В средата на 1960-те г. е решено в България да започне три различни вида изкуствени влакна: булана, видлон и ямболен.
Даваме думата на статията от 1967 г., за да ни разкаже тя по-пълно за тях от гледната точка на съвременник:
,,Заводът за полиестерни влакна в Ямбол ще влезе в действие още тази година.
Производството на полиакрилнитрилни влакна ще започне през 1968 г.
През 1969 г. ще заработи и Заводът за полиамидни влакна във Видин.
Полиестерните влакна са известни у нас с фирмените наименования терилен. тергал, тревира, дакрон, теритал. Мнозина са оценили вече добрите качества на тези тъкани: здравина, немачкаемост, лесно почистване. Заводът за полиестерни влакна в Ямбол ще получава изходните продукти, необходими за синтезата — параксилол и етиленгликол — от Нефтохимическия комбинат в гр. Бургас. От ямболенще се изтъкават платове за шлифери, ризи и рокли. Платове за костюми ще се изработват от щапелните влакна. Свойствата на полиестерните влакна им осигуряват широко приложение и в промишлеността.
Завод за полиестерни влакна Ямбол Zavod za poliesterni vlakna Yambol
Буланатаще се произвежда в Бургаския нефтохимически комбинат и ще прилича на вълната (на латински lana означава вълна). Особеното в изделията от полиакрилнитрилни влакна е, че те са леки и пухкави — следователно топлят добре. Освен във вид на „обемна прежда“ предназначена за изработване на жилетки, пуловери и плетени облекла, буланатаще се използва за изтъкаване на килими, тапицерски платове и пердета, които ще запазват цветовете си и след продължително престояване на открито.
Химическите заводи в гр. Видинще ни дадат третото синтетично влакно наречено видлон. Изходна суровина за полимеризацията на полиамидната смола — капролактамът — ще се получава от АТЗ — Стара Загора. Видлонътпритежава свойствата на световноизвестните полиамидни влакна като капрон, перлон, силон. А те предлагат отлично съчетание от качества: голяма якост, лекота, устойчивост на износване, изящен вид. Ние вече сме ги оценили при носенето на ризи, чорапи, бельо, различни платове.
От видлонще се изработват и кордовите нишки, които ще направят нощите автомобилни гуми и транспортни ленти значително по-здрави и дълготрайни. Понеже е устойчив на действието на киселини и основи, от него ще се изтъкават платове за филтри, сита и специални работни дрехи“.
В тази публикация ще Ви покажем втората част от снимките, показващи нашите любими кухненскиуредив работна обстановка.
Надяваме се, ще познаете хладилника Мраз 80 І (мод. 1962), печката Мечта мод. 71203, абсорбатор икомбинираните печки на газ и електричество с вградена защита при изгасването на пламъка. :)
Тези печки са довели и до производството на газови бутилки във Вазовските машиностроителни заводи, а също и до създаването на нова култура в използването на газа за домакински нужди.
Соц кухня Soc kuhnyaСоц кухня Soc kuhnyaСтари кухни Stari kuhniСтари кухни Stari kuhni
Вижте в Sandacite.BG новите проекти на Центъра за промишлена естетика за 1966 г.!
В Центъра за промишлена естетика през 1966 – макет на радиоприемник Мелодия 20Т (Т = транзисторен)
В тази публикация ще Ви покажем ,,ембрионалния“ стадий на развитие на някои от станалите известни по-късно български телевизори и радиоапарати. Те са дадени по-долу. Цитираната тук статия ще Ви запознае с дейността на Центъра за промишлена естетика през 1966 г., което е важно, защото там са създавани първоначалните художествени решения за много от техниките, които събираме. Забелязвате ли разлики между проектите в промишления дизайн и серийното производство на тези изделия? :)
,,Една от основните дейности на Центъра е научно-изследователската работа. В това отношение той е първата организация, която извършва научно-изследователска работа по проблемите на промишлената естетика. През 1965 година бяха разработени научни теми, отнасящи се до насоките в проектирането и оцветяването на металорежещите машини, а също и насоки за развитието на радиоприемници и телевизори, осветителни тела и други.
