БГ учебен ЕДНОПЛАТКОВ 8-битов компютър ЕМК-15 от 1980-те г. + схема

В Sandacite.BG открихме и още един български учебен ЕДНОПЛАТКОВ компютър – ЕМК-15!

Български едноплатков компютър ЕМК-15

Както ви стана ясно от миналата статия в сайта, през 80-те г. във ВМЕИ Ленин (дн. Технически университет София) са конструирани и произвеждани редица едноплаткови учебни компютри, предназначени за обучение на студенти и ученици от техникумите. Те са няколко, като сега ни попадна и 15-ият поред от серията ЕМК. Нека видим пък той от какво се състои…

ЕМК-15 се ражда в развойната лаборатория Микропроцесори и микрокомпютри, а е изработван в НУПД – последните три думи значат ,,управление Производствена дейност“, но за първата не знаем. Подобно на предшественика си, е базиран на българската фамилия интегрални схеми СМ 650. За да може лесно да се разбира какво е устройството на това компютърче и въобще на микрокомпютрите, всички елементи и схеми на компа са открити. Така е и по-лесно да се измерват типични сигнали в конфигурацията, когато преподавателят дава задание в упражнението. В момента в клубовете по роботика децата пак така започват обучението си от примитивни компютърни и робоустройства, за да осъзнаят принципите им и да преминат към по-сложни машинки.

Български едноплатков компютър ЕМК-15

На този куплунг, който се намира в герния десен ъгъл на платката, е с магистралите на емулираните микрокомпютри – те са изведени на него. Така може конфигурацията на ЕМК-15 да се разширява, да се включват външни обекти, които да се контролират чрез него.

КАКВО МОЖЕ

Ето колко много учебни задачи могат да се изпълняват на компютърчето ЕМК-15:

  • запознаване с особеностите и архитектурата на фамилията чипове СМ 650, а и на МС 6805 също;
  • запознаване с принципите и схемните особености на микрокомпютъра, разпределение на адресното прост­ранство, обслужване на периферия и др.;
  • запознаване със системната програма на СМ 650, съставяне, въвеждане, настройка и изпълнение на програми на машинен език;
  • съставяне на управляващи програми и използване на мик­рокомпютъра за управление на включени външни обекти и процеси;
  • използване на ЕМК-15 за вграждане в управлява­щи микропроцесорни системи; .
  • емулация на едночипови микрокомпютри от микропроцесорните фамилии СМ 650 и МС 6805.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Основните технически данни на едноплатковия микрокомпютър ЕМК-15 са:

  • 8-битов микропроцесор СМ 651;
  • обем на оперативната памет 4 кб;
  • възможност за включване на потребителски EPROM, с обем 2 или 4 кб;
  •  мониторна програма с обем 4 кб , записана в EPROM чип тип 2732;
  • системен куплунг с 40 извода, на който са изведени сит- палите на емулираните микрокомпютри от сериите СМ 650 и МС 6805. Това е необходимо, ако ЕМК-15 се използва за апаратна или програмна настройка на микрокомпютърни системи, базирани на споменатите по-горе фамилии интегрални схеми;
  • възможност за емулация на аналоговите входове на едночипови микрокомпютри;
  • възможност за връзка с 16-битов персонален компютър от типа Правец 16 – това е нещо, което не го видяхме при ЕМК-14;
  • захранване – с напржения 5 и 12 волта, включвани чрез регулируем стабилизиран токоизправител.

Компютърчето е съвсем малко – размерите му са 300 х 210 х 50 мм и тежи  само около 400 грама.

ОСНОВНИ БЛОКОВЕ И ВЪЗЛИ В КОМПЮТЪРА ЕМК-25

Ето и какво има в него, подредено в удобен табличен вид:

  • микропроцесор СМ651;
  • тактов генератор, вграден в него;
  • дешифратор на адресното пространство;
  • чип за EPROM памет;
  • оперативна памет – RAM;
  • клавиатура;
  • панел за цифрова LED индикация;
  • два чипа за паралелен интерфейсен адаптер;
  • едночипов микрокомпютър с аналогово-цифров преобразувател СМ 654;
  • чип за асинхронен интерфейсен адаптер.
Български едноплатков компютър ЕМК-15 – схема

А сега да ги видим едно по едно кое какво!

Микропроцесорът СМ 651 е осембитов, с вграден в него тактов генератор, 112 байта RAM, два осембитови паралелни интерфейсни адаптера, 8-битов таймер с 8-битов предва­рителен делител и изведени магистрали за адреси, данни и управле­ние. Процесорът поддържа набор от 59 команди, включващи такива за двоична аритметика, логически операции, аритметическо и логическо местене, четене, запис, условни и безусловни преходи, операции над битове и прекъсвания.

Тактовият генератор е реализиран с кварцов резонатор 4,9152 MHz.

Дешифраторът на адресното пространство се осъществява чрез чипа 74139 и логическата интегрална схема 82S129. Адресното пространство на микрокомпютъра е разделено на области, както е показано в картата на паметта тук:

Български едноплатков компютър ЕМК-15 – схема

Ако сте внимавали в час и я четете добре, виждате как тя включва:

  • чип контролер за входно-изходно устройства, таймер и вътрешна RAM за СМ 651;
  • област за RAM-та;
  • област на входно-изходни схеми;
  • област на потребителски EPROM, тип 2716 или 2732;
  • област на системен паралелен интерфейсен адаптер;
  • област за асинхронен сериен интерфейсен адаптер;
  • област за служебната (тук наричана мониторна) програма – онази, заводската.

За емулация на входно-изходните портове на едночиповите микрокомпютри е използван периферният интерфейсен адаптер VIA-6522. Добре е да уточним, че в първите 128 байта на адресното пространство на микрокомпютъра съществуват неизползвани адреси (2, 3, 6, 7 и В до F), които се адресират от микропроцесора като външно адресно пространство. В четири от тях (2, 3, 6 и 7 – адреси на DRC. DRD, DDRC и DDRD) е разположен паралелният интерфейсен адаптер VIA.

EPROM паметта е реализирана с интегралната схема 2732, както и при предходния учебен едноплатков компютър. Томно както и при него, тази памет може да се резшири, като се постави допълнителна EPROM  в гнездо, като тя може да е 2-килобайтовата 2716 или отново 4-кб 2732. В никакъв случай обаче не поставяйте и не изваждайте схеми при включен компютър, защото ще го повредите!

Български едноплатков компютър ЕМК-15

При поста­вяне на допълнителна памет в зависимост от типа, те се разполагат на адреси според следната схема:

2716 – $1800 – $1FFF

2732 – $1000 – $1FFF

RAM паметта е реализирана с две интегрални схеми от типа 6116 и има обем 4096 x 8 бита. В тази памет се въвеждат на програми и данни от потребителя. Знаем, че тя е енергонезависима, затова при изключване на захранването нейното съдържание се губи. Част от паметта между адресите ($F38 и $FF7) се изполва от служебната програма, а друга част с адреси ($000 – $00А и $010 – $07F ) не може да се използва поради припокриване с вътрешното адресно пространство на микрокомпютъра. Също така да добавим, че програма, записана в потребителската EPROM па­мет, може да бъде прехвърлена в RAM-та.

Системният паралелен интерфейсен адаптер (в блоковата схема означен като ПИА 1) обслужва клавиатурата и цифровата индикация. Страната А на адаптера управлява буферите за управление на като­дите, а страна В – буферите на анодите на индикцията.

Клавиатурата може да ви се струва малко необичайна, но всъщност е напълно нормална за този вид компютри. Тя  се състои от 25 бутона, разделени на две групи – информационни и управляващи.

Клавиатурата е реализирана матрично, като колоните са свързани с анодните буфери на индикацията, а редовете – към систем­ния паралелен интерфейсен адаптер. В момента, в който натиснем някой бутон, към съот­ветния вход на ПИА се подава логическа нула. Скенирането и дешифрирането на натиснат бутон се осъщест­вява по софтуерен начин, вграден в мониторната програма.

Индикацията на микрокомпютъра е изградена от шест 7-сегментни индикатора (Н1 – Н6), разделени на две групи от четири и два. Управлението ѝ е от динамичен тип и се извършва отново по програмен начин чрез ПИА и буфери за аноди и катоди.

