Категория: Сандъците

Български електрокарни батерии в Сандъците – Sandacite!

Българските електрокарни акумулаторни батерии тип КТ са произвеждави от Акумулаторния завод Методи Шаторов в Пазарджик. Теотговарят на изискванията на БДС 5845-70 и са предназначени за захранване с електрическа енергия на двигателите на електрокарите. Доставят се в сухо (без електролит) незаредено състояние. Върху табелката на електрокарната батерия са нанесени следните означения:

• заводска марка «Балканкар»
• тип на батерията
• номинален капацитет в амперчаса
• номинално напрежение във волта
• гъстота на електролита
• пореден заводски номер
• маркировка на ОТК

КРАТКО ОПИСАНИЕ

Решетъчни плочи, отделени с микропорести сепаратори, игелитови сепаратори и сепаратори от стъклено влакно са монтирани в ебонитовите кутии на елементите на електрокарната батерия.

Определен брой елементи, наредени в дървени или ме­тални сандъци, свързани с междуелементни съединители, образуват електрокарната батерия.

Съединителите са заваръчна конструкция. Простран­ството между кутиите и капачките на елементите е за­пълнено със заливна смола. Два полюсни извода, озна­чени със знаците (-{-) и (—), служат за присъединяване на кабелните връзки на електрокара към батерията.

СЪХРАНЕНИЕ И ТРАНСПОРТ

Електрокарните акумулаторни батерии се складират в сухи проветриви помещения с постоянна температура от —25°С до + 45°С, отдалечени най-малко на 1,5 м от отоплителни тела и предпазени от преки слънчеви лъчи.

Транспортират се в закрити превозни средства за пред­пазване от навлажняване. За избягване на механични повреди, батериите трябва да бъдат плътно и неподвижно прикрепени към пода на превозното средство.

Не е допустимо нареждане на батериите една върху друга.

ПОДГОТОВКА НА ЕЛЕКТРОКАРНИТЕ АКУМУЛАТОРНИ БАТЕРИИ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ

1. След разопаковане на батерията и почистване на капачките на елементите и на свързващите съединители от прах, и след като се констатира, че няма видими по­вреди, вентилите се свалят и се изваждат уплътнител­ните шайби на отворите.
2. Акумулаторните елементи се заливат с електролит (киселина сярна акумулаторна) с гъстота 1,275 ± 0,005 при 30°С (за тропически климат 1,230 ± 0,005 при 30° С) и температура в границите от 5’С до 25° С.

Електролитът трябва да покрие предпазната решетка. Същото ниво се поддържа и при експлоатация.

Ако при ареометричните измервания температурата на електролита е по-ниска или по-висока от 30°С, полу­чените стойности за гъстотата трябва да се приведат към температура ЗО° С, като на всеки един градус съот­ветно се извади или прибави константата 0,0007.

П р и м е р:

Ако ареометричното отчитане е 1,245 при 40° С, то гъстотата на електролита при 30°С ще бъде:

1,245 + 0,0007 х (40—30) = 1,245 + 0,0070 = 1,252

3. Времето за пропиване на плочите е от 3 до 5 часа.

За това време температурата на електролита трябва да спадне до този на околната среда (от+15° С до—25° С). В противен случай, времето за пропиване се продъл­жава до 12 часа. След това се проверява нивото на елек­тролита и в случай че е по-ниско от горепосоченото, се долива електролит със същата гъстота.

Ако пропиването продължи повече от необходимото вре­ме, получава се дълбока сулфатизация, която удължава първото зареждане и намалява трайността на батерията.

4. Повърхността на батерията се избърсва с парцал, навлажнен с разтвор от натриев карбонат (1 кг/10 л. вода), така че в никакъв случай разтворът да не попада вътре в елементите. След това повърхността се изсушава със сух вълнен парцал, за да се избягнат електроутечките и корозията на металните части и сандъка. Метал­ните части се намазват с тънък слой вазелин, който трябва да се поддържа редовно по време на експлоа­тация.

Вентилите трябва да се поддържат винаги чисти, а отворите им — отпушени.

Забележка:

Описаното почистване с последващо намазване на металните части трябва да се прави след всяко зареждане на батерията.

5. Проверява се полярността на елементите и правил­ността на свързването им, след което полюсите на ба­терията се свързват с едноименните полюси на токо­изправителя — плюс с плюс и минус с минус.
6. Подготовката на електрокарната акумулаторна батерия за експлоатация и нейното зареждане трябва да се провежда от технически компетентно лице, което да води журнал, съдържащ следните данни:

а.   При подготовка и зареждане

• дата и час на заливане на елементите с електролит;
• гъстота и температура на електролита за заливане;
• температура в елемента след заливане с електролит и през 1,5—2 часа по време на пропиването — най-малко на 4 елемента от различни места в батерията;
• начало и край на зареждането; зареждащ ток и време на измер­ването; начало и край на разреждането и разреждащ ток;
• температура на електролита, измервана през час по време на зареждането и разреждането;
• напрежение на всеки елемент в края на всяко зареждане и раз­реждане;
• гъстота на електролита в началото и в края на зареждането.

б.   По време на експлоатация

• начало и край на зареждането и зареждащ ток;
• температура на електролита след работа, преди включване за зареждане;
• напрежение на елементите след работа, преди включване за зареждане;

• гъстота на електролита преди и след зареждането;
• температура и напрежение на елементите след завършване на зареждането;
• проведени изравнителни зареждания — тяхната продължител­ност, напрежение на елементите, гъстота и температура на елек­тролита;
• дата и час на получените неизправности на батерията, като се посочат естеството и начина на отстраняването им.

7. Измерване гъстотата на електролита, температура­та и напрежението.

Гъстота

За измерване гъстотата на електролита се употребява ареометър, който трябва да се държи винаги чист, за да се получат точни резултати. Засмуканият електро­лит трябва винаги да се връща напълно в елемента, от който е взет — без загуби. При зареждане и експлоа­тационно разреждане, измерването да се извършва на пет последователни едни и същи елементи на батерията. При следващи измервания за препоръчване е елемен­тите да се сменят, като се започне от положителния извод на батерията. По този начин появяващите се съв­сем малки загуби се разпределят между отделните еле­менти.

При изравнително зареждане се измерва гъстотата на всички елементи, като се започне от положителния извод.

Температура

Измерва се съгласно изискванията — в края на зареж­дането и след разреждането. Използват се термометри с обхват от 0° С до 100° С, градуирани през 1° С. Термо­метърът трябва да се потопи добре в електролита и да престои няколко минути, след което да се отчете тем­пературата.

Измерването трябва да се извърши най-малко на четири елемента от различни места на акумулаторната ба­терия, като поне един елемент да бъде от тези, на които е измерена гъстотата. При изравнително зареждане да се спазва същото изискване.

Напрежение

Измерва се под товар преди включване за зареждане и в края на зареждането.

Използва се волтметър с клас на точност най-малко 0,5 и вътрешно съпротивление най-малко 300 ома/волт.

При измерването трябва да се осигури добър контакт, да се изчаква успокоение на стрелката и да се отчита без паралаксни грешки. Отчита се напрежението на цялата батерия и на елемента, на който е измерена темпера­турата от контролната група за гъстотата.

При изравнително зареждане се измерва напрежението на всички елементи, като се започне от положителния полюсен извод, и резултатите се записват под тези за гъстотата на електролита.

8. Зарядните помещения трябва да бъдат закрити, снабдени с вентилационни уредби за отстраняване на отделящите се газове и с възможност за поддържане на температура от 10°С до 25°С.
9. Първоначалната разработка на електрокарните акумулаторни батерии трябва да се извършва съгласно приложената графика 1.

Отделните интервали, означени в графиката имат следното значение:

Интервал 0 — време на покой, след като новата батерия е залята с електролит. Продължителност — от 3 до 5 часа, максимум до 12 часа.

Интервал 1 — първо зареждане, с ток, равен на 30 % от максимал­но допустимия ток на зареждане. Времетраене — около 60 часа.

Забележка:

Стойностите на максимално допустимия ток на зареждане са ед­накви с дадените в таблица 2, графа 6.

Интервал 2 — първо разреждане, с ток, равен на 30 % от макси­мално допустимия ток на зареждане — до достигане на напрежение 1,7 V на елемент. Продължителност — около 15 часа.

Интервал 3 — второ зареждане, с максимално допустимия ток (100%), докато започне газоотделяне (2,4 V на елемент). Продъл­жителност — около 5 часа.

Интервал 4 — продължение на второто зареждане, с ток 30% от максимално допустимия ток на зареждане. Продължителност — около 20 часа.

Зареждането в интервали 3 и 4 се провежда до този момент, докато въведеното в акумулаторната батерия количество електричество достигне два пъти номиналния капацитет при 5-часово разреждане

Интервал 5 — второ разреждане, с ток 30 % от максимално до­пустимия ток на зареждане — до 1,7 V на елемент. Продължител­ност — около 15 часа.

Интервал 6 — трето зареждане, с максимално допустимия ток (100%) — до започване на газоотделянето (2,4 V на елемент). Про­дължителност — около 5 часа.

Интервал 7 — продължение на третото зареждане, с ток 30% от максимално допустимия ток на Зареждане. Продължителност — около 20 часа.

Зареждането в интервали 6 и 7 се провежда до този момент, докато въведеното в акумулаторната батерия количество електри­чество достигне два пъти номиналния капацитет при 5- часово разреждане.

Забележка:

Стойностите на електрическите величини са дадени в таблица 2.

1. Определяне състоянието на пълна зареденост на акумулаторната батерия.

Батерията се счита за заредена, когато напрежението и гъстотата в продължение на 2—3 часа останат по­стоянни и газоотделянето е обилно. Тези показатели и температурата се измерват периодично през 1 час към края на посоченото време на зареждане, като дан­ните се нанасят в журнала. Ако зареждането продължи по-дълго време от необходимото, гъстотата на електро­лита продължава да се увеличава слабо, вследствие на разлагане на водата, което не трябва да се смесва с нормалното й нарастване по време на зареждането.

Забележка:

Зареждане, по-продължително от необходимото, т. е. презареж­дане; е недопустимо — получава се повишение на температурата и корозия на решетките.                                                        ^{г /к}

2. Стойности на измерваните величини при зареден елемент.

а.   На гъстотата —1,275 ± 0,010 при зо° С (за тропически климат 1,230 ± 0,010 при 30° С). При температури, различаващи се от посочената, гъстотата да се приведе към нея, както е описано в настоящия раздел, т. 2.

б.   На напрежението -2,50V до 2,60V при 35°С или 2,65V до 1,/bV — при батерия, свързана с токоизправителя (под напре­жение). Да не се забравя, че напрежението зависи от температурата.             ^г

На температурата – максималната допустима темпера­тура е 40 С. При положение, че по време на зареждането темпера­турата надвиши посочената стойност, намалява се зареждащия ток, като пропорционално се увеличава времето на зареждане, или ее прекъсва зареждането до нейното спадане.

Забележка:

По-високите температури при зареждане водят до намаляване трайността на електрокарната батерия.

3. Коригиране на гъстотата — 1,275 ± 0,010 (за тро­пически климат — 1,230 ± 0,010)

Ако гъстотата след зареждане се различава от изиск­ваната, тя се коригира чрез прибавяне на електролит с гъстота 1,350—1,400 или дестилирана вода. След всяко прибавяне на електролит или вода, зареждането се продължава още 2 часа, с ток 30% от максимално допустимия ток, за пълно хомогенизиране на електро­лита. След това се отчита получената гъстота.

4. Проверка и коригиране нивото на електролита.

а)   по време на зареждането се проверява редовно нивото на елек­тролита и, ако спадне под посоченото в настоящия раздел, т. 2, коригира се с дестилирана вода;

б)   при коригиране на гъстотата се коригира и нивото на електро­лита.

При спадане на нивото на електролита под горния край на плочите, те сулфатизират, намалява се капа­цитетът на батерията, а вследствие на това и трай­ността й.

5. Батерията, разработена при спазване на всички изисквания, посочени в настоящия раздел, се монтира в електрокара в напълно заредено състояние и с поста­вени вентили.

ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ОБСЛУЖВАНЕ НА ЕЛЕКТРОКАРНИТЕ АКУМУЛАТОРНИ БАТЕРИИ

А. РАЗРЕЖДАНЕ

1. Разреждащият ток на батериите при експлоатация практически е неограничен, но той влияе върху капа­цитета им. Този ток зависи от степента на натоварване на електрокара. В интерес на капацитета и трайността на батериите трябва да се избягва ток, по-голям от максимално допустимия.

2. Температура. Капацитетът зависи от температу­рата. Например при 0° С капацитетът е само 70 % от номиналния. През зимата батериите да не се оставят дълго време на открито, в бездействие.

Заредените батерии да се държат през зимата в отоп­лявани помещения. При температура —7,7° С електро­литът на разредената батерия (1,100) замръзва.

3. Напрежение. Напрежението при разреждане е тол­кова по-ниско, колкото е по-голям разреждащия ток. Чрез крайното напрежение се установява границата на разреждане.

Крайно напрежение при разреждане —1,7 V на елемент (за батерията се получава, като се умножи 1,7 V по броя на елементите).

При спадане на напрежението под 1,7 V на елемент, батерията е дълбоко разредена. Вследствие на дълбо­кото разреждане, плочите се натоварват механически, което води до намаляване трайността на батерията и се затруднява пълното й зареждане.

Не разреждайте батерията повече от 1,7V на елемент.

Забележка:

При разреждане на батерията, тя трябва да се подложи на зареж- дане, колкото е възможно по-скоро (особено през зимата), за да се избегне сулфатизацията й.

Б. ЗАРЕЖДАНЕ

След като батерията бъде разредена до 1,7V на еле­мент, тя се подлага незабавно на зареждане.

В противен случай се получава механическо натовар­ване, намаляващо трайността на батерията. Зареж­дането се провежда по един от двата метода:

При постоянен ток — при регулируемо съпроти­вление с ток, посочен в таблица 2, до започване на газоотделянето, т. е. докато напрежението стане 2,4V на елемент, измерено под напрежение. След това зареж­дащият ток трябва задължително да се намали до 25% от неговата първоначална стойност и зареждането да се продължи докато напрежението достигне стойностите, посочени в раздел «Подготовка на електрокарните акумулаторни батерии за експлоатация», т. 11-6.

При постоянно напрежение — при този способ зареждането се провежда през постоянно съпроти­вление, включено между източника на зареждащия ток и батерията. Съпротивлението се подбира така, че в момента на газоотделяне, т. е. напрежение 2,4 V на елемент, да протича следния ток:

За тип КТ 225 — по З А за всяка положителна плоча в елемент

За тип КТ 285 — по 4 А за всяка положителна плоча в елемент

За тип КТ 380 — по 5 А за всяка положителна плоча в елемент

Забележка:

И при двата метода на зареждане да се спазват изискванията, по­сочени в раздел «Подготовка на електрокарните акумулаторни батерии за експлоатация.

В. ИЗРАВНИТЕЛНО ЗАРЕЖДАНЕ НА БАТЕРИЯТА

Редовното изравнително зареждане на батерията по­добрява работата и увеличава трайността й.

Всяка батерия при зареждане трябва да се доведе до дефинирано заредено състояние. При това обаче, не винаги се извършва пълно химическо преобразуване на активната маса и могат да се проявят неравномерности в зареденото състояние на отделни елементи.

За осигуряване на достатъчна зареденост на всички елементи, трябва да се провежда изравнително зареж­дане.

След завършване на нормалното зареждане на акуму­латорната батерия съгласно настоящия раздел, т. Б, се извършва изравнително зареждане с ток 1/6 до 1/5 от максимално допустимия ток на зареждане, докато гъстотата на електролита и напрежението на елемен­тите останат непроменени в продължение на 4 часа.

Изравнително зареждане се провежда още:

а.   Редовно — всеки месец.

б.   Ако батерията се използува много малко или електрокарът се движи ненатоварен — всяка седмица.

в.   Ако батерията по изключение е била разредена до напрежение, по-ниско от допустимото (1,7V на елемент) — веднага след това.

Г. НЕИЗПРАВНОСТИ НА ЕЛЕКТРОКАРНИТЕ БАТЕРИИ

Износване на батериите — стареене. Стареенето на батериите зависи от начина на експлоа­тация и обслужване. Стареенето се появява вслед­ствие на механични натоварвания на плочите по време на зареждането (при положителните плочи — и под въздействието на газоотделянето при зареждане), което довежда до загуби на активна маса, отделяща се като шлам на дъното. В резултат на електрохимичните про­цеси старее и решетката, главно на положителните плочи. За намаление на въздействието на тези фактори е необходимо да се спазва настоящата инструкция.

Къси съединения

Редовният предписан контрол на електрокарните батерии осигурява своевременно откриване и отстраняване на късите съединения. Те възникват при следните случаи:

1. При допиране на две съседни плочи, когато сепа­раторите са проведени.
2. При изпадане на активна маса, която отстрани или на дъното, образува мост между плочите.
3. При денридопрорастване.
4. При попадане на метални части в елемента.

Късите съединения рушат плочите и трябва да се от­страняват веднага. Късото съединение се установява по това, че елементите, в които е получено, изостават в газоотделянето към края на зареждането, често пъти загряват и гъстотата на електролита в тях е по-ниска, в сравнение с останалите елементи. Измерваното на­прежение в покой с останалите елементи. Измерваното напрежение в покой не показва винаги наличието на къси съединения. След отстраняване на късите съеди­нения се провежда изравнително зареждане.

Сулфатизация

При неправилна експлоатация и съхранение на бате­рията, става натрупване на оловен сулфат в едрокри- стална форма, който се втвърдява и разрушава актив­ната маса.

Сулфатизиралите батерии имат по-малка трайност.

Отличителни белези на сулфатизацията

а)   значително намаляване капацитета на батерията;

б)   по-малка гъстота на електролита в заредено състояние;

в)   по-високо напрежение на елементите по време на зареждане;

г)    по-силно загряване на елементите по време на зареждане. Отстраняване на сулфатизацията

а)   ако сулфатизацията е слаба, отстранява се, като след нормално зареждане се проведе изравнително зареждане;

б)   при напреднала сулфатизация, батерията трябва да се зареди с ток 1/6 от максимално допустимия ток зареждане, докато гъсто­тата на електролита се запази постоянна в продължение на 4 часа;

в)    при много сулфатизирали плочи, електролитът се излива изцяло от елементите, налива се дестилирана вода и батерията се зареж­да с ток, по-малък от 1/6 от максимално допустимия ток на зареж­дане, докато гъстотата остане неизменна в продължение на 4 часа. След това се прави корекция на електролита и допълнително зареждане с ток 1=0,05.С₅А (С₅ — капацитет на батерията при 5-часов режим на разреждане.)

Презареждане

Презареждането предизвиква корозия на положител­ните плочи и разрушаване на активната маса. Допуска се само в случаите, посочени в инструкцията.

Недозареждане

Постоянното недозареждане предизвиква постепенно повреждане на елементите и е една от причините за деформация на плочите. За неговото избягване е необ­ходимо да се провежда изравнителното зареждане, предписано в настоящата инструкция.

Замърсяване на електролита

При експлоатация на електрокарните батерии да се поддържа необходимата чистота на електролита, съг­ласно БДС 1844-67. По време на работа и съхранение елементите да бъдат с поставени вентили. Батерията да бъде покрита.

Въвеждането на чужди примеси в електролита предиз­виква и разрушаване на плочите.

Д. ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОКАРНИТЕ АКУМУЛАТОРНИ БАТЕРИИ ‘ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ:

Ежедневно

1. Да се почистват отворите на вентилите.
2. Да се свалят вентилите преди зареждането и дасе поставят два-три часа след завършване на зарежда­нето.     ^

3. Да се проверява и поддържа нормално ниво на електролита във всички елементи. Проверката да се извършва с електрическо фенерче.

По време на експлоатация не се допуска доливане с електролит, освен в случаите, когато е установено, че загубите са вследствие на изтичена от кутията.

Нивото на електролита в разработената батерия да се поддържа само с дестилирана вода.

4. Да се следи и незабавно да се отстраняват късите съединения.
5. Да се извършват измерванията, изисквани в на­стоящата инструкция — гъстота, напрежение, тем­пература.
6. Ако при зареждане температурата се повиши над + 40°С, трябва да се намали зареждащият ток, като съответно се удължи времето на зареждане, или да се изключи батерията.
7. При включване на батерията към токоизправителя, зареждането да започне, когато се установи, че той е в изправност и съответните полюси са свързани правилно.
8. Да не се зарежда с ток, по-голям от предписания в инструкцията (таблица 2).
9. В студено време, особено в началото на експлоа­тацията (първите 20—25 дни), батерията да се нато­варва по-малко, тъй като нейният капацитет е по-малък.
10. Батерията да не се разрежда повече от 1,7 V на елемент.
11. Да се поддържа предписаната чистота.
12. Да не се поставят метални предмети върху по­върхността на батерията.
13. Да се води журнал съгласно изискванията на инструкцията за употреба, в който да се записват всички неизправности и тяхното отстраняване, с дата и час. В жур­нала да се отбелязват и случаите, в които:

а)   някои от елементите изискват често доливане с дестилирана вода;

б)   гъстотата на електролита в някой елемент спадне под 1,265;

в)   гъстотата в кой да е момент нарасне над 1,285;

г)    температурата се повиши над 40° С (за тропически климат — над 50° С).

Ежеседмично

1. Съединителите и полюсните изводи да се почистват и смазват с тънък слой вазелин.
2. Да се провежда предписаното изравнително зареж­дане.

3. Да се проверява дали газоотделянето на всички елементи е равномерно.
4. Да се проверява здравината на полюсните изводи и съединителите.

Ежемесечно

1. Да се извършва изравнително зареждане.
2. Неизползваните заредени акумулаторни батерии да се подлагат на контролно разреждане, съгласно интервал 2 на графика 1, с последващо зареждане.
3. Да се измерва зареждащият ток при газоотделя­нето и в края на зареждането. При по-големи стой­ности — да се измерва и напрежението на мрежата (на зарядното устройство).

Всички съединителни електропроводящи части да бъ­дат затегнати, за да се осигури добър контакт. При лош контакт нараства преходното съпротивление и се получава загряване — намалява се капацитетът на батерията и се явява опасност от разтопяване на по­люсните изводи. Не е изключен и взрив в батерията, вследствие на образуването на искри.

Всички триещи се части на електрокара трябва да бъдат добре смазани, а гумите — винаги напомпани, за да се избегне претоварване на батерията вследствие на уве­личените съпротивления.

Е. РЕМОНТ НА БАТЕРИЯТА

Ремонтът на батерията, по възможност, да се извършва в заредено състояние.

Батериите от типа КТ се произвеждат със съединители от заваръчен тип и заляти със смола капачки на елемен­тите. При необходимост от демонтаж и монтаж на съе­динителите, се постъпва по един от следните начини:

При демонтаж

С преносима ръчна или електрическа бормашина, при диаметър на свредела — за елементи КТ 225 и КТ 285— 019 мм, а за елементи КТ 380—0 24 мм, се провъртва отвор върху мястото на заварката на съединителя с гребена на елемента, докато съединителят се освободи от гребена и може да се извади (фиг. 1).

С помощта на коксов електрод и източник на постоянен ток с напрежение 6 волта се разтопява центърът на заварката до освобождаване на съединителя (долната фигура):

Технически данни на електрокарните батерии Балканкар серия КТ:

 

СЕРТИФИКАТ ЗА КАЧЕСТВО

1. Батерията е изработена съгласно изискванията на чертежите и на БДС 5845-70 (за тип КТ трайност при лабораторни изпитания 800 цикъла до 80% от но­миналния капацитет).
2. При правилно съхранение в сухо състояние и на сухо място, съгласно изискванията на инструкцията, заводът гарантира    месеца експлоатация от да­тата на зареждането, но не повече от ________________________  месеца от деня на продажбата от завода-производител при условие, че се спазва точно инструкцията за първона­чалната разработка и за следващата експлоатация на батерията. В случай на спор за действителна се счита датата на производството на батерията.

При представяне на правилно попълнен сертификат за качество, рекламации не се приемат.

Пазарджик, ______  19______ год.

Н-к отдел технически контрол:

(подпис)

https://www.sandacite.bg/български-акумулатори-балканкор/

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Цените на такситата през социализма в Сандъците – Sandacite

Следният текст е от 1966 г. и ни дава представа как са се формирали и какви са били цените на таксиметровите услуги преди 50 години.

,,При ползуването на таксиметровите автомобили от пътниците се заплаща за всеки изминат километър и за всяка минута престой. Та­кава тарифна система се нарича комбинирано заплащане. Същността на този начин на заплащане се състои в това, че при спиранията (при светофарите, на кръстопътищата, при спирания по искане на път­ника) или при движение с много малка скорост заплащането става в зависимост от времето. При движение на таксиметровия автомобил заплащането става в зависимост от изминатите километри. За авто­мобили, които не са снабдени с таксиметров апарат, изминатото раз­стояние се отчита по километража на автомобила. При автомобили, снабдени с таксиметров апарат, се отчита едновременно изминатото общо разстояние, платения пробег, платения престой и общата сума, която трябва да заплати пътникът, ползуващ таксиметровия автомобил.

Освен прилаганата у нас комбинирана тарифа съществуват сще две системи: 1) заплащане по време и 2) заплащане на километър.

При заплащане по време пътникът плаща стойността ка пътува­нето в зависимост от времето, през което таксиметровият автомобил е на негово разположение, включително и времето за подаване на авто­мобила. Заплащането се пресмята по стойността на един автомобилочас.

При заплащане на километър пътникът заплаща стойността на пътуването по разстоянието на превоза. Заплащането в този случай се пресмята по стойността на един автомoбилокилoметър. Последните две системи са по-несъвършени и затова по-рядко се прилагат.

Ползуването на таксиметровите автомобили у нас се заплаща въз основа на единните тарифи в зависимост от изминатото разстояние и големината (броя на местата) на таксиметровите автомобили.

За таксиметровите автомобили до 4 места за пътници се взема първоначална такса 0,30 лв. и по 0,16 лв. за всеки изминат километър.

За таксиметровите автомобили, които имат над 4 места за път­ници, се взема първоначална такса 0,40 лв. и по 0,20 лв. за всеки из­минат километър.

Престоите по искане или по вина на ползуващия автомобила се заплащат по 0,02 лв. на минута независимо от големината на авто­мобила. На всеки 100 км пробег пътникът има праьо на 30 минути безплатен престой, като при това се заплаща само първоначалната такса при тръгването.

Когато автомобилът е снабден с таксиметров апарат, пътникът заплаща само сумата, която показва таксиметровият апарат.”

---

Източник:

Петрушев, Йордан, Кл.,  Куцаров, Никола Ив.,  Макавеев, Харалампи П.. Експлоатация, обслужване и ремонт на автомобила :. Учебник за III и IV курс на техникумите по механотехника и по автотранспорт, специалност Автомобили – експлоатация, обслужване и ремонт /. София :, Техника,, 1967., 544 с. :

https://www.sandacite.bg/1960-първият-български-автомобил-балкан-120/

Болгар 112 е втората тракторска статия в Сандъците – Sandacite.

Едноосният трактор Болгар 112 е производство на Държавния машиностроителен завод «Г. Димитров» — Русе, и работи в агрегат с различни селскостопански машини: балансиран плуг, сенокосачка, сеносъбирачка, жетварка, картофовадачка, пръскачка, лебедка, едно­осно реморке с активна ос и др.

На трактора е поставен бензинов двуцилиндров четиритактов дви­гател Д-500 с мощност 12 к. с. Има четири предни скорости в диапа­зона от 3 до 17 км/час и две задни от 3 до 5,5 км/час.

Тракторът Болгар 112 притежава оригинално устройство за без- степенно регулиране на просвета в границите от 170 до 490 мм.

Междуколесното разстояние е също регулируемо от 560 до 710 мм. 

Наличността както на преден силоотводен вал, така и на заден му осигуряват възможност за работа със селскостопански машини, прикачени към трактора както отпред, така и отзад.

С трактора може да се работи безопасно на наклон до 20—25°. В случая със специално направеното устройство за регулиране на просвета може да се завърти едното крайно предаване относно другото на определен ъгъл. С помощта на това се осъществява хоризонтиране на трактора и се осигурява неговата добра работа на наклон.

Трактор Болгар ТЛ-30А + ръководство за ремонт

See more

Тракторът Болгар ТЛ-30А е първият в статиите на Сандъците – Sandacite.

Той се произвежда от 1964 г. в Тракторния завод в Карлово.

Тракторът Болгар ТЛ-30А е малогабаритен (един ме­тър ширина) верижен трактор, предназначен за механизирано обра­ботване на лозови култури с междуредие 1,5 м и нагоре. Комплектуван със система навесни и прикачни селскостопански машини, той може да извършва следните видове операции: отгрибване, оране, култивиране, фрезоване, пръскане, торене, загребване и дълбоко разрохкване на лозята. С допълнителни съоръжения с помощта на трактора могат да се пробиват дупки за засаждане на лозя, да се прокарват напоителни бразди и др.

Тракторът ТЛ-З0А може да се използва освен в лозята и в другите отрасли в селското стопанство като универсален верижен трактор.

На трактора е поставен 3-цилиндров четиритактов дизелов дви­гател ЗД 30 с водно охлаждане с мощност 30 к. с. В силовото преда­ване на трактора са включени сух еднодисков постоянно включен съединител, механическа с 5 превода скоростна кутия, главно преда­ване с конусни зъбни колела, със спирални зъби и крайно предаване. Скоростта на движение на трактора се изменя от 1,38 до 8,97 км/час напред и на заден ход 2,98 км/час.

Управлението на трактора се осъществява чрез направляващи многодискови съединители, върху които са монтирани лентови спи­рачки.

Тракторът е полураменен тип. Предната му част стъпва на напречен ресор. Това осигурява плавен ход на трактора и добра амортизация.

Веригата на ходовата система е съставна и добре уплътнена. Опор­ните ролки се мажат централно с масло, с което значително се облек­чава поддържането им.

Тракторът Болгар ТЛ-З0А е снабден с полуразделно-агрегатна окачна хидрав­лична система. Селскостопанските машини се окачват към трактора чрез триточков окачен механизъм, който е стандартизиран. Към окач- ния механизъм може да се присъедини и теглично устройство за работа с прикачни машини. Силоотводният вал на трактора има 550 об/мин.

За работа в силно развити лозови култури трактор Болгар ТЛ-30А се снабдява със специални листозащитници, с помощта на които повреждането на растенията значително се намалява.

Ето и пълното ръководство за употреба и ремонт на Болгар ТЛ-30А: Трактор Болгар ТЛ-30А

B Сандъците – Sandacite ни изпратиха ето този стабилизиран токоизправител.

Токоизправителят е производство на Завод за запаметяващи устройства Велико Търново от края на 80-те и началото на 90-те години.

1. Предназначение

Стабилизираният токоизправител за 6 и 9V — М1 е предназначен за захранване на транзистори радиоприемници, касе­тофони, приставка за Втора програма на Българската телевизия и дру­ги консуматори, с напрежение 6 и 9 V и ток – съответно 100 и 200 мА

2. Комплектност

• Стабилизиран токоизправител за 6 и 9 V — М1
• Инструкция за експлоатация (един двустранно напечатан лист с дребен текст)

3. Кратко описание и технически данни

Стабилизираният токоизправител за 6 и 9 V — М1 е мон­тиран в пластмасова кутия, към която непосредствено е при­крепен щепсeлът  за включване към захранващата мрежа

3.1. Захранващо напрежение 220 V +/10 %; 15%

3,2. Изходно напрежение — 6 V + 10 процента

9 V + 10 процента; -15 процента

3.3 Изходен ток — 6V -100 mA

9V—200 mА

3.4 Коефициент на стабилизация — 6 V >/= 500

9 V >/= 300

3.5 Пулсации 6 V </= 200 mV

9 V</= 600 mV

3.6 Максимален ток на късо съединение </=100 mA

3_.7. Габаритни размери 52 x 62 x 82 мм

3.8. Тегло 0,250 кг

4. Поставяне и включване

Стабилизираният токоизправител за 6 и 9V — M1 се включва директно към захранващата мрежа посредством за работения към кутията щепсeл. Поради малките си размери и тегло токоизправителя може да се включва удобно както към вертикални, така и към обикновен или „Шуко“ контакти, Преди включване на изправителя към мрежата е необходимо да се превключи изходното му напрежение посредством пре­включвателя, монтиран от долната страна на кутията в же­ланото напрежение — 6 или 9V.

Стабилизираният токоизправител се включва към консуматора посредством гъвкав двужилен кабел, като с червен цвят е означен „положителният“ полюс на стабилизираното напре­жение, а с бял цвят — „отрицателният“.

Стабилизираният токоизправител е снабден със зашита от късо съединение, което го прави много надежден и удобен при работа.

5. Гаранция

Производителят гарантира нормална работа па токоизпра­вителя в течение на година, считано от деня на закупуване­то от магазина, при условие, че се спазват всички правила за експлоатацията. В продължение па този срок производителят безплатно отстранява дефектите. При получаване на повреди по вина па клиента или разпломбиране па стабилизатора от неспециализираните сервизни бази, не се приемат рекламации.

Ето и схемата на стабилизирания токоизправител:

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

See more

Автоматични еднополюсни прекъсвачи АЕ1000 в Сандъците – Sandacite

1. Предназначение

Тези прекъсвачи са от втората половина на 1970-те години. Производство са на Електроапаратурен завод Пловдив (ЕАЗ).

Автоматичните въздушни  еднополюсни прекъсвачи тип АЕ1000 са предви­дени за монтаж в еднофазни електрически осветителни вериги с номинално напрежение до 240 V. честота 50 или 60 Hz. Прекъсвачи­те са предназначени за защита на електрически мрежи на жилищни, административни и производствени сгради при претоварване, токове на късо съединение и за не чести /до 6 в час/ оперативни Включвания и изключвания на указаните вериги ръчно.

2. Основни технически данни

• Номинален ток 25А
• Номинално напрежение 240 V, честота 50 или 60 Hz
• Механическа износоустойчивост — 50000 цикли
• Електрическа износоустойчивост — 25000 цикли

Комутационна възможност — при напрежение 1 -1,1 Uн и Cos φ= 0,9. Прекъсвачите притежават комутационна възможност, определена в долната таблица. Токът на късо съединение е ударен /ампли­тудна стойност/.

Изпълнение на максималното-	Ток на късо	Изпитателен цикъл
ковите изключватели	съединение А
а. Комбиниран или електромаг­нитен за токове 16 и 25А	2000	О-ВО-ВО-ВО-О
в. Комбиниран за токове 6 и 10А	1500	О-ВО-ВО-ВО-О
с. Топлинен	1000	О-ВО-ВО

• Характеристика на електромагнитните изключватели — сработват моментно /отсечка/ при ток не по-малък от 12 Ін и не по-голям от 18 Ін.
• Характеристика на топлинните изключватели. От студено работно състояние, при температура на околната среда 20°С,то­плинните изключватели притежават характеристика, показана на долната фигура.

Забележка: След изключване чрез изключвателите, при прето­варване или къси съединения, повторното включване е възможно след време не по-малко от 1 min.

Фиг. 1.

3. Стандарти и работни условия

Автоматичните еднополюсни прекъсвачи тип АЕ1000 отгова­рят на ТУ 41 152.00.00-69.

Работни условия — Автоматичните прекъсвачи тип АЕ1000 са предназначени за работа при:

а/ Температура на околната среда 5 до 40°С /без падане на роса и образуване на скреж/

б/ Височина над морското ниво — не повече от 2000 м. Относителна влажност на околния въздух не повече от 90 % при 20°С и не повече от 50 % при температура 40°С.

г/ Вибрации в местата на монтиране на прекъсвача — често­та до 25 Hz и ускорение не повече от 0,7 g

д/ Околната среда трябва да бъде взривобезопасна, да не съ­държа значително количество прах /в това число и токопроводящ/, агресивни газове и пари в концентрации, разрушаващи металите и изолацията.

е/ Мястото на монтаж на автомата трябва да бъде защитено от попадане на Вода, масло и други подобни.

ж/ Отсъствие на непосредствено въздействие на слънчева радиация.

з/ Работно положение на прекъсвача — на вертикална плоскост- вертикално с означението „I“ нагоре, с Възможност за завъртане Върху тази плоскост на 90° в двете страни. Допуска се отклонение от работното положение до 5° във всяка страна.

4. Конструкция

Прекъсвачът се състои от следните основни възли /фиг. 2/: основа /1/, капак /3/, механизъм за управление /2/, контактна сис­тема /6/, дъгогасително устройство /7/, максималнотокови из­ключватели /4 и 5/.

Механизмът за управление осигурява оперативно затваряне и отваряне на контактите.

Контактната система се състои от подвижни и неподвижни контакти и осигурява единично прекъсване на тока във Всяка фаза. Дъгогасителното устройство представлява камера от фибър с дейонна решетка, състояща се от стоманени дъгогасителни плас­тини.

Комбинираният изключвател за максимален ток се състои от електромагнит и биметална пластина.

Изводните клеми на автомата позволяват да се осъществи предно и задно присъединяване на външни проводници с медни и алу­миниеви жила със сечение до 6 мм².

Операцията включване и изключване на прекъсвача се осъщест­вява чрез завъртане на ръкохватката нагоре В положение „I“ и на­долу В положение „0″.

Операцията Включване на прекъсвача след автоматично из­ключване се извършва чрез преместване на ръкохватката надолу В положение „0″, при което се осъществява зареждане, а след това завъртане нагоре в положение „I“.

5. Варианти на изпълнение

а/ По наличие на изключвателите за максимален ток

• с електромагнитни изключватели
• с топлинни изключватели
• с комбинирани изключватели

б/ По номиналния ток на изключвателите 6; 10; 16 и 25 А

в/ По климатично изпълнение — нормално и тропическо /ТН ІІ/ По начин на монтаж и начин на присъединяване на външните проводници — според долната таблица:

6. Избор на автоматичен еднополюсен прекъсвач за защита на ел. инсталации

Номиналният ток на изключвателите на прекъсвача трябва да бъде избран така, че неговата стойност да не бъде по-ниска от стойността на тока на защищаваната верига при продължителен режим и предвидените технологични претоварвания да не преди­звикват изключване на прекъсвача.

Проверката за несработване на топлинния изключвател може да бъде направена по защитната характеристика, дадена на фиг.1. На тази характеристика е дадено времето на сработване от сту­дено състояние. Времето на сработване от топло състояние на прекъсвача, т.е. след продължително протичане на ток 1, ще бъде приблизително 1 – I²/I² гр от времето на сработване от студено съcтояние. /I гр е граничният ток на прекъсвача./ При избора на пре­късвач с топлинен или комбиниран изключвател трябва да се държи сметка за температурата на околната среда. Различията във времетоковата характеристика при крайните температури, опреде­лени в т. 3, се дават в упътването за монтаж и експлоатация.

Друг фактор при избора на прекъсвач е стойността на въз­можния ток на късо съединение на защищаваната верига. Прекъс­вачът, снабден с комбиниран или електромагнитен изключвател, трябва да заработва моментно /отсечка/ при ток 12 ч- 18 Ін, където Ін е номиналният ток на изключвателя. Комутационната възмож­ност на прекъсвача е определена в първата таблица в статията.

7. Указания 3а монтаж

Прекъсвачите трябва да се закрепват на вертикална плоскост с винтове М4. Плоскостта, на която се закрепва прекъсвачът, тряб­ва да бъде равна.

Не се допуска при монтаж на прекъсвача външните проводници да създават усилия, които биха могли да повредят клемите. Места­та на присъединяване трябва да бъдат металически чисти.

Автоматичният прекъсвач е предвиден да работи беззачиства не на контактите и без смяна на частите.

А ето сега  и как се е осъществявала поръчката. В поръчката е трябвало да бъдат посочени:

а/ наименование на апарата

б/условно означение на типоизпълнението на прекъсвача в/номинален ток на прекъсвача в ампери/А/

г/номернаТУ411 52.00.00-69

За условното означение се ползва следната структурна схема:

Обозначение изпълнението по начина на монтаж и присъеди­няване на външните проводници.
Автоматичен еднополюсен пре­късвач за защита на инсталации с номинален ток go 25А.

1. — Закрепване на предната страна на панели с предно при­съединяване на външните про­водници.
2. — Закрепване на предната страна на изолационна панела със задно присъединяване на Външните проводници.
3. — Закрепване на задната страна на металическа панела със задно присъединяване на проводниците.

Обозначение на изпълнението по вида на изключвателя за мак­симален ток.

1. — комбиниран
2. — топлинен
3. — електромагнитен

Пример за поръчка на автоматичен еднополюсен прекъсвач от серия АЕ1000 с номинален ток на изключвателя 10А, с комбиниран изключвател за максимален ток, за монтаж на прекъсвача на пред­ната страна на панела, с предно присъединяване на външните про­водници.

 

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Досега в Сандъците – Sandacite не сме писали за маломаслени прекъсвачи.

У нас Силнотоковият завод Васил Коларов София е произвеждал маломаслени прекъсвачи за 10, 20, 35, 60 и 110 kV още от първата половина на 1950-те години. Тях ще разгледаме в тази статия.

На фиг. 27—106-а е даден разрез на маломаслен прекъсвач за 20 kV 600 A тип Елпром (СТЗ В. Коларов е бил в рамките да Държавното обединение Елпром).

Посредством ръчката 1 се навива включвателната пружина 2 (чертежът долу), която посредством система лостове завършва пре­давателната ос 3 на прекъсвача Оста 3 е свързана с трите оси на фазите 6 чрез рамената 4 и изолационните гетинаксови щанги 5.

Със завъртането на осите 6 става задвижване на медните кон­тактни прътове 7. Прътовете 7 са свързани с осите 6 чрез вилки­те 8 и 9.

При включено положение токът преминава през клемата 10, първичната намотка на свръхтоковото реле 11, силуминовата глава на фазата 12, месинговите ьолонки 13, ролковия контакт 14, контактния прът 7, розетъчния контакт 15 и долната клема 16.

Заедно с включването на контактния прът 7 включвателната пружина 2 натяга и изключвателната пружина 17, като я подготвя за изключване.

Импулсът за изключване се дава от първичното свръхтоково реле в случай на късо съединение или чрез натискане на специален бутон, намиращ се на лицевата страна на прекъсвача. При вторична защита импулсът на вторичното реле се подава на специален изключ- вателен електромагнит.

Изключването се извършва от изключвателната пружина, след като се освободи устройството, което я задържа.

Изключвателната пружина завърта предавателната ос 3, която като предава движението на контактното жило 7, извършва изклю­чването.

С отделянето на контактния прът 7 от розетъчния контакт 15 между тях се появява електрическа дъга, която гори несмущавано в маслото, докато контактният прът стигне до гасителната камера 18. При по-нататъшното движение на контактния прът вследствие на голямото налягане на газовете, получени при горенето на електриче­ската дъга, става надлъжно издухване на електрическата дъга.

Газовете излизат от долното отвърстие на камерата с голяма скорост и през газоотводния цилиндър 19 се отвеждат навън.

Техническата характеристика на маломаслените прекъсвачи е дадена в тази таблица:

Тип	Номинално напрежение kV	Номинален ток а	Изключвателна мощност kVа	Тегло кг	Тегло на маслото за 3-те фази кг
ММ 10/160	10	600	250	160	7,5
ММ 10/1000	10	1000	300	160	7,5
ММ 20/600	20	600	350	170	7,5
ММ 35/400	35	400	600	220	12

 

Маломаслените прекъсвачи за 10, 20 и 35 kV могат да се включ­ват ръчно от място или посредством сервомотор от разстояние. Ръч­ното включване се извършва с ръчка, с каквато е снабден прекъсва­чът, а моторното включване — със сервомотор и зъбно предаване.

При монтажа на сервомоторното включване трябва да се обърне внимание на точното пробиване на отворите за закрепване на серво- мотора и лагерната скоба и правилното зацепване на зъбните колела.

Преди пускане нз прекъсвача в дейсшие трябва да се смажат внимателно всички триещи се части с технически вазелин. Триещите се части трябва да се проверяват и смазват и при периодичн. те про­верки на прекъсвача.

Прекъсвачите трябва да се транспортират много внимателно, като се пазят от блъскане. През време на транспортирането или при съхра­няване маломаслените прекъсвачи за 10, 20 и 35 kV трябва да се пазят от дъжд, сняг и влага, които могат да повредят изолацията на предавателните щанги, релетата и други.

Прекъсвачите се изпращат от завода без масло, за да не се из­лее то при транспорта. Когато прекъсвачите са без масло, с тях не бива да се извършват никаkви манипулации, защото маслените амортисьори, които поемат силата на инерцията, в този случай са парализирани, а без тяхното действие могат да про­излязат тежки счупвания и други повреди в прекъсвачите.

След монтирането на маломаслените прекъсвачи вътрешността им трябва да се изплакне добре с чисто трансформаторно масло и тогава да се напълнят със. същото масло. Пробивната якост на маслото трябва да бъде поне 200 kV/см. При всички работни температури нивото на мас­лото трябва да бъде между двете гранични линии, нанесени върху нивопоказателната тръба.

Преди пускане на прекъсвача той трябва да се заземи добре, а изолационните му повърхности трябва да бъдат почистени от влага, масло и други замърсявания. Изолационните повърхности трябва да се чистят периодически, когато прекъсвачите не са под напрежение.

Един път в годината или ако прекъсвачът често изключва при къси съединения — през по-кратък срок, трябва да се проверява състоянието на горната контактна розетка или на края на контактния прът. Долната контактна розетка не се засяга от електрическата дъга и затова не е необходимо да се контролира.

Производство на електрически машини в България

See more