Категория: Други

Малко познати фрагменти от техническото образование в Царство България, изровени от Сандъците – Sandacite.

Целта на днешната ни публикация е някак непълна. Техническото образование в Царство България е една много мащабна тема, на която (в зависимост от размаха, с който я разглеждате), можете да посветите както голяма книга, така и немалка статия.

Обикновено се цитира мощният напредък на средното техническо образование в периода 1945-1990 г. и бързо разрастналата се мрежа от техникуми. Образованието в ,,царските“ технически гимназии почти не е отразено в съществуващата в Интернет информация. Именно поради това сметнахме, че е време да се обърне внимание и на един заслужаващ интерес аспект от техническото образование в предходния период. Става дума за часовете, в които учениците от ,,механо-техническите училища“ е трябвало със свои ръце да изработват машинни части и детайли (а понякога и цели устройства), след като това заляга в учебната програма в този профил на обучение след 1937 г.

В момента времевите ни възможности позволяват само да Ви дадем да пиете вода от извора, тоест, да прочетете една оригинална статия от 1942 г. със заглавие ,,Обучение и производство в нашите средни механо-електротхенически училища“. Текстът е фактологически ценен, защото в нея са отразени постиженията на някогашните ученици. Статията е поместена в Годишник на БИА, бр. 17-1942 г., а автор е учителят инж. Андрей Андреев.

Текста препечатваме с незначителни съкращения, а правописа сме осъвременили:

,,Целта на средните ни механо-електротехни­чески училища е да подготвят питомци, които да могат с успех да монтират, да прислужват и да поправят машини и инсталации, да могат да изработват по дадени конструктивни чертежи ма­шини и машинни части, каквито могат да са обект на нашето машинно производство, да бъдат помощници на машинни инженери и електро­инженери. Тази цел не е възможно да бъде по­стигната изцяло при 5-годишен курс на учили­щата, като се знае колко усложнена е днес тех­ническата дейност, затова през последните две години питомците на тези училища специализират, разделят се на отдели като: машинни техници, електротехници, аеротехници, леяри, ковачи, стру­гари, шлосери и галванотехници.

[…] Тази цел днес нашите училища постигат чрез обучението по теория (обща и специална) и чрез обучението по практика (общи технически сръчности и лаборатория). Разбира се, че всеки отдел има свое специфично разпределение на ма­терията и на сръчностите.

Обучението по теоретичните дисциплини се ръководи отъ учители-инженери и гимназиални учители, в класни стаи при помощта на пособия от съответните кабинети, а обучението по прак­тика се ръководи отъ инженери и средни техници в учебни работилници и лаборатории.

Учениците от всички отдели трябва да преминат една обща практическа подготовка в три години, следъ което съшата се задълбочава по съответната специалност. Учениците отъ първите класове изработват упражнения, чрез които добиватъ подходяща сръчност и в резултатъ на които може да се яви нещо и за пазаря (инструмент, домакинско пособие и пр.). Учени­ците отъ горните класове, а особено отъ метал­ните специалности, требва да се учат освен на сржчност, още и на производство

Машинните части не трябва да са случайни, а такива от една нова машина, която завършена требва да се пусне въ движение предъ самите ученици. Така единъ ученикъ се учи да работи с бистро съзнание, съ старание, учи се да работи точно, учи се на от­говорности. Учи се да произвежда машини.

До скоро това производство на машини в нашите училища беше случайно, по избор на съответните ржководители. Отъ 1937 година, чрез една заповед на г. Министра на търговията, това производство стана планово. Изработи се единъ план, според който в тригодишен срок на­шите училища трябва да изработят около 120 големи инструментални машини, които по няколко да се работят серийно в всяко училище и после завършени да се разпределят също по план между училищата, за да задоволят отчасти нуж­дите им, което досега ставаше отъ чужбина.

Задачата беше геройска. Пречки имаше доста, дори и някъде недоверие в голямата задача, но следъ изтичането на срока, след завършването на машините, ние можем да сме горди от постиг­натото.

Една критика за производството през послед­ните три години бихме могли да дадем като изброим по-главните обекти, съ които бяxa нато­варени средните механо-технически училища.

1. Механо-техническото училище София треб­ваше да изработи: шест струга (150 мм. височина на центровегЬ и 1000 мм. работна дължина), пет лентови резачки (бандцизи) с диаметър на ко­лелото 800 мм., шесть бормашинки заедно с електромоторите им (за бургии до 13 мм.), шесть ръчни бормашини за бургии до 10 мм., пет фур­нирни преси, петь оксиженови апарати и др.
2. Механо-техническото училище Габрово: че­тири големи шепингмашини (с ход до 600 мм.), два бандажни струга (съ 1000 мм. планшайба), две дърводелски рендосвачки (600x 1800 мм.) и др.
3. Механо-техническото училище Карлово: две шлайфмашини, две големи шепингмашини, две радио- лабораторни машини, четири шмиргелови апарати, бормашини и др.
4. Механо-техническото училище Русе: два го­леми ковашки чука, шепингмашини, големи и малки, хладилна инсталация, кран и др.

С подобни задачи бяха натоварени и прак­тическите механо-технически училища.

Само онзи, който добре знае при какви усло­вия се работи въ нашиге механо-технически учи­лища, с каква работна ржка, състояние на машини и др. се разполага, само онзи, който е изпитал трудностите на едно машинно производство у нас, когато прегледа изработеното, само той би могъл да знае колко много трудъ, колко непрестанни

усилия и грижи са били вложени в това произ­водство, само той би оценил подготовката и би изпитал признание къмъ нашите млади техници и техните ръководители.“

А ето и нещичко за нашето машиностроене 8 години след това:

В тази малко нетипична за Сандъците – Sandacite статия ще разясним понятията статист, специален статист, масовка,

ще се опитаме да очертаем най-важното, което трябва да знае всеки, желаещ да се снима в различни екранни продукции и не го е правил досега. А освен това ще Ви дадем и съвети от опит къде най-лесно и сигурно да направите това! :)

В различните продукции човек най-лесно би могъл да участва в следните позиции: статист, специален статист, участник в събитие. Да започнем от първото.

С кинематографския термин статист се означават част от участниците в снимачния процес, чиято роля е да помогнат да се създаде усещане за истинност, автентичност, атмосфера и характерни особености на средата в различни видове сериали и филми, телевизионни предавания и в рекламни и музикални клипове. Роля на статист може да се изпълнява от различен брой хора – от един сервитьор до стотици хора. Могат да бъдат група от трима души на маса в кафене, така и десетки посетители в казино например. Няколко десетки души могат да се разхождат по булевард или да го пресичат, а също така може многохилядна армия да се придвижва през полето.

Обикновено статистът няма задължението да изпълнява типичните за един филм роли с фиксирани реплики, макар че в редки случаи може да е нужно да направи и това.

А с какво се отличава т.н. специален статист? Подбран сте от режисьора, специфичен сте, снимат  Ви в близък план. Например едър як мъж за побойко/охрана, или с наднормено тегло, тежко ранен и пр. Извършвате нещо специфично. Тичате, биете се, свирите, карате колело, поливат Ви, плувате  и др. Без това да са сложни, опасни каскади. Носите тежки, специфични костюми. Или пък Ви подлагат на нещо – примерно мен в ,,Откраднатия живот“, като ме изпонамазаха с кръвта-желе и уж се бях разбил с 250, а после ме ,,оперираха“. Често в такива случаи участникът е означаван като специален статист или спец масовка.

Когато човек е участник в събитие, неговата роля се определя от типа на събитието. То е на живо пред публика. Например, ако това е представяне на нов продукт на Porsche и това е съпроводено с някакъв сценарий (сцена от улица Ню Йорк, да речем), тогава участниците в събитието изпълняват роли – да речем бавно разхождащи се хора или лица, изпълняващи характерни дейности по улицата (художници, музиканти и т.н.). За всички тези позиции не е необходимо човек да притежава специално образование по някакви сценични изкуства. Ако е нужно, обикновено това се указва в обявите.

Време. B киното един работен ден е 12 ч с 1 ч. обедна почивка (това е т.н. холивудски стандарт), но понякога се случва или да не се стои по толкова, или да се стои, но да не се работи (снимат се няколко сцени една след друга, но не за всяка са необходими всички хора – тогава те си почиват някъде настрани и си говорят, четат, гледат си в телефоните и т.н.). Между сцените също има 10-15 мин. паузи. Снимките могат да бъдат както дневни, така и нощни. При първите работният ден започва около 6-6:30 сутринта и завършва някъде около 19-20 ч., а вторите са с начален час обикновено около 17-18 ч и продължават до ранна сутрин. И в двата случая е прието, ако има увеличение на времето, да се дава допълнително заплащане. Обикновено се нарича „овъртайм”. В сериозните агенции е 5 лева на час, в другите по-малко или никакъв. Овъртайм дават начисляват обаче само по-коректните агенции. За това да няма забавяне немалка роля има и дисциплината между самите статисти/участници – напр. ако ги пуснат за 10 мин. почивка, а 10 мин. след края й те още се събират, ясно Ви е какво ще стане, като се натрупат няколко пъти така. Освен това, важно е заетите лица да се явят на сборния пункт до определения час.

Тук ще отбележим също така, че в съседна Турция снимачният ден е 8 часа. Лесно е да се каже ,,сигурно защото са мързеливи и не разбират от кино и затова ни продават после своите сериали“… ама пък после турски пълнометражни филми обират награди по фестивалите. :) Друг е въпросът, че тези награди, както и доста други, вероятно се дават  като ,,потупване по рамото“ досежно амбициите на Турция да бъде приета в ЕС.

Обикновено една продукция се снима над месец, а в рамките й един човек може да бъде викнат няколко пъти и така си подсигурява повече ангажименти. Това е така при пълнометражни филми обаче. Но пък се снимат и късометражни, сериали, клипове, реклами, а и пълнометражни с малко масовка. Работни са всички дни – напр. за работещ човек може би най-удобни са събота/неделя и след края на работното време през делниците. Или може би и нощем? Няма да забравя един път, когато след нощни снимки направо отърчах на работа на другия ден. Най-странното е, че бях адекватен през деня и не ми се спеше особено много.

Снимките са дневни, дневно-нощни и нощни. Обикновено дневно-нощните приключват, когато спира градският транспорт или малко след това, но не и  ранни зори като нощните. Агенциите са длъжни да осигурят транспорт за прибиране. Обикновено сте в таксита с по няколко души във всяко. Дава Ви се ваучер, който се попълва от шофьора или пари на ръка, които последният в колата да плати. Несериозните агенции често пъти правят един номер при нощните. Да кажем, че снимките са до 6 сутринта, но приключат в 2-3 часа след полунощ. Не викат таксита, за да спестят пари, защото така и така снимачният ден си е 12 часа и те оставят да си чакаш първите коли на градския транспорт. В правото са си да го сторят, но това е доста гадно.

Мястото на снимките може да е навсякъде. Често е в Киноцентъра в Бояна. До него се стига най-лесно с автобус 64, който е редовен и има спирка до метростанция Витоша. (Разбира се, ако човек, реши, че му е изгодно, съществува и вариант с личен автомобил.) Иначе продукции може да се снимат навсякъде из града – на различни улици, в молове, по-интересни сгради (Народната библиотека, СУ, Военната академия), паркове и т.н. Понякога са извън него. Тогава Ви извозват с автобуси до локацията и обратно от сборен пункт някъде в рамките на населеното място.

Също така, трябва да отбележим, че събитията обикновено имат много по-малка продължителност и има възможност за 3-4-5 ч. да си си свършил работата и вече да чакаш автобуса за към града. Ако се водят вечерни, често пъти почват около 19 ч.

Малко за чакането. Споменахме по-горе, че не във всички снимани сцени може да са необходими всички ангажирани за деня хора. Тогава се налага да се… ами да се чака в изброените по-горе свободни занимания, като единственото условие е никой да не се отдалечава от мястото, на което това се случва. Както отбеляза веднъж един асистент-режисьор – ,,Киното е едно голямо чакане“.

Едва ли някой би се противопоставил на твърдението е, че времето минава по-бързо, когато се прави нещо, а не когато просто се стои и се чака. Аз напр. веднъж отказах нощни снимки, защото не само, че трябваше да стоим с пуловери, дънки и високи обувки лятно време (това някак щях да го издържа), но предварително беше казано, че най-вероятно повечето време щеше да премине в чакане… айде мерсим!

Колеги. Какви са хората, които се занимават с това? Няколко вида: хора от различни професии и занятия, на които им е интересно какво се случва в киното и за тях това е по-скоро хоби/приключение, а не работа; хора, които желаят да допълнят доходите си; лица без постоянна заетост. Опитът показва, че е по-добре колегите да бъдат преди всичко от първите две групи, тъй като хората от третата по различни причини често нямат добри трудови навици. В масовия случай обаче събралите се са добронамерени един към друг и предразположени към обсъждане на различни теми и разказване на истории. Сред тях има интересни хора – фотографи (напр. един от най-успешните и умели български фотографи – Кирил Станоев, при когото правя професионалните си снимки); хора с интересни хобита; с няколко образования, с интереси в киното и различни съпътстващи го технологии (напр. отличният ми приятел Венко Димитров, човек с няколко образования и невероятно нечетен); хора, желаещи да опитват нови неща; колекционери; автори на известни сайтове (напр. един от основателите на известния сайт ,,Изгубената България“, показващ стотици стари снимки на страната) и т.н. Определено с толкова много ,,образи невъзможни“ човек има за какво да си говори и какво да научи.

Но има и хора с различни зависимости – алкохолни, хазартни, може би и наркотични. Те са готови да дойдат при всякакъв хонорар, само за да се наядат и да им мине времето някъде. Заради такива ,,колеги“ и други, които смятат, че е много престижно да те ,,дават по телевизора“, някои поначало сериозни хора отказват участие в продукции.

Има много хора, които си внушават, че щом са във филм, те вече автоматично са станали артисти. А реално не е така, защото артист ставаш най-малкото, когато имаш завършено съответстващо образование – висше или средно специално. В България такива учебни заведения са НАТФИЗ, НБУ, Театрален колеж Любен Гройс и… май още някаквo имаше. :)

Кой е шефът? За Вас на терен отговаря някой от асистент-режисьорите, по правило там трябва да присъства и представител на кастинг агенцията, която е посредник между него и продукцията, ако има такава.

Възможно е по време на почивките между сцените човек да говори и с някои от известните актьори/режисьори/оператори, работещи в сниманата продукция (ако желае, разбира се).

Отношение. В последните години в България се снимат доста чуждестранни продукции – филми, реклами, предавания и т.н. Ако човек е решил да разнообрази заниманията си с участие в екранни продукции, е добре да предпочита чуждестранни такива. За това има няколко фактора:

–           Заплащането обикновено е по-високо в сравнение с българските продукции

–           Кетърингът също е по-добър

–           Обикновено точността и коректността също са на по-високо равнище – рядко има помайване

–           Отношението към статиста/специалния статист/участника е като към човек и партньор (някои асистент-режисьори, особено когато работят с чуждестранни продукции, са дори много възпитани).

Понякога снимачният процес може да бъде доста напрегнат, защото има стриктни и педантични режисьори, които работят толкова експедитивно, за да се сместят във времето, че може да извадят душите на екипа си. Аз обаче съм се чувствал по-добре, когато виждам, че се върши нещо.

Това, което Ви засяга на терен, са инструкциите на асистент-режисьора. Ако условията са лоши – това агенцията е била длъжна да предупреди преди ангажимента, за да знае човек дали да го приеме, или да договори някакви компенсации или поне палатка с печка, ако се снима цял ден на студ и дъжд. Но при по-несериозните агенции това не се случва. Понякога е и до късмет.

В киното има едно поверие, че какъвто си влязъл, такъв ще излезеш. В западното кино обаче някои известни актьори са започнили именно като някакъв вид статисти и западните режисьори са наясно с това. За съжаление в българските продукции това по-рядко се случва. Но всяко правило си има изключения! Попадал съм на изключително добре разположени към статистите режисьори, като напр. Деян Русев-Бърд, с когото наскоро снимахме една реклама. Между него и няколко мои колеги се получи чудесен разговор и дискусия, в която научих много нови неща.

Но е важно и отношението на самите колеги към процеса на работа! Често пъти повишаването на тон идва заради недобросъвестни хора, скатавки и откровени лумпени. Помислете – един снимачен ден струва много пари, продукциите плащат луди наеми, има график, понякога каквото има да се изснима, трябва да се изснима точно в конкретния момент и няма за кога после. В правилника на снимачния терен е забранено да се правят снимки от  участниците в процеса и има клауза за сериозни неустойки, ако си позволи да пусне снимки в мрежата, преди филмът да е излязъл на екран. Е, познайте дали се спазва!

Бил съм на продукции, в които се правеха няколко дубъла само защото един недобросъвестен колега беше решил, че камерата, видиш ли, от Щатите е дошла ама точно него да снима и непрекъснато вървеше пред нея, а понеже не знаеше английски, не разбираше забележките на асистент-режисьора, който, естествено, му казваше да се отстрани. Толкоз майтапи отнесе… ,,Ехоо, живо-здраво, поздравявам всичките роднини у кръчмата на Калипетрово и… свако, виждаш ли мъ? Вижте мъ бе, дорде не е станало късно! Свако, да не мъ забравиш при дележа на нивата, че ше се караме после!“ Накрая се наложи да нарушим ние гласовата дисциплина, но пък да му направим забележка на български.

Кетъринг. Ооо, много обсъждана тема! Ясно е, че когато човек работи някъде 10-12 ч., е нужно да хапне 3 пъти. Обикновено уважаващите се продукции осигуряват закуска, обяд и вечеря. Невинаги обаче хапването е с необходимото количество и качество – напр. за някои български продукции нерядко се дават по един сандвич с две филии и нещо си между тях за обед и някакво кафенце за закуска. Добрият кетъринг включва дебел сандвич и кафе за закуска, обяд с храна в кутии (напр. на филма The Angel, когато работих с агенция Талънт Партнърс, имаше пилешко, свинско и вегетарианско) и кроасан за вечеря.

Лятно време обикновено се осигурява вода на всеки час-час и половина. Водата трябва да е винаги достъпна и налична. Това е жизнена необходимост, не лукс! Все пак, носете си шишенца за всеки случай. За съжаление, не може да се каже какъв ще е кетърингът, но ако е добър, обикновено в обявите пише: ,,осигурени  са…“

Обикновено екипът на филма и статистите се хранят на различни места и рядко едните могат да ядат с другите. Да ядеш с екипа е велика привилегия, до която  се твърде трудно стига, а направиш ли го, има какво да разказваш на внуците си! ,,Аз ядох с екипа…“ (Два пъти съм ял с екипа – но пък в единия случай и продукцията ми беше бая задължена, защото без моя реквизит от ретро техника не можеха да си направят рекламата на Теленор. Беше интересно тогава, дори имах две реплики в близък план; а рекламата се излъчваше през февруари-март 2015 г.) Трябва да отбележим обаче, че често от същия павилион/каравана с кетъринга за екипа се продават храна и напитки и всеки може да си купи. Примерно кенче кока-кола е 1 лв.

Ако става дума за събитие, свързано с представяне на храна или напитка, обикновено няма проблем човек да опита, дори няколко пъти – или не правят проблем, или не се е случвало да видят.

Неприятното обаче често пъти са условията – няма маси и статистите ядат седнали на пейки или прави, понякога в мокро. Това е работа на агенцията – да изиска някакво помещение или поне масички и скамейки. Но при несериозните/некоректните агенции често не се прави, защото нито ги интересува, нито искат да се карат с бизнес партньорите си от продукцията.

Как да се запише човек? Съществуват няколко кастинг агенции, които пускат обяви в три ФБ групи. Най-голямата е Талънт Партнърс, работеща с най-големите холивудски продукции, които се снимат у нас. Другите известни са Ню Актърс Студио, Кокопели-Мана (на Веселина Георгиева), Крю Кастинг (на Силвия Васева), Куул Уъркс, Артист Студио (на Иван Колев-Златния) и Дивля (на Илка Вълчева). Първите пет досега винаги са били с мен коректни и точни не един път и във всяко едно отношение, значи ги пишем в зелено и препоръчвам за бъдеща работа. С последните две не съм работил и не мога да споделя впечатления.

Ню Бояна Филм също има кастинг департамент, чрез който викат понякога статисти. Те обаче са филмово студио и са нещо по-различно. Досега съм работил два пъти с тях и всичко мина също по учебник.

Куул Уъркс като че ли имат най-много ,,екстри“. За съжаление, малко са ангажиментите при тази агенция. Но при реклами например стриктно следят дали влизаш повече в кадър и ако е така, хонорарът е по-висок. Това би трябвало да е с всички агенции, но някои го пропускат. А това не е в интерес на айбана, разбира се. Тъй като често пъти, ако си снимал за дадена марка, от конкурентен продукт няма да те вземат. Тоест ако се виждаш в дадена реклама на бира, и си взел хонорар няколко десетки лв, то ако от друга марка решат, че се вписваш във визията, може да изпуснеш ангажимент за няколкостотин. Освен това, в случай че сте специален персонаж в реклама чрез Куул Уъркс, има клаузи, че ако тя се излъчва повече от определено време, получавате допълнителен процент.

Има и други агенции, разбира се, обаче трябва да се внимава! Понякога се пускат обяви за кастинги, в които се изисква кандидатът да плати получаването на някакви документи по Еконт, които да попълни и така да се картотекира в агенцията, пък те щели да му уредят място в най-новия български сериал. Това са глупости. Кастингът е все едно интервю за работа – на него никой не Ви иска пари да участвате, нали? Най-често в групите бързо се разбира кое е измама и кое не, но все пак – ако някой поиска пари за кастинг – в никакъв случай не се връзвайте.

Случва се, особено ако е българска продукция, и то късометражка, да не се ползват услугите на агенция, а да се пуска направо обява и тогава комуникирате директно с хората от продукцията.

Самият процес на кандидатстване е лесен. Правите си няколко ясни снимки (цял ръст, профил, анфас, полуанфас… дори не е нужно да е при професионален фотограф – важното е снимките просто да са качествени – ясни, детайлни, при добро осветление, да Ви показват отчетливо) и сетне влизате в групите. Когато някой пусне обява и си я харесате, пращате на агенцията снимките и исканите данни (обикновено се искат телефон, три имена, ЕГН за договора, по-рядко номера на дрехи, за да ти подготвят облекло… такива работи). Тези данни се пращат на посочена е-поща и не са публични в групите. Ако обявата не съдържа достатъчно информация (напр. какво е заплащането, колко ч. е снимачният ден или други такива неща), им пиште или на е-пощата, във ФБ или им звъннете на координатите, които са дадени по-долу.

Понякога на самия кастинг Ви питат за кои дати може да си свободен от няколко снимачни дни. Избирате си тази, която Ви е ОК.

Понякога се организират и кастинги на живо, които също се обявяват във ФБ страницата на съответната агенция и/или в групите по-долу. Обикновено такъв кастинг протича по следния начин. Желаещите се събират на място в кастинг агенцията или на някоя популярна точка в Центъра (напр. пред театър София в парка Заимов), попълват данните на листче и биват снимани. Това е процедура за между 30 мин. и 1,5 часа и се провежда в светлата част на денонощието.

Групите са:

https://www.facebook.com/groups/828756047134871/?ref=ts&fref=ts

https://www.facebook.com/groups/198145523546884/?ref=ts&fref=ts

https://www.facebook.com/groups/300993046579115/?fref=ts

Някои доказано коректни (и предпочитани от мен) кастинг агенции:

https://www.facebook.com/TALENT-PARTNERS-CASTING-90579772873/?ref=ts&fref=ts – 0884 006 491; 0887 568 177

https://www.facebook.com/castingcoolworks/

https://www.facebook.com/New-Actors-Studio-Talent-Agency-125219867553978/?fref=ts – 0884 989 099

https://www.facebook.com/KokopelliManaCasting/?fref=ts – 0888 542 288

https://www.facebook.com/NuBoyanaFilmStudios/?fref=ts – 0884 198 280

https://www.facebook.com/Crew-Casting-1385911231716021/?fref=ts – 0878 991 905

Облекло. Понякога се налага участниците в продукции да изпълняват задълженията си, облечени по специфичен начин (римски тоги, различни средновековни дрехи, ретро (,,винтидж“) мода от различни епохи и т.н.). Когато става дума за нещо по-обикновено (напр. сандали), при уговарянето на сборния пункт и време се казва и ,,носете си сандали“ или ,,облекло спортно-елегантно/ежедневно/бизнес“ напр. Ако обаче става дума за по-редки неща, те се осигуряват от гардероб на място. В случай че е необходима предварителна костюмна проба, тя се провежда предварително и се заплаща отделно от самия игрови ангажимент.

Трябва да отбележим, че понякога се налага да се работи в специфични условия. Например, ако действието на филма се развива през зимата, но снимките са през лятото, се налага участниците да стоят облечени в якета, шалове и зимни обувки например. Това не е твърде приятно, но е част от актьорската игра. Правят го и най-големите актьори.

Заплащане. То варира от 20 до 80 лв за статист и от  100 лв до 200 – 250 лв за специален статист. Ако сте стенд-ин (заместник на актьора/актрисата в моментите на нагласяне на камерите, осветлението и т.н.), може да получите и малко повече, но за тази цел трябва да имате много голяма прилика с актьора/актрисата.

В чуждестранните продукции като цяло заплащането е по-добро. Българските филмови производители като цяло разполагат с по-малко пари, ако става дума за независима продукция, но често пъти се спекулира с това. Всяка година Националният филмов център (НФЦ) дава за български филми над 10 милиона лева. Отделно от държавата отиват пари за кино от други фондове и програми. Да не говорим, че идват и частни пари и средства от чуждестранни продуценти при копродукции. Тъй че да се говори за по-нисък хонорар за статиста/специалния статист, защото продукцията е  български филм, докато често се източват държавни средства, е… хм, откровена наглост.

Добрата продукция и високият бюджет правят нещата по-блажни. Освен по-висок хонорар, високият бюджет на продукцията често рефлектира и на качеството на храната на кетъринга. Тоест имате нормален обяд, а не просто един сух сандвич за целия ден, както се случва с много от българските продукции. Такива продукции обаче също не гарантират непременно и във всяко едно отношение отлични условия. Например заради спецификата на филма – кал, сняг, лоши атмосферни условия…

Има и много чужди продукции с малко пари. В България идват да снимат дори от Индия, Сирия и Ливан, защото е евтино. Но общият случай е среднобюджетна продукция от Щатите. А може бюджетът на филма да си е добър, но от прекалено желание за печалба на самите агенции хонорарът да е нисък – защото знаят, че ще си намерят хора, тъй като по-горе написахме, че част от колегите разчитат само на подобни нередовни ангажименти. Тук си проличават некоректните агенции – те се възползват от горепосочения факт и дават по-ниско възнаграждение.

Поначало в точка ,,заплащане“ обаче има редица тънкости. 30 лв за 3 ч. ангажимент и 40 лв за 4 звучат добре, нооо има възможност това да бъде хонорарът и за цял ден. Не е ОК, нали? Това е така именно защото понякога хората са нужни ,,през сцена“, а в един ден  се снимат няколко такива. А понякога е така просто защото агенцията е решила да плати толкова. В такива случаи човек сам си решава дали да си пожертва цял ден за 35 лв. Аз съм го правил само когато реша, че еди-кой си ден така и така ми е напълно свободен, или просто когато много се затъжа за някои хора, снимачния ден и ,,магията на киното“.

Примерно една от предпочитаните ми агенции Талънт Партнърс няскоро правеше кастинг за статисти за филм със заплащане 45 лв за дневни снимки, а ако са нощни, стигат до около 60. За обикновени статисти това е дори над най-често срещаното заплащане, а за да бъде повече, човек трябва или да се снима само специален статист, или да чака по-високоплатени обяви, или да се записва на снимачен ден с по-малко часове – напр. някои от дните на ,,Откраднат живот“ бяха за по 2-3-4 часа. Обикновено се подписват граждански договор, декларация за отказ от предявяване на бъдещи претенции за авторски права и понякога декларация за поверителност. Хонорарите се изплащат или в брой в края на работния ден, или по банков път по-късно, като за тази цел участникът предоставя банкова сметка.

Трябва да отбележим, че обяви всякакви, но във всяко нещо си има граници. Без съмнение изключително арогантно беше отношението на новия български филм ,,Дяволското гърло“, чийто екип пусна обява за снимки в Смолян БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ на участниците. Тогава тази обява породи бурни реакции, но хора се намериха! Логично е разумният човек да подмине подобни обяви, но съществуват хора, за които киното има някакъв неземен ореол и се решават и без пари да се снимат… не го разбирам това.

Бонус инфо, но несвързано с киното: В групите за статисти често се пускат обяви за раздавачи на флаери или промоутъри. Например разясняващи предимствата на нов модел технологична джаджа по време на някое събитие. Също така понякога се търси и платена публика за телевизионни предавания – така наречените „пляскачи”. Обикновено заплащането им е доста ниско, а часовете на ангажимента се случва да са над 12. Ако обикновеният статист стои ниско в йерархията на една продукция, то за „пляскачите” дори сред самите статисти няма много добро мнение.

Ето, за има-няма някакви 8 страници анализирахме подробно всичко, което е нужно да се знае, за да се докосне човек до снимачен процес, да се запозна с различни типажи и дори да изкара пари от това. Обърнахме особено внимание на всички теми и не оставихме нищо недоразнищено. Самият аз не харесвам въпроси към себе си, свързани с личните ми финанси (това е частно пространство) и игнорирам такива, НО в случая беше важно да дадем цялата нужна информация по ВСИЧКИ подтеми, от игла до конец.

Та после да няма ,,това предложение добре ли е като идея?“ :)

Досега в Сандъците – Sandacite май само машина за прибиране на зеленчуци не сме Ви показвали!

Както и другите образци техника, с които постоянно Ви бомбардираме, и зеленчукоприбирачката е 100 % българска. Тя е предназначена за извозване на зеленчуци и плодове в амбалаж или насипно състояние до края на блока.

Окачва се на самоходно шаси (напр. СШ-22, за което Вече сме Ви разказвали, но също и ДСШ-14, ДВСШ-16).

Техническа характеристика на машината са следните:

Конструктивно машината за прибиране на зеленчуци ПНЗ-8,5 представлява платформа, която се състои от средна част (четиринога), две крила и задна площадка. Средната част представлява заварена винкелова кон­струкция във формата на четиринога, която се захваща с четири болта към рамата на шасито. На горната й част е заварена планка, на която са захванати шест въжета за поддържане на крилата в хоризонтално положе­ние. В предната част на четириногата е монтирана лебедка и направляваща ролка за сгъване на платформата в транспортно положение.

Крилата са две. Всяко крило се състои от две части, които по средата се свързват шарнирно. Те се сгъват към трактора с помощта на телени въжета. В задната си част крилата са подсилени с обтяжки, а в предната част е монтирана предпазна мрежа.

Задната площадка е закрепена на две конзоли, които са захванати с болтове към задния мост на шасито.

При прибиране на зеленчуци с платформа технологическият процес в зависимост от културата, която се прибира, и количеството на готовата за прибиране продукция може да се осъществи по два начина.

Първи начин – в началото на блока звеното от берачи нато­варва платформата с амбалажа (кафези, касетки или щайги). При дви­жение на платформата по полето берачите я следват, като всеки обира плодовете от своя ред и ги поставя в кофа, престилка или кошница и пе­риодично ги изсипва в амбалажа на платформата. След напълване на пър­вия ред амбалаж работникът, обслужващ платформата, го заменя с празен.

В края на блока или на междинните пътища звеното разтоварва плат­формата. По същия начин се извършва работата при следващите преходи. При изоставане на берачите трактористът периодично спира агрегата и изчаква работниците да го настигнат.

Втори начин – берачите предварително обират плодовете, след което платформата минава и набраната продукция се натоварва и се изнася.

Прибирането на зеленчуковите култури е свързано със спирания, по­ради което скоростта на предвижването е малка. Тя зависи от вида на кул­турата и начина на брането. При бране на пипер и домати скоростта е по-малка, отколкото при бране на зеле, тъй като се берат повече и по-дребни плодове от различни страни на растението.

Поначало всички земеделски машини, разработвани в България в периода до 1990 г., са преминавали теренни изпитания в прототип, преди да бъдат допуснати до масово производство. Когато тези изпитания преминат, забелязаното в тях се описва в ,,Бюлетини за научно-производствена информация“, издавани от Машинно-тракторните станции (МТС), каквито е имало в Пловдив и Русе напр., и от Академията на селскостопанските науки.

Та от лабораторно-полското изпитване, проведено в началото на 1960-те години с нашата зеленчукоприбирачка, е установено, че платформата ПНЗ-8,5, агрегатирана с ДВСШ-16, може да работи безпрепятствено при прибиране на домати, отглеждани на телена конструкция с височина 45 см (обща височина с растенията до 55 см). Агрегатирана със СШ-22, тя може да работи при телена конструкция, висока 55 см (обща височина с расте­нията 63—65 см).

Повредите, които нанася платформата върху културните растения, са незначителни и нямат практическо значение.

Платформата ПНЗ-8,5 е разчетена за 1500 кг товар. Проведените изпитания на терен са показали, че тя издържа товар до 2000 кг. Трябва да отбележим обаче, че съществува несъответствие между товароносимостта на платформата и конструктивната товароносимост на шасито (1000 кг). Опитите и наблюденията показват, че моментите, които създава товарът, не действат разрушително, тъй като скоростта на дви­жение е ниска и динамическите натоварвания са незначителни.

Времето, разходвано за завои, е малко. За безпрепятствена работа на агрегата е необходим обръщателен пояс, не по-тесен от 10 м, което много рядко може да се осигури при сегашното състояние на зеленчу­ковите градини.

Коефициентът за технологическа надеждност е единица, тъй като се работи без листозащитници и няма случаи на задръствания. 

Независимо от всички дитирамби, които изписахме досега обаче, нека кажем, че разгледаната от нас зеленчукоприбирачка не може да разреши цялостно проблема за прибира­нето на зеленчуковите култури, но пък увеличава производителността на труда около 1,5 пъти и облекчава труда на берачите. Затова съвсем заслужено ПНЗ-8,5 е одобрена от МИС и е пусната в серийно произ­водство в началото на 1960-те години.

А ето и подробен преглед на прословутото самоходно шаси СШ-22:

Знаете ли всичко за старите кооперации? Проверете в Сандъците – Sandacite!

Наскоро Ви предложихме статията ,,Старите кооперации и зашо ги обичаме“. В нея се опитахме да изградим една свръхкратка, но все пак последователна, стройна и съдържателна история на кооперативното жилищно строителство в България до 1945 г. Тази статия е една от най-най-любимите ни, но там е работата, че това съвсем не е малка тема и от нашите градски наблюдения някакси естествено се натрупа материал за още една статия на същата тема. Идеята ни беше тя да обърне внимание на някои скрити особености на този вид сгради. Специфики, за които повечето хора едва ли се замислят, колкото и пъти да преминават покрай близо стогодишните здания.

Ето ги и нашите градски археологически открития:

1. Автоматизирано изхвърляне на боклука посредством вграден боклуоотвод

Замисляли ли сте се, че част от тези сгради имат изградена система за изхвърляне на битовите отпадъци направо от етажите? Изграждането на такива инсталации започва от втората половина на 30-те години и продължава десетилетия след това, защото се среща и в няколко номенклатури от едропанелното строителство. В случая сме избрали една наглед обикновена сграда от втората половина на 50-те години, намираща се на ул. Граф Игнатиев.

Отдолу вече боклукчиите влизат и го събират от една шахта. На някои места тези шахти имат коридорна връзка с мазето. В доста сгради от периода до 1945 г. съществуват малки външни врати откъм фасадата пред тротоара, направени, за да имат достъп служителите на общинската служба за почистване и да изнасят боклука. Такива метални вратички можете да видите на ул. Уилям Гладстон близо до бул. Хр. Ботев, на ул. Св. Иван Рилски (частта между булевардите М. Скобелев и Ботев) и на други места.

Според множество свидетелства на хора обаче, от един момент нататък тази система почти не се е използвала и отворите към шахтовата тръба са били запечатани почти навсякъде. Тези на снимките също са ,,капнати“, за да не могат да се отварят. Вероятно не е могло да се осигури редовно извозване на боклука или пък са били инсталирани метални кофи, в които да се изхвърля сметта, и така вграденият боклукоотвод се е обезсмислил. Тези кофи са се държали в самия имот. На нас втората хипотеза ни се струва по-вероятна, още повече, че  за това има и свидетелства на очевидци.

2. Двуетажните тавани

Кооперациите са строени или на мястото на бивши къщи, или направо върху празни парцели. Когато парцелът, на който строят, е тесен отвсякъде и почти квадратен, а кандидат-собствениците – много, апартаментите също са много (6 етажа, 4 апа на етаж). Така кооперацията се получава тясна и висока като кула. Тези сгради почти задължително включват по две складови помещения към апартамент – мазе и таван (изключение правят само жилищни тавански помещения, които не могат да имат таван към себе си, тъй като те самите са такъв).

Колкото повече са апартаментите, толкова повече са и таваните. Горе е тясно, няма място, площта на един таван става безсмислено малка, а сградата е тясна и им липсва планарно пространство хем да ги нагъчкат всичките, хем да станат с по-човешки размери. И някъде 38-а, 39-а г. архитектите измислят да направят втори тавански етаж! Обикновено над последния жилищен етаж има плоча, над нея са таванските помещения и вече някъде в някое ъгълче има малка стълбичка към гредореден втори тавански етаж, където вече набутват останалите кутишки (снимката вляво, ясно се виждат двата реда тавански капандури)

Този номер са го прилагали и по-късно – примерно 1955 г., справка ето тази сграда:

3. Плочи без колони

В края на второто десетилетия на ХХ век в България започват да се разпространява стоманобетонът като строителен материал. Той замества дотогавашния гредоред, като първите елементи на сградата, към които започва да се прилага, са междуетажните плочи и балконите. Само че, тъй като все пак това е началният период на развитието на технологията у нас, се стига до един любопитен момент – сгради със смесен градеж. Класическата стоманобетонна сграда се състои от СТБ плочи, греди, колони и противоземетръсни пояси и шайби. Е, не! Преходинте здания съчетават дотогавашните строителни методи с новите и затова при изливане плочите лягат върху вече изградените носещи стени от дебели плътни тухли. В сградите само едно поколение по-назад тези стени са носели гредоредените етажи.

През втората половина на 20-те години в сградите се въвежда стоманобетонен скелет. Той става задължителен за всички стоманобетонни постройки от 4 май 1927 г., когато е обнародван първият ,,Правилник за железобетонните строежи в Царство България“.Допълнителна мотивираща роля има и изучаването на пораженията от злощастното Чирпанско земетресение (1928).

На показаната по-долу сграда съвсем ясно може да се различи кое какво е. Външните стени с малките тухлички на дупки са неносещи, преградни, а встрани (подчертани на втората снимка вдясно) можете да видите носещи стени от дебели плътни тухли. Тези стени са важен елемент за стабилитета на цялата конструкция и затова никак, ама никак не е желателна намесата в тяхната цялост. Казваме го за мераклиите собственици на бъдещи партерни търговски площи, които планират тяхното разширяване чрез бутане на стени. Това може да доведе до изключително губителни последици… изключително губителни!

4. Защо стълбите са толкова високи?

Често пъти чуваме хора да се оплакват, че ,,на тия едновремешните сгради в Центъра са им много високи стълбите!“ На тях обикновено се противопоставят по-късните тухлени сгради 60-те и 70-те години, при които стълбите са по-лесни за изкачване, с по-малка височина между две стъпала.

Никое твърдение не би могло да се нарече по-необосновано от това. На приложените към тази подточка снимки можете да видите и стръмни, и полегати стълби.

Стълбище на кооперация, строеж 1914 г.

Преди всичко, трябва да отбележим, че е възможно височината между стъпалата на шестдесетарските и седемдесетарските кооперации действително да се подчинява на стандартизации, даже сме сигурни, че това е така. Но това не означава, че и през 30-те г. например не са строени сгради с удобни, полегати, че и широки стълбища, дори напротив! Но го има и обратният случай… Всъщност от какво зависи това?

Да започнем отначало: вие сте група кандидат-собственици от 30-те г. напр. и се събирате, за да се включите в общ строеж на нова жилищна сграда, за който строеж сключвате договор със строителен предприемач. Според това колко хора сте архитектът от архитектурното бюро се наема да направи разчет и да разпредели на всяко семейство/човек по един от бъдещите апартаменти. В Царството действат различни строителни ограничения, от които в този случай Ви засягат тези за минималната височина на вертикалното сечение на апартаментите, за максимален брой етажи, за максимална височина на сградата. Имат значение, разбира се, и други променливи – като размера на строителното петно и броят съкооператори, защото според тяхното число се изготвя и бъдещият брой апартаменти. И ето как, съобразявайки се с всички тези фактори, архитектът ще реши уравнението, като в едни случаи ще направи апартаментите по-високи, а сградата ще е с по-малко етажи (при по-малко хора), а другата крайност ще са случаите с тавани на минимума (2,95 м) и нагъчкани по 4 апартаментчета на етаж. Както споменахме, размерите на парцела също влияят на стълбището – ако той е по-тесен, ясно, че няма да има накъде толкова стълбите да се удължават и тогава ще се мине с по-малки, но по-високи стъпала, и тесни общи площадки пред входните врати на жилищата. Все пак и стълбищата, и площадките заемат ценна планарна площ, който може да се използва за частните апартаментни помещения! Има го и случаят, в който чисто и просто са предпочетени по-малкото и по-високи стъпала, тъй като стълбището с по-малко стъпала е по-лесно за строителство.

Да обърнем внимание и на още един интересен случай. Понякога, особено в сградите с търговски площи по партера до средата на 30-те години (ония с дву- и трикрилите прозорци тип немски модерн с напречни греди и шпроси и релефната мазилка), първото стълбище е по-дълго и води по-нависоко в сравнение със следващите по по-горните етажи.

Това е така, тъй като в онези години са правели магазините долу с по-високи тавани от апартаментите и стълбището трябва да е високо, за да преодолее по-голямата височина. Оттам нататък броят стъпала става по-малък, тъй като таваните на апартаментите са по-ниски в сравнение с партера. Така височината на вертикалното сечение е по-малка и се преодолява с по-малко стъпала.

5. Защо портал във вестибюла?

Да бе, верно, защо точно портал? Толкова ли не са могли просто да турят една врата там, и това е?

Вестибюлът се налага да го има поради самата форма на строителния парцел. Ако той е бил тесен и късата му страна гледа към улицата, то и кооперацията ще е тясна отпред, а навътре дълбока, с калкани по 12-16 метра. Точно тази дълбочина на тракта налага разчленяване на полученото пространство на две-три по-малки помещения, като обаче всяко едно от тях трябва да има осветление. Когато вестибюлът остава по средата (при две) или отстрани (при едно) помещение, той самият няма прозорец (това е т.н. тъмен вестибюл). Тогава се налага да бъде светозахранен отнякъде и ето откъде изниква необходимостта от портал. Той представлява врата с 2, 3, или 4 крила, които са максимално остъклени, с често пъти матирани стъкла, за да се спазва все пак някаква отделеност на помещенията… които обаче така и така са си вече преходни. Ако крилата се отворят, се печелят пространство и представителност, но нека да отбележим, че дори и полуотворен е достатъчно аристократичен. За пълнота да добавим също така, че модата на четворните портали отминава около 1930-2 г., след което се срещат почти само трикрилни. Българското название на портала би трябвало да е ,,вратник“, макар че в специализираната архитектурна книжнина от периода е наричан ,,джамлък“. Нà, ето – това е ,,Ръководство по сградостроителство“ от Атанас Донков, 1938 година: :D

От втората половина на 60-те години обаче дори и остъклените врати на портала започват да изглеждат прекалено затъмняващи вестибюла, затова се преминава към портали само с рамка, без врати, а на някои места пък въобще му откачат вратите. Ако сега си купувате апартамент и Ви загложди силно любопитство порталът нативно безвратен ли е, или не, само погледнете рамката отстрани и паркета/дюшемето долу – ако на рамката има панти, а отдолу дупка за заклинване на шип, то най-вероятно вратите ги е имало някогаш, но са били махнати:

Та тези са, значи, петте най-забележителни (но скрити!) факта за старите кооперации, които пък нас ни глождеше да Ви разкажем. Може би в скоро време пак ще Ви предложим нещо подобно… стига да не сме Ви досадили, разбира се. :)

Система за лазерно рязане Искър 500

Да започнем отначало: какво е лазерът?

По-любознателните от Вас сигурно знаят, че терминът ЛАЗЕР е абревиатура, съставена от първите букви на думите във фразата „усилване на светлината чрез принудително излъчване“ на английски език (acronym LASER ==> Light Amplification Stimulated Emission Radiation).
Какво представлява лазерното рязане?
Лазерите за рязане са конструирани да съсредоточават голямо количество енергия в малко,
добре оформено петно. Типичният диаметър на това петно е от порядъка на стотици микрони. Топлинната енергия, създадена от лазера, стопява или изпарява материалите в тази малка зона, а чрез подаване в зоната на работен газ / кислород, азот, СО2 и др./ изпареният материал се издухва извън прореза.
Енергията на лъча се подава точно където е необходимо, с което се минимизира топлинното въздействие извън зоната на рязане.

Какви са предимствата и недостатъците на лазерното рязане?
Лазерното рязане е обикновено с по-висока скорост в сравнение с водоструйното при
еднакви материали и дебелини. Лазерното рязане предизвиква появяването на град по среза,
което може да бъде нежелателно при някои приложения.

Първото индустриално приложение на СО2 лазерите е било прорязването на
шперплатовите основи на щанците в опаковъчната индустрия. След своето най-ранно приложение през 1972 г., тази технология се е развила извънредно много и сега лазерите се използват с  голям икономически и технически успех за рязане на почти всички материали. Беглият  преглед на достъпната литература показва един огромен спектър от приложения от
пробиването на бебешките биберони до изрязването на суперсплавите в аерокосмическата
промишленост.

А това, на което ще спрем вниманието си днес, е , че в България също е имало предприятие, произвеждащ лазерна техника и лазерно оборудване. Това е Заводът за лазерно технологично оборудване ,,Игликa“ към ОЗ ,,Оптика и нови технологии“ в София, работил през 1980-те години.

Именно с едно от техника изделия ще се запознаем сега в Сандъците – Sandacite.

За нас е гордост да Ви представим Искър 500! :)

Както гордо е изписано с големи букви на оригиналното й техническо описание,

ИСКЪР 500 ВИ ОСИГУРЯВА НОВИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЯЗАНЕ НА ДЕТАЙЛИ ОТ МЕТАЛ, ДЪРВО И ПЛАСТМАСА СЪС СЛОЖНА КОНФИГУРАЦИЯ.

ТЯ  ВИ СПЕСТЯВА СРЕДСТВА С ПО-ВИСОКАТА СИ ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ И С ПО-НИСКИТЕ РАЗХО­ДИ СПРЯМО КОНВЕНЦИОНАЛНОТО ОБОРУДВАНЕ – ОСОБЕНО ПРИ СРЕДНОСЕРИЙНО, МАЛКОСЕРИЙ­НО, ЕДИНИЧНО И ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ПРОИЗВОДСТВО.

Ето най-важната информация за българската система за лазерно рязане:

• ЛТС Искър 500 реже метални листа от стомана с дебелина до 6 мм, а също плоскости от дърво, пластмаса, кожа и други материали.

• ЛТС Искър 500 е комплектована с нов за времето си тип СО2 лазер –  бързопроточен с надлъжен разряд, прите­жаващ редица предимства пред досега използваните напречни, бавно проточни СО2 лазери.
• ЛТС Искър 500 се е предлагала без или със САD/САМ ’’Прометей” (компютърна система за автоматизирана под­готовка на програми за лазерно рязане). Без САD/САМ ’’Прометей” цената на целия комплект е с около 25 % по-ниска, но спомнете си поговорката: ”Не съм достатъчно богат, за да купувам евтино”.
• ЛТС Искър 500, натоварена при двусменен режим на работа, възвръща вложените капиталовло­жения за срок година — година и половина.
• А завод Иглика е предлагал на клиентите шефмонтаж, обучение на кадри, следгаранционно сервизно обслужване и резер­вни части за 2- до 5-годишен период на експлоатация, които са предмет на допълнителни договори.

А кои са най-важните характеристики на Искър 500?

• автоматичен, пневматичен захват на листовия материал – стандартен лист 1 х 2 м (с едно препозициониране) или по-малък.
• работен ход на масата по ос X и по ос У — 1000 мм
• дебелина на обработвания материал:

за стомана до 6 мм

за дърво и пластмаса до 10 мм

• скорост на позициониране – 8 м/мин
• скорост на рязане – до 4 м/мин
• ширина на среза – от 0,2 до 0,5 мм
• грапавост на обработената повърхност – </= Ra 100
• врзме на готовност на ЛТС ’’Искър 500” за работа – 15 мин.
• ЛТС Искър 500 извършва автоматичен разкроя на листовия материал по предварително зададена програма
• подборът на технологичните параметри мощност, скорост на рязане, времезадръжка за пробиване, режещ газ и вода е в зависимост от дебелината и вида на обработвания материал.

Както и много други разработени през 80-те години в България технологични системи за производството, и Искър 500  се свързва и управлява чрез компютър. Важната за програмиста информация е следната:

Ако ЛТС  е свързана със система за цифрово програмно управление на металорежещи машини ЗИТ 500М:

•  тип на кода EIA/ISO (автоматично разпознаван)
• програмируем инкремент     — 0,01/0,001
• едновременно управлявани оси            – 2
•  линейна и кръгова интерполация
• САD/САМ система ’’Прометей”
• използван език СМАРТ — версия на езика APT
• библиотечен процесор
• геометричен процесор
• драйвер за плотер „ВМС ВС 281”, ’’Микроника 297” или аналози
• постпроцесор ESSI

модул за сортиране на детайлите по технологични признаци

модул за оптимизация на разкроечния план

модул за нормиранe на материалните и трудови разходи

• професионален 16-битов компютър
• матрично печатащо устройство (или простичко казано – принтер)
• плотер формат А3

Какви са разходите на газове?

С02  – 0,008 м3/h (куб. метра/час)         чистота 99,5 %

N2      — 0,04 м3/h    чистота 99,6%

Не   — 0,1 M3/h         чистота 99,6%

режещ газ (обикновено О2)  – 2 m3/h

сгъстен въздух – 1 m3/h   от 3 до 5 атм.

Необходим ви е задел от оборотни бутилки за съответните газове.

И останалите технически характеристики:

Консумирана мощност                                                                                  13 kVA

Захранващо напрежение                                                                               3 х 380 V; 50 Нz

Охлаждаща вода                                                                                             1,5 m3/h

Температура на охлаждащата вода                                                          – 14°С ± 3°С

Размери и тегло на отделните блокове:

• координатна маса – 2660 х 2660 х 895 мм, 700 кг
• захранваш блок — 1175 х 750 х 1505 мм, 350 кг
• носеща рама с С02 лазерен източник — 2800 х 1200 х 1960 мм, 950 kг
• система за ЦПУ — 770 х 370 х 1270 мм, 180 кг
• припасващ блок — 790 х 350 х 1270 мм, 250 кг

И накрая, нека отбележим, че системата за лазерно рязане Искър 500 се е доставяла с комплект запасни части, а заводът е осигурявал 12-месечна гаранция поддръжка и по-нататьшно гаранционно поддържане.