Потребителският паралелен интерфейсен адаптер СМ 602 е чипът, който оттговаря за емулацията на входно-изходните портове на емулираните микрокомпютри от микропроцесорните фамилии СМ 650 и МС 6805.

Български едноплатков компютър ЕМК-15

Него­вите вътрешни регистри са разположени на ето тези адреси на адрес­ното пространство на микрокомпютъра:

Български учебен едноплатков компютър ЕМК-15

За едночиповия микрокомпютър с аналогово-цифров преобразувател СМ 654 ви разказахме преди време подробно ТУК. Той е използван и в едноплатковия компютър ЕМК-15, като тук отговаря за емулацията на аналоговите входове на емулираните едночипови микроком­пютри. Чрез паралелния интерфейсен адаптер аналоговата информация се подава към микро­процесора СМ 651.

Асинхронният сериен интерфейсен адаптер СМ 603 е предназначен за осъществяване на връзка с персонален компютър Правец 16 или подобен. Скоростта на обмен се задава от български 8-контактен превключвател от тип ПИС-8:

Български едноплатков компютър ЕМК-15

КАК ДА РАБОТИМ С ЕМК-15

За тази цел, разбира се, първо трябва да го включим в регулируем стабилизиран токоизправител. Това става, като червената жица се включва към положителния полюс на токоизточника, а синята – към масата. Ако сме се справили, ЕМК-15 автоматична минава в режим на готовност и на индикатора се изписва Р. При запалени всички сегменти на индикатора максималната сила на тока не трябва да надвишава 1 ампер.

Устройството на клавиатурата е на практика същото като при предния модел ЕМК-14. Бутоните в групата от 0 до 9 и от A до F образуват т.н. шестнадесетична клавиатура и  слу­жат за въвеждането на шестнадесетичен код на съответен адрес в паметта, а освен това  и за въвеждане на необходимата информация в дадена клетка също в шестнадесетичен код.

Български едноплатков компютър ЕМК-15

Управляващите 9 бутона извършват следните действия, които след това на софтуерно равнище се задействат от вградената служебна програма:

  • въвеждане на адреси и данни от шестнадесетична клавиатура;
  • индикация и промяна съдържанието на вътрешните pегист­ри на микропроцесора;
  • стартиране на въведена програма от паметта на зададен адрес или от текущия PC;
  • въвеждане и премахване до три точки на прекъсване;
  • изпълнение на програма в стъпков режим;
  • изчисление на относителни адреси;
  • рестартиране на микропроцесора;
  • вход в мониторната програма;
  • прехвърляне съдържанието на EРROM паметта в RАМ;
  • сравнение на прехвърлените области от паметта;
  • задаване на типа на емулираните микрокомпютри.

Разбира се, за всички тези действия отговарят различни бутони и комбинации от тях.

Началното задействане на ЕМК-15 се извършва, като натиснем бутона RFT. Тогава се нулират интерфейсните адаптери, освен тях – онези клетки от паметта, в които работи мониторната програма, и  микрокомпютърът се стартира. Компютърчето преминава в очакващото състояние ГОТОВНОСТ и индикаторът изглежда така:

Български едноплатков компютър ЕМК-15

Сега трябва да влезем в мониторната програма, затова натискаме клавииша ЕХ.

Една важна функция при тези компютри е четене и промяна на съдържанието на паметта – т.н. редакзия на паметта. ЗА тази цел първо трябва да въведем шестнадесетичен адрес, който се индицира на първите четири индикатора, като незначещите нули в най-старшия регистър (този най-вляво) може и да не се въвеждат.

По-горе споменахме за чип, в който могат да се записват и да се задействат (изпълняват) записани от потребителя програми. Това става така. От състояние ГОТОВНОСТ набираме началния адрес на паметта, от който започва потребителската програма, а след това я стартираме с клавиша GО. Да я спрем можем напр. с клавиша ЕХ.

Самото съдържание на паметта ще прочетем, като натиснем клавиша MD. Тогава първите четири индикатора ще показват адреса, а петият и шестият – съдържанието му. Промяна в това съдържание се прави, като се натиснат последовтелно два цифрови клавиша според стойността, която искаме да въведем.

За да прочетем пък какво има в следващия адрес, натискаме клавиша GО, а в предишния – отново MD.

Друга функция е да се изчисляват относителни адреси. За да се изчисли относително отместване, се натиска FS, като през това време трябва да е отворен редакторът на паметта. FS се натиска при четене съдържанието на адреса, в който ще се записва отместването. След като натиснем самия клавиш, в най-десния индикатор се появява главна буква А:

Тогава тлябва да въведем адреса, към който ще осъществем преход. Това става чрез цифровите клавиши, а след това натискаме бутона GO.

В този момент ЕМК-15 изчислява отместването и го извежда на петия и шестия индикатор. Ако преходът не може да се осъществи, на индикаторните лампи ще се изпише съобщение BAD. Тогава с клавиш MD можем да се върнем към работа с редактора на паметта.

Има и още пинизи! С ново натискане на GО осъществяваме запис в паметта на измисленото отместване и се връщае към работа с паметовия редактор, а с натискане на FC правим същото, без обаче да извъвшраве запис на отместването.

Може да се променят и регистрите чрез техния редактор на регистрите. За да достигнем до съдържанието, натискаме клавиш RD, а първият регистър, който се появява на индикацията, е програмният брояч. Чрез цифровите клавиши можем да въведем дадена стойност и така да променим съдържанието, а прочитане на съдържанието на следващия става, както вероятно се досещате, чрез клавиша GO. Предишният – MD. Вече ви е лесно, нали?

Ето и как можем да прехърляме съдържаниетона EPROM чипа в RAM-та. Извършва се чрез последователно натискане на бутоните FS и 0. Според типа на зададения емулиран компютър преххвърлянето се извършва от адрес в адрес както следва:

Български едноплатков компютър ЕМК-15

Има и още интересни неща, които можете да правите с компютъра ЕМК-15, обаче за тази цел трябва да прочетете повече за него. Това можете да направите от техническото описание и подробната инструкция за работа, които сме ви скенирали за изтегляне оттук ==> Едноплатков компютър ЕМК-15 – документация.

А това са два документа – удостоверението за качество и гаранционната карта на компютъра. Те не са попълнени, от което става ясно, че нашият екземпляр е съвсем нов, нищо не е ставало нужда да му се попълва:

Български едноплатков компютър ЕМК-15

ЕМК-14 и ЕМК-15 са малки, но са две изключително важни находки, защото са представители на цял отделен клас компютри, в който България е произвеждала представители. Така че беше нужно да им отделим сериозни статии!

А сега защо да не прочетете и за…

Вижте Правец 8VС – един МЕГАрядък български компютър!

Български учебен ЕДНОПЛАТКОВ компютър ЕМК-14 от 1980-те г. + схема

В Sandacite.BG изровихме неизвестния български учебен компютър ЕМК-14 и схемата му.

Български учебен едноплатков компютър ЕМК-14

Наред с компютрите и периферията за широка употреба – различните серии на Правеците, ИЗОТ-ите и т.н. – обикновено се забравят българските компютри, предназначени за обучение. Това е така, защото те са произведени в малък тираж и не са разпространени. Тези устройства обаче са израз на тогавашната държавна политика в техникумите и техническите ВУЗ-ове да се подготвят кадри, които след това да поемат работата с вече съоръжените разнообразни компютърни устройства.

Едно такова място е, разбира се, Висшият машинно-електротехнически институт ,,Ленин“ (дн. Технически университет София), където през 80-те години в лаборатория ,,Микро­процесори и микрокомпютри“ са проектирани, а после в учебно-производствен цех са изработени поне 15 – 18 машинки, предназначени за обучение в техникумите и ВУЗ-овете. Наскоро извадихме голям късмет, като успяхме да се сдобием с две различни такива и сега ще ви представим едното. За отбелязване е, че информация за тях липсва в българското интернет пространство, а това не е добре.

