Категория: Стари електроуреди

Вижте в Sandacite.BG първия модел от легендарната линия готварски печки Мечта.

Най-разпространеният битов електроуред преди 1990 г. по българските домове е хладилник Мраз (някой от моделите), а вторият най-разпространен – печката Мечта. Надали има някой у нас, който поне да не е е чувал за тази легендарна серия. :)

Историята на прословутите печки започва през 1964 или 65 г., а първата Мечта е създадена на основата на печка Чайка. Производител е завод Елпром Варна, а тя има моделен номер 71202. Гаранцията на тази печка е била 1 година, а в действителност още могат да се срещнат такива работещи! От това по-показателно за качеството на някогашното ни производство – здраве му кажете.

За разлика от Чайката, първият модел от новата серия представлява голяма крачка напред, защото има голяма фурна и три нагревателни плочи (котлони) вместо две. По-голяма е и камерата за затопляне на ястия, която се намира под фурната. Тази камера доста хора ползват и за бързо сушене на тави след миене примерно.

Котлоните са чугунени, със закрити нагревателни спирали, а мощността им се регулира на 4 степени. Най-малкият котлон има диаметър 145 мм, средният 180 и най-големият – 220. Той се ползваше за варене на компоти по доста изобретателен начин. Слагат се осем буркана два по два един върху друг в една тенекия за сирене, вътре се сипва вода и се поставя върху котлона. По този начин се ,,индустриализира“ домашното производство на консерви. Неговата мощност е 1800 вата, тази на средния е 1250, а на най-малкия – 800:

Фурната се нарича още муфел. Тя е една камера от листове стомана и изолирана с фолио, което обаче можете да видите само когато свалите задния капак на печката. Изолацията е за да не се губи топлинна енергия. Размерите на фурната са 290 х 300 х 470 мм. Тя има две системи за нагряване, съставени от реотани от тръбен тип. Горните са два, с обща мощност 1300 вата. Долната система нагреватели пък е разположена под фурната и се състои от три пакетни на­гревателни елемента с обща мощност 945 вата. И на двете системи нагреватели можете да регулирате мощността също четиристепенно.

Към печката получавате подарък – една много хубава бяла тава, трайно емайлирана:

При нас още се пази една такава и има отпечатъци от някакви някогашни кифлички по нея. :) Получавате и скаричка.

Капакът на фурната при първия модел Мечта обаче няма стъкло, за да поглеждате дали печивото е набухнало достатъчно – стъкло имат от следващия модел (71205 от 1968 г.) нататък. Капакът на първия модел обаче е дебел и с двойни стени, за да не излиза топлината. Откъм лявата си част капакът на фурната и този на камерката отдолу имат заоблени бакелитени дръжки, а на фурнаджийския капак е даже гравиран надпис с ръкописен шрифт: ,,Мечта“:

В първите години на производство на този модел долу вдясно на капака се поставя ромбът с инициали ЕВ – емблемата на Елпром Варна. В следващите вече го няма.

Камерката е предвидена за предварително затопляне на чинии, които трябва да се поддържат топли, а също така за сушене на прибори и съдове. Тя също има нагреватели – те са два с обща мощност 320 вата, чиято мощност се регулира пък тристепенно. Камерата се затваря с емайлиран капак и е с размери 200 х 400 х 345 мм.

Според нас този модел Мечта е много елегантен на външен вид. Кожухът се състои от емайлирани страници, го­рен и заден капак.

В горната предна част на печктаа е командното табло от рифеловата ламарина. На него са изведени 6 броя електрически превключватели (ключове) за включване, изключване и регулиране мощността на отделните нагревателни системи в Мечтата. Над всеки от тях стои специален знак, за да е ясно къде регулирате с този ключ, а значението им пък е следното (от ляво на дясно):

Имат уж някаква логика тия стрелкички… А ето и на каква мощност отговаря всяа от степените на ключовете. Впрочем те бяха много здрави, пластините държаха цели десетилетия и хората рядко ги сменяха:

Когато включвате котлон, първоначално му задайте 4-а позиция, за да загрее най-бързо, а след това върнете на 1-ва (т.н. бавен огън).  Когато пържите пък, включете на 3-а позиция. Тази мощност отстранява вероятността пърженото да загори и освен това в такъв случай не е нужно да го бъркате постоянно.

Разбира се, за да икономисваме топлинна енергия, и при тези котлони е в сила правилото дъното на съда да не е с диаметър, по-малък от този на котлона. Освен това дъното на съда трябва да е равно – нито вдлъбнато, нито изпъкнало.

