Какво значат имената на големите български компютри

В Sandacite.BG разгадахме що значат тайнствените букви и цифри по българските „едностайни“ компютри.

Български компютри ИЗОТ – ИЗОТ 0310

Вече доста години пишем статии по история на българската техника и вероятно повечето от Вас знаят, че големите български компютри – онези, които заемат цели зали и само хард дискът им е голям колкото фризер – се вписват в т.н. Единна система електронноизчислителни машини на Източния блок (ЕС ЕИМ), която започва да се развива в началото на 70-те г. Тя е известна и под названието РЯД. Първият български компютър ,,Витоша“ от 1962 – 3 не е бил в тази система, но само той.

Всяка част от компютрите в тази система е стандартизирана. Не само България произвежда елементите на такава конфигурация – напр. в ГДР работи предприятието Роботрон, което произвежда плотери, принтери, монитори; в СССР се произвеждат процесори и т.н. За да бъдат съвместими, се налага да бъдат изработени по уницифирана схема. Така с части от повече от една страна в Източния блок може да се сглоби цяла работеща машина! В СИВ е създадена стройна система за международно разпределение на труда при разработката и производ­ството на целите системи и отделните устройства. Така по-лесна става и поддръжката на устройствата, когато във всяка страна от СИВ разполагат с документацията на устройството, произведено в съседната.

Както обяснява един от патриарсите на компютърната техника в България – акад. Кирил Боянов – в своята книга ,,Щрихи от развитието на изчислителната техника в България“, названието ЕС ЕИМ означава фамилия компютри с нарастваща производителност и с програмна съвместимост отдолу нагоре, т.е. предвижда се програмите, работещи на моде­лите с ниска производителност, да работят и на тези с по-висока.

В хардуерно отношение стремежът е бил да се използват колкото се може повече еднакви интегрални схеми (ИС) и съвместни конструктивни детайли. Така например, стандартизирани са основните елементи на конструкцията на даден мегакомпютър, названията на отделните му части, равнищата на сигурност и свързването на устройствата (т.е. интерфейсът е стандартен и той).

Всичко това добре, но названията на различните устройства са объркващи. Устройствата на ЕС ЕИМ се означават с код, образуван от буквите ЕС и четирицифрено число. Какво значи напр. ЕС 8002? Сега ще Ви запознаем по-подробно с това. Изисква се малко зубрене, но още навремето са правили таблици за това. Най-долу ще дадем и пример, за да Ви стане максимално ясно.

И така, първата цифра на числото определя класа на устройството, както следва: 0 – възли и съставни части, 1 – изчислител­ни системи, 2 – централни процесори, 3 – оперативни памети, 4 – канали, 5 – външни запомнящи устройства и техните управления, 6 – устройства за въвеждане на данни, 7 – устройства за извеждането им (принтери, плотери и др.), 8 – устройства за телеобработка, 9 – устройства за подготовка на данни върху различни носители (напр. магнитна лента).

Втората цифра извършва по-задълбочена класификация и опре­деля групата от устройството. Напр. с 50 се означават външни запомнящи устройства, а чрез 55 – управляващите устройства за тях, устройствата за телеобработка са с номер 8, а 80 е код за модем (нашият ЕС 8002 по-горе), 81 – за защита на грешки, 84 – мултиплексори, 85 – терминали (по-известен такъв ЕС 8531.М2).

Цифрата на десетиците е свързана с параметрите на устройствата, като тези от определена група могат да се разделят на подгрупи в зави­симост от най-важните си параметри. При изчислителните машини с тази цифра се означават отделните модели с нарастваща производител­ност: ЕС 1010, ЕС 1020, ЕС 1030 и т.н.

Български компютри – ЕС 1035

Четвъртата цифра се използва за означаване на различните ус­тройства в дадена подгрупа или техните модификации.

Като общ пример ще разгледаме системата ЕС 1020. Тя има центра­лен процесор (ЦП) ЕС 2020, операторски пулт с пишеща машина ЕС 7074, перфокартно устройство за въвеждане на данни ЕС 6012, перфокартно устройство за извеждане ЕС 7022, принтер ЕС 7071, устройство за управление на магнитни ленти ЕС 5512, запомнящо устройство на магнитна лента ЕС 5012, устройство за управление на твърди магнитни дискове ЕС 5552 и запомнящо устройство на твърди магнитни диско­ве ЕС 5052.

Подобна система е възприета и в разработката на миникомпютри, като там фамилията се означава със СМ ЕИМ – Система малых машин.

С течение на времето обаче системата за кодиране (цифрата) се моди­фицира в зависимост от новите изисквания и технологии. Основната елементна база е интегрални схеми – първоначално TTL – в съчетание със силициеви полупроводникови елементи. Посте­пенно се въвеждаха и схеми ECL, големи ИС и т.н.

Унифицираните конструктивни възли са разделени на четири основни нива: платка (ТЗЗ – типовой элемент замены), касета, рама и стойка (шкаф).

Платките ca стандартизирани (в началото 140 x 150 mm), но се допускат и двойни платки (280 х 300 mm). Впоследствие размерът се увеличава. Те притежават 48 контактни площадки, които се свързват с 48 контактни директни съединители. В по-големите модели и успоредно с промяната на технологиите се въвеждат и нови стандарти. Укрепването на платките става в касети, позволяващи вграждане на 40 платки (примерът е за ЕС 1020).

Касетите се монтират в рами, като обикновено в долната част на рамата ca разположени захранващите и вентилаторните блокове. Рамите са два вида: неподвижни (обикновено средната) и подвижни, завъртащи се на 90°. Свързващото окабеляване между съединителите на касетите е с проводник, навиващ се на перата, а между рамите се из­ползва лентов кабел. Впоследствие тези технологии се усъвършен­стват. Последното ниво – стойката (шкафът) – дава възможност за монтиране до 3 рами. За другите устройства извън главния процесор се използват също унифицирани конструктивни елементи – понякога с особености, определени от техническите изисквания.

Казаните тук сведения са изключително точни, тъй като следват написаното от акад. Боянов в цитираната му много интересна книга, която Ви препоръчваме да си намерите. :)

Ако Ви се чете още за български компютри, вижте напр. това чудо:

Български преносим хард диск от 1977 г.!

 

Какъв е бил износът на българските калкулатори Елка

Вижте в Sandacite.BG някакви  факти за износа на българските калкулатори Елка.

Калкулатор Елка

В нашия сайт сме Ви показвали немалко от легендарните родни електронни калкулатори Елка, чиято марка още през 80-те г. става нарицателно за това устройство в нашия език. Но рядко си задаваме въпроса накъде толкова ги е изнасяла България и главното – в какви количества. Сега ще публикуваме намерена от нас информация по този въпрос.

Както е известно, преди 1990 г. външноикономическите партньори – и за внос, и за износ – се разграничават в две групи: първо направление и второ направление. Първо – това са страните от Източния блок, а второ – тези извън него.

До края на 60-те г. България вече е създала и произвела няколко модела Елки – 6521, 22, 25 (1966, на германиеви транзистори, 25-ицата разполага с печатащо устройство), 42 (1969 г., на интегрални схеми). Още през есента на 1966 г. председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес проф. Иван Попов сключва договор с френската фирма ,,Жапи“ за износ на 300 броя Елка 22 за Франция.

През 1974 става особено интересно, защото една швейцарска компания поръчва на българския Институт по калкулатори да й се разработи нов модел джобен калкулатор. В резултат инженерите създавам моделите 101, 130 и 135, които ползват една кутия, но имат различни функционални възможности. 101 е най-елементарният модел, 130 може да коренува и има една една свободна клетка в паметта, а 135 е специално проектиран за научни изчисления.

Договорът предвижда харесаният калкулатор за се изнесе за Швейцария в тираж около 50 000, обаче последват нови договорености за износ – за Италия, Великобритания и Германия! Производството на тези калкулатори продължава до 1978 – 9 г.

А за колко пари всъщност за изнасяли през годините? Ето, вижте тази таблица – числата ги разбирайте в хил. лв:

Година ИЗНОС (в хил. лв.) ОБЩО

ПО ГОДИНИ

I

направление

11

направление

1971 25 990 25 990
1972 34 205 2 34 207
1973 23 833 41 23 874
1974 22 104 2471 24 575
1975 27 613 333 27 946
1976 60 811 749 61 560
1977 34 811 144 34 955
1978 41 311 80 41 391
1979 28 365 55 28 420
1980 32 705 4 32 709
1981 34 915 1 34 916
1982 29 233 29 233
1983 34 144 34 144
1984 31 469 31 469
1985 21 804 21 804
ОБЩО 483 313 3880 487 193

Оказва се, че още през 1972 г. сме изнасяли от големите калкулатори за около 2 хил. лв, а още на следващата година той се показва на 41 хил.! И само вижте какво става през 1974 г. Наистина джобните калкулатори са били тези, които са били наистина успешни дори и на западния пазар, и според нас може да се съжалявам много, че тогавашните отговорни фактори са решили да не развиват това, а са останали на износа на останалите устройства за соцстраните. Направо да им се чудиш защо!… 1976 пък е най-плодотворната в износа по първо направление. Какво ли са пуснали тогава?