КАКВО Е ЕМК-14 И ЗА КАКВО СЛУЖИ

Името на днешния ни герой е ЕМК-14, което се разшифрова като Едноплатков МикроКомпютър, 14-а поред разработка. Датира от периода 1985 – 7 г. Виждате го на първата снимка – няма нищо липсващо, точно така трябва да си изглежда, без кутия. Виждали ли сте досега такова компютърче? Има само една платка, наглед странна 25-клавишна клавиатура и LED цифрова индикация – с нея машинката комуникира с потребителя. Нарочно всички елементи на ЕМК-14 са открити, за да се добива лесно пълна представа за устройството на неговата схема и удобно да се измерват типични сигнали в конфигурацията му по време на обучение.

ЕМК-14 принадлежи към цял отделен клас машини – едноплатковите компютри (англ. single-board computer). Това означава компютър, при който на само една печатна платка са побрани всички елементи, необходими за работата му – микропроцесор, RAM памет, входно-изходни контролери, куплунзи и т.н. Такива устройства обикновено се употребяват в образованието, презентирането и демонстрирането и т.н. области, където е важно ясно да се вижда как работи нещо. Едноплатковият компютър поначало няма слотове за допълнителни карти, разширителни платки и т.н. Разбира се, такива устройства са много евтини.

Български учебен едноплатков компютър ЕМК-14

Както казахме – това е учебен компютър. Целта на този симпатяга е да предложи нагледно обучение в особеностите и архитектурата на произвежданата в Комбината по микроелектроника в Ботевград микропроцесорна фамилия СМ 650, да положи основите на знанията как се проектират микропроцесорни устройства, а освен това чрез него може да се прави и емулация на едночипови микрокомпютри от фамилиите (или сериите) СМ 650 и Motorola МС 6805. (Напр. СМ 652 е 8-битов едночипов микрокомпютър). Хората, които ще се обучават на ЕМК-14, трябва да разберат и как компютърът разпределя ресурсите си.

На специален куплунг са изведени магистралите (сигналите) на емулираните микрокомпютри от двете споменати горе фамилии, за да се разшири конфигурацията и да може ЕМК-14 да управлява външни включени към него обекти. Ще поговорим за този куплунг по-надолу.

Български учебен едноплатков компютър ЕМК-14

Въпросното управление на устройства може да стане, ако се напишат програми, които го правят – ето още една задача на учениците.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Я да му видим и хардуера и софтуера сега. ЕМК-14 съдържа:

  • 8-битов процесор СМ 651 с вграден в него тактов генератор (той е реализиран с кварцов резонатор 4,9152 мхц);
  • оперативна памет RAM 4 кб;
  • EPROM чип 2732FJL, в който е записана служебна програма;
  • възможност да се сложи още един чип с потребителски EPROM (знаете – от него се зареждат записани постоянни служебни програми, които потребителят иска да се самозадействат при вкючването). Този EPROM може да има обем на паметта 2 или 4 кб. На нашия ЕМК 14 не са слагали такъв, затова едното гнездо за чип със същия брой пинове като съседния 2732 е празно;
  • споменатия в началото системен куплунг (пада се горе вляво – дългият конектор с бяла рамка и многото пинове), на който са изведени сиг­налите на емулираните микрокомпютри от фамилиите СМ 650 и МС 6805. Това е необходимо, ако ЕМК-14 ще се използва за апаратна или програмна настройка на микрокомпютърни системи, които съдържат чипове от тези серии;

Очаквано, компютърът е съвсем лек – тежи около 400 грама, има размери 255 х 170 х 50 мм и потребява 5 волта напрежение.

Ето я и общата блокова схема на ЕМК-14 – за пръв път в Интернет. Тук можете да видите  и как е разделено адресното пространство на компчето:

Компютър ЕМК-14 – схема

То включва:

  • чип контролер на входно-изходните устройства, таймер и вътрешна RAM памет за СМ 651;
  • област RAM
  • област на входно-изходни схеми;
  • област на потребителен EPROM 2716 или 2732 (обем на паметта 2 или 4 кб);
  • област за системен паралелен интерфейсен адаптер;
  • област за служебната програма.
Български учебен едноплатков компютър ЕМК-14

Дешифрацията на адресното пространство е реализирана с дешифратора 74139 и логическите схеми 7400  и 7425.

За EPROM-ите казахме на какви интегрални схеми работят. RAM паметта птък е реализирана с две интегрални схеми от типа 6116  и е с обем 4096 х 8 бита. В нея се зареждат програми и данни, отворени от потребителя, но за разлика от EPROM-а, тя е енергозависима и при изключване на ЕМК-14 зареденото се изтрива. В част от тази памет се зарежда задействалата се служебна програма, а друга част не се изпол­зва поради припокриване с вътрешното адресно пространство на компютъра. Между другото, програма, записана в потребителския EPROM, може да бъде прехвърлена в RAM паметта!

Ако ви е интересно, можем да ви предложим да разгледате и картата на паметта на компютърчето:

Компютър ЕМК-14 – схема, карта на паметта

Сега да разгледаме системния интерфейсен адаптер (ПИА), реализиран с чипа СМ 602Р от предходната на СМ 650 микропроцесорна фамилия. Той обслужва клавиатурата и индикацията. За да сме още по-подробни, ще кажем, че страната А на адаптера управлява буферите за управление на катодите, а страна В — буферите на анодите на цифровата индикация.

Клавиатурата са състои от 25 бутона, които можем да разделим на информационни в управляващи. Тя е реализирано матрично, като колоните са свързани с анодните буфери за индикацията, а редовете към системния паралелен интерфейсер адаптер. Ако има натиснат бутон към съответ­ния вход на ПИА са подава логическа нула.

Индикацията на микрокомпютъра е изградена от шест индикатора, разделени на две групи – веднъж четири и после два.

Български учебен едноплатков компютър ЕМК-14

Управлението ѝ е от динамичен тип и се прави по софтуерен начин чрез ПИА и споменатите по-горе буфери за анода и катода.

Има и още едно нещо, наречено потребителски интерфейсен адаптер – VIA. Той емулира входно-изходните конектори на емулираните микрокомпютри от сериите СМ 650 и МС 6805.

А, нашият екземпляр никога не е ходил в сервиз, между другото – вижте вдясно, че е празно:

Компютър ЕМК-14 – документация

КАК ДА РАБОТИМ С ЕМК 14

За тази цел първо трябва да го включим. На долната снимка виждате конектора с двата пина за 5 и 0 волта. Намирате си регулируем токоизправител, от който да вземете 5 волта, и свързвате червената жица към положителния полюс, а синята – към масата (отрицателния). Когато свършите, на LED панела ще се изобрази Р, което означава, че ЕМК-14 е вече в режим на готовност. Важно е да споменем, че ако искате да добавяте или сменяте интегрални схеми по платката, задължително първо трябва да изключите компютъра!

Сега да видим клавиатурата. Тя е само с цифри и малко букви, защото служи само за въвеждане на шестнадесетичен код на съответния адрес в паметта, а и за въвеждане на нужната информация в съответната нейна клетка. Това става със същия вид код.

Български учебен едноплатков компютър ЕМК-14

По-горе споменахме за управляващи бутони. Това са тези, чрез които вършим следните неща (те са предвидени като възможни и в заводския софтуер на ЕМК-то):

  • въвеждане на адреси и данни от шестнадесетична клави­атура;
  • индикация и промяна съдържанието на вътрешните регистри на микропроцесора;
  • стартиране на въведена програма от паметта на вададен адрес или от текущия PC;
  • въвеждане и премахване до три точки на прекъсване;
  • изпълнение на програма в стъпков режим;
  • изчисление на относителни адреси;
  • рестартиране на микропроцесора;
  • вход в мониторната програма;
  • прехвърляне съдържанието на EPROM паметта в RAM;
  • сравнение на прехвърлените области от паметта;
  • задаване на типа на емулираните’микрокомпютри.

Когато сме подали електрозахранване, натискаме бутона RES – Reset. Той прави началното стартиране на компютъра – нулират се периферните интерфейсни адаптери и онези клетки от паметта, в които работи служебната програма.

Следващата стъпка е да влезем в програмата. Натискаме бутона ЕХ, а след това може да поискаме да видим какво е съдържанието на паметта, да четем от него или да го променяме. За тази цел трябва да се въведе шестнадесетичен адрес. Той ще се покаже на първите четири индикатора, като незначещите нули в старшите регистри на числото можете да въведете – няма проблем и няма да стане грешка.