Тъй като регулаторите за горната и долната нагревателна система на фурната са напълно отделени един от друг, човек  може да включи което иска нагряване. Ако включим и двата нагревателя на пълна мощност обаче, за около 20 минути във фурната ще се получи температура над 200 градуса. Какво ще изберем като температура за печене, зависи от печивото, което готвим. Тук ще дадем само някои ориентировъчни данни за най-благоприятните температури на печене:

Плодове 55 — 90° С

Целувки 100 —150° С

Макарони 130 – 150° С

Щрудел 170 – 200° С

Риба 200° С

Бисквити 175 —200° С

Еклери 200 — 250° С

Кокошка 210 — 275° С

Скара (лъчисто печене) 250 — 300° С

Трябва да се има предвид, че големи късове месо и дебели сладкиши е добре да се пекат по-продължително време на по-ниска температура, а малки късове месо и тънки сладки­ши да се пекат по-късо време при по-висока температура.

Сега за свързването към мрежата. За захранване на тази Мечта можете да използвате както обикновена домашна мрежа с напрежение 220 волта, така и трифазна с 380. Ето и схемите, по които да свържете:

По-надолу в упътването, което сме Ви скенирали, са дадени и други подробности – примерно за шнуровете, които се използват в различните случаи. Ние тук ще кажем, че ако ползвате печката в жилище, чийто инсталации и електромери са за ток 10 ампера, трябва да се съблюдава мощността на едновременно включваните нагревателни елемен­ти да не надвишава 2500 вата.

Ето я и схемата на първия модел от легендарната линия – и тук са разгледан двата вида свързване:

Такъв мощен уред, разбира се, трябва да се заземи доб­ре. За това е предвидена специална заземителна шпилка с шайба и гайка – тя се намира на гърба на Вашето мечтано съкровище. :) Тази шпилка е токопроводно съединена с всички нетоководещи метални части на печката.

Накратко за отстраняването на повреди, защото все пак и това се случва. Ако някоя сутрин включим даден котлон и забележим, че той не се загрява, а другите се, то трябва да го демонтираме и да го свържем към проводниците, захранващи някой друг. Ако и в това гнездо котлонът не се загрява, явно е, че е нагревателната му спирала е изгоряла и той трябва направо да се замени с нов. Но ако при поставяне на второто гнездо котлонът се зaгрява, то повредата е в ключа на първото гнездо на плочата и тя е, която трябва да се отстрани.

Ако пък някой от реотаните на фурната не загрява, и тук е нужно да проверим дали повредата е в реотана или в ключа за него. Така, ако фурната е студена, включете първия ключ на положение 3 и опипайте с ръце двете странични плоскости на фур­ната. ако те се загряват равномерно, двата нагревателя са в изправност. Същият опит се повтаря и при включване на втория ключ в положение 3, обаче сега трябва да се опипат горната и долната плоскост на фурната. Ако нагревателите не се загряват, повредата може да е в тях, в ключовете или в привода.

Печката Мечта е висока 850 мм, широка 550 и дълбока също 500 мм. Тежи 67 кг, но може да се балансира върху седалката на велосипед, а вие да го бутате отстрани – пробвали сме! :)

Ето оттук пък можете да си изтеглите пълната инструкция на Първата печка Мечта ==> Готварска печка Мечта -инструкция

Това е, значи, печката, от която започва, както се казва, раждането на една легенда. А преди това е имало ето какво…

https://www.sandacite.bg/1956-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0/

Вижте малко инфо за пантографите на старите български трамваи в Sandacite.BG.

Трамваите, както е известно, се задвижват от електродвигател, който работи с електроенергия. Но откъде черпи той тази енергия? За да се вземе тя от контактната мрежа, е необходима една част (елемент) да направи това. Тази част се нарича токовземател, токоснемател или токоотнемател (думата ,,токоприемник“, освен че и тя е русизъм, според нас не изразява достатъчно добре работата, която върши този елемент). Токовземателят е монтиран на покрива на мотрисата и горната част на този елемент е в постоянен допир с контактната мрежа. Непрекъснатият контакт между вземателя и жиците е най-важното условие за добрия токовземател, за да няма прекъсване на електрозахранването и да не спре трамваят (или локомотивът).

Един от най-употребяваните видове токовзематели е пантографът. Той представлява  подвижна рамка от метал, която е еластична и е във форма на паралелограм. Снабдена е с алуминиев плъзгач отгоре или с две токосъбирателни пла­стини — обикновено стоманени ленти с медни накладки. Именно плъзгачът е работната повърхност – той прави контакта с проводника и оттам протича токът. За колко парички ще се качите горе да се наберете на него? :)

За да се движи както трябва трамваят, налягането на плъзгача върху проводника трябва да бъде постоянно. Обаче в хода на пътя разстоянията не са напълно еднакви и това между покрива и проводника може да се измени. Тоест, за да бъде добър контактът, трябва горната част на пантографа (с плъзгача) да се допира с натиск върху жиците и този натиск (налягане) да бъде почти постоянно. За тази цел отдолу на пантографа действа система от лостове и пружини, която притиска плъзгача към проводника и контактът е осигурен.

