Вижте подробните характеристики на тоя фар за мотопед Балкан 50 МПМ в Sandacite.BG.
Фар за мотопед Балкан 50 МПМ
Напоследък все повече попадаме на хора, които ни питат за подробности относно различни части за българските двуколесни МПС. Затова решихме, когато имаме постъпила каквато и да е такава информация в архива, да я изваждаме на бял свят. Сега е на ред предно осветително тяло за Балкан 50 МПМ, означено с номер 36.2.908.926 – горе на снимката. Освен на този модел, може да се монтира и на други мотопеди, използвани тогава в България – модели на чехословашките Ява, източногерманските Симсон и т.н.
Мястото на производство на това фарче е завод Светлина Стара Загора, а се качва на конвейера най-вероятно през втората половина на 60-те г, защото този модел на Балкан се появява за първи път през 1967. Главната част на осветителното тяло е една профилна основа, върху която (чрез пластинчати гайкии два винта М4) се монтира оптическият елемент с фасунгата. Този елемент съдържа отражател, изработен от стоманена ламарина и алуминизиран отвътре. Освен това към отражателя е залепено предпазно стъкло с диаметър 100 мм, което от вътрешната страна е рифелирано (направен му е релеф), за да може да разсейва светлината от крушката възможно най-добре.
Ето го Балканчето МПМ 50, как хубаво изглежда с фара:
Фар за мотопед Балкан 50 МПМ
Този мотопед е хронологично четвъртата 50-ка, произвеждан през 1967 – 70 г. Самата крушка влиза във фасунга тип BA-15d с мощност 15/15 W и напрежение 6 V.
Фарът тежи 400 грама, дълъг е 80 мм, а диаметърът му е 100. Изнасян е за всички страни, където са изнасяни и Балканчетата – дори и такива екзотични като онези в Близкия Изток, Северна Африка (Мароко, Тунис, Алжир) и т.н.
Тази информация успяхме да открием в каталог осветителни тела на завода. Затова сега Виказваме – ако някакви – каквито и да е – каталози, брошури, проспекти, номенклатури на заводи производители на българска техника, не се колебайте да се свържете с нас на тле. 0896 625 803, за да ни ги продадете и така да ти помогнете техническата информация за българската техника да се разпространява чрез нашия сайт.
А междувременно ето Ви още материал от същата сфера:
Вижте в Sandacite.BG как се монтира автомобилно радио с нашата много стара дърта стойка.
Бг стойка за автомобилно радио
Както си вървяхме ние из Битака, изведнъж намерихме нещо, което си стоеше в прозрачната пластмасова опаковка така, като че никога не е разпечатвано и използвано… и то наистина не беше! Ако помните, преди години Ви бяхме разказвали за Респром АР`70 – първото българско радио за кола. Е, сега пък намерихме цяла-целеничка стойка за авторадио!
Малко учудващо, но тази джаджа е произведена от Завода за телеграфна и телефонна техника в София. Но нека имаме предвид, че всеки завод е произвеждал и неспецифични за назначението му артикули – напр. ДЗУ Стара Загора е правел КАРТОФОРЕЗАЧКИ. Серийната изработка на тази стойка за авторадио пък започва през 1988 г., а конкретно нашият екземпляр носи дата 3 ноември 1989.
Такаа, а какво стана после! :) С голямо треперене и колебание дали всъщност трябва да го правим, ние разопаковахме вече пожълтялата кутия от тънка пластмаса и извадихме от нея никога неупотребяваната метална стойка. Ето и за какво става дума при нея.
Станокът се състои от две метални касетки, от които едната е поставена на пластмасови релси и се движи в другата навътре-навън. Точно в тази – движещата се – ще поставите авторадиото. Долната (т.н. основа) пък има четири дупки за винтове, чрез които да фиксирате стойката (и поставеното в нея радио) върху повърхността в автомобила, където искате. Стойката се фиксира с 4 броя винтове М4. Има и шайби, и гайки виждате ги на снимката в комплектчето. Ето и схемичка как се монтира радиото в нея и самият станок:
Монтаж на радио за кола
В нея № 1 е самата стойка (това, изтеглящото се), 2 е неподвижната основа, 3 са винтовете М4, 4 – гайките М4, и 5 – шайбите.
Когато плъзнете касетката с вече монтираното радио назад, клемите на електрозахранването отзад ще влязат една в друга и ще дадат контакт, за да се захранва приемникът, който пък при монтажа си касетката вече е бил свързан към нейните клеми. Може би малко трудно го обяснихме, ама вижте снимката – ще Ви стане ясно:
Монтаж на радио за кола
И ето го затворено и електрозахранено:
Монтиране на радио за кола
Е, това е цялата философия по прикачване на музиката Ви за кола. :) Мислим, че успяхме да намерим нещо, което макар и малко, все пак е интересно. Пък и не всеки ден се среща да намериш никога неупотребявана и неразопакована вещ на 30 години!
А ето го и радиото АР`70, за което стана горе дума:
Вижте в Sandacite.BG нашия комплект за лепене на вътрешни автомобилни гуми от 80-те г.!
Авто-1 – за лепене на вътрешна гума
Човек и добре да шофира, накрая пука гума! Това правило толкова добре се спазва, че българската автомобилна промишленост е помислила за него още в средата на 80-те г. Доказателство е новата ни находка, която виждате снимана горе. Вижте как му се радват и те тогава – ,,Ново“! :)
Инженерите са стигнали до извода, че ако спука гума насред пътя, шофьорът и сам може да я закърпи, поне така, че да продължи пътя си до най-близкия сервиз. За тази цел е достатъчно да разполага с тази пластмасова кутийка, наречена ,,Авто-1 – комплект репарационни материали за вътрешни гуми“. Нещото е произведено от ТПК ,,Васил Коларов“ към Главна дирекция ,,Местна промишленост и битови услуги“ на Столичния народен съвет (тогавашната Столична община) и съдържа комплект за репариране (т.е. поправяне) на вътрешни автогуми. Да видим какви са нещата, които ни дават вътре! Ние имахме щастието да намерим комплектчето никога неизползвано и затова можем да го изследваме, запазено както си е било.
Както забелязвате, вътре има 8 гумени парчета с различна форма – две правоъгълни, с размери приблизително 3 х 6 см, и две кръгли с диаметър между 3 и 4 см. Освен това виждаме две ламаринени кръгчета, които са перфорирани така, че от едната страна са грапави (подобно на ренде), а има и метална тубичка с лепило. (Между другото, на пипане тя още е мекичка – значи може би то още не е изсъхнало… Еех, мило ни стана, но и някак тъжно!) За какво ни е всичко това?
Авто-1 – за лепене на вътрешна гума
Първо установете къде точно е пробивът на вътрешната Ви гума. След това вземете все едно кое от ламаринените кръгчета и с острата страна започнете да търкате, докато награпавите мястото около пробойната. Грапавият участък, който ще образувате, трябва да е с размер 2 – 3 мм по-голям от този на гумената лепенка, която предстои да наложите върху него, така че първо добре решете каква гумичка ще използвате – правоъгълна или кръгла.
