Булана, видлон, ямболен

Булана, видлон, ямболен

Ямболен Yambolen

В средата на 1960-те г. е решено в България  да започне три различни вида изкуствени влакна: булана, видлон и ямболен.

Даваме думата на статията от 1967 г., за да ни разкаже тя по-пълно за тях от гледната точка на съвременник:

,,Заводът за по­лиестерни влакна в Ямбол ще влезе в дей­ствие още тази година.

Производ­ството на полиакрилнитрилни влак­на ще започне през 1968 г.

През 1969 г. ще заработи и Заводът за полиамидни влакна във Видин.

Полиестерните влакна са известни у нас с фирмените наименования терилен. тергал, тревира, дакрон, теритал. Мнозина са оценили вече добрите качества на тези тъкани: здравина, немачкаемост, лесно по­чистване. Заводът за полиестерни влакна в Ямбол ще получава изходните продукти, необходими за синтезата — параксилол и етиленгликол — от Нефтохимическия ком­бинат в гр. Бургас. От ямболен ще се изтъкават платове за шлифери, ризи и рокли. Платове за костюми ще се изработват от щапелните влакна. Свойствата на полиестер­ните влакна им осигуряват широко приложение и в промишлеността.

Завод за полиестерни влакна Ямбол Zavod za poliesterni vlakna Yambol

Буланата ще се произвежда в Бур­гаския нефтохимически комбинат и ще прилича на вълната (на латин­ски lana означава вълна). Особе­ното в изделията от полиакрилнитрилни влакна е, че те са леки и пухкави — следователно топлят до­бре. Освен във вид на „обемна преж­да“ предназначена за изработване на жилетки, пуловери и плетени облекла, буланата ще се използва за изтъкаване на килими, тапицер­ски платове и пердета, които ще за­пазват цветовете си и след продъл­жително престояване на открито.

Химическите заводи в гр. Видин ще ни дадат третото синтетично влакно наречено видлон. Изходна сурови­на за полимеризацията на полиамидната смола — капролактамът — ще се получава от АТЗ — Стара За­гора. Видлонът притежава свойства­та на световноизвестните полиамидни влакна като капрон, перлон, силон. А те предлагат отлично съ­четание от качества: голяма якост, лекота, устойчивост на износване, изящен вид. Ние вече сме ги оцени­ли при носенето на ризи, чорапи, бельо, различни платове.

От видлон ще се изработват и кордовите нишки, които ще направят нощите автомобилни гуми и тран­спортни ленти значително по-здрави и дълготрайни. Понеже е устойчив на действието на киселини и основи, от него ще се изтъкават платове за филтри, сита и специални работни дрехи“.

–

:) Харесайте сайта ни и във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite

 

Соц кухнята

Соц кухнята

Соц-кухнята

В тази публикация ще Ви покажем втората част от снимките, показващи нашите любими кухненски уреди в работна обстановка.

Надяваме се, ще познаете хладилника Мраз 80 І (мод. 1962), печката Мечта мод. 71203, абсорбатор икомбинираните печки на газ и електричество с вградена защита при изгасването на пламъка. :)

Тези печки са довели и до производството на газови бутилки във Вазовските машиностроителни заводи, а също и до създаването на нова култура в използването на газа за домакински нужди.

Соц кухня Soc kuhnya
Соц кухня Soc kuhnya
Стари кухни Stari kuhni
Стари кухни Stari kuhni

В Центъра за промишлена естетика през 1966

Вижте в Sandacite.BG новите проекти на Центъра за промишлена естетика за 1966 г.!

В Центъра за промишлена естетика през 1966 – макет на радиоприемник Мелодия 20Т (Т = транзисторен)

В тази публикация ще Ви покажем ,,ембрионалния“ стадий на развитие на някои от станалите известни по-късно български телевизори и радиоапарати. Те са дадени по-долу. Цитираната тук статия ще Ви запознае с дейността на Центъра за промишлена естетика през 1966 г., което е важно, защото там са създавани първоначалните художествени решения за много от техниките, които събираме. Забелязвате ли разлики между проектите в промишления дизайн и серийното производство на тези изделия? :)

,,Една от основните дейности на Центъра е научно-изследователската работа. В това отношение той е първата организа­ция, която извършва научно-изследова­телска работа по проблемите на про­мишлената естетика. През 1965 година бяха разработени научни теми, отнасящи се до насоките в проектирането и оцветя­ването на металорежещите машини, а също и насоки за развитието на радио­приемници и телевизори, осветителни тела и други.