Добре конструираният и поддържан пантограф работи добре:

1. Приема тока без искрене при големи скорости;
2. Може да работи и при обратен ход на мотрисата;
3. Налягането на пантографа върху работния проводник остава неизменно, независимо от височината на окачването на контактния проводник.

При старите български трамваи за токовземател е използван именно пантограф, с изключение, мислим, на първите серии ДТО от 30-те г., които са с друг токовземател – тип ,,лира“. Една български трамвай с пантограф виждате на първата снимка в текста – този вляво е София`70, нали? :)

А този знаете ли го?

https://www.sandacite.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D1%82-4-54/

Досега в Sandacite.BG не сме Ви показвали стари български играчки, ама вижте сега този електронен орган!

Поначало имаме горе-долу ясно понятие къде свършва обхватът на темата ,,българска техника“, но то май че понякога ни мами. ,,Техника“ идва от древногръцката дума за ,,изкуство“, т.е. всяко изкусно изработено нещо би трябвало да се брои за техника. Със сигурност неща като това по-долу обаче са техника, нищо че играчки досега не сме Ви представяли. Сред тях обаче има много интересни неща, особено работещите на ток (напр. чрез батерии като тая).

И така, както виждате от снимките, това е детски електронен орган, предназначен за забавление. Нарича се още йоника. Поначало го водят насочен към 4 – 8-годишни деца. Използван е както по жилищата, така и в детските градини и часовете по музика в І – ІІІ клас. Произвеждан е от фабриката Детска радост в системата на ДСО Младост в края на 80-те г. Горе виждате как изглежда кутията му. На нас много ни харесва дебеличкото човече в дясната част.

Да отворим комплекта. Органчето се състои от електронен орган с микрофон и клавиатура с 23 ноти. При всяко натискане на клавиш се чува съответният музикален тон. Играчката има вграден усилвател:

Захранва се от четири батерии по 1,5 волта R6. Това го отбелязваме, защото в комплектчето са запазени и оригиналните никополски батерии:

Отдясно в горната част виждаме издатина – това е специален ключ, чрез който органът се задейства. Оттам се контролира и силата на звука.

Какъв е смисълът на всичко това? Целта на ази играчка е да възбуди музикалната активност на малките деца. По време на заниманията децата могат да се запознаят с кла­виатурата (която е за всички истински клавишни инструмен­ти), с имената на нотите и местата им върху петолинието, с ня­кои нотни стойности (половини, четвъртини, осмини) и др. Примерно ние никога не сме го знаели и можели това, още в училище никакви ни нямаше на теория в часовете по музика, повече ни биваше в историята – разните там опери, композитори и т.н. :) Освен това, игрите с органчето стимулират способносттана децата да чу­вта, запомнят и възпроизвеждат мелодии.

Както видяхте по-горе, към органчето има приложена и нотна тетрадка с десетина любими детски песнички вътре – ,,Родина“, ,,Шаро и първият сняг“, ,,Дядо Мраз“ и др. И понеже сме добрички, сме Ви я скенирали, можете да я изтеглите оттук ==> Стара детска играчка – електронен орган, йоника.

С този електронен орган могат да се разиграват следните игри:

1. „Водещият“ свири върху инструмента песнички от поме­стените в диплянката (или други подходящи), а де­тето внимателно слуша и отгатва коя песен е изсвирена. Ако то също знае песента, припява на свиренето, докато неговото изпълнение напълно се синхронизира с изсвире­ната мелодия.

2. Изпълнение на мелодии по слух – пеене и „свирене“. При този вариант детето свири подражателно каквото му се покаже, но за предпочитане е това да е песен (напр. ,,Мама“ от Л. Николов). Изключително полезни за развитието на слуха са упражненията по налучкване на позната мелодия върху кла­виатурата, при което началният тон се показва от „воде­щия“, а останалите детето търси самò заедно с пеенето. Колкото по-точно и бързо то намира верните клавиши, толкова е по-музикално.

3. Паралелно със свиренето по слух започва запознава­нето с нотите и техните места върху петолинието и клави­шите – ето ги на тази схема:

За целта могат да се използват и някои книги като напр. разните издадени Школи по пиано, „Бисери за най-малките“ от Л. Витанова и В. Вълчанова, ,,Музикална азбука“ и други издания от по-старит, които успеете да намерите.

