Категория: Sandacite

В Sandacite.BG намерихме нов български медицински уред – електроневростимулатор!

През 70-те и 80-те години интересът към иглотерапията (акупунктурата) рязко се повишава. Бива установено, че не само убождането, а и други дразнители и физикални фактори, приложени в биологично активните точки на човешкото тяло, могат да повлияят благоприятно редица остри и хронични болестни състояния. Особено ефективно се оказва въздействието с електрически ток върху тези точки. Така се създава т.н. електропунктура, която бързо получава широко разпространение.

ЕЛЕКТРОНЕВРОСТИМУЛАЦИЯ

Електродинамичната рефлексотерапия, или електроневростимулацията, представлява физиотерапевтичен лечебен метод, при който се използва презкожното въздействие на краткоимпулсен електрически ток с висока амплитуда върху рефлексогенните точки на човешкото тяло. Електроневростимулацията има изразен обезболяващ ефект, подобрява кръвоснабдяването, оптимизира мускулния тонус и подобрява обмена на веществата в тъканите. Използва се обикновено за отстраняване на хронични болки от различен произход.

Презкожната електроневростимулация предизвиква разпространение на импулсите през нервите, предаващи на главния мозък сигнал за неприятни усещания. Приложението на този метод намалява лекарственото натоварване на човешкия организъм. Невромиостимулацията намалява отичането и се противопоставя на възпалителните процеси. За разлика от много аналгетици, тя има с малък риск от възникване на странични ефекти. Електростимулацията на нервите намира приложение в ортопедията, неврологията, хирургията и дерматологията. Електродинамичната невростимулация е единственият физиотерапевтичен метод, използван при онкоболни.

Показания за електроневростимулацията са пренесени травми, хронични възпаления, влошаване на кръвоснабдяването, отразени и фантомни болки. Съществуват, разбира се, и противопоказания – това са остри възпалителни заболявания, епилепсия и недостатъчности на вътрешните органи. Ако имате кардиостимулатор или кохлеарен имплант, електрическите импулси могат да нарушат тяхната работа. При тромбози, камъни в черния дроб или в бъбреците не трябва да се провежда електростимулация близо до локализацията на тромба или камъните. Понякога се среща индивидуална непоносимост – повишена чувствителност към въздействието на високоамплитуден ток.

Електропунктурата има това предимство, че при нея не се нарушава целостта на кожата – избягва се убождането. Същността на метода се състои във въздействието с електрически ток чрез повърхностни електрони на неголяма зона (точка) върху човешката кожа. Ето защо прилагането на електропунктурата е свързано с познаването на тези акупунктурни биологично активни точки. Те представляват проекция на лежащи в дълбочина нервни съдови елементи върху кожата. При тяхното раздразване се откличват различни по сложност реакции с лечебен ефект. Механизмът на електропунктурата е рефлекторен. Електрическото дразнение тук има по-скоро информационн, отколкото енергийно въздействие върху избрани структури на човешкия организъм. При електропунктурата биологично активните точки и подлежащите тъкани се явяват часто т затворена електрибеска верига и това обуславя повлияването им от електрическия ток.

За електропунктура обикновено се използват нискочестотни импулсни токовe, главно в диапазона на фарадичната честота. Особено подходящи за практиката се оказват малките портативни електростимулатори като нашия тук – произвежданият от 1986 г. в комбинат ,,Електрон“ Плевен ,,ЕНС“ (Електронен НевроСтимулатор).

БЪЛГАРСКИЯТ УРЕД

Апаратът е положен н удобно кожено калъфче. Представлява устройство с тегло около 150 грама. Има малки размери (дължина около 20 см, дебелина около 5) и дизайн с форма на ръкохватка. Захранва се от 9-волтова батерия. Може да се използва в клинична и извънклинична обстановка, в амбулаторната практика, в спортната медицина, а също така и при контролирано от лекар домашно лечение.

Ето как да работим с ЕНС. Стимулаторът се държи с дясната ръка така, че копчето на ключ-потенциометъра да попадне под палеца. Потенциометърът се завърта надясно до упор, при което трябва да се усети прещракването на ключа и контролният светодиод да изгасне. След това потенциометърът се върти плавно наляво, като след прещракването на ключа се наблюдава светодиодът, който също трябва плавно да засили светенето си пропорционално на засилващия се ток. След това изключете уреда – вече сме го проверили.

Конструкцията на осезателя позволява извършването на електростимулация както на биологично активни точки, така  и на рефлексогенни зони по кожната повърхност. Въздействието е ограничено от контактната повърхност на неактивния електрод-ринг, като по този начин се изключва неконтролируемо токоизтичане в нежелани телесни зони.

Апаратът ЕНС има 9 контактни върха (пъпки) на активния електрод, като се стремим централната пъпка да евърху търсената биологично активна зона. При стимулация на рефлексогенни зони централната пъпка се разполага в центъра на кожната зона.

Пациентът се поставя в удобно положение, седнал или легнал, като участъкът от тялото, върху който ще се въздейства, е освободен от дрехите. За стимулация на различнвите точки се използватт следните изходни положения:

а) пациентът е легнал по гръб – за точките върху гърдите, корема, вътрешната, предна и странична част на долните крайници;

б) пациентът е легнал по гръб или седи – за точките върху предната част на главата, лицето и горните крайници;

в) пациентът е седнал, опрял гърба ои на облегалката на стола – за точките върху задната част на главата, шията и горния отдел на гръбначния стълб;

г) пациентът е легнал по корем – за точките върху долната част на гърба, поясната област и задните части на долните крайници.

Желателно е лечебната процедура да се провежда на суха, обезмаслена кожа, При влажна и мазна кожа може да се получи чувство на парене и да се възпрепятства проникването на тока в дълбочина,

Апаратът се хваща с дясната ръка, Работната повърхност на осезателя се поставя да прилепне плътно към третираната кожна област, без да се притиска силно. Със свободния палец се завърта плавно копчето на регулатора, като едновременно се следи и светодиодният индикатор, Силата на тока се оценява по яркостта на пулсиращата светлина на светодиода и се определя от субективното усещане на пациента, като се поддържа под прага за получаване на дискомфортни мускулни съкращения. При една и съща сила на изходния сигнал субективното усещане за електрическия ток е по-силно върху биологично активните точки, отколкото върху рефлексогенните зони.

Времето за въздействие върху една биологично активна точка и рефлексогенна зона се определя от специалиста – терапевт в зависимост от заболяването и изходното състояние на птациента, но обикновенно не надвишава 30  60 секунди на точка, рядко до 2 минути. Сеансите е целесъобразно да се провеждат всеки ден, а в някои случаи, по преценка на лекаря – и по два пъти дневно,

Курсът на лечение се състои обикновено от 8 – 12 процедури, а при необходимост може да се повтори след 15 дни.

Не се препоръчва електропунктурата в съчетание с рентгеново и лазерно облъчване или с ексртемни дози ултравиолетови лъчи,

ПОКАЗАНИЯ И ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ЕЛЕКТРОПУНКТУРА          ,           *

Показани за лечение чрез електропунктура с електронния невростимулатор са широк кръг болеви синдроми и заболявания:

–           остеохондроза на гръбначния стълб с многообразните и болестни прояви: спондилози и спондилартрози, дископатии, шийни, гръдни и поясно-кръстцови радикулити, рефлекторни съдови синдроми и др.;

–           ангио-трофоневрози (болест на Рейно);

–           артрозни промени и периартрити на раменна, лакътна, гривнена става, пръсти, тазобедрена, колянна, глезенна става и стъпало;

–           следфрактурни състояния с болки и ограничения на движенията в по-горепосочените стави;

–           темпоромандибуларен артрит;

–           замръзнало рамо, епикондилит на лакътната става;

–           фантомни болки;

–           следоперативни болеви синдроми;

–           интеркостална невралгия, неврит на лицевия нерб;

–           неврози, главоболие, включително мигренозно;

–           енурезис ноктурна (нощно напикаване);

–           артериална хипотония,-

–           пушене и др,

Противопоказани за електропунктура и рефлекторна терапия са: деца до 5-годишна възраст, възрастни хора над 75 години, силно отслабнали и изтощени болни, доброкачествени и злокачествени новообразувания, фебрилитет и остри инфекциозни заболявания, състояния на остра психическа възбуда и психични заболявания, гърчове и епилептиформени припадъци в анамнезата, инфаркт на миокарда (допустимо е използуване на електропунктура след 6-ия месец от инфаркта), сърдечни операции с имплантиран кардиостимулатор, недостатъчност на кръвообращението 3-та степен, бременност, тромбофлебит, генерализирани кожни заболявания и др.

Не се допуска прилагането на електропунктура в денервирани кожни зони.

СХЕМА И ПРИНЦИП НА РАБОТА НА ЕЛЕКТРОНЕВРОСТИМУЛАТОРА

Ето как работи:

Ето и схемата му, ако сте любопитни:

Ето и още един стар български медицински уред, само че той е за зъбно здраве:

Галванизация и български галваностат в Sandacite.BG!

Това е третата ни поред статия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати.

Галванизация в медицината е част от физиотерапията. Галванизацията е локално въздействие върху организма на пациента със слаб постоянен ток (от порядъка на милиампери). Токът се пренася до кожата чрез електроди и влажни хидрофилни възглавнички (също – с помощта на електропроводящ гел), контактно поставени на определени части от тялото. Под въздействието на тока кожните рецептори се раздразват, а главният мозък предава сигнал, който предизвиква рефлекторен отговор. В резултат на въздействието на тока в организма се предизвикват физико-химически процеси и реакции, които предизвикват промяна на функционалното състояние на нервната система, подобрение на кръво- и лимфообращението, трофични (подхранващи), обменни и регенеративни процеси и повишение на имунологичната реактивност. Електрическият ток оказва положително влияние на клетките, предизвиква промяна в активността на ферментите и подобрява преноса на йони, а това от своя страна поражда по-активен обмен на вещества и по-бързо възстановяване на тъканите. Големината на тока се подбира според заболяването, на което трябва да се окаже въздействие. Цели се активизация на мускулно, нервно и биологически активни точки на тялото.

Галванизацията има следните основни клинически ефекти:

• противовъзпалителен – токът подобрява кръвообращението и възпалението се намалява. Това е важно при лечението на артрит, неврит и гастроенторологични проблеми, когато възпалението има ярко изразен характер;
• обезболяващ – галванизацията блокира болевите импулси, подобрява състоянието на нервите и намалява усещанията за болка;
• седативен (успокоителен) – токът успокоява нервната система, подобрява съня и намалява проявите на неврастения или вегетативна дисфункция;
• регенериращ – галванизацията подобрява възстановяването на тъканите, което е важно при рани и рехабилитация след травми или операции;
• спазмолитичен (премахващ спазмите на гладката мускулатура);
• съдоразширяващ;
• стимулира секреторната функция и активира метаболизма.

Понякога преди процедурата се налага предварителна подготовка и диагностика на пациента, за да се определи дали има непоносимост към ток или други части на методиката.

Сред показанията за галванизация са последиците от травми и заболявания на централната и периферната нервна система, вегетативната дистония, неврастения и други невротични състояния, заболяванията на храносмилателните органи (хрочни гастрити, колити, холецисцити, жлъчна дискинезия, язвена болест), хипер- и хипотония, исхемична болест на сърцето, атеросклероза в началните си стадии, хронични възпалителни процеси в различни органи и тъкани, хронични артрити и периартрити от различен произход, фрактури на костите.

Съществуват и противопоказания за галванизацията, между които се броят: индивидуална непоносимост към тока, разстройства на кожната чувствителност, нарушения на целоста на кожата в местата на полагане на електродите, остри гнойни възпалителни процеси, екземи (екзема или дерматит представлява често срещано възпалително състояние на кожата, при което се наблюдават обриви, характеризиращи се със сърбеж, сухота и зачервяване), различни новообразувания, системни заболявания на кръвта, сърдечна декомпенсация, бременност, кахексия (крайна степен на изтощение на организма, най-често в хода на хронично заболяване).

Какво е необходимо да се направи преди галванизационна процедура?

Преди да посетим физиотерапевтична клиника, има няколко важни стъпки:

• консултация с лекар – първо се записваме за преглед при невролог или лекар с друга специалност в зависимост от конкретния ни здравословен проблем. Лекарят ще отчете състоянието на пациента и ще определи има ли нужда от галванизация;
• преди физиотерапията може да се наложи да направи общ анализ на кръвта и други лабораторни изследвания. Това е необходимо, за да се установят евентуални противопоказания (възпалителни процеси или други скрити патологии), които могат да попречат на провеждането на галванизационна процедура;
• ултразвук – лекарят може да ни насочи към ултразвуково изследване, за да се уточни състоянието на вътрешните органи или тъкани, като това е необходимо особено ако пациентът има хронични заболявания.
• в някои случаи, особено при заболявания на нервната система или гръбначния стълб, може да се наложи провеждане на магнитно-резонансна томография.Това ще помогне на физиотерапевта да определи точните места на електрическо въздействие, силата и продължителността на тока за галванизация.

Пациентът трябва да отиде на процедура в удобно, свободно около тялотои облекло. Кожата в контактните места трябва да бъде чиста, без ожулвания и рани, защото това може да усили неприятните усещания. Кожата се обработва с хидрофилна подложка (възглавничка) за подобряване на проводимостта.

Процедурата започва, като физиотерапевтът прилага електродите на желаните места на въздействие (вратът, кръстът, крайниците, гръдният кош и т.н.). Електродите могат да са закрепени със специални връзки или да се крепят само контактно.

При включване на апарата пациентът започва да чувства леко затопляне от движението на електрическите импулси по нервните влакна. В някои случаи въздействието на лицевите, шийните и други чувствителни области може да предизвика спазъм на мускули, това е нормална реакция на стимулиране на нервните окончания. Въздействието може да проникне дълбоко в тъканите, стимулирайки регенерацията на мускулните влакна и нормализацията на кръвообращението. Ако усещането е за изгаряне или болка, физиотерапевтът намалява силата на тока. Цялата продецура трае между 15 и 30 минути за един сеанс, като в зависимост от диагнозата продължителността и интензивността на въздействието могат да се променят.

Електрофорезата представлява лечебен метод, при който през кожата се въвеждат лекарствени препарати с използване на галваничен ток. Той усилва проникването на активните вещества, подобрява въздействието има на възпалените участъци, напр. при заболяване на млечните жлези и стомашно-чревния тракт. Електрофорезата се използва при лечение на венерологични, гинекологични, урологични заболявания и възпалителни процеси в нервната система, мускулите  и тъканите на малкия таз. Едновременно с елекрофорезата могат да се прилагат и други форми на физиотерапия, като лечебна физкултура, масаж и рефлексотерапия.

Нашият галваностат тук е моделът Г-3Т от Завода за медицинско оборудване във Враца, производство 1988 г. Г-3Т има 4 бутона и един потенциометър. Първите 2 бутона са за избор на тока – първият за 5, вторият за 50 милиампера. Третият бутон е за смяна на поляритета (+ и -), а четвъртият е за включване на самия апарат. От левия потенциометър усилваме или отслабваме тока.

Съществува и по-стар модел от 60-те на Завода за електромедицински апарати София, който съм описал в друга статия. Използвайки придобитите вече знания за Г-3Т, мислим, че можете и сами да определите тук кой бутон за какво служи:

А тук можете да разгледате още едно старо българско медицинско чудо:

В Sandacite.BG докарахме още 3 български медицински уреда – вижте ги. :) :) 

Физиотерапевтичен апарат ,,Магнит“

В колекцията ни дойдоха нови експонати – един от тях е физиотерапевтичният апарат ,,Магнит“. Използва се за провеждане на магнитотерапия с импулсно нискочестотно магнитно поле. Процедурата е често назначавана във физиотерапията. Българската школа във физиотерапията залага на магнитолечението като средство с доказани положителни терапевтични ефекти за човека, а именно: обезболяващ, противовъзпалителен, седативен (успокоителен), хипотензивен (понижаващ кръвното налягане), трофичен (подобряващ кръвоснабдяването на органите) и др. През 1982 г. дори е публикувана цяла книга ,,Магнитотерапия“ от проф. Ненчо Тодоров.

Нашият апарат е произведен в Завод за медицинско обзавеждане ,,Дружба“ Враца през 1987 г. и е разновидност на ,,Магнит Н95“. Панелът му е конструиран за лесна и интуитивна употреба. На него има:

• копче за включване/изключване на апарата;
• регулатор ,,дозис“ от 1 до 6, като 6-а степен отговаря на ниво на магнитна индукция около 60-65-70 милитесла (mT) или около 600 гауса (G);
• бутончетата с цифри над тях са регулатор за обхвата в секунди – съответно за по-къс или дълъг импулс и период.

Апаратът ,,Магнит“ може да работи и в непрекъснат режим (за това има специален бутон), но по-добър клиничен ефект има, като се изберат стойностите на импулса и периода при различните заболявания. Затова има рецептури за работа с апарата – ето две примерни:

• 20 мин, 50 mT (дозис 4-5), 5 период / 2 импулс;
• 15 мин, 35 mT (дозис 3), 8 период / 3 импулс.

Двата тежки кръгли накрайника са електромагнитите, които трябва да поставим на тялото на пациента в зоната, в която желаем да окажем въздействие.

Български медицински лазер ,,Стил“

Лазертерапията е най-съвременният клон за лечение във физиотерапията. Можем да кажем, че няма физиотерапевтичен кабинет без лазерен апарат. Има различни видове – един от тях е хелио-неонов (червен), който е с по-слаба мощност. В предишната статия дадохме информация за случаите в медицината, в които е подходящо да се използва лазерно лечение.

Лазертерапията с апарата ,,Стил“ има следните ефекти:  противовъзпалителен, аналгетичен (обезболяващ), съдоразширяващ, регенеративен (възстановителен), имуностимулиращ и др. На клетъчно ниво засилва метаболизма и увеличава образуването на аденозинтрифосфат (АТФ) – макроергично съединение, което съдържа богати на енергия връзки.

Областите на приложение на лазертерапията с апарата ,,Стил“ са кажи-речи цялата физиотерапевтична и спортна патология. Някои от тях са: артрози, дискова херния, навяхвания, контузии, мускулни болки, фрактури, болкови синдроми, хронични незарастващи рани, артрит на темпоромандибуларната става и др.

Внимание! По-мощните инфрачервени лазери притежават фототермичен ефект и при тях трябва да се внимава да не се предизвиква изгаряне. То би било дълбоко в тъканите, поради специфичната дължина на вълната, и е сериозно усложнение от терапията.

Апаратът от снимката представлява разновидност на инфрачервен лазер и, както очаквате от наша статия, е произведен в България, по-конкретно от Научно-производствено предприятие ,,Оптика“ през 1986 г. Отпред има потенциометър за времето на облъчване в секунди. От накрайника уредът емитира лазерен лъч, който има характерни особености – той е насочен и монохроматичен. При проникването в тъканите предизвиква фотохимичен, фотоелектричен ефект и засилва много регенеративни процеси в организма. Апаратът ,,Стил“ използва насочен сноп светлина и силата на неговата енергия, за да стимулира клетките и да доведе до възстановяване на увредените тъкани. Апаратът ,,Стил“ се използва удачно в комбинация с повечето физиотерапевтични апарати, като ,,Магнит“, ,,Интерференц“ и др.

Апаратът ,,Стил“ се състои от две части:

• основен корпус, на предния панел на който има бутон включване/изключване и бутон, с който се настройва времето на облъчване в секунди – от 1 до 14 секунди;
• трансдюсер за емитиране на лазерния лъч, който се държи с ръка и се аплицира в съответната зона на тялото – стави, паравертебрално (около гръбначния стълб), за места на сухожилия, мускули, бавнозарастващи рани  и др.

Впечатление прави актуалният за времето си дизайн на апарата. Сегашните мощни инфрачервени лазери с мощност 10, 20, 30 W са конструирани на сходен принцип.

При работа с апарата задължително се ползват защитни очила – за пациента и терапевта.

Апарат ,,Интерференц ИФМ“

Апарат за лечение с електричен ток във физиотерапията и спортната медицина. Терапията с интерферентен ток (ИТ) се прилага често в медицината при болести като фрактури, артрози, неврити, радикулити, контрактури, синдром на Зудек, болкови синдроми и др.

Идеята за създаването на ИТ от посочения апарат е следната.

Използват се 2 токови вериги на средночестотни токове. Честотата на единия е 4000 Hz, а на втория варира автоматично с нискочестотна разлика до 100 Hz. Посредством явлението интерференция ендогенно възниква нискочестотен ток с честота от 0 до 100 Hz, т.е. разликата в честотите на двата основни тока. Дотук разбрахте, нали?

Самият интерферентен ток се усеща като дълбоки вибрации с променлив характер, най-отчетливо на мускулатурата. Интерферентният ток се прилага на човешкото тяло чрез 2 чифта електроди, които са разположени върху стави на човека, от двете страни на гръбначния стълб – торакално или лумбално и др. – във всеки случай така, че силовите линии на двата тока да се кръстосват. Клиничното действие от терапията зависи от честотния диапазон на интерферентния ток 1 – 100 Hz.

В най-лявата част на работния панел на апарата Интерференц има LED екранче, на което се изписва работната честота на тока в Hz. Чрез потенциометър тази честота може да се донастройва.

Апаратът има и 5 бутончета:

• честота F – това е константа, т.е. можем да изберем фиксирана честота, примерно 60 Hz;
• честота 1 – F – където F e избраната по-горе честота константа, примерно 1 – 60 Hz;
• честота 1 – 10 Hz – предизвикват се единични мускулни контракции – т.н. ексцитомоторно действие. Използва се за мускулна гимнастика;
• честота 90 – 100 Hz – причинява седативен, аналгетичен и калусообразуващ (усилва заздравяването на костта при фрактури) ефект.
• 1 – 100 Hz – има динамогенно, трофично, спазмолитично (премахващо спазмите на гладката мускулатура) и обезболяващо действие. 100 Hz честота се използва за въвеждаща със силно обезболяващ ефект.

На апарата има още:

• бутон за настройка на минутите – обикн. 15 – 20 минути за процедура;
• бутон ,,Старт“;
• екран, на който се изписват избрани/оставащи минути.

В панела вдясно имаме:

• LED екранче, показващо силата на тока в милиампери (mA). Настройва се индивидуално спрямо усещането, най-често 25-35-40 mA;
• потенциометър за настройване на силата на тока в mA.

Най-вдясно на панела са буксите за свързване към апарата на двата кабела, които влизат във взаимодействие с тялото на пациента.

Ще продължим да издирваме интересни стари български медицински устройства. Следете статиите ни.

В Sandacite.BG се сдобихме с български йонофоратори! :) Вижте колко са интересни.

Йонофорезата е метод на лечение, при който се използва слаб електрически ток. Той се въвежда в желаните места на организма чрез електроди, поставени във влажни хидрофилни възглавнички. В разтвора, овлажняващ възглавничките, може да бъде разтворено лекарствено вещество спрямо спецификата на заболяването и обективното състояние на пациента.

Йонофорезата се прилага при лечение на заболявания на централната и периферна нервна система, заболявания на опорно-двигателния апарат, на стомашно-чревния тракт, гинекологични и стоматологични заболявания и други. Предимствата на йонофорезата са, че тя е безболезнена процедура, подходяща е за хора с непоносимост към игли и инжекции, лекарството прониква директно в засегнатата част и има нисък риск от инфекции поради неинвазивността на процеса.

Електрическият ток се използва в денталната медицина за диагностика, обезболяване и лечение на заболяванията на зъбите (напр. кореново лечение) и на пародонтални и лигавични заболявания. Лекарствената електрофореза представлява лечебен метод, при който се съчетават електрически ток и лекарствени вещества. Комплексното действие на двата фактора – фармакологичната активност на лекарственото средство и физическата активност на електрическия ток – предизвикват сложни физико-химични и биологични процеси в организма, водещи до лечебния ефект на лекарствената електрофореза.

В стоматологията с йонофореза се въвеждат антисептични разтвори в зъба и костта около него с помощта на електронни заряди. Процедурата спомага за лечението на възпалителни процеси като грануломи и други видове костни резорбции, следствие от хронични периодонтити. Цели се създаването на достатъчно плътен поток от електрически заряди, с което се постига въвеждане на по-голямо количество антисептични йони и максимална редукция на остатъчните микроорганизми. По този начин се оздравяват зъбите.

Йонофорезата се използва и в дерматологията и козметичните процедури. Тя позволява хранителните вещества от препарати за кожна грижа да проникнат в дълбочина.

Първият български йонофоратор датира от 1958 г и използва електронни лампи за токоизправителя си. Виждате го на първата снимка в статията. Има комбинирана ска̀ла, по която се наглася и отчита времето за процедурата в минути и пациентният ток в mA (милиампери), или нужната терапевтична доза в mAm (милиамперминути). По време на процедурата индикаторът показва оставащото време до края ѝ. След като изтече нагласената доза, пациентният ток се прекъсва автоматично, а апаратът издава звуков сигнал.

Вторият български йонофоратор е произвеждан в Завод за електромедицински апарати – София от първата половина на 60-те г. Тези два апарата са много редки, аз имам само втория.

По-разпространен е моделът И-5Т на Завод за медицинско обзавеждане – Враца от средата на 70-те г. Той е ново попълнение в моята колекция. Това е стоматологичен йонофоратор, предназначен за лечение на каналите на зъбните корени. Намира приложение и при процедури срещу пулпити, гангрени и сухи гангрени, при дезинфекция на зъбните канали и др. С такъв ми правиха йонофореза на зъбите през 2006 г. – още се ползваше.

Апаратът работи по следния начин. Първо се включва в мрежата. Сетне се присъединяват възглавничките с електродите към нужното място в устната кухина на пациента. Двата бутона с надписи ,,I“ и ,,V“ дават възможност да се настроят съответно сила на тока или напрежение. Това става, като натиснем правилния бутон и завъртаме бавно черния потенциометър долу вляво, като същевременно следим показателя на ска̀лата отгоре. Тя е двустепенна – за сила на тока в милиампери и напрежение във волтове. ВНИМАНИЕ! Много е важно, когато присъединяваме възглавничките с електродите към пациента, да се уверим, че показателят на ска̀лата сочи нула! Двата бутона ,,+“ и ,,–“ играят ролята на превключватели за поляритета на пациентните клеми. Ако кабелите са правилно свързани (на задния панел на йонофоратора), червеният е плюс, а синият – минус, като при натискане на бутона става обратното. Но преди да промените ,,+“ и ,,–“, първо трябва да изключите бавно черния потенциометър долу вляво, а след това да изключите апарата от малкото бяло копче над зелената лампичка. От големия ключ горе вдясно се настройва времето за процедурата в минути и той започва да цъка до нейния край.

Това са засега новините. Светът на старите електромедицински апарати може да бъде много интересен и завладяващ, когато човек му се посвети с усърдие. Пожелаваме си още находки от тази област и статии по редки теми! J

В Sandacite.BG открихме неизползвани наши медицински бъбрековични легенчета от 1930-те г.!

Вчера ни попадна тази невероятна находка. Става дума за две медицински легенчета в оригинален найлонови опаковки и производствени надписи ,,БЪЛГАРСКИ СФИНКСЪ АД“. Направо ни наелектризира видът им на никога неизползвани и неотваряни предмети, престояли като в жива капсула на времето толкова години. Абсолютен минт!

Бъбрековидното легенче е един от най-често използваните приспособления в болниците. Това е съд  за събиране на изхвърляния и други отпадъци при различни медицински процедури, като например дрениране на рани, уриниране, катетеризация и други.

Да кажем малко повече и за производителя. Емайлна фабрика ,,Български сфинкс” АД – София е създадена през 1937 г. със седалище София. Целта на дружеството е да произвежда емайлирани и алуминиеви съдове и поцинковани кофи. Дружеството използва фабрично помещение на бул. “Сливница”, което преди това служи за същите цели на други АД дружества: “Самобел” и “Юнион”. Основният капитал е 100 000 лв. Главни акционери са Иван Странски, Хенрих Бехар и Яков Гуревич. Фабриката прекратява дейността си на 23 декември 1947 г. по силата на Закона на национализация на частната индустрия и малките предприятия, като функциите му се поемат от ДИП “Български сфинкс”.

Интересна е емблемата на фабриката – лъв, който държи съд, навярно медицински:

Разбира се, ние няма да ги отваряме – не се чувстваме достойни за това. Ще останат така, както са най-впечатляващи – никога неизползвани и скоро ще навършат цял век!

А тук можете да почерпите информация за още една фабрика от Царство България:

Вижте каква професионална сушилня намерихме в Sandacite.BG!

Промишлената сушилня Тропик 401 се е произвеждала в завод в град Лясковец, като се предполага, че производството е започнало в периода 1964. В завода са се произвеждали гладачни машини тип каландър и перални, както и промишлени центрофуги. Предназначени са за използване в хотели например.

Сушилнята Тропик 407 има следните параметри. Капацитет на сушене 30 кг пране, мощност на нагревателите 16 kW и два електромотора, единият задвижва барабана, другият турбината, която осигурява въздушен поток от топъл въздух, а той осигурява сушенето на бельото. Впоследствие този въздух чрез въздуховоди се изкарва извън помещението. Двата електромотора са трифазни с мощност 370 w и са по 950 оборота, производство Елпром Троян.

Управлението е устроено по следния начин. Има три основни контактора. Най-мощния осигурява работата на нагревателите блокове, които са устроени от 3 блока по 4 нагревателя. Всеки блок има мощност 4 кW. Те са разпределени на работят симетрично на трите фази. Те са тръбни, подобни като тези които се използват във фурните на готварските печки. Останалите два контактора управляват двигателите. Всеки двигател е защитен през моторна защита, настроена на работния му ток. Контакторът комутиращ нагревателите, е включен последователно на нормално отворените контакти на двата контактора, които управляват двигателите. Това е с цел, ако някой от двигателите спре, след активирането на защитата му, да се изключат и нагревателите, като така рискът от пожар ще бъде сведен до минимални проценти.

Управлението на двигателите, разгледано отделно, е направено по сходен начин. Двете бобини на контакторите са захранени последователно пред защитите на всеки двигател. В такава ситуация, ако един от двигателите спре, то ще спре и другият, а както казахме по-горе, ще изключат и нагревателите. В крайна сметка може да се каже, че управлението е устроено максимално ефективно, така че то да бъде обезопасено. Контакторът, осигуряващ работа на нагревателите, се управлява от термостат, който има и вграден термометър, който се намира на лицевия панел. Освен него, на лицевия панел има бутони “ПУСК” и “СТОП”, както и таймер до 40 минути.

Работата със сушилнята се състои в следното. Прането се поставя в барабана, таймерът се настройва на времето, което операторът сметне за необходимо, за да се изсуши прането, и се натиска бутонът “Пуск”. Сушилнята започва работа, контролният термометър показва температурата на сушене, а таймерът – оставащото време на работа. Ако операторът сметне, че процесът трябва да бъде прекратен, трябва да се натисне бутонът за предварителен “Стоп”.

Процесът на сушене се осъществява по следния начин. В задната част на сушилнята, огледално на задната част на барабана, са разположени нагревателите, които стоят в блок, направен от неръждаема ламарина. В единия му край е с стоманена мрежа, през която сушилнята засмуква въздуха, с който суши. В долния край стои турбината, която осигурява циркулацията на въздух. Когато турбината се включи, тя започва да изсмуква въздух, който постъпва през нагревателите, затопля се, преминава през прането, затопля го (съответно изпарява влагата), след това през филтъра и през турбината се извежда извън помещението. Филтрите се намират зад долните две вратички. Те не позволяват мъхът, отделен от прането, да се налепи по витлата на турбината. По инструкции трябва да се почиства на 3 цикъла сушене. Филтърът е направен от стоманена мрежа, също както при блока на нагревателите. По инструкции пране, което е центрофужено 6 минути на 2800 оборота, трябва да те изсуши за 35-40 минути, когато е около 30 кг. Лагерите на сушилнята трябва да бъдат подменяни на 10000 работни часа, а ремъкът, предаващ движението от мотора към механизма на барабана, на всеки 18000 работни часа. Самият барабан представлява цилиндър, който е незатворен отпред и отзад.

Задната част на сушилното отделение е неподвижна. Въртящото движение се предава на цилиндъра чрез гумени ролки. Моторът предава движението чрез ремък и ремъчни шайби към вал, който има по две гумите ролки, които стоят в двата края по ширина на цилиндъра. На практика при тяхното въртене цилиндъра се търкаля по ролките. Огледално на единия вал има същия вал и ролки. Тоест въртенето се осигурява само от въртенето на единия вал, другият е носещ. Съотношението на шайбите е 1:4, което значи, че валът се върти с около 250 оборота. Оттам и ролките на барана се въртят със същата скорост.

Сервизиране на сушилнята. При работа, в сушилнята е възможно да се натрупа мъх. Когато той стане прекалено много, работата на машината се влошава много. Тогава, в долния край на блока, в който е разположен барабана, се махат капаците (разположени от двете страни), като така се открива достъп за добро почистване от двете страни. Турбината е закрепена с 8 болта до 12 мм. За да се почисти тя, те трябва да се развият и да се отвори достъп до нейните витла. Така тя може да бъде почистена.

Автор: Васил Василев, който е спасил от унищожение тази сушилня.

Вижте всичко за Първия български телевизор Опера в Sandacite.BG!

Масово се знае, че Опера е първият български телевизор, но много малко е известен фактът, че първата Опера всъщност е изработена още през 1957 г.! Става дума за 3 броя, произведени в Слаботоковия завод в София. Тази Опера има някои разлики със започналата да се произвежда през 1959 г. серийна модификация. Диагоналът на екрана е 36 см и в схемата има 1 лампа по малко. Дизайнът на кутията също е различен в сравнение със серийния модел:

В днешната статия решихме да Ви запознаем с прадядото на всички български телевизори. Приятно четене!

Телевизионният приемник „Опера“ тип РТ36—58А е първият телевизор, разработен в телевизионната ла­боратория на Слаботоковия завод — Со­фия. Приемникът е многоканален, с въз­можност за приемане на 10 различни теле­визионни програми от I и III телевизион­ни обхвати (по нормите на ОИР), както и 2 обхвата за укв радиоразпръскване с че­стотна модулация. Чувствителността на приемника е под 150 мкв за каналите на изображението и на звука при отношение сигнал/шум около 30 дб. Общият брой на радиолампите е 18, заедно с кинескопа, които изпълняват в приемника 27 различни функции. Екранът с диагонал 36 см и е с магнитна фокусировка на лъча. Захранването е трансформаторно със селенов еднопътен изправител. Общата консу­мация от мрежата е около 200 вата. Изходящата звукова мощност е 1,5 вата при коефи­циент на нелинейните изкривявания около 5 %. Използвани са два елиптични висо­коговорителя по 1,5 вата, поставени  стра­ни на кутията. Габаритните размери са 610/475/460 мм. Външният вид на прием­ника е даден на първата снимка горе в статията.

Ето и схемата, а по-надолу тя е описана.

Телевизорът Опера от 1957 г. е суперхетеродинен с два отделни канала по междинна честота — за изображението и за звука. Тази схема има това предимство, че може да се приемат предаватели с недоста­тъчно стабилна честота и възможност с по-прости средства да се приемат станциите от УКВ обхвати с честотна модулация. Предвиждан е вариант на горния модел — моделът РТ36—58Б – който да бъде с общ канал по междинна честота за изображе­нието и звука, като отделянето на междинната честота на звука (6,5 мхц) е по метода на биенето, което се получава във видеодетектора между междинните носещи честоти на изображението (34,25 мхц) и звука (27,75 мхц). Входът на приемника е разрабо­тен с възможност за включване на 60 ом несиметричен коаксиа­лен кабел, 240 ома симетричен кабел или фидерна линия и пр., през делител (R21 и R22) — за случаите, когато приемникът е близо до предавателя. Входното устройство, усилвателят на ви­сока честота, смесителят и осцилаторът, заедно с механичния превключвател на каналите, са събрани в едно контактно отдел­но шаси, достатъчно добре екра­нирано от влияния на различни полета. За избягване на самовъзбуждане чрез захранването, всички напрежителни провод­ници (отопление и анодно) минават през проходни кондензатори (С₁₇, С₁₈, С_м, С₄₁), а в отоплителните вериги имаме освен това и високочестотни дросели (Др_в и Др₇). Усилвателят на висока честота е разрабо­тен с двойния триод ЕСС84 в режим на каскодно включване. Първата система на ЕСС84 е със заземен катод и работи с нис­ко товарно съпротивление (от порядък ва няколкостотин ома), което в същност е входното съпротивление на втората триод- на система — стъпалото със заземена ре­шетка. Стъпалото със заземен катод работи като усилвател на мощ с коефициент на усилване около единица и има за задача да съгласува ниското входно съпротивление на фидера, респективно на антената, с вхо­да на приемника За да се избегне самовъзбуждането на стъпалото поради голяма­та стойност на капацитета Са_р, стъпалото е неутрализирано по мостовата схема, в която са включени допълнително капацитетите C21 и 23, от които вторият е настройващ. При баланс на моста важат равенствата С21 = Cap и Свх = С₂₃ + С21. При ба­лансирането на моста се постига в същото време и симетриране на входното устрой­ство с фидера, респект, антената, намалява се общият капацитет на входния кръг по­ради това, че Срк се явява в серия с ка­пацитетите C2₁ и С2₃, което се оказва благоприятно при приемането на по-високите честоти, където самоиндукцията на кръга би била доста малка. Колебателният кръг (Пи-филтърът П1) между двете системи на ЕСС84 е настроен на средната честота от каналите от III обхват, с което се постига из­равняване на усилването за каналите на І и ІІІ обхвати. Втората система на ЕСС84 работи като усилвател със заземена решетка с товар силно свързания лентов филтър (Т₂). Кръ­говете на тези лентови филтри за отделни­те канали се настройват: единият — на но­сещата на звука, другият — на носещата на изображението, като, за да се пропусне же­ланата честотна лента и да не се надвиши устойчивото усилване, един от тези кръго­ве е подходящо затихнат. В случая за тази цел в анодния кръг е включено съпротив­ление R, което за различните канали има различна стойност. Настройващите тримери С_з1 и С₃₄ със стойност 0,3 -3 пф са включени за корекция на паразитните капацитети на лентовите филтри при евен­туална смяна на лампата ЕСС84, респ. ECF82, без да се налага да се настройват наново всички лентови филтри, което е една по-трудна и продължителна работа, особено ако това става в ремонтни бази или от радиолюбители при по-примитивни условия.

Входният кръг (T_t) също така се пре­включва за отделните канали и се настрой­ва на средната честота, отстояща симетрич­но на носещите на звука и изображението, с което нараства общото усилване при да­дена неравномерност на честотната харак­теристика. С използването на каскодно входно стъпало, имащо по-ниско шумово съпротивление и по-високо входно съпро­тивление в сравнение с пентода, се пови­шава нивото на полезния сигнал, респект, отношението сигнал към шум. Усилването на каскодното входно стъпало е регули­руемо, с което е избягната опасността от претоварване на стъпалото при силни вхо­дящи сигнали. Пропусканата честотна лента на ВЧ блок при ниво 3 дб и неравномер­ност от 25 % е 8 мхц, което позволява на­стройката да става навън преди монтира­нето му на приемника и без да се налага допълнителна такава, което облекчава об­щата настройка на приемника. За смесител е използвана пентодната система на ECF82. Смесването е събирателно поради пре­димствата, които има в обхвата на УКВ пред умножителното и които се изразяват в по-ниското шумово съпротивление и по- висока стръмност на смесване. Осцилаторът е изпълнен по капацитивната триточ­кова схема на „Колпитц“ от съображения за по-голяма стабилност на честотата. За целта е използувана триодната система на ECF82.

Осцилаторното напрежение от порядъка на 2 -3 волта се подава на решетката на смесителя вследствие на индуктивната връзка на бобината на осцилатора L₀ с лен­товия филтър Т₂ в анода на каскода. На­стройката на осцилатора се извършва грубо с месингово сърце. Избрано е месингово сърце, а не карбонилно, за да не се нама­лява броят на намотките на бобината, кое­то би се отразило зле на стабилността на честотата на осцилатора. Фината настрой­ка е изведена, навън и позволява вариации на честотата на осцилатора в порядъка на 1—2 мхц, което е необходимо при евен­туална вариация на честотата на собстве­ния осцилатор или тази на предавателя. Три­мерът С₃₈ се налага само за изравняване на паразитните капацитети при евентуална смяна на лампата ECF82. В анодния кръг на смесителя е включен филтърът R₃₄C₃₉, за отслабване на осцилаторното напреже­ние, което има опасност да проникне в ка­нала на изображението. В анода на смеси­теля е включен като товар един Пи-филтър, който позволява по-добре да се отде­ли междинночестотният усилвател от смесителя и осцилатора, с което по-малко се влияе на стабилността на последния. Усил­вателят по междинна честота е трнстъпален, изпълнен с лампата EF80. Като товар на междинночестотните стъпала са из­ползвани бифилярните междинночестотни трансформатори, поради предимствата, които те имат по отношение простотата при настройката, удобството при монтажа и пр. Избрана е висока междинна честота 34,2 мхц за изображението и 27,75 мхц за звука. За да се получи желаната честотна лента, която е от порядъка на 4,5 – 5 мхц при неравномерност <10 % и да се постигне необходимото усилване по отношение на настройката на кръгове, избрана е системата симетрично разстроените кръгове. Отделните кръгове са настроени както следва: П1 на 30,5 мхц, Т3 на 29 мхц, Т₄ на 34 мхц и Т₅ на 32,5 мхц. За да не се надмине устойчивото усилване от отделно­то стъпало и да се пропусне желаната че­стотна лента при допустимата неравномер­ност, отделните кръгове са шунтирани с подходящи съпротивления (R37, R41, R48). Настройката на УМЧ е направена та­кава, че носещата на изображението да се намира на Найквистовия склон на честот­ната характеристика (ниво 0,5). Собственият тон е потиснат за канала на изображението чрез 3 режекторни кръга, настроени на 27,75 мхц. Опасността от проникване на съседен тон (от съседен канал) в канала на изображението е отстранена с включването на режекторния кръг, настроен на честота 37,5 мхц. Тази честота се получава от смесването на осцилаторната честота с че­стотата на носещата за съседния тонов ка­нал. Първото стъпало УМЧ е с регулируе­мо преднапрежение, обхванато от общия регулатор на контрастността. Общото усил­ване от целия УМЧ е около 1000. МЧ трансформатори са намотани на единични стойки с диаметър на стойката Д = 7 мм. Изплзвани са за настройващи сърца Манифер 11 с диаметър 6 мм, дъл­жина 12 мм, и стъпка 0,75 мм. Намотката е едноспойна за режекторните кръгове и бифилярна за основите. Жицата е меден про­водник с изолация емайллак и коприна с диаметър 0,3 мм. Връзката на режекторите с основните кръгове е индуктивна и капацитивна. Самоиндукцията на отделните кръгове, започвайки от Пи-филтъра, е как­то следва : L_T2 = 3,65 мкхн, L_T3 = 1,95 мкхн, L_T4 = 1,35 мкхн, Lт6 = 1.95 мкхн, а съответният брой намотки — nт2 = 24, nт3 = 16, nт₄ = г 13, nт₅ = 16.

Самоиндукцията на режекторните кръ­гове за собствен тон е 2,8 мкхн при 19 на­мотки, а за съседен тон 2 мкхн при 13 на­мотки.

Видеодетекторът е изпълнен с високоомния диод на ЕАВС 80, триодната система на която се използва във вертикалното от­клонение. Видеоусилвателят е едностъпален със сложна високочестотна корекция в ре­шетката (Д1 и Д2) и анода на стъпалото (Д₃ и Д₄). Използвана е стръмната лампа EL83.

При неравномерност на честотната ха­рактеристика под 10 % се постига ширина на пропусканата честотна лента от 5,5 мхц. Коригиращите дросели са намотани върху самите шунтиращи съпротивления като многослойна универсална намотка с ши­рина на плетката 3,5 мм и диаметър на жи­цата 0,15 мм. Стойностите на коригиращите елементи в схемата са следните: Д1 = 87 мкхн, Д₂ = 50 мкхн, Д₃ = 106 мкхн, Д₄ = 162 мкхн; съответно навивки n₁ = 132, n2 = 115, n₃ = 140 и n₄ = 168.

Междинната честота на звука (27,75 мхц) се взема от анода на първото стъпало на УМЧ за изображението и след еднократ­но усилване по МЧ от едно стъпало с лам­па EF80 се подава на ограничителното стъ­пало, изпълнено също с лампата EF80. Ограничението се постига в решетъчната верига с групата R₄C₆ и с понижено екран­но напрежение. Прагът на ограничението е висок и с това стъпапото се използва по-пълноценно като МЧ усилвател. За честотен демодулатор е използван несиметричният дробен детектор (нискоомните диоди на ЕАВС80), който има предимство пред дискриминатора, защото се явява в същото време и като амплитуден ограничител. Той почти не реагира на амплитудните измене­ния и особено на бързите преходи в ам­плитудата на входящия сигнал, каквато е паразитната амплитудна модулация (смуще­нията). Усилвателят по ниска честота е двустъпален. Като предусилвател се изпол­зва триодната система на ЕАВС80, а като краен усилвател — EL84. Приложена е една честотна зависима обратна връзка (R₁₉, R₁₆ и R₁₇) с дълбочина около 5 дб, с което се намаляват нелинейните изкривя­вания и се подобрява честотната характе­ристика на стъпалото. За подобрение иа честотната характеристика в областта на високите честоти изходният трансформатор е секциониран (2 секции), с което се по­стигат една честотна характеристика от 504 – 15000 хц при коефициент на нелиней­ните изкривявания около 5 % и изходяща мощ 1,5 вата. Използвани са два елиптич­ни високоговорителя по 1,5 вата, свързани в серия. Регулировката на тона е плавна и само за високите честоти с възможност за отрязването им.

Като товар на УМЧ за звука е изпол­зван лентов филтър с критична връзка, при което от стъпалото се постига достатъчно голямо усилване и необходимата из­бирателност. Лентата на пропускане на УМЧ за звука е от порядъка на 500 кхц при ниво 3 дб.

За отделяне и ограничаване на синхроимпулсите от комплектния телевизионен сигнал е избрано двустъпално отделяне и ограничаване с лампата ECL81. Изборът на пентодната част на ECL81 за отделител не позволява да проникне видеосигна­лът в канала на синхронизацията поради малкия капацитет С (?) . Освен това още в пентодната част на лампата се получава известно ограничаване на върховете на им­пулсите от екранния ток на пентода. Ни­вото на отрязването на импулсите се определя от стойностите на елементите R₇₈, С₇₄,  К₇₉. Чрез второто ограничаване в триодната част на ECL81 се отстраняват шумовете и други смущаващи сигнали, на­ложени върху горния край на синхроимпулсите. Чрез капацитета С₈₁ синхроимпулсите за хоризонтално отклонение се пода­ват на фазово сравняващо устройство, из­пълнено с първата триодна система на лам­пата ЕСС82. Режимът на работа на този триод е подбран така, че чувствително из­менение на анодния ток да се получава само при едновременното пристигане на синхронизиращия и върнатия обратно срав­няващ импулс чрез R99 и С₈₃ н първата решетка на триода. Всички други смуща­ващи импулси, които пристигат през време на правия ход на електронния лъч, не са в състояние да нарушат синхронизацията на телевизора. Този триод осигурява освен това стабилна работа на блокинггенератора по честота Така, ако честотата на блокинггенератора се понижи, синхронизиращият импулс пристига преди края на правия ход, в резултат на което върху решетката на триода на фазовия сравнител се полу­чава по-широк импулс с максимална ам­плитуда. Това води до по-продължително отваряне на лампата н зареждане на капа­цитета С86 до по-високо напрежение. Част от това положително напрежение се подава в решетката на блокинггенератора и уве­личава неговата, честота до изравняване фазите на двата импулса. При увеличаване на честотата на бюкинггенератора проце­сът протича обратно Така се осъществява автоматичната регулировка на честотата. Съотношенията между амплитудите на пристигащия синхроимпулс и обратно върна­тия импулс имат решаващо .значение за правилното функциониране на схемата и се подбират чрез променливия капацитет С_82. Захранването на триодния фазов сравнител се наглася чрез потенциометъра R₉₅, който едновременно служи за фина регулировка на честотата па блокинггенератора. Втората система на лампата ЕСС82 е използване за блокингенератора. Блокингтрансформаторът е навит на ламела станларт 1. На­мотките в анодния кръг са 200, а в реше­тъчния — 400.

За да бъде намалено дестабилизиращото влияние на вариациите на напрежението на мрежата върху честотата на блокинггенера­тора, в случая се подава положителният потенциал през голямо съпротивление R₁₀₄ = 1 мгом. За по-нататъшно стабилизи­ране на честотата на блокинггенератора е включен стабилизиращ кръг между решет­ката на блокинггенератора и решетъчната намотка на блокингтрансформагора. Той е настроен на честота 18,8 кхц_у т. е. малко по-висока от тази на линиите 15,625 кхц, което има за резултат сигурното отпушване на лампата от синхроимпулса

Потенциометърът R₁₀₁ служи за грубо регулиране на честотата на блокинггенератора и осъществява нейното изменение в границите 8,5 — 17,6 кхц. Получените импул­си върху зарядния капацитет С₉₀ имат ам­плитуда 120 волта и осигуряват задействането на крайната лампа EL81. В изходното стъпало за хоризонталното отклонение е използвана като крайна лампа EL81. Дио­дът EY81 осъществява серийното обратно захранване, а високоволтовият диод EY51 служи за изправител на високоволтовите импулси; тези импулси се получават през време на обратния ход и след като се повишат от повишаваща намотка, се подават през изправителя като ускоряващо напре­жение на екрана (13 кв).

Като изходен трансформатор е употребен автотрансформатор върху затворено ферит­но ядро с паралелна намотка за свързване на хоризонтално отклоняващите бобини. Върховото напрежение върху краищата на тези бобини през време на обратния ход е 1550 В. Върховото напрежение на анода на EL81 е 5430 В. Хоризонтално отклоняващи­те бобини са предвидени за 70° ъгъл на отклонение. Тъй като решаваща роля за добрата линейност и качествения фактор на отклонителните бобини има тяхното омическо съпротивление, те са конструирани с възможно малък брой намотки, а от там и сравнително ниска самоиндукция (L = 7 мхн). Отношенията между отделните намот­ки на изходния трансформатор са така под­брани, че амплитудата за хоризонтално от­клонение превишава екрана с около 10 %, което позволява да не се употребява регу­латор на амплитудата. Освен това, полу­чената линейност е добра, с което отпада нуждата от регулатор на линейността.

Импулсите за вертикалната синхрониза­ция, след като бъдат интегрирани в RC-групите (R₈₇, С₇₈ и R89 С₇₉), се усилват в триодната система на ЕАВС80 и се подават за синхронизация на блокинггенератора за вертикално отклонение. За такъв е изпол­звана триодната система на лампата ECL82. Блокингтрансформаторът е навит на ламела стандарт 1 с първична намотка n1 = 2000 и вторична п2 = 1000 намотки.

За потискане на евентуални паразитни колебания към вторичната намотка е вклю­чено демпфащо съпротивление R₆₂ = 7,5 ком. За да се постигне максимално линейно напрежение от блокинггенератора, захран­ваме го от повишеното напрежение (680 B). Това позволява да се работи в самото на­чало на експоненциалната крива, където линейността е максимална. Честотата на блокинггенератора се изменя чрез потен­циометъра R₆₆ от 25 до 60 хц.

Като крайна лампа за вертикалното от­клонение е използвана пентодната система на ECL82. Изходният трансформатор за вертикално отклонение е навит върху ла­мела стандарт 4, при което първичните навивки са 3600 с отвод на 800 от страна на анода, а вторичните — 195. Вертикално-отклонителните бобини имат 2×150 навивки и съпротивление 2 x 4 ома.

Синхронизацията на телевизора „Опера“ работи стабилно при вариации на мрежовото напрежение от 170 – 240 волта.

Външното оформление на телевизора е в стил с тогавашните радиоприемници. За удоб­ство при настройката и обслужването всич­ки команди са изведени отпред, при което главните команди са оформени в две трой­ни големи копчета, а второстепенните пред­ставляват по-малки копчета, обхванати от една декоративна лайсна.

Конструкцията на шасито и останалите елементи е такава, че позволява с малки изменения да се премине към телевизионен приемник с 43 см екран и без трансформаторно захранване.

Литература:

Списание Радио, 1957 г.