази прилича на старо голямо дистанционно – и може да имитира четири вида спорт – футбол, тенис, скуош, обикновена тренировка и хокей. Тренировката не я броим за вид спорт. :)

КАК СЕ ВКЛЮЧВА

На първата снимка виждате, че играта се състои от главен блок, към който чрез жици са свързани два игрови контролера (за тях ще поговорим по-надолу). От ,,топуза“, който прилича на дистанционно, излиза кабел с коаксиален накрайник, който да включите в телевизора. Това подсказва, че той трябва да бъде нещо поне от София`81 нагоре, а не от по-старите със антенев вход тип ,,симетричен“.

Все пак, ако искате да играе на по-стар телевизор, това не е проблем. Просто ще трябва да си намерите т.н. съгласуващо устройство – преходник от коаксиален към симетричен антенен вход, произвеждано в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ – или (по-трудното) да смените накрайника. Но имайте предвид, че без значение дали телевизорът е цветен или черно-бял, образът от самата игра винаги ще е черно-бял.

Когато все пак наврете накрайника, включете телевизора на 3-и канал, като същевременно намалите звука до минимум, защото в топуза има вградено високоговорителче, от което се чуват собствените звуци на играта ТВ Спорт.

КАК РАБОТИ

Играта се играе от двама души, като според вида на спорта на екрана те управляват самостоятелен играч или цял отбор. Те представляват игрови контролери от типа paddle, с който ви запознахме наскоро ТУК. Чрез въртенето на потенциометрите можете да направляате движението на своите играчи/играч нагоре-надолу по вертикала. Ако вкарате гол или въобще отбележите точка в някоя от игрите, ще чуете звук от вграденото в големия модул високоговорителче.

За да включите играта, преместете плъзгача най-горе вдясно от трите колони бутони (дясното положение е включено, лявото – изключено).

Сега трябва да изберем на какво ще играем и как ще го правим. Загледайте се в различните бутони по-долу:

Всеки от бутоните от най-дясната колона задейства режима за различен вид спорт. Първият е за футбол, вторият за тенис, третият – за скуош, четвъртият отключва режим ,,тренировка“ и последният е за хокей.

Ако сте направили всичко това правилно (което не е трудно), от горовителчето в топуза трябва да чуете характерен звук и на екрана да се появи началният екран на избрания от вас спорт. Ако образът не е добър, поиграйте си с потенциометрите за фина настройка на телевизионния образ.

Според това колко умели играчи сте и колко бързо желаете да върви играта, можете да контролирате колко бързо да се движи топката. Това правите с двата бутона от първата и втората колона вляво, като натискането на левия ускорява движението, а на десния го забавя.

Вторите бутони, броено отвесно, в първата и втората колона управляват ъгъла на подаване на топката – левият бутон с големите стрелки съответства на голям ъгъл, а десният с малките – на малък.

Освен това можете да направите играчите си да се виждат големи или малки на екрана! Техния ръст контролирате с третите отвесно бутони от първата и втората колона.

Бутоните, означени с Р и А, определят как играчите ще си подават топката – дали ръчно (Р) или автоматично (А). Когато е ръчно, това изисква многократно повече внимание от играещите пред телевизора, докато автоматичният режим се управлява от логическата платка на самата игра.

Най-долният бутон от първата колона е означен със С, което означава сервис. Той е за режим на ръчно подаване, защото тогава се правят автоматични сервиси.

Докато играете, резултатът се изписва автоматично на екрана, в горния край на двете игрови полета. Отброяват се точки, обаче когато някой от играчите достигне 15 (дори да се играе игра, при която поначало се играе с време, каквато е футболът), резултатът трябва да се нулира. Тогава играчите вече не могат да взаимодействат с топката, да я отбимат, подават и т.н., а един от играещите трябва да натисне червения бутон 0:0.

ПРАВИЛА ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ИГРИ

футбол – всеки участник управлява не единадесет (както е в действителността), а двама „играчи“ с помощта на потенциометъра върху контролера. При това „вратарят“ защитава своята врата, а „нападателят“, намиращ се на противоположната страна, се стреми да вкара топката във вратата на противника. Пропуснатата топка увеличава резултата в противоположната половина на игралното поле. В играта участват двама души едновременно.

тенис – участникът с помощта на „играча“ се стреми да не пропусне топка зад линията на полето от своята страна. Удряйки се в борда, топката се отразява от него и продължава да се движи, докато вторият участник не нанесе своя удар. Пропуснатата топка увеличава резултата за сметка на тази половина на игралното поле, в която се намира участникът, изпратил топката зад линията на полето. В играта участват двама души едновременно.

скуош – двамата участници последователно отбиват със своите играчи топката към стената на лявата страна. При това топката се отразява само от този участник, който е наред да отбива и свободно преминава през другия участник. Ако участникът пропусне топката по време на своя ред, то резултатът се изменя с единица в полза на противника. В играта участват двама души едновременно.

тренировка – този режим е предназначен за начинаещи. Всяка пропусната топка увеличава резултата с една единица. С тренировката играещите усъвършнстват рефлексите си, за да могат след това да се справят с реалните игри, но времето за постигане на резултат 15 може да бъде по-продължително.

хокей – както и в действителността, правилата за тази игра са аналогични на футболните, но играещият с десния контролер освен вратар и нападател, разполага и със защитник. Този режим може да се използва, когато уменията на двамата противници не са равностойни, за да се компенсира донякъде това.

СХЕМИ

Ето тук можете да разгледате принципната електрическа схема на играта и тази на логическата платка:

**Българска електронна телевизионна игра ТВ Спорт – схема**

ЗАХРАНВАНЕ

Телевизионната игра Спорт може да се захранва по два начина – външно чрез стабилизиран токоизправител, от който да получите 9 волта, или от 6 броя батерии тип R6 по 1,5 волта, които се поставят в специално гнездо на големия блок с бутоните. Ако батериите много отслаблат обаче, играта ще започне да не ви работи нормално, да върви нестабилно (по онова време в българския език все още не е навлязъл изразът ,,играта ми лагва“) и да ви дразни. Същото може да стане и ако напрежението от външния източник падне под 7 волта. Не е добре и да я свързвате към самоделни трансформаторни устройства – разни звънчеви и т.н.

Това е в общи линии най-важното за играта. В началото споменахме за нейния предшественик – той представлява ето това:

Българска телевизионна игра Гейм 2