Вижте в Sandacite.BG българска полуавтоматична затварачка за буркани от 1962 г.!

Със сигурност помните ръчната затварачка за буркани, с която натискахме капачките тип ,,Омния“ на бурканите със зимнина, които приготвяхме всяка есен. Човекът я натискаше с с ръце и после ,,увисваше“ на нея до такава степен, че краката му се отделяха от земята. :) Такъв тип затварачка е добра за домашни буркани, но когато говорим за промишлено производство, нещата стоят другояче.

През 1962 г. в Държавния машиностроителен завод „Червено знаме“ — Ста­ра Загора е произведена бурканозатварачка с промишлен замисъл. Тя работи ето така:

Консервните буркани, ко­ито ще се затварят, постъпват по транспортна лента и докато се дви­жат по нея, една работничка поставя капаците върху тях. После бурканите се поемат от транспортна звездичка и застават под затваряща­та глава, която притиска капаците и ги прищипва околовръст на осемна­десет места. Основни детайли на затварящата глава са осемнадесетте цилиндрични пружиниращи палци, които са обработени мно­го точно по термичен път. Това осигурява еднаквост в прищипването и осигурява плът­ното затваряне на бурканите.

На машината могат да се затва­рят буркани с диаметър 48, 68 и 83 мм, а нейната производителност е между 45 и 80 буркана в минута. Такова ре­гулиране на производителността в широки граници е било необходимо, за да може машината да работи съгласу­вано с други машини и да се нагажда към тяхната производителност.

Как ли е работела? Със сигурност е била страхотно шумна! :)

 

 

ВАРИТАБ – българският EXCEL

ППП ВАРИТАБ`86 е българска програма за електронни таблици, пусната в разпространение през 1986 г. от ТК Национален програмен и проектен фонд.

Към 5 1/4-инчовите дискети, на които е записана програмата, са се разпространявали няколко големи книги във формат А4, които съдържат описание на приложението, описание на контролния пример, ръководство за работа, между които и глава ,,ВАРИТАБ за 10 минути“. Всичко това е насочено към хора, на които се налага да овладеят бързо програмата от равнище напълно начинаещи.

Пакетът от приложни програми (ППП) за таблично молелиране ВАРИТАБ-86 е предназначен за лица, подготвящи решения (проекти на планове, разпределяне на ресурсите, справки, отчети) и представлява прост за използване, нагледен и гъвкав, интерактивен инструмент за администра­тивно-управленския и инженеро-техническия персонал на предприятие или организация във всеки отрасъл на народното стопанство.

За разлика от ППП ВАРИТАБ-16, ВАРИТАБ-86 притежава редица допълнителни функции като управление на данни, сортиране на редове от таблицата и графично изобразяване на резултатите от табличната обработка. Освен това значително са увеличени и размерите на таблицата. Тези качества на ППП позволяват използването му като едно от основните програмни средства за.създаване на АРМ за специалисти с широк профил.

УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ

Размерът на таблицата, разработвана с помощта на ППП ВАРИТАБ-86 не трябва да превишава 127 колонки и 9999 реда.

За функционирането на ППП ВАРИТАБ-86 е необходима 16-битова микро-ЕИМ (съвместима с IBM-PC) например, ЕС-1840 или IntelleXT със следната конфигурация:

• оперативна памет не по-малко от 256 КБ;
• цветен или черно-бял графичен видеотерминал с разрешаваща способност на екрана не по-малко от 200×320 точки;
• две устройства за гъвкави магнитни дискове с обем не по-малко от 256 КБ всеки;
• графично програмируемо печатащо устройство и/или плотер (не е задължително).

ППП ВАРИТАБ-86 работи под управлението на операционна система, съвместима с PC-D0S.

Основна задача на ППП за таблично моделиране ВАРИТАБ-86 е съставянето на таблични модели (представяне в таблична форма на взаимовръзките на входните данни), решение на модела с цел получаване на резултата от математическата (напр., аритметична, статистическа, логическата и пр.) обработка на входните данни, съхраняване на разработената таблица за многократно използване, модифициране на таблицата с цел отразяване на измененията на входните условия и представяне на резултата в удобна за потребителя форма.

СЪСТАВ И ФУНКЦИИ

ППП ВАРИТАБ-86 се състои от:

• основни програми – програми за таблично моделиране;
• обслужваща програма за трансформация на таблици отв формата ВАРИТАБвъв файл с открита структура;
• обслужваща програма за разпечатване на таблици по дължината на листа.

Функционалната област на ППП ВАРИТАБ-86 е много широка. В общи линии тя се определя от универсалното предназначение на ППП, което конкретно се състои в приемане на въвежданите от клавиатурата на ЕИМ данни (текст, числа, формули), поместването им в паметта на ЕИМ, изчисляване на формулите и представяне в таблична или графична форма на стойностите на въвежданите данни и резултатите от изчислението върху екрана на микро-ЕИМ.

Основната програма осигурява запазване на въведените данни върху диска, прехвърляне на данните (таблиците) от диска в оперативната памет, извеждане на АЦПУ, върху екрана на терминала или диска на съдържанието на таблицата, поекранно редактиране на поместената в паметта на ЕИМ таблица, сортиране на редове или колонки по два ключа, както и подбор на данни от таблицата по зададено условие.

