Категория: Сандъците

На румънски битак откриха нацистка машина за шифриране Енигма, разбра Сандъците – Sandacite

Миналата седмица публикувахме статия, в която Ви разкрихме тайните на софийския битак. Неслучайно подчертахме, че там могат да бъдат намерени съкровища, които огромен брой хора са смятали просто за ненужни вещи…до един определен момент!

Вижте какво се е случило на букурещкия битак!

Както съобщава Дойче веле, професор по криптография, разхождайки се по един от пазарите за вещи в румънската столица, изведнъж забелязал, изложена за продажба, цяла-целеничка германска машина за шифриране на съобщения Енигма, използвана по време на Втората световна война. Той я купил за всичко на всичко 100 евро, а след това я обявил на търг в букурещкия аукцион Artmark. Търга спечелил колекционер, заплатил за Енигмата 45 000 евро. Не е зле, а?

Тази история разказа мениджърът по оценяване на предмети в аукциона Кристиан Гаврила. Той не пожела да разкрие името на професора и колекционера. Историци и специалисти в областта на ценните вещи обаче твърдят, че в Румъния (по време на Втората световна война лоялен съюзник на Третия райх) все още има няколко неоткрити машини Енигма.

Енигма е разработена в началото на 1920-те г. и първоначално е използвана за шифриране на съобщения, носещи търговска тайна, а също така и във военни предприятия. През 1932 г. полски разузнавачи успели да създадат устройство, известно като ,,криптографична бомба“, което позволявало да се разкодират шифрованите с Енигма съобщения. Скоро след това инженерите създатели усложнили кодиращия алгоритъм на апарата и през 1938 г. излязла обновена версия. Точно този модел бил широко използван от германските войски през войната.

Мдаа, може би и ние трябва да засилим посещенията си на Битака… току-виж сме открили нещо! :)

Още мултикари Чавдар в Сандъците – Sandacite!

Преди няколко месеца Ви бяхме показали няколко неизвестни дотогава модела микробуси и мултикари Чавдар. Тогава те привлякоха сериозен интерес  към себе си, а какво по-хубаво от още една подобна статия!

На горната снимка виждате камион Чавдар 6ТА, разработен в ЦНИИТМ Балканкарпрогрес и произведен през периода 1975-8 г в Комбината за автобуси в Ботевград. Кратки технически характеристики:

Товароносимост 2 т. Дължина 6 м, широчина 2,1 м, височина 2,47 м, максимална скорост 100 км/ч, маса 2,8 т. Двигател: дизелов Перкинс, 4-цилиндров.

Камионът 6ТА е предназначен е за широко приложение. Каросерията е покрита с брезент или гумирано платно.

На долната снимка виждате още нещо – цистерна Чавдар М4Ц. Предназначена е за специфична дейност – измиване на мантинелите на улиците и шосетата, за което е снабдена със специални прикачни четки.

Технически данни: товароподемност 3500 кг; размери: дължина 4450 мм, широчина 2100 мм, височина също 2100 мм; максимална скорост 80 км/ч, маса 6,4 т. Цистерната също е разработена и произвеждана в периода 1975-8 г.

 

За момента това са новите мултикари от Чавдар, които успяхме да открием. При първа информационна възможност ще се включим с нови сведения! :)

 

Изтеглете книжката Мопеди от Сандъците – Sandacite!

Мопедът представлява дву- или треколесно превозно средство, задвижващо се с двигател с вътрешно горене с обем не повече от 50 см3 (или с електродвигател с мощност от 250 вата до 4 киловата, но това вече са екзотики).

Това в заглавната снимка е първата книга за мопеди, издадена в България:

Гайдаров, Симеон. Мопеди : Експлоатация, поддържане и ремонт / София : Медицина и физкултура, 1958. 111 с. :

Сега можете да я изтеглите безплатно от нашата база данни. Нужно е само да кликнете ето тук ==> kniga-mopedi.pdf

 

Какви са видовете електрокари и мотокари? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Немалко е изписано за историята на българските електрокари и по-малко за мотокарите. Разполагаме дори с описания и снимки на модели, които не е ясно дали не са останали само на хартия, ето като ТЕЗИ например. Независимо от това, бели петна в тази област съществуват и ние ще продължим и занапред да пишем статии на тази тема, в които да публикуваме неотразените досега модели в Интернет пространството.

Но закъде сме без една статия, която впрочем отдавна трябваше да се появи – своего родна уводна – която да описва различните видове електрокари и мотокари и начинът, по който се образуват индексите  на българските модели? Комбинациите от букви и цифри имат определени значения, които носят сведения за характеристиките на съответния кар.

И така, да започнем отначало. Електрокарите и мотокарите са безрелсови подемно-транспортни или транспортни средства. Електрокарите се задвижват от един или повече електродвигатели, захранвани от акумулаторна батерия, а мотокарите — от двигател с вътрешно горене (ДВГ). В техническата литература обикновено се използва съкратеният термин кари.

В зависимост от целите на класификацията карите могат да се разделят по следните характерни белези:

1. По начина на задвижване (вида на двигателя) — на електрокари и мо­токари.
2. По експлоатационното предназначение — на влекачи, платформи, нис- коповдигачи и високоповдигачи.
3. По разположението на товара — с товар между опорите и извън опорите.
4. По броя на опорите — на триопорни и четириопорни (броят на опори­те не е равен на броя на колелата — сдвоените колела се приемат за една опора).
5. По начина на поемане на товара от повдигателната уредба на:

а)  със или без наклон на повдигателната уредба:

б) с изнасяне на товара от повдигателната уредба в надлъжно направ­ление;

в) с изнасяне на товара в напречно направление спрямо посоката на дви­жение на кара;

г)  със завъртане на товара спрямо повдигателната уредба.

6. По вида на уредбата за управление на:

а)  с кормилно управление;

б) с лостово управление чрез непосредствено въздействие върху управ­ляемата колона (ръчноводими кари) или чрез предавателен лостов механизъм (със стоящ водач).

7. По положението на водача на кара — със седящ, стоящ и придружа­ващ (ръчноводими електрокари) водач или с издигане на водача заедно с товара (асансьорни високоповдигачи или високоповдигачи магазинери).

На тази таблица е показана схематично класификацията на карите, конструи­рани и произвеждани в България до 1990 г.

Съществуват и други принципи на класификация, които се променят с усъвършенстването на конструкциите. В БДС 8886-—71 е дадена класифи­кация на електрокарите, съответстваща на класификациите на Международ­ната организация по стандартизация (ISO) и Европейската федерация по по­демен транспорт (FEM).