Сега е време да почистите добре награпавения участък, за да няма върху него малки стружки, твърди боклучета и други подобни, които биха попречили на нашата работа. Когато сте сигурни, че добре сте го почистили, вземете тубичката и намажете с тънък слой лепило. Изчакайте да изсъхне добре (докато не престанат да се разтягат ,,конци“ между слоя и пръста Ви, когато го пипате с ръка). Ако сте сигурни, че вече е изсъхнало, сега отново промажете мястото с тънък слой лепило и пак изчакайте да стане сухо.
Авто-1 – комплект за лепене на гуми
Стигнахме и до следващия етап – вземете избраната лепенка, махнете сребристото фолио от нея и не я пипайте с ръка, само по ръбовете я хващайте – все едно малка грамофонна плоча. Поставете внимателно и точно върху промазания участък гумичката, като за център изберете точката с пробойната. За да залепне добре, прокарайте по нея нещо овално или с цилиндрично сечение – трябва отвсякъде добре да я натиснете, да я валирате, както се казва. Ако нямате на удобно такъв предмет, може и да я натиснете с нещо твърдо. Изчакайте още малко – няколко минути. Ако направите всичко това с необходимата точност, ще сте монтирали правилно лепенката и тя няма да залепва за външната гума на автомобила.
Сега вече би трябвало да имате добре залепена вътрешна гума, която ще Ви позволи да се доберете до сервиз и там да я смените.
Надяваме се, че нашето подробно описание ще Ви е полезно, особено сега, в сезона на усилените пътувания по почивки насам-натам. Лека и безаварийна от нас! :)
В Sandacite.BG открихме старо БГ осветително тяло за автобуси!
Бг осветително тяло за автобуси
Както знаете, в нашия сайт сме запалени колекционери на старата родна техника, а една от най-притегателните области е автотранспортната. Всеки път, когато успеем да открием някое старо българско превозно средство или поне части за такова, се чувстваме, сякаш сме изнамерили гърнето със златото. Нещо такова ни споходи и днес, когато в един каталог на Завода за осветителни тела ,,Светлина“ В Стара Загора от 1966 г. открихме този плафониер, сниман как осветява красивия салон на стар автобус, вероятно някоя Шкода. Щастливи сме от възможността да го споделим с Вас, нашите верни читатели. Надяваме се много да му се зарадвате! :) Вижте го на снимката горе колко хубаво се връзва с широкия светъл салон на автобуса ,,Чавдар“ М80. А той какъв е чистичък и излъскан… красота!
Макар отрасловата нормала (ОН – това е вид стандартизация, уреждаща нормите, на които дадено изделие трябва да отговаря) на този плафониер да е с дата 1966 г., такъв сме виждали и в каталог на същия завод от 1963, затова смятаме, че производството на този осветител започва още в началото на 60-те – напр. 1961 или 1962 г. Характеристиките му са абсолютно същите, сравнихме ги внимателно! Той е предназначен да осветява салона на автобуси и кабината на камиони. Проектиран е да се монтира в различни марки и модели, но навсякъде да стои естествено. В смисъл, едва ли е замислен специално за ,,Чавдар“, макар да знаем, че Ви се иска… То и на нас ни се иска :)
Бг осветително тяло за автобуси
Осветителното тяло има корпус от стоманена ламарина, която отвътре и отвън е боядисана с бял алкид емайл-лак. Затворен е със също стоманена гривна, която е обработена старателно – никелирана и хромирана, а отвън е гланцирана. Към нея е прикрепен предпазител от матирано стъкло.
Към дъното на корпуса (пада се откъм тавана значи) са монтирани две фасунги тип 1Б-15. Цокълът на крушките, с които работи, е BA-15S. Те са две с мощност до 15 вата и напрежение 6, 12 или 24 волта (подавано от акумулатора, разбира се).
Самият осветител се фиксира към тавана на автобуса с четири винта М4. Като физически данни можем да кажем, че той тежи 400 грама, висок е 60 мм, а диаметърът му е 180.
Sandacite.BG Ви уреди среща с най-обичаните български автомобили – Булгаралпин, Булгаррено и ФИАТ-и, произвеждани в Ловеч!
Булгаралпинкабриолет, 1968 г.
Както се казва – кой не знае Булгаралпин, кой не е чувал за него? Култовият спортен звяр, произвеждан в Пловдив между 1967 и 1970 г., е може би най-великата кола, серийно изработвана някога в България. Преди година и половина му посветихме цяла специална СТАТИЯ.
Работата е там обаче, че когато пишем история, най-интересно е да ровим в документалните източници за нея – свиедетелствата на епохата, в която тя се е творяла. В случая един такъв източник попадна в ръцете ни под формата на том от годишния алманах ,,Спектър`68 – книга за наука, техника и култура“, издаден през 1968 г. и включващ прелюбопитна информация за какви ли не аспекти на науката, технологиите и начина, по който те се вплитат в живота около нас.
Ние веднага отворихме съдържанието, за да видим какво ни предлага техническият раздел в книгата и се оказа, че той определено има с какво да ни изненада! Под заглавие ,,Българска автомобилна година“ намерихме публикуван страхотно интересен очерк, посветен на бурно разцъфтялото тогава българско производство на автомобили. По това време в ловешкия завод ,,Балкан“ се сглобяват италианските ФИАТ 850 и ФИАТ 124 и съветските Москвич 408, а в Пловдив слизат от конвейера една след друга бройки Булгаррено 8, Булгаррено 10, няколко модела Булгаралпин, като във всички тези коли се монтират и до 30 % произведени в България части… Просто сърцето ни се изпълва с радост, а заглавието е наистина чудесно!
Същевременно всяка информация за тези някогашни модели се намира трудно, затова щом намерим такава, трябва стриктно да я пазим и публикуваме. Така че какво друго можехме да предприемам, освен да побързаме да се приберем и да скенираме този толкова интересен материал (с автор автомобилния журналист Атанас Велков) и да го пуснем да му се порадвате. Оставяме непроменен разредения шрифт на определени места, защото допускаме, че с това графично оформление редакторът е искал да каже нещо. Заповядайте!
Български автомобили
,,Една шеста част от живота си човек прекарва в пътуване, 80 % от световния транспорт на пътници се осъществява с автомобили! С помощта на тези факти е лесно да се обясни желанието на всеки човек да притежава собствен автомобил.
В отговор на нарасналото търсене на базата на непрекъснато покачващото се жизнено ниво България развива своя родна автомобилна промишленост. Постепенно, в последователни етапи на усвояване — от монтажа към изготвянето на детайли и след това към цялостна конструкция — младата ни автомобилна промишленост ще трупа опит, ще крачи уверено напред.