Съдържанието на така зададения адрес може да се прочете, когато натиснем клавиша MD, като сега първите четири индикатора ще покажат адреса в паметта, а петият и шестият – какво е съдържанието на адреса. Сега чрез последователно натискане на някои два от цифровите клавиши можем да променим съдържанието, а да четем какво има в следващия можем, като натиснем клавиша GO. Решим ли обаче да се върнем в предишния, пак ще ни е нужен MD.

Между другото, можем да видим и да променим и съдържанието на регистрите! За тази цел натиснете RD. Първият регистър, за който ще видите информация на индикаторите, е програмният брояч (PC). Последователността, в която се показват регистрите, е ето тази:

  • PC – Потребителски програмен брояч;
  • А – Потребителски акумулатор А;
  • IP – Потребителски индексен регистър;
  • SP – Потребителски стеков указател;
  • СС – Потребителски регистър на условията.

Като въведем желаната стойност чрез цифрови клавиши, можем да променяме съдържанитео на тези регистри. Както и в по-горния случай, чрез GO се прочита съдържанието на следващия регистър, а на предишния – чрез MD.

Друго интересно е как да задействаме потребителска програма. С клавиша ЕХ поставяме компютърчето в състояние на готовност и от цифровите клавиши набираме началния адрес на програмата, а след това я задействаме, натискайки клавиша GO. Можем да я спрем по някорко начина (обикновено да спреш нещо да работи е по-лесно, отколкото да го накараш да работи), напр. пак чрез клавиша ЕХ.

Компютър ЕМК-14 – документация

Работата с компютърчето ЕМК-14 може да бъде увлекателна с това, че боравим с един нетипичен компютър. Тъй като тук не е възомжно да изброим всички нейни подробности и подусловия, ви предлагаме да си изтеглите оригиналната документация (техническо описание и ръководство за работа), които сме ви скенирали тук ==> Компютър ЕМК-14 – документация

До скоро виждане от нас!

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

 

Български калкулатор Елка 22 от 1966 г. в оригиналния си калъф

Sandacite.BG се сдоби с българския калкулатор от 1966 г. Елка 22!

Български калкулатор Елка 22

Понякога се случва да попадаме на експонати, които са си жива капсула на времето – ей така взети някога и неползвани никога. Такъв късмет ни огря и миналата седмица, когато ни подариха ето това чудо. Знаем, че ще кажете, че сте виждали Елка 22, но тази тук е по-особена, защото е с оригиналния калъф – много е пазена.

Изкуствена кожа, отгоре с емблемата на завода производител Оргтехника Силистра – преплетени О и Т – закопчалка, а отвътре мекичка материя и хартия. Страхотна е! :)

А какво всъщност знаем за Елка 22?

ГЛАВНИ ОСОБЕНОСТИ

Това е вторият поред български електронен калкулатор след легендарния 6521 от 1964 г. На следващата година започва работата и по втория наш калкулатор, а той е разработен по идея на акад. Любомир Антонов от Централния институт по изчислителна техника (все още там, иначе остават около две години до създаването на Научноизследователския институт по електронни калкулатори). Както споделя той в спомените си, Елка 22 възниква от известно ,,окастряне“ на функциите на нейния предшественик. Схемата е опростена, като отпада функцията  коренуване, а също така са съкратени четири разреда от паметта и от индикацията. Така от 16-цифрено най-голямото число, което калкулаторът може да покаже, става 12-цифрено. Това води до намаляване на броя на елементите, а оттам и до по-ниско енергопотребление, размери и тегло – Елка 22 има габарити 337 х 435 х 148 мм, тежи 8 кг и потребява 35 вата мощност от мрежата. Скъпите куплунзи са заменени с малки, по-евтини, а в конструкцията за първи път се появява и дънна платка, която замества трудоемката кабелна форма.

Български калкулатор Елка 22

Намалените размери позволяват корпусът да стане пластмасов, а всичко това заедно намалява себестойността и цената на Елката. Както уточнява друг от малкото останали живи свидетели на първите Елки – акад. Кирил Боянов – външният вид на машината е дело на известния български промишлен дизайнер Добролюб Пешин от Центъра за промишлена естетика и на колегата му Стефан Вълев.

Български калкулатор Елка 22

Елка 22 няма печатащо устройство за резултата от пресмятанията, а има само индикация, докато разработваната заедно с нея Елка 25 има, но няма индикационно табло. 22-ката извежда получените резултати на табло със светещи цифри (вж. долната снимка), които се възпроизвеждат от вакуумни газонапълнени лампи, светещи на базата на ефекта на т.н. светещ разряд (glow discharge). Още е рано за екранчетата със светодиоди.

Български калкулатор Елка 22

Иначе двата модела са проектирани по едно и също време и имат почти еднакви характеристики, клавиатурата им също е еднаква. Имат обаче разлики в поведението си в някои изчислителни ситуации и в начина на работа.

Български калкулатор Елка 22

През 1967 г. започва производството на Елка 22 в завода Оргтехника Силистра в количества по 20 – 30 000 броя годишно, като то продължава вероятно до 1972 г. За това време са въведени и подобрения на технологичния процес – за завода е купена нова линия спойка вълна, повишава се качеството на механичната работа по монтажа – залепването на детайлите, недобро закрепване, студени спойки и т.н. Последва и масов износ на калкулатора за социалистическите страни – най-много отива в СССР, ГДР и т.н.

ИЗНОС

За отбелязване е, че Елка 22 е първият български калкулатор, изнасян в Западна Европа. Опитите да се сключи договор за износ на машинката извън социалистическия лагер започват още докато от двата модела 22 и 25 е налице само по един-единствен прототип, а заводът в Силистра все още дори не е съоръжен да започне производството на евентуалните големи количества от приети задгранични поръчки. Първата поява на новата Елка 22 пред публика е през лятото на 1966 г. на Хановерския панаир, а втората – през есента на същата г. на Пловдивския.

Когато прототипите стават готови, Богомил Гъдев – зам.-председател на ДКНТП – решава да посети няколко западни компании, за да им предлага новите два модела. Първата спирка е Рим, компанията ИМЕ – където малко преди това е конструиран италианският електронен калкулатор. Там неговият проектант инж. Масимо Реналди е силно впечатлен от нашите машини, особено от Елка 25 с нейното разработено напълно самостоятелно в България печатащо устройство. Обаче веднага си проличава какъв проблем е, че страната не е готова в кратки срокове да осигури производство на големи количества, и до вземане на поръчки не се стига.

След това делегацията отива във Франкфурт на Майн, където в друга компания поръчват 10 000 броя Елка 22 с условие да са готови до три месеца. Гъдев обаче знае, че това в никакъв случай няма как да стане, затова делегацията си тръгва и оттам. После пътят на българските представители продължава в други страни, водят се подобни разговори, но пратениците така и не се завръщат в България с поръчки. Тогава все още не са имали никакъв опит, иначе са щели да знаят, че да се предлага продажба на устройство, при положение че няма как в кратки срокове да започне масовото му производство, е тотално губене на време.

Все пак през 1967 г., когато производството на Елка 22 вече е редовно усвоено в завод Оргтехника Силистра, видният български инженер, изобретател и организатор на технологичната ни промишленост проф. Иван Попов (тогава председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес) сключва договор с френската компания ,,Жапи“ за износ на Елка 22 във Франция. Затова и по-късните серии Елка 22 имат превключвател за напрежения с възможности 110, 127 и 220 волта – в различните страни, в които е изнасян, се употребяват различни напрежения.

Този износ е последван от много други, като повече за износа на Елките в чужбина можете да научите от ТАЗИ наша статия.

Български калкулатор Елка 22

Това е заглавната страница на упътването на Елките. Между другото, сега се сещаме, че имаме и оригинална реклама в жълтичко, където ги хвалят какви са хубави, ама тя е в едни списания, които сме ги забутали на майната си и затова няма как скоро да ви я покажем. :( Сандъчена му работа…

КАКВО МОЖЕ ТОЙ

Елка 22 е предвидена за пресмятания по време на търговски операции, счетоводства, банкови изчисления и т.н. Тя извършва четирите основни аритметически действия: събиране, изваждане, умножение, деление, а може и да степенува. Потребителят може да задава предварително с каква степен на точност да бъде търсеният резултат, като след възпроизвеждането си той се запаметява и може да се използва в следващите изчисления от поредицата. В паметта могат да се съхраняват не само такива междинни резултати, а и константни стойности, употребявани в пресмятанията.

Елката има три броя регистри от по 12 разреда (за 12-цифрени числа) всеки, като цифровата индикация показва съдържанието на всеки от тях. Те работят така:

  • в регистъра Р1, наречен входен, се въвеждат първоначално числата. Получените от пресмятанията резултати се прехвърлят автоматично във входния регистър, за да могат да се видят и използват веднага след завършване на операцията;
  • Р2 е операционен регистър – в него се извършват умножението, степенуването и делението;
  • третият регистър е паметта. Тя се използва за събиране и изваждане и за съхраняване и натрупване на междинни резултати, тъй като не участва в никакви други операции.

КАКВО ИМА В НЕГО

Елка 22 съдържа от първото поколение ботевградски транзистори – германиевите SFT 306, 307 и 308 – и феритни елементи (за паметта). Въпреки малкото свободно пространство в кутията, Елка 22 и 25, а и други български калкулатори работят без активно охлаждане (вентилация), което е показателно за доброто изчисление на съотношението между различните температурните показатели на елементите.

Клавиатурата се състои от клавиши за въвеждане на данни (цифровите) и такива за управление на операциите (да ги наречем функционални). Цифровата се състои от десетте стандартни клавиша, но има и допълнителен за десетичната запетая, за да се въвеждат не само цели, но и десетични и дробни числа.

Български калкулатор Елка 22

Елка 22 има няколко подобрения през периода си на производство. Плод на такива промени е и появата на модификацията Елка 22М през 1971 г., в която те са отразени. (Има и 22П, но все още не знаем защо се казва така.) Напр. първите няколко години калкулаторът се произвежда без индикация за препълване на 12-разрядния регистър – когато резултатът е повече от 12 цифри, няма да видите нищо след 12-ата. По-късните серии обаче имат добавена такава индикация. Друга разлика е, че при по-ранните екземпляри десетичната запетая се изобразява чрез допълнителна газонапълнена лампа, но след това е поместена в обикновена лампа. В началото лампите са червени, докато по-късните са безцветни и по-малки като размер. Тъй като кутията остава същата, това налага и поставянето на черна допълнителна пластмаса около тях, за да не се виждат електронните елементи зад лампите.

Български калкулатор Елка 22М

КАК СЕ РАБОТИ С НЕГО

Най-вляво на клавиатурата е разположен ключ, чрез който се включва и изключва Елката. При влключване всички регистри се зануляват автоматично и са чисти за нова работа.

Въвежданите числа са винаги положителни, а ако искаме да въведем отрицателно, трябва да ги имитираме чрез операцията изваждане. Въвеждането по принцип става разряд по разряд, като започване от най-големия, тоест от ляво надясно, както при писане. Ако по време на въвеждането допуснем грешка, натискаме клавиша СК, за да занулим регистъра.

Когато искате да извършите нещо невъзможно – напр. да делите на нула – индикацията на устройството изгасва, за да ви покаже, че няма как да стане. Тогава натиснете клавиша С, за да продължите работа с нещо по-идейно.

Най-вдясно на клавиатурата има друг ключ, който служи за принудителна фиксация на десетичната запетая на второ, трето или четвърто място от дясно наляво. Това е нужно за събирането и изваждането.

По принцип Елка 22 има и други тънкости при работата, които може би е малко скучно да ви разказваме в цяла статия, но те са са разкрити в упътването за работа, което сме прикачили. Изтеглете го ето оттук ==> Калкулатори Елка 22, Елка 25.

Този път фотографиите са професионални – направи ги нашият приятел Мартин Стаматов, на когото изказваме много силни благодарности, че ни съдейства да представим тази забележителна находка така, както тя заслужава.

А ето и статията ни за Първия български електронен калкулатор Елка 6521:

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор

 

Българско компютърно мрежово устройство ИЗОТ 8172Е от 1985 г.

В Sandacite.BG си намерихме и българско компютърно мрежово устройство ИЗОТ 8172Е.

ИЗОТ 8172Е

Днес ще ви запознаем с една от доскоро ,,безписмените“ ни находки – тоест  имаме я отдавна, но нямаме никакво инфо за нея. Вижте го това на снимката. На пръв поглед изглежда като обикновен модем, но не е. Това е по-различно нещо и го няма в големите справочници на устройствата от Единната система компютри на Източния блок, защото най-вероятно не е регистрирано в нея – няма ,ЕС“ пред номера. Произвеждано е в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново най-вероятно от 1985 г., а нашето е от август 1986.

ИЗОТ 8172Е

Това чудо е доооста рядко! Както споменапме, месеци наред го имаме, но никой не успя да ни даде информация какво точно представлява то, но днес най-сетне попаднахме на една книга, където го има. Този ИЗОТ е разработен от Петър Пенчев от колектива на ЗЗУ. Устройството присъства сред експонатите на ХІІІ изложба на ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта), която е проведена в София през 1985 г.

ИЗОТ 8172Е си има микропроцесор, който го управлява – Zilog Z80A. Устройството е предназначено за изграждане на локални мрежови вериги с кръгов обмен на данни между крайните устройства в мрежите (от едната страна голямата електронноизчислителна машина, от другата – операторските терминали).  По тогавашната терминология се нарича кръгов адаптер. Тези кръгови адаптери се свързват помежду си с обикновен телефонен кабел, като не трябва да са на разстояние, по-голямо от 1 километър. Конфигурират се така, че да образуват кръгова верига.

Като разгледаме конекторите отзад, ни става още по-ясно – имаме един женски куплунг, означен с ,,ПРМ“ (приемане), и до него друг, носещ надпис ,,ПРД“ – ,,предаване“. Нещо като ,,оттук влиза, оттам излиза и продължава“:

ИЗОТ 8172Е

Елементите по платката в 8172Е са всякакви, картинката е доста пъстра – има чипове на Mitsubishi (74LS 93), Motorola (MCM2114P20) и съветски (К55ЛА9). Периферният адаптер е също оттам – интегралната схема КР580ВВ55А. Кондензаторите поне са кюстендилски, от завода Емил Шекерджийски. Тези подробности за разглежданите от нас джаджи ги даваме понякога, за да показваме и какви компоненти можете да срещнете в някогашните наши компютърни устройства.

Иначе мрежовото устройство тежи само 2,5 кг, иска ток с големина 2 ампера и 10 вата мощност от мрежата.

След началото на производството и инсталирането му по мрежите в България, ИЗОТ 8172Е е спестило около 868 800 лв в пари от 1985 г. Достатъчна причина, за да го спасим и публикуваме тук…

Ето пък един модем от 70-те г.:

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 от 1986 г.

 

Български интегрални схеми серия СМ 630 и СМ 650 – кое какво е

Запознайте се с българските интегрални схеми серия СМ 630 и СМ 650 в Sandacite.BG!

Български интегрални схеми СМ 630 и СМ 650

Напоследък започнахме да обръщаме внимание и на нашите микрочипове – микропроцесори, различни контролери, аналогово-цифрови преобразуватели… Днес ще дадем в сбит вид какво всъщност съдържат едни от последните серии интегрални схеми, разработени в някогашния Институт по микроелектроника, защото обикновено се цитира само този или онзи чип и така не става ясно кое към коя фамилия принадлежи той и за какво е предназначен. По-точно, сега ще станедума за сериите MOS интегрални схеми СМ 630 и СМ 650 и някои други, разработени в периода 1989 – 1991 г.

СМ 630 се състои от един процесор, три вида контролери и една логическа матрица. Произвеждани са в Завода за интегрални схеми, който е в състава на Комбината по микроелектроника в Ботевград. Ето ги един по един:

  • СМ 630 – 8-битов микропроцесор, ,,опаковка“ DIP40 (40 контактни извода);
  • СМ 631 – контролер за управление на паметта, DIP40;
  • СМ 632 – входно-изходен контролер, DIP40;
  • СМ 633 – логическа матрица тип HAL, DIP22;
  • СМ 637 – контролер за пряк достъп до паметта, DIP40

По-,,дълго“ е положението със следващата фамилия СМ 650. Нейна основна характеристика дадохме наскоро ТУК. В нея има няколко различни едночипови мекрокомпютъра, включително и такива с EPROM. Сега допълваме онези сведения с ето тази таблица. В нея втората колона указва броя на контактните изводи, а последната  – къде и откога елементът е в производство. ЗИС означава Завод за интегрални схеми, а ИМЕ – Институт по микроелектроника:

 

СМ650 28 8-битов микропроцесор да, ЗИС, ИМЕ
СМ651 48 Чип за развитие на 8-битови микрокомпютри да, ИМЕ
СМ652 40 Едночипов 8-битов микрокомпютър да, ЗИС, ИМЕ
СМ653 40 Едночипов микрокомпютър да, ЗИС, ИМЕ
СМ654 40 Едночипов микрокомпютър с АЦП да, ИМЕ
СМ655 40 Едночипов 8-битов микрокомпютър 1990 г., ИМЕ
СМ656 28 Едночипов 8-битов микрокомпютър с EPROM 1991 г., ИМЕ
СМ657 40 Едночипов 8-битов микрокомпютър с EPROM 1991 г., ИМЕ

 

Картинката няма да е пълна, ако не добавим и 16-битовите микропроцесори с байтова организация – СМ 688 и усъвършенстваната му модификация СМ 688-2 – които работят на честоти 5 и 8 мхц. Заедно с някои от контролерите от първата серия СМ 600 СМ 688 е монтиран и в персонални компютри. Ето и таблица с тези и няколко останали други чипа:

 

СМ674 40 Комуникационен контролер да, ИМЕ
СМ688 40 8/16-битов HMOS микропроцесор да, ЗИС
СМ688-2 40 8/16-битов HMOS микропроцесор с повишено бързодействие да, ЗИС
СМ6НС18 28 Часовник за реално време 1991 г. (към момента не е ясно дали е произвеждан серийно)
СМ6НС51 40 Едночипов CMOS микрокомпютър 1991 г. (към момента не е ясно дали е произвеждан серийно)

 

Надяваме се, че сме внесли яснота в мрака – нещо, което от много време наистина искахме да стане. Пожелаваме Ви интересни моменти на страниците на този сайт, направен с любов към българската техника! Поздрави!

Запознайте се с тайнствения компютър Правец 386 от 1989 г.!

Български едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655

Разучете българските едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655 в Sandacite.BG!

Български едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655

На запознатите с историята на българската електроника е добре известна серията (фамилия) микрочипове СМ 600. Тя обаче има и наследник – СМ 650. Тази серия се ражда в столичния Институт по микроелектроника през 1989 или 1990 г.

Това е цяла серия 8-битови едночипови микрокомпютри, която се състои от 6 големи HMOS интегрални схеми. Те представляват завършени микропроцесорни системи, предназначени за изграждане около тях на малки и евтини устройства, когато е нужно те да бъдат с микропроцесорно управление. Фамилията е изградена около 8-битов процесор с възомжностите на вече известния СМ 601, но се различават по обема на вградените постоянна и оперативна памет и по броя на входно-изходните линии. Едночиповият микрокомпютър СМ 651 работи с външна програмна памет, а в два други чипа – СМ 654 и СМ 655 – е вграден и 8-битов четириканален аналогово-цифров преобразувател. Днес ще се запознаем по-подробно именно с тях.

Важното при подобни едночипови микрокомпютри е, че при тях в един (монолитен) сицилиев кристал са обединени всички елементи, необходими за изграждането на даден контролер. Удобна е възможността да се осигури интерфейс на процесора с източници на аналогови сигнали.

Аналогово-цифровият преобразувател, включен в кристала, разширява възможностите за приложение на едночиповия микрокомпютър. Освен това решава много от проблемите за борба с шумовете и увеличава надеждността на цялото нещо, а и, разбира се, намалява крайната му цена.

По-важните  характеристики на двата микрокомпютърни чипа са следните:

  • постоянна памет ROM — 2048 байта (CM 654) и 3776 байта (CM 655);
  • оперативна памет RAM —64 байта (CM 654) и 112 байта (CM 655);
  • 8-битов брояч (таймер) със 7-битов масково-програмируем предварителен делител (СМ 654). При СМ 655 пък предварителният делител е напълно програмируем;
  • 24 входно-изходни линии, групирани в три групи по осем — порт А,  В и С;
  • два входа за външно прекъсване INT и INT2;
  • аналогово-цифров преобразовател със следните характеристики: 1/2 LSB грешка от дискретизация, 1/2 LSB всички други грешки, 1 LSB пълна грешка;
  • схема за детекция на преминаване през нулата па променливотоковото напрежение, свързана към вход INT;
  • вграден тактов генератор, предназначен за работа е кварцов резонатор или верига RC:
  • режим на самопроверка

СМ 654 и СМ 655 са произвеждани в Комбината по микроелектроника в Ботевград, като са пакетирани по стандарта DIP40. Последното число е броят на изводите около чипа. Ето и схема на тяхното разположение:

Български едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655 – схема на изводите

Ето в следващите две илюстрации и блоковите им схеми:

Български едночипов микрокомпютър СМ654 – блокова схема
Български едночипов микрокомпютър СМ655 – блокова схема

При изработката на двата микрокомпютъра е използвана т.н. N-канална технология, използвана за производст­вото и на цялата серия СМ650 – не са въвеждани на допъл­нителни маски и технологични процеси – а това определя и избора на метода на работа на вътрешния АЦП.

Аналогово-цифровият преобразувател има четири аналогови входа, които се превключват посредством аналогов мултиплексор. Непосредствено след него се намира схема от типа на Sample and Hold. която в продължение на пет машинни цикъла за­помня измерваното входно напрежение. Осъщест­вява се зареждане на капацитет с големина от порядъка на 25 pF (не е отчетен капацитетът на входната част, който е около 10 pF) през резистор с типична стойност 2,5 к. След това то се изключ­ва от входния аналогов мултиплексор и започва преобразуването. Времето за преобразуване е 30 машинни цикъла. Използва се методът на после­дователните приближения. За функционирането на аналогово-цифровия преобразовател е необходи­мо включването на две опорни напрежения — високо VRH и ниско VRL. Те се прилагат постоянно към два от входовете на порт D.

В добавка, ето и диаграма на паметта при двата микрокомпютъра:

Български едночипов микрокомпютър СМ654 – схема на паметта
Български едночипов микрокомпютър СМ655 – схема на паметта

А ето и още нещо интересно, изработено в същия институт:

Български тестери за интегрални схеми от Института по микроелектроника

Какво е програмата Монитор в българските 8-битови компютри

Знаете ли какво представлява програмата Монитор в българските 8-битови компютри? Вижте в Sandacite.BG!

Системна програма монитор при българските 8-битови компютри

Обикновено в хардуерните показатели на старите български компютри четем: ,,ROM памет – еди-колко си кб, RAM памет – еди-колко си…“. Защо започваме оттук?

ROM паметта е постоянна памет, в която производителят записва с програматор главната управ­ляваща програма на компютъра. Тя се нарича ,,системна програма Монитор“ (от англ. monitor — контролирам, съветвам) и няма нищо общо с монитора като част от компютърния хардуер. Това е служебен софтуер, който помага за изпълнението на всички останали и съгласува ця­лостната работа на компютъра. Когато използваме тази програма, казваме, че работим в режим Монитор.

На нея се програмира машинен код за процесора, като така могат да му се дават команди и да се получават резултати. За разлика от обикновената работа с програми, написани на езика БЕЙСИК, режимът Монитор предоставя възможност на програмиста да работи на „ниско ниво“. Това означава, че той може да проверява какво е записано в отделните клетки на паметта и ако желае, може да променя тяхното съдържание. Също така в режим Монитор програмистът може да пише и коригира програми, написани на машинен език (това, което казахме по-горе; съотв. на АСЕМБЛЕР), може да проверява и какво е написано в регистрите на микропроцесора и ако желае, също може да променя съдържанието им. Освен това програмистът може да премества даден обем информация от едно място на паметта в друго. Изобщо програмата Монитор ви осигурява го­леми възможности, ако сте опитни програмисти, но за това са необходими повече знания.

