Категория: Стари електроуреди

Вижте в Sandacite.BG каква е тая странна пералня ,,Спътник“ и защо се нарича така!

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ – издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бpoй 144, 22 февруари 2019 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-134.pdf)

Понякога старата техника може да бъде дотолкова необичайна и причудлива, че направо да се чудим какъв точно уред стои пред нас и за какво се е използвал. Ако за устройството не е запазена никаква документация, литература и т.н., единствено свидетелствата на очевидци могат да разрешат загадката. Точно такъв е и днешният случай.

Да започнем от началото. Първата българска пералня (не, не е тази на снимките :)) е произведена 1953 г. с цел да облекчи домакинския труд и да механизира с един замах домашното пране. Тя представлява вертикална четвъртита ламаринена кутия, в чиято горна част има казанче, а от една от стените му стърчи перка. В казанчето се слагат прането, водата с перилния препарат (в онези години най-често настърган сапун), а след това капакът на казанчето отгоре се затваря. Перката завихря водата, тя пък дрехите и така те се изпират. Под казанчето има и отворче с маркуч, за да изтича отработената вода.

Тази пералня обаче (както и наследниците ѝ от 1957, 1960 г…) не могат да се използват навсякъде, защото работят с електричество, а в края на 50-те г. електрификацията на България все още не е 100 % завършена. (Неслучайно до 1960 г. у нас съществува специално Министерство на електрификацията.) По-високата цена на новите електрически уреди също е била фактор и затова се появява нуждата от ръчни перални.

Една такава е била произвеждана в Силистра през началото на 60-те г. и я виждаме на тези снимки. Тя представлява метална сфера с диаметър около 50 см и малък капак отгоре, широк около 20 см. Сферата е окачена на метален станок по такъв начин, че да може лесно и свободно да се върти на 360 градуса около оста си. От едната страна е монтирана ръчка, за да може ръката на човека да завърта металното кълбо. Отгоре има клапан за изпускане на налягането преди отваряне на капака. От другата страна се намира малък метален лост, с който можем да застопорим сферата да не се превърти неочаквано, докато все още я пълним, защото така ще се изплиска и похаби сапунената вода.

Пералнята работи така: вдига се капакът, слагат се дрехите, водата и настърганият сапун, а после капакът се затваря. За да се изпере прането, ползвателят започва силно и бързо да върти ръчката, завъртайки сферата около оста ѝ. После ще трябва да спре, да смени водата, а после пак… В общи линии, мускулите му вършат работата на електродвигателя на днешна пералня + останалата ѝ работа по изпомпване на мръсната вода и доливане на нова чиста. :) В един момент се предполага, че прането трябва да е изпрано. Не трябва да се върти и прекалено бързо обаче, за да не залепне прането по стените заради центробежните сили!

Пералнята се нарича ,,Спътник“, защото дизайнът ѝ е вдъхновен от този на изстреляния малко по-рано (1957) космически спътник на СССР с име ,,Спутник 1“. Понякога, заради елементарното ѝ устройство, се смята, че именно ,,Спътникът“ е първата БГ пералня… но това е грешка, защото производителят ТПК ,,Метал“ (Силистра) съществува едва от 30.ХІІ.1961 г., а именно той я въвежда в производство.

Друга заблуда е, че това въобще не е пералня, а уред за извличане на масло от мляко, обаче истината е, че хората просто са ползвали пералнята и за това. За това свидетелства следният потребителски отзив: ,,Наливаш млякото, затваряш капака, въртиш като гламав половин час и като отвориш капака – маслото е полепнало по стените“. Говори се, че в ,,Спътника“ са приготвяни и промишлени количества мътенѝца (тур. айрян): ,,Изсипват се няколко тенджери кисело мляко и вода, след което се оставя в ръцете на децата да си поиграят малко с нея. Накрая имаш няколко литра айрян и скромно количество истинско масло“. Направо не пералня, ами наистина цял многофункционален космически спътник!

Най-вероятно през втората половина на 60-те производството на тази пералня е преустановено. Изброените необичайни допълнителни приложения ѝ осигуряват живот и след масовото навлизане на електричеството, но днес е доста трудна за намиране. Ако се съди по думите на различни хора, допреди няколко десетилетия по селата нерядко е можело да се види такава пералня. Тя е евтина, с елементарно устройство (почти няма какво да ѝ се повреди) и не работи с ток – незаменима за неелектрифицирани села. Да завършим с друг отзив: ,,Пере много добре, НО… иска здрави мускули и доста въртене!“.

А ето тук можете да се запознаете и с една друга българска пералня, вече от по-известния вид ,,казан“:

[1960] Интересна българска пералня-казан + упътване и схема

See more

УРАА, в Sandacite.BG най-сетне пристигна и Първата българска акумулираща печка!

ЙЕАА, годината започна УДАРНО! ?Такъв 1 януари никога не съм имал. Слушайте сега какво стана!

Всичко започна на 31-ви декември някъде следобед, когато новогодишният ми подарък ме споходи под формата на чат, в който ми предложиха ето тази акумулираща печка Елпром от 1958 г. Тази печка е много важно нещо за мен, което търся от много време. Никога не съм я виждал на живо! Запазил съм само горчив спомен за една такава, която, още когато бях съвсем малък, един съсед все ми обещаваше да ми я даде, щом решел да я изхвърля, обаче така и не го стори. Не само че не си спази обещанието, ами накрая намерих отвън на улицата само 2 тухли от нея – останалото беше отишло… да нахрани клошарите.? Това беше преди около 15 години. Оттогава безуспешно търся такава и ето че най-сетне една от най-големите ми колекционерски мечти беше на път да стане реалност! Направо се разскачах из стаята.  Какво страхотно вълнение само – привидно един обикновен чат… снимките бавно зареждат, а аз очаквам поредния ,,Изгрев“ примерно… но изведнъж… О, ДАА! ?? ВИЖДАМ СЪЩАТА НЕЯ, която е толкова страхотно рядка и безуспешно я търся от СИГУРНО ДЕСЕТ ГОДИНИ! Пред мен изгрява надписът ЕЛПРОМ и на емблемата – стилизираният знак за високо напрежение! Буквално бях на седемдесет и седмото небе! :D

Поначало това е първата българска акумулираща печка, произведена през 1958 г. в завод Елпром Варна. Голяма е колкото двукрил шкаф-мивка. Известна е с означението ПЕА-1, което значи ,,печка електрическа акумулираща, 1-ва поред разработка на завода“.

