[1983] Български обществен телефон с кредитна карта

При телефонния апарат за обществено ползуване, работещ с кредитни карти, са избягнати неудобствата на телефонните апарати, които ра­ботят с монети или жетони. Използуването на микропроцесор позволява да бъдат добавени и качествено нови функции на апарата, напр. усъвършенствуване на таксуването; бърза и лесна промяна на тарифите; автодиагностика; провер­ка на картата против фалшификация, изтриване на картата при опит апаратът да бъде „излъган“.

В ДСО ИЗОТ от колектив под ръководството на инж. Иван Въчовски е разработен телефонен апарат за об­ществено ползуване, работещ с кредитни карти. Апаратът работи със специално изработени за целта карти, които се закупуват от клиента. При вдигане на слушалката се чува сигнал и на спе­циален панел на апарата светва 00.00. При това положение апаратът е готов за работа, но не мо­же да се избира номер (освен номерата на спе­циалните служби). Номер може да бъде набран и може да се проведе разговор при поставяне на карта, върху която е записана някаква сума. Таксува се чрез таксуващи импулси от АТЦ, модулирани с честота 16 kHz и с продължител­ност от 70 до 320 ms. Междуградските и между­народните разговори се таксуват по време на разговора, като на цифровата индикация се наблюдава намаляването на сумата. За между­градските и международните разговори е необхо­дима минимална начална сума, без която раз­говорът не може да се проведе. Селищните разго­вори се таксуват в края на разговора. При пос­тавяне на микротелефонната гарнитура апаратът изтрива от картата старата стойност и презаписва останалата след разговора стойност.

Функционално апаратът се състои от следните блокове: микропроцесорен блок, блок бутони и индикация, устройство за четене/запис на кар­тата, детектор на таксуващи импулси 16 kHz, те­лефонна разговорна част, захранване.

Всички блокове с изключение на част от захран­ването са поместени в обща кутия, обособени в отделни модули за лесна проверка и ремонт. Мре­жовият трансформатор и акумулаторите са помес­тени в отделна кутия, която се монтира на раз­стояние от апарата, така че до него се подава на­прежение, по-ниско от 36 V.

Микропроцесорният блок се състои от микро­процесор, постоянна памет, оперативна памет, управляващи устройства (контролери) за другите блокове на апарата. Всички блокове на апарата с изключение на телефонната разговорна част са под управлението на микропроцесора.

Устройство за четене запис на картата се състои от двигател и съответна механика за дви­жение на картата, глава за четене запис на кар­тата, усилвател за четене, цифров регулатор на оборотите на двигателя и фотодатчици за место­положението на картата.

Детекторът на таксуващи импулси се състои от режекторен и лентов филтър за 16 kHz, усил­вател и формировател. Той може да бъде управ­ляван програмно от микропроцесора, така че да е нечувствителен определено време към постъп­ващи таксуващи импулси.

Захранването е импулсно и дава стабилизирани напрежения +5 V, —5 V и +12 V, необходими за работата на останалите блокове. То може да се включва и изключва програмно. За да не се още­тява клиентът при отпадане на мрежовото захран­ване по време на разговор, то е резервирано с акумулатори, които поемат натоварването, докато се презапише картата на говорещия в момента клиент. След това апаратът не може да се изпол­зува, докато не се възстанови мрежовото захран­ване.

Блокът бутони и индикация се състои от стан­дартен бутонен номеронабирател, четири цифрови индикаторни лампи ИВ-3 и необходимата елек­троника за свързването им към микропроцесора. Бутонното номеронабиране се управлява от мик­ропроцесора. Не е използувана специализираната интегрална схема за бутонно номеронабиране, която се вгражда в телефонни апарати с бутонно номеронабиране. Бутоните и индикацията са офор­мени конструктивно върху платка и се разглеждат като един блок.

Микротелефонната гарнитура и телефонната разговорна част са заимствувани от монетен те­лефонен апарат.

На фиг. 1 е дадена блокова схема на апарата. Чрез периферни интерфейсни адаптери PIA са реализирани управляващите устройства (контро­лери) за отделните блокове. Контролерът за ин­дикация е реализиран без използуване на PIA — само със схеми с ниска степен на интеграция, за­това на схемата блокът за индикация е свързан директно към микропроцесорните шини.

