Центрофуги за пране Рубин и Бисер

Както е известно на всяка добра домакиня, след изпиране прането трябва да се изцеди. Това е необходимо да се направи, преди то да се простре да съхне. Традиционните перални-казан като ТАЗИ  например са били комплектовани с механична изстисквачка с гумени валци като изобразената на следната снимка:

Тя датира от 40-те и 50-те години на ХХ век. Още тогава обаче хората не са били напълно доволни от нея, защото по този начин не е въз­можно да се постигне изцеждане с остатъчна влаж­ност по-малко от 100 %. Това означава, че във всички случаи прането трябва да се простира, т. е. не се решава поставеният въпрос.

За да бъде прането годно за гладене, остатъчната му влажност не трябва да бъде повече от 50—55%. Такава остатъчна влажност може да бъде постиг­аната с помощта на центрофуга.

Главната част на този уред е центрофугиращият барабан, чиято образуваща цилиндрична повърхнина в повечето случаи е перфорирана. В някои случаи обра­зуващата повърхнина има формата на пресечен конус с отвори по периферията на дъното.

Такива уреди в историята на българската техника са познати два – Рубин и Бисер. Тях ще Ви представим днес в Сандъците – Sandacite

Българската домакинска центрофуга за пране Рубин (снимката по-долу) е специално предназначена за комплектуване към пе­ралните машини ЕП-60, ЕП-64 и ЕП-64 Т, Влиза в производство през 1963 или 1964 г. Центро­фугиращият й барабан е цилиндричен, перфориран и горещо поцинкован. Включването и изключва­нето на двигателя се осъществява чрез ръчката, която затваря капака така, че да може да се поставя във включено положение само когато е затворен.

Двигателят на центрофугата е асинхронен, с постоянно включен пу­сков кондензатор. Системата, образувана от центрофугиращия ба­рабан и двигателя, е ока­чена върху три еластични каучукови амортисьора, които поемат всички треп­тения. Кожухът е от лис­това стомана с лаково по­критие. Съединяването с електрическата мрежа ста­ва с неснемаем кабел с щепсел.

Технически данни:

Номинална консу­мирана мощност 110 W; номинално напрежение 220 V, вид на тока — променлив 50 Hz; вместимост сухо пране 1,5 кг; остатъчна влажност  на прането след центрофугиране – до 55 %; време на центрофу­гиране – до 5 минути; диаметър на барабана 260 мм; обороти на барабана (синхронни) 3000 об/мин; вид на защита — защитена от капеща вода и електри­ческа защита II кл; размери — височина 435 мм, широчина 340 мм. 

След цен­трофугирането дръжката на капака също се завъртва наляво, с което се изключва двигателят. Поради липса на спирачка в този модел центрофуга необходимо е да се изчака малко, за да се спре ба­рабанът, и едва след това да се отвори капакът.

Поддържане

Центрофугите за пране Ру­бин не изискват почти никакво поддържане. Лаге­рите са втулки от синтерован бронз, които не се нуждаят от допълнително мазане, Едно допълни­телно мазане в отделни случаи може да се окаже вредно поради възможно взаимодействие между старото и новото масло. 

Двигателят и останалите електросъоръжения на центрофугата Рубин стават достъпни по следния начин: избива се щифтът на ръчката за включване и изключване, изважда се ръчката, отвиват се че­тирите винта по горния ръб на кожуха и се изважда гърловината. Отвива се гайката в барабана (дясна резба) и се изважда нагоре центрофугиращият ба­рабан. Отвиват се винтовете по долния ръб на ко­жуха и кожухът се изважда внимателно право на­горе. При това всички части на центрофугата са достъпни за преглеждане и ремонт. 

Сменяването на амортизиращите колонки се из­вършва, като се развият съответните болтове. Сглобяването се извършва по обратен ред. За обиране осевата хлабина на ротора на двига­теля служи регулиращият винт, който се намира от долната страна на двигателя. Положението му се фиксира със законтряща гайка. Регулирането се извършва, без да е необходимо даденото по-горе разглобяване, като се изважда само пластмасовото капаче. С помощта на тръбен ключ 10 мм се отвива малко гайката и с отвертка през тръбния ключ се завива или отвива регулиращият винт според нуж­дата. След това гайката се притяга, като с отверт­ката винтът се държи неподвижен.

Малко след това – през 1966 г. – се появява нова домакинска центрофуга за пране. Тя се нарича Бисер и също е произведена в Завода за електри­чески домакински уреди Елпром Варна. Тя е по-голяма от Рубин и се различава от нея по следното: задвижването става чрез електродвигател! Ремъ­кът е тип «О», 10/6 х 560 мм. Центрофуги­ращият барабан е мон­тиран върху главина с ремъчна шайба и спи­рачен диск. При завър­тане на дръжката на капака наляво, освен че се изключва двигате­лят, но се задейства и една челюстна спи­рачка, която спира ба­рабана, преди да се от­вори капакът. По този начин се осигурява пъл­на безопасност при ра­бота с центрофугата.

Технически данни:

Номинална консу­мирана мощност 250 W, номинално напрежение 220 V, вид на тока — променлив 50 Hz.  Bместимост сухо пране 3 кг. Остатъчна влажност на прането след центрофугиране – до 55 %, време за центро­фугиране – до 5 мин, диаметър на барабана 200 мм, обороти на барабана .2400 об/мин, обороти на елек­тродвигателя 8000 об/мин, вид на защита: защитен от капеща вода и ел, защита — II клас; размери: ви­сочина 640 мм, диаметър 400 мм, тегло 30 кг.