Заводът Оргтехника в Силистра, който произвеждаше калкулаторите Елка, продължи да работи и доста години след 1990, за да достигне до наши дни. Даже тази година пуснаха и касови апарати, съобразени с новата наредба на НАП. Да пожелаем успех на един от малкото запазили се български производители на електроника!

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор

 

Как се включва компютър Правец 8Д (едно голямо тайнство…)

Малко практическа информация от Sandacite.BG – как да включим компютъра Правец 8Д!

Компютър Правец 8Д – включване

Така, значи работата е следната. Докато търсехме един книжки, падна едно стъкло от секция, счупи се на две, половината ни се заби в дясното ходило и почна да тече кръв като фонтан. Понеже сме много умни обаче, продължихме работа, докато на са усетихме, че май ще припаднем. :( Успяхме все пак да наберем 112, викнахме линейка, те дойдоха, със сетни сили успяхме да им отворим (а долу на входа някой друг го е направил) и после не помним… Свестихме се едва когато линейката паркирала в Пирогов, ни казаха.

И сега стоим в едно легло на Х етаж, стая осма, зашиха ни пробойната, казаха, че сме изгубили около 1 л кръв, забиха ни абокат, добри хора ни донесоха лаптоп и мислим какво да напишем. Понеже обаче нямаме много инфоизточници тука, публикацията ще е кратичка, но пък истинска и практически насочена. Поначало без информационната лбаза нещо не са много темите, които можем да развиваме, затова ще Ви занимаем с нещо малко – процедурата по включване на Правец 8Д. Пък като излезем оттука – повече. :)

Ето ни го админа в Пирогов, вече пише:

Антон Оруш в Пирогов

Самият компютър Правец 8Д (8-битов, домашен) е специално проектиран за работа у дома – обучителни и забавни програми, автоматизиране на работата с електробитови уреди, игри и т.н. Разработен е от колектив младежи към Базата за развитие и внедряване към Научно-производствения комбинат по микропроцесорна техника в Правец и е пуснат в продажба през 1985 г.

Този Правец е бил много евтин – при появата си е струвал само 420 лв – а и освен това се е продавал в търговската мрежа, за разлика от останалите Правеци, които веднага след производството си ,,отиват на работа“ в различните ВУЗ-ове, училища, казарми, научни институти, заводи и т.н. А освен това те струват мамата си трака – от порядъка на хиляди левове…

Една важна причина Правец 8Д да е бил евтин е, че той няма почти никакви специфични периферни устройства, а като такива се използва техника, с която хората и без това са разполагали. След като вчера видяхме как са се записвали програми и игри на касети с обикновен битов касетофон, сега да кажем, че специален монитор този компютър не е имал, а вместо него са ползвали обикновен телевизор – нещо такова имат предвид:

Телевизор вм. монитор на Правец 8Д, 1989

Когато обаче той е цветен и се очаква да възпроизведе цветно изображение, също се появяват някои тънкости и трудности, но тях ще разгледаме друг път. Сега да видим как изобщо да включим Правеца.

Компютърът се свързва към  контакт със стандартно мрежово напре­жение 220 V. Преди това трябва да свържете телевизионния приемник (чрез куплунга DIN 5 отзад на гърба на компютъра) и касетофона (чрез куплунга до него). 

Първо трябва да включите телевизора, за да загрее. Настройте го на 3-ти или 36-и канал. Ако включите и компютъра, на екрана ще се появи същият светъл надпис, дето го виждате и горе:

Компютър Правец 8Д – включване

БРВ означана ,,База за развитие и внедряване“ към ком­бината в гр. Правец. Basic е езикът за програмиране, с който компютърът работи, а числото под нго са свободните за зареждане на програми и т.н. байтове в паметта, защото една част е запазена за Basic-a.

Преди да започнете работа, регулирайте яркостта и контраста на ек­рана, докато получите добър образ. Може да се наложи и да прев­ключите на друг канал.

Появилата се на екрана дума ГОТОВ означава, че компютърът е го­тов за работа и очаква Вашите инструкции. Мигащото квадратче (курсорът) е маркерът, който показва позицията, в която ще се въведе или изведе следващият символ.

Ако и Вие сте готови за работа, пожелаваме Ви успех!

А сега защо да не разгледате и още нещо компютърно…

8-инчови български дискети ИЗОТ


Използвана литература:

Сираков, Пенчо А. ; Вълчев, Орлин П.Ключ за компютър : Въведение в БЕЙСИК : [Ръководство за юноши] – София : Нар. младеж, 1985.

Вълчев, О. и др. Домашен компютър Правец 8Д. София : Техника, 1986.

 

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

Оппаа, сетихме се, че в Sandacite.BG тази тема не сме я засягали – комбинацията касетофон + компютъра Правец 8Д…

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

В няколко статии в нашия сайт досега – къде по-пълно, къде по-отгоре-отгоре – сме разглеждали начините за запис на данни, които се използват при старите компютри. Даже скоро качихме цяла статия за това как се записват данни върху магнитна лента! Тя обаче се отнасяше за големите машини по окръжните изчислителни центрове, а в същото време неразискан оставихме въпроса за домашния запис на компютърни данни през 80-те г. По това време под ,,данни“ за домашен компютър се разбират както основни, така и хитроумни, по-малко популярни компютърни програми във вид на листнат код, а и игри, като всичко това е много разпространявано напр. чрез легендарното списание Компютър за Вас – първото компютърно списание в Източна Европа. То започва да излиза през 1985.

И така, на какво записват тогава данните си хората? Всеки веднага би казал ,,Флопита!“. Да, но те са по-скъпи от един друг магнитен метод, който хората по това време масово използват, защото е много по-евтин и за него не се налага да се купува специална апаратура. Става дума пак да магнитни ленти, обаче ,,пакетирани“ в кутийка, т.е. касети! Програми и данни се записват и четат от обикновена касета. Касетофонът обаче има една особеност – той е с т.н. последователен метод на достъп до данните. Това означава, че за да стигнете до програма, която се нарима в средата или в края на лентата напр., трябва да превъртите всичко, което се намира преди това. Това е едно от неудобствата на касетофона, защото работата не върви толкова ефективно. Ползвателите  още тогава си знаят, че това не е нито най-удобното, нито най-бързото, нито най-надеждното средство за запазване на програми. Можело е минат повече от 30 мин, докато програма или игра се заредят от касетата си в Правеца и да можете да почнете да ги използвате! Все пак обаче дълго време касетофонът продължава да е е значително по-евтин от дисковите устройства, и затова при домашните компютри се работи с него. Ето как става това.

Нашият компютър Правец 8Д

През 80-те г. доста хора вече отдавна имат у себе си поне по един касетофон за прослушване на аудиозаписи (касетофон, не грамаден дебел ролков магнетофон!). За да го пригодим най-лесно за компютърни нужди, добре е касето­фонът да има брояч, защото това улеснява много търсенето на програми. За сметка на това обаче дори не е нужно касетофонът да е стерео,  защото Правецът така и така работи само с един канал.

За да се свърже касетофонът към него, компютърът се нуждае от 3- или 7-щифтов DlN-куплунг, който да е същият като касетофонния вход на компютъра – при Правец 8Д отзад има изведен куплунг за работа с касетофон:

Нашият компютър Правец 8Д – гръб с конектори

Повечето устройства за запис на данни използват един DIN-конектор, който служи едновременно и за за­пис, и четене. Един горе-долу читав касетофон, който можете да използвате за връзка към Правец 8Д, е българският Ком напр.

Може обаче да се яви една трудност – все пак някои от най-простите монокасетофони (като напр. Първият български Монтана) нямат конектор DIN, а предлагат само изводи за микрофон и слушалка. В този случай ще Ви потрябват отделни куплунги за вход и изход, като при запис се полза само връзката MIC, а при четене — само връзка EAR.

Сега още нещо – за лентите. Много по-добре е да използвате къси компютърни ленти (10, 15 мин…) вместо стандартните касети за 60 и 90 мин. Има две причини да препоръчаме това. Първо, по-дългата лента затруднява търсенето на дадена програма. И второ, по-дългите и по-тънките ленти са по-нетрайни, много по-лесно се разтеглят и така качеството на записаните от Вас данни ще вземе да падне.

Подходящи за ползване с Правец 8Д касетки са били произвеждани от легендарния Балкантон, като дори към една книга, посветена на компютъра, е вървял касета с програми за обучение и работа, които потребителите могат да използват на него. Ние пък имаме ето тази балкантонска касета, която също може удачно да се използва, нищо че има друг запис на нея – представете си, че няма:

Касета за компютър Правец 8Д

Практиката доказва, че най-удобно е да използвате един и същи касетофон колкото се може по-дълго. Това е така, защото при опит да заредите с даден касетофон програми, които са били записани с друг, е вероятно да срещнете проблеми със съвместимостта (дори и малки разлики в настройката на главите могат да попречат при четене на една иначе добре записана касета).

След като поставите нова касета в касетофона, препоръчваме да пренавиете в бърз режим лентата до края, а след това и обратно, за да сте сигурни, че е навита стегнато. Повечето касети имат начален маркер (т.н. ракорд) – бяла ивица, върху която няма феромагнитно вещство и не може да се записва. Преди запис трябва да позициони­рате лентата след този маркер. Всъщност си струва да оставите касетата да се върти без запис приблизително 15 сек, защото повечето грешки при запис се получават, когато началото на лентата е  изложеното на външни влияния (друг чест виновник е разтеглянето на първите няколко сантиметра).