ПРЕВОЗ

Това, което  на пръв поглед се набива на очи при тази печка, е изключително голямото й тегло – цели 270 кг, но трябва да отбележим, че това е така само при натъпкани всички тухли вътре. Когато ПЕА-та трябва да се транспортира, винтовете на капака се отвиват, той самият се вдига подобно на такъв на ковчег и започвате да вадите тухлите една по една. След това остава ,,ваната“ с тегло няколко десетки кг, но не се притеснявайте – тя си има колелца и две халки, с които да се вози насам-натам. Капакът не е особено тежък. Именно тази методика използвах и аз при транспортирането.

Интересно е да отбележим също така, че когато печката се закупува от магазина, тя се доставя празна, без керамичните блокове! Що се отнася до размерите на чудовището, те са 1000 х 505 х 685 мм.

Тъй като печката се намираще в друг град, с продавача започнахме да обмисляме как да я превозим – защото още навремето тези печки са се транспортирали точно както описах горе: първо тухлите биват изваждани, сетне премествани отделно с печката и накрая монтирани на местостоежа. Еконт редовно са ме отрязвали за такива гигантски поръчки, ако не са разделени на части, и затова вероятно щяхме да действаме по други начини. Уговорихме се да се чуем на 1 януари около обед, на принципа, че ,,утрото е по-мъдро от вечерта“.

Мина Нова година и на 1-ви едва-що излязох за нещо, и ми се обажда продавачът на прословутата 270-килограмова Първа българска акумулираща печка ,,Елпром“:? ,,Абе… ааа, за мноу години първо, живи и здрави! Та… дъщерята ше идва на София днеска, че утре нали работен ден било. Щеш ли да ти докара печката направо, само да ти я метне?“. ,,Какво?“ – сепнах се наум, но, разбира се, веднага приех така да направим нещата. Дадох му препоръки как най-лесно да извади тежките топлоакумулиращи тухли от туловището на печката и да я качи в автомобила. Съответно това промени малко плановете ми за деня и бързо се върнах в жилището да подготвя пространство. Изобщо не е шега работа това и доста ме озори – размерите на печката са дължина 1 м, височина малко над 60 см, дълбочина около 55. Наложи се да разместя 5 телевизора, 1 радио и 2 шкафа с книги, които първо извадих и после пак набутах, но в крайна сметка успешно дефрагментирах коридора и печката можеше да заповяда!

Към 16:20 получих обаждане от дъщеря му, че е долу пред входа. Аз слязох, една по една пренесох тухлите горе, а после туловището (което за най-голяма моя радост си имаше колелца отдолу) и капака. Една тухла е около 15 – 20 кг. След като се разделихме, наместих тухлите обратно в печката и прекарах нагревателите през тях (много пипкава работа!). Сложих й капака, а след това подредих върху и около находката останалите неща. Работих общо около пет часа, а накрая седнах да вечерям и аз най-сетне като нормален човек.

КАК РАБОТИ НАКРАТКО

Както знаем, акумулиращата печка е ус­тройство, в което през нощта се на­трупва топлина. Тази е мощна, голяма, тежка и предназначена за отопляване на поме­щения до 60 куб. м. Когато се развихри, осигурява стайна температура около 15 – 20 градуса при външна температура – 5.

Работи на ето този принцип. Както е извест­но, електрическата енергия, консуми­рана през нощните часове, е по-евти­на. През 1958 г. – годината, когато този звяр излиза на пазара – времето за евтина нощна тарифа на ел. енергия е между 22:30 и 5:30 часа. Идеята на печката е през нощта тя да натрупа и набере топлинна енергия, а през деня да се изключи от електрическата мрежа и да отдава тази топлина на стаята.

Нашата ПЕА има в себе си 8 големи и тежки топлоакумулиращи блока, изработени от качествена керамика и наричани жаргонно тухли. Когато я оставим да работи цяла нощ, до сутринта в тях се натрупва топлина, достатъчна за ото­пляване на стаята през един цял ден.

А сега да я разгледаме! :)

ПОДРОБНО УСТРОЙСТВО НА ПЕЧКАТА

Чудовището се състои от туловище (тяло), израбо­тено от стоманена ламарина и боядисано в някакъв странен сивобежов металик. Разрез на цялата печка сме дали по-долу. Посочените тук нейни елементи са с номера, за да ги откриете лесно по чертежа. :)

Вътре в туловището на печката преминават 6 нагревателни спирали, а около тях са споменатите тухли. Те тежат по около 18 кг едната. Всяка има в себе си 12 кръгли дупки (10), които при подреждането на тухлите съвпадат една срещу друга. Идеята на тези дупки ще изясним по-долу.

Отгоре печката се затваря с дълбок ка­пак (4). Откъм долната му част  има дебело дъно (6) от няколко пласта изолационна материя (азбест), която е притегната със стоманена ламарина. В средата на това дъно има отвор (7), който може да се затваря и отваря със специална клапа, чиято роля ще изясним по-надолу. Тя се командва от ръчката (8), излизаща навън, вдясно от капака. Самият капак има прорези, през които да излиза топлината, и се фиксира към туловището чрез винтове.

В средата на дъното (2) на печката също има отвор, който може да се затваря и той чрез клапа. Дръжката за това (3) излиза навън, вдясно от дъното, за да може клапата лесно да се отваря или затваря.

Ко­гато поискаме печката да ни затопли помещението, завъртаме двете изнесени ръчки и така отваряме съответните 2 клапи. Горната ръчка даже има означение –  когато е насочена наляво, сочи срещу надписа ,,отворено“, а когато сочи вдясно – срещу ,,затворено“. През това време тухлите вече са се достатъчно нагорещили от нагревателите – могат да достигнат температура около 600 градуса! В този момент пускаме студения въздух да навлезе отдолу, той преминава през дупките на тухлите, затопля се от нагорещените тухли и накрая излиза нагоре през прорезите на капака. По този начин печката успешно затопля голямо помещение!

Как обаче се задържа в печката натрупаната в тухлите топлина? Във външния ламаринен кожух (11) на печката е поста­вен втори, вътрешен кожух.  Простран­ството между двата е запъл­нено с дебел пласт стъклена вата (12), която е много добър топлинен изолатор. Изгубената навън топлина е много малко, защото стъклената вата дава изключително добра топлоизолация.