Начин на употреба на центрофугата  Бисер

Центрофугата се поставя на равно място и след като се провери съответ­ствието на напрежението по табелката с това на захранващата мрежа и се отвори капакът на центро­фугата, Щепселът се поставя в контакта. Под улея се поставя съд за събиране на водата. В барабана на центрофугата се поставя до 3 кг сухо пране. При зареждането на центрофугиращия барабан е желателно прането да се подреди на хоризонтални пластове — тогава ефектът на центрофугиране е по-бърз и дебалансът — по-малък. След зареждане на барабана се поставя предпазният полиетиленов диск и се затваря капакът на центрофугата, като включващият лост се завърта в посока, указана на капака, при което се освобождава спирачката на барабана и се включва двигателят. Центрофугира­нето продължава 3—5 минути. След завъртването на лоста наляво центрофугата се изключва, а съще­временно се задействува спирачката на барабана и след спирането му центрофугата се изпразва и е готова за ново зареждане.

Поддържане

Центрофугите за пране Бисер не се нуждаят от особено поддържане. По-често срещащи се повреди са: износване на графитовиге четки на двигателя, прехлъзване на ремъка при скъсването му и пов­реди в електрическите съоръжения,

Разглобяването на центрофугата се извършва по следния ред: избива се щифтът на ръчката за затва­ряне на капака и се изважда, отвиват се винтовете на гърловината и тя се изважда нагоре. След това се отвиват винтовете при основата и двете гайки на оста на барабана. Снема се клиновият ремък. С леко почукване с дървен чук оста се избива нагоре, като същевременно внимателно се издърпва нагоре и кожухът. След това разглобяване стават леснодо­стъпни всички части на центрофугата. Сглобяването се извършва по обратен ред.

Обтягането на ремъка се извършва по следния начин. Разхлабва се гайката на болта, който служи за ос на носача на електродвигателя. Обтяга се ремъкът чрез отдалечаване на двигателя от оста на барабана. В това положение гайката отново се за­тяга. Сглобяването се извършва по обратния ред.

Литература:

Асланов, И., Цв. Кунев. Електрически домакински уреди. София, Техника, 1967.

Хаджикостов, К.,  Попов, Иван Николов. Електричеството в нашия дом. София, Нар. младеж, 1961.

Кога ни удря ток

В третата и засега последна от ,,електроударните“ ни публикации ще разгледаме факторите, които оказват влияние върху степента на поражение от електрически удар.

Големина на тока

Значението на големината на тока, преминал през тялото на човека, за степента на поражението от електрически удар е изследвано от много автори. Резултатите от изследванията на различните автори не съвпа­дат, защото са проведени при нееднакви условия (продължителност на въздействие на тока, път на тока през тялото, индивидуални осо­бености на човека и др.).

Големината на тока и неговата продължителноет решават в пове- чето случаи изхода от поражението. Като се имат пред вид последните данни от съветската литератур, могат да се дадат следните приблизителни указания за действието на големината на тока върху човешкия организъм при продължителност на действието му над 1 секунда.

Най малкият ток, който предизвиква усещане, е около 1 mA за про­менлив и 5 mA за постоянен тoк. С увеличаване силата на тока муску­лите на пръстите се свиват все повече и повече, докато човек не е в състояние без чужда помощ да пусне хванатия предмет.

При големина на тока до 10-20 mA за променлив ток с честота 50 Hz и до 50-60 mA за постоянен ток хванатият предмет все още може да бъде пуснат без чужда помощ. Тази големина на тока се на­рила „безопасен ток“. Названието „безопасен“ обаче не означава, че при тази големина на тока не може да последва тежко поражение. Ако предметът не бъде пуснат, съпротивлението на тялото спада, то­кът се увеличава и може да се парализира дишането или сърцето.

При токове от 20 до 100 mA с действие от 1 до 3 секунди чове­кът може да получи електрически удар със степен на поражение от временно парализиране на мускулите на ръката до парализиране на ди­шането или_даже на сърцето. Тези поражения са тежки и този ток е много опасен.

Променлив ток 50 Hz 0,1 A и повече се смята във всички случаи смъртоносен при условие, че действува повече от 1 секунда.

Продължителност на действието на тока

Изследванията са доказали, че при кратковременно действие на тока върху човешкия организъм вероятността за парализа на сърцето зависи от това, в кой момент от фазите на работата на сърцето (сви­ване и разпускане на камерите и на предкамерите) ще Съвпадне про­тичането на електрическия ток. Понеже един цикъл от работата на сърцето трае около 1 секунда, ток с продължителност, по-малка от 1 секунда, има вероятност да не съвпадне с опасната фаза и да не пре­дизвика токов удар. Опасна фаза се смята крайната фаза на свиването на камерите.

Въз основа на изследванията и на статистически данни от злопо­луки от електрически ток се приема с голямо приближение, че при продължителност на действието на тока 1 сек. и повече смъртоносен е ток със сила 0,1 А и повече, при продължителност 0,1 сек. — 1 А и повече и при 0,01 сек. — около 10 А.

При високи напрежения над 1000 в човек попада под напрежение през появилата се дъга още преди да е допрял тоководещата част. През тялото протича голям ток, дъгата има и светлинно, и топлинно действие, които предизвикват заедно с усещането на тока, силна реак­ция от страна на нервната система (рефлекс). Човекът се отдръпва моментално, дъгата се разтяга и в повечето случаи изгасва. В резултат на това големият ток е протекъл през тялото само в продължи­телност на части от секундата и много често токов удар може да се избегне. Поражението в подобен случай е изгаряне на мястото на до­пиране на дъгата до кожата и по пътя на тока през тялото със се­риозни или даже смъртоносни последствия.

Електрическо съпротивление на тялото

Големината на протеклия през тялото ток зависи от приложеното напрежение и от съпротивлението на тялото по пътя на тока. Електри­ческото съпротивление на човешкото тяло зависи от своя страна от следнцте фактори: големина на напрежението, продължителност на прилагане на напрежението, състояние на кожата на мястото на допиране на проводник (наличие на влага, път, проводима прах, соли, рани, мазоли и др.), налягането и повърхността на елек­тродите, пътя на тока през тялото и др.

