Категория: Други

ЙЕЕ! В Sandacite.BG намерихме интересен български хигрометър. Вижте само…

Преди няколко дни се сдобихме с този български хигрометър на Развойно предприятие за оптико-механични прибори София (след това се нарича Оптико-механичен завод). Началото на 60-те години! Не знаехме, че България е произвеждала и такъв уред. Страхотно…

В Sandacite.BG намерихме български дълбокомер – вижте го сега!

Дълбокомерът е уред, разновидност на манометъра (уред за определяне на налягане), предназначен за определяне на дълбочината на гмуркане, потапяне. Определя дълбочината, на която се намира уредът, прикачен към човека, който го носи. Обикновено се изработва във вид на устройство, което може да се носи на ръка като часовник, или във вид на уред, който е един от няколкото такива, монтирани на конзола – група прибори, съвместяващи се на една конструкция. Има дълбокомери за лодка и за водолази. От точността на показанията на дълбокомера зависят здравето и животът на аквалангиста, на водолаза.

Така се случи, че намерихме български дълбокомер, произведен в ТПК ,,Хемус“ София, предназначен за носене на ръка, в перфектно неупотребявано състояние! :) Ето повече за него.

Това е механичен гумен дълбокомер. Произведен е през 80-те години. Слага се на китката. Устройството му е много просто, но функционално. Около циферблата, който показва колко дълбоко се гмуркате, има гумена тръбичка, която е блокирана в единия край, и колкото по-дълбоко се гмуркате, толкова повече вода навлиза в нея в резултат на налягането. Водата притиска тръбичката и изтласква затворения в нея газ към манометъра, разграфен като дълбокомер. 10 метра воден стълб са 1 атмосфера. Така се показва дълбочината, на която се намирате!

Напоследък проявяваме интерес и към български измервателни прибори. Ще Ви държим в течение, ако намерим други такива. Поздрави!

В Sandacite.BG намерихме български автомат за билети в градския транспорт – вижте го как работи! :)

През 60-те години в градския транспорт в България продажбата на билети се извършва ръчно, от кондуктор. Все още не са въведени добре познатите ни перфоратори за безкондукторно таксуване. Това излиза доста скъпо, защото трябва да се плащат заплати на множество служители, които да таксуват пътниците.

Затова в началото на 60-те в Развойно предприятие за организационна техника – Силистра е конструирана машина, която продава билети за градския транспорт. Предвидено е било да се монтира в колите на градския транспорт или по различни обществени места с голям човекопоток, където пътниците да си купуват от нея билети.

Машината виждате на снимката. Представлява масивна стоманена кутия с лаково покритие. Заключва се със секретна касова брава. Продава билети с унифицирана тарифа. Работи с монети от 1, 2, 5 и 10 стотинки. Машината е много умна – даже връща ресто, ако сте ѝ дали по-голяма сума! Можете да настроите до 3 различни тарифи на билетите. Броят на комбинациите с билети пък е 4 – 4 х 1 ст., 2 х 2 ст., 5 ст. и 10 ст. Когато пуснем монетите в определените за това улеи, трябва просто да завъртим ръчката отдясно и хоп! – билетчето излиза от отсека отдолу.

Билетопродавачната машина може да ,,обслужи“ до 300 пътника на час, а можете да я заредите с до 3000 билета наведнъж. Производителите са пресметнали, че един човек може да обслужва до 10 автомата, които после да продават билетите – доста по-производително от системата с кондуктор.

Размерите на машината са: височина 1300 мм, ширина 320 и дълбочина 200. Тежи 22 кг без стойката си.

Автоматът е снабден с вътрешен брояч, който отчита броя на продадените билети, за да може по този начин да се осъществява контрол на средствата, отчитани от обслужващия персонал. Този брояч се пломбира от касовата служба на предприятието транспортен оператор в града. Самите билети се оформят от печатащ и отрязващ механизъм, като контролът на пътниците се осъществява чрез специални контролни номера, които се отпечатватг от печатащия механизъм.

Що се отнася до механизма за връщане на ресто, трябва да го заредите така, че осигури дванадесетчасова непрекъсната работа на машината. Също така, билетопродавачката е снабдена с изчистващ механизъм за връщане на нестандартни монети, които са извън обращение в страната.