Тук обаче нпрепоръчваме да не ,,предòбряте“. Не допускайте превръщането на музикалните игри и занима­ния в досадно упражняване на определени сръчности и зна­ния на теория! Новата музикална играчка трябва да носи преди всичко радост и емоционален отклик на музиката. Помнете силата на първото впечатление – ако искате да откриете и развиете музикалните наклонности у детето, не насаждайте у него представата за музиката като за нещо досадно и неприятно. За­познаването с нотите трябва да става с много игрови похвати и твор­ческо въображение от „водещия“. Тук навлизаме в съвсем различна дейност, но тук могат да се прилагат всички ви­дове музикално-творчески и музикално-дидактически игри, познати от предучилищното и началното учи­лищно възпитание.

4. Съчиняване на мелодии, импровизиране върху клави­шите – изключително ползотворна форма на музикално раз­витие. Богатото въображение ще подскаже на малките да потърсят върху клавиатурата „как свири вятърът“, „как пее кукувичката“ и т. н.

5. Ето че вече е време да включим и микрофона. „Соловото“ пеене с микрофон е мечтата за всяко музи­кално дете (както се казваше едно време – „както по телевизията“). Имайте предвид обаче, че ако то пее (инто­нира) неточно, това не е показател за немузикалност, а за неовладяна координация между слух и глас. Електронният орган обаче винаги задава верен тон.

Надяваме се, че Ви беше интересно подробно да Ви запознаем с тази стара българска играчка. А ако имате другаде такива, ни се обадете, за да Ви ги купим, тъй като ни трябват да обогатим колекицята си. По-конкретно търсим играчката робот и малката количка на батерии, и тя също производство на ДСО Младост. Телефонът ни е 0896 625 803. Поздрави!

Ето пък тук и една по-високотехнологична електронна игра, но пък по-стара от органчето:

Българска телевизионна игра Гейм 2

See more

Образовайте се със Sandacite.BG нашата таблица със символи и означения в електротехниката.

Преди мноого време, когато обърнахме една печка Мечта, забелязахме странен знак на ламаринената производствена табела – ей като оная горе. Беше нещо като главно Т с голяма хоризонтална хаста, ама отдолу имаше още нещо. Тогава не знаехме какво означава това, но помислихме да не е нещо, свързано със заземяването… кой знае, може би защото беше изрисувано много изразително. И по-късно разбрахме, че наистина сме се оказали прави!

Работата е там обаче, че в електротехниката означенията със символи са мноого, наистина много. Решихме, че е твърде важно да ги изведем някъде на видно място, така че да са ясно видими и достъпни за всички. Така ще можем да разбираме електротехническите схеми напр.  На една такава схема на електроинсталация в сграда, да речем, е описано къде трябва да се прекарат проводниците, какво сечение да имат в отделните участъци, къде и как да се направят отклоненията, къде точно трябва да се разполагат потребителите, електромерите, прекъсвачите, предпазите­лите, контактите и т. н.

Ето и какви видове електротехнически схеми съществуват:

1. Нагледна, която се начертава многополюсно и е доста прегледна за проследяване пътя на тока до потребителя
2. Инсталационна, която се означава еднополюсно върху самия архитектурен план чрез установените условни знаци (нашата тема). Тук също е показан пътят на тока. Отбелязани са броят на проводниците и тях­ното сечение. Показано е точното място на инсталационните уреди на отделните разклонения в помещенията. Казано е какъв е видът на инсталацията (осветлителна, двигателна) и други подробности.
3. Изпълнителна, която се начертава многополюсно и от която на­пълно се улеснява монтьорът, когато трябва да положи проводниците и да ги свърже със съответните инсталационни уреди. Такава схема обаче не е задължително да се прави при проектирането.

За да може да се чертае една схема или план в малък мащаб и същевременно да може лесно да се чете и разбира, са създадени нашите условни електротех­нически знаци. Такова символично означение на различни материали, части, начини на обработката, различни инсталационни уреди и т.н. дава въз­можност те да се покажат, без да се описват подробно, тъй като по­дробното им описание би довело до излишно претрупване на чертежа с надписи и би го направило неясен.

Обстоятелството, че тези условни електротехнически знаци са приети от всички държави, дава възможност чертежите и скиците да могат да се разчитат от всеки техник, независимо от каква националност е и какъв език говори, а това е извънредно важно за техническата литера­тура, при доставките на машини, апарати, инструменти и пр.

В показаната по-долу таблица са дадени едни от най-употребяваните ус­ловни електротехнически знаци, намиращи приложение при монтажи на електрически уредби, апарати и машини. Тук обаче сме се ограничили само с приетите за употреба в България. Те далеч не обхващат всички употребявани в електротехниката (и по-спе­циално в електротехническото индустриално производство) знаци.

