Категория: Стари радиоапарати

Днес в Sandacite.BG разглеждаме радиоточките и радиовъзлите! Елате с нас.

През втората половина на 40-те г. в България ударно навлиза т.н. жична радиофикация. Това е метод за предаване на радиосигнал по жичен път. За разлика от обикновеното безжично радиопредаване и приемане, при които имаме предавател и приемни антени, при жичното радиосигналът се разпространява по т.н. радиовъзел, подобен на електрическата мрежа. Възелът се състои от радиоцентрала (източникът на звука) и множество свързани с нея високоговорители, наричани радиоточки.

Радиоточката представлява високоговорител, свързан към радиомрежата. Има само 1 потенциометър – за силата на звука. Точката не е радиоприемник и слушателят няма възможност да търси различни станции и т.н. Затова каквото се излъчва по радиоцентралата, това ще звучи и по говорителите – няма възможност за избор. Радиоточката се нарича още абонатен високоговорител. Този начин на радиопредаване е широко развиван в България от властта преди 1990 г. Радиофицират се селища, болници, училища, заводски и административни сгради, гари, площади, паркове, салони, стадиони и т.н. Даже от първата половина на 50-те на предвидени места в стаите на сградите се оставят специални ниши с мрежа отпред и там се монтира високоговорител за озвучаването, обикновено в горната част на помещението. По-късно жилищните блокове се оборудват с отделен контакт за радиоточка в хола – там, където всички да се събират да слушат.

Снимка: С. Мартулков – ,,Радиотехника“, ч. ІІ, София, 1952.

Има няколко причини да се разпространи бързо този начин на радиопредаване. Напр. отпада нуждата от закупуване на скъп радиоприемник, който може да стане още по-скъп заради повреди на дефицитни части в него. Жичната радиофикация се оказва удобна, когато властта започва да търси начин да разпространява радиопредавания в селища, където хората нямат радиоприемници или едва току-що е прекарано електричество. А радиоточките изразходват незначителна част ел. енергия от радиоцентралата. Предаването на сигнала от нея е много чисто, защото липсват атмосферни и други смущения. А когато централата препредава към точките някоя национална станция напр., качеството на звука също е много високо, защото уредбата разполага с по-чувствителен приемник, антена и т.н.

В селата радиоцентралата обикновено стои в кметството, а в сградите – в специална стая. Централата се състои от огромен дървен или метален шкаф, в който удобно са поместени радиоприемник, грамофон, микрофон и няколко усилвателни стъпала за усилване на сигнала, преди той да бъде предаден по жицата. Тези части са фиксирани един под друг във вид на блокове, монтирани върху вътрешни релси. Демонтират се също отвън. Целта е лесно и бързо да може да се извади за ремонт някой от блоковете, ако се повреди, или да се замени с друг.

Радиоцентралата е наричана още транслационна усилвателна уредба или радиоусилвателна уредба. Тези устройства се планират според това какви помещения и площи ще се озвучават. След като се определят видът, броят и мощността на високоговорителите, се предвиждат усилвателни стъпала с нужната за точките мощност, като се оставя и известен резерв. Съобщение до абонатите може да се направи по микрофона, музика ще се пусне по грамофона, а някоя радиостанция ще се препредава чрез вградения в уредбата радиоприемник.

Първите масово произвеждани български радиоусилвателни уредби датират още от втората половина на 30-те г., а най-често срещаните ни радиоточки са от първата половина на 50-те, с мощност 0,3 вата. Произвеждат се в Слаботоковия завод в София, който пуска няколко различни бакелитови кутии с еднакви високоговорители вътре. Едва в края на 70-те кутиите стават пластмасови, произвеждани в Завода за пластмасови детайли в Белица.

Снимка: лична колекция

В България радиоточките по селата служат напр. да се свери на обяд часовникът, защото е предавана справката за точно време. Полезни са и ако кметът на населеното място трябва да направи съобщение. Трябва да може хората да се информират бързо за местните новини. Съобщават напр.: ,,Говори радиовъзелът на село еди-кое си, еди-кой си окръг. Дядо Петко е загубил кравата – бяла на черни петна. Който я види, да му се обади“ или кога, къде и с какво ще се пръска против вредители. Радиоточковият начин на известяване е важен и в случай на аварийна ситуация или природно бедствие. Тогава няма Интернет и GSM … :) Разбира се, има и неудобството, че каквато станция се избере от уредбата или каквато музика се пусне от грамофона ѝ, само това ще се слуша по всички радиоточки.

Радиоточките се превръщат в социален феномен – преди 1990 г. всеки е слушал такава. Има и политически причини за разпространението им в България – по тях се чува само онова, което е ,,правилно“ за слушане, и няма личен избор на станции. За тези малки високоговорителчета се носят легенди, особено в съветския градски фолклор – някои хора са се страхували, че ги подслушват по радиоточките.

Днес намирането на радиоусилвателна уредба за експонат е събитие, а такива като тази ТУУ-100 най-отгоре (от 1955 г.) са изключително редки.

Ето и повече за нея:

Българска радиотранслационна уредба ТУУ-100

See more

Sandacite.BG се сдобихме с уникален експонат, направихме принос!

Има невероятно редки български устройства, които са легендарни. Запазени са по снимки в стари каталози, списания и спомените на хора, но времето е покосило и без това малкия им брой. Само колко БГ радиоприемници са изгорели в бомбардировките над София пред 1943 – 4 г. напр.! При други апарати тиражът е и без това изключително малък (до няколко десетки) и затруднява намирането им. Един съвестен колекционер е длъжен да натрупа максимално мн. знания и факти за тях, за да ги разпознае при нужда, но за подробностите само се догаждаме.

В тези свръхредки експонати влизат радиограмофоните отпреди 1945 г.

