Добре познат и високоуважаван е колекционерът на ретро техника Антон Оруш. Напоследък той се стреми да разшири дейността си в тази област и да не е само колекционер на стари радиоапарати, телевизори, грамофони и т. н. След главоломния успех на онлайн архива на списание Космос, който Оруш пусна в своя сайт Сандъците.нет, напоследък виждаме все по-причудливи технически артефакти от мустакатия колекционер – какви ли не български електроуреди на 150 волта, което ще рече, малка колекция ретро техника от 1950-те години. На повечето от тях виси етикетът първото българско… Да не говорим за представителната извадка от печки Мечта, перални Перла и прочее познати ни кухненски приятели от близкото минало. Освен това, шушука се за нов цифров мегаархив на техническо списание, който слух Антон отрече. Но той направи това толкова двусмислено, че за всички стана ясно, че някаква нова изненада се готви.
То като че ли няма какво да прочетете и сега дори в раздел Литература на сайта – неколкостотин заглавия само старотехническа литература.
От заглавията на последните публикации ясно видима става патриотичната ориентация на съдържанието – всичко е, ако не първо българско, то поне българско. Това е в съзвучие с политиката на Българския портал за стара техника да запознава потребителите си с познати и непознати артефакти от от българското техническо наследство. И то по всякакви начини – с фотографии на цели апарати, с книги, схеми, данни, документация, периодика…
Явно бълваната в момента продукция е резултат от обявеното преди близо четири години намерение за създаване на единна и мащабна колекция, която чрез различни средства да даде представа – къде вкратце, къде по-всецяло – за развитието и историята на българската електроника и електротехника, преди всичко от битовия й сегмент.
На цялата тази колекция най й приляга все пак етикетът – колекция стара техника.
Какви ще бъдат следващите ходове на Мустакатия? За да сме наясно – нека да следим редовно Сандъците.нет.
Имаше и такова нещо навремето в България – Техническо и научно творчество на младежта – ТНТМ. Често пъти оттам излизаха изключително интересни и пригодни за практическо употребление разработки, които впоследствие намираха приложение в бита на хората.
Едно такова чудесо ще Ви покажем и днес. Става дума за ей това самоделно акумулаторно зарядно. Навремето зарядни за акумулатори са правени и в Завода за токоизправители в Перник, но някой тук за домашно се е постарал. :)
Тук е включено към мрежата, та да му светне глимката :)
Доста се изкушавах да се здрависам яката с трансформатора, докато зарядното работи :)
Утре ще имам още едно участие – в Часът на Милен Цветков по Нова тв. Основната тема ще бъде, разбира се архивът на списание Космос. Но явно ще си поговорим и за други неща около сайта и колекциите.
Начален час на предаването: 00:00 ч., Нова тв. Дата: 07.ХІ.2014 г., петък.
Припомняме Ви, че същия ден (утре, петък) може да слушате Антон Оруш и по БНР от 21:30 ч. в предаването ,,Аларма“.
Петък, 21:30 ч., можете да ни слушате по БНР, програма Христо Ботев, в предаването ,,Аларма“. Основателят и администратор на Сандъцитe – Българският портал за стара техника, Антон Оруш, ще говори за новоизготвения цифров архив на списание Космос, както и за други проекти на сайта като цяло.
И така, драги приятели, ето го и него, най-сетне, след 300 зора и мъки да намеря оставащите ми 3 броя. София, ЦК на ДКМС, 1985-1990 г. Формат: DjVu. Отворете тази тема в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=37&t=4255
Компютър за вас Kompyutar za vas
Напълно 100 % пълен, от брой 1`85 до 9-10`90 (брой 11-12`90 не е излизал никога).
Библията на българската компютърна периодика от времето, когато имаше български компютри и приложения за тях.
Под ,,телевизор Кристал“ най-често разбираме атрактивните черно-бели модели 53 и 59. Но има още един кристал – цветен, че даже и с дистанционно управление.
И такаа, драги приятели, дойде време за нашата изненада за Вас!
Списание Космос архив
След цял месец и половина носене и скeниране като гламави, накрая виждате нашия подарък – нов, абсолютно 100% пълен и комплектен онлайн-цифров-дигитален-електронен-и-какъвто е още там архив на култовото списание Космос! Цели 300 и кусур броя, колкото са си били винаги, минали през всички превратности, които не отминаха и издателското дело. Заедно с всички (над 100 са май) приложения ,,Библиотека Космос“, освен това с различните карти, Панорама ,,Космос“, други приложения и т. н. – всичко това е стъкмено на едно място, в удобен за теглене формат.
Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата на Sandacite– Сандъцитевъв Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite – за да достигнем до повече хора.
За тези, които не знаят, ще поясним, че списание Космос е легендарно българско научно-популярно и техническо списание, излизало от 1962 до 1994 г., превърнало се в емблема на любопитството и любознанието за две поколения читатели. Като е Космос – наистина е Космос! В него са се публикували материали за астрономия, психология, различни клонове на техниката, история, археология, етнография, морско дело, различни обществени науки, любопитно, неизвестно, занимателни рубрики и какво ли още не! Нещо повече – списание Космос има заслугата да представи за пръв път на българския читател доайените на техническата фантастика Айзък Азимов, Артър Кларк Хайнлайн, Саймък. И само те да бяха…
Ето повече за него от тази нелоша статия в Уикипедия – ЦЪК!
Списание Космос архив
Сега, малко пояснения за поредността на броевете – през кои години колко броя и приложения на сп. ,,Космос“ са излизали. За да няма мрънканици от типа на ,,ама защо от 1993-а са само 7 броя“ – напротив, скенирано е, смея да кажа, всичко, което е издавано като броеве и приложения. Търсил съм като кърт, но накрая имА смисъл. :)
Та картинката е следната:
1962 – 6 броя, започва от юни
1963-1988 – 10 броя годишно
1989 – 12 броя годишно (в края на 1988 г. ,,Космос“ е обединен със сп. ,,Наука и техника за младежта“ и поради това обемът нараства на 98 страници)
1990 – 6 броя (вторите 6 не излизат поради липса на хартия и отказ на ДП ,,Георги Димитров“ да се ангажира с по-нататъшния печат на списанието поради големия му обем и тираж)
1991 – 10 броя
1992 – 3 броя
1993 – 7 броя, като І брой е от юни месец, а ХІІ брой – от декември
1994 – редовни 12 броя
От 1964 до 1975 излизат малки книжки – приложения – фокусирани върху точна тема, или приключенски разкази, такива за експедиции и т. н. След 1975 г. въпросното приложение е вградено в списанието, ето защо обемът нараства от 48 страници на 64
Останалите карти, плакати, панорама ,,Космос“ и пр. приложения са разпространявани през 60-те г.
Списание Космос онлайн
В този смисъл, който Ви казва, че от примерно от 1990 г. има повече от 6 броя, от 1991 – 12, от 1992 – повече от 3, от 1993 – повече от 7 и т. н., Ви лъже съзнателно или несъзнателно.
В миналото списание Космос е пускано в електронен вид, но в силно редуциран обем (не повече от една четвърт от броевете), а от различните приложения и книжки нямаше нито една. Това означава, че такова начинание не би могло да представи Космос в цялото му разнообразно великолепие на теми и обхват. Някои броеве от този архив са използувани и тук… но е надградено твърде много – на практика останалите 80 % от броевете и приложенията.
Настоящият архив, изпълнен от Направлението по БСК и Направлението по АКД към ЦТПР, си поставя за цел да представи за пръв път в българското интернет пространство абсолютно всички броеве и различни приложения на списание Космос, без каквото и да е изключение. Трудностите пред намирането на броевете (специално на тези след 1990 г.) бяха твърде много, но работата се вършеше с патологичен ентусиазъм, защото знам, че удовлетворението и благодарността на нашите потребители е най-голямата награда за нашето усърдие.
Дължа благодарност на Университетска библиотека ,,Климент Охридски“, които ми помогнаха с намирането на двадесетина от броевете, тъй като въпросните номера липсваха дори и в моята лична колекция.
За пръв път вече всеки има възможността да се наслади на тази чудесна колекция, която посвещавам на Вас – нашите потребители – част от културната българска общественост.
Sandacite.BG ще продължи и в бъдеще да Ви представя най-интересното и непознатото от българското научно-техническо наследство.
