Категория: Авто

Знаете ли, че в България още през 70-те г. е имало типово произвеждани автобусни спирки? Вижте ги в Sandacite.BG!

Както си разглеждахме един каталог на някогашното ДСО Търговия на едро от 1974 г. (но включващ и артикули, пуснати в производство и доста по-рано), попаднахме и на следните интересни къщички. Означени бяха като ,,павилион тип автоспирка еди-какъв си“ и първоначално помислихме, че само са ги нарекли спирки, а всъщност са нещо различно… Да, ама не! Като се загледахме в снимките и после попроучихме тук-там, си дадохме сметка, че това верно са спирки! Да – серийно произвеждани типови спирки, може би еднакви за цяла България, на които хората са чакали градския транспорт, а от едната даже вестници и други неща са си купували!

Всъщност, сега спирките в една община също обикновено са еднакви и се закупуват от една фирма. Но ние кой знае защо толкова се шашнахме… просто не очаквахме да ги видим в каталог на типово производство наред със съвсем други видове стоки, които сме свикнали да виждаме унифицирани.

Ето за какво става дума.

Единия павилион го виждате горе. Той е съвсем обикновена ГТ спирка – седите си вътре на завет и чакате превозното средство. Конструкцията е от алуминиеви носещи профили, които са свързани помежду си. Виждате, че отдясно има стъкла (навярно тогава трошени много по-рядко – поне дисциплина е имало), а стенните панели са от ламинирани плоскости. Покривът се поддържа от метални ферми, покрити с поцинкована ламарина.

Спирката вътре има площ 12 кв. м. (дълга 4 м, широка 3) и висока е 3,05 м.

Другата спирка пък е ъпгрейднат вариант, така да се каже – има си и монтиран в нея магазин за продажба на вестници и разни дребни стоки. Конструкцията и на този модел спирка е метална, а отгоре има покрив с оребряване. Вътре в ,,салона“ виждаме и пейчица. :) Площта е същата като на предишната спирка, височината също.

Магазинът е с площ 6 кв. м и в него се влиза откъм спирката. Отвътре подът му е с винкелова конструкция, върху която са монтирани чамови дъски. Има, разбира се, и електрическа инсталация, за да се включват лампа и отоплителен уред за зимата. Покривът е от същия вид като на горния модел, дето  е без магазин.

Ето и чертеж на този делукс модел:

Тази и другата спирка влизат в производство вероятно в началото на 70-те г. и вероятно са се намирали масово в градовете с градски транспорт в България. Знаете ли дали има някъде запазени такива?

А, и интересно дали е имало и типово произвеждани бензиностанции напр.?

В Sandacite.BG домъкнахме БГ ключове за мигачи и къси и дълги светлини от на баба Ви времето…

Днес продължаваме километричната ни поредица от публикации, посветени на произвеждани в нашата страна много малко познати автомобилни части. Кой знае напр., че в България са правени клаксони за мотоциклети и автомобили? А днес идва ред и на нещо мноого друго, както казваше един…

Ако сте управлявали стара кола, то със сигурност това чудесо на горната снимка Ви е добре познато. Даа, това е ключ за даване на мигач, както се казва – джаджа, която удобно ляга между пръстите Ви. А ако в Стани богат Ви зададат въпрос за 20 000 лв поне (ни за стотинка по-малко!) къде в страната ни са произвеждани такива, вероятно ще се опитате да налучкате по логика и ще кажете примерно ,,Завод Балкан Ловеч…“. Да, ама не – пловдивски са, от Електроапаратурния завод, дето не работи от 2008-а… Муаа! :(

Този ключ влиза в производство през 1962 или 3-а г. и служи за включване на токовата верига към левия или десния мигач. Нарича се КПУ-2 – от ,,ключ за пътеуказатели“. В онази епоха техническият език и терминология са малко по-различни от днешните и някои много употребими днес думи не са застъпени – напр. в един каталог пишеха ,,автоколи“ вм. автомобили. А тук в нашия случай цифрата 2 най-вероятно означава, че това е втора поред разработка на завода такъв вид изделие.

КПУ-2-то, разбира се с 6 волта ток от акумулатора (с напрежение 12 волта). Тежи 140 грама. Произвеждан е и за износ в Близкия Изток и Куба, като за там са му разработили модификация с изпълнение на елементите за работа в тропически сух или влажен климат – тя се нарича КПУ-2-ТН.

Другото съкровище, с което искаме да Ви запознаем днес, е този ключ за смяна на къси/дълги светлини и обратно. Той се е използвал не само в леки коли, а и в електрокари. Самото превключване е проектирано да става крачно – просто натискате с крак един бутон. Известен и като  КСС – ключ за смяна на светлините.

Към 1964 ЕАЗ Пловдив произвежда два вида КСС, снабдени с номер 1 и 2, като единият, разбира се, е пуснат в производство малко по-рано от втория. На горната снимка виждате 1-ицата. А ето и чертеж с габаритните му размери:

Да навлезем в още по-дълбоки подробности за това българско устройство:

И тази джвъчка работи с ток 12 ампера от акумулатора и с напрежение 12 волта. Ако отнякъде сти намерили такова и искате да го използвате, да Ви кажем, че клема 56 се свързва с токоизточника, а останалите две клеми – консуматорите.

Има и подвижна част, чийто ход е 10 – 12 мм. Тежи 168 грама.

А ето разрез на по-новия вариант – КСС-2:

По този начин пък то осъществява смяната:

Електрическите данни са напълно същите, само теглото е по-малко – 140 грама.

И КСС-1, и 2-ката имат модификация за тропически климат – тя просто има едно ТН отзад – КСС-1-ТН.

Ами това е! Мислим, че Ви запознахме доста подробно с начините за даване на мигач и на смяна на видове фарови светлини, които ЕАЗ Пловдив Ви е предлагал в началото на 60-те години. До скоро виждане! :)

А… чакайте малко. Мотоциклет с кош карали ли сте?

Ненадейно в Sandacite.BG изскочиха и дърти български подгревни свещи за дизел двигатели.

Май с тоя каталог ние попаднахме на точното място, ако искаме да изучаваме произвежданите някога в България автомобилни части. Всичко има вътре, и от пиле мляко – та клаксони ли не щеш, та брави за коли, та фарове, та… та това днес! :D

Повечето от Вас навярно са шофьори и знаят, че свещи като на картинката горе се употребяват при безкомпресорните дизелови мотори, за да се улесни първоначалното им запалване.

Произвежданите в пловдивския Електроапаратурен завод модели, които Ви показваме тук, датират от 1962 – 3 г. Те са изработени за напрежение 1,7 волта и максимален ток 36 ампера. Така времето, което е необходимо на свещта да се загрее до 880 – 1000 градуса Целзий, е около една минута. Серията се нарича СН (от ,,свещи нагревателни“).

Тези свещи поначало имат два варианта:

• СН1 – 1,7 волта. Тежат около 100 грама;
• СН2 – пак 1,7 волта, но предназначени специално да много внасяните и употребявани в България гедермански камиони ИФА и други. Тежат (свещите, не камионите :D) около 115 грама

Ето и чертеж на СН свещите:

Сега може да кажете, че момента в България работят и се строят и няколко нови завода за автомобилни части. Да, ама те произвеждат ,,на ишлеме“ части по документация на големите автомобилни компании. А тези свещи (както и множество други части от това поколение) са проектирани и дизайнирани от български инженери и конструктори и са разнасяли по света славата на българската технологична мисъл! Конкретно тези свещи са изнасяни за много страни от Близкия Изток напр.

И какво сега значи…? Първите наши нагревателни свещи за дизел? :D

В Sandacite.BG изнамерихме и БГ контактен ключ от 1962-ра!

Българската техника няма край, особено когато се заровим толкова надълбоко в историята й, че не можем и себе си да извадим. Днешният момент е точно такъв, защото тази публикация е посветена на един малък, по-рядко споменаван детайл, без който обаче на практика не бихме могли да ползваме всяко съвременно превозно средство. Замисляли ли сте се кой задейства стартера напр.? Точно така – това е ключът за запалване!

През 1962 или 63 г. в Електроапаратурния завод в Пловдив започва производството и на българско такова изделие. То носи неособено оригиналното название КЗ (досещате се от какво е съкратено) и е предназначено не само за автомобили, но и за тепърва ставащите все по-славни български електрокари. Там напр. КЗ-то включва и изключва оперативната и сигналната верига на кара. Самото то тежи 190 грама.

Номиналното напрежение на ключа за запалване е 24 волта (постоянно), а номиналният ток – 4 ампера. Токът на изключване пък е 2,5 ампера (при времеконстанта L/R = 0,05 сек.). При постоянно напрежение 12 волта с ключа можем да превключим верига с максимална сила на тока 10 ампера.

За да боравим с устройството, трябва да превключваме контактните положения на ключа. Тук това става чрез сериен ключ – виждате го как стърчи вдясно. Ето и подробности за него. Положенията 0,1 и 3 са фиксирани, а от 2 на 1 ключът се превключва сам под действието на пружина, като връзката между амперметъра и индуктивната бобина не се прекъсва.

Както и други изделия на ЕАЗ Пловдив, предназначени за износ в страни с тропически климат (напр. прекалено влажен), контактният ключ има и вариант, при който съставните части са изпълнени с оглед повишената влажност на въздуха – тази модификация се нарича КЗ-ТАН.

Даа… достоен представител на някогашните поколения български автомобилни части! Които се различават от сегашните по това, че не са лицензно произведени ,,на ишлеме“, както се казва, ами са плод на инженерната и развойната мисъл на български конструктори и проектанти…

Ето още едно такова нещо:

Вижте в Sandacite.BG този наш циментовоз отпреди близо 50 години!

Много статии сме писали, но не сме се особено занимавали с българска строителна техника, а това  един пропуск. И тъй като знаем, че изпитвате особен афинитет към всичко, дето се движи на колелета, ви намерихме ето това нещо – надяваме се да ви хареса!

Голямото прикачно устройство, което виждате да го тегли камионът на буксир, е българският циментовоз АП-8 от 1971 г. Той е  използван за транспортиране на цимента в насипно състояние от завода производител до складове за строителни материали, където той ще се съхранява, или до строителната площадка. Много важна подробност при тези возила е удобната система за товарене и разтоварване на продукцията. В нашия случай тя е пневматична и работи с налягане (измерва се в нютони/кв. м.) 1,5 х 10⁵ 

Чудесото няма марка, а както казахме, моделът му е АП-8. Има полезен товар 7,6 – 8,3 тона, а самото то тежи 3,5 тона. Седловото устройство може да носи до тона товар, а обемът на цистерната е 7 кубически метра.

АП-8 може да разтовари между 0,6 и 1 тон цимент за 1 минута, а максималните разстояния на разтоварване са 40 – 50 м (хоризонтално) и 20 – 25 м (вертикално).

Важно е също така да кажем, че АП-8 е поначало е предвидено да бъде теглено от камион влекач – ЗИЛ 130В1 – но вероятно може да се прикачва и към други. Колко ли сгради са построили по този начин…

Интересно къде е произвеждан днешният ни герой? Производител е завод в системата на ДСО ,,Строителна техника“, но това не значи кой знае какво. Поначало заводи за строителна техника имаше в Плевен, Айтос, но и на доста други места. Може да е бил произведен и от ДМЗ ,,Червена звезда“ в Дебелец, там правеха бетонобъркачки примерно… Ако знаете, вземете пишете отдолу в коментарите! :)

Вижте в Sandacite.BG този български мопед от серията Балкан 50!

В нашата издирвателска работа по събиране на историята на българската техника много голямо значение имат съвременните на описваните изделия информационни източници – най-често печатни. Понякога обаче те колкото ни осведомяват, толкова ни и хвърлят в шах, защото ни поднасят коренно нови и непознати модификации на нещо и ние не можем да го разберем, аджеба, какво е. :) Един такъв случай може би се намира пред нас тук днес. Дали ще познаете кая е тази модификация на известния мопед Балкан 50? Долуцитираната статия е от сп. ,,Наука и техника за младежта“ от 1970 г. Кубатурата на двигателя на този мопед е 50 куб. см.; ако е имало серийно производство, то е било в легендарния завод Балкан Ловеч.

,,През последните години автотран­спортът нарасна значително. Често яв­ление е автомобилни колони, дълги стотици метри, да очакват зелен све­тофар. Особено остро стои въпросът с паркирането. Тротоарите престанаха да бъдат монопол за пешеходците. Ето защо подвижността на превозните средства в централните части на гра­довете е много малка. Известно е, че в големите градове на Холандия сред­ната скорост на автомобилите е 8 ки­лометра в час, а на велосипедите и мопедите — 12 километра в час.

Безспорни са предимствата на лекия мопед в интензивното градско движение: по-висока маневреност, удобен за паркиране, значително по-голяма иконо­мичност.

Българският мопед „Балкан“ е кон­струиран в Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по автомобили и двигатели (НИПКИДА). В неговата конструкция са заложени последните тенденции на мопедостроенето. Трансмисията на мопеда е авто­матична. Какво означава това? Предаването на движението от двигателя към задното колело се извършва чрез две предавки. Първичната е клиноремъчен варистор. Водещата и водимата шайба на вариатора са от подвижна и неподвижна полушайба. С увеличаване на оборотите полушайбите, монтирани на коляновия пап, се приближават и ремъкът преминава на по-голям диаметър. В същото време под действието на потискащата сила на ремъка (тъй като негова тп дължина не се променя) водимата полушайба се разделечава и ремъкът преминава на по-малък диаметър. Или накратко казано, при потегляне предавателното число е най-голямо и осигурява макси­мална теглителна сила, а при макси­малните обороти предателното число е най-малко и осигурява максимална скорост от 40 километра в час.

Вторичната предавка е обикновена —- верижна.

Задействането на двигателя се из­вършва с помощта на педалите. Пре­въртането при палене се   облекчава чрез декомпресора, който се използва и при гасене на двигателя. Предви­дено е устройство, което позволява превключване за движение с помощта на педалите (както при обикновен велосипед).

Двигателят на лекия мопед е двутактов, с максимална мощност 1,4 кон­ски сили при 3800 оборота в минута. За гориво се използва бензин с окта­ново число 78 и масло в съотношение 25:1.

Предното окачване е телескопично сухо с ход 60 милиметра. Задното окачване е твърдо, но за сметка на това седалката е окачена на спирална пружина и гумен кух буфер. Теглото на мопеда без бензин и масло е 48 кило­грама.

Управлението на мопеда се извършва по следния начин: с помощта на педа­лите (в движение или на стойка) се пуща в ход двигателят, после се подава газ, докато автоматичният центробежен съединител включи водещата шайба на клиноремъчния вариатор. По-нататък водачът си служи само ръчката за газ и с двете спирачки, чиито лостове се намират на кормилото.

Лекият мопед Балкан 50 е предназначен за пре­воз на един пътник и багаж на близки и средни разстояния. Особено удобен е за градско движение. Опростеното управление позволява той да бъде из­ползван от широк кръг хора. Също така може да се използва от домакини при извършване на покупки, както и за извънградски излети и вилни места.

Външният му вид се характеризира с хармонично съчетание на формите на фара, резервоара, профилажите и седалките. Леко оформеният багажник от стоманени хромирани тръби, поста­вени върху резервоара, и допълнително монтирани торби от двете страни до калниците е още едно удобство за водача.

Инж. Константин Косев“

Дали сега можете да ни кажете коя е описаната горе модификация на Балкан 50? Жокер – става дума за изделие, което е било ново през 1970 година!

А, и междувременно можете да харесате Facebook страницата на сайта ни==> https://www.facebook.com/sandacite