ЕС 9002– българско устройствоза подготовка на данни върху магнитна лента
ЕС 9002 – българско устройство за подготовка на данни върху магнитна лента
През 1966 г. е създадена т.н. Единна система – координационно обединение, предназначено да организира действията на страните от СИВ в областта на изчислителната техника.Устройството ЕС 9002 е дял от българската роля в тази интеграция.
Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура
Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура
Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура (ДТКМА) е било държавно научно-производствено обединение, съществувало от 1976 до 1992 г. и разположено в гр. Айтос и произвеждало монетарна апаратура.
1976-1979 – Завод монетарна апаратура
1979-1990 – Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура
1990-1992 – Държавна фирма ,,Монетарна апаратура“
1993 – […] – Монетарна техника АД
ИСТОРИЯ
През 1972 г. ръководството на ДСО ИЗОТ взема решение да се разшири производстото на електроноизчислителна техника с такава, която да има повече приложение във финансовия сектор. В резултат през 1975 г. Айтос е завършен Завод за монетарна апаратура, който започва да произвежда твърде примитивни устройства. С течение на времето става ясно, че това производство е перспективно и дори има потенциал за износ, ако почива на високотехнологични идеи, и се взима решение Заводът да излезе от рамките на ДСО ИЗОТ и да се обособи отделно ДСО Монетарна техника към МПНС. Към завода са създадени два научноизследователски института. Тяхната цел е да бъдат свързващото звено между практиката и науката, като се работи на принципа ,,откриване на потребност – разработка – производство на изделието – нведряване – задоволяна не потребността“. Двете звена, за които стана дума, са Единният научноизследователски център за специализирано програмно обезпечение и Научиоизследователският и проектантски институт по технологизация и автоматизация на монетарския труд. Паралелно с това, до края на 1979 г. са създадени и някои други пециализирани звена:
– Заводът за магнитни ЗУ в Стара Загора
– Заводът за непрекъсваеми ТЗУ ,,Енергия“ в Ивайловград
– Заводът за комплексни системи за сигурност ,,Пирин“ в Благоевград
. Заводът за брави, каси и сейфове в Петрич
– Заводът за магнитни карти в Синдел
Огромните вложения дават разултат. През 1979 е осъществен е първият износ – 20 000 банкнотоброячни машини тип Б1 Фискус заминавт за ЧССР и СССР. По-късно географията се разширява состаналите страни от Източния блок с изключение на ГДР. Но комбинатът си дава сметка, че само с количествено натрупване на елементани машини не може да се надява на дългосрочно присъствие. Затова НИПРОИТАМ непрекъснато бълва все повече и повече нови разработки, повечето от кото влизат в редовно производство. Някои от тях са крайно интересни, закото представляват качествено нови и оригинални идеи. Като:
Специализирана превалутираща система с автоматизирано микрокомпютърно управление МОНЕТАРСУМА
Регистриращо устройство за входно-изходни операции РЕГИСТРАТОР Р-1
Банкнотоброячка универсална тип Б-2 ФИСКУС УНИВЕРСАЛ
Автоматизирана система за междуведомствена комуникация МОНЕТАРСИГНАЛ
Експериментален детектор на фалшиви банкноти МОНЕТАРСКАН (І нaграда на ХVІІІ международно изложение по автоматизация Лайпциг`86)
Светлинен валутен терминал ИНФОРМА 1
Комплексна терминална работна станция МОНЕТАРПОСТ
Автоматизирана система за управление на клиентския поток МОНЕТАРКОНТРОЛ
Специализирана микрокомпютърна система за извеждане на графична информация ГРАФПЛАН
Комплексна сигнално-охранителна система МОНЕТАРГАРД
Специализирана система за бързи оперативни справки МОНЕТАРКОРЕКТ
Износната продукция непрекъснато се увеличава. Продукцията е доста добре приета в т. н. развиващи се страни, където изделията са търсени поради ниската си цена. От 1981 г. се бележи непрекъснат ръст на изнесените апарати (над 90 % от общия обем на производството), на осъществената печалба, а конкретно за някои видове техника ДТКМА е № 1 в Европа по произведени бройки, при това далеч не само при разработените у нас изделия. Абсолютен връх в историята е периодът 1984-1987 г., когато продукцията на айтоския комбинат е позната в 33 страни на света, за които заминават годишно над 120 000 апарата. Номенклатурата обхваща над 30 вида различни устройства, подустройства и работни системи, които позволяват свързване с няколко компютъра, дефиниране на различни степени на аналитичност, автоматизиран механизъм за бързи оперативни справки, оценка на постигнати резултати, задаване на приоритети, споделяне на ннформация с различни равнища на достъп, връзка с други подсистеми и какво ли още не.