Всеки електрокар и мотокар има съкратено означение. Означението на българските кари се изгражда по следния начин:

1. Всяко означение е съставено от две букви и до три групи цифри, раз­делени с точка.
2. Първата буква означава вида на задвижване: Е—електрокар, Д—мото­кар с дизелов двигател или Б—мотокар с бензинов двигател.
3. Втората буква означава експлоатационното предназначение: В — високо­повдигач, Н — нископовдигач, П — платформен, Т — влекач и С — самосвал.
4. Цифрите от 001 до 999 са разделени на групи, които характеризират вида, товароподемността и конструктивните особености на карите, а именно: от 001—платформени електрокари; от 101 — нископовдигачи; от 201 — висо­коповдигачи с двигателна и управляема колона; от 301 -— самосвали; от 351 — универсални ръчноводими високоповдигачи; от 371 — високоповдигачи с из­дигане на водача заедно с товара; от 401 — високоповдигачи с надлъжно изнасяне на товара; от 451 — високоповдигачи с напречно изнасяне на това­ра; от 501 — влекачи; от 551 — ремаркета; от 601 — универсални трио­порни високоповдигачи; от 676 — универсални четириопорни високоповдига­чи; над 800 — специални изпълнения.
5. Втората група цифри означава височината на повдигане в дециметри.
6. Третата група цифри означава някакво вариантно или модификатно изпълнение на основната конструкция.
7. Пред числата от първа група се прибавя цифрата 1 — за мотокар с ди­зелов двигател, и 2 — за мотокар с бензинов двигател.

Карите се характеризират с няколко десетки показатели, определени в международни и национални нормативи.

В долните таблици са дадени основните технико-експлоатационни показатели на електрокари и мотокари, произвеждани в България до 1990 г.

А ето и завода, в които са се раждали:

Когато се строеше Електрокарният завод

See more

---

Литература:

Оракалиев, Димитър Б.. Електрокари : [Устройство, експлоатация, ремонт] / София : Техника, 1969. 188 с., 2 л. сх. :

Михайлов, Емил Димитров. Експлоатация, обслужване и ремонт на електрокари и мотокари : [Ръководство] / 3. осн. прераб. изд. София : Техника, 1985 348 с. :

Димитров, Йордан Николов. Теория на автомобила, трактора и кара : [Учебник за студентите от ТУ – София] / София : [ВЕГ], 1991. 240 с. :

Наръчникът  на Сандъците – Sandacite за умно пазаруване от Битака! 

Ако сте запалени по някакъв вид колекционерство – на каквото и да е – то най-вероятно поне сте чували за Битака. Какво представлява той?

Битакът е нещо много повече от обикновена утилитарна ,,дестинация за бюджетно пазаруване“. Такава е, например, Женският пазар. А Битакът (или просто Бùта) е място, на което всеки ценител на стари предмети може да открие всякакви стари неща – от книги до авточасти. На Битака може да намерят истински съкровища (напр. картини на известни български художници, книги от ХІХ век или такива с автографи на известни лица от културата). Посетителите са различен род хора, но за мен ценното е, че там се събират много колекционери на всевъзможни вещи. Всеки търси каквото го интересува; в моя случай – българска техника и българска техническа литература.

Много хора обичат да пазаруват от Битака вещи с цел употреба, но това понякога крие рискове от разочарования. Тъй като стоките там са много и различни, тук няма да даваме съвети какво е добре и какво не да се купува от Битака, защото със сигурност ще изпуснем повече неща, отколкото ще отбележим. Затова предлагам да се съсредоточим върху колекционерите.

Те обхождат поставените върху платнени чергилници стоки на продавачите, разглеждат предложенията и винаги обогатяват сбирките си с придобивки. Множеството колекционерски посещения са причина Битакът да се е превърнал и в място за социални контакти. Подобна е и била функцията на форума в Древния Рим – гражданите са се срещали там не само за да сключват сделки, а и за да се видят и научат новините. На Битака човек понякога може да срещне и известни личности-колекционери, а самото посещение е своеобразен седмичен ритуал – всяка събота рано сутрин. Пазарът отваря около 6-7 ч. според сезона и никой не знае защо това е така. Eдна теория гласи, че всеки идва колкото се може по-рано, за да не го преварят други продавачи и да му вземат мястото. Аз не знам дали това е вярно, но ранният начален час на Битака със сигурност прави цялото му посещение по-интересно. J

Към днешна дата Битакът може да бъде открит всяка събота в споменатото време в кв. Орландовци. Транспортът е лесен. Ако не сте с кола, взимате автобус 86, слизате на спирка Кауфланд Хаджи Димитър и тръгвате, накъдето тръгват всички. Ако ли пък сте избрали да пътувате с автомобил, намирате на GPS-а или картата ул. Липов цвят и карате до края й (пак накъдето се движат множеството хора в редица). Към края на улицата ще попаднете на  наклон. Изкачете го и ще се озовете на голям площад. Продължете стотина метра напред и вече сте на паркинга пред Битака.

Заключихте ли? Да започнем пазаруването!

Поначало стоките на Бита нямат и никога не са имали фиксирани цени. Главна специфика на това икономическо пространство е, че продавачът и купувачът се договарят за сделката и накрая цената действително се оказва компромис в най-чист вид. Това има много голямо значение. Познавам хора, които посещаваха Битака само за да изпитат преговорните си умения. Обикновено търговците знаят, че стоката струва много по-малко от цената, която ще обявят, но в нея е включена ,,специалната отстъпка“, която правят ,,само за тебе“, защото ,,ти си свестно момче“ и ,,одеве те помня, като купи онова“.

Важно е да се отбележи също така, че в биташката култура ценовите преговорите са своеобразен белег за коректност – ако не се пазариш, не си сериозен. Доколкото знам, това е правило и в задгранични битаци, като напр. неаполския. А също така не знаеш каква цена ще ти ,,треснат“ следващия път! Тоест, човек трябва да поставя границата. Познавам хора, които изпадаха в емоционален възторг при вида на неща, което отдавна търсеха, и това им струваше все по-високи и по-високи начални цени всеки следващ път.

Според мен, тук направо можем да изведем следната клиентска мъдрост, която същевременно е практическо правило за пазаруване от Битака:

Ако сте на Битака и се дълбоко се колебаете дали нещото пред Вас Ви е нужно или не, то най-вероятно то не Ви е нужно.

В такива случаи у Вас се води борба между двете вечни противостоящи си начала: емоцията и рациото (разумът). Емоцията задейства у Вас хормона на щастието, предизвикано от перспективата за сдобиване с прекрасен нов експонат – познато чувство у колекционерите. Разумът обаче Ви говори с други аргументи – за ненужните финансови разходи (които, колкото да са евтини нещата, но се трупат), за увеличаването на тежестта на товара, за заемането на поредните оскъдни кубични сантиметри пространство в жилището… Според мен в такъв случай е добре да обърнете гръб  на изкушението, да продължите из другите сергии, да насочите мислите си в друга посока и ако след час-час и половина установите, че не сте мислили за потенциалната придобивка, то явно наистина нямате нужда от нея.

Ако ли пък мисълта за находката не Ви напусне и решите, че денят Ви не е успешен, ако още в началото му не се поздравите с нейното притежание, то нека тогава се върнем в пещерата на Аладин. Завъртете се, приклекнете, направете се, че разглеждате вещта. Предложете цена. Ако тя не удовлетворява търговеца, оставете предмета и си тръгнете. Може продавачът да Ви подвикне да се върнете и да заяви, че е съгласен на сделка; може и да не го стори. В първия случай печелите, във втория – не сега. Тогава направете още няколко кръгчета, занимайте се с други неща. След още няколко време се върнете пак, кажете пак същата цена, но задължително същата. Почти сигурно този път търговецът ще се съгласи на нея, тъй като ще сте доказали, че сте сериозен купувач – постоянствал сте в преследването на сделката.

