В Sandacite.BG намерихме електрическа яйцеварка! Гледайте сега…
Яйцеварка
Яйцеварката е този кръгъл уред на снимката, който служи… за варене на яйца, разбира се. Състои се от пластмасова основа като тавичка, върху която има поставка със седем гнезда за седем яйца и отгоре капак от прозрачна пластмаса. Ето как работи.
Яйцеварка
В тавичката се наливат около 200 милилитра вода, после върху нея се слага поставката и се нареждат яйцата. Захлупва се. Включва се уредът и нагревателят на тавичката започва да нагрява водата, която тръгва да се изпарява. По този начин яйцата отгоре се варят на пара. Като изври водата, има термична защита, която изключва устройството и почва да пищи.
Цялата процедура на варенето трае около 8 минути.
Яйцеварката е произведена от Завод за домакински електроуреди Провадия и влиза в производство през 1981 г. Нашата конкретно е от 1984 г.
Уред за варене на яйца
Благодарим за снимките на нашия приятел Васил Василев!
Вижте каква професионална сушилня намерихме в Sandacite.BG!
Българска професионална сушилня Тропик 407
Промишлената сушилня Тропик 401 се е произвеждала в завод в град Лясковец, като се предполага, че производството е започнало в периода 1964. В завода са се произвеждали гладачни машини тип каландър и перални, както и промишлени центрофуги. Предназначени са за използване в хотели например.
Сушилнята Тропик 407 има следните параметри. Капацитет на сушене 30 кг пране, мощност на нагревателите 16 kW и два електромотора, единият задвижва барабана, другият турбината, която осигурява въздушен поток от топъл въздух, а той осигурява сушенето на бельото. Впоследствие този въздух чрез въздуховоди се изкарва извън помещението. Двата електромотора са трифазни с мощност 370 w и са по 950 оборота, производство Елпром Троян.
Българска професионална сушилня Тропик 407
Управлението е устроено по следния начин. Има три основни контактора. Най-мощния осигурява работата на нагревателите блокове, които са устроени от 3 блока по 4 нагревателя. Всеки блок има мощност 4 кW. Те са разпределени на работят симетрично на трите фази. Те са тръбни, подобни като тези които се използват във фурните на готварските печки. Останалите два контактора управляват двигателите. Всеки двигател е защитен през моторна защита, настроена на работния му ток. Контакторът комутиращ нагревателите, е включен последователно на нормално отворените контакти на двата контактора, които управляват двигателите. Това е с цел, ако някой от двигателите спре, след активирането на защитата му, да се изключат и нагревателите, като така рискът от пожар ще бъде сведен до минимални проценти.
Българска професионална сушилня Тропик 407
Управлението на двигателите, разгледано отделно, е направено по сходен начин. Двете бобини на контакторите са захранени последователно пред защитите на всеки двигател. В такава ситуация, ако един от двигателите спре, то ще спре и другият, а както казахме по-горе, ще изключат и нагревателите. В крайна сметка може да се каже, че управлението е устроено максимално ефективно, така че то да бъде обезопасено. Контакторът, осигуряващ работа на нагревателите, се управлява от термостат, който има и вграден термометър, който се намира на лицевия панел. Освен него, на лицевия панел има бутони “ПУСК” и “СТОП”, както и таймер до 40 минути.
Българска професионална сушилня Тропик 407
Работата със сушилнята се състои в следното. Прането се поставя в барабана, таймерът се настройва на времето, което операторът сметне за необходимо, за да се изсуши прането, и се натиска бутонът “Пуск”. Сушилнята започва работа, контролният термометър показва температурата на сушене, а таймерът – оставащото време на работа. Ако операторът сметне, че процесът трябва да бъде прекратен, трябва да се натисне бутонът за предварителен “Стоп”.
Българска професионална сушилня Тропик 407
Процесът на сушене се осъществява по следния начин. В задната част на сушилнята, огледално на задната част на барабана, са разположени нагревателите, които стоят в блок, направен от неръждаема ламарина. В единия му край е с стоманена мрежа, през която сушилнята засмуква въздуха, с който суши. В долния край стои турбината, която осигурява циркулацията на въздух. Когато турбината се включи, тя започва да изсмуква въздух, който постъпва през нагревателите, затопля се, преминава през прането, затопля го (съответно изпарява влагата), след това през филтъра и през турбината се извежда извън помещението. Филтрите се намират зад долните две вратички. Те не позволяват мъхът, отделен от прането, да се налепи по витлата на турбината. По инструкции трябва да се почиства на 3 цикъла сушене. Филтърът е направен от стоманена мрежа, също както при блока на нагревателите. По инструкции пране, което е центрофужено 6 минути на 2800 оборота, трябва да те изсуши за 35-40 минути, когато е около 30 кг. Лагерите на сушилнята трябва да бъдат подменяни на 10000 работни часа, а ремъкът, предаващ движението от мотора към механизма на барабана, на всеки 18000 работни часа. Самият барабан представлява цилиндър, който е незатворен отпред и отзад.