Автоматът за продажба на билети от 60-те години е предизвикал интерес навремето си, можел е да се види и демонстрира във фирмения магазин на Оргтехника в София на ул. Васил Коларов 9 – сегашната ул. Солунска.

В Sandacite.BG намерихме електрическа яйцеварка! Гледайте сега…

Яйцеварката е този кръгъл уред на снимката, който служи… за варене на яйца, разбира се. Състои се от  пластмасова основа като тавичка, върху която има поставка със седем гнезда за седем яйца и отгоре капак от прозрачна пластмаса. Ето как работи.

В тавичката се наливат около 200 милилитра вода, после върху нея се слага поставката и се нареждат яйцата. Захлупва се. Включва се уредът и нагревателят на тавичката започва да нагрява водата, която тръгва да се изпарява. По този начин яйцата отгоре се варят на пара. Като изври водата, има термична защита, която изключва устройството и почва да пищи.

Цялата процедура на варенето трае около 8 минути.

Яйцеварката е произведена от Завод за домакински електроуреди Провадия и влиза в производство през 1981 г. Нашата конкретно е от 1984 г.

Благодарим за снимките на нашия приятел Васил Василев!

А това също е нещо доста рядко и интересно:

В Sandacite.BG намерихме стоматологичен комплект за зъбни коронки! :)

Вижте новото ни съкровище!Български комплект за изработване на зъбни матрици за временни коронки на зъбите, от 80-те години. Нарича се Репародент. Ето за какво се употребява.

Когато един зъб е готов да му се направи коронка, той е изпилен и открит, а в това време от зъботехническата лаборатория трябва да изработят коронката. Затова му се прави временна ,,обвивка“, за да не се наранява, докато се чака. Ето как става това.

Това в горния десен ъгъл на снимката е фолио от термопластичен материал. Фолиото се захваща със специален държач, нагрява се и се ,,нахлузва“ на металния зъб модел – виждаме тези модели в горната част на комплекта. Нахлузването става с устройството в средата на кутията. С винта си то се фиксира към маса, бюро или някакъв плот. В по-дългата част на тръбата се фиксира металния модел на желания зъб, пластмасовото фолио се загрява (напр. на спиртна лампа), поставя се между голямата и малката част на тръбата и голямата част се притиска към малката. Cлед леко изчакване се изважда оформената корона. Пластифицираното фолио изстива и заема формата на металния зъб. После това фолио се слага на истинския зъб в устата на човека и готово. 

Както виждаме в отделен отсек на комплекта е предвидено място за сребърна амалгама за зъбни пломби – вещ, също много необходима на някогашните стоматолози. За този вид пломби написахме специална статия, която може да се види в нашия сайт.

Не знаем в кой завод е произвеждано това чудо Репародент, но със сигурност е много сладко. Поздрави!

А може да прегледате и… ==>

В Sandacite.BG намерихме сребърна амалгама за пломби, българско производство!

Нова статия ат нашата серия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати!

На разположение на стоматолозите в днешно време са най-различни материали за пломби, в това число и най-съвременни. Но това, което може да ни се види странно, е, че на амалгамата, която започва да се прилага преди около 200 години, до ден-днешен продължава да се отдава предпочитание в някои части на света.

Амалгамата е един от най-старите пломбиращи материали – първото ѝ споменаване в това качество е още в древни китайски ръкописи. В Европа първият човек, който за първи път я използва като средство за пломбиране на кариозни кухини е френският стоматолг Тавеан през 1800 г.

Благодарение на своите ценни свойства като пломбиращ материал – пластичност при стайна температура веднага след приготвяне и последващно втвърдяване – амалгамата била въртожено посрещната от стоматолозите. Дори присъствието на живак в нея не оказало отрицателно влияние на нейната популярност.

Използването на материала се счита за целесъобразно при запечатване на фисури и контактни повърхности на дъвкателни зъби, както и перицервикални зони на вестибуларната повърхност на всички зъби.

Амалгамата се получава от амалгамиране – разтвор на метални сплави в течен живак с образуване на междуметално съединение. Постепенно практиката стига до резултата, че оловото и среброто, разтворени в живак, образуват пластична маса, от която може да се изработи добра пломба. По-късно, когато свободният живак изчезне, амалгамата започва да се втвърдява. Необходимата твърдост за възприемане на дъвкателното натоварване се достига след около един ден.