В такива случаи е важно да говорите сериозно. Например, ако предложите цена, сигурен сте, че няма да я увеличавате повече и тя е крайна, но пък тя не удовлетвори продавача, оставете вещта и с безразличен тон кажете нещо от типа на ,,Добре“, ,,Ясно“, ,,Окей, бате“ или ,,Твоя воля“. Иначе се разбира, че блъфирате.

Когато искате да постигнете намаление на цената на стока и желаете това да стане аргументирано, също е важно как ще подходите. Добре е да се позовете на фактори, които търговецът няма как да знае. Например, ако става дума за техника, можете с недоволен глас да изнегодувате срещу липсата (истинска или мнима) на определени части или детайли. Да заявите, че така устройството не може да работи, а такава част вече никъде не може да се намери и то е безвъзвратно унищожено. Да кажете, че към това нещо има още една част, която… (измислете си някакви функции, които извършва, но не се увличайте в подробности, защото отсреща може и да заподозрат нещо). Също така, подбирайте хората, на които пробутвате този номер – понякога и на Битака се намират запознати с устройството на даден вид техника и тогава контрата ще остане у Вас.

В психологията на продажбите е доказано, че при вида на ниските цени на някакви предложени стоки психологическата граница у купувача твърде бързо пада и той е склонен да се ,,обзаведе“ с предмети, които иначе не би купил, дори ако те бяха само около два пъти по-скъпи. В нашия биташки контекст това важи дори с още по-голяма сила, защото човек е склонен да си казва ,,така и така съм станал рано и дошъл далече, нека поне да си тръгна с нещо“. Пагубно мислене! Някои мои познати купуваха всевъзможни джунджурии само защото им ги даваха евтино и после се чудеха какво да ги правят. Опитайте да пазарувате така няколко пъти и ще видите как пространството в жилището Ви ще започне да намалява все по-скорострелно, а портфейлът Ви ще започне да се цупи все повече.

Смята се, че да си тръгнеш празен от Битака е чиста проба аматьорство, но пък според мен професионализмът в биташкото пазаруване не се изразява в това да се натовариш с една камара ненужни щуротии, от които после да се чудиш как да се отървеш.

И в края, още нещо: когато сте се запътили към Битака, не обличайте скъпи дрехи и не носете скъпи атрибути по себе си. Повечето продавачи имат навика да преценяват платежоспособността Ви по външния Ви вид – колкото по-спретнато и официално облечени отивате, толкова по-висока ще е началната поискана Ви цена. Предпочитайте всекидневното, семпло и дори малко протрито/вехтооблекло.

Пазете си джобовете! Ако носите връхна дреха, нека неща като портфейл, мобилни джаджи, ключове и т.н. да са в джобовете не панталоните под нея, а през топлите месеци избирайте панталони с по-дълбоки джобове.

Ако спазвате тези лесни правила, Битакът ще бъде за Вас не пиявица, смучеща седмична доза от Вашия портфейл и жилищно пространство, а в приятно място, до което да си направите ранната разходка в свежо съботно утро, да намерите неща, на които истински ще се радвате… а и не само това. Далеч по-важни понякога се оказват хората със сходни интереси, които могат да станат Вашите нови приятели.

А ето и една от нашите най-любопитни придобивки от Битака:

ИЗОТ 1042С – българският електронен шах

See more

 

Драги фенове на Сандъците, имамe новина за Вас!

Тя не е събитие от днес, но дали сте се замисляли досега, че…

… че нашият сайт, технически погледнато, е блог?

Ми да! Думичката ,,портал“ я използваме, защото така ясно описваме неговите добавъчни функции – я колко е голям, че и форум си има! Но Сандъците си остават блог… явно тази жива и истинска форма на уебсайт, предполагаща постоянно обновление на информацията от автор(и), задълбочили се в една сфера поради обичта си към нея, ни приляга най-добре.

Даам… а всеки блог е добре да се събира със себеподобни. :) Например – да участва в различни блогърски събития. Ако сред Вас има блогъри, те знаят колко нужна, полезна и одухотворяваща е взаимната комуникация между онлайн автори, изявяващи своите идеи в Мрежата.

В последните години у нас се организират доста срещи на блогъри, но моите наблюдения показват, че това са преди всичко тематични срещи на автори, пишещи в някаква област. Това, за което ще Ви разкажа сега, беше събитие, събрало онлайн автори от различни сфери, обединени както от блогърството, така и от още нещо.

Един от интересните видове блог, напоследък развивани в България – това са т.н. корпоративни блогове. За какво служат те?

Нека първо да отговорим на следния въпрос. Когато искате да си поръчате услуга от дадена компания, какво ще направите?

–              ще седнете да четете ,,статийки от нета“ в сайт, който пише за всичко, пълнейки се със статии от поща-автори

–              ще прочетете теоретична статия за услугата от специализиран сайт, но все пак – теоретична. В нея не става дума за параметрите и характеристиките на конкретното търсено от Вас нещо

–              ще влезете в обект на компанията и ще питате какво и що… ама по едно време ще Ви звънне телефонът и ще изслушате обясненията на служителя на тъгъдък, защото трябва да се връщате на работа

–              ще влезете в сайта на компанията и прочетете статия за това, което Ви интересува, написана от служители на самата тази същата компания – често същите, разработвали това, което ще искате да ползвате. Ако имате въпрос, можете да го зададете в писмена форма, а отговора ще получите от същите тези хора. Преди да се зачетете, ще сте седнали спокойно пред чаша чай, бисквитки или каквото там хапвате.

А когато става дума за нещо доста сериозно… банкови услуги?

През декември 2009 г., само на 1 година, корпоративният блог на Fibank печели първа награда за най-добър корпоративен блог в България

Например, измежду многото алтернативни, малко познати и интригуващи канали за  комуникация със своите клиенти специалистите от Първа инвестиционна банка (Fibank)  активно използват и своя блог (http://blog.fibank.bg/). Целта на този вид общуване с клиентите е да се обясняват банкови операции, процедури и термини на достъпен език, да се публикуват новини, които хората да могат да коментират в една по-свободна (блогърска) атмосфера, да се повишава финансовата култура на клиентите… Когато всичко това е поднесено по популярен начин, читателят вижда, че и банкерите са ,,хора като нас“, това слага отпечатък на неговото възприятие и той гледа с по-различен поглед, когато мине покрай обект на банката в града. Има смисъл от човешкото отношение!

Блогърството означава свобода, помнете това. Блогърът пише за нещо, ако иска; ако не иска – не пише, и пише, както иска. Никой не може да го накара да напише нещо, ако не му е по волята, защото по ред причини в България най-често блогърът не се издържа с блог или поне не само. Изключение правят много малко хора, но и те сами са решили какви ангажименти да поемат.

Защо го казвам? Ами защото има доста голяма полза и нужда от това да се пише по блогърски начин за банково дело. Друго си е клиент да запита в свободен текст нещо, което го интересува, или факт, който го е развълнувал. Често пъти точно такива подробности са страхотно важни. Понякога хората не споделят много във формална обстановка… а обстоятелство, направило впечатление на някого, може да е причина за подобряване на услуга, която ползват хиляди хора.

Но да се върнем към разказа in concreto. Блогът на ПИБ е един от първите корпоративни блогове в България. Месец май 2008-а. Досега са 9 години, почти юбилей.