Българска професионална сушилня Тропик 407
Задната част на сушилното отделение е неподвижна. Въртящото движение се предава на цилиндъра чрез гумени ролки. Моторът предава движението чрез ремък и ремъчни шайби към вал, който има по две гумите ролки, които стоят в двата края по ширина на цилиндъра. На практика при тяхното въртене цилиндъра се търкаля по ролките. Огледално на единия вал има същия вал и ролки. Тоест въртенето се осигурява само от въртенето на единия вал, другият е носещ. Съотношението на шайбите е 1:4, което значи, че валът се върти с около 250 оборота. Оттам и ролките на барана се въртят със същата скорост.
Българска професионална сушилня Тропик 407
Сервизиране на сушилнята. При работа, в сушилнята е възможно да се натрупа мъх. Когато той стане прекалено много, работата на машината се влошава много. Тогава, в долния край на блока, в който е разположен барабана, се махат капаците (разположени от двете страни), като така се открива достъп за добро почистване от двете страни. Турбината е закрепена с 8 болта до 12 мм. За да се почисти тя, те трябва да се развият и да се отвори достъп до нейните витла. Така тя може да бъде почистена.
Автор: Васил Василев, който е спасил от унищожение тази сушилня.
Наскоро ни впечатли тази нова наша находка. Родната индустрия много е мислела как да улесни домакините. Това е електрически сушилня за дрехи. Много прилича на абсорбатор. Този уред е произвеждaн в Комбинaтa зa склaдовa техникa в Горнa Оряховицa от 1988 г. Има си и марка – Бриз.
Сушилнята също се монтирa нa стенa, но тaкa, че към апарата дa се присъедини отдолу един плaтнен кaлъф, който се рaзпъвa – подобно нa сглобяем текстилен гaрдероб. Приличa и нa кaлъф зa дрехи, но много по-широк – идеятa е отвътре в кaлъфa кaто нa зaкaчaлки дa се окaчaт няколко дрехи, които ще се сушaт чрез обдухвaне.
Българска сушилня за дрехи
Вътре в корпусa си сушилнята имa вентилaтор и нaгревaтел. Нa комaндното тaбло имa 2 бутонa зa двете възможности – 1) сaмо дa обдухвa дрехите с вентилaторa и 2) дa ги обдухвa с топъл въздух (aко се включи и нaгревaтелят). Отвaря се кaпaкът и изсушaвaнето чрез проветрявaне зaпочвa. Кaлъфът е перфорирaн в дъното си, зa дa излизa издухaният от вентилaторa въздух и дa имa циркулaция. По този нaчин бързо се изсушaвaт дрехите. След рaботa кaпaкът се зaтвaря и дрехосушилникът се прибирa към стенaтa.
А ето тук още едно интересно нещо, което улеснява живота ни:
Разгледайте в Sandacite.BG някои образци българско барово и ресторантско оборудване! :)
Антон Оруш, колекция
Измежду многото и разнообразни елeктрически уреди, произвеждани в България преди 1990 г., особено място заема професионалното кухненско оборудване за барове, ресторанти и столови. В днешната статия ще разгледаме няколко любопитни негови представители.
Интересна е 92-кг машина за белене на картофи (картофобелачка КБ-325 А). Горе я виждате заедно с основателя на нашия сайт, колекционера на българска техника Антон Оруш. Белачката се състои от казан, в който се върти диск с грапава, абразивна повърхност. Дискът се задвижва от електродвигател. В казана се влива вода от специална странична тръба. Картофите се изсипват в казана, дискът се върти, остъргва ги и след спиране на машината те падат през страничен отвор на картофобелачката. Оттам обикновено се събират в големи легени или направо в тенджера, за да се готвят. КБ-325 А може да обели 325 кг картофи за 1 час, като 12 кг за 1 зареждане. Може да бели и моркови, лук и т.н. Използвана е в големи столови – за казарми, в ресторанти и т.н. Белачката е произвеждана в Хасково.
КартофобелачкаКБ-325 А
Големият 90-кг фритюрник ЕФ-24 също е част от нашата колекция. Уредът осигурява маслена баня (фритюра) за пържене на картофи, панирани зеленчуци и полуфабрикати от птици, риби и месо. Мазнината се изсипва в 2 съда с вместимост по 12 л всеки и се загрява в тях чрез тръбни нагреватели, а храната се слага в кошници, които се потапят в съдовете. Температурата се настройва с регулатори, а нормалната работа се следи чрез сигнални лампи.
