Категория: Стари електроуреди

Правили сме и вратовръзкогладачка – ето я сега в Сандъците – Sandacite!

Производството на това чудо започва в завод Елпром Варна вероятно от 1960 г. нататък. Както показва и името му, то е надграждане на функциите на обикновената ютия и тук вече говорим за ,,профилирано“ гладене специално на вратовръзки.

Основната част на джаджата е гладкото ламаринено тяло, блестящо нике­лирано и хромирано. То има форма на нож и се състои от две половини, закрепени околовръстно, между които има малко разстояние. Така тялото наподобава тънък калъф. В него е поставен пръчковиден нагревателен елемент от миканит, състоящ се от три листа. На средния е навита съпротивителната жица, а страничните два служат за изолация.

Към ламаринения корпус е закрепена дървена или бакелитна дръжка от две части, прикрепени една към друга с четири винтчета и гайки. В дръжката чрез съедининителни клеми са свързани изводите на нагревател­ната спирала и токозахранващия кабел.

Техническите данни на вратоврзкогладачката са следните: номинална мощност 63 вата, но­минално напрежение 220 волта (не, не е от ония най0старите уреди, дето са правени и за 150, и за 220!), консумация 0,003 лв/час, дължина 410 мм; ши­рина 80 мм, тегло 420 грама,  дължина на шнура 2,1 м, технически условия ЗТУ 20—60.

Я сега да изгладим една вратовръзка! :D Преди да включите гладачката към мрежата, задължително я поставете върху топлоизолационна подложка. След около 5 минути тя ще бъде готова за работа, дости­гайки температура около 130°С. Самото гладене се из­вършва, като пъхнем гладачката във вратовръзката, опънем я силно и я пригладим върху няка­ква гладка плоскост – напр. маса.

Като всяко друго устройство, и вратовръзгогладачката може да се повреди. Проблемите й се състоят преди всичко в прегаряне на нагревателния елемент. Тогава той трябва да се смени, като преди туй старият се демонтира по следния начин. Отвиваме четирите винта на дръжката и изваждаме двете й половини; сетне освобождаваме от съединителните клеми изводите на нагревателния елемент, а накрая го издърпваме внимателно от тялото. Поставянето на нов нагревателен елемент и сглобяването на гладачката става по обратния ред.

Максималната равновесна тем­пература на уреда е 200° С.

Това е засега. Но не сме свършили с модните чудесии – очаквайте утре и Първата българска панталоногладачка! :D

[1970] Много български електроинсталационни материали

Каталогът на Електроимпекс от 1970 г. ни запознава с пълната гама електроинсталационни материали, произвеждани от различни български заводи – преди всичко Найден Киров Русе и завод Елпром Кубрат.

Целия каталог можете да изтеглите ето оттук ==> Каталог Електроимпекс 1970

Как е изглеждала българската паркетолъскачка Чайка

Под паркетолъскачка най-често се разбира уред за почистване и полиране на подове, който се задвижва от електродвигател. Обикновено работният орган на паркетолъскачката е кръгла четка. Броят на тези четки е от 1 до 3. Някои уреди са приспособени едновременно и да изсмукват праха, като за тази цел те имат собствен смукателен агрегат (електродвигател с турбинка), или възможност за свързване с прахосмукачка.

През 1964 или 1965 г. в производство влиза българската паркетолъскачка Чайка, дело на легендарния варненски завод Елпром. Сега в Сандъците – Sandacite ще я разгледаме по-подробно.

Устройството на първата българска паркетолъскачка е показано на фиг. 1. На основата 21 от алуми­ниева сплав са монтирани всички работни части. Изолирано с допълнителна елек­трическа изолация от основата върху кея е мон­тиран метален мост 7, върху който е прикрепен колекторен двигател с 6000 об/мин. На горния край на вала на двигателя е прикрепена вентилаторна перка за охлаждането му. Долният край на вала завършва с фрикционна ролка от електроизола­ционен материал. В два овални отвора на основата са монтирани по едно лагерно устройство 4. Всяко лагерно устройство носи по един сачмен лагер, за­крит отгоре с капаче от листова стомана, през който минава оста 2 на четката. Това капаче придържа отгоре пружиниращата пластина 3, която е пред­назначена да притиска лагерното устройство и плътно да се плъзга в овалния отвор на основата. На гор­ния край на оста е завинтено фрикционно колело, което има бандаж от твърд каучук. Двете фрик­ционни колела се различават по своята ширина и по резбата на централния отвор. Широкото колело има дясна, а тясното има лява резба на централния отвор Широкото колело е притиснато направо към фрикционната ролка чрез две спирални пружини.

Тясното колело е притиснато към широкото колело с помощта на една пружина. Тези пружини съз­дават необходимата сила за предаване на въртящия момент от фрикционната ролка на широкото фрик­ционно колело и от него на тясното фрикционно колело. Долният край на оста 2 има един напречен щифт, който влиза в съответните вдлъбнатини на четката 1 в цилиндричното й гнездо за оста. Само­волното падане на четката се възпрепятствува от две обли пружинки, които опират в щифта. Чет­ката 1 се състои от пластмасов диск с 4 концентрични реда снопчета от изкуствено влакно дедерон. В цен­търа на четката има отвор, в който влиза секрет­ното копче 23 на филцовия диск за полиране 22.

Фиг. 1. 1 — четка; 2 — ос с щифт; 3 — пружина; 4 — лагерно устройство; 5 — предпазен пръстен; 6 — тясно водимо фрикционно колело; 7 — притискаща пружина; 8 — мост, носещ електродвигателя; 9 — вил-ка на дръжката; 10 — електродвигател; 11 — кожух; 12 — дръжка; 13 — съединителна клема; 14 — стопорна пружина с щифт; 15 — шнур; 16 — решетка; 17  — вентилатор; 18 — четкодържател; 19 — водеща фрикционна ролка ; 20 — широко водимо фрикционно колело; 21 — основа;22 – диск за полиране; 23 – секретно копче

Кожухът 11 е отливка от алуминиева сплав. Той има вентилационни отвори за охлаждане на кожуха, като горният е затворен с пластмасова предпазна решетка. От долната страна в кожуха има 4 шпилки за прикрепване на основата. Отгоре на две цапфи шарнирно е прикрепена вилката на дръжката, която има гнездо за монтиране на дръжката. Дръжката е от две съединени помежду си части: удължителна тръба и ръкохватка. Тръбата има две куки за на­мотаване на шнура, една пружинираща метална пъпка за фиксиране на тръбата в гнездото на вил­ката и двужилеи проводник от долния край на тръ­бата до ел. прекъсвача, монтиран в ръкохватката. На долния край на шнура има двойна съединителна клема, към която се присъединява шнурът, който се подава от гнездото на вилката. От края на ръко­хватката излиза неснемаем двужилен шнур с щепсел.

Технически данни:

Номинално напре­жение 220 V; консумирана мощност 250 W; брой на четките 2; диаметър на четките 160 мм; обороти на четките 550 об/мин; режим на работа кратко­временен — 60 мин; производителност 75 м3/час; тегло 8 кг.

Подготовка за работа:

Паркетолъскачката се доставя с разглобена дръжка. Сглобя­ването на дръжката към уреда става, като се съе­динят двата проводника, които се показват от дол­ния край на дръжката, към съединителната клема. След това краят на дръжката се втиква във втул­ката така, че пружиниращата пъпка да излезе през съответния отвор на втулката.

Преди включването на уреда към електрическата мрежа трябва да се провери дали напрежението, което е означено на табелката, отговаря на номинал­ното напрежение на мрежата. При включването към мрежата прекъсвачът трябва да се постави в поло­жение «изключено», означено с «0».

Трябва да обърнем внимание и върху следното:

Смазката за паркета се нанася по възможност в течно състояние посредством четка или парче плат в равномерен тънък слой върху сух и чист под. При нови паркетни подове намазването трябва да бъде дву- или трикратно в зависимост от нуждата, като след всяко мазане се изчаква смазката да попие добре. След изсъхване на пода и изчезване на пет­ната от смазката започва излъскването с четки, като паркетолъскачката се движи напред и назад с плавни движения, без да се задържа на едно място и без да се натиска допълнително дръжката й, тъй като за излъскването е достатъчно собственото тегло на паркетолъскачката.

За да се получи гланц, подът се полира след това с филцовите шайби, които се поставят върху четките и се закрепват в центъра посредством при­крепеното секретно копче. Трябва да не се забравя, че полиршайбите натоварват електродвигателя повече и затова непрекъснатата работа с тях не трябва да бъде повече от 20 минути.

Виждаме характерния ромб на емблемата на Елпром Варна и отдолу стилизираната птица чайка, която е подобна на тази на капака на готварските печки Чайка напр. Даам… доста Чайки станаха. Явно са имали предвид, че паркетолъскачката лети като чайка из къщата! :D

Правила за експлоатация на паркетолъскачката.

1. След много продъл­жителна работа четките се износват и трябва да се подменят с нови. За тази цел паркетолъскачката се обръща с основата нагоре и чрез издърпване чет­ките се откопчават от въртящите ги оси.
2. При замърсяване на четките и шайбите те трябва да се снемат и да се накисват в хладка вода с прибавка от прах за пране. След почистване се подсушават и поставят отново на местата им.
3. При износване на графитните четки на електро­двигателя те трябва да се подменят с нови. Това става, като се демонтира капакът на корпуса и се развият пластмасовите капачки на предния кон­золен щит на електродвигателя. При поставяне на новите четки трябва да се шлайфва плоскостта им, която ляга върху колектора на двигателя по такъв на­чин, че цялото сечение на четката да опира върху ламе- лите на колектора, за да се получи минимално искрене. Най-добре е това да се предостави на спе­циалист.
4. Смазването на лагерите па осите на уреда се препоръчва да става не по-рядко от веднъж в го­дината.
5. Забранява се включването на уреда при не­изправен електродвигател, противосмукателен фил­тър или друга негова част.
6. Паркетолъскачката трябва да се държи на сухо място.

Най-често явяващате се повреда в електрическата паркетолъскачка Чайка са износване на графитовите четки и износване на работните четки. Замяната на графитовите четки се извършва, както тези на прахосмукачката ЕДП 1 напр., която вече Ви показахме на страниците на нашия сайт. Чайката  се разглобява, като се отвият четирите гайки на основата. Ко­жухът се отделя внимателно от основата, за да не се изскубнат свързващите проводници. Оттам насетне знаете, нали? :)

Литература:

Асланов, И., Цв. Кунев. Електрически домакински уреди. София, Техника, 1967.

Запознайте се с още една бг джаджа – електрически вибромасажор – в Сандъците – Sandacite!

Поредното чудесо на нашата промишленост отпреди 1990 г. е на снимачната площадка, за да Ви отведе десетилетия назад и да открием още един детайл от живота на тогавашните хора!

Това е една много полезна джаджа. Със сигурност (особено ако стоите дълго време в седнало положение и работите умствен труд) сте усещали умора и тежест в главата. Това не е точно главоболие, но лесно може да стане! Все още обаче е просто схванатост, причинена, може би, от по-малкото движение на кръвта и падането на кръвното налягане. В такъв случай е много важно да се раздвижите с нещо, за да не Ви зацепи главата после. С течение на времето хората са изработили и специални уреди за механично стимулиране на определени участъци от тялото.

Именно такава една джаджа ще Ви покажем днес! Това не е първият български електромасажор Вибрема от 1972, но пък е по-усъвършенстван от него. Произведен е в завод Ломоносов Плевен през първата половина на 80-те години.

Както се вижда от кутията, настоящото чудесо е наречено просто ,,вибратор за козметичен масаж“. Представлява удобна за хващане ръкохватка с монтирано в нея електродвигателче и стърчащи от нея два елемента, на които се ,,нахлузват“ накрайниците за масаж на различните обласи на тялото. По този начин той ги успокоява, освежава и стимулира.

С вибромасажора се работи по следния начин. Хващате ръкохватката (онова голямото, червеното), избирате нужния накрайник и го нахлузвате, като по-големия тму отвор се поставя върху по-големия щифт на вибра­тора. Внимателно натискате челната част на накрайника върху двата щифта до упор, след което вече включвате уреда в мрежата.

Ето го, значи, електровибромасажорът в цялото му великолепие! От вътрешната страна на ръкохватката виждате добре познатия Ви и от други уреди ключ, чрез който можете да включвате и изключвате джаджата.

При смяна на накрайниците вибрато­рът задължително се изключва от мрежата! Монтираният накрайник се хваща с ръка и се отлепва леко от онази страна, която е по-близо до ключа.