Тялото на човека представлява проводник на електрическия ток със съпротивление 800-1- 1200 ома или средно около 1000 ома, покрит от всички страни с несъвършен диелектрик — кожата. Съ­противлението на кожата зависи главно от съ­противлението на роговия пласт (епидермис) с де­белина от 0,05 до 0,2 мм. В него има отверстия за потните канали и за преминаване на космите, което прави този пласт несъвършен диелектрик с променящо се съпротивление от 0 (при про­бив) до 10-100 килоома. Пробивът на кожата става по въздуха на мя­стото на отверстията при напрежение над 250 V или по повърхността на диелектрика (по стените на отверстията) при напрежение до 250 V. Поради това влиянието на кожата за съпротивлението на тялото е само при напрежения до около 250 V. При по-високи напрежения про­бивът на кожата настъпва много бързо и пълно и съпротивлението на тялото спада на около 1000 омa.

При напрежение до 250 V през кожата протича известен ток, който оформя пробив по повърхността на отверстията и нагрява кожата. То­кът, по-голям от 15 mA, е достатъчен да предизвика потене, което увеличава тока и улеснява пробива. Наличието преди допиране на влага, пот, соли и проводим прах увеличава тока. За оформяне на пробива е необходимо известно време и поради това при напрежение до 250 V съпротивлението на кожата спада постепенно, като в първия момент след допир на тоководеща част е много високо — от порядъка на 10-=-100 килоома в зависимост от състоянието и дебелината на роговия пласт и от големината на напрежението.

Съпротивлението на тялото на човека може да бъде измерено върху живи хора с напрежение до 40-80 Э, за да не се получи ток, опасен за здравето или живота им. При по-високи напрежения измер­ванията са били провеждани върху човешки трупове или върху живи животни и резултатите не дават правилна представа за съпротивле­нието на тялото на жив човек.

Големина на приложеното напрежение

Големината на тока през тялото и неговата продължителност оп­ределят степента на поражение от електрически удар. Големината на тока зависи от приложеното напрежение и от съпротивлението на тя­лото по пътя на тока. Съпротивлението на тялото (кожата) обаче за­виси от големината на напрежението.

При напрежение над 250 V, при което кожата пробива мигновено, съпротивлението на тялото е около 1000 омa и токът е равен на прило­женото напрежение, разделено на 1000 омa. Ако напрежението е над 1000 V, при известни условия токът може да премине през електри­ческа дъга  и тогава въпреки големия ток може да не се получи електрически удар поради кратковременно действие на тока.

При напрежение до 250 V съпротивлението на кожата спада по­степенно, като след допир е твърде голямо и протеклият ток е срав­нително – малък. Поради това от голямо знечение е навременното от­дръпване на тялото от допрения проводник.

Не трябва да се разчита на безопасност от електрически удар по­ради „безопасно напрежение“, защото при неблагоприятни условия токът може да достигне до стойности на смъртоносен ток даже и при напрежения от порядъка на 50—60 V или по-ниски. Чувствителни към електрически ток лица не са в състояние да се отделят от хванатия предмет и при напрежения от около 30—35 V.

Съвършено безопасно напрежение може да се смята напрежението 12—15 V променлив ток.

Честота на тока

Постоянният ток е по-малко опасен от тока с промишлена честота, а токът с честота над 500 kHz е безопасен по отношение на. токов удар, обаче не и по отношение на изгаряне. Токът с честота 40-60 Hz е най-опасен за човека, което е доказано от опити и от статистиката.

За влиянието на честотата на тока върху изхода от токов удар има различни теории, но нито една от тях не е напълно доказана. Съ­ществува известна аномалия във влиянието на честотата на тока, за­щото с; увеличение на честотата токът през тялото се увеличава. Това е така, защото съпротивлението на тялото се намалява с увели­чение на честотата, защото капацитивната про­водимост на кожата се увеличава.

Най-правдоподобното обяснение на влиянието на честотата върху изхода ох токов удар е следното. Под действието на електрическото поле веществата в клетката се разпадат на йони с различна полярност. Йоните се насочват в противоположни посоки, докато стигнат до сте­ните на клетките, и спират своето движение. Това движение предиз­виква разстройство на функциите на клетката и е най-голямо в клет­ките на нервната система. При постоянно напрежение движението на йоните се преустановява след достигане на стените на клетките. При променливо напрежение йоните следват изменението на полето и всеки полупериод се движат в противоположна посока. При честота 40-60 Hz  се предполага, че йоните изминават за един полупериод цялото раз­стояние от стена до стена на клетката и веднага се връщат, което пре­дизвиква най голямо разстройство на функциите на клетката. С увели­чаване на честотата йоните изминават все по-малко разстояние и вече трябва да се връщат обратно. При честота над 500 kHz йоните извър­шват незначителни придвижвания, поради което не се достига до то­ков удар.

При високи честоти обаче има голяма опасност от изгаряния при големи токове и продължително въздействие.

Пътят на тока през тялото

Изходът, от поражението от електрически удар зависи до извест­на степен и от пътя на тока през тялото на човека. Причината за това е, че при различен път токът преминава през различни орг ани и повече или по-малко нерви. Освен това съпротивлението на тялото е различно.

Токът може да мине по следните пътища: ръка ръка; ръка-два крака; ръка-крак; глава-ръка; глава-крака и други. Най-опасен за чо­века е пътят на тока ръка-крака, понеже засяга най-голям брой и най- голяма дължина нерви и се случва най-често. Мозъкът, като част от нервната система, е много чувствителен към електрическия ток и пре­минаването на тока през главата е много опасно. Това обаче се случва рядко. Точно това обстоятелство е използвано в САЩ за екзекутиране на хора и в клани­ците — за умъртвяване или зашеметяване на животните. Преминаването на тока през сърцето е също много опасно. Най-безопасен е пътят на тока крак-крак.

Психическо и физическо състояние на човека

По-големи поражения от токов удар са установени при хора с болно сърце, туберкулозно болни, с нервни болести и с болести на жлезите с вътрешна секреция, отколкото при здрави хора. Непосред­ствено след прекарана болест човекът е по-чувствителен към електри­чески ток, отколкото когато е изминало известно време след болестта.

Пияно състояние, преумора, нервиране и други подобни временни състояния на организма увеличават опасността от поражение от елек­трически ток.

Грубата кожа (мазолите) на мястото на допир с проводник оказва много голямо съпротивление на електрическия ток, особено при напре­жения до 250 в, и то в първите секунди след допира.

Лицата, които се потят лесно, са изложени на по-голяма опасност от електрически удар, поради което те не трябва да се приемат на работа като електроработници.

Състояние на околната среда

Състоянието на околната среда по отношение на температура, влажност, наличие на проводим прах или соли оказва съществено влия­ние върху големината на електрическия ток през човека. Високата температура предизвиква потене у човека. Влагата, проводимият прах, солите и потта по повърхността на кожата на мястото на допир до проводник при напрежения до 250 в оказват влияние върху пробива на кожата. Влагата и прахът съединяват по добре електрически елек­тродите (проводника) с повърхността на кожата, докато сухата и чи­ста кожа има голямо преходно съпротивление. Всичко това ускорява намалението на съпротивлението на тялото и увеличението на тока през човека.

От друга страна, високата температура, влагата, проводимият прах, разяждащите газове и др. са причина за разрушаване на електрическата изолация или за увеличение на проводимостта, което увеличава ве­роятността от допир до проводник.

Един материал на Сандъците – Sandacite

Когато те удари ток

,,Когато гръм удари, как ехото заглъхва“

Пейо Яворов

Около всяка една човешка дейност в обществото витаят редица заблуди и неправилни представи. Колкото по-опасни могат да бъдат последствията от неправилно извършване на дадена работа, толкова повече хората се плашат от нея. Една такава област е, без съмнение, електроинсталационното дело. Съществуват много митове, като един от тях е, че когато човек ,,бръкне в контакта“, то той едва ли не моменталически се изпича и веднага става стопроцентово мъртъв.

Да бе, да! Няма такова нещо! Правили сме го понякога и мога да потвърдя че поне моя милост, авторът на това четиво, съм в момента жив. Но успокойте се, точно сега нямаме намерение да Ви доказваме как точно и при какви обстоятелства е безопасно да бъркате в контакта. Желанието ни е само да образоваме людете, които обединяват всички видове телесни поражения от електрически ток и всички типове електрически злополуки под общознаменателния фразеологизъм ,,удари го токът“.

И такаа, да хванем сега скалпела и да прощудираме анатомията на електрическите поражения. Предварително казвам обаче, че може да се наложи това да стане в повече от една статия.

В промишлена, заводска обстановка обикновено грозящата опасност се възприема чрез сетивните органи на човека: той подушва мириз­мата на газа, чува ненормалното хлопане на машината или апарата, вижда приближаващия машинен детайл и др. Инстинктът за самосъхранение у човека в повечето случаи му подсказва и начина за избягване на опасността.

В електротехниката положението е съвсем различно. В повечето случаи електрическият ток не се проявява преди допир, особено ако на­близо няма осветителна крушка, електродвигател или трансформатор, които да са свързани с инсталацията. Тези апарати, както и в остана­лите отрасли на техниката, могат да сигнализират за опасността (свет­лина, движение, бръмчене).

Често опитни електромонтьори толкова привикват към обстанов­ката при електромонтажните работи и по инсталацията, която се на­мира под напрежение, че съвсем забравят грозящата ги опасност. Между старите квалифицирани монтьори се срещат и такива, които смятат, че са застраховани срещу пораженията от токови удари. Те са влизали често в пряк контакт с тока и той е протичал през тях случайно или умишлено при допир с тоководни части от електрическата инсталация, но не е навреждал на здравето им. Те правят оттам извод, че организмът им е свикнал към електрическия ток и той не може да им при­чини големи поражения.

Вън от майтапа – това не е вярно! В природата не съществуват хора, които да са застраховани от пораженията на електрическия ток! Опасност­та от последствията му (изгаряния, шокове и даже смърт) се пре­махва само при пълно съблюдаване на правилата и инструкциите по техниката на безопасността.

Общи мерки за безопасност при електромонтажните работи

В практиката са определени редица предохранителни мерки, които не­пременно трябва да се съблюдават при работа по електрически инста­лации под напрежение. Те се свеждат до предпазване от удари на електрическия ток. Общите предохранителни мерки са следните:

1. Никога да не се отива без нужда близо до тоководни части и те да не се допират, даже и когато са изолирани.
2. Електромонтажните работи трябва да се извършват пре­димно при изключена токова верига. Забранява се работа при в. н., а при н. н. трябва да се вземат предписаните предохранителни мерки.
3. Забранява се работата в тесни и тъмни места в непосредствена близост с тоководни части под напрежение.
4. Забранява се обличане, умиване и поставяне на дрехи в непо­средствена близост до незащитени от допирно напрежение електрически части.
5. Да не се употребява разпространеният между монтьорите начин за проверяване присъствието на ток в инсталацията с пръст. За тази цел да се използуват пробната лампа или измерителните уреди.
6. Да не се отива на работа в нетрезво състояние, защото има по- голяма опасност да се попадне под напрежение.
7. При работа под напрежение да се използуват защитни изола­ционни приспособления: а) инструменти с изолационни дръжки; б) изо­лиращи подложки; в) гумени ръкавици, галоши или подметки; г) шапка; д) приспособления за заземяване и др.
8. Всички тоководни части за в. н. (при възможност и за н. н.) трябва да са оградени с прегради, решетки или заземени метални по­крития.
9. Всеки електромонтьор трябва да е запознат не само с начина на работа, но и с даване на първа помощ при нещастни случаи.
10. Цялата работа трябва да се извършва под непосредственото наблюдение на техническия ръководител или майстор (бригадния отго­ворник) Работата трябва да се извършва обязателно най-малко от две лица.

Оказване на първа помощ пра наранявания и изгаряния

Повечето наранявания и изгаряния при електромонтажни работи на освети­телни и силови инсталации са от нехайно и небрежно отношение към правилата и предписанията на техниката по безопасността (неизолирани или повредени инструменти, липса на гумени подметки и др.). При малки одрасквания и порязвания мястото се промива с кисло­родна вода, намазва се с йод и се бинтова. При по-големи рани със силно кръвотечение раната се стяга със стерилен бинт и ръката или кракът над раната се стяга силно с кърпа, напр. турникет.

Изгаряния при електромонтажните работи се явяват от допир с горещ асфалт, припой, нагрети споявани или заварявани проводници и от волтова дъга на мястото на допир с тоководни проводници. Има три степени на изгаряне:

1. Повърхностно изгаряне (първа степен). За намаляване бол­ката изгореният крак или ръка се вдига нагоре и държи дълго така. Изгореното място се полива с танинов разтвор, поставя се марля и памук и се забинтова. При изгаряне от волтова дъга пострадалият се завежда при лекар.
2. Изгаряне с мехури (втора степен). Постъпва се, както по-горе.

3. Тежки изгаряния (трета степен). Вика се бърза помощ или най-близкият лекар или пострадалият се отнася в най-близката болница.

Оказване на първа помощ при поражения от електоически ток

Често допирът с електрически ток предизвиква изгубване на съзнание, спиране на дишането, изгубване на пулса, изстиване на кожата, поблед­няване, което дава признаци на смърт. Не може обаче да се счита, че е настъпила смърт, затова се вземат бързи мерки за съживяване на пострадалия. Необходимо е при това да се спазват следните основни правила: 1) да се освободи пострадалият бързо от действието на тока и 2) ако е загубил съзнание, веднага да се проведе изкуствено ди­шане, което продължава до идването на лекар. Освобождаването на пострадалия от действието на тока става внимателно, за да се избягнат вреди както за пострадалия (падане от голяма височина), така и за спасителя, понеже допир до човек под напрежение е опасно, ако не се вземат специални предпазни мерки.

Начини за освобождаване на пострадал от ток:

1.Използват се дрехи, сухи дъски, прътове, въже или други непровеждащи тока материали, за да се отдели пострадалият (фиг. 1) или тоководният проводник (фиг. 2) и така да се прекъсне действието на тока върху пострадалия.

2. Не трябва да допираме обувките на по­страдалия, докато се намира под напрежение (пироните и налчетата са опасни, защото провеждат ток).

3. Когато пострадалият трябва да се допре, нужно е да се сложат гумени ръкавици или да се стъпи на суха дъска. Препоръчва се действане с една ръка, като другата се постави в джоба (фиг. 1).

Когато пострадалият конвул­сивно стиска проводника, препо­ръчва се:

1. Да се изключи най- близкият прекъсвач или предпази­тел, а с това и токът, ако няма опасност пострадалият да падне от високо. При напрежения до 250 V се допуска пресичане на провод­ника с брадва със суха дървена дръжка.

2. Ако безопасно осво­бождаване не става по указания начин, прибягва се до късо съе­динение на всички линейни про­водници и свързването им към земя.

Изкуствено дишане се прави, ако освободеният от тока пострадал остане в безсъзнание.

Преди това трябва: 1) да се осво­боди пострадалият от стесняващи­те го дрехи. 2) да се осигури достъп до него на чист въздух, като устата му се разтваря, държи се така с парче дърво или кърпа и се премахнат изкуствени зъби, слюнки или кръв. Изкуствено дишане се провежда от един или по­вече хора. Разглеждаме само първия случай.

Операциите на изкуственото дишане са следните:

1. Пострадалият се полага по корем с лице настрана върху ед­ната ръка, сгъната в лакътя, докато другата ръка се изпъва напред.
2. Даващият помощ застава на колене с лице към главата на по­страдалия, като бедрата на последния са между коленете му.
3. Даващият помощ слага дланите си на долните ребра на постра­далия и натиска с всичка сили в течение на 2 сек, след което бързо маха дланите (фиг. 3). Натискането не става извеанаж, а отначало леко и постепенно се усилва. Ръцете на даващия помощ са изпънати, а не свити в лактите.
4. Натисканията трябва да са равномерни, еднообразни и рит­мични в съответствие с естественото дишане (12— 14 пъти в мин). Броят на натисканията се регулира по часовник или по собственото дълбоко дишане.
5. Ако се появи естествено дишане, изкуственото въпреки това се продължава до идването на лекар.
6. За усилване на започващото дишане под ноздрите на постра­далия трябва да се поднесе навлажнена с амоняк кърпа и внимателно да се разтрият гърдите.
7. Когато се появи гълтане (не по-рано), дават се 15—25 валериа­нови капки с вода, чаша вино, чай с вино или горещо кафе.

Ами, това беше! Надяваме се, че не сме Ви досадили, защото тепърва има да четете и следващата статия, в която вече става въпрос за разликата между електрическо нараняване и електрически удар.

Един материал на Сандъците – Sandacite

Литература:

Правилник за техническа безопасност при експлоатация на въздушни електропроводи с високо напрежение. София, 1961.

Соловьев, П. Техника безопасности. М., Госэенергоиздат, 1955.

Митов, Б. Техника на безопасността и противопожарна безопасност. София, Наука и техника, 1956.

Средец 50 – нова лазерна технологична система!

В предишната публикация Ви разказахме за българската система за лазерно рязане Искър 500. А сега ще обърнем внимание на една малко известна апаратура за прецизно гравиране и надписване на повърхнини от различни материали. Процесът се извършва чрез същата технология – лазерното гравиране.

Тази апаратура е разработена в България през втората половина на 80-те години в същия този Завод за лазерно технологично оборудване Иглика и се нарича Средец 50:

СРЕДЕЦ 50 ВИ ПРЕДОСТАВЯ БОГАТИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ, НЕКОЛКОКРАТНО ПОВИШАВА ПРОИЗВО­ДИТЕЛНОСТТА НА ТРУДА И РЕШАВА ПРОБЛЕМИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ РЕШЕНИ С ПОЗНАТОТО ВИ ДОСЕГА ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ.

Средец 50 извършва точно гравиране на инструментални нониуси (шублери), маркиране и надписване на знаци, цифри и букви върху инструменти, скали, лагери, клавиши и други.

Системата работи с 50 вата непрекъснат ИАГ: Nd лазер и акустооптичен модулатор.

Освен за гравиране, маркиране и надписване, с ЛТС Средец 50 могат да се изрязват детайли със сложна кинфигурация от листови метали с дебелина под 0,5 мм.

Шефмонтажът, обучението на кадрите, слегаранционното сервизно обслужване и допълнителните резервни части за 2- до 5-годишен период на експлоатация са по желание на клиента и са предмет на отделни договори.

 Технически характеристики:

• Широчина на разграфяваните щрихи и маркировка – от 0,08 до 0,2 мм
• Разлика в широчината на щрихите върху една скала – до 0,03 мм
• Дълбочина на щрихите – до 0,4 мм
• Повтаряемост на позициониране – до 0,005 мм
• Скорост на позициониране –  8 м/мин.
• Скорост на работния ход – по 4 м/мин.
• Максимален ход на координатната маса по ”Х” – 400 мм
• Максимален ход на координатната маса по ”У” – 200 мм
• Приспособление за захващане и базиране върху координатната маса в зависимост от конкретния обработван детайл (шублер, лагер и т.н.)
• Режим на работа:

ръчен — за настройка на системата;

автоматичен – по програма зададена от системата за управление с ръчно пускане и автоматично спиране в края на работния цикъл

• Възможност за преместване на обектива спрямо обработваната повърхнина – ± 10 мм
• Време за готовност на ЛТС Средец 50 за работа – 10 мин

Когато ще искате да свържете Средец 50 с електронноизчислителната машина, която ще го управлява, трябва да имате предвид и да направите следното:

• Предназначена е за система за управление ЗИТ 500 М
• Инкрементално програмируемо преместване по оси ”Х” и ”У” – 0,001 мм
• Работа на ЛТС ’Средец 50 от перфолента или от памет
• Обстойно запознаване с паспорта на изделието, къде то са описани някои особености на ЛТС.

Други технически характеристики:

• Максимална консумирана мощност на ЛТС  — до 10 kVA
• Захранващо напрежение – 3 х 380 V; 50 Hz
• Захранване със сгъстен въздух — от 3 до 5 МРа
• Разход на вода за охлаждане    — 8 l/min
• Температура на водата за охлаждане  -14 + 3° С
• Габаритни размери

на основния корпус — 2200 х 1320 х 850 мм

на блока за управление — 900 х 350 х 1200 мм

• Маса

на основния корпус — 900 кг

на блока за управление – 100 кг

Един материал на Сандъците – Sandacite

Българска камера за видеонаблюдение КТП 200

КТП 200 представлява миниатюрна транзисторизирана камера, осигуряваща получаване­то на висококачествено телевизионно изображение върху екрана на видеоконтролен приемник тип ВКП 200. В камерата, с размери 7 х 10 х 22 см и тегло 1,75 кг, са разположени най-необходимите възли, а основните схемни елементи и устройства са по­местени във формиращо устройство с размери 38,6 х 14,6 х 23 см и тегло 9 кг.

Връзката между камерата и формиращото устрой­ство се осъществява посредством многожилен кабел дълъг до 150 м (при поискване и до 300 м).

Връзката между формиращото устройство, което създава комплектния телевизионен сигнал и два видеоконтролни приемника (при нужда) се осигу­рява и с по един коаксиален кабел, свързващ видеоизходи «Монитор 1» и «Монитор 2» на формиращото устройство със съответен вход 75 й на всеки от два­та монитора (видеоприемника). Максимална дължи­на на кабела 600 м (и 800 м с разрешаваща способ­ност й 600 телевиз. линии).

Разрешаващата способност на изделието е >/= 700 телевиз. линии в надлъжна (хоризонтална) посока.

Различими полутонови градации – 10.

Автоматично регулиране на чувствителността на видикона — запазване постоянен видеосигнал (пор аз- мах) при изменение на осветеността 100 пъти.

Минимална осветеност на фотослоя на видикона >/= 1 lх

Осветеност, нужна за оптимален телевизионен об­раз—200 lх на обекта при обектив f = 25 мм; 0 = 1:1,4.

Геометрични изкривявания </= 1 %.

Нелинейни изкривявания — вертикални </= ±1,5 %; хоризонтални </= 2 %.

Консумация:

а)   при мрежово захранване </= 50 W;

б)   при акумулаторно захранване 12 V </= 16 W.

Гаранционен срок — 1 година.

Температурен обхват за нормална работа на из­делието (умерен климат) от 0 до +40 С (успешно и при — 10° С до +45° С

Време на непрекъсната работа — 24 часа.

Камерата за видеонаблюдение КТП 200 е предназначена за работа на закрито, а на открито може да работи с предпазни кожуси или сен­ници).

Камерата е изпълнена като алуминиева отливка с метален кожух. Има елегантен външен вид. Оцве­тена е свежо в два тона; формиращото устройство е с пропорции, които вдъхват стройност и спокойствие. Оцветяването е също в два меки сиви тона. По иска­не на клиента са възможни и други цветни решения.

Камерата е производство на Слаботокова завод София от началото на 70-те години.

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Плот 1 – български чертожен софтуер

През 1988 г. в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН е разработен чертожният софтуер Плот 1. Преди това в България съществуват и други подобни продукти, като напр. Графкад, но той е по-професионално насочен. Плот 1 има своите разлики.

ПЛОТ 1 е типична програмна система за автоматизиране на чертожната дейност от края на 80-те. Работи върху 16-битови персонални компютри Правец и други, съвместими с IBM РС/ХТ/АТ. Позволява конфигуриране на евтино работно място за автоматизация на проектирането (състоящо се от устройство за въвеждане на координати, компютър с графика и устройство за изчертаване). Системата Плот 1 използва техника за диалог, лесна е за усвояване и идеална за работа с не много сложни чертежи. Има аналог па всички понятия и команди, с които разполагат по-професионалните системи, което я прави подходяща за първоначално запознаване и осмисляне на възможностите на сиаемите за автоматизация на проектирането.

Така както в началото на 80-те години системите за текстова обработка облекчиха и ускориха писателската дейност, малко по-късно системите за чертане с помощта на компютър променят чертожната дейност. Използвайки тези системи, Вие можете да създадете чисти и точни чертежи, да променяте чертежи, без да е необходимо тяхното пречертаване отначало, да размножавате автоматично често използвани формуляри и фигури, да правите копия на напълно завършени чертежи и т.н.

На практика няма никакви ограничения за видовете чертежи, които Вие ще създадете, използвайки ПЛОТ 1. Архитектурни чертежи, чертежи на вътрешно обзавеждане, блок-схеми, графики, организационни диаграми, топографски и морски карти, технически илюстрации, монтажни диаграми, поздравителни картички и чертежи в областта на електрониката, химията, машиностроенето и строителството – това са само няколко от приложенията на ПЛОТ 1.

Каква е разликата между Плот 1 и други софтуери за чертане?

Ако вземем за прицелна точка годината 1988, ще забележим, че за персонални компютри са създадени доста чертожни програми, но повечето от тях са пикселно ориентирани. Това ще рече, че когато начертаете обект, например окръжност, съответните точки (пиксели) стават видими на монитора и стават част от чертежа. Програмата не помни, че тези точки представят окръжност. Ако увеличите обекта и го направите четири пъти по-голям, програмата може само да дублира осветените точки.

От друга страна, ПЛОТ 1 е обектно ориентиран и ще регистрира въпросния обект като окръжност с определен център и радиус. При увеличение четири пъти, ПЛОТ 1 използва тези математически дефиниции, за да създаде много по-детайлно изображение.

Необходими технически изисквания:

• Изисквания към компютъра:
• програмно съвместим с IBM PC/XT или PC/AT
• 512К RAM памет
• 2 флопи-дискови устройства или 1 флопи­дисково устройство и твърд диск тип „Winchester“

• Изисквания към графичната карта и монитора:
• графична карта „Hercules“ или
• графична карта „IBM CGA“ (черно-бял) или
• графична карта „IBM EGA“ (с 256К графична памет и
• съответните за тези карти графични монитори

• Изисквания към въвеждащото устройство
• устройство за въвеждане на относителни координати тип „мишка“, съвместимо с това на „Microsoft“

• Koala Pad
• Joystick

Поддържани принтери:

• Epson

FX-80         FX-85         FX-100  FX-286

• Hewlett-Packard

LaserJet               LaserJet Plus

• ^IBM

Proprinter            ProprinterXL

• Okidata

Microline 84       Microline 93

• TI Omni

850             855             860

• лазерни принтери PostScript

А оригиналното ръководство на ПЛОТ 1 можете да изтеглите оттук ==> ПЛОТ 1

Един материал на Сандъците – Sandacite

КОБРА – да пишем програми за Правец!

КОБРА е разработена през 1987 г. в СО Микропроцесорни системи Правец и СП Микросистеми София.

КОБРА е завършена система компилатор, притежаваща всички необхо­дими възможности за разработка на приложни програми. С нея могат да се създават и компилират програми без помощта на други средства, с изключение на текстови редактор. Изчисте­ните от грешки, компилирани и свързани програми се преобра­зуват в заредим модул (съхраняван във файл от типа .ЕХЕ), който може директно да се изпълни на всеки компютър, функциониращ под управлението на ДОС-2.0 (или следващи версии) и използващ модул ANSI за поддържане и обслужване на периферните устройства. При това не е необходимо да са достъпни управляващите компоненти на КОБРА или МикроФАЙЛ/16, първичните и обектните модули.

Нека видим какви са системните изисквания на компилатора КОБРА:

Работи с микрокомпютри „Правец-16“, IBM PC, XT, АТ и съвместими с тях.

Компилаторът изисква следната минимална конфигурация:

• 256 КВ памет с произволен достъп (RAM);
• едно флопидисково устройство и „твърд“ диск от тип „Уинчестър“ или две флопидискови устройства;
• ДОС-16, MS DOS или PC DOS версия 2.0 и следващи версии.

1.2 Изисквания при изпълнение на програми, компилирани с КОБРА.

Програми, компилирани с КОБРА, могат да бъдат изпълнени на всеки компютър със следната конфигурация:

• 256 KB RAM – памет;
• ДОС 16, MS ДОС или PC ДОС версия 2.0 и следващи;
• Компютър напълно съвместим с „Правец-16“, IBM PC, XT и АТ или такъв, който поддържа модула за обслужване на периферните устройства SYS;
• Компютър, чието разпределение на входно-изходните буферни пакети е стандартно и осигурява безконфликтност на входно-изходните операции.

А какви други характеристики притежава компилаторът? В сравнение с МикроФАЙЛ/16-1.0 те са доста повече! и се свеждат до следното:

а) в структурата на файл с данни могат да се дефинират до 1024 полета;

б) могат да се създават файлове, които съдържат описание на полетата от структурата на релационната таблица;

в) съществува възможност за обвързване на един файл с данни едновременно с няколко други файла от този тип;

г) едновременно активни се поддържат до 64000 неза- писими променливи;

д) добавени са редица нови функции:

• за получаване стойността на ASCII кода на последния натиснат клавиш при изпълнение на програмата;
• за определяне името на всяко поле от активния файл с данни;
• за определяне номера на реда, в който .се намира текущо изпълняваната команда;
• за определяне на името на текущо изпълняваната програма или процедура;
• за повтаряне на символен низ определен брой пъти;
• за условна обработка на изрази;

е) съществува възможност за задаване на потребителски функции, за обръщение към кеогракичен брой външни модули и за осигуряване на помощна информация за потребителя в хода на изпълнение на програмата чрез натискане на клавиш F1;

ж) могат да се изграждат цикли, командите в тялото на които се изпълняват определен брой пъти;

з) осигурени са средства за очертаване на области от екрана, както и допълнителни възможности за неговото форма­тиране с команда

и) могат да се използват макродефиниции в команда DO WHILE, както и рекурсивни и вложени макродефиниции;

х) могат да се зареждат разширени техстови полета в независими променливи от символен тип;

л) глобалната променлива COBRA позволява програми, използващи разширените възможности на КОБРА, да се изпълняват под управление на МикроФАЙЛ/16-1.0;

м) включени са помощни средства, които позволяват да се създават файлове с данни, индексни файлове, етикети и справхи на равнището на операционната система;

н) осигурени са помощни средства за настройка на програми.

Освен използването на тези допълнителни възможности, програмите, обработени с компилатора КОБРА, притежават и редица други предимства;

а) при компилация се проверява коректността на целия първичен модул, което позволява да се локализират и коригират едновременно всички грешки;

б) тъй като компилираните програми се изпълняват на равнището на операционната система и не е необходимо да ее проверяват за коректност и да се преобразуват в машинен код, то скоростта на изпълнение е значително по-голяма, отколкото при обработка от интерпретатор;

в) компилаторът значително увеличава безопасността на първичния код. Когато се предоставя програмно осигуряване на потребителя, което е разработено с помощта на интерпре- тативен език, то неговата защита от несанкциониран достъп обикновено се реализира чрез схема за шифриране. Този подход осигурява само временни прегради за субекта, стремящ се към достъп към шифрираната програма.

Често пъти той създава дешифрираща процедура, коятс позволява за минути да се възстанови оригиналното състояние на първичния код. Компилираните програми са една по-висока степен на защита в сравнение с шифрираните по определена схема. На потребителя могат да се предоставят само заредими модули, съхранени във файл от тип .ЕХЕ. И тъй като практически е невъзможно от тях да се възстанови първичният код на програмата, то нейната безопосност е осигурена в много по-пълна.степан.

Програмите, обработвани с КОБРА, са изградени от команди и функции на МикроФАЙЛ/16-1. В по-редки случаи обаче съществуват и разлики.

Съдържанието на дискетата на КОБРА можете да изтеглите от този линк ==> КОБРА

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Лампов RC тонгенератор ТГ2

Този RC тонгенератор e български от главата до петите и е прозводство на вече несъществуващия завод Електроника София от 1961 или 1962 г. Сега в Сандъците – Sandacite мислим да Ви представим малко по-подробно този радиотехнически уред.

RC-тонгенераторът тип ТГ2 е предназначен за произвеждане на нискочестотни синусоидални напрежения в звуковия честотен обхват от 20 до 20 000 хи. Той е необхо-дим при различните видове измервания на нискочестотни усилвателни уредби, електро-акустични апаратури, радиоприемници и телефонни съоръжения, за захранване на измер­вателни апарати и др. Поради високите си технически показатели този тонгенератор е особено подходящ за лабораторна работа.

RC-тонгенераторът ТГ2 се състои от следните части: генератор, усилвател, атенюатор, измервател на изхода и захранваща част.

Генераторът е двустъпален с RC-селективен четириполюсник. Променливият елемент е двоен потенциометър със специална конструкция.

Амплитудата на трептенията на генератора се стабилизира с помощта на баретор.

Усилвателят е също двустъпален и обхванат от дълбока отрицателна обратна връзка.

Атенюаторът е с 4 степени и причинява затихване до 60 dB. Изходното напре­жение на усилвателя се измерва непрекъснато от измервателя на изхода. Калибрирането на изходното напрежение може да се извършва с помощта на специален потенциометър, недостъпен отвън.

Тонгенераторът е оформен в метална правоъгълна кутия с дръжки и капак за безо­пасно пренасяне. В капака е предвидено място за прикрепване на -мрежовия шнур.

Технически данни

честотен обхват  20-20 000 Hz в 3 подобхвата

точност на честотата +2 %. +/-1 Hz

изходяща мощност 1 W

коефициент на нелинейни изкривявания:

К</= 0,5 % при честоти над 50 Hz

К</= 2 % при честоти от 20 до 50 Hz

изходно напрежение от 1 mV до 25 V

точност на изходното напрежение +/- 3 % от крайното деление при 1000 Hz

неравномерност на честотната характеристика +0,5 dB

Изходи:

а)    директен изход  600 омa, симетричен и несиметричен;

напрежение  1 – 25 V, плавно регулируемо ;

изходно съпротивление  100 омa ;

б)    директен изход   150 омa, симетричен и несиметричен;

напрежение   1 – 12,5 V, плавно регулируемо;

изходно съпротивление  25 омa;

в) изход през атенюатор  несиметричен;

напрежение   от 1 mV до 25 V, стъпално и плавно регу­лируемо ;

изходно съпротивление 600 омa;

ниво на собствените шумове по-малко от 60 дб;

напрежение на захранващата мрежа 110, 127,150, 220 V (50 Hz);

консумирана мощност от мрежата 80 W;

електронни лампи 2 x EF22, 2 X EBL21, 5Ц4С, СГ4С;

размери с поставен капак 430 x 320 x 230;

тегло  около 18 кг.