Така стигаме до момента, когато на 28 юни в София беше отбелязан деветият рожден ден на блога на Fibank. Традиционно това събитие се превръща в празник за блогърската общественост в България. На тази среща човек може да се срещне с други блогъри, да говори с тях за каквото желае, да се види и запознае със служители на Банката, чиито статии е чел, да обменят различни мисли и да разбере, че уж познати неща могат да бъдат различни и дори много интересни, ако се представят по нестандартен начин. Повечето от запознанствата си с най-големите технологични блогъри в България съм направил на рождените дни на блога на Fibank.

Обикновено тези срещи се организират в някой уютен бар. Така стана и днес, като мястото беше Kick`s Вar на ул. Цар Шишман 22. Тазгодишната среща обаче беше още по-специална за нашия сандъчен сайт. :)

След проведен предварителен разговор с чудесните специалисти от отдел Корпоративни комуникации на Банката те предложиха барът да бъде украсен с няколко експоната от личната ми колекция от стара българска техника, придружи с информативни плакати, които да разказват за апаратите и техните интересни качества. Изборът падна върху следните неща, които читателите на Сандъците познавате добре:

–              вторият български компютър ИМКО 2

–              български електронен шах ИЗОТ 1042С

–              дисков пакет ИЗОТ СМ0006, използван като сменна памет на първите български хард дискови устройства

–              няколко компютърни игри за 8-битови компютри Правец – Пулсар, Рефлекс, Лунен патрул

Тъй като по-голямата част от очакваните гости бяха технологични блогъри, някак естествено изборът падна на този вид техника.  Смятам, че всяко нещо трябва да си ходи на мястото и според мен поводът за изложбата беше чудесно уцелен. :) Моята банка защити името си на  компания, която подкрепя българските неща. Изложбата заинтересува доста хора, които ми задаваха въпроси, а това означава, че сме успели да извадим българската техника от забравата. Още преди около година, когато започна моето участие като гост-автор в корпоративния вестник Fibank NEWS, си дадох сметка, че Банката е станала първата институция (не медия), проявила интерес към публикации в тази област. А ето сега, че бяхме и наживо! :)

След подреждането на експонатите и плакатите из бара лека-полека гостите започнаха да пристигат и разговорите започнаха. Блогърството като вид авторство отдавна вече е влязло в университетите. В работата си съм имал доста възможност да извършвам библиографска обработка на книги от известни имена, но какво е усещането, когато видиш едно от тях срещу себе си! Проф. Иванка Мавродиева,  преподавател в по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане в моя Софийски университет, е човек, който поддържа цели два блога – академичен и личен. С нея говорихме за различни въпроси около онлайн писането и онлайн авторството, за това, че времето на ,,масовата журналистика“ – блогърството – не само че не отминава, ами тепърва ще навлизаме в него все повече и повече, и за още такива интересни неща. Нещо повече – магистърската програма Управление на електронно съдържание, в която проф. Мавродиева преподава, може би ще е следващата ми академична дестинация.

Отляво надясно: Ивайло Александров, Директор Корпоративни комуникации; Силвия Тодорова, „От игла до конец“; проф. Иванка Мавродиева; Десислава Богданова, Главен специалист ,,Корпоративни комуникации“ и автор в блога.

Имало е много случаи, в които съм усещал, че Fibank има защо да бъде моята банка. Не говоря само за чудесните и изгодни решения и услуги, които предлагат. Имам предвид съвпадения, хора…

След като мина официалната част, на която аз като автор на изложбата и на някои статии във Fibank NEWS оповестих на обществеността ,,кой съм и за какво се боря“, продължиха ценната обмяна на мнения. Имах честта мой събеседник да бъде достолепният г-н Николай Генов, инженер по електронноизчислителни машини и устройства и работил в Дирекция „Маркетинг и реклама” на Банката. Ако имате желание някой да Ви разкаже подробно и ясно за анатомията и функционирането на българските изчислителни системи ИЗОТ от 70-те и 80-те години, заемали цели стаи, то това е той. Знаете ли, че в началото на 1980-те години делегация с негово участие е изпратена в Китай да води обучения на инженери? И че когато в един китайски ЕИМ завод бил разяснен принципът на българските ,,твърди“ запаметяващи устройства със сменяема памет, първото нещо, което някои технолози започнали да правят, било да се опитат да заснемат геометрията на четящо-пишещата глава на лекционния образец? Тогава България е била доста по-напред от Китай в научно-развойната дейност в тази сфера. А сега, ако отидете в магазина и Ви потрябва хард диск, ще си вземете… произведен в Китай, разбира се. Но пък  на него можете да свалите няколко статии за нашите ИЗОТ-и. :)

Десислава Богданова и Ивелина Атанасова, Основател на Фондация DigitalKidZ и собственик на NewTrend Agency

С други хора водихме и други разговори. Там беше и друг важен човек, г-н Боян Думанов – човекът, който преди около година ми даде идеята да издиря и публикувам евентуално запазена информация за митичния първи български банкомат. Тогава аз започнах мащабно изследване, но банкомат не намерих. От това усилие се роди обаче статията за българската банкова техника, която можете да си припомните ето тук :)

==> https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B8/

В разговорите ни стана дума и за ,,новите тенденции“ в ограничаването на публикации от  страна на прословутата социална мрежа Facebook и начините, по които евентуално можем да надмогнем това…  не че се получава много. :)

Събитията на Fibank винаги са били стилни и с вкус. И сега всички поканени получихме красив пакет бонбони с емблемата на Банката, които освен това се оказаха и мнооого вкусни… точно от тях си хапвам, докато пиша този репортаж. :)

Надявам се с този непринуден текст да съм Ви потопил във времето и пространството на едно отлично проведено блогърско събитие. Вниманието към отделния човек, към личността, към изявата прави разликата между отличните компании и останалите. От това имаме полза всички.

Първа инвестиционна си остава винаги първа.

 

Усилвателна уредба УВО-50 в Сандъците – Sandacite!

Усилвателната уредба за външни озвучавания УВО-50 е българско производство от 1964-5 г. Тя служи за усилване на говор и музика от микрофон, грамофон и линия. Тя е предназначена за озвучаване на митинги, тържества и други. Качест­вените показатели на уредбите са следните:

1. Номинална изходна мощност 50 W при номинално изходно на­прежение 120 или 240 V.
2. Входове:

• четири входа за микрофон с чувствителност 1 mV при входен импеданс 600 Ω; входовете са симетрични;
• един грамофонен вход с възможност за превключване на две чувствителности — 50 mV и 20 mV, и входни импеданси съответно 70 kΩ и 150 kΩ;
• един вход за линия също с възможност за преключване на две чувствителности — 50 mV и 775 mV и входни импеданси съот­ветно 70 kΩ и 520 kΩ.

3. Честотен обхват от 40 до 10 000 Hz при неравномерност на честотната характеристика ± 2
4. Коефициент на нелинейни изкривявания при честотите от 40 до 100 Hz и от 3000 до 10 000 Hz, по-малък от 5 %, а при често­тите от 100 до 3000 Hz — по-малък от 2,5%.
5. Ниво на собствения шум :

• за микрофонните входове — 42 dB;
• за останалите входове 50 dB.

6. Възможности за тонкорекция:

• при 40 Hz ± 10 dB;
• при 10 kHz ± 10 dB.