Когато вече направите всичко това, заредете брояча на нула и сега сте готови да започнете!

КАК ДА ЗАПИШЕМ ПРОГРАМА

За да запишете една програма на касетка, трябва да извършите следни­те действия:

  1. Проверете дали касетофонът е включен и зареден с чиста и позиционирана касета;
  2. Убедете се, че връзката компютър—касетофон е правил­но направена;
  3. Проверете на екрана с команда list-натата програма, която ще записвате
  4. Въведете директната команда:

CSAVE „прг“, S

където прг е името на програмата. Това име може да има дължина до 16 символа, но практиката изисква то да е колкото се може по-кратко и запомнящо се.

Правец 8Д пише и чете в два различни режима. Автома­тично той приема режим на бързо предаване със скорост 2400 bits/s (бода). Ако прибавите S, ще се избере бавният режим със скорост 300 bits/s. Поначало това е направено в зависимост от касетата, която ще се ,,даде“ на компютъра – тя може да бъде с по-високо или по-ниско качество. Въпреки че и двата режима на запис са достатъчно надеждни, винаги е добре да вземете предпазни мерки и да осигурите едно копие на всяка по-ценна програма, направено в бавен режим. Както и при DVD-тата впрочем – помните ли, на колкото по-ниска скорост се записваше, толкова по-малка вероятност за грешки имаше.

Нашият компютър Правец 8Д – етикет

А сега да продължим:

  1. Натиснете клавишите RECORD и PLAY на касетофона.
  2. Натиснете клавиш RETURN на компютъра. Когато из­пълнението на CSAVE приключи, в текущата позиция на маркера ще се появи обичайното съобщение ГОТОВ. Спрете касетофона.

Ако внимателно сте изпълнили описаните действия, сега имате копие от програмата си на касета. Хубаво е все пак веднага да проверите качеството на записа.

ПОЛЗВАНЕ НА ЗАПИСАНОТО

Ако искате да заредите от касетата програма, която е била записана с команда CSAVE, трябва да извършите следните действия:

  1. Проверете дали касетофонът е включен, дали регулато­рът за сила на звука е настроен на средно положение и дали регулато­рът за тона е в най-високо положение. Данните естествено няма как да възпроизведат мелодия, даже напротив – при четене се чува специфичен шум. Звукът обаче трябва да се регулира, защото при много голяма или много малка сила на звука записаните данни ще постъпят изкривени в паметта на компютъра, а това ще причини грешки в програмите.
  2. Проверете връзката касетофон—компютър.
  3. Като използвате брояча, позиционирайте лентата в на­чалото на програмата, която ще заредите.
  4. Въведете:

CLOAD „прг“, S

Името на файла прг трябва да бъде написано точно както при самия запис. Използвайте S само ако програмата е записана при бавен режим. В противен случай компютърът няма да разпознае програмата. Ако се съмнявате за точното име, можете да използвате формата

CLOAD ””

и компютърът ще зареди първата програма, която срещне на лентата.

След това остават още две стъпки:

  1. Натиснете клавиш RETURN на компютъра.
  2. Натиснете клавиш PLAY на касетофона.

Ако зареждането мине успешно, компютърът дава съобщението ГОТОВ. Сега спрете касетофона. Вече можете да работите с програмата, да играете или каквото желаете да правите. :) Факири!

А ето и как стават нещата в по-голям мащаб:

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента


Използвана литература:

Вълчев, О. и др. Домашен компютър Правец 8Д. София : Техника, 1986.

Йорданов, Й. и др. Персонален компютър Правец – 8Д : Професионални приложения.  София : Техника, 1989.

 

Вижте как работят старите касови апарати с ръчка

В Sandacite.BG подробно проучихме старите касови апарати с ръчка, а сред тях има и български!

Стари касови апарати – каталог

Било е време, когато електронните касови апарати още не са били на въоръжение в магазините, бензиностанциите, ресторантите, хотелите и т.н., а вместо тях са се използвали изцяло механични или електромеханични устройства с тегло 30 – 50 и повече кг, наричани контролно-регистриращи каси. Електромеханичните се задвижват от електродвигател. В тази статия ще покажем най-общите черти на тяхната работа и спецификите им.

Смисълът на здрави метални машини като тях е да осигурят пълна отчетност – в тях касиерът въвежда сумите на извършваните през деня продажби, издава касови бележки и след това може да се получат няколко важни отчета. Напр. какъв стокооборот е осъществен през работния ден, коя смяна колко е продала, кои стоки са се продавали най-много през даден период, кой продавач е продавал най-много, колко клиенти са били обслужени, кои часове са били най-натоварени и т.н. Данните от бележките се отпечатват и на контролна лента (заключена в машината), за да се изясняват евентуални разлики в касовите сметки.

Стари касови апарати Секура (ГДР)

Цената на стоката се набира от цифровите клавиши. Машината има толкова колони (вертикални редове) с цифрови клавиши, колкото цифри има най-голямото число, което може да приеме тя. 4 колони – най-много 4-цифрено число (т.е. най-голямата сума, която може да се маркира, е 99,99), 5 колони – най-много 5 и т.н. За нулите няма клавиши – съответният ред се прескача, а нулата се включва автоматично. Отделени вляво са т.н. функционални клавиши – те задействат електродвигателя, за да се извърши дадена операция. Има клавиши (а някъде са отделни бутони) за разпечатване на касова бележка, за събиране, повторение (когато се купуват стоки с еднаква цена), корекция (за да се поправи погрешно набрана сума, преди да е предадена в сметача) и т.н. Тези клавиатури имат следната особеност: когато при маркиране на цена се натиснат съответните клавиши, те остават в натиснато положение, докато касиерът не задейства клавиша/бутона ,,събиране“ (и след това разпечатване на касова бележка и т.н.) – това е, за да има работещият достатъчно време да провери правилността на маркираната сума, и ако е допуснал грешка, да я коригира (с клавиша за корекция).

Машината ни информира в реално време. Горе има индикаторно прозорче към касиера и клиента, за да виждат ясно и двамата каква е маркираната сума:

Ретро касови апарати – индикатори за набраната сума

От процепа най-вляво излизат касовите бележки, а под него има друго прозорче за наблюдаване контролната лента, на която са отпечатани последните няколко извършени операции. Под клавиатурата пък има един дълъг тесен процеп, за който по-нататък ще Ви кажем каква роля играе.

При този тип каси вдясно се намира една голяма ръчка, чрез която касиерката задвижва касовия апарат, за да не прекъсва работата, ако токът спре. Тези ръчки са знаменити; те остават в представата за този вид електромеханични каси – наричат ги ,,ония с ръчките“. Ръчката задвижва главната ос, за да се завъртят частите на механичния сметач вътре, той да пресметне, да се изпишат числата по индикаторите и т.н.

Ретро касови апарати

Печатането на бележките се извършва чрез чукови лостове с отлети в краищата им символи; лостовете удрят намастилена лента така, че символите се изпечатват върху хартиена лента, излизаща от ролкодържател. Донякъде е като при пишещите машини. Печатащият механизъм се намира зад странѝцата отляво, която играе ролята на капак и се отключва от касиера със специален ключ. Датата се отпечатва чрез метални кръгове с изпъкнали цифри, които касиерът всеки ден превърта, а в края на месеца – превърта и кръга за отбелязване на месеца:

Ретро касов апарат – датник

Тези каси смятат чрез сложна система от зъбчати колелета, бутала, лостчета, лагери и други механични части, които се намират в сложни връзки помежду си. Ще дадем най-общи сведения и какви възли има машината.

Един важен възел е т.н. пресмятащ механизъм, който пресмята стойностите на отделните покупки, направени от един клиент, т.е. изчислява сумата за плащане от него. Тя е отразена и върху касовата бележка, издадена от машината. Когато касиерът свърши с даден клиент, той привежда към нула (изчиства) показанията на пресмятащия механизъм, пресметнал сбора от покупките.

Друго важно място е т.н. събирачен механизъм. Щом дадена сума бъде маркирана и се изпише в индикаторните прозорчета отгоре, тя се обработва от събирачния механизъм. Той я добавя към другите маркирани и така натрупва сумите в една – тя показва колко е навъртеният стокооборот за един отчетен период. Събирачът работи независимо от пресмятащия механизъм.

Ретро касов апарат – събирачен механизъм

Има машини с повече от 1 събирачен механизъм. Те се употребяват, когато машината се използва от няколко касиери (при повече щандове, напр. в универсален магазин – облекло, битова химия, книжарница, грамофонни плочи…). Те могат да бъдат най-много 4. В такъв случай всеки от работещите на касата има отделен ключ за нея, без който не може да я задейства. Всеки работещ получава ключ, с който може да задейства само определения за него събирачен механизъм. Така се разделя отчетността (показателите за работата) на колегата от всеки щанд. Това е един вид способ за идентификация и разделяне на отчетността, защото, ако това го нямаше, разделянето няма да бъде ефикасно.

