Категория: Сандъците

Малко за дисковите електронни лампи в Сандъците – Sandacite!

Както писахме в предишната статия, с увеличаване на честотата изискванията, на които трябва да от­говаря използваната в конструкцията радиолампа, стават по-строги. Затова за работа на дециметровия обхват са създадени специални лампи, наречени дискови или фарови – поради това, че по външния си вид приличат на фарова кула (фиг. XI-11).

Катодът на тези лампи е за индиректно отопление. Самият катод, излъчващ електрони, има формата на диск, от който излизат два из­вода — извод за постояннотоковата съставяща, който завършва на отделно краче на цокъла на лампата, и извод за променливотоко­вата високочестотна съставяща — широк метален цилиндър, свързан капацитивно е катода (диска) вътре в лампата чрез слюдени шайби.

Решетката има също дискова форма; тя е поставена на разстояние 0,1-0,14 мм от катода, за да се намали времепробегът на електроните от катода до решетката. Изводът на решетката е плосък метален пръстен, заварен за стъкления цилиндър на решетката, който има по-малък диаметър от цилиндричния извод на катода. Металният пръстен е съединен за стъкления цилиндър на анода, диаметърът на който е по-малък от диаметъра на решетката. Дисковият извод прак­тически има индуктивност и активно съпротивление, равни на нула, тъй като той може да се разгледа като безброй много прави провод­ници, разположени радиално и свързани паралелно.

Анодът има също формата на диск, представляващ дъното на плътен метален цилиндър. Последният служи за извод и е запоен за стъкления цилиндър на анода. Разстоянието между решетката и анода е около 0,3 мм.

Такова дисково устройство на електродите и цилиндричното раз­положение на отводите им с различни диаметри дава възможност, от друга страна, електродите на лампата да се свържат непосредствено с коаксиални резонансни линии или обемни резонатори, в който слу­чай лампата е част от външните трептящи кръгове.

Например, електрическите данни за съветската дискова лампа 2С4С на заводите ,,Светлана“ (на първата илюстрация) са след­ните: C_ap = 1,3 мкмкф, С_pk = 2,1 мкмкф, C_ak = 0,05 мкмкф, Е_а = 250 V, S = 6 mA/V и Р_а — 3,3 W.

Дисковите електронни лампи дават възможност да се получат трептения в обхвата 8-30 см. Те имат малка мощност, поради което се изпол­зват за усилватели и осцилатори в приемните устройства. Използ­вани са и при ламповата техника за свръхвисоки честоти.

А тези мъници?… :)

Статийка за т.н. миниатюрни радиолампи в Сандъците – Sandacite!

За да се отстранят някои от трудностите при произвеждането и усилването на трептения на ултракъси вълни, през 1935 г. са разработени така наречените миниатюрни лампи, които имат подобна кон­струкция в сравнение с обикновените електронни лампи, но размерите им са неколкократно по-малки. Те имат големината на жълъд, поради което се наричат още жълъд или акорн (фиг. XI-8).

Вътрешните капацитети на тези лампи са съвършено намалени не само поради намаления размер на електродите, но и поради разполо­жението на отводите, които излизат от лампата радиално, направо през стъклена корона. Така например из­водът на катода е противоположно или перпендикулярно разположен на изводите на решетката и анода. Намаляването на размерите на лампите обаче води неминуемо до намаляване на мощността, поради което този вид лампи са по-подходящи за приемни, отколкото за предава­телни лампи.

Миниатюрните радиолампи се изработват като триоди (фиг. XI-8 а), пентоди (фиг. XI-8 б) и диоди.

Миниатюрният диод, показан на фиг. XI-9, е с индиректно отоп­ление и плосък катод, излъчващшата електрони повърхност на който е около 1 мм². Изводите на катода и отоплителната жичка са изве­дени през стъклената надебелена основа на лампата; те имат форма на къси прави крачета. Анодът е поставен срешу катода и е изведен на върха на лампата. Такива диоди се използват за детектори.

Този вид лампи имат пределна честота под 500 MHz, обаче вход­ното им съпротивление е твърде малко — даже при 50 MHz не над­вишава 80 килоома.

Миниатюрни триоди са лампите тип  LD1 (фиг. XI-10). Отопле­нието на тези лампи е индиректно. Анодът има цилиндрична форма с прорез по дължината, която дава възможност решетката да се свърже с една метална пластинка, завършваща с две крачета. Тачи пластинка улеснява охлаждането на решетката. Същата роля играе и металната пластинка на анода, към която са прибавени ребра. Изводите на ре­шетката и анода са направени във вид на пластинки, завършващи с по две крачета, за, да се намали индуктивността им.

Пределната дължина на вълната на лампата LD1 е 22 см, а на лампата LD2 — 40 см.

Електронни лампи за УКВ в Сандъците – Sandacite!

За да се увеличи пределната честота на електронните лампи, е необходимо да се отстранят причините, които ограничават употребата им над определена честота. Изискванията, на които лампите за висока честота трябва да отговарят, усложняват конструкцията им. Те се раз­личават твърде много от обикновения вид лампи.

Някои от недостатъците на обикновените електронни лампи при употребата им за УКВ се отстраняват чрез отделните конструктивни изменения:

• Намаляват се вътрешните капацитети, като за целта се намаляват размерите на електродите, а се увеличават междуелектродните разстояния.
• Намалява се време пробегът, като се използват по-високи анодни напрежения и по този начин се увеличава скоростта на електроните, или пък се съкращава пътят, който трябва да изминат електроните.
• Скъсяват се изводите на отделните електроди и се увеличава разстоянието между тях.
• Намаляват се диелектричните загуби в лампите.

Посочените по-горе мерки за увеличаване на пределната честота на лампата до известна степен си противоречат, ето защо при конст­руктивното оформяване на дадена лампа за УКВ трябва да се вземат такива мерки, които да дадат най-благоприятно разрешение.

Така например, ако се намалят вътрешните капацитети на лампата, като се намалят размерите на електродите и се увеличат междуелектродните разстояния (т. 1), изходящата мощност на лампата се нама­лява, а се увеличава времепробегът, това противоречи на т. 2.

Ако се увеличи анодното напрежение, времепробегът намалява, но се увеличават диелектричните загуби; това противоречи на т. 4. Намаляването на пътя, който изминават електроните, също така нама­лява времепробега, но увеличава междуелектродните капацитети; това противоречи на т. 1.

Пределната честота на лампата се увеличава, като се скъсят из­водите на електродите. Те се правят обикновено от широки ленти или са цилиндрични с относително голям диаметър и служат евентуално като продължение на коаксиалните линии. По такъв начин се намалява индуктивността на отводите.

Диелектричните загуби на лампите за УКВ се намаляват, като се отстрани цокълът и електродите се изведат направо от стъклото, и то на такова място, където напрежението е минимум, или анодното напрежение се понижава.

В зависимост от конструктивните особености различните видове лампи се подразделят, както следва: миниатюрни лампи, дискови или фарови лампи, метало-керамични лампи.

При споменатите по-горе лампи е необходимо конструкцията на трептящите кръгове да се съгласува с конструкцията на лампата.

При по-високи честоти горепосочените лампи са неподходящи. Например за сантиметрови вълни се употребяват лампи, които се раз­личават значително по своето устройство и принципно действие. Те се подразделят на:

• лампи със скоростна модулация,
• клистрони,
• магнетрони,
• лампи с бягаща вълна

В следващите публикации на Сандъците – Sandacite ще разгледаме поотделно някои от тези видове, като всъщност за последния от списъка вече можете да прочетете в тази статия:

Какво е автоелектронна емисия? Научете от Сандъците – Sandacite!

В тази статия разгледахме необходимото за функционирането на електронните лампи явление електронна емисия. Там само мимоходом споменахме един интересен случай на излъчване на електрони от повърхнина на метал. Този случай е т.н. Автоелектронна емисия.

Какво е специфичното при нея? Продължавайте да четете! :D

За разлика от всички разгледани досега емисии този вид емисия се обезпечава без подаване на някаква външна енергия към катода. За студена емисия се говори тогава, когато електроните се отделят от катода поради силното електрическо поле, създадено между катода и някакъв друг положителен спрямо него електрод. В този случай на всеки електрон от повърхността на катода действа сила, която се стреми да го привлече към положително заредения електрод. Тази сила е насочена обратно на силата, която се дължи на двойния елек­тронен слой по повърхността на катода и на кулоновата сила, проя­вяваща се, след като електронът премине през този слой. В резултат работата на излитане на електроните намалява до такава степен, че една голяма част от свободните електрони може да премине във вакуума. Напрегнатостта на електрическото поле, при която започва студената емисия, зависи от вида на метала и пo-специално от работата на из­литане на електроните. При металите с голяма работа на излитане, за да настъпи автоелектронна емисия, е необходима значителна напрег­натост на електрическото поле и обратно.

Автоелектронната емисия зависи и от обработката на повърхност­та на катода, тъй като електрическото поле е различно в различните точки на катода. Така например в изпъкналите части полето има по- голяма напрегнатост, огколкото във вдлъбнатите, и следователно от заострените места на катода емисията е по-интензивна. Ето защо ка­тодите с грапава повърхност при една и съща напрегнатост на елек­трическото поле имат по-силно изразена автоелектронна емисия от гладките катоди.

Автоелектронната емисия може да се засили и чрез специално обработване на повърхността на метала, така че да намалее работата на излитане на електроните.

В повечето случаи студената емисия е вредно явление, в резултат, на което се явяват нежелателните разряди от заострените части на електродите във високоволтовите лампи (рентгенови тръби, кенотрони, генераторни лампи). За да се намали тази емисия, повърхността на електродите трябва внимателно и гладко да се обработи и да се очи­сти от всякакви активизиращи фактори.

Добра статиийка за лампите с бягаща вълна в Сандъците – Sandacite!

Ехоо, здравейте! :)

След като сте потърсили това в Гугъл и сте попаднали на сайта на наши величества, явно сериозно се интересувате от електровакуумни прибори. Тогава сигурно знаете, че клистроните например имат някои работни недостатъци – нисък КПД, малка степен на усилване, високо ниво на собствените шумове и работната честота…

Тези недостатъци са избягнати с друг вид лампи, наречени лампи с бягаща вълна. Много страшна изглежда оная горе, нали? С такива като нея  въпросът за усилването в обхвата на сантиметровите вълни при благоприятни условия е разрешен.

Лампите с бягаща вълна са устроени по принципа на скоростната модулация. Те се състоят от една, сравнително дълга тръба Т₁, която завършва с разширена част Т₂ (фиг. XI-34).

