Стари електроуреди - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Българските термопомпи

Да започнем с простото въпросче: а що е то термопомпа?

Когато специалистите трябва да изразят сбито предимствата на термопомпата, те обикновено привеждат примера, че от нея може да се получи толкова топлинна енергия, колкото от три електрически нагревателни печки, а консумираната електроенергия е равна на тази, която харчи едната от тях. С една дума топлим сe с три печки, а плащаме електричеството само на едната. Възможно ли е това? Първоначалното любопитство, породено от този факт, прераства в изумление, щом се разбере, че к.п д. на термопомпата средно е 3, а може да достигне 5, 7 дори 10? Как така. след като е известно от теорията. че по принцип всяко съоръжение може да има к.п.д. максимум 1?

Не, няма противоречие със законите на термодинамиката. В това може да се убеди всеки, след като се запознае с конструкцията на термопомпата. Тя се състои основно от изпарител, компресор и кондензатор. Те образуват затворена система, в която циркулира флуид (течност) с ниска температура на кипене, например фреон. В изпарителя под действието на температурата на околната среда, флуидът се изпарява, парите се засмукват и сгъстяват в компресора, след което постъпват в кондензатора. Тук се втечняват и поетата от флуида топлина при изпарението се отдава на отопляваното пространство. Ако изпарителят се монтира отвън на прозореца, а кондензаторът вътре в стаята, термопомпата ще затопля помещението за сметка на енергията на външния въздух. При това. поради ниската температура на кипене на работния флуид, новата ,,печка“ ще топли дори когато температурата навън е пад нулата Това на пръв поглед е парадоксално — да ни отоплява студът! Но е толкова реално, колкото високият к.п.д. Впрочем, дайте да обясним и неговите ,,странни“ стойности.

Известно е, че к.п.д. представлява отношение между получената и вложената енергия в едно съоръжение В нашия случай в числителя е придобитата топлинна електроенергия, а в знаменателя — поетата енергия от външния въздух и енергията, необходима за задвижване на компресора (например електрическа). В тази формула обаче първата съставка на знаменателя може да се задраска, защото не харчим пари за нея. И ето че числителят се оказва 2, 3 и повече пъти по-голям от ,,олекналия* знаменател. Така тайната е разбулена. Разбира се, във формулата пренебрегнахме с лека ръка енергията на външната среда, но на практика трябва да се съобразяваме много внимателно с нея, ако искаме термопомпата да работи ефективно. За да черпи нашата нова печка топлина, нейното количество очевидно трябва да е непрекъснато неограничено там, откъдето я взима. Удобни енергийни източници могат да бъдат технологичните води на предприятия, термалните води, изходящите газове от мини и топлинни централи, и, разбира се, околният въздух. В зависимост от вида на средата, от която термопомпите извличат топлина, и вида на средата, на която я отдават след това, те биват: въздух-въздух“, .въздух-вода“, ,,вода-вода“ и ,,вода-въздух“. Например термопомпата, монтирана на прозореца и отопляваща помещението за сметка на енергията на външния въздух и тогава е ,,въздух-въздух“ – такива са например домашните климатици. Ако обаче тя предава топлината на воден резервоар – да кажем бойлер – то тогава термопомпата ще бъде от тип ,,въздух-вода“.

Български термопомпи Balgarski termopompi

В началото на 80-те г. започва разработката на именно на ***български* *термопомпи***.

Това е логично предвид повишаването на цените на горивата през 70-те години и желанието да се догонват изясняващите се световни насоки към използване на алтернативни енергийни източници. Но роди тогава, независимо от добрите си параметри, термопомпите остават сравнително сложни съоръжения, следователно скъпи. За собственика е много по-изгодно да си купи неколкократно по-евтината електрическа печка. Наистина термопомпата е скъпа, но тя пък консумира неколкократмо по-малко енергия.

И така, създавани ли са термопомпи в България? Отговорът е положителен. Нещо повече, още през 1983 г. разработките са в такъв стадий, че се очаква серийно производство през следващата 1984 година. По-конкретно става дума за конструкции тип ,,въздух-въздух“, предназначени за монтиране на прозорци и за отопление на жилищни и административни помещения. Те са създадени в Института по електротехническа промишленост ,,Никола Белопитов“ — София, под ръководството на доц. Евтим Найденов и ст.н.с. Любомир Рафаилов.