Индустриален дизайн от 1966 – транзисторен радиоприемник Албена (тип малък супер)

През настоящата година ще се разрабоят 8 научно изследователски и проучва­телни теми, засягащи новата организа­ция на промишления интериор, оцветя­ването на подемно-транспортни машини, насоките за художествено проектиране на металорежещи машини, създаването на типаж и нормативи за столове и седал­ки на машиностроителните изделия, на органите за управление, прогнозирането на развитието на художественото проек­тиране в чужбина и у нас и други.

В областта на художественото проекти­ране ще се реализират около 80 задачи за двата основни отдела на Центъра. Сега се развиват и два иовн отдела — отделите „Промишлен интериор“ и „Про­мишлена графика“.

Последният има за цел да разработва художествено-рекламната пропаганда на Обединенията към Комитета по машиностроене и отделни заводи — от запазе­ната марка-знак, до цялостното предста­вяне на предприятието.

Инженерен дизайн от 1966 – преносим автомобилен транзисторен приемник Универсал

Какви по-важни практически задачи има да реализира през 1966 година Цен­търът за промишлена естетика? Елек­трокар тип 375. мотокари тип 2477 и 2679. двуколесни превозни средства, гама полуавтоматични стругове, багери, бор­машини, ръчни електрически инструмен­ти, гайковертн, резбонарезна и заваръч­на машина, универсална кухненска ма­шина, телевизори за износ и за страната, кино-снимачна камера 2 x 8 мм, кинопро­жекционен апарат 2 x 8 мм, радиоприем­ници среден супер, радиограмофон, зву­кова колона, високоговорители, освети­телни тела за домашно ползуване и тран­спортни средства, щори за прозорци и др.

Инженерен дизайн от 1966 – добре познатият ни Пирин 2

Оценките и наградите, които се дадоха иа някои от изложбите през 1965 година, включително отсъждането на

наградата „Златни ръце“ на вентилаторната печка Бриз,

про­ектирана в един от началните и трудни периоди на развитието на Центъра, както и положителните оценки на чуждите спе­циалисти за дейността на този наш ин­ститут дават основание да се смята, че линията и методиката са верни и че в близко бъдеще може да се очаква реал­ният ефект от тази нова област на наша­та дейност.“

Индустриален дизайн от 1966 – макет на прикачен вибрационен валяк с тегло 3 тона

––

Източник: сп. Наука и техпика за младежта 8-1966

Конференция за българския компютър Пълдин!

Конференция за българския компютър Пълдин!

Конференция за българския компютър Пълдин!

Повечето IT конференции наблягат изцяло и единствено на будещоте технологии. Също така българските такива почти изцяло се занимават с чужди технологии в които българско участие, или няма, или е мимолетно. За сметка на това в тазгодишното издание  на  Tuxcon в Пловдив ще има една различна презентация.

Тя е на тема създаването на българския компютър Пълдин за него ще ни разкаже един от създателите му – Орлин Шопов,

който е бил софтуерен разработчик през 1988 – 1992 в завода, в който е създаден компютърът.

Компютър Пълдин Kompyutar Paldin

Ако желаете да чуете за тази тема заповядайте на тазгодишното ни издание. Ще има много други интересни гости и теми. Във втория ден ще бъдем в лабораторията на Olimex, които са основен спонсор на конференцията, и ще създадем на импровизирана работилница нещо свое – което засега ще е изненада.

Повече за събитието – дата, място, условия и т.н. – можете да разберете от долните линкове:

Официален сайт: http://tuxcon.mobi/

Tuxcon

TuxCon 2016 CfP: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=486873756

Olimex blog post: https://olimex.wordpress.com/2016/04/13/tuxcon-is-only-86-days-away-with-lot-of-interesting-talks-and-workshops-fpga-retro-computing-robotics/

Facebook събитие: https://www.facebook.com/events/582271758592906/

ЗАПОВЯДАЙТЕ! :D

Когато се строеше Електрокарният завод

Когато се строеше Електрокарният завод

Когато се строеше Електрокарният завод

Заводската площадка е разположена в западната част на София, между кварталите Красно село и Овча купел, непосредствено край Владайската река, върху площ от 200 дка.

Строителството се изпълнява на два етапа. Първият етап приключи и част от завода е включена в пробна експлоатация. След завършване на втория етап през 1965 г. заводът ще произвежда по предварителна програма около 13 500 бр. различни ви­дове електрокари годишно.