Уредбата е оформена в два сандъка. Единият обхваща мощностния блок, а другият — предусилвателя.

МОЩНОСТЕН БЛОК (фиг. 1)

Този блок съдържа крайното стъпало и две други стъпала. Крайното стъпало е с четири лампи EL 34 в двутактна схема (свързани две по две паралелно). В решетъчната верига на лампите е свързано съпро­тивление 2 kΩ, което служи за предотвратяване на нелинейните изкривявания при протичането на евентуален решетъчен ток. Стъпалото работи в режим AB₁. Преднапрежението е смесено: автоматично с две катодни съпротивления по 16 Ω и постоянно с възможност за регу­лиране поотделно във всяко рамо чрез два потенциометра по 50 kΩ за симетриране на анодните токове на рамената.

Крайното стъпало получава анодното си напрежение от токоизправителна група с две лампи 5ЦЗ. Напрежението на екраниращите решетки се взима от същата токоизправителна група, но след допъл­нителна филтрация, осъществена от ZC-филтър. Освен това напреже­нието е стабилизирано с помощта на лампа EL 84.

Изходният трансформатор е навит грижливо с цел да бъде нама­лена до минимум индуктивността на разсейване. В трансформатора има специална намотка за отрицателна обратна връзка, която обхваща освен самия трансформатор още и крайното стъпало, драйверното стъпало и преддрайверното стъпало. Напрежението на отрицателната обратна връзка се подава на катода на преддрайверното стъпало чрез съпротивление 450 Ω.

В първичната страна на изходния трансформатор са свързани па­ралелно ограничители на високите честоти, състоящи се от конден­затор с капацитет 5000 pF и съпротивление 1000 Ω.

Предкрайното стъпало е RС-стъпало с лампа ЕСС82. То е с раз­пределен товар в анода и катода поради необходимостта от дефазирани сигнали за задействуване на крайното двутактно стъпало. Преднапрежението на предкрайното стъпало се получава автоматично с помощта на съпротивление със стойност 1,2 kΩ.

Другото стъпало е също ДС-стъпало с втората половина на лам­пата ЕСС82. Напрежението на управляващата решетка се получава от потенциометър със стойност 50 kΩ, свързан на вторичната страна на входния трансформатор.

Входът на мощното стъпало е симетричен благодарение на вход­ния трансформатор. Входното съпротивление е 2 kΩ. Вторичната страна на трансформатора е шунтирана освен от потенциометъра, по­даващ напрежението на управляващата решетка, още и от съпротив­лението със стойност 2 kΩ.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ (фиг. 2)

Предусилвателят съдържа пет стъпала. Първото стъпало е с лампа ЕСС82 с общо свързване на анодите. Лампата се задейства от напрежения, получени от четирите микрофонни входа. Входовете са с трансформатори с феритни черупкови магнитопроводи. Тези магнитопроводи представляват същевременно магнитен екран за транс­форматорните намотки. Входният сигнал се регулира с помощта на четири потенциометъра по 50 kΩ. За да се избегне шунтирането на микрофоните при поставяне на плъзгача на потенциометрите в поло­жение на минимално усилване, последователно във веригата на плъзгача са включени съпротивления по 20 kΩ. За подобряване на честот­ната характеристика на входните трансформатори вторичните страни на трансформаторите са шунтирани със съпротивления по 100 kΩ.

Микрофонната лампа получава преднапрежението си автоматично от съпротивление 1,2 kΩ, шунтирано с електролитен кондензатор с капацитет 30 µF. Сигналът се прехвърля на второто стъпало с по­мощта на кондензатор с капацитет 10000 pF. Тук се намира втори потенциометър, който има стойност 50 kΩ и служи за общо регули­ране на усилването на сигнала от микрофонните входове.

Първото стъпало е също RС-стъпало с автоматично преднапрежение, което се получава с помощта на съпротивление със стойност 1,2 Ω, шунтирано от електролитен кондензатор с капацитет 30 µF. И на това стъпало анодите са свързани заедно, а вторият триод служи за усилване на сигналите, получени от грамофонния вход и входа от линия Усилването на тези сигнали се регулира с два потенциометъра по 5 kΩ. С тези схеми се осъществява смесването на сигналите от различните входове. По-нататък сигналът.се прехвърля на трето стъ­пало също с лампа ЕСС82. Първият триод на тази лампа се изпол­зува за тонкорекция. За целта в неговия катод са свързани два по­тенциометъра по 50 kΩ, единият от които е в серия с кондензатор с капацитет 10000 pF, а другият — в серия с дросел и кондензатор 4 µF. Чрез дълбоката отрицателна обратна връзка по ток се изменя усилването при най-ниските и при най-високите честоти. Загубата на усилване, която се получава вследствие на тонкорекцията в това стъ­пало, се компенсира от следващото стъпало с другия триод на лам­пата ЕСС82. То е обикновено RC-стъпало с автоматично преднапрежение. В неговата решетка се намира потенциометърът R₃₅ със стой­ност 50 kΩ, който служи за общо регулиране на усилването.

Крайното стъпало на предусилвателя е също с лампа ЕСС82 и двутактна схема. Второто рамо се задействува с помощта на дели­теля на напрежение, образуван от потенциометъра R₄₂ и съпротивле­нието R₄₁. Преднапрежението си крайното стъпало получава автома­тично с помощта на катодното съпротивление 500 Ω.

Всички триоди от предусилвателя получават анодното си напре­жение от обща токоизправителна група с германиевите диоди Д7Ж по схема с удвояване на напрежението. Филтрацията се извършва от филтърна група, съставена от два електролитни кондезатора по 50 µF и дросел.

Изходният трансформатор на крайното стъпало на предусилва­теля е навит също грижливо за намаление на индуктивността на раз­сейване. На вторичната му страна е свързана радиолампата — опти­чески индикатор ЕМ80. Това се налага в случаите, когато не може да се извършва непосредствен акустически контрол ра предаваната програма поради опасност от микрофония вследствие на близостта на микрофоните.

Връзката между предусилвателя и мощното стъпало се осъщест­вява с помощта на мек многожилен кабел и съединители. За намале­ние на собствените шумове на усилвателната уредба се препоръчва разстоянието между предусилвателя и мощното стъпало да бъде по- голямо, тъй като силното магнитно поле, създавано от мрежовия трансформатор на мощното стъпало, влияе на чувсителните микрофонни входове, а също така и на останалите стъпала на предусилва­теля, особено на стъпалото, осъществяващо тонкорекцията.

Усилвателната уредба УВО-50 е лека и удобна за пренасяне.

Радиотранслационна уредба ТУУ-1

See more

Айде в Сандъците – Sandacite за уредбата У-25Т и схемата й!

Транзисторната усилвателна уредба У-25Т е производство на завод Електроакустика Монтана от първата половина на 1960-те години.

Тя служи за усилване на говор и музика от грамофон, микрофон, магнитофон и радиоприемник Уредбата е използвана за озвучаване на ресторанти, дансинги, кул­турни домове, както и за домашни нужди.

Качествените показатели на уредбата У-25Т са следните:

1. Номинална изходна мощност 25 W при асиметричен изход и номинални изходни импеданси 4 Ω и 16 Ω.
2. Чувствителност на входовете:

микрофон — 1 mV при входен импеданс 2 kΩ;

грамофон — 100 mV при входен импеданс 200 kΩ;

магнитофон — 250 mV при входен импеданс 500 kΩ; радиоприемник — 25 mV при входен импеданс 200 kΩ.