Както знаем, те обединяват радиоприемник и грамофон в 1 корпус. Радиограмофоните от 60-те и 70-те г. са масови, но не и тези отпреди 1948 г. От ТАЗИ статия в нашия сайт знаем, че България произвежда луксозни радиограмофони (2 в 1) още от 30-те г., но имаме само снимки и данни – напр. на софийската фирма Херц, русенската Бралт и бургаската Тулан. Жив експонат така и не сме намерили досега.

Понякога просто трябва да бъдем на висотата на събитията, иначе почти няма смисъл да продължаваме. Мин. седмица попаднах на невероятно редкия шанс да ми се предложи за колекцията радиограмофон Адмирал G419 (~1937 г.). G най-вероятно означава ,,грамофон“, защото има и обикновен радиоприемник Адмирал 419.

Продавачът призна, че ако не го взема, ще бъде продаден в чужбина чрез Ибей, даже вече имал предложение. Не е прецедент това, има и чуждестранни колекционери. За мен обаче е недопустимо да се изнасят в чужбина редки у-ва, защото така късове от техн. минало на България изчезват оттук, ние оставаме без тях и обезкървяваме техн. си история. И може да стане така, че тези редки български неща ще ги има в чужбина, а тук, където са създадени – не! Така преди спасих от изнасяне 1-вия български военнополеви телефон ЦБТ`37 (,,Цар Борис III“, 1937 г.) и съм нащрек.

Още щом видях апарата, знаех, че трябва да го запазя у нас, да го покажа и да се види напр. кога още сме произвеждали радиограмофони. 2-ри такъв експонат не знам някъде да има. Просто не, онова не биваше да става!

Продавачът беше от провинцията и се уговорих с него да ги докара тук. Срещнахме се, отворих апаратите с отвертки, останах доволен отвътре и реших да взема Адмирала.

Сега с радост Ви предоставяме тези снимки, за да запълним една голяма празнина в българската технологична история и да разберем повече за новата находка.

С много голяма радост ме изпълва фактът, че всичко по този апарат е напълно автентично и ориинално, няма грам съвременна намеса. А и видимо радиограмофонът е пазен доста добре, личи си дори улегнал с десетилетията прах върху него. И наистина работи, дори лампата на скалата свети!

Беше ми интересно напр. да разбера какво грамофонно шаси е използвал българският производител ,,Родно радио“ О.О.Д-во на инж. Георги М. Георгиев (чиято е търговската марка Адмирал).

Оказа се, че това е електрическо, чехословашко Супрафон. То е за типичните за епохата бакелитови плочи на 78 оборота/мин. До диска присъства обаче и регулатор на оборотите между ~66 и ~100/мин – това е за съвместимост с много стари плочи от началото на ХХ век, когато са произвеждани такива с най-разнообразна скорост на въртене. Изящното тонрамо е бакелитено, иглата на дозата е кристална, а върху металния диск има мъхеста подложка.

Друга интересна подробност е ламповият състав. Оказа се радиоприемникът отдолу е четирилампов, като обикновения Адмирал 419, а лампите са: ЕСН3, ЕВС3, AZ1 (токоизправителна), EF5. Е-тата са от червената серия на Филипс.

Както виждаме, чудеса все още се случват. Време е вече да въстане робът. Това наистина само при нас може да се види. Уникум е. НИКОЙ няма това нещо. Най-важното е, че направихме истински ПРИНОС към българската техническа история!

Нашата техника принадлежи на нашия народ. Херосът остана в Тракия. Никой няма да ни го отнеме. Ако не бях реагирал на тази възможност, каква полза от всичките човекочасове труд?

#НиеМожем #БългарияМоже #БългарияНадВсичко

А тук може да прочетете (и погледате) един друг български грамофон от 30-те г.:

Как свири български механичен грамофон от 1930-те г. (видео)

See more

Вижте легендарната полицейска радиостанция Микрон в Sandacite.BG.

Култово нещо са тези радиостанции! И се оказа, че доста трудно се намират – поне и с батерията към тях. Години наред се разминавахме с хубав екземпляр, докато най-сетне успяхме да си намерим този на снимките. Днес ще ви запознаем с него.

Микрон е ултракъсовълнова транзисторна радиостанция, която е най-разпространена в полицията у нас през 70-те и 80-те години. Производство е на Завода за УКВ-радиостанции ,,Михаил Антонов“ в Гоце Делчев. Представлява алуминиева тухла с тегло около 700 грама, която има отстрани спираловидна антена и с нейното стърчане малко напомня някогашен мобилен телефон, но няма клавиатура и екранче.

Макар да се асоциира най-вече с полицейските структури, радиостанциите Микрон са използвани и от други организации – групите на Планинската спасителна служба, работещите в други големи площи – напр. селскостопански комплекси и големи заводи, други аварийни служби, жп поделения, строителни обекти и т.н.

МИКРОН

Под марката Микрон всъщност са произвеждани няколко различни модела, пускани между 1967 и 1969 г. и означени със съкращенията РСД 67 ЧМ, РСД 68 ЧМ и РСД 69 ЧМ. Отделно всеки от тези модели също има модификации, напр. РСД 67 ЧМ А 25, В 25 или РСД 69 ЧМ А 25 или пак В 25… Важна разлика между тях са радиочестотите, на които приемат и предават, но имат и доста други. За времето си те имат малки размери и тегло, ниска консумация на енергия и голяма чувствителност на приемника.

Всички тези станции представляват преносим приемо-предавател с микрофон, работещ на 12-волтова батерия. Кутията им винаги се състои от две части – шаси и капак. В шасито е поместена електрониката. При РСД 67 ЧМ и РСД 68 ЧМ на капака е разположен високоговорителят. Отдолу е потенциометърът за смяна на каналите и за включване и изключване на радиостанцията. Отзад в специално гнездо е монтирана акумулаторната никел-кадмиева батерия марка Мусала, 225 милиамперчаса. В горния край на шасито се намират куплунгът, на който се закача антената:

Там са също копчето за свързване на пулта, потенциометърът с надпис ,,У“, с който се регулира силата на звука, и потенциометърът за шумозаглушителя, който е означен с ,,Ш“.