В тази част са поставени катодът и анодът, които образуват електронен прожектор. По оста на тръбата Тх е разположена спирала — проводник, която завършва на двата края с по една сонда. Тази сонда изпълнява ролята на приемна (3) и предавателна (4) антена. Накрая е поставен колекторът, който има същия потенциал, както потенциалът на анода и сондите. Около стъклената тръба Т₁ е поставена метална кръгла или квадратна  тръба, в краищата на която срещу сондите има по един вълновод. За по-дълги вълни вместо вълновод се употребяват коаксиални линии.

Електроните, излъчени от електронния прожектор, се отправят под формата на електронен лъч по оста на спиралата до колектора.

Сигнали — електромагнитни вълни, които трябва да усилим, се довеждат чрез входния вълкопровод  1. В приемната антена 3 се индуктира свръхвисокочестотен ток, който протича по спиралата. Ако не съществува електронният лъч, то постепенно затихва. Електромагнитната вълна, която се разпространява по дължината на проводника, се движи със скоростта на светлината в безвъзаушно пространство, до-като електроните се движат по оста на спиралата. За да е постъпателната скорост на електронния лъч равна на постъпателната скорост на вълната, необходимо е да се има пред вид, че пътят, който изминава вълната, е толкова пъти по голям, от пътя на електроните, колкото пъти дължината на проводника е по голяма от дължината на спиралата.

За да се обясни усилващото действие на лампата, нека да разгледаме електрическото поле по дължината на спиралата при предположение, че една дължина на вълната е равна на шест стъпки на спиралата (фиг. XI-35). Eлектрическото поле между спиралата и външната тръба не е показано, тъй като не си взаимодейства с електронния лъч и с променливото магнитно поле около навивките на спиралата.

Тъй като електроните, които се движат по оста на спиралата със скорост, малко по-голяма от постъпателната скорост на електромагнитната вълна, при навлизане в спиралата се движат в тормозещо поле в участъка на една полувълна и скоростта им се намалява. Те се групират и продължават да се движат в пределите на същия участък, тъй като вълната продължава да се движи по спиралата и да се измества към нейния край. По такъв начин електроните отдават своята енергия на полето, т. е. усилват бягащата вълна.

Ако електроните навлизат в спиралата в момента, когато полето е ускоряващо (участъкът БВ на фиг. XI-35), те увеличават енергията си за сметка на полето, скоростта им се увеличава и те достигат предшестващите електрони, като преминават в участъка, в който полето е спиращо. Така те „връщат“ на бягащата вълна енергията, която са й отнели през времето, когато са се движили в ускоряващото поле. По такъв начин на участъците със спиращо поле се получава сгъстяване, а на участъците с ускоряващо поле — разреждане на електрони. Така амплитудата на тока и напрежението на бягащата вълна се увеличават по цялото протежение на спиралата до нейния. изход, където тя може да достигне увеличена няколко десетки пъти, като се има пред вид, че всяко усилване на бягащата вълна увеличава напрегнатостта на полето и следователно степента на групиране’ на електроните.

Лампите с бягаща вълна имат високо ниво на шумовете, обаче те дават възможност за широколентово усилване в дециметровия обхват.

Хареса ли Ви? :D Ако да, защо не пробвате и това:

Литepaтypa:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт

Toпaлoв, Mинĸo Ц. Eлeĸтpoнни и йoнни лaмпи : Зa cтyдeнтитe oт Дъpжaвния пoлyвиcш инcтитyт нa cъoбщeниятa / Mинĸo Ц. Toпaлoв, Юлиaн Mapинoв, Ивaн Beлчeв. –  Coфия : Texниĸa, 1963. – 326 c. : c чepт. ; 25 cм.

Що е то електронни лампи с променлива стръмност? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Както вече писахме в една друга статия, между характеристиките на една електронна лампа е и т.н. стръмност Стръмността представлява oтнoшeниe мeждy измeнeниeтo нa aнoдния тoĸ и измeнeниeтo нa peшeтъчнoтo нaпpeжeниe пpи пocтoяннo aнoднo нaпpeжeниe. Taзи вeличинa ce изpaзявa в мa/в (mА/V).

Известно е, че при по-чувствителните лампови радиоприемници се използват няколко лампови стъпала за усилване на индуктираните в антената сигнали от приеманата станция. При почти всички лампови суперхетеродинни приемници това усилване се регулира автоматично, т. е. за по-слабите сигнали (по-далечните станции) коефициентът на усилване на стъпалата е по-голям, а за по-силните сигнали (по-близките станции) — по-малък. По такъв начин се обезпечава по-равномерно приемане на станциите, без да е необходимо механически,по­стоянно да се регулира силата на прие­мането.