Индустриален дизайн от 1966 – транзисторен радиоприемник Албена (тип малък супер)
През настоящата година ще се разрабоят 8 научно изследователски и проучвателни теми, засягащи новата организация на промишления интериор, оцветяването на подемно-транспортни машини, насоките за художествено проектиране на металорежещи машини, създаването на типаж и нормативи за столове и седалки на машиностроителните изделия, на органите за управление, прогнозирането на развитието на художественото проектиране в чужбина и у нас и други.
В областта на художественото проектиране ще се реализират около 80 задачи за двата основни отдела на Центъра. Сега се развиват и два иовн отдела — отделите „Промишлен интериор“ и „Промишленаграфика“.
Последният има за цел да разработва художествено-рекламната пропаганда на Обединенията към Комитета по машиностроене и отделни заводи — от запазената марка-знак, до цялостното представяне на предприятието.
Инженерен дизайн от 1966 – преносим автомобилен транзисторен приемник Универсал
Какви по-важни практически задачи има да реализира през 1966 година Центърът за промишлена естетика? Електрокар тип 375. мотокари тип 2477 и 2679. двуколесни превозни средства, гама полуавтоматични стругове, багери, бормашини, ръчни електрически инструменти, гайковертн, резбонарезна и заваръчна машина, универсална кухненска машина, телевизори за износ и за страната, кино-снимачна камера 2 x 8 мм, кинопрожекционен апарат 2 x 8 мм, радиоприемници среден супер, радиограмофон, звукова колона, високоговорители, осветителни тела за домашно ползуване и транспортни средства, щори за прозорци и др.
Инженерен дизайн от 1966 – добре познатият ни Пирин 2
Оценките и наградите, които се дадоха иа някои от изложбите през 1965 година, включително отсъждането на
наградата „Златни ръце“ на вентилаторната печка Бриз,
проектирана в един от началните и трудни периоди на развитието на Центъра, както и положителните оценки на чуждите специалисти за дейността на този наш институт дават основание да се смята, че линията и методиката са верни и че в близко бъдеще може да се очаква реалният ефект от тази нова област на нашата дейност.“
Индустриален дизайн от 1966 – макет на прикачен вибрационен валяк с тегло 3 тона
Повечето IT конференции наблягат изцяло и единствено на будещоте технологии. Също така българските такива почти изцяло се занимават с чужди технологии в които българско участие, или няма, или е мимолетно. За сметка на това в тазгодишното издание на Tuxcon в Пловдив ще има една различна презентация.
Тя е на тема създаването на българския компютър Пълдин за него ще ни разкаже един от създателите му – Орлин Шопов,
който е бил софтуерен разработчик през 1988 – 1992 в завода, в който е създаден компютърът.
Компютър Пълдин Kompyutar Paldin
Ако желаете да чуете за тази тема заповядайте на тазгодишното ни издание. Ще има много други интересни гости и теми. Във втория ден ще бъдем в лабораторията на Olimex, които са основен спонсор на конференцията, и ще създадем на импровизирана работилница нещо свое – което засега ще е изненада.
Повече за събитието – дата, място, условия и т.н. – можете да разберете от долните линкове:
Заводската площадка е разположена в западната част на София, между кварталите Красно село и Овча купел, непосредствено край Владайската река, върху площ от 200 дка.
Строителството се изпълнява на два етапа. Първият етап приключи и част от заводае включена в пробна експлоатация. След завършване на втория етап през 1965 г. заводътще произвежда по предварителна програма около 13 500 бр. различни видове електрокаригодишно.
Заводският комплекс се състои от главен производствен корпус и административно-битови помещения към него, от ковачно-щамповъчен цех, котелно помещение, склад за гориво-смазочни материали, гаражни помещения и др.