–-
Честит Първи април, скъпи приятели на старата техника! :)
Рударството в Българияводи началото си още от дълбока древност. Навсякъде по българските планини личат останките на римски рудници, мадани, самокови. Особено богата с рудни изкопаеми била Витоша. Те били добивани през римско време, по-късно в годините на Първата и Втората българска държави и дори през османското иго.
През Античността дн. София била център, кьдето се секли златни, сребърни и други монети. Според тогавашната практика монетарници били откривани при такива селища, където в близост се е добивал нужният за монетите метал. Навярно златое имало достатъчно, защото според проф. Константин Иречек, римляните изпращали в Софийската област специални чиновници, наречени procuratores, които следели добива на злато и сеченето на златните монети.
Сред историците османисти е широко известен турски документ от 1451 г., в който се описва, че в Софийско и Самоковско се е добивало желязо, златои сребро. Рудници имало в полите на Витоша, групирани около сегашните селища Чуйпетльово, Ярлово, Боснек, Горна и Долна Диканя, Лисец, Дрен, Друган, Студена, Кладниче, Кралев дол, Попово и др. Липсват обаче по-точни данни къде точно по южния склон на Витошаса тези златни и сребърни находища. Документите от този период сочат, че планината е по-богата на сребро, отколкото на злато. Нека да е така – среброто също е ценен метал! От средата на ХVII век са първите по-конкретни сведения за сребърни мини около София.
Има ли злато на Витоша Ima li zlato na Vitosha
Върху няколко географски карти от XVII и XVIII в може да се намерят означения на голяма златно-сребърна мина на Витоша. А през 1786 г. в София e пристигнал френският пътешественик Лузинян, който пише: ,,На запад от града лежи една планина, която турците наричат Витуш. На върха й се намира една равнина, на която растат голямо количество благоуханни цветя. Тук има и една златна рудница, която обаче не се обработва”. Наистина това описание не е достатъчно точно, за да могат сега хората да нарамят кирките и ,,да подпалят джапанките“, но все пак е поредно сведение, отбелязващо за историята съществуването на златно находище. Добре осведоменият френски геолог Ами Буе (1794-1881), посетил няколко български планини през периода 1836-1838 г. също споменава за стария рудодобив на Витоша: ,,Планината Витош, близо до София, има славата на много рудоносна. Тук споменават се не само среброносни руди, но дори и за злато. Като се съмняваме в точността на този последен факт, смятаме, че другият е вероятен, понеже има следи от много стари мини”. Малко по-късно през 1869 г. Фердинанд фон Хохщетер казва: ,,В промивалните край Витошанаред с магнетита се среща също и златопод формата на фин пясък до зрънца с размер на леща”.
През турско време златото, добивано на Витошачрез промиване, се наричало „Су алтън“ — воднозлато. Всички златари се ползвали с привилегии, давани им от незапомнени времена. Промиването на златоносния пясък ставало по примитивен начин, но прилаган и досега. Известният български геолог проф. Георги Бончев (1866-1955) дава следното описание на промиването на злато: „Миенето на златотое доста примитивно и оръдията прости: панакида(тас, леген, тава) и дълга дъска с напречни нарези, отстрани с други два по-плитки, за да се образува улей, и малки копанки. Дъската се поставя полегато. На издигнатия й край се поставя пясъкът и се полива с вода… Той (пясъкът) всичкият с водата минава заедно надлъж по нея и ако съдържа златни частици, като по-тежки, те се задържат по нарезите й. За едно промиване се изсипват 30 копанки (по 10—12 оки) пръст или пясък и се промиват добре с вода. След това дъсченият улей се оставя легнал по дължината си и се измива добре по нарезите, като водата и пясъкът от тях се оставят да паднат в панакидата. Там се събира черният магнетитов пясък, а заедно с него и другият тежък пясък и златото, ако го е имало. Панакидата с този пясък се поставя на слабо речно или поточно течение да се промие, като слабо се движи, за да измие всичкия пясък и останат на плитко издълбаното й дъно, само златните частици, които се отличават по боята си. Тъй промитото златосе изсипва в говежди рог, който рударят носи закачен на пояса си“.