Всички клетки на 8-битовите компютри (като Правец-82) са еднобайтови (8-битови), т е. тяхното съдържание се изразява само с две шестнадесетични цифри — например А4, 71, ВС 0Е и т.н. —  докато всички адреси са двубайтови и се изразяват с четири шестнадесетични цифри — например 000С, АЕ5А, В801 и т.н. Следователно за разлика от езика БЕЙСИК, където адресите и тяхното съдържание се изразяват с десетични числа, в режим Монитор се работи само г шестнадесетични числа.

(Да добавим следното за любознателните. Както казахме, в режима Монитор се работи на ниско ниво, като непосредствено се оперира с адресите на клетките и тях­ното съдържание. Обаче както адресите, така и съдържанието на клетките по същество представляват двоични числа, които са неудобни за работа. Затова за улеснение на програмиста програмата Монитор използва като „посредник“ шестнаде­сетичния код. Така например, ако в клетка 2049 е записано чис­лото 79, това означава, че на двоичен адрес 0000100000000001 е записано числото 01001111.)

Програмата Монитор присъства в българските компютри още от времето на първия наш персонален ПК – ИМКО 1. Напр. при него тя сесамозадейства автоматично при включването му. При следващите предимство има БЕЙСИК-ът, той се задейства автоматично и затова в режим Монитор се влиза по специален начин.

Как да влезем в режим Монитор? Персоналният компютър Правец`82 (този на снимката прави това чрез командата CALL-151 (или CALL 65385). Обяснението е, яа на този адрес се намира началото на самата машинна програма Монитор, а това е команда за директно изпълнение на машинен код от определен адрес в паметта

След като включим компютъра (и когато натиснем червения клавиш, за да спрем въртенето на флопито), се написва посочената команда:

CALL-151 □

След натискане на клавиша RTN на екрана се появява следното:

CALL-151

*□

Появяването на звездичка вместо квадратна скоба означава, че компютърът вече се намира в режим Монитор, а мигащият маркер ни подканва към въвеждане на адреси, команди и данни.

Начинът на работа в режим Монитор е подобен на този при работа с езика БЕЙСИК, но е по-опростен. Тук няма програми с номериране на редовете и с оператори, а се пишат адреси и съдържание на клетки в шестнадесетичен код, като се използват 22 специални мониторни команди, представля­ващи обикновено само една буква или само един символ — на­пример точка, двоеточие и др. След звездичката максималният брой на символите може да бъде 255 и те „влизат“ в паметта едва след като се натисне клавишът RTN.

Да отбележим също така, че преди да се натисне клавишът RTN, в даден ред могат да се правят корекции по същия начин както при работа с езика БЕЙСИК — например чрез клавишите MK + X, МК + Y и т. н. Освен това ко­рекции могат да се правят и върху по-горните редове, като се използват правилата за преместване на маркера върху първия символ след звездичката.

Излизането от режим Монитор  (т.е. връщане към работа с езика БЕЙСИК) става, като при натиснат клавиш МК се натисне еднократно клавишът Ц и след това клавишът МК се отпусне (символично това се означава така: МК + Ц), След това се натиска клавишът RTN, при което на нов ред се появява квадратната скоба с мигащия маркер. Също така, излизането от режим Монитор може да стане и чрез натискане на червения клавиш.

А ето и едни съвсем различни софтуери за Правец…

Изтеглете две програми за Правец 8М

Как да свържем 2 телевизора вместо монитор към компютър Правец

Научете в Sandacite.BG как да използвате телевизор вместо обикновения монитор на компютрите Правец, за да имате голям образ!

Телевизор вместо монитор на компютър Правец

Известните зеленосветещи монитори на михайловградския завод Аналитик, който класически свързваме с българските 8-битови компютри, са наистина много известни, но имат един неоспорим недостатък – екранът е доста малък, около 15 инча, и изобщо не е удобен, когато искаме да покажем изработеното на компютъра пред много хора. За да се избегне това неудобство, още през 80-те години хората са се сетили да използват телевизор вместо монитор и са превърнали телевизори в голеееми монитори. Една такава употреба виждате горе с руския телевизор Електрон Ц382ДБ, произвеждан и във Велико Търново. Даже можем да включим и два телевизора и така да разширим аудиторията на това, което показваме, възможно най-много! Именно това ще ви покажем днес – как да го направите и вие.

Ясно е, че като ще е гарга, трябва да е рошава, тоест след като така и така ще използваме телевизор вместо монитор, поне да подберем ,,сандък“ с възможно най-голем екран. Затова е удачно да се насочим към телевизорите с 61 см диагонал на екрана, каквито са напр. Респром Т6101, 02, 03, 04, 51 и т.н.

Подбираме тези телевизори по следните две причини:

  • защото са транзисторни, а не лампови! Така захранващите напрежения на електронните елементи вътре не са високи и в токоизправителната група има мрежов трансформатор ==> шасито на телевизора не е под напрежение, под каквото е при по-старите;
  • освен това, конекторът за видеосигнал на телевизорите от 80-те години не е тип симетрик, а обикновена букса за коаксиален кабел, което страхотно много улеснява включването им към компютъра

Като скоба да отбележим, че по описания по-долу начин можете да включвате и големи цветни телевизори, като напр. цветния Кристал от 1988 г., с който ви запознахме ТУК, или по-малки като Велико Търново`84, ако ви е важен цветният образ на личното работно място.

Видеосигналът, който постъпва от компютъра към телеви­зора, трябва да се подаде на входа на видеоусилвателното стъ­пало в сандъка чрез разделителен кондензатор, който има капацитет между 20 и 50 nF и работно напрежение 63 V. За целта схемата на телевизора трябва да претърпи малка преработка, която сме онагледили със схема:

Телевизор вместо монитор на компютър Правец

Горната илюстрация има две части. В лявата виждате схемата на входа на видеоусилвателното стъпало на Респром Т6101 (използваме го за пример), както си е в оригиналното, заводско изпълнение. Вдясно пък я виждате така, както трябва да изглежда след преработката. Новите детайли са само два: кон­дензатор С и резистор R. Кондензаторът е разделителен, а резисторът е необходим, за да осигури на транзистора Т606 същия постояннотоков режим, който е имал преди преработката. Много е важно да обърнем Фнимание, че връзката между интегралната схема ИС201 и входа на видеоусилвателя се прекъсва, за да не се появи върху екрана т.н. снеговалеж.

На схемата резисторът R е отбелязан със звездичка, тъй като не­говата стойност трябва да подберем опитно, като държим сметка колекторният ток на транзистора Т606 да бъде същият както преди преработката. Ако се доверим на досегашния опит от реализирането на тази схема, то R трябва да има стойност между 5 и 15 килоома.

Свързването на телевизора към изхода на компютъра става по същия начин, все едно свързване оригиналния аналитишки монитор. Ако сте решили да включите два телевизора обаче, след видеобуксата (видеоконектора) на Правеца ще трябва да свържете сплитер, който от другата страна има две букси, а във всяка една от тях ще включите по един телевизор. За това общо ще ви трябват три коаксиални кабела.

След като направите описаната преработка в електрониката, включете правеца и проверете как е образът на Респромите. Ако сигналът не е добър, ще трябва да използвате по-съвършен, активен сплитер (с усилвател).

Ние също много искаме така да си намерим едно сплитерче от онези години, ама де този Господ…

Поне това обаче успяхме да намерим:

Първият български игрови контролер за Правец е от 1982/3 г.

 

Как да запишем програма от дискета в компютър Правец

Научете в Sandacite.BG как да запишете програма от дискета в компютър Правец!

Как да запишем програма от дискета в компютър Правец

Известно е, че 5,25-инчовите флопидискови устройства са основната външна памет при компютрите от серията Правец. Въпреки че при модела 8Д напр. се използва касетофон, флопито си остава най-масово и като така е добре да знаем как да си служим пълноценно с него.

Една от основните функции на дискетите е на тях да се записват програми, които да се задействат на компютъра, за да разширяват неговите възможности. При това се налага да пренесем записаната програма в оперативната памет на компютъра. Точно това ще разберем днес стъпка по стъпка – как да го направим.

Записът на програма от дискета в Правеца се извършва по следния начин.

Първо изключете компютъра, но оставете монитора включен. След това хванете дискетата и я извадете от малкия предпазен бял плик (той предпазва овалния отвор 4, през който, ако пипнете там с ръка,ще повредите феромагнитния слой). Сетне вкарайте дискетата процепа на флопито (обикновено то е производство на пловдивския Приборостроителен завод Кочо Цветаров), като я държите напред с овалния отвор, а накрая затворете вратичката на устройството.

