[1962] Нови български центробежни помпи!

В ДМЗ „Н. Й. Вапцаров“ — Пле­вен се произвеждат центробежни помпи от типа НД, които са предназ­начени за прехвърляне на вода и дру­ги чисти течности при температури до 100 градуса С. Те се използват в помпените станции за водоснабдя­ване на градовете и за напояване.

Основните детайли на помпата — корпусът, капакът на корпуса и ра­ботното колело – са отляти от чугун, а валът е стоманен. Смукателният и нагнетателният тръбопроводи се закрепват към отворите в долната част на корпуса и са насочени в противо­положни посоки. Корпусът се закрива от капак, като разрезът е направен хоризонтално по оста на помпата. Всичко това дава възможност да се контролират и заменят работните ча­сти (вал. лагери, работно колело и др.), без да се снема помпата от фун­дамента и без да се демонтират тръ­бопроводите.

От този тип помпи се произвеж­дат няколко модела, които се разли­чават по размери, дебит и мощност, но имат аналогична конструкция. В зависимост от предназначението, ла­герите на работното колело могат да бъдат или плъзгащи се, заляти с ви­сококачествена композиция или сач­мени. При нужда лагерите могат да се охлаждат с вода.

Помпата с най-голям размер е 22 НД. Тя има дебит 1,000 литра в се­кунда при 730 об/мин. и диаметър на работното колело 0.86 м. Задвижва се от електромотор с мощност 600 квт.

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

[1962] Българското радио и телевизия

Българското радио е създадено през 1929 година в София, когато група ентусиасти-радиолюбите­ли приспособили малък предавател на Военно-инженерна­та дружина с мощност 60 вата и с него за пръв път в нашата страна е била вече излъчена българска реч и музика.

По-късно бил построен предавател с мощност 200 вата и било устроено малко студио в сградата на Спе­стовната каса на улица „Бенковски“. Тук започнало пре­даването на съобщения, беседи и музика от грамофонни плочи. Цялата работа била извършвана на любителски начала.

Това положение продължило до 1935 година, когато радиоразпръскването у нас със закон се обявява за монопол на държавата и радиото става държавно. Започ­ва подготовката за построяване на голям предавател във Вакарел, на два малки предавателя в Стара Загора и Варна и на радиодом в София. На обявения търг за до­ставката на Вакарелския предавател се явили няколко фирми, но най-изгодни условия — модерен предавател и най-ниска цена били предложени от Съветския съюз. По указания обаче на тогавашното правителство и след си­лен натиск от страна на Германия, която за­плашила, че ще преустанови изкупуването на български земеделски произведения, ако доставката не се възложи на германска фирма, комисията, провеждаща търга, въз­ложила доставката на предавателя на германската фирма Телефункен.

През 1936 година започнали да работят двата рай­онни предавателя във Варна и Стара Загора с мощност по два киловата, а през 1938 година — и големият пре­давател във Вакарел с мощност 100 киловата. Радиодомът влязъл в действие по-късно — в началото на 1942 година. С тези предаватели до 9 септември 1944 година е излъчвана само една програма за страната с времетрае­не 8—10 часа дневно.

След 9 септември 1944 година под грижите на на­родната власт радиото у нас започна да се развива бързо: най-напред беше възста­новена мощността на преда­вателя Вакарел, която през войната бе намалена до 10 ки­ловата, поради липсата на радиолампи и запасни части. След това бяха увеличени мощности­те на районните радиостанции, като предавателят Стара Заго­ра стана 20 киловата, а Вар­на — 10 киловата.

Още през 1946 година за­почна предаване на втората програма за страната с мал­кия резервен предавател в Красно село. През 1948 г. на същото място нашите специалисти построиха с местни средства и материали нов предавател с мощ­ност 20 киловата. Благодарение на него втората про­грама започна да се слуша добре в много по-голям район.

През 1955 година край Плевен беше построен най-мощният предавател на средни вълни у нас, внесен от Германската демократична република. Този предава­тел сега предава първа програма, която се чува добре почти по цялата територия на страната.

Преди 9 септември 1944 година ние нямахме радиопредавания за чужбина. Такива започнаха през 1951 го­дина, когато с помощта на Съветския съюз край София беше построен модерен сто и двадесет киловатов предавател на къси вълни. С него започнаха предавания за Бвропа, за Северна и Южна Америка. По-късно бя­ха построени още три късовълнови предавателя. Преда­ванията за чужбина се разшириха и обхванаха съседните страни, арабските страни и Африка. Днес ние предава­ме за чужбина на 12 езика.

Положено беше началото на радиоразпръскване на ултракъси вълни. В София вече работят два предавателя, които дублират първа и втора програма на ултракъси вълни.