Заводският комплекс се състои от главен производствен корпус и административно-битови помещения към него, от ковачно-щамповъчен цех, котелно помещение, склад за гориво-смазочни материали, гаражни помещения и др.

Електрокарен завод София Elektrokaren zavod Sofiya

Основната производствена програма ще се изпълнява в главния корпус, който се простира на площ от 40 000 квадратни метра. В него ще се обособят според характера на работата различни цехове: пресово-механичен, монтажен, дърводелски, ин­струментален, ремонтно-механичен и бояджийски.

Върху площта, предвидена за бъдещото разширение, ще ое издигне административен корпус, в който ще бъдат разположени технологични, прототипни и конструкторски бюра, производствено-изпитателна лаборатория, помещения за културен отдих, меди­цински пункт, столова и др. Отстрани на покрития е широка козирка главен вход ще се построи гараж за велосипедите и мотоциклетите на работещите в завода. Ос­вен това при разширението спомагателните цехове — инструментален, ремонтно-меха­ничен и лрототипен, ще бъдат отделени в нов корпус, а на освободените площи ше се разшири основното производство.

Завод 6 септември Zavod 6 septemvri

Целият терен ще бъде богато озеленен с храсти и дървета. Ще ое редуват обширни тревни и цветни площи. Широки и удобни асфалтирани пътища ще свързват отдел­ните цехове, а за работниците ще се построи мрежа от пешеходни тротоарни платна. Край завода вече е оформена широка пътна артерия, по която след време ще мине и трамвайна линия.

Новият завод за електрокари в София е изцяло проектиран в Института за промиш­лено-заводско строителство „Заводпроект“.

–

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1964

 

КЕРИКОН – българската машина за транспортни контейнери

Вижте в Sandacite.BG Керикон – българската машина за транспортни контейнери!

Керикон – българската машина за транспортни контейнери

Големите транспортни контейнери, които можем да видим да се товарят и разтоварват от превозните кораби на всяко морко пристанище, са обемни, тежки, а в същото време компаниите, които се интересуват от транспорта на затворените в тях свои товари, искат това да става максимално бързо и евтино. Днес ще Ви разкажем как българската инженерна мисъл е предложила да се решат тези въпроси! :)

През 1973 г. вниманието на посетители­те на Пловдивския мострен панаир е привлечено от една грандиозна ма­шина, показана на изложбените площи на Балканкар. Тя е висока над 7,5 метра, има дължина над 12 метра и широчина около 5. Машината може да подрежда добре познатите ни транспортни контейнери в три реда по височина. Тя притежава товароподемност 30 480 кг, скорост на повдигане (с товар) 14 см/сек и скорост на движение (с товар или без) — 24 км/час. Не бихме се спирали толко­ва подробно на тези данни, но те най-красноречиво говорят за отличните експлоатационни възможности на новото устройство! Но какво е всъщност то? Ами чисто и просто първата българска контейнерообработваща машина. Нещо повече: през точно тази 1973 година се поставя началото на българската контейнерообработваща система!

Естествено, тази система трябва да включва и останалите машини за рабо­та с контейнери (или вътре в тях). И та­кива има — например ЕВ 654.27 — това е специализирана машина за работа вътре в тежките контейнери. Какво зна­чи това? Преди всичко — голям свобо­ден ход на повдигателната уредба, т. е. вилиците имат възможност да се вдиг­нат до 1400 мм от пода без подвижната мачта да излиза над неподвижната. Тоест, вътре в контейнера палетите или пакетите могат да се вземат от по­да или да се опират в тавана. Да доба­вим страничното преместване на вили­ците, триопорната схема, пневматичните гуми, импулсното управление — и виждаме как пред нас е една модерна специализирана ма­шина за работа в тежки контейнери, съоб­разена със специфичните условия, при които е предвидена да работи, и с изискванията на тогава действащите меж­дународни норми.

Стари транспортни контейнери

По-нататък в българските контейнерни пунктове ще се появят и криковете — през 1973 в НИПКИЕМ вече се работи над техните прототипи. Ето как става работата: контейнеровозът пристига, криковете повдигат контейнера, влека­чът изтегля освободената платформа, а след това контейнерът плавно се спуска долу. Естествено, целесъобразно е криковете да бъдат използвани, когато се нала­га да бъдат обработвани малко на брой контейнери, докато при големи транспортни потоци вече ефикасно могат да се изпол­зват контейнерообработващите машини (напр. такива типа на описания в началото Балканкар–Керикон). Други машини, подходящи за такава работа, са специализирани за ра­бота с контейнери тежки мотокари ви­сокоповдигачи със странично изнасяне на товара).