На базата на този апарат предстои да се създадe апарат, който посредством вграден мо­дем ще влиза във връзка по телефонната линия с централен диспечерски пункт, където ще предава информация за броя проведени разговори, набрани суми и др. Ще има възможност сумата за разговори­те да се отнася към сметката на клиента за домаш­ния му телефон или към текущата му сметка в ДСК. В тозн случай картата ще бъде само иден­тификационна.

–

Сп. Електропромишленост и приборостроене 12-1983

Първият български лаптоп?

Попадна ми тази снимка.

Твърди се, че е произведен в ДЗУ Стара Загора през 1989 г.

Някой да знае нещо по въпроса?

[1969] ДКНТП – Български комутационни елементи и радиочасти

Каталогът съдържа пълните данни на произвежданите през 1969 г в България контакти, куплунги, муфи, цокли, фасунги, предпазители, превключватели, променливи и постоянни кондензатори, ферити, магнити, бобини, трансформатори, микродвигатели, високоговорители, микрофони, полупроводникови прибори, постоянни акумулатори, постоянни и регулируеми съпротивления…

София, ДИ Техника, 1969 г. ==> http://sandacite.bg/tehnicheska_literatura/DKNTP%20-%20Balgarski%20komutacionni%20elementi%20i%20radiochasti.djvu

Нашата радиоелектронна и съобщителна про­мишленост е направила първите си стъпки с про­изводството на радиоприемници за битови нуж­ди — основно производство на създадения през 1949 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава се поставя началото на развойно- внедрнтелската дейност — в завода се създават конструкторски и технологични бюра, където се разработват и успешно се внедряват в производ­ството първите български радиоприемници модел Ворошилов 504 и 506. Производствените серии обаче са малки и далеч не съответстват на нуждите.

През периода 1950—1960 г. радиопроизводството се развива с ускорени темпове. Опитът от кон­струирането и производството на радиоприемни­ците Мир, Дружба, Септември е предпостав­ка за създаване на радиоприемниците от IV и III клас — Пионер, Христо Ботев, и първият ра­диоприемник от II клас – Родина.

През 1955-1956 г. се конструират и внедряват в производство първите радиоприемници за ком­бинирано приемане на амплитудно и честотно модулирани сигнали (Орфей, Мелодия, Мело­дия 2, радиогрямофоните от типа Акорд, радиошкафовете Лира и Хармония), в които са използвани характерни за този период техниче­ски новости: разделно регулиране на ниските и високите тонове, тон-регистри, феритна антена и др.

С разработването и внедряването в производст­во през 1960 г. на първия български телевизор Опера в Слаботоковия завод Климент Ворошилов се поставя нача­лото на телевизионното производство в България. Разрасналото се по обем и номенклатура произ­водство поражда необходимостта от създаване н. нови заводи за битова радиоелектроника. През 1960 г. се създават Заводът за радиоприемници във Велико Търново. Заводът за високоговорите­ли в Благоевград и завод Електроакустика в Михайловград.

Следващите 10 години (до 1970 г.) са период на непрекъснато обновяване и усъвършенстване на битовата радиоелектроника, представена предим­но от радио- и телевизионното производство, от производството на високоговорители и озвучителни тела. Усилията са насочени към повишаване на ефективността от производството, усъвършенствуване на конструкциите и технологиите, нама­ляване па материалопоглъщаемостта и трудопоглъщаемостта. Създава се Институтът по радио­електроника — София, където се разработват пър­вите радиоприемници н телевизори на печатен монтаж е въвеждано па групова спойка на елементите – — радиоприемниците Мелодия 10, Симфония 10, а по-късно и Симфония 10-стерео, телевизори­те Пирин н Хемус . Характерно за тези серии е универсалността на конструкцията, която дава въз­можност за висока степен на унификация при създа­ване на модификации.

