Категория: Sandacite

Статията на Сандъците – Sandacite описва как трябва да се кара мотор в града според указанията от 1956 г.

Когато се излиза от гараж с пуснат в ход двигател, трябва да се даде предварително сигнал с клаксона, скоростта да не бъде повече от 5 км/час и да се излезе на улицата, ако това не пречи на останалите участници в движението. Ако по ули­цата се движи друго превозно средство, трябва да се изчака преминаването му и след това да се излезе.

Движението по улиците на града става само по дясната половина на пътното платно на около 1,5 м от края на тро­тоара. При тесни улици мотоциклетистът може да се движи по-близо до тротоара, но не по-малко от 1 м. Мотоциклети­стът няма право в никакъв случай да се движи в лявата поло­вина на улицата, освен ако е еднопосочна.

Обикновено при това упражнение мотоциклетистът трябва да се движи на втора или трета скорост (в зависимост от това, дали мотоциклетът е три- или четирискоростен).

При наближаване на около 50 м до кръстовище мотоци­клетистът дава сигнал е клаксона, постепенно намалява ско­ростта на 5—10 км/час, като скоростите съответно се превключ­ват. Кръстовището се пресича само ако през неш не пре­минава в момента или не предстои да премине друго превозно средство, което има предимство на движение (съгласно действащия тогава Пра­вилник за движение). Никога не бива да се смята, че е до­статъчно да се даде сигнал и без да се огледа кръстовището, да се премине. Не бива да се превключват скоростите на само­то кръстовище, защото с това се заангажира вниманието на обучавания; в момента то трябва да бъде насочено към пеше­ходците, пресичащи кръстовището, и към това, пресичането да стане правилно и безопасно.

Мотоциклет с кош и как се управлява

See more

В случай че кръстовището е заето от друго превозно сред­ство, мотоциклетистът намалява скоростта, приближава се до десния тротоар и спира. След освобождаването на кръсто­вището дава сигнал с клаксона и внимателно потегля, като наново добре оглежда кръстовището. Ако мотоциклетистът се движи по първостепенна улица, то при пресичане на второ­степенна улица се дава сигнал с клаксона. Самото пресича­не обаче се извършва, без да се намали скоростта на движе­нието, ако, разбира се, по второстепенната улица не се движи моторно превозно средство с предимство (санитарна линейка, противопожарни автомобили и др.).

Когато моторно превозно средство застигне мотоциклети­ста и дава сигнал с клаксона, че иска път, той е длъжен не­забавно да се отбие вдясно и да намали скоростта, като изчака задминаването.

При пресичане на кръстовище, движението на което се ре­гулира от милиционер регулировчик, при наближаване на око­ло 50—60 м мотоциклетистът дава сигнал с клаксона и знак за посоката, по която желае да се движи (иска път). При това газта се затваря и постепенно се намалява скоростта на движение, докато милиционерът регулировчик даде сигнал за свободен път. Такова кръстовище, макар и регулирано, трябва да се пресича със скорост, не по-голяма от 15 км/час, като своевременно се превключи, ако е необходимо, на низходяща скорост и се даде сигнал на пешеходците. При преминаване на кръстовище, по което мотоциклетистът иска да завие вляво или вдясно, той задължително трябва да показва посоката, в която ще завие, независимо от това, дали кръстовището се регулира от милиционер регулировчик или не. Когато мото­циклетистът се движи по улиците на града и чуе тревожните сигнали на автомобилите на противопожарна защита или на бърза помощ, той трябва да ое отбие до тротоара и да спре до преминаването им.

Преминаването покрай спрял на спирката трамвай, когато това се разрешава, трябва да става много внимателно и със скорост, не по-голяма от 15 км/час.

Когато мотоциклетистът иска да спре по улиците на гра­да, съобразявайки се с всички правила за движение, той се приближава първо до тротоара, дава сигнал е клаксона, нама­лява скоростта и продължава да се приближава до тротоара с разчет опирането да стане до ръба на бордюра. След спира­нето, ако обучаваният трябва да слезе, мотоциклетът ое повди­га на стойката. Мотоциклетистът трябва да вземе със себе си контактния ключ, за да не се използва мотоциклетът от дру­ги лица.

Основното в това упражнение е да свикне обучаваният с движение на мотоциклета по улиците на населеното място, като спазва правилата за движение.

А ето какво трябва да направите, преди да потеглите на волно каране из улиците:

Разработване на мотоциклета и какво е това

See more

---

Литература:

Георгиев, Димитър Хр., Тимчев, Григор. Наръчник на мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1958., 292 с. :

Напетов, Витомир П., Тимчев, Григор К., Гайдаров, Симеон Н.. Учебник за мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1959., 344 с., 1 л. ил. :

Златарев, Пантелей,  Гайдаров, Симеон Василев. Наръчник на мотоциклетиста /. София :, Техника,, 1962.

Какво означава разработване на мотоциклета? Отворете Сандъците – Sandacite и ще Ви обясним.

Правилното разработване на нов или излязъл от основен ремонт мотоциклет е от твърде голямо зна­чение за неговия живот. Нов или основно ремонтиран мотоциклет изисква много по-голямо внимание и по­вече грижи, тъй като в периода на първоначалната му експлоатация става разработване (сработване) на всичките му триещи се части и механизми. Раз­работването на мотоциклета се заключава в довеж­дане на всичките му триещи се части и механизми в положение на сработване (улягане) помежду им и установяване нормален луфт, който осигурява по­стигане на максимална мощност на двигателя и га­рантира нормална работа на целия мотоциклет. Ето защо е необходимо разработването на мотоциклета да се извършва много внимателно само от опитен мотоциклетист и по възможност през целия период от един и същ такъв.

Разработването на мотоциклета се провежда обик­новено в периода на експлоатацията му в първите 2000 км пробег.

Всеки завод-производител на мотоциклети дава точни указания за начина на разработването им, които трябва точно да се спазват, ако мотоциклетистът желае да има мотоциклета си за дълго време.

Важни правила, които трябва да се спазват в този период, са следните:

а)   Да не се форсира излишно двигателят.

б) Да не се надвишават максималните скорости, с които може да се движи мотоциклетистът в този период; те зависят от вида и типа на мотоциклета, от максималната скорост, която може да развие мото­циклетът след разработването, и от други факто­ри. Като общо правило може да се каже, че в пе­риода до 1000 км не трябва да се превишава поло­вината от съответната максимална скорост.
За всеки период от експлоатация на мотоциклета са определени максимални скорости на движение, като в заводската документация на мотоциклета винаги се посочва максималната. С оглед да се спазват тези важни указания съвет­ските заводи са правели специална регулировка на кар­буратора, след което той се пломбира.

За целта в карбуратора се прави специално при­способление за ограничаване на шибъра. То пред­ставлява обикновено или пръстен, поставен над ши­бъра, или опорен винт, завитлен на горната капачка на смесителната камера. След изминаване на пър­вите 1000 км пробег ограничителят се скъсява чрез отвиване, а след изминаване на 2000 км се изважда. Трябва добре да се запомни, че преждевременното сваляне на ограничителя скъсява живота на двига­теля.

в)  В периода от 500 до 1000 км пробег  не трябва да се качва втори човек.

г)  За препоръчване е разработването на мотоциклета да не се извършва по местности с големи наклони.

д)  За четиритактовите двигатели в този период трябва строго да се спазват сроковете за сменяване на маслото.

е)  Препоръчва се първото движение с нов мото­циклет да не трае продължително време с цел да не се допусне прегряване на двигателя. След спиране да се направи обща проверка на състоянието на це­лия мотоциклет. Следващото движение може да се извърши за по-дълго време.

ж)  В периода на първите 1000 км се препоръчва на всеки изминати 40—50 км пробег мотоциклетът да се спира за охлаждане. Това ще предпази двига­теля от прегряване, при което маслото силно се раз­режда и мазането се влошава, което за този период е крайно вредно.

з)   Да се следи работата на запалителната систе­ма. Не трябва да се допуска двигателят да загрява вследствие на голямо и малко предварение на запал­ването, което е регулирано от завода. При наруше­ние предварението трябва незабавно да се регулира.

За продаваните през 50-те и 60-те години в България чехословашки мотоциклети ЯВА-CZ -250 куб. см и ЯВА-CZ- 350 куб. см заводът препоръчва в периода на разра­ботване да се използват запалителни свещи с то­плинно число 195, а след разработването — с топлин­но число 225 или 240.

Заводите „Симеон“ (ГДР) са препоръчвали за мотоциклетите Симсон-425 в периода иа разработването и през зимата да се използва запалителна свещ с топлин­но число 175, а след разработването и през летния период — с топлинно число 225. За мотоциклетите Симсон-Спорт-4258 — съответно с топлинното число 225 и 240.

и)  След изминаване на първите 500 км и след 1000 км на мотоциклета трябва да се извърши ща­телно т.н. техническо обслужване № 1.

к) При разработване на мотоциклетите с двутактови двигатели да се спазва съотношението на мас­лото и бензина, както е показано в таблицата по-долу.

За да се осигури добра работа и правилно мазане на двигателя, сместа трябва да се приготвя в отде­лен съд, като добре се разбърква. Така приготвената смес трябва да се остави известно време да се утаи и тогава да се налее в резервоара.

След приключване периода на разработването на мотоциклета, така както бе описан по-горе, мотоциклетът може да се експлоатира нормално, като отново не трябва да се допуска превишаване на допустимите максимални скорости.

И да, като говорим за мотоциклети, нека да е ясно, че става дума например за примерно ето такова чудесо:

Мотоциклет с кош и как се управлява

See more

---

Литература:

Георгиев, Димитър Хр., Тимчев, Григор. Наръчник на мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1958., 292 с. :

Напетов, Витомир П., Тимчев, Григор К., Гайдаров, Симеон Н.. Учебник за мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1959., 344 с., 1 л. ил. :

Златарев, Пантелей,  Гайдаров, Симеон Василев. Наръчник на мотоциклетиста /. София :, Техника,, 1962.

Тази статия на Сандъците – Sandacite Ви запознава с повредите в различните цокли за радиолампи.

В радиоприемниците се използват всички видове цокли за радиолампи. От състоянието на цоклите зависи до най-голяма степен работата на радиоприемниците. Много от повредите на апара­тите се дължат на повредени цокли.

Повредите на цоклите на радиолампите са: замърсяване, оксидиране, изкривяване, счупване и уморяване на контактните пластинки, както и замърсяване, обгаряне, пукване и счупване на изолационната основа на цокъла.

Тези повреди се изразяват най-често в прекъсвания и силни дразнещи шумове, които се проявяват при работа на приемника в спокойно състояние, при леки сътресения или при почукване по лампите. По този начин се изразяват и повредите в радиолампите, поради което често се правят погрешни заключения.

Тук ще разгледаме няколко начина за ремонт. Преди всичко, замърсените контактни пластинки и основи на цоклите се почистват чрез обилно измиване с чист бензин. Оксидираните контактни пластинки се изстъргват внимателно с някакво острие, след което се шлифоват и измиват с чист бензин. Из­кривените пластинки се оправят внимателно, за да не се счупят, след което се повдигат и опъват с остро шило, за да се получи необходимото пружиниране. По същия начин се оправят и уморени контактни пластинки.

Често пъти пластинките не пружинират поради по­паднал калай в тях при спояване на проводниците за цокъла. Този калай се изважда внимателно с остро шило или чрез разтапяне с поялник.

Счупените контактни пластинки, както и непоправимите окислени и уморени пластинки се заменят с нови, които се из­важдат от други гнезда от същия тип.

Цоклите за радиолампи, които имат пукнатини или счупени основи, трябва обязателно да се заменят с нови. Преди да се разслоят про­водниците от стария цокъл, краищата им трябва да се отбе­лежат в бележника. В противен случай при погрешно свързване може да се причини повреда на някоя радиолампа.

Често пъти частта от гнездото между две съседни крачета с голяма разлика между потенциалите обгаря и се овъглява, например при руската радиолампа 6ПЗС (6Л6) в старите лампови усилватели. Такива цокли трябва да се заменят с нови, по-качествени, например керамични.

Крачетата на цоклите за радиолампи може да се посребряват.

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Тази статия на Сандъците – Sandacite разглежда видовете газов разряд.

Съществуват различни видове електрически газови разряди. В зависимост от това, поради какви фактори се образуват в газа заредени частици, необходими за съществуването на разряда, се различават самостоятелни и несамостоятелни газови разряди.

Самостоятелният разряд се получава само под действието на електрическото напрежение и никакви други външни фактори не са необходими за поддържането на йонизацията на газа. Несамостоятелният разряд, освен приложеното електрическо напрежение, изисква и въздействието на някакви външни фак­тори, способни да йонизират газа. Те могат да бъдат например светлинни лъчи, радиоактивно излъчване, термоелектронна еми­сия от нагорещен електрод и др.

Да разгледаме основните видове разряди, използвани в йонните прибори.

Тъмният (или тихият) газов разряд се характеризира с малки гъстоти на тока от порядъка на микроампер на квадратен сантиметър и твърде малка гъстота на обемните заряди. По­лето, създадено от приложеното напрежение при тъмния разряд, практически не се изменя от обемните заряди, т. е. влиянието на последните може да се пренебрегне. Съпровождащото го светене на газа или е съвсем невидимо, или много слабо, с което се оправдава и наименованието на разряда. Тъмният разряд практически не се използва в йонните прибори, нами­ращи приложение в радиоелектрониката, но той предшества възникването на другите видове газови разряди.

Важно значение има тлеещият разряд, за който е харак­терно интензивно светене на газа около електродите, напомнящо светенето на тлеещо тяло. Гъстотата на тока при този вид газов разряд достига единици и десетки милиампери на квадратен сантиметър и се получават значителни обемни заряди, които влияят съще­ствено върху електрическото поле между електродите. Благо­дарение на действието на обемния заряд от положителните йони при тлеещия разряд почти цялото приложено напрежение пада върху участъка близо до повърхността на катода. Това падение на напрежение е значително по-голямо от напреже­нието, необходимо за йонизацията, и обикновено съставлява десетки или стотици волта. Разрядът се поддържа поради електронна емисия от катода при бомбардирането му с йони.. Този вид емисия е характерен за тлеещия газов разряд.

Основните прибори с тлеещ разряд са стабилитроните — йонни стабилизатори на напрежение, газосветещите лампи и тиратроните с тлеещ газов разряд със студен катод. Стабилитронът като лампа е разгледан подробно в ето тази наша статия:

Газов стабилитрон, газоразряден стабилизатор

See more

При значително по-големи гъстоти на тока от тези при тлеещия разряд се получава дъгов разряд, който също има голямо приложение в съвременните йонни прибори. Към при­борите с дъгов разряд спадат газотроните и тиратроните с нагорещен катод, живачните вентили и игнитроните, които имат течен живачен катод.

Гъстотата на тока в дъговия разряд може да достигне до много ампери на квадратен сантиметър. Обемните заряди са значително по-големи от тези при тлеещия разряд и те влияят твърде силно върху процесите, които се извършват в газа. Големият ток, характерен за дъговия разряд, се поддържа обикновено чрез термоелектронна емисия на твърд нагорещен катод или електростатична (автоелектронна) емисия от течен живачен катод. При дъговия разряд за разлика от тлеещия разряд падението на напрежението, съсредоточено почти на­пълно около катода, има малка големина, не превишаваща стойността на напрежението за йонизация. За дъговия разряд е характерно малко падение на напрежението при голям ток. Този вид разряд винаги се съпровожда с твърде интензивно светене на газа.

Дъговият газов разряд има много разновидности. Той може да се извършва не само в разреден газ, но и при нормално или по­вишено атмосферно налягане. Например на всички е известна електрическата дъга, която служи като мощен източник на светлина в кинопрожекционните апарати и в прожекторите.

Значително сходство с дъговия разряд има искровият раз­ряд (на първата снимка), който представлява кратковременен (импулсен) електрически разряд при сравнително високо налягане на газа, например при нормално атмосферно налягане. Искрата обикновено се състои от редица отделни импулсни разряди, следващи един след друг с определена честота. Съществуват няколко различни видове искрови разряди. Някои от тях се използват в искровите разрядници, които служат за кратковременно затваряне на някои вериги, главно в импулсните устройства. Към тези разрядници спадат например тригатронът, който се използва в радиолокационните станции.

Съществуват също така високочестотни и свръхвисокочестотни газови разряди, които могат да възникнат в газа например под действието на променливо електромагнитно поле даже в случая, ако в газовия промеждутък няма тоководещи електроди. Разрядът в последният случай се нарича безелектроден.

За стабилизация на напрежение в някои йонни при­бори също така получава приложение и коронният газов разряд. Той се наблюдава при сравнително големи налягания на газа в случаите, когато поне един от електродите има твърде малък радиус на кривина (острие, тънка жичка и други подобни). Тогава полето между електродите се получава твърде неравномерно и около елек­трода с малък радиус, наречен корониращ електрод, напрег­натостта на полето е значително увеличена.

Коронният газов разряд възниква при някакво определено начално напрежение от порядъка на стотици или хиляди волта и се характеризира с токове от единица микроампер до 1 mA.

Разрядният промеждутък при коронния разряд има две характерни области: корониращ слой около корониращия елек­трод и останалата част, наречена външна област. В коронира­щия слой се извършва възбуждане и йонизация на атомите и се наблюдава светене на газа. Тъй като на практика обикно­вено се използува короната на анода, в този случай на грани­цата на корониращия слой и външната област възникват сво­бодни електрони поради обемна йонизация на газа от светлин­ните кванти (фотони), за източник на които служи корониращият слой. Лавинообразният поток от електрони се движи към анода и по пътя си възбужда и йонизира атомите.

Във външната област, която остава тъмна, не се извършва йонизация и възбуждане на атомите поради сравнително мал­ката напрегнатост на полето, а съществува само движение на частици, които имат заряд със същия знак както и на коро­ниращия електрод. Например при корониращ анод токът във външната област представлява движение само на положи­телни йони.

Тъй като възбуждането и йонизацията при коронния газов разряд стават само в една част на разрядния промеждутък, понякога се счита, че този вид разряд е непълен пробив на газа, тъй като за пълен пробив трябва да се счита искровият или дъго­вият разряд. При увеличаване на напрежението токът на ко­ронния разряд нараства, корониращият слой се разширява и в края на краищата разрядът преминава в искров, ако налягането на газа е значително, или в тлеещ, ако налягането на газа е ниско.

Газов стабилитрон и газоразряден стабилизатор са двете названия на един и същ йонен прибор, който разглеждаме днес в Сандъците – Sandacite.

Както се вижда и от наименованието му, газоразрядният стабилизатор се използва за стабилизиране на напрежението на онези стъпала и радиотехническите устройства, в които стабилност­та на напрежението е особено желателна — например генера­торните стъпала на предавате­лите и приемниците и др. Нарича се още стабилитрон с тлеещ разряд.
Най-простият стабилитрон представлява двуелектродна газонапълнена лампа със студен катод. Външният й вид и означението й в схемите са показани на фиг. 2, а и б.

Той представлява стъклен балон, изпълнен с инертен газ под ниско налягане, в които са поместени двата електрода — катод и анод. Те имат нормално цилиндрична форма, като външният цилиндър (с по-голямата повърхност) е катодът, а анодът е във форма на метална пръчка, поставена по оста на катода. Електродите имат изводи на крачета върху цокъла на лампата, както и при електронните лампи. Свързването на газовия стабилитрона като стабилизатор на напрежение е показано принципно на фиг. 3, а, а практическото изпълнение в схема на радиоапаратурата, за която е необходимо стабилно Uр2 — на фиг. 3, б.

При подаване на сравнително ниско постоянно напрежение между електродите на стабилитрона под действието на ускоряващото пол хаотично движещите се газови йони и електрони се насочват съответно към катода и анода, при което протича слаб аноден ток. С увеличаването на Ua до стойност Ua зап (фиг. 4) Iа се изменя незначително. Този режим на работа се нарича режим на тъмен или тих разред, т. е. разрядът е несамостоятелен и Iа се дължи на йонизиращото действие на външни фактори (космически лъчи, радиоактивно излъчване, термоелектронна емисия от нагорещен електрод и др.). С изравняването на Ua до стойността на Ua зап (запалителното напрежение на лампата) разрядът става самостоятелен, при което Ua спада до стойността на Ua ст, а Iа се увеличава значително. Появява се и светването на лампата (тя се „запалва“). Характерно за този режим на работа е, че Iл може да се изменя в широки граници (от Iа мин до Iа макс), при което Ua остава практически постоянно. Това е възможно, когато във веригата е включено ограничителното съпротивление Rст (фиг. 3, а). На фиг. 3, б с U0 е означено напрежението на анодния токоизточник, от който посредством (еквивалентното на Rст) се осигурява захранването на р2. Ако се създадат условия за увеличаване на U0 или за изменение стойността на Rт (за схемата на фиг. 3, б товарно съпротивление за U0 е вътрешното съпротивление на лампата k—р2), което ще доведе до изменение на силата на тока във веригата на р2 поради стабилизиращото действие на газовия стабилитрон, Up2 (идентично с Uст по фиг. 3, а) остава практически постоянно.

Стабилизиращото действие на стабилитрона се отнася за определено Uст и за Iа в границите от Iа мин до Iа макс. Тези стойности за
всеки стабилитрон се дават в характеристиката му. Работата на стабилитрона в такъв режим се нарича „режим на нормален тлеещ разряд“, който може да се определи и по волтамперната му характеристика, показана на фиг. 4. От нея се вижда съшо, че в областта на тлеещия разряд малки изменения на Ua предизвикват големи изменения на /а, което значи, че газоразрядните стабилизатори имат малко вътрешно съпротивление (от 20 до 300 омa).
Познати в България стабилизаторни лампи за напрежение от този тип са руските СГ2С, СГЗС, СГ4С и др. и западните от типа STV100/200.

---

Литература:

Атанасов, А., и др. Учебник за радиолюбителя. София, Техника, 1962.

Тoдopoв, T., M. Илиeв. Cлaбoтoĸoвa тexниĸa. Coфия. Texниĸa, 1962.

Bлacoв, Ф. Eлeĸтpoвaĸyyмни пpибopи. Eлeĸтpoнни и йoнни лaмпи. Coфия. Hayĸa и изĸycтвo, 1955.

 

Дано да Ви е полезна първата статия на Сандъците – Sandacite, посветена на ремонта на ролкови магнетофони!

Ролковият магнетофон (по-надолу и просто магнетофон) представлява устройство на магнитен звукозапис и възпроизвеждане, което води началото си от ХІХ век, преминало е през множество модификации  и усъвършенствания и още има своите фенове. Принципното му устройство е дадено на долната фигура. Състои се от следните по-важни групи:

а)  моторна група за задвижване на лентата с 3 (2) броя магнето­фонни глави;

б)   усилвател за звукозапис;

в)   усилвател за възпроизвеждане;

г)   микрофон и микрофонен усилвател.

Моторната група в описания магнетофон се състои от три мо­тора, първите два от които задвижват ролките, на които се навива магнетофонната лента. Третият е синхронен мотор, който движи магнетофонната лента с постоянна бързина при звукозапис и възпроизвеждане. Скоростта на движението на магнетофонната лента се определя един­ствено от оборотите на синхронния мотор. Той е оразмерен така, че да не се влияе от колебанията на мрежовото напрежение. Магнетофонната лента се движи (води) между две ролки, от които втората е гумена. Другите два мотора осигуряват навиването на лентата и я държат в постоянно изопнато състояние. При навиване единият от моторите навива лентата, докато вторият действа като спирачка и по този начин изопва добре лен­тата, за да прилепне добре до магнетофонните глави. Само в такъв случай може да се очаква добър запис и добро възпроизвеждане. Мо­торите изменят своите обороти съобразно големината на ролките. Те са построени така, че навиването на лентата да се извършва при рав­номерна обтегнатост и без начални удари при пускането на механизма в действие. При обратния ход левият мотор навива лентата при по­вишени обороти, докато десният действа като спирачка. При това положение синхронният мотор и гумената ролка, която направлява лен­тата, са изключени.

Оборотите на моторите в един ролков магнетофон могат да се контролират с помощта на специални магнитни спирачки. Последните се нагаждат съобразно из­искванията при пускането на уредбата в действие.

Повредите в тази част на магнетофона се свеждат главно до следното:

• Повреди от механически характер. При разцентроване или из­местване на направляващите ролки (преди всичко гумената ролка) маг­нетофонната лента няма да се навива добре върху ролката Трябва да се ремонтира гумената ролка, за да опира плътно до стоманената и на­правлява добре лентата.
• Повреди в ролките, на които се навива лентата. Например из­кривяване, разцентроване и др., които трудно се отстраняват. Повре­дената ролка трябва да се замени с нова.
• Повреди в ролкови мотори. Например отривисто тръгване, по­ради което се явява опасност от скъсване на лентата или лоша въз­можност за регулиране на оборотите с помощта на спирачките. В този случай се изисква щателен механичен преглед на повредения мотор.
• В много случаи неправилната работа на моторите се дължи на нередовно и невнимателно смазване, вследствие на което се получава замърсяване, триене и др.

Трите глави на ролковия магнетофон са монтирани една до друга в след­ната последователност: глава за изтриване, глава за звукозапис и глава за възпроизвеждане. Всички са добре екранирани срещу разсеяни маг­нитни полета. При работа „възпроизвеждане“ лентата се отдалечава от първите две глави и приляга само около главата за възпроизвеждане. По този начин се увеличава и издръжливостта на главите, която обик­новено е от 500 до 1000 часа. След това въздушният процеп на гла­вата изменя своите размери (лентата го изтрива) и главата изгубва своята качественост.

Повредите в главите се усещат непосредствено в работата на магнетофона. Ако например въздушният процеп на главата за възпро­извеждане не попадне точно вертикално спрямо посоката на движе­нието на магнетофонната лента, възпроизвеждането е придружено с изкривявания. За да се постави главата във вертикално положение спрямо лентата, се постъпва по следния начин: Пуска се лента, върху която е записан тон с постоянна амплитуда, като полученото от усил­вателя нискочестотно напрежение се измерва с подходящ волтметър. При това положение магнетофонната глава се нагажда така, че полу­ченото изходящо напрежение да добие максимална стойност. В този. момент въздушният процеп е разположен точно вертикално спрямо лентата. При работата с магнетофонните глави през тях никога не трябва да се пуска постоянен ток, понеже железните им сърцевини са от специален материал с висок пермеабилитет (пропускливост, проницаемост). Те ще се наситят и няма да работят добре. В такъв случай размагнитването им трябва да се извърши, като през тях се пусне променлив ток с достатъчна сила и неговата стойност постепенно се намалява до нула.

Главата за изтриване има най-голям въздушен процеп. Увеличава­нето на процепа й вследствие постоянно изтриване най-малко влияе на качествеността на магнетофона. Тя работи с високочестотен ток 60 kHz.

Следва продължение! :)

Как се изчисляват и монтират противотежести за асансьори? Сега в Сандъците – Sandacite ще Ви обясним!

За да се уравновесят теглото на кабината и част от полез­ния товар с цел да се облекчи работата на електромотора и се намали разходът на електрическата енергия, се употребяват специални противотежести, окачени на другия край на носе­щите кабината въжета. Теглото на тези противотежести се определя по формулата

G теж = G каб + (0,4 : 0,5) G тов

където G каб е собственото тегло на кабината в кг;

G тов —теглото на полезния товар (товароспособност на асансьорната уредба) в кг.

Противотежестите за асансьори се правят най-често от чугунени блокове, еднакви по размери и тегло, обхванати в обща желязна рамка, на която са закрепени плъзгачните обувки, с които цялата про­тивотежест се плъзга по специалните за противотежестта на­правляващи шини. На повечето в момента действащи асансьори по жилищните блокове, за да се постигне известна ико­номия на желязото, блоковете на противотежестта се правят и от стоманобетон, при което размерите на блоковете се съот­ветно увеличават. Това се прави, за да се постигне същото тегло на общата противотежест. Блоковете се правят обикно­вено с дебелина 50 мм за малките кухненски и сервизни асансьори, 100—120 мм за пътнически и товарни с товар до 1000 кг и 200—300 мм за големите товарни асансьори. Об­щата височина на цялата противотежест заедно с рамката не бива да надвишава височината на кабината.

При асансьорни уредби с голяма повдигателна височина — 50 м и нагоре — носещите въжета при спускане на кабината в долните етажи получават такава голяма дължина, че тяхното собствено тегло значително увеличава теглото на кабината и напълно нарушава постигнатото чрез противотежестите уравновесяване. В такъв случай под кабината и под противоте­жестта се окачват уравновесяващи въжета, равни по тегло на носещите въжета. В долния .край на шахтата уравновесяващите въжета се прекарват през направляваща ролка, на която понякога се окачва известна тежест за по-голямо опъване на въжетата.

Окачването на кабината и противотежестите на асансьора става по раз­личен начин. Най-често употребяваното окачване, което се при­лага при по-малки асансьори, е окачването направо от двете страни на двигателната шайба (фиг. 2):

При кабини с по- големи размери или при по-големи шахти окачването на проти­вотежестите не може да стане направо на другия край на дви­гателната шайба, а се използува по-малка отводна ролка. По­някога подобна отводна ролка се употребява независимо от размерите на шахтата, за да се намали износването на въже­тата. При някои конструкции както кабината, така и противо­тежестта не се окачват направо на въжетата, а посредством ролки (фиг. 3):

При по-големи тежести с цел да се получи по-голямо сцепление между въжетата и двигателната шайба употребява се и контраролка с двойно обхващане на шайбата и ролката от въжетата (фиг. 4):

На фиг. 5 е показано окачване при употребата и на уравновесяващи въжета:

Днес в Сандъците – Sandacite обясняваме всичко важно за йонните лампи.

Йонните лампи представляват газоразрядни прибори, които имат балон, изпълнен с инертен газ (неон, аргон или хелий) под ниско налягане (няколко десетки мм живачен стълб). Поради йонизационните процеси, които настъпват при работа, тези лампи се отличават съществено от електронните и се наричат йонни лампи. Процесът йонизация в тях е съпроводен винаги с характерно за газа светене. Обикновено в чертеж наличието на газ е показано с черна точка, поместена в дясната част на символа за балон.

В зависимост от това, дали процесът на електрическия разряд в йонната лампа се поддържа от външен източник на електрони или той е резултат само на вътрешни процеси, разрядите биват несамостоятелни и самостоятелни. С несамостоятелни разряди работят йонните лампи с горещ катод, каквито са газотроните и тиратроните, а със самостоятелен разряд — лампите със студен катод, каквито са стабилизаторните лампи на напрежение — стабилитроните.

В чертеж обикновено студеният катод е представен с малък кръг, от който тръгва линия. Такива катоди се използват в газоразрядните индикатори във вид на стилизирани символи (арабски букви и цифри) – буквеният код е HG. Понякога за опростяване е допустимо да не се изобразяват всички катоди, а само първите два и последният, като липсващите се заменят с пунктирана линия.

Електродите на неоновите лампи (разпространени като светлинен индикатор) при работа в променливотокова верига могат да изпълняват функцията и на катод, и на анод в зависимост от посоката на тока. В чертеж такива ,,комбинирани“ електроди се означават със символ като HL1 на първата фигура.