ФритюрникЕФ-24
Преди 1990 г. хората също са ядяли хот дози, макар че това масово не се знае. Първата БГ домашна машина за хот дог се появява още през 1980 г., а тази на илюстрацията е ресторантска и е от същия период. Продълговатите хлебчета се набучват на шишовете, които се нагорещяват, а после хлебчетата се изваждат и в дупката в средата им се промушва кренвиршът. Цилиндричната част в средата е мястото за изваряване на кренвиршите. Машината може да затопли до 100 хлебчета за 1 час.
Машината за хот дог
Млековарката ОМ-1 вари и топли мляко за столови и ресторанти, за приготвяне на коктейли с мляко и млечни шейкове. То се изсипва в 2 вградени казанчета, където се вари. Интересното е, че под всяко казанче има чучур с кранче, от което може да се отсипе колкото мляко е необходимо в момента, а останалото остава дълго време затоплено в казанчето.
МлековаркаОМ-1
КС-4 означава Консерватор за Сладолед (фризер), 4-ти модел. Разполага с 4 метални съда за съхранение на 4 вида неразфасован сладолед, всеки съд с полезен обем 9,6 л. Има термостат за регулиране на температурата, а хладилният агент на агрегата му е фреон.
Фризер за сладоледКС-4
След като хапнем и пийнем, трябва и да измием чиниите. Първата БГ съдомиялна се появява още около 1971 г. и е за ресторанти. За да измие добре, тя загрява вода в собствен бойлер, на който му трябва 1 час, за да повиши до работна температура 240-те нужни литра вода от водопроводната мрежа. На илюстрацията бойлерът е бъчвообразното нещо, което се намира под командното табло и стъпва на земята чрез 3 извити крака. Чиниите се хигиенизират в контейнера при темпеpатура 65 – 75 °C, а след привършване на манипулацията чакат готови да си ги вземете. Контейнерът е най-обемната част от машината, вляво от бойлера. Цялото времетраене на работния цикъл е едва 45 сек.!
Първата българска съдомиялна
В началото на 80-те започва производството и на друга съдомиялна с капацитет 1000 чинии/час.
УМЧ-2 е Устройство за Миене на Чаши, 2-ри модел, с вероятно име Кристал 500. Съдържа чекмедже с кошница, в която нареждаме чашите, затваряме го, пускаме машината и след 90 сек. те са измити. Може да измие до 500 чаши/час, а разходът на вода е 50 л/час.
Машина за миене на чашиУМЧ-2 Кристал 500
Това е само малка част от разнообразното БГ професионално кухненско оборудване. Всички тези апарати са произвеждани в различни заводи – ,,Хладилна мебел“ Сливница, ,,Млада гвардия“ Хасково, ,,Кухненско обзавеждане“ Кюстендил и други от ДСО ,,Търговско обзавеждане“.
А ето тук може да прочетете по-подробно за първата българска машина за миене на чинии ==>
Вижте в Sandacite.BG български уред за вакуумиране на храни!
Херма 01 – български уред за вакуумиране на храни
Уред за вакуумиране на храни е много. полезна джаджа. Той изтегля въздуха от пакети с продукти и така ни помага да ги съхраним свежи за по-дълго време, включително и в хладилник/фризер. Целта е да се намали до възможния минимум количеството кислород в пакета, за да се предотврати развитието на бактерии, причиняващи развалянето на т.н. червено месо, зеленчуци, риба и т.н. Така се спестява и място за съхранение, тъй като след вакуумираме пакетите не са издути от въздуха вътре. Можем и да запечатаме месо, което да мариноваме или да замразим пакетирана пъстра комбинация продукти, които сме подбрали за някое бързо ястие, ако се върнем късно, с умора и не ни е до готвене. Обикновено храните се вакуумират в полиетиленово фолио.
В България вакууматор за храни се появява през 1983 г. Тогава в ДПУ ,,Христо Ботев“ Ботевград започва производството на Херма 01 – комплект от 2 устройства за херметизиране и последстващо вакуумиране на продуктите. Най-вероятно това е първият такъв уред, произвеждан в България. Състои се от херметизатор и вакууматор. Ето как работят.
Херма 01 – български уред за вакуумиране на храни
Херметизаторът представлява пластмасова кутия. Поставяме го на стабилна маса, включваме го в мрежата и отваряме капака. В отсека в основата на уреда поставяме ролка полиетиленово фолио. Пред него има реотан с правоъгълно сечение и тефлоново покритие. Отгоре има също пластмасов капак на 2 панти, а от вътрешната му страна има гумен профил – ще видим за какво е там.