Успоредно с това в Завода за радиоприемници във Велико Търново се внедряват първите тран зисторни портативни радиоприемници Прогрес и В. Търново, а по-късно и джобните Ехо и Ехо 2. В периода 1966—1968 г. цялото радиопроизводство се съсредоточава във Велико Тър­ново, където се създава и БРВ по радиоприемни­ци. В резултат от научноизследователската и раз­войната дейност в радиопроизводството широко навлиза транзисторизацията, а оттам и миниатюризацията на изделията. Радиоприемниците Ме­лодия 15, Мелодия 20, Мелодия 20-стерео са с два пъти по-малка металопоглъщаемост и с поч­ти толкова пъти по-малка маса в сравнение с те­зи от серията Мелодия 10. Изменя се значител­но и външният вид — по-голяма ергономичност и красив външен вид.

Периодът 1970—1980 г. се характеризира със значително качествено изменение в схемните решения на изделията — пълна транзисторизация на радиоприемниците и телевизорите, пови­шаване на техните технико-експлоатационни па­раметри и рязко подобряване на външния им вид. Изделията се изграждат със значително по-миниатюрни елементи, масово навлизат пластмасовите детайли.

Процесът на ускорено обновяване на изделията продължава. Създадени са нови типове радиоприем­ници: първите автомобилни радиоприемници АР- 70, АР-12, които намират добър прием на пазара, портативните Тенор, Тенор 711, Тоника, Електра, настолните Рапсодия стерео, То­ката — стерео с грамофон. Създават се първите транзисторизирани телевизионни приемници Осо­гово, Мургаш и Мизия.

Качествено нов етап в развитието на битовата радиоелектроника настъпва с широкото навлиза­не на интегрална техника. Създават се новите ра­диоприемници от Hi-Fi клас Соната 2-2 и Со­ната 2 с изходна мощност 2 x 25 W; стерео по-висока честота, с модерен дизайн; нискочестотен усилвател Студио с изходяща мощност 2 х 35 W ; АР-18 — автомобилен; телевизионните приемници София 21 и София 31 — преносим. Тези изделия са конструирани на модулен принцип, което по­вишава тяхната технологичност и ремонтонригод- ност. В телевизорите са вградени превключващо- запаметяващи устройства, които благодарение на варикапната настройка дават възможност за пред­варително настройване на телевизора на жела­ните програми.

Значителни успехи имаме и в областта на електроакустичните преобразуватели: микрофони и ви­сокоговорители, а също и в производството на оз- вучителни тела и звукови колони. Производител на тези изделия е Заводът за високоговорители Гроздан Николов — Благоевград. В процес на ус­вояване е серия Hi-Fi високоговорители: високо­честотен, лентов, нискочестотен — 130, 200 и 300 mm, серия куполни високоговорители. Особе­но внимание заслужават озвучителните тела ОТМ1-06 (трилентово 50 W), ОТМ1-03 (триленто- во 20 W), ОТО-01 (двулентово 20 W), стереослу- шалките от Hi-Fi клас и др.

Непрекъснатото разширяване на производство­то на битови радиоелектронни изделия налага по­нататъшното му усъвършенствуване на основата на специализацията. От 1978 г. цялото радио- и телевизионно производство (на телевизори за чер­но-бяло изображение) е съсредоточено в Завод за телевизори и радиоприемници — В. Търново.

През годините на осмата петилетка в изпълне­ние на решенията на XII конгрес на БКП ръстът на битовата електроника се дължи на създаване на нови конструкции и технологии, отговарящи на следните изисквания: непрекъснато снижаване на материалните разходи, намаляване на разхо­дите на енергия, намаляване на трудопоглъщаемостта. Все по-широкото използване на нови кон­структивни елементи, като интегрални схеми със средна и висока степен на интеграция, миниатюр­ни електронни елементи, миниатюрни превключ­ващи елементи, сензорно превключване, масовото навлизане на пластмасите и др., дават възмож­ност да се конструират редиоприемници и теле­визори с материалопоглъщаемост, 2—3 пъти по- малка от тази на произвежданите през 70-те го­дини, с по-голяма пластичност в дизайна, с раз­нообразие на разцветките и др.