Първите стъпки са вече направени. Въз основа на договор, сключен между „Балканкар“ и съветското всесъюзно обединение „Автоекспорт“, в завода за леки автомобили „Б а л к а н“ в град Ловеч са монтирани първите партиди „Москвич — 408“.
Кои качества насочиха вниманието на нашите специалисти върху автомобила „Москвич—408“ с българска марка Рила 1400?
Москвич Рила 1400
Петместен автомобил от средна класа с богата мебелировка и разкошно арматурно табло, Рила 1400 се отличава с изключително здрава каросерия и ходова част. Тези негови качества го правят търсен дори в Западна Германия и Белгия. „Автомобил, в който всичко изглежда вечно“— такава е оценката на „Москвич—408“ от западногерманското списание „Мотор Рундшау“. Същото списание съобщава, че западногерманската кантора за търговия с Изтока ще внесе през 1968 година 500 броя „Москвич—408“.
Окачването на предните колела на телескопични амортисьори с концентрични спирални пружини, а на задния мост — на надлъжни ресори гарантира отлично возене и в най-лоши пътища. Усилващата щанга на предните колела прави автомобила сигурен в завоите. Двигателят е четиритактов, четирицилиндров, с работен обем 1.357 см3. Той не блести с особена пъргавина, но за сметка на това е твърде здрав. Максималната му мощност е 55 к. с. (по САЕ) при 4750 о б/м ин. Относително ниската степен на сгъстяване — 1:7 — определя неговата некаприз- ност по отношение на горивото. „М о с к в и ч—408“ има пределна скорост 125 км/час. При скорост 80 к м/ч. разходът на гориво е 8 литра на 100 к м.
Удобните и меки седалки, добрата климатична инсталация, която осигурява непрекъснат приток на свеж въздух и поддържа желаната температура, правят пътуването с „Москвич—408“ леко и приятно. Благодарение на доброто остъкляване светлината се влива от всички страни и у пътниците се създава чувството, че се намират непосредствен всред природата.
През 1968 г. в завод „Балкан“ в гр. Ловеч ще бъдат произведени 2000 автомобила Рила 1400, а през 1970 г. те ще бъдат 10 000. Сключеният със СССР договор ни позволява производство 100 % от детайлите на „Москвич—408“. В тази насока сега работят специалистите от НИПКИДА. В процес на изпитание е монтирането на английския дизелов двигател „Перкинс—4108“, развиващ мощност 52 к. с. при 4000 об/ мин., върху каросерия „Москвич—408“. Гаранция за успеха на този автомобил хибрид е белгийската модификация на „Москвич“ с двигател „Перкинс“ — „Скалдиа“ (катерач).
На базата на кооперирането и специализирането между България и Съветския съюз се предвижда изготвянето на някои детайли от „Москвич—408“ у нас в много големи серии и тяхното изнасяне за Съветския съюз, както и обратното. Така започналото развитие ще продължи прогресивно и към 1975 г. завод „Балкан“ ще монтира около 15 000 автомобила „Рила—1400“ годишно.
По силата на сключения договор от обединение „Балканкар“ в завод „Балкан“ в гр. Ловеч е произведен партньор на известната италианска „Фабрика Италиано аутомобиле Тоцино“—-„ФИАТ “. Създадена в 1898 г., „ФИАТ “ е фирма с огромен производствен опит, едно от водещите предприятия на европейското автомобилостроене. В България тя доставя за монтаж „Фиат—850“ и „ФИАТ — 124“.
„ФИАТ — 124“ — АВТОМОБИЛЪТ НА ГОДИНА 1966
Въз основа на добрите си технически данни, съчетани с умело и красиво външно оформление, и поради сравнително ниската си цена „Фиат — 124“ заслужено получи признанието на 50 мотожурналисти oт 12 страни, които му присъдиха традиционната висока титла ,,автомобил на годината“, и непрекъснато се ползува с признанието и предпочитанието на многобройните любители на автомобилния транспорт.
ФИАТ 124 купе
„ФИАТ — 124“ е модерен компактен автомобил със средна класа. Майсторски направената самоносеща каросерия в спокойни линии придава на „ФИАТ — 124“ елегантен външен вид. Външното боядисване е красиво и устойчиво и приятно хармонира с пастелните тонове на комфортната вътрешна мебелировка. Купето е с добро разпределение на пространството и с отлично остъкляване. Широките и удобни седалки са условие за доброто настроение на водача и пътниците дори и след многочасово пътуване. Благодарение на рационално отварящия се преден капак достъпността до двигателя е добра. В разположения отзад багажник освен резервоара за бензин с вместимост 39 литра и резервната гума има място за три-четири големи куфара.
Двигателят на „ФИАТ — 124“ с безспорните си технически достойнства е гаранция за спокойно пътуване на дълги разстояния.
При един умерен полезен обем от 1197 см3 двигателят е характерен с много темперамент и въпреки това с твърде малък разход на гориво. Четирицилиндров, четиритактов, редови, той развива 60 к. с. (по ДИН) или 65 к . с. (по САЕ) при 5600 об/мин. Максималният въртящ момент от 8,7 к. г. м при 3200 об/мин. е показател за пъргавината на автомобила при големи скорости. Диаметърът на цилиндъра е 73 мм, а ходът на буталото — 71,5 мм. Малкият ход на буталото обуславя малки инерционни сили при големи обороти. По този начин се гарантира дълъг живот на коляновия вал и петте основни лагера. Ниското разположение на разпределителния вал в средата на цилиндровия блок не пречи на пъргавината на двигателя, а напротив — благодарение на удачно подбраните фази на газоразпределение двигателят се отзовава мигновено на всяко натискане на педала за газта.
Във „ФИАТ — 124“ е осигурено повторно изгаряне на изгорелите газове (реаспирация) преди тяхното изхвърляне навън. Тази реаспирация е ценен принос към големия проблем за опазване атмосферата на градовете от замърсяването, причинено от недоизгорелите газове на автомобилните двигатели. Четирите предни и една задна скорост се превключват с лост на пода на колата. Отличната синхронизация позволява превключването на скоростите без натискане педала на еднодисковия сух съединител.
Пътувайки с „ФИАТ — 124“, човек трудно може да се произнесе за качествата на пътната настилка. Самостоятелното окачване на спирални пружини и двойнодействуващи хидравлични амортисьори на четирите колела прави каросерията „спокойна“ и при най-лоши пътища. Тук е място да отбележим, че както връзките на окачването, така и връзките на кормилната система не се нуждаят от гресиране (система — доживот), т. е. „ФИАТ — 124“ е автомобил със значително облекчена експлоатация. Приятно е да се стои зад волана на „ФИАТ — 124“, защото дори и при скорости около 140 км/ч. колата е стабилна. Тази стабилност е резултат на доброто окачване и саморегулиращите се дискови спирачки на четирите колела, аеродинамичната форма и широките гуми. Движението вечер е облекчено с помощта на мощните предни фарове с голям диаметър. Ако към горните качества прибавим и голямата маневреност, лекото движение на волана, добрата климатична инсталация, надеждната осветителна и спирачна уредба, издържаното арматурно табло, не е трудно да се уверим, че „ФИАТ — 124“ е кола удобна и надеждна както за дълги пътувания, така и за движение в града.