Накрайниците имат различни предназначения. Накрайник 1 (по-по-долу на скицата ги има показани с номерата им) се използва за масаж на цялото тяло. Движи се с леки въртящи движения по лицето, врата, гърба и раме­нете. При масаж на лицето се започва от шията с движения нагоре, към брадата и двете страни на лицето.

Накрайник 2 е за стимулиране на скалпа – укрепва го и заздравява косата. Започват се движения отзад, от врата, нагоре по цялата глава.

Накрайник 3 e за масажи на ханша, бедрата и горната част на ръцете. Накрай­никът се движи с въртящи движения, за да се осигури равномерен масаж. Може да се използва заедно с подходящ крем, или лосион, за да се омекоти и успокои кожа­та след масажа.

Накрайник 4 се употребява за точков масаж. Ма­сажират се само проблемните области.

Продължителността на всяка една процедура трябва да бъде от 3 до 15 минути. След всяка употреба вибраторът се почиства със спирт, а накрай­ниците е нужно да се измиват в топла сапунена вода и да се подсушат.

ПРЕПОРЪКИ ЗА БЕЗОПАСНА РАБОТА

Поради нуждата от запазване на дълговечността на електродвигателчето, не се допуска непрекъсната работа на вибромасажора повече от 20 минути. След завършен сеанс повторно включване може да се извърши след 15 -20 мин.

Освен това, уредът се бои от влага, поради това не трябва да бъде използван в баня. Не трябва да се потапя и във вода, разбира се. Не пипайте щепсела му с мокра ръка, а също така при навлажнени или намокрени проводници и уред.

Не използвайте вибромасажора върху възпалена, наранена или раздразнена кожа. Ако употребата му предизвика раздразне­ние на кожата, прекъснете временно упо­требата му. Ако това състояние продължи, консултирайте се с лекар.

Уредът е предназначен само за домашна и ,,любителска“ употреба, не и в козметични салони – вероятно защото електродвигателчето не е изчислено за постоянно натоварване.

Когато прибирате уреда в кутията, не навивайте кабела стегнато.

При спазване на всичките тези правила се предполага, че вибромасажорът ще Ви служи дългогодишна вярна служба и далеч ще надхвърли посочения в тази гаранционна карта срок:

Което нашият, впрочем, е и направил – още си работи, вибрира като хилти! :D А ако все пак се повреди, знаем къде да го занесем да ни го оправят:

Електриче­ска кафеварка от 1956 в Сандъците – Sandacite!

Поредният непознат (или поне забравен) български уред, който ще Ви покажем в нашия сайт, е ел. джезвенце! Става дума за устройство, специално проектирано да си прави човек кафе… като тия сега по магазините, обаче наше, българско, и на 60+ години. Вероятно е първата българска електрическа кафеварка.

Тази джаджа е предназначена за варене на кафе, чай, мляко, детски каши и за загряване на малки количества вода. Вместимостта й е 0,3 л течност, която за около 10 минути получава температура около 100 гр. Целзий и достига врящо състояние.

Работното напрежение на уредчето е 150 или 220 волта (произвеждала се е в два варианта). Тук е моментът да споменем и нещо любопитно – според албумната книга наръчник с бяла техника ,,В помощ на домакинята“ от 1959 г. същата тази кафеварка се е изработвала и във вариант с работно напрежение 120 волта! (Странна работа, или поне ние не знаем защо.) Тежи 0,4 кг. Отговаря на БДС-та, издадени през 1954 г. Произвеждана е в Еппром Варна (тогава – Фабрика за електронагревателни уреди).

Електриче­ската кафеварка се токозахранва с отделен подвижен шнур, който пък се свързва към нея чрез щекер.

Преди да заработите с нея, нека Ви кажем нещо важно – кафеварка без течност не трябва да се включва в мрежата, защото нагревателят й бързо ще изгори! Това е така, защото, когато нагревателят започне да се загрява и около него липсва консуматор на топлината му, неговата температура ще се повиши до такава степен, която ще предизвика прегряване на нажежената нагревателна спирала, разрушаване или най-малкото сериозна повреда на изолацията и т.н. Това е същият принцип, който е валиден и при днешните електрокани. (Също така, разбира се, е логично, че изключването от ел. мрежата трябва да се прави, задължително преди течността от съсъда да е излята!)

След ползване, ако кафеварката е замърсена с  нещо (мазнини напр.), тя трябва да се почисти с топла вода и сапун или специални препарати за почистване на алуминиеви съдове. Средства, като сода, пепел и др., не бива да се употребяват, тъй като разяждат алуминия.

ВНИМАНИЕ! При миене на кафеварката никога не я обливайте или потапяйте във вода – това ще повреди нагревателя й!

Водата в различните райони на България е с различни характеристики. В случай, че във Вашия район тя е ,,твърда“, с течение на времето на дъното на кафеварката ще се отдели слой котлен камък. С надебеляването си той ще започне да пречи на топлоотделянето от дъното към водата и затова се налага от време на време котленият камък да се отстранява. За да го направите, постъпете така: загрейте в уредчето вода, налейте малко оцет или пък поставете ябълкови кори да поврат известно време. При този процес котленият камък  ще омекне и лесно може да се изтрие от дъното на кафеварката.

Малко за анатомията на кафеварката. Устройството на джаджата е подобно на елек­трическата кана, която разгледахме наскоро в друга наша публикация. Към долната част на тялото е закрепена чрез развалцована основа. Тези детайли са направени от алуминиева ламарина.

Нагревателният елемент е познатата кръгла шамотна плоча с впресована в нея спирала с мощност 250 вата. Изводите й завърш­ват на двущифтова съединителна кутия. Плочата е притисната към дъното на тялото с винт, навиващ се в продълговата желязна скоба, която пък се подпира в периферията на основата. Тя се закрива от кръгло бронзирано дъно, закрепено на винта посредством гайка. На дъното са заварени три малки крачета. В горната част на тялото е занитена излята алуминиева дръжка, в която при отливането е заложена една шпилка с лява резба. В нея се навива чрез въртене наляво бакелитов удължител, служещ за хващане на кафениче го. Лявата резба на горните детайли е направена с цел при изливане на съдържанието да не се развива удължителят.