Програмата изпълнява изброените функции по указание на потребителя-оператор на ЕИМ, Указания на програмата се дават с помощта на команден език в диалогов режим.

Благодарение на този режим, от оператора не се изисква знание на какъвто и да е програмен език. Програмата самa подсказва на оператора вариантите за действие.

ППП ВАРИТАБ-86 може да бъде иползван от всяко предприятие или организация, разполагащи с персонална ЕИМ за изпълнение на такива функции, като:

• технико-икономическо планиране;
• оперативно управление на производството;
• отчетност;
• материално-техническо снабдяване;
• технологична подготовка на производството;
• определяне на показателите на стопанската сметка и отчитане резултатите от социалистическото съревнова­ние .

Конкретни примери за приложението на ППП ВАРИТАБ-86 в предприятията могат да бъдат:

• инженеро-технически разчет в САПР;
• отчитане на вариантите на производствената програма;
• изчисляване на преките и косвени разходи в произ­водството, съставяне на баланси и т. н.

Много важно качествво на ППП е това, че всички задачи могат да бъдат решени от непосредствения изпълнител-плановик или инженер, без помощта на програмист. Освен тсва гъвкавостта на ППП дава възможност за бързо и безболезнено изменение на съдържанието на задачата и приспособяване към новите условия, което позволява да се автоматизира решава­нето и на такива задачи, чиято окончателна формулировка е неизяснена и ще бъде уточнена едва след оценяване на резултатите от решението.

Основната част от отчетите, плановете, справките, графиците и сведенията – документите с таблична форма, разработвани в министерствата и ведомствата, могат да бъдат подготвени с помощта на предлаганото средство, т.е.много функции на учрежденската дейност могат да бъдат решени с помощта на ППП ВАРИТАБ-86.

Описание на функциите на основните програми на ВАРИТАБ-86

Основната програма на ППП реализира следните функции:

• осигурява на потребителя таблица с размер 9999 реда и 127 колонки, една от клетките на която е активна;
• позволява да се зададе нужната позиция за въвеждане с помощта на клавиш за посока или чрез указване на координатите на позицията;

• въвежда в активната клетка набрания от потребителя текст, числови данни или формула за изчисляване;
• редактира въвежданото, позволявайки поправката на грешки;
• отразява визуално всички действия на потребителя и съответната реакция на програмата;
• премества екрана според позицията на активната клетка, показвайки произволно място от таблицата и съдържанието на указаната позиция;

• изпълнява логически и аритметични действия във формулите;
• подсказва всички команди и правилата за написване на всяка команда;
• след въвеждане на поредните данни или формула започва автоматично изчисляване и преизчисляване на модела; с помощта на команди освобождава позицията за въвеждане, изтрива цялата таблица, изтрива, вмъква, премества редове и колонки, определя формата на данните, ширината на колонката и последователността на преизчисляване, отпечатва цялата таблица или част от нея;
• съхранява таблбицата върху диск или я възстановява от диска обратно в паметта, фиксира заглавието на редовете и колонките, повтарящи съдържанието на указана позиция на посочено място в таблицата, едновременно с това показва върху екрана двете раз­лични части от таблицата, позволявайки преместването на активната позиция от едната в другата част;
• изпълнява предварително създадена и поместена във файла командна последователност;
• съдържа вградени функции: сумиране, определяне на минимална и максималн стойност,
• пресмятане на количество на елементи, изчисляване на средна стойност, намиране на елемент с указана стойност, отбелязване на грешните стойности при изчисляване на формули (деление на нула), посочване на числото Пи, определяне на абсолютна стойност, определяне на цяла част от число, тригонометрични функции, определяне на натурални и десетични логаритми, повдигане на степен, извличане на квадратен корен и изчисляване на календарна дата;

• отразява във вид на линейна графика числовите стойности на зададена колонка и във вид на различни диаграми стойността на коя да е таблица;               !
• автоматично преобразува числа в нормализиран вид в случай, че значността им превишава ширината на колонката;
• осъществява сортиране на редове и колонки от таблицата по два ключа;                .  ,

• извършва подбор на данни от таблицата по зададени условия;

• обединява съдържанието на няколко таблици, като едновременно   извършва   и    зададените аритметични действия;

• извежда за отпечатване седем различни вида диаграми, като ги оформя с необходимите надписи и пояснения.

ППП ВАРИТАБ-86 е построен така, че усвояващият го го възприема като нова игра, в която ЕИМ изпълнява ролята на партньор, който с реакцията си  подпомага   разбирането на правилата на играта, окуражава при неуспех и подканва към изпробване на нови, по-сложни комбинации.

Функции на обслужващата програма ТФВ

ППП ВАРИТАБ-86 включва програма за трасформиране на формата на таблицата ВАРИТАБ (ТФВ), която представлява обслужващо средство на ППП, осигуряващо връзката на ППП с други приложни програми и ППП. Тя трансформира таблицата
формат, достъпен за приложната програма, написана потребителя или друг ППП и обратно, от формата на приложната програма във формата на таблицата ВАРИТАБ.