Витоша злато Vitosha zlato
Към тези прибори се прибавят още мотики, лопати, медно тиганче за изсушаване на златотои един ярешки крак за измитане на тиганчето.
Интерес представлява една златна монета на римската императрица Юлия Домна, съпруга на император Септимий Север (193— 211 г.). На тази монета е представен речен бог, олицетворяващ река Струма. Дясната си ръка той е сложил върху лодка (дали Струма не е била плавателна по онова време?), а с левия си лакът се подпира на повалена урна. Зад божеството се извива лоза с гроздове, а отпред се намира нива с житни класове. Под божеството едно дете посяга да откъсне грозд, друго дете е нарамило торба, над която има надпис „сребро“, а трето дете посяга към урната, от която тече вода и където има латински надпис aurum (злато).
В своите изследвания известният български химик от Царска България проф. Захари Караогланов (1878 – 1943) посочва находища на златопо витошките реки Палакария, Струма, Владайска, Бистришка и др. Според проф. Караогланов витошкото злато има следния състав: злато 88,16 процента, сребро 8,68 и неразтворим остатък — 3,16 процента. Това показва, че златото на Витоша е едно от най-чистите проби в България.
Като занаят добиването на витошкото златое било достатъчно доходно. С него са се занимавали много хора. В книгата си ,,Витоша“ българският публицист, учен и деец на лявото крило на ВМРО Павел Делирадев (1879-1957) споменава за някой си Георги Янев, който със свои помощници е ,,работил“ по течението на Владайската река, чак до Княжево.
До началото на Втората световна война, а дори и по-късно е можело да се видят няколко групи златопромивачи по реката далеч под Княжево и до моста на Горнобанския път. А и в момента има съвременни специалисти, които доказват, че в древността и през Средните векове златодобивътна Витошанаистина е имал промишлен характер.
Български автомобилБалкан 1200 от 1960 г. в Sandacite.BG!
[1960] Български автомобил Балкан 1200На снимката виждаме прототип на първия българскилекотоварен автомобилБалкан 1200 от 1960 г. Намира се в музея на завод Балкан в Ловеч. Но как се стига до неговото създаване?
След края на Втората световна война, Завод 14 в Ловеч остава единственото родно предприятие, което произвежда самолети (след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г.). Паралелно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската Политехника, което продължава до 1954 г.
Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в България, в резултат на което много от младите специалисти, инженери, техници и изобщо работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 50-те години постъпва на работа в Ловеч именно като авиоинженер.
Първоначалното престуруктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика проявява твърдост и излиза от кризисното положение със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Според нея в Ловеч би могло да започне производството на автомобили и мотоциклети, за което има нужния техничски потенциал и наличието на висококвалифицирани специалисти.
Към края на 50-те години в тази атмосфера на висока техническа култура и професионализъм се заражда идеята в завода да се изработи истински български лек автомобил, като целта е евентуалното усвояване на това престижно и перспективно производство да оформи основния профил на бившата авиационна фабрика. За тази цел политическото ръководство на България трябва да види, че тамошният колектив може да изработва наистина сложни машини като автомобили, и затова конструкторите желаят автомобилът им да дебютира на Пловдивския панаир – там, където се показват всички новости на българската промишленост от описваните от нас десетилетия.
[1960] Български автомобил Балкан 1200Снимка от сп. Ауто Билд.
Предварителната подготовка за създаването на прототипа започва в края на 1958 г. Интересно е, че първият проект за дизайн е макет, изработен от скулптор, но неговата концепция не удовлетворява конструкторите и те не я харесват.
По същото време в двора на завода има един лек автомобил Volkswagen, чийто двигател и шаси са използвани за образец. Към процеса на предварителна подготовка се включват и специалисти от “Завод 12” в София, които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален мотор (след 1956 г. производството на всички двигатели за мотоциклетите “Балкан” е възложено именно на “Завод 12”).
