Категория: Други

Жилищното строителство в София през 1960-те

Това изследване ще Ви запознае с хронологията на застрояването на столицата в първите години след Втората световна война, както и с различните видове жилищни сгради, използвани при него, и различните проблеми при тяхното архитектурно проектиране. Надяваме се, чуе ще Ви бъде полезно. Приятно четене! :)

,,През първите години след 9 септември 1944 г. насоките в жилищното строителство се опреде­лят от нуждата да се възстановят разрушените от бомбардировките жилища и да се заличат следите от войната. Това обстоятелство наложи в първоначалния период строителството да се разпръсне из целия град. През втория период в основни линии то се насочи към оформява­нето на централните булеварди, но и тогава за­пази разпръснатия си характер. Бавно назряваше мисълта за концентриране на строител­ството в съществуващите жилищни райони. Първата стъпка в това отношение беше напра­вена в Димитровски район въз основа на цяло­стни градоустройствени планировки, които тряб­ваше да бъдат реализирани по пътя на основната реконструкция на група жилищни квартали. Доброто желание обаче да се сани- рат напълно амортизирани благоустроени жи­лищни квартали, като се заменят с жилищни комплекси от съвременен вид, се сблъска със суровата действителност — оказа се, че в набе­лязаните места плътността на населението е почти толкова голяма, колкото е проектната плътност. Въпреки наличността на цялостни проекти това обстоятелство наложи реконструк­цията да се ограничи върху отделни пунктове, които даваха възможност новото строителство да се извърши при сравнително благоприятен демографски ефект.

Но и тази насока на жилищното строител­ство не беше окончателното и най-правилното решение на въпроса. Затова тя постепенно тряб­ваше да отстъпи място на друга идея — но­вото строителство да се насочи към незастроени и слабо застроени терени. Тази идея обаче не можа да се наложи бързо, тъй като беше силно атакувана от нейните противници, които поддържаха обратната теза — въпреки всичките трудности да се провежда цялостна реконструк­ция на жилищните квартали с амортизирана плътна застройка. Това становище беше под­крепено и с доводи от идеологичен характер — че ние сме длъжни да осъществяваме новото жилищно строителство именно в тази насока, тъй като само по този начин може да се извър­ши социалистическа реконструкция. Споровете продължиха до 1956 г., когато въпреки голямото противодействие се възприе проектът за изграждането на комплекса „Девети септември“, след това на „Западен парк“, а по-късно и на комплексите „Владимир Заимов“, „Ленин“ и др. (фиг. 1, 2, 3, 4, 5 и 6). С това беше пос­тавено началото на един нов етап в насоката на жилищното строителство не само в София, но и в цялата страна. Още при първите опити проектите на градоустройствените решения бяха изградени на принципа на микрорайона. По този начин се осъществи комплексното проектиране на жилищни части на града и тяхното цялост­но обслужване, без да се допуска транзит­ното градско движение да ги пресича.

С утвърждаването на новата насока в жи­лищното строителство в София изграждането на градовете у нас се издига на нов, по-висок уровен, който съществено се различава от прак­тиката до този момент — да се изграждат пе- риферично жилищни квартали, и то само с жи­лищни сгради. По този начин коренно се про­мени видът на пространствата между отдел­ните жилищни сгради. Старите неосветени и непроветрени жилищни квартали бяха заменени с озеленени дворове, които създадоха нова, хи­гиенична и красива жилищна среда за обита­телите (фиг. 7).

Новата насока осигурява на обитателите бла­гоустроени жилищни комплекси, обслужвани от детски учреждения, училища, детски площадки и пр. непосредствено до тяхното жилище, без да пресичат транспортните артерии.

През този етап на жилищното строителство проблемът за съвременното жилище придоби съвършено нов характер. Той не засегна само отделните жилищни сгради, тъй като качест­вата на жилището до голяма степен зависят от начина на организирането на жилищния квар­тал, от разположението на сградите една спря­мо друга, от наличността на добре осветен и озеленен двор, където децата намират своята площадка за игра, а възрастните — място за почивка, и т. н. Още в първите комплекси „Де­вети септември“ и „Западен парк“ тази идея намери своето решение, а по-късно тя беше развита в комплексите „Владимир Заимов“, „Ле­нин“ и др. (фиг. 8).

През следващите години строителството об­хвана и слабо застроените жилищни части, с които се започна тяхното реконструиране. По този начин се изградиха комплексите „Изток“, Хиподрома“, „Иван Вазов“, „Лозенец“ и др., а сега се подготвят проекти за нови комплек­си върху незастроени или слабо застроени жилищни райони (фиг. 11 и 12). Паралелно с това обаче по градоустройствени съображения продължава, макар и в много по-малък обем, изграждането на отделни сгради (фиг. 9 и 10). Тук заслужава да се спрем на проблемата за частичната реконструкция, тъй като тя чака своето решение не само в София, но и в оста­налите градове. Тази проблема възниква пора­ди обстоятелството, че частичната реконструк­ция се извършва в жилищни райони с голяма гъстота и плътност. След като се установи, че при този вид реконструкция се получава мини­мален, а не оптимален демографски ефект, се появи въпросът за нейната целесъобразност, особено при днешните жилищни условия. В стре­межа да се извърши новото жилищно строи­телство при минимална загуба на съществува­щия жилищен фонд независимо от неговата годност парцелът на новата сграда се ограни­чава в тесни рамки — около самата нея. По този начин новите обитатели не могат да полу­чат необходимата свободна площ непосредстве­но до сградата, а и съществуващите околни сгради загубват простора около себе си, както и правилното ослънчаване, като често пъти не може да се говори въобще за някакво ослън­чаване, понеже се счита, че това е временно положение. На въпроса, колко време ще про­дължи това съседство, което не само че не облекчава, но и влошава санитарно-хигиенното състояние на досегашните обитатели, никой не може да отговори. Същевременно този вид ре­конструкция е съпроводена с толкова големи загуби на съществуващ жилищен фонд, че с основание възниква въпросът за целесъобраз­ността на такова строителство. Затова поради причини от икономически, демографски и архитектурно-градостройствен характер, реконструк­цията на съществуващите жилищни райони, осо­бено ако са гъсто застроени, не е целесъоб­разна за този етап, когато жилищната нужда е така остра. Обратно — в слабо застроените терени, особено в тези, които са благоустроени, е правилно да се провежда реконструкция на застрояването. При това опитът с комплекса „Красно село“ показва, че и при тези условия е напълно възможно реконструкцията да се провежда по принципа на микрорайона. По то­зи начин ще се създаде нова, организирана околна среда на жилищата независимо от това, при какви условия се провежда изграждането на жилищната част — на свободен или на сла­бо застроен терен. Трябва да се отбележи, че въпреки правилността на идеята, че новите жи­лищни застроявания трябва да се изграждат на основата на микрорайона, в някои от послед­ните градоустройствени планове, като напри­мер на комплекса „Иван Вазов“, не е възприет този принцип.

Новият етап, на който се намира жилищно­то строителство в София, налага вниманието на проектанта да обхване още по големи гра­доустройствени единици. Ако в миналото беше оправдано жилищните микрорайони и райони да се разрешават сами за себе си поради липса на генерален план на града, в настоящия мо­мент това не е допустимо. Необходимо е но­вите жилищни микрорайони и райони да наме­рят своето място като единица в цялостния градски организъм, с което значително ще се повиши градоустройственият ефект на новите застроявания в сравнение с тези, които вече са реализирани, тъй като по този начин ще се осъществят композиционни идеи от градски мащаб. Така новите градски части ще бъдат изградени върху основата на единна компози­ционна идея, а отделните елементи в тях — жилищна част, търговски център, спортни пло­щадки, озеленяване и пр., ще бъдат разрешени като елементи от цялостния план на града, още повече ще се увеличи качеството на новото жилищно застрояване и ще се повдигне жилищ­ният уровен.

Промените, които настъпиха в градоустрой­ствените планове и бяха реализирани в отделни жилищни групи, микрорайони и райони, се от­разиха не само върху характера и съдържание­то на отделната жилищна сграда, но и на са­мото жилище. Съдържанието на жилището естествено се намира в тясна връзка с обществе­ните условия, при които то се изгражда. Раз­витието на съвременното жилище у нас се намира под влиянието на редица фактори, някои от които са все по-голямото участие на жена­та в производството, тенденцията за намаляване на работното време, значителното увеличаване на броя на жилищните сгради, които получават отопление по централен път, и т. н.

Под влиянието на тези фактори схващанията на гражданите за жилището претърпяха големи промени и редица навици от миналото посте­пенно се заменят с нови, по-прогресивни, в съот­ветствие с променените обществени условия. Затова разглеждането на съдържанието на съв­ременното жилище трябва да се извършва само като се имат пред вид тези промени, за да мо­же да се направи правилна оценка на техните качества.

Участието на жената в производството нала­га жилището да се организира по такъв начин, че да позволява неговото лес­но поддържане, а връзката между помещенията да я улеснява при извършването на домакинските процеси. Това налага да се търси все по-голяма връзка на днев­ната с кухнята, което е осъ­ществимо по няколко различ­ни начина. Тази връзка поз­волява жената да не се от­късва от цялостния живот на семейството, когато из­пълнява своите задължения, и да се намира по-близо до останалите членове, като съ­щевременно има възможност и да наблюдава малките де­ца. От друга страна, тази връзка позволява семейството да се храни в дневната, къта за хранене към нея или тра­пезарията. Това отговаря на съвременните схващания за начина на живеене и пови­шава жилищната култура на гражданите. Но ако тази връзка не е непосредствена, храненето в кухнята е неиз­бежно поради трудностите, които се създават за серви­ране на храната.

Освен това голямата зае­тост на жената налага поме­щенията да бъдат правилно, а не излишно оразмерени, за да се съкрати времето за изпълнение на домакинската работа и поддържане на необ­ходимата хигиена. По същи­те съображения и връзките между отделните помещения трябва да бъдат грижливо проучени.

Тенденцията за съкраща­ване на работното време на трудещите не се намира в противоречие с казаното по- горе. Ясно е съвсем, че при все по-голямото осъществя­ване на тази тенденция ще се увеличава значението на дневната, където се събира цялото семейство. Едновре­менно с това вероятно роди­телската спалня ще получи и допълнителна функция — да служи и за работно място, тъй като дневната не може през всички часове да поз­воли занимания от индиви­дуален характер. Така пред­лаганото разпределение на жилището ще улесни живота на жената, а в същото време ще създаде условия за промяна­та на някои обичаи, които са придобити при условия, коренно различни от тези. Едновремен­ното използуване на кухнята като дневна, като помещение за хранене, а нерядко и за спане постепенно ще се намалява. За това съдействува не само общо повишената култура, но и реално създадените възможности за отоплява­не на цялото жилище и неговата правилна ор­ганизация, която ще се отрази върху планова­та му схема.

Развитието на плановата схема на жилището през последните 10—15 години премина през няколко етапа. Традицията в миналото — вести­бюлът да бъде център на композицията, се обу­славяше главно от избора на дълбокия тракт за застрояване поради спекулативни съображе­ния. След войната за известно време намери приложение така наречената коридорна система на плановото решение. Тя е напълно чужда за нашия начин на живот и не е свързана с на­шите архитектурни традиции. Поради това в скоро време отстъпи място на предишната пла­нова схема, намерила израз в жилищните сгра­ди, изградени по булевардите в централната част на града.

По-късно проучванията на Софпроект потвър­диха явните предимства на плановата схема, в която дневната представлява център на компо­зицията. Тази планова схема води своето нача­ло от българската възрожденска къща и беше прилагана от много наши архитекти при жилищ­ното кооперативно строителство още преди 1939—1943 г. успешно и с тенденция за правил­но развитие.

