Йеаа, в Sandacite.BG намерихме неотваряно електронно запалване за автомобил на 30 години!

Здравейте и днес, приятели!

Както неведнъж сме подчертавали, хич не са много случаите, в които ни се удава да намерим експонат, изпаднал в ,,жива хибернация“ – тоест произведен прези 30 – 40 г. и така и останал неотворен и неизползван. Обикновено това се случва  по-малки по обем джаджи. Една такава ще ви представим днес. На сцената е ЕЗМ-Т! :)

За това съкращение се крият думите ,,електронен запалителен модул“. Става дума за устройство, произведено през 1983 г. в Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив и предназначено за вашия автомобил. ЕЗМ-Т-то е хитра джунджурия, която се монтира към запалителната система на автомобила и в замяна на което ви осигурява следните ползи:

• улеснява запалването на двигателя при ниски температури;
• удължава износоустойчивостта на прекъсвача;
• повишана ефикасността на идгарянето на гориво в цилиндрите;
• и намалява токсичността на излизащите от ауспуха отработени газове!

Е те го те:

Предвид годините, в които е произвеждано, ЕЗМ-Т-то е предназначено да се сработва с всички по-разпространени в тогавашна България леки коли, които са без електронно запалване – различни модели Жигули, Лада, Шкода, Запорожец, а също така Волга ГАЗ 21 и 24, ФИАТ 125, Застава Юго, Застава GT 55… Разбира се, джаджата може да се монтира и в други автомобили с четиритактови бензинови карбураторни двигатели с механична токопрекъсваща група, 12-волтова ел. инсталация и ,,минус“ на корпус. Работи с всички стандартни запалителни бобини за класически запалителни системи. :)

МОНТАЖ

Той се извършва на удобно място в моторния отсек, което автомеханикът предпочете, а ЕЗМ-Т-то се закрепва чрез два винта за метални листове. Трябва обаче да помните, че, ЕЗМ-то не трябва да се монтира върху самия двигател!

Сега малко за електротехническите тънкости при монтажа на устройството.

Преди да се пристъпи към него, трябва да се демонтират две неща: кабелът, който в долната фигура е означен с 9 (той свързва клема 1 (неозначена) на запалителната бобина и прекъсвача на захранването), а също така и искрогасящият кондензатор, означен по-долу със 7.

Сетне, ако запалителната бобина не е с добавъчно съпротивление (вариатор), съединителните проводници се свързват точно така, както е означено тук:

1 – към оборотомера; 2 – син проводник; 3 – оригинално захранване; 4 – червен проводник; 5 – черен проводник; 6 – бял проводник; 7 – искгрогасящият кондензатор, който предварително трябва да демонтирате; 8 – запалителна бобина; 9 – съществуващ кабел – също се демонтира

Сега да разгледаме как стоят нещата, ако запалителна бобина е с добавъчно съпротивление. Тогава монтажа трябва да извършите така, както е показано на по-долната фигура и както ще ви обясним сега.

Ако запалителната бобина с добавъчно съпротивление е с две клеми на корпуса, червеният проводник на ЕЗМ-Т трябва да се свърже към онази клема на съпротивлението, на което е свързан и проводникът, идващ от контакт­ния ключ. Същевременно, синият проводник от ЕЗМ-Т трябва да отиде в клема 1 (неозначената) на запалителната бобина. Свързването на белия и черния проводник пък става по същия начин, както в по-горе разгледания случай за бобина без добавъчно съпротивление (вж. първата схема и обясненията към нея).

И така, да обобщим сегашната конфигурация на нещата:

Знаете си урока вече, нали? :) 1 – към оборотомера; 2 – син проводник; 3 – оригинално захранване; 4 – червен проводник; 5 – черен проводник; 6 – бял проводник; 7 – искгрогасящият кондензатор, който предварително трябва да демонтирате; 8 – запалителна бобина; 9 – съществуващ кабел – също се демонтира

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ:

Номинално напрежение  -12 волта

Работна температура – от –40° С до +70° С

Максимален ток на комутация – 8 А

ГРИЖА ЗА НЕГО, СЪХРАНЕНИЕ и ТРАНСПОРТ

Най-добре защитено ЕЗМ-Т-то ще се чувства в оригиналната си опаковка или поне в нещо, доставящо му същите условия на сигурност, НО в оригиналната кутийка е най-атрактивно да го срещнем след цели 30 години! :) Електронното запалване трябва да съхранявате в закрити сухи помещения с температура от +5° С до +40° С и влажност на въздуха до 80 %, в която среда да няма химически агресивни елементи.

ЕЗМ-Т-то е имало година и половина гаранция – 18 месеца.

Мдаа… ама 1988 пак не е кой знае колко далеч! Друго си е да намерим неотварян първия български телевизор или поне някой от първите ни матрични принтери, а? Какво ще кажете?

Български матричен принтер Бултекст 200

See more

В Sandacite.BG направихме изследване за нелегалната радиостанция ,,Обединена България“!

Има една книга, която още не е написана, но тя непременно ще се появи един ден по рафтовете на книжарниците, а заглавието й ще бъде нещо като ,,Нелегалните радиостанции на български език през Втората световна война“. Всички сме чували израза ,,Стига си се обаждал като черна станция!“ ,,Черни“ или ,,нелегални“ са думи, с които се означават всички нелицензирани от държавата радиостанции през споменатия период, които разпространяват информация за алтернативна гледна точка към събитията и се противопоставят на възприетата от ,,официалните“ национални радиопредаватели линия, за които се смята, че защитават правителствената политика.

Нелегалните радиостанции през Втората световна

,,Черните“ радиостанции се използват от своите създатели и организатори като едни от най-важните инструменти на идеологическата борба през войната. Темата за тези станции е широка, но днес ще се опитаме да разкажем за дейността само на (според нас) най-интересната от тях – ,,Обединена България“ (1942 – 3 г.). За да се ориентираме по-добре в обстановката обаче, трябва да кажем, че по време на Втората световна война у нас ,,черно“ излъчват радиостанции с различен политически уклон. Най-известните са, разбира се, поддръжниците на БРП (к) – напр. ,,Христо Ботев“, ,,Народен глас“, излъчващи от СССР – но съществуват и други ,,черни“ радиостанции, които просто са по-малко познати. Говорим напр. за радио ,,Свободна и независима България“ (1941 – 3), излъчващо от Палестина и Египет, която станция е против плътното обвързване на България с Тристранния пакт, критикува политиката на цар Борис ІІІ и правителството на Богдан Филов, а също така призовава за въоръжена съпротива срещу властта и създаване на Балканска конфедерация. Друга малко позната ,,черна“ радиостанция е британската пропагандна ,,Нова Европа“ (1943 – 4), чието название нарочно е измислено така, за да заблуждава – предаванията й имитират германската пропаганда за България (по-конкретно Радио Донау (1940 – 5), за да предава фалшиви информации, но изгодни за Обединеното кралство. Британски и антинацистки настроени са също така ,,Станция на свободата“ (1941 – 5) и ,,Васил Левски“. Общо факт за всички тези радиостанции е, че макар да излъчват на български език, предаванията им се водят от страни извън България и обслужват интересите на чужди страни.

Много интересно е обаче да надникнем в историята на българската нелегална радиостанция ,,Обединена България“, създадена през 1942 г., и да открием каква е нейната цел. За разлика от описаните горе станции, тази излъчва от няколко места в самата София, а използва и студиа в самия й център!

Създаването на ,,Обединена България“

Коренът на явлението можем да открием още през пролетта на 1941 г., когато по германски образец у нас е създадена Дирекция на националната пропаганда. Целта на този орган е да убеждава хората в далновидния и правилен избор на България, подписала Тристранния пакт. Чрез разнообразните средства на печата (в лицето на десетки списания и вестници), различни събития и прояви и др. се подема широка настъпателна акция за отразяване и възвеличаване на събитията, свързани с ,,възраждането на българския дух“ в т.н. новоосвободени земи, в които се вплита и задължителният мотив за ,,братството с Германия по оръжие и съдба“. Освен това, наложителна става необходимостта от отрицание на идващите от западните демокрации и Съветския съюз нежелани информации, способни да отклонят гражданите от вярата в германската победа и въобще правилността на избора. След създаването на Комисарството по еврейските въпроси през 1942 г. като критично важно излиза и насаждането на омраза против българските евреи, защото българската държава започва подготовката на последователни мерки по конфискуване на имуществото им, дискриминирането им от обществото и най-сетне – депортирането им.

Всичко това добре, но в началото на 1942 г. министърът на вътрешните работи и народното здраве в два кабинета на Богдан Филов – Петър Габровски – има идея за нещо повече. След като до края на 1941 г. Дирекцията все по-добре обхваща печата и гражданския живот, Петър Габровски започва да надава ухо към информацията, извираща от най-съвременната медия в тогавашна България – радиото (и най-вече Радио София). Впечатленията му не са добри – той забелязва, че в предаванията от Вакарел е налице противоречие с желания от ДНП начин за отразяване на правителствените действия и въобще обществените събития – ръководството на Радио София не се е подчинявало на указанията на пропагандния орган и е успявало да запази относителна независимост. Затова Габровски решава да създаде своя нелегална радиостанция, която да отразява неговите собствени и на ДНП възгледи и да заявява по-твърда германофилска позиция на българската държава и добрите връзки на България с Германия.