В състава на амлгамата влизат:

• живак (Hg) – първичното съдържание е от порядъка на 40-53 %, а след амалгамирането и втвърдяването – 37-48 %;
• сребро (Ag) – 65-73 %. Тази съставка е отговорна за някои от най-важните свойства на амалгамата като устойчивост на корозия, твърдост, способността за леко разширяване в обработваната кариозна кухина;
• Олово (Pb) – 25-29 %. Увеличава скоростта на амалгамиране, забавя втвърдяването;
• Мед (Сu) – повишава здравината, способства за плътното прилягане на материала към краищата на кухината. В сребърната амалгама неговото съдържание е 2-6 %, в медната – до 30 %, във високомедната – до 37 %;
• Цинк (Zn) – до 2 %. Възпрепятства окислението, намалява крехкостта, увеличава плътността на крайния материал.

Амалгамите се класифицират по състава си (вида и количеството на влизащите в сплавта съединения и елементи) и морфология (формата и размера на частиците на металическите сплави). В зависимост от състава си амалгамите биват:

• сребърна (съдържание на мед под 6 %);
• медна – със съдържание на мед 12-30 %;
• високомедна – 32-37 %.

Амалгамата може да се смеси както ръчно, така и с помощта на специален апарат, наречен амалгамосмесител или амалгамобъркачка. За една такава българска машина Ви бяхме разказали в тази статия è https://sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8/.

Главна роля в амалгамата играе живакът, който осигурява основните ѝ технологични и функционални свойства. Благодарение на него почти веднага след смесването си материалът става пластичен. По-късно той се втвърдява, което е необходимо ма издържане на дъвкателния механичен натиск.

Що се отнася до токсичността на живака, проведени са много изследвания, насочени към определяне на опасността от амалгамени пломби и живачни пàри за пациентите и медицинския персонал. Било разкрито, че тази опасност е реална, но не бива да се надценява. Малко количество живак, съдържащо се в пломбите, наистина може да проникне в човешкото тяло. Но дори и при наличието на няколко пломби, количеството му е толкова малко, че не може да причини значителна вреда на здравето.

Медицинският персонал, работещ с амалгама и в контакт с живачни пàри, е изложен на много по-голям риск. Въпреки това, дори и за тези хора, заплахата от интоксикация с живак може да бъде сведена до минимум, ако стриктно се спазват предписаните правила за работа. Тази опасност става напълно незначителна при използване на най-модерната форма на амалгама – капсулна. Използването на капсули, в които прахът и живакът са в правилното съотношение, изключва контакта на медицинския персонал с живак. Въпреки това, металните пломби с живак са забранени в Европейския съюз от 2025 г.

Процесът на поставяне на амалгамена пломба се състои от подготвителна и основна работа. В подготвителните влизат:

• почистване на зъбите;
• анестезия;
• поставяне на кофердам (кофердамът или дентално платно е квадратно платно, което се използва от стоматолозите най-често за направата на пломби и за провеждане на кореново лечение);
• подготовка на кухината (формата е подобна на кутия, с прави ъгли между стените и дъното. Желателно е дебелината на стената да е по-голяма, отколкото се оставя при запечатване с композитни материали. Препоръчва се да се направи разрез по границата между емайла и дентина, за да се увеличи задържането. Извършва се финишна обработка (отстраняване на краищата на емайла, надвиснали над дентина);
• промивка;
• изсушаване.

Основните работи са:

• поставяне на уплътнението. Счита се за необходимо поради повишената топлопроводимост на амалгамата – за да се избегне температурната чувствителност на зъба;
• облицовката може да бъде изработена с различни материали (цинково-фосфатни цименти, компомери, стъклойономери, специални лакове). Дебелина – 1-1,5 мм. В случай на дълбока кухина се препоръчва точково поставяне на подложка,съдържаща калций, на мястото на най-близкото прилягане на пулпата;
• после идва същинското смесване на амалгамата. Технологичното време зависи от състава и формата на частиците, използвани в смесителната система, и е от порядъка на 15-60 секунди;
• пломбиране. Материалът се нанася на малки порции с амалгамен пистолет (канален пълнител) с пълна кондензация на всяка порция преди добавяне на нова. Специално внимание се обръща на предотвратяване на порьозността на уплътнението и отстраняване на излишния живак. Кондензацията се извършва с тирбушон от центъра към стените на кухината. Необходимата сила на натиск е 30-40 N. Необходимо е кухината да се запълни с малък излишък. След пломбирането се извършва предварително моделиране на зъбната повърхност и отстраняване на излишната амалгама. По време на окончателното моделиране се създават вдлъбнатини и напречни фисури. Повърхността се заглажда.