Електрокарен завод София Elektrokaren zavod Sofiya
Основната производствена програма ще се изпълнява в главния корпус, който се простира на площ от 40 000 квадратни метра. В него ще се обособят според характера на работата различни цехове: пресово-механичен, монтажен, дърводелски, инструментален, ремонтно-механичен и бояджийски.
Върху площта, предвидена за бъдещото разширение, ще ое издигне административен корпус, в който ще бъдат разположени технологични, прототипни и конструкторски бюра, производствено-изпитателна лаборатория, помещения за културен отдих, медицински пункт, столова и др. Отстрани на покрития е широка козирка главен вход ще се построи гараж за велосипедите и мотоциклетите на работещите в завода. Освен това при разширението спомагателните цехове — инструментален, ремонтно-механичен и лрототипен, ще бъдат отделени в нов корпус, а на освободените площи ше се разшири основното производство.
Завод 6 септември Zavod 6 septemvri
Целият терен ще бъде богато озеленен с храсти и дървета. Ще ое редуват обширни тревни и цветни площи. Широки и удобни асфалтирани пътища ще свързват отделните цехове, а за работниците ще се построи мрежа от пешеходни тротоарни платна. Край заводавече е оформена широка пътна артерия, по която след време ще мине и трамвайна линия.
Новият завод за електрокари в София е изцяло проектиран в Института за промишлено-заводско строителство „Заводпроект“.
Вижте в Sandacite.BG Керикон – българската машина за транспортни контейнери!
Керикон – българската машина за транспортни контейнери
Големите транспортни контейнери, които можем да видим да се товарят и разтоварват от превозните кораби на всяко морко пристанище, са обемни, тежки, а в същото време компаниите, които се интересуват от транспорта на затворените в тях свои товари, искат това да става максимално бързо и евтино. Днес ще Ви разкажем как българската инженерна мисъл е предложила да се решат тези въпроси! :)
През 1973 г. вниманието на посетителите на Пловдивския мострен панаир е привлечено от една грандиозна машина, показана на изложбените площи на Балканкар. Тя е висока над 7,5 метра, има дължина над 12 метра и широчина около 5. Машината може да подрежда добре познатите ни транспортни контейнери в три реда по височина. Тя притежава товароподемност 30 480 кг, скорост на повдигане (с товар) 14 см/сек и скорост на движение (с товар или без) — 24 км/час. Не бихме се спирали толкова подробно на тези данни, но те най-красноречиво говорят за отличните експлоатационни възможности на новото устройство! Но какво е всъщност то? Ами чисто и просто първата българска контейнерообработваща машина. Нещо повече: през точно тази 1973 година се поставя началото на българската контейнерообработваща система!
Естествено, тази система трябва да включва и останалите машини за работа с контейнери(или вътре в тях). И такива има — например ЕВ 654.27 — това е специализирана машина за работа вътре в тежките контейнери. Какво значи това? Преди всичко — голям свободен ход на повдигателната уредба, т. е. вилиците имат възможност да се вдигнат до 1400 мм от пода без подвижната мачта да излиза над неподвижната. Тоест, вътре в контейнера палетите или пакетите могат да се вземат от пода или да се опират в тавана. Да добавим страничното преместване на вилиците, триопорната схема, пневматичните гуми, импулсното управление — и виждаме как пред нас е една модерна специализирана машина за работа в тежки контейнери, съобразена със специфичните условия, при които е предвидена да работи, и с изискванията на тогава действащите международни норми.
Стари транспортни контейнери
По-нататък в българските контейнерни пунктове ще се появят и криковете — през 1973 в НИПКИЕМ вече се работи над техните прототипи. Ето как става работата: контейнеровозът пристига, криковете повдигат контейнера, влекачът изтегля освободената платформа, а след това контейнерътплавно се спуска долу. Естествено, целесъобразно е криковете да бъдат използвани, когато се налага да бъдат обработвани малко на брой контейнери, докато при големи транспортни потоци вече ефикасно могат да се използват контейнерообработващите машини (напр. такива типа на описания в началото Балканкар–Керикон). Други машини, подходящи за такава работа, са специализирани за работа с контейнеритежки мотокари високоповдигачи със странично изнасяне на товара).