Казахме, че с клавиатурата на тези каси може да се набере число с максимален брой цифри толкова, колкото клавишни колони (вертикални редове) има клавиатурата. Максималният капацитет са събирачния механизъм пък винаги се прави с 2 цифри по-голям. Напр. при клавиатура с 5 клавишни колони най-големият стокооборот, който може да отчете събирачът, е 7-цифрено число (99999,99). Това е трябвало да се знае от управителите на търговските обекти, за да могат при поръчката на касови машини да изберат най-подходящите според натоварването и оборота, които прогнозират, че ще имат.

Келнерски касов апарат Секура – ГДР, първата половина на 60-те

В разгледаните от нас машини има и други видове броячи, но и тъй като и без това тази статия стана необикновено дълга, ще им обърнем внимание при друг случай.

Под касата виждате и една широка метална основа – това е чекмеджето за монети и банкноти.

Производството на такива контролно-регистриращи каси в България започва в средата на 60-те г. в завод Оргтехника Силистра. На черно-белите снимки виждаме 2 модела – ,,КП“ и ,,КПМ-ЗХ“. Да ги видим какво могат.

И двете машини имат 4 колони с клавиши от 1 до 9, значи приемат до 4-цифрено число. Най-вляво се виждат отворите им за издаване на касови бележки, а по-долу – прозорчетата за наблюдение на затворената контролна лента.

Касов апарат КП на Оргтехника Силистра, средата на 60-те

,,КП“ ,,отчита суми за няколко покупки“, което явно описва пресмятащ механизъм, и ,,регистрира въвежданите суми в сумиращ отчетник“, което вероятно е събирачният. Няма бутони за различните щандове (касиери, отдели на магазина), значи е предвидена да се ползва в по-малки търговски обекти само от един касиер. След като въведете всички цифри от цената, натискате големия бутон най-вдясно, сумата се пресмята от пресмятащия механизъм и касовата бележка се разпечатва и излиза. Тя съдържа дата, цените на покупките, обща цена, емблема на търговската организация и др. данни. ,,КП“ средно може да разпечата 3600 касови бележки за 8 ч. Ако сгрешите и въведете невярна цифра, само трябва да натиснете малкия бутон под онзи за въвеждане и погрешно набраното ще се анулира. Води се и контролна лента за набираните (т.н. преминаващи) суми, общата сума и т.н.

Процепът под клавиатурата позволява да се видят показанията на главния събирачен механизъм. По време на работа процепът е закрит. Това е така при всички такива машини по принцип. Касиерът не трябва да знае крайния резултат от показанията на събирача, защото нали касата е не само регистрираща, но и контролна. Сутринта управителят (главният касиер) отваря със специален ключ прозореца на събирачния механизъм, за да може касиерът да се увери, че показанията са на нула, т.е. никой преди него не е маркирал на машината. Сетне прозорецът се затваря и остава така до вечерното приключване и отчитане на наличните суми. Тогава касиерът извършва приключването, съставя отчета си и после пак идва главният касиер, отваря го и сваля показанията на събирачния механизъм за проверка. Това е моментът на истината – сравняват се стойностите на отчетените от касиера пари и натрупания в събирача действителен стокооборот за деня – между тях не трябва да има разлика, защото, ако има разминаване, това означава, че касиерът е допускал грешки.

Моделът ,,КП“ обаче няма чекмедже за пари. Работи с обичайното 220 V мрежово напрежение и потребява 50 W мощност. Дълъг е 500 мм, широк 410 и висок 457. Тежи 46 кг.

Касов апарат КПМ-ЗХ на Оргтехника Силистра, средата на 60-те

,,КПМ-ЗХ“ и ,,ЗР“ са от онези машини, които могат да се обслужват независимо от 4-ма касиери (щандове) – затова са и 4-те бутона с номера от 1 до 4 в най-лявата колона. Всеки касиер (щанд) си има номер и преди работа натиска своя бутон, за да се отпечатва номерът на издаваните касови бележки; така се улеснява и насочването на евентуални рекламации от клиентите. Всеки колега има свой ключ, без който не може да задейства машината и така никой не може да влиза в работата на другия. Тъй като тази машина има 4 събирачни механизма и се ползва от 4-ма работещи, вечерта всеки от тях прави отчет на продаденото само през своя работен ден и отчетът се сравнява с показанията на събирача, отчел стокооборота само от неговата работа. Иначе не би имало смисъл от разделянето.

Бутонът за корекция на погрешно въведени цифри е на съвсем същото място, а средният брой касови бележки за 1 ч. и тук е 3600. Моделът ,,ЗХ“ има касово чекмедже, а ,,ЗР“ – не. Малко физически данни: ,,КПМ-ЗХ“ е с дължина 492 мм, ширина 402, височина 500 и тежи 40 кг; ,,ЗР“ е дълга 368 мм, широка 347, висока 425 и тежи 36 кг. Електрическите данни са 1:1 с тези на разгледания отгоре модел ,,КП“.

По снимките на двата апарата не забелязваме ръчки за в случай на спиране на тока, но някъде те имат възможност да се откачат, когато не са необходими. Затова сме сигурни, че и тук присъства възможността за задвижване с човешка тяга.

Стар касов апарат – броячи на превъртането на ключове

,,Ръчковият“ вид касови апарати обикновено имат броячи за превъртането на ключовете, за да предупредят за опит за проникване от неоторизирани лица (снимката е от съветската машина А1Т-4-400-2). Когато си намерим цял-целеничък ,,КП“ или ,,КПМ“ пред нас и наяве, ще Ви кажем дали и при тях е така. J

Тези каси съдържат множество триещи се помежду си метални части, които имат нужда стриктно да се чистят с четка от прах и мръсотия. Необходимо е и да захранваме машината с консумативи. От споменатия капак отляво може да се поставят ново руло лента за касови бележки и ново руло контролна лента, когато старите свършат (краят на рулата се вижда, когато се покаже червена маркировка). Отляво се сменя и мастилената лента за печатане на бележките, когато използваната се изхаби, но има и машини, при които лентата по-рядко се сменя, а са продавани с бутилка специално мастило за намастиляването ѝ. Като цяло грижите са много подобни на тези за механизмите на пишещите машини.

Този вид електромеханични контролно-регистриращи каси са използвани в българските търговски обекти до средата на 80-те г., когато вече масово навлизат електронните им наследници от серията ,,Елка“, пак на Оргтехника Силистра. За първата ,,Елка“ можете да прочетете нашата статия тук ==>

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор

Как работи български софтуер за чертане Плот 1 от 1988 г.

В Sandacite.BG днес разучаваме български софтуер за чертане отпреди 30 години на име Плот 1!

Софтуер за чертане Плот 1

Преди 2 – 3 г. доста се бяхме засилили със старите наши компютърни програми, но след това други теми обзеха вниманието ни. Сега обаче е време за реванш и затова днес решихме да Ви представим ей тази прелест!

Програмата Плот 1 е издадена през 1988 г. от Института по техниченска кибернетика и роботика към БАН. Разпространявала се е на 5-,25-инчови дискети.

Предназначението на тази програма е  значително да улесни чертожната работа на професионалистите. Програмата много ентусиазирано рекламира възможностите на компютърното чертане – да се редактират чертежи, без да е необходимо тяхното пречертаване отново, автоматично да се размножават често използвани формуляри и фигури, да се правят копия на напълно завършени чертежи и т.н.

Плот 1 може да създава всякакви чертежи. Вижте само колко много – архитектурни, на вътрешно обзавеждане, блок-схеми, графики, организационни диаграми, топографски и морски карти, технически илюстрации, монтажни диаграми, поздравителни картички и чертежи в областта на електрониката, химията, машиностроенето, строителството…

А ето по задълбочени пояснения как работи програмата. Много тогавашни софтуери за чертане са пикселно ориентирани. Това ще рече, че когато начертаете обект, например окръжност, съответните точки (пиксели) стават видими на монитора и стават част от чертежа. Програмата не помни, че тези точки представят окръжност. Ако увеличите обекта и го направите четири пъти по-голям, програмата може само да дублира осветените точки.

От друга страна, Плот 1 е обектноориентиран и ще регистрира въпросния обект като окръжност с определен център и радиус. Ако обектът се увеличи четири пъти, програмата ще използва тези математически дефиниции, за да създаде много по-детайлно изображение.

За да задействате Плот 1 на своя хардуер, той ще трябва да е нещо такова:

  • Правец 16 (или въобще компютър, програмно съвместим с IBM PC/XT или PC/AT);
  • 512 кб RAM;
  • 2 бр. 5,25-инчови флопидискови устройства или 1 флопи­дисково устройство и твърд диск тип Winchester – като СМ 5508 демек; :)
  • графична карта Hercules и CGA монитор или графична карта EGA (с 256 кб графична памет и съответните за такава карта графични монитори);
  • мишка, съвместима със стандартите на Microsoft, или Koala Pad (друго посочващо устройство от 80-те г.) или дори джойстик

Програмата си има и набор от поддържани принтери и плотери, с който можете да се запознаете в упътването за работа с нея, което сме Ви скенирали по-долу. Поддържа и лазерни принтери, между другото!

В упътването са Ви дадени инструкции как да инсталирате програмата, затова сега ние няма тук да ги повтаряме, ами направо ще се насочим към работния екран на Плот 1.

Софтуер за чертане Плот 1

В най-горната част на екрана се измира полето за менютата, което съдържа имената на всяко меню, показател на количеството използвана памет и цифров часовник. В най-долната част пък е полето за съобщения. В процеса на чертане тук се изписват съобщения, които Ви напомнят каква информация програмата очаква от Вас. Тук се изписва и заглавието на документа чертеж, над който работите в момента. Пространството между полето за менютата и полето за съобщенията представлява същинското поле за чертане:

Показалецът (курсорът) на мишката първоначално ще го видите в полето за чертане. Размахайте мишката и ще видите как курсорът се мести насам-натам. Когато с нея посочите име в полетата горе с менютата, името се осветява:

Софтуер за чертане Плот 1

Тогава можете напр. да кликнете и ще отворите падащото меню. Ето напр. със споменатото вече ,,Черт.“:

Програма за чертане Плот 1

А сега, ако искате да научите повече, Ви представяме ръководство за употреба на чертожен софтуер Плот 1, насочен към професионална употреба ==> Плот 1

Ако се справяте добре, скоро би трябвало вече да можете да чертаете по екрана различни прави и криви линии, напр. така:

Програма за чертане Плот 1

Продължавайте да четете упътването, а ако намерите дискетата с програмата, непременно ни се обадете да си попълним колекцията! :) Примерно това вижте какво ни е хубавко ==>

Счетоводна програма СТРАНД

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента

Разгледайте в Sandacite.BG как работят стари БГ устройства за запис на компютърни данни с магнитна лента!

Устройство за запис на данни върху магнитна лента

В историята на компютрите са използвани различни видове външна енергонезависима памет (т.е. записаната информация не се изтрива, когато изключим електрозахранването). В Първия БГ компютър „Витоша” напр. данните са записвани на перфорирана лента, чиито дупки и разположението им имат значение. След това обаче идва нещо по-усъвършенствано. Представяме ви УПДМЛ!

У-пъ-дъ… какво?! Устройство за подготовка на данни върху магнитна лента (МЛ) – това означава съкращението. Когато се появява следващото поколение енергонезависими компютърни инфоносители – лентите – потрябват и удобни машини за записване на данните върху тях.

Поначало МЛ е по-усъвършенстван носител от дотогавашните перфокарти – данните се записват с много по-висока плътност, т.е. пести се място за съхранение (при все повече натрупващите се данни – напр. в изчислителните центрове – купищата перфокарти застрашително растат!); освен това картите се използват само еднократно, а МЛ е презаписваем носител; записът и четенето от/на нея са по-бързи, защото перфокартовото четящо-пишещо устройство работи доста по-бавно… Също така записът на магнитна лента е електронен и е много по-надежден от перфокартовия, защото записващото върху лентата устройство извършва проверка на току-що запаметените върху нея данни и при нужда ги коригира.

За да се работи ефикасно с МЛ обаче, е нужен удобен хардуер. В началото на 1970- те г. с това се заема Заводът за запаметяващи устройства в Пловдив, който през следващите години произвежда серия устройства за подготовка на данни върху МЛ – ЕС 9002, ЕС 9004, ЕС 9007. На пръв поглед те изглеждат като компютър All-in-one, но на мястото на монитора стоят двете ролки с лентата.

Устройство за запис на данни върху магнитна лента ЕС 9004

Ето и как работят тези устройства. Операторът стои пред клавиатурата и набира на нея буквено-числови данни, които се кодират и записват в т.н. буферна памет – нещо като склад, където се натрупва определена партида информация във вид на блок. Буферната памет на ЕС 9002 напр. събира информация като за ~2 перфокарти, а на ЕС 9004 е 160 байта.

Завод за запаметяващи устройства Пловдив – ЕС 9004

Когато тя се запълни, съдържанието ѝ се записва на лентата. След записа идва време за проверка дали данните са записани правилно – прочита се съдържанието от лентата и се сравнява с това в буферната памет. При ЕС 9002 напр. това отнема ~150 милисек и затова операторът не усеща забавяне – той просто продължава да въвежда данни с клавиатурата. Самата лента се движи със скорост напр. 39,6 см/сек (в ЕС 9004).

Устройство за запис на данни върху магнитна лента ЕС 9007

Има и режим „търсене” – чрез клавиатурата се указва критерий за търсене и УПДМЛ-то сравнява информацията на всеки записан върху лентата блок с този критерий (скоростта на търсене е около 1000 блока/мин).

Сред екстрите на УПДМЛ са разпечатване на данни на принтер, презапис от едно устройство на друго и въвеждане на данни от четец за перфокарти (за да се осигури обратна съвместимост с по-стария носител).

А данните, записвани чрез УПДМЛ, са предимно статистически. Всеки цех и завод на дадено предприятие, всяко счетоводство, община, болница… въобще всяка организация, която поддържа някакъв отчет за дейността си, е задължена да го предава на окръжен изчислителен център, където отчетът се обработва за нуждите на националната статистика. Местната информация се съпоставя с получена от другаде и на тази база се правят по-големи изчисления, изводи, разбират се тенденции и т.н. – напр. колко бебета са се родили в еди-кой си град тази година, колко продукция от даден вид е била произведена в еди-кой си завод, колко служители са ползвали болничен за даден месец и на базата на какво заплащане колко им е било обезщетението и т.н. И понеже през 70-те г. компютрите са огромни, суперскъпи и не е възможно да ги има навсякъде (напр. в най-малкия цех на най-затънтеното село), се въвеждат УПДМЛ-та, на които статистическите данни се записват, лентата се отнася в окръжния изчислителен център и там вече се обработва на големия „едностаен” компютър с програма. Само тогава записаното има смисъл, защото програмата може да сортира данните по различни признаци, да ги сумира, да ги съпостави с други и т.н. – иначе лентата е трудно използваема. А тя поначало е нещо като много голяма флашка или DVD. Плътността на запис върху магнитна лента е 32 бита/кв. мм.

Социалистическа реклама на Завод за запаметяващи устройства Пловдив

На тези ленти може да се въвежда и код на компютърни програми. След това лентата се зарежда в ленточетящото у-во на големия компютър, а интерпретатор „превежда” програмния код от лентата на понятен за машината език, за да разбере тя какво да прави, когато от програмата ѝ се подаде команда. ЕС 9004 (1981 г.) има 2 специални режима – въвеждане (т.е. запис) и проверка на програма. Но като цяло УПДМЛ по-малко са ползвани за това.

Първото българско УПДМЛ е ЕС 9002, разработено през 1972 – 1974 г. в Централния институт по изчислителна техника от колектива на инж. Тихомир Топалов. То е с най-малко тегло и размери сред множество вносни устройства и с най-ниска цена сред тях.

Устройство за запис на данни върху магнитна лента ЕС 9002

Още щом се появява като прототип, ЕС 9002 веднага печели няколко награди и привлича задгранични търговски заявки за закупуване. Българските УПДМЛ са широко изнасяни от външнотърговската организация ,,Изотимпекс“.

Социалистическа реклама на Изотимпекс

Ето и още една реклама на горното устройство:

Устройство за запис на данни върху магнитна лента ЕС 9002

За съхранение на магнитните ленти в изчислителните центрове са проектирани и специални мебели от завод Оргтехника Силистра. Те трябва да осигурят удобно и сигурно съхранение на натрупващите се носители. Самите ленти поначало стоят затворени в специални кръгли кутии, а при употреба се откача един пръстен около ръба, краят на лентата се изважда и се закача на друга ролка, която постоянно си стои на устройството, което я чете.

Основната единица за подреждане е т.н. палета за магнитни ленти. Тя представлява нещо рафт с метални рамки и множество отсеци, изработени от дебела тел, между които се подреждат кръглите кутии. Дълъг е 80 см, широк 18, а в най-горната си точка е висок 14. Може да побере 20-ина лентокутии.

Палета за магнитни ленти, използвани като компютърна памет

Вече като имаме палетите, можем да ги подреждаме по трите рафта на тази количка, слагайки по 2 на рафт. Така ще можем да съберем множество ленти и бързо и лесно да ги превозваме от хранилищата им до големите ,,едностайни“ компютри, защото там са ленточетящите устройства. Количката е висока 80 см, широка 90 и дълбока 70.

Количка за магнитни ленти

А къде се съхраняват продължително време самите магнитни ленти? За това е произвеждан специален шкаф с две врати, изработен от дебела стоманена ламарина. Снабден е със секретна ключалка, за да са защитени данните от неоторизиран достъп. Шкафът има 4 рафта, а на всеки слагате по 2 палети. Висок е 1,6 м, широк 60 см и дълбок 100. Доста много тежи. :)

Шкаф за магнитни ленти в изчислителен център

Тези съоръжения са били постоянно в употреба из големите изчислителни центрове, където се използват данните, записани върху МЛ.

МЛ и досега се използва за мащабни архиви от данни и изобщо не е забравена. През август 2017 изследователи от Sony и IBM съобщиха за новоразработена МЛ, при която плътността на запис достига 201 гигабита на кв. инч, а в резултат е възможно да се създадат касети с капацитет около 330 терабайта! Лентата е покрита с равномерен слой магнитни частици със среден размер от 7 нанометра. Технологията включва нови магнитни глави и специален лубрикант, който се нанася на повърхността на лентата, за да се постигнат по-ниско триене и по-високи скорости.