3. Честотен обхват от 40 до 12 000 Hz при неравномерност на че­стотната характеристика ± 2 dB
4. Коефициент на нелинейни изкривявания при честоти от 40 до 100 Hz и до 3000 до 12 000 Hz, по-малки от 6 %, а при честоти от 100 до 3000 Hz, по-малки от 3 %
5. Ниво на собствения шум:

за микрофонния вход — 50 dB;

за останалите входове — 55 dB.

6. Възможности за тонкорекция:

при 40 Hz +15 dB;

при 12 kHz ± 15 dB.

7. Захранване от мрежа 220 V или от акумулаторна батерия 12 V.

Транзисторната уредба може да работи в температурни граници 263 —308° К (от —10 до +35° С) при относителна влажност до 65%. Тя има малки размери и тегло и е снабдена с подходящ калъф за удобно пренасяне.

Усилвателят е с 10 транзистора, българско производство от Комбината в Ботевград. Всички стъпала в усилвателя работят по схема със заземен емитер. Приложени са отрицателни обратни връзки, които имат локален характер, вслед­ствие на което опасността от самовъзбуждане вследствие на лоши фазови характеристики на стъпалата е намалена до минимум.

КРАЙНО СТЪПАЛО

Това стъпало е с транзистори SFT-214. То е двутактно и работи в дълбок режим АВ. Благодарение на малката стойност на тока на покой стъпалото има голям к. п. д. — 70 %.

За да се получи номиналната зададена мощност 25 W, на транзи­сторите SFT-214 трябва да бъде приложено колекторно напрежение U_K = 35 V. При обикновена двутактна схема това е недопустимо, тъй като общото напрежение, което се получава за един транзистор, е 2U_к = 70V, а за транзистора SFT-214 U_{к доп} = 40 V. Поради тази причина е използвана схемата с разпределен товар в емитерната и колектор­ната верига (фиг. 1).

При тази схема при режим на покой напрежението в прехода ко­лектор-емитер е равно на колекторното напрежение поради незначи­телното падение на постояннотоковата съставяща в половината на пър­вичната намотка на изходния трансформатор. При сигнал емитерът е повдигнат по отношение на земята на такъв потенциал, че напрежението в прехода колектор — емитер остава постоянно и равно на напреже­нието при покой (36 V).

За да се получи най-малка индуктивност на разсейване в из­ходния трансформатор, той е навит с четири проводника паралелно. Трансформаторът играе същевременно ролята и на автотрансформатор, тъй като товарната права има наклон, който осигурява из­ходен товар на стъпалото, равен на 16 Ω. При използване на висо­коговорител с импеданс 4 Ω е предвидена специална намотка.

Крайното стъпало работи с ток I_{к макс} = 2,2 А, при което се полу­чава консумация на постоянен ток само от него I_{к ср} = 1,4 А.

При схемата с разпределен товар в емитерната и колекторната верига се получава дълбока отрицателна обратна връзка, която из­мества ниската гранична честота на крайния транзистор SFT-214 при схема със заземен емитер от 1300 Hz на 22 kHz. Освен това отрица­телната обратна връзка е локална, поради което се намалява опас­ността от самовъзбуждане вследствие на лошата фазова характери­стика на изходния трансформатор. Отрицателната обратна връзка също така дава възможзност за замяна на крайните транзистори без специален подбор.

Температурната стабилизация на крайното стъпало е осъществена едновременно от товара в емитерната верига и делителя, съставен от съпротивленията със стойност 300 Ω и 1 Ω, с които се увеличава екви­валентното стабилизиращо съпротивление в границите от 263 до 318°К (от —10 до 45° С).

ДРАЙВЕРНО СТЪПАЛО

Необходимата входна мощност на крайното стъпало е 400 mW. Драйверният трансформатор е със сравнително малък к. п. д. (0,6) с оглед да бъдат намалени неговите размери. Това от своя страна из­исква от драйверното стъпало по-голяма мощност, а именно 730 mW.

Драйверното стъпало е с транзистор SFT-132. То работи в режим A. За да не се превишат допустимите колекторни загуби, тран­зисторът е поставен на радиатор с охлаждана площ 50 mV което уве­личава разсеяната мощност до 1 W при температура на околната среда до 318° К (45° С).

Коефициентът на трансформация на драйверния трансформатор е единица. За по-добро прехвърляне при ниските честоти при сравни­телно малките размери на трансформатора в него е предвидена ком­пенсационна намотка, която компенсира 50% от постояннотоковото подмагнитване на първичната намотка.

Драйверното стъпало работи също в схема с разпределен товар в емитерната и колекторната верига, като по този начин се получава възможност да се работи с колекторно напрежение, по-високо от ½ U_{к доп.}

Тъй като входът на драйверното стъпало е нискоомен (300 Ω), свързването с предусилвателя трябва да бъде чрез емитерен повторител. Емитерният повторител е с галванична връзка. Стабилизацията на работната точка на драйверното стъпало и на емитерния повто­рител (преддрайверното стъпало) става посредством съпротивле­нието 560 kΩ.

Мощностният възел, съставен от крайното стъпало, драйвера и емитерния повторител, представлява функционален блок и се задейст­ва с променливо напрежение 6,5 V.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Предусилвателното стъпало с транзистор Т₆ осигурява усилване на напрежение 26 dB, което се постига благодарение на високоомния вход на емитерния повторител Т₇. Този предусилвател работи с ко­лекторно напрежение 32 V. Стабилизацията е осигурена от делителя на напрежение, съставен от съпротивленията 100 kΩ и 10 kΩ.

Предусилвателното стъпало с транзистор Т₅ осигурява усилване на напрежение 20 dB. Входното съпротивление на този предусилвател е съобразено с изходното съпротивление на тонкоректорната група преди него.

Тонкоректорната група има честотна характеристика с ветрило­образен вид. Тя дава общо затихване 20 dB, което се компенсира от стъпалото с транзистор Т_ъ. За правилното действие на тонкоректора е необходимо стъпалотo, свързано на входа на тонкоректора, да бъде с нискоомен изход. Това е реализирано чрез стъпалото с транзистор T₄, свързан в схема на емитерен повторител.

Стъпалото с транзистор Т₃ работи с колекторно напрежение 12,5 V и дава усилване 32 dB, тъй като работи без емитерно съпро­тивление. Стабилизацията на работната точка се осъществява чрез от­рицателна обратна връзка, реализирана със съпротивление 56 kΩ.

Смесването в уредбата се осъществява посредством два потен­циометъра по 10 kΩ и логаритмично действие. Влиянието между два потенциометъра е намалено чрез съпротивленията по 1,5 kΩ.

Микрофонният вход има чувствителност 1 mV и входно съпро­тивление 2 kΩ. Микрофонното стъпало е с транзистор ОС603. За да се намалят шумовете, това стъпало работи с намалени колекторно на­прежение и колекторен ток. Тъй като в случая сигналът е много слаб и няма опасност от нелинейни изкривявания, отрицателната обратна връзка по ток е премахната, което спомага при сравнително ниското колекторно напрежение 9 V да се получи усилване на напреже­ние 20 dB.