Това горе е система от крикове за обработка на тежки контейнери. Тогава тя е използвана при работа в контейнерни пунктове с по-малки транспортни потоци.
Електрокар високоповдигач
Още веднъж да обърнем внимание, че
ЕВ 654.27 е български специализиран Електрокар-високоповдигач за работа в контейнери!
Триопорната схема и импулсното управление го правят особено маневрен и удобен при експлоатация. По това време България е една от водещите страни в българското каростроене и не може и да си помисли да изостава от световните тенденции в такава важна област, каквато е бързата обработка на транспортни контейнери.
Ето и един мотокар високоповдигач:
Мотокар високоповдигач
Тъй като по това време българската траспортноконтейнерна система се изгражда в най-тясна връзка с Единната контейнерна транспортна система на страните-членки на СИВ, съвсем разбираемо в българските конструкторски институти, колективи и т.н. са направени стъпки към приобщаването. Планирано е било през 1975 г. контейнерните пунктове в ГДР да достигнат до 45, в Полша — II, в Румъния — 28, в Чехословакия — 5 и в България — 12. Морските контейнерни пристанища на тези страни — Рощок, Гдиня, Варна — редовно обслужват редовни линии, по които специализирани кораби работят с твърди разписания.
Шкафътза продукти е снабден с телени кошчета за плодовете и зеленчуците. Вътрешната страна на вратата се използва за нареждане на бутилки и консерви.
Кухненско обзавеждане Kuhnensko obzavezhdane
Прибиращ се към шкафаплот-маса за хранене, снабдена с тръбен сгъваем крак. След сгъване на крака масата се завърта на вертикална ос и се прибира в отвора на шкафа
Експериментални серии, изработени по проекти на Института за типово проектиране София, и предназначени за масово производство. Те са изработени при спазване на всички изисквания на модерните кухненски мебели с широко приложение на пластмаси и нераждясваща ламарина.
Стари кухненски шкафове Stari kuhnenski shkafoveСтари кухненски шкафове Stari kuhnenski shkafove
Комплект шкафовеза обзавежданена съвременна кухня. Експериментални серии, изработени по проекти на Института за типово проектиране — София, и предназначени за масово производство
Отделни кухненскикомбинирани шкафове, изработени от съвременни материали. Подходящи са за обзавеждане на кухни, в които по една или по друга причина не могат да се приложат секционнимебели. Шкафоветеса българско производство. Използване на .мъртвият ъгъл“ при долния ред шкафове посредством изтеглящи се полукръгли полици с независимо шарнирно окачане на вратата на шкафа.
Всички тези шкафовеса произвеждани в двата заводаза кухненска мебел в България, съществували до 1990 г. завод Никола Йонков Вапцаров в Червен бряг и завод Васил Сотиров във Велинград.
В това предаване обърнахме внимание на първата българска пералня с икономична програма Перла 04 Икономик, българския универсален уред за печене Апетит, загряхме вода на български ел. котлон от 1950-те години, а и разказахме още доста неща
[1970] Младежките стажове в Елпром ВарнаМладежите в завод Елпром Варна се подготвят енергично за участието си в прегледа, в трите му етапа — заводски, окръжен и национален. Настоящето е оптимистично — функционират пионерският заводза професионално обучение „Електрик“ и клубът за техническо творчество и майсторство.