Тази печка е много тежка и не може да се вдига, затова конструкторите са помислили и за това. ПЕА-та е снабдена с 4  колелца (15), което дава възможност тя да се премества в друга стая и там да отдава топлината си. Отдясно и отляво на печката излизат 2 дебели халки (16) за да се тя лесно придърпва… или може би по-точният израз е ,,дотътрузва“. :D

Халките обаче не трябва да се използват за вдигане, ако не са извадени керамичните блокове, защото не само, че няма да успеете, ами ще ги извадите (!). То даже е интересно и това, че поради голямото тегло на печ­ката – около 270 кг заедно с блоковете! – керамичните тухли са се доставяли отделно от самата нея.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Тези печки са изработвани за мрежово напрежение 150 и 220 волта, защото по времето, когато влизат в производство, вече се е очаквала смяна на стандартното напрежение в България. Потребяваната мощност е 4500 вата.

По-горе споменахме, че в печката има 6 нагревателни спирали. Те са от много качествена хром-никелова сплав в съотношение 20 към 80 % и могат да издържат температура до около 1000 градуса. Ето и техните данни:

• за 220 волта— съпротивление R = 63 ома; диаметър d = 0,65 мм; дорник — 5 мм; общо тегло — 360 г.;
• за 150 волта — R = 30 ома; d = 0,85 мм; дорник — 5 мм; общо тегло — 470 г.

Ако включим ПЕА-та печката на пълната й мощ­ност, а напрежението на електрическата мрежа е 220 волта, силата на тока ще бъде около 20 ампера, а при 150 волта — 30 ампера.

От външната страна на туловището има малка кутия (13) с 2 броя превключватели (14) за командване на печката, т.е. за превключването й на различни мощности. Степен 3 на всеки превключвател отговаря на мощност 2250 вата, степен 2 – на 1175 вата и степен 1 дава около 600 вата. Самите превключватели са два, защото ако настроим и втория на същите степени, мощ­ността се удвоява!

Ето схемата на акумулиращата печка:

1 – електрически превключватели 15 А; 2 – нагревателна спирала 750 вата; 3 – порцеланова проходна ролка; 4 – кабел; 5 – клема за заземяване

ПУСКАНЕ В ДЕЙСТВИЕ

По-горе споменахме, че тухлите са се доставяли отделно от печката. За да я задействате обаче, ще е нужно да ги монтирате вътре и да нагласите правилно нагревателите, а това е дооста пипкава работа! Все пак, сега ще Ви дадем пълни указания как се прави това.

След като дотътрите печката на определеното й място в стаята, развинтете и извадете капака й. Първо наредете шест тухли (1) по три от всяка страна във форма на буквата П, и то така, че отворената страна да бъде откъм средата на печката (вж. долната фигура). Върху всяка тройка от наредените вече тухли поставете по една четвърта. Ориентирайте четвъртите така, че те да се окажат допрени една до друга с незаоблените си страни, и то така, че каналите да си съвпадат.

Сега вече следва най-пипкавото – полагането на двете най-долни нагревателни спирали в каналите на току-що монтираните тухли (или блокове – както щете ги наречете). На горната фигура сме Ви указали по какъв начин става подреждането и накъде трябва да са ориентирани спиралите накрая, гледано отгоре.

Има още един тънък момент – необходимо е те да се разтегнат на необходимата дължина (ако не са), а това се проверява чрез полагане в издълбаните в блоковете канали. Когато се уверите, че всичко е тип-топ, прокарайте през следващия ред блокове и така после­дователно — до последния ред.

Капакът се поставя накрая, като се притяга към тялото с винтове. Заземете печката за винта – това не го пропускайте, ей!

ОПЦИИ И ЕКСТРИ

Първо, ето как да я включите. След като затворите клапите на капака и дъното, наклонете превключвателите на степен 3. По този начин след седемчасово ,,зареждане“ на печката керамичните блокове ще се нагреят до температура около 600° С. Когато дойде ранна утрин и електромерът отново премине към дневна тарифа на ел. енергията, обърнете превключвателите на 0. (Разбира се, ако няма възможност да се изключи печката в 5,30 часа сутринта, тя може да продължи да се зарежда още няколко часа, но по цена на енергията по обикновената тарифа.)

Ползването на акумулираната в печката топлина може да започне, когато е необходимо — вед­нага, по-късно или след обяд. За да направите това, първо отворете двете клапи чрез ръчките. Както вече знаете, при това положение студеният въздух постъпва през отвора на дъното, минава през дупките на нагретите керамични блокове и, вече затоплен, излиза през прорезите на капака.

Ако обстоятелствата налагат, във всеки един момент печката може да се „затвори“, за да не отдава повече топлина в стаята, а след час-два наново да се „отвори“. Можете и да преместите печката преместена в друга стая и тя там да отдава акумулираната топлина. За тази цел хванете някоя от халките и я дотътрузете, по възможност без да съборите нещо или да я блъснете някъде. Върху печ­ката не бива да се поставят никакви предмети, които могат да повредят боята или да огънат капака.

ПОВРЕДИ

Всяко нещо си има и повреди и Първата бг акумулираща печка не прави изключение. Възможно е напр. след известно време някоя от спи­ралите да прегори. Ако това стане само с една, нама­лената мощност на печката почти няма да се почувства, обаче ако са повредени две или повече, ще се наложи те да бъдат заменени с нови.

За да направите това, първо свалете капака на печката, а сетне и най-горния ред керамични тухли. Проверете изправността на първите две нагревателни спирали, но без да ги пипате за нищо на света! Ако те се окажат здрави, извадете ги от каналите на блоковете и ги прехвърлете навън от тялото на печката, за да не Ви се пречкат. След това извадете следващия ред блокове и т. н. и т н., докато откриете повредената спирала.

Тогава изваждането й и по­ставянето на нова не представлява трудност. Не­обходимо е само да се отвият винтчетата, притягащи капака на ку­тията с превключвателите, и оттам спиралата се демонтира съвсем лесно.

КОЕФИЦИЕНТ НА ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ

Тук сме Ви приготвили и графика, която показва консумираната и акумулираната топлина в килокалории за определено време (в часове) при нашата печка. За седемчасово зареждане тя може да акумулира 22 – 24 000 килокалории топлина, от които е задържала (акумулирала) около 19000 кило­калории. Останалите 5000 килокалории са излъчени в стаята по  време на зареждането и следователно не могат да се смятат като загуба, по­неже са затоплили до из­вестна степен стаята.

От втората (полегатата) част на кривата се вижда как чрез излъчване при затворени клапи ПЕА-та отдава акумулираната топлина. Така например, 6 часа след за­реждането си печката е из­лъчила около 7000 кило­калории в помещението.

Да… това нещо е една наистина чудесна находка и много, много рядка – едва втората такава, която ми е известна. Нашата е с фабричен номер 841. Хич не звучи като да са направили много такива… нищо чудно, че е толкова рядък модел. Лека-полека събираме пълната гама български електроуреди от 50-те години, а това е важно, защото произведените тогава образци в 90 % от случаите са въобще първият български представител на конкретен вид техника!

В Sandacite.BG като по поръчка дойдоха стари български лампички за елха!

Коледа отмина, а нашият коледен подарък дойде, макар и с ден-два закъснение! Докато си четяхме нещо в нета, неочаквано един човек ни писа и ни предложи нещо, което отдавна знаехме, че е произвеждано в България, но никога не бяхме виждали на живо и, макар и неосъзнато, но все пак търсехме. Предложиха ни истински стари родни лампички за елха! :)

Разбира се, първо се запитахме ключовите два въпроса: откога датират те и кой е производителят им. Оказа се, че лампетата са изработени в Развойно предприятие ,,Мусала“ – Самоков през първата половина на 60-те години! Дали не са първите български елхови лампета? Във всеки случай са истинска находка!

Както е лесно да се досетим, по онова време Коледа официално не се е празнувала в България и затова комплектът е наречен само ,,Електрически свещи за елха“, но по същество това са си баш лампички! Нищо, че в упътването елхата е наречена ,,новогодишна“, а не ,,коледна“ – но лампичките даже са цветни!

Друго популярно название на тези джаджи тогава е било ,,новогодишни лампички“, а това ,,свещи“ е остатък от миналото, ретроним – защото преди появата на електрическите лампички елхите са се украсявали с истински свещи, горящи с пърлещ огън – вижте, че това е и изобразено на кутията отгоре. Горящите свещи са били и причината, поради която някои елхи са се запалвали.

А сега нека отворим комплекта!

Той се състои от 12 лампички и една резервна крушка. Те работят с напрежение 20 волта, а отделните крушки са свързани последователно, като по този начин се осигурява нормалната работа на крушките при напрежение 220 волта плюс 15 волта. Лампичките нямат командно табло или нещо такова – просто включвате щепсела в контакта и ако всичко е изправно, те трябва да светнат:

Разстоянието между отделните лампички е 50 см, защото е ограниче­но от свързващия проводник. То не трябва се удължава чрез добавяне и ,,наставяне“ на друг такъв, защото така може  да се наруши изолацията му. Когато лампичките се окачват, е добре да се завързват към клончетата на елхата с конец. Закичването на елхата с лампичките трябва да го правите при изключен от контакта щепсел.

Когато прикрепвате лампичките към елховите клончета, трябва да използвате една специална щипка, която е предвидена в комплекта към всяка лампа – с нея става най-лесно. Тя стърчи от долната част на паничката на всяка крушка:

Ако дори една от лампичките изгори, всички ще загаснат, затова дефектиралата трябва веднага да се смени. Паничката и фасунгата  на всяко лампе са залепени към крушката и заради това не могат да се разглобяват.

Когато празниците отминат и трябва да разкарате елхата и да свалите лампичките, внимателно ги махнете от елхата и ги приберете в кутията, от която ги извадихте в началото. При внимателно отношение и работа с тях този комплект може да ви служи дъълги години – вижте го, нашият е на над 50 години е и още работи! :)

А сега Ви пожелаваме хубави празници! :D

Вижте прахосмукачката Уют в Sandacite.BG!

Днес сме ви подготвили нещо хубаво за във вас, за да си почистите за празниците! То има и доста интересен произход. Става дума за ето този прахосмук с марка Уют, произведен във Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) в Сопот. Известно е с какъв вид продукция се занимава това предприятие, затова в началото си обяснихме производството му на уреди за дома с онова правило (за което сме чували, че го е имало), че всеки завод трябвало да има и изделия с гражданско предназначение. Това е било определяно с някаква процентна квота ли… нещо такова си! Само че производството на тази прахосмукачка в България започва след 1990 г., затова сега си мислим, че може да е било някакъв опит на завода да разшири продукцията си с оглед повече печалба в новите пазарни условия… де да знаем!

В България тази прахосмукачка е квалифицирана като ПП-600 – ,,прахосмукачка подова 600 вата“ и са му присвоили БДС 5498 от 1988 г. Иначе моделът не е съвсем български, а май е руски, който е произвеждан и в България, както личи от  ето тази табелка по него:

Така или иначе, сега този червен змей е пред нас и ние няма да се спрем, докато не го аутопсираме и анатомираме добре, за да разберем, аджеба, с какво е забележителен. И така, да започваме, че той чака – я го вижте най-горе, с кашона си барабар!

ОБЩО ОПИСАНИЕ

Уютът  е домашна прахосмукачка, с която можете да почиствате прах от дрехи, мебели, килими, стени, тавани, всякакви повърхности и от различна битова аудиоапаратура. Също така червеният змей има и още една функция – може да разпръсква течност, за което има предвиден специален отвор в кутията му. По-нататък ще видим защо му е нужна тази опция.

Прахосмукачката се състои от две части – горна и долна. На горната е монтиран въздухосмукващият агрегат, а долният е място за събиране на всмуканото. От външната страна на долната част има и отвор, към който се присъединява маркучът. От другата страна се слага сменяем филтър (за еднократна употреба). На горния корпус се намира и споменатият отвор за разпръскване на течност – после ще видим и как се прати това. Самите две части на корпуса се съединяват чрез две скоби. Между двете части са разположени филтрите. Прахосмукачката може да се използва както с еднократни сменяеми филтри, така и без тях.

Проектантите са помислили за намаляване на шума от работата на прахосмука, като са предвидили специален кожух, който намалява шума при работа на въздухосмукващия агрегат.

КАК ДА РАЗПРЪСКВАМЕ ТЕЧНОСТИ

Ако е необходимо да разпръскате течност, това става  с включения в комплекта пулверизатор. Първо налейте в стъклен съд (напр. буркан с обикновения диаметър на гърлото) водата, боята или каквото там е нужно, затворете буркана с накрайника, свържете го чрез извития удължител на маркуча и накрая завийте в отвора за разпръскване (изходящия) втулката… има там една втулка такава, ще я намерите в кутията.

За да получите струя, затворете с пръст отвора на накрайника. Оттам нататък тя се регулира чрез онази същата скоба, с която регулирате силата на всмукващата струя (а също може и чрез самия отвор на накрайника).

ВАЖНО

Когато чистите с прахосмукачката, е важно да следите показанието на индикатора, който отмерва доколко прахосъбирачът се е запълнил с боклук. За тази цел повдигнете накрайника от повърхността, която чистите, и без да изключвате прахосмукачката, проверете положението на индикатора. Ако в по-голямата част той показва червено, трябва да се почистят филтрите от прах.

Тогава изключете Уюта, отворете скобите, дръпнете горния корпус за дръжката и го отделете от долния и като изтупате основния филтър (ама по възможност не аджамийската в стаята!) или смените еднократния, ще проявите грижа на добър стопанин. :)

Когато извършите всичките тези свещенодействия, включете отново прахосмука и проверете положението на указателя. Ако той се намира извън малкото прозорче, значи можете да продължите работа; ако ли пък все още се намира в него, проверете дали това не се дължи на друго – напр. дали не са запушени маркучът, удължителят или накрайникът.

Уютът може да се използва при околна температура от 1 до 40 градуса Целзий. Между по-важните изисквания за безопасна работа трябва да отбележим и да не почиствате праховия контейнер при включена в мрежата прахосмукачка, да работи тя с повреден филтър, да навлиза някъде в нея вода, да позволявате да се засмукват големи предмети, а и също така да теглите прахосмука чрез шланга, защото може да го скъсате така.

СЪСТАВНИ ЧАСТИ (ТАКЪМИ)

Освен корпуса, Уютът има следните джаджи към себе си:

• маркуч. При него е важно да споменем, че там, където го хваща чистещият, е разположена една скоба, която служи за регулиране на силата на всмукване;
• удължител за него – ако искате да почистите някое съвсем забутано място;
• универсална четка – чисти прах и боклуци от гладът под и въобще равни повърхности. Ако усетите обаче, че по килим тази четка се движи трудно, регулирайте силата на всмукване чрез споменатата горе скоба на ръкохватката на маркуча;

• четка за мебели – освен тя,х, тя чисти книги, музикални инструменти, всякаква аудиоапаратура и т.н.;
• четка за дрехи – също така чисти мека мебел, пердета, тапицирани и плюшени повърхности и т.н.;
• пулверизатор – именно с него се разпръскват течности, боядисва се, овлажнява се въздухът и се дезинфектира;
• въздухонасочваща капачка – променя посоката на струята на излизащия въздух. Завива се в отвора за него;
• тесен накрайник – отстранява прах в труднодостъпни места

В комплекта са включени също така колелца, с които по-лесно да возите прахосмука насам-натам из коптората ви. :) Иначе не е много тежък – 7,2 кг.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Номинално работно напрежение – 220 волта променливо, честота 50 херца

Номинална потребляема мощност – 600 вата

Ето и останалите:

А ето тук пък можете да прочетете за Първата българска прахосмукачка:

Първата българска прахосмукачка

See more

 

Стар еднофазен електромер от Царство България в Sandacite.BG!

Днес сме ви подготвили за показване едно древно устройство, което, макар да не е българско производство, има доста общо с електротехниката в България. Горният еднофазен електромер е изключително интересен! Произведен е от реномираната шведската компания LM Ericsson през средата на 30-те г. и е бил монтиран в жилищна кооперация в центъра на София, от времето на Царство България. (Видимо са внасяли най-доброто!) Не знаем за вас, ама на нас каквото и да ни дадете от царския период, ни се разтреперват ръчичките. :)

Разгледайте внимателно сниманата горе табелка. Първоначално, разбира се, електромерът е работел на 150 волта, и след 1961 – 2 г. е преправян – ясно се забелязват пренабитите цифри. Отбелязана е и честотата на променливия ток – 50 Hz в секунда. Един киловатчас ще бъде ,,навъртян“, когато дискът на електромера се завърти 1540 пъти. :) А силата на тока е означена като 10 ампера – нищо чудно, в годините на поставяне на този електромер главните електропотребители в едно жилище са били осветлението и радиоапаратът.

Когато веднъж се разхождахме в Центъра, забелязахме един клошар, който тикаше колекция, а вътре беше този електромер. Веднага оценихме колко е ценен той и след кратък пазарлък го купихме. Забележете по-горе коя институция е отговаряла за електроснабдяването – Дирекция на трамваитѣ и осветлението София!

Тук работата е малко по-издалечна. Поначало, от самото начало на развитие на София като столица двете основни неща,  за които се използва електрическата енергия в града, са улично осветление и задвижване на електрически трамваи (от 1901 г.). В дадения на горния ред линк към друга наша статия може да прочетете история на софийското улично осветлени до 1901 г.

Към средата на второто десетилетие на ХХ век столицата вече има около 103 км осветени улици. Първоначално контролът върху уличното осветление е бил извършван от т.н. Електрическо бюро към Техническия отдел на Столичната община. Един от първите ръководители на бюрото са електроинженерите Борис Кинтишев (с когото се срещнахме задочно ТУК) и Ю. Илков. Главна задача на този регулатор е да контролира дейността на белгийското дружество концесионер Societe Anonyme des Tramways Electrics de Sofia.

През 1904 г. Електрическото бюро се преобразува в Електрически отдел с ръководители електроинженерите Н. Тотев, Д. Йонков, Тодор Цанев и Ц. Бояджиев. (Инж. Т. Ценов е първият автор на издадените у нас правилници за изграждане на електрически инсталации и осветителни уредби.)

През  1916 г. пък вече си ,,идваме на темата“ – Столична община основава въпросната Дирекция на трамваите и осветлението. Първоначално тя има един директор и един началник за осветлението. След началото на Първата световна война управлението на уличното осветление и трамваите на София се поема от Столичната община от 1916 до 1923 г. През 1936 г. пък са произведени и първите български трамвайни мотриси, които носят именно нейната марка – ДТО. През описваните години най-вероятно институцията, която е отговаряла за монтажа на електромери, за поддръжка на електроразпределителната мрежа в София и за пласирането на електроенергията на територията на Столичната община, е същата тази Дирекция, щом като вносният електромер е маркиран с нейни символи.

Ето го електромера и откъм задната страна – е, не е особено героичен:

Бихте ли си използвали такъв сега? :)

Великата отоплителна печка Лъч в Sandacite.BG!

Това е може би най-разпространеният домашен отоплителен уред в последния над половин век, затова мислим, че не е нужно да ви обясняваме колко е велик. Затова просто ще качим тук добри снимки и информация за него и ще отбележим, че това е първият Лъч от общо пет. Но той е първият и е най-интересен. :) Влиза в производство през 1965 г. и е произвеждан в познатия ни завод Елпром Варна.

На първо време, ето го горе в челен изглед. Кутията е от  листова стомана, а предната решетка е от блестящо хромирана листова стомана. Тя е наистина учудващо мека, затова трябва да се внимава при пренасяне.

Печките Лъч са известни също и като ,,войнишка скара“, защото в казармите слагали наденици и други месища върху решетката и те доста бързо се изпичали и ставали готови за ядене. Добро приложение, нали? :)

Тази печка може да затопли помещение с добра изолация и кубатура около 40 куб. м до температура 18 – 20 градуса Ц. при средна външна температура – 5 градуса Ц. за време около час и половина-два. Лъчът може, разбира се, да работи продължително върху застлан с килими под.

Има два реотана тип нагревателна спирала с мощност по 1000 вт всеки, а зад реотаните е рефлекторът (демек отражател), изработен от блестящо хромирана листова стомана.Всеки реотан е включен от едната си страна към прекъсвач тип ,,Елит“, обградени и те с отражатели за намаляване на темпера­турата им. От другата си страна двата нагревателя са съединени помежду си и са свър­зани чрез общ извод с щекерния извод на Лъча – той се захранва с щекерен кабел.

Ако табелката на снимката по-горе се четеше, ето какво щеше да пише на нея: мощност 2000 вата, 220 волта напрежение, тегло 2,6 кг, БДС 2090-64. Ние ще добавим също така, че е висок 240 мм, широк 235 и дълъг 456.

Регулирането на мощността е организирано така, че чрез ключа можете да управлявате да работи или единият реотан, или двата, или нито един. Както виждате по-горе, бакелитеният ключ е същият като на ранните печки Мечта.

Лъчът има възможност за насочване на излъчвателното тяло, което значи, че се върти на две хоризонтални оси, поставени върху две доста остри  недодялани крачета. Осите са прикрепени към тялото с два винта, завършващи с дръжки, за да можете да въртите Лъча да огрява нагоре и надолу:

Ако ви интересуват какви са повредите по тази печка, то те се заключават най-често в изгаряне на нагревателна спирала. В такъв случай трябва да действате (демонтирате старата и монтирате новата) по същия начин, както и при показаната най-долу антична отоплителна печка от 1955 г. Що се отнася до електрическите превключ­ватели, повреди при тях се наблюдават много рядко.

За повече коментари можете да пишете в ето тази тема в нашия форум ==> http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5197

1955 – антична отоплителна печка на 150 волта

See more

Вижте една българска сокоизстисквачка от 1963 в Sandacite.BG!

Разглеждайки списание Стоки, магазини и реклама от 1963 г., открихме на една от страниците ето тази интересна картинка, а под нея описание такова – ,,Нов модел машинка за получаване на сокове“. Тъй като пише ,,нов“, явно това не е първата българска сокоизстисквачка, но така и така е най-старата, за която знаем, така че защо да не я представим, доколкото можем, тук и сега?

Производството на тази джаджа започва през 1963 г. в софийската ТПК Бакелиткооп. Машинката се задвижва от електромотор с мощност 300 вата, който работи при максимално непрекъснато натоварване до 15 минути. Тоест, това означава, че през най-много 15 мин. време трябва да изключвате уредчето, за да не му прегрее двигателят.

Както и при други сокоизстисквачки, и тази може да ви направи вкусни свежи сокчета от плодове, зеленчуци и т.н. При преработка продуктите напълно запазват витаминното си съдържание, а материалът, от който е изготвена машината, не отделя никакви вредни за здравето съединения. Вижте само как са го отбелязали – десетилетия още преди да тръгне истерията по вредните материали на посуда и уреди.

Симпатична машинка! :) Единственото нещо, което ни смущава обаче, е, че все още не сме успели да си намерим нито такава, нито предшественикът й, но най-вероятно това е свързано с тяхната малка разпространеност.

Не такава обаче е работата с  най-популярната българска сокоизстисквачка Малина – повече за нея можете да научите тук ==>

Българска сокоизстисквачка Малина + упътване и рецепти

See more

Българската сокоизстисквачка Малина вече е в Sandacite.BG заедно с рецепти!

Днес ще пийнем фрешче! :)

Малина или Малина 1, както още я наричат, е най-популярната българска сокоизстисквачка. Произвежда се от средата на 1960-те г. в завода Елпром Варна.

Ние наистина наскоро си направихме доста ябълков фреш на тази сокозстисквачка! :) Тя е класически пример за  т.н. интегрална колекция – служи еднакво добре и като експонат, и чисто практически.

Когато отворим кутията, се натъкваме на самия уред:

Изваждаме го…

Поначало сокоизтисквачката тогава е била наричана ,,центрофуга за сокове“. Може да ви прави  сок от плодове, зеленчуци или билки. Сокчетата стават съвсем пресни, защото когато поставите суровините в машинката и я включите, отделеният сок веднага се центрофугира през въртящия се с високи обороти филтър и изтича през улея в поставения отдолу съд. За около 3 мин. Малината може да ви направи сок от 1 кг плодове.

Дали соковете ще са по-бистри и с по-малко съдържание на плодови парченца, или по-бистри и с по-малко парченца, решава потребителят. Ако в перфорирания цилиндър поставите филтърна хартия, парченцата суровина ще останат там, но соковете ще са с по-ниска хранителна стойност.

Между другото, ето и ,,сертификата за произход“. Както виждате, нашата е прозведена 1966 г.:

Надписът на нашия екземпляр е на полски, защото той е от партида, изнасяна за ПНР.

Що се отнася до ТЕХНИЧЕСКИТЕ ДАННИ, машинката консумира около 110 вата мощност от мрежата. Оборотите й са около 2000, а максималното време, през което трябва да я оставяте да си почива – 30 минути.

Малко СЪВЕТИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ на уредчето. След употреба филтърът на Малината трябва добре да се почисти. За тази цел тя трябва да бъде частично разглобена, но за тази цел е нужно, разбира се, да я изключите от контакта с цел почистването са филтъра. А след това обратното сглобяване става по следния начин. Поставете улея върху отвора за изтичане на сока от горното тяло и го закрепете заедно с него в специално оформеното легло. После филтърът се поставя върху бакелитовия фланец така, че да легне добре върху водещата го част. След това вър­ху него, чрез специалната гайка, се затяга резачката. Филтърлентата се поставя по вътрешната цилиндрична повърхност на филтъра, а капакът се наглася така, че  зъбчето, намиращо се над шахтата за зареждане на уреда, да легне в леглото си върху горното тяло. А онази горната метална скобата, дето е за притягане и носене, се плъзга върху капака, докато влезе във вдлъбнатините. После притискачът се поставя в шахтата. И ето – Малината вече е готова за работа!Разглобяването й става по обратен ред.

А ето и сведения от нас за още един важен момент – почистването. При тази манипулация всичкн части на сокоизстисквачката трябва да се пазят от удар, защото могат да се счупят или деформират. Електромоторът н пре­късвачът трябва да се газят от намокряне или потапяне във вода!

Всички оставали части могат да се почистват със студена или умерено топла вода Използваните препарата за миене не трябва да бъдат неразтворими и да не драскат повърхностите на частите. Освен това, при миенето не трябва да се използват ме­тални предмети (лъжици, ножове и т.н.), а само мека четка или кърпа. :)

Ако през време на работа е необходимо бързо да се mочистите Малината, достатъчно е да се извадите филтърлентата и да я измиете под течаща вода.

Ето и гаранционната карта на нашата – купена е точно преди 40 години – през октомври 1978 – от ЦУМ:

Не се и съмняваме, че сте много добри в кухнята, ама искате ли все пак да ви дадем някои практически указания за работа с нашето чудо на сокоизтисквачките?  J Поначало всички плодове, зеленчуци или билки преди центрофугиране трябва да се измият много грижливо. С изключение на цитрусовите, всички останали плодове с кори не трябва да есе почистват от тях, за да се запазят витамините им. Плодове­те трябва да се нарязват на парчета, удобни за поставяме в шахтата за зареждане на изстисквачката. По разни приятни вкусови причини пък се препоръчва при ябълките, кру­шите и т.н. да се изрязват и отстраняват семките.

Плодовете с костички трябва да се изчистят от тях, преди да ги набутатe в Малината. :)

Когато Малината работи, не трябва да я натискате с пръсти или каквото и да е друго, а само с притискача отгоре. Притискането не трябва да става силно н много бързо, защото това пречи на спокойната работа на уреда и на количеството получени сокове. Между отделните допълвания се препоръчват кратки паузи, за да може уредът да центрофугира добре поставените плодове.

Препоръчваме почистването на филтъра да става по-често – така се осигурява по-добро изцеждане.

Имайте предвид, че количеството получен сок отпадъци при цеитрофугирането на различните плодове и зеленчуци зависят от техните качества и от преснотата им!

Когато изтичането на сока значително се забави и отложеният слой отпадъци във филтъра стане с дебелина приблизително колкото пръст, фил­търът и фнлтърлеитата трябва да се изчистят. Понякога е възможно при центрофугираие отпадъците да се натрупат неравномерно по стените на филтъра, което причинява вибрации на Малината. В тоя случай тя трябва да се спре незабавно и да й се почисти филтърът.

А сега Ви предлагаме и следните РЕЦЕПТИ!

Всяко годишно време предлага различни плодове и зеленчуци за получаване на сокове, по вкус за различни цели.

Натуралните (едно време наричани ,,сурови“) сокове са особено здравословни.

Соковете за лекуване трябва по възможност да се употребяват на­турално или – с цел за подобряване на вкуса – да се подправят с аромати и захар. Натуралните сокове трябва да се пият редовно. Препоръчително е на малки количества неколкократно вместо наведнъж. Натурален сок, консумиран преди храна, се приема особено леко от организма.

Заедно с натуралните сокове могат да се получат многобройни вку­сови и освежителни комбинации от сокове е или без алкохол. Те разме­сени в миксер с парченца лед са особено търсени и желани. Разчесването им може да стане и ръчно.

Разбира се, в тази по-скоро историко-техническа публикация е невъзможно да изброим всички рецепти за сок от какво ли не; затова ви предлагаме само някои насочващи рецепти.

1. Питие от плодов сок с мляко (основна рецепта)

Това плодово малко може да се  получи от всички ароматични плодове и зеленчуци: ягоди, моркови, целина, краставици, ябълкн, домати и т.н. Съотношението на сок към мляко, приведени към една чаша за вода, е 1/3 сок и 2/3 прясно мляко. При слабо ароматен сок количеството му трябва да се увеличи. Прибавката на захар е според сладостта или тръпчивостта на сока. Получе­ната смес трябва да се размеси добре и да се сервира хладка, със сламка.

По същия начин може да се подучи плодово мляко от мътеница или кисело мляко. При това добре а да се прибави една щипка канела. Плодово мляко с до­бавка на един жълтък, е особено усилващо в вкусно! Ако се използва цяло яйце, всички прибавки трябва да се разбият добре на пяна, да се филтрират в чаши и да се сервират веднага и добре охладени ‘със сламка.

2. Плодов сок с минерална вода (основна рецепта)

Съотношението между сок и вода е също като в горната рецепта

Сокът се налива в чашата и се допълва с минерална вода. Сервира се без захар. Добре охладено с малко сок от лимон, това питие е особено ос­вежително и утоляващо жаждата.

3. Млечен сок с ванилия

Едно топче ванилов сладолед, 4 супени лъжици плодов сок от яго­ди, малини, портокали, боровинки и т.н., 1/8 л мляко. Всичко се размесва добре на пяна. Налива се в чама и се сервира със сламка или лъжица. Може да се гарнира с една супена лъжица сметана и плод, което го прави особено пикантен. От тази рецепта могат да се съставят н дру­ги млечни или сметанови сокове.