Автоматично усилването на стъпа­лата се регулира най-лесно, като се из­меня работната точка върху характе­ристиката на лампата, и то така, че за силните сигнали усилвателните лампи да работят с малка стръмност (в долния участък от характеристиките си) и об­ратно — за по-слабите сигнали лам­пите да имат по-голяма стръмност. За тази цел се използува постояннотоковата съставяща (компонента), получена след детектирането на приемания сигнал, с която се регулира преднапрежението на усилвателните лампи. Когато сигналът е силен, то и постояннотоковата съставяща на изправения ток има по-голяма стойност, вслед­ствие на което на управляващите решетки на усилвателните лампи се подава отрицателно преднапрежение с по-големи абсолютни стойности и лампите работят с по-малка стръмност. Ако за усилватели са из­ползвани обикновени високочестотни пентоди, за преместването на работната точка в долния участък от характеристиката е необходимо значително преднапрежение. Освен това за въпросния участък от характеристиката тези лампи внасят значителни из­кривявания, особено при по-силни сиг­нали. Ето защо за целите на автома­тичното регулиране на усилването в приемниците са разработени специални лампи с променлива стръмност, които се наричат още варимю. Долната част от характеристиката на тези лампи е твърде удължена (поради това тези лампи се наричат още лампи судължена характеристика) и стрьмността за тази част от характеристиката им е почти постоянна (фиг. VI-11).

За да се получи такава характеристика, управляващата решетка на споменатите лампи се прави с променлива стъпка. За целта от средата на решетката се изваждат няколко навивки и лампата се разглежда като съставена от две паралелно включени лампи с различна проницаемост на управля­ващите им решетки (фиг. VI-12).

Първата лампа, съответстваща на по-рядката част от управляващата решетка, има по-голяма проницаемост и следователно по-малък коефициент на усилване μ₁ от кое­фициента на усилване μ₂ на втората лам­па. На фиг. VI-13 са показани статичните характеристики на тези лампи.

Тъй като напрежението на запиране е обратно пропорционално на коефициента на усилване на лампата, характеристиката на лампата Л₁ (крива 2) е сместена по-на­ляво от характеристиката на лампата Л₂ (крива 1). От фигурата се вижда, че лам­пата Л₁ има по-малка стръмност и следо­вателно анодният ток на тази лампа е по-малък. Това се обяснява с по-малката гъстота на решетката на тази  лампа. Когато се подаде висок отрицателен потенциал на управ­ляващата решетка на лампата Л₂, тя се запушва и следователно работи само лампата Л₁. При увеличаване на потен­циала на споменатата решетка се включва и лампата Л₂, като постепенно нейното влияние става определящо (анодният ток започва да се определя предимно от харак­теристиката на лампата Л₂), вследствие на което общият аноден ток на лампата се усилва значително. Кривата 3 представ­лява резултантната характеристика на лам­пата с променлива стръмност, която се получава чрез сумиране на анодните то­кове от характеристиките 1 и 2. Лампите с променлива стръмност са изключително пентоди. Тези лампи се конструират така, че коефициентът на усил­ването им във функция от напрежението на управляващата решетка, нанесена в логаритмичен мащаб, се получава права линия (фиг. VI 14).

Лампите с променлива стръмност са употребявани не само в приемнициту, но и за конструиране на някои специални измервателни апаратури.

Ето още едно лампаджийско четиво, което може би ще задържи Вашето Фнимание :)

Литература:

Бoянoв, Йopдaн. Cпpaвoчниĸ пo eлeĸтpoнни лaмпи /. Coфия :, Texниĸa,, 1962., 568 c. :

Kpъcтeв, Teньo H.,  Toдopoв, Oгнeмиp Г.. Cлaбoтoĸoвa тexниĸa :. Учeбниĸ зa І и ІІ ĸypc нa пpoфecиoнaлнo-тexничecĸитe yчилищa пo eлeĸтpoтexниĸa, cпeциaлнocт Eлeĸтpoмoнтьopи и cлaбoтoĸoви инcтaлaции, ypeди и aпapaти /. 2. изд.. Coфия :, Texниĸa,, 1962., 324 c., 1 л. чepт

Топалов, Минко Ц. Електронни и йонни лампи : За студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията / Минко Ц. Топалов, Юлиан Маринов, Иван Велчев. –  София : Техника, 1963. – 326 с. : с черт. ; 25 см.

Веган сандъци – много по-истински, отколкото смятате!

Т.н. веган сандъци са последната мания в колекционирането на стара техника. Защо веганът навлиза и в тази специфична област? На този въпрос се опитваме да отговорим днес. Веган сандъците се произвеждат от 1920-те г. до началото на 60-те.

Под ,,веган сандък“ се разбира апарат, която отговаря на следните условия:

– кутията е произведена от истинско природно дърво (орех, чам, явор…), а не от масовото от средата на 60-те години насам ПДЧ. Защо във веган сандъка не може да има ПДЧ? То се състои от пресовани дървени стърготини с агресивно химическо лепило между тях, а има вариант лепилото да е такова с животински съставки (напр. кожа). Е не е веган, нали?

– а кутиите на веган сандъците ИЗОБЩО не са сглобявани чрез лепила, тъй като до 60-те г. тази работа се върши по класическия начин – с чукче и пиронче.

– що се отнася до плата, който понякога присъства по старите радиоапарати, веган колекционерите уверяват, че той няма животински произход и не компрометира идеята

А ето и още три причини защо веган сандъкът е по-добър за Вашата колекция:

– щадят опорно-двигателната система – веган сандъците са много по-леки. Известно е, че истинското, природното дърво (орех, чам…) е доста по-леко от ПДЧ-то;

– повече място в жилището – веган сандъците са много по-малки. Знаем, че до края на 50-те г. апаратите не са чак толкова огромни и масивни

– а и са по-престижни – обикновено веган сандъците са много по-стари, както и очертахме по-горе. Е, къде-къде по-достолепна възраст за експоната Ви в сравнение с някакви осемдесетарски бандури!