Габровски започва да търси сътрудници и открива един много подходящ кадър в лицето на литератора, преводач от четири езика и политически журналист Панайот Константинов Чинков, подписвал се като П. К Чинков или Пе Ке Чинков. Той е назначен за директор, а говорител на радиостанцията става Борислав Недков.

При избирането на име за станцията Габровски и Чинков искат то да обединява в себе си всичко, за което тогавашното управление на България се бори, и същевременно да звучи внушително и респектиращо. Затова министърът предлага радиото да се нарича ,,Велика България“, но Панайот Чинков, като журналист и човек с повече усет за названия на медии, предлага по-скромното, но също така внушително ,,Обединена България“.

Чисто технически началото на радиостанцията се извършва също по самоинициативен и самоволен начин. Габровски и Чинков завземат късовълнова предавателна техника от Военновъздушните сили и я инсталират в кв. Овча купел, а по-късно използват по-съвършената база на ,,безжичния телеграф“ в тогавашния Царибродски квартал (дн. Красно село). Като студиа използват кабинети в самата сграда на Дирекцията на националната пропаганда на ул. Княз Александър І № 10. В бележките си Панайот Чинков пише: „Решихме да създадем таен предавател, който чрез много добрата си програма да се наложи на публиката и да изтласка Радио София“.

Първото предаване на ,,Обединена България“ е излъчено на 18 февруари 1942 г. Радиото излъчва всеки ден от 13:00 до 13:10 ч., от 20:00 до 20:15 ч. и от 22:05 до 22:20 ч. на вълна 40.05 m/7490 kHz. Сигналът на нелегалната радиостанция достига не само из България, а прониква и из много балкански страни. Това положение трае малко над година и половина, след което предаванията на „Обединена България“ спират през ноември 1943 г.

Предавания и теми

Какви са темите, които е предлагала на слушателите си нелегалната радиостанция? Благодарение на запазените бюлетини от по-голямата част от предаванията си можем да надникнем в това. Като основни точки в емисиите могат да се очертаят следните.

Патриотичните предавания са изпълнени с реторика, типична и за други български пропагандни издания от периода. Възхвалява се съвременната на радиостанцията епоха. Обикновено се говори за ,,гигантския двубой“, който се води между две изначално противопоставени една на друга части на Европа, които са антагонистични по дух, мироглед и световъзприятие.

Ето напр. какво е звучало в обедното предаване от 11.ІV.1942. Едните народи ,,доказват своето право на съществуване след една безнадеждна наглед борба“, а други отстъпват и загиват. Като причина за германските победи е представен по-правилният живот и възпитание, който поколенията в там получават – ,,докато Франция се бе оставила на безидейността, на охолния и безгрижен живот, в Германия израстваше и се каляваше нов дух и нова воля. В продължение на 7 години младите поколения получаваха сурово войнишко възпитание“. По-нататък, в заключението, е даден друг пункт – ,,Само ония народи, жените на които не се срамуват да раждат, и мажете на които са готови да проливат обилно кръвта си по бойните полета – само те ще владеят и управляват света, а слабите по дух и изродени народи ще служат само за тор“ на преждеказаните. Както виждаме, това си звучи напълно, ама напълно нацистко! :)

По-нататък говорителят прави паралел с българския народ и заявява, че ,,ние сме родени българи не за да живеем и умрем в един охолен и удобен живот, а за да изразим висшата воля на нашия народ да бъде господар и победител в историческите борби“. Цитирани са известните думи на хан Омуртаг, че ,,човек, и добре да живее, умира и друг се ражда“, но те са прекъснати само дотук. Те са изтълкувани в смисъл, че в тези думи е изразен ,,българския мироглед, който ясно вижда преходността на действието и вечността на народа“. Говорителят заявява, че в тези думи на преден план се поставя готовността ,,за саможертва, за величието на родината и за разчистването на пътя на бъдещите поколения“. По-нататък е казано доста националистическо – че ,,всеки човек живее и твори само в и чрез собствения си народ, който пък, за да просъществува, трябва да води тежки и кървави борби на арената на световната история“.

Именно от това говорителят прави пропагандния си извод и заключава, че трябва ,,да се пропием от велик борчески дух“ и ,,да разберем, че мекушавостта, страхливостта и хленчът не ще ни помогнат“. Накрая ясно са очертани враговете на пропагандния глас – онези членове на обществото, които са симпатизирали на западните демокрации или (по-прикрито или не дотам) на Съветския съюз – ,,ние трябва да отворим фронт срещу всички пораженци вън или в нашето отечество, които чрез подли приказки и идеи се опитват да разрушат борческия, храбър и войнствен дух на българите, за да ни направят по-лесна плячка в ръцете на вечните врагове на България“.

В други предавания се прави коментар на изявления на западни и съветски политици. Особено когато става дума за Рузвелт, Чърчил или други, те са наричани с доста остри епитети – ,,дилетанти в политиката“, ,,политически марионетки и трупове“, ,,престъпникът Рузвелт“, ,,носът на обущаря Сталин също увисна“ (последните два цитата са от обедното предаване на 10.V.1942) и т.н. Това е особено видно, когато се цитира изказване на британски политик, насочено против официалната българска външнополитическа линия и съдържащо заплахи срещу България – ,,политическият хлапак лорд Идън“, ,,Чърчил, Рузвелт и Идън – фамозните ментарджии на нашия век“ (вечерно предаване от 11.ІV.1942).

Съществена част от емисиите на ,,Обединена България“ е посветен на отразяване на новини от германските действия по фронтовете.

Понякога се цитират съобщения на западни или съветски радиостанции, които се отхвърлят и разобличават като неверни и противоречащи на истината. Германските войски винаги са представяни като неспирни и всепобеждаващи, а противниците им (особено Червената армия) – като слаб и бързо изоставящ позициите си противник. Описват се отзивите и обстановката в САЩ, Великобритания или СССР след поредната битка, която почти винаги бива представяна като победна за германците, а ако не е – се натъртва какво голямо значение има и как всички в противниковия лагер с трепет следят новините – ,,Грандиозната битка в Коралово море… създаде 100 % суматоха в Англия, в САЩ и Съветския съюз“ (обедното предаване на 10.V.1942) или ,,Докато победоносното оръжие на японците нанася страховити ударя наляво и надясно в Тихия океан, Рузвелт и неговата фамозна съпруга клечат с увиснали носове около угасналото огнище в Белия дом“.

В друг случай пък директно се цитират новини, които след това се коментират и се правят прогнози за вероятния бъдещ развой на военните събития – разбира се, с описване на германското превъзходство в тях, а дикторът се подкрепя с описания на материалната мизерия на руската армия и нравственото разложение на англо-американците.

Интересни са цитатите от чужди нелегални радиостанции, които поддържат прогерманската линия и затова често се цитират в ,,Обединена България“: ,,Тайното радио, което се обажда от Мексико и което се явява опозиция на престъпника Рузвелт, заяви в своите емисии от 3 и 7 ч. тази сутрин, че гибелта на Съединените щати е вече дошла. ,,Престъпната шайка, – се провикна истинският американски родолюбец – която управлява днес Америка, е негодна да защити интересите на американския континент“.

От предаванията можем да направим  извод, че ако има по-злощастен противник от англо-американците, то това са руснаците. ,,Уплахата от предстояща офанзива на Източния фронт расте. Тя се засилва и от последните съобщения от Коралово море. Носът на обущаря Сталин увисва. Той чака въжето около врата му да се затегне още повече. Шайката от простаци около него губи своите нерви, което се вижда най-ясно от противоречивите заповеди на разнебитеното съветско командване“.

Пропагандната радиостанция използва всеки удобен случай, за да очерня пред света образа на съветските войници. В цитираното по-горе от нас обедното предаване на 10.V.1942 се споменава за заповед на съветски генерал да бъдат сготвяни и изяждани труповете на убити германци при условие, че това ,,става по най-добър начин и се пази пълна тайна“. Причината за издаването на такава заповед е отдадена на варварската действителност, която съществува в Съветския съюз, където ,,човекът не представлява нищо и той е загубил всякакъв човешки образ“. За съветските военнослужещи радиото и друг път използва остри думи, като напр. ,,грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“ (9.VІІІ.1942).

Впрочем, обрисуването на съветските граждани като варвари и канибали не е нещо ново. През 1943 г. в София е организирана пропагандна изложба със снимки от Източния фронт, на която са заснети войници, даващи хляб на зле облечени хора. Текстът под снимката гласи: ,,Бойците на Райха са човечни хора – хранят дори и своите чуждите“.

Неголяма част от ефирното време на ,,Обединена България“ посветено на коментар на събитията от азиатския и индийския континент. Обикновено това е, за да се изтъкнат победоносните действия на японците в Калкута  и Бомбай, където те са посрещнати като ,,освободители от омразното индийски иго“. ,,Огорчението, напластявано в продължение на десетилетия, намира своята реабилитация чрез симпатиите към японските войски“.