Изтегляме от ролката толкова фолио, колкото голям плик искаме да направим. Прекарваме го така, че когато затворим капака, полиетиленовата лента да се озове и притисне между профила с гумено уплътнение (на капака отгоре) и реотана на основата отдолу. Затваряме капака и в продължение на 3 – 4 сек. го притискаме върху фолиото. Уредът е отдавна включен, защото със затварянето на капака е задействат микропрекъсвач вдясно от реотана, който включва уреда. Така той работи само докато капакът е затворен и притиснат към реотана. Той е свързан към вторичната намотка на понижаващ трансформатор в кутията, защото реотанът работи не на 220, а на 12 волта.
Херма 01 – български уред за вакуумиране на храни
През това време реотанът се нагорещява, изработва шев върху полиетилена и така маркира единия край (дъното) на бъдещия пакет. Вдигаме капака, така изключваме уреда и чакаме 10-ина сек. да изстине шевът. Вдигаме плика и с ножица отрязваме на около 1 см от готовия шев.
Вече имаме оформен плик, който натъпкваме с вкусни неща. Когато го направим, прилепяме отвора в ,,устата“ на уреда (между реотана и капака), като внимаваме фолиото да остане гладко и да не се набръчка. Притискаме капака и заваряваме по същия начин. Готово! Вече имаме херметически затворен плик с продукти. Приключихме първата част от процедурата.
Максималната дължина на ролката, която можем да сложим така в отсека, е 30 см, затова и най-дългите шевове са толкова. Но херметизаторът може да изработва и шевове, по-дълги от 30 см – чрез наставяне. Така може да направим чувал или да се съедини 1 плик с друг.
А сега да видим как изпомпваме въздуха!
Херма 01 – български уред за вакуумиране на храни
Вакууматорът се състои от мехче (вакуумна помпичка) и малък маркуч, завършващ с куха игла. Хващаме единия край на готовия плик с едната ръка, а с другата внимателно го пробиваме с иглата близо до ъгъла. Внимаваме обаче да не продупчим отсрещния слой на плика! След като иглата е вече вкарана в пакета, стискаме плътно отвора между 2 пръста на едната ръка така, че около иглата да влиза и излиза възможно най-малко въздух. С другата (свободната) ръка натискаме мехчето. При натиск въздухът от вътрешната му страна се изтласква навън. А при отпускане то засмуква въздуха от плика обратно в себе си, защото във вътрешността на мехчето има пружина, която го връща в отворено положение. И така натискаме и отпускаме вакуумната помпичка няколко пъти, докато изтеглим целия въздух от плика. Ще познаем, че сме достигнали този момент, когато мехчето започне се натиска вече мн. трудно и накрая стои съвсем свито заради действието на вакуума. А същевременно фолиото на пакета е прилепнало плътно към опакованите продукти.
Херма 01 – български уред за вакуумиране на храни
Тогава внимателно изваждаме иглата от плика. Същевременно притискаме с пръст към отвора на пакета отсрещния му слой полиетилен – за да не навлезе отново въздух. Заглаждаме внимателно мястото около отвора (да не се образуват бръчки) и залепваме здраво, чрез притискане, с предварително подготвени лепенки тиксо.
Нека накрая да проверим пакетите. Ще вакуумираме отново, ако някъде пак е навлязъл въздух. Може да стане поради 3 причини: 1) неплътно залепен отвор с тиксо, 2) некачествено направен шев с херметизатора или 3) дефект в самото фолио.
Така хранителните продукти, веднъж затворени в херметично заварен плик, а после и вакуумирани, не изсъхват и не променят вкуса си, защитени са от влага, замърсяване и заемат по-малко място.
Само да добавим, че след 50-ина направени шива херметизаторът трябва около 30 мин. да почива. Не трябва и да се включва (да се натиска капакът), без между гумения уплътнител и реотана да има полиетилен. Силното и плътно натискане върху капака прави шева качествен – ако натискът не е достатъчен, се получават мехури.
За здравината на шева съществена роля играе и тефлоновото покритие на реотана в основата. Тефлонът издържа на висока температура, но въпреки това максималната продължителност на 1 натискане (т.е. нагорещяване) не може да бъде повече от 5 – 6 сек.
Микропрекъсвачът може да се включва само чрез притискане с капака, по никакъв друг начин. Това ще повреди тефлоновото покритие на реотана.
Когато размразите продуктите обаче, трябва да имате на какво да ги сготвите. Ето:
Sandacite.BG продължаваме темата с ЕР 73 от 1973 г. – следващия български електрически скутер!