Шлайфането и полирането се извършват ден по-късно с помощта на карборундови глави, кафяви и зелени силиконови политури. За междузъбни повърхности се използват специални лентички или полираща паста. Полирането се извършва от центъра към краищата на уплътнението. Необходимо е да се избягва прегряването му, за да се предотврати изпаряването на живак, като се използва, ако е необходимо, водно охлаждане;

• затварянето на проблемната кухина е успешно, ако има точната форма на коронката на зъба, огледален блясък и ако отсъстват граници между материала и зъба.

Съвременнита амалгами са избавени от недостатъците на тези от първо и второ поколение. Техни плюсове са:

• висока пластичност при достатъчна твърдост;
• плътна адхезия (прилепване) в краищата;
• устойчивост на увреда от страна на устните течност и хигиенни средства;
• корозионна устойчивост;
• малка алергенност;
• висока бактерицидност;
• незначителност на разширяването и свиването;
• дълго съхранение на гладка, бестяща повърхност.

Като недостатъци на амалгамените пломби могат да бъдат изброени:

• сребрист цвят, различен от този на зъбния емайл. Затова от естетическа гледна точка да се пломбират с амалгама е желателно само дъвкателните зъби;
• висока топлопроводимост. При липса или недостатъчна дебелина на уплътнението е възможна чувствителност на зъбите към топло и студено;
• промени в размера поради свиване и разширяване в различните етапи на запечатване. За висококачествено задържане е желателно материалът леко да се разшири в края на втвърдяването;
• разликата в параметрите на термично разширение на амалгамата и дентина (възможно е разрушаване на тънката стена на зъба от пломбата поради термично разширение);
• остъствие на химическа връзка между пломбата и самия зъб;
• възникване на електрически ток (т.н. галваничен синдром) при наличие на метални ортодонтски или ортопедични конструкции в устната кухина. Проявява се с метален вкус в устата, усещане за киселина, парене на езика;
• времевият интервал между образуването на уплътнението и времето на окончателно втвърдяване е твърде дълъг (приблизително един ден). Може да се намали чрез подходящи добавки, но с цената на намаляване на времето за работа до 4-5 минути, което не винаги е целесъобразно.

Сред противопоказанията за амалгамени пломби трябва да се отбележи евентуална чувствителност на пациента към компонентите на материала, по-специално меркуриализъм (живачна интоксикация), а също и метални устройства (протези, коронки), ако те са налични в устата. Всички останали противопоказания са относителни и обикновено са свързани с емоционалното отношение на самия пациент към пломбиращия материал. Причината може да е хипертрофиран, не винаги оправдан страх от отравяне с живак или нежелание да има нюанс върху зъбите, който е различен от самите зъби.

Какво става, ако поискаме да махнем амалгамена пломба?

Правилното извличане включва възможно най-пълно отстраняване и изхвърляне. В същото време уплътнението не се пробива, а се нарязва с кръстообразен разрез и се отстранява парче по парче. Вместо диамантени борери се използват режещи инструменти от инструментална стомана. Около третираната зона се поставят гумени прегради, за да се предотврати навлизането на частици в устната кухина.

За отстраняване се използват специални системи за орално засмукване и филтриране. Прозорците в кабинета трябва да се държат отворени по време на процедурата. Частиците от уплътненията се събират в специален контейнер и се изхвърлят съгласно строги правила. Не се препоръчва премахването на уплътнението по време на особено уязвими състояния, – напр. бременност и кърмене. Пациент, който планира да смени стария пломбировъчен материал, се препоръчва да приеме активен въглен (за свързване на живачни частици) непосредствено преди процедурата. И няколко часа преди отстраняването – витамин С.