И така, разгледайте внимателно, че после ще се изпитваме. :)

Надяваме се да сме Ви били полезни! :) А ако пък Ви се чете още по темата, изтеглете си оттук ето тази книга на Клисаров, тя ще Ви е интересна:

[1966] Наръчник на електротехника (Клисаров)

See more

---

Използвана литература:

Бояджиев, Тодор Ив. Монтаж на електрически уредби, апарати и машини : Ч. 1 – 2 / Тодор Ив. Бояджиев, Дико В. Шойков, Петър Т. Кутов. – [3. изд.]. – София : Техника, 1963 – 1965. – 25 см

Василев, Атанас. Електроинсталационно дело : Учебник за I и II курс на силнотоковите техникуми / Атанас В. Атанасов, Александър С. Петров. – 4. изд. – София : Техника, 1965. – 264 с. : с ил. ; 25 см

Разгледайте в Sandacite.BG нашето чисто ново табло за бойлер, наречено Голиат!

Ето че пак дойде време за още една българска електроинсталационна легенда! Преди около година Ви представихме чисто ново и никога немонтирано табло за бойлер т.н. тройна комбинация (ключ за бойлер, за ел. отоплителна печка в банята и 220 волта контакт). Тогава го бяхме купили за един наш складов апартамент, защото тамошното беше много разрушено.

Сега обаче намерихме брата близнак на миналогодишното табло, който носи звучното име Голиат и е предназначен за включване само на бойлер. Независимо от това, ние мислим, че той заслужава отделна публикацийка в нашия ретротехнически сайт. Има и фасунги на име Голиат.

Първото забележително нещо при това табло е, че и него също го намерихме в автентичен, никога ненарушаван вид. Те бяха няколко броя такива, с лицева част в три различни разцветки – кафяво, черно и червено. Произвеждани са от известния завод за електроинсталационни материали ,,Найден Киров“ в Русе след 1983 г. През 1985 г. излиза нова отраслова нормала, според което е произведено и нашето, затова сме го датирали така. В упътването банята е наречена ,,санитарна кабина“ и едва после в скоби ,,баня“, защото вероятно се има предвид помещението за къпане в панелните блокове след 1983 г., когато баните им вече се произвеждат на място в домостроителните комбинати и пристигат на строителната площадка, натоварени на камион, от който ги вдига кулокран и след това ги прехърля на нужното за заваряване място в строящия се блок. Независимо от причината за раждането им обаче, тези бойлерни табла остават с много дълъг живот. И досега се произвеждат такива, но с малко променено устройство – сигналната лампичка е вътре в самия бутон, а не под него. А, и освен това са бели, а първите са в казаните горе цветове.

Та значи, ние попаднахме на мнооого редкия шанс наведнъж да се сдобием с може би целия цветови асортимент на този модел табла и, разбира се, не го пропуснахме. Те бяха и много запазени, тези табла. И трите им картонени кутии са в идеално състояние – в тях лежат като в капсула на времето самото табло, ръководство за монтаж + схема и гаранционна карта… никога непопълвана, разбира се. Наистина си имаме трички – да не кажете, че Ви лъжем, ето ги:

Като се има предвид, че са произведени през декември 1989 г. (с тази дата е подпечатана картата при датата на производство), вероятно така и са останали немонтирани поради рязкото намаляване на броя на построените сгради.

На практика това табло съдържа в себе си обикновен двуполюсен прекъсвач, който управлява електрическа верига. Таблото е проектирано за вътрешна (т.н. скрита) инсталация се монтира до вратата на банята от външната страна и в никакъв случай отвътре! Отдолу в корпуса си то има дупка, през която да мине кабелът за бойлера. Разбира се, можете да го използвате за включване и на отоплителна печка (окачена на стената вътре) напр., но поначало си е за бойлер. И ако обръщате внимание, бутонът на прекъсвача е абсолютно същият като онзи на по-късните перални Перла – говорим за онзи бутон там, който ги включва.

Когато натиснете бутона, отдолу има една червена лампичка – та засветва и така знаете, че сте включили там каквото сте му вързали. Самото табло се монтира с бутона нагоре и лампичката надолу, а не така, както е на хартийката върху капака – грозно е, освен това откъм гърба надписите са обърнати в правилната посока именно когато сме завъртели бутона нагоре и лампичката надолу:

Номиналният ток, за който е разчетен прекъсвачът, е 16 ампера, а напрежението – 220 волта (макс. 250). Има степен на електрическа защита IP20. Ето и схемата му, та да го монтирате правилно:

А, и нещо важно – като ще монтирате, задължително развинтвате бушона, който е за банята, нали знаете? Знаем, че сте умни, ама все пак да кажем.

Гаранцията е била 1 година, но така и така никой не го е купувал:

Не знаем защо са го нарекли Голиат, при положение че има само една функция, а по-големият му брат – цели три, но това само маркетолозите в Русе си знаят… А ето Ви сега миналогодишния ни герой, за който Ви говорихме:

Табло за бойлер тройна комбинация + схема – КЛАСИКАТА!