Моделът РСД 69 ЧМ има и слушалки – ето как изглежда в комплект с ремъка:

Като електронна база схемата на приемника и тези на предавателя – от микрофонния вход до първия умножител – са изцяло изпълнени с хибридни интегрални схеми. Останалите модули са с дискретни елементи.

Модификацията, която намерихме, е РСД 67 ЧМ В 25. Тя работи на честоти между 51 и 58 мхц:

В тази статия ще отделим най-голямо внимание на нея, но накрая сме ви пуснали за свободно изтегляне и техническото описание и на останалите модели и модификации, за да имате пълни сведения.

Като комплектация РСД 67 ЧМ А и В 25 идват с вградени в кутията команди и антена АН 671, чийто диапазон е между 44 и 58 мхц. В комплекта влизат кожена калъфка и ремък за носене на радиостанцията през рамо. Станцията се зарежда от зарядно устройство УЗ-05, което може да зарежда едновременно до 10 батерии Мусала и работи с 220-волтово напрежение от мрежата:

КАК РАБОТИ РАДИОСТАНЦИЯТА МИКРОН

След монтиране на заредената батерия в радиостанцията тя е вече готова за работа. Включвате Микрона на уговорения канал и той вече е в положение ,,готовност за приемане“, а в микротелефонната слушалка се чува характернотото пукане, резултат от работата на икономайзера на приемника вътре. Регулаторът ,,У“ служи за усилване на звука и си го нагласяте според това колко е шумно около Вас. Шумозаглушителят ,,Ш“ трябва да се нагласи така, че да изчезне шумът в телефона. Когато се включи шумозаглушителят, чувствителността на приемника се влошава до известна степен, затова при приемане на много слаби сигнали регулаторът на шумозаглушителя трябва да се завърти в обратна посока, докато в микротелефона се появят все пак шумове.

Ако искаме да предаваме, трябва да натиснем бутона на десния ръб:

Тогава високоговорителят работи като микрофон.

Изключването на тази радиостанция става, като превключвателят за каналите се постави в такава позиция, че нулевото означение да застане срещу маркировката на капака на Микрона.

За да работи добре Микронът, батерията трябва да бъде винаги добре заредена. Трябва да си контролирате това. За 225-те милиамперчаса станцията може да работи 8 часа при съотношение дежурен прием – приемане – предаване 8:1:1, тоест след всеки работен ден батерият трябва да се презарежда – горе-долу като на днешен смартфон. Батерията Мусала може да се презарежда около 150 пъти, след това трябва да я смените.

Каква ще е далечината на връзката, която що осъществите, силно зависи от местните условия. При откит терен и ако поне единият от разговарящите е на височина, можете да осъществите връзка на разстояние до 10 км. При градски условия обаче, при наличие на сгради между кореспондентите на малки разстояния връзката ще бъде нестабилна. Затова в градски условия мрежите с радиостанции Микрон са изграждани, че да се разговаря между портативна и стационарна или мобилна радиостанция.

По-нагоре споменахме за батерията Мусала. Тя има 10 никел-кадмиеви клетки в себе си. В нормално състояни държи 12,4 волта номинално напрежение и има заряден ток 23 милиампера:

ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ

Много е важно да пазите радиостанцията Микрон в сухо помещение и през това време да сте демонтирали акумулаторната батерия, за да не се разтече! Ако е необходимо, станцията трябва да премине периодичен преглед и донастройка, за да поддържа експлоатационните си параметри, като интервалът за това е не по-дълъг от шест месеца. Ако ще е за повече от шест месеца, демонтирайте антената и ремъка за носене през рамо. Там, където ще съхранявате, не трябва да има киселини, основи и въобще разни химически активни вещества и трябва също така да е добре вентилирано. А Мусалата, за да се запази от необратими промени, трябва да се подлага на всеки шест месеца на автоматично разреждане-презареждане с УЗ-устройството.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Сега да видим и някои от тях, а за останалите ще четете в долния документ, който сме ви дали за изтегляне. За честотния диапазон вече писахме. Отстоянието между каналите е 25 килохерца, а максималната девиация – 5. Номиналният импеданс на антената е 5 ома. Размерите на РСД 67 ЧМ В 25 са 188 х 34 х 72 мм.

Тук можете да изтеглите техническото описание на радиостанцията, за да се запознаете и със схемата ѝ и с още данни ==> РСД 67 ЧМ, РСД 68 ЧМ, РСД 69 ЧМ.

Това беше за днес от нас. Ако искате, прегледайте и тази доста по-стара, лампова радиостанция. Поздрави! :)

Българска лампова радиостанция У-104

See more

Sandacite.BG имаме ново откритие за най-старите български радиофабрики – вижте го тук сега! :)

Вчера, разгръщайки първата българска книга за телевизия ,,Радиотехника и далечно виждане“ от 1934, попаднахме на рекламите, които заемат последните няколко страници. Оттам ни гледаше нещо, което на пръв поглед изглеждаше като поредната стара радиореклама, но всъщност се оказа, че носи доста по-ценна информация… Загледайте се в каренцето по-горе!

Досега добре известно е и години наред повтаряме наизуст, че първата българска радиофабрика е бургаската Тулан на инж. Светозар Пренеров, зарегистрирана като Електротехническо бюро Електрон още през 1925 г. За следващ производител, специализиран само в радиоприемниците, броим софийската ВЕВО от 1927. И изведнъж обаче попадаме на нещо, което претендира на размести тази хронология и да претендира ако не за най-старата, то поне за един от двата най-стари български радиопроизводителя! Така най-старите радиопроизводители у нас, за които знаем към момента, стават два. И Тулан, и столичният Електрон пишат за себе си, че са ,,първи“, обаче това не значи нещо кой знае какво, защото в онази епоха думата ,,пръв“ в този контекст често се използва и само в смисъл на ,,най-добър“. А и още не знаем (и само ще се опитаме да намерим – без надежда за успех) датите на регистрация на двата производителя. Това евентуално може да посочи една от двете фирми като ,,първа“, защото примерно е по-стара с три месеца.