Важна част от предаванията се занимават с отговор, контратвърдения и опровергаване на чуждестранната пропаганда. Пример за това е второто вечерно излъчване (22 ч. – 22 ч. 15 мин.) от 10.V.1942, което започва с думите, че ,,напоследък политическите удавници от Москва, известни в цял свят със своите криминални способности, се разсипват да уверяват българския народ, че днес той е ограбен, оголял, обосял и че на трапезата му липсвали топъл хляб и сирене и че безброй деца ежедневно умирали от глад“. В това говорителят съзира ,,старата тактика та комунистите винаги да насъскват българите един срещу друг“, защото преди войната съветската пропаганда ,,оплаквала с крокодилски сълзи българския народ, че мизерствал под ударите на капиталистите и буржоата“, а сега проклинали ,,настоящето, в което българите били напълно разорени от германците“. Вероятно тук се имат предвид предаванията на известната нелегална радиостанция ,,Христо Ботев“.

По времето, когато предаванията на ,,Обединена България“ са в своя най-голям размах, тя се натъква на силното противодействие и отрицание от страна на споменатите в началото на статията идеологически антагонистични радиостанции като прозападните ,,Васил Левски“ и ,,Станция на свободата“. Особено втората е много остра и яростна в нападките си срещу българските нелегални предавания.В радиостанцията работят бившият летец Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов. Кулев е отдавна свързан с британското разузнаване и обслужва пропагандата му.

Създателите на ,,Обединена България“ с право виждат в ,,Станция на свободата“ своя най-опасен противник. Така например, в свое предаване на 13.Х.1942 година Кулев заявява, че ако „Обединена България“ не прекрати предаванията си, ще сезира Комисията за разследване на престъпления в Обществото на народите, обвинявайки българската радиостанция в подстрекаване към масови избивания на невинни граждани. На 31.Х той отправя  „последно предупреждение“ и назовава 15 имена на сътрудници, които според него трябва да бъдат обвинени.

Именно заради жестокия антагонизъм между двете станции в едно от предаванията на ,,Обединена България“ говорителят заявява, че: ,,Нашите неприятели от ,,Станцията на свободата“ приличат на побеснели кучета! Те съобщиха вчера следното: ,,Най-лошото е, че тази черна станция е много мощна и се чува не само на Балканите, а в цяло Европа и всички мислят, че тя представлява мнението на българския народ… ,,Обединена България“ ни черни и петни пред целия свят и ни готви грозно бъдеще. Затуй ние вземаме мерки и грижи за спирането й и молим и вас да ни помогнете с всичкото влияние, което имате“.

В този ден говорителят на българската станция е страхотно разгневен: ,,Действително от тия думи се разбира до какъв бяс нашата радиостанция е докарала тия предателски изроди. Тия думи са една голяма манифестация на тяхната простота и липса на пропагандно чувство. Такъв е бил комунизмът и такъв ще си умре – беден и немощен пред силата на мисълта“. (Тук ще направим една скоба – вероятно тук дикторът нарочно използва цитираните думи като повод да охули комунистическата идеология, защото иначе едва ли е бил несведущ за факта, че ,,Станцията на свободата“ се поддържа от Великобритания, а не от СССР.) По-нататък: ,,Ние съветваме тези наши приятелчета да не се зъбят като кученце пред слона. Но и Радио Лондон, и Радио Москва напоследък се чудят откъде по-напред да почнат да лъжат и фалшифицират грозящата ги действителност. Като се почне от пелтечещия евреин от Радио Лондон и се завърши с този приятел, който навярно е оставал четири пъти в трето отделение, всичките тези говорители в най-скоро време ще ги навържем на връв като корали в Коралово море и ще ги окачим на бялата шийка на консервираната красавица мисис Рузвелт. А колкото до нашето премахване, и без нас духът на българина ще живее след нас“. Думи показателни и страховити!

Предаването на 11.VІІ.1942 е отново насочено срещу противниковите радиостанции, като цитираните противници ту вече са няколко (изброени от нас в началото): ,,Днес като кръвожадни хищници върху нас са се нахвърлили вече няколко предателски радиостанции… Ту от Москва, ту от Куйбишев, ту ото Лондон, ту от Йерусалим се обаждат всевъзможни еврейско-болшевишки гласове, които се опитват да ни вкарат в един път, който нищо общо няма с нашите интереси и искрено благополучие“. По-нататък ,,конкурентните“ радиостанции биват обвинени в лицемерие, в смисъл, че не са издигнали глас в защита на българския народ, когато ,,милиони българи бяха оковани във веригите на едно нечовешко робство“ (вероятно това е по-далечна алюзия за нещо, често изказвано по време на войната – че никой друг освен Германия не е помогнал на България да се измъкне из оковите на несправедливия Ньойски договор – бел. ав.).

Друго оборващо противниковата пропаганда предаване е това от 4.VІІІ.1942 г. След коментар на германския натиск при Краснодар и Майкоп и изразяване на надеждата, че ,,падането на Краснодар може да се очаква в най-скоро време“ продължава излагането на победоносни германски фронтови действия и благоприятните последствия, до които дикторът смята, че те ще доведат. Главната цел на това си предаване говорителят вижда в това да обори твърденията на ,,скептиците“, които изразяват мнение, че въпреки германските победи до момента, накрая Съюзниците ще победят дори и Русия да падне, защото Англия и САЩ имат несравнимо повече материални ресурси в сравнение с Германия (от всякакъв характер).

На това дикторът противопоставя твърдения, като напр. това, че съветските генерали Тимошенко и Жуков са в бягство, а изходът в Кавказ също ще бъде злощастен за СССР, тъй като ,,Кавказкият лабиринт е пълен с враждебни на Съветите племена“. Англия пък досега не била излъчила ,,нито един пълководец, достоен да се мери със ,,стотиците германски големи и малки военачалници“. Дипломацията й била некадърна, а оръдията й едно след друго падали. Колониите й Индия и Австралия отказвали да се бият за нея, а Турция била ненадежден приятел. Освен това, Англия дотогава е загубила и продължава да губи изключително много кораби. Дикторът твърди, че е възможно и възникване и на хранителна криза в Англия, защото ,,когато тя бъде херметически затворена в своя остров, когато се прекъсне всеки подвоз по море, как струпаните 6 000 000 войници ще могат да продоволстват?“ Що се отнася до ,,прословутата американска сила“, говорителят е уверен, че тя също не е значителен противник, тъй като ,,не може да защити своите Филипински острови, своите Алеутски острови, които са пред вратите й. Тя все още може да праща по море или по въздуха незначителна помощ на Съветите или Египет, която не може нищо да помогне, но сама Америка не би могла да предприеме нищо, щом не може сама себе си да опази“. От всички твърдения на говорителя, в тези за Англия и САЩ можем да забележим най-много грешки, но за съжаление пропагандата и фактите няма как да съвпадат.

В обедното предаване на 1.VІІ.1942 г. тонът е същият. Дикторът обяснява колко не е права съветската пропаганда, която ,,плачи с крокодилски сълзи“ за мизерното положение на българските селяни, ,,на които всичко било отнето“, при положение, че ,,у нас се води една политика на правилно и целесъобразно задоволяване нуждите както на селското, така и на градското население; когато за всяко изземване (вероятно се има предвид изземване на селскостопанска продукция – бел. авт.) се заплащат цени, които често пъти са по-високи от онези, на които държавата продава“. ,,Защо господата от Москва не кажат: ,,така щяхте да бъдете, ако бяхме успели да прострем своята болшевишка ръка над България.“ По-нататък дикторът описва организацията на съветските колхози и работата в тях, като положението на тамошните селяни характеризира като онова на ,,героите от романа ,,Чичо Томовата колиба“. ,,Съветските селяни получавали кучешки дажби и живеят в страшна мизерия“, заключава дикторът на ,,Обединена България“. Описват се и обработваемата площ, колко продукция трябва да предават на държавата селяните, за да получат дажба, примитивността на самия земеделски труд в СССР и т.н.

В същия дух и от същия вид е и обедното предаване от 21.VІІ.1942 г.

На критика и опровергаване на твърдения от ,,Станцията на свободата“ е посветено и второто вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., където ръководителят й Димитър Мацанкиев е наречен ,,бясно псе“. Във второто вечерно предаване от 21.VІІ.1942 г. на прицел пък е просъветската радиостанция ,,Христо Ботев“, наречена ,,безгръбначни лакеи на червения диктатор“ с ,,тъпоумен говорител“. Поводът е, че няколко дни преди това там е била прочетена ,,някаква програма на някакъв си Отечествен фронт“, която дикторът обявява за ,,съчинена от Коминтерна“ и призовава ,,всички родолюбиви патриотични среди у нас“ за ,,обединенние в един честен фронт за спасяване от катастрофата и гибелта“.