Подобно на други стоматологични услуги, цената за поставяне на амалгамена пломба зависи от вида и броя на операциите, включени в услугата, марката на използвания материал, статуса и местоположението на клиниката и др.

А сега да видим каква е българската следа в амалгамените пломби (освен амалгамобъркачката от горната статия)!

Попадна ни капсула на времето – никога неотваряно и неизползвано бурканче със сребърна амалгама! Произведена е в Завода за превързочни материали в Сандански в края на 80-те години. Нея виждате на горната снимка. Разположена е в стъклено флаконче от 50 грама.

Преди това, още през 50-те години, сребърна амалгама е произвеждана и в друг български завод – фабрика  Фармпром:

Санданската амалгама съдържа 67 % сребро. В сплавта влиза и калай. Амалгамата представлява стружки и прах от сплавта на компонентите. Размесва се с живак в съотношение 1:0,9 до 1:1 в продължение на 1-2 минути. За целта се използва дозиметър или бъркачка като нашата от по-горе, а след това амалгамата не трябва да се пипа с ръце поради опасност от омазняване.

Сплавява се добре и дава много пластично тесто. Втвърдяването започна след осмата минута в зависимост от консистенцията и пълното втвърдяване настъпва по-бързо, отколкото при амалгамите с по-ниско сребърно съдържание.

Твърдостта на амалгамана е над 60 по Вринел и в устната кухина е киселино- и цветоустойчива, особено сред полиране. Отначало се свива, а след това се разширява и достига първоначалния си обем, като не дава пуквания на стените на зъбите.

За да започнем работа с тази амалгама, кухината на зъба трябва да бъде добре изсушена.

Има известни изисквания към съхранението на продукта. Трябва да се държи винаги в затворени флакони и не трябва да се допира до киселини и техните пàри, а също така и със сяра. Може да се държи в складове само ако температурата не е по-ниска от -12 градуса Целзий. Срок на годност – 5 години. В нашия случай отдавна изтекъл. :))

Разгледайте в Sandacite.BG новата ни взривна машинка!

В нашата колекция от българска техника имаме и някои военни работи. Едно от тях е тази т.н. индукторна подривна машинка, която служи за възпроизвеждане на взривове. Днес ще Ви разкажем повече за нея. Използвана е при минно-подривни работи. Произвежда се в Завод за ядрени прибори Плевен от 1971 г. Ето как работи.

Индукторната машинка действа на принципа на произвеждане и натрупване на електрическа енергия. Машинката има встрани една манивела, подобно на старовремски телефон. Тя стои в комплекта, но когато ще работим с машинката, трябва да я извадим и завием отстрани на апарата.  Когато манивелата се завърти, се получава електрическа енергия. Напрежението на тази енергия се повишава от повишаващ трансформатор и след това се удвоява и изправя чрез схемата, която виждате тук:

Изправеното напрежение се натрупва в кондензатора С2. При достигане на номиналното напрежение – 1500 волта – светва сигналната лампичка. Тогава трябва да натиснем бутона под лампичката, за да се освободи ел. енергия върху изходните клеми. Към тези клеми са свързани електрически проводници, другият край на които е свързан към капсул-детонатор, съставен най-често от гърмящ живак или оловен азид, а детонаторът се намира там, където искаме да произведем взрив, свързан е с тротила. И това е – тогава гърми!

Преди взрив трябва да направим две важни работи:

• отваряме капака на калъфа;
• съединителните проводници от електровзривната мрежа се зачистват на  10 мм от изолацията и се поставят в гнездата на буксите на машинката, където се затягат добре.

При последователно свързване можем да свържем до 100 броя електродетонатори, а при паралелно –  5 броя. Съпротивлението на електровзривната мрежа при последователно свързване е до 300 ома, а при паралелно – до 15 ома.

Машинката тежи 3 кг и има здрава кутия – виброустойчива, удароустойчива, влагоустойчива и капконепроницаема. Кутията е метална и се състои от лицева плоча и дъно.

Когато отворим капака на калъфа на машинката, виждаме пулта за управление. Там са разположени командните органи:

• бутонът за взрива;
• 2 броя букси – към тях свързваме бутоните от електровзривната мрежа;
• светлинен индикатор – служи да сигнализира готовността на машинката за извършване на взрив;

Ето и по-подробно за елементите на машинката. Магнитоиндукторът се състои от статор, ротор, 2 постоянни магнита, зъбна предавка  и контактни пера. Повишаващият трансформатор се състои от стоманена сърцевина и 2 намотки.

Платка 1 е схемата за удвояване на напрежението. Състои се от 4 изправителни диода и 2 предпазни резистора, както и 1 капацитивен филтър.

Платка 2 е сигналната система. Служи да сигнализира готовността на машината за работа. Състои се от глимлампа, кондензатор и резистори – високоомен делител. Натрупващият кондензатор – вече споменахме за него – служи да съхрани ел. енергия за взривяване на електровзривната мрежа.

За да се изведе ел. енергията от кондензатора върху изходните клеми, е необходимо да се натисне бутонът. Тогава той извършва 2 вида работа:

• по средата на пътя си затваря кондензаторите К1 и К2, ел. енергията, натрупана в С2 постъпва във външната верига на електровзривната мрежа и я взривява;
• при достигане на долно крайно положение затваря контакта К3.

Оттук можете да си изтеглите и ръководството за употреба на ИПМ`71 – IPM`71

Ще продължим да събираме интересна стара българска техника. Поздрави!

Разгледайте хлеборезачка АХМ-300Т в Sandacite.BG!

В завод ,,Млада гвардия“ Хасково са произвеждани няколко модела професионални хлеборезачки. Един от тях имаме в колекцията. Тук ще Ви представим друг модел – АХМ-300Т. Съкращението означава ,,Автоматична Хлеборезачна Машина“. Води началото си от 70-те години.

Доставя се в дървена кутия – сандък, който добавя още двадесетина кг към теглото на машината.Хлеборезачната машина служи за автоматично нарязване на хляб на филии, с възможност за регулиране на дебелината на филиите от 5 mm до 25 mm. Помним, че едва я вкарахме – тежи 80 кг. Има 370 вата мощност и 940 оборота на минута на електродвигателя. Ползва трифазен ток.

Дълга е 1 метър, широка 0,586, висока 0,536 м. Ако филиите са с дебелина 5 мм, може да нареже до 85 филии/минута, ако са дебели 10 мм – 160, 15 – 220, 20 – 300 и ако са дебели 25 мм – 340 филии на минута. Не е зле, стига да има кой да ги изпапа. Тази хлеборезачка е ползвана в магазини, столови и други такива места, където се налага да се режат големи обеми от хляб.

А ето тук още изделия на същия завод от Хасково:

В Sandacite.BG днес пишем за лечение с интерферентен ток и уреда Интерферема! :)

На снимката виждате български апарат за лечение с интерферентен ток ,,ИНТЕРФЕРЕМА“ от началото на 70-те г.! У нас лечението с този вид токове е въведено от Л. Николова през 1963 г. Характерна особеност на интерферентния ток е, че той не се въвежда в организма отвън, а се образува в тъканите в резултат от кръстосването на два тока със средни честоти. Те се въвеждат в организма поотделно, всеки самостоятелно. Единият ток се въвежда винаги при постоянна честота – напр. 4000 херца. Честотата на втория вариар между 400 и 4100 херца, а в някои случаи само до 4010 херца. При кръстосването на тези токове в резултат на ефекта интерференция в тъканите се създава нов биологично действащ ток с ниска честота, равна на разликата между двата кръстосващи се тока.

В Sandacite.BG намерихме апарати за електросън! :) Вижте…

Добре дошли в поредната статия от нашата серия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати.

Лекарите физиотерапевти знаят, че сънят действително може да лекува – стига да се спи правилно. Същността тук съвсем не е в правилната форма на възглавницата и оптималната продължителност на нощния отдих. Понякога е достатъчен само 15-минутен сън, за да се усети не само сила и бодрост, а и облекчение на симптомите на цяла редица болести. Иде реч за физиотерапевтичната процедура електросън.

Възможността да се приспиват хора посредством импулси на постоянен ток е открита още през 1875 година. Да започнем по-отдалеч: какво приспива човека? Например еднообразният шум на падащия дъжд, шумоленето на листата или на ручея, лекото и ритмично поглаждане действа успокояващо на човека и създава у него склонност към сън. Всички тези фактори представляват ритмични дразнители, но тъй като невинаги можем да ги насочим според желанието си, учените използват като подобно сънотворно средство електрическия ток. По-късно бива научно обяснено, че когато през главния мозък се пропуска слаб нискочестотен импулсен ток, той действа като ритмичен дразнител, като предизвиква процес на задържане на процесите в мозъчната кора и така постепенно пациентът заспива. При подходящ подбор на честотата и продължителността им импулсните токове с правоъгълна форма са най-подходящи за усилване процесите на задържане в мозъка и затова именно чрез тези токове лесно се предизвикват състояния, близки до естествения сън.

Разбрахме, че под действието на слаби електрически разряди върху главния мозък пациентът навлиза в състояние, подобно на обикновен сън. Независимо от кратката продължителност, явлението дава осезаем ефект: пациентът усеща прилив на нови сили. Този електрически сън има и обезболяващо действие, като то е легнало в основата на западното му название – електроаналгезия. За разлика от обикновения, предизвикан медикаментозно сън, това явление няма усложнения и не може да предизвика интоксикация. Тези ефекти са направили електросъня твърде използван в лечението на множество заболявания, най-често неврогенни.

По време на описания по-горе ,,принудителен“ отдих в организма се задействат възстановителни процеси. В нервните клетки се усилва изработката на ендорфини (т.н. хормони на щастието), които повишават настроението. Под влиянието на електросъня се намалява емоционалната възбудимост, повишава се физическата и умствената работоспособност, нормализират се дейността на вегетативната нервна система и артериалното налягане, намаляват се спастичните съдови реакции, подобряват се функциите на ендокринната система, нормализира се обмяната на веществата.

Как се провежда физиотерапевтичната процедура електросън? На първо време, трябва ни добре проветрявано и изолирано от шума помещение. Пациентът ляга на легло или кушетка, а към очите му или към лоба се допират електроди. Каква ще бъде честотата на импулсите, се определя от лекаря индивидуално, отчитайки заболяването и общото състояние на пациента.

Продължителността на първите сеанси с електросън  не трябва да превишава 20 минути. В течение на курса обаче (в зависимост от показанията той може да включва 10-20 процедури) времето на въздействие постепенно се увеличава, а самите сеанси се провеждат всеки ден или през ден.

Различните хора реагират на електросъня по различен начин. Някои веднага заспиват, други – едва към края на сеанса, а трети просто изпадат в полудрямка. Тези разлики обаче не влияят на лечебния ефект.

Какви са показанията за електросън? От десетилетния практически опит е доказана ефективността му при:

• умствена и физическа преумора, синдроми на хронична отпадналост;
• психосоматични заболявания, нарушаващи съня;
• неврологични заболявания, нарушения на паметта, рехабилитация след черепно-мозъчни травми;
• сърдечно-съдови заболявания: хипер- и хипотония, вегетативно-съдова дистония, стенокардия.

Тъй като електросънят помага за кратко време да се възстановят силите, процедурата е често назначавана и в спортната медицина. Там методът позволява по-лесно да се понесат претоварванията и ускорява възстановяването след травми и интензивни тренировки.

През 1970 г. в Завода за електромедицински апарати в София е разработен и произведен  първият български апарат за електросън, който дава правоъгълни импулси с променлива честота от 2 до 130 Hz и продължителност от 0,4 до 1 милисекунда. Ето и негова снимка:

В началните опитни изпитания на това устройство приспиването чрез него се е прилагало при душевно болни и преуморени хора, при които нормалното равновесие между процесите на възбуждане и задържане са нарушени. По-късно обаче електросъновият апарат доказва качествата си и става честа част от обзавеждането на съответните физиотерапевтични кабинети в българските болници. Той се оказва дотолкова добър, че е се сдобива с модернизирана версия – има и друг, по-късен модел, с името Сомнолема 2Т :)

Т в случая означава ,,транзисторен“. Токът в милиампери се настройва от  2 потенциометъра – за груба и за фина настройка. Има и бутон за съпротивлението (R).

Ето ги тук накрайниците, които се поставят на главата на човека – те се включват към апарата в белия конектор вдясно на горната снимка:

Търсим повече информация за Сомнолема 2Т. Ако имате – пишете ни. Поздрави! :)