Това горе е система от крикове за обработка на тежки контейнери. Тогава тя е използвана при работа в контейнерни пунктове с по-малки транспортни потоци.

Електрокар високоповдигач

Още веднъж да обърнем внимание, че

ЕВ 654.27 е български специализиран Електрокар-високоповдигач за ра­бота в контейнери!

Триопорната схема и импул­сното управление го правят особено маневрен и удобен при експлоатация. По това време България е една от водещите страни в българското каростроене и не може и да си помисли да изостава от световните тенденции в такава важна област, каквато е бързата обработка на транспортни контейнери.

Ето и един мотокар високоповдигач:

Мотокар високоповдигач

Тъй като по това време българската траспортноконтейнерна система се из­гражда в най-тясна връзка с Единната контейнерна транспортна система на стра­ните-членки на СИВ, съвсем разбираемо в българските конструкторски институти, колективи и т.н. са направени стъпки към приобщаването. Плани­рано е било през 1975 г. контейнерните пунктове в ГДР да достигнат до 45, в Пол­ша — II, в Румъния — 28, в Чехослова­кия — 5 и в България — 12. Морските контей­нерни пристанища на тези страни — Рощок, Гдиня, Варна — редовно обслужват редовни линии, по които специализирани кора­би работят с твърди разписания.

Техника и шкафове в кухнята през соца

Техника и шкафове в кухнята през соца

Техника-и-шкафове-в-кухнята-през-соца

Шкафът за продукти е снабден с телени кошчета за плодовете и зеленчуците. Вътрешната страна на вратата се използва за нареждане на бутилки и консерви.

Кухненско обзавеждане Kuhnensko obzavezhdane

Прибиращ се към шкафа плот-маса за хранене, снабдена с тръбен сгъваем крак. След сгъване на крака масата се завърта на вертикална ос и се прибира в отвора на шкафа

Кухненско обзавеждане Kuhnensko obzavezhdane

Комплект шкафове за обзавеждане на съвременна кухня.

Експериментални серии, изработени по проекти на Ин­ститута за типово проектиране  София, и предназначени за масово производст­во. Те са изработени при спазване на всички изисквания на модерните кух­ненски мебели с широко приложение на пластмаси и нераждясваща ламарина.

Стари кухненски шкафове Stari kuhnenski shkafove
Стари кухненски шкафове Stari kuhnenski shkafove

Комплект шкафове за обзавеждане на съвременна кухня. Експериментални серии, изработени по проекти на Ин­ститута за типово проектиране — София, и предназначени за масово производ­ство

Български кухненски шкафове Balgarski kuhnenski shkafove
Български кухненски шкафове Balgarski kuhnenski shkafove

Отделни кухненски комбинирани шка­фове, изработени от съвременни мате­риали. Подходящи са за обзавеждане на кухни, в които по една или по дру­га причина не могат да се приложат секционни мебели. Шкафовете са бъл­гарско производство. Използване на .мъртвият ъгъл“ при долния ред шкафове посредством из­теглящи се полукръгли полици с не­зависимо шарнирно окачане на вра­тата на шкафа.

Всички тези шкафове са произвеждани в двата завода за кухненска мебел в България, съществували до 1990 г. завод Никола Йонков Вапцаров в Червен бряг  и завод Васил Сотиров във Велинград.

–

:) Харесайте сайта ни и във Facebook ==> https://www.facebook.com/сандъците.net/?fref=ts

Антон Оруш в ,,На кафе“

Антон Оруш в ,,На кафе“

Антон Оруш в ,,На кафе „

В това предаване обърнахме внимание на първата българска пералня с икономична програма Перла 04 Икономик, българския универсален уред за печене Апетит, загряхме вода на български ел. котлон от 1950-те години, а и разказахме още доста неща

Заповядайте:

[1970] Младежките стажове в Елпром Варна

[1970] Младежките стажове в Елпром Варна

[1970] Младежките стажове в Елпром Варна
Младежите в завод Елпром Варна се подготвят енергично за уча­стието си в прегледа, в трите му етапа — заводски, окръжен и национален. На­стоящето е оптимистично — функцио­нират пионерският завод за професио­нално обучение „Електрик“ и клубът за техническо творчество и майсторство.