Софийският ,,Електрон“ е създаден от една от важните личности в българската радиоистория Георги Вълков и брат му Борис (Георги е създателят на предавателя, положил началото на Радио София), а тази реклама от 1934 засега е единственото свидетелство за широкото им производство. През 1938 г. фирмата се слива с тази на вносителя на радиочасти Николай Джебаров.

Карето изброява доста разнообразна продукция, от която обаче досега не сме намирали нищо, което не значи, че софийският Електрон не съществува и трябва да го отписваме! Вижте само колко много неща правят:

,,Съвремени концертни радиоапарати, радиопредавателни и приемателни уредби за търговски, параходни, аеропланни, полицейски, пресови и други служби.

Всякакви части за предаватели и приематели, като: кондензатори, трансформатори, самоиндукции, комутатори, високоговорители, дросели, апаратни, шасита, светящи скали и други. Високоговорителни инсталации за кина, болници, салони, градини и пр(очие).

Изравнители за пълнене аккумулатори. Медицин. апарати за диатермия, галванизация, каустика и пр(очие)“.

Последното изречение показва, че столичният Електрон се занимава и с електромедицински апарати, подобно на фабриката Електротерма (1934) на бъдещия проф. Иван Попов.

Ето как едно случайно наддзъртане из архивите може да размести хронологията на нещо толкова важно като началото на българската радиопромишленост! Затова и в такива случаи се правят преработени издания на цели трудове, а и трябва да кажем, че откриването на нови факти е най-голямата тръпка в историческите изследвания – в която  и да било област. Ако някой има още материали за този Електрон, ще смме благодарни да ни ги продаде или поне скенира и изпрати, за да видят бял свят тук.

А ето тук можете да разберете повече пък за радиофабриката ВЕВО от 1927 г.:

Българска радиофабрика ВЕВО – 1927 г.

See more

Вижте в Sandacite.BG какви български радиоприемници отпреди 80 години открихме!

На повечето читатели на нашия сайт е известен българският производител на лампови радиоапарати Херц, действал в годините на Царство България, по-точно през втората половина на 30-те и 40-те. Преди няколко дни  Ви показахме едно интересно откритие – техен радиограмофон – но той е само част от гамата на Херц, която е много впечатляваща. Затова сега Ви предлагаме да я разгледате заедно с нас.

Всичко започна, когато открихме един забележителен каталог на производителя. Каталогът е отпечатан във вид на разгъваща се дипляна и е от втората половина на 30-те – не знаем коя година точно обаче. Той е с цветен печат – нещо рядко по това време – и си личи, че е издание на престижна марка. Всичко в него – и фон, и  останалите изображения – са рисувани на ръка от художник.

Когато го отворим, виждаме това радиошаси с лампи, над което е изписан адресът на фабриката – ,,Радиолаборатория ХЕРЦ“, както е официалното й име – а тя се е намирала близо до Централна гара – ,,София, М. Луиза – ъгъла Струма“ – т.е. на ъгъла между бул. Мария Луиза и ул. Струма.

Този каталог трябва да представя най-добрите постижения на Херц, защото отдолу има дълъг надпис – ,,ПЪРВАТА РАДИОЛАБОРАТОРИЯ ВЪ БЪЛГАРИЯ СЪЗДАДЕ ПЪРВИЯ КОНКУРЕНТЪ НА НЕНУЖДНО СКЪПИТѢ ЧУЖДЕСТРАННИ МАРКИ!“. Това изречение ни изпълва с истинска гордост – смятаме, че звучи страхотно! Епитетът ,,първата радиолаборатория“ не означава все пак, че Херц е първата по време на основаване и най-стара бълграска радиофабрика (това е бургаската Тулан – 1925 г.), а че нейните радиоапарати са най-авангардни по качества.

А в каталога са подредени няколко модела, които са ценово подредени и наречени с различни имена. Някои от тях присъстват и в нашата колекция от стара българска техника.

По това време повечето европейски производители залагат на т.н. информационна реклама – това е дълъг текст, в който са подробно изброени причините, поради които човек да си купи изделието, неговите предимства. В случая в началния рекламен текст на Херц четем:

,,Радио апарата „ХЕРЦЪ*, освен със солидна конструкция, се отличава със следните преимущества: снабден с луксозния моделъ „Херцъ“ кристална стъклена скала със странично осветле­ние, на която са нанесени в три цвята съ художествен български шрифт 136 точно съвпадащи се станции * Приема къси 15 — 53 м., средни 190 -— 580 м и дълги 680 — 2,000 м. вълни. Притежава отлична автоматична фадингрегулатор­на уредба, която гарантира стабилно приемане на къси вълни“. Да поясним, че фадинг – това е пропадане, затихване на приемания сигнал.

По-нататък: ,,Монтиран с електродинамични високоговорители, го­леми концертни модели, които възпроизвеждат най-естествено музика и говор. Тон регулатора дава най-голямо разнообразие при регулиране дълбочината на тона, като се нагажда към личния вкус. Приспособен за грамофонно предаване и включване допълнителни високоговорители. Пригоден за всички унотребявани у нас нормални вол­тажи (освен батерийния).  Монтиран грижливо в из­мерени акустически и с из­ящна външност орехови, до­бре полирани кутии. Всеки радиоапарат се гарантира писмено за една година, вклю­чително лампите“. 

Този текст ни дава няколко важни сведения – напр. от какво дърво са произвеждани уж така добре познатите кутии на българските радиа от 30-те и 40-те г. А самите модели в каталога на Херц са следните.

Първото, което виждаме, са два приемника, означени като ,,Народен“. Моделът ,,Трилампов приемник 32″ е снабден (както и някои други апарати от това време, напр. най-голямото българско радио от Царство България Силвания 68) с т.н. аеропланна скала – т.е. скалата е кръгла, изпъкнала и много прилича на табло на самолетен бордови измервателен уред. Стрелката в такава скала е закрепена в средата и с движи, обикаляйки стъкления кръг. Това е двукръгов приемник и приема и трите използвани тогава вида вълни. Притежава голям електродинамичен високоговорител с мощност 2 или 3 вата, описан като ,,голям концертен“.