See more

Sandacite.BG изнамерихме стар БГ водонагревател за чешма отпреди няколко десетки години!

След пътешествията нърху колелата на Булгаррено и пътуването през времето до времената на Царство България, дойде време да се върнем в нас, а един от първите признаци на уют в жилището ни е течащата топла вода. Когато тя не е централна обаче, се налага да я загряваме по самосиндикален път, включвайки бойлери или нагреватели, свързани към чешмата напр. Като ето този, който ще Ви покажем сега!

Ако помните, преди време Ви бяхме предложили СТАТИЯТА за Първия бг нагревател за течаща вода НТВ-1 от 1956 г. Неудобството при него обаче беше, че той не можеше да се включва и изключва сам и трябваше потребителят да му асистира – първо да пускаме водата да тече, преди да го включи, а сетне да го изключи и едва тогава да спре водата. В противен случай НТВ-1 ще работи на сухо и ще прегори съвсем бързо.

Още навремето това е осъзнато като недостатък на този модел и само четири години по-късно в завод Елпром Варна са се постарали да го отстранят, създавайки днешния ни персонаж. При него нещата стоят по съвсем друг начин… но да не избързваме.

Този водонагревател също е предназначен за получа­ване на течаща топла вода направо от водопроводната тръба. Той има входящ отвор с вътрешна тръбна резба 1/2″, чрез който се свързва с  с водопроводната мрежа. Водното пространство, в което се затопля водата, не е подложено на налягането на мрежата.

Нагревателните елементи, с които си служи моделчето, са тръбни и доста дълготрайни.

А ето и откъде идва автоматичното при новия модел от 1960 г. Уредчето има биметален термо­регулатор, който ограничава  максималната температура на водата до 85° С. Включването и изключването на нагревателите към електрическата мрежа става чрез живачен прекъсвач, свързан с терморегулатора, и чрез лостова система с чешмения кран за топла вода. Тази конструкция прави така, че нагревателите да се включват само тогава, когато завъртим крана за топла вода. Това е важно, защото така се гарантира, че нагревателят ще се включи едва след като е пусната водата, а и че ще се изключи, преди тя да е спряла, и няма да изгорим нищо. :)

Ето и още една графика, илюстрираща неговата работа:

За да завършим статийката си за него, ще дадем и техническите му данни. Произвеждан е за 220 волта напрежение и потребява 4 киловата мощност от мрежата. Размерите му са такива, че няма да Ви притеснява в кухнята или банята – височина 300 мм, диаметър 105; тежи 5 кг, затова мислим, че може би ще е лесно да го монтирате и без да го фиксирате със специална скоба за стената.

Сега никъде не пишат ,,автоматичен нагревател за вода“ напр., защото се предполага, че всички са автоматични. През 1960-а обаче това не е било така и появата на този е била новост! За съжаление обаче, засега не успяваме да си намерим за колекцията такъв. Само НТВ-1-то сме намерили. Ако срещнете някъде, не се колебайте да ни звъннете – 0896 625 803. Поздрави!

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

See more

В Sandacite.BG Ви запознаваме с някои интересни достижения на технологичната мисъл – като щепсел- и щекер-фасунгите!

Ако сте на поне 25 години, то със сигурност знаете какво означава думата ,,щекер“ – съединител (обикновено беше бакелитов), койото се включваше в специално гнездо на различните ютии, скари, котлони и т.н. Само че освен дето те имат различни подробности, които досега не сме описали както си трябва, тази дума присъства и в названието на друг вид електротехнически части… Всичко това ще Ви опишем днес!

И така, да започнем сега с устройството на щекера. Първите български щекери са произвеждани в завод ,,Климент Ворошилов“ в София в средата на 1950-те години, а малко след това производството им е прехвърлено в русенския ,,Найден Киров“.

Тялото на щекера се състои от 2 части една върху друга, от които едната – долната – можем да наречем ,,главна“ или ,,легло“ (сега ще разберем на какво), а другата – ,,капак“. Леглото и капакът лягат едно върху друго и се пристягат с два или три винта – според модела. В леглото влиза кабелът, минава през скоба, която го фиксира, и сетне от него излизат три жици. Едната е за заземяването – тя се увива около винт в средата, който се затяга. Другите две отиват по-напред, като пак чрез винтове всяка от тях се фиксира към клема, която излиза извън бакелитовото тяло. Тоест отвън имаме две клеми, а върху тях е нанадена порцеланова рамка. (Скобата на входа на щекера е там, за да не се пренасят опъванията и извиванията му върху местата на съединение с клемите.) Клемите са така изработени, че всяка оформя дупка, в която влиза по един от двата щифта на консуматора, който ще захранваме. Отвън изглежда така – ето Ви съвременен бг щекер:

Обаче неговият събрат от средата на 50-те има по-друг вид:

Щекерите, произвеждани тогава, са не само в черен, но и в кафяв цвят! Контактните им клеми, пластинките на заземяването и т.н. са от месинг и са никелирани – за разлика от на тоя горе, на който вече не са. Винтовете, гайките им и т.н. при 50-арските щекери са от стомана и са поцинковани или оксидирани.