През 1956 г. тези проучвания намериха израз в изграждането на комплекса „Девети септем­ври“ и в проектите на комплекса „Западен парк“ комплекса „Владимир Заимов“ и комплекса „Ле­нин“ (фиг. 13, 14, 15, 16, 17 и 18). По този на чин отново се възстанови старата традиция — около едно непосредствено осветено помещение да се организира цялостен живот на семейство­то. Това помещение, което в миналото беше известно под няколко наименования — „къщи“, „салон“ и т. н., изпълняваше различни функции. Днес то е известно като хол или дневна и не­говата основна функция е да бъде главен цен­тър на цялото семейство. Често то изпълнява и допълнителни функции, като приемане на гости, за частично комуникационна площ и т. н. 

В първия период на прилагането на та­зи планова схема дневната беше преходно помещение с цел да се намали площта на жилището. По-късно в комплекса „Ленин“ се приложи планова схема, при която това помещение е непреходно и се оформя ка­то самостоятелно. Практиката потвърди правилността на тази планова схема по­ради няколко причини. Преди всичко до­стъпът до спалните се осъществява, без да се преминава през дневната, поради което тя функционира много по-добре. А използуването й за спане, макар и времен­но, ще представлява голямо предимство.

По-късно плановите решения на жилищата в комплексите, проектирани през 1958-59 год., като „Изток“, „Хиподрома“ и др., показват възприемането на планова схема с пряк достъп до помещенията, т. е. и допълнителни функции, като приемане на гости, за частично комуникационна площ В първия период на прилагането на та­зи планова схема дневната беше преходно помещение с цел да се намали площта на жилището. По-късно в комплекса „Ленин“ се приложи планова схема, при която това помещение е непреходно и се оформя ка­то самостоятелно. Практиката потвърди правилността на тази планова схема по­ради няколко причини. Преди всичко до­стъпът до спалните се осъществява, без да се преминава през дневната, поради което тя функционира много по-добре. А използуването й за спане, макар и времен­но, ще представлява голямо предимство.По-късно плановите решения на жили-, щата в комплексите, проектирани през 1958 59 год., като „Изток“, „Хиподрома“ и др., показват възприемането на планова схема с пряк достъп до помещенията, т. е. с обособена дневна (фиг. 19, 20, 21 и 22). Това не означава, че плановата схема с непряк до­стъп, т. е. с преходна дневна, не се прилага, но първото решение се оказва по-правилно и се използува по-често при изграждане на повечето жилищни комплекси.

Преди да преминем към анализа на отделни­те планови елементи, заслужава да се спрем върху въпроса за вида на жилищата, които бя­ха проектирани и построени през този период.

Броят на двустайните жилища при първите ком­плекси варира от 10 до 58%, или средно от около 48 до 50%. Това съотношение е възприето, без да се държи сметка за състава на домакинства­та. Статистиката обаче показва, че броят на 3— 4-членното семейство (като бебето на 1 ден съ­що се счита за член на семейството) преобла­дава и достига до около 60—65%. От друга страна, големият процент на жилищата, които се обитават от две и повече семейства, е зна­чителен и налага бързото увеличаване на броя на жилищата, за да се осигури едносемейно обитаване даже при по-голяма плътност на оби­таване поради явните му предимства. Затова тенденцията да се увеличи броят на двустай­ните жилища е напълно закономерна и целе­съобразна. Данните за съотношението на този вид жилища в комплексите, строени след 1960 г., показват, че техният брой се движи средно око­ло 62 до 65%, което може да се приеме за за­доволително.

Както вече изтъкнахме, все повече се увели­чава ролята на дневната като център на жи­лището при едносемейното обитаване. При пла­новата схема с непряк достъп дневната се из­ползува освен за прякото си назначение — за пребиваване на семейството, но и за преми­наване до едната или двете спални. Тя може допълнително да поеме и функцията спане. Необходимо е обаче да се отбележи, че оби­тателите явно не приемат да използуват про­ходната дневна като място за спане. В много случаи те даже предпочитат да се постави ед­но легло в кухнята, а не в проходната дневна.

Този факт заслужава голямо внимание. По­вишаването на жилищната култура е тясно свързано с разрешаването на този въпрос, който има не само санитарно-хигиенен характер, но е и тясно свързан с въпроса за усвояване на нови начини на живеене от страна на гражда­ните (фиг. 15). Качествата на дневната очевид­но се повишават, когато тя загуби своята пре­ходност, и обособяването й като самостоятелно помещение осигурява нейното по-правилно из­ползуване. Поради същите причини използува­нето й за спане, макар и временно, се приема много по-добре. Размерът на дневната при раз­личните комплекси варира от 12,30 до 26,40 м², като преобладават тези от 16 до 20 м². Напо­следък горната граница все повече се повиша­ва, което е оправдано. Би следвало да се при­еме за целесъобразно нейната площ при дву­стайно жилище да бъде 16—17 м², а при три­стайно жилище да бъде 18—20 м².

В жилищата в софийските комплекси нами­рат приложение всички видове кухни. Но може определено да се твърди, че съществува една правилна тенденция, която все повече се засил­ва — храненето да се извършва в самата днев­на или в къта за хранене към нея, а в някои случаи и в трапезарията, която се намира между кухнята и дневната (фиг. 23) Досегашната практика потвърждава, че навикът на семейство­то да се храни в кухнята все още съществува, но заедно с това може да се констатира, че въпреки всичко този навик, който има дъл­боки корени в нашия бит, също може да се промени. Затова има достатъчно данни и при­мери.

Тези примери показват, че промяната на на­виците на семейството зависи до голяма степен от умението на проектанта правилно да ораз­мери помещенията и да създаде подходящи функционални връзки между тях. От това става ясно, че непрекъснато расте ролята на архи­текта-проектант при създаване на нови, прогре­сивни навици, които спомагат за развитието на жилищната култура у нас, за подобряване и улесняване живота на гражданите.

Кухнята-бокс напълно задоволява нуждите на съвременното домакинство и има прогресив­ни черти, тъй като и в бъдеще ще отговаря на същите нужди, които дори значително ще намаляват, поради наличността на полуфабрика­ти, пълно електрифициране на готвенето и изи­скването на гражданите да оползотворяват сво­бодното си време в полезни занимания — спорт, културни развлечения и др. Но предвиждането на бокса само по себе си не означава, че ще се улесни животът на домакинята. Необходимо е още да се създаде правилна връзка между кух­нята-бокс с дневната, тъй като липсата на тази връзка може да отегчи положението на дома­кинята и обслужването на цялото семейство. Хра­ненето на семейството при наличност на кухня- бокс може да се извършва в дневната (фиг. 13). Опитът показва, че устройството на кът за хранене към дневната увеличава удобствата, понеже по този начин се осигурява възможността за пос­тоянното й поддържане като едно чисто и добре подредено помещение (фиг. 23). Още по-големи удобства предлага трапеза­рията, която се устройва между кухнята и дневната. Правилната организация на жилището до голяма степен зависи от създаването на необходимата връзка между дневната и кухнята и затова вниманието на проектанта все повече се съсредоточава в разрешаването на този въпрос. В много случаи обаче се проявява колебание, особено когато трябва да се отговори на въпроса, следва ли кухнята да се постави до дневната, ако тя е поставена откъм по-доброто изло­жение ? При избора на кухня-бокс този въпрос получава своето естествено раз­решение и не може да подлежи на никакво съмнение. Именно по този начин се осигурява желаната функционална връзка между тези две основни помещения в съвременното жилище.

Положителен момент в развитието на плановата схема в жилищата на софий­ските жилищни комплекси е наличността на кухня-бокс в правилна функционална връзка с дневната. Въпреки това все още преобладават случаите, когато кух­нята се използува едновременно за готвене и за хранене. Както вече беше обяс­нено, този факт се дължи на най-различни причини. Обаче с положителност може да се твърди, че прогресивният начин на живеене ще стане преобладаваща форма, само след като проектан­тите за всички случаи предложат под­ходящи решения. Това не означава, че кухнята за хранене въобще трябва да се изключи. Въпреки всичко трябва да се предвидят и такива кухни за оне­зи семейства, които все още не са се освободили от стария навик на живеене.

Прилаганите размери на кухня-бокс — от 3,90 до 7,30, следва да се сведат от 4,5 до 5,00 м². Докато кухните за хранене, които достигат от 7,80 до 15,60 м², следва да се намалят до по- рационални размери, например 7,50— 10,00 м².

Въпросът за броя на спалните и тех­ните размери все още не е намерил пра­вилно решение и в жилищата на со­фийските комплекси. Съвременните схващания за възпитанието на младеж­та, нарасналите нужди на всеки член от семейството да отделя повече време за обогатяване на своите познания, за запознаване с новостите в художестве­ната и в професионалната литература налагат той да притежава самостоя­телно работно място, където несму­щаван от своите близки, да може да работи. Поради това обстоятелство же­лателно е всеки член на семейството, с изключение на родителите, да получи отделна спалня. Това особено се нала­га при семейства, които имат деца от различен пол. Но то е желателно и при онези случаи, когато децата са от еднакъв пол, понеже с течение на времето те придобиват свои собствени навици, които задоволяват по различ­ни начини. Освен това при такъв начин на живеене у тях се създава по-голяма самостоятелност. Разрешаването на този въпрос е свързан с промяната на тра­диционния възглед на гражданите от­носно размерите на детските спални, тъй като те не могат да свикнат с мисълта — новото жилище да има стаи с по-малки размери. Това се дължи на обстоятелството, че представата за необходимата стая е все още свързана с нейната големина, а не с нейните функции и многобройните предимства, които притежава правилно оразмере­ната стая за едно легло. За съжаление такива решения липсват в жилищата в монолитните сгради, докато в едро­панелните сгради, които ще разгледа­ме по-нататък, подобни решения са предмет на особено внимание.

При разгледаните жилища в моно­литните сгради и такива с частична сглобяемост се срещат следните случаи на разположение на спалнята — в жи­лища с една спалня — тя е достъпна непосредствено през антрето или преходна­та дневна. При жилища за 4—5 души двете спални могат да бъдат достъпни през преход­ната дневна, антрето или едната от тях — през антрето, а втората през дневната. Проведената анкета показва, че при жилища за 4—5 души първият случай е най-малко желан, докато вто­рият и третият случай според гражданите имат предимства. Едни предпочитат прекия достъп до всяка спалня, тъй като по този начин се осигурява пълното диференциране на помеще­нията съобразно с тяхната функция и всеки член на семейството може да води самостояте­лен живот, като дневната осигурява общото обитаване. Други граждани предпочитат достъпа до едната спалня през дневната, тъй като по този начин съществува възможност за увели­чаване простора на дневната. Явно е, че за сметка на самостоятелно обособени спални, ко­ито имат твърде големи предимства, те предпо­читат втория случай. Като имаме пред вид раз­личните нужди, желания и начин на живот на различните семейства, ние не бива да предпис­ваме само онези решения, които отговарят на нашите схващания, но следва и двете решения да бъдат прилагани с еднакво право.

Колкото се отнася до размера на спалните, ние не можем да се съгласим с решенията, които предлагат родителската и детската стая в твърде големи амплитуди — първата от 10,80 до 20,90 м², а втората от 11,20 до 17,40 м², докато преобладаващите площи са 15—16 м², респ. 13—15 м². Целесъобразно е тези размери да се сведат за родителската стая от 13 до 14 м², а за детската с едно легло от 8 до 9 м², а с две легла -— от 10 до 12 м².

Въпросът за местоположението на санитар­ния възел е предмет на различни схващания. Не е приемливо твърдението, че единственото му място при масовото жилищно строителство е в непосредствена връзка с кухнята. Това е един вариант, при който се получава икономич­но решение, и ако спалните се намират на не­далечно разстояние от него, подобно решение е приемливо. Приближаването му към спалната част трябва да се оцени като правилна тенден­ция, тъй като тогава се подобряват качествата на жилището. Банята изобщо принадлежи към спалните, a WC към преддверието. Но все пак компромисът е най-малък, когато двете сани­тарни помещения се разполагат в непосредстве­на близост, и то до спалните, а в следващия по-далечен етап би могло да се приеме разпо­лагането на второ WC към преддверието. Така най-добре може да се отговори на различните изисквания по отношение разположението на елементи показаха, че този начин може да има само ог­раничено значение. По-късно извършените опити от Софпроект и НИГА на едроблокова сграда и сгради със сгло­бяем скелет, отбелязват следващите стъпки на търсене.

Едва през 1958 г. с експеримента на първата едропа­нелна сграда се постави началото на едно направление в строителната техника на жилищното строителство у нас, което в следващите години намери своето развитие (фиг. 24) Плановата схема на експерименталната сграда е организирана на основата на междуосия в надлъжна посока 3,0 и 3,60 м, а в напречна посока 5,10 м. На първо междуосие се намират спалните и стълбището, а на второто — дневната. Този опит показва, че междуосието 3,00 м не е достатъчно и в по-късните проек­ти, то не намери по-голямо приложе­ние. Обратно — междуосията 3,60 и 5,10 м показаха своята целесъобраз­ност. Функционалните връзки на плановите елементи отговарят на решение на плановата схема при ориентация на сградата север юг. Разположението на кухнята, която служи за хранене, се намира срещу дневната, разположена на юж­ната страна. Едната спалня правил­но е достъпна откъм преддверието, а втората—през дневната. Външният ар­хитектурен образ е изграден с про­сти форми.

Тази експериментална сграда от­кри пътя за нови опити, за да се утвърди постигнатият успех.

Следващият етап се осъществя­ва от група сгради на комплекса „Алексей Толстой“ (фиг. 25 и 29). Правилните изводи, които бяха на­правени при строежа на експеримен­талните сгради, послужиха по-късно за подобряване на плановото решение и архитектурния образ. Заместване­то на междуосията в надлъжна по­сока 3,00 и 3,60 с 3,30, респ. с 4,80 съществено подобриха първоначал­ното планово решение. Диспозцията на жилището в тази сграда не се из­мени в своята схема, но поради про­мяна във формата и големината на плановите елементи настъпиха чувст­вителни подобрения, които същест­вено промениха пространствената композиция на жилището. Както бе­ше отбелязано, функционалните връзки се запазиха същите, както при експерименталния проект. Външ­ният архитектурен образ също беше доразвит, като част от балконите бяха заменени с полулоджии, чрез които фасадата получи по-пластичен израз. Общият вид на сградата се подобри значително — той стана по- приветлив и в по-голяма степен отговаря на предназначението на сгра­дата. Но поради изисквания от конструктивно естество лоджиите получиха рамки от трите страни, които влошиха изгледа на този обемен елемент, така желан в нашата архи­тектура.

Но-късно обстойните проучвания на НИГА по монтажното строителство завършиха с ек­спериментални проекти. Това бяха проектите за едропанелни безскелетни сгради с планови междуосия в надлъжна посока — 7,20 и 5,10 м в напречна посока и конструктивни междуосия 3,60, респ. 5,10.

Досега построените едропанелни жилищни сгради са проектирани върху основата на на­пречна конструктивна система при малка на­длъжна ос и при тях не съществуват възмож­ности за гъвкави решения. Обратно – напреч­ните стени създават твърди схеми, които не дават възможност на една и съща площ да се получат разнообразни решения.

В този труд авторският колектив си постави за цел да проучи въпроса при какви междуосия и при какви конструктивни предпоставки е въз­можно да бе получат търсените решения. Про­учванията обхващат безскелетни сгради до 4 етажа.

Безскелетните сгради бяха проучени при на­пречно междуосие 6,50 и 7,20 м. За да се оси­гури търсената вариантност, се излезе от пред­поставката, че преградните стени са леки панели и се възприема безгредова подова конструкция. По този начин е възможно преградните стени да бъдат разположени на произволни места, без да се срещат трудности по отношение на конструктивното решение на плочата, която ги носи, като правилното оформяване на отделните помещения се улеснява от напълно гладкия та­ван без греди. За да се установят възможно­стите за вариантни планови решения, извършиха се проучвания на вариантни решения на една и съща площ. И тъй като единственият елемент, който трябва да има постоянно място, е санитарният възел, проучванията обхва­наха случаи, при които той е различно разположен в площта на жилището — до външната стена, непосредствено до входа, във вътрешността на жилището. В ре­зултат на изследванията могат да се направят следните изводи.

Надлъжната ос 6,60 дава възможност да се получат планови решения с пра­вилни функционални връзки. Размерите на отделните планови елементи са задово­лителни, но диференцирането на помещенията съобразно с тяхната функция е огра­ничено. При надлъжно междуосие 6,60 не могат да се получат вариантни решения – тези жилища имат „твърдо“ планово решение. Особено е важно обстоятелството, че жилища за трима души се срещат само в трижилищна сек­ция 5—3—5, което означава, че не е възможно да се комплектуват сгради само с жилища за трима души, които в момента са особено не­обходими.

Жилищата с надлъжно междуосие 7,20 имат значително по-големи предимства в сравнение с първите решения поради възможностите за разнообразни варианти, които зависят до изве­стна степен и от разположението на санитар­ните помещения. Трябва да се отбележи, че при това междуосие е напълно възможно да се получат както големи детски спални, така и спални с едно легло. Последният въпрос още не е поставен пред нашата общественост, но той е твърде важен. Въпросът за съвместното спане на децата от различен пол е въпрос, свър­зан с правилното им възпитание. С устройване­то на спални с едно легло се разрешава също спалното място на възрастния роднина в семей­ството — дядо, баба и т. н.

Изводите на авторския колектив показват, че при междуосие 6,60 м може да се получи обо­собяване на група „нощ“ и може също да се осигури така търсената връзка между дневната и кухнята-бокс (при изложение изток —- запад), но достъпът до последното е възможен през дневната или санитарния възел, което не е оби­чайно за нашия бит и има редица недостатъци.

При междуосие 7,20 м е възможно добре да се устрои групата „нощ“, като същевременно групата „ден“ получава подходящо решение — голяма дневна със заделен кът за хранене, свър­зан с кухня-бокс, достъпен също така и от пред­дверието (фиг. 27). Особено ценен е вариантът, който се получава при разположението на сани­тарните помещения във вътрешността на жили­щето и отговаря на изискванията както при изложение изток запад, така и при север – юг (фиг. 28).

Преди всичко при този случай е възможно не само правилното устройство на групата „ден“, но могат да се получат и две малки спални вместо една голяма, което в много случаи има сериозни предимства. Но подобно решение е възможно и при изложение север — юг и осо­бено при полупосоките за сметка на компроми­са кухнята-бокс да се разположи във връзка с дневната посредством главното антре. Пред вид големите предимства на този вариант до­пускаме, че в много случаи той ще бъде пред­почетен.

Подобренията в плановите решения в срав­нение с досега разгледаните случаи ще се ограничават само в жилищата за четирима-петима обитатели, но и по-малките жилища при това междуосие получават нови качества. На фиг. 26 е показано, че жилището за двама-трима души може да функционира значително по-добре при наличността на къта за хранене. Проучванията показват, че и най-малкото жили­ще за двама души също така може да бъде по-добре устроено За съжаление тези интерес­ни проекти не бяха експериментирани поради нежеланието на СГНС да извърши тяхното строителство.

Успоредно с това ИТИС извърши проучвания на безскелетни сгради с междуосия 3,30 и 3,60 м в надлъжна и 5,10 м в напречна посока. Както показва опитът, осите 3,60 и 5,10 все повече се утвърждават в нашата практика като меж­дуосия, които осигуряват оптимални решения на плановите елементи и жилището в цялост. Междуосието 3,30 все още намира място при спалните и стълбището, което е напълно въз­можно. Може да се отбележи, че в основни линии плановите решения, които бяха получени на тази основа, не се различават съществено от решенията на НИГА, които бяха вече изложени. В оформяванията на фасадите се получиха до­ста интересни решения, както е показано на (фиг. 30). Тези проучвания дадоха възможност да се завършат сгради тип 33 и 333, реализи­рани в кв. „Момкова махала“.

В същия период ИТИС насочи своето внима­ние върху проучването и експериментирането на едропанелни сгради с голямо междуосие 6,0 м при междуосие в напречна посока 4,80 (фиг. 31 и 33). Плановата схема на жилищата в тези експериментални сгради има напълно съвреме­нен вид — неголямата дневна 16,2—17,0 м², заема централно място в композицията. От нея са достъпни родителската спалня с площ 12,20 м² и кухненският бокс от 4,60 м², достъпен съ­що така и откъм преддверието през банята. Дет­ските спални имат размер 8,20; 9,00; 10,30 м² и са достъпни откъм преддверието. Този експеримент показва, че плановото решение при голяма ос 6,00 м не отговаря на нашия бит. Малките спални, особено родителските, трудно поемат функцията спане, поради което дневната при­добива напълно функцията пребиваване, зани­мание, хранене и т. н., но нейният размер не е в състояние да задоволи тези функции. Както вече се спомена, на­личността на кухня-бокс до дневната създава правилна връзка меж­ду двата планови елемента, но неголямата площ на дневната се обременява от функцията хранене. Освен това едновременното пое­мане на няколко функции от дневната усложнява живота на обитате­лите. Тези причини предизвикаха търсенето на нови решения чрез създаване на заделен кът за хранене към дневната или малка трапеза­рия. Същото се отнася до необходимоста да се увеличат спалните до рационални размери, които ще позволят в спалните да се създа- дат работни места за занимание извън дневната. Тези експериментал­ни сгради, известни под името „Траен мир“ (по името на улицата, на която те са построени), получиха много приветливи фасади, които са разнообразени от полулоджии, ритмично разположени по фасадата. Оцветяването на фасадите е сполучливо — то обхваща цели плоско­сти и съдействува за обогатяването на архитектурния образ.

Направените изводи от експерименталните сгради бяха предпостав­ки за внасяне на редица подобрения в първоначалните проекти, като се увеличи междуосието на 6,30 м (фиг. 32). Тези решения показват целесъобразността на внесените изменения. Площта на кухнята при изложение север — юг придобива размери, които позволяват в нея да се извършва храненето. Това облекчава функциите на дневната, въпреки че нейните размери също са увеличени. Спалният тракт се устройва отделно от групата „ден“ и повишава качеството на жилищата тъй като позволява едновременното изпълнение на няколко функции.

Паралелно с подобряването на първоначалните проекти на „Траен мир“ Научноизследователският институт по градоустройство и архитек­тура продължи да внася изменения в собствените си проучвания, с които още повече се обогати концепцията на жилището. Така например благодарение на проучванията на авторския колектив в двустайното жилище напълно се обособява кът за хранене към дневната, достъп­на от главното антре. Тук следва още да се отбележи, че задълбо­чените конструктивни изследвания позволиха средната стена да не се определя при всички случаи като напълно непрекъсната. Този факт поз­воли да се внесе по-голяма диференцираност в площите на отдел­ните помещения съобразно с тяхната функция. Заедно с това НИГА, продължи изследванията, за да се доразвие плановата схема на жили­щето при прилагането на голяма ос 7,20 м. Проучванията показаха предимствата на напречното междуосие на 5,40 м в сравнение с 5,10 м, което води не само до подобряване в плановото решение, но и до нови възможности за композиране на архитектурния образ. В тези пла­нови решения се осигурява отделянето на къта за хранене, наличността на спални с едно легло и заменянето на апликираните лоджии с та­кива, които се включват в главните очертания на сградата. Освен това се подобри и решението на стълбищната клетка.

Нуждата от по-голям избор на сгради с различна височина наложи да се проектират 6-етажни безскелетни сгради, което ИТИС извърши успешно. В тях са отразени досегашните постижения при търсенията на съвременни планови решения. С тези проекти се създаде възмож­ност за уедряване мащаба на градоустройствените композиции, тъй като увеличаването на височината позволи да се увеличи и нейната дължина. Резултатите от експерименталната 6-етажна сграда тип „Борово“ позволи да се изработи номенклатура на 4- и 6-етажни едро­панелни безскелетни сгради (фиг. 34, 35 и 36).

Досегашните резултати от про­учванията на НИГА и ИТИС дадо­ха възможност на ИТИС да започ­не проектирането на 9-етажна безскелетна сграда на голямо между­осие 7,20 и напречно междуосие 5,40. Както вече беше показано по- горе, тези междуосия дават най-бла­гоприятните планови решения. Заба­вянето на този проект се обяснява с преодоляване на трудностите от конструктивно естество за строител­ство при сеизмични условия.