Български електрически скутер ЕР 73
Нашият сайт за история на българската техника редовно Ви запознава с най-интересните родни технологични архиви. Миналата седмица ви показахме и първия български електрически скутер ЕлРо 72 от 1972 г. Никой друг не отбеляза половинвековния юбилей от появата му.
Ако помните, оставихме конструкторите да проектират наследника му и ето как се развиват нещата по-нататък.
Както беше и при първия модел, разработването на оловната акумулаторна батерия е възложено на Централната лаборатория по електрохимични източници на ток (на колектива на инж. Д. Арнаудов), а елeктродвигателят – в Института по електропромишленост, на инж. Г. Атанасов и сътрудниците му. Този път външния вид ще направи известният дизайнер инж. Петко Мишев (от Центъра за промишлена естетика), създал изгледа и на някои автобуси Чавдар.
Новият скутер се нарича ЕР 73 (лесно го разшифроваме) и заимства от предшественика си малко от решенията. Дизайнът и конструкцията са обновени и максимално опростени. Той тежи 55 кг (заедно с акумулаторната батерия), а базата му е 980 мм. Височината на седалката може да се регулира с винт. Гумите са по-тесни – 2,5 х 8″, пневматични (помпат се).
Български електрически скутер ЕР 73
Скутерът ЕР 73 се захранва, разбира се, от батерията, която вече е една, но с 24 волта напрежение. Зад елeктродвигателя пък е изведен конектор, за да може тя удобно да се зарежда от токоизправител в домашни условия, без да се сваля. Батерията има капацитет 55 Аh и позволява 48 км пробег при 10-часов режим на зареждане. Тя тежи 25 кг. Елeктродвигателят има 0,25 kW мощност и прави 4000 об/мин.
От какво е изработен ЕР 73? Този път не се използва стъклопласт. Фарът, калниците, двата странични капака и тези над елeктродвигателя и акумулаторната батерия са от тънколистова стомана. Капакът над батерията е с оребрено покритие – дава място за чанти, торби и мрежи (както при макета на ЕлРо 72) – а отстрани тя е открита. ЕР 73 е представен на изложбата ,,Дизайн в машиностроенето“ в Съюза на българските художници през юни – юли 1974 г.
Ето и как се задвижва вторият български електрически скутер. Отдясно е разположена двустепенна верижна предавка с велосипедна верига (втулко-ролкова). 1-вата степен предава въртящия момент от елeктродвигателя до междинния вал (поставен под двигателя и изнесен малко назад), а 2-рата – от вала към задното колело.
В главината на това колело се намира 2-степенен планетарен редуктор с директна и понижаваща предавка. При тръгване и ускорение включваме 2-рата, а при пътуване се ползва 1-вата. Предавките се превключват с двураменен лост, който е до левия педал и се достига също с крак.
Български електрически скутер ЕР 73
ЕР 73 също се управлява лесно. С двураменния лост включваме понижаващата предавка в задната главина. После завъртаме секретния контактен ключ зад фара и така подаваме напрежение към оперативен ключ, монтиран до дясната ръкохватка на кормилото. Когато задействаме ключа, скутерът тръгва и започва да ускорява.
Светлините пускаме също със секретния ключ. Понеже и ЕР 73 е предвиден за кратки градски пътувания, фарът има само светлини за близко разстояние. На лявата кормилна ръкохватка има звънец, ако някой препречва пътя ни.
Ускоряването завършва при достигнати около 15 км/ч и тогава ключът се изключва, за да се включи директната предавка. С нея скоростта при пътуване е 20 км/ч.
Как да спрем? ЕР 73 има предна и задна челюстна спирачка с жила (като на велосипед), с действие върху колелетата. Натискаме двата лоста от двете страни на кормилото, като оперативният ключ пак трябва да е изключен, и сме готови. Скутерът има и степенка за удобно паркиране.
Благодарим Ви, че заедно уважихме двете забравени, но много приятни български зверчета. Следете ни за още родни технологични архиви.
А тук е и първата част на историята, ако сте я пропуснали ==>
Sandacite.BG отбелязваме 50 г. от създаването на Първия български електрически скутер!
Първият БГ електрически скутер– макетът
Днес електроскутерите са много модерни, но те присъстват в България доста по-отрано, отколкото предполагаме. Знаете ли, че още преди половин век е имало и наши електрически скутери? Ако не, хайде да отпразнуваме юбилея заедно. Това е много важен момент за българската технологична история.
През 1972 г. в Научноизследователския институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) е конструирано първото БГ двуколесно (едноместно) превозно средство с ел. тяга – ЕлРо 72 (или РоЕл 72 – от Ролер електрически) за градски пътувания. Сътрудничат и специалисти от Научноизследователския институт по електропромишленост (ИЕП) и Централната лаборатория по електрохимични източници на ток към БАН – заети съответно с електродвигателия и батерията.
Първата снимка в статията ни показва външния вид на точно този прототип – тя е също от 1972 и двуколката в нея е наречена ,,електропед“. Дизайнери са инж. Петър Ходжов, Стефан Начков и Йохан Веляотс от Центъра за промишлена естетика (ЦПЕ). Там НИПКИДА възлага дизайна на прототипа ЕлРо 72 и за целта първо е изработен този макет. Приликите с велосипед са очевидни – напр. пътникът достига спирачките чрез лостове на кормилните ръкохватки. Виждаме, че дизайнерите, пак по аналогия с велосипедите, са му сложили отпред надпис Balkan, но двуколката не стига до известния ловешки завод, който ги произвежда.
По-долу виждате и първия произведен образец. ЕлРо 72 се захранва от 2 бр. 12-волтови оловни акумулаторни батерии с общ капацитет 150 Ah (2 x 75Ah). Електродвигателят му има номинална мощност 0,6 kW и прави 4000 об/мин. Скутерът тежи 52 кг, а с двете батерии и пътника – до 167 кг.
Първият БГ електрически скутер – реален образец
Ето и първата специфика. За да се движи скутерът с различна скорост при един и същ двигателен момент, електродвигателят трябва да прави различни обороти. Затова батериите са свързано успоредно и последователно чрез контактори. Така, при захранващо напрежение 24 В двигателят черпи ток ~30 A.
Потегляме, като първо поставим и завъртим секретния (контактен) ключ зад кормилото – с него подаваме захранване. Сетне трябва да завъртим дясната кормилна ръкохватка, която действа като контролер. След като потеглим, може да сменяме скоростите с нея (като ръчката за газ при мотоциклетите). Те са две – според това дали се използва успоредното или последователно свързване на батериите. Успоредното свързване се използва при отегляне, понеже позволява електродвигагелят да развие по-голял въртящ момент при по-ниски обороти (1-ва скорост). След като достигнем ускорение, може да превключим с ръкохватката на последователно свързване, където двигателят достига по-високи обороти. Това положение използваме при пътуване.
Максималната скорост на първия български ел. скутер е 30 км/ч, като с нея пробегът е около 70 км. Разполагаме и с фарче. Имаме и звънец, ако застрашаваме някого на пътя.
ЕлРо 72 има гуми 3,5 х 8″, пневматични (помпат се). Задното окачване е твърдо, а предното – шарнирно, с вилка със сумарен ход 40 мм. Рамата е изградена от стоманени шевни тръби. За да се олекоти скутерът, страничните плоскости са от стъклопласт. Това говори за стремежа конструкцията да е актуална за времето си.
Първият БГ електрически скутер – реален образец
Българският скутер се задвижва чрез двустепенен редуктор с предавателно число 5,06 и верижна предавка с пред. число 2,1. Ползва се велосипедна верига. Редукторът е нужен, защото само с верига не може да се постигне общото предавателното число 10,37 на ЕлРо 72. За да може да пестим енергия, като изключим ел-двигателя и се движим по инерция, на изходния край на редуктора има муфа със свободен ход.
Как спираме? Чрез 2 барабанни феродови спирачки. Спирането става, като върнем ръкохватката и с два лоста (по една на всяка кормилна ръкохватка) и жилата им предизвикаме силно натягане на спирачните челюсти към барабана на всяко колело.
Управлението на ЕлРо 72 е просто и лесно, а шумът – почти никакъв. Скутерът е успешно изпитан пробно, но конструкторите смятат, че трябва да се внесат промени в акум. батерия, електродвигателя и дизайна. Как са го направили и какво е станало, ще видим в следващия епизод. Благодарим Ви, че заедно празнуваме този юбилей!
А междувременно ето Ви още български авто-мото приключения:
Разгледайте първата българска машина за хот дог в Sandacite.BG!
Първата българска машина за хот дог
Йее, ако знаете какво намерихме! Не е нещо високотехнологично, но в културен план е чудесна находка! Знаете ли, че и преди 1990 г. у нас хората са можели да си хапват ,,вражеските“ и ,,капиталистически“ хот дози, като даже са имали възможност да си ги приготвят сами в домашни условия! За тази цел трябва да използват уреда, който е на снимката по-горе.
Както виждате, става дума за метален постамент с едно стърчащо нещо отгоре. Това е най-важната му част – шишът, на който нахендряте хлебчето, та да се затопли то хубаво отвътре. Той отвътре е кух и съдържа нагревател, а за металната основа е захванат чрез тези четири здрави винта:
Първата българска машина за хот дог
Ако отворите уреда, ще видите двете жици от електрозахранващия кабел, които след преминаване през лустер клема влизат в тръбата на шиша. За него отиват 100 вата мрежова мощност.