От тази епоха има и друг модел щекери, които на мястото на гумената тръбичка (която виждате на входа на кабела) имат навита спирално пружина. Тя обхваща кабела на последните около 2 см преди входа му в бакелитената кутийка – ето така:

А ето и как е изглеждал един тогавашен кабел с щепсел и щекер – с хубава кафяво-бежова оплетка:

Има и един 50-арски модел с екстра, от който обаче са произведени по-малко екземпляри. Той има отстрани бутонче, което играе ролята на ключ за прекъсване на веригата, но, както казахме, такива са правени малко. Ето, виждате бутончето в издатината:

Тогава са произвеждани и щекери, наречени еднофазни (т.е. монофазни, а има и триполюсни), като този тук:

Той също има тази пружина, за която споменахме по-горе. А има и други, още по-специфични щекерни съединители – напр. за включване на детска ютия, на захранващ кабел в радиоприемник… Те са съвсем мънички и тънки, колкото да има къде да се фиксират жиците към клемите.

На принципа на щекерите са правени и ето тези съединители, които са използвани да се удължават кабели. Мястото, където се поставя щекерът на кабела, е така направено, че да не можете да допрете клемите и щифтовете на щепсела отсреща:

Виждате ли колко умно! А ние пък сега си спомняме колко често сме виждали просто обикновен кабел с щекер и в него включен щепсел на друг шнур  – тоест онзи с щекера просто е използван като удължител! А съединението се мандърца ли, мандърца и само чака някой да пипне щифтчетата…

Такаа.. а сега, след като достатъчно добре разгледахме щекерите, да хвърлим поглед и на две малки дяволски джаджички!

Първото е т.н щекер-фасунга или разклонителна фасунга. Също производство на русенския завод от средата на 50-те. Тя представлява бакелитена комбинация от обикновена фасунга за цокъл Е27 + контакт (незаземен, разбира се). Идеята е да завинтите тази дяволийка във фасунгата на лампата от тавана, после в щекер-фасунгата да завинтите крушка, а същевременно Ви остават цели 2 контакта свободни – по 1 от всяка страна – към които да свържете консуматори. Дават я до 100 вата обща консумация на всичко – крушка + навързаните потребители. Чували сме от доста хора, че още си ползват такива в мазетата. Ставала е и за нерегламентирано ползване на ток, затова са я наричали и ,,айдук-фасунга“ или ,,крадец“, защото когато се ползва напр. в мазето, изразходваната електроенергия е за сметка на целия вход:

Съществува една хипотеза за появата на този вид устройства. Когато в началото на XX век започва електрификация на централните части на градовете, типовият монтаж за жилище е бил от само една висяща фасунга и ключ за нея на стената. Не са слагали въобще контакти в началото! След като на пазара в съответния град се появяват и електрически уреди, с тях започват да продават и порцеланова (не бакелитена като тия) фасунга-щекер. Такива наскоро бяха намерени в стара къща в центъра на Варна, която събаряха – още висери от тавана. Сред първите и най-продавани електрически уреди в България през 1920-те са били ютиите напр. и именно те са се включвали в щекер-фасунгата.

Съществува и ,,реципрочното“ устройство – т.н. щепсел-фасунга, и тя от 50-те г. Тази пък щуротия е за да си включите крушка там, където няма цяла лампа, но пък разполагате с контакт! Това е фасунга, която завършва с обичайните два щифта за включване в обикновен стенен контакт. И на нея й дават 100 вата максимална консумация:

Между другото, има и обикновени фасунги (нещекерни), но снабдени с ключе отстрани (пак във вид на бутонче), за да си включвате и изключвате лампата, без да вадите цялата инсталация от контакта:

Както виждате, интересни достижения на битовата електротехника изровихме този път! Мдаа… защото историята на българската техника никога не свършва! :)

История на осветлението в София отпреди Освобождението

See more

Запознайте се със стари БГ лампови и селенови токоизправители в Sandacite.BG!

Начи глейте ся… Ако става дума за старите български токоизправители, нищо не ни пречи да Ви пуснем няколко модела от завода в Перник и да кажем, че сме си свършили работата. Да, ама ние не сме толкова повърхностни… Ние търсим винаги по-по-, че ако може, и най-старото, и затова сега Ви изровихме пак токоизправители, но от период, в който не знаем дали се сещате, че въобще България е произвеждала такива устройства – 1930-те години!