Думата ,,паника“ е често употребява – тя присъства и в обедното предаване на 15.ІV.1942 г. Това е типична пропагандна емисия, насочена срещу СССР. Там се казва, че напролет ,,топящият се сняг прониквал в зле направените окопи на болшевиките, което е станало причина за масовото издавяне на хиляди болшевишки войници“. Според диктора, от това били пострадали 47-и и 48-и ленинградски полкове. Той казва, че за всичко това ,,болшевишката пропаганда“ мълчала и че неправилно изкарвала именно германците неподготвени за война по руските снежни полета. А те имали ,,най-добре снабдената войска в света“. ,,Всички тези съобщения от Москва са оправдание на руската немощ, която взима застрашителни размери. Няма да минат и три месеца от днес, когато всички лъжи на Радио Куйбишев и Радио Москва… ще бъдат оправдани от неумолимия ход на победоносната германска войска“. Както виждаме, като пропаганда това предаване е добре изпипано, защото (както е типично именно за всяка уважаваща се пропаганда) то твърди, че фактите, които излага, са спестени от официалния източник на информация и затова слушателите не са ги чули.

Второто вечерно предаване от 22.VІ.1942 г. е посветено на ,,годишнината от победоносната офанзива срещу кървавия болшевишки кошмар“. Явно в желание да унищожи всякакви останали у слушателите симпатии към Русия – освободителката, говорителят завява, че СССР яма нищо общо с ,,бившето славянско величи на бившата славянска Русия“, защото в момента тя се владее от ,,тъмната сянка на Сталин – един азиатски самодържец из хралупите на татарските леговища, един нов Чингис хан,още по-кървав, страшен и налудничав, с ръце, изцапани с кръв, движен от първобитните инстинкти на нецивилизованите народи“. Говори се за ,,черни сенки, вестители на ада, сеячи на смъртта и разрушението. Те проповядваха омраза вместо любов, война вместо мир, смърт вместо живот. Брат срещу брата се насъскваше, невръстни деца се откъсваха от свещения кът на домашното огнище, за да се хвърлят в калта на нравственото изродяване“. И така нататък, и така нататък.

Предаването на 23.VІ.1942 г. е вдъхновено от благополучното превземане (от маршал Ервин Ромел) на либийския град Тобрук във Северноафриканската кампания от Втората световна война, описано като причинител на сериозна паника във Великобритания.

Съществуват и предавания, акцентиращи върху ниските морални качества на съседните на България балкански народи, с което се обосновава възвръщането на българската власт върху държани доскоро от тях исторически български земи, окупирането на съседните страни и извличането на ресурси от тях. Целта е нещастията на съседните страни да се представят като закономерно и исторически справедливо наказание за нравствената им поквара. Пример за това е предаването от 22.VІ.1942, където се описва ширещите се корупция и мошеничество в гръцката държава, а гърците са наречени ,,шайка от крадци и пристанищни хамали“.

Обедното предаване на 9.VІІІ.1942 в началото прави преглед на действията по различните фронтове, подробно излага затрудненията на англо-американците и съветските войски и изразява твърдата увереност на радио ,,Обединена България“ в успешния за Оста край на войната. Това предаване можем да причислим също към патриотично-вдъхновителските. Дикторът съобщава за ритмичното прибиране на реколтата в България, останало неповлияно от ,,злобните съскания на продажните радиостанции, проповядващи унищожението на посевите и паленето на храните“. Оттам нататък гласът  на диктора се увлича във все по-патриотично ентусиазирани фрази, заявявайки че ,,Решителният час наближава. Още малко и вие пребогато ще бъдете възнаградени за… жертвите, които… понасяте с такава твърдост… На всеки опит за саботаж и на всеки глас за раздвоение отговаряйте с по-голяма сплотеност във вашите редици“. В такъв дух е издържано и предаването от 31.VІІ.1942 г.

За близо двете години съществуване на ,,Обединена България“ нейна ясна характерна черта остава яростният антисемитизъм. Станцията посвещава немалко ефирно време на критикуване, хулене и обиждане на българските евреи и на този народ изобщо. Така например, първите прояви на тази линия се откриват още в първото вечерно предаване от 17.VІІ.1942 г., когато дикторът заявява в прав текст, че евреите са подготвили и финансирали ,,революциите в Русия 1910 и 1918“. То далеч не остава единствено. На 9.VІІІ.1942 г. отново се споменава за противоеврейските мерки в България – ,,И по еврейския въпрос ние искаме да се продължат още повече решителните мерки, които се вземат“. Към ролята, която противоеврейските пледоарии на ,,Обединена България“ изиграват в живота й, ще се върнем по-нататък.

Второто вечерно предаване на 18.VІІ.1942 г. разглежда  питането ,,съществува ли еврейски въпрос у нас?“ Тук целта на говорителя и да приведе факти, които да докажат изключително силната роля, които евреите играят в българската икономика, и колко много еврейски предприятия съществуват в България, много от които твърде важни за страната.

На това е посветена и голяма част от обедното предаване на 11.VІІ.1942 г. Описват се множество примери за еврейски мошеничества и далавери, които трябва да убедят зрителите в обществената вреда от това малцинство. По-нататък се каза, че ,,евреите са създатели на болшевизма и комунизма по света“. Те биват обвинени, че работниците от еврейски произход взимат работата и хляба на българските такива. Но безспорно ,,търговията е най-удобното занятие за евреите, за да могат със своите мазни физиономии да скубят наивните българи, които влизат в магазините им“. Дикторът твърди, че около 50 % от фирмите за търговия на едро са в ръцете на евреи, които ,,смъкват и ризата от гърба“ на българските търговци на дребно. Същевременно той отбелязва, е от 86 теляци в Софийската баня нямало нито един евреин, от което говорителят прави извода, че евреите са свикнали българите да им слугуват. По-нататък са изброени множество работнически професии – строители, миньори и т.н. – между чиито представители, според диктора, няма нито един евреин. ,,Евреите са като тумор върху снагата на българския народ, който трябва бързо и ефикасно да бъде опериран“, заключава говорителят на ,,Обединена България“ в монолога си срещу тези ,,израилеви изчадия“.

Още доста предавания са посветени на оплюване на еврейското малцинство в България; това става ясно от следните няколко цитата:

„Евреите тунеядстват. Тази разбойническа, капиталистическа, еврейска пасмина внася чифутска проказа. За евреите няма място не само в България, но и в Европа“ (24.VІ.1942 г.).

„Отдавна българският народ иска решителни мерки против евреите – най-големите английски шпиони“ (27.VІ.1942 г.).

„Не трябва да се търпи еврейската гавра!“ (13.VІІ.1942).

Съществуват и предавания, които можем да наречем теоретични. Тук не се предават никакви новини, липсва и ясно изразен патриотичен мотив, но се прави опит да се тълкува големият военен конфликт от философско гледище в духа на теоретичните постановки на националсоциализма и между това да се посочи справедливото място на България в уреждането на новия ред в света.

Такъв пример е второто вечерно предаване от 9.VІІІ.1942 г., в първите секунди на което се казва, че ,,Борбата за нова Европа е борба за хляб и свобода, борба да има хляб за всяка гладна уста върху земята, борба, за да могат удобствата на съвременния живот да бъдат достояние на всички европейски народи, а не съсредоточени само в ръцете на привилегированите, както беше довчера с плутокрацията и еврейството. Борбата за нова европа значи премахването на довчерашното положение в България, когато… се задушаваше в мрачния затвор на Ньойския договор… Това значи българският народ свободно да се ползва от благата на своята земя, а не- както довчера – златната пшеница да отива за угояване на алчния англо-еврейски капитал“. По-нататък се заявява, че тази борба предполага и унищожението на всички ръководители на конкурентните нелегални радиостанции и въобще политически противници на официалната линия.

Сетне говорителят изоставя българската тема и излага теория, според която СССР се готвел да нападне Европа, а Сталин усилено подготвял въоръжени сили за това, състоящи се от военизирани работници. ,,В борбата си за нов социален ред Европа трябваше да върви в две посоки – чрез реформирани на своето социално устройство и намиране на нови източници на блага. Точно тук, движейки се по тия пътища, нова Европа срещна съпротивата на англо-американската плутокрация и болшевизма. Болшевизмът се обяви против нова Европа, защото некултурните му червени диктатори чрез социалните принципи, носещи на германския работник удобен и спокоен живот, схванаха, че това значи повишение на жизнения стандарт на европейския работник което го превръща от социалист в националсоциалист. Болните амбиции на Сталин за унищожителен татарски поход над Европа при своето изпълнение се сблъскаха с едно непреодолимо препятствие. Защото точно тези работнически маси в Прусия и Австрия се считаха за инструмент за постигането на разрушителните му кули… А там, в съветските степи, се подготвяха грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“. За политически ориентирания и (главно) за вещия в историята на политическите теории и философия читател няма да е безинтересно следното твърдение: ,,Европейският работни… обаче от разрушител се превърна в творец. И днес делото на нова Европа е дело на работническа Европа. Днес работници са носители на най-високите отличия за военна храброст“. Тоест, комунизмът е ненужна за България идеология и неговото проникване и налагане у нас е безсмислено, тъй като издигането и достойният живот на работническото съсловие са вече постигнато, доставени и гарантирани от националсоциалистическата нова Европа!