Най-отдолу българската соцмашина за хот дог има гетинаксова основа, стъпила върху четири гумени крачета:
Първата българска машина за хот дог
Щепселът е от обикновените ,,варненски“, производство на ССБ (Съюз на слепите в България) Варна.
Ето и табелката на уреда:
Първата българска машина за хот дог
Както се вижда, е произвеждан в софийския завод Електроника след 1980 г. Този е произведен 1984 г., но знаем и един друг, който е от 1982-ра.
Силата на тока е 0,5 А, но виждате ли кое е интересното? За да не се използва ,,неправилното“ название ,,хот дог“, тогавашните български маркетолози са нарекли машината ,,домашен уред за сандвичи“! По подобие на първите предлагани по заведенията пици в България, които навлизат у нас в края на 70-те години, но тогава ястието не е наричано пица, а ,,гарнирана пита“. :)
Чували сме и за такъв с два шиша, което означава, че вероятно е предназначен за заведения, но не сме го виждали с очите си. Със сигурност има обаче произвеждана двойна кафемашина на име Плевен от комбината Електрон Плевен, та защо да няма и двоен уред за хот дог?
А пробвали ли сте да направите българския специалитет ,,хот дог с кебапче“? Това американец ако го види, ще получи културен шок! :D
Ето и още нещо интересно от старите кухни. Такава пералня виждали ли сте?
Рядко нещо акостира в Sandacite.BG – вести за български електроуреди Едисон от времето на Царство България!
Електрически уреди Едисон– реклама
От дълги години сме свикнали да свързваме българската битова електротехника с периода на 50-те, 60-те и след тях години на ХХ век. Тази представа обаче е доста непълна! Един по-внимателен поглед в архивите може да ни каже, че поданиците на Царство България (до 1946 г.) също са можели да се радват на удобствата на електрическите уреди.
Така например, фирмата ,,Електротехническо бюро Едисон“, основана в София през 20-те г., е един от най-големите производители на готварски печки, единични и двойни котлони, ютии, кафеничета, поялници, чайници и други електродомакински джаджи. Към това производство фирмата се насочва през първата половина на 30-те. Вижте примерно какво казва рекламата на тази отина печка: ,,За модерната домакиня Електротехническото бюро ,,Едисонъ“ е създало модерно електродомакински апарати!“. И как е поставена върху масичка – да е по-удобно:
Български електрически уреди Едисон – реклама
Днес ще се занимаем именно с едно от техните изделия.
Наскоро в колекцията ни от българска техника попадна ето тази електрическа кана. Тя служи за затопляне на вода – най-често за правене на чай напр. Първоначално я помислихме за производство на Елпром Варна, но когато я обърнахме, видяхме от обратната страна набита с горещо желязо издължена ромбоидна емблема с надпис Edison в нея, а по-долу електрически данни: 150 V, 500 W. (Ако някой се интересува защо напрежението е такова, може да прочете после статията най-долу под тази.) Ако реотанът в един момент изгори и трябва да го смените, ще трябва да развиете ето тази гайка, за да достигнете до него.
Българска електрическа кана Едисон
Единственото ни колебание да провъзгласим каната за безапелационно българска беше, че емблемата Edison не изглеждаше така, както на рекламите на фирмата от 1936 г., които виждате тук – при тях шрифтът е друг и надписът не е вписан в ромб. Но имайте предвид, че в онези години понякога се случва една фирма да изобразява емблемата си по различен начин – това е видно при радиоприемниците напр.! А също така обърнете внимание на дръжката и скобите, с които е захваната – при нашата кана и двете неща са практически идентични с тези на сниманата в ето тази реклама кана:
Български електрически уреди Едисон – реклама
Затова сметнахме, че каночайникът е на същия производител, с чиито реклами сме изпъстрили тази статия, макар и точно него да го няма на тях.
Сега да разгледаме по-подробно ,,,улова“. Електрочайникът е произведен през втората половина на 30-те години (иначе най-вероятно щеше да присъства на рекламите, които видимо показват продукцията до 1936). Състои се от ламаринено тяло и бакелитена дръжка. Под дъното се крие реотанът, чиийто два извода са свързани към щифтове за присъединяване на щекер и излизат извън тялото на каната. Кабела го нямаме, но най-вероятно е бил от онези с платнена оплетка – така се правят в онези години шнуровете. Иначе формата на щекера към гнездото му е същата:
Българска електрическа кана Едисон
Отгоре излятото закръгление, което играе ролята на дръжка, не е бакелитено обаче, затова може и да ви изгори, ако металът много се е загрял:
Български електрически чайник Едисон
Отвътре, между другото, си намерихме паричка – 10 стотинки от 1883 г.:
Български електрически чайник Едисон
Това е, в общи линии, тази поредна наша находка от времето на Царство България. Поначало се стремим да намираме и търсим колкото се може повече техника от този период, за да стане ясно, че и тогава у нас е имало техническа промишленост и хората са ползвали нейните изделия! :)
Вижте в Sandacite.BG как са се ползвали електроуредите у нас след прехода от 150 към 220 волта напрежение!