А ето път как е работел Първият български компютър – той дори и магнитни ленти не е имал:

Първият български компютър Витоша от 1962


(Статията е публикувана от автора за първи път в блога на Първа инвестиционна банка (Fibank) ==> https://blog.fibank.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%82%D0%BE.html.)

Перфокартите за компютри и как да ги съхраняваме

Разгледайте в Sandacite.BG как да съхраняваме перфокартите – вид компютърна памет!

Стара перфокарта

Ако сте родени в последните около 35 години, то най-вероятно не си спомняте перфокартите и сега се чудите, аджеба, какво ли е това. Става дума за стар вид енергонезависима памет за всякакви електронноизчислителни машини, използвана основно през 1930-те – 1950-те години. През 1970-те и 1980-те тези носители остават само за съхранение на данни, тъй като са изместени от по-високоплътностни и пространствено ефективни носители на информация – магнитните ленти. Но днес фокусът ни е именно върху по-стария вид вид памет, тъй като за него досега не сме писали нищо, а вчера, не щеш ли, случайно открихме български технически изделия, свързани именно с това.

НОСИТЕЛ НА ДАННИ

Но за начало да обясним какво точно е физически перфокартата. Тя представлява тънък картонен правоъгълник, надупчен с дупки в строго определен порядък – техният брой и разположение са от решаващо значение за записа и четенето на информацията, защото тя се кодира чрез тях. Записът се изгражда чрез продупчването (перфорирането) или непродупчването на дупки, разположени на точно определени места, наричани позиции.

За да бъде това така, логично е, че перфокартите трябва да се произвеждат по точно определен стандарти. Най-използван е т.н. формат IBM, предложен от тази компания и въведен през 1928 г. При него размерът на картона е точно 187,325 × 82,55 мм и дебел 0,178 мм, а на него се съдържат 80 колони и 12 реда, чиято номерация се увеличава от най-долния към най-горния. Един от двата горни ъгъла е косо отрязан. По-ранните перфокарти имат остро отрязани ъгли, а от средата на 60-те – заоблени.

От 1930-те г. нататък перфокартите стават основно средство за вход-изход на данни от големите тогавашни компютри, заемащи помещения от понякога десетки квадратни метри. Картоните се перфорират от перфоратор – нещо като голяма и шумна пишеща машина. С нея и с друга машина за проверяване на вече въведените данни (верификатор) работят оператори, тогава основно жени. По време на апогея на употребата на перфокарти този вид труд е много търсен. Да отбележим напр., че българският ,,едностаен“ компютър ИЗОТ ЕС 1020 (първата половина на 70-те) е комплектуван със съветско устройство за четене на перфокарти – ЕС 6012 (1971 г.), което чете от 45- и 80-колонни картончета. Друг български компютър, оборудван с перфокартно устройство, е ИЗОТ 0310, а има, разбира се, още. Главната употреба на перфокарти в България е през 70-те и началото на 80-те, когато в страната най-разпространени са картончетата, произведени в ГДР.

ЕС 6012 – четец за перфокарти

Главното предимство на този вид носители на информация е удобството (за онова време) за боравене с данните – във всеки участък на дадено тесте перфокарти може да се добави нова карта, да се премахне съществуваща или да се замени една с друга. Все едно работим с физически текстов редактор. Освен това, веднъж продупчен картонът, информацията върху перфокартите остава сигурна, записът е устойчив.

Да отбележим обаче, че перфокартата е носител на информация с изключително ниска плътност на записа – по груби изчисления, 1 гб информация би тежал около 22 тона, и това е без теглото, загубено с хартията, отпаднала при перфорирането на дупките (е, по времето на активното им използване никой не е записвал такива гигабайтови обеми на картите). Но именно проблемът със съхранението на перфокартите ни отвежда към главното в днешния ни разказ…

СИЛИСТРА

Независимо че количествата информация тогава са били много по-малки, съхранението на пространствено неефективните перфокарти отрано е осъзнато като проблем, а и то се явява дори не толкова такъв, колкото важна задача – защото записаното на множеството картончета е важна информация, която ще се изчете правилно само когато те бъдат точно по реда си едно след друго поставени в машината. А за тази цел картите се нуждаят от правилно, точно и ясно съхранение. Ако смятате, че личната Ви колекция DVD филми не е разпределена достатъчно удобно и лесно по рафтовете, то помислете какво става, когато говорим за важни данни с критично значение, когато о гаф може да зависи дори цялата Ви работа!

Именно поради тази причина в началото на 1960-те г. завод Оргтехника Силистра е натоварен с разработването на подходящи мебели за подреждане и дългосрочно съхраняване на перфокарти. В резултат на това се явяват няколко изделия, от които всяко има връзка с другото.

РАФТОВЕ ЗА СОРТИРАНЕ

Когато натрупвате някаква информация, неизбежно ще Ви се наложи да я сортирате по определен признак. За да Ви е по-лесно да направите това с перфокартите, към 1964 силистренският завод вече предлага специална мебел – нещо като табло с множество отсеци, във всеки от котио нареждате перфокарти с определен вид информация – такива, които носят информация за една и съща област. Тази своеобразна секцийка е монтирана върху станок от стоманени тръби, за да стои на равнището на очите и да е лесна за манипулация. В секцията с отсеците има и екран, който се осветява от лампа и така човек може добре да чете, ако е поставил някакви означения около сортираните карти, та по-добре да намери кое къде е.

Рафт за сортиране на перфокарти

Частта с отсеците е изработена от дърво. Висока е 64 см, дълбока 20 и широка 154. Стойката пък е висока 105 см, дълбока 46 и широка 106. Секцията тежи 21 кг без картите в нея, а стойката – 7.

Тази мебел е специално несерийно производство и се изработва само при предварителна поръчка на клиент към завода.

КАСЕТКИ

Първата и най-малка единица, в която ще нареждате перфокартите, това са касетките за тях – виждате по-долу, те приличат на чекмедженца. В отсека картите се нареждат хоризонтално една пред друга. Има и приспособление за притискането им. Отпред има място за закрепване на хартиена бележка да се надпише какъв вид информация съдържа чекмедженцето. То е изработено от стоманена ламарина и може да побере най-много 2000 карти. Размерите му са: височина 10 см, дълбочина 46, широчина 21,2. Празно тежи 2,5 кг, а максимално напълнено – 8. Да отбележим обаче и че това чекмедженце не е серийно производство, а се произвежда само при заявка.

Касетка за носители на информация – перфокарти

Тази касетка с точно определени размери ни води към следващия елемент от инфраструктурата на нашия информационен масив, а именно…

ШКАФ

Всъщност шкафовете са два – по-голям и по-малък. Малкият се състои от два по-малки шкафа, поставени един върху друг върху общ подиум. Всеки от шкафовете съдържа по 8 касетки (чекмедженца), което прави общо 16 х 2000 перфокарти във всяка = максимално 32 000 перфокарти, които можете да наредите в цялото чудо. Шкафовете плюс постамента са високи 73 см, широки 54, а всеки един от тях е дълбок 60 см. Комплектът тежи 73 кг. И тази мебел за съхранение на информация също се произвежда само по специална клиентска заявка.

Шкаф за перфокарти

Големият кютук пък е по-нов – влиза в производство поне от началото на 70-те. Той има 3 колони по 10 реда свободни гнезда, във всяко едно от които влиза по едно чекмедженце от описаните по-горе. Също е изработен от стоманена ламарина и може да побере максимум 30 касетки, което ще рече 60 000 перфокарти. Висок е 1,40 м, дълбок 51 см, широк 73,6. Празен тежи 145 кг, защото ламарината му е много дебела – трябва да е много здрав, за да не се олюлее и струполяса, ако го напълнят максимално с 30 касетки, всяка пълна до откат. (А тъй като вече знаем колко тежи без нищо, можем да съберем 145 + (30 х 8) и да получим, че максимално би могъл да удари 385 килограма… леле, майко! Ами ако падне? :D

Шкаф за перфокарти

КОЛИЧКА

И както казват по рекламите – това не е всичко! Завод Оргтехника Силистра е произвеждал и количка, която да Ви улесни при превозването на чекмеджетата с многото перфокарти от складовете с информация до залите с компютри (на изчислителния център или както са го наричали тогава – машинносметачната станция). Тя би могла да Ви бъде полезна също така и вътре, защото онези компютрища са голееми и заемат много място.

Количката влиза в производство още в началото на 60-те и в основата й стои стоманенотръбна конструкция. Може да побере 12 касетки (официалното име на чекмедженцата). Върху количката може да се монтира дървен плот, като така тя става истинска работна маса на колелета. По този начин вече е полезна и при разнасяне на различните материали и части при ремонта на машините.

Количка за перфокарти

Без плота е висока 73 см, а с него – 1 м. Широчината е 70 см, а дълбочината – 50. Тежи 35 кг.

Количката също се произвежда само по клиентска поръчка.

Действително много интересен е светът на перфокартите и всичките тези мебели за съхранение ни доближават още повече до времето, когато най-нормалното за компютърните потребители е било да си служат с тях. Надяваме се и зя Вас, а не само за нас, да е била интригуваща тази разходка в миналото.