Радиоапаратът ,,приема по-силни станции, огромна звукова мощ“, което вероятно означава, че полученият звук е ясен и силен. Към него може да се включи грамофон и музиката от него да звучи през говорителя на Херца; той е препоръчван и като подходящ за озвучаване на различни заведения. Тежи 9 килограма и струва 2600 тогавашни  лв. Такова радио, между другото, имаме и сме го описали ТУК. Ето го нашето:

Друго ,,народно“ предложение е суперхетеродинният приемник ,,Супер 56″. Той е петлампов (използвани са американски електронни лампи), също работи и с трите вида вълни и към него отново може да се включи грамофон. Този апарат обаче има конектор не само за това, ами и за микрофон, а и за втори високоговорител – за това скоро ще Ви разкажем по-подробно в друга статия. ,,Супер 56″ е доста търсен навремето си, защото притежава качествата на по-високите модели суперхетеродини, но цената му е по-достъпна от тяхната – 4700 лв.

Достъпни ли са били ,,народните“ радиоприемници на Херц? По-скоро да – такива се намират немалко (само ние имаме шест – седем различни модела), а напр. през 1939 един качествен приемник вече струва около 3000 лв, т.е. може да се купи с една средна месечна заплата. Запазени са реклами на Телефункен напр., от които се вижда, че техните аналогични предложения са 1,5 – 2 пъти по-скъпи от българските, които конкурират чуждестранните марки с по-ниската си цена. Благодарение на използваните качествени части обаче, тяхната изработка и работа са също толкова добри!

Херц имат и модел с батерийни лампи – модела ,,Батериен супер Б 14″ – който е четирилампов и ,,притежава качествата на големите супери“. Това, което е отличаващо при този апарат, е, че той потребява изключително малко енергия и може да се захранва от акумулатор. То е седемкръгов и работи пак с къси, средни и дълги вълни. Струва 5300 лв.

Разглеждайки каталога, се натъкнахме и на ,,Голям шестлампов супер В 68″, който веднага ни направи впечатление с кутията си – тя ни е добре позната от много други тогавашни български марки – ИРО, Ирафон, Бралт, Национал и т.н. От години имаме предположение, че най-вероятно тези кутии просто са изработвани на едно място и различните производители на радиоприемници просто ги закупуват за нуждите на изделията си. Даже някой беше казал, че работилницата за тях била около днешния хотел Хемус (или май Славия…?).

По-горе виждате апарата. В 68 обаче е наистина сериозна работа – малко преди издаването на този каталог е проведено състезание между различни апарати на 17 радиофирми и той излиза ,,първенец по тон“. Лампите са Филипс от серията Миниват, описани като ,,европейски лампи от червената серия“ (е, на нашия не всичките са такива, защото през годините са сменяни). Има висока селективност (не приема смущенията в търсения сигнал, а преди всичко самия него) и е осемкръгов. Това радио притежава т.н. лампа магическо око – това е лампа, за която има предвиден специален отвор някъде по предния панел на апарата и по нейното светене се определя настройката – затова се нарича още индикаторна лампа. Тя обикновено свети зелено. Напр. при някои от тях горната част (екранът) е кръгъл, а през отвора се вижда само той. Светлинният образ върху екрана на лампата (образуван от нейното светене) има формата на четирилистна детелина. Когато настроим приемника точно на желаната станция, листенцата й стават най-големи. при това положение човек може да настрои приемника и без да го слуша и затова в каталога е казано ,,притежава магическо око за безшумна настройка. Повече за индикаторните лампи тип ,,магическо око“ може да научите ТУК.

Да се върнем отново към радиото. Разбира се, към него могат да се включат втори високоговорител, микрофон и грамофон. Тежи 13 кг, а цената му е 5600 лв.

Между другото, на тази част от каталога виждаме и красивата емблема на производителя – тя изобразява земното кълбо, обхванато от радиовълни. А долу вляво – надпис ,,ХЕРЦЪ“ – за да бъде асоцииран с внушението, което са прави.

И сега стигаме до нещо страхотно – описания като ,,ултрамодерен“ суперхетеродинен приемник В 168. Той не добавя нищо ново към техническите характеристики и качества на В 68, но отличителното при него е интересният дизайн, ри който в лявата част на приемника е направена обла изпъкналост, в която се намира говорителят. Така решена, кутията има наистина напредничав дизайн и радва окото! Може би това е апаратът, за който казват, че бил ,,първия конкурент на чуждестранните“.

Струвал е 6500 лв. Много искаме да го намерим, между другото… Ако го видите някъде, обадете ни се! :)

А ето го тук и върховото творение на Херц, на което обаче решихме, че е нужно да посвтим отделна статия:

Лелее! Български радиограмофон Херц от Царство България!

See more

 

 

Майчицее, вижте новото откритие на Sandacite.BG – страхотен радиограмофон Херц от на баба Ви времето!

Днешната ни публикация прави едно истинско откритие! :) Със сигурност всички знаем много за онези големи музикални шкафове, които приличат на ракли и комбинират радио и грамофон в едно (а имат и възможност за включване на външен магнетофон) и така превръщат хола Ви в истински домашен аудиоцентър. Свикнали сме обаче да свързваме тази представа обикновено със серията Хармония, а за първи български радиограмофон (радиошкаф) да броим Хармония РШМ`60 от от 1960 г. Да, ама – не щеш ли! – оказва се, че България е произвеждала такива апарати и още през втората половина на 30-те! Това е още един интригуващ щрих към доста непознатата история на нашата техника от онази епоха и ние сме радостни, че сега можем да споделим новите си знания с Вас.