„Идеята за създаване на пионерския завод не е нова“ — признава секретарят на заводския комитет на комсомолската организация, Илко Ценев. Не е нова, но е потенциална сила. Силата е в тях, най-младите, пионерите, които общу­ват с техниката в кръжоците по сту­дена обработка на металите, по елек­тротехника и машинно чертане. Ръко­водителите на кръжоците са техници и инженери, работещи в завода — Весе­лин Бойчев, Яни Кирилов, инж. Иванка Обрешкова и Мария Желязкова. Пионер­ският завод е средата, в която се създа­ват условия за психична нагласа на дет­ския ум към бъдещата професия. Четири­десет пионера от завод „Електрик“ ще участвуват в заводската изложба с из­работените от тях туристически котлон, пълен комплект шлосерски инструменти, макет на матрица, електрически фенер­чета и електрическа фурна „Пионер“ с две плочи. Такова е доброто начало от дейността на един пионерски завод със собствено административно ръко­водство, в който след време кръжоците ще прерастнат в цехове. Тогава пионе­рите ще разработват сложни електро­домакински уреди, та дори и устройство за изучаване на чужди езици.

Общуването на младежта с науката и техниката се осъществява и в клуба за техническо творчество и майсторство на заводската младеж. Председател на клуба е инж. Георги Кънчев — техниче­ски директор на обособеното второ производство за бойлери и перални.

Ентусиазмът е белег на младостта. Той разбира се присъствува и тук, но е ра­зумно дозиран. Липсва увлечението по големите идеи и високопарните форму­лировки. Полезен е фактът, че клубът за техническо творчество координира дейността си със Съвета на младите спе­циалисти, към Базата за техническо развитие. И нещо ново, актуално — води се борба за „трите процента“ на 1970 година. Това значи снижение на брака, на разхода на материалите и на трудоемкостта с по един процент. Три различни форми на едно съдържа­ние — повишаване рентабилюстта на производството. Такива са и задачите на прегледа на младежкото техниче­ско и научно творчество. Да се повиши качеството на вложения труд, да се намалят разходите на материали и енергия и да се механизират производ­ствените операции.

Младежки бригади Mladezhki brigadi

Младите техници имат план-програма за участието си в прегледа. Някои от задачите вече са изпълнени, по други още се работи.

Колектив с ръководител инж. Божидар Калоянов разработи инсталация за обез­масляване на детайли при боядисване. Редица детайли (кожух на пералня, кожух за бойлер), които се боядисват бели трябва да бъдат предварително обезмаслени. Сега тази операция се извършва ръчно, с бензин. С внедряване­то на инсталацията процесът напълно ще се автоматизира, от което ще се икономиса трудът на девет работника. Освен това ще се повиши качеството на обезмасляване на детайлите. Тя пред­ставлява шахта, наситена с парите на трихлоретилен, през която минава кон­вейерът със закачените за него детайли Тъй като детайлът е студен, парите се кондензират върху него и изтичат заедно с маслото в основната вана. След това той преминава в една гореща зона, където се изпаряват остатъците от трих- лоретилена. За да се намалят загубите на трихлоретилен, той се регенерира, като маслото, събрано в основната вана, се почиства. Предвидена е и автома­тична блокировка за безопасна работа с инсталацията.

Конструкторски колектив с ръково­дител инж. Дочо Семерджиев разра­боти инсталация за автоматично по­цинковане на детайли. С внедрява­нето й се намаляват трудоемкостта на производствения процес, и броят на заетите работници: предбайцването, бай- цването и фиксирането се извършват автоматично на конвейерна лента. Ще отпадне необходимостта от електро­карист, от общи работници и най- важното — ще се осъществи ритмично снабдяване на участъка с детайли. Сега производствениците работят на четири смени, за да се поцинковат средно 250 де­тайла дневно. Трудности от конструк­тивен характер не липсват — трябва да се определи подходящ материал за изработка на ваната, тъй като обикно­вените стомани влизат в химическо взаимодействие с цинка.