Ето някои подробности за двата модела български термопомпи ТП-2,8 (втората снимка) и ТП-4,0 (първата снимка), които са показани пред публика на Пролетния панаир в Пловдив през 1983 година: в температурния диапазон от минус 5 до плюс 14 градуса при първата електрическата мощност варира от 1 до 1,3 кВт, а топлинната — от 2,6 до 4,5 кВт, т. е. к.п.д. е от 2,6 до 3,4. За типа ТП-4,0 съответните стойности на мощностите са: електрическа от 1,5 до 1,8 кВт и топлинна от 3,5 до 5,6 кВт (к.п.д. от 2,3 до 3,1). Във всяка от помпите са монтирани по два вентилатора — аксиален и центробежен. Първият стимулира топлоотдаването в изпарителя, а центробежният ускорява процесите в кондензатора. Предвидени са две скорости за вентилация, което дава възможност да се подбира съответна интензивност на отопляване. В качеството на работен флуид термопомпите използват фреон-12 (по-малката) и фреон-22 (помощната). Неприятното обледеняване на изпарителя, което настъпва в течение на работата и понижава топлообмена, се отстранява чрез насочване на струя топъл въздух от кондензатора към изпарителя.

Предвидено е било двете български термопомпи да се произвеждат от Завода за електропещи в Балчик. Очаквало се е всяка от тях при среден к.п.д. 2,5 да реализира годишна икономия близо 5000 кВт електроенергия.

Един колектив намира интересно приложение на термопомпите. Под ръководството на проф к.т н. Гарабед Мумджиян във ВМЕИ ,,Ленин“ — София през 1983 г. е създадена слънчева инсталация за получаване на топла вода за битови нужди, в която е вградена термопомпа тип „въздух-вода“. Схемата е така изградена, че двата „топлоизточника“ — слънчевите колектори и термопомпата – работят в автономен режим. Принципът на действие на инсталацията е следният. Слънчевата радиация се улавя от колекторите и придобитата топлина се отдава на циркулираща вода. Едновременно с това термопомпата поема топлина от околния въздух и също п отдава на загряваната вода За отбелязване е, че термопомпата работи и в часовете, когато няма слънце, стига да е достатъчно топло времето. В инсталацията са използвани два топлинни акумулатора (водни резервоари — нискотемпературен и високотемпературен).

На снимката: комбинирана функционална схема на построената през 1983 г. слънчева инсталация в къмпинг Градина. Тя съчетава действието на слънчевите колектори с възможностите на термопомпата.

Описаната комбинирана система за подгряване на вода за битови нужди дори е реализирана в къмпинг Градина край Созопол. За основа е използвана съществуващата електрическа инсталация с бойлер, подаваща топла вода към душовете. Употребени медни плоски слънчеви колектори и термопомпа с херметичен компресор от серията КК, серийно производство на ХЗ ,,Антон Иванов“ и накрая два топлинни акумулатора, както и система за регулиране и контролиране работата на инсталацията. Процесите в различни точки от инсталацията са следени и записвани. Какви изводи са направили анализаторите?

Добавянето на термопомпа към класическата слънчева инсталация повишава нейната ефективност. По-конкретно става възможно да се намали значително бротя на колекторите, което от своя страна позволява да се заменят по-евтините, но корозионно неустойчиви стоманени абсорбери с медни, характеризиращи се с много по-дълъг живот и представляващи предпоставка за изграждане на директни схеми за получаване на топла вода. Не е без значение и фактът, че термопомпата загрява водата и когато няма слънце — например в края на деня и дори в топлите нощи. Оптимистичните резултати от действието на инсталацията стимулират изграждането на втора инсталация ~ също на Южното Черноморие.

Показаните начинания са показателни за начеващите усилията на 80-арска България да оползотворява дори нетрадиционните за тогава енергийни източници.

Сандъците – Sandacite

Акумулираща печка от неолита в България

Както ни е известно от археологията, още no времето на ранния палеолит – преди 1 500 000 години – човекът се научил да използва огъня за свои нужди. Неговата топлина му помогнала да преживее и оцелее през три ледникови периода и изиграла голяма роля в процесите на антропогенезата. В частност голямо е значението на топлинно обработената храна за развитие на човешкия мозък и дъвкателния апарат. Българският археолог проф. Хенриета Тодорова пише, че характерният облик на нашите лица дължим на огъня.

