8 септември 2015 беше един от най-приятните дни за мен, защото проведохме ІХ среща на сайта или форумна среща – който както желае. Нямахме претенциите да бъде национална, но, разбира се, тя беше отворен акъм всички приятели на Сандъците от страната.
По този начин отбелязахме осмия рожден ден на Българския портал за стара техника.
Хората идваха и си отиваха, престояваха за различно време, дори имаше и един човек, когото срещнахме случай, но на път за друго събитие. Той поседна и поговори с нас, обаче не пожела да се снима – уважаваме това му право.
В центъра на разговора беше инж. Васил Бояджиев – vvb – който разправяше надлъж и нашир истории из многогодишния си опит с различни видове усилватели, предимно лампови. Освен човек на ,,ти“ с тази материя, Васко е и остроумен събеседник, гръмогласен разказвач на вицове и бохем и винаги е удоволствие да го слушаш. Да не говорим пък, че има и доста опит в озвучаване на най-известните български рокбанди:)
национална-форумна-среща
Димитър Бадаров – Ориго и Александър Димитров – Новобранеца обсъждаха също теми из приложната електроника, но по-скоро реализацията на схеми. В един момент така се бяха унесли в разговора си, та не усетиха, че всички млъкнахм еи ги слушахме.
Станислав Запрянов този път изневери на любимата си тема – електродигателите– и се впусна в обсъждането на крайните стъпала на германския черно-бял телевизор ,,Щадион“. Ориго зададе и интерес въпрос-загадка относно гетерана унгарските радиолампи Тунгсрам.
Малко след началото към нас се присъедини и още един участник, чието име няма да тспоменем, тъй като той не пожела това. Но ще отбележим, че той е маниак на тема автомобили, произведени в България. А също така протежава и една от най-големите колекции от такива. Кой знае, може би е и най-голямата. :)
Около нас играеха деца, които се замеряха със захарен памук :)
захарен-памук
Моя милост повече слушаше и гледаше да не прекъсва събеседниците, както подобава на домакин. :)
Много хора ми писаха, че искат да присъствуват, но не живеят в София и нямат възможност да дойдат, а някои бяха възпрепятствувани от служебни ангажименти в последния момент. Разбира се – следващия път се надяваме, че ще ги видим. :)
За следващата година и въобще занапред пожелавам още много интересни публикации в сайта и форума, а аз лично ще положа усилия да осигуравам колкото се може повече интересни материали из историята на българската техника.
Български радиоапарат Пионер + схема и описание в Sandacite.BG!
Известният ІV-класен радиоприемник Пионер е един от най-известните български радиа въобще. Той е монтиран в бакелитова кутия и се произвежда в няколко различни варианта (примерно и батериен вариант – тоест с батерийни лампи D серия).
Български радиоапарат Пионер + схема и описание
Това е оригинален кашон от старо радио Пионер:
лампово-радио-пионер
Скалатае с механизъм, подобен на часовниковия. Пред говорителя бакелитът е оребрен и пригоден да служи като резонатор.
стар-радиоприемник-пионерстар-радиоапарат-пионер
По същество това е трилампов суперхетеродинен приемник. Настолният му вариант е с лампи от U серия, а впоследствие се появява и батериен. Поставени един до друг, отпред те не се различават.
батериен-пионер-1батериен-пионер
Радиоприемникът Пионер има превключвател между средни и дълги вълни.
Говорителяте 15 см в диагонал, коъто е българска разработка и се захранва само с 220 волта.
След 30-годишно прекъсване България отново ще има велосипеди „Балкан“,
пише сайтът Ботевград.ком. Култовите детски колела, наричани „балканчета„, се завръщат на пазара. Те са символ за поколения българи, родени преди 80-те години на миналия век. След 30-годишно отсъствие познатото возило идва с модерна визия и възможност за сгъване. Възкръсването на марката велосипедие по проект „Назад към корените“ на ловешката компания Балканвело.
Дали родното производство ще се наложи на европазарите, времето ще покаже, но със сигурност ще върне много спомени на българите. Целта на производителя е да пренесе добрите български традиции в бъдещето.
Велосипедите „Балкан“ започват да се произвеждат през 60-те години и бързо се превръщат в хит на пазара.
Произвеждат се в легендарния завод Балкан Ловеч, където се произвеждаха и българските Москвичи.
През 60-те, 70-те и 80-те години това бяха кажи-речи единствените колела заедно с руските „Школник“. След промените през 1989 г. производството на „балканчетата“ спира и велосипедите от тази марка се превръщат в антикварна ценност и ценатаим понякога се покачва прекомерно.
Слаботоков завод Климент Ворошилов в София – в състава на Научно-производствения комбинат по далекосъобщителна техника в София. Създ. 1949 чрез обединяване на всички слаботокови предприятия в София (Те-лефонно-телеграфна ф-ка, „Радиопром“, „Родно радио“, „Ринг“ и др.). Построен е през 1949 с помощта на СССР. Първоначално произвежда радиоприемници, телефонни апарати, автомат. телефонни централи, нискочестотни усилватели, електромери, стрелкови измервателни уреди (амперметри, волтметри). Последователно се усвоява производството на електромед. техника и телевизионни приемници (1953—57), ултракъсовълнови радиотелефони (1961—65), ултракъсовълнови радиостанции и проф. радиоелектронна апаратура (1966—70). На основата на „К. В.“ се създават 11 самостоятелни предприятия на слаботоковата промишленост в България (1960) Телефонното производство се обособява в самостоятелен Завод за телефонна и телеграфна техника в София (1963), производството на радиоприемници преминава към Радиозавода във Велико Търново (1966), на специални (транзи-сторизирани) ултракъсовълнови (УКВ) радиостанции — към завода за ултракъсовълнови станции „М. Антонов“ в гр. Гоце Делчев (1974), а монтажът на телевизионните приемници— към Завода за телевизори и радиоприемници (до 1976 Радиозавод) във Велико Търново (1977). След извършената специализация „К. В.“ произвежда радио-релейна апаратура, уплътнителни телефони системи за симетрични и коаксиални кабели по лицензия и резервни части за тях, пром. телевизионни установки. След реконструкция и модернизация (1974) производството е с елементи на автоматизация и поточна организация и се из-вършва по съвременни технологии. Бъдещето на завода е в производството на далекосъобщителна и проф. радиоелектронна апаратура. Коопериран е с ок. 30 предприятия. Изнася далекосъобщителна апаратура (радиорелейна и уплътнителна) за СССР, ПНР и ЧССР. Орден „Г. Димитров“ (1974).
Енциклопедия България, т. ІІІ (И-Л), издателство на БАН, София, 1982 г.:
–-
Разказ на инж. Димитър Лулчев за СЗ Кл. Ворошилов:
,,Годината е наистина 1949 г. и завода е открит през м. ноември. Във всички документи, които имам, дата не се цитира. Видно е че са бързали да го открият преди 50 г. Интересно е да се знае че преди СТЗ К.Ворошилов през 1947 г.работи държавно предприятие Радиопром. В същата година 1947 г. е създадено автономно смесено предприятие „Синдикат електрическа промишленост ЕЛПРОМ“ със седалище София. Първи директор е инж. Н. Белопитов. След национализацията от 23.12.1947 г. то е преобразувано в ОЕП „ЕЛПРОМ“ с годишно производство от 2713 приемника. Когато през 1947 г. месец ноември е открит СТЗ К. Ворошилов по проект от руски завод, в него са обединени Т.Т.Р. фабрика, Радиопром, Родно радио, Ринг и др. За времето това е било най-крупното организирано индустриално производство в един голям и модерен за времето завод. Първите произведени приемници в този нов завод са -Ворошилов 504 и 506, като шасито на втория се е вграждало в усилвателните уредби.Интересно е да се знае какво се е произвеждало в този завод: 1949 1950 1951 1952 1.Радиоприемници 2.7 х ; 8.1х ; 5.9х ; 11.3 х 2.Телефони 14,1х ; 16,9х ; 6,6х ; 20,4х 3.Н.Ч усилватели –– ; –– ; 0,194 ; 0,729 4.Електромери –– ; ––-; 19,2х ; 34,5 5.АТЦ-в хил. линии –– ; 0,6 ; 1,8 ; 1,2 Въпросът на колегата ме накара да прочета различни сайтове по въпроса. Написана е информация, която не засяга развитието на завода а само отделни изделия които са произвеждани.Целия ми съзидателен живот е преминал в този завод.До ден днешен при мен идват по-стари колеги които са ръководели тази структура и се чувствам задължен да напиша малко от историята на този завод, комбинат и какво ли още не е бил през своето съществуване.“
дсо-елпром-софияслаботоков-завод-софия
Лога на ДСО Елпром София и на СЗ Кл. Ворошилов София
Инж.Петър Тотев написва една статия „Радиоприемниците-от бакелита до лидерство в СИВ“.
Той описва как е работил Радиопром, който е бил замислен като производсвен цех към Радио София.Имало е няколко работилнички за зглобяване на радио апарати.Срещу Пирогов се е намирало и инжинерна работилница с няколко цеха.До тях се е намирала и фабрика за телефонни апарати и телефонни центрами.Цитат.“Веднъж дойде правителствен пратеник и ни предложи да отидем там.Трайчо Костов беше дошъл, той ни приканваше и накрая каза:Абе каквито и да са ви съображенията, до еди-кога си трябва да се пренесете в новия Слаботоков завод „Ворошилов“.И така стана.Когато отидохме в Радиозавода, първото ми впечатление беше, че в първи цех нямаше паркет и беше студено.Местехме се през зимата, беше януари и посред цеха, който беше около хиляда кв.м., бяха натрупани остатъци от дървени кофражи и бяха запалили огън.Това са ми първите спомени. „Какво се е прозвеждало в първата година. Завода е на три етажа и е имало четири основни производства. Първи цех-радио .Втори цех – елефония.Трети цех-електромери.В друг цех-електроизмерителна техника.