4. Ябълковшейк

1/3 л ябълков сок, 1/8 л. прясно мляко, сок от половин лимон,

1 супена лъжица захар.

Млякото, лимоновият сок и захарта трябва да се размесят добре, да се налеят в чаша и последната допълни с ябълков сок. По възможност да се сервира с парченце лед и сламка.

5. Питие за спортисти

1/4 чаша прясно мляко, 1/4 чаша сок от грозде или ябълки, 1 супена лъжица лимонов сок, 1 чаена лъжица сироп от захар, 1 яйце и мине­рална вода. Освен минералната вода всичко останало се разбърква и добре се прецежда в една водна чаша. Допълва се с минерална вода н сервира веднага. Към него се поднася сламка.

Ами, това е! Мислим, че ви разказахме доста интересни неща както за най-популярната българска сокоизстисквачка Малина, така и за това, което можете да правите с нея! Потърсете си една и хайде – започвайте! :)

Когато ще работи, поставете сокоизстисквачката върху маса или твърда подложка. Ако горните указания се спазват, центрофугата Малина ще ви служи дълго и вярно, както нашата такава! :)

Коментари можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=4976

Ръководството за употреба можете да откриете тук, защото и него сме скенирали – Сокоизстисквачка Малина.djvu

Българска професионална картофобелачка в Sandacite.BG!

След като дълго време обръщахме сериозно внимание на българските електродомакински уреди, мислим, че е време да огреем и произвежданите за професионална употреба – от готвачите в големите заведения за обществено хранене. Едно такова чудо е тази голяяма машина за белене на картофи, която ще ви представим днес!

Тя се използва в случай, че ви се наложи да обелите голямо количество картофи във вашия ресторант или стол, от който ще наготвите манджа за народа, а иначе за обелването им биха се ангажирали повече работници да го правят. Такава картофобелачка е била употребявана напр. в казармените столови, а и в много други.

Машината я виждате на снимката по-горе. Тази картофобелачка е изцяло метална, задвижва се от електродвигател и може да смели до 200 кг картофи за 1 час., но не трябва да слагате повече от 8 кг на едно зареждане, които тя ще обели за има-няма 2 минути. Самите картофи се обелват от бързичко въртящ се диск с абразивна повърхност, който прави 260 оборота за 1 мин. На 1 кг картофи щуротията хаби 2,5 л вода – те са й необходими, за да може на диска и между картофите да има смазка и хладина и устройството да не се поврежда. Вероятно е свързано с триенето. :)

Електродвигателят пък е с 270 вата мощност, 940 оборота/мин и може да работи при напрежение 380 и 220 волта.

Всичко професионално е бая голямо и картофобелачката не прави изключение – 65 см дължина, 61 см ширина и 87,8 височина. Тежи 88 кг.

Даа… тежичко е! Ама все пак ще е хубаво да си го пускаме отвреме-навреме това нещо. :D

Ето един друг наш професионален уред ==>

Български фритюрници от 1970-те години

See more

Преди 40+ години у нас сме правили и барово оборудване с бирена колона – вижте в Sandacite.BG!

Днес ще ви запознаем със българско специализирано оборудване от началото на 70-те години. Става дума за т.н. РБК-200 – съкращението се разшифрова като ,,ресторантски бюфет с бирена колона“, но на нас ни прилича по-скоро на обикновен баров такъв. :)

Това чудесо не е от най-големите възможни неща… тоест при желание може да си го добавите към колекцията вкъщи. :D Ето неговото кратко описание и възможности.

Бюфетът се състои от мивка с кранове за топла и сту­дена вода, бирена колона с три крана за наливане на бира и три букси за продажба на алкохолни напитки. Водата от мивката се отвежда навън с помощта на инсталация от тръби и гъв­кави маркучи. На челото от­към продавача са направени два извода с колена от 1/2″ за топла и студена вода. Вдясно пък има три извода, снабдени с накрайници за маркуч за наливна би­ра.

Отгоре бюфетът е затворен с плот, облечен с неръждаема ламарина. Плотът е херметизиран и не позволява проникването на вода в хладил­ната камера и корпуса на бюфета. Вратата на хладилната камера е снабдена със стабилно уплътнение и брава. В дясната половина се намира отсекът с хладилния агрегат, затворено с решетка. Хладилната камера е облицована с поцинкована ламарина, а в дяс­ната част има и подложени скари от неръждаема ламарина. Вдясно се намира съдът, в който са поставени серпентините за охлаждане на бира. Захранването на агрегата се осъществява чрез кабел, поставен в стоманена тръба. Изпарителят е  ребрест, хоризонтален.

Над хладилния агрегат пък пък е монтирано касово чекмедже, снабдено със секретна ключалка.

Ето и как изглежда баровият бюфет с бирена колона, погледнат отзад:

Отпред и отстрани бюфетът е облечен с цокли от неръждаема стомана. Краищата на цоклите са подвити под корпуса. Челото му е облечено с декоративен гетинакс, който е можел да бъде с различен цвят съгласно изискванията на общия интериор в заведението, където ще бъде монтиран бюфетът. От двете страни корпусът му завършва с две декоративни сайтни, коиго влизат в плота и дават завършен вид на бюфета отстрани. Неговата носеща конструкция се състои от метален корпус, боядисан с влагоустойчиви покрития и изолиран със стиропор. Фугите между корпуса и сайтните са запълнени с каучуков уплътнител.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

Полезният обем на шуротията е 520 литра

Температурата на охлаждащи въздух е от —3° С до —1° С, но това при положение че бюфетът работи при външна температура 25° С – тоест обичайна стайна.

Студопроизводство 700 kcal/li; хладилен агрегат ^:— вграден АХТ

Габарити: дължина кръгло 2 м, ширина 825 м, височина 1015 – 1330 м

Номинално напрежение – 380/220 волта

Това чудо е било произвеждано в завод в системата на ДСО Търговско обзавеждане, макар и да не знаем в кой точно. За някои от другите неща сме сигурни, че са от Завод Хладилна мебел Сливница, но за това не знаем откъде идва… :(

Мдаа… А българските професионални фритюрници дали ги знаете?

Български фритюрници от 1970-те години

See more