С оформянето на каросерията се ангажира екипът на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж.Кънчо Кънчев, инж.Иван Петров (зам.главен инженер), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка, с помощта дървени чукове върху кожени възглавници пълни с пясък.
Български автомобил Балкан
Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е т.н. “геометрическа разработка”, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията. Основия отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а с изковаването на отделните външни елементи е натоварен Георги Лазаров.
Български автомобил Балкан1200
Интересно е да се отбележи, че в началния стадий от предварителната подготовка са спазени стриктно всички работни етапи, свързани с изготвянето на пълна конструктивна документация, предлагането и обсъждането на графични проекти и гипсови модели на автомобила, както и изработването на няколко атрактивни дървени макета в мащаб 1 : 10 (един от които и днес може да се види в заводския музей на “Балкан” в град Ловеч).
Въпреки това, през 1960 г. автомобилът „Балкан 1200“ е завършен в срок, и точно навреме за Международния панаир в Пловдив, където е представен през септемвр, ако не броим дефилирането му пред ловешка публика по повод Празника на труда 1 май. :) Балкан 1200 има 2 прототипа, като този за Панаира е боядисан в бяло и червено. Мощността е 34 к.с. и максималната скорост – 108 км/ч.
Български лек автомобил Балкан1200
Балкан 1200 обаче така и не влиза в серийно производство. Могат да се дадат различни обяснения, сред които трябва да се отбележи липсата на достатъчно производствени мощности, които да произвеждат големи количества частите на ходовата част, двигатели и т.н. За сметка на това, още в годината на създаването си по повод 16-годишнината от преврата на 9 септември, Балкан участва в рали с нелек планински терен. Чудя се как ли би се справил на днешните пътища – никакъв проблем за кола, кръстена на планина. :)) ,,Балкан 1200“ успешно преминава през Ботевград, Лъкатник, Берковица, Враца, Мездра и други места, приветстван от любопитните граждани.
Бойко Вучев, познат най-вече като възрозителят на устройствата с търговска марка Правец, е и колекционер на стара българска изчислителна техника. Срещнахме се с него, за да ни покаже именно това!
Г-н Вучев има магистърска степен по Компютърни системи от ТУ София. Освен Правец, е собственик на фирмата за почистване на лаптопи Лаптопклийн (http://laptopclean.com/) от 2011 г. Пожелаваме му успех с новия Правец, а сега се насочваме към сбирката му.
През 2010 г. г-н Вучевприбира първия зи български компютър. Това е известният Правец 82, който е ползвал от 1986 г. нататък. Взел го точно от гр. Правец. Копие на Apple II+. Както знаем, производството започва в КТМ Правец през 1982 г.
ЗЗУ Велико Търново ZZU Veliko TarnovoИЗОТ 1042 С IZOT 1042 C
По отношение на първия български компютър ИМКО 1 Вучев държи да се разсее една заблуда. ,,Това е единствена по рода си собствена разработка на инж. Иван Марангозов и инж. Кънчо Досев. Не е заимстван от Apple или IBM. Работи с процесор Intel 8080″.
ИМКО 1 няма операционна система. Има така наречената програма МОНИТОР за входно-изходни операции, връзка с касетофон за запис и четене на програми.
Има възможност за вграден интерпретатор на БЕЙСИК. Основно се програмира на машинен код за процесор 8080. Бил е създаден само за демонстрация в не повече от 50 бройки, раздадени по научно – техническите съюзи в цялата страна.
Ето и снимка на митичния първи български микрокомпютър:
ИМКО 1 IMKO 1
Бултекс 1025 е копирна машина,
произвеждана по лиценз на Ксерокс и работеща с касета на Ксерокс.
,,Най-са ми интересни компютрите ИЗОТно най-трудно се намират. ИЗОТи Правецса били две тотално различни линии в производството – първите са върхови, професионални и предназначени за предприятия, а вторите за домашно ползуване, макар че напр. Правец 8М има и военна версия. В производдствените комбинати обаче напр. всички параметри на продукцията са се смятали на ИЗОТ. Дори в един момент е имало спор кое е по-важно да се произвежда – ИЗОТили Правец. Във всеки един град е имало представителство на Научно-техническите съюзи в България (НТС), където хората са можели да работят с компютър.“
,,Мисля, че ИЗОТимат вграден Бейсик“.