А ето как се стигна до уреда за биене на мляко. В завода се получи писмо: „Помогнете на стопанката. Направете уред, който да замени бурилото“. И кон­структорите не закъсняха. Антон Васи­лев, инж. Владимир Краев, Мария Петро­ва и техният ръководител Стефан Петров разработиха уред за биене на мляко. Той представлява миниатюрна пералня, с изменена конструкция на перката. Процесът протича за около 20 минути. Уредът не е стационарен и тежи около 18 килограма. С него могат да се обработват не по-малко от 10 ли­тра и не повече от 15 литра краве мляко.

За участие в прегледа на завода от колектив с ръководител инж. Божидар Златев се разработи и отоплителна конвекционна печка Тропик-2, пред­назначена за отопление на жилищни помещения. В нея конструктивно е из­ползуван принципа на свободната кон­векция. Разликата в относителното те­гло на нагретия и ненагрят въздух и височината на конвектора. обусловят изтичането на топлия възух с опреде­лена скорост. Поради сравнително ни­ската температура на изходящия въздух изгарянето на органическите вещества във въздуха и опушването на предме­тите, намиращи се близо до уреда, се намалява до минимум. Тази нова кон­струкция представлява подобрение на печката Тропик-1 по отношение на трудоемкостта и някои технически по­казатели. В новия вариант номиналната мощност се повишава от 2000 W на 2500 W ; за осъществяване на светлин­ната сигнализация лампата с нажежена жичка се заменя с глимлампа; термо- ограничителят е заменен с нов, който се самовъзвръща, без да се отваря печката. Това обезпечава напълно пожаробезопасна работа в случаите на неправилна употреба.

Осъществена е също така електриче­ска гладачна машина Лада-2, която представлява подобрен модел на „Лада-1“. Предназначена е за гладене на бельа в домакинството. По-важни кон­структивни детайли и възли за маши­ната са: плот; носач на редуктора: редуктор; валяк; гладещо устройство: притискащо устройство и педал с жило.

Гладачна машина Лада Gladachna mashina Lada

Върху валяка е залепено вълнено кече, обвито с калъфка от хасе. Гладещата плоча е изработена от стоманена лама­рина. с хром-никелово покритие. Върху нея са закрепени нагревателят и термо­регулаторите. Предметът, който пред­стои да се изглади, минава върху въртя­щия се валяк и равномерно се притиска от гладещата плоча. Чрез натискане на педала гладещата плоча се отделя от валяка и може да се фиксира в това положение, посредством копче за за­държане. Въртящият момент се предава на валяка от основния вал на редуктора чрез силова тръба. Двигателят е едно­фазен, асинхронен с номинална мощност 60 w номиналната мощност на нагре­вателя е 2000 w; валякът има дължина 650 мм и диаметър 150 мм.

Такава е равносметката: някои от проблемите, които производството е по­ставило, са доловени и се решават успешно. Младостта и техниката са се свързали кинетично. Този съюз е дей­ствен, осезаем. В него има сила и дви­жение. Намерени са формите на него­вото осъществяване — две съвременни системи за автоматизация, един нов уред за битови нужди и три подобрени изделия. Може би не толкова гръмко, но ефективно и смислено осъществяване.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта – 1970 г.

Българският индустриален дизайн през 1974-а!

Вижте българския индустриален дизайн през 1974 в Sandacite.BG!

Българският индустриален дизайн през 1974-а!

Индустриалният дизайн е много важна дисциплина и сфера в техниката – това е оформлението и външният вид на техническите изделия, които се произвеждат. В България е съществувал Център за промишлена естетика, който се е занимавам именно с това. Огромната част от апаратите, които колекционираме, са дизайнирани именно от специалистите там, а ние изобщо не се замисляме за това и казваме само ,,произведено в еди-кой си завод“. Например, горната снимка изобразява проект за видеотерминал ИЗОТ ЕС 7270, проектиран от един от най-известните български специалисти в индустриалния дизайн – Добролюб Пешин, работил и по българските Елки.

Следващите няколко снимки са разработки на Центъра. За някои от тях веднага се разбира какво са, за други не толкова.

Щепсел тип Шуко:

Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn

Осветително тяло:

Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn

Телефон:

Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn

Кухненски шкафове с вграден котлон и умивалник:

Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn

Телевизионна приставка:

Български индустриален дизайн Balgarski industrialen dizayn

Някои от тях са били усвоени в масовото производство, а други не. От първите със сигурност е това – добре познатата Елка 53:

Елка 53 Elka 53

Има доста материал по темата за българския индустриален дизайн на техника, които ще Ви представяме. Сред тях има много, много напредничави и необичайни неща.

Поздрави!

Exit mobile version