Повредите на уредчето пък се състоят в прегаряне на нагревател­ния елемент, който не може да се поправи. Заменя­нето с нов става по следния начин: снемаме дъното, като оставяме прикрепящата го гайка; развиваме малко с отвертка притискащия винт, с което скобата се разхлабва; завъртваме последната така, че краи­щата й да съвпаднат с прорезите върху периферията на основата, и я изваждаме; след това освобождаваме изводите на дефектния нагревател я на негово място поставяме нов. Сглобяването става по обратния ред. За да се осигури добро топлопредаване и дълъг живот на нагревателния елемент, той трябва плътно да прилепне към дъното на тялото.

А ето и нещо друго интересно от нашата вече почти обзаведена 50-арска кухня:

Първият български мултикукър в Сандъците – Sandacite!

Най-общо изразено, определението за мултикукър е ,,многофункционален уред за готвене“. Днес има множество вериги за бяла техника, които предлагат да си купим такъв тип уреди. Замисляли ли сте се обаче, дали все пак някога не е произвеждан и български такъв? На този въпрос ще отговорим днес.

Наскоро Ви разказахме за първата българска електрическа тенджера. През 1959 г., на базата на тази разработка, във Фабриката за електронагревателни уреди Варна (по-късно – завод Елпром в същия град) е разработена следната купчина джунджурии, която с право можем да наречем Първия български мултикукър.

Само че тогавашното название на уреда не е така, разбира се, а ,,електрическа универсална кухня“. Тоест, има се предвид, че с този уред получавате всичко необходимо за готвене. Дали? Я да видим…

Въпросният комплект се състои от постав­ка, тава, скара, тенджера с чаша и нагревателен капак, в който са мон­тирани два нагревателни елемента. Джаджата е пригодена за из­пичане и готвене на всички видове ястия и тестени изделия: баници, кифли, бисквити, гювеч, месни и рибни продукти, задушени, печени и пържени ястия, торти и други. За тази цел ще използвате тавата, скарата или тенджерата.

Да разгледаме технически изделието. От двата нагревателя в капака единият отгоре с мощност 650 вата (този, който е предвиден за готвене в тенджерата), а вторият в основата на капака – с 950 вата. Той е предназначен за готвене в тавата. Мултикукърът е произвеждан за работа с мрежово напрежение 150 или 220 волта. Разбира се, то е означено върху заводската табелка или върху опаковъчната му кутия.

Изпичането на тестените изделия или месни и други продукти се осигурява чрез равномерно предаване на топлината от долната, горната или пък едновременно от двете нагревателни спирали. Има обаче една особеност – те се включват посредством два отделни шнура към разклонителния щекер на контакта. Включването се извършва според желание и нуждата на ползвателя с оглед дали той желае да получи по-вече топлина от долната или пък от горната страна.

Тук можем да видим и частите на кукъра по ред на номерата, както следва: 1 – поставка; 2 – тава; 3 – скара; 4 – тенджера; 5 – чаша; 6 – нагревателен капак.

Малко съвети за работа с уреда! Както виждаме от илюстрацията по-горе, една от частите на мултикукъра е кръгла метална поставка. Преди включването на електрическата универсална кухня, поставката се слага върху топлоустойчива изолирана основа като мраморна или каменинова плоча. Преди да почне изпичането на тестените изделия или някакво ястие напр., е необходимо уредът да се нагрее предварително около 15 мин при пълна мощност. Когато капакът е с неизолирана дръжка, домакинята трябва да използва кърпа.

Времетраенето за изпичането на тестени изделия е около 30 до 40 мин, а за гювеч и други ястия от 1 час и 15 мин до 1 час и 80 мин, като точното време се определя от опита на домакинята.

След привършването на печенето кукърът трябва да се измие най- старателно, като за целта се употребява топла вода, чист парцал и сапун. Необходимо е се избягва чистенето с пепел или сода, понеже уредът се поврежда вследствие на това, че неговите части са изработени от алуминий. При почистване капакът не трябва се потапя във вода, защото проникването й във вътрешността му ще доведе до прегаряне на електронагревателния елемент.

При ползването на Първия български мултикукър трябва да се има предвид следното:

• закрепените в капака електрически елементи силно нагряват дръжката и целия капак на уреда. За избягване на опасност от пожар капакът нека се поставя при отнемането му от уреда върху топлонепроводима поставка;
• след привършването на печенето веднага да се изключи уредът от мрежата;
• при манипулация да се хващат телата на щекерите или щепселите, а не да се дърпа самият шнур – впрочем, това е правило при всеки електрически уред, разбира се! ;
• необходимо е периодически шнурът да се преглежда и да се поправя мястото на входа му към щекерите или щепселите, понеже след дълго употребление той се износва и поврежда.

След прегаряне на някоя от спиралите на уреда същата трябва и може да се замени с нова. За целта развийте трите гайки на кухите болтчета, намиращи се на капака, след което леко повдигнете горната половина и я наклонете също така леко в посока на двущифтовото гнездо. Заедно с това развийте гайките на четирите щифта. Извадете прегорялата спирала и се заменете с нова, върху която предварително са нанизани синците (мънистата). След това наново здраво закрепете краищата на спиралата чрез гайките към щифтовете от вътрешната страна на капака. Внимавайте да не се разменят местата на спиралите! Накрая затегнете капака чрез трите кухи болтчета, като още веднъж внимавате да не бъде разместена изолационната подложка.

Ако го използвате грижливо и спазвате гореописаните правила, можем да Ви уверим, че този уред ще Ви служи дълги години, тъй като, освен нагревателни проблеми, няма каква друга сериозна повреда да го сполети.

А ако екскурзии във времето като тази току-що са Ви интересни, предлагаме Ви да последвате Фейсбук страницата на сайта ни ==> https://www.facebook.com/sandacite/?pnref=lhc – за да научавате бързо нашите най-нови щуротии. :)

В Sandacite.BG продължаваме да разгадаваме Първата печка на Елпром Варна!

В миналия епизод на сагата Ви запознахме с една мнооого стара масово произвеждана наша готварска печка ПГЕ-2 от 1056 г. През 1958 тя е преработена в подобрен модел, който можем да наречем вече пълнофункционална печка. Причината за това е, че освен досегашните два котлона и фурна с два нагревателя (долен и горен), печката вече притежава и още една екстра – малка вградена камера под фурната, оформена като метално чекмедже, което се изтегля към потребителя. Тази камерка служи както за предварително загряване на вече готови ястия, така и за затопляне на чинии, посуда, за сушене на прибори и други съдове и т.н.

В долната си част камерката е преградена от ламаринен бронзиран ламаринен кожух (елемент № 11 на чертежа по-долу – един от малкото номера, които се разбират :) ). Той е поместен в тялото на печката и обхващащ фурната. Служи едновременно и за допълнителна топлинна изолация. В долната част на камерата са монтирани два пръчковидни керамични открити нагревателя с обща мощност 300 W, които се регулират тристепенно — 75, 150 и 300 W.  За тях отговаря  петият пореден превключвател, който се намира върху командното табло на печката. Виждате и символа – две плътни хоризонтални линии с малки чупки отстрани:

Това черното над таблото е емайлиран капак, който предпазва вътрешността на печката от заливане с мазнини и други течности от ястията. Той е свободно поставен, т.е. не е завинтен или по някакъв друг начин фиксиран – отстранява се просто като се хване от двете страни и се вдигне.

Самите котлони са изключително дебели – не по-малко от2 от 2,5 см – което е предпоставка за бавното им загряване, веднъж включени. От друга страна обаче, изстиват много по-бавно след това. Във всеки случай са доста енергонеефективни, но… при тогавашните цени на тока но кого ли му е пукало за това. :)

Иначе нагревателните плочи и фурната са съвършено същите, както при вече описаната от нас готварска печка тип ПГЕ-2. Общата мощност на наследника й е 3900 W. В долната таблица са дадени мощностите на всички нагреватели по печката според избраното положение на превключвателите:

Всичко казано за печка ПГЕ-2 по отношение на устройство, изисквания към електрическата инста­лация, заземяване, експлоатация и др. важи и при този модел. За феновете на инженерните науки ще  допълним, че токозахранващият й кабел трябва да има дължина 2,5 м, сечение 2 х 1,5 мм² и се снабдява с щепсел 10 А.

Интересен момент в схемата е, че макар ПГЕК-2 да има фабрична свръзка за включване към еднофазна мрежа с напрежение 220 V, тя може да се включва и към трифазна мрежа 380 V с нула. Как става този номер, е покацано на електри­ческата схема (долната фигура). Трябва се махнат мостовете, даващи накъсо клемите 1, 2 и 3, които се намират на клемното табло 10. Сетне към освободените клеми 1, 2 и 3 се свързват трите фази, а към клемата 4 — нулата на трифазната мрежа. Разбира се, свързването трябва да стане с четирижилен кабел. При това редът на фазите няма значение. От схемата е ясно, че петте превключвателя посредством спомагателни проводници са свързани с клемното табло, към което, от друга страна, са присъединени всички нагрева­телни елементи.

Сега нещо още по-практическо – повреди и поправки.

Повредите в печката ПГЕК-2 се състоят в прегаряне на спиралите на плочите, фурната и камерата. Дефектна плоча и изгоряла нагревателна спирала на фурната се сменят по същия начин, който описахме в статията за ПГЕ-2. Повреден нагревателен елемент на камерата пък се подменя по следния начин: снемаме задния капак и изваждаме чекмеджето; отвиваме двата винта, прикрепящи междинния кожух върху долния ръб на отвора на камерата; освобожда­ваме проводниците на последната от шпилките на клемното табло и тези .свързвани с винтовете на двата порцеланови цокъла на муфела; развиваме двата винта, прикрепящи междинния кожух отзад към стра­ните, и го изваждаме назад. Снемаме дефектния открит нагревателен елемент и на негово място поставяме нов, Монтирането на разглобените детайли извърш­ваме по обратен ред.

Важно отново, и няма да се уморим да го повтаряме: при възстановяването на елек­трическите връзки съответните гайки и винтове трябва много добре да се затягат, за да се осъществи сигурен контакт. По такъв начин ще избегнем ненормалното загряване, окисление и прекъсване на проводниците в местата на свързванията им.

И накрая, нещо обобщаващо – обща таблица, даваща техническите данни и на двете печки – ПГЕ-2 и ПГЕК-2:

Печката е произвеждана до първата половина на 1960-те години. Най-късната такава, на която ние сме попадали, е от 1963:

Електрически по-късните варианти по нищо не се различават от по-ранните – разликите са само козметични. Емблемата на Елпром Варна не е вече ръкописна (както на първата снимка), а първият вариант на добре познатия от по-късни години ромб с инициали ЕВ:

Малко по-късно, както знаем, този знак претърпява модификация и остава така чак до края на съществуването на завода в началото на 90-те години:

Друга разлика е, че емайлираният в черно капак около котлоните вече е бяло емайлиран. :)

Ето и заводската информационна табелка на гърба на печката – като никога, сега не е окъпана в гран и даже се чете :)

Ами, това е! Надяваме се, че останали доволни от тази изследователска екскурзия във времето,о подкрепена с оригинални документи и проследяваща историята на първите български готварски печки. Ние се забавлявахме страхотно много, докато я писахме; дано и при Вас да е било така, докато сте я чели. :)

Вие прочетохте един материал на Сандъците – Sandacite, подготвен с любов към българската техника! Поздрави и до скоро виждане!

П. П. Тук има още информация за следващите модели български печки ==> http://www.sandacite.net/forum/viewtopic.php?t=2593

В Sandacite.BG открихме мнооого стара готварска печка на Елпром Варна – от 1956 г.!

Първата българска печка страда от шизофрения и всъщност е две печки! Не знаете ли? Тук ще Ви разкажем как и защо това е така… но ще разберете едва когато стигнете края на статията. :)

Историята на българските готварски печки започва през средата на 30-те години, когато в различни работилници на Царство България започват да се изработват различни електрически котлони, печки и т.н. Сигурен факт е напр., че известният по-късно български инженер (и професор по електротехника, реформатор на електротехническото производство и министър на машиностроенето) проф. Иван Попов основава през 1934 г. в София фабриката за ,,битови уреди“ (според акад. Кирил Боянов) ,,Електротерма“, която е произвеждала ,,нагреватели“ (пак според него), а малко по-късно и устройства за изваряване на медицински инструменти. До момента обаче никъде не сме намерили запазен нито един електронагревателен уред на този производител и така не можем да кажем нищо за техните характеристики, какво остава пък за описание на цяла печка. :) Със стопроцентова сигурност знаем обаче, че по времето на Царство България – и по-точно след 1934 г. – работи и друг производител на готварски печки, а именно софийската фирма ,,Едисон“. За тях ще Ви разкажем по-нататък.

Сюжетът продължава двадесетина години по-късно – във първата половина на 50-те – когато във Фабрика за електронагревателни уреди Варна (по-късния Елпром) вероятно е била разработена готварска печка с 2 котлона и фурна, която е носела индекса ПГЕ – Печка Готварска Електрическа. До момента не разполагаме с нейния образ и характеристики, макар че за второто можем да правим предположения, изучавайки наследника й. За него със сигурност знаем, че има названието ПГЕ-2, а и отскоро го имаме на живо в колекцията си.

Нека по-нататък за удобство продължим да наричаме ПГЕ-2 ,,първата“ за завод Елпром Варна, тъй като така или иначе не можем да посочим нищо сигурно за предишната. Тя – демек абсолютно първата готварска печка на завода – остава за момента с полулегендарен статут. Най-сериозните ни основания за това наше предположение са следните.

Често се случва, дори и да не можем да открием екземпляр от даден образец българска техника, в съответната техническа литература от периода да намерим достатъчно сигурни сведения за него, придружени със снимка. Това свидетелства, че изделието е било пуснато в производство и съществува все пак някаква вероятност да се натъкнем на него.

Е, с първата елпромска печка това не е така! – никъде нищо – ни звук, ни вопъл, ни стон. Обикновено такова мълчание книгите пазят спрямо разработки с експериментален статус, т.е. такива, които не са внедрявани в широко производство. За да намери нещо място в томовете, то трябва да присъства на пазара.

Само че, дори и в случаите, когато първият модел от едно изделие не се пуска в широко производство, а наследникът му се, номерацията на разработките се запазва и поредната цифра след индекса на модела нараства. Така например, печката, с която ще Ви запознаем днес, носи споменатия по-горе индекс ПГЕ-2 – Печка Готварска Електрическа, втора поред разработка на завода. Значи би трябвало преди нея да има първа!

Две интересни пособия от 1958 г.

Е, това са, значи, нашите основания да твърдим, че първата българска печка е с неизяснен статут относно серийното си производство. Разбира се, никой не знае какво ще му донесе бъдещето и винаги съществува вероятността тя да се изнамери отнякъде! Тогава, разбира се, ще редактираме тези редове…

А сега да се съсредоточим върху наличното, т.е. върху днешната ни героиня. В заглавието я нарекохме ,,първа българска печка“, защото тя  на практика се оказва първата масово произвеждана българска готварска печка. Става дума за малък уред, пуснат в производство през 1956 г., който може би ще оприличите на далеч по-късните Раховец. Но тя всъщност е нещо различно, и то ето какво…

Тя, разбира се, е предназначена за готвене и печене на различни видове манджи. Следилите редовно сайта ни знаят, че през 1950-те години преобладаващото напрежение нв българската национална електрическа мрежа е 150 волта и затова няма да се учудят, когато им кажем, че ,,масовият патриарх“ на българските печки се явява по магазините в два варианта – с работно напрежение 150 и 220 волта. Нашата е на 150 – ето, вижте табелата:

Печката се състои от 2 нагревателни плочи (котлони) и фурна (наричана муфел) с 2 нагревателни спирали, заместващи днешните реотани. Пъл­ната потребляема мощност на печката е 3600 вата, от които 1200 вата за голямата нагревателна плоча, 800 вата за малката и 1600 вата за муфела. От тях 800 вата за долно на­гряване на муфела и 800 вата за горно нагряване. 

Eлементите на чертежа са, както следва: 1 — фасада; 2 — страници; 3 — ка­пак; 4 — голяма нагревателна пло­ча 1200 W; 5 — малка нагревател­на плоча 800 W; 6 — покриващ ка­пак; 7 — електрически превключ­ватели; 8 — врата на фурната; 9 — цокъл

Ето и как изглеждат двата котлона на печката:

Муфелът e изработен от стоманена ла­марина и от вътрешната страна е емайлиран. Към отвора му е закрепена чугунена рамка, към която е монтирана двой­ната врата. От външната врата на муфела — горе и долу — са поставени по две нагревателни спирали, всяка с мощност по 400 вата, нанизани с порцеланови маниста, добре притиснати към стените на муфела. За да се получи добра топлинна изо­лация, около муфела е навита няколко слоя алуминиево фолио. Дъното на муфела също има нужната топлинна изолация.

Ръководство за употреба и кратко техническо описание на ПГЕ-2, изд. 1961 г.

Ко­жухът на печката има лицева част — фасада  и две страни, емайлирани в бял цвят. Над фасадата и страните е закрепено горното дъно, което също е емайлирано. Върху него са мон­тирани две нагревателни плочи. На горното дъно е закрепен подвижен капак, който може да се изважда и да се почиства от евентуално разсипано ядене, вода или насъбрал се прах. По­средством четири винта чугунената рамка на муфела се за­крепва към фасадата на печката.

На фасадата под вратата са монтирани четири броя превключватели (ключове). Първият от­ляво е за по-голямата нагревателна плоча, вторият е за долния нагревател на муфела, третият — за горния нагревател на му­фела и четвъртият — за по-малката плоча. Наличието на пре­включвателите дава възможност поотделно да се включва само долният нагревател на муфела, само горният или която и да е от двете нагревателни плочи. От друга страна, от всеки на­гревател чрез съответния превключвател могат да се включат три различни мощности, което е от голямо значение за иконо­мичното разходване на електрическата енергия.

Гаранционна карта към закупуване на Първата масова българска печка ПГЕ-2, 25.ХІІ.1961 г.

Когато печката се постави на определеното й място, тя не­пременно трябва да се заземи чрез специално поставения за целта заземителен винт. Той се намира на задния капак, непо­средствено до изхода на шнура.

След около 15 — 20 минути от включването на муфела на пълна мощност (двата превключвателя са на трета степен) в него се достига температура около 200° С. 

Ето, между другото, една интересна таблица с изчисления за силата на тока при включени различни части на печката:

Сега… по въпроса за повредите. При евентуална повреда на плочите — прекъсване или прегаряне на нагревателите, те могат да се заменят с резервни. Това става, като най-напред се извади капакът на печката, а след това се отвият щифтовете на двата предни ъгъла и шарнирните скоби на задните ъгли. След това повдигнете освободеното вече горно дъно, извадете трите края на нагревателните спирали от съответните шпилки, отвийте гайката от шпилката, която придържа плочата към скобата, и плочата се изважда. Поставянето на новата плоча става по обратния ред. Трябва да се запомни или отбележи по някакъв начин кой край от нагревателните спирали на старата плоча към коя от шпилките е бил притегнат, за да се свържат правилно съответните краища на новата плоча.

За да се подмени повредената нагрева­телна спирала от муфела пък, най-напред извадете капака, а след него горното дъно, без да демонтирате плочите. След това отвийте четирите винта, които притягат чугунената рамка на муфела към фасадата. Освободете всички проводници, които са свързани неподвижно към муфела, и той се изтегля назад, като предварително е изваден задният капак. Развийте внимателно изолацията, а след това разкарайте съответния притисквач на повредената спирала. Извадете и повредената спирала и на нейно място поставете новата. В този случай също добре трябва да се запомнят или за още по-сигурно — да се отбележат — местата, където е била временно прекъсната елек­трическата връзка, за да се възстанови тя правилно след подменяне на повредената спирала.

Стр. 1 и 2 на ръководството за употреба на ПГЕ-2

Стр. 3 на същия документ

Монтирането на муфела се извършва по обратен ред. Необходимо е да се осигури добър контакт при съединяването на електрическите проводници, а това ще направите, когато силно притегнете гайките.

А, да, и накрая за любителите на подробности да уточним, че електрическата готварска печка ПГЕ-2 отговаря на изискванията на ВТУ 49-56 (Печки готварски домакински електрически с фурна).

Такаа… това е засега. В следващия епизод от сапунката ще видите как тази печка ще се превърне в шизофренния си двойник и кой е бащата на децата. Доскоро! :)

П. П. Вижте колко се стараем, защо да не ни последвате и във Facebook? :) Така ще виждате веднага най-новите ни теми ==> https://www.facebook.com/sandacite/?timeline_context_item_type=intro_card_work&timeline_context_item_source=100002339602136

И такаа, други приятели, продължаваме екскурзията из българските електроуреди от края на 50-те г. След като вече Ви показахме първата, сега ще Ви запознаем с хронологически третата българска пералня от началото на производството на тези уреди в България през 1953 г.  Представяме Ви ЕП`60!

Как работи този същи казан? Въртящата се в казанчето перка (ще я видите малко по-долу) завихря топла вода, в която предварително сте настъргали сапунче – това е перилният препарат едно време. Насапунисаната вода преминава през тъканта на дрехите и разтваря нечистотиите по тях.

Ето съставните части на пералнята (цифрите са според номерацията на елементите на долната схема). Съществува цилиндрично казанче 2, към което чрез фланеца 4 е закрепен фланшово оформеният електродвигател 10. Под фланеца, който се навива в електродвигателя, е поставена уплътнителна картонена шайба 5, напоена с миниум. Перката 3 е навита направо върху вала на двигателя чрез лява резба. Във фланеца се намира набивка от памучно въже 8, напоено с графитно-лоена смес, която се притиска от салниковата гайка 7 и служи като водоуплътнител. За добрата работа на пералника е необходимо на всеки 300 работни часа салниковата гайка да се натяга

На дъното на казанчето е заварена къса тръба с присъединен към нея гумен маркуч 14 за изтичане на замърсената вода. По време на рабо­та маркучът се закачва с кука на специална скоба. В горния край на казан­чето е валцован ръб 15, показващ нивото, което трябва да достигне изпи­ращият разтвор. Казан­чето заедно с електродви­гателя е монтирано върху кожух 11, на долния край на който се намират кра­ката 13. Всички метални нетоководещи части са свързани токопроводно и са присъединени към заземителната клема, която намира в долния край на кожуха. На кожуха е монтирано електрическо ключе 9 за включване и изключване на електро­двигателя. То се свързва с електрическата мрежа чрез гумиран кабел, дълъг 2,5 м, с щепсел 6 А. В горната външна страна на казанчето са закрепени две дръжки 16 за преместване на пералнята. Тя се покрива с капак 1, когато не се работи с нея.

(Да отбележим, че някои серии от тези перални машини имат малка разлика – те са снаб­дени с маншетен каучуков уплътнител с графитно-лоена набивка и салникова гайка.)

Размерите са следните — диаметър 410 мм, височина 740 мм; тегло 30 кг.

На първата снимка виждате общия й изглед откъм предната част, а на тази отгоре – бакелитовият пускателен ключ със степени 1-0 и под него първото известно лого на Елпром Варна. Запомнете добре – ЕВ – Елпром Варна! Същото лого сте виждали и на много други електроуреди.

На задната й страна виждаме конзолите с навития около тях кабел, чийто щепсел е от първите Шуко – между другото, напълно оригинален!

Табелката с техническите данни — номинално напре­жение 220 В; номинална мощност 300 Вт; работен обем на казанчето 30 л; електродвигател асинхронен с пускова намотка и центробежен изключ­вател:

Няма лъжа, няма измама – наистина е ЕП`60. 30 литра вместимост, 300 вт, 1,5 кг сухо пране.

Когато я отворим, виждаме няколко важни неща…

Електродвигателят, който задейства пералнята, е разположен под казана. Перката е монтирана  направо на вала на електродвигателя. Както виждате по-долу, насоката в оформлението е била ребрата да не бъдат особено изпъкнали, за да не се захващат дрехите в тях. Но независимо от този стремеж, перивото все е намирало начини да се запре в процепа между диска и казана :) И съответно после оттам трябва да го извади грижливата домакиня…

С едно зареждане тази красавица е възможно да Ви изпере цели 1,5 кг сухо пране. Това е максимумът! И нещо интересно – най-дългото времетраене на един перален сеанс (така да се каже) е не повече от 5 минути – в противен случай заводът предупреждава, че е възможно да се явят повреди в електродвигателя!

Дупката в центъра е за оттичане на мръсната вода, а съвсем до нея виждате билетчето, с което бе таксувана пералнята ни в градския транспорт. :)

Теглото на цялата пералня е 30 кг, което значи, че не е особено трудно тя да бъде премествана с помощта на удобните странични ръкохватки. Имат един-единствен недостатък – малко са остри и при продължително носене започва да става неудобно на пръстите.

Ето и как изглежда пералнята отдолу:

Електродвигателят е производство на Елпром Троян,  асинхронен със съпротивителна пускова намотка и и центробежен пусков изключвател. Между другото, за добрата работа на пералнята е нужно на всеки 600 работни часа лагерите на електродви­гателя да се измиват с бензин и да се смазват с грес «М» (БДС 1416—53). Ако го намерите… ако не, вижте негов заместител по качества. :D

А сега почти накрая сме, нека да Ви напътим малко за повредите на ЕП`60-ката. Че утре, ако Ви се развали, как ще си я оправите?! И така, слушайте внимателно…

Повредите на пералнята са най-често в електро­двигателя и водоуплътненията на фланеца Ако двигателят е спрял, това може да е заради прекъсване на контакта, щепсела, кабела или други електрически връзки, или пък самият ел-двигател да е повреден. В последния случай той трябва се демонтира и да се даде за ремонт в електротехнически сервиз.(Демонтирането на двигателя се извършва, след като перката е снета и със спе­циален ключ се раз­вие фланецът 4. Вече като Ви го върнат готов, сглобяването на перал­нята става по обра­тния ред.)

Ако елек­тродвигателят бръмчи и не се върти, той веднага (най-късно до 5 секунди) трябва да се изключи от мрежата Причините за такава повреда са следните: прекъсната пускова намотка, дефектен центробежен изключвател или претоварена с дрехи пералня. В първите два случая двигателят се снема за ремонт, а в последния е необходимо да се извади част от прането.

Когато има дефекти във водоуплътненията на фланеца, от казанчето тече или капе вода. Ако пропускането на вода е между казанчето и фланеца на двигателя, необходимо е да се притегне фланецът 4 или да се смени уплътнителят. За тази цел предварително отвийте перката чрез въртене по часовниковата стрелка, като с подходящ ключ дръжте неподвижно сво­бодният край на вала 12.

При пропускане на вода покрай вала на електродвигателя пък отвийте пер­ката по гореописания начин и след това със специален гаечен ключ натегнете салниковата гайка в посока на часовниковата стрелка. Ако ли пък това не помогне, поставете нова салникова набивка.

Повече за ЕП`60 можете да разберете от приложената документация:

– техническо описание и ръководство за употреба на пералнята

– ръководство за отстраняване на по-елементарни повреди по пералнята

– ръководство за употреба на електродвигателя

– гаранционна карта на пералнята

Заповядайте всичкото това – ЕП`60

Коментари можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5091

Имало и бг електрическа хлеборезачка – чак да не повярваш… Вижте я в Cандъците – Sandacite!

Наистина, много се изненадахме, когато ни изпаднаха тези данни за произвеждана българска машина за рязане на хляб и други хранителни продукт, която се произвежда (вероятно) от 1979 г. Тя, обаче, се вписва в непрекъснатото разширение на гамата български електроуреди, пускани главно от завода Елпром Варна. Означена е с индекс 79512.

Само вижте колко е функционално това чудо! То реже следните неща: хляб, кашкавал, сирене, колбаси, шунка, месо, лук, домати, лимони, цитруси, краставици, ряпа и други подобни вкусотии… направо всичкорезка! :D

Работи с напрежение 220 волта (естествено!), консумира около 200 вата от мрежата, а размерите му варират според това дали се намира в сгънато, или в разгънато положение. Така или иначе, максимално те могат да бъдат следните: 362 мм дължина, 252 мм ширина, 204 мм височина.

Ето и кои са съставните му части и въобще устройството на уреда (показано и на долната фигура):

1 – бутон на ключа; 2 – шибър за регулиране дебелината; 3 – упорна плоча; 4 – нож; ос-винт за закрепване на ножа; 6 – шейна; 7 – притискач; 8 – масичка; 9 – водещи ребра на шейната:

Такаа… а сега да го включим!

За тази цел първо трябва да поставите шейната и, разбира се, да включите щепсела в контакта. Отгоре на джаджата има едно от ония стандартните русенски пускови ключета, което трябва да натиснете, за да задействате електродвигателчето, а оттам и цялата резачка. Самото рязане се осъществява, като натиснете леко онова, което ще режете, към опорната точка, и тогава подадете към ножа:

Поначало месото и колбасите се режат студени  – веднага след изваждането им от хладилника. Пластмасовите обвивки на колбасите трябва да се почистват преди рязането на мезетата.

Притисквачът  е достатъчно прецизно направен, така щото Вие можете да нарежете ,,жертвата“ до последния резен, без да се опасявате, че ще нараните ръката си. Остриетата на притисквача държат здраво крайните парчета от продукта, а ръката Ви остава винаги зад стената на шейната и притисквача, които я държат на безопасно разстояние от ножа – всъщност я отделят от него. През което време ножът се върти с 85 об/мин и секунда след секунда Ви доближава до лелеяното манджане:

А сега малко за почистването на уреда. То се прави задължително при изключен от мрежата уред! Външните повърхности е достатъчно само да избършете с влажна кърпа. При основно почистване обаче е необходимо на демонтирате ножа. За тази цел с върха на нож или по-тънка монета развийте оста надясно:

Регулирането на дебелината на рязане става безстепенно посредством шибъра. Когато шибърът се движи надолу, опорната плоча се движи назад, а де­белината на резена се увеличава. Стрелката на шибъра посочва нагласената дебелина на рязане по скалата на ко­лоната:

УКАЗАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ – неслучайно ги пишем с главни букви

За безопасната работа на електрическата всичкорезка е необходимо да се спазва следното:

1. Напрежението на електрическата мрежа трябва са съответства на номиналното напрежение, означено на уреда.
2. При работа с джаджата винаги използвайте шейната и притискане.
3. Двигателят е с кратковременен режим на работа и не бива да бъде включен повече от 5 минути – също като при казан-пералните, с които Ви запознавахме наскоро, но тук периодът е дори по-кратък.
4. След работа с уреда, ножът трябва да се постави в нулево положение, като се измества упорната плоча чрез шибъра.
5. Уредът не е предназначен ползване от деца, затова се забранява достъпът им до него. Виж, да Ви гледат – може.

В заключение ви предлагаме автентичен документ – официална гаранционна карта на такава джаджа, закупена 1 ноември 1984 г. от магазин на СО Нармаг на днешната ул. Пиротска (тогава се казваше Жданов) № 19. Чиста проба орЕгинал! :D

Ами, това е! Пожелаваме Ви приятна работа с българската електрическа всичкорезачка и не забравяйте да си спомняте с любов за българската техника! :)

Eдна публикация на Cандъците – Sandacite!