Обедното предаване от 6.VІІІ.1942 критикува Англия за ,,имперското“ й отношение спрямо индийските й колонии. Радиото изразява подкрепа за индийския народ в усилията му да изтласка англичаните от своите земи и даже споменава, че ,,резолюцията на Махатма Ганди се посрещна с положителни чувства в Германия и Япония“. Естествено е, при положение, че колонизатори на Индия са именно ,,представителите на англосаксонската плутокрация“, радиото да бъде критично спрямо тях.

Интересно е първото вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., което, макар в началото само да описва ужаса в Съветския съюз след падането на град Ростов, всъщност има съвсеч друга тема – борбата срещу некоректни граждани на България. Узнаваме, че на 22.VІІ пред Столична община се е обявил списък на свободни (необитавани) апартаменти, които са достъпни да се отдават под наем. Това явно е било мярка срещу наемодатели, които са отдавали свободните си жилища под наем на много по-високи от обикновените цени, не са искали да обявят в общината, че отдават жилище под наем и са се укривали. Такива хора радиото нарича ,,спекуланти“ и призовава за борба срещу тях, а гражданите са призовани да търсят от наемодателите договор за отдаване под наем на имота и действителен адрес на наемодателя.

Съвсем очаквано, след Сталинградската битка и започналия поврат в хода на Втората световна война пропагандата на ,,Обединена България“ все пак вече не може да крие отстъпленията на германските части, но трябва да ги представи като изключително умели, ,,стратегически“ и уместни в момента, но само като етап към нова атака, вече с новото ,,тайно оръжие“, на което всички поддръжници на Райха тогава се надяват. Затова през 1943 г. дикторът изрича неща като „Германското отстъпление в Русия е истинско чудо на военното изкуство…“ (9.Х), „Германците ще спрат руснаците при Днепър“ (12.Х). „Това отстъпление е последната дума на висшата военна стратегия“ (14.Х) и „Скоро ново тайно мощно оръжие ще си каже последната дума, всяко отстъпление вече няма да има никакво  значение“ (15.Х).

Краят на ,,Обединена България“

Постепенно обаче предаванията на станцията започват да привличат вниманието не само на ,,конкурентните“ радиостанции, а и на държавните власти в самата България. От стенографските дневници на заседанията в Народното събрание е видно как известният опозиционен политик проф. Петко Стайнов  веднъж заявява, че ,,тая излагация вече не може да се търпи“, а хванатият натясно Петър Габровски се оправдава, че полицията не може да открие нелегалния предавател. Професорът иронизира министъра и го пита: „Искате ли да ви покажа и точното място, откъдето се излъчват предаванията, и да ви назова глашатаите, щом полицията Ви не може да се справи?“

С все по-надвисващите тъмни облаци над Царство България и ясното очертаване на военната загуба и нейните последици много неща вече не могат да бъдат същите. Малко преди началото на интензивните англо-американски бомбардировки, през ноември 1943 г. са излъчени и последните предавания на нелегалната радиостанция ,,Обединена България“.

Историята на този вид радиостанции е все още недобре проучена. Настоящата статия беше един опит да обхванем генезиса на нещо, което искрено ни вълнува, а от много време искахме в сайта да присъства статия именно за радио ,,Обединена България“ Затова се опитахме, доколкото можем, да потопим читателя в годините на нейните предавания.

А ето това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

Прочетете в Сандъците – Sandacite за историята на градския транспорт във Велико Търново!

Днес ще ви представим една историческа статия, написана от наш гост-автор. Това е Дани Маринов от Велико Търново, който сам и по собствена инициатива ни изпрати статия, описваща хронологията и спецификите на обществения транспорт в града през десетилетията. Щастливи сме от възможността да я споделим с вас!

Може да се смята, че преди 78 години – на 1 септември 1939 г. – се поставя началото на организирания транспорт в града. Тук тръгва първото превозно средство, което е приспособена за автобус и започва да обслужва жителите на града. Автобусът е 25-местно, германско производство ,,Ханза Лойд“ и с него за броени минути жителите и гостите на старопрестолния град могат да стигнат до гара Трапезица и до градските лозя в околностите.

Автобусът се е движел по следния маршрут: мостът в Асенова махала, Сметната палата, общината, площад „Баждарлък”, Старата поща, Модерен театър (сега търговски център в началото на Самоводската чаршия), гостилница „Балкан”, Паметникът на обесените въстаници, Девическата гимназия „Митрополит Климент” (сега Факултет по изобразителни изкуства към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”), Градската градина (сега МДТ „Константин Кисимов”), площад „Ризов” (училището „Петър Дабков” в квартал „Марино поле”), Ветеринарният институт, намиращ се на днешната улица „Никола Габровски”, вилата на Никола Петров и чешмата „Качица”. Линията се е изпълнявала от 06:20 до 21:47 ч. Тъй като първата автобусна (тогава наричана “Отобусна”) линия се е харесала на гражданите, се налага закупуването на нова кола от същата фирма. Тя е по-удобна, по-луксозна и разполага с четиридесет места. Маршрутът и е бил както на първата кола, но с друго разписание.

Социалистическият период в града донася закупуването на три автобуса Чавдар М50. Същевременно се удължава маршрутът на 8 градски и 4 крайградски линии.

През същия период се взема решение за построяване на тролейбусни линии и да бъдат закупени съветски тролейбуси ,,ЗИУ 9″ (Завод имени Урицкого). През 1989 са закупени 15 броя такива тролеи. Те са се движили по две линии с номера 1 и 2. Линия № 2 се изпълнявала на интервал от 12 мин, а линия 1 – на 15 мин. Между тях са сформирани още две с номера 22 и 21. Маршрутите им са еднакви разликата е от първоначалната спирка на тръгване. Тролейбусни линии с номера 1 и 2 тръгват от квартал Чолаковци, а 21 и 22 тръгват от Телферен завод (Автогара Запад).

В наши дни фирмата превозвач, която държи тролейбусния транспорт, е  “Пътнически превози”АД. През 2009 г. се налага спирането на тролейбусния транспорт в града поради строежа на пътен възел “Качица”. Наложило се тролеите да бъдат заменени с автобуси. Тролей с № 2 става собственост на ЕТ “Алекс ОК”, а № 1 става притежание на ЕТ “Надежда”. След построяването на пътния възел “Качица“ ситуацията остава непроменена. Към днешна дата тролейбусен транспорт няма.

След 2001 г. може да се говори за формиране на градския транспорт във Велико Търново в днешния му вид. Използваните автобуси са единични, от германски производители като ,,МАН“ и ,,Мерцедес-Бенц“. Превозвачите подписват договор за 7 години, в рамките на който да изпълняват градските линии.

Най-голямата фирма в града за този период е “Пътнически превози” АД. На нея се падат повече от половината градски линии. Те са с № 1, 2, 3, 4, 6, 8, 13, 30, 70 и 110. Други две фирми, поделящи си по две линии, са ЕТ “Надежда”- № 9 и 40 – и ЕТ “Атанасов”- № 20 и 50. Остана фирма “Авия” ЕООД, която изпълнява курсове само по линия № 5.

След изтичане на договорите към 2010 г. се провежда конкурс за цялостна подмяна на автобусния транспорт в града. В конкурса участват всички фирми до този момент. В крайна сметка печелившите фирми остават три. “Пътнически превози” АД и Авия ЕООД губят линиите, които са притежавали дотогава, и те се разпределят между трите транспортни фирми. ЕТ “Надежда” взима линии с № 1, 3, 4, 9, 10, 40, Алекс ОК ЕООД – № 2, 5, 8, 14, 20, 50, 70 и 110, а ЕТ “Атанасов”- № 6, 13, 30. Към днешна дата Алекс ОК ЕООД притежава почти всички автобусни линии в града, след като прибавя и автобуси с № 6, 13, 30.

Автор: Дани Маринов

Мдаа… А ето тук пък можете да прочетете за едни български трамваи от 1930-те години, които също са използвани за градски превози:

[1936] Първите български трамваи ДТО

See more

Историята на електронния часовник

Преди няколко месеца в Сандъците – сандъците Ви запознахме с два модела български електронни часовници Булетроник. Те са произведени в момент на разцвет на тази техника в световен мащаб. Но откъде започва животът на електронния времеизмерител?

С тази статия ще се опитаме да отговорим на този въпрос.

Хората отдавна се стремят към точното измерване на времето. Първите опити в това отношение са правени още преди 5000 години. Слънчевият часовник, наречен по-късно ,,гномон“, е използван в Месо­потамия, Египет и Китай още около 3000 година пр. н. е.

После се появяват пясъчните часовници. Условно можем да ги приобщим към тъй нареченото „второ поколение“ часовници. Удобни в много отношения, те притежа­ват и един основен недостатък — измер­ват отрязъци от време, за съжаление, твърде кратки — от 10-15 най-много 30 минути.

„Третото поколение са водните часовници, наречени клепсидри. Около 380 го­дина пр. н. е. Платон използва такъв из­мерител на времето, основан на принципа на спадане и покачване на водата в сис­тема от специално направени прозрачни съдове. Така минават години и векове в усилени търсения на средство за удобно и прецизно измерване на времето. Александрийци, гърци, араби, по-късно римляни и византийци показват изумителна за времето си изобретателност. На тях дъл­жим уредите, които красят колекциите на много световноизвестни музеи.