Български понижаващ трансформатор
Така, значи каква е работата… Всички, които четете нашия сайт, със сигурност сте забелязали, че голяма част от българските електроуреди от 50-те г. са произвеждани за работно напрежение 150 волта, а за някои казваме, че имат и 220-волтови версии (отоплителната печка ЕПОЛ напр.). Причината това да е така е, че наистина 150 волта е било напрежението на битовата електрическа мрежа по времето, когато тези уреди са пускани на пазара. Просто това е стандартът, въведен от белгийското ,,Електрическо дружество за София и България“, което от 1908 г. откупува концесия от предишния концесионер на електрификацията и се заема да продължи започнатото. Белгийците електрифицират София-град и някои царски резиденции (като Царска Бистрица) заедно с курорта Боровец. Стойността 150 волта е породена от това, че Едисоновите лампи са с въгленова жичка и могат да работят максимум до 150 волта. Едва по-късно се появяват и лампи от същия вид, които могат да работят и с по-високо напрежение. И така дълго време битовото електричество на някои места у нас е с напрежение 150… Не навсякъде обаче, защото напр. във Варна има 120 волта за осветление в домовете и 210 волта за ателиетата. Отделно пък, че в някои градове е имало даже и 220 волта още от 1920-те години. Затова е най-правилно да кажем, че в България до 1960-те различните градове са имали различни напрежения в зависимост от избрания производител на електроцентралата.
След 1944 г. настъпва време на ускорена електрификация на страната, строят се много ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, развива се изключително много градоустройството – усвояват се нови, незастроени дотогава територии, а това влече след себе си много консумация на електроенергия. Затова в органа ,,Енергохидропроект“ решават, че е необходимо вече недостатъчното битово напрежение 150 В да се замени с 220 и 380-волтово, което и завършва до 1964 г. Това е само свръхкратко изложение на електрификационната история на столицата ни от този период – само колкото ни е необходимо, за да пристъпим към същината на историята. Повече можете да намерите в специализираните книги по темата.
Всичко това добре, но през 50-те г. хората са накупили вече немалко количество електроуреди, които не биха могли да работят с новото по-високо напрежение – то ще ги извади от строя веднага. Е, какво – да ги изхвърлят ли? Нищо подобно, разбира се!
Признаваме си, че винаги сме се интересували как точно се е ползвала Първата българска пералня, да речем (1953 г.) след преминаването на новото напрежение. Още отдавна разбрахме, че с трансформатор, но какъв точно?… Един рядък късмет ни помогна да си отговорим докрай на нашите въпроси.
Български понижаващ трансформатор
Това е понижаващ трансформатор, пуснат в производство от ТПК Строител София и предназначен специално, за да осигури обратна съвместимост на по-старите електроуреди с новия стандарт. Много е просто! Включвате кабела на уреда в мрежата, а в останалото свободно гнездо с надпис ,,150″ включвате кабела на любимото си старо нещо – тостер или каквото е там (така де, те са го наричали ,,сухарник“ тогава). И това е! Може да захранва консуматори с мощност до 600 вата.
Български понижаващ трансформатор
Досега не сме виждали такъв, обаче серийният номер сочи, че този е 2690-ият произведен – което значи, че със сигурност ги е имало много. Просто след това са поизчезнали явно… Този тежи няколко килограма и си има отгоре удобна дръжка да се носи. :) Не загрява особено при работа, а си конструкторите са се постарали да го охладят – я колко вентилационни отвори си има!
Имало е и други методи за понижаване на напрежението до 150 волта, така че да може да се ползва от по-старите уреди. Един такъв е да се включи кондензатор между два края на кабела, която разделя кабела, включен в контакта, от този на устройството. Има и специална формула, по която се изчислява какъв трябва да е капацитетът на кондензатора – често над 40 микрофарада. обаче това е бил рядко използван метод, защото цялото това представлява открита инсталация и опасността от токов уред е съвсем истинска.
А на вас известни ли са ви други методи, които хората са използвали, за да употребяват своите 150-волтови уреди?
Този траф дойде в комплект с едно друго чудо, за което тия дни ще Ви разкажем, само да свършат едни патаклами, с които се занимаваме. Чао засега! :)