Впрочем, тук можете да я продължите:

Български преносим хард диск от 1977 г.!

ЙЕЕЕ! Български хард диск 10 мегабайта – ИЗОТ СМ5508!

Вижте в Sandacite.BG всичко за малко известния ни хард диск ИЗОТ СМ5508!

ИЗОТ СМ5508 – общ изглед

Твърдите дискове определено са любимият ни компютърен компонент, а на българските такива сме обръщали винаги специално внимание. Някак си обаче така се е случвало, че фокусът ни е бил насочен предимно към огромните устройства във вид на ,,фризери“, които са предназначени за големи компютри в изчислителни центрове, заемащи цели стаи. Успоредно с тях обаче, са произвеждани и хард дискове с доста по-малкия форм-фактор 5,25 инча, предвидени за вграждане в персонални компютри от типа на Правец 16.

Един такъв герой ще излезе на сцената днес. Представяме Ви ИЗОТ СМ5508!

Неговото производство започва през 1987 г. (пробите му завършват  още през м. януари същата година). Произвеждан е в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ Стара Загора. Смята се, че това е най-масово произвежданият твърд диск сред страните членки на СИВ – произвеждан е поне до 1991 г. Известни са екземпляри от него с наистина огромни серийни номера – 1988 – 300xx, 1989 – 587xx, 1990 – 919xx, 1991 – 1352xx – което ясно говори за многото бройки, произведени от СМ5508. Разбира се, огромното количество от тях са изнесени в бившия СССР.

ИЗОТ СМ5508 – производствен етикет

През годините на производството си дискът мени и външния си вид – напр. ранните бройки имат изцяло плосък капак (както е напр. при събрата му ЕС 5300), а по-късно започват да поставят на капака малка кръгла изпъкналост точно над шпиндела. Освен това, екземплярите от 1991 г. вместо червени лепенки имат жълти.

Най-горе, на първата снимка, можете да видите нашия – той е от 1988 г. и има тази изпъкналост над шпиндела. Дебел е колкото две днешни DVD записвачки една върху друга. :) Широк е 146 мм, висок 83, и дълбок 204. Тежи 2,5 кг. Средното време за работа без отказ е 6000 ч.

ИЗОТ СМ5508 – блокът с главите

Сега за характеристиките. Твърдият диск има капацитет 10 мегабайта, скорост на въртене на шпиндела 3600 об/мин; кутията съдържа 2 диска, на които и 2-те повърхности са записваеми, а това означава, че вътре в търбуха се разхождат цели четири четящо-пишещи глави. Те са от т.н. плаващ тип – летят на въздушна възглавница; и четирите са окачени на едно позициониращо устройство, което ги насочва.

ИЗОТ СМ5508 – четящо-пишеща глава

Цилиндрите са 306, секторите на повърхност – 1224. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Към компютъра ИЗОТ СМ5508 се свързва чрез доволно древния MFM интерфейс. :) Скоростта на обмен на данни между диска и компютъра е 5 мегабита/сек.

Като микроконтролер за четящо-пишещите глави в ранните бройки се използва Моторола MC68705P3S, а в по-късните – българският чип СМ650Р-09.

ИЗОТ СМ5508 – платка, изглед отдолу

Чипът контролер премества блока главите пакетно, т.е. когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, чипът насочва главите към нужния за това цилиндър едновременно – както са всичките една над друга – а после при работата оперира само нужната глава.

Минималното време за достъп на главите и 3 милисекунди, средното – 85, а максималното – 230. Нивото на шум е максимум 65 децибела.

Електродвигателите на шпиндела, с които е произвеждан СМ5508, са два вида в различните серии; в тях се използва т.н. динамично спиране. Хард дискът потребява 30 вата мощност.

В работен режим температурната амплитуда, в която трябва да се държи См5508,е е между 5 и 45 градуса Целзий, а в режим на покой – между – 40 и + 50 градуса.

ИЗОТ СМ5508 – изглед отдолу със свалена платка

Твърдият диск ИЗОТ СМ5508 може да се монтира в компютърната кутия както хоризонтално, така и вертикално, при това на коя да е от страните си. Когато е монтиран хоризонтално обаче, това задължително трябва да става така, че електронната платка да се оказва отдолу, производителят забранява обратното. след монтажа към диска трябва да се включат кабелът за заземяването (нещо нетипично за съвременните дискове, но този има такъв!), кабелите за обмен на данни по интерфейса MFM и захранващия кабел. Сега дискчето е готово за работа. Щом включим компютъра, до 30 секунди хардът е вече напълно на линия.

Ето и в колко много пластове опаковки е съхраняван хард дискът, преди да го отворим:

ИЗОТ СМ5508 – опаковка

Нещо интересно, което обаче можем да забележим само ако отвинтим горния капак на диска: в СМ5508 са използвани два различни типа покрития на магнитните записваеми повърхности – условно можем да наречем тези покрития ,,червеникаво“ и ,,тъмно“. Към момента не знаем защо това е така, но допускаме, че е заради някакво технологично усъвършенстване или преминаване към по-достъпни материали.

Редно е, когато разглеждаме дадено техническо устройство, да дадем сведения и за познатите при него повреди. При СМ5508 можем да отбележим характерното ,,прилепване“ на главите към дисковите повърхности при продължително съхраняване в покойно състояние. Това е лошо, защото по този начин главите получават механична повреда при включване на двигателя. Именно затова препоръчваме преди употреба на СМ5508, който дълго време е стоял в някое чекмедже, да го разклатите насам-натам едно хубаво, за да ,,събудите“ главите.

ИЗОТ СМ5508 – изглед отдясно

Друг характерен проблем е излизането от строя на микроконтролерния чип, което можем да разберем по липсата на раздвижване на блока с главите, което поначало трябва да се извърши при включване на диска – тогава се изпълнява инициализацията. За щастие, чипът е лесно да бъде сменен, въпросът е да намерите същия!

Понякога излиза от строя и оптичният датчик за нулевата пътечка: при инициализацията блокът с главите се мести само на една страна и не се връща на нулевата пътечка.

А сега, след като щателно разгледахме СМ5508, Ви предоставяме за изтегляне и неговия технически паспорт, за да се запознаете още по-подробно с всичките тайни на устройството ==> ИЗОТ СМ5508

Благодарим много на нашия приятел Денис Кущ от сайта OldPC.su за снимките на отворения СМ5508, защото ние никога не бихме направили това с нашия, а също така и за предоставянето на подробните наблюдения върху частите на хард диска отвътpe. :)

Негов по-голям събрат, но за сметка на това пък почти преносим, можете да видите тук:

Български преносим хард диск от 1977 г.!

Български преносим хард диск от 1977 г.!

Български преносим хард диск на 40 години в Sandacite.BG!

Български хард диск

Светът на старите български компютри не спира да ни изненадва с нови чудеса! След 200-мегабайтовата българска твърдодискова армада, чийто отделни хардове приличат по-скоро на… умивалници (==> ЦЪК!), след Първите български хард дискове, които оприличихме на фризери  (==> ЦЪК!), сега на линия е последното ни откритие – български преносим хард диск на 40 години! Разгледайте внимателно снимката по-горе и ще видите какво имаме предвид. Нека сега се впуснем в поредното пътешествие във времето, за да открием чудноватите му особености!

КУТИЯ ЗА ТОРТА

За да разберем по-добре действието на въпросния преносим хард диск – модела ИЗОТ ЕС 5269-01, трябва преди това да разкажем по-подробно за неговия ,,дом“ – устройството ИЗОТ 1370 (наричано още СМ 5400), в което той влиза и действа. Ако си спомняте, в статията за Първите БГ хардове бяхме споменали ИЗОТ 1370 във връзка с т.н. дискове от касетен тип. А 1370-ката тогава го описахме така: ,,Кyтия зa тopтa, в ĸoятo имa eдин cмeняeм (демек преносим) и eдин нecмeняeм диcĸoв ĸyп. Кутията ce мoнтиpa в oтceĸ в шĸaф в онзи, големия ĸoмпютъp, чийто размери заемат цялата стена на стая“.

Eто напр. голямата ,,компютърна машина“ ИЗОТ 0310.

Български компютър ИЗОТ 0310

На тази снимка ИЗОТ 1370 са онези две изпъкнали чекмеджета с бяла рамка, поставени в средата на втората висока колона – разпознахте ли ги? За да го обясним най-лесно, ИЗОТ 1370 е устройство, работещо донякъде на принципа на известните HDD rack-ове. Помните, нали – онези хард-дискови ,,чекмеджета“, в които навремето можеше да разнасяме насам-натам обикновени твърди дискове и така да ги превръщаме в преносими. :) Както вече знаете, в HDD rack-a на име ИЗОТ 1370 се поставя ИЗОТ ЕС 5269-01.