В частност програмата ТФВ позволява да се изполняват следните преобразувания:

• файл със структура „значения разделенние запятой“ (ЗРЗ) в двоичен файл със структура ВАРИТАБ;
• файл със структура DIF (Data Interchange Format), в който’ всяка клетка се определя от три полета, във файл със структура ВАРИТАБ;
• файл със структура Visi Calc във файл със структура ВАРИТАБ, при запазване на формулите и форматите на изображението;
• файлове на ППП Lotus 1-2-3 във файлове ВАРИТАБ;
• файлове със структура ВАРИТАБ във файлове със структура ЗРЗ;
• файл със структура ВАРИТАБ във файл със^ структура SDI (Super Data Interchange), който е разширена версия на формата DIF.

• Фунции на обслужващата програма ОБРЪЩАНЕ

Програмата ОБРЪЩАНЕ прави обръщане на таблицата на 90°, така се  отпечатват много широки таблици.

---

Ако искате да следите всеки ден статиите по история на българската техника, ще се радваме да харесате страницата на сайта ни във Фейсбук – https://www.facebook.com/сандъците/?fref=ts

[1953] Железопътен завод Георги Димитров

Заповядайте днес на разходка из това прочуто предприятие! Знаете ли, че в този завод, по-късно преименуван на Железопътен завод Георги Димитров, през 1948 г.  вижда бял свят първият български локомотив? :) Тук публикуваме една моментна снимка на мястото, откъдето той e проходил. Едно време са наричали такива статии ,,очерки“.

,,Локомотивно-вагонният завод Ге­орги Димитров е важно звено нашия транспорт. В новите цехове на завода, които из­раснаха през последните няколко го­дини, работят стотици стругове от най-различни големини, фрези и др. металорежещи машини. В стоманоле­ярното отделение се изливат нови локомотивни и вагонни части. Те се обработват в многобройните отделе­ния на завода, престъргват се и се шлифоват. Тези хиляди най-различни части връщат към живот локомоти­вите, дошли на ремонт в завода. И те тръгват отново по неравните про­фили, возейки тежките си товари. За осигуряване на сигурен, бърз и евтин ремонт, за социалистически транспорт се борят работниците.

Новият план на завода е смел, на­прегнат план. Пред него Партия­та и Правителството поставят отго­ворните задачи: да се повиши произ­водителността на труда с 5.5% и се намали себестойността на продукция­та със 7.6%. Това значи пълна работа на машини, максимално из­ползване на техния капацитет, тър­сене, откриване и използуване на скритите възможности за снижение на себестойността, за намаляване на времето на извършваните манипула­ции, за строга икономия на материа­лите.

Производственият план беше обсъ­ден на събрания по групи на самите работни места. Заводската многоти­ражка „Заводска правда“ излезе с ре­дица статии по този въпрос. Тя бичуваше нередностите, насочваше изо­ставащите, сочеше примера на пър­венците. С обещанията, които поемаха, и със своята работа по тяхното изпълнение те увличаха другите работници. Разяснението на плана не стана кампанийно, а се раз­гърна за около цял месец. Всеки ра­ботник трябваше да се убеди, че ма­кар и високи поставените показатели са изпълними. А това не можеше да стане изведнъж.

„Хората не се убеждават само с думи, ами с дела — казва фрезистът Кирил Милчев, завеждащ съревнова­ние към комитета на ДСНМ при за­вода. — Когато пред нас се постави въпросът за разясняване на плана, аз внимателно го разучих, прецених възможностите на групата на нашето отделение и сам твърдо се убедих в реалността на поставените показате­ли. Говорих с другарите, поставихме на обсъждане въпроса за плана. Пръв поех обещание: да изпълня производ­ствения план за двете машини, с ко­ито работя, със 145 %, да се подготвя и премина на трета машина със същото процентно изпълнение за три­те машини, да давам качествена про­дукция и изпълнявам навреме зада­дените ми поръчки. Другарите също поеха обещания.

В своята работа аз винаги търся нови възможности за пълно използуване капацитета на машините. През миналата година в производството беше внедрено едно мое приспособ­ление към фрезмашината, което съ­кращава чувствително времето за из­работването на някои части. Само за нашия завод годишните икономии се изчисляват на над 57,000 лева.

Аз не преставам нито за момент да търся нови начини на работа и но­ви приспособления за увеличаване капацитета на машините. Новатор­ството, етремежът за използване до­край възможностите на машините е един от най-важните фактори, които ще осигурят изпълнението на произ­водствения план за 1953 година.“

Новите почини обхващат все по­вече работници от завода. През яну­ари по почина на Левченко и Муханов за снижение себестойността на продукцията при всяка операция ра­ботиха 577 души. Постигната беше икономия от 171,394 лева. 86 стру­гари обработваха по скоростния на­чин за рязане на металите локомо­тивните части. 69 души оставаха след работа да учат в организирани­те стахановски школи. Следвайки примера на Бирюков, 124 опитни майстори поеха да обучават 145 млади работница

Така още в първите дни на нова­та година трудовият колектив на Ло­комотивно-вагонния завод поде с всички сили борбата за ритмичното изпълнение на производствения план. Резултатът от изпълнението на пла­на за януари — 105.74% показа, че усилията на заводци се насочват пра­вилно и че те имат пълната възмож­ност не само да изпълняват поставе­ните задачи, но и да ги преизпълнят.

Инженерно-техническият персонал в завода, както и самите работници търсят нови начини за икономии на материал, за снижение себестойност­та на продукцията, за поевтиняване на производствения процес. И тук на първо място са младежите.

През миналата година на голяма камара в двора на завода бяха натру­пани железни отпадъци. От години те стояха така. Върху тях се трупаха нови и нови отпадъци от различните отделения на завода. Камарата от ръждясалите железни парчета и стър­готини растеше с всеки ден. Пред управата вече сериозно сто­еше въпросът за тяхното извозване, тъй като те заемаха много място и пречеха.

С внедряване почина на Левченко и Муханов дойде и идеята за оползо­творяване на отпадъците, които вече надхвърляха 1,100 тона. Те бяха претопени в стоманолеярната в заво­да. Никому ненужните железни отпа­дъци се превърнаха в нови, блестя­щи и здрави локомотивни части. От това се получиха стотици хиляди ле­ва икономии.

През тази година ръководството на завода запланува провеждането на редица мероприятия с цел да изпозва всички възможности за иконо­мия на материали. Така подовете на отделенията, в които работят метало­режещи машини, ще бъдат постлани с ламарина. В единия им край ще се монтира улей, който ще води в пре­са, поставена ниско, наполовина по­тънала в пода. Стружките, които от­падат от машините, ще се смитат от един неквалифициран работник към улея. Оттам те ще попадат в пресата, която ще ги пресова във вид на кюл­чета. Тези кюлчета по нататък ще Се претопяват в пещите на завода. Така ще се постигне използуване на всич­ки отпадъци от различните металоре­жещи машини. За народното стопан­ство ще бъдат икономисани десетки тона метал.

Производството на леярния цех ще бъде поевтинено по-друг начин — чрез свързването му направо с кис­лородната инсталация на завода.

Във всяка стоманолеярни се из­разходва много кислород. Той отива главно за оксижените. При леенето на различни стоманени части над формовката на частта се оставя из­вестна допълнителна част, наречена леяк или шлакоуловител. Обемът на шлакоуловителя достига често 35— 40% от обема на частта, която ще се отлива. Когато във формата (отлив­ката) се изсипва разтопената стома­на. чистата стомана като по-тежка запълва долната част. Шлаката из­плува нагоре, излиза от основната форма и остава в шлакоуловителя (лейка). Отделянето на отлятата ос­новна част от леяка при чугун става чрез отчупване. При стомана е не­обходимо връзката им да се прере­же с оксижен. Именно затова стома­нолеярните отделения изразходват много кислород. Досега кислородът в стоманолеярното отделение на завода се внасяше чрез бутилки. Всеки ден десетки бутилки се пренасяха от ки­слородната инсталация до отделени­ето и отново се връщаха за пълнене. Сега предстои свързването на инста­лацията направо с отделението. Това ще спести много работни часове, ще икономиса много средства. Вече няма да се пренасят тежките кислородни бутилки. Достатъчно е оксиженистът да сложи маркуча и завърти кранче­то на кислорода, за да има кислород и да може да работи.

Инженерно-техническото ръковод­ство на завода се учи непрекъснато от богатия опит на съветските специ­алисти. Предстои отпочването на про­изводство на вагонни лагери, в съ­става на които не влиза калай. За народното стопанство ще бъдат спе­стени много килограми от този ценен метал.

Наред с техническите усъвършен- ствувания, които ще помогнат за уве­личение на производството и поевти­няване на работния процес, в завода се провеждат редица мероприятия за подобрение организацията на работа­та. И тук на помощ като ръководе­що начало стои опитът на съветските заводи. Проучванията и първото вне­дряване на новата организация на тру­да стават в болтовата фабрика на за­вода.

Чрез хронометрични и други на­блюдения е установено, че непроиз­водителното време на всеки стругар е средно 25%, но при някои случаи то достига до 30—35%. За да обяс­ним това, нека разгледаме следния пример:

За 8 часа на един стругар се да­ва да изработи напр. 30 болта. Но той работи сръчно, не губи време и ги изработва за шест часа. Когато свали от патронника и последния болт, стругарят вижда, че няма ра­бота. Той оставя струга си и тръгва да. търси майстора на отделението, за да му се даде нова поръчка. Че­сти са случаите, когато стругарите сами си носят материала за работа от склада до струга, често те чакат чертежи, техническата документация, сами заточват ножовете си. А това е загуба на време.

Новата организация предвижда създаването на оборотен склад в са­мото отделение. В него ще има ви­наги запас от материал. Материалът ще се разнася от оборотния склад до стругарите от неквалифицирана ра­
ботници. Заточването на инструмен­тите ще става централно. Маслото за смазване на машините ще се донася до струга също от неквалифициран работник. На струговете на известна височина, за да се виждат отдалече, се монтират три сигнални лампички — червена, синя и бяла.

Така стругарят е осигурен за всичко. Той няма да губи време за непроизводителен труд. До струга му ще има винаги запас от материал за работа. Ако материалът е на свър­шване или работното място се за­трупва от готова продукция, струга­рят запалва синята лампа, без да прекъсва работата си. При струга ид­ва един от неквалифицираните работници, който му докарва материал и откарва готовата продукция. Запалва­нето на бялата лампа е сигнал да се донесе нов режещ инструмент. С чер­вената лампа стругарят вика при се­бе си майстора на цеха за техниче­ски инструктаж.

Шкафчетата на стругарите са ти­пизирани. По-рано те имаха само три отделения, където се нахвърляха всички инструменти. Сега отделения­та са десет. Инструментът е разпре­делен така, че стругарят има всичко под ръка и не губи време да го тър­си.

Новата организация на работа ще помогне за рязко повишаване произ­водителността на труда. С нея ще се ликвидира непроизводителното време, ще се даде възможност на стругари­те да усъвършенстват все повече своето професионално майсторство. Към всяка машина се изготвя и ка­талог, в който подробно е описана както машината, така и най правилният начин, по който се извършват с нея различните изработки. Под ръ­ководството на техническия персонал всеки работник ще се запознае по­дробно със своята машина, за да мо­же да използва при работа нейни­те пълни технически възможности.

Въвеждането на пожизнена книга за всяка машина, която се внедрява в завода, ще помогне за удължа­ване живота на машините. В пожиз­нената книга се описват всички ре­монти на машината, всяка повреда, станала с нея. Всеки момент инженерно-техническото ръководство на за­вода има картина за точното състоя­ние на наличната техника. Това от своя страна помага и насочва усилия­та по нейното опазване за установя­ване на най-правилен режим на съ­хранение.

Нови хора израстват в Локомотив­но-вагонния завод. Те се каляват в трудностите, в разгорялото се сърев­нование за преизпълнение на произ­водствения план. През 1952 година по инициатива на самите стругари нормите бяха повишавани два пъти. Въпреки това процентното изпълне­ние на плана остана над 100%.

„Ние имаме всички възможности за осигуряване преизпълнението на производствения план за 1953 го­дина — заявява главният инженер на завода др. Славчо Стоянов. – Ние поехме обещание пред другаря Вълко Червенков да го изпълним за 11 ме­сеца и имаме всички основания и възможности за това. Гаранция е на­шият трудов колектив; който в сво­ята работа се учи непрекъснато от богатия опит на съветските стахановци. “

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1953

[1962] Когато софийският цирк беше нов

В София на бул. „Хр. Ботев“, сре­щу Министерството на земеделието, се строи модерен постоянен цирк.

Нова и оригинална е неговата кон­струкция. Целият корпус е изграден от сглобяеми метални и фазерни пло­скости, свързани с винтове. Циркът може лесно да се демонтира и отново сглоби. Построяването му става без строителна скеля. Голям интерес представлява грамадният купол на цирка. Неговата метална конструкция бе издигната само за 20 минути и раз­творена като чадър с помощта на висока мачта. След построяването на купола, мачтата бе извадена и той остана без вътрешни подпори.

За цялата конструкция на цирка бяха изработени 1,500 метални де­тайли от Държавното предприятие „Христо Смирненски“ — София, спе­циализирало се в изработването на тежки метални конструкции, подвиж­ни кранове, стълбове за далекопро­води и пр. За да изработи конструк­циите на цирка, предприятието усвои и още един нов вид производство — куполни метални конструкции, които в бъдеще ще изготвя за нуждите на цялата страна.

За конструкцията на цирка бяха необходими още 2000 фазерни сглобяеми елемента, които се изработиха в ДИП Маршал Толбухин на Гара Искър в София. Преди монтажа им върху металната конструкция, те бя­ха напоени с водонепроницаема смола и покрити от двете страни с огнеупор­на боя.

За топлинна, звукова и противопо­жарна изолация кухото пространство между вътрешните и външните фа­зерни плоскости е напълнено със стъклена вата. Отвън постройката е облицована със стъкло и алуми­ниева ламарина, внесена от Франция.

Отоплителната и вентилационна ин­сталация, водопроводът и канализа­цията са разработени и са построени по всички съвременни изисквания. Ця­лата сграда е боядисана с огнеупорни бои, а залепването на алуминиевите листи към фазерните плоскости е из­вършено с пластичен маджун. Както огнеупорните бои, така и пластичното лепило са изработени у нас, от пред­приятието Лакпром — София.

Циркът ще побира 2,000 зрители. Местата са амфитеатрално разполо­жени и представляват не обикновени пейки, каквито сме свикнали да гле­даме във всички циркове, а удобни столове-кресла.

В приземната част на цирка се на­мира централният вход, няколко из­хода, фоайето, бюфетът, гардеробите и други сервизни помещения. Над централния вход ще бъде помещение­то за администрацията на цирка.

Манежът на цирка има форма на подкова и заема 260 кв. метра. Та­кова голямо пространство позволява да се изпълняват масови сцени от 120—150 артисти едновременно. Не­говите очертания обаче ще бъдат подвижни и ще заемат формата, която се налага от спектакъла.

Циркът ще притежава и голяма сцена със завеси, декори и съоръже­ния, с които артистите бързо ще се издигат нагоре или внезапно ще про­падат и изчезват. Това ще позволи ин­тересни сценични ефекти. Предвидена е и прожекционна кабина и екран. Цирковата сграда ще може да се из­ползва и като кинотеатър.

В сградата ще има съблекални, гар­дероби за костюмите, гримьорни за артистите и пр. Отворите, през които ще се излиза на сцената, ще бъдат толкова големи, че през тях ще могат свободно да минават слонове с арти­сти върху тях.

Автори на цирка са архитектите Ер. Станков и К. Мутафова, подпо­могнати от още много други сътруд­ници. Изграждането на цирка се из­вършва от строители и монтажници на „Софстрой“ — Димитровски район.

В скоро време хиляди столичани и гости на София ще имат възможност да гледат циркови игри в приятна и комфортна обстановка, под купола на новия модерен цирк в София.

Снимката към публикацията във Фейсбук е на Любомир Давидков.

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 2-1962

 

[1960] Българска вакуум помпа

Вакуум помпата е предназначена за всмукване на въздух или газ с цел да се създаде вакуум в закрита апаратура.

Вакуум помпите не изискват очи­стване на постъпващия в тях въздух и допускат попадане на течност, за­едно със засмуквания въздух.

Тя работи на следния принцип: в цилиндричното й тяло е разположено ексцентрично работното колело с ло­патки, които при въртене на колелото изхвърлят водата към стените на тя­лото, При това се образува въртящо водно колело. Сърповидното про­странство между водното колело и главината на работното колело обра­зува работния обем на помпата.

Посочената на снимката вакуум помпа е произведена в България през 1960 г., но за съжаление не разполагаме с данни за местопроизводството й.

 

[1962] Нови български центробежни помпи!

В ДМЗ „Н. Й. Вапцаров“ — Пле­вен се произвеждат центробежни помпи от типа НД, които са предназ­начени за прехвърляне на вода и дру­ги чисти течности при температури до 100 градуса С. Те се използват в помпените станции за водоснабдя­ване на градовете и за напояване.

Основните детайли на помпата — корпусът, капакът на корпуса и ра­ботното колело – са отляти от чугун, а валът е стоманен. Смукателният и нагнетателният тръбопроводи се закрепват към отворите в долната част на корпуса и са насочени в противо­положни посоки. Корпусът се закрива от капак, като разрезът е направен хоризонтално по оста на помпата. Всичко това дава възможност да се контролират и заменят работните ча­сти (вал. лагери, работно колело и др.), без да се снема помпата от фун­дамента и без да се демонтират тръ­бопроводите.

От този тип помпи се произвеж­дат няколко модела, които се разли­чават по размери, дебит и мощност, но имат аналогична конструкция. В зависимост от предназначението, ла­герите на работното колело могат да бъдат или плъзгащи се, заляти с ви­сококачествена композиция или сач­мени. При нужда лагерите могат да се охлаждат с вода.

Помпата с най-голям размер е 22 НД. Тя има дебит 1,000 литра в се­кунда при 730 об/мин. и диаметър на работното колело 0.86 м. Задвижва се от електромотор с мощност 600 квт.

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

[1962] Българското радио и телевизия

Българското радио е създадено през 1929 година в София, когато група ентусиасти-радиолюбите­ли приспособили малък предавател на Военно-инженерна­та дружина с мощност 60 вата и с него за пръв път в нашата страна е била вече излъчена българска реч и музика.

По-късно бил построен предавател с мощност 200 вата и било устроено малко студио в сградата на Спе­стовната каса на улица „Бенковски“. Тук започнало пре­даването на съобщения, беседи и музика от грамофонни плочи. Цялата работа била извършвана на любителски начала.

Това положение продължило до 1935 година, когато радиоразпръскването у нас със закон се обявява за монопол на държавата и радиото става държавно. Започ­ва подготовката за построяване на голям предавател във Вакарел, на два малки предавателя в Стара Загора и Варна и на радиодом в София. На обявения търг за до­ставката на Вакарелския предавател се явили няколко фирми, но най-изгодни условия — модерен предавател и най-ниска цена били предложени от Съветския съюз. По указания обаче на тогавашното правителство и след си­лен натиск от страна на Германия, която за­плашила, че ще преустанови изкупуването на български земеделски произведения, ако доставката не се възложи на германска фирма, комисията, провеждаща търга, въз­ложила доставката на предавателя на германската фирма Телефункен.

През 1936 година започнали да работят двата рай­онни предавателя във Варна и Стара Загора с мощност по два киловата, а през 1938 година — и големият пре­давател във Вакарел с мощност 100 киловата. Радиодомът влязъл в действие по-късно — в началото на 1942 година. С тези предаватели до 9 септември 1944 година е излъчвана само една програма за страната с времетрае­не 8—10 часа дневно.

След 9 септември 1944 година под грижите на на­родната власт радиото у нас започна да се развива бързо: най-напред беше възста­новена мощността на преда­вателя Вакарел, която през войната бе намалена до 10 ки­ловата, поради липсата на радиолампи и запасни части. След това бяха увеличени мощности­те на районните радиостанции, като предавателят Стара Заго­ра стана 20 киловата, а Вар­на — 10 киловата.

Още през 1946 година за­почна предаване на втората програма за страната с мал­кия резервен предавател в Красно село. През 1948 г. на същото място нашите специалисти построиха с местни средства и материали нов предавател с мощ­ност 20 киловата. Благодарение на него втората про­грама започна да се слуша добре в много по-голям район.

През 1955 година край Плевен беше построен най-мощният предавател на средни вълни у нас, внесен от Германската демократична република. Този предава­тел сега предава първа програма, която се чува добре почти по цялата територия на страната.