„Идеята за създаване на пионерския завод не е нова“ — признава секретарят на заводския комитет на комсомолската организация, Илко Ценев. Не е нова, но е потенциална сила. Силата е в тях, най-младите, пионерите, които общуват с техниката в кръжоците по студена обработка на металите, по електротехника и машинно чертане. Ръководителите на кръжоците са техници и инженери, работещи в завода — Веселин Бойчев, Яни Кирилов, инж. Иванка Обрешкова и Мария Желязкова. Пионерският завод е средата, в която се създават условия за психична нагласа на детския ум към бъдещата професия. Четиридесет пионера от завод„Електрик“ ще участвуват в заводската изложба с изработените от тях туристически котлон, пълен комплект шлосерски инструменти, макет на матрица, електрически фенерчета и електрическа фурна „Пионер“ с две плочи. Такова е доброто начало от дейността на един пионерски завод със собствено административно ръководство, в който след време кръжоците ще прерастнат в цехове. Тогава пионерите ще разработват сложни електродомакински уреди, та дори и устройство за изучаване на чужди езици.
Общуването на младежта с науката и техниката се осъществява и в клуба за техническо творчество и майсторство на заводската младеж. Председател на клуба е инж. Георги Кънчев — технически директор на обособеното второ производство за бойлери и перални.
Ентусиазмът е белег на младостта. Той разбира се присъствува и тук, но е разумно дозиран. Липсва увлечението по големите идеи и високопарните формулировки. Полезен е фактът, че клубът за техническо творчество координира дейността си със Съвета на младите специалисти, към Базата за техническо развитие. И нещо ново, актуално — води се борба за „трите процента“ на 1970 година. Това значи снижение на брака, на разхода на материалите и на трудоемкостта с по един процент. Три различни форми на едно съдържание — повишаване рентабилюстта на производството. Такива са и задачите на прегледа на младежкото техническо и научно творчество. Да се повиши качеството на вложения труд, да се намалят разходите на материали и енергия и да се механизират производствените операции.
Младежки бригади Mladezhki brigadi
Младите техници имат план-програма за участието си в прегледа. Някои от задачите вече са изпълнени, по други още се работи.
Колектив с ръководител инж. Божидар Калоянов разработи инсталация за обезмасляване на детайли при боядисване. Редица детайли (кожух на пералня, кожух за бойлер), които се боядисват бели трябва да бъдат предварително обезмаслени. Сега тази операция се извършва ръчно, с бензин. С внедряването на инсталацията процесът напълно ще се автоматизира, от което ще се икономиса трудът на девет работника. Освен това ще се повиши качеството на обезмасляване на детайлите. Тя представлява шахта, наситена с парите на трихлоретилен, през която минава конвейерът със закачените за него детайли Тъй като детайлът е студен, парите се кондензират върху него и изтичат заедно с маслото в основната вана. След това той преминава в една гореща зона, където се изпаряват остатъците от трих- лоретилена. За да се намалят загубите на трихлоретилен, той се регенерира, като маслото, събрано в основната вана, се почиства. Предвидена е и автоматична блокировка за безопасна работа с инсталацията.
Конструкторски колектив с ръководител инж. Дочо Семерджиев разработи инсталация за автоматично поцинковане на детайли. С внедряването й се намаляват трудоемкостта на производствения процес, и броят на заетите работници: предбайцването, бай- цването и фиксирането се извършват автоматично на конвейерна лента. Ще отпадне необходимостта от електрокарист, от общи работници и най- важното — ще се осъществи ритмично снабдяване на участъка с детайли. Сега производствениците работят на четири смени, за да се поцинковат средно 250 детайла дневно. Трудности от конструктивен характер не липсват — трябва да се определи подходящ материал за изработка на ваната, тъй като обикновените стомани влизат в химическо взаимодействие с цинка.
А ето как се стигна до уреда за биене на мляко. В завода се получи писмо: „Помогнете на стопанката. Направете уред, който да замени бурилото“. И конструкторите не закъсняха. Антон Василев, инж. Владимир Краев, Мария Петрова и техният ръководител Стефан Петров разработиха уред за биене на мляко. Той представлява миниатюрна пералня, с изменена конструкция на перката. Процесът протича за около 20 минути. Уредът не е стационарен и тежи около 18 килограма. С него могат да се обработват не по-малко от 10 литра и не повече от 15 литра краве мляко.