производство-на-телевизори-в-българия
Когато ходих в дома на П. Тотев той пишеше книга спомени.Разговаряхме за годините когато аз съм постъпил на работа а той ми обясняваше той кога е започнал.Четейки сега тези негови редове ,разбирам защо никъде няма написана дата на откриване. Не е лошо да Ви запозная с имената на конструкторите на първите приемници: инж.Георги Георгиев, Григор Романов-с който съм много близък приятел, М.Фачев, Т.Тодоров, Р.Райков
Колеги ,това което Ви пиша е на базата на лични контакти и подарената ми книжка като участник в едно честване в НДК през далечната 1974 г.25 ГОДИНИ СЛАБОТОКОВ ЗАВОД „КЛ. ВОРОШИЛОВ“
На страниците на нашия сайт можете да разгледате преглуеди на много от продукцията на завода.
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Завод за голямогабаритни металорежещи машини Перник
В състава на Комбината за агрегатни машини и металорежещи машини с програмно и цифрово-програмно управление за призматични детайли в София.
Създаден е през 1970 г. на основата на производството на тежки металорежещи машини и машиностроителния завод ,,Струма“ в Перник. Произвежда универсални стругове С-13-МВ.
Организацията на производството е предметна. Около 70 % от детайлите за монтаж заводът получава по линията на кооперирани доставки от други машиностроителни заводи в България. Обемът на общото промишлено производство през 1978 г. е увеличен над 4 пъти в сравнение с 1970 г.
Завод за голямогабаритни металорежещи машини
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Води началоЗавод за асинхронни електродвигатели Пловдивто си от Трактороремонтния завод, създаден 1953 г. ЗАЕ Пловдив е в състава на ДСО Елпром София. От 1961 г. се обособява като завод за асинхронни електродвигатели, трифазни асинхронни с късосъединен ротор за общо предназначение, с цилинричен и конусен ротор за телфери, с външен ротор за климатична и вентилационна техника, електродвигатели за изчислителна техника и по линия на СИВ– ел. двигатели МО-160. Производството е средносерийно и е организирано в предметно затворени участъци. ЗАЕ използува предимно местни суровини и материали. Към 1978 г. е коопериран с 38 бълг. промишлени предприятия, от които получава чугунени отливки, магнити, пружини и други материали. Част от продукцията се изнася в СССР, ГДР, ПНР, ФРГ, Италия, Дания, Венецуела, Ливан, Иран и другаде. На Пловдивския международен панаир е награден със златни медали за електромотор АОП-132 и 160 (1969) и за серия електродвигатели МО-160 (1978).
Завод за асинхронни електродвигатели Пловдив
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Статия, посветена на българските електрически машини, където можете да прочетете немалко за продукцията на ЗАЕ Пловдив електрически машини –
В състава на ДСО ,,Приборостроене и автоматизация“ София. Води началото си от развойно предприятие за производство на електромедицински апарати в София, създадено през 1960 г. Има 2 основни цеха: подготвителен и монтажен. Прозвежда рентгенова и физиотерапевтична апаратура и такава за обзавеждане на медицински заведения. Рентгеновата апаратура включва производство на рентгенови апарати и съоръжения: шестпулсов рентгенов генератор, хирургичен и стоматологичен рентгенов апарат, мегаскоп(голям и малък), рентгенов защитен костюм, рентгенов защитен стол, лампа за тъмна стая, колонен статив, рентгенографична маса. Физиотерапевтичната апаратура включва физиотерм40 Вт, елтерм 100 Вт, кварцова лампа 125, 250 и 400 Вт, кварцов мая 1 КВт, диаимпулс, интерференцпулс, полиимпулс, електросън, реограф, психомонитор, стимулатор на аналния свинктер , стимулатор на перонеалния нерв. Заводът произвежда и машина за измиване на медицинска стъклария, устройство за контрол на инжекционни разтвори, барабани за стерилни материали, сух зъболекарски стерилизатор, апарат за високочестотна хирургия 400 Вт и 150 Вт. Заводът работи предимно с местни суровини и материали. Изнася готова продукция за СССР, ЧСССР, Индия и др. страни. Обемът на общото промишлено производство през 1978 г. е увеличен 1,3 пъти в сравнение с 1970 г.
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Завод за електромедицински апарати София
Медал – знак на ЗМА София
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
![[1956] Български радиоапарат Пионер + схема и описание](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/09/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%9F%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5.jpg "[1956] Български радиоапарат Пионер + схема и описание")