На 7 септември 1959 година беше въведена у нас телевизията. Доставени бяха един предавател и две репортажни коли и беше създадено малко студио в теле­визионната кула в София и друго — на улица „Поп Ан­дрей“. С тази макар още недостатъчна база, сега у нас се провеждат три-четири пъти седмично телевизионни предавания за София и софийското поле. За разширява­не районите за приемане на софийската телевизионна про­грама бяха построени няколко малки ретранслатора на Ботев връх, Витоша, Петрохан, връх „Столетов“ и други. Благодарение на тях сега телевизионната програма се приема в Перник, Михайловград, Пловдив, Търново, Га­брово и други места.

През 1947 година беше въведена у нас жичната ра­диофикация, която бързо се разшири и днес вече са ра­диофицирани 1955 селища, в които са инсталирани 587 548 броя радиоточки. Броят на радиоприемниците също порасна много бързо. Докато в 1939 година у нас е имало само 62,677. приемника, сега те са 1,013,221 или общо към 1 януари 1962 година у нас 1,602,769 семейства имат приемник или радиоточка.

Още преди края на тази година се предвижда увеличаване на времетраене­то на втората програма в неделя и пра­знични дни, като тя ще започва сутрин от 10.30 часа. По-нататък това ще се направи и за делничните дни.

До края на годината ще бъде пуснат в действие нов предавател в Благоев­град, с което ще се подобри слушане­то на първа програма в Пиринския край. По същото вре­ме ще бъде пуснат в действие и предавателят в Кърджа­ли, с който турското население ще слуша по-добре пре­даванията, предназначени за него, а ще се подобри и при­емането на втора програма в този край.

За да се слуша по-добре втора програма в Северна България, предвижда се тя да бъде излъчвана от още един предавател.

В чест на VIII конгрес на Българската комунисти­ческа партия в началото на второто полугодие на тази година се предвижда въвеждането за страната на трета музикална програма на ултракъси вълни.

За по-нататъшното развитие на радиото и телевизията у нас се предвиждат в бъдеще следните мероприятия:

Ще бъде изградена постепенно цялостна мрежа телевизионни предаватели, които ще дадат възможност телевизионните предавания да достигнат във всички ча­сти на страната.

Ще бъде изградена и мрежа от УКВ предаватели, за да се осигурят две УКВ програми за цялата страна.

Важна роля при изграждането на телевизионната и УКВ радиомрежи се отрежда на Ботев връх. Поставени там, мощните телевизионни и УКВ предаватели ще осигурят добро приемане на радио и телевизионните програми върху големи части от България. По предварител­ни изчисления, предаванията на Ботев връх ще покри­ват над 50% от територията на страната.

В плановете за развитието на нашето радио се пред­вижда също изграждането в София на голям апаратно-студиен комплекс за телевизията и нов радиодом за ра­диоразпръскването. Идейните проекти за апаратно-сту­дийния комплекс, който ще бъде построен зад Борисовата градина по шосето за Дървеница, е изготвен вече от проектантски организации в Съветския съюз. Сега той се проучва от нашите специалисти и се обсъждат сро­ковете за строителството му. Това ще бъде голям и ва­жен за нашата телевизия обект. Той ще дава възмож­ност за изготвяне на разнообразни и качествени програ ми и заедно с построяването на телевизионен предава­тел на Ботев връх, ще даде мощен тласък на разви­тието на нашата телевизия. Предвижда се първият етап от строежа му да влезе в експлоатация през 1965/66 год.

В строеж е и скоро ще бъде завършена радиолинейната линия София—Букурещ—Киев—Москва. По нея ще се обменят телевизионни програми между Съветския съюз, Румъния и България. Предвижда се и строеж на радиолинейна линия София—Белград, чрез която наша­та телевизия ще се свърже с телевизионните мрежи на Западна Европа. По-късно тази линия ще се продължи по посока на Цариград и ще се превърне в магистрала за пренасяне на телевизионни програми между Европа и Близкия Изток.

За подобряване предаванията на чужди езиц,и се предвижда построяването на един мощен предавател на средни вълни, на няколко предавателя на къси вълни и на необходимия брой специални насочени антени.

В перспективните планове за развитието на радиото у нас се предвижда и бързо нарастване броя на радиоприемниците, телевизорите и радиоточките. Гаранция за то­ва е нашата млада електропромишленост. Днес Слабо­токовият завод произвежда висококачествени приемници и телевизори, които намират добър пазар и в много чуж­ди страни от Европа, Азия и Африка. Като се имат пред­вид темповете на нашето общо развитие, предполага се, че през 1965 година броят на радиоприемниците ще над­мине цифрата 1,400.000, на радиоточките — 800,000 и на телевизорите 150,000 броя.

Ж. КРЪСТЕВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

 

[1962] Сглобяемо жилищно строителство

Пра сглобяемото строителство отделните елементи на сградата се правят в закрити заводи, открити или полу­открити полигони и открити площадки в непосредствена близост до строежа. Полигонът е строителна площадка, където централно се приготовляват сглобяемите конструк­ции. На нея има бетонови писти за отливане на елемен­тите, механизми за приготовление, транспортиране и по­лагане на бетона, за преместване готовата продукция и за изправяне, нарязване и свиване на бетонното желязо. За по-бързото втвърдяване на бетона, на много от полигоните елементите се прекарват през пара — така бетонът става по-качествен. Дъното на калъпа при по-големите сглобяеми елементи се прави от бетон, вместо от дъски. Това са така наречените бетонови матрици.

Откритите и полуоткритите полигони са разпространени масово у нас, тъй като организацията им не е свър­зана с изразходването на много средства. Затова спомагат и нашите благоприятни климатични условия.

Първоначално по-масово приложение намериха жилищ­ните сгради, при които стените се иззиждат от тухли, а вместо бетонови плочи, излети намясто, се нареждат мон­тажни елементи, наречени подови панели. Те се пригото­вляват от бетон, в сглобяеми дървени или железни ка­лъпи. Размерите на подовите елементи са в зависимост от конструктивната система, наличните материали и раз­полагаемата механизация. Обикновено височината им е 14—20 см, а дължината и широчината се диктуват от размерите на помещението и горните изисквания. За да се облекчи товарът на сградата, подовите елементи се изработват с надлъжни кухини, в цилиндрична, елипсо­видни или друга форма. При нареждането елементите трябва да лягат добре върху зидарията. В края си те имат оставени стърчащи железа, наречени мустаци, с които се захващат помежду сн, след което се заливат с бетон.

Първата опитна четириетажна жилищна сграда със сглобяеми колони, греди, подови елементи, стълбищни площадки, рамена и рамки и главен корниз, приготвени в завода за готови елементи Вибробетон се построи в квартал „Лагера“ в София. При нея товарите се поемат от стоманобетоновия сглобяем скелет, а стените, които са иззидани намясто с уедрени керамични блокове, служат само за пълнеж. Основите на сградата, както и на почти всички сглобяеми жилищни блокове, се правят от намясто излят бетон, понеже употребата на сглобяеми елементи за тази цел оскъпява продукцията.

В квартал „Красно село“ на бул. „Трайко Китанчев“ се построиха и група от четириетажни сгради, скелетни и с носещи стени, а в кв. „Красна поляна“ — триетажни сгради с носещи стени, дебели 25 см.

Горепосочените опитни сглобяеми жилищни сгради бяха завършени до края на 1957 година, след което се започна опитният строеж на първите едропанелни и едроблокови сгради. При едроблоковото строителство стената на отделната стая се прави от няколко сглобяеми елемен­та, а при едропанелното — стената представлява само един елемент, а подът — един или два. Сравнението меж­ду едроблоковата и едропанелната система показва съще­ствените предимства на едропанелната. Така например, по данни на Научноизследователския строителен институт, разходът на труд за постройката на едроблоковите сгради е почти два пъти по-малък.

Товарът на първата опитна едропанелна сграда, по­строена у нас на ул. „Найчо Цанов“, се поема и предава на почвата не от железобетонея скелет, а от всички въ­трешни и външни стенни панели. Ето защо този вид сгради се наричат безскелетни. Външните панели при първите сглобяеми сгради бяха по-дебели, защото служеха да поемат товара на сградата и да предпазват обитателите от атмосферни влияния. По-целесъобразни се оказаха тези конструктивни схеми на сгради, конто се прилагат на но­вите едропанелни жилищни комплекси, при които товарите се поемат само от вътрешните стени, а външните служат само за изолация. При направата на стенните панели в някои строителни организации, като русенската, вратите и прозорците се оставят в калъпа преди отливането на бетона, което създава по-здрава връзка. По същия начин се поставят предварително комините, тръбите на инстала­циите и стърчащите железа и планки. Връзката между отделните панели се осъществява чрез заваряване на же­лезата и планките при монтажа. Най-напред панелите се опаянтват с железни обтяжки, след което се заваряват.

Едропанелното жилищно строителство се налага все повече като целесъобразен метод на работа. В София през 1960 г. се изгради по този начин целият жилищен ком­плекс „Толстой“, а през 1961 г. — комплексите „Бородински бой“ и „Траен мир“. Успехи в проектирането и из­пълнението на едропанелното строителство постигнаха проектантските и строителните колективи в Русе, Варна и други градове в страната. Предстоящо е построяването на нов завод за производство на едри панели в София, с капацитет 2,500 жилища годишно и цехове за едри панели към полигоните на по-големите окръжни градове.

Подобрявайки непрестанно проектирането и изпълне­нието на сглобяемото жилищно строителство, инженеро- техническите работници ще спомогнат активно за поевти­няване на строителството и повишаване неговата роля за по-бързото изграждане на социализма в нашата страна.

арх. Н. КЕРКЕНЯКОВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

ГРАФОРТ – българският програмен език + ръководство

 

ГРАФОРТ е български програмен език, разработен СО Програмни продукти и системи – Авангард от Орлин Вълчев през втората половина на 1980-те г.

ГРАФОРТ  Е РАЗНОВИДНОСТ НА ИЗВЕСТНИЯ ЕЗИК ФОРТ. ТАЗИ ВЕРСИЯ НА ФОРТ Е НАПИСАНА СПЕЦИАЛНО ЗА КОМПЮТРИ ТИП „ПРАВЕЦ 82“ И НЕ ПОДДЪРЖА ПРЕНОСИМ КОД – ПРОГРАМА НАПИСАНА НА ГРАФОРТ  МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПЪЛНЕНА САМО НА КОМПЮТРИ ОТ СЪДИЯ ТИП. В РЪКОВОДСТВОТО ПО-ДОЛУ Е ОПИСАНА ПРОГРАМНАТА СРЕДА, В КОЯТО ГРАФОРТ  РАБОТИ, КАКТО И САМИЯ ЕЗИК ЗА ПРОГРАМИРАНЕ. ТОВА Е   КОМПЛЕКС ОТ ПРОГРАМИ, КОИТО ОСИГУРЯВАТ СЪЗДАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМИ, НАПИСАНИ НА ГРАФОРТ  .

Най-отдолу можете да изтеглите пълно ръководство за работа.

ЕТО И НЯКОИ ОТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ГРАФОРТ:

• ЧЕРТАНЕ НА ЦВЕТНИ ОБЕМНИ ГРАФИКИ С ДОСТАТЪЧНА ЗА ЦЕЛИТЕ НА анимацията скорост;
• ВГРАДЕН МУЗИКАЛЕН СИНТЕЗАТОР;
• ИЗВЕЖДАНЕ НА ТЕКСТОВЕ В РАЗЛИЧНА ГОЛЕМИНА, ЦВЯТ ИЛИ ШРИФТ, СМЕСЕНИ БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ С ГРАФИКИ;
• ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ НАБОРИ СИМВОЛИ
• БЛОКОВО ИЗВЕЖДАНЕ НА СИМВОЛИ С ЦЕЛ ДВУМЕРНА АНИМИРАНА ГРАФИКА.

РЪКОВОДСТВОТО ПО-ДОЛУ СЪДЪРЖА:

• ОПИСАНИЕ НА КОМАНДИТЕ НА ГРАФОРТ;
• ОПИСАНИЕ НА ПОМОЩНИТЕ ПРОГРАМИ ОТ ОБКРЪЖЕНИЕТО НА ГРАФОРТ;
• КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА КОМАНДИТЕ НА ЕЗИКА С ЦЕЛ БЪРЗИ СПРАВКИ.

 

ПРЕДВАРИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ

ХАРДУЕРНИ ИЗИСКВАНИЯ

• КОМПЮТЪР „ПРАВЕЦ 82“ ИЛИ СЪВМЕСТИМ С 48К „РАМ“-ПАМЕТ.
• ПОНЕ ЕДНО ФЛОПИДИСКОВО УСТРОЙСТВО.
• ЧЕРНО-БЯЛ ИЛИ ЦВЕТЕН МОНИТОР.
• ПО ВЪЗМОЖНОСТ 16К РАМ-КАРТА.

ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА

ГРАФОРТ  ИЗПОЛЗВА СТАНДАРТНАТА ЗА ТОЗИ ТИП КОМПЮТРИ СИСТЕМА ДОС 3.3. С ЦЕЛ, ОБАЧЕ, ОПТИМАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПАМЕТТА ПРЕДОСТАВЕНА ОТ ЕВЕНТУАЛНО НАЛИЧНИ „ЕЗИКОВА“ ИЛИ „РАМ“ КАРТИ, ИЗПОЛЗВАНИЯТ ТУК ДОС Е ЛЕКО МОДИФИЦИРАН – ТОЙ СЕ ЗАРЕЖДА В ЕЗИКОВАТА КАРТА, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ОСТАВЯ ПОВЕЧЕ МЯСТО В ОПЕРАТИВНАТА ПАМЕТ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКА РАБОТА.

