ИЗОТ 1020 С – текстообработваща машина

Настолната текстообработваща машина ИЗОТ 1020С

е предназначена за въ­веждане, редактиране, отпечатване и архивиране на текстова информация в звена за управленска дейност, във ведомства, промишлени предприятия, машинописни бюра и секретарски работни места.

Основни технически данни

Обем на работната памет за текст — 10 000 знака; обем на външната памет за текст — 100 000 знака; скорост на отпечатване — 25 знака/s; брой на ин­дикираните символи — 30; възможност за отпечатване на документи на кири­лица, латиница и смесен текст.

Основни режими на работа

Създаване на нoв документ; редактиране на създаден доксмент; печат на документ; запис на документ върху носител; четене на документ от носител в работната памет.

Допълнителни режими иа работа

Създаване на потребителска дискета; копиране на документи от един но­сител върху друг; копиране на дискети; печат на каталог.

Основни редакторски функции

Изтриване на символ, дума и текстов пасаж; вмъкване на символ, дума и текстов пасаж; търсене на текст; възможност за центриране, изместване на части от текста вляво или вдясно; въвеждане на табулаторни стопове (включи­телно и десетични); изменение на формата на текста (брой редове в страница, брой знаци в ред, размер на стъпката на печат).

Основни функции при отпечатване

Полуавтоматично пренасяне на думи; задаване на брой на копията и номери­ране на страници; възможност за вмъкване на текст при печат.

Български микробуси и мултикари

Когато се спомене Комбинатът за Автобуси Чавдар Ботевград, обикновено си представяме класическите няколко модела Чавдар, които са ни возели като деца. Там е работата обаче, че този завод е дал на българското автомобилостроене още доста по-разнообразни неща! :)

Днес ще Ви покажем именно няколко от тях. Наред с изработваните до средата на 70-те г. автобуси, тогава производството се увеличава с нова линия микробуси и мултикари.

Какво е важно да отбележим за тези интересни автомобили? Техните двигатели и мостове са с висока степен на унификация и са предназначни за употреба в редица функционални области: маршрутно такси, за превоз на пътници по градски, междуградски и тури­стически маршрути, в селското стопанство, в превоза на стоки на търговските организации и други. Те се отличават и със адеквата за времето си конструкция и технология.

Тогава за пръв път в България започва производството на следните мик­робуси и мултикари:

Микробус за междуградски транспорт 5МБ с бензинов двигател „Волга-газ М24″ и вто­ри вариант 5МД с дизелов двигател по ли­ценз на фирмата „Перкинс“. Има дължина – широчина 1900 мм. Места за сядане 13 + 1.

Микробус — маршрутно такси 5ГБ с бензинов двигател „Волга-газ М24″ и 5МД с дизелов двигател по лиценз на англиската компания „Перкинс“. Дължина 5070, ши­рочина 1900 мм. Mecтa за сядане 16+ 1.

Микробус за селското стопанство 5С с повишена проходимост. Произвеждан е с 15 + 1 места. Има дължина 5070 мм и широ­чина 1900 мм, скорост 80 км/ч., мощност 80 к. с.

Мултикар-бутилковоз М4Г

Изработен е с покрита платформа, приспо­собен е специално за транспорт на бутилки за газ пропан-бутан за домакински и дру­ги нужди. Размери: дължина 4450 мм, широ­чина 2100 мм, височина 2800 мм, скорост 80 км/ч. и мощност 80 к. с. Двигателят е ди­зелов 4,236 УНИ, по лиценз на „Перкинс“.

Мултикар-фургон М4Ф

Предназначен е за нуждите на търговските организации и промишлените предприятия. Фургонът има стъкла в предната част срещу кабината и отзад на вратата. Размери: дъл­жина 4500 мм, широчина 2100 мм, височина 2100 мм. Скорост 80 км/ч., мощност 80 к. с., товароподемност 3500 кг. Има дизе­лов двигател 4,236 УНИ отново по лиценз на „Перкинс“.

Този фургон е подобен на М4Ф. Той е без стъкла. Подходящ е за експлоатация в тър­говските организации и промишлените пред­приятия. Размери: дължина 6000 мм, широ­чина 2100 мм, височина 2470 мм. Развива скорост 80 км/ч., дизелов двигател тип 4,236 УНИ, 80 к. с., товароподемност 1750 кг.

За нуждите на пътното строителство и за поддържане на надземни електроинсталации и други, за първи път се произвеждат мултикар-цистерна М4Ц, мултикар — подвижна стълба М4С, мултикар-самосвал М4Са, леко­товарен автомобил 6ТА. Всички са с дизелов двигател Д3900, все така по лиценз на „Перкинс”.