Виновник за тяхната поява на белия свят е отново фирмата ,,Електрон А.Д.“ на Николай Джебаров, която ги е изработвала в работилницата си в София на бул. Дондуков № 45, а ги е продавала на № 27. Производството е имало желанието да обхване всички нужни на живота, в които може да ни потрябват такъв вид устройства. За това говори каталогът на фирмата от края на 30-те г., който казва: ,,Токоизправителите „Електрон“ се изготвят за всички цели: за пълнене на акумулатори, за захранване на радио­апарати и усилватели, за електродинамични високоговори­тели, за телефонни и телеграфни апарати, за захранване на дъгови лампи. [Предлагат се] токоизправители еднофазни и многофазни, за кинотеатри, с филтруван и нефилтруван прав токъ“.

Тези устройства са били предвидени за работа с три стойности на мрежовото напрежение – 120, 150 и 220 волта. Произвеждали са както лампови, така и сухи селенови токоизправители.

Така, а сега нека видим какво е специфичното при предлаганите няколко модела…

Има напр. лампов токоизправител тип 13 Р, предназначен ,,за пълнене на акумулатори“ (зареждане), ,,необходим за всяко радиоателие“ (там има нужда от него заради акумулаторите на онези радиоприемници, които се захранват с такъв токоизточник), а също така е използван и за зареждане на автомобилните акумулатори. Моделът 13 Р работи с прав ток и напрежението му има възможност да се регулира от 5 до 20 волта и тока от 0,5 до 1,5 ампера. Предлагали са го и във вариант без опция за регулиране на напрежението.

Друго подобно устройство е тип 6 Р. Казват ни че той е ,,необходим е както за всеки гараж, така и за по-големи радиоателиета.“ Правотоковото напрежение при него се регулира между 10 и 30 волта, а на самия ток – от 0,5 до 6 ампера. Не знаем обаче през колко, през каква стъпка. После го има пак същия, но без регулатор.

Следващият модел е означеният като 6 2 Р. Характеристиките му са като на горния модел, има и възможност едновременно да зарежда автомобилни акумулатори и ,,радиоакумулатори“.

Произвеждани са и шестфазни токоизправители 30, 45 и 75 ампера за захранване на кинопрожекционни машини в кината. 75-А модел може да работи с напрежения 150, 220 и 380 волта.

А какви ли електронни лампи са монтирани в тях? Разбира се, можем да правим вероятни предположения въз основа на токоизправителните лампи, които сме срещали в българските радиоприемници от 30-те г., но сигурна информация за в тия модели нямаме.

А ето и какви са селеновите сухи токоизправители (с мрежово напрежение 120, 150 и 220 волта, но пригодени за зареждане на акумулатори, които работят с няколко различни акумулаторни напрежения):

• тип 4/1 Б II. Предназначен е за зареждане на радиоакумулатори (по два акумулатора от 2 волта или един акумулатор 4 волта). Токът при зареждането може да е до 1 А;
• тип 4/2 Б II. Ток при зареждането до 2 А. Могат да се пълнят 2 акумулатора по 2 волта или един акумулатор 4 V;
• тип 6/1 Б II. Специално нагоден за зареждане на автомо­билни акумулатори с напрежение 6 V. ,,Представлява необходима принадлежност за всеки автомобил.“ Ток при зареждането до 4 ампера;

• тип 12/4, 2 Б II (на горната снимка). И този е проектиран за радиоателиета, гаражи и др. Могат да се пълнят както радиоакумула­тори, така и автомобилни акумулатори общо до 12 волта. Чрез регулатор и ампермер токът може да се регулира от 1 до 4,2 ампера;
• тип 24/4 (долу). Токоизправител  с максимална мощност  4 ампера при 24 волта. Може да ,,пълни“ всякакви акумулатори до 24 волта напрежение

Освен всичко това, клиентът може да поръча и токоизправители по поръчка за каквато поиска мощност. Селеновите устройства са доставяни в два варианта – със и без регулатор на ток и напрежение. Към тях са можели да се поръчат и електроизмервателни уреди.

Интересно, нали? Непознато усещане да разгледаш от една страна толкова познати устройства, но пък произведени тогава, когато съвсем не си очаквал! :) Както казахме и преди – който твърди, че преди 1945 г. в България не е имало електротехническа и електронна промишленост, каним го най-учтиво да прочете тази, предишните и бъдещите ни публикации. Защото предстоят още разкрития за родни електрелементи от царско време! Ето Ви още сега малко за разядка…

Царство България – електросъоръженията, таблата и табелите им

See more