Този чудесен апарат, който виждате най-горе, открихме в една разтваряща се рекламна дипляна на известния предвоенен радиопроизводител Херц. Да, не притежаваме пред нас и наяве това великолепно нещо, но нищо не ни пречи да си помечтаем да го намерим някой ден. Адресът на работилницата е: Радио-лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69 (или на ъгъла с ул. Струма, както е означено тук. :) Името Херц отдава почит на откривателя на радиовълните – германския физик от ХІХ век Хайнрих Херц.

Този страхотен радиограмофон е с вертикална кутия, чието дърво е старателно обработено. Със сигурност кутията е много красива! Най-отгоре е грамофонът, който работи с електричество (не е механичен) и възпроизвежда бакелитени (шеллакови) плочи, от онези със 78 оборота в минута. Отгоре има капак, разбира се. Под грамофона е разположена скалата на радиото (вижте какъв дизайн на украшенията на стъклото пред нея!), отдолу говорителят, а под него шкафче с две вратички, предвидено да се съхраняват в него плочите.

Най-вероятно Херц е произвеждал няколко такива модела, защото тази т.н. радиола е описан в множествено число – ,,мощни апаратури, комбинирани…“ и т.н. Тъй че най-вероятно искат да кажат просто радиоприемник тип радиола – т.е. с вграден грамофон. Със сигурност това е бил и най-скъпият вид апарати в каталога на производителя, за което говори и информацията ,,цена при поискване“, а също така и фактът, че очевидно не е предназначен за домашна употреба, но за ,,салони, градини, дансинги, плажове и прочие“. Тоест, това са го смятали за някакъв вид професионално звукооборудване.

Всъщност, ако трябва да бъдем съвсем честни, известна ни е още една българска фирма от царско време, произвеждала радиограмофони – това е русенската Бралт. Техният такъв обаче е поместен в съвсем обикновена кутия, употребявана и при оставалите модели тип ,,народен“. Просто отгоре има капак, под който намираме грамофона.

Излишно е да казваме, че който успее някога да ни намери нещо такова за колекцията, ще бъде богато възнаграден, само… дано да стане. Защото такива радиограмофони едва ли ги е имало много, та да намерим та макар и един сега. Но все пак… оглеждайте се, и ние се оглеждаме. :)

 

Вижте в Sandacite.BG схема на стар метроном!

Знаете ли какво е метроном? Няма нищо общо с метро обаче. :) Това е устройство, което издава удари през определени (равни) периоди от време. Звучи като нещо подобно на часовник, но всъщност е предназначен за занимаващите се с музика – на тях им е полезен да се ориентират за темпото, докато изпълняват дадена творба. В началото метрономите са били механични, а сега има и електронни.

Поводът да Ви пишем сега за това е една българска схема от 1940 г., която открихме. В нея се разглежда как радиоприемник може да се преобразува в метроном. Публикувана е в тогавашното списание ,,Наука и живот“. Готови ли сте да я проследите?

,,Един добър метроном можем лесно па си направим от радиоприемник, който вече ще се нарича радиометроном. Той ще може да чука до сто и повече пъти в секунда, а ако трябва – и само веднаж в минута.

И най-обикновеният регенератор[ативен приемник], без съпротивлението при лампата, се превръща в метроном. Необходимо е също паралелно на гитерния блоков кондензатор  да се постави друг от около 10,000 см. Практически първият може да бъде заменен с другия.

Регулировайки обратната връзка, можем да изменяме честотата на ударите. За удобство можем да поставим под шайбата на обратната връзка скала, градуирана с помощта на втори метроном или секундомер. Такъв един градуиран метроном трябва да има постоянни напрежения на отоплението и анода.

Действието му се обяснява така.

В кондензатора С се натрупва електричество. То може дълго време да се събира, но след това бързо се разрежда чрез доста голямото съпротивление на лампата. В момента на разряда лампата се „отваря“ и пропуща анодния ток през високоговорителя. След характерния звук лампата отново се „затворя“ до новото й разреждане.“

Виждате ли как едно надникване из старите технически книги  и списания може да разшири знанията ни за устройства, употребявани и досега! Затова трябва по-честичко да се ровим в едновремешните научнопопулярни четива.

Още интересни схеми и  технически решения можете да откриете споделени и на нашата Facebook страница – https://www.facebook.com/sandacite

 

Прочетете в Sandacite.BG за един изобретателен български ученик от 1935, построил радиоприемник!

 

Наскоро намерихме тази история. Много добре известно е т.н. ТНТМ движението преди 1990 г. (,,Технически и научно творчество на младежта“), в което ученици изработваха  най-разнообразни електронни и електротехнически устройства. Така те овладяваха практически правилата на електрониката. Трибуна на това движение беше главно списанието ,,Млад конструктор“.

Но на практика не се замисляме, че по времето на Царство България у нас също е имало такива списания, които са разкривали пред младите си читатели тайните на природните науки и на създадените от тях физика, електроника, електротехника, химия… Нещо повече – имало е и тогава талантливи и умни деца, които сами са си изработвали електронни устройства, най-вече радиоприемници. Един такъв пример ще Ви дадем днес – с тази история, на която случайно попаднахме и публикуваме за Вас. Описаният по-долу еднолампов радиоприемник е проектиран и създаден от ученик в ІV клас през 1935 г. (тоест най-вероятно сегашният седми) и е изпратено до редакцията на интригуващото научно-популярно списание ,,Наука за всички“. Нарочно запазваме изказа, за да е по-автентично. :) Приятно четене!

,,С него сега аз слушам около 20 – 30 европейски станции и това ми доставя истинско удоволствие, понеже сам си го построих, като се водех но дадените скици. За всички материали похарчих около 700 лв.

Най-първо си сковах две дъсчици (с съответните размери) , както е показано на горната фигура, и по тях закрепих частите на техните места.

След като сторих това, пристъпих към съединяването, което извърших с изоли­рана жица (с диаметър 0,8 мм.), като свръ­зките запойвах с калай. На горната фигура тези свръзки не са означени, понеже, имайки предвид останалите фигури, всеки ще може лесно да се ориентира как стават тия съединения.

Ето и матери­алите, които си набавих, за да поч­на строенето:

1) С₃— конден­затори (с въздушен диелектрик  от 500 см.; 2) C1— кондензатори (с твърдъ диелектрик  от 300 см); 3) С₂ – блок кондензатор от 250 см.; 4) две дъски с размери 15 : 20 см.; 5) R— един реостат с 30 ома; 6) R1— едно съпротивление от 2 мегаома; 7) една радиолампа Valvo U 409d; 8) един цокъл за лампата; 9) 3 шайби за кондензаторите С₃, C1 и за реостата R; 10) 4 винта: 2 дълги по 1 см. (за цокъла) и 2 дълги 0,5 см. (за бубината); 11) 7 букси и 7 щепсела; 12) 20 м. жица (изолирана) за бубината (с диаметър 0,4 см); 13) 1 м. жица за монтирането; 14) цилиндър за бубината от мукава (с размери: диаметър 4 см. и височина 8 см.); 15) Т—слу­шалки (готови); 16) 4 – 5 джебни батерийки, съединени помежду си.

Бубината си приготвих така. На един дървен цилиндър с диаметър 4 см и височина 8 см навих дебела хартия, която после слепих. Извадих дървения цилиндър и оставих мукавения. На така получения цилиндър намотах L3, с 35 намотки. След това на 3 мм. разстояние намотах L₂, с 85 намотки. На 3 мм. от нея намо­тах L1 с 30 намотки.

След като всичко е направено, правим една последна подробна проверка на извършеното, като се ръководим по дадените скици, чер­тежи и схеми- Най-после пристъпваме към скачването на апарата с антената (дълга около 15 — 20 метра) със земята (обикн. с чешмата, където има водопровод), с батериите и слушалките.

Как се пуска апаратът в действие?

Най-първо постепенно намаляваме съпротивлението на реостата (R), докато лампата започне да свети. После въртим големия кондензатор, докато чуем пищене до най-низкия му тон, после въртим малкия кондензатор, докато започнем да чуваме ясно говор и музика.

Опитвайте, но без да бързате, търпеливо проучвайте, и бъдете сигурни, че най-после ще сполучите. Така аз постъпвах и сега чувствам, че всичко мога, макар и не всичко да разбирам. Колкото по-вече чета и по-дълбоко се замислям върху прочетеното, виждам, че всичко ми става по-ясно, и имам неудържимо желание да го прилагам на практика.“

Надяваме се да Ви е било интересно! :)

Facebook страница на сайта ни – https://www.facebook.com/sandacite

А ето пък какво са майсторели учениците в ,,техникумите“ на Царство България:

[1937] В техническите училища на Царство България

See more

Изследвайте култовата радиоточка Тонмайстор и схемата ѝ в Sandacite.BG!

Едва ли има в България човек на над 35 години, който да не е виждал на стената в някоя стая това легендарно нещо! Радиоточки нашата страна е произвеждала серийно няколко модела и то още от средата на 50-те, но мислим, че нито един от тях не достига тиражите на тази. Производството ѝ започва през втората половина на 70-те г. в Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград, а кутията е от Завода за пластмасови детайли в Белица.

А всъщност това устройство знаете ли за какво е? През 1947 в България навлиза ерата на т.н. радиоточки – говорител в кутия, свързан чрез жица с радиоусилвателна уредба, за да може бързо да се радиофицират обществени сгради и малки населени места, в които домакинствата нямат възможност да закупят собствен радиоприемник. Каквато станция се избере от уредбата или каквато музика се пусне от грамофона ѝ, само това ще се слуша по всички радиоточки – слушателят няма възможност за избор.  Затова този начин на радиофикация е силно предпочитан от властта преди 1990 г. в България. Съвкупността от радиоусилвателната уредба и навързаните по нея радиоточки се нарича радиовъзел. Такива точки Тонмайстор са използвани както за битови, така и за служебни помещения.

За тези устройства се носят легенди, особено в съветския фолклор. Радиоапаратите са скъпи, а и не надеждни по онова време… коя станция ще се слуша… затова решението е радиоточка. Чуваш по нея това, което е ,,правилно“ за слушане. Даже в някои книги на политическа тема пише, че хората са се страхували, че ги подслушват по радиоточките.

В България тези устройства тогава служат напр. да си свериш на обяд часовника, защото е предавана справката за точно време. Полезни са и ако кметът на населеното място трябва да направи съобщение. Идеята e и да може хората от населено място да се информират бързо за местните новини и съобщения. Съобщават напр.: ,,Говори радиовъзелът на село еди-кое си, еди-кой си окръг. Дядо Петко е загубил кравата – който я види, да му се обади“ или кога, къде и с какво ще се пръска. Това последното е много удобно, особено за пчеларите.  Радиоточковият начин на известяване е важен и в случай на аварийна ситуация или природно бедствие. Тогава няма Интернет и GSM … :)

Официалното название на радиоточките е ,,абонатен високоговорител“, т.е. само възпроизвеждащо звука устройство, предназначено за един абонат. Единствената му възможност да влияе върху нея е шестстепенният регулатор на звука, разположен долу отляво на кутията:

Неговите степени отговарят на следните децибели: 0, 6, 12, 20, 32 и накрая изкл. 0. Всъщност при това положение на превключвателя се и изключва апаратчето.

Говорителят е елиптичен, от електродинамичен тип. Мощността му е 0,3 вата, като на по-старите български радиоточки. Възпроизвеждащият честотен обхват е между 150 и 13 000 херца. Неравномерността на честотната характеристика е </= 14 децибела.

Ето и схемата на марионетния радиоприемник:

Тъй като радиоточката работи на 30 волта напрежение, в нея е предвиден и трансформатор. Към радиотранслационната мрежа се включва чрез специален щепсел с два щифта – в по-старите сгради още могат да се видят такива радиоточкови контакти. А щепселът и контактът са със специален размер на щифтовете и отворите за тях, за да не може да се включат погрешка в контактите за 220 волта. Обикновено контактите се намират по-високо от обикновените, защото радиоточките висяха отгоре (нерядко и над врат) – да озвучават по-добре. :)

Размерите на уредчето са 300 х 196 х 123 мм, а тежи 1,6 кг. Ето и негова оригинална реклама от едно време:

Интересно е да отбележим и че това е един от първите ми експонати в колекцията, който на около десетгодишна възраст задигнах от един двор на циганска къща и после бягах като невидял. :)

Вижте в Sandacite.BG какво е изработвано в Държавната радиофабрика преди 70 години!

Днес ще се пренесем наад във времето, летейки на страниците на автентичен материал! :)

През 1948 г. на основата на няколко създадени преди 9.ІХ.1944 г. частни производителя на електроника е създадена фабирката ,,Радиопром“ към Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията. В края на 1949 г. тази фабрика влиза в рамките на новообразувания огромен Слаботоков завод ,,Климент Ворошилов“, който наследява някои от производствата й – напр. популярните радиоприемници ,,Христо Ботев“. Именно заради краткото съществуване на ,,Радиопром“ нейните производства са така редки и ценни, а свидетелствата за дейността й – оскъдно малко.

Ние сега тук сме Ви намерили един пепортаж в сп. ,,Радиопреглед“ от 1949 г., където ще можете от първа ръка да се запознаете с работата в цеховете на първия държавен радиопроизводител в България. Тогава той произвежда основно радиоприемници, но и други неща. Има и интересни снимки от производството… такива материали не са за изпускане!

Приятно четене! :)

,,Приветлива бяла сграда в покрайнините на София, украсена със знамена и лозунги. Надпис: „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и ра­диофикацията“.

 

Тук се изработват радиоапарати, усилвателни уредби, високоговорители за жична  радиофикация и разни други радиоматериали и части.

Основите на първата държавна радиофабрика у нас бяха положени преди година и половина. Само за 4 месеца, постройката бе издигната и двата етажа бяха готови за нанасяне и монтиране на машините. Под ръ­ководството на директора на фабриката, др. Борис Джаков, започна напрегната работа. Уреждаха се доставки и снабдяване, органи­зираше се труда, набираха се и се обуча­ваха работници.

Днес производството на всички радио­приемници и радиоматериали във фабриката се извършва серийно.

В просторните зали е светло и приятно. Всичко блести от чистота.

Изработването на нови модели радио­апарати, усъвършенствуването на разни радиочасти и конструктивната разработка на моделите се извършва в специална лабора­тория, където работят добри специалисти.

В дърводелния отдел се изработват ку­тиите за радиоприемниците и усилвателните уредби. Работниците от механичния отдел се занимават с механичните части на апаратите. В монтажният отдел пък, всичко, което се произвежда в радиофабриката добива завършен вид.

Работните маси, наредени в два дълги реда, във всеки отдел, са отрупани с мате­риали. На всяка маса работниците и работ­ничките извършват определена работа и до­оформяват приемника. От маса на маса, апарата добива все по-завършен вид, докато най-после, в единия край на просторната зала се извършва и опаковката. Слага се надпис : „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, радиоприемник, тип „Христо Ботев“… „Република“… „Република I“…

Верижното производство на радиоприем­ници и на други род материали е съпро­водено със строг контрол. Въведени са ,,контролни карти“, в които се вписва кой работник каква част е изработил.

В Държавната радиофабрика се произ­веждат не само радиоприемници. Там бяха построени и всички части и съоръжения за новия предавател на къси вълни — София III, който бе пуснат в чест на конгреса на БРП(к) на 18 декември 1948 г.                                                                                                                                                     ;

Работниците от Държавната радиофабрика в процеса на своята работа подобряват квалификацията си и заедно с това — ка­чеството на производството. Мнозина от тях са вече рационализатори. В дните на пред­конгресното съревнование, работниците Ни­колай Калайджиев и Здравко Бобев израбо­тиха кръгла матрица за сечене на шайби. Моделистът Петко Русев, с помоща на ди­ректора на радиофабриката, е направил при­способление за производството на мембрани и е подобрил механически части по конст­рукция на радиоприемници — модел „Христо Ботев“.

За 1949 година Държавната радиофабрика е запланирала да произведе три пъти повече радиоприемници отколкото през 1948 година, 30.000 високоговоритли, усилвателни уредби за жична радиофикация и озвучаване, радиопредаватели и други радиочасти и ма­териали.

През годините на Димитровската пети­летка, капацитета на радиофабриката ще постигне 250 % по отношение на производството през 1948 год.

Няма никакво съмнение, че тези задачи ще бъдат изпълнени достойно от радиоработниците.

В съревнованието в чест на конгреса на БРП(к), те зарегистрираха значителни производствени успехи. Всички отдели на фабриката, както и лабораторията към нея, са изпълнили с над 100% дадените обещания. Работниците Николай Мирчев, Борис Фиданов и Веселин Павлов изработиха 25 усил­вателни уредби, а бояджията Тодор Геор­гиев боядиса безплатно две 60-метрови ан­тени. Секретарят на Заводската партийна организация Александър Павлов пое обеща­ние да изработи 20 кутии за високоговори­тели, а изработи 100, работникът Иван Зла­танов изработи 210 кутии, вмзсто обеща­ните 150.

С дадените 2.710 безплатни трудочаса, работниците от Държавната радиофабрика реализираха икономия, възлизаща над 200 000 лева.

Вдъхновени от своите успехи, те хвърлят силите си в производството с още по-голям ентусиазъм.

Те са горди, че произвеждат говорящите кутии, които разказват на децата как да се учат и работят, на селяните — как по-добре да обработват земята и да подобряват своя бит, и на целия наш трудов народ поднасят музика и просвета, като го вдъхновяват в борбата му за построяване на социализма, за запазване на мира и установяване истинска демокрация в света.“