Сега включете компютъра. Индикаторният светодиод ще светне, а флопито ще зачегърта и ще завърти дискетата за 5 – 6 секунди, докато доститгне 360 оборота в минута. След това инди­каторната лампичка загасва, а дисковото устройство спира вър­тенето си. В долния ляв ъгъл на екрана ще се появи мигащият маркер – курсорът. (А пък ако дисковото устройство продължава да се върти по-дълго време, всичко трябва да се повтори отново – компю­търът се изключва, дискетата се изважда и наново се поставя, капачето се затваря, компютърът се включва и т. н… все докато се появи мигащият маркер.)

Сега вече е време за малко код. Това е Правец, така че знаете, че работим под операционна система ДОС. Напишете без номер командата CATALOG (от англ. catalogue, в смисъл „покажи заглавията на програмите“) и натиснете клавиша RTN. При това индикаторната лампичка светва, флопито започва да се върти и на екрана се появява „съдържанието“ на дискетата, т е. списък (каталог) с имената на програмите, които се съдържат в нея. Ето част от един такъв възможен списък:

А 002 HELLO

А 004 HORIZ

А 013 SIN

А 002 SABIR

А 003 CUB

Ако сега желаем да въведем в паметта на Правеца (и той автоматично да изпълни) напр. програмата HORIZ, необходимо е без номер да напишем командата RUN HORIZ и да натиснем клавиша RTN. При това индикаторната лампа ще светне и дисковото устройство отново ще започне да се върти. След ня­колко секунди въртенето спира и на екрана се появява резул­татът от програмата. (Възможен е и следният вариант: първо без номер се написва LOAD HORIZ и се натиска клавишът RTN, като след въвеждането на програмата се пише без номер само командата RUN.)

С така въведената в паметта на компютъра програма може да се извършат следните действия:

  • да се прекъсва работата ѝ чрез натискане на червения клавиш;
  • да се стартира програмата чрез написване на командата RUN и натискане на клавиша RTN;
  • да се извежда на екрана самата програма чрез командата LIST;
  • да се изтрива от паметта на компютъра (но разбира се, не и от дискетата) въ­ведената програма чрез командата NEW и т.н.

Е, това е всичко! :) Сега вече, ако случайно успеете да намерите някоя все още четяща се 5,25-инчова дискета със записана програма и имате достъп до работещ Правец, можете да изпробвате дали нашите напътствия са ви били от полза. До скоро виждане!

Ето какво знаем за българските 5,25-инчови дискети ИЗОТ

 

ИЗОТ А509Е – български сервизен тестер за флопита от 1984 г.

Вижте в Sandacite.BG сервизния тестер ИЗОТ 509Е, с който се изпитват флопидсковите устройства след производство и ремонт!

ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита

Преди няколко дни, когато ви занимавахме със сервизния програматор на EPROM чипове ИЗОТ 0404С, обърнахме внимание, че започваме да представяме и малко по-различна техника – използваната от заводските настройчици и сервизни техници в тяхната работа. Една характерна серия такива устройства са тестерите за устройства външна памет – флопита и харддискове.

Става дума за устройства като ето това на снимката. Те са поместени в удобно куфарче тип ,,дипломатическо“, за да бъдат лесно преносими. На него има и ключ да се заключва. Вътре се съдържа апаратура, към която свързвате флопито или харддиска и можете да засичате дали действителната му работа отговаря на параметрите, заявени от производителя. Такива са напр. вярност на записа на данни, скорост на четене и т.н. Чрез тестера се извършват следпроизводствена настройка и контрол и следсервизен ремонт и изпробване на флопито.

В нашата колекция от стара българска техника имаме четири такива тестера или пробници – този А509Е, освен него А503Е и А550Е за флопита и 0401С за харддискове. Сега решихме да ви запознаем с модела А509Е, та да видим дали ви е интересен. Ако го харесате, скоро ще напишем и за другите. :)

Характерно за тези тестери е, че всеки от тях е направен да обслужва по няколко флопита или хардове, така напр. А509Е е за 5,25-инчови устройства с обем на дискетата до 1 мб (тоест за дискети с двойна плътност). Такива са ЕС 5088, ЕС5088.М1, ЕС 5321 и ЕС 5323.

Самият тестер влиза в производство през 1984 г. в Завода за регистрационна техника в Самоков, по-късно известен и с папките напр., които правеше. Нашият екземпляр пък е произведен 1987:

ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита

Да, хубаво е куфарчето така, с този пепит… :)

Отваряте капака и от ключа долу вляво на командия панел включвате тестера. Контролните му светодиоди светват, че той е готов за работа. После свързвате флопито към лентовия кабел, излизащ от металната кутия на апарата в куфара, а с конектора тип ,,молекс“ захранвате устройството. (Самият тестер се включва към обикновена 220-волтова мрежа.) След това поставяте контролна дискета – една такава можете да видите ТУК. Вече чрез различните ключове по пулта можете да изберете кои точно проверки да задействате, а началото на теста става с щракване на ключа СТАРТ.

ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита

Можете да зададете на четящо-пишещите глави да правят стъпки напред или назад, автоматично да се позиционират на даден адрес на дискетата, пак така (и многократно) да го направят между нулевия сектор и зададения адрес или между два съседни сектора на дискетата.

Можете пробно да запишете нули, единици, да тествате дали те се четат правилно и за колко време, а също така да изберете и страната на дискетата, от която да се чете (да припомним, че има и двустранни флопита за дискети с две записваеми страни). През всичкото това време светодиодите за индикация на състоянието ви указват как вървят нещата и дали всичко е в ред. Напр. след края на теста индикаторът НАКОПИТЕЛЬ ГОТОВ ще светне, за да ви укаже, че тестът е завършен. Надписите са на руски, защото тези тестери са изнасяи много за бившия СССР.

Интересна е функцията ,,възстановяване“, за която има специален бутон. Мислим, че става дума за възстановяването на някаква функция на флопито – напр. калибриране скоростта на въртене на дискетата и придвижването (позиционирането) на главата върху пътечките. Възможно е и да става дума за възстановяване на данни от дискета обаче. Както ни обясни нашият читател Димитър Димитров, в такъв случай нещата вероятно щяха да работят така: слага се в изправно флопидисково устройство дискета, записана на флопи с разцентровани глави, като поради това тя после не може да се прочете и дава грешки. Тестерът ИЗОТ А509Е завърта дискетата в свързаното към него изправно флопи, после се опитва да чете от проблемния сектор и ако не успее, премества главата наляво, аксиално, на няколко стъпки, отдалечавайки се от центъра на пътечката. После прави същото надясно, сякаш се клати наляво-надясно спрямо линията на пътечката. Идеята е да хване запис, ако главата на другото флопи е била разцентрована и е записвала по-встрани. По такъв начин са спасявани данни, записани от разцентровани флопита.

Както споменахме, такива тестери за използвани за следпроизводствен контрол на новопроизведените флопита, а също и за изпробване след ремонта им.

Ето една блокова схема на джаджата, която открихме. В чертежа по-долу 1 е куфарът, 2 е захранващият блок, 3 е платката за управление, към която се отнасяте, когато боравите с бутоните и ключовете, а 4 е самият панел с тях. Тази платка за управление е ,,логиката“ на сервизния тестер и в електронно отношение е изпълнена с TTL интегрални схеми с ниска и средна степен на интеграция. С цифрата 5 на чертежа са означени лентовите интерфейсни кабели за присъединяване на флопита. Кабелите са два различни – един е за модела ЕС 5323, друг е за 5088, 5088.м1 и за 5321:

ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита

При запис на нули честотата на тока е 125 кхц, а при запис на единици – 250. При работа ИЗОТ А509Е потребява около 110 вата мощност заедно с включеното флопи.

Средното време между отказите на тестера е 1000 часа, а една повреда се отстранява пак средно за половин час.

Куфарчето тежи около 7 кг, а размерите му са: дължина 435, ширина 325 и височина 105 мм.

Повече за него можете да научите от тези страници от документацията му ==> Сервизен тестер за флопита ИЗОТ А509Е – паспорт

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Exit mobile version