А ето и друг ,,едностаен“ компютър – ИЗОТ 1016С, който също съдържа устройство за дискове касетен тип, и пак са лесно разпознаваеми, с бели рамки и изпъкнали:

Български компютър ИЗОТ 1016С

Друг вариант е да си представите ИЗОТ 1370 като едно голямо оптично дисково устройство – монтираме го в компютърната кутия, свързваме го, а после на него можем да записваме и възпроизвеждаме дискове – сиреч външна памет, с външни преносими информационни носители. Този ИЗОТ, произвеждан в България от м. юли 1977 г. (най-вероятно в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ – Стара Загора) и изнасян в бившия СССР под названието СМ 5400, е точно такова устройство, само че дооста по-големичко от записвачка – бетер кутия за торта. :D

СМ 5400 ИЗОТ 1370

Когато поставите СМ 5400 в компютърния шкаф, все едно го настанявате в хотел! Конструкторите на мегамашината са предвидили за HDD rack-а автономен блок, в който освен чекмеджето се намират захранващ блок, вентилатор да го охлажда и въздушен филтър. Навремето са препоръчвали за по-голямо удобство да не се слагат един върху друг повече от два броя СМ 5400.

ИЗОТ 1370/СМ 5400 има в себе си два диска – един фиксиран (несменяем), който е постоянно закрепен на оста на вала, и един друг – сменяем, инсталиран и пакетиран в характерна кръгла бяла кутия… тоест именно ИЗОТ ЕС 5269-01, който видяхте на първата снимка – той се нарича ,,дисков пакет”. По негово време са му казвали ,,касета”, а на английски – disk cartridge. Когато по някаква причина искате да смените касетата с друга, издърпайте ,,чекмеджето“, извадете кръглата бяла кутия и поставете новата. Сетне затворете без блъскане! :)

СМ 5400 ИЗОТ 1370

Извадената бяла кутия с диск можете да я подредите заедно с други на превозима етажерка на колела – така са ги съхранявали, и се номерират, за да са лесно откриваеми.

За запис, търсене и четене на информация се използват и двете повърхности на всеки от дисковете в СМ 5400 – тоест всеки диск в него се използва и от двете страни. За всяка страна отговаря по една плаваща (летяща на въздушна възглавница) магнитна глава от т.н. универсален тип. Те са монтирани на едно-единствено позициониращо устройство, което ги управлява. Когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, то ги насочва към нужния за това цилиндър едновременно, а после при работата оперира само една глава. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.)

По-нататък ще се върнем към техническите характеристики на преносимия хард диск и неговата ,,записвачка“, а сега нека продължим опознаването на тази система от друг ъгъл.

КАК РАБОТИ КУТИЯТА

СМ 5400 извършва с данните стандартните и за днес три операции – търсене, четене и запис. За която и да е от тях той трябва първо да развърти шпиндела с необходимата скорост, да задвижи нужната глава и да я позиционира над правилната писта. Самото въртене се прави от постояннотоков двигател, на който е закрепена оста с шпиндела. Скоростта на въртене е 1500 об./мин и се поддържа от цифрова сервосистема с точност до 1 %. За включването и спирането на двигателя отговаря превключвател. Ако поради някаква причина нужната скорост на въртене не е достигната, се задейства сигнал, целящ да защити данните, и СМ 5400 не изпълнява никакви команди за достъп до информацията, докато не се достигне номинално заложената скорост.

СМ 5400 ИЗОТ 1370

Точното позициониране на четящо-пишещите глави над правилния цилиндър става чрез специална система – магнитните глави се преместват чрез линеен двигател от електромагнитен тип, а тяхното управление се осъществява чрез цифрово-аналогова сервосистема.

Това е в общи линии начинът на работа при СМ 5400.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Един диск в СМ-то може да запише 2,45 мегабайта информация. Всяка повърхност от двата работни диска в СМ 5400 има 204 писти, съответно 204 цилиндъра. Скоростта на обмен на данните между устройството и компютъра е заявена като 2,45 мегабита/сек, което прави 0,31 мегабайта/сек. Времето за позициониране на главите е средно 50 милисекунди (минимално 15, максимално 90).

За работата си праисторическият HDD rack изразходва горе-долу приличните 350 вата и работи на 200 или 110 волта напрежение – според както е в мрежата, към която ще го включите. За теглото обаче… Тежи цели 58 килограма! Ами да – онзи голям двигател на шпиндела трябва да напомни за себе си, а освен него имаме 2 дискови пакета, самата кутия (която също не е лека), електроника, механика…Това обаче не е кой знае какво в сравнение с размера на традиционните хард дискове във вид на ,,фризери“, които като нищо удрят тегло от 130 – 150 килограма! Размерите не са кой знае колко стряскащи – ,,кутията за торта“ е дълга 78,4 см, широка 48,3 и висока 26,5 см.

БЕЛИТЕ КУТИИ

Български хард диск

А сега да си дойдем на темата! ИЗОТ ЕС 5269-01 се ражда през първата половина на 1977 г. в Централния институт по изчислителна техника и също е произвеждан в България – алуминиевият му диск с феромагнитно покритие е изработен в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в Пазарджик, а пакетирането му в бялата кутия е правено най-вероятно пак в споменатия по-горе старозагорски ДЗУ.

ИЗОТ ЕС 5269-01

Както и при съвременните хард дискове, сърцевината на нашия бг преносим хард от 1977 са записваемите му повърхности! На практика това са двете страни на кръгла метална плоча (или ,,плочи“, ако са повече от една– в нашия модел обаче ,,блатът на тортата“ си е само един). Подобно на сегашните HDD-та, и ИЗОТ ЕС 5269-01 е енергонезависима памет, тоест запазва записаната информация и след изключване на електрозахранването.

Както казахме, единствената дискова плоча има две информационни повърхности и е поместена в бялата кръгла пластмасова кутия. Плочата се слага там още в завода, ползва се така и не се изважда от кутията никога.

Български хард диск

От фабриката дисковете излизат, опаковани в прозрачен найлон (да, знаем, че на тези тук е пожълтял и е мръсничък, ама пък е автентичен – никога не са отваряни :D):

Български хард дискове

Те задължително са придружени от следния сертификат (виждате го и прикрепен към харда на първата снимка):

Български хард дискове

Интересно е да отбележим, че след началото на 90-те (когато този вид хард дискове с огромни плочи излизат от употреба), записваемите кръгли метални пластини са използвани като самоделни дециметрови антени за телевизия. Тук-таме из някои стари балкони още могат да се мернат такива – напр. в една тераса на ул. Княз Борис І между Парчевич и Аспарух.

Антена от стари хард дискове

Въпреки найлона, препоръчва се след разопаковане и преди монтаж пластмасовата кутия да се очисти от праха с помощта на прахосмукачка или мека материя, намокрена с изопропилов спирт. Когато пък се внесе в работната зала с компютрите, ЕС-то трябва да преседи да се аклиматизира и ,,темперира“ в продължение на 24 часа.

Днешните хард дискове най-масово са 3,5-инчови; съществуват още 2,5- и 1,8-инчови устройства. Вече по-рядко се срещаме за ветераните от началото на 90-те години Quantum Bigfoot, които имаха форм-фактора на записвачка (5,25 инча), но какво бихте казали пред факта, че ИЗОТ ЕС 5269-01 е 14-инчово устройство! Наистина внушителна ,,торта!“ :D

Една чужбинска снимка, съпоставяща хард дискове с различни форм-фактори:

Стари хард дискове

Ето го пък изглежда ИЗОТ ЕС 5269-01, сравнен с ,,обикновена“ 3,5-инчова дискета:

Български хард дискове

Там е работата обаче, че плътността на запис също е смайващо ниска спрямо днешните ни стандарти – само 88 бита/мм – и така общият обем информация, която може да се запише на този интересен преносим хард диск, е едва 2,45 мб! Броят на пистите на всяка повърхност пък е (както вече очаквате) 204. Скоростта на въртене на диска на ,,тортата“ се определя оттази на устройството (,,кутията“), в което го поставите, но максимално може да е 2400 об./мин с допуск (отклонение) в рамките на 1 %. Както и при съвременните хард дискове, магнитните глави летят над плочата и са разделени от разстояние от порядъка на микрони – в случая 2 – 3 микрона. Ако върху феромагнитното покритие на записваемата повърхност попаднат прах или замърсявания, това със сигурност ще повреди и нея, и главата. Работната температура също е подобна на съвременните устройства – от + 5 до + 50 градуса Целзий.

ИЗОТ ЕС 5269-01

Дисковата кутия има в средата си удобна ръкохватка, за която да я разнасяте насам-натам, въпреки че при продължително разнасяне започва да убива на ръката. ИЗОТ-ът е висок 6,2 см, диаметърът му е 3,81 см, а тежи 2,45 кг.

Български хард диск

А, да, и да кажем също така, че българският преносим хард диск ИЗОТ ЕС 5269-01 е имал 12 месеца заводска гаранция.

Ето тук пък можете да разгледате и подробната техническа документация на нашия хард ==> ИЗОТ ЕС 5269-01 техническо описание. От нея ще видите и как да почиствате устройството на още по-деликатни места – филтрите за прах и мръсотия вътре в него. Представяте ли си – да вземете една четка и да си почиствате прашуляка из хард диска! :) Ще видите, че техническото описание е на руски – това е, защото навремето тези джаджи са били изнасяни в огромни количества за бившия СССР. Дори и в момента те са многократно по-разпространени в Русия и Украйна – до степен, че в България е страшно трудно да открие човек такива. Е, нашето все пак е от родна земя. :)

Ако ли пък желаете да научите повече за историята на Първите български хард дискове, заповядайте тук ==>

Първите български хард дискове

Exit mobile version