По-долу виждате един интересен комплект – джойстици за ИМКО 2/ Правец 82.
Предназначени са за игри, а врътките отгоре са от бойлери, разказва Вучев. Включват се с ,,петица“ и са произведени неколкостотин такива бройки. Комплектът включва два джойстика с обща букса.
ИМКО 2 игри IMKO 2 IgriПравец 82 игри Pravec 82 igri
Бойко Вучев притежава и един български модем, произведен през 1990 г. от СК Програмни продукти и системи, но не може да добави нищо повече за него. Може би Вие ще успеете?
Програмни продукти и системи Programni produkti i sistemiМодем ТАД 100 Modem TAD 100
Матричният принтер М88 е най-верояно вториият такъв след М80и е заимствуван от модел на Epson.
Пожелаваме още веднъж успех на г-н Вучев в работата, с която се е захванал – както с възраждането на марката, така и със събирането на липсващите му образци българска техника!
–-
В публикацията е използуван кадър от предаване на ТВ 7.
[1972] Българската техника на Пловдивския панаир.jpg
Статията разказва за показаните на изложението изчислителна машина ИЗОТ 0310, Елка 99, електродвигателиот заводите на ДСО Елпром, електрокариот Балканкар, селскостопански машини от Агромашина, всякакви превозни средства от ДСО Автопроми много други.
История на Пловдивския панаир Istoriya na Plovdivskya panairМеждународен панаир Пловдив история Mezhdunaroden panair Plovdiv istoriyaПловдивски панаир снимки Plovdivski panair snimki
–
Изтомник: сп. Наука и техника за младежта, 12-1972
Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз останах офлайн от вашия живот.
Отчаян от този жесток дискънект, аз забих и загубих комуникация дори със собствения си душевен айпи адрес. След няколко неуспешни опити за рестарт, бях готов да натисна шътдауна на моя нещастен живот. Но запазих контрол панел на духа си, конпресирах отчаянието си в MP3 формат и го архивирах по-далече от C Disk- а на сърцето ми.
Един ден просто се преинсталирах психически и ъпгрейднах надеждата си за нов шанс и за нова среща с вас в терминалната среда на живота.
И ето че този ден дойде. Отново ви срещнах онлайн.
Тялото ви – овално като екрана на телевизор Опера, талията ви – тънка като кинескопна шийка, краката ви – стройни като резистори, очите ви – безкрайно сини като начален екран на Уиндоус 7, косата ви – непроницаемо черна като изключен овъглено ТХО, изражението ви – умно като Гугъл, лицето ви – гладко и чувствено като тъчскрийн.
И най-последната версия текстобработваща програма би изгубила ума и дума пред вашата красота, та какво остава за мен, по- несъвършеният и от Уиндоус Виста!
Пред вас аз бях буквално търн оф – саундът на гласа ми беше на мют, мисълта ми на пауза, сайзът на очите ми се разшири на макс, думите ми се локнаха, краката ми станаха в положения драг енд дроп, душата ми се превърна в оптична мишка, плъзгаща се благоговейно в краката ви…
Копнеех да кликна по лицето ви, да надникна през уиндоусите на очите ви, да се инсъртна в душата ви, за да я копипейстна и сейвна за себе си. За да мога да я отварям и чета винаги когато имам нужда от килобайт нежност и зареждане на батерията с любов!
Преди 137 г. най-сетне настъпи нашето Освобождение. Честит Трети март на всички българи! Да продължаваме да работим – всеки според своите дарби – за това Родината ни да бъде едно по-добро място за живеене!
![[1960] Български автомобил Балкан 1200](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/parviyat-balgarski-lek-avtomobil-balkan-1200.jpg "[1960] Български автомобил Балкан 1200")
![[1960] Български автомобил Балкан 1200](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2016/03/1960-%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD-1200-300x225.jpg "[1960] Български автомобил Балкан 1200")
![[1960] Български автомобил Балкан 1200](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/parviyat-balgarski-lek-avtomobil-balkan-300x197.jpg "[1960] Български автомобил Балкан 1200")
![[1972] Българската техника на Пловдивския панаир](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2016/03/1972-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%80.jpg.jpg "[1972] Българската техника на Пловдивския панаир")