Всички тези микробуси и мултикари са били предна­значени за нуждите на българското ,,народно стопан­ство“ и за външния пазар. Тек са се  предлагали  в обикновено и луксозно изпълнение и са предизвиквали интерес сред много български и чуждестранни специалисти, които са ги разглеждали на различни изложения – на първо време, разбира се, Пловдивският панаир – традиционното място за представяне на новости.

 

Табелки от стари холни секции

Култовите секции, които, напълнени с книги, даваха тежестта на един малък автомобил, са произвеждани на няколко места. Ние в Сандъците – Sandacite също сме им фенове – точно в такива е натрупано цялото ни книжно богатство. Става дума за хилядите и хиляди библиотечни единици техническа литература, които ни помагат информационно да осигуряваме нашите статии.

Стигнали сме до сведения за следните производствени звена, които са произвеждали любимите ни талашитени танкове:

завод Напредък в Пловдив, завод Москва в София, завод Бдин във Видин, завод Независимост в Габрово, Дървообработващо предприятие Гочо Иванов Бургас, ТПК Янтра Габрово, завод Тодор Кацаров Ловеч

и др.

Показаната по-горе е от 1981 г., а долните две от 1979 и 1978 г. съответно:

По-голямата част от тези заводи са били част от системата на ДСО Мебел София.

 

[1962] Системи и схеми в панелното строителство

В зависимост от усъвършенствуването на индустриалните методи на домостроене се подобряват архитектурно-конструк­тивните и технологичните параметри на жилищните сгради. Основни показатели, които характеризират този прогрес в едро­панелните жилищни сгради, са: подобряване на обемно-планировъчното решение, повишаване на степента на сглобяемост и заводска готовност, уедряване на сглобяемите елементи и на­маляване на относителното тегло на конструкцията. Също така важен показател е и технологичността на жилищните сгради, т. е. най-доброто съчетание на техните параметри със завод­ското производство, механизирания транспорт и удобството при монтажа.

Пред вид на голямото разнообразие на конструктивните решения в областта на жилищното строителство, правилното разрешение на проблема за избор на подходяща конструк­тивна система трябва да се разглежда от няколко важни за нашата страна аспекта: жилищните сгради да бъдат осигурени срещу земетръс; конструктивната система трябва да създава възможност за разнообразни планировъчни решения; фасадното оформление на жилищните сгради да става с минимален брой елементи.

Друго важно изискване на индустриализираното жилищно строи­телство е избраната конструктивна система да осигурява макси­мално унифициране на конструктивните елементи и да осигу­рява добра технологичност при производството им. Едновременно с това сглобяемите конструкции и елементи трябва да имат добра пригодност за транспортиране и монтаж. Конструк­тивната система трябва да обезпечава извършване на строител­ството при минимален разход на строителни материали, мини­мално тегло на сградите, минимална трудоемкост и ниска себе­стойност. Елементите трябва така да бъдат конструирани и оразмерени, че да дават възможност за максимална заводска завършеност и намаляване до минимум на довършителните работи на строителната площадка. Не на последно място обаче трябва да стои изискването жилищните сгради да се изпълня­ват с такива строителни материали, производствени, транспорт­ни и монтажни машини, съоръжения и механизми, които да са съобразени през дадения период с нашите условия и възможности.

Най-подходящи за приложение у нас се очертават следните, конструктивни системи:

а)  безскелетна едропанелна система,                                 \

б)  скелетно-панелна система,

в)  панелно-скелетна система и

г)  смесени едропанелни системи.

Жилищните сгради, изграждани по безскелетно-панелна конструктивна система, се характеризират с това, че при тях по-голямата част от стенните панели и конструкциите изпълняват носещи функции.

След монтирането им тези конструкции образуват здрава пространствена система, която носи целия товар на сградата. Освен това при тази конструктивна система се прилагат тънкостенни преградни панели.

От гледище на максимална завършеност и производителност на труда тази система удовлетворява най-добре изискванията за жилищно строителство в нашата страна. Тя дава възмож­ност да се решат задоволително планировъчното и фасадното оформление на сградите.

Безскелетно-панелната конструктивна система на малка ос дава възможност за максимална завършеност на стенните па­нели, но има ограничени възможности за разнообразни планови решения. Засега у нас се дава превес на тази конструктивна система. След извършване на  необходимите експериментални работи и пробно внедряване ще бъде въведена за изпълнение и безскелетно-панелната конструктивна система на голяма ос, която предлага по-големи възможности за гъвкави планови решения. Безскелетно-панелната конструктивна система с носе­щи еднослойни или многослойни стенни, подови и покривни панели има това положително качество, че вложеният материал в конструкциите се използува едновременно за носене на то­варите и за ограждане на помещенията, благодарение на което тази конструктивна система има известни преимущества. Безскелетно-панелната жилищна сграда на малка и голяма ос осигурява кутиеобразна многопространствена носеща система, създаваща значителна устойчивост и коравина на сградите срещу действието на хоризонталните сеизмични сили.

При добро замонолитване на връзките на подовите панели се оси­гурява голяма коравина на подовите конструкции.

От статисти­ческите и динамическите изследвания, направени у нас и в някои други страни (СССР, Гърция, Италия и др.), се устано­вява че безскелетно-панелната система е целесъобразна за сгради от три до пет етажа. След провеждането на експери­ментални и теоретически изследвания се счита, че може да се открие възможност за приложение на тази система при по- голяма етажност в сеизмичните райони на страната. В Румъния се строят безскелетни едропанелни сгради на 6—8 до 10 етажа.

Основното предназначение на панелите при жилищните сгради, изградени по скелетно-панелната конструктивна сис­тема се свежда към това да служат само каго отреждащи и разпределителни стени, което позволява да се използуват зна­чително по-тънки панели и да се намали рязко тяхното тегло на 7 до 20 кг/м². Носещите конструкции при тази система сгради представлява сглобяем стоманобетон или металически скелет, към който се монтират панелите и другите конструк­тивни елементи. Сглобяемият, обикновено стоманобетонен скелет поема върху себе си всички вертикални и хоризонтални сили. Стенните панели се освобождават от носещи функции. По такъв начин височината на сградите става независима от якостта на стените, поради което скелетно-панелната система може да се използуна за високи сгради.

За избягване на видимите ръбове на гредите се правят и без-гредови подови конструкции от едри панели. Тази разновидност е известна като безгредова скелетно-панелна конструктивна систе­ма Тя е по-икономична и улеснява индустриализираното жилищно строителство, тъй като се намалява броят на сглобяемите елементи.

Скелетно-панелната гредова система притежава това качество, че разположението на леките преградни и междуапартаментни стени не вързано с предварително определено място. Това дава възможност за различни и по-гъвкави разпределения на жилището и лесни вътрешни преустройства. Неудобство обаче е видимостта на колоите в помещенията.

Положителните качества на скелетно-панелната система като по-икономична от безскелетната се подчертава от изследвани­ята в редица страни и у нас.

Ако се използуват по-леки ефективни материали за външни и преградни стени, теглото на сградите ще се намали още повече. Като недостатък при нашите условия на тази система може да се посочи, че възможността за максимална заводска завър­шеност и за по-голяма производителност на труда при монтажа и довършителните работи в настоящия етап са ограничени.

Производствената себестойност на панелите може да се снижи за сметка на повишаване механизацията на обработ­ващите процеси, съкращаване времето за пропарка на издели­ята чрез прилагане на бързо втвърдяващи се цименти и уско­рители на втвърдяването, повишаване якостта на бетона, уско­ряване на охлаждащите процеси и т. н.

Наред с плоските стоманобетонни и силикатобетонни стени предимно в Москва и Ленинград намират приложение за вът­решни стени тънкостенни стоманобетонни панели с ребреста конструкция. В отличие от плоските панели те работят по схемата греда—стена. В практиката на едропанелното строителство из­вестно приложение за вътрешни стени намират панелите от леки и клетъчни бетони. Прилагат се също вътрешни стени от плътен силикалцит, основното преимущество на който е ико­номията на цимент и при известни условия може да се окаже, че е по-икономичен от стоманобетонната стена.

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.

[1958] Монтажът на първия панелен блок в България

Монтирането на елементите за едропанелната и едроблоковата сграда се извърши от една монтажна бригада, съоръжена с един мон­тажен механизъм.

Трябва да отбележим, че сменяването на работните положения на стрелата изискваше доста време — около 4 часа. Това обстоятелство наложи да се измени първоначално приетият ред и последователност за монтиране на елементите (монтажни секции и затваряне на клетки), тъй като при този метод и наличния кулокран се изискваше по-често да се сменява стрелата, което от своя страна ще удължи времето за монтажа. По тази причина се възприе най-напред да се монтират всички елементи от даден етаж, които изискват една стрела, след това дру­гите и т. н. Този начин за монтиране (за конкретния случай — уда­чен, тъй като се наложи само един път да се сменява стрелата за един етаж) по принцип при наличието на подходящи монтажни механизми не следва да се прилага, тъй като се избягва естественото укрепване на елементите при монтажни условия (създаване на клетки), необходими са повече временни монтажни крепители (обтежки, под­коси и др.), нарушава се ритъмът на поточността.

Опитът показва, че най-добрият състав на монтажната бригада е следният:

монтажници — 3 души;

помощници —   1   „                                         ‘

машинисти —    1   „

заварчици —      2   „

––––––––

Всичко  7   души

Бригадата беше съоръжена с кофи, лопати, колички, мистрии, лостове, ръчни чукове, шила, обтежки и отвес.

Временното укрепване на стенните елементи се извършваше с об­тежки, като единият край се захващаше за куката на самия стенен елемент, а другият за кука от подовите елементи

Един стенен вътрешен елемент се стабилизираше временно с че­тири обтежки (по две от едната му страна). Външните фасадни стенни елементи се захващаха от вътрешната страна с 2 обтежки и се подпи­раха с твърди подкоси, за да не паднат към вътрешната страна. За в бъдеще трябва да се обмисли по-добре този въпрос с оглед прилагането на специални подкоси и винтови стеги, намерили широко приложение в СССР. Това би дало възможност за по-бързото освобождаване на монтажния механизъм и за увеличаване производи­телността на монтажниците.

Монтажът на едропанелната сграда започна на 2. VII. 1958 г. и завърши напълно на 27. X. 1958 г.

Трябва да изтъкнем, че през този период се монтираше и едроблоковата сграда.

От направените наблюдения се вижда, че фактическият, реализиран на практика график за изпълнение на монтажните работи, е твърде „неспокоен“, зигзагообразен по форма, което говори, че не можа да се осъществи по-постоянно и равномерно темпо при извършване на тези работи. Безспорно основната причина н случаи е тази, че у пас за пръв път се изпълнима такъв строеж и нямаме опит в това отношение.

От дневника на строежи се вижда, че в известни дни се реализира максимално постижение 27 елемента за една смяна.

Целият монтаж на едропанелната сграда се извърши фактически за около 70 смени (85 работни дни) или средно за една смяна се монтираха но 13-14 елемента. По такъв начин едни етаж (с 6 апартамента) се монтира за 11-12 смени.

За изяснение трябва да кажем, че от 1. VII. до 22. IX. 1958 г. се работеше на две смени — първа смяна от 6 до 14 часа и втора смяна от 12 до 20 часа, а през останалото време на една смяна.

За двете сгради кулокранът работи от 20. IV. до 27. X. 1958 г. (без времето за неговото монтиране и демонтиране), или 160 работни дни. Като се вземе пред вид, че в известен период се работеше на две смени (със застъпване от два часа между тях), то фактически се разходваха около 230 машиносмени за производство, складиране и монтаж на елементите за двете сгради.

Средно взето за един елемент се разходваха по около 0,107 машиносмени или 51,36 минути (0,872 часа). Трябва да отбележим, че в тези цифри са включени всички престои, по различни причини, затова не бива и не е правилно да се сравняват с тези, получени от хронометражните наблюдения.

В таблицата са приведени данци от хронометражните наблюдения, относно разходваното време за монтиране на някои видове елементи от едропанелната сграда. И тук данните в последната графа са изчислени на базата на поточно изпълнение на отделните групи от операции, от които се изгражда целият монтажен процес.

Заварките на съединителните връзки се извършиха от двама заварчици с два електрожена.

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.

[1962] Видове едропанелно строителство

В своето първоначално развитие строителството със сгло­бяеми стоманобетонни конструкции, детайли и възли преминава няколко стадия. Така употребата на отделни готови стомано­бетонни и бетонни елементи води своето начало още с открива­нето на стоманобетона, съществува още при традиционния монолитен начин на строеж. Но това са изготвяни ръчно, по най-примитивен начин на самата площадка дребни елементи.

При първоначалния стадий на употреба на сглобяеми стома­нобетонни конструкции имаме полусглобяемо жилищно стро­ителство с частично прилагане на готови елементи. Характерно за този стадий на развитие е това, че основните конструкции на жилищната сграда се изготвят непосредствено в процеса на строежа от носещи зидове или монолитен скелет при употребата на дребноразмерии строителни материали и изделия. При това само отделни конструкции или части от тях, като подови, стълбищни, покривни и други елементи, се приготвят предва­рително във вид на готови детайли. Приготвянето на готовите стоманобетонни елементи при този първоначален стадий на развитие се осъществява най-често непосредствено на самите строителни обекти.

Съвършено естествено и закономерно явление е обстоятел­ството, че полусглобяемият начин на изграждане на жилищни сгради се яви като преходен етап от монолитното към напълно сглобяемото жилищно строителство. Безспорно полусглобяемото жилищно строителство се наложи поради необходимостта, от една страна, да се търсят начини за по-големи икономии на дървен материал и, от друга страна, поради острата жилищна нужда и необходимостта от съкращаване сроковете на жилищ­ното строителство.

Едновременно с тези преимущества досегашният опит в из­граждане на жилищни сгради по полусглобяем способ показа доста негови недостатъци. Прилагането едновременно на двата различни начина на изграждане на жилищната сграда, постоян­ното сменяне в процеса на изпълнението на строително-монтаж­ните работи на монолитното и сглобяемото изпълнение, дове­жда до нерентабилно използуване на монтажните механизми, често сменяне на сухи и мокри процеси, които изискват разнородна механизация и различна квалификация на работниците. В тези недостатъци именно се намира главната причина, поради която този начин на строеж се оказва по-скъп от монолитния. По тези причини полусглобяемият начин на жилищно строителство има временен преходен характер.

Съвременното индустриализирано жилищно строителство се извършва по следните три основни конструктивно-техноло­гически направления:

а)  едроблоково жилищно строителстводом,

б)   едропанелно жилищно строителство и

в)  жилищно строителство с пространствени елементи.

Едроблоковото жилищно строителство се характеризира с тдва, че стените на жилищните сгради се изграждат от уедрени блокове, произвеждани масово при заводски условия по стандарт­ни размери. Блоковите елементи се произвеждат от бетон или други материали и изпълняват функции както на ограждащи стени, така и на носещи конструкции. За отбелязване е, че едроблоковото жилищно строителство в нашата страна не намери широко приложение.

Едропанелното жилищно строителство се явява по-висока сте­пен в развитието на съвременното индустриализирано домостроене, където заема основно място. Приложението на сглобяеми стомано­бетонни конструкции и детайли при едропанелното жилищно стро­ителство се характеризира с употребата на тънкостенни панели с размер на стая или така наречената планировъчна клетка. На съвременния етап на развитие на сглобяемото жилищно строителство прилагането на едроразмерни елементи е най-пълно усъвършенствуваната форма на сглобяемо жилищно строителство.

При едропанелното жилищно строителство готовите сглобя­еми конструкции и детайли като правило се произвеждат при фабрично-заводски условия от мощни домостроителни комби­нати. При този начин на строителство на площадката се из­вършват само земни, монтажни и довършителни работи, а почти всички други строителни работи се пренасят в завода, изготвящ готови комплекти стенни панели и детайли за сгло­бяване на цели жилищни сгради.

Вижте в Sandacite.BG статия за Завода за тежко машиностроене в Радомир!

Чували ли сте за легендарния Завод за тежко машиностроене в Радомир, известен още и като ,,завода за заводи“? Не може да не сте! Наричан и Комбинат ,,Червена могила“, ЗТМ Радомир е огромно машиностроително предприятие, чийто строеж е започнат в началото на 80-те г.- и така и не е напълно завършен към 1990 г.

Коренът на идеята за този завод е още в средата на 70-те години, а първата копка е направена лично от Тодор Живков през декември 1976 г. Планирано е да бъде създаден заедно  с японската компания „Кобе стийл“, която трябва да предостави производствената технология, на базата на неин аналогичен неин завод, да управлява ЗТМ 5 години и да организира износа (срещу конвертируема валута на продукция за 200 – 300 милиона долара годишно), тъй като планираният капацитет на завода далеч надхвърля потреблението в България. Със своя мащаб и неясна рентабилност проектът предизвиква възраженията на Министерството на финансите, Министерството на строителството и БНБ, но въпреки това реализацията му започва поради силния натиск ,,отгоре“.

Първите производствени мощности започнат работа през 1985 г. Малко след това обаче се случва фаул, който предвещава краха – контактите с ,,Кобе стийл“ са прекратени заради оказан натиск от СССР, като вероятно и под негово давление е започнат опит за съвместно производство с Машиностроителния завод в Новокраматорск – за съжаление останал неуспешен.

През цялото това време Заводът за тежко машиностроене е произвел немалко продукция, в него са работели японски машини, а в съседния Перник са живеели над 30 японски инженери. Ето спомените на един наш редовен потребител, Chap Chaprazov, който  е работил в ЗТМ: ,,Бил съм там 1983 – 6. Да, много от оборудването беше уникално, част от ,,Кобе стийл“. Уникален комбинат. На голямата преса на ,,Кобе стийл“ се ковяха валове за подводници и кораби за целия СИВ. Манипулаторът вдигаше от специалната термична (c подгряваща) пещ детайли с тегло до 150 т, нагрeти на точно необходимата за изковаване температура, и ги въртеше под огромния чук (преса) с точност десетки микрони. В ръчен и компютърен режим. Имаше уникални майстори ковачи (твърде неточно), които правеха чудеса. Бяха работили в Япония, някои над година. Японците ги гледаха като шашнати, когато правеха разни експерименти. Имаше цял цех с борверг машини – най модерната в оня момент металорежеща машина. И много други“.

По разчети от началото на 90-те години, в завода са инвестирани 1,4 милиарда лева, почти изцяло от преки инвестиции или кредити от държавния бюджет или БНБ. В същото време, общият обем на произведената за 1980 – 1990 година продукция е за едва 602 милиона лева, като основната част от капацитета на предприятието остава неизползван – през 1989 година натоварването на производствените мощности е 12,5 %, а през 1990 година – 5,8 %. Заводът работи на планирана загуба, покривана с държавни дотации, надхвърлящи половината от стойността на произведената продукция, и към 1991 г. се оказва във фактически фалит – не само не може да обслужва кредитите си, но и няма средства за изплащане на заплати.

Именно в тези кошмарни за ЗТМ Радомир месеци и години ще Ви отведем днес. Долният репортаж препечатваме от бр. 10 – 1990 на сп. ,,Общество и право“. Той прави моментна снимка на затъващото предприятие, а от текста ще разберете и различни подробности и фактология около опитите за измъкване от тежкото положение, които са много малко известни.

,,Огньове. Един. Втори. Трети… В сре­дата на цеховете. Работници безмълвно протягат ръце към топлината. Заплати­те им са над 700 лева. Бе вече пролетта на 1990 г., но времето беше студено. В огромните цехове на радомирския Ком­бинат за тежко машиностроене (за да ги обиколиш, и то е кола, ще ти отнеме цял ден) огромните машини бяха мъртви.

През миналата година тук е изработе­на продукция седем пъти по-малко от утвърдената е производствената програ­ма и два пъти по-малко от планираната, а дотациите са към 100 милиона. Не е изпълнен в срок нито един договор със западна фирма.

Всички, с които разговарях за феноме­на ЗТМ Радомир, независимо от раз­личията във възгледите си по основни въпроси: от този, дали ни е нужен, до този — тук ли му е мястото; от този — да го замразим и преглътнем загубите или да го оживим на всяка цена, бяха единодушни в едно: тук, в никому неиз­вестното зад граница Радомирско поле, на площ от 1600 декара са събрани най- добрите машини в света.

Днес, в началото на 90-те години, ог­ромните пространства, приютили най- добрите машини, внушават безнадежд­ност. Нещо като гробница, в която по­чиват спомените за скъпи покойници. Нашите ръце, нашите мозъци не бяха в състояние да им вдъхнат живот. Да ги накарат да произвеждат.

* * *

Че затъваме в тресавище, става ясно още преди да се пререже лентата. Спом­нете си „спасяващия“ вариант от 1982 — 1983 г.: военното производство, което така и не произведе нещо. Пробват се и други варианти.

Инж. Цоко Димитров: „На 27.XII.1985 г. ме извика министърът на машиностроенето О. Дойнов и ми каза, че сутринта в Политбюро са взели реше­ние ЗТМ да се обедини с още няколко завода и аз да стана генерален директор. Видях, че заводът нямаше реална про­грама, за да произвежда. Имаше зале­жали поръчки, нямаше конструктивна и технологическа документация… От го­дина на година положението ставаше все по-лошо“.

Инж. Георги Велички: „Първата греш­ка е на Иван Попов (министър на маши­ностроенето по времето, когато е взето решение на Политбюро за изграждане на ЗТМ), който каза, че ще правим заво­да без руснаците. Те се засегнаха и три години не говориха с нас на тази тема. Проектантите от „Машпроект“ — Пловдив нямаха опит, това ни измъчи, загубихме много време, след всяка кавга се оплакваха на Дража Вълчева.

Втора­та грешка е на Тончо Чакъров и Огнян Дойнов: те не оцениха, че инвестицион­ното машиностроене е сложно нещо, решиха, че в нашия Институт за тежко ма­шиностроене ще измислим всички ма­шини, които трябва да произвеждаме, не се подготвиха кадри.

Третата грешка е на Борис Манов — ЗТМ остана без об­ещаните от него висококвалифицирани работници. Аз 17 пъти съм започвал на гола поляна и знам, че най-важното и най-трудното нещо е да се събере колек­тив, да се сработи. Тук бяха накачени ръководство над ръководство, на чети­ри нива. През последните години ръко­водителите развратиха работниците, съ­здадоха омраза между тях и себе си, страхуват се да слязат в цеховете“.

Инж. Тошо Белмустаков, ръководител на секция в института: „Често съм мис­лил защо този супермодерен завод не може да произведе нищо като хората. И стигнах до извода, че има два феномена: на „изгодния брак“ и на „изгодния про­вал“. Какво разбирам под феномена „изгоден брак“? Навсякъде в цивилиза­цията този, който произведе брак, се санкционира. А у нас — се награждава. Например, ако продадсм една машина в чужбина и там тя се развали, пращаме наши майстори, за да я оправят. Така те вместо по 800 лева на месец печелят по 800 долара. А под „изгоден провал“ — струва ми се, че някои договори се про­валят съзнателно, за да се провали ръ­ководството. Така седящите на по-до­лното стъпало се изкачват по-бързо на горното. Борбата за власт тук е ужася­ваща. Зависимостта на учения от адми­нистратора също. Построихме уника­лен завод и после прозряхме, че той е по-високо от интелекта ни, че управле­нието му не е по нашите сили, по силите на СИВ — също“.

„Мощностите надхвърлят национал­ните ни възможности за ефективното им натоварване — мисли и инж. Цоко Ди­митров. — В трети страни можем да из­лезем само ако се сдружим с чужда фир­ма с извоювано име… Но западните фирми не познават нашите условия. Не­що повече — те са им непонятни. Запад­ният бизнесмен не може да си предста­ви, че ще отиде на пазара и няма да мо­же да си купи например метал, че ще има ограничения на енергията, че тру­дът у нас не е стока. ЗТМ може да бъде ефективен само ако оборудва цели заво­ди или обекти. Но за това трябва опит. А за опита трябват и време, и помощ“.

Пръв се опитва да разкъса този омагьосан кръг инж. Георги Георгиев, чове­кът с особени заслуги за построяването на това социалистическо чудо. Той е бил десет години генерален директор на ин­веститорската дирекция, а после — из­пълняващ длъжността генерален дирек­тор на фирмата: „Подготвихме договор за консултация с японската фирма „Кобе стийл“ — до края на 1992 г. продук­цията ни трябваше да доближи един ми­лиард. Те шяха да поемат цялото ръко­водство, да организират производство- го, да ни дадат документация за изде­лия, щяхме да им платим е продукция. Те много трудно решават да се хванат е нещо, но приемат ли — отказване няма, пък и познават нашите безобразия. С две думи: бяха съгласни да закачат на­шия вагон към техния влак и така да по­теглим към света. Договора подписах­ме на 9.IV.1986 година. След седмица председателят на стопанския съвет О. Дойнов ми каза да пратя телекс, че се отказваме. Така пропуснахме първия си шанс“.

Наистина необяснимо е, защо след ка­то за ЗТМ са изхарчени 60 милиона до­лара, сега се спестяват 6 — 7, които биха накарали похарчените да заработят? И след като от този момент нататък, неиз­вестно къде, сме похарчили 6—7 ми­лиарда! А валутната комисия при Ми­нистерския съвет, коя го не е дала разре­шение да се сключи договорът с „Кобе стийл“, в същото време е разрешила да се сключи друг договор: срещу 17 ми­лиона долара ЗТМ купува още едно, то­зи път световно чудо: обработващ цен­тър, който може да обработи детайли с височина на 4-етажна сграда и с тегло до 400 тона! Причината да не сме виде­ли това чудо в действие е не само че още няма такъв детайл, а и че поради негова­та уникалност то се монтира и настрой­ва вече трета година. Поне да можехме да го обявим за събрат на Висящите градини или на Хсопсовата пирамида, за да се изплати от входните билети на любопитните туристи…

От Цоко Димитров, генерален дирек­тор по онова време, научаваме подроб­ности от задкулиситс: „Група съветски специалисти разбраха, чс подготвяме договор с Япония, това беше и шансът ни, подаде се информация по друга ли­ния до СССР, скоро се образува между­народното обединение с Новокраматорск, Рижков беше дошъл, той е бил директор на Новокраматорския комби­нат, с Георги Атанасов сключиха дого­вора. На много високо ниво сс дейст­ваше — директорът на Новокраматорск беше приет от Тодор Живков“.

След като знаем днешното положе­ние, трябва да повярваме на експерта Ради Багрянов: „От брака между две болни икономики не може да се роди здраво дете“. А дали да не повярваме и на инж. Белмустаков: „Ако бяхме зара­ботили с японците по японски, още тогава, и то на наша територия, щеше да се докаже предимството на тяхната сис­тема“.

И нямаше да може да се докаже спо­собността на нашата дори от диаманти да произвеждаме пепел.

* * *

И така, построеният „завод за заво­ди“ първо произведе за собствена упот­реба кранове и друго сложно оборудва­не. По-после успя да направи отделни машини като трошачките, модел 1930 година. Сега е в състояние да прави са­мо отделни детайли…

Ето още един резултат, за който по- рядко мислим: тъй като всички пари, от­пуснати на машиностроенето в петилет­ката, посветена на него, бяха погълнати от радомирския гигант, останалите за­води отложиха реконструкцията и мо­дернизацията си. Тъй като на всички други отрасли — металургията, строи­телството, циментодобива, химията, бе­ше обещано пълно и наше преоборудва- нс, и те изостанаха. Днес Девня е още по-грохнала, димитровградските заводи и Марица-изток — също…

* * *

Появи се надежда за спасение. Тя се казваше „Роланд Бергер“.

Инж. Г. Георгиев: „Спряхме се на „Роланд Бергер“, защото те разработват структурата на европейския пазар за 1992 г. и в това видяхме нашия шанс да участвуваме в интеграцията. Те щяха да изработят структурата на управление, маркетинг овото проучване, да осигурят коопер^мия с „Манссман“, с „Круп“ и други водещи фирми. Щяха да направят и система за трудова мотивация на ра­ботниците.

Мнозина се уплашиха от тестуването на специалистите, което щеше да е пре­цизно и повсеместно — сега и да ставаш за работа, и да не ставаш, вземаш за­плата. Три пъти насрочвахме подписва­нето на договора, бяхме ангажирали и директора на мюнхенската банка, те ни отпуснаха заем, който щяхме да изпла­щаме с продукцията си. И все отлагах­ме. Накрая възложиха на Минчо Йовчев да реши въпроса. Малко по-късно полу­чих заповед за уволнение“.

Впрочем ръководителите на ЗТМ Радомир, се сменят често, през 1—2 го­дини. Интересно е с какъв ли ентусиа­зъм започва всеки следващ, след като се досеща колко ще е мандатът му! Но та­ка пък не се вижда основното: че вино­вен за неподвижността на гиганта не е толкова отделният ръководител, а сис­темата, в която е принуден да работи.

* * *

С новото ръководство идва, дано, и новият късмет. Новият генерален дирек­тор инж. Тасков тръгва обаче по стария път. само че се опитва да го измине с други фирми: „Аз предпочитам „Фьост Алпинс“ да ни консултира на базата на дългосрочен договор и да ни подготви евентуално да й станем партньори. Най- важното сега е да ни вземат на буксир и да ни изведат в дълбоките води на паза­ра.“

Но кой? И на каква цена? Консултан­тът на „Фьост Алпине“ беше българи­нът Николай Янакиев, който в края на м. г. ни съветваше да си помогнем сами, а в средата на тази промени становище­то си: „Положението на Радомир е от­чайващо, но не безнадеждно. Аз предла­гам да купя част от мощностите — сто­манодобивните, металургичните, ко- вашко-пресовите“.

Досещате се на каква цена. На цената, на която се разпродава всяко фалирало предприятие. На безценица.

Променя становището си във времето и г-н Шпоо, директор на „Интерсервиз“, представителството за експорт на ЗТМ във ФРГ. В средата на миналата година той смяташе, че „Роланд Бер­гер“ е големият ни шанс. С негова по­мощ през 1989 г. бяха сключени догово­ри със западни фирми за над 12 милио­на марки, като цената е била дъмпинго- ва и по-ниска от себестойността. За не­изпълнението на договорите според не­го е виновна истинската „подстрекателска кампания“ срещу Радомир след 10 ноември, стачките. Това доведе до ог­ромни проблеми при реализирането и доставката на поръчките за 1989 г., до огромни смущения в контактите с клиентите от ФРГ, така че сключването на нови сделки стана почти невъзможно!

Бяха нарушени и блокирани също та­ка и договорите за коопериране, склю­чени с моето посредничество между Ра­домир и различни партньори от ФРГ („Манссман“, „Круп“, „Тисен“, „Зим- пелкамп“ и др.) и сега е почти невъз­можно да се постигне положително раз­витие на контактите между Радомир и партньорите от ФРГ. Моето убеждение е, че Радомир се нуждае спешно и в най- близко бъдеще от един голям и опитен западен партньор, готов да стабилизира веднага финансовото положение в Радо­мир като „главен акционер“ с капитал 40—50 млн. долара.

Смятам, че „Роланд Бергер“ вече не е актуален.

Известно е, че от скоро време са съ­здадени дипломатически отношения между България и Южна Корея. На 16 май 1990 г. проведох разговори с ръко­водството на „Радомир метал“ с цел да се интензивират контактите с южноко­рейския концерн „Самсунг“ в Сеул. Тази фирма гьрси крупен партньор от Европа, който е в състояние:

• да отвори вратите за САМСУНГ към европейския пазар;
• да произвежда за САМСУНГ.

„Радомир метал“ има най-добрите предпоставки за това. При това в Радо­мир биха могли да се използуват висо­коквалифицирани специалисти от САМ­СУНГ, а също така да се приложи него­вата организация и по този начин да се постигне бързо и положително развитие на Радомир.“

* * *

Фирми… Фирми… Фирми… Не е ясен обаче критерият, по който ще се опреде­ля обвързването с коя от тях ще ни до­несе най-голяма полза, сътрудничество­то с коя от тях ще е най-изгодно. И това няма да стане ясно, преди да направим така, както се прави в целия цивилизо­ван свят: да се обяви търг — било за консултантски услуги, било за привли­чане на инвестиции. Възможен изход е акционерните фирми.

Но не е възможно това да стане, пре­ди да създадем търгово и инвестицион­но законодателство, нещо, което липсва само в осем страни на света. Преди да създадем солидни законодателни гаран­ции за собствеността.

Защото сега нашата страна е не само с обрулена икономика. Тя е с икономика без законодателна охрана. И надали ня­кой разумен и авторитетен бизнесмен би вложил капитали в такъв разграден двор. Но сигурно е, че някой друг би мо­гъл да се възползва от това.“

––

Автор: Гергина Банкова