ДИСТРИБУТИВЕН НОСИТЕЛ

СИСТЕМАТА ГРАФОРТ  СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ВЪРХУ ДВЕ                                                         ДИСКЕТИ. НА ПЪРВАТА ОТ ТЯХ СЕ НАМИРАТ ОСВЕН ОСНОВНИТЕ ПРОГРАМИ И ДЕМОНСТРАЦИОННИТЕ ПРИМЕРИ, А НА ВТОРАТА ВМЕСТО ДЕМОНСТРАЦИОННИТЕ ПРИМЕРИ СЕ НАМИРАТ ПОМОЩНИ ФАЙЛОВЕ СЪДЪРЖАЩИ ОПИСАНИЕТО НА ВСЯКА ЕДНА ОТ 147-ТЕ КОМАНДИ НА ЕЗИКА ГРАФОРТ  . И В ДВАТА ВАРИАНТА НА „ГРАФОРТ „-ДИСКЕТАТА НЯМА ДОСТАТЪЧНО МЯСТО ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПРОГРАМИ. ТОВА ОБАЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА ВИ БЕЗПОКОИ. ДИСКЕТАТА МОЖЕ (И ДОРИ Е ЗА ПРЕПОРЪЧВАНЕ) ДА БЪДЕ ПРЕЗАПИСАНА С КОЯ ДА Е ПОМОЩНА ПРОГРАМА – НАПРИМЕР „FID“, „СОРТА“, „LOCKSMITH“, „SUPER COPY“ И Т.Н. ОТ КОПИЕТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗТРИТИ  ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ФАЙЛОВЕТЕ С ПРОГРАМИ,  ТЪЙ КАТО   САМО НЯКОЛКО СА   ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ.

В КРАЯ НА РЪКОВОДСТВОТО ЩЕ НАМЕРИТЕ СПИСЪК НА ФАЙЛОВЕТЕ ВЪРХУ ДИСТРИБУТИВНИТЕ ДИСКЕТИ, KAKTО И УКАЗАНИЯ КОИ СА НЕОБХОДИМИ. НЕНУЖНИТЕ ФАЙЛОВЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗТРИТИ ЧРЕЗ ДОС-КОМАНДАТА DELETE.

ЗА ДА ИЗДАДЕТЕ ДОС–КОМАНДИ ОТ ГРАФОРТ  , ТРЯБВА ДА СПАЗИТЕ СЛЕДНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ОТ ДЕЙСТВИЯ:

• СЛЕД ЗАРЕЖДАНЕ (ОТГОВАРЯЙКИ С НЕ НА ВЪПРОСА „ДЕМОНСТРАЦИЯ (Д/Н)?*) НАПИШЕТЕ „EDIT“

НАТИСНЕТЕ КЛАВИША „МК“ И ЗАЕДНО С НЕГО „Д/D“ (ПО-НАТАТЪК ЩЕ ГО БЕЛЕЖИМ С [D])

• В ОТГОВОР НА „ВЪВЕДИ DOS КОМАНДА:“ МОГАТ ДА БЪДАТ ДАДЕНИ ВСИЧКИ ДОС-КОМАНДИ – CATALOG, DELETE, RENAME И Т.Н.

ЗАРЕЖДАНЕ НА СИСТЕМАТА.

ГРАФОРТ  СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА В ДВА ВАРИАНТА – ВЪРХУ ПЪРВАТА ДИСКЕТА ОСВЕН СИСТЕМАТА СА ЗАПИСАНИ И ДЕМОНСТРАЦИОННИ ПРИМЕРИ, А ВЪРХУ ВТОРАТА – ВМЕСТО ДЕМОНСТРАЦИЯТА ДИСКОВОТО МЯСТО Е ИЗПОЛЗВАНО, ЗА ДА БЪДЕ ЗАПИСАНА ПОМОЩНА ИНФОРМАЦИЯ. ТАКА СЛЕД ЗАРЕЖДАНЕ НА ПЪРВАТА ДИСКЕТА ЩЕ ВИДИТЕ СЪОБЩЕНИЕТО „ДЕМОНСТРАЦИЯ (Д/Н) ?“. АКО ОТГОВОРИТЕ С ДА, ЩЕ ВИДИТЕ КАКBО МОЖЕ ГРАФОРТ  . СЛЕД ЗАРЕЖДАНЕ НА ВТОРАТА ДИСКЕТА. ТАКОВА СЪОБЩЕНИЕ НЯМА ДА СЕ ПОЯВИ, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА МОЖЕТЕ ДА НАПИШЕТЕ ”?“, ПОСЛЕДВАНО ОТ RETURN: ТАКА ЩЕ ИМАТЕ ДОСТЪП ДО ПОМОЩНИЯ ФАЙЛ, КАТО ПОСРЕДСТВОМ МЕНЮ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ КРАТКО ОБЯСНЕНИЕ НА ВСЯКА ЕДНА ОТ 147-ТЕ КОМАНДИ НА ГРАФОРТ.