Освен проучванията на безске­летни сгради бяха извършени и за­дълбочени проучвания от страна на НИГА на скелетни едропанелни сгради на основата на планови междуосия 5,10 и 7,20 м и конструктивни меж­дуосия 5,10 и 3,60 м. За тази цел най-напред се разгледа местополо­жението на колоните. От трите въз­можности — колони пред фасадата, скрити, но облицовани от външна и вът­решна страна и видими и от вътрешна страна, беше избран последният случай (фиг. 38). При първия случай съществу­ва опасение от създаване на постоянен външен архитектурен образ с растер­на система, която може да уеднакви архитектурния образ на сградите. Вторият вариант се оказа твърде раз­точителен. Избран беше третият ва­риант, въпреки че при него могат да се получат редица несполуки в про­странственото оформяване на помеще­нията. В резултат на изследване за вариантност на плановите решения при междуосията 3,60; 3,90 и 4,20 беше избрано първото междуосие, тъй като при останалите вариант- ността не се увеличава, а се получа­ва преоразмеряване на площите на плановите елементи. Заслужава да се отбележи проучването на мястото за асансьор, което завърши с устано­вяването му вън от очертанията на сградата, за да се намали шумът, който се предизвиква от него. Това от своя страна допринесе за опро­стяване на плановото решение на секцията.

В основни линии плановите реше­ния на скелетните сгради с кон­структивни междуосия 3,60 и 5,10 не се различават от тези на безскелетните. Изследванията доказаха, че при скелетните сгради съществуват по-големи възможности за гъвкави решения. Особено внимание заслужава фактът, че при тях е налице възможността да се получат жилища с мал­ка и с голяма спалня, което при малките междуосия не е възможно.

Успешно се продължават проучванията за скелетните безгредови сгради. На основата на опита в Стара Заго­ра, който се извърши при надлъжно междуосие 6,00 м и напречно 4,80 м, сега на „Хиподрома“ — София, се ек­спериментира 8-етажна сграда (фиг. 37, 39 и 40). С тази сграда се увеличава наборът от сглобяеми скелетни и безскелетни сгради с различна височина, което ще се отрази благоприятно върху възможностите за оформява­нето на архитектурния образ на жилищни групи, микро­райони и райони при сглобяемото строителство.

Усъвършенствуването на едропанелните сглобяеми сгра­ди е свързано с осигуряването на серия от сгради с различни обеми и варианти на архитектурния образ, кое­то ще осигури предпоставки за създаване на комплекси с високи художествени качества на плановото и архитек­турно-градоустройственото решение. Архитектурните решения на жилищните сгради при съ­временното масово концентрирано строителство не об­хващат само отделната сграда, а група сгради, жилищен микрорайон, район и т. н. Заменянето на индивидуалното изграждане на единичната сграда със строителството на цяла градоустрой­ствена единица промени компози­ционните принципи за създаването на външния архитектурен образ на жилищната сграда, тъй като внима­нието на проектантите вече е насо­чено към комплекса от сгради, към тяхното неделимо цялостно разре­шение.

Проблемата за архитектурния образ на жилищната сграда има голямо зна­чение при нашия социалистически строй, тъй като архитектурните твор­би представляват част от органи­зираната среда, в която граждани­те се трудят, живеят и почиват. Пър­вият въпрос, който възниква, се от­нася до избора на основния компо­зиционен принцип. Преобладаващият досега ръчен начин на строеж на­мери израз при оформянето на въз­гледа, че всеки нов обект трябва да има свои индивидуални качества. Това схващане благоприятствува за създаване на стремеж към търсене на разнообразни решения. В резул­тат на това цели улици, площади и селища придобиха твърде пъстър архитектурен вид. Днес обаче еди­ничният обект отстъпва място на ед­новременното осъществяване на го­леми жилищни комплекси върху ос­новата на една градоустройствена идея. Във връзка с това възниква въпросът, по какъв начин проектан­тът ще създаде цялостен образ на комплекса, без той да носи белезите на монотонност.

При архитектурната композиция на софийските жилищни комплекси са застъпени два подхода. При пър­вия архитектурно-градоустройствено­то решение се осъществява чрез от­делни блокове с различни обеми, кои­то са композирани на основата на повторяеми архитектурни елементи, отделни части от сградата, секции или цели сгради. Този подход се извърш­ва по метода на типизацията. С то­ва принципът на неповторимостта на отделните сгради, който господствуваше в миналото, се замести с пов­торяемостта на известни елементи въз основа на единен модул, тъй като цялостното проектиране на гра­доустройствени единици поради съо­бражения от чисто композиционно естество налага индивидуалното проектиране да се замени с проекти­ране на повтарящи се планови и обем­ни елементи. В общи линии на този принцип са изградени комплексите „9 септември“, „Западен парк“, „Владимир Заимов“, „Ле­нин“ и др. (фиг. 42).

Трябва да се подчертае, че този принцип с голяма по­следователност беше приложен в комплекса „Ленин“. Тук типизацията започна с установяването на необходимите площи на плановите елементи. Въз основа на тези първо­начални типизирани елементи арх. В. Вълчанов обра­зува три типови полусекции. А по-нататък от тяхното комбиниране той получи 6 секции и 33 различни жилищ­ни сгради (фиг. 41).

По този начин авторът на комплекса постави у нас на­чалото на проектирането на жилищни сгради по съвър­шено различен начин от дотогавашната практика. Така се създаде възможност този нов метод да се прилага при заменяне на индивидуалното с типово проектиране. В да­дения случай възприемането на полусекцията като ос­новен уедрен планов елемент позволи да се получат по- разнообразни решения, отколкото когато повторяемият елемент е цялата сграда.

Идеята да се създадат проекти въз основа на повторяеми, уедрени планове, респ. елементи, съдържа ценни архитектурни и градоустройствени качества, тъй като посредством типизирани елементи се по­лучава възможност за вариантност в плановото и обемното решение на жилищните сгради. Съ­щевременно по този начин се постига търсе­ното единство в архитектурно-градоустройстве­ната композиция при приложението на разно­образни обеми.

Този метод може и трябва да се усъвършенствува, за да се увеличат архитектурните ка­чества на новите комплекси. В световната практика има доста много примери, които мо­гат да послужат като образци в това отноше­ние.

Обаче практиката показва, че въпреки пра­вилно създадената постановка за търсене един­ство в композицията на посочените комплекси някои проектанти търсят решения на друга ос­нова. Например проектантите на комплекса „Изток“ застъпват възгледа, че композицията трябва да се осъществи от обеми с различни, индивидуални архитектурни концепции. Следва да се отбележи, че търсеният от авторите на комплекса ефект да се получат разнообразия в архитектурния облик на комплекса е сполучлив. Но това не означава, че е получено необходи­мото композиционно единство, което би пови­шило общите художествени качества на ком­плекса. Необходимо е да се подчертае, че ком­позиционният подход в комплекса „Изток“ не означава, че проектите не притежават достатъч­но добри качества. Напротив, редица отделни сгради сами за себе си имат достатъчно качест­ва, за да бъдат определени като сполучливи архитектурни творби (фиг. 43 и 44). Но въз­приетият от тях метод не дава възможност да се създаде единна архитектурно-градоустройст­вена композиция, тъй като е изграден въз ос­нова на търсене на индивидуални решения, и то не при последователното изпълнение на от­делни сгради, а на едновременно изграждащи се комплекси.

Не може да не се отбележи, че въпреки раз­личията, при които работят нашите колеги от капиталистическите страни, в много случаи и те въпреки специфичните трудности успяват да създадат единни архитектурни решения въз ос­нова на типизацията. За това говорят редица примери във Франция, Швеция, Финландия и др.

Архитектурният образ на жилищната група, микрорайонът и районът се определят до го­ляма степен от тяхната архитектурно-градоуст­ройствена композиция. При това особено влия­ние оказват обемите на сградите и броят на секциите, от които са създадени. Така на­пример, въпреки че цялостното разрешаване на комплекса „Западен парк“ е приемливо, приложението на сгради с неголеми дължини се отрази неблагоприятно върху мащаба на комплекса. Особено около централната зеле­на площ триетажните къси сгради са извън мащаба на това пространство. Обратно, високи­те сгради, разположени на най-високия пункт на комплекса, както и отделните високи сгради в средната му част, напълно отговарят на маща­ба на комплекса. Въз основа на досегашния опит може да се предположи, че ако в същия комплекс преобладаваха блоковете с по-големи височини, например 5 етажа, и те имаха средна дължина 4—5 секции, това щеше да допринесе за по-доброто въздействие на цялостната ком­позиция. В това отношение по-благоприятно е решението на комплекса „Изток“. Обаче не мо­же да се приеме, че е достатъчно да са нали­це само споменатите предпоставки, за да се осигури правилно решение.

Възприемането на средна и висока застройка на жилищните комплекси, ако не се придружа­ва от правилно решение на вътрешните прост­ранства на жилищните групи, т. е. тези прост­ранства, които определят непосредствената среда на обитателя, може да се получи неприятно въздействие върху новите обитатели. Изборът на едър мащаб в „Хиподрома“ е лишил вът­решните пространства на жилищните групи в по-голямата им част от уютността, която тряб­ва да бъде задължителна за жилищните ком­плекси. Този въпрос е много сериозен, тъй като начинът, по който се изграждат големите гра­дове в чужбина, показва именно този недоста­тък.

Всеки гражданин живее в своята страна и поради липсата на „общи пространства“ отдел­ният обитател се превръща все повече в ано­нимен гражданин, т. е. той не познава своите съседи. За да се избегне тази опасност, новите жилищни комплекси имат за задача не само да създадат съществено по-благоприятна среда за живеене от функционално, хигиенично и есте­тично естество, но също така и да организи­рат цялостното обслужване на обитателите и по този начин да съдействуват за развитието на обществения и културния живот на комплек­са в най-широкия смисъл на думата. Това вклю­чва предвиждането на общи площи, обществе­на зеленина, площи за отдих и развлечение, спортуване и пр., които трябва да допринесат за задоволяване на жизнените нужди на оби­тателите.

Създаването на добре озеленени пространст­ва край жилищните сгради съдействува за доразвиване идеята на индивидуалната градина на нашата стара къща, чието развитие в миналото достигна много голяма висота. Разбира се, цвет­ната градина в комплекса не може да има съ­щия характер, както тази в миналото. Продъл­жаването обаче на тази традиция ще има по­ложително прогресивен характер, тъй като ще съдействува за създаване на нова жизнена сре­да, много по-красива и по-приятна, отколкото тази, в която сега живеят гражданите в цен­тралната част на София и в която често липсва всякаква зеленина. Затова трябва да се постави задачата да се устроят добре оразмерени и правилно обзаведени площи и пространства око­ло жилищните сгради. В това отношение в комплекса „Ленин“ са създадени значително добри условия, а също и в комплекса „Изток“ поради голямата съществуваща зеленина (фиг. 45, 46). Пространствата около жилищната сгра­да трябва да бъдат разработени грижливо, за да представляват приятна среда, в която оби­тателят да желае да прекара няколко часа за­едно със своите съседи.В големите градове на Запад въпросът за разрешаването на жилищната проблема в социологичен аспект придобива все по-остра форма, което се дължи естествено и на наличността на класовата борба. В социалистиче­ските страни и специално у нас има достатъчно условия да се създадат значително по-естестве- ни и по-добри условия за най-пълно обслужва­не на гражданите.

Като се засяга въпросът за общественото обслужване, трябва да се отбележи, че в ком­плекса „9 септември“ и особено в „Западен парк“ и др. този въпрос е успешно разрешен. Заедно със завършването на жилищните сгради в тези комплекси обитателите получиха не са­мо напълно благоустроена сграда, но и цялост­но изградена мрежа от детски предучилищни и училищни заведения, магазини от всякакъв вид и пр. Трябва веднага да се прибави, че не по вина на проектантите на комплексите „Ленин“, „Хипо­дрома“ и др. тези мрежи все още не са напъл­но изградени, въпреки че те са предвидени в техните проекти.

Масовият характер на съвременното жилищ­но строителство поставя на предно място ро­лята и значението на жилищния комплекс.

Вяр­но е и това, че не е възможно да се постигнат сериозни успехи в това направление, ако не се обърне особено внимание на единичната сгра­да. Това обаче не означава, че е необходимо и възможно да се изгради архитектурно-градо­устройствената композиция въз основа на еди­нични сгради. Затова е наложително да се раз­полага със серия от сгради с различни обеми. Вече не можем да си представим един жили­щен комплекс да се изгражда от един или от два типа сгради. Това би означавало да се вулгаризира идеята за типизацията и да се абсолютизира технологията на производството, вслед­ствие на което да се уеднаквят обемите до такива размери, че да се понижи художестве­ният ефект от градоустройствените реализации. Възприемането на такъв възглед безспорно би се отразил не само върху художествените ка­чества на комплекса, но и върху неговото идей­но съдържание, което от своя страна би ока­зало отрицателно влияние върху неговите оби­татели, върху тяхното самочувствие, върху же­ланието да прекарат свободните си часове в своята жизнена среда и т. н. Така създаването на съвременна жизнена среда не означава само изграждането на жилищната сграда и обслужващите учреждения към нея, но да се постигнат и решения на комплекси с високи художестве­ни качества.

Тук възникват няколко основни въ­проса. Първият е — може ли да се създаде търсеното разнообразие, ако се вземе за основа една сграда с оп­ределен обем, която да се повтори неколкократно, като се променя само нейното архитектурно оформяване. Опитът на софийските комплекси ни убеди, че този начин не води до търсения резултат. Един пример би бил напълно достатъчен. В комплек­са „Ленин“ съществува една група, която е получена от повтарянето на няколко 4-етажни сгради, добре вклю­чени в цялата градоустройствена ком­позиция (фиг. 47). За да се избегне евентуална монотонност, архитектур­ният образ на всяка сграда се отли­чава с нови допълнителни архитек­турни елементи. Опитът показва, че тази незначителна промяна в архи­тектурния образ не допринесе за търсения резултат. Потвърди се мне­нието, че не отделните детайли са решаващи в архитектурното въз­действие на повтарящите се сгради, а техният обем и архитектура в го­леми линии. Ето защо трябва да се обърне внимание на плановата и обемно-пространствената композиция на градоустройствения елемент — група, микрорайон и район. Това не означава, че може да се пренебрег­не ролята и значението на архи­тектурния образ на отделните сгра­ди, тъй като те са първичните еле­менти на комплекса. Напротив, от­делната сграда трябва да отговаря на известни функционални, техноло­гични и конструктивни изисквания, които се намират в пълно единство с нейния архитектурен облик. Пропорционирането на архитектурните елементи и тяхното съчетание въз основа на избрана композиционна идея, тяхното ритмуване и пластич­ност играят съществена роля в съз­даването на архитектурен образ, ор­ганично свързан с плановото и с пространственото решение на помеще­нията в жилищната сграда. Особено важни елементи са отворите, които със своята пропорция и ритъм до­принасят съществено за създаване­то на цялостния архитектурен образ. Разкриването на сградите с големи отвори, балкони и лоджии допри­нася за увеличаване на качествата на плановото решение, за установяване на по-непосредствена връзка с околната среда – една характерна черта на нашата къща от Възрожденската епоха, която се възстановява в наши дни. В строителните комплекси вече могат да се отбележат голям брой сгради, в които тези принципи правилно са намерили своя израз.

В софийските комплекси вече се оформява типът на жилищната сграда, която има правил­но оразмерени обеми, добре пропорционирани плоскости, разнообразени с обемни елементи — лоджии и балкони, които увеличават пластич­ността на фасадата. Все повече се оформява търсеният образ на жилищните сгради, в които авторите с голяма сдържаност прилагат разли­чни архитектурни елементи. Все по-рядко се срещат случаи, при които завършъкът на сгра­дата се превръща в самоцел, поради което тук намират място и перфорирани плочи с огромни размери, перголи и други подобни елементи (фиг. 2, 48, 49, 50, 51, 52 и 53).

При търсенето на правдив архитектурен об­раз трябва да се обърне внимание и на онези случаи, когато проектантът имитира едропанел­ни сгради, какъвто е случаят с комплекса „Хиподрома“. Стремежът да се получи ефектна фасада довежда проектанта до възприемане на решения, които не са типични за монолит­ните сгради.

Характерна особеност на сградите, които са разположени в жилищните комплекси, днес за разлика от периферното застрояване на кварта­лите в миналото е, че жилищната сграда няма „лице“, което налага проектирането на всички фасади да се извърши с голямо внимание.

Въпросът за архитектурния образ на едропа­нелните сгради, както и въпросът за архитек­турно-градоустройствената композиция на жи­лищните комплекси с такива сгради е извън­редно важен, тъй като подценяването на него­вото разрешаване може да доведе до монотон­ни решения.

Ролята на архитекта е да създава такава среда, която да осигурява възможност на граж­даните да възстановят своите сили, да се за­бавляват и т. н., но тя също така е източник на естетично въздействие. Днес не можем да си представим единичната сграда или цялостни­те комплекси освен като постоянни средства за естетично въздействие, като архитектурни твор­би. Това се отнася за всички сгради независимо от тяхната конструктивна система и важи осо­бено много за едропанелните сгради, тъй като с развитието на индустриализираното строител­ство на някои сгради все по-често намира мяс­то схващането, че художествената стойност на сглобяемите сгради трябва да отстъпи пред техните конструктивно-технически особености. Такъв възглед е едностранчив и неприемлив, тъй като пренебрегването на художествената страна на архитектурата противоречи на нейно­то социалистическо съдържание. Творческият метод на социалистическата архитектура разгле­жда финкционалните, техническите и техноло­гическите въпроси в пълно единство с худо­жествените. Затова и при индустриализираното строителство трябва да действуват общите архи­тектурно-композиционни закономерности: прин­ципът на взаимоотношенията на отделните части към цялото, художественият контраст, принципът на ритъма, мащабността, пропорционирането на цялото и на отделните части и т. н.

На тези основни положения авторският ко­лектив обърна много голямо внимание и раз­гледа въпроса за вариантността на архитектур­ното решение на отделната сграда. Тези про­учвания бяха извършени при предпоставката, че фасадният панел има размер на стая. Но днес тенденцията е все повече да се засилва функцията на средната надлъжна стена (в кон­структивно отношение) при напречни носещи стени. При това положение фасадните панели загубват своята носеща функция и придобиват нови функции — да ограждат помещенията отвън, като образуват леки ограждащи стени с високи топло- и звукоизолационни качества. Освобождаването на фасадните панели от но­сещата функция открива възможност да се промени третировката на фасадата — да се увеличат размерите на външните отвори, докато те се превърнат в непрекъсната прозо­речна ивица. По този начин е възможно еди­ничният отвор, който днес се разполага по предварително определен начин във фасадния панел, да се замести с ивица от отвори. Това може да допринесе за значителни промени в архитектурния образ на едропанелната сграда, като се увеличат възможностите за по-свобод­ното й композиране в съответствие с плановото решение.

Този начин на третиране на фасадата е ед­накво възможен както при безскелетните, така и при скелетните сгради. На фиг. 54 е пока­зан пример на подобно решение при скелетни сгради. Както от тях, така и от показаните примери на безскелетните сгради се вижда, че за композиране на сградата се използуват ло­джии и балкони, които са архитектурни еле­менти, дълбоко влезли в нашия бит, тъй като ге представляват продължение на плановите елементи. Такива мотиви увеличават пластич­ността на архитектурния образ.

Както при монолитните, така и при сглобяе­мите сгради колоритът може да играе голяма роля за засилване и обогатяване на архитек­турната композиция.

Съобразно с климатичните условия в на­шата страна и битовите навици на нашия на­род е необходимо да се установи широка връзка между вътрешността на сградата и зао­бикалящата я природа. В миналото животът на семейството през хубавите дни се е водил в красиво и уютно подредения двор. Освен това сградата е притежавала редица архитектурни елементи — чардаци (открити и полуоткрити), джамлъци (портални врати), еркери и пр., чрез които връзката между жилището и природната среда не е била прекъсвана и при лошо време. Затова е целесъобразно продължаването на архитектур­ната традиция, която е залегнала дълбоко в нашия бит.

Композирането на архитектурния образ пред­ставлява сложен процес. Това означава, че той трябва да се изгради в тясна връзка със съ­държанието на жилището по такъв начин, че всяко помещение да получи отвори, необходими за помещенията зад него, тъй като в противен случай фасадата би представлявала само една обвивка, независима от съдържанието. При разрешаването на този въпрос не бива да се стига до крайности, като се търси на всяка цена пълно съответствие между интериора и архитектурния образ. От проектанта зависи до каква степен може да бъде разрешен този въ­прос, като се имат пред вид редица противо­речиви изисквания. Нашата народна архитек­тура в своите най-богати образци притежава съвършено прости форми, без никакви излишни детайли, прекрасно намерени пропорции както на отделните отвори, така и на целите плос­кости и обеми. Само в малки периоди от раз­витието на нашата архитектура в жилищната сграда са намирали място по-сложни форми. Това е било възможно тогава, когато по своето съдържание и архитектурен образ тя рязко се е отклонявала от народната традиция. Този принцип трябва да намери своя израз по ес­тествен начин. От тази гледна точка появява­нето на твърде сложните завършеци на сгра­дите в София и в провинцията, които имат модерен характер и изразходват твърде големи средства, намаляват художествените качества на сградата и трябва да се избягват.

Прости, логични форми, връзка между ин­териора и външния архитектурен образ, гриж­ливо търсене на добри пропорции на отделните архитектурни елементи и правилното им съот­ношение към цялата сграда са основни прин­ципи в нашата народна архитектура, които оси­гуряват нейния непринуден и жизнерадостен вид. Спазването на тези композиционни прин­ципи (а не претворяването на архитектурните форми от миналото) определя предпоставките за развитието на съвременната ни архитектура. За щастие има вече достатъчно примери, които потвърждават възможностите на нашите про­ектанти и техните правилни схващания за ос­новните композиционни принципи на архитек­турата на жилищните сгради. На основата на добре проучената функция на жилището и жи­лищната сграда, на съвременните конструкции и материали могат да се получат ярки жизне­радостни архитектурни образи.

–-

Източник: Греков, П. и др. ,,Жилищни сгради. Из опита на проектантските организации“. София, Техника, 1968 г.

В Sandacite.BG попаднахме на стар и странен български ксерокс – ОТ-2003.

Такаа… айде сега новото 20!

Разбира се, под ,,ксерокс“ имаме предвид копирна машина. Написали сме го така, тъй като към момента на написването на тази статийка вече имаме друга с думите ,,българска копирна машина“ в заглавието и не би стояло добре (имаме предвид ТАЗИ). Днешният ни герой е с 11 г. по-нов от нея, но това не му пречи вече да е навъртял цели 40 лазарника. Запознайте се с така наречения

ЕЛЕКТРОКОПИРОВАЛЕН АПАРАТ ОТ 2003!

ОТ 2003 е настолен апарат, тоест поставя се на бюро и не е преносим. Той  копи­ра в мащаб 1 : 1 листа, на коит минималният формат трябва да е В 5 (176 x 250), а максималният – В 4 (250 x 353). Може да прови до 8 копия в минута. Подаването на хар­тията става автоматично чрез механизирана система. Експозицията може да се регулира чрез бленда. Сканирането на образа се извър­шва, като оригиналът се движи пред неподвижната в това време оптична система.

Ето и цялата му реклама:

Да добавим и останалите останалите технически характеристики. Копировачката консумира 800 вата мощност от мрежата, а работи при стандартното напрежение 220 V с честота 50 Hz.

Размерите й са 515 х 390 х 248 mm, тежи обаче 36 кг. Е, не е невъзможно да си го вземем в нас, ама ще трябва да погърбим малко.

Ето го апарата откъм дясната му страна:

Мислим оттук да се зарежда хартията:

Произвежда се от 1977 г. в завод Оргтехника Силистра, в системата на ДСО ИЗОТ София.

Ако знаете още нещо за него, казвайте ни отдолу, та да го добавим. :) А ето и една още по-стара българска машина с подобни функции, но на по-различна хартия:

Инфра`66 – българска копирна машина (ксерокс)

See more

 

Още български електромобили в Сандъците – Sandacite!

В днешната публикация ще Ви покажем информация за още няколко български електромобила, разработени между 1967 и 1977 г. в Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по електро- и мотокари в София (на снимката по-долу). Някои от тях не за предназначени за превоз на пътници, а имат по-специфично приложение. Тази техническа информация не е изнасяна в общественото пространство от около 37 години, когато колите са били нови, и затова сега е интересно да я разгледаме.

Електромобилите с моделни индекси ЕМ 333, 334, 335 и 336 са лекотоварни превозни средства. 333 и 334 са с т.н. общо предназначение (за заводски площадки, гари, летища и т.н.). Те имат уместно за целта решена каросерия. Кабината им е двуместна с панорамно стъкло, а върху платформата е монтиран покрив. На ЕМ 334 отстрани и отзад има капаци. Каросерията им е изработена изцяло от фибростъкло, което говори за стремеж тя да е актуална за времето си. Отстрани на платформата и броните е поставен широк гумен профил (буфер), какъвто познаваме от автобусите и микробуси Чавдар. Електромобилите ЕМ 335 и ЕМ 336 пък са предназначени специално за превозване на бутилирани напитки. От двете страни на платформата са развити площадки или помещения с наклонен под, върху който се поставят касите с напитките.

Характерни за тази серия електрозадвижени превозни средства е, че с всеки следващ модел някои характеристики нарастват. Така например, товароносимостта на ЕМ 333 е 1 т, на 334 – 1,5 т, 335 – 2 т и на 336 – 2,5 т. Най-лекият от тази серия е ЕМ333  с тегло 2,4 т, а то достига до 2,8 т при ЕМ 336. Всички те могат да превозят до двама пътници.

Интересно е също така какви са максималните скорости на тези машини. Тъй като използваният в тях електродвигател е един и същ, с нарастване на максималната товароподемност на моделите се наблюдава спадане на най-високата възможна развивана скорост. Тя варира от 42 км/ч с товар и 44 без товар за ЕМ 333 до 35 км/ч с и 41 без товар за ЕМ 336. Максималният пробег също намалява – от 60 км при ЕМ 333 до 65 при най-старшия модел от серията. На пръв поглед това рязко контрастира със  150-те км/ч на втория български електромобил ЕЛМО`70 (за който Ви разказахме тук), но нека да не забравяме, че неговата батерия заема целия му багажник на автомобил тип ,,комби“. Спирането на разработките на електромобили с огромните въздушно-цинкови батерии след 1970 г. според нас показва, че този вид енергоизточници са сметнати за неподходящи за монтиране в товарни електромобили. Също така, според нас тук се намесва и още един фактор. Да не забравяме, че ЕЛМО`70 е пътническа кола – тоест предполага се, че той се движи между по-точки с по-голямо разстояние една от друга и има нужда от повече километри с едно зареждане. При лекотоварните електромобили с, общо взето, ,,площадково“ и вътрешнопредприятийно предназначение това не е чак толкова необходимо, тъй като батериите са можели да се зареждат на много по-наблизо намиращ се пункт.

Друга характеристика, която ще съобщим, е максимално преодоляваният наклон в градуси. Там той варира от 12 за ЕМ 333 до 8 за мощно натоварения ЕМ 336.

А как са били задвижвани нашите електрически коли? Преди серията 333-336 е разработен и електромобилът ЕМ 331 (1967), с които четирите описвани модела имат едно сходство – използваната в тях оловна акумулаторна батерия. Оттам идва токът; тя е същата и в някои други модели. Погледът върху сравнителна таблица на почти всички български електроколи, произведени до 1979 г., показва, че вторият български електрозадвижен автомобил ЕЛМО`70 остава единственият, задвижен от разработената в ЦЛЕХИТ към БАН въздушно-цинкова акумулаторна батерия.

Разбира се, един електромобил притежава и други технически характеристики, които е добре да се знаят. Затова именно в спеманатаг горе таблица можете да се запознаете с параметрите както на описваната от нас серия, така и на други, по-стари български електрически коли. Ето и обещаните данни:

Ами… това е засега от нас. Веднага щом изтече още някоя информация за забравени, но интересни български техники от едно време, на момента ще Ви уведомим. Затова – следете сайта ни. :)

 

[1981] Стари български фитнес уреди

Какво ли не сме правили едно време… оказва се, че и за физическата си форма сме се грижили! :)

Двата уреда, които ще Ви покажем днес, са предназначени за ритмични упражнения на различни мускулни групи и могат да регулират натоварването в широк диапазон – от много леко до твърде тежко. Пуснати са в производство около 1981 г. и са производство на същия онзи Комбинат Балкан Ловеч, който правеше велосипедите и мотоциклети Балкан. :D

Велоергометърът, който виждате на най-горната снимка, е предназначен не само за медицински изследвания при физически натоварвания на спортисти, дори не само и за бързо възстановяване след продължително боледуване или обездвижване, ами и за поддържаме на спортната форма и тренировка е домашни условия! Уредът представлява тръбен станок или по-точно стационарен велосипед с механично съпротивление и възможност за дозиране на натоварванията по желание. Туйто – слагате си го в хола и въртите педалите! :)

За изработката му е използвана рамката на велосипед ЛСВ-1, но тя е модифицирана. Какво е променено? Седалката е олекотена и издължена и омекотена с пенопласт; кормилото о с увеличени рамене, статично, на него е монтиран уредът за дозиране на натоварванията. Специалният чугунен диск се задвижва с педали. Седалката и кормилото се повдигат и снишават според ръста на трениращия.

Иде ни наум, че май са имали доста бройки бракувано производство велосипеди и са измислили да ги реализират някъде! Но не… това е шега, всъщност, не знаем дали действително е станало така. :)

Иначе редът е с актуален за епохата си дизайн и не заема много място. Цената е била около 70 тогавашни лв.

Второто фитнес изделие носи наглед странно название Коломед`80. Коломед’80 е предназначен за тонизиращи тренировки при недостатъчна двигателна активност, за оздравителни тренировки след прекарани заболявания и за възстановяване движението на долните крайници след операция. С успех може да се ползва за регулиране на телесното тегло и поддържане на фигурата. Представлява чугунен диск с тръбна вилка, спирачно устройство за дозиране на натоварванията и специално устройство за контрол на механичното съпротивление.

Както и по-горе, и тук е използван ,,велосипедният“ произход – чугуненият диск се монтира на мястото на задното колело от велосипед, производство на Комбината Балкан Ловеч), а уредът за дозиране на натоварванията — на кормилото. Цена— около 50 тогавашни  лв.

А това е трети апарат, вероятно Велоергометричният стол Хемус:

Срещали ли сте наживо някъде тези български фитнес уреди?

Какво е необходимо за колекционера? Вижте в Сандъците – Sandacitе!

Колекционирането е една от най-интересните и увлекателни човешки дейности. Обикновено то възниква като хоби, тоест, като ,,дейност, която не съставлява главния предмет на заниманията на човека (за разлика от професията)“, както би ни обяснил някой тълковен речник. Много е важно да се отбележи обаче, че колекционерството е едно твърде възпитателно хоби, което шлифова характера. Когато се практикува дълго време, то учи на  подреденост (организираност), на пресметливост, предприемчивост, липса на завист и на търпение и постоянство в работата. Също така, колекционерството приучва човека да издирва, да систематизира и да се ориентира в натрупващи се големи обеми от информация.

Характерно за хобитата е, че страстта към тях е неравномерно развита у всички хора. Тя може да варира от лека заинтересованост, заради която човек да посвети на нещо няколко часа през месеца, до изключително ресурсоемък обект на дейност, заради който хората правят какво ли не – затрупват жилищното си пространство, непрекъснато харчат пари, лишават се от социален кръг, различен от себеподобни хобисти, хващат повече от една работа, за да издържат на разходите, дори понякога се изпокарват с близки и партньори (ако последните въобще се намерят).

Нека още сега да отбележим обаче, че перипетиите на колекционерския живот са предмет на отделна статия и Ви обещаваме, че ще я разработим, защото според нас си заслужава. Но сега предлагаме да пристъпим към същността на тази публикация. Да предположим, че искате да станете колекционер на нещо (все едно на какво); какво Ви е необходимо тогава?

(Предварително казваме следното. Този сайт е създаден и се поддържа от колекционер на българска техника и българска техническа литература, тоест – на нещо точно определено. Написаното отразява само и единствено гледната точка на неговия опит и наблюдения. Повечето потребности за различните видове колекционери са еднакви за тях, но има и някои малко, които се различават. Няма как тук да покрием всичко, но ще се опитаме  да изчерпим поне от каквото имаме понятие. Нататък – те си знаят, както казват хората. :))

Първото нещо, което е необходимо на един колекционер, за да се нарече такъв, е да се разбере сам със себе си и да (у)знае какво (ще) колекционира. Да колекционираш нещо означава да правиш колекция, а не да събираш каквото ти попадне. Според нас, ,,колекция“ е профилирана, тясно специализирана сбирка от предмети или информация, събрана и организирана по някакъв признак. Така събрана, колекцията има съдържателна цялост, тоест, всяко нещо в нея се знае защо е там, а всяко нещо извън нея се знае защо не е включено. Обикновено колекциите принадлежат на определено лице, на частни, общински или държавни организации или (по-рядко) на групи от две, три или повече лица – т.н. съвместни колекции.

По-горе казахме, че колекцията е сбирка от предмети или информация. Казваме второто, защото освен традиционните колекции от салфетки, пощенски марки, фонокарти и т.н. може да се събират и отрязъци информация – ние познаваме човек, увлечен от колекционирането на поговорки например. Съществуват и хора, събиращи определен вид музика – да речем, военни маршове от конкретна страна или няколко страни, техните различни версии. Тъй като такива колекционери невинаги отдават значение на музикалния носител, а на разликата в музиката или текста, те са повече колекционери на информация – не на предмети.

Та такаа, казахме значи, че първото необходимо условие, за да се нарече човек колекционер, е да реши какво точно ще колекционира. Тук можем да разделим критериите са обективни и субективни. Ако смятате, че тази теория ще ви досади, прескочете нататък, но ние мислим, че един абзац теория не пречи на няколкото страници практически опит. :)

Обективни са тези критерии, които изискват съобразяване с фактори, които нямат отношение към личните нагласи и умонастроения на човека – географски признаци, хронологични, национални, авторски… Ето какво имаме предвид. Ако става дума за по-традиционни неща като пощенски марки, фонокарти, картички, картини – там обикновено диференциацията се прави по географски, хронологичен или авторски признак. Нерядко се срещат и колекционери на такива произведения, които се ограничават, да речем, до снимките на определено фотографско ателие (напр. тези на фамилията Карастоянови, придворни фотографи) или пък на пощенски марки или радиоапарати от определен времеви отрязък, континент или страни. Картини само от еди-кой си художник, да речем. Библиофилите също понякога се ограничават до вид литература, или пък до всички издания на даден автор в определена страна напр. (така, познаваме книжар от пл. Славейков, събиращ всички издания на Майн Рид в България). Ако става дума за нумизматика – всички римски монети, до които можеш да се добереш, или само функционирали на територията на дн. България? Във филателията обаче са познати и колекционерите на т.н. абсолютни колекции – те събират всички видове и образци от конкретния предмет, до които могат да се доберат, без каквото и да е изключение. Такива хора има и сред колекционерите на други неща. Макар задачата на такъв човек да изглежда гигантска (а и тя си е!), все пак червената линия е поставена – само този вид предмети и нищо друго!

Субективни са критериите, при които изборът на неща се съобразява изцяло с личните усещания на колекционера – ,,взимам тази картичка/марка, защото ми харесва“. Сред книголюбците има такива, които събират всичко, което ТЕ ЛИЧНО биха изчели. Това със сигурност е чисто субективен критерий.

Въобще, възможностите да се сложи граница ,,какво да и какво – не“ са твърде много и не е нужно да ги изтъкваме всичките – мислим, че разбрахте за какво става дума. Важното е да има точен критерий какво ще влиза и какво не в колекцията, колекция от какво ще бъде тя и от какво няма да бъде. Това е цялата философия. :) Ако граница няма, а се взимат просто някакви неща на плюшкински принцип, то това е просто сбиротак.

Второто важно нещо е колекционерът да си определи пространство, в което ще прибира и съхранява експонатите. Това пространство трябва да отговаря на две основни условия: сигурност и мащаб.

Сигурността е основно качество на доброто хранилище. Това означава, че, веднъж поставени, експонатите могат да се държат там дълго време без опасност от обири, повреди в резултат от неблагоприятни атмосферни условия, премахване на част от нещата поради несъгласие на някого те да стоят на определеното място или въобще някакви пречки. За съжаление често с обогатяването на колекцията се стига до нуждата колекционерът да се нуждае от пространства за съхранение, които са извън рамките на неговия собствен имот или помещение. Тогава се прибягва до какви ли не решения, но трябва да отбележим кои от тях са рискови и не може да им се разчита.

Неподходящи места са напр. селски къщи/вили, до които се ходи рядко, необезопасени тавани/мазета/гаражи, влажни помещения или такива с често наводняване. Познаваме човек, който остави няколко десетки старинни радиоприемника във вилата си и при едно от идванията си завари половината липсващи, след кражба. За някои видове неща (дървени телевизори и радиа, стари книги) тавански помещения също са непригодни, защото лятно време температурата там става изключително висока, а това оказва лошо въздействие върху материалите. Лепилото между дървените плоскости старее по-бързо и след няколко години конструкцията става полуразпадаща се, а хартията на книгите също изсъхва и страниците се чупят. Апартаменти във входове със смесено население или в квартали с висока степен на битова престъпност също са неподходящи, поради опасността от кражби. Също така, не трябва да се пренебрегва заплахата част от нещата да бъда премахнати без предупреждение, ако са поставени в помещение, което е собственост на друг човек, та бил той и близък. Вие трябва много внимателно да преценявате кому поверява своите неща и кой има достъп до тях!

Ако все пак нуждата от пространство така страшно зачука на вратата, че  на колекционера му притрябва отдалечено хранилище, препоръчваме то да бъде някое от следните неща:

• Жилище в блок/кооперация (а не къща) в квартал с малко битова престъпност. Поставя се стабилна врата с добри брави, включва се СОТ – гледайте времето за реакция.
• Гараж в блок/кооперация в квартал с малко битова престъпност. Ролетката (или най-добре вратите) се усилва, включва се СОТ – и пак гледаме времето за реакция! Проучва се предварително честотата на кражбите от гаражи в района, има ли такива случаи и някакви подробности около тях.
• Помещение в собственост на близък роднина (напр. някой баба/дядо, които не ползват всички стаи на жилището си). Разбира се, че това ще създаде доста неудобства. Затова препоръчваме взаимоотношенията да се уредят да принципа на нереципрочната размяна, понякога във Ваш материален ущърб – поемете, напр., някакви разходи на въпросните хора, ремонт, скъпа покупка, придайте добър вид на нещата, които ще съхранявате, дръжте се възпитано и коректно. Запазете принципа на нереципрочната размяна (както казахме, понякога и в свой материален ущърб, нищо фатално няма) и след разполагането на своите богатства в чуждото пространство. Бъдете винаги готови да окажете услуга, често пъти правете някакви дребни неща и без да са Ви помолили отсреща.

 

Кражбите са истинско бедствие за всеки колекционер! Въобще не говорим само за жестоката мъка от загубата на неща, събирани с невероятен труд и усилия. Работата е там, че ако Вие не се защитите предварително от грабители, няма как друг да направи нещо кой знае какво. Защото, дори и някоя застрахователна компания да изяви желание да застрахова колекцията Ви и да Ви изплати обезщетение след кражбата, каква полза от тези пари, след като вече не можете да си намерите същите неща като откраднатите? То да не е колата Ви от автокъщата или телевизора от Техномаркет, дето ги произвеждат с хиляди? Едно твърде важно условие да купите нещо е да се намери някой да Ви го предложи. При нас, колекционерите на редки и стари ценности, това често пъти е неизпълнимо условие, затова и всякакви застраховки са ,,след дъжд качулка“.

Като мащаб на пространството искаме да кажем, че първоначално определеното Ви място трябва да е разчетено поне за две, а най-добре и за три години напред. И представа си нямате колко бързо ще измине този период, особено щом станете активен колекционер! Тук вече не можем да Ви бъдем конкретно полезни, тъй като всеки сам най-добре си знае с каква площ разполага; но мислим, че при добра подредба една стая от жилището Ви ще бъде достатъчна (стига да не колекционирате коли, разбира се :) ).

Разпределението на наличното пространство зависи от обема на колекционните експонати. Ако говорим за книги, класьори с марки/фонокарти/монети, снимки, картички, модели на автомобили/кораби/други превозни средства и т.н., то имаме добра новина за Вас. Това са относително дребни предмети и една добра мобилна инсталация от модулни рафтове би Ви била точно но мярка. Когато става дума за хартишлаци, ние в Сандъците – Sandacite сме любители на старите секции тип ,,пловдивски“ и в тях слагаме техническата си литература, но те не са особено повратливи и затова Ви препоръчваме – сами или с чужда помощ – да си купите или сковете рафтове, разчетени по широчина така, че да приютят възможно най-много от Вашите експонати. Такива рафтове можете да монтирате и извън стая – в коридор на жилище, напр. като антресоли от тавана до около 60-ина см под него. Идете в Хоум Макс примерно и разпитайте за модулни рафтове, опишете разполагаемото пространство и кажете за какъв размер експонати става дума – ще Ви окажат съдействие. Като станете мегаколекционер – пишете ни и тогава ще го мислим. :)

Разбира се, ако колекционирате по-големи предмети, подходът ще е различен. Напр. при нас телевизорите  и радиоприемниците са наредени по 3 един върху друг, обърнати с тясната страна към пода. Така 3 апарата почти достигат височината на помещението, а отгоре остава място за някакви леки неща. На илюстрация № 2 е видно какво имаме предвид. Над секциите пък също сме запълнили луфта до тавана с по-плоски неща – грамофони, а върху един от гардеробите сме разположили предмети по подобен начин. Старите радиограмофонни шкафове имат отсеци за съхранение на плочи. В тях сме сложили малки транзисторни приемници, а в добре изчистените фурни и сушилни камери на печките – също. Въобще, когато говорите за по-големи и между тях по-малки неща, Вашият стремеж трябва да бъде максимално уплътняване. Действително, продават се и метални подвижни стелажи, на които можете да наредите експонатите си, но този вариант е много по-разхитителен откъм пространство.

Като третото важно нещо бихме могли да определим финансите – колекционерството е скъпо хоби. Всеки сам решава как ще употреби парите си, но имайте предвид, че ако не можете да си слагате граница на разходите или не определите от самото начало какво ще колекционирате, парите от самото начало ще започнат да не Ви стигат. Добре е да имате някакви спестявания, с които да започнете. Ако можете да определите приблизителния размер на месечните си финансови потоци, определете каква част можете да отделите за любимото хоби. Диференциирайте покупките – ако имате избор между нещо по-рядко и нещо по-често срещано, то е ясно кое трябва да предпочетете, нали? Правете си архив на скъпи обяви – напр., виждате нещо, което Ви трябва, но в момента нямате възможност. Знаете обаче кога ще имате парите и затова си отбележете обявата в отметките на браузъра, или си запишете координатите на продавача. Така ще знаете какво да направите веднага щом се опатроните. :)

Понякога се случва човек да види ценна находка и да сметне, че трябва веднага да я вземе. Обикновено това се случва, когато колекционерът се натъкне на нещо, което е на чудесна цена, или пък на потенциално ценна придобивка, за която ще възникне конкуренция между колекционерите. В такъв случай е нужно или веднага да се дадат парите, или просто край! Тогава препоръчваме следното: все пак, внимателно помислете. Потърсете това нещо навсякъде из Интернет – действително ли то не се продава никъде? Наистина ли съществува в толкова малко бройки, в колкото продавачът уверява? Има ли за джаджата сведения в специализираната литература (за нея ще пишем по-надолу)? Срещали ли сте друг път това чудесо? Преди колко време беше това? Изгодна ли е цената? И да не е, заслужава ли си? Прави ли Ви това нещо щастливи, ще се радвате ли да го притежавате, изучавате и (евентуално) публикувате?

Ако отговорите на всички тези въпроси сочат към покупка, тогава прибегнете или до спестяванията си, или до кредитна карта. Каква кредитка да имате и с какви възможности е въпрос на предпочитание, затова тук няма да се спираме с подробности. Ние напр. години наред използваме тези на Fibank и те никога не са ни предавали, често пускат и промоции. Но независимо от бранда и опциите й, кредитната карта винаги означава настоящ разход на бъдещ приход и затова преди покупката трябва да си направите сметката кога ще можете да върнете похарчените пари. Дори и да трябва да останете на ,,колекционерска диета“ след това, дори и да трябва да си вземете ден-два отпуска, за да побачкате допълнително – дългът си е дълг, а думата си е дума. И така, ако сте наясно със себе си по тези въпроси, изтичайте до банкомата (или поръчайте лелеяното нещо и го платете с кредитната, щом Ви дойде в Еконта). Но независимо  от това, опитайте и да си намалите цена чрез пазарлък с продавача – често пъти особено търговците по сайтове като OLX и Аукцион.бг пускат преднамерено високи цени, в които е пресметната и отстъпката при думите ,,взимам го веднага, ако го дадете за еди-колко си лв“.

И най-важно – независимо за колко важна смятате задачата на своето колекциониране, недейте да карате близки и приятели да издържат финансово Вашето хоби. Едва ли някой има нещо лично против Вас, че и против него по принцип, но просто всеки има приоритети и дори веднъж-два пъти да Ви направи услуга, това не  е основание непрекъснато да му искате пари. Ако пресметнете, че настоящите Ви доходи не биха били достатъчни за изграждане на обществено значима колекция (а приемаме, че точно такава желаете да създадете), тогава можете да използвате нашия пример – работете на повече места. Напр. админът на нашия сайт работи на 4 места, за да може да издържа хобито си. Но пък той създава представителна предметна и информационна колекция на българската техника, каквато сбирка до момента в България няма.

Четвърти важен пункт – информация – колекционерството не е само събиране на някакви предмети, определени по даден признак. Добре е да знаете колкото се може повече за своите експонати. Освен по-пълноценно удоволствие от колекционирането, това ще Ви даде и нови знания за епохата, в която те са създадени, методите, използвани при разработката им, със сигурност ще научите малко известни факти за техните създатели и автори и т.н. Ако става дума за техника, е добре да познавате принципа на нейното функциониране, да можете да датирате експоната, от какви части е съставен (елементната му база), да си набавите поне схемата и техническото му описание, за да може евентуално да го ремонтирате и т.н. Тоест, на Вас Ви трябва тематична литература. Тя е различна според това, което колекционирате, но най-общо може да се определи като информационно осигуряване на Вашата колекция. Например, през годините са издавани справочници за сериите пощенски марки, издавани от различните страни по света, наръчници за колекционерите филателисти, нумизматични каталози, в които също присъстват хронологично подредените монети от определена епоха и държава и т.н.

При колекционирането на техника най-висока информационна стойност имат книгите, производствените каталози и проспекти (т.н. производствена или фирмена литература) и специализираната техническа периодика от времето на производство на експонатите. Това е така, защото  тези източници са отразени характерните особености на Вашите експонати, техните специфики и значими отлики един от друг. Набавяйки си необходимата литература и стриктно подреждайки я, Вие най-лесно ще можете да натрупате специализирани знания за своята колекция, за това, което тя съдържа. Ако колекционерът не знае много за натрупаните съкровища в колекцията си, то тя се превръща в механична работа  и самоцел.

Разбира се, не е изключено с развитие на колекционерската страст у Вас да се появи интерес да научите повече за близките до експонатите Ви области. За пощенските марки – историята на пощата в съответните страни, за автомобилите – историята на произвеждалите ги заводи и модификациите на самите коли, за картичките и снимките – факти за ателиетата, които са ги създавали, за радиоприемници и усилватели – технически знания от областта на електрониката, електроакустиката и т.н. В такъв случай е логично, че Вашата библиотека бързо ще започне да нараства с допълнителна литература, която за Вас ще бъде също така важна.

Пето в списъка – източници – откъде да си набавяте експонати? Разбира се, в наше време най-често това става чрез сайтовете за продажба и търгове в интернет. Но освен тях, съществуват и други места, откъдето можете да ,,копаете“ експонати, като Битака например. Ако имате връзки в агенциите за недвижими имоти, които се занимават със селски къщи, сте късметлии – често пъти по тях има неща, които в градовете вече са отдавна изчезнали. Тогава можете да накарате своите познати/приятели да се свържат с Вас, ако в имот, с който правят сделка, открият нещо по Вашата част, пък Вие ще обещаете възнаграждение. Антикварите също могат да Ви окажат съдействие, както и всякаквите други хора, които се занимават с продажба (под каквато и да е форма) на втора и трета употреба вещи. Можете да пускате обяви в сайтове, в специализирани форуми или ФБ групи, по стари жилищни входове. Покупки от други колекционери също можете да правите, разбира се, но е възможно някой и да не желае да си продава даден експонат.

Шесто в торбата – контакти – освен търговските контакти, е добре да завържете и други. Става дума за това да се включите в общностите и сбирките – офлайн или онлайн – на напреднали колекционери в същата област като Вашата или поне общности от професионалисти в сфера, която има отношение към темата на Вашата колекция.

Да речем, започвате да събирате усилватели или грамофонни плочи. Тогава Ваши добри помощници и сериозни приятели ще бъдат хората в разните аудиофилски ФБ групи и форуми, които обсъждат същите теми като Вашите. Имайте предвид, че в тези среди рядко има надменни хора. Страстта да човъркат нещо надделява и обикновено участниците в такива групи се радват на новодошли ентусиасти. Освен информационно – за обогатяване на знанията и отговор на Вашите въпроси – такива хора могат да Ви бъдат полезни и логистично. Напр., някъде се разпродават неща, които Ви интересуват, но новите Ви приятели имат такива. Тогава вероятно те ще споделят с Вас това ,,находище“. Може някой да има нещо повтарящо се, което да Ви продаде/подари. Също така, със сигурност така по-лесно ще намирате части за ремонт или реставрация.

Стигнахме и до осма точка – изяви – с течение на времето колекцията се разраства и знанията на нейния събирател също. В днешното време на всевъзможни блогове и лесна социалномедийна изява е логично колекционерът да помисли да стане автор и да започне да публикува натрупаните сведения в Интернет – напр. като започне да пише ревюта (прегледи) на най-забележителните според него експонати. Дали ще направите това, разбира се, е въпрос на Ваше лично решение, но трябва да Ви предупредим все пак да не излагате прекалено ,,критична“ информация – напр. къде приблизително в града се намират нещата Ви, а също така и да бдите такива сведения да не се окажат случайно ,,изтекли“ чрез снимка напр.

Ако поддържате колекционерски блог, да речем, и в него показвате широки познания и той се чете добре, то може да имате късмета да Ви поканят известни списания или онлайн издания да пишете за тях, тоест, да им станете автор. Това ще Ви донесе следните ползи:

• ще ошлайфате своя личен стил на писане, а това умение често е необходимо в живота
• блогът Ви ще има повече читаемост, а всеки автор иска да бъде четен (,,Скромен писател – това е истинско недоразумение“, казва един от нашите любими фантасти – Азимов :) )
• името Ви ще бъде по-разпознаваемо и ще се наложите като капацитет в избраната от вас сфера (първото някои хора го обичат, а второто може да бъде от полза за в бъдеще)
• писането на статии за външни издания може да стане и източник на приходи за Вас

Деветото Ви сечиво е снимачната техника – ако ще публикувате, ще Ви е нужна фотографска техника, разбира се. Смятаме, че фотоапаратът на почти всеки смартфон от 200 и нещо лв нагоре би Ви свършил работа. Той ще Ви е полезен и когато доставчици ще Ви пращат снимки на неща, които Ви предлагат. Ако се налага да правите клипчета, работата е малко по-различна, но и там мислим, че едва ли ще Ви е нужно нещо кой знае колко скъпо и професионално и пак ще минете с телефон. Като стигнете до избора на смартфон, можете да се обърнете към страхотния Никола Балов от Nixanbal.com, който е признат спец в областта на мобилната техника и с желание ще Ви помогне.

Десето – превоз, автомобил – много хора мислят, че ако човек колекционира големи и тежки неща, не може да мине без кола за тяхното транспортиране. Възможно е, наистина, това да е по-удобно за някои. Но пък има хора, които не желаят да шофират (като админа на сайта ни) или пък не смятат, че е рентабилно да купуват и поддържат кола само заради колекционерското хоби. Във всеки случай, ако избирате автомобил, спрете се на нещо тествано през годините, здраво, с възможност за побиране на багаж и за което има части. Напр. (по наши наблюдения) повечето варианти на Фолксваген Пасат са чудесни за целта. Ако искате да задълбаете в тази област обаче, съществуват специализирани ФБ групи, в които е Ви отговорят – там кодовите думи са ,,предложете кола за работа“.

И да завършим с единадесетото поред – мотивация – да, разбира се, това го слагаме на последно място, но то е, защото поначало го подразбираме и не мислим, че има нужда от някакво специално подчертаване. Както отбелязахме още в началото, колекционерството учи на търпение и постоянство. Няма голям колекционер, който да е направил сериозна колекция за година-две (освен ако не я е наследил де, ама то това може да стане и за един ден, като се замислим :) ). Събирайте търпеливо, така както са го правили хиляди хора преди Вас. Плодовете на своето постоянство ще започнете да изпитвате под различна форма още далеч преди да сте стигнали и средата на колекцията си. Успех! :)

Ами, това е от нас. Написаното тук е плод на 14-годишния опит на автора в колекционирането, запазването и публикуването на българска техника. Със сигурност има още неща, необходими на колекционера, които трябва да се кажат – за тях давайте идеи отдолу в коментарите и ние с радост ще ги разработим.

Как да пазаруваме умно на Битака

See more

Малко познати фрагменти от техническото образование в Царство България, изровени от Сандъците – Sandacite.

Целта на днешната ни публикация е някак непълна. Техническото образование в Царство България е една много мащабна тема, на която (в зависимост от размаха, с който я разглеждате), можете да посветите както голяма книга, така и немалка статия.

Обикновено се цитира мощният напредък на средното техническо образование в периода 1945-1990 г. и бързо разрастналата се мрежа от техникуми. Образованието в ,,царските“ технически гимназии почти не е отразено в съществуващата в Интернет информация. Именно поради това сметнахме, че е време да се обърне внимание и на един заслужаващ интерес аспект от техническото образование в предходния период. Става дума за часовете, в които учениците от ,,механо-техническите училища“ е трябвало със свои ръце да изработват машинни части и детайли (а понякога и цели устройства), след като това заляга в учебната програма в този профил на обучение след 1937 г.

В момента времевите ни възможности позволяват само да Ви дадем да пиете вода от извора, тоест, да прочетете една оригинална статия от 1942 г. със заглавие ,,Обучение и производство в нашите средни механо-електротхенически училища“. Текстът е фактологически ценен, защото в нея са отразени постиженията на някогашните ученици. Статията е поместена в Годишник на БИА, бр. 17-1942 г., а автор е учителят инж. Андрей Андреев.

Текста препечатваме с незначителни съкращения, а правописа сме осъвременили:

,,Целта на средните ни механо-електротехни­чески училища е да подготвят питомци, които да могат с успех да монтират, да прислужват и да поправят машини и инсталации, да могат да изработват по дадени конструктивни чертежи ма­шини и машинни части, каквито могат да са обект на нашето машинно производство, да бъдат помощници на машинни инженери и електро­инженери. Тази цел не е възможно да бъде по­стигната изцяло при 5-годишен курс на учили­щата, като се знае колко усложнена е днес тех­ническата дейност, затова през последните две години питомците на тези училища специализират, разделят се на отдели като: машинни техници, електротехници, аеротехници, леяри, ковачи, стру­гари, шлосери и галванотехници.

[…] Тази цел днес нашите училища постигат чрез обучението по теория (обща и специална) и чрез обучението по практика (общи технически сръчности и лаборатория). Разбира се, че всеки отдел има свое специфично разпределение на ма­терията и на сръчностите.

Обучението по теоретичните дисциплини се ръководи отъ учители-инженери и гимназиални учители, в класни стаи при помощта на пособия от съответните кабинети, а обучението по прак­тика се ръководи отъ инженери и средни техници в учебни работилници и лаборатории.

Учениците от всички отдели трябва да преминат една обща практическа подготовка в три години, следъ което съшата се задълбочава по съответната специалност. Учениците отъ първите класове изработват упражнения, чрез които добиватъ подходяща сръчност и в резултатъ на които може да се яви нещо и за пазаря (инструмент, домакинско пособие и пр.). Учени­ците отъ горните класове, а особено отъ метал­ните специалности, требва да се учат освен на сржчност, още и на производство

Машинните части не трябва да са случайни, а такива от една нова машина, която завършена требва да се пусне въ движение предъ самите ученици. Така единъ ученикъ се учи да работи с бистро съзнание, съ старание, учи се да работи точно, учи се на от­говорности. Учи се да произвежда машини.

До скоро това производство на машини в нашите училища беше случайно, по избор на съответните ржководители. Отъ 1937 година, чрез една заповед на г. Министра на търговията, това производство стана планово. Изработи се единъ план, според който в тригодишен срок на­шите училища трябва да изработят около 120 големи инструментални машини, които по няколко да се работят серийно в всяко училище и после завършени да се разпределят също по план между училищата, за да задоволят отчасти нуж­дите им, което досега ставаше отъ чужбина.

Задачата беше геройска. Пречки имаше доста, дори и някъде недоверие в голямата задача, но следъ изтичането на срока, след завършването на машините, ние можем да сме горди от постиг­натото.

Една критика за производството през послед­ните три години бихме могли да дадем като изброим по-главните обекти, съ които бяxa нато­варени средните механо-технически училища.

1. Механо-техническото училище София треб­ваше да изработи: шест струга (150 мм. височина на центровегЬ и 1000 мм. работна дължина), пет лентови резачки (бандцизи) с диаметър на ко­лелото 800 мм., шесть бормашинки заедно с електромоторите им (за бургии до 13 мм.), шесть ръчни бормашини за бургии до 10 мм., пет фур­нирни преси, петь оксиженови апарати и др.
2. Механо-техническото училище Габрово: че­тири големи шепингмашини (с ход до 600 мм.), два бандажни струга (съ 1000 мм. планшайба), две дърводелски рендосвачки (600x 1800 мм.) и др.
3. Механо-техническото училище Карлово: две шлайфмашини, две големи шепингмашини, две радио- лабораторни машини, четири шмиргелови апарати, бормашини и др.
4. Механо-техническото училище Русе: два го­леми ковашки чука, шепингмашини, големи и малки, хладилна инсталация, кран и др.

С подобни задачи бяха натоварени и прак­тическите механо-технически училища.

Само онзи, който добре знае при какви усло­вия се работи въ нашиге механо-технически учи­лища, с каква работна ржка, състояние на машини и др. се разполага, само онзи, който е изпитал трудностите на едно машинно производство у нас, когато прегледа изработеното, само той би могъл да знае колко много трудъ, колко непрестанни

усилия и грижи са били вложени в това произ­водство, само той би оценил подготовката и би изпитал признание къмъ нашите млади техници и техните ръководители.“

А ето и нещичко за нашето машиностроене 8 години след това:

Какво се произведе в България през 1950 г.

See more