За участие в прегледа на завода от колектив с ръководител инж. Божидар Златев се разработи и отоплителна конвекционнапечка Тропик-2, предназначена за отопление на жилищни помещения. В нея конструктивно е използуван принципа на свободната конвекция. Разликата в относителното тегло на нагретия и ненагрят въздух и височината на конвектора. обусловят изтичането на топлия възух с определена скорост. Поради сравнително ниската температура на изходящия въздух изгарянето на органическите вещества във въздуха и опушването на предметите, намиращи се близо до уреда, се намалява до минимум. Тази нова конструкция представлява подобрение на печкатаТропик-1 по отношение на трудоемкостта и някои технически показатели. В новия вариант номиналната мощност се повишава от 2000 W на 2500 W ; за осъществяване на светлинната сигнализация лампата с нажежена жичка се заменя с глимлампа; термо- ограничителят е заменен с нов, който се самовъзвръща, без да се отваря печката. Това обезпечава напълно пожаробезопасна работа в случаите на неправилна употреба.
Осъществена е също така електрическа гладачна машина Лада-2, която представлява подобрен модел на „Лада-1“. Предназначена е за гладене на бельа в домакинството. По-важни конструктивни детайли и възли за машината са: плот; носач на редуктора: редуктор; валяк; гладещо устройство: притискащо устройство и педал с жило.
Гладачна машина Лада Gladachna mashina Lada
Върху валяка е залепено вълнено кече, обвито с калъфка от хасе. Гладещата плоча е изработена от стоманена ламарина. с хром-никелово покритие. Върху нея са закрепени нагревателят и терморегулаторите. Предметът, който предстои да се изглади, минава върху въртящия се валяк и равномерно се притиска от гладещата плоча. Чрез натискане на педала гладещата плоча се отделя от валяка и може да се фиксира в това положение, посредством копче за задържане. Въртящият момент се предава на валяка от основния вал на редуктора чрез силова тръба. Двигателят е еднофазен, асинхронен с номинална мощност 60 w номиналната мощност на нагревателя е 2000 w; валякът има дължина 650 мм и диаметър 150 мм.
Такава е равносметката: някои от проблемите, които производството е поставило, са доловени и се решават успешно. Младостта и техниката са се свързали кинетично. Този съюз е действен, осезаем. В него има сила и движение. Намерени са формите на неговото осъществяване — две съвременни системи за автоматизация, един нов уред за битови нужди и три подобрени изделия. Може би не толкова гръмко, но ефективно и смислено осъществяване.
–-
Източник: сп. Наука и техника за младежта – 1970 г.
Вижте българския индустриален дизайн през 1974 в Sandacite.BG!
Българският индустриален дизайн през 1974-а!
Индустриалният дизайн е много важна дисциплина и сфера в техниката – това е оформлението и външният вид на техническите изделия, които се произвеждат. В България е съществувал Център за промишлена естетика, който се е занимавам именно с това. Огромната част от апаратите, които колекционираме, са дизайнирани именно от специалистите там, а ние изобщо не се замисляме за това и казваме само ,,произведено в еди-кой си завод“. Например, горната снимка изобразява проект за видеотерминал ИЗОТ ЕС 7270, проектиран от един от най-известните български специалисти в индустриалния дизайн – Добролюб Пешин, работил и по българските Елки.
Следващите няколко снимки са разработки на Центъра. За някои от тях веднага се разбира какво са, за други не толкова.
Щепсел тип Шуко:
Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn
Осветително тяло:
Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn
Телефон:
Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn
Кухненски шкафове с вграден котлон и умивалник:
Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn
Телевизионна приставка:
Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn
Някои от тях са били усвоени в масовото производство, а други не. От първите със сигурност е това – добре познатата Елка 53:
Елка 53 Elka 53
Има доста материал по темата за българския индустриален дизайн на техника, които ще Ви представяме. Сред тях има много, много напредничави и необичайни неща.