ПОВЕЧЕ ЗА РАБОТАТА С ГРАФОРТ  МОЖЕТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ ОТ РЪКОВОДСТВОТО ПО-ДОЛУ

Изтеглете оттук ==> Графорт

Ако желаете, бихме се радвали да харесате и страницата на сайта ни във Фейсбук ==> https://www.facebook.com/сандъците/?fref=ts

ГРАФКАД – българската CAD система – е на гости в Sandacite.BG!

Днес пак сме на вълна български софтуер! :)

ГРАФКАД е компютърна програма от типа автоматизирана чертожна система, разработена през 1987 г. от Българо-съветския научноизследователски и проектантски институт Интерпрограма и внедрявана  в големи машиностроителни предприятия в България и СССР. Вероятно главният й разработчик е Пано Панов.

Графичната система за конструиране и автоматизирано документиране представлява чертожна система, работеща на персонален компютър. По време на работата графичниятдисплей може да се разглежда като електронна чертожна дъска, на която незабавно се отразяват всички изменения в чертежа, направени от потребителя. С нейна помощ потребителите имат възможност да създабват в интерактивен режим двумерни компютърни модели на реални обекти. Тези модели после стават основа за разнообразни компютърни обработки във всякакви области – включително за визуализация на моделите на екрана, за изпълнение на специфични приложни изчисления и анализи, за изчертаване на моделите върху хартия на плотери, за предаване на моделите като входни данни за други приложни системи, за съхранение на моделите за по-нататъшното им използване и т.н.

Области на приложение

Основната област на приложение ма графичната система за конструиране и автоматично документиране представлява машиностроителното проектиране. Възможно е приложението и в архитектурното, строително проектиране и т.н. Системата може да бъде настроена към спецификата на конкретна предметна област и може да се използва в произволни области на човешката дейност, където е необходимо създаването на двумерни графични модели на реални обекти и получаване на копия на тези модели във вид на чертежи.

Потребители

Графичната система        за   конструиране      и    автоматизирано документиране ГРАФКАД е с общо предназначение. Тя      е      предназначена за конструктори, строителни инженери, архитекти, чертожници и други специалисти, изпълняващи чертожно-графични работи. Системата позволява да се автоматизира проектирането на машиностроителни изделия, строителни обекти, а също така на отделни техни възли и детайли с представяне резултатите на проектирането във вид на чертежи.

Потребителският достъп до функциите на ГРАФКАД се осигурява посредством меню в интерактивен режим. Диалогът между потребителя и системата се води в термините на инженер- конструктора или чертожника.

Работата със системата не изисква специални знания 6 областта на компютърната обработка. Срокът за обучение на крайния потребител за работа със системата е 1-2 седмици.

Визуализация и изчертаване

Както казахме, ГРАФКАД представлява интерактивна графична система. Затова всички действия на потребителя над двумерни графични обекти (примитиви, групи, слоеве) веднага се изобразяват на екрана на графичния дисплей. Освен това потребителят може да поиска визуализация само на определен участък от чертожната област (по днешному прозорец) или да премести прозореца в друг участък на чертожното пространство.

ГРАФКАД предоставя на човека, който я използва, възможности за:

• увеличаване или намаляване размерите на изображението на графичните елементи;
• придвижване на текущия прозорец (със запазване на мащаба на изображението) по такъв начин, че на екрана да попаднат участъци от чертожното пространство, които по-рано са се намирали извън границите на прозореца;
• визуализация на предишен наименуван прозорец и за продължаване на работата в него;
• повторна визуализация на текущия прозорец;
• запомняне на изображението на екрана във файл. По-късно по време на работа с други чертежи съдържанието на тези файлове също може да се визуализира на екрана. Тези команди служат за бърз преглед на няколко чертежа.

 

По желание на потребителя системата може да изчертае междинни или окончателни варианти на чертежи върху хартия на плотер. За тази цел служат командите от подменюто за изчертаване на плотер. С помощта на тези команди може да се изчертава цялостен чертеж, а също и такива на слоеве, изгледи и множества от примитиви. Може да се направи и копие на екрана.

Хардуерни изисквания

ГРАФКАД е предвиден за инсталиране на т.н. работни станции или тогава – автоматизирани работни места. Това са компютри, съвместими с IBM РС/ХТ/АТ, а ,,автоматизираното работно място“ включва:

• едно дискетно устройство с обем 360 кб;
• един твърд диск (не е задължителен, но го препоръчват, защото е многократно по-бърз от флопито – съответно подобрява бързодействието на системата, надеждността и удобството при работа). Обикновено това е 5,25-инчов модел като ето ТОЗИ;
• стандартен графичен дисплей под управлението на контролер, който е съвместим с IBM Color/Graphics Monitor Adapter, Enhanced Graphics Adapter (EGA) или Hercules graphics adapter. Като графичен дисплей може да се използва и източноевропейското устройство за изобразяване на графична и буквено-цифрова информация „Автограф-841“;
• плотери с формат А3 (българските „Микроника П 297“ и А0 („Микроника П 841„, произведени от НПК „Мехатроника„ (Габрово, България) или съвместими с Roland DXY-800A, GRAPHTEK МР 1000, TEWIDATA ВВС 281 и HP 7475А;
• таблет „Микроника Д 297„, Bit Pad One или TDS LC.

По поръчка на потребителямогат да се включат други графични       периферни    устройства. Задължително  е обаче  за програмата да има растеров графичен дисплей.

Обемът на оперативната памет, осигуряващ функционирането на ГРАФКАД, трябва да бъде не по-малко от 512 кб.

И още нещо накрая: за ускоряване бързодействието на системата ГРАФКАД желателно е в компютъра да се монтира аритметичен копроцесор. Неговото наличие увеличава производителността на ГРАФКАД с повече от 250 %, препоръчват софтуеристите от 1987 г.

А сега, ако желаете, бихме се радвали да харесате и страницата на сайта ни във Фейсбук ==> https://www.facebook.com/сандъците/?fref=ts

Безнаставов релсов път?

Мнозина са забелязали, че когато железничарите поставят рел­сите, не ги слагат плътно една до друга, а оставят помежду им из­вестна междина. Специалистите я наричат топлинна междина. Места­та, където се свършват релсите и се оставя топлинна междина, се наричат настави. Когато колелата на влака преминават тези междини, се чуват по-малки или по-големи удари, които зависят от това, как­ви са дължините на релсите и как­ва е температурата на въздуха. Те­зи удари зависят изключително от дължината на релсите, които са дълги по 9, 12, 15, 18, 24 и 30 метра. Честите топлинни междини не са приятни за пътниците, които пътуват, и за локомотива, който тегли с голяма скорост влака, защото топлинните междини изискват от него по-голяма сила. Това озна­чава, че трябва да се изразходват повече въглища и разходите за народното стопанство са по-големи.

От дългогодишната експлоатация на железния път е установено, че от силните удари на колелата в местата на топлинната междина релсите се разбиват, те пропадат във вертикално отношение и уда­рите стават още по-големи. Релси­те по краищата при това силно се набиват и оказват по-голямо съп­ротивление на возилата при пре­минаването им. Ако не се вземат мерки за отстраняване на неиз­правностите, ще се разстрои це­лият релсов път.

Около 45 % от общите разходи за поддържане на релсовия път оти­ват за поддържане на наставите. Заедно с това се увеличава съпро­тивлението на возилата е около 5% при релси, дълги 24 метра. Колеле­тата на вагоните са подложени на непрекъснати внезапни удари и се разбиват.

Специалистите започнали да се замислят, не е ли възможно да се намалят топлинните междини или да се премахнат.

Когато учителят в училище говори за физичните свойства на металите и иска да каже, че желя­зото се разширява от топлината, а от студа се свива, посочва като при­мер железопътните релси. „Ако не бяха тези междини — каза той, — при висока температура може да дерайлира влакът…“ Металите не са променили свойствата си. Те по­стоянно се разтягат и свиват. Бе открито обаче, че отделните релси могат въпреки това да се заваря­ват по няколко в произволни дъл­жини, без това да оказва някакво влияние върху безопасността на транспорта. За да се ограничи удължението и скъсяването на дъл­гите релсови нишки от промяната в температурата, е необходимо да се прикрепят към траверсите. Та­ка както се закрепват у нас рел­сите към траверсите, силите, въз­никващи в релсите от промяната на температурата, напълно се прена­сят върху траверсите, които са за­крепени в здравата баластова осно­ва и не могат да се движат. Значи е възможно полагането на непре­къснат безнаставов релсов път.

Първите километри безнаставов релсов път са монтирани към 1930 година в Германия.

След 1945 година се внедрява интензивно безнаставовият железен път в повечето страни в света. Така например в САЩ до 1947 година са били положени само 160 км дълги заварени релси с дължина от 450 до 700 м, а в края на 1955 г. вече 3,000 км.

В Чехословакия се монтират звена от непрекъснат релсов път за първи път през 1954 година с дължина от 800 до 3,715 м. До края на 1955 г. бил поставен 72 км непрекъснат релсов път, ка­то били положени и няколко уча­стъка с дължина от по 7,000 м. До края на 1956 г. дължината на безнаставовия релсов път ще до­стигне 220 км.

През ноември 1955 г. по лини­ята София—Мездра по проект на Научно-изследователския институт по транспорта беше поставен безнаставов релсов път, дълъг 312 м, върху железобетонни траверси.

Тези траверси бяха наредени ед­на до друга, за да се създаде не­прекъснатата релсова нишка и по- голяма устойчивост на пътя про­тив вертикални и хоризонтални из­мествания.

Едногодишното експериментира­не на този участък даде добри ре­зултати. През ноември 1956 г. бе­ше монтиран втори участък със заварени релси, дълъг 1,032 ме­тра. върху дървени траверси. В двата края на участъка по проект на автора се поставиха по един изравнител на напреженията за всяка релсова нишка. Тези изпра­вители дават възможност на релсовите нишки иа се удължават, без да се застрашава сигурността на движението на влаковете. Ма­кар че имаше ниски температури, релсовите нишки не се накъсаха. Пътят ще бъде подложен на по-сериозни изпитания през време на летните горещини.

Да се пътува върху заварени релси е приятно за пътниците, а и полезно за народното стопанство.

Опитът от досегашната експлоатация на дълги заварени релсови звена по линиите в чужбина по­казва. че разходите по поддържа­нето на безнаставовия път се нама­ляват от 25 до 75%. а ежегодно се икономисва работна сила. не­обходима за поддържането на обикновен път.

Наблюденията в СССР показ­ват. че обемът на работата по ре­монта и поддържането на безна­ставовия непрекъснат релсов път се намалява. Разходът на работна ръка за 1 км е почти два пъти по- малък, а пътят е значително по- добър. отколкото в участъците с нормална дължина на релсите.

Може би много скоро, когато пътувате удобно в бързия влак по нашите стоманени магистрали, няма да чувате, равномерни удари. Тогава ще знаете, че пътувате по непрекъснат релсов път, който е плод на скромния и честен труд на нашите железничари.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 4-1957

 

Измерителят на транзистори ИТ-51 накратко в Sandacite.BG!

Измерителят на транзистори ИТ-51 е български аналогов, стрелкови измервателен уред от средата на 60-те г., произвеждан в завод Електроника – София. Той е предназначен за измерване на коефициента на усилване по ток h 21 и на обратните колекторни токове Iсво и Iceo на транзистори тип р-n-р и n-р-n с допустима разсейвана мощност на колектора до 1 W.

Уредът дава възможност да се изпитват и точкови диоди чрез измер­ване на техния ток в права и обратна посока.

Измерителят на транзистори ИТ-51 намира приложение в различ­ните развойни лаборатории, научно-изследователски институти, промиш­лени предприятия, учебни заведения, радио- и телевизионни ремонтни бази и навсякъде, където се използват в по-голямо количество полу­проводникови прибори.

Технически данни:

Захранване   220 V ± 10%; 50 Hz

Максимална консумирана мощност    15 VA

Размери    250 x 324 x 200 mm

Маса  < 10 кг

Ето го и как изглежда отблизо:

Някой ни питаше за такава техника и заради това решихме да качим каквото имаме. Дано сме ви били полезни! :)

Лампов волтметър ВН3

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ламповият волтметър ВН3 е предназначен за измерване на промениви напрежения от 50 викроволта до 300 волта в честотния диапазон 10 херца – 3 мегахерца, както и за индикация на напрежения с честота до 5 мегахерца. Използва се в производството на електроакустика, радио- и телевизионната техника, свързочната техника и т.н. Особено е подходящ за непосредствено измерване на напрежения на маломощни източници (микрофони, магнетофони и т.н.) при снемане на честотната им характеристика.

ОПИСАНИЕ

Ламповият волтметър ВН3 е аналогов стрелкови уред, който се състои от четиристъпален широколентов усилвател, обхванат от честотно зависима отрицателна обратна връзка (ООВ).

Към входа и изхода на усилвателя са включени катодни повторители. Измерените напрежения до 300 микроволта се подават непосредствено на входния катоден повторител, а по-големите от 300 се подават на делител със затихване в 60 децибела. Границите на измерване се определят чраз делителя в катода на входния катоден повторител. Изходният катоден повторител се използва като буферно стъпало към усилвателя и е предназначен за получаване на нискоомен изход.

Ето го как зиглежда в близък план:

ПРЕДИМСТВА

Голяма стабилност на показанията при промяна на захранващото напрежение. Може да се използва като усилвател или атенюатор. Има вграден стабилизиран токоизправител за контрол на точността на измерването.

А ето и техническите характеристики на ламповия волтметър ВН3:

Произвеждан в завод Електроника София; изнасян в СССР.

Цифров волтметър ВС1

Цифровият волтметър ВС1 е измервателен уред,  предназначен за работа в отделите по технически контрол на производствените предприятия, в научно-изследователските институти, във ВУЗ-овете и лабораториите.

Изцяло транзисторизиран прибор..

Техническите му характеристики можете да вземете оттук:

Производител – завод Електроика София; изнасян за СССР и ГДР.