Български нивелир Ни-020 в Сандъците – Sandacite!

Нивелирът НИ-020 е производство на Развойното пред­приятие за геодезически прибори при Управление ’’Геодезия и кар­тография” и е вторият модел от групата нивелачни инструменти, които са пуснати в серийно производство в България в края на 1950-те години. Този нивелир, както и по-предният модел, пуснат под означение НИ-010, е изработ­ва нс вносна оптика.

На горната илюстрация е показан външният вид на ин­струмента. Той се произвежда от началото на 1962 год. и има реди­ца преимущества по отношение на първия, който се свеждат главно до неговата конструкция и оптиката на зрителната тръба.

НИ-020 е с неподвижна тръба и неподвижно съединена с нея либела. Въртящата се горна част на инструмента се състои от зрителна тръба, цилиндрична либела с призмена система и лупа за наблюдаване на либелното мехурче,  елевационен винт за накло­няване на тръбата около хоризонталната ос, кръгла либела и затегателно устройство.

Зрителната тръба е с вътрешно фокусиране. Нишковият кръст с хоризонтални далекомерни нишки дава възможност за опти­ческо измерване на разстояния по вертикална лата. За да се уве­личават светлосилата и разделителната способност на зрителната тръба, определени повърхности от някои оптически елементи, кои­то имат допир с въздуха, са покрити с противорефлексен слой.

Нивелачната либела е монтирана в специално гнездо, отлято заедно с тръбата, което я предпазва от механични повреди и от непосредственото действие на слънчевите лъчи. Лупата за наблюдаване на либелата позволява бърза, удобна и точна коенцденция на двата края на либелното мехурче.

Тръбата, либелата и призмената система към нея са добре херметизирани и защитени, което ги предпазва от проникване на влага и от други вредни атмосферни влияния. Това дава възможност нивелирът да бъде използван и при значително неблагоприятни условия в подземни галерии, тунели и др.

Хоризонталната ос за наклоняване на тръбата е пос­тавена в предния край на носача, така че елевационният винт действа на сравнително дълго рамо. Това увеличава възможността за по-точно подравняване на цилиндричната либела. Елевационният винт е с добре затворена конструкция, която го „предпазва от повреди“. Неговото плавно микрометрено движение и устройство поз­воляват подравняването на цилиндричната либела да се извърши с точност до 0,5 сек., каквато точност се изисква за инженерните нивелири.

Носачът на зрителната тръба, върху който са монти­рани елевационният и микрометреният винт, покрива напълно хомута на затегателния винт, с който се затяга тръбата в опреде­лено положение около вертикалната ос на инструмента.Това удава, възможност да се намали значително височината на нивелира, без да се намалява височината на вертикалната ос. Затегателният и микрометреният винт са поставени един до друг под обективната част на тръбата, с което се подобряват експлоатационните каче­ства на нивелира. Разположението на работните винтове е в такъв ред, в какъвто се извършват отделните операции при работа с инструмента, а именно; грубо насочване на тръбата и затягане със затегателния винт, точно насочване върху целта с микрометрения винт, фокусиране и подравняване на либелата с елевационния винт, Затегателният, микрометреният и елевационният винт са със закрита конструкция, а ходът им се регулира посредством централни регулиращи гайки, благодарение на което се постига много точно регулиране.

Носачът на повдигателния апарат има правилна три­ъгълна форма. Същата форма имат и пружиниращата и основна пло­чи към него. Това му придава по-прибран вид, модерна линия в здрава връзка между отделните възли и детайли. Основната плоча към повдигателния апарат дава възможност нивелирът да се пос­тави на всякаква тринога, а не само на нивелачна.

Повдигателна го винтове имат закрита конструкция, която предпазва оста им от прах, песъчинки и други вредни външни влияния и следователно от бързо износване.

Вертикалната ос на инструмента е цилиндрична и има това преимущество, че тежестта на нивелира се поема от един централен лагер, докато цилиндричната повърхност не поема ни­какви сили от тежестта или само минимални такива, когато ин­струментът не е добре хоризонтиран, Цилиндричната повърхност на оста има предимно водещо значение. Извънредно простата конструкция на вертикалната ос позволява бързото й и леко изваждане от лагерната втулка, когато е необходимо почистване и смазване на оста.

Техническите данни на нивелира са следните:

При изчисление на нивелира като цяло, а така също и на някои отговорни възлови детайли, е взета предвид необходимостта да се осигури възможност за непрекъсната работа на инструмента при температура от -20° до +40°С. При тези температурни граници нивелирът ще може да се използва през всички дни на годината и да се работи с него при различни условия.

Проектната и достигната практически точност на ниве­лира е от 3 до 5 мм на 1 км двойно пронивелирано разстояние,

С тези данни и особености на конструкцията нивелирът се явява един напълно съвременен инженерен нивелир със сравнително широки граници на използване. С този инструмент успешно се извършват всички видове нивелачни работи в строителството, а така също и основна нивелация на населени места и полски имо­ти.

Програмата за бази данни ИНФОС в Сандъците – Sandacite!

Днес ще Ви запознаем с българския MS Access. :)

Системата за управление на информационни бази данни ИНФОС е разработена в ТК Национален програмен и проектен фонд през 1987 г.  Тя е предназначена за съхранение на големи обеми от документи с формат определен от потребителя и за извършване на документални и фактографски справки по пълния текст на документите. ИНФОС поддържа до 32 информационни бази данни.

Всички функции на ИНФОС се изпълняват с потребителски интерфейс – тип меню. От потребителя не се изисква специална подготовка в областта на електронната обработка на данните.

Информационните обекти на ИНФОС са текстови документи от произволен тип или абстракти на статии, доклади, отчети, закони, научни публикации, лекарства и др.

Системните му изисквания са същите, каквито и за други подобни програми на ТК НППФ:

• персонален компютър INTELLE/XT или съвместими с него (IBM—РС, ПРАВЕЦ 16 и др.)
• 1 флопидисково устройство
• твърд диск тип уинчестър /10 МБ/;
• печатащо устройство

ИНФОС предоставя следните възможности:

• Въвеждане и редактиране на документи във входния формат на програмата;
• Създаване на бази данни;
• Сливане на бази данни;
• Извършване на документални и фактографски справки от базите данни по зададени от потребителя критерии за търсене. Справките могат да се изпълняват асоциативно, по пълният текст на документите т.е не е необходимо използването на набори от ключови думи или тезауруси тъй като всяка дума от текста на документите може да бъде ключова дума;
• Разлистване на документите, резултат на дадена справка, на екрана на монитора или разпечатването им на устройство за широк печат.

ИНФОС може да бъде използван в:

• Библиотеки и архивни отдели;
• Информационни центрове;
• Проектантски организации;
• Патентни бюра;
• Болници и клиники;
• Административни отдели;
• Адвокатски бюра;
• Научно изследователски институти

Повечето от основните понятия в ИНФОС произлизат от формата на входните документи. Поради тази причина този формат ще бъде разгледан на първо място.

Формата на документите в ИНФОС е показан на долната фигура. Логически документите са структурирани на 4 йерархични нива:

• документ;
• параграф;
• изречение;
• фраза или дума.

Всеки документ в ИНФОС се идентифицира със своето име или идентификатор. Това име може да се състои от 1 до 12 символа. Тези символи могат да бъдат големи и малки букви от латинската азбука и кирилицата, цифрите от 0 до 9, както и специалният символ “ „. В базата данни името се съхранява ляво нанесена в 12 символно поле. Свободните позиции в дясно (ако има такива) се запълват с интервали. Името на документа се задава от потребителя при спазването само на горните ограничения. Един типичен документ в програмата е показан ето тук:

Името на документа не се третира от ИНФОС като част от текста на документа, а като външен ключ на документа в базата данни. Еднозначността на този ключ е задължителна т.е. в една база данни не могат да съществуват няколко документа с едно и също име.

Максималната дължина на текста на един документ в ИНФОС е 8000 символа.

Мдаа… а ето и още нещо от същия автор:

Микроплан 16 в Сандъците – Sandacite!

Микроплан 16 е многофункционална програма за електронни таблици, разработена през 1987 г. в СП Микросистеми София. Това е темата на днешната ни статия.

Системните й изисквания са следните:

1. Персонален компютър (Правец-16, IBM-PC/XT и съвместими) с поне 192 КБ оперативна памет.
2. Две флопидискови устройства или едно флопи и твърд диск.
3. Черно-бял или цветен дисплей.

Това е базовата система и Микроплан 16ще работи на нея. Но за да реализирате пълните възможности на Микроплан 16, ще Ви бъдат необходими още някои технически средства:

1. Допълнителна памет до общо 640 КБ.
2. Печатащо устройство и контролер за него.
3. Плотер или графично печатащо устройство.

Днес обаче предлагаме да разчупим рамките – поне в началото ние няма да ви разказваме повече за програмата, а ще оставим тя самата да говори за себе си, като приведем обширен цитат от оригиналното й ръководство. Избрахме го заради разчупения начин на общо представяне на програмата. След това, разбира се, цитатът свършва и продължава нашия текст, в който ще ви запознаем с основните възможности и функции на Микроплан 16.

Впрочем, ръководството сме дали скенирано най-долу, за да можете да го изтеглите и да го четете на спокойствие.

,,Микроплан 16 е представител на ново поколение програми за персонални- компютри, като съчетава най- забележителните постижения в създадените до сега електронни таблици с широки графични възможности и способност за гъвкаво управление на информацията. И най- важното:  Обучението за работа с Микроплан 16 е лесно и бързо, както за хора с опит в работа с персонални компютри, така и за начинаещи.

Ако сте начинаещ, ще можете бързо да научите достатъчно, за да започнете работа с Микроплан 16. С нарастване на Вашето умение и познания при работата с Микроплан 16, пред Вас ще се откриват неговите все по- сложни и богати възможности. Ако сте напреднал потребител, бързо ще се убедите, че Микроплан 16 е в състояние да отговори на Вашите най-високи изисквания.

Микроплан 16 е едно постижение, съчетаващо и доразвиващо най-доброто от вече създадените програми. В този смисъл, Микроплан 16 обединява в едно редица възможности, които в миналото се предлагаха в отделни програмни продукти. Сега се налага да изучавате само една програма, само един набор от команди, вместо половин дузина програми със специфичните им команди. Освен това, Микроплан 16 представлява важен скок напред: неговото

бързодействие и гъвкавост позволяват комбиниране на; много функции и изпълняване на задачи, за които доскоро се смяташе, че надхвърлят възможностите на микрокомпютъра. Например, Микроплан 16 превръща цифровата информация в графични изображения толкова лесно, че изображението може да се използва, като инструмент за обмисляне, обсъждане, оценка и избор на варианти. Вие можете да проигравате тези варианти и да получите незабавно на екрана отговор на въпроси от типа: „Какво би станало, ако…?“.

Използвайте Микроплан 16, експериментирайте, даже играйте с него. Можете да започнете да го използвате незабавно за разрешаване на леки проблеми в изпълнението на предстоящите Ви задачи. В такъв случай, с придобиването на опит, тази програма все повече ще Ви харесва. Ако почуствате необходимост да ползвате по-изтънчени, сложни и интелигентни функции за обработка на информацията, Микроплан 16 ще Ви помага при всяка стъпка. Ще се уверите, че имате всичко, което може да се желае от един интелигентно изработен и с широко приложение инструмент в деловата работа.

Това ръководство не се чете на един дъх. След запознаването с основните понятия и възможности, започнете реална работа  с компютъра и  ползвайте ръководството на потребителя заедно със справочника.

СИСТЕМА ЗА ДОСТЪП НА МИКПРОПЛАН/16

Колкото и мощен да е Микроплан 16, той не е в състояние да върши цялата работа сам. За да вървят нещата гладко, на Вашите дискети са записани и няколко помощни програми.

Не се тревожете, че ще трябва да учите куп различни програми, за да свършите работата си. Наистина в миналото много микрокомпютърни системи страдаха от този недостатък. Факт е, че засега проблемът не е напълно решен – все още не съществува единична компютърна система (програма), която да удовлетворява Всичките Ви търговски, инженерни и математически потребности и освен това да се грижи за различните „домакински задачи“, необходими за поддържане на оборудването и съхранение на информацията.

Но Микроплан 16 прави значителна стъпка напред. Той обединява Важни програми, необходими за неговата работа, под един лесен за използване „чадър“ – Системата за достъп на Микроплан 16.

Как изглежда Микроплан 16?“

Нека сега да разгледаме няколко от неговите компоненти!

Фиг. 1

ЕКРАН НА МОНИТОРА

Изображението, което се появява на екрана при работа с Електронната таблица на Микроплан 16, обикновено възпроизвежда три части (виж фиг. 1). В горната част е „Служебната информация“. Най-голямата част от екрана обикновено се заема от електронната таблица. Две „граници“ ограждат електронната таблица и посочват буквените наименования на колоните и цифровата номерация на редове за тази част от нея, която в момента наблюдавате.

Определени елементи на електронната таблица се открояват на екрана с контрастно изображение. Най-важната част е „активната клетка“. Горният- десен ъгъл на екрана показва режима, в който работи електронната таблица в момента. В долния десен ъгъл се появяват изображенията на индикатори, показващи дали [Num Lock], [Scroll Lock], [Caps Lock] или други специални клавиши са включени. В долния ляв ъгъл при необходимост се появяват съобщения за грешки (виж глава „Съобщения за грешки“).

Ако компютърът е снабден с цветен монитор, при изобразяване на електронната таблица се използуват контрастни цветове за изобразяване на различните елементи: границите, активна клетка в електронната таблица и активната клетка на менюто са в светлосиньо, информацията, съдържаща се в незащитените клетки,е със зелени символи, а в защитените – с бели символи.

Фиг. 2

РАМКИ

Хоризонталната рамка съдържа букви, определящи всяка колона. Тя започва от А и продължава go Z, след това продължава с АА go AZ, след това BA go BZ и т.н., до IV за всичко 256 колони. Вертикалната рамка, от лявата страна на изображението, съдържа ред числа от 1 дo 2048. Без значение къде сте в електронната таблица, рамките ще Ви показва съответните на колони и редове.

ЕЛЕКТРОННА ТАБЛИЦА

Мислете за електронната таблица като за част от руло навита карирана хартия, разстлана на бюрото Ви, готова за попълване. Всичко, което изписвате на нея, разполагате в „клетка“; всяка със свой собствен „адрес“, като например (А23), описващ съответните на клетката колона и ред. Но това е огромна таблица, ако всяка клетка в електронната таблица беше висока 0,5 см и широка 2,5 см, то цялата електронна таблица би била широка 6 метра и 50 см и дълга над 10 метра!

Тъй като електронната таблица е твърде голяма, за да се покаже цялата на екрана, Микроплан 16  възпроизвежда само една част от нея. Мислете за тази част, като че ли гледате през „прозорец“ малка част от таблицата. Вие обаче можете да движите този прозорец, за да видите всяка част от електронната таблица, която Ви интересува (фиг. 2).

Зони. Зоната представлява група от една или повече клетки, подредени в правоъгълник. Една клетка е най- малката възможна зона. Зоната може да бъде част само от една колона, само от един ред или да обединява клетки едновременно от няколко реда и от няколко колони. Зоната се изписва с адресите на най-горната лява и най-долната дясна клетка – примерно А15..С19.

Формули. Може да въвеждате надпис, число или формула във всяка клетка. формулата е инструкция за „МикроПЛАН/16“ за изчисляване на число. И въпреки че „МикроПЛАН/16“ запомня формулата в клетката обикновено, само текущото      цифрово значение на           формулата се възпроизвежда на екрана.

Надписите  представляват текстове,  които електронната таблица показва на екрана. Въпреки, че на екрана не се вижда, всички надписи са предшествани от знак, определящ тяхното разположение в клетката (виж „Въвеждане на надписи“ в ръководството, скенирано и достъпно за изтегляне по-долу).

Формати за възпроизвеждане на екрана. Електронната таблица на „МикроПЛАН/16“ позволява да променяте начина на възпроизвеждане на клетката на екрана, нейния „формат“, без да се променя съдържанието и (виж описанието на командата /Worksheet Global Format). Изображението на съдържанието на клетката се определя, също така,и от ширината на колоната, която сте избрали. Като допълнителна възможност, електронната таблица на „МикроПЛАН/16“ Ви позволява да „защитите“ клетките така, че тяхното съдържание не може да бъде случайно променено.

Прозорци. Какво би станало, ако пожелаете да видите две части на електронната таблица по едно и също време или една и съща част, като се използват два различни формата за възпроизвеждането й? Електронната таблица на Микроплан 16  има възможност да прави това чрез „разделяне“ на екрана. Това е същото, както ако две телевизионни камери са насочени към една електронна таблица и изпращат своите изображения към два отделни екрана.

ГРАФИЧЕН МОНИТОР

Ако Вашият компютър е снабден с графичен монитор (черно-бял или цветен), Електронната таблица на Микроплан 16 го използва за възпроизвеждане на електронната таблица и на графиките. Ако използвате два монитора, електронната таблица се появява на неграфичния, а графиките – на графичния монитор. Това Ви дава възможност да наблюдавате едновременно диаграмите и данните, които ги генерират.

Ако използвате само неграфичен монитор, Електронната таблица на Микроплан 16 не може да извежда диаграми на екрана, въпреки че можете да печатате графики, като използвате програмата Print Graph (печат на графики) от Системата за достъп на МикроПЛАН/16.

ПРИНТЕР

Микроплан 16 и неговата програма Print Graph са снабдени с необходимите програмни модули и могат да управляват различни видове принтери.

Колко вида печатни изхода можете да получите? Електронната таблица на Микроплан 16 може да използва печатащо устройство за символи за възпроизвеждане на копия от:

– част или цялата електронна таблица;

– списък (клетка по клетка) на съдържанието на клетките във всяка част на електронната таблица или цялата електронна таблица.

Можете да създадете печатен изход по всяко време при работа с електронната таблица на Микроплан 16. Друга възможност е, да съхраните информацията за печатане в „Принт файл“, за да се печата по-късно, като се използват възможностите на ДОС (виж документацията на ДОС).

Използвайки дискетата „Микроплан 16-Граф-Печат“ и графично печатащо устройство, можете да създадете печатни изходи на всяка графика, която сте начертали с програмата. Всъщност, можете да печатате диаграмата, даже ако нямате графичен монитор, на който да я възпроизведете. Вие използвате Електронната таблица за „дефиниране“ на графиката, да съхраните дефинираното в „картинен файл“ и след това с помощта на програмата Print Graph може да създадете печатно изображение на графиката.

ОПЕРАТИВНА ПАМЕТ И СЪХРАНЕНИЕ НА ДИСК

„Текущата“ електронна таблица, екрана на монитора, съществува само възпроизведена в оперативната памет на компютъра. Това е място за Временно съхранение на информацията.   Ако изключите компютъра, спадне напрежението или прекъснете работата с електронната таблица без съхраняване (запис) на информацията, тя ще бъде безвъзвратно загубена. За да направите постоянен запис на въведената в електронната таблица информация, Вие ТРЯБВА да я съхраните във „файл на диск“. За да я направите отново активна в паметта на компютъра, трябва да извикате електронната таблица и след това да заредите информацията от файла, намиращ се на диска с данни (дискетата с данни обикновено е поставена в устройство В,   а Микроплан 16 – Системна дискета и Микроплан 16-Граф-Печат се поставят в устройство А). Мислете за диска като за шкаф с папки и за всеки файл – като за папка, съдържаща Вашите документи. Вие изваждате папката и я поставяте на бюрото си, когато искате да напишете нещо в нея, затваряте я и я връщате в шкафа, когато свършите. Главната разлика при електронната таблица на Микроплан 16 е, че когато обработвате файла, Вие в действителност вадите ТОЧНО КОПИЕ на файла. Оригиналът стои в безопасност на диска, който може по- късно да се обработва отново или да се смени с актуализираната нова информация.

Съхраняването на информацията, въведена в електронната таблица, е жизнено важна част от работата Ви с МикроПЛАН/16. Вероятно ще трябва да го правите няколко пъти, докато Вие ВСЕ ОЩЕ СЪЗДАВАТЕ информацията в електронната таблица, за да избегнете загуба на данни, която се случва поради човешки грешки, падове в напрежението или други случайности.

За да се предпазите от евентуална повреда в диска, изгубване или просто износване, много важно е да направите най-малко едно точно копие на всеки диск с информация, който използвате. Това може да стане с функциите „Обработка на дискети“ (Disk Manager) и „Обработка на файлове“ (File Manager) в „Системата за достъп“ на Микроплан 16. За пълна сигурност, направете точни копия на всички важни файлове и ги съхранявайте на подходящи места, например, в огнеупорна каса, отделно от останалите дискети, които ползвате ежедневно.

А ето и пълното ръководство, за което стана дума по-рано: mikroplan-16-rakovodstvo.djvu

А това чудесо знаете ли го?