На базата на „ФИАТ — 124“ е създадена модификацията „ФИАТ — 124 комби“. Моделът е с четири странични врати и една пета, разположена отзад. Благодарение на сполучливото удължение на каросерията е постигнато товарно помещение с вместимост 1 м3. Увеличеното преводно отношение на главното предаване, увеличената ширина на гумите и усиленото окачване позволяват на автомобила освен петимата пътници да вози и 400 кг багаж.
Другият „ФИАТ“, който се монтира в Завода за леки автомобили в гр. Ловеч, е „ФИАТ—850“ в две изпълнения: нормално — „ФИАТ — 850 — Берлина“ и спортно — „ФИАТ —850 купе“. В гамата „ФИАТ“ „ФИАТ — 850“ стои между „ФИАТ — 600“ и „ФИАТ — 1100“. Наследил всичко най-хубаво от известния „ФИАТ — 600“,той се явява развитие на съвременните тенденции в малолитражните автомобили, една кола, която отговаря на настоящето и бъдещето на автомобилния транспорт.
ФИАТ 850
„ФИАТ — 850“ е съоръжен с четиритактов четирицилиндров двигател с полезен обем 843 см3, развиващ мощност 34 к. с. (по ДИН) или 40 к. с. (по САЕ) при 5 200 об. в м и н. Степента на сгъстяване е 1:8 и позволява използуването на обикновен бензин. Четирите скорости (плюс задна) са синхронизирани със синхронизатор тип „Порше“, а удачно подбраните преводни отношения определят оптимален режим на двигателя при най-подходящи обороти. При движение по лоши пътища и в града не се налага често превключване на скоростите, тъй като максималният въртящ момент от 5,8 к. г. м. се постига при твърде ниски обороти — само 3200 об/мин. Челюстните спирачки на четирите колела действуват добре при малки скорости, но при честа употреба при голяма скорост се загряват и губят част от своята ефикасност.
Каросерията на „ФИАТ — 850“ е самоносеща, направена от висококачествена стомана. Италианските автостилисти са успели да съчетаят използуването на пълния обем с една модерна аеродинамична линия. В разположения отпред багажник има много място за багаж. Благодарение на доброто окачване — отпред на напречни листови ресори и хидравлични двойно действуващи амортисьори, а отзад — на спирални пружини и хидравлични амортисьори със стабилизиращи щанги — автомобилът показва отлична стабилност при движение по асфалтовобетонни пътища. При мокър път и силен страничен вятър „ФИАТ — 850“ проявява не чак дотам безопасни „маниери“: той е склонен към подхлъзване — недостатък, присъщ на всички автомобили с двигател, разположен отзад.
Добрата форма, малкото тегло — 670 кг — и пъргавият двигател са качества, обуславящи завидната динамичност на „ФИАТ — 850“. Той изминава 1000 м с максимален товар за 45 сек. и достига пределната си скорост — 125 км/ч, за около 0,5 сек. По този начин „ФИАТ — 850“ се нарежда между най-динамичните автомобили в своята класа. Разходът на гориво е около 6 л на 100 км при скорост 75 км/ ч. Като прибавим и забележителната маневреност — диаметърът на завиване е само 8,9 м, може в заключение да се каже, че „ФИАТ —850“ е един модерен, икономичен и удобен автомобил, който съчетава динамика и маневреност, необходими за движение в града, с комфорта и лекотата на управлението, необходими за продължително пътуване.
Другата разновидност на „ФИАТ — 850“ е спортната кола „ФИАТ — 850 — купе“. Устремният вид и марката на тази кола ни напомня за името „ФИАТ“ през двадесетте години, когато неговите скоростни и състезателни автомобили, водени от известни пилоти, печелиха победа след победа по пистите на Европа и Америка.
Форсираният двигател „ФИАТ — 850“ с полезен обем 843 см3 развива максимална мощност 52 к. с. (по САЕ) или 47 к. с. (по ДИН) п р и степен на сгъстяване 1 :9,3. Благодарение на подчертаната аеродинамична форма и повишената мощност на двигателя „ФИАТ — 850 — купе“ има максимална скорост над 135 км/ч. Повишаването на скоростта и динамиката на колата са довели до промени в спирачната система. При „ФИАТ — 850 — купе“ предните спирачки са дискови, саморегулиращи се, а з а д н и т е — ч е л ю с т н и. Това подобрение създава сигурност по отношение на спирането независимо от скоростта на движението. Както „ФИАТ — 850 — Берлина“, „Фиат — 850 — купе“ е четириместен, с две врати, достатъчно широки, за да може с едно леко накланяне на предните облегалки да се седне удобно на задните седалки. По отношение разхода на гориво,на окачването и всички други системи двете изпълнения на „ФИАТ — 850“ се различават твърде малко.
700 автомобила „ФИАТ“ напуснаха през 1967 г. монтажния конвейер на завода в гр. Ловеч. През 1968 г. тяхното число ще бъде 2000, за да достигне през 1970 г. 3000 коли годишно. Едновременно с нарастването на производството ще върви и усвояването на детайли и възли българско производство. Усвояването, започнало от акумулатора, електрическата инсталация, тапицерията, заваряването и боядисването на каросерията, ще продължи до момента, в който 40% от стойността на колата ще се създава у нас. Грижите на обединение „Балканкар“ продължават и след като колите напуснат вратите на завода. Специализираните сервизи на „Балканкар“ са най-добрите помощници на притежателите при разработката, експлоатацията и ремонта на техните автомобили „Рила“ и „Пирин“.
Говорейки за българските автомобили, не е излишно да припомним, че първият български сериен автомобил излезе от Завода за леки автомобили „Булгаррено“ в гр. Пловдив като резултат от договорните отношения между нашата външнотърговска централа „Булет“ и голямата френска автомобилна фирма „Рено“.
БУЛГАРРЕНО — ЕДИН ЖЕЛАН АВТОМОБИЛ
Автомобилът Булгаррено 8 вече доказа своята надеждност. С него екипажът братя Чубрикови зае първото място в първото автомобилно рали „Трансбалкания“, побеждавайки в своята група 14 екипажа с автомобили от различни фирми.
Булгаррено 8
На път Булгаррено 8 съчетава безопасност и удобства, даващи възможност да се правят пътувания на големи разстояния без неприятности. Възможностите на автомобила са определени от двигателя „Сиера—950“, дал достатъчно много доказателства за добра работа. „Сиера — 950“ е четирицилиндров, четиритактов двигател с полезен обем 956 см3 и степен на сгъстяване 1: 8,5. Максималната му мощност е 48 к. с. (по САЕ) или 43,5 к. с. (по ДИН) при 5200 о б/м и н. Този относително голям въртящ момент, постигнат при ниски обороти на двигателя, определя един много добър коефициент на приспособяе- мост на автомобила, т. е. дава му възможност да се движи на директна предавка независимо от промените на профила на пътя без необходимост от превключване на скоростите. Булгаррено 8 има четири предни и една задна, напълно синхронизирана скорост с лост за превключване на пода на колата. Предавателните отношения са подбрани така, че да осигуряват във всички случаи използуването на максималната мощност на двигателя.
Затворената охладителна система с антифриз с точка на замръзване -35° Ц. и мощният стартер правят Булгаррено 8 особено подходящ за зимна експлоатация. Благодарение на рационалното газоразпределение чрез висящи клапани Булгаррено 8 достига ускорение от 0 до 100 км/час за 22 секунди — отлично постижение за автомобил от този клас. Принос за това голямо ускорение имат също аеродинамичната линия на автомобила и неговото малко собствено тегло — Булгаррено 8 е един от най-леките автомобили в своя клас.
Една убедителна представа за достойнствата на Булгаррено 8, една илюстрация на високото място, което той взема в класа на малолиттражните автомобили, можем да получим, като сравним техническите мv данни с тези на световно известната „костенурка“ „Фолксваген — 1200“:
Технически данни
Булгаррено 8
Фолксваген —1200
1.
Работен обем
856 см3
1200 см3
2.
Мощност (к. с. по ДИН)
44 к. с.
34 к. с.
3.
Максимална скорост
134 км/ч
118 км/ч.
4.
Разход на гориво
6,8 л/100 км
7,6 л/100 км
5.
Пътно тегло
720 кг
765 кг
6.
Ширина на седалките
131 см
122 см
7.
Ширина на седалките отзад
132 см
132 см
8.
Спирачки
дискови
челюстни
Горната таблица не се нуждае от обяснения и коментарии. По отношение на своите технически показатели Булгаррено 8 е на най-високо ниво.
Булгаррено 8
Удоволствие и почивка е пътуването с Булгаррено 8. Благодарение на независимото окачване на четирите колела автомобилът „прилепва“ към пътното платно независимо от състоянието на неговото покритие. Без претоварване на двигателя Булгаррено 8 достига скорост 134 км/ч. Едно непредвидено положение при тази скорост ни позволява да се убедим в достойнствата на дисковите спирачки, с които са съоръжени четирите колела. Управлението на автомобила е удобно и не се нуждае от усилия. Остъкляването е повече от изключително за автомобили от този клас. В колата е много уютно — климатическата инсталация действува ефикасно, а шумът на двигателя е сведен до минимум.
Водачът може да бъде напълно спокоен — кормилното устройство е отлично, стабилността е чудесна, спирачките сигурни. Многобройни са „хитрите“ и практични решения в Булгаррено 8 — регулиране височината на седалките според ръста на водача, резервна гума, която се вади, без да се разбутва багажът в багажника, и много други. Всичките те дават възможност на водача и пътниците да използуват в най-висока степен последните достижения по отношение на сигурност, удобства и транспорт.
Рено 10
Другият автомобил, предлаган от завод Булгаррено, е Булгаррено10 — мажор. Съоръжен с двигател „С и е р а—1100“, с полезен обем 1108 см2, развиващ 50 к. с. (п о С А Е) при 4900 о б/м и н., Булгаррено10 мажор развиваскорост 135 км/час.
Рено 16
Както при Булгаррено 8, спирачките са дискови, окачването — на спирални пружини и хидравлични амортисьори. Разликата между Булгаррено 8 и Булгаррено 10 мажор е преди всичко в повишеното жизнено пространство, в значително по-големня багажник, в новия, по-мощен двигател. Приликата между двата автомобила е голяма и затова с право можем да гледаме на Булгаррено 10 мажор като на успешен опит с малко усилия да се създаде една голяма кола в малолитражния клас.
Особен интерес представляват спортните изпълнения на „Рено“ със своята устремна аеродинамична линия, с високата си пределна скорост, голяма ускоряемост, стабилност. Това са известните „Алпин“ — спортни купета, създадени на базата на „Рено—8“, с каросерия от стъклопластмаса и двигатели „Г о р д и н и“.
Трите модификации на „Алпин“:
А 75 с мощност 66 к. с. и максимална скорост 185 к м/ч а с,
А—100 смощност 95к.с. имаксималня скорост над 200 к м/ч а с,
А—130 с мощност 95 к. с. н максимална скорост над 210 к м/ч а с са типични представители на европейския спортен автомобил — при малки мощности на двигателя благодарение на леката конструкция и добрата обтекаемост са постигнати големи пределни скорости.
Български спортни коли Булгаралпин
През 1 9 6 7 г. в Пловдив бяха монтирани около 1 0 0 0 автомобила „Булгаррено“. Благодарение на новооткрития монтажен завод край града с годишен капацитет 5000 автомобила при работа на една смяна годишното производство на „Булгаррено“ ще нарасне значително, достигайки към 1970 година 6 — 7 0 0 0 автомобила. Съгласно договора с режия „Рено“ ние имаме право да внедряваме в „Булгаррено“ български части и възли на стойност 30 % от цялата стойност на колата. Първите стъпки в това направление са усвоените вече крик, манивела, акумулатор, бобина за високо напрежение.
На притежателите на „Булгаррено“ предлагат своите услуги специализираните сервизи на „Булгаррено“ в големите градове на нашата страна, а за пътуващите автомобили в чужбина се грижат 10 000 сервизни представители на „ромбоидалния“ знак.
Български спортни коли Булгаралпин
Ако към колоната на леките автомобили „Рила“, „Пирин“, „Булгаррено“ присъединим и товарните „Р и л а — 7“, производство на Шуменския автомобилен завод, ще получим пътния пейзаж на 1968 година — година на българските автомобили.“
Публикацията е посветена на наскоро починалата ми баба Николина Севданова (31.V.1934 – 2.IV.2019) – дългогодишен журналист, човека, който ми е дал в ръцете първите книги за наука и техника, които съм прочел и – бих могъл да кажа – оформила моите интереси. Тя е и един от тримата редактори на този том на ,,Спектър“, както и на много други. Повече за нейната дейност в българската научнопопулярна и техникопопулярна литература можете да прочетете тук ==> https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=42387. Обичам те!
Запознайте се с нова автоджаджа от Sandacite.BG – запалителен/стартов ключ за коли, произведен у нас!
БГ запалителен/стартов ключ тип Бош
Днес е време за още една среща с представител на галерията стари български авточасти. :)
Когато седнете в колата и решите да потеглите, ще Ви трябва да завъртите ключ, с който да задействате веригата за захранване на нагревателните свещи и тази за стартера. За тази цел още в самото начало на 60-те г. Електроапаратурният завод в Пловдив се е постарал за Ви осигури този ключ от модел КР-65 (,,ключ ръчен“), наричан още тип Бош. КР-то може да се монтира на всички стандартни соц автомобили, внасяни в България по това време, а и след това. Виждате го горе на снимката. Поначало тя не е с най-високото възможно качество и ние се опитахме да я пооправим… дано сме успели.
Как работи ключът? Той има три положения, ето ги:
Положение „0″ — изключено
Положение „1 “ — включва веригата на нагревателните свещи (т.е. клема 19) към напрежението, което се подава от акумулатора (това е клема 15/54).
Положение „2“ — включва клема 50 към клема 15/54, като с това се включва и веригата на стартера. Тази на нагревателните свещи пък остава включена и се изключва контролното съпротивление. Това пък става, като се създаде контакт между познатите клеми 17 и 15/54
Поначало този ключ работи с номинално напрежение 24 волта, подавано от акумулатора.
Изработен е от метал, тежи 400 грама.
На нас са ни много интересни старите български автоджаджи, а установямаме, че за такива нямаме толкова много информация! :( Нашата идва главно от едновремешни автотехници и от каталози на заводи производители на автомобилни части в България преди 1990 г. Затова искаме да Ви помолим най-сериозно: виждате колко много старания полагаме, за да спасяваме от забрава забвение историята на българската техника. Ако имате стари каталози (проспекти, номенклатури на производството…) на наши заводи, произвеждали авточасти, се свържете с нас на тел. 0896 625 803, за да ни ги (про)дадете. Ще бъдете добре възнаградени! Примерно много търсим каталози осветителни тела за автомобили на завода Светлина Стара Загора.
Вижте в Sandacite.BG този яко стар механичен таксиметров апарат от 1960-те, БГ производство!
Стар таксиметров апарат К-1А
Преди няколко години Ви бяхме разказали за таксиметровия апарат Елтакс 10, от който тогава не можехме да намерим по-архивен, макар да знаехме, че преди електронните като него е имало и механични. Сега обаче щастието ни се усмихна и успяхме да се сдобием с хубави снимки и достоверна информация за този ооще по-стар негов събрат от първата половина на 60-те! Той е произвеждан в Завода за часовникови прибори ,,Импулс“ в Габрово и него ще Ви представим днес. Именува се К-1А. Дали не е първото българско устройство от този вид, или поне А модификация на първото?
Той е предназначен автоматично да отчита сумата, която трябва да платите, ако наемете такси – както за изминатия път, така и за на престоя. Той представлява една правоъгълна кутия с размери 150 х 115 х 125 мм. На лицевата й част се намира панел с няколко брояча (цифрите по снимката). Ще Ви ги показваме в реда, по който ще ги схванете най-лесно, а не по ред на номерата, така че не се учудвайте, че са разбъркани.
Механичен таксиметров апаратК-1А
9 – брояч „Платени километри“ – той отчита стотици, десетици, единици и десети части от километъра, а максималното показание е 999,9. Броячът отчита само пробега на таксито, когато то е наето от пътник.
4 – това е броячът ,,Служебен сбор“ или още ,,Каса“. Той отчита в левове и стотинки стойността на изминатия пробег, отчетен по брояча „Платени километри“, и стойността на престоя на таксито, ако е имало такъв.
7 – броячът „Сума за плащане“. Той отчита в левове и стотинки сумата, която трябва да заплати пътникът при ползване на таксито. Този брояч би трябвало да стои на първоначално показание 00,20 лв, защото толкова е била началната такса на такситата през първата половина на 60-те. Броячът „Сума за плащане“ отчита както стойността на изминатия път, така и времето на престоя на наетото такси.
5 – броячът „Курсове“ отчита броя на извършените курсове, т. е. броя на включванията па такссиметровото апаратче въобще (защото се предполага, че няма да правите курсове без включен апарат). Броят на включванията на този брояч показват колко пъти има първоначална такса от 0,20 лв. Сумата, набрана от курсовете, се прибавя към тази, отчетена по брояча „Служебен сбор“, и така се получава общата сума, с която водачът на таксито се отчита пред контролните органи за прихода, който е събрал през работното си време.
10 – броячът „Общи километри“ отчита в стотици, десетици, единици и десети части от километъра изминатото разстояние. Максималното показание и тук е 999,9. Този брояч отчита пробега на таксиметровия автомобил независимо от това дали той е нает от пътник или не. При предавателно съотношение 1:1 на механизма за фина настройка показанията на брояча „Общо километри“ трябва да са същите като показанията на километража на автомобила.
КАК СЕ УПРАВЛЯВА
В долния край кутията това стърчащото, дето го виждате, е ръкохватката (8) – тя служи за управление на таксиметъра. При въртенето й в посока на часовниковата стрелка става управлението на отделните механизми и броячи на таксиметъра.
Стар таксиметров апарат К-1А
Ръкохватката има четири положения: „Свободен“, „1“, „2“ и „Плаща“. В кое от тях е в момента, се вижда по надписа, явяващ се в прозорчетата под надписа „Тарифа“. Основното положение е „Свободен“. Превключванията на ръкохватката от една позиция в друга трябва да става бавно и леко, а ръкохватката да се задържа, докато надписът застане точно в прозорчето.
Ето какъв е смисълът на тия положения. При „Свободен“ са включени броячите „Общо километри“, „Платени километри“, „Сума за плащане“, „Служебен сбор“ (Каса) и „Курсове“. Часовниковият механизъм не отчита престоите. А, и е даден е контакт към клема 3 за светлинната сигнализация „Зелен цвят“ – защото тогава таксито е свободно за наемане, както и сега.
При приложение „1“ илн „2“ са включени броячите „Общо километри“, „Платени километри“, „Сума за плащане“, „Служебен сбор“ (Каса) и „Курсове“. Дадена е верига към клема 4 за светлинната сигнализация „Червен цвят“ и съответно е изключена клема 3 за „Зелен цвят“ – тогава таксито е заето.
(А знаете ли защо и при позиция ,,1″, и при позиция ,,2″ изглежда, сякаш таксито извършва едни и същи дейности? Защото е предвидено да има разлика между дневна и нощна тарифа! Когато таксито е с една цена на 1 км за дневен и нощен пробег, при положение „1“ и „2“ ще се отчита една и съща ценова стойност за 1 км пробег. Ако таксито е двутарифно обаче, при положение „1“ се отчита първата, а при положение „2“ — втората тарифа. Сега загряхте ли? :D )
При положение „Плаща“ пък са включени броячите „Общо километри“, „Платени километри“, „Сума за плащане“ и „Служебен сбор“ (Каса). Изключен е броячът „Курсове“ и часовниковият механизъм не отчита времето за престоя. При този случай движението на таксито може да продължи само по искане на пътника, но без да има престой до освобождаването на колата.
ЕЛЕКТРИКА И СХЕМИ НА СВЪРЗВАНЕ
Ето схема как се свързва апаратчето към автомобила такси:
Монтаж на таксиметрови апарати
В долната страна на кутията има извод с резба М22 х 1,5, с който се свързва жилото, което предава движението от редуктора (разклонителя) към таксиметровия апарат. От двете страни на извода има две шпилки с гайки М10 за да можете да закрепите таксиметровия апарат към подходяща и удобна стойка.
Стар таксиметров апарат
Самото свързване става с редуктор (разклонител) и жило – ето такъв:
Монтаж на таксиметрови апарати
Само внимавайте, обърнете особено внимание на положението на жилото – трябва да го поставите така, че радиусът при огъването да не бъде по-малък от 100 мм.
Ето я и схемата на свързването на К-1А с редуктора:
Монтаж на таксиметрови апарати
А ето и самата му електрическа схема – как е устроен:
Схема таксиметров апарат К-1А
Частите с букви и цифри са следните: 1 — осветление на скалата; 2 — превключвател; 3 — сигнал ,,Свободен“; 4 — сигнал ,,Заето“; 5 — захранване от акумулатора; 6 — към таблото за осветление на колата; ЕМ — соленоидeн електромагнит; К — контакт на биметаса; К7 — захранващ контакт; С — кондензатор 25 микрофарада; ЕR — активно съпротивление 3,3 ома
На задната част на кутията има един пластмасов капак, който закрива клемите, с които се захранват софитната крушка, която осветява скалата, и изводите за светлинната сигнализация. В горния край на кутията с 2 винта M2 е прикрепена планка, която може да се свали, ако софитната крушка изгори и трябва да я смените.
Вече научихте с какви броячи возят такситата по старите български филми. :) Надяваме се да сме Ви заинтригували. Поздрави и до утре!
В Sandacite.BG попаднахме на скоростомери, произвеждани за мотоциклети Балкан.
Скоростомер за мотоциклет Балкан
Като сме казали А, трябва да кажем и ба, В… че и до Я! Продължаваме разходката си из старите наши автомобилни части с уред, предизвикващ тръпка у всеки мотоциклетист – устройството, което показва достигнатата скорост в километри в час.
Вероятно началото на 60-те г. Заводът за часовникови прибори ,,Импулс“ Габрово пуска в производство нов модел скоростомер, предназначен за модела Балкан 250. Дотогава в производствената гама на предприятието влиза уредът К-80, отчитащ максимално 80 км/ч и проектиран за мопедите Балкан (мопед – двуколесно моторно превозно средство с максимален обем на двигателя 50 куб. см). Този уред сме разгледали по-надолу в статията; нека първо обаче видим този, защото е по-усъвършенстван модел. А между другото, знаете ли как се е наричал скоростомерът официално по онова време? Километропоказател – така му пише и в документацията! :)
К-140 (на горната снимка) се монтира на задната страна на фара на мотоциклета чрез специално предвидена за целта там скоба. За да завършите монтажа, е нужно да го присъедините към скоростната кутия или задното колело на Балкана, което става чрез гъвкав вал. Трябва да внимавате как го поставяте, за да не се получи огъване с радиус, по-голям от 100 мм. По-нататък в статията (не на долната илюстрация) сме показали и кака изглежда правилно свързан скоростомер. Ако завършите успешно операцията по монтажа, скоростомерът е вече готов за работа!
Освен моментната скорост, той може да отчита и километрите изминат път. Километражният брояч може да отчете максимална стойност 99 9999 км, а предавателното число на брояча е 1000. И скоростомерното устройство на уреда, и броячът на километрите са, разбира се, механични.
Габаритните размери на джаджата са 85 х 95 мм, а резбата на винта, с който ще го фиксирате – М18 х 1,5. Ето от този чертеж можете да получите по-голяма представа за размерите му:
Скоростомер за мотоциклет Балкан
Скоростомерът тежи 400 грама.
А нека сега видим какво може предишният модел – К-80, предназначен за Балкан 50. Производството му започва вероятно в началото на 60-те г. Самият завод ,,Импулс“ започва работа през 1963, така че скоростомерът на Балканчетата между 1957 и 1963 – 4 вероятно е произвеждан другаде. При този скоростомер обаче възможната за изобразяване максимална скорост е доста по-ниска – 80 км/ч.
Този уред също се монтира отзад на мотопедния фар, където има скоба за това, а след това чрез гъвкав вал се присъединява към редуктора, който се намира на предната ос на мопеда. Остава в сила условието за гъвкавия вал – когато той се поставя, да не се получи огъване с радиус, по-млък от 100 мм.
Ето така изглежда правилно свързан К-80:
Скоростомер за мотор Балкан
Максималното число на километрите е напълно същото – 99 999. Предавателното число за километражния брояч е 100, а за редуктора – 1,8.
Размерите на уреда са по-малки – 48 х 75,5 мм, а резбата на винта му – М 10 х 1. Тежи 160 грама. Ето чертеж за размерите:
Скоростомер за мотор Балкан
Ние сме доволни… разгледахме още една важна подробност от многото части за Балкан! А този завод има и други интересни производства, като напр. това:
Днес решихме да попишем за нещо по-нетрадиционно – да поразгледаме стари бензиностанции в България. Интересува ни тяхната архитектура, помещения, разпределението им и т.н.
Най-горе виждаме вече функциониращата през 1963 г. бензиностанция ,,Караулката“ край София.
Още тогава българските архитекти, които проектират бензиностанции, трябва да избират между два вида такива: първи вид, които са по-обикновени – те служат само за зареждане на превозните средства с горива и масла, и втори вид, които в САЩ отколе насят надпис Service – в тях се поддържа и малък автосервиз за дейности като гресиране, смяна на масла и измиване на колите. Освен това тези бензиностанции имат ресторант, магазин и т.н. глезотийки.
БензиностанцияДружба – Варна
В България бензиностанцията като архитектурна задача получава своето оформление някъде от началото на 50-те, когато във връзка с масовото навлизане на всякакви видове автомобили в страната започват проектирането и строителството на множество типово изглеждащи бензиностанции. То и поначало бензостанциите представляват много подходящ за типизиране обект, защото в тях се извършват еднообразни дейности, а поради малките си размери те се включват лесно и в градска среда, и в различни ландшафти. Типичните елементи (като козирка и голяма витрина на касовото помещение) и еднообразието на проектозаданията бързо довеждат до уеднаквяване на представите за бензостанция у хората. Пътищата на страната се осейват с множество близко изглеждащи като архитектура постройки. Двойките V-образни колони от железни тръби, които подпират козирката, стават едва ли не типичен белег на станцията. Даже през 1963 г. тогавашният държавен монополист в горивата – ДСП ,,Петрол“ – обявява конкурс за най-добър проект за типова бензиностанция!
БензиностанцияДружба – Варна(план)
Огромната част от построените дотогава български бензиностанции имат следните помещения: каса, тоалетна, склад за масла с 4 – 5 резервоара, до него т.н. разливна (помещение, в което се точат и разпределят маслата) и помещение за твърдо гориво. Ако се зачудихте сега за какви превозни средства се използва то, ето защо го държат: с него се пали кахлена печка, разположена така, че да отоплява едновременно касовото помещение и склада с маслените резервоари.
Още малко за разпределението. По обясними причини действията на хората в разливната трябва да бъдат под око на касиера, затова между касата и разливната обикновено има вътрешен прозорец или стъклена врата. Тоалетната пък се ползва и от клиентите, затова тя трябва да бъде достъпна и отвън.
Стара бензиностанция край Несебър
Ако все пак нашата стара бензиностанция има отделена площ за сервиз на колите, тя обикновено се разполага отзад, за да не пречи на движението, а и защото при благоприятно време известни манипулации се извършват на открито.
Една интересна подробност: когато бензиностанцията е твърде отдалечена от населено място, за нейния персонал се предвиждат специални жилища. Те задължително се отделят от самата бензиностанция и от шосето. Дори някои бензостанции е предвидена стая за почивка на касиера, но по здравословни причини (вредните изпарения на бензин) в по-късните постройки това започват да го избягват, защото се получава дори обратният ефект.
Стари български бензиностанции – Стара Загора
В по-ранни бензиностанции като Караулката, като показаната два абзаца по-нагоре Несебър и др. касовото помещение е с по-големи размери, защото архитектите явно са смятали, че клиентите ще се задържат повече в него. След като обаче се е оказало, че това не става, в бензиностанции като тази в Костенец (отдолу) площта на това помещение е намалена до около 12 кв. м. Дори и така обаче в него все има място за двама-трима посетители. Практиката е показала, че повечето клиенти предпочитат да плащат на гишето отвън и при лошо време и не се задържат в самата бензиностанция. Що се отнася до касиера пък, той седи задължително до големия прозорец, откъдето наблюдава целия район на постройката и приема плащанията.
Планна горната бензиностанция
Горивото се съхранява в железни подземни резервоари, всеки един с вместимост от 31 куб. м., които не бива да бъдат отдалечени един от друг на повече от 40 м, за да могат да действат помпите. Резервоарите никога не се монтират под пътните платна, а обикновено са в озеленените полета около бензиностанциите. А ето как се пълнят – в една бетонна шахта с железен капак (който се заключва с ключ), която стърчи около 30 см над земята, се намират изводите, през които става пълненето на резервоарите и обезвъздушителните тръби.
Българска бензиностанция – вр. Шипка
Стандартно за всички наши бензостанции, построени до началото на 60-те г. (а и малко след това), трите колонпомпи са разположени шаблонно върху тротоарен остров. От двете страни на острова минават пътните следи, като тази между острова и бензостанцията я правят по- широка — 3,5 до 4 м — за да остане достатъчно място за движение на хора пред сградата. От другата страна на острова пък се правят две или три следи. Зареждането на колите става от двете страни на острова. С времето обаче тази схема започва да става неудобна – бензиностанциите не могат да поемат всички превозни средства по липса на достатъчно площ за чакащи коли и по липса на достатъчно и добре разпределени бензоколонки.
Бензиностанции в България – Костенец
Има един елемент, който независимо от усилията на всички български архитекти, проектанти и т.н. остава на доста примитивно равнище – това е манипулацията с масла. Те не са както сега пакетирани в бутилки, ами се точат и продават на литър в отворени съдове и лошото е, че така подът и стените на разливната, както и стените около входа й много се замърсяват. Изтакането на маслата в тогавашни български бензиностанции пък става на открито върху подземен резервоар, затворен с железен шибър-капак, а така теренът наоколо се замърсява в голям обсег. При лошо време работата се затруднява доста много.
Бензиностанции в България– Костенец (план)
Още една подробност да отбележим – зареждането на резервоарите с масла става от камиони цистерни чрез електрическа помпа, монтирана в склада за масла. Двете помещения за масла заемат почти половината от обема на бензостанцията.
Това е всичко, с което мислехме да Ви запознаем по време на нашата малка екскурзия из старите български бензиностанции, някои от които и сега са в действие. Надяваме се, че Ви е било интересно и искате пак! :)
В Sandacite.BG имаме нов контактен ключ за запалване на автомобил… ама е 1960-арско производство!
БГ контактен ключ за запалване на автомобил
Напоследък много се говори за увеличаващия се брой на заводите за автомобилни части в България, но справедливостта изисква да отбележим, че това производство у нас съвсем не от вчера! При това тези части са изработвани ,,на ишлеме“, докато преди години нашата страна е произвеждала пак авточасти, но проектирани и произвеждани от наши инженери и умове! Именно с тях се занимаваме напоследък и ето, днес е поредният епизод от нашата издирвателска дейност в тази област.
Обикновено щом влезем в автомобила и седнем на шофьорското място, врътваме ключа, за да включим веригите на запалването в колата. Това правим с помощта на специален ключ. Именно това ще Ви представим днес – такава част, но произвеждана в някогашния Електроапаратурен завод в Града под тепетата в началото на 60-те години. Виждате на горната снимка какво имаме предвид. Поначало този завод е произвеждал интересна гама части към електрообзавеждането на моторни превозни средства (леки коли, мотоциклети, мотопеди, мотокари) и електрокари.
Ето чертеж на ключа – ако не грешим, означено е даже каква е резбата на винтовете, с които се монтира в колата – М26:
БГ контактен ключ – схема
Този експонат е означен като ,,централен контактен ключ със секрет“ (ЦККС) и прави ето това: включва, превключва и накрая може и да изключва веригите на запалването и осветлението (предните фарове) в колите. Задейства се с превъртане на секретен ключ, издаден от завода. Само с този секрет можете да превключвате между контактните положения 0,1; 2,3 и 4. Те са означени отпред на бакелитовото тяло на апаратчето. Важно е да отбележим, че можете да поставяте и извеждате секретния само ако сте го превъртели на положение 0 или 4.
Ето електрическа схема на превключвателните клеми:
БГ контактен ключ – схема на свързване
Ключът работи с 12 волта постоянно напрежение от акумулатора. Номиналният ток по клеми е ето така: клема 30 (входяща) – 30 ампера, клема 30 – 10 ампера, останалите по 6 ампера.
Освен това, този ключ е пътувал за износ заедно с други наши изделия за Северна Африка и може би Латинска Америка, затова са му направили и вариант с изпълнение за сух и влажен тропически климат, която се именува ЦККС-ТАН.
Така… Сега вече мислим, че изчерпахме по-важното за него. От нас засега чао! И никога не губете ключа! :)