Преди 9 септември 1944 година ние нямахме радиопредавания за чужбина. Такива започнаха през 1951 го­дина, когато с помощта на Съветския съюз край София беше построен модерен сто и двадесет киловатов предавател на къси вълни. С него започнаха предавания за Бвропа, за Северна и Южна Америка. По-късно бя­ха построени още три късовълнови предавателя. Преда­ванията за чужбина се разшириха и обхванаха съседните страни, арабските страни и Африка. Днес ние предава­ме за чужбина на 12 езика.

Положено беше началото на радиоразпръскване на ултракъси вълни. В София вече работят два предавателя, които дублират първа и втора програма на ултракъси вълни.

На 7 септември 1959 година беше въведена у нас телевизията. Доставени бяха един предавател и две репортажни коли и беше създадено малко студио в теле­визионната кула в София и друго — на улица „Поп Ан­дрей“. С тази макар още недостатъчна база, сега у нас се провеждат три-четири пъти седмично телевизионни предавания за София и софийското поле. За разширява­не районите за приемане на софийската телевизионна про­грама бяха построени няколко малки ретранслатора на Ботев връх, Витоша, Петрохан, връх „Столетов“ и други. Благодарение на тях сега телевизионната програма се приема в Перник, Михайловград, Пловдив, Търново, Га­брово и други места.

През 1947 година беше въведена у нас жичната ра­диофикация, която бързо се разшири и днес вече са ра­диофицирани 1955 селища, в които са инсталирани 587 548 броя радиоточки. Броят на радиоприемниците също порасна много бързо. Докато в 1939 година у нас е имало само 62,677. приемника, сега те са 1,013,221 или общо към 1 януари 1962 година у нас 1,602,769 семейства имат приемник или радиоточка.

Още преди края на тази година се предвижда увеличаване на времетраене­то на втората програма в неделя и пра­знични дни, като тя ще започва сутрин от 10.30 часа. По-нататък това ще се направи и за делничните дни.

До края на годината ще бъде пуснат в действие нов предавател в Благоев­град, с което ще се подобри слушане­то на първа програма в Пиринския край. По същото вре­ме ще бъде пуснат в действие и предавателят в Кърджа­ли, с който турското население ще слуша по-добре пре­даванията, предназначени за него, а ще се подобри и при­емането на втора програма в този край.

За да се слуша по-добре втора програма в Северна България, предвижда се тя да бъде излъчвана от още един предавател.

В чест на VIII конгрес на Българската комунисти­ческа партия в началото на второто полугодие на тази година се предвижда въвеждането за страната на трета музикална програма на ултракъси вълни.

За по-нататъшното развитие на радиото и телевизията у нас се предвиждат в бъдеще следните мероприятия:

Ще бъде изградена постепенно цялостна мрежа телевизионни предаватели, които ще дадат възможност телевизионните предавания да достигнат във всички ча­сти на страната.

Ще бъде изградена и мрежа от УКВ предаватели, за да се осигурят две УКВ програми за цялата страна.

Важна роля при изграждането на телевизионната и УКВ радиомрежи се отрежда на Ботев връх. Поставени там, мощните телевизионни и УКВ предаватели ще осигурят добро приемане на радио и телевизионните програми върху големи части от България. По предварител­ни изчисления, предаванията на Ботев връх ще покри­ват над 50% от територията на страната.

В плановете за развитието на нашето радио се пред­вижда също изграждането в София на голям апаратно-студиен комплекс за телевизията и нов радиодом за ра­диоразпръскването. Идейните проекти за апаратно-сту­дийния комплекс, който ще бъде построен зад Борисовата градина по шосето за Дървеница, е изготвен вече от проектантски организации в Съветския съюз. Сега той се проучва от нашите специалисти и се обсъждат сро­ковете за строителството му. Това ще бъде голям и ва­жен за нашата телевизия обект. Той ще дава възмож­ност за изготвяне на разнообразни и качествени програ ми и заедно с построяването на телевизионен предава­тел на Ботев връх, ще даде мощен тласък на разви­тието на нашата телевизия. Предвижда се първият етап от строежа му да влезе в експлоатация през 1965/66 год.

В строеж е и скоро ще бъде завършена радиолинейната линия София—Букурещ—Киев—Москва. По нея ще се обменят телевизионни програми между Съветския съюз, Румъния и България. Предвижда се и строеж на радиолинейна линия София—Белград, чрез която наша­та телевизия ще се свърже с телевизионните мрежи на Западна Европа. По-късно тази линия ще се продължи по посока на Цариград и ще се превърне в магистрала за пренасяне на телевизионни програми между Европа и Близкия Изток.

За подобряване предаванията на чужди езиц,и се предвижда построяването на един мощен предавател на средни вълни, на няколко предавателя на къси вълни и на необходимия брой специални насочени антени.

В перспективните планове за развитието на радиото у нас се предвижда и бързо нарастване броя на радиоприемниците, телевизорите и радиоточките. Гаранция за то­ва е нашата млада електропромишленост. Днес Слабо­токовият завод произвежда висококачествени приемници и телевизори, които намират добър пазар и в много чуж­ди страни от Европа, Азия и Африка. Като се имат пред­вид темповете на нашето общо развитие, предполага се, че през 1965 година броят на радиоприемниците ще над­мине цифрата 1,400.000, на радиоточките — 800,000 и на телевизорите 150,000 броя.

Ж. КРЪСТЕВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

 

[1962] Сглобяемо жилищно строителство

Пра сглобяемото строителство отделните елементи на сградата се правят в закрити заводи, открити или полу­открити полигони и открити площадки в непосредствена близост до строежа. Полигонът е строителна площадка, където централно се приготовляват сглобяемите конструк­ции. На нея има бетонови писти за отливане на елемен­тите, механизми за приготовление, транспортиране и по­лагане на бетона, за преместване готовата продукция и за изправяне, нарязване и свиване на бетонното желязо. За по-бързото втвърдяване на бетона, на много от полигоните елементите се прекарват през пара — така бетонът става по-качествен. Дъното на калъпа при по-големите сглобяеми елементи се прави от бетон, вместо от дъски. Това са така наречените бетонови матрици.

Откритите и полуоткритите полигони са разпространени масово у нас, тъй като организацията им не е свър­зана с изразходването на много средства. Затова спомагат и нашите благоприятни климатични условия.

Първоначално по-масово приложение намериха жилищ­ните сгради, при които стените се иззиждат от тухли, а вместо бетонови плочи, излети намясто, се нареждат мон­тажни елементи, наречени подови панели. Те се пригото­вляват от бетон, в сглобяеми дървени или железни ка­лъпи. Размерите на подовите елементи са в зависимост от конструктивната система, наличните материали и раз­полагаемата механизация. Обикновено височината им е 14—20 см, а дължината и широчината се диктуват от размерите на помещението и горните изисквания. За да се облекчи товарът на сградата, подовите елементи се изработват с надлъжни кухини, в цилиндрична, елипсо­видни или друга форма. При нареждането елементите трябва да лягат добре върху зидарията. В края си те имат оставени стърчащи железа, наречени мустаци, с които се захващат помежду сн, след което се заливат с бетон.

Първата опитна четириетажна жилищна сграда със сглобяеми колони, греди, подови елементи, стълбищни площадки, рамена и рамки и главен корниз, приготвени в завода за готови елементи Вибробетон се построи в квартал „Лагера“ в София. При нея товарите се поемат от стоманобетоновия сглобяем скелет, а стените, които са иззидани намясто с уедрени керамични блокове, служат само за пълнеж. Основите на сградата, както и на почти всички сглобяеми жилищни блокове, се правят от намясто излят бетон, понеже употребата на сглобяеми елементи за тази цел оскъпява продукцията.

В квартал „Красно село“ на бул. „Трайко Китанчев“ се построиха и група от четириетажни сгради, скелетни и с носещи стени, а в кв. „Красна поляна“ — триетажни сгради с носещи стени, дебели 25 см.

Горепосочените опитни сглобяеми жилищни сгради бяха завършени до края на 1957 година, след което се започна опитният строеж на първите едропанелни и едроблокови сгради. При едроблоковото строителство стената на отделната стая се прави от няколко сглобяеми елемен­та, а при едропанелното — стената представлява само един елемент, а подът — един или два. Сравнението меж­ду едроблоковата и едропанелната система показва съще­ствените предимства на едропанелната. Така например, по данни на Научноизследователския строителен институт, разходът на труд за постройката на едроблоковите сгради е почти два пъти по-малък.

Товарът на първата опитна едропанелна сграда, по­строена у нас на ул. „Найчо Цанов“, се поема и предава на почвата не от железобетонея скелет, а от всички въ­трешни и външни стенни панели. Ето защо този вид сгради се наричат безскелетни. Външните панели при първите сглобяеми сгради бяха по-дебели, защото служеха да поемат товара на сградата и да предпазват обитателите от атмосферни влияния. По-целесъобразни се оказаха тези конструктивни схеми на сгради, конто се прилагат на но­вите едропанелни жилищни комплекси, при които товарите се поемат само от вътрешните стени, а външните служат само за изолация. При направата на стенните панели в някои строителни организации, като русенската, вратите и прозорците се оставят в калъпа преди отливането на бетона, което създава по-здрава връзка. По същия начин се поставят предварително комините, тръбите на инстала­циите и стърчащите железа и планки. Връзката между отделните панели се осъществява чрез заваряване на же­лезата и планките при монтажа. Най-напред панелите се опаянтват с железни обтяжки, след което се заваряват.

Едропанелното жилищно строителство се налага все повече като целесъобразен метод на работа. В София през 1960 г. се изгради по този начин целият жилищен ком­плекс „Толстой“, а през 1961 г. — комплексите „Бородински бой“ и „Траен мир“. Успехи в проектирането и из­пълнението на едропанелното строителство постигнаха проектантските и строителните колективи в Русе, Варна и други градове в страната. Предстоящо е построяването на нов завод за производство на едри панели в София, с капацитет 2,500 жилища годишно и цехове за едри панели към полигоните на по-големите окръжни градове.

Подобрявайки непрестанно проектирането и изпълне­нието на сглобяемото жилищно строителство, инженеро- техническите работници ще спомогнат активно за поевти­няване на строителството и повишаване неговата роля за по-бързото изграждане на социализма в нашата страна.

арх. Н. КЕРКЕНЯКОВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962