Високоомните входове за грамофон, магнитофон и радио са свър­зани с отделно стъпало с транзистор T₂, работещо като емитерен повторител.

В изхода на стъпалото Т₃ е включен делителят 330 kΩ — 60 kΩ от който се взема необходимото напрежение за магнитен запис.

Всички входове са изведени направо на съединители. Смесването се извършва при включени източници на входовете с помощта на по­тенциометрите по 10 kΩ, като комутация на отделните входове няма.

ТОКОЗАХРАНВАНЕ (фиг. 2)

Захранването на транзисторната уредба се осъществява от токозахранваща група, състояща се от токоизправител и електронен ста­билизатор. Токоизправителят е конструиран по схемата на Грец с гер­маниевите диоди SFR-106. Максимално допустимият изправен ток е 1,2 А.

Електронният стабилизатор е съставен от три транзистора SFT-214, SFT-131 и SFT-353, от които първият е регулиращ и с до­пустима мощност на разсейване 40 W. Стабилизаторът е изчислен за максимален изправен ток 1,5 А, като поддържа стабилизирано напре­жение 36 V.

За да може крайното стъпало да отдаде номиналната, си изходна мощност, необходимо е захранващото напрежение да не се изменя с повече от +1 %. С помощта на електронния стабилизатор захранва­щото напрежение се изменя много малко, а именно от 36 V при режим на покой то става 37,7 V при максимален сигнал и изходна мощност 30 W.

Изглаждането на пулсациите на изхода на изправителя, който е същевременно вход на електронния стабилизатор, се извършва от електролитен кондензатор с капацитет 1000 µF. Освен това за същата цел на изхода на електронния стабилизатор е включен кондензатор с ка­пацитет 500 рF. В схемата на електронния стабилизатор е включен ценеров диод Д811, осигуряващ опорно напрежение 11 V. В изхода на стабилизатора е предвиден делител на напрежение, състоящ се от две съпротивления и един потенциометър, с помощта на който се устано­вява режимът на маломощния транзистор SFT-353. Това е необходимо, тъй като ценеровите диоди Д811 имат опорно напрежение, изменящо се в границите от 10 до 12 V за различните екземпляри.

Конструктивното оформление на транзисторната усилвателна уредба У-25Т е такова, че с него се осигурява значително топлоотдаване чрез естествена вентилация. За целта транзисторните радиатори имат голяма повърхност и са отдалечени един от друг на достатъчно раз­стояние. Охлаждащите повърхности са монтирани във вертикално по­ложение и са оцветени в черно, за да се намали коефициентът на из­лъчване на лъчистата енергия по посока радиатор — околна среда. Тези участъци от радиаторите обаче, които са. подложени на непо­средствено инфрачервено облъчване от трансформатора, са неоцветени и полирани.

Основен конструктивен елемент на уредбата е рамка, върху която са монтирани трансформаторите, охлаждащите плоскости и печатните платки. Платките са три, като цялостната електрическа схема е разде­лена на три главни функционални блока: предусилване, мощностен блок и токозахранващо устройство. Рамката заедно с всички монти­рани върху нея елементи се поставя в метална перфорирана кутия, снабдена със стойка, която осигурява свободното преминаване на въздуха през усилвателя.        .

Лицевата част на усилвателя е пластмасова рамка. Съединителите за различните източници на сигнал са на задната страна на усилва­теля. На същата страна е изведен и превключвателят за мрежовите напрежения.

Отворите на перфорираната кутия са кръгли с диаметър около 2 mm с цел да се предотврати попадането на проводящи тела във вътрешността на уредбата.

Работното напрежение е 36 V. Напрежение, по-високо от работ­ното, съществува само във веригата на мрежовото захранване, съ­стояща се от първичната намотка на мрежовия трансформатор, пре­късвача и волтажния разпределител.

А ето и друга една уредбичка, пак монтанска… :)

Радиотранслационна уредба ТУУ-1

See more

И уредбата ТУУ-5 е на предна линия в Сандъците – Sandacite!

Днес на ред за изследване е българската уредба ТУУ-5, произвеждана в завод Електроакустика Монтана от средата на 1960-те години.

През този период за нуждите на развиващата се жичната радиофикация на България са произведени няколко десетки радиотранслационни уредби с мощност 5 kW.

Радиотранслационната уредба ТУУ-5 има следните качествени показатели:

• номинална изходна мощност 5000 W при номинално изходно напрежение 240 V;
• чувствителност на входа 5 V;
• честотен обхват от 40 до 12 000 Hz при неравномерност + 2 dВ;
• коефициент на нелинейни изкривявания под 5 %;
• ниво на собствените шумове, с —60 dB по-ниско от номиналното изходно напрежение:
• промишлен к. п. д. над 45 %;
• коефициент на разтоварване (повишаване на изходното напре­жение при изключване на товара) под 2

Уредбата е оформена в два станока — единият на крайното стъпало и другият на драйвера. Всяка уредба се комплектува с две крайни стъпала, от които едното е действащо, а другото — резервно.

В станока на крайното стъпало е монтиран изправителят за пред- напрежение на крайното стъпало, изправителят за високото напрежение на крайните лампи й самото крайно стъпало.

В станока на драйвера са монтирани предусилвателят, драйверното стъпало и захранващото устройство на тези стъпала.

Както всички уредби за жична радиофикация, и уредбата ТУУ-5 е обхваната във всичките си стъпала от дълбока отрицателна обратна връзка по напрежение, която осигурява високите качествени пока­затели.

Като команден станок на уредбата се използва командният станок, познат ни от уредбата ТУУ-100.

Уредбата се захранва с електрическа енергия посредством захран­ващо табло, което има главни предпазители и прекъсвач. Усилвателният комплект е приспособен да работи при температури от 283 до 303° К (от 10 до 30° С). Охлаждането става посредством естествена вентилация, като за целта станоците трябва да бъдат най-малко на 1 m от стената, а между страничните стени на уредбата разстоянието трябва да бъде 20 cm. При превишаване на посочените температури се налага използуването на вентилационна система.

Уредбата е осигурена с блокировки съгласно действащия тогава Правилник за охрана на труда, които изключват високото напрежение при отваряне на вра­тите на станока на крайното стъпало.

Включването и изключването на уредбата става с помощта на бутон, който задействува контакторите на отоплението и високото на­прежение. Самото включване и изключване може да стане от място или дистанционно.

Крайното стъпало има автоматика, която осигурява:

1. Изключване на анодното напрежение в случай на асиметрия в рамената на крайното стъпало.

2. Изключване на високото напрежение при прекъсване на пред- напрежението на крайното стъпало.
3. Изключване на анодното напрежение в случай на претоварване по каквато и да било причина на високоволтовия изправител.

Специална измервателна система дава възможност за контрол на статичния и на динамичния режим на крайното стъпало.

Схемите на драйвера (фиг. 1), на крайното стъпало (фиг. 2) и на пусковата автоматика (фиг. 3) на радиотранслационната уредба ТУУ-5 са дадени поотделно.

Фиг. 1

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Предусилвателят съдържа две стъпала за предусилване и драйверно стъпало (фиг. 1). Първото стъпало е усилвател на напрежение с активен товар в анодите на двете лампи 6ПЗ, свързани в двутактна схема. За товар служат две съпротивления по 5 kΩ. Екранната решетка на лампите е заземена високочестотно с два кондензатора по 1 µF. В общата катодна верига на стъпалото последователно на катодното съпротивление е свързан дросел, чиято задача е да потисне евентуално появилите се четни хармонични. На решетките на първото стъпало чрез две съпротивления по 24 kΩ се подава напрежението на отрица­телната обратна връзка. Това напрежение се взема от делители на напрежение, свързани в анодите на крайните лампи. Входът на стъпа­лото е симетричен с трансформатор. На вторичната страна на транс­форматора са включени паралелно два кондензатора по 375 pF и две съпротивления по 20 kΩ, които имат за задача да коригират честотната характеристика. Първото стъпало получава анодното си напрежение, както и напрежението на екранните си решетки от отделна токоизправителна група с един кенотрон 5ЦЗ и филтър, съставен от два електро­литни кондензатора и дросел. Напрежението за екранните решетки се подава през развързваща група от съпротивление със стойност 40 kΩ и два кондензатора по 1 µF. Напрежението на изправителната група може да си измерва с волтметър.

Второто стъпало е с две лампи ГМ70, свързани в двутактна схема. Напрежението на сигнала се подава от първото стъпало на второто през два кондензатора със стойност 4 µF. Пред решетките на лампите са поставени ограничители на ниските честоти, които представляват комбинация от съпротивление със стойност 100 kΩ и кондензатор с капацитет 0,1 µF. Групата на ограничителите е свързана последователно.

Стъпалото получава преднапрежението си от специална изправи­телна група, която от своя страна захранва делител — жично съпро­тивление, от което с помощта на плъзгач се взема преднапрежението. Преднапрежението може да се измерва с волтметър. Стъпалото полу­чава анодното си напрежение от газотронна изправителна група с лампите RG-250/3000. Стъпалото е с дроселен товар в анодната верига, тъй като е необходимо да се получи по-голяма амплитуда на усиления сигнал с оглед да се осигури задействуването на следващото стъпало, което е катоден повторител. Двете половинки на анодния дросел са шунтирани със съпротивления със стойност по 10 kΩ, което е напра­вено за коригиране на честотната и фазовата характеристика.

Сигналът се подава на драйверното стъпало посредством два свързващи кондензатора по 2 µF. Драйверното стъпало е също с дву­тактна схема като катоден повторител. Използуването на катоден пов­торител в случая се налага, за да се осигури малко изходно съпро­тивление на стъпалото, тъй като крайните лампи работят в режим с решетъчен ток. Товарът в катода е дроселен. Преднапрежението на лампите се взема от същия токоизправител, който дава преднапрежение на преддрайверното стъпало. В решетките на драйверните лампи са включени ограничители на високите честоти, образувани от съпротив­ление 5,1 kΩ и кондензатор с капацитет 1950 pF, свързани последова­телно. Цялата група е свързана паралелно на утечното съпротивление в решетъчната верига на драйверните лампи. Драйверното стъпало получава анодното си напреженае 1200 V от същата токоизправителна група, която дава анодно напрежение на преддрайверното стъпало.

КРАЙНО СТЪПАЛО

Крайното стъпало (фиг. 2) е с четири лампи ГМ100, свързани две по две паралелно в двутактна схема. Крайното стъпало получава преднапрежението си от специална изправителна група с делително жично съпротивление. Преднапрежението се измерва с волтметър.

Фиг. 2

Филтърна група, съставена от два електролитни кондензатора и дросел, осигурява изглаждането на преднапрежението на крайните лампи. Дели­телят за преднапрежението захранва осигурително реле, което с помощта на контактите си позволява включването на високото напре­жение само тогава, когато има преднапрежение.

Анодната верига на крайното стъпало е защитена посредством предпазители. Паралелно на първичната намотка на изходния транс­форматор са включени ограничители на високите честоти. Изходният трансформатор е със специална схема, при която се получава минимална индуктивност на разсейване с цел да бъдат избягнати преходните процеси при работата на стъпалото в дълбок режим. Трансформаторът е защитен от свръхнапрежения посредством рогови разрядници. Въз­душната междина между върховете на разрядниците трябва да бъдат от 4 до 6 mm.

В анодите на крайните лампи е включен делител на напрежение, съставен от високомощностни съпротивления, тъй като постояннотоко- вата съставяща на анодното напрежение е 5000 V.

Решетъчният ток в крайното стъпало може да се измери с ампер­метър, включен последователно във веригата, подаваща преднапре­жението. Токът във всяко рамо на крайното стъпало също може да се контролира с амперметър.

Високото напрежение на крайното стъпало се получава от три­фазен изправител по схемата на Ларионов с шест лампи ВГ-236.

Фиг. 3

Изходният трансформатор е с електростатичен екран между пър­вичната и вторичната намотка, за да се предотврати евентуалното прехвърляне на високото напрежение към абонатните линии при про­бив в трансформатора. Включването на линиите към изходния транс­форматор става с помощта на електромагнитен контактор.

Станоците на предусилвателя и на крайното стъпало се включват и изключват поотделно. За целта се натискат бутони, означени с над­писи „Пуск.“ и „Стоп“ — „Отопление“ и „Пуск“ и „Стоп“ — „Анодно напрежение“. Включването и изключването на анодното напрежение е блокирано така, че ако не е включено отоплителното напрежение, високото напрежение не може да се включи. Освен това изключването трябва да става по обратен път — първо се изключва анодното напре­жение и след това — отоплителното. Общо изключване на уредбата, т. е. едновременно изключване на анодното и отоплителното напре­жение, може да стане чрез изключване на мрежовото напрежение от общото захранващо табло.

Защитната автоматика на крайното стъпало съдържа три релета. Първото реле А е диференциално (фиг. 2). Неговите навивки са бифилярни и са включени последователно в катодите на крайните лампи. Релето А има предназначението да изключи високото анодно напрежение, когато се появи асиметрия в крайното стъпало. Второто реле, наречено В, е предназначено да изключи анодното напрежение, когато поради някаква причина крайните лампи останат без преднапреже­ние. Това реле се захранва от същия делител на напрежение при изпра­вителната група, осигуряваща преднапрежението на крайните лампи.

Третото реле, наречено С, прекъсва високото напрежение, когато високоволтовият изправител се претовари. То е включено последова­телно във веригата на високото напрежение след дросела на филтъра.

В драйверния станок има вградени още две осигурителни релета. Релето Е (фиг. 1) прекъсва анодното напрежение на драйверното и преддрайверното стъпало, когато те останат без преднапрежение поради каквато и да било причина. Релето Д изключва високото напрежение на драйвера и преддрайвера при претоварване на последния, при което протича силен аноден ток.

Радиотранслационна уредба ТУУ-600

See more

---

Литepaтypa:

Вълчев, Иван Й.. Нискочестотни усилватели : Учебник за II, III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност Нискочестотна техника / София : Техника, 1966. 500 с., 1 л. черт. :

Ганчев, Иван Попов. Нискочестотни усилватели : За студентите от Машинно-електротехнически институт / 3. прераб. и доп. изд. София : Техника, 1965. 443 с. :

Ковачев, Георги Иванов. Нискочестотни усилватели / София : Техника, 1961. 128 с., 4 л. черт. :