Специалистите от двата института — ИРЕ — София, и Института по радиотехническа апарату­ра — В. Търново (изграден на основата на БРВ по радиоприемници), разработиха и внедриха в производство новите радиоприемници РС 301 и РС 201 — стереофонични с възможност да прие­мат УКВ-програмите по стандарт OIRT и CCIR; стереофоничния музикален комплект от Hi-Fi клас, състоящ се от следните модули: стереофоничен тунер Студио, усилвател Студио, грамо­фон ГС 601 и Hi-Fi озвучителни тела; стереофо­ничния музикален комплект, състоящ се от моду­лите: РСТ 201 — тунер, УС221 — усилвател; ГС 301 — грамофон и озвучителни тела ОТМ 2-01; серията радиоприемници Кантата с възможност за приемане на УКВ-програми по OIRT и CCIR; телевизорите Т 5101, Т6101, Т5051 и Т6151 (по­следните два са със сензорно избиране на теле­визионните програми), Т3101 — преносим с АДЧ и сензорно избиране.

Особено място следва да се отдели на първите телевизионни приемници за цветно изображение от поредицата София — разработка на специа­листите от ИРЕ и произвеждани от Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Характерното за тази серия е, че може да се приемат програми по системите PAL и SECAM, като в София’84 превключването е ав­томатично. Не е без значение фактът, че с всяка нова разработка се наблюдава тенденция към на­маляване на масата и на консумацията на елек­трическа енергия.

Първи успех на колектива на Комбината за ра­диотехническа апаратура — В. Търново, в производството на телевизионни приемници за цвет­но изображение е разработеният от специалисти­те на ИРТА телевизор Велико Търново’84, който вече се произвежда.

Широките връзки, които ДСО Респром поддържа със сродни предприятия, обединения и институти както чрез участие в Комисията по ра­диоелектронна промишленост на СИВ, така и по линията иа двустранното сътрудничество, създа­доха условия за реализирането на много техниче­ски задачи, за обмен на информация и за сключ­ване на договори за промишлено коопериране. Резултати от промишленото коопериране с ВТО „УНИТРА“ — ПНР, е производството в Завод Електроакустика  Михайловград, на стереофоничните касетни декове Финезия 1, Финезия 2 и стереофоничния касетен магнитофон Финезия 3, а също и производството на стереофоничен радио­касетофон АРКС 321 за лека кола в Комбината за радиотехническа апаратура — В. Търново.

През годините на осмата петилетка по линията на производството на изделия за широко потреб­ление бяха разработени, внедрени и произведени многоканална приставка за приемане на II теле­визионна програма, поредица от антенносъгласуващи устройства, антенни усилватели, набори Направи сам, двустандартни приставки OIRT и CCIR, мелодични звънци и др. битови радиоелек­тронни изделия.

За изтеклите 35 години средногодишното обно­вяване на продукцията е между 25 и 35%, т. е. битовата радиоелектроника средно за всеки три години се обновява изцяло. В резултат на това наситеността на семействата в нашата страна с ра­диоприемници и телевизори се изравни с тази в развитите европейски страни.

Основните задачи, които трябва да решават сега производителите на битова радиоелектрони­ка, са надеждност на апаратурите, подобряване на техническите параметри, нови функционални възможности.

В комплексната програма за подобряване на качеството на битовите радиоизделия надеждност­та стои на първо място. Там са насочени сега уси­лията на специалистите от ИРЕ — София, ИРТА — В. Търново, БРВ при завод Електро­акустика — Михайловград, и БРВ при Завод за високоговорители — Благоевград. Подхожда се с разбирането, че надеждността се ражда още при проектното задание, при създаването на опит­ния образец, при подготовката на производството за новото изделие. Особено съществени за надежд­ността са: предварителната подготовка на елемен­тите и възлите чрез циклични термодинамичнн въздействия, качествената групова спойка и по­следващото измиване на платките и др. Съблюда­ването на тези изисквания създава възможност за неколкократно повишаване на надеждността на радиоелектронните изделия. С оглед по-нататъш­ното подобряване иа техническите параметри при създаване на пови изделия ще продължи тенден­цията към намаляване на размерите на масата, ще се използват нови материали, предимно пласт­маси, с оглед създаване па нови форми, постигане на ергономичност и съвместимост със съвременния интериор. Разбира се, ще се запази тенденцията към подобряване на специфичните електрически параметри.

Въвеждането на нови функционални възмож­ности на изделията от битовата радиоелектроника дава широко поле на действие на нейните научно­изследователски кадри.

В областта на радиопроизводството през след­ващата петилетка ще се следва тенденцията за производство на комбинирани изделия — модул­ни комплекти от усилвател, тунер, касетен дек и грамофон; музикални центрове (радиоприемник, магнетофон и трамофон); преносими радиокасетомагнетофони, автомобилни радиокасетомагнето- фони; радиоприемник с вграден електронен часов­ник. Специалистите от ИРТА — В. Търново, са разработили музикален център МЦ 221 — ком­бинация от стереофоничен приемник, грамофон и лентодвижещ механизъм и преносим стереофони­чен радиокасетомагнетофон РМС321, които са в процес на подготовка за производство. В същия институт започна проучване на възможностите за производство на лентодвижещи механизми. В областта на радиоприемната техника перспекти­вата е създаване на изделия с електронна търсеща настройка, с електронно превключване на обхва­тите и с цифрова индикация на честотата, прило­жение на микропроцесори, на честотен синтезатор, възможност за дистанционно управление и др.

В областта на телевизионното производство дей­ства глобалната тенденция — все по-широко на­влизане на телевизионните приемници за цвет­но изображение за сметка на настолните за черно-бяло изображение. Портативните приемници за черно-бяло изображение ще бъдат потребни като втори телевизор в семейството. През следващата петилетка ще бъдат разработени и внедрени в про­изводството на Слаботоков завод Климент Ворошилов — София, и КРТА — В. Търново, следните нови изделия: портативен телевизор София 85 с екран 42 cm, с автоматичен декодер PAL — SEСAM и индика­ция на номера на телевизионната програма, теле­визор Велико Търново 85 с екран 51 cm, с авто­матичен декодер PAL — SECAM, с индикация на програмата на екрана, с автоматично превключ­ване на програмите. Ще се разработват телевизо­ри за стереофонично възпроизвеждане на звуковия съпровод, с възможност за приемане на телетекстна информация, с приложение на микропроцесо­ри, възможност за дистанционно управление, с възможност за приемане от космически спътник.

Специалисти от ИРЕ проучват възможностите за конструиране на цифров телевизионен приемник за цветно изображение с тенденция да се изпол­зва като домашен терминал.

–

Списание Електропромишленост и приборостроене, 12-1984

ИЗОТ 310 – българска електроноизчислителна машина

Малогабаритната 8-битова универсална цифрова електронноизчислителна машина ИЗОТ 0310 е пригодена за приложение във всички области на изчислителната практика. Нейната конструкция с построена на модулен принцип, което й дава гъвкавост и надеждност. ИЗОТ 0310 има високоскоростна оперативна памет, богат набор от инструкции и гъвкава система за въвеждане и извеждане, което й осигурява висока производителност и възможност за включване на различни периферни устройства, като операторски пулт, перфокартни и перфолентни четящи устройства, перфориращи устройства, печатащи устройства, аналого-цифрови преобразуватели, плотери и др.

Вследствие на модулния принцип на построение основната конфигурация на машината позволява разширяване чрез просто присъединяване на допълнителни блокове. По такъв начин потребителят разполага с евтина изчислителна система, която леко се приспособява към неговите конкретни нужди.

ИЗОТ 0310 има богато програмно осигуряване, което облекчава експлоатацията на изчислителната система и позволява съвместна работа с машини от висок клас или многомашинни системи.

Машината използува около 200 инструкции, от които 6 основни за записи и изчисления, а останалите са операционни и за въвеждане-извеждане. Увеличаването на аритметическите възможности се достига чрез включването на допълнителни блокове.
Време за изпълнение на основните операции:

ИЗОТ 310 се е произвеждала от началото до края на 70те г. в Завод Електроника София.

[1939] Нарѫчникъ за радиоабонатитѣ

Този наръчник, издание на Радио София, съдържа всичко, което  необходимо да знае  един ползвател на домашен радиоапарат.

Автор Димитър Алтънков.

Изтеглете оттук – Д. Aлтънков – Радио-абонаменти. Наръчник за радиоабонатите

Антон Оруш

Антон Оруш

Антон Оруш

Антон Оруш