Важен момент в историята на времеизмервателната техника е появата на механичния часовник. Въпросът за неговите първо­откриватели е спорен, но в Европа още през 1344 година Алесандро Донди от Падуа изработва изключително точен часовник с детайли, направени от месинг, и задвиж­ван чрез тежести.

В края на XV и началото на XVI Век в часовниковия механизъм се появява сто­манената спирална пружина — онази, която и днес движи механичните часовници. На вре­мето това предизвиква истинска рево­люция, защото освен прецизно измерване на времето, спиралната пружина осигурява и така желаната миниатюризация. В на­чалото на XVIII век се появяват джобните часовници, а по-късно — и ръчните Часовникът става неизменен спътник в жи­вота на човека.

До началото на XX век почти нищо не го про­меня, докато през 1925 година на сцената се появяват кварцовите часовници. В този нов вид измерители на времето липсват зъбните колела, рубините, осите, пружи­ните и дори стрелките. Те са заменени с нови елементи, а коренно различният принцип на действие осигурява неподози­рана дотогава точност. Възможността за „вграждане“ на допълнителен набор от по­лезни „странични“ функции, правят този вид часовници още по-привлекателни,

Първото споменаване за електронен часовник в световната преса датира от 1952 г., когато две компании – френската Leap Besancon и американската Elgin Watch Company – обявили, че започват развойна работа в тази област. Първият работещ прототип се появил след пет години – през 1957 г – и принадлежал на компанията Hamilton. Електронен в него бил само механизмът. Макар че циферблатът на модела Hamilton Electric 500 бил стрелкови, не било нужно да бъде предварително навиван.

Причина за толкова необичайно дълго забавяне в развитието на електронния часовник били проблемите на миниатюризиразацията, и по-точно – липсата на разработки на миниатюрни захранващи блокове. В първите електронни часовници на германската компания Deutsche Waren-Roverke батерията се намирала в гривната, обгръщаща ръката. други производители пък започнали да правят корпуса по-голям, като хитро разполагали по него различни декоративни елементи.

Чак през 1960 г. някои френски производители се сетили да използват вместо батерия малък акумулатор, а част от зарядното му устройство се помещавало в корпуса на часовника. Другата част – първичната намотка на изправителя – се намирала върху стойка, от която часовникът се зареждал. В скоро време обаче се отказали от тази технология, тъй като методиката на производство на акумулатори още не била съвсем усъвършенствана и по този начин самият процес на зареждане отнемал твърде много време.

Тук историята на този тип времеизвервателни уреди става много интересна за нас, тъй като в нея е намесен и българин – роденият на 21.Х.1919 г. в с. Брестовица инженер и изобретател Петър Петров. Животът му е отделна тема, затова сега ще започнем разказа за участието му от факта, че през 1968 г. в САЩ той основал компания на име Care Electrics. През 1969 – 70 тя (вече под името ElectroData), заедно с известната  Hamilton Watch, се занимавала с разработката на първите в света електронни часовници с цифров индикатор (с LED екран) – Pulsar – пуснат на пазара през 1972 г. В него за изобразяване на информацията се използвал дискретен светодиод. Над часовника е работил проектантски колектив (повече от един човек), но за автор на това изобрегение се признава Петров (или най-малкото, има огромния и решаващ принос в работата на инженерния колектив от компаниите!) и затова в повечето източници (вкл. и американски книги) този вид часовници се споменават като негово еднолично изобретение (made, developed и т.н.). Един от първите произведени такива Pulsar-и все още може да се види изложен в Смитсоновия институт

За жалост обаче продажбите на изделието не потръгнали особено успешно, тъй като компанията решила да го представи като някаква невероятна новост и изключителност, което, разбира се, веднага се отразило на цената. Определено 2100 долара не били точно количеството, което повечето хора биха платили за един ръчен часовник, та бил той и последна дума на техниката. В момента часовници като Casio G-7500-1VER, имащи относително добри характеристики, струват неособено скъпо. Но в зората на електронните времеизмерители за всичко, създавано в тази област, се смятало, че трябва непременно да струва извънредно скъпо.

През 1977 г. Seiko отново зарадвали ентусиастите с революционна разработка – електронен часовник с вграден калкулатор – Pulsar Module 1. Освен бутоните за управление и настройка на времето, на лицевия си панел джаджата имала под светодиодния дисплей стандартна клавиатура за калкулатор. В скоро време и други компании възприели идеята, пускайки на пазара цял ред подобни устройства.

Три години по-късно не по-малко иновативната компания Casio захранила пазара с модела Game-10. Негова особеност било наличието на вградена игра тип ,,шутър“ (стрелба) с доста опростен сюжет.

През 1982 г. излиза моделът Seiko TV Watch. Както навярно вече сте се досетили, този модел бил снабден с вграден телевизор. В часовника се разполагал единствено екранът. Приемникът бил оформен като отделно устройство, което потребителят трябвало да носи заедно в джоба си в специален калъф. Макар изображението често да се губело и звукът да стържел, моделът TV Watch направил такъв фурор, че даже Джеймс Бонд носи такъв в един от филмите за Агент 007, излязъл през 1983 г.

През 1983 г. видяла бял свят поредната новост от Seiko – електронен часовник с вграден преводач. Моделът TE-2500 можел да преведе отделни думи от японски, испански, френски и немски език на английски. В електронната памет на джаджата се съхранявали около 1,5 хиляди думи.

През 1985 г. в нишата на електронните часовници се намесила друга компания – Epson. Моделът RC-20 разполагал с вграден миникомпютър с 8-битов процесор, 2 кб оперативна памет и 8 кб памет за постоянно съхранение на данни. Екранът имал резолюция 42 х 32 точки.

През 2000 г. на пазара се появил моделът Casio WQV-1, при който забележителното била камерата  и достатъчно добрият едноцветен дисплей, който можел да изобразява до 16 отсенки на сивото.

А сега Ви предлагаме да ,,отворим“ един такъв електронен часовник и да разгледаме как работи всичко това! :)

Казахме, че първият кварцов часовник е конструиран през 1925 година, но едва 1970-те години години могат да се ха­рактеризират като епоха на „големия взрив”: тогава около 2/3 от продаваните ча­совници са кварцови, а през следващите години техният дял нараства до 90 процента. Освен спо­менатата точност, кварцовите часовни­ци правят и много други неща: свирят две-три, а понякога и повече мелодии, бу­дят в желаното от нас време, и то с особен сигнал, който в началото е твърде приятен и гали ухото, но след 30—40 се­кунди променя тона си, докато ни накара да напуснем леглото. Някои часовници „помнят“ годишнини на близки за нас хора и подсещат собственика си навреме да посети ма­газините за подаръци и цветя. Както видяхме, други са „въоръжени“ с миниатюрни калкулаторчета и с тях може да събираме, изваждаме, делим и умножаваме с голяма точност. Видяхме също така, че с електронните часовници може „да убием“ част от свободното си време в различни електронни игри.

Още през 1880 година френският физик Жак Кюри (1850-1941) забелязва,.че ако парче кварц се подложи на механични напрежения — натиск или опън — в двете му страни се получава разлика в потен­циалите: възниква електрически ток. Този феномен е наречен пиезоелектричен ефект. Важно обстоятелство се оказва обратимостта на процеса. При провоки­ране на разлика в потенциалите на същото парченце кристал чрез подаване на про­менлив ток, той започва да вибрира с определена постоянна честота. По-късно възниква въпросът не е ли възможно из­граждането на своеобразен „мотор“, кой­то би помогнал за прецизно измерване на времето. За сравнение ще използваме принципа на действие на часовниковия механизъм, задвижван с тежести.

Превръщането на потенциалната енер­гия в кинетична, осъществено от издиг­натата на определена височина тежест, осигурява въртенето на зъбно колело, кое­то чрез кобилица задвижва махалото. Тази връзка е обратна, защото махалото огра­ничава скоростта на движение на тежес­тите. Периодът му е точно фиксиран и зависи само от дължината на махалото. То прави един мах за едно придвижване от зъб в зъб и отмерва половин, секунда. Ако колелцето например има 6 зъба, то ще прави един пълен оборот за 3 секунди Ние сме свободни дз определяме броя на зъбите на колелцата. В такъв случай можем да конструираме колелцето със 120 зъба и тогава то ще прави по един оборот за 60 секунди или точно толкова, колкото ни е необходимо за секундната стрелка. Чрез система от зъбни колела, наричани редук­тори, можем да преценим точно как да изведем минутната, а след това и часо­вата стрелка.

Въпросът как е възможно в едно миниа­тюрно предметче да се вмести „машина“ с такива удивителни качества е напълно естествен. Ако си припомним някои факти от физиката и достиженията на електронната миниатюризация през 70-те години, ще се убедим, че място за чудеса тук няма.

Вероятно така са разсъждавали майсто­рите на часовникови механизми още през XV—XVI век и днес всеки може да се убеди в това, гледайки как работят огромните старинни часовници в Лондон, Па­риж, Москва, Кьолн…

А сега отново да се върнем при кварца и неговото свойство да вибрира с учуд­ваща стабилност, забелязана впрочем и при други еластични субстанции.

В този случай имаме на разположение надежден „контрольор“, с чиято помощ можем да управляваме честотата на про­менливия ток. Не случайно едно от пър­вите приложения на пиезоелектричния ефект е да се регулира и контролира чес­тотата на радиовълните.

И така, ако изберем парченце кварц и го свържем с източник на променлив ток, ще се получат механични вибрации, които ще осигурят стабилизирана честота на тока. Следващата стъпка е да се намери елек­трическият еквивалент на механичния ре­дуктор, за който споменахме по-горе. По тази тема вече електрониката си е казала ду­мата и този „делител“ на честоти е из­вестен под името тригер. Тригерът, раз­бира се, е само елемент на интегралната схема.

Онова, което спира вниманието ни при пръв поглед, сравнявайки механичния и електронния часовник, е начинът, по който отчитаме времето. Точното време или поне онова, което в даден момент механичният часовник показва, се отчита върху циферблата в зависимост от раз­положението на стрелките. Това е извест­но като аналогово отчитане нз времето

Електронният часовник е снабден с екранче и върху него в „явен десетичен вид“ с „електронен шрифт“ се изписва съ­ответното време — 10,23.31 или 12.30.42, или пък 16,33,57.

Как е реализирано екранчето и на какъв принцип са изградени многообразните и твърде полезни функции, които електрон­ният часовник изпълнява? Тайната е в теч­ните кристали — още един важен елемент в конструкцията. Тези субстанции в нор­мално състояние са поозрачни, но ако бъ­дат захранени с електрически ток, гледани под различен ъгъл, те стават непрозрачни. Когато течните кристали са представени като отделни миниатюрни порции под формата на точици или тиренца и са снаб­дени с изводи, свързани към източник на електрически ток, има възможност за се­лективно захранване. От контраста и комбинацията на прозрачни и непрозрачни (съответно незахранени и захранени) точици и ти­ренца се получава „образ“ върху екранчето — цифри, букви или картинки. Тогава въз­никва въпросът как екранчето показва ту времето, ту надписи, ту рисунки и то по наше желание само с едно натискане на миниатюрните бутончета. Явно, необхо­дими са памет, логика, дешифратор. Всич­ко това съществува в кварцовия часовник и е заложено в интегралните схеми, за кои­то стана дума по-горе. Наричат ги ГИС — големи интегрални схеми, каквито са и възможностите им. Разбира се, въпреки помпозно­то си име, те са твърде миниатюрни.

Това (в общи линии) представлява електронният измерител на времето. Неговото изоставане или избързвзне с няколко секунди на година са отклонения, които не тревожат и най-ревностните привърже­ници на точността.

Още една стара бг киномашина Плевен в Сандъците – Sandacite!

Наскоро поместихме статия, в която подробно Ви запознахме с устройството и работата на българската учебна киномашина Плевен 1, произвеждана през 80-те г. От тази линия обаче има и по-стар модел, наречен Плевен М или просто Плевен, който наскоро ни попадна и решихме да го направим герой на досегашния ни разказ. По-долу виждате самия него, даже на места можете да забележите оригиналния прах от училищния склад, откъдето е взет. :)

Както и предишната машина, тази също е произвеждана в завода ,,М. Ломоносов“ в Плевен, но още от 1970 г. Предназначена е за прожектиране на 16-милиметрови звукови филми в неголеми зали (до 200 зрители) максимална площ на екрана 4,5 м². Устройството на първата ,,Плевенка“ обаче е такова, че тя има повече преносими части, а за да заработи машината, е необходимо те да се обединят и навключат една в друга – за разлика от Плевен 1, където всичко необходимо е поместено в едно тяло. Останалите части от комплекта са произведени в завод Електроакустика Монтана: нискочестотен усилвател КУП 12-2, захранващ автотрансформатор А-АТ-КУП (на долните снимки) и тонколона „Микро“.

Принципната електрическа схема на киномашината е показана тук:

Тук разположението на елементите е следното: Д — електродвигател; ПрЛ  — прожекционна лампа; ТЛ — тонлампа; Кл — превключ­вател за електродвигателя  и прожекционната лампа

Ако трябва да разгледаме Плевенката по-подробно, светлинно-оптичната й система се състои от про­жекционна лампа К22 (30 V, 400 W), трилещов кондензор и просвет­лен обектив (50 mm, 1:1,3). При „стоп-кадър“ се използва топлинен филтър.

Схемата на лентодвижещия механизъм е дадена на долната фигура. За­движването се осъществява от асинхронен електродвигател с кондензаторно включване (220 V, 40 W и 2700 об/мин). Връзката между вала на електродвигателя 4 и главния вал 10 е фрикционна, като електро­двигателят е закрепен шарнирно. С натискането на лоста 8 надолу електродвигателят се измества и фрикционната връзка се прекъсва. Така може да се осъществи „стоп-кадър“ до 3 мин, като с лоста 8 се измества в оптичната ос и шарнирно окаченият топлинен филтър 7. Прекъсването на фрикционната връзка е лоста 8 е необходимо и при включването на електродвигателя.

1 — навиващо устройство; 2 — пружинен ремък; 3 — електродвигател; 4 — вал иа електродвигателя; 5 — обтуратор; 6 — грайферен механизъм; 7 — топлинен филтър; 8 — лост за „стоп-кадър“; 9 — зъб­но колело на теглещия барабан; 10 — главен вал; 11 — зъбно колело на задържащия барабан

Скоростта на прожекцията е 24 кадъра/сек. Грайферният механизъм е рамково-ексцентриков с тризъбец гре­бен. Обтураторът има две лопатки.

Звуковият блок на киномашината включва светлинен адаптер и споменатите киноусилвател КУП 12-2 и тонколоната „Микро“. Ако клиентът специално е пожелаел, заводът е можел да монтира и магнитен адаптор. Оптичният адаптор се състои от тонлампа К29 (4 V, 3 W), микрообектив тип С200 и фотодиод тип 1РР75 на чехословашкия производител Tesla.

Между другото, нашата киномашина дори дойде с платнена торба за 16-мм филмчета, носеща емблемата на някогашното ДП Разпространение на филми:

 

Cигурно знаете – те се съхраняват в кръгли кутии, вътре навити на едни такива голееми метални ролки… Ама ни като това, това си е още само торбата! :D

Киноусилвателят КУП12-2 е показан на долните снимки. Той е лампов, със захранващо напреже­ние 220 V и полупроводников токоизправител 4 V за тонлампата К29. Номиналната му изходна мощност е 8 W при товарен импеданс 4 ома. Има четири входа — за светлинен адаптор, магнитен адаптор, микро­фон и грамофон. Включването на нужния източник към усилвателя става с превключвател, разположен на задната страна.

Всички тези части от комплекта си имат отгоре ръкохватки и изглежда примамливо да ги хванете да си ги разнасяте насам-натам, но имайте предвид, че те са масивни и тежки – целият комплект тежи над 70 кг!

Тонколоната „Микро“ има номинална мощност 8 W, номинален импеданс 4 ома и честотна лента от 80 до 15 000 Hz.

Както споменахме, захранването на киномашината „Плевен М“ става с ръчно регули­руемия автотрансформатор, чиято схема е показнаа по-долу.. Чрез стъпалния ре­гулатор може да се получи захранващо напрежение 220 V (за електродвигателя и киноусилвателя) и 30 V (за прожекционната лампа) при напрежение в електрическата мрежа в границите 150 — 240 V.

Захранващите връзки между автотрансформатора, киномашината и усилвателя се осъществяват с четирижилни кабели и съответни четириполюсни щекери и контакти…

…а включването на електродвигателя и прожекционната лампа става с роторен превключвател с четири положения:

Ами, това е! Като че ли остана само да докараме някоя голяяма киномашина – като Балкан или Родина – и да Ви представим и нея наживо… кой знае, сигурно ще заеме половината ни баня! :D

Българско сглобяемо бунгало Камчия от 80-те

На горната снимка виждате едно интересно българско изделие! Но откъде започва неговата история?

На 01.ІІ.1977 г. в Пазарджик се създава  Строително управление (СУ) „Балканстрой“, което впоследствие прераства в Стопанско-производствено предпирятие (СПП) „Метални конструкции”.  Неговият предмет на дейност е ,,експериментиране, строителство и монтаж на едноетажни жилищни сгради, къмпинги, гаражи и сгради азбесто-циментови панели за временно строителство“, както пише в документите, които изискахме за него. Това предприятие е било поделение на Национално производствено обединение (НПО) „Балканстрой”- София, а от 1.І.1979 г. преминава към Стопански комбинат (СК) „Метални конструкции”- София. През 1980 г. предприятието е преименувано в Завод за сглобяеми къщи (ЗСК) „Метални конструкции”- Пазарджик, с основна дейност комплектация и монтаж на сгради от леки сглобяеми елементи. Тогава вече е разположено върху площ от 21 дка извън регулацията на града в посока стария път за София, с адрес на управление – ул. „Хр. Касапвелев” № 3, Пазарджик.

Такаа… а защо Ви избълвахме всичко това? Чисто и просто защото горе виждате едно от изделията на завода като такъв за сглобяеми къщи. Това е преносимо сглобяемо бунгало, тип „Камчия“, състоящо се от 2 помещения и с полезна жилищна площ 15 кв.м. Произведено е през втората половина на 80-те. Конструкцията му е метална, обшита с азбесто-циментови трислойни панели, които осигуряват добра топлинна изолация. Цветовете на фасадата и интериора  са били според желанието на купувача. Инсталациите от всякакъв вид са вградени предварително (заводски) а след закупуването превозът на бунгалото, докъдето клиентът каже, е бил осигурен от завода. Монта­жът се е извършвал на място, също от специалисти на ЗСК.

Както става ясно,преносимото сглобяемо бунгало е подходящо за временно обитаване, примерно от курортисти във вилни зони и къмпинги. ,,,Създава условия за приятно изкарване на сво­бодното време, лесно и бързо разрешава пробле­ма за летния отдих!“, както пишеше в рекламата! :)

Мдаа… остана да добавим само, че това предприятие прекратява дейността си в началото на ХХІ век, след 2002 г. със сигурност.

В Сандъците – Sandacite пристигна и картофорезачка от ДЗУ Стара Загора!

След случая от по-миналата седмица, когато намерихме перфоратор за хартия, на който като производител беше означен Заводът за запаметяващи устройства Пловдив, сега явно е дошъл ред и на още едно хвърляне в тъча – заводът със същото име в Стара Загора, където се правеха българските хард дискове, е изработвал и… най-обикновени картофорезачки! Направо да не повярва човек… Даже си мислехме, че е някакъв майтап… макар че всъщност защо и откъде ли? Е, ето я сега пред Вас!

Тази картофорезачка не работи на ток, а изцяло с човешка тяга! Притискате лост, който пък натиска картофите към една решетка с остри режещи шипове, които раздробяват зеленчуците на малки парченца. Ето как става това.

1. Поставете устройството така, че дръжката с черното отпред да сочи нагоре към тавана, а същевременно задното закръгление да опира в масата – ей в такова положение трябва да застане:

2. Не че се съмняваме във Вашите хигиенни навици, но все пак измийте и обелете приготвните за рязане картофи. Ако те са прекалено големи, ги разрежете до удобен обем, преди да ги поставите върху режещата решетка.

3. Лоста (онова с ръчката) поставете в строго отвесно положение.

4. Сложете картофите резачката и натиснете с лоста, така че подвижната пластинка да притисне картофите до режещата решетка. Там вече острите шипове си знаят работата!

5. По този начин, постоянно натискейки лоста към решетката, картофите преминават през тази ,,преса“ и се разрязват на призмички.

6. Накрая измийте картофорезката!

Това е! Нищо сложно няма! Сигурно са я правили за загрявка преди проектирането на хард дисковете – ей така, за интелектуално поддържане, дето се казва. :)

В Сандъците – Sandacite найдохме и това чудо – специален уред за варене на буркани с консерви!

Както добре знаем, едно време практиката да се варят компоти и въобще да се приготвя зимнина е била масова. Всяка божа есен във всяка кухня из талашитените шкафчета са се наизваждали бурканите, един по един са се напълвали със зарзаватите или плодовете и после са поемали към печката. За да бъде блага и сладка зимата! Ние примерно сме виждали как се слагат по 4 буркана компоти в една тенекия за сирене и така ги за по-бързо се варят на големия котлон на печка Мечта.

Само че това с печката обаче е самоделно изобретение. Наскоро нашите изследвания ни доведоха до находката, че българската електропромишленост е разработила и произвеждала специален уред, предназначен за варене (а значи и стерилизиране) на консерви зимнина (компоти). Именно него виждате на снимките.

Техническо погледнато, той представлява нещо, подобно на ония старовремски казан-перални, за които сме Ви разправяли. Уредът е един казан с метално дъно, под което има реотан. Слагате бурканите вътре и сипвате вода, така че тя да ги покрие. Сетне включвате уреда от превключвателя (имате възможност да избирате 4 степени), реотанът се загрява, нагрява и водата и така Вашите компот-консерви се стерилизират. Чиста работа!

Уредът е произвеждан от Завода за горивна техника ,,Металургия“ в Горна Оряховица и е въведен в производство, както казахме, през 1977 г. Реотанът потребява 3000 вата мощност, а напрежението е ясно, че е 220 волта – все пак този ,,консервник“ не е от 50-те г.

По наше наблюдение точно тези уреди не са били особено разпространени – за 15 години колекциониране за пръв път виждаме такъв – но бяхме длъжни да го вземем, за да запазим за историята факта на неговото съществуване.

Поздрави от мазата с туршиите! :)

В Сандъците – Sandacite докарахме и този чудесен стерилизатор за бебешки пелени!

Такаа… достатъчно се разшетахме из къщите, а и отдавна не сме представяли българско професионално оборудване. Какво ще кажете да се разходим до някоя болница?

Днешното чудесо, което е Ви покажем, идва именно оттам. Това е стерилизатор за едновремешните бебешки пелени за многократна употреба – тензухени и бархетни. Не като тия сегашните памперси, а такива, предвидени за многократна употреба след хигиенизиране. Едно време така е било – всичко се е стерилизирало, даже без специален уред, ами дори понякога направо със сапун във вряла вода.

А въпросната джаджа е производство на открития през 1966 г. Завод за медицински инструменти в Тополовград. Ако пелените не се прекарат през стерилизатора, в противен случай по тях биха останали бактерии дори и след изпирането им, а не искаме това да стане, нали? Ако се изварят и изпарят при температура над 100 – 100 и нещо градуса, то те ще се хигиенизират, защото ,,милиони микроби ще измрат“.

Действието на тази джаджа е следното. Отдолу, малко над дъното на металната кутия, има реотан. Отгоре виждате метална плоскост, която се нагрява от реотана. Поставяте пелените, които искате да изпарите, в тавичката с надупченото дъно, после я поставяте върху плоскостта и заливате с вода. Сетне затваряте капака отгоре и включвате кабела в контакта (между другото, той се свързва със стерилизатора посредством щекер). Реотанът нагрява плоскостта, тя от своя страна нагрява водата, образува се пара и за има-няма 20 минути инструментите са стерилизирани и готови за повторно използване.

Стерлизаторът потребява 450 вата мощност от мрежата и е в произвоство от 1970 г., а този нашияк конкретно е от 1971. Поначало на същия принцип могат да се стерилизират и други неща – напр. правили са го с медицински инструменти в болниците, но с една съществена разлика – онези болничните са херметични, развиват температура около 200 градуса и имат принудителна циркулация и освен това обикновено са по-големи. При този чак херметичност няма, но за бебешки нужди е напълно достатъчен. Между другото, дори отстрани има инвентарен номер на болница.

Така че, поздрави от старата болница! :)

В Сандъците – Sandacite открихме тази невероятен водозадвижван пасатор!

Страхотно нещо, произвеждано в България от 1963 г. нататък! Това е домакински уред за приготвяне на пастообразни ястия и подправки – всякакви там пюрета, майонези, кремове, хайвери, плодови, шоколадови и ванилови пасти и други подобни. Разбива твърдите продукти на пастообразна субстанция – тоест нещо като пасатор. Само че действа по много необичаен начин.

Този пасатор работи не с ток като обикновените, ами има водно задвижване (затова и е наречен от проектантите си ,,хидромелачка“)! Той се състои от съд, на чието дъно има малка турбина, която се завърта от силна водна струя (турбината замества електромотора, познат от стандартните пасатори). Както виждате по-горе, от съда излиза маркуч, чийто край се затяга към чучура на мивката. Отдолу, в самото дъно на съда, е пробит втори отвор. Когато подготвяте устройството за работа, го сложете в мивката и то така, че отворът да се пада горе-долу където е каналът. Притегнете маркуча към чучура, пуснете силно водната струя и хоп – турбината се задвижва! На нея е монтирана ос, чрез която въртеливото движение се предава на фиксирани към ротора ножове, които пък раздробяват зарзавата, плодовете или каквото там вече сте сложили. Като имате предвид, че налягането на водата е от 5 – 8 атмосфери, сигурно е имало ефект!

Когато разбиете достатъчно добре продуктите, просто изсипвате съдържимото на съда в друг съд, откачате маркуча, измивате този и готово. Рекламата е красноречива – ,,Действа бързо и сигурно! Разбива равномерно продуктите, спестява време и сили на домакинята!“

Още на пръв поглед прави впечатление една интересна особеност – че при проектирането на ,,хидромелачката“ е предпочетена водната енергия, явно като по-евтина от електрическата, а може би защото самото производство на такъв вид двигател е било по-евтино. Въобще това е било популярен начин за задвижване на битови джаджи още преди много десетилетия – на адрес http://www.douglas-self.com/MUSEUM/POWER/watermotor/watermotor.htm можете да видите разработки с воден двигател за бита и промишлени нужди от края на ХІХ  и началото на ХХ век. Те обаче са много по-големи от показания наш воден пасатор, който тежи не повече от 1 – 2 кг, произвеждала се е от ТПК Бакелиткооп в София и е на пазара от 1963 г.

Очаквайте още стари български щуротии от нас – веднага щом сколасаме да публикуваме! :)