Обаче стотици хилядолетия наред човекът не познавал керамиката, следователно и варенето в поставен на огъня съд. Той трябвало да търси други пътища за топлинна обработка на храната. Вероятно твърде рано нашият прадед е открил акумулиращите способности на камъка, тъй като познаваме оградени с камъни огнища и струпвания от гладки речни валутъци, а някои етнографски паралели ти разкриват тяхното предназначение. Първобитните племена в Австралия, които до първите контакти с европейците не познавали керамиката, нажежавали големи камъни и ги пускали в мехове или плътно изплетени кошници, пълни с вода. По такъв начин те получавали вряща вода. Варенето се поддържало чрез постоянно подменяне на камъните. Широко разпространение по целия свят имала и технологията на „задушаване“ на месото, пак с помощта на нажежени камъни, поставени в коремната кухина и гръдния кош на убитото животно. Шуарите в Южна Америка изсушавали отрязаните глави на своите врагове, като усърдно триели вътрешността на тези трофеи с нажежени камъни.

С една дума, принципът на акумулация на топлината за домакински нужди е познат на човека още от времето на късния палеолит (25 000 години пр.н.е.).

Откриването на керамиката през епохата на неолита (в края на VII хилядолетие пр.н.е.) представлява крачка напред в това отношение. През VII хилядолетие пр.н.е. се появяват й първите глинени пещи, без които не можем да си представим нито едно общество, препитаващо се с продуктите на земеделието. През студените зимни месеци пещите Вероятно служели и за отоплителни съоръжения в праисторическите жилища. Едно интересно усъвършенствуване на обикновената глинена пещ е открито през 1982 г. в неолитното селище Кременица в Благоевградска област.

През средата на 1980-те г. в просторен къснонеолитен храм, датиращ към края на VI хилядолетие пр.н.е., при археологически проучвания е намерено масивно глинено съоръжение, което представлява основата на голяма пещ. При обработката на почвата сводът й е отнесен встрани. Съоръжението е запазено на височина до 30 сантиметра.

Широка 25 см глинена лента и дебела 5—7 см опасва струпване от речни валутъци и образува заедно с тях почти правоъгълния подиум на пещта. Отгоре камъните са покрити с тънка, гладка глинена замазка. От двете страни на мястото, където бил отворът на пещта, личат два дълбоки „джоба“, оформени с помощта на същата дебела лента от глина. Изглежда, че сводът на пещта е изграден също с помощта на налепени една над друга ленти глина, тъй като не са открити никакви следи от засводяване чрез плет и пръти, както това се е практикувало на други места в България.

Запълненият с речни валутъци подиум на пещта очевидно имал предназначението да акумулира достатъчно топлина, която през студените зимни нощи се излъчвала постепенно и поддържала равномерна температура в светилището.

Що се отнася до двата странични „джоба“ на пещта от Кременица, те вероятно са служили за запазване по-продължително време на топла храна, за подквасване на мляко или за други домакински операции, изискващи продължително време умерена топлина.

Пред входа на пещта е открит, опрян о подиума й, голям хромелен камък. Край него и около двата „джоба“ са струпани съдове, някои от които в годно за реставрация състояние. Среща се както груба кухненска керамика, така и фина керамика, украсена с рисувани с черна боя спирали и други дъговидни мотиви. Каните с дръжки и елипсовидни устиета удивляват с тънките си стени и фина изработка. В светилището е намерено и открито огнище, което горял огън пред вграден в стената голям глинен идол. Открито е и голямо количество идолна пластика.

Трябва да се отбележи, че подобни, макар и значително разрушени акумулиращи съоръжения, са известни и от други, по-ранни неолитни селища в Западна България (Кремиковци). Фактът, че са лошо запазени, се дължи вероятно на обстоятелството, че камъните от една станала негодна пещ били използвани за изграждането на друга. Умелото използване на акумулиращите качества на камъка свидетелства за умението на неолитния човек по емпиричен път да открива и използва природните закономерности. Това са и първите стъпки към тяхното опознаване и поставянето им в служба на човечеството.

Илюстрация: сп. Наука и техника за младежта 5-1986 г.

Българска кварцова лампа Слънце – по-стар модел

Българска кварцова лампа Слънце в Sandacite.BG!

Кварцовата лампа Слънце е известна на много хора, но те обикновено имат предвид по-късната й версия. Ние обаче, верни на ищаха си да изравяме изпод пластовете на времето колкото се може по-стари български неща, успяхме да изнамерим по-ранен неин модел! Той се произвежда в Завода за електромедицински апарати в София от 1968 г.

Тази портативна кварцова лампа е комбиниран източник на ултравиолетови и инфрачервени лъчи. Както знаем, при облъчване с ултравиолетови лъчи се повишават защитните сили на организма и той става устойчив на заразни и простудни заболявания. Ултравиолетовите лъчи улесняват образуването на витамин D в организма и по този начин действуват антирахитично. Освен това, този тип лечение намалява болките при невралгия, ишиас и други заболявания, увеличава пигмента на кожата и ускорява лечението на открити рани, като намалява опасността от инфекции. Използвана за излъчване на инфрачервени лъчи, лампата намира приложение при лекуването на възпалителни процеси — синузит, зъбобол, болки в ушите и др.

Ултравиолетовите лъчи се изпускат от горелка (специална тръбичка с благороден газ), която се запалва с електрически ток. Инфрачервените лъчи се получават чрез обикновени отоплителни тела, работещи в специален режим.

кварцова лампа Слънце Kvarcova lampa slance

Рефлекторът е алуминиев, защото е съобразен с изисквания за възможно най-голямо отражение:

Завод за електромедицински апарати София Zavod za elektromedicniski aparati Sofiya

Държателят е стоманен, а дебелината на листа е 1 мм. Теглото на лампата е около 1 кг.

Портативната кварцова лампа е предназначена за широка употреба – най-вече при домашни условия. За да се пренася лесно, са й предвидили удобен и практичен калъф.

Схема кварцова лампа Shema kvarcova lampa

По-разпространена е следната, по-късна версия на кварцовата лампа – http://www.sandacite.bg/%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0/

А ето тук нещо още по-интересно – попаднахме на по-стара българска кварцова лампа, която изглежда да е първата! Ще я разгледате ли? :) Ето:

Кварцова лампа Ултравиолукс от началото на 60-те г.

Един материал на Сандъците – Sandacitе!

Българска прахосмукачка Плутон

Произвежда се от 1964 г. в завод Елпром Варна. Това е втората поред българска прахосмукачка.

Консумирана мощност – 400 вата Максимален вакуум -1300 мм воден стълб.

Прахосмукачка Плутон Prahosmukachka Pluton

Максимален дебит – 23 л/сек.

Табелката:

Български прахосмукачки Balgarski prahosmukachki

Тук можете да видите и принципното й устройство:

Оригиналният й кашон:

А ето и с какви инструменти за почистване разполага тази българска прахосмукачка:

[1962] В Хладилния завод преди 55 години

Долният очерк е написан през 1962 г. и съдържа много интересна информация за всичко, случвало се в Хладилния завод Антон Иванов през 1962 г., както и за плановете тогава.

,,Голямото стъклено здание отдалеч привлича погледите на минувачите. Може да се предположи, че това е институт или учебно заведение. Но при по-продължително вглеждане зад стъклата се откриват стругове, поточни линии и хора, облечени в сини работни дрехи. Излиза, че това съвсем не е училище или институт, а завод. Една от новите сгради на предприятието за производство на хладилници и хладилни инсталации в София — Антон Иванов.

НЕДОВЕРИЕ, СТОПЕНО С… МРАЗ

През 1958 година бе изработен първият домашен хладилник Мраз—75. Няма работник от Антон Иванов, който да не е погалил с ръка заоблените форми на малко грубия първороден син на завода. До края на годината били произведени едва десетина бройки. Появата на българските хладилници в магазините е съпроводена с голям интерес и малко доверие. Те се застояват по витрините и щандовете и дълго време не се купуват. Все пак производството на завода не спира — през следващата година са произведени около 1 000 броя. Отзивите на притежателите стават насърчаващи и все пак . . . българско производство! Чуждите, макар и по-скъпи, се предпочитат. Но през 1961 година излиза новият модел Мраз—80. Той има изящна външност и отлични технико-икономически показатели. Навсякъде се заговорва за новия модел. За кратко време магазините се изпразват. Хладилниците се произвеждат вече не със стотици, а с хиляди, но не достигат, и гражданите започват да чакат на опашка за „Мраз—80“. Броят на записаните расте е всеки изминат ден и достига цифрата 70 000, а заводът за 1963 година ще произведе едва 17 000! Само от вътрешния пазар е закупено производството за 5 години!

АБСОРБЦИОНЕН ИЛИ КОМПРЕСОРЕН?

Теоретически абсорбционният хладилник би могъл да работи вечно. Но за това са нужни стомана, която никога да не ръждясва, и някои други „дреболии“. Какво представлява абсорбционният хладилник? Система от тръби. Разтвор, богат на амоняк, се затопля от електрически нагревател и предизвиква изпарение на амонячните пари. Те от своя страна се втечняват в кондензатора, а оттам отиват в изпарителя, където вече чистият амоняк се изпарява и отнема топлината от околната среда (хладилника). От изпарителя амонячните пари преминават в абсорбера, където се срещат с изоставения беден амонячен разтвор, който веднага ги поглъща, и процесът започва отново. Действително, процесът щеше да е вечен, ако не бяха „дреболиите“. Но и сега абсорбционният хладилник работи с гаранция до 15 и даже 25 години. Ако се повреди след този срок, той може да не се носи на поправка, защото няма смисъл да се поправя. Хладилникът просто е остарял.

За разлика от абсорбционния компресорният агрегат се състои от електромотор и компресор, херметически затворени в метален кожух. Сега не става дума за вечност, а само за една гаранция от 10—12 години. Но каква?

Първо, процесът тук се поддържа от електромотор, който задвижва буталото на компресора. Засмуканите от компресора пари на хладилния агент се нагнетяват в кондензатора и се втечняват. Оттам втечненият агент преминава през дроселираща капилярна тръбичка в изпарителя, където отново се предизвиква изпарение. При тоя процес се отнема околната топлина. Парите от изпарителя -се засмукват отново от компресора и процесът се повтаря.

За разлика от абсорбционния херметическият компресор изразходва до 5 пъти по-малко електроенергия, за изработването му е нужен по-малко метал, той заема много по-малко място и увеличава полезния обем. Докато студопроизводството на първия зависи от околната среда и сваля температурата й с 25 градуса, студопроизводството на компресорния при всички условия гарантира минимална температура 10 градуса под нулата.

СРАВНЕНИЕ В ЦИФРИ

Ако автомобил се нуждае от генерален ремонт например след 200 000 км при положение, че е изминавал по 50 км на час, то двигателят ще е работил всичко 4 000 часа. А херметическият компресор за домашен хладилник трябва да работи най-малко по 16 часа в денонощие, което прави приблизително 5 800 часа за една година, а за десет години — 58 000 часа, и то без всякакъв ремонт.

Компресорът трябва да живее десет пъти повече от двигател с вътрешно горене, а това изисква голяма прецизност на изработката в границите от 2 до 3 микрона.

Не случайно големите автомобилни заводи, когато рекламират издръжливостта на произведените от тях леки коли, подчертават, че двигателят е изработен на същата техническа база, на която се изработват и херметичните компресори.

От 1964 година завод Антон Иванов в София ще започне производство на херметични компресорни хладилници,

които през 1970 година трябва да достигнат 170 000 броя, а след още десет години — 300 000 броя. До 1970 година само херметичните компресори, които ще изнесем за Съветския съюз, ще достигнат цифрата 330 000 броя.

С усвояването на производството на херметичния компресор нашето машиностроене ще достигне световно техническо ниво и ние ще бъдем третата страна в социалистическия лагер след Съветския съюз и Чехословакия, която ще произвежда компресорни хладилници.

Но сроковете понякога са безпощадно къси. И въпроса за новото производство решиха

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ БРИГАДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС

Не мина много време след Националното съвещание по машиностроене през март т. г. и в завод Антон Иванов — София, бяха създадени три социалистически бригади за технически прогрес. Бригадите бяха съставени от инженери, конструктори, технолози, икономисти и консултанти от Научно-изследователския и Химико- технологическия институт. Задачата на бригадите бе да разработят технологическите процеси, свързани с новото производство.

Едната бригада започна работа по внедряването на нова технология при изработване на буталото на компресора с оглед да се намали броят на операциите, трудоемкостта и броят на заетите машини.

Другата заработи над технологията на капилярното запояване на детайлите на компресора в неутрална среда.

Едно от условията и изискванията, които гарантират цяло десетилетие непрекъсната работа на херметически затворения компресор, е чистотата на детайлите и корпуса преди херметичното им затваряне. С тази задача се зае Комсомолската социалистическа бригада за технически прогрес с ръководител инж. Димитър Китов. Трябваше да се конструира машина, която да измива маслото от изработените детайли, след това да измива разтвора, с който е измито маслото, и накрая да подсуши детайлите. Труден проблем беше да се съчетаят в един корпус две операции на измиване и една на сушене.

Няколко дни поред бригадата се събираше между обедната почивка, след работа и обсъждаше каква да бъде машината. Проучиха съветската и чехословашката, но те не бяха изгодни за нашето производство. Трябваше да се търси друга — по-нова и по-съвършена. Инженерите Павел Пашев и Дешка Андреева прелистиха стотици страници немска, френска и английска литература, но не срещнаха търсената от тях машина. Чуждестранните фирми пазят в дълбока тайна прецизното изчистване. Отникъде не можеше да се заимствува дори идея. Разработваха вариант след вариант, обсъждаха, отхвърляха и започваха отново. Най-сетне бригадата разработи окончателно три варианта, които бяха обсъдени от Научно-техническия съвет. Единият от тях бе утвърден. Бъдещата миячна машина има сравнително малък размер и ще измива близо 600 детайла на час.

И работата започна. Само през месец април бригадата изработи 47 часа извънреден труд, а през май — 49. Документацията на миячната машина е вече завършена. Предстои изготвянето на прототипа и неговото изпробване.

Нашите инсталации за производство на лед са познати в чужбина. Доставени и монтирани са два ледозавода във Виетнам, други 10 се работят за Куба и Цейлон. За 24 часа те произвеждат по 60 тона блоков лед. Съоръженията и уредите, на които се чете „Произведено в България“, затвърдиха заводската марка. А производството на херметически компресори ще бъде на световно ниво.“

Хр. Кипнловски

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

Как да пестим електроенергия – трикове и съвети от 1957

Трикове и съвети за пестене на електроенергия от 1957 г. в Sandacite.BG!

***Начини за пестене на електроенергия*** от 1957

Днешната ни публикация директно надниква в историческите извори и черпи с шепи информация от тях! Тези препоръки за пестене на електроенергия са пръснати в голям тираж през 1957 г. и разясняват на населението как да използва по-икономично тока в дома и на работното място. Или ,,за ползата от някои дребни неща“, както гласи заглавието. За нас най-интересното е, че на главната илюстрация (горе) художникът е разположил Първия масово произвеждан български котлон и една ютия, която също прилича на нашата ,,Ракета“. Въобще, вижте материалчето – не е дълго, а е интересно ! :)

,,Ако всички потребители у нас икономисат през 1957 година само 2 % от електроенергията, използувана през миналата година, ще се спести толкова електричество, колкото произвежда една електроцентрала от 2000 киловата за една година. С нея биха се задоволили нуждите на един 15- хиляден град.

На пръв поглед един киловатчас електроенергия не представлява нищо. Каквото с него, такова и без него — ще кажат някои. Но той е достатъчен да се добият 100 килограма въглища, да се получи 25 кг чугун или да се изпекат 200 кг хляба.

**Пестене на електроенергия** Pestene na elektroenergiya

Често някои стругари, фрезисти и други работят с тъпи инструменти. Но така се изразходва 30% повече от заплануваното електричество. Това значи, че ако се работи с добре заточени инструменти, за една година ще се спестят около 5 милиона лева. С тях могат да се изградят 10 жилищни блока с по 10 апартамента.

Ако се съкрати празният ход на машините поне с 20 минути на денонощие, ще се спестят 10,000 киловатчаса годишно. При скоростното стругуване се изразходва 1.5 — 1.6 пъти по-малко електроенергия, отколкото обикновено.

**Режим на тока в България** Rezhim na toka v Balgariya

Ако във всяко домакинство се изразходва пестеливо електроенергията, така че поне 10 минути дневно да не горят напразно ютии и котлони, като се нагряват без нужда, а електрическите крушки не светят напразно, ще спестим електроенергия, с която може да работи цяла година текстилният комбинат ,,Марица“.

Ето и цялостен скен на информацията, защото ни харесва графиката:

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1957

Акция Ботунец 13.VІ.2016 и какво спасихме

Тази неделя се запиляхме из дебрите близо до комбината Кремиковци, защото се оказа, че трябва да опразваме свое хранилище. То съдържаше някои интересни образци на (приди всичко битовата) българска техника, но важното в случая са кадрите от самата акция. Надяваме се да усетите тръпката от това да преместиш 15 неща на ново сигурно място. Ние се опитахме да ни е забавно, въпреки високата температура и ограниченото време. :)

Снимките са от админа.

Складът се охранява доста здраво:

Когато влязохме в двора, идяхме следното:

Отваряме халето и забелязваме подредените на кули неща:

Имаше 2 талашитени шкафа – по един от всеки завод – както и Мраз 80:

Има някои снимки, които по наше мнение могат да минат дори за художествена фотография, като напр. тази на Перлата, обгърната от зеленина:

Част от оборудването на склада е и този хидравличен крик от 1972 г., производство на Машиностроителен завод Павликени:

Печка Мечта 71216АМ, но не прекалено стара – само 1988 г.:

И, разбира се, най-важният момент – нещата стоят натоварени в буса, после се разтоварват, а на последната снимка вече част от тях са стъпили на ,,родна земя“:

Извозване стара техника Izvozvane stara tehnika

След това, едно по едно, нещата бяха качени в асансьор и разположени в апартамента.

[1960] Закрит електрически котлон с трищифтов щекер

Това е български котлон с чугунена плоча и чугунено тяло с дъно. Нагревателните спирали cа две. Те са впресовани в керамична изолационна маса в специални; канали от долната страна на чугунената плоча. Едната спирала има мощност 1200 вт, а другата 500 вт. По един or краищата на всяка спирала са свързани заедно и към общ контактен щифт. Вторите краища на спиралите са свързани към отделни щифтове. Трите контактни щифта са разположени триъгълно на равни разстояния един от друг.

Производство е на Елпром Варна от 1960 г.

При различни положения на щекера може да се включи едната спирала, втората или двете, свързани последователно.

При третия случай мощността на котлона е около 350 вата. Под чугунената плоча има ламаринен отражател, за да се намали излъчването на топлина към тялото на котлона.

Около чугунената плоча има емайлиран пръстен, който го предпазва при заливане с храна, течности и др. Има закрити котлони без такъв пръстен.

Котлонът наобратно:

Трите контактни щифта са разположени върху тялото на котлона в кръгла предпазна кутийка, добре изолирана от него посредством керамичен изолатор.

Български електроуреди в ЦУМ

Снимката е от началото на 70-те години.

Ясно се забелязват печки Мечта 71216АШ и Раховец 01.

На нас ни стана интересна публиката – цяла делегация.

БГ пералня Перла 04 Икономик + програматор

Пералнята Перла 04 Икономик пристигна в Sandacite.BG!

Перла 04 Икономик е българска автоматична перална машина, произвеждана през 1980-1981 г. в завода Елпром Варна.

Слабо популярна и вероятно напълно еднаква с по-разпространения модел Перла 04 Вариант.

Пералня 04 Икономик Peralnya Perla 04 Ikonomik

Както знаете от друга наша публикация, в началото на 70-те години югославското предприятие „Електронска индустриjа“ – Ниш, което вече произвежда собствени модели автоматични перални, дава лиценз за производството им на заводите за електродомакински уреди „Татрамат“ в Попрад, тогавашна Чехословакия, и на българския завод Елпром във Варна.

Вероятно на тази Перла отговаря малко произвежданият чехословашки модел Tatramat AP495, който вероятно е със същия програматор PG0900:

Поради невъзможност за Елпром Варна да усвои в кратки срокове производството на модел с предно зареждане на перилния препарат, е разработен преходен модел с програматора и схемата на Перла 05, но с корпуса на предходното моделно семейство – това е Перла 04 Вариант: