Стари компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

ИЗОТ ЕС9003 – ново компютърно устройство с магнитна лента!

В Sandacite.BG си намерихме ново устройство за запис върху магнитна лента – ЕС9003 на ИЗОТ!

**Компютърно устройство с магнитна лента ИЗОТ ЕС9003**

Ако си спомняте, преди време Ви запознахме с интересна подробност от някогашния запис на компютърни данни – устройствата за запис на данни върху магнитна лента. Популярни такива български са ЕС9002, ЕС9004 и ЕС9007.

В онази статия проследихме пътя на статистическите данни от градове и градчета, които се записват върху лента на такива устройства, а след това се изпращат в териториалните и столичните изчислителни центрове, за да влезе информацията в употреба. А сега продължаваме разказа, за да влезем именно там!

НОВА МОДА ЛЕНТОВО УСТРОЙСТВО

Между споменатите по-горе джаджи стои и устройството ЕС9003, което влиза в производство през 1977 г. Всъщност това е цяла система, която е замислена да разшири възможностите на обикновените устройства за запис на данни върху лента. Тя е все едно техен ъпгрейд, както, разбира се, и ъпгрейд на по-старите перфокарти като носител и техните устройства. На ЕС9003 се обработват данните в изчислителния център, когато донесат в него лентите от различните места.

Това устройство се обслужва не от един, а от няколко души, наречени оператори, като техният брой може да бъде от 4 до 16. Всеки един от тях стои пред пулт, който се състои от клавиатура и монитор, като на него се виждат онези данни, коитно човекът въвежда с клавиатурата. Докато работи, информацията временно се записва върху твърд диск, монтиран в компютър ИЗОТ 0310 (защото системата ЕС9003 се управлява от него и работата с нея е невъзможна без него).

ИЗОТ 310 и неговият софтуер се занимават с автоматизирането на работата – автоматизирането на някои действия на оператора, които компютърът извършва вместо него, за да му върви работата по-бързо. Самото лентово устройство виждате най-горе на кулата вляво от тези оператори. Твърдият диск пък е от онези, които съдържат един сменяем и един несменяем дисков пакет (по-точно ИЗОТ 1370 или СМ5400) – за тях говорихме ТУК.

Едва след завършването на всички въвеждания, редакции и т.н. данните се записват върху магнитната лента. Докато работи, операторът има цялостен контрол върху информацията – въвежда я, дава команда за проверка за грешки, а може и да поправи грешка или да редактира и обнови отдавна записана информация. Освен това, софтуерът на системата ЕС9003 може да събира статистически данни за изработеното на всеки пулт, за да може да се държи контрол над работата на операторите.

Както и останалите устройства за работа с данни, произвеждани в тази епоха, и ЕС9003 е замислено да подпомогне изчислителните центрове на предприятия, статистически ведомства, министерства, банки, държавни стопански обединения, институции в областта на транспорта, селското стопанство и въобще навсякъде, където е необходима работа с големи обеми от данни. В рекламата се казва, че с нея информацията се обработва с от 20 до 50 % по-бързо в сравнение с традиционните устройства за запис на магнитна лента.

Когато въвеждате данни пред пулта на ЕС9003, Вие използвате шаблон, който тогава наричат формат. Всеки такъв формат може да се раздели на полета (нещо като графи), в които се задават различни характеристики на информацията. Така например, полетата са буквени, цифрови, цифрови с автоматично добавяне на нули отляво, с възможност компютърът да изчисли баланс или въобще някаква зависимост между различните данни и т.н. А и операторът сам може да създаде формат според вида на информацията, която въвежда.

Наша читателка разказва, че през 1985 г. една такава машина с 16 работни места (маси и столове), опакована в здрави сандъци, добре се побрала в цял един камион! :) И имала много полезни функции по отношение първичен контрол на данните.

Освен споменатия по-горе хард ИЗОТ 1370, в състава на ЕС9003 влизат и следните елементи:

машината ИЗОТ 310 с обем на RAM-та 8 кб;
памет, разширена до 32 кб;
операторски пултове според колкото са там – те се състоят от клавиатура с надпис ЕС9003 и монитор ВКП171;
устройство с клавиатура (за въвеждане) и с принтер (за извеждане) на информация – ИЗОТ 0232 – това е главният операторски пулт;
устройство за запис на магнитна лента ИЗОТ 5003, което има плътност на записа 32 бита на милиметър от лентата;
матричен принтер, на който данните от лентата могат да се разпечатат със скорост 180 знака/сек

Ето и как комуникират отделните устройства помежду си:

Ето няколко снимки на клавиатурата, между другото:

И нетипичният присъединителен конектор:

Системата ЕС9003 е произвеждана в софийския завод Електроника, но някои от компонентите й идват от други места – напр. лентовите устройства са от ОЗЗУ Пловдив, дисковите пакети на харда от Завода за информацинони носители до Пазарджик и т.н. ЕС9003 е широко изнасяна в целия Източен блок от външнотърговската централа за износ на компютърна техника Изотимпекс. От цялата тази конфигурация ние си имаме в колекцията само монитора ВКП 171, с който ще ви запознаем обстойно тия дни.

Ето един ресурс, в който да си почетете повече за характеристиките на отделните съставни устройства на ЕС-то – в тази ориганална рекламна брошурка. Ама е на руски ==> Устройство с магнитна лента ЕС9003

А тук сме написали по-подробно и за споменатата по-стара джаджа ЕС9002 ==>

Всичко за ЕС 9002 и неговите възможности

Ето 5-мегабайтов български хард диск от 1986 г. – ИЗОТ ЕС5300!

Sandacite.BG изровихме за Вас българския хард диск ЕС5300 от 1986 г.

Напоследък се опитваме да намираме и комплектуваме информацията за колкото се може повече стара наша компютърна техника и покриваме експонати, които дълго време са стояли в колекцията ни, без да им е дошло времето. Едно такова нещо е този български твърд диск.

Заводът ,,Дискови запаметяващи устройства“ в Стара Загора започва да го произвежда през 1986 г. и той е проектиран за употреба в професионалния компютър ЕС1832 (или ИЗОТ 1037С). ЕС5300 е с височина колкото две днешни оптични устройства едно върху друго и има форм-фактор 5,25 инча. Всъщност това е първото харддисково устройство на ДЗУ, при което е спазен този стандарт на размерите.

5 мб е действителният обем, който получавате след форматиране, а иначе се води 6,38 мб. Дискът има две работни плочи, които шпинделът върти със скорост 3600 оборота/мин, като записваеми са и двете страни на всяка плоча. Пистите са 612, а цилиндрите – 153. (,,Цилиндърът“ е мислена конструкция при дисковете, която обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – все едно всеки цилиндър е някаква кръгла, висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите винаги отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Средното време за достъп на главата до данните е 170 милисекунди, а най-дългото – 500. От писта до писта главата се премества за 3 милисек.

Ето един поглед към платката при ,,коремчето“ на диска…

Както и в други български хардове, използван е електродвигател с маркировка 4E751401 – той най-вероятно е българско производство. Дискът се свързва с компютъра чрез MFM интерфейс, но конекторите са по-необичайни в сравнение с тези в западни модели – разлика, която можем да видим и в други български твърди дискове от периода.

ЕС5300 се свързва с елктрозахранването с конектор тип молекс, както и при по-късните АТА хардове, и напреженията, разбира се, са същите – 5 и 12 волта:

Обикновено екземплярите от ЕС5300, които можем да открием, са произведени през 1987 (най-големите им серийни номера тогава са 60хх) и 1988 г. (съответно 90хх), но не е известно дали ЕС5300 е произвеждан и през 1989 г., защото малко по-късно на смяна идва 10-мегабайтовият СМ5508, за който ви разказахме ТУК.

Измежну типичните повреди на този хард можем да отбележим една по-странна – образуването на ръжда върху електромагнитната спирачка – чрез нея се спира въртенето на шпиндела след изключване на електрозахранването. В този момент звукът, който чувате, е доста характерен.

Отгоре има предупредителен надпис за кога гаранцията би могла да отпадне. Той е на руски, защото твърдият диск е изнасян изключително много за бившия СССР (от Изотимпекс):

Тук е моментът да кажем, че продължаваме да търсим още много неща на ИЗОТ, така че ако имате някаква българска компютърна техника с надписи ИЗОТ или ЕС с 4 цифри след него, не се колебайте да ни се обадите – може пък да е нещо, което търсим, и ще бъдете щедро възнаградени! :) Поздрави!

А ето и наследника не ЕС5300 ==>

ЙЕЕЕ! Български хард диск 10 мегабайта – ИЗОТ СМ5508!

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Разучете добре българските 5,25-инчови флопита и схемите им в Sandacite.BG!

Наскоро ви предложихме статия по история на българските 5,25-инчови дискети и обещахме, че ще продължим с устройствата, на които се работи с тях. И си удържаме на думата. :)

Тези флопита са много по-популярни от 8-нчовите си братовчеди токмаци.

Първите български 8-битови персонални компютри са снабдявани с външни 5,25-инчови флопита в метални кутии и пластмасови предни панели. Това са прототипни модели, те не са влизали в широко производство. Такива са били флопитата на ИМКО 2 напр. Първите серии на Правец`82, макар този компютър да поддържа две дискетни устройства, много по-често са използвани с касетофони като външна памет, защото тогава България все още не произвежда широко флопита и те трудно се намират.

От 1985 г. Приборостроителният завод ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив се заема да запълни тази ниша и пуска познатите ни високи (високи колкото две днешни записвачки) 5,25-инчови флопита в метални кутии. Ето в тази статия можете много подробно да се запознаете с тях ==> ЦЪК.

**Флопи** за ***компютър Правец*** от 1985 г.

Сетне страната ни започва да произвежда и вътрешни 5-инчови флопита, предназначени за монтиране в кутията на компютър. Те се произвеждат в з. Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) Стара Загора, във филиала му в Чирпан и в Завода за електромеханични и електронни изделия в Смолян. Те са няколко модела и в тази статия ще ги разгледаме подробно.

Едно много известно такова е ИЗОТ ЕС5088 от 1982 г. То може да се използва както в настолни, така и в т.н. миникомпютри, но е монтирано най-вече в първите. На теория за него е предвидена 109-килобайтовата дискета ЕС5288, но на практика работи и с други. Това устройство има само една четящо-пишеща глава и ако искате да го използвате с двустранна дискета, трябва да я обърнете, подобно на грамофонна плоча.

Ето я платката на флопито…

… и част от задната му страна. Там са конекторите за връзка с компютъра, а скоростта на обмен на даните е около 15 кб/сек:

Вътре стъпковият електродвигател върти дискетата със скорост 300 оборота в минута… впрочем, ето го и него:

Най-дългото време, за което флопито премества главата от една записна пътечка на друга, е 40 милисекунди. Средното време за търсене е 360 милисекунди, а средното време между откази производителят указва като 2000 часа. Работи с 12 и 5 волта напрежение.

За това флопи има разработен специален сервизен тестер от онези, които се поставят в куфар и са произвеждани в Завода за регистрационна техника в Самоков. Той се нарича ИЗОТ А509Е и с него можете да измервате дали даден екземпляр ЕС5088 си покрива парамерите, които изброихме по-горе, а това става, като преди да свържете флопито към тестера, заредите в него специална контролна дискета.

Както виждате на снимката най-горе в статията, и това флопи е с двойна височина – колкото 2 оптични устройства едновърху друго. Високо е 86 мм, широко 150 и дълго 205. Тежи 1,5 кг.

Подобно по устройство е двустранното флопи ИЗОТ 5050Е. Ето от този линк можете да изтеглите подробната документация и на двете ==> НМГМД ЕС 5088 и ИЗОТ 5050 Е

ЕС5088 има и по-сетнешни модификации – това са ЕС5088.М1 и М2 от 1985 г. Тези два модела също работят с дискети с двойна плътност. Тези флопита и още малко разлики в сравнение с първото ЕС5088. Напр. моделът М1 има понижено време за търсене – 25 милисекунди, а и двата имат заявено и по-дълго време между отказите, т.е. според производителя са по-надеждни – за ЕС5088.М1 този показател е 3000 работни часа, а за ЕС5088.М2 – 3500.

Има и още една модификация – ЕС5088.02 – със съвсем малко разлики в сравнение с предишните две:

Ето я и схемата му:

През 1982 г. се появява следващият модел – ЕС5321, който виждате отдолу. Той работи с двустранни дискети – при тях и двете страни са записваеми и така дискетата има двоен капацитет (напр. рекламират го, че работи и с 250-, и с 500-кб носители.) Средното време за търсене е 340 милисекунди, а това за преместване до съседна пътечка – 25. Честотата на въртене на дискетата във флопито и средното време между отказите остават непроменени (300 оборота в минута и 3500 часа съответно.) Скоростите на обмен, размерите и теглото са тоже същите.

През 1986 г. се появява нещо по-тънко – устройството ЕС5323.01, което също е двустранно – с две четящо-пишещи глави, за да можете да работите с двустранни дискети. Освен това, ЕС5323.01 обслужва и такива с двойна плътност на записа – защото напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. (Повече за плътностите и страните при дискетите можете да видите в ТАЗИ статия.)

Скоростта на обмен на даните отново е около 15 кб/сек, а средното време за търсене чувствително намалено – само 135 милисекунди. Времето за преместване до съседна пътечка пък е паднало до нищо и никаквите 5 милисек, а оборотите на дискетата в устройството пак са си 300.

И това зверче е произвеждано в старозагорския завод:

ЕС5323.01 има дори още по-високо средно време между отказите – 5000 часа – а, както казахме, и размерите му са много по-компактни: височината е два пъти по-малко – само 41,5 мм, широчината 146, а дължината 202. Захранва се със същите напрежения. Да покажем и изглед към платката му:

А ако сте си намерили такова и Ви се иска да го ремонтирате, ще Ви трябва схемичката му:

Тези флопита са използвани и в различни модели на ИЗОТ. В някои от тях две флопита са слагани едно върху друго в блок, както е напр. в ИЗОТ 1031С от 1984 г.:

На второто можете да си направите бекъп на данните. :)

Следващи модели са ИЗОТ ЕС5326 (1988 г., на завода в Смолян) и ЕС5326М. Първото е черно, второто – бяло, освен това и са с различен механизъм и платки. М-то прави голяма разлика. :)

ЕС5326М е произвежано в ДФ Периферна техника Пловдив (бившия Завод за запаметяващи устройства), а екземплярът тук е от 1990 г.:

От редките флопита от 5,25-инчовия форм-фактор е и ТОВА, което описахме в отделна статия. То е от 1985 г.

Интересно е и флопидисковото устройство Изодиск 01. Имат доста по-различен външен вид, произвеждани са в ОЗППТО Русе и е използвано в управлението на робота РБ 241-02, който извършва производствена работа в машиностроенето. Роботът се програмира, но когато вградената му памет стане недостатъчна за запомняне на програмите с команди, тя може да се разшири с употреба на ето такъв Изодиск:

Както го виждате, поместено е в същото ,,чекмедже“ като пловдивските и е пак с двойна височина.

Всички тези флопита са изнасяни в огромни количества в бившия СССР, където с тях са комплектувани както български Правеци и ИЗОТ-и за износ, така и някои съветски компютри (напр. Агат 7). Разбира се, с българските РС-та те са прониквали и навсяъде другаде, където машините са продавани.

Освен всичките тия, е имало малка серия 5,25-инчови флопидискови устройства с марката Бултекст и същия шрифт на изписване, като известни са два модела – 510 (с едностранен запис) и 511 (с двустранен). Флопитата са за вътрешен монтаж. Наскоро се сдобихме и с още едно необикновено флопи вижте го ТУК.

Това обаче не са най-големите флопита в света. Има и още по-големи (а и по-стари) и България е произвеждала и от тях! Научете кое, какво в тази статия:

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Ето какво знаем за българските 5,25-инчови дискети ИЗОТ

Вижте в Sandacite.BG информация за българските 5,25-инчови дискети от ИЗОТ!

***Български 5,25-инчови дискети ИЗОТ***

НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ НОСИТЕЛ

Най-популярният носител на цифрови данни при българските компютри са средните по големина дискети, известни като 5,25-инчови. Това е така, защото диаметърът на гъвкавия магнитен диск в черния защѝтен пластмасов калъф е 130 мм или 5,25 инча. (Макар и рядко, намират се такива дискети и с бял калъф – напр. ЕС 5281.) Те са наследник на по-големите си 8-инчови събратя, а в България се произвеждат от 1982 г. 5,25-инчовите дискети са по-малки като размер, но плътността на записаните данни при тях е по-висока. Тъй като 8-инчови на практика не са използвани в персоналните компютри, 5,25-иците стават онзи носител на информация, който асоциираме с всички познати ни коммпютри Правец, някои настолни ИЗОТ и т.н. След тях остават касетофоните с касетите и техния последователен достъп до информацията, което е доста по-бавно и неудобно.

По същество тези дискети използват същата технология като най-малките им 3,5-инчови събратя, които доскоро активно използвахме – това е същият магнитен запис върху гъвкав диск с магниточувствително покритие, като при кодирането на данните се използва двоична бройна система, т.е. всички числа се изразяват чрез комбинация от цифрите 0 и 1. Големият отвор в средата на дискетата е за шпиндела, който я върти във флопито, а долното правоъгълно отверстие със закръглени ъгли е за магнитната глава, която чете/пише/търси информацията. Защитният калъф от гъвкава пластмаса е укрепен по ръбовете, за да предпазва по-добре крехкия записен диск вътре.

Между вътрешната му страна и магнитната повърхност на записа има слой от материал, предназначен да намали триенето, за не се износва дискът – все пак във флопито той се върти с 360 оборота в минута.

Дискетата се държи в хартиен плик, от обратната страна на който дискетата има символни картинки, които са инструкции какво трябва или не трябва да се прави с нея – да се слага винаги в плика, за да е защитена; да се поставя внимателно във флопито; да не се огъва; да не се държи дълго време в температури извън амплитудата 10 – 50 градуса Ц.; да не се пипа директно записната повърхност и, разбира се, да не се доближава магнит до дискетата, защото можете да я размагнитите:

Самите дискети се произвеждат в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в с. Драгор, Пазарджишко. Това се потвърждава от тази реклама в брой на сп. ,,Електропромишленост и приборостроене“ от 1989 г., в която се казва, че заводът ,,предлага всички видове магнитни дискови пакети, дискети и видеокасети“:

**Завод за информационни носители Динко Баненкин**

Тези дискети се произвеждат до началото на 90-те г. и са изнасяни широко за Съветския съюз и въобще Източния блок, а в Русия и Украйна и сега могат да се намерят много такива (макар и рядко – дори незаписани).

ВИДОВЕ

Те са означавани по два начина. Да видим първия. Като всеки хардуерен елемент от Единната истема (ЕС) компютри на Източния блок, и на тях им се присвова сигнатура ЕС плюс четири цифри след това. В случая ,,кодът“ е 528х, а цифрата на единицата показва модела. Заводът в Драгор има в номенклатурата си следните модели: ИЗОТ ЕС5281 – обем 1 мб; ЕС5286 и ЕС5289 – 218 кб; ЕС5287 – 430 кб; ЕС5288 – 109 кб и ИЗОТ 5258Е. Някои от тях можете да видите в тази арт-инсталацийка:

И споменатата ИЗОТ ЕС5287:

Има и втори начин на означение, който се използва в произвежданите контролни (сервизни) дискети за флопидисковите устройства – ИЗОТ 5200Е (за у-вото ЕС5321М), ИЗОТ 5204Е (за ЕС 5323 01), ЕС А572 и ЕС А573. Друга такава е ИЗОТ А505Е, използвана за флопидисковите устройства ИЗОТ ЕС 5088 и това с двойна плътност ИЗОТ 505Е – с нея се прави радиална настройка на четящо-пишещите глави и тангенциална настройка на индексния датчик. Тестовите дискети имат характерен жълт етикет.

Както виждате, след ЕС хххх има комбинация от четири букви със знак / между тях. Така се означава броят страни и плътността на запис. SD е single side – т.е. дискетата има само една записваема страна – но има и DS – double side – двустранна – и така капацитет се удвоява.А има и двойна плътност на записа – напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. А горе забелязваме е QD-дискетата ЕС5281 – както разбирате, тя е с четворна плътност и затова достига до 1 мб. обем на записаните данни.

Важно е да отбележим, че посочените обеми са преди форматиране, а след него действителният свободен обем пада. С колко ще падне, зависи от компютъра и от версията на ДОС, на които ще форматирате и ползвате дискетата. Характерно е също така, че по време на производството и употребата им капацитетът на тези дискети е означаван не в мегабайти, а в друга единица – мегабити.

Някои от горните дискети са само с една записваема страна, други с две (както е с А572 и А573 съответно напр.). Но какво е фабрично, не е толкова важно, защото (тъй 5,25-инчовите дискети се намират трудно) хората пробиват едната страна на черния калъф и така обемът се удвоява, защото може да се записва и на втората страна. Цепнатината в горната част на десния ръб е защита от запис – ако е запълнена, то върху дискетата не може да се записва (както е напр. на дискетите от първата снимка).

КАКВО Е ЗАПИСВАНО

Всъщност това са дискетите, на които са записвани огромната част от програмите за Правеците 8-ци и 16-ки, които можем да намерим, а освен това и игрите. Ето няколко програми за Правец 16 върху такива ИЗОТ-овски дискети, че и една игричка се мярка:

Както виждате от снимките, обикновено пликът с дискетите ИЗОТ е червен или бял, а са произвеждани и картонени кутии за нареждане на 10 дискети вътре.

Често пъти в обемната документация на програмите някоя папка има джоб, в който се мушкат дискетите със софтуера:

Ето и в текстообработващата програма Текст 16:

Ето и някои известни игри за старите български компютри, записани на същия носител:

Ето и една никога наразопакована. Под големия етикет се крие дискетата:

Тази игра я има и с ,,обикновена“ опаковка като горните. По принцип в популярното списание ,,Компютър за вас“ (1985 – 1990) навремето се помества и страница с малки обяви, в които продаваните и разменяни от хората програми и игри са предимно на такива дискети.

Ако искате да видите и колко много учебни дискети с училищни уроци за Правец 82 сме произвеждали, вижте тук, направили сме отделна статия ==> ЦЪК.

Както и с останалите типоразмери дискети, записът обикновено е с трайност 15 – 20 г.

А ето и техните по-големи братя отпреди това…

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Загадка! Тайнственият български компютър Правец 16Н от 1986 г.

Запознайте се с неизвестния български компютър Правец 16Н в Sandacite.BG!

Навярно знаете, че освен познатите ни няколко модела Правец 16Н съществуват и модели в много малък тираж (поради различни причини). На един такъв попаднахме наскоро.

Правец 16Н (Н означава ,,настолен“) е завършен през 1986 г. Съществува в 4 варианта, някои от които имат хоризонтални, но някои (по-късни) и вертикално разположени 5,25-инчови флопита – за тях отделно ще кажем. Характерното при този компютър е, че флопитата са монтирани в корпуса, а не стоят отвън като при познатите Правец 8-ици.

Днешният ни герой е разработен в Института по техническа кибернетика и роботика, а дизайнът му е проектиран от Централния институт по промишлена естетика. Всички варианти са произведени в съвсем малко бройки – вероятно само няколко – от Комбината по микропроцесорна техника в Правец. Вярно е, че в производствения план на завода за 1988 г. е заложено да се произведат 1500 такива компютъра, но най-вероятно това е останало неосъществено. Все пак…бъдещите изследвания ще ни покажат.

В статия на проектанти от Комбината от 1987 г. се казва, че този компютър поддържа не само 2 бр. 5,25-инчови, но е оборудван и с един бр. 3,5-инчово флопи. Тук имаме два от вариантите, но със сигурност и на двата флопитата им са 5,25-ици.

Правец 16Н е от серията модулни 16-битови компютри МИК, разработени през 1986 г. – даже ако се загледате в долната снимка, на клавиаурата горе вдясно пише ,,МИК 16″, За тази серия (или линия) компютри са проектирани множество нови хардуерни контролери (,,модули“) и т.н. – напр. памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, самият процесор също е на модул, освен това има разнообразни платки за външно разширение чрез конектори и т.н. Предвидена е, разбира се, и постоянна памет в хард диск – за тези 16-битови РС-та (IBM-съвместими) още от 1986-а има разработен контролер за до два 5,25-инчови харда с MFM интерфейс, а и предходните Правец 16 и 16А също вече са оборудвани с твърди дискове.

Знаем за два дизайна на кутията на Правец 16Н, по-авангардният от които е този на първата снимка, а по-обикновеният – ето този:

Дизайните са два, но самият 16Н има четири варианта. Те се различават по видовете запаметяващи устройства:

вариант с едно флопи, работещо с двустранни дискети, и хард диск 10 (а може да се включи и 20) мб;
с две флопита със същите характеристики;
с едно флопи и разширителна карта за работа в локална мрежа;
само с едно флопи – явно като пишеща машина. Просто в наличните ни документи не е казано нищо повече за тази модификация на 16Н

За съжаление този екземпляр Правец 16Н (от по-,,хубавия“ дизайн) не е в добро състояние, защото е станал жертва на вандалщина – някой боклук му е строшил екрана – но все пак той ни дава някаква представа за модела (по-точно за варианта с вертикалните флопита):

Както виждаме и тук, 16Н е от типа ,,всичко в едно“ (All-in-one). На първата снимка най-горе забелязваме пред екрана плексигласов панел, явно в стремеж да се намали вредното въздействие на монитора върху по-чувствителни очи. Кинескопът е с монохромен екран, но не е познатият ни с комплексния сигнал (с коаксиалния кабел), а с я 9-пиновия конектор DB9. Видеоконтролерът на Правеците 16Н също е от разработените за тази серия разширителни модули, а резолюцията, която поддържа, е 720 х 348. В текстов режим на екрана може да се изобразят 25 реда с 80 символа в ред, при което всеки символ е поместен в поле с размери 9 х 11 растерни точки. По времето, когато компютърът е актуален, това го прави подходящ за използване с графичен софтуер.

Ето тук рекламна снимка на този Правец и на друг компютър от серията МИК – 16С – подредени в изложбена зала, на чиято стена виждаме емблемите на ДСО Приборостроене и автоматизация и СО Програмни продукти и системи (на английски SPS). Снимката открихме на корицата на страхотно сп. Електропромишленост и приборостроене, бр 7-1987:

Процесорът е Intel 8088 с тактова честота 5 мхц, но има възможност да се включи и копроцесор Intel 8087. Оперативната памет (RAM) е 64 килобайта. Флопитата на 16Н не са традиционните от завода ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив, а по-различни – вероятно от от този в Чирпан, който е филиал на ДЗУ Ст. Загора. Обаче пак не виждаме никъде 3,5-инчово, така че сведението в споменатата по-горе статия вероятно описва някакъв по-различен етап на разработката. Хардуерът 16Н обаче съдържа и други познати части – например говорителче ,,пищялка“ откъм лявата страница, производство на Завода за високоговорители в Благоевград.

Като представител на линията модулни компютри, и този има доста конектори за връзка с външни устройства. В описанието на линията голямо внимание обръщат на многото разширителни платки, които тя има. Както споменахме по-горе, чрез такава модулна платка 16Н може да се свързва и с мрежи, а освен това виждаме (мислим) и популярния RS232C конектор за принтери и подобни периферни устройства:

Този дизайн на Правец 16 Н е доста футуристичен и интересен за времето си. Заради атрактивния си външен вид е отличен с държавната награда за промишлен дизайн ,,Златни ръце“, а през 1986 е представен на международното изложение Ergodesign`86 в Монтрьо, Швейцария, където е предизвикал много висок интерес. Автори на дизайна: Добролюб Пешин, Александър Василев и Сашо Драганов.

Точно в момента ровим още инфо, за да допълним останалите хардуерни характеристики на този непознат приятел, и когато го направим, ще обновим публикацията.

А това пък е българска счетоводна програма за Правец 16, която претъпява няколко издания (защото е подобрявана според обратната връзка от потребителите) и се е превърнала в истинска легенда:

Счетоводна програма СТРАНД

Програмата Лектор показва как се работи с ДОС в Правец 16

Хвърлете поглед на програмата Лектор за Правец 16 и неговия ДОС, която Sandacite.BG Ви показваме.

С усиленото издаване на най-разнообразен софтуер в България през 80-те г. много належащ става въпросът за ефикасното обучение на ползвателите да работят с него. Документацията на издаваните програми задължително включва в комплекта и учебни книги, при които обучението започва от нулево равнище. Една от най-главните цели тогава е всеки бъдещ потребител, независимо от дотогавашния си опит с компютрите, да се научи бързо и повратливо да работи с новата техника. Затова документацията на програмите изобилства с подробни и ясни обучения, а в книгите към популярната програма за електронни таблици Варитаб`86 дори има глава ,,Варитаб за 10 минути“. Издателите на софтуер пък предлагат обучение на потребители за работа с компютър и конкретни програми.

През 1984 г. излиза новият 16-битов компютър Правец 16. Малко по-късно за него в България е издадена операционната система ДОС 16, която представлява преработка на ДОС от Софтуерна къща ,,Правец Програма“. Има издадена и дебела книга за обучение на ДОС 16 от 1986 г., но това, което не знаехме, е, че е имало и цяла програма за това!

Тя се нарича Лектор и е разработка на Главния изчислителен център към Министерството на външноикономическите връзки и по-точно на Лабораторията по автоматизация на учрежденския труд. Разпространявала се е на 5,25-инчови дискети. Нека навлезем в нея.

Това е програма самоучител, чрез която потребителят преминава основен курс за работа с ДОС-а в Правец 16. Нейните уроци описват командите в ДОС и техните действия, а чрез упражненията веднага имаме възможност да видите дали сме се научили добре. :) Ако по време на упражнение сгрешим, няма проблем – винаги можем да пробвате обратно, а Лекторът ще ни обясни къде сме сбъркали и даже ще ни подкани да опитаме отново. Уроците включват кратко описание на всяка команда и какво ще стане, ако я използваме, а освен това има кратки диаграми и обяснения.

И така, да приемем, че сме сложили дискетата във флопито, то е зачегъртало и програмата се е заредила. В такъв случай пред нас на екрана трябва да се покаже следното меню:

Стартиране

Стартиране на ДОС

*Изпълнение на програма

Преглед на файлове

Работа с файлове

*Текущо устройство

Задаване име на файл

Подготовка на дискета

*Копиране на файлове

Групово копиране

Триене на файлове

Работа със справочници

*Създаване

Използване

Премахване

Още за справочниците

Дървовидна структура

Работа с програми

*Задаване на път до файлове

Изпълнение на програми

*Архивиране

Как да архивираме

•Архивиране от твърдия диск

Архивиране от дискета

Конфигуриране

Режим на работа

*Конфигуриращи команди

УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАБОТА С ДОС

ИНДЕКС

Виждаме, че някои от опциите имат звездички – то не е случайно! Трябва да се различават ето за в тези случаи.

По принцип е желателно уроците да се преминат всичките от игла до конец. Ако бързаме обаче, можем да изберем измежду следните идеи:

ако сме начинаещи, започваме с уводните уроци (разбира се!);
ако преди това сме работили с някакви компютри (примерно 8-битови Правеци), започваме с уроците, отбелязани със звездичка;
ако пък сме използвали ДОС, то направо можем да преминем към ,,Упражнения за работа с ДОС“, за да тестваме своите знаения и дали имаме пропуски

Освен това, не е задължително да се премине целият урок – по някое време можем да отнорим и използваме следното помощно меню:

Командa	Значение
Н азад	Връща екран назад
С ъвет	Получаване на съвет
И ндекс	Индекс
м Е ню	Преход към меню
П рактика	Следващо упражнение
из X од	Изход от Лектор
О бобщение	Обобщение на урока
Г решки	Пояснения при типове грешки

Това меню може да се извиква от почти всички екрани на курса – само трябва да натиснем и задържим клавиша Ctrl.

Ако сме Ви заинтригували и искате да продължите да изучавате ДОС за Правец 16, Ви предлагаме направо да си изтеглите ръководството за pабота с програмата Лектор ето отттук ==> Programa Lektor za Pravec 16.

А ето тук пък сме Ви подготвили нещо друго много интересно – да видите как български производител на компютърни програми от 1986 търси обратна връзка от потребителите:

Доволни ли сте от Текст 16?

Изтеглете две програми за Правец 8М

Изтеглете две програми за компютър Правец 8М в Sandacite.BG!

Комплект език и учебни ***програми*** за **Правец 8М**

Днес сме на тема софтуер за български компютри.

В предишната публикация хвърлихме светлина върху учебните възможности на компютрите Правец и как те са използвани в училищата. Там показахме тази дискета с две програми – учебен текстов и графичен редактор – на които учениците са се запознавали с възможностите на новата техника. Те са част от учебна система, която съдържа няколко елемента – управляваща програма, текстов редактор и програма каталог за файлове.

В другата дискета от комплекта (виждате я по-горе) пък присъства езикът са програмиране Лого 1, който е удачен за запознаване на съвсем малки деца с начина, по който работи програмирането. Тези две дискети са приложение към книгата ,,Информатика за начинаещи“ (1989) от Румен Николов и Евгения Сендова. В нея се засяга именно езикът за програмиране Лого, използващ т.н. графика с ,,костенурка“ за създаване на чертежи – затова и подзаглавието на книгата е ,,С костенурката напред!“. Ето по-подробно за какво става дума.

Взимаме 5,25-инчовата дискета с двата редактора и я вмъкваме във флопито. След около 20 секунди се появява следното въвеждащо меню:

Избор на текст
Запазване на текст
Редактиране
Изтриване на текст
Каталог на библиотеката
Край на работата

Под ,,текст“ тук трябва да се разбира ,,файл“, защото тази програма е само текстов редактор. Каталогът съдържа всички създадени до момента файлове, които са запазени върху носителя. Към програмата има и т.н. библиотекар, който е инструмент за организиране на създадените текстови файлове върху дискети – да се записват, отварят подреждат по различни признаци и да се изтриват. За да отворите някой от файловете или за да го изтриете, трябва да изпишете заглавието му. Отдолу софтуерът ще Ви подкани да изберете какво искате да правите чрез надписа <Изберете 1…6>.

Учебната програма за текстообработка работи с кратки текстове – 96 реда по 40 символа всеки – и е лесна за разбиране от начинаещи. Все пак, ако по време на работа нещо не Ви е ясно и поискате да получите повече информация, натиснете клавишната комбинация МК/П и ще Ви се отвори помощ.

В режим на текстообработка редакторът има всички познати възможности – можете да заменяте, триете или вмъквате нов символ, да вмъквате празни редове, да обединявате абзац или да ги разделяте и т.н.

И сега идва време за голямата ни изненада – успяхме да намерим имидж файлове на дискетата с Лого и на текстовия и графичния редактор и Ви ги качваме тук да си ги изтеглите. Можете да ги използвате в различни емулатори напр. и да почувствате атмосферата пред Правец 8М. Можете да ги изтеглите ==> Programi za Pravec 8M.

Както виждате, записът е направен в завод ,,М. Ломоносов“ в Плевен – тогава той е специализиран в учебната техника. Нашият комплект изобщо не е използван обаче – виждате как дискетите дори не са разпечатани, а на нас сърце не ни дава… :)

Ако ли пък Ви се четат книжки за стари компютри, ето тук можете да си натоварите мноого такива ==>

Микрокомпютърна техника за всички – пълна колекция

Как се учи с дискети и компютър Правец`82

Опаа, в Sandacite.BG намерихме едни учебни дискети за Правец`82…

Учебни ***дискети*** за ***компютър Правец***`82

Новата ни находка е нещо доста интригуващо.

Още от края на 70-те г. в България се издигат различни лозунги в подкрепа на т.н. научно-техническа революция и един от тях е този за втората грамотност – това е компютърната такава. Заради това в училищата са създавани множество компютърни класове, в които децата по забавен начин овладяват основите на програмирането (най-вече езика Бейсик, но и Лого за Правец 8М), но и други неща.

През 1985 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение ,,за осигуряване на комплексни условия за обучение и работа на младежта с електронноизчислителна техника“, в което се казва, че ,,Обучението и работата на подрастващите и младежта с електронноизчислителна техника е задача със стратегическо значение за цялостното социално-икономическо развитие на нашата страна“.

Инициатива за **обучение по програмиране в България**, 1984

Търсят се всякакви начини компютърната техника да се използва в образованието на учениците и те, и учителите да свикват с нейното използване. Даже има издаден такъв методически тритомен наръчник през 1989 г.! На 5,25-инчови дискети ИЗОТ ЕС5288, произведени в Пазарджик, се записват различни учебни материали по всякакви предмети – информатика (разбира се!), биология география, математика – но не само чисто научно, а и чрез прийомите на забавната математика. Ето напр. тази е приложение към книгата ,,Игра и математика“ от 1986, занимаваща се с главоблъсканици и пермутационни игри – такива са напр. задачите за подреждане на Куба на Рубик, но и много други. Смисълът е да прочетете за тях в книгата, аслед това да включите компютъра, да сложите дискетата и да ги играете, като така развивате интелекта е въображението си. :) Има и черни лепенки на две места, защото това е защитата от запис на дискетата. Само че все пак след това някой е успял да си запише играта Каратека! :)

Вчера ни попадна и цял учебен комплект дискети, разработен в Научно-производствено обединение ,,Напредък“ и произведен в завода ,,М. Ломоносов“ в Плевен. Той е предназначен да се постави в компютъра, стоящ в класната стая пред всеки ученик, а на дискетите са записани математически (по-точно геометрически) уроци и задачи. По-точно темата е ,,Основни множества от точки в равнината и използването им за решаване на построителни задачи“. Нашият е произведен през 1990 г., но са започнали да правят такива още няколко години преди това.

Обикновено компютърните класове тогава са оборудвани с компютри Правец82, но съвсем в началото - и ИМКО 2. Едно елитно училище от този вид е създадено през 1986 г. в Правец като Учебен квалификационен технологичен център по микропроцесорна техника и технологии (УКТЦ по МТТ). Ето как изглежда един типичен тогавашен компютърен клас:

Дискетата се слага във флопидисковото устройство на компютъра и после се следват указанията за урока от екрана. Дискетите съдържат програма, която развива урока пред ученика, който стои пред компютъра, а после следват задачи. Учителят може да направи обсъждане в час на някоя от тях. Учителят може да адаптира урока или да избира отделни етапи от решенията на задачите. При всички положения обаче учениците трябва да влязат в класа с предварително усвоени знания по геометрия до момента.

Погледнете обаче останалите дискети и ще видите, че практиката на преподаване чрез компютър съвсем не се е ограничавала около математиката, ами засяга и биологията – клетки, глобуларни пептиди… такива неща. Най-долу е и дискетата с програмите, които се учат по информатика в ХІ клас:

Тъй като говорим за ,,втората грамотност“, нека да имаме предвид, че трябва да се изучават истински компютърни неща. Ето примерно друг учебен комплект – с програми за редакция на текст и графика, предназначени отново за деца пред Правеци. Показахме го на един приятел – знаете ли как му се израдва, като си го спомни:

В следваща публикация ще Ви запознаем по-подробно с него. :)

А ето и дискета с учебния текстов редактор Лого и малко повече за нея. Тя също е приложение към учебник – ,,Информатика за начинаещи“:

***Дискета*** с учебна система Лого 1 за **Правец 8М**

Днес в училище си в неформалното образование се обръща все по-голямо внимание на компютризираното обучение. Нашата малка публикация обаче идва да покаже, че корените на тези инициативи са мноого по-дълбоки – когато са се наливали основоте на компютърната грамотност в България. През 1988 г. е разработена и ето тази програма за свързване на група компютри Правец 16 в компютърни класове:

Микроклас – компютърни класове с Правец 16

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Вижте в Sandacite.BG най-големите флопита и дискети в света!

Дойде време за още една статия за българските компютърни мастодонти. Днес ще разгледаме 8-инчовите флопита и дискетите за тях. Устройствата са големи като грамофон, а дискетите – като тави. :)

Тези „тави“ не са използвани в домашни компютри, а в онези, любимите ни „едностайни“ машини от 70-те и 80-те г., употребявани за различни изчисления в инженерството, науката, счетоводството, статистиката и т.н. Бюрокомпютрите също често имат такива устройства. Флопитата се поставят в специален отсек и стоят там строго хоризонтално или строго вертикално (но никога накриво), като обикновено са 2:

В едното програмата се зарежда от дискета, а с другото се записват създадените данни (резултата от работата) или се прави резервно копие. Могат да работят и в режим 24/7, ако се налага. Едно такова флопи тежи около 8 кг, широко е 262 мм, дълго 409 и високо 132. Произвеждани са в завод ДЗУ Стара Загора, а след това вероятно и в този в Чирпан.

Хронологически най-старите флопи дискети са именно 8-инчовите (т.е. с диаметър 203,2 мм); те са и най-големите в света въобще, атрактивни са да се видят. С възможност за многократно записване и изтриване се предлагат от 1973 г. Българските такива са произвеждани в Завода за информационни носители „Динко Баненкин“ в Пазарджик и излизат под марката ИЗОТ (от ДСО ИЗОТ). За големите компютри тези дискети са стандартната външна памет, а са и доста евтини. Самият мек магнитнозаписваем диск е монтиран в гъвкав пластмасов калъф, оформен като квадрат със страна около 20 см. В средата има голям кръгъл отвор за шпиндела на флопито, което завърта дискетата, а продълговатият процеп до отвора е за четящо-пишещата глава (глави). Дискетата обикновено се съхранява в бял кадастронен калъф, на който удобно може да се опише съдържанието, защото по пластмасовия такъв не трябва да се пише и въобще да се оказва натиск… е, не че винаги са го спазвали.

Показаните тук БГ 8-инчови дискети са от може би най-популярния модел ЕС5274 (1982 г.) и са произведени през февруари 1986. Те са от типа SS/SD, т.е. single side, standard density – дискетата има една записваема страна, а density е плътността на запис. Капацитетът на такава дискета след форматиране е 242 кб, което за днешно време може да е абсурдно малко, но напр. през 70-те г. е достатъчно за данните, а по-големите програми понякога са записвани на поредица дискети, зареждани една след друга. Такъв напр. е случаят с над 20 дискети, които съдържат софтуера на бюрокомпютъра ИЗОТ 1027С, предназначен да автоматизира съставянето на програмите за работа с (т.е. за управление на) металорежещи машини.

Дискети ЕС5274 са изнасяни в огромни количества за бившия СССР и дори досега там могат да се намерят и никога неизползвани такива. ЕС5283 пък е друг модел, с две записваеми страни, на които може да се запишат общо 1,6 мб данни. Това е най-голямата 8-инчова дискета, направо да се чудим с какво да я напълним! :) Произвеждани са и контролни (сервизни) дискети за флопидисковите устройства, като досега единственият ни известен модел е ИЗОТ ЕС А570.

Самото у-во ИЗОТ ЕС5074 пък е има здрав метален корпус. За да работим с флопито, то вече трябва да е свързано към голямата машина, а кабелът на синхронния ел-двигател, въртящ шпиндела – към 220-те волта за захранване. После натискате един бутон, отваря се процеп, слагате дискетата, после затваряте, ЕС-то я разчегъртва и започвате.

ЕС5074 е конструирано в Централния институт по изчислителна техника през 1975 г. То е предназначено за дискети, чийто капацитет преди форматиране е 0,4 мб; то има 1 четящо-пишеща магнитна глава (защото дискетите му са едностранни), а в него носителят се върти с 360 об/мин. Скоростта на обмен на данните с компютъра е 31,2 кб/сек. Самите нареждания какво да прави флопидисковото у-во – какво да търси, чете или пише – потребителят дава чрез набиране на съответните команди от клавиатурата, защото графичен интерфейс при тези компютри няма.

Тъй като контактът между магнитната глава и дискетата е фина работа, трябва да се грижим за флопито. Веднъж на всеки 250 работни часа е нужно главата да се почиства чрез търкане с изопропилов спирт. Други части – напр. електромагнитът и ремъкът на ел-двигателя – също трябва да се наблюдават. Ел-магнитът се чисти всяка година, а на 2000 ч. трябва да се проверява и при нужда да се пренастрои или смени. Същото е и с ремъка, защото ако техническо лице не полага добри грижи за флопито, ще се появят грешки при четене и запис.

Ето оттук можете да си изтеглите техническо описание и останалата документация на флопито ЕС5074 като ПДФ, защото в документите му има още мноого технически данни за него, които не сме написали тук==> ИЗОТ ЕС5074 – техн. описание и ост. документация

Ето и схемата му:

Срокът на годност на данните върху дискета обикновено се посочва най-много 15 – 20 г. Дори и последните 8-инчови дискети сега би трябвало да са на над 30 г., което означава, че дори и да успеем да развъртим някоя такава, вероятността да я прочетем правилно е доста малка; отделно и това, че още навремето тези носители не се ползват със славата на особено надеждни.

При полагане на всички грижи за у-вото производителят уверява, че то има средно време между 2 отказа около 2000 ч. Дискетите наистина са по-неустойчив носител в сравнение с твърдите дискове, но дали част от проблемите с четенето им още тогава не се дължи на недобре поддържани флопита?

Ако статията Ви е харесала, заповядайте тук още българско компютърно четивo ==>

Перфокартите за компютри и как да ги съхраняваме

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

В Sandacite.BG намерихме един стар и ценен български компютър от 1983 г., наречен МКС 64.

Тук имаме един мноого рядък български компютър от 1983 г., наречен МКС 64 (от МикроКомпютърна Система, 64 кб РАМ), произведен в Клуба за техническо и научно творчество на младежта (КТНТМ) към Института по техническа кибернетика и роботика към БАН. По-рядък е дори от Първия български персонален компютър ИМКО 1, защото от него поне са произведени около 50 броя, докато нашият МКС 64 носи пореден номер само 9. Като знаем колко ,,често“ изпадат други полулегендарни наши компютри (за които обаче поне сме чували), второ МКС дори не очакваме да намерим! Изделията на ТНТМ обикновено са в бройки горе-долу колкото пръстите на ръцете.

Като динозавър единствен и другаде невиждан, машинката предизвика доста голям интерес в различни компютърни групи. Дънната му платка е 1:1 с обикновения Правец`82, процесорът отново е Synertek 6502, 1 MHz. Кутията му обаче е все още метална, както на предшественика на първия Правец – ИМКО 2. Клавиатурата на МКС-то е от първата серия с кирилица и цифри в един регистър. Над нея има лепенки с указания как се използват някои функционални клавиши и комбинации и как се мести курсорът чрез клавиши.

ТНТМ-произходът на този модел (МКС 64) ни показва, че той е изработен от навлизащи в компютърната техника български младежи, а това ясно свидетелства за старанията, които тогавашна България е влагала да насочва младите си мозъци към най-перспективната тогава сфера. Да, този зелен змей не е в перфектно състояние, но му е простено да е така – все пак това е един толкова рядък български компютър. В тази област всяка непозната находка е мноого важна!

А ето и едно друго рядко, старо, интересно, компютърно, българско…

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново