Вижте подробните характеристики на тоя фар за мотопед Балкан 50 МПМ в Sandacite.BG.
Фар за мотопед Балкан 50 МПМ
Напоследък все повече попадаме на хора, които ни питат за подробности относно различни части за българските двуколесни МПС. Затова решихме, когато имаме постъпила каквато и да е такава информация в архива, да я изваждаме на бял свят. Сега е на ред предно осветително тяло за Балкан 50 МПМ, означено с номер 36.2.908.926 – горе на снимката. Освен на този модел, може да се монтира и на други мотопеди, използвани тогава в България – модели на чехословашките Ява, източногерманските Симсон и т.н.
Мястото на производство на това фарче е завод Светлина Стара Загора, а се качва на конвейера най-вероятно през втората половина на 60-те г, защото този модел на Балкан се появява за първи път през 1967. Главната част на осветителното тяло е една профилна основа, върху която (чрез пластинчати гайкии два винта М4) се монтира оптическият елемент с фасунгата. Този елемент съдържа отражател, изработен от стоманена ламарина и алуминизиран отвътре. Освен това към отражателя е залепено предпазно стъкло с диаметър 100 мм, което от вътрешната страна е рифелирано (направен му е релеф), за да може да разсейва светлината от крушката възможно най-добре.
Ето го Балканчето МПМ 50, как хубаво изглежда с фара:
Фар за мотопед Балкан 50 МПМ
Този мотопед е хронологично четвъртата 50-ка, произвеждан през 1967 – 70 г. Самата крушка влиза във фасунга тип BA-15d с мощност 15/15 W и напрежение 6 V.
Фарът тежи 400 грама, дълъг е 80 мм, а диаметърът му е 100. Изнасян е за всички страни, където са изнасяни и Балканчетата – дори и такива екзотични като онези в Близкия Изток, Северна Африка (Мароко, Тунис, Алжир) и т.н.
Тази информация успяхме да открием в каталог осветителни тела на завода. Затова сега Виказваме – ако някакви – каквито и да е – каталози, брошури, проспекти, номенклатури на заводи производители на българска техника, не се колебайте да се свържете с нас на тле. 0896 625 803, за да ни ги продадете и така да ти помогнете техническата информация за българската техника да се разпространява чрез нашия сайт.
А междувременно ето Ви още материал от същата сфера:
В Sandacite.BG си намерихме стар БГ pH-метър от 1970-те г. с каломелов електрод.
Бг pH-метър с каломелов електрод
От време на време ни попадат и някакви по-различни неща българска техника, имаме предвид по-различни от бойлерни табла, компютри, хард дискове, телевизори, перални и т.н. Ето сега напр. неочаквано ни се удаде да се сдобием със стар лабораторен pH-метър с каломелов електрод и всичкото това си беше в кутийка!
Този уред е произвеждан в монтанския завод Аналитик в началото на 70-те г. и го виждаме за първи път. Късмет за нас е, че май си има всичко в кутийката, макар като цяло, нали, в смисъл… да не му разбираме колкото на останалите работи, които Ви показваме.
УСТРОЙСТВО
Поначало този уред е предназначен за измерване на pH – т.е. показателя за киселинност или алкалност, болна тема за някои. Машинката е използвана в химическите и други такива лаборатории. Измерителят се състои от стъклен електрод тип 1-9/60 и каломелов сравнителен електрод тип К-1, български. Те оформят стъклено-каломелова система с изопотенциална точка при pH = 7,00.
Стъкленият електрод тип 1-9/60 представлява продълговат цилиндричен корпус, на долния край на който е запоено балонче от електродно стъкло със специален състав. В горната част електродът завършва с капачка, от която излиза екраниран проводник, който отвежда потенциала.
Бг pH-метър с каломелов електрод
Стъкленият електрод е зареден с буферен разтвор с pH = 7, съдържащ калиев хлорид (KCl), в който е потопен каломеловият електрод. Затова електродната система „стъклен електрод — каломелов електрод“ е напълно симетрична. Принципът на действие на измерителния електрод тип 1-9/60 се основава на използването на електродно стъкло. То е способно – в резултат на дифузионен обмен на йони – да придобие свойствата на водородния електрод. Йонообменът, който споменахме, е между твърдата и течната фаза и се осъществява, след като балончето от електродно стъкло се покрие с гелна ципа от силициева киселина. Ето защо, преди да се използва за първи път за измерване на pH, трябва да натиснете стъкления електрод поне за една седмица в дестилирана вода.
Сега да видим малко повече за каломеловия електрод. Той е тук в ролята си на т.н. референтен електрод, каквито се използват в pH-метрите. Референтни елетроди се наричат тези с известни и постоянни потенциали. Смисълът е, че такъв електрод трябва да подсигури потенциална стабилност при измерването, което ще се прави с уреда – в случай на разтворите. Тук каломеловият електрод е наситен, изработен във форма на стъклено стебло, сходно по форма и големина със стъкления електрод тип 1-9/60, който разгледахме горе. На стеблото е оставен страничен отвор , който служи за смяна на вътрешния наситен разтвор на калиевия хлорид. Електродът контактува с разтвора, който изследваме, чрез нискоомна електролитна връзка, изпълнена от термично обработен графит или минерален азбест.
В долната част на вътрешния електролит на KCl се намират кристали KCl, които поддържат разтвора наситен. От своя страна това позволява да бъдат намалени до минимум или изобщо премахнати дифузионните електрически потенциали. В горната част електродът завършва с капачка, през която излиза отвеждащият потенциала проводник. Сравнителният електрод има постоянен електрически потенциал за дадена температура, спрямо който се измерва и потенциалът на стъкления индикаторен електрод. Електролитният контакт между сравнителния електрод и измервания разтвор се извършва чрез дифузионно преминаване на наситен разтвор от вътрешността на електрода в измерваната среда.
Бг pH-метър с каломелов електрод
КАК СТАВА ИЗМЕРВАНЕТО
Първо трябва да се уверим, че целият долен обем на електрода е запълнен с разтвора, който ще измерваме, и твърд KCI. Също така е необходимо вътре да няма въздух. Твърдият KCl трябва да заема 1/3 от обема на долната част на електрода. След това, за да измерим pH с монтанската електродната система, трябва да потопим двойката електроди в разтвора, чието pH ще измерваме, и да подадем на системат електродвижещото напрежение. Това ще направим чрез проводници на усилвател, който има инструмент за отчитане, разграфен в рН-единици. Как точно се работи с него, ще поговорим някой друг път, като намерим самия такъв усилвател. :)
ПОДДРЪЖКА НА PH-МЕТЪРА
След дълга употреба на уреда кристалчетата от KCl могат да се разтворят поради дифузия на хлорида във външния разтвор. В този случай (а също и когато се забележи, че вътрешният разтвор видимо се е замърсил или се е понижило нивото му) трябва да го сменим с нов. За тази цел първо трябва да излеем вътрешния разтвор през страничното отверстие. След това ще проплакнем вътрешността на електрода с наситен разтвор на KCl и да я заредим с наситен при 60 — 70° С горещ разтвор на същия този калиев хлорид. Ако електродът изстине, долната част на корпуса трябва да я запълним с кристалчета KCI.
Стъкленият електрод тип 1-9/60 не се нуждае от специално поддържане, необходимо е само периодически да го измиваме с дестилирана вода, напр. ако има полепнали утайки. Освен това, той може да се измие и мека четчица. Когато стъкленият електрод е замърсен от мазнини, удачно е да го измием със спирт (не абсолютен), етер и тетрахлорметан. Общо взето, миенето на електрода с органични разтворител трябва да се избягва. Ако се наложи за известно време да прекъснем, измерванията, електродът 1-9/60 се съхранява, като балончето от електродно стъкло стои потопено в дестилирана вода или 0,1 солна киселина. Работата е там, че когато стъкленият електрод веднъж влезе в употреба, балончето от стъклото му не трябва да се остави да изсъхва!
Бг лабораторен pH-метър
ТЕХНИЧЕСКИТЕ ДАННИ са следните.
1. Стъклен електрод лабораторен тип 1-9/60:
1.1. Електрическо съпротивление при температура 25 °С (±0,5 °С) — от 25 до милиома
1.2. Електрическо съпротивление на изолацията на отвеждащия проводник на стъкления електрод – не по-малко от 1011 ома
1.3. Граница на линейност на водородната характеристика при 25 °С и 0,1 n, концентрация на натриеви йони в изследвания разтвор pH = 9, определена с точност 0,05 pH. Допустимо отклонение от линейността — не повече от 0,1 pH (6 mV)
1.4. Стръмност на водородната характеристика в линейната и част — допуска се отклонение най-много с 0,5 % от изчислената и теоретична стойност.
1.5. pH на вътрешния буферен разтвор = 7.
1.6. Работна температура — 0 – 60 °С
2. Каломелов сравнителен електрод — лабораторен тип К-1:
2.1. Електроден потенциал спрямо нормалния водороден електрод при температура 25 °С (±0,5 °С) – 246 mV (± 3)
2.2. Електрическо съпротивление на електролитния ключ — от 2 до 20 килоома
2.3. Работна температура — 0 – 60 °С
3. Система ,,стъклен електрод — каломелов електрод“:
3.1 Координати на изопотенциалната точка: рНиз.т 20 – 60 °; pH = 7,00 (±0,5); Еи 20 — 60 °; 0,0 mV (± 30)
3.2. Нелинейност на зависимостта на е.д.н. от температурата — допуска се максимално отклонение от линейността ±3 mV.
pH-метърът е имал гаранционен срок 6 месеца, но не повече от 1 година след датата на производство, т.е. всеки такъв трябва да е бил продаден най-много шест месеца след излизането си от завода. И не вадете електрическия проводник от електрода, защото иначе няма да Ви уважат гаранцията! :)
Разгледайте в Sandacite.BG нашето чисто ново табло за бойлер, наречено Голиат!
Голиат – електрическо табло за бойлер + схема
Ето че пак дойде време за още една българска електроинсталационна легенда! Преди около година Ви представихме чисто ново и никога немонтирано табло за бойлер т.н. тройна комбинация (ключ за бойлер, за ел. отоплителна печка в банята и 220 волта контакт). Тогава го бяхме купили за един наш складов апартамент, защото тамошното беше много разрушено.
Сега обаче намерихме брата близнак на миналогодишното табло, който носи звучното име Голиат и е предназначен за включване само на бойлер. Независимо от това, ние мислим, че той заслужава отделна публикацийка в нашия ретротехнически сайт. Има и фасунги на име Голиат.
Първото забележително нещо при това табло е, че и него също го намерихме в автентичен, никога ненарушаван вид. Те бяха няколко броя такива, с лицева част в три различни разцветки – кафяво, черно и червено. Произвеждани са от известния завод за електроинсталационни материали ,,Найден Киров“ в Русе след 1983 г. През 1985 г. излиза нова отраслова нормала, според което е произведено и нашето, затова сме го датирали така. В упътването банята е наречена ,,санитарна кабина“ и едва после в скоби ,,баня“, защото вероятно се има предвид помещението за къпане в панелните блокове след 1983 г., когато баните им вече се произвеждат на място в домостроителните комбинати и пристигат на строителната площадка, натоварени на камион, от който ги вдига кулокран и след това ги прехърля на нужното за заваряване място в строящия се блок. Независимо от причината за раждането им обаче, тези бойлерни табла остават с много дълъг живот. И досега се произвеждат такива, но с малко променено устройство – сигналната лампичка е вътре в самия бутон, а не под него. А, и освен това са бели, а първите са в казаните горе цветове.
Та значи, ние попаднахме на мнооого редкия шанс наведнъж да се сдобием с може би целия цветови асортимент на този модел табла и, разбира се, не го пропуснахме. Те бяха и много запазени, тези табла. И трите им картонени кутии са в идеално състояние – в тях лежат като в капсула на времето самото табло, ръководство за монтаж + схема и гаранционна карта… никога непопълвана, разбира се. Наистина си имаме трички – да не кажете, че Ви лъжем, ето ги:
Голиат – електрическо табло за бойлер
Като се има предвид, че са произведени през декември 1989 г. (с тази дата е подпечатана картата при датата на производство), вероятно така и са останали немонтирани поради рязкото намаляване на броя на построените сгради.
На практика това табло съдържа в себе си обикновен двуполюсен прекъсвач, който управлява електрическа верига. Таблото е проектирано за вътрешна (т.н. скрита) инсталация се монтира до вратата на банята от външната страна и в никакъв случай отвътре! Отдолу в корпуса си то има дупка, през която да мине кабелът за бойлера. Разбира се, можете да го използвате за включване и на отоплителна печка (окачена на стената вътре) напр., но поначало си е за бойлер. И ако обръщате внимание, бутонът на прекъсвача е абсолютно същият като онзи на по-късните перални Перла – говорим за онзи бутон там, който ги включва.
Когато натиснете бутона, отдолу има една червена лампичка – та засветва и така знаете, че сте включили там каквото сте му вързали. Самото табло се монтира с бутона нагоре и лампичката надолу, а не така, както е на хартийката върху капака – грозно е, освен това откъм гърба надписите са обърнати в правилната посока именно когато сме завъртели бутона нагоре и лампичката надолу:
Бойлерно табло схема
Номиналният ток, за който е разчетен прекъсвачът, е 16 ампера, а напрежението – 220 волта (макс. 250). Има степен на електрическа защита IP20. Ето и схемата му, та да го монтирате правилно:
Схема на свързване на бойлерно табло Голиат
А, и нещо важно – като ще монтирате, задължително развинтвате бушона, който е за банята, нали знаете? Знаем, че сте умни, ама все пак да кажем.
Гаранцията е била 1 година, но така и така никой не го е купувал:
Гаранционна карта на бойлерното табло, декември 1989
Не знаем защо са го нарекли Голиат, при положение че има само една функция, а по-големият му брат – цели три, но това само маркетолозите в Русе си знаят… А ето Ви сега миналогодишния ни герой, за който Ви говорихме:
Опаа, ето че Sandacite.BG попадна още едно никога немонтирани българско нещо – стар водомер 5м3 на Беласица Петрич…
Стар български водомер 5м3 Беласица
Този път става дума за нещо, за което обикновено се сещаме само когато трябва да си правим самоотчет по телефона за ползваната вода през месеца. Даа, познахте – именно за водомери иде реч! Когато преди около година купихме за складови нужди един апартамент в блок, строен 1988 г., във въдопрородната шахта водомер нямаше. Тогава този факт не ни се видя чяк толкова странно, но после се усетихме, че това е, защото водата е отчитана ,,на база“, както едно време, колкото и скъпо да е излизало това (то е и излизало – предишният собственик беше навъртял над 2000 лв от неплатени сметки и лихви към тях). Така че са карали и без водомери!
Когато намерихме този забележителен никога неотварян водомер на петричкия завод ,,Беласица“ (създаден през 1965 г., производител и на първите български водомери ,,Струя“), първоначално мислехме, че не си заслужава да го качваме, защото е произведен 1994 г., но пък видяхме, че БДС-то му е от 1981 г., т.е. вероятно е производството на модела да е започнало и преди 1990 г. Затова в крайна сметка решихме да му отдадем дължимото и ето статийка.
Водомер 5м3 Беласица
МОНТАЖ
Водомерът работи само с една струя вода – протичаща в една посока. Той от т.н. ,,мокър“ тип – при тях механизмите за предаване и броене са потопени във вода под налягане и затова над цифербатното табло има дебело стъкло.
Когато го монтирате, не забравяйте добре да го уплътните към тръбопровода. То поначало това се прави чрез допълнителни части (съединител, уплътнител и съединителна гайка ). Даже при съединителните детайли се предлагат отделно по 2 бр. комплекти за един водомер. В комплекта получавате 2 бр. холендери, увити в страници от упътване (на руски език) на някакъв двигател… с каквото са имали, с това са ги опаковали.
Обезателно гледайте и посоката, в която е обърната стрелката (на долната фигура) да съвпада с онази, в която тече водата. Можете да монтирате водомера само хоризонтално. И като го монтирате, гледайте какво остава по тръбата преди и след него – дължината на правия участък пред и след водомера трябва да бъде не по-малка от 5 пъти спрямо условния диаметър на водомера (Dy = 20 mm).
Както виждате, водомерът е завонски пломбиран. Това е, за да си личи дали сте се опитвали да го манипулирате и да плащате по-малко вода. Вътре не трябва да пипате и ние няма да Ви даваме съвети как. Отстраняването на някакви евентуални повреди и регулирането на точността се правят от фирмата производител и от специализираните работилници – те имат право да ремонтират и изпитват водомери.
Максималният дебит е 5 куб. м/час, както е и отбелязано с релефни букви на здравия дебел метален корпус:
Водомер 5м3 Беласица
Обичайното количество, което преминава, обаче е около 2,5 куб. м/час. Водомерът може да се използва и за топла, и за студена вода – сигурно ги помните по шахтите двата един над друга – като максималната температура за топлата е 90 градуса Целзий. Работното налягане е до 1 мегапаскал.
Водомерът тежи дооста много, неочаквано много да малките си размери (дължината на тялото в най-широката му точка е само 130 мм) – 1,2 кг. Със съединителя пък става по-дълъг с 10-ина см – всичко 230 мм. Присъединителната резба на съединителя е 3/4 от цола.
Ето я и гаранционната карта на нашия – 28 април 1994 г. И оттогава си е стоял в кутийката и никой не го е използвал…
В Sandacite.BG сега изнамерихме един малко познат вид електронни лампи – тези с пръчкова конструкция.
Електронни лампи с пръчкова конструкция
Ако си спомняте, преди години Ви направихме една голяма серия статии за всякакви видове електронни лампи, цокли за тях, как се заменят, как се попревят и т.н. Наскоро обаче попаднахме на информация за един вид, който мислим, че не сме разгледали достатъчно подробно, и затова сега ще си наваксаме пропуска.
Става дума за т.н. лампи с пръчкова конструкция. Когато са били разработвани – през 40-те – 50-те г. на ХХ век – е взето предвид, че обикновените лампи с навити решетки притежават редица недостатъци. Траекториите на електроните, движещи се към анода на тези лампи, са твърде различни по дължина и форма. Само малка част от електроните се движат по най-краткия път към анода. Поради различията в тези траектории се затруднява правилното управляване на електронния поток и се увеличава собственият шум в обикновените лампи. Значителна част от електронния поток попада на решетките, които имат положителен потенциал, и образува във веригите им токове, които увеличават разхода на енергия от източника за захранване. В резултат се получава лошо използване на емисията на катода и това пречи да се създадат достатъчно икономични лампи. Производството на лампите с навити решетки тогава е сравнително сложно и все още изисква много ръчен труд. Освен това се получават значителни различия в параметрите на лампите, а тяхната механична устойчивост и сигурност в работата също са недостатъчни.
УСТРОЙСТВО
Устройството на лампите с пръчкова конструкция е такова, че в тях са отстранени до голяма степен посочените по-горе недостатъци. Всяка решетка в тези лампи има конструкция във вид на метални пръчки, между които преминава електронният поток към анода.На горната фигура схематично е показано схематично принципното устройство на лампа с пръчкова конструкция, като за простота е изобразена само половината от лампата. В действителност системата от електродите е разположена симетрично от двете страни на катода и поради това наляво от него се намира втората половина на решетките р1, р2, р3, р4 и анода, които представляват също такива пръчки като показаните на фигурата. Електроните в подобна система се движат от катода към анода по почти успоредни траектории с еднаква дължина. Встрани от катода е разположена управляващата решетка, която е във вид на две пръчки с правоъгълно сечение. По такъв начин тази решетка стои настрана от електронния поток.
Електронни лампис пръчкова конструкция
На пръв поглед може да се помисли, че така тя няма да може да управлява електронния поток. В действителност обаче електрическото поле, създавано от зарядите на решетката р1, влияе твърде ефикасно върху електронния поток, при условие че катодът има малка дебелина. Поради това пръчковата конструкция се използва главно в лампи с пряко отоплявани катоди във вид на тънка жичка За да се разбере по-добре принципът на конструкцията, на нашата фигура 1 не е спазен мащабът. Дължината на пръчките в сравнение с разстоянията между тях в действителност е значително по-голяма. Представа за относителните размери на електродната система и елементите на ламловата конструкдня дава фиг. 2 долу, в която е показано устройството на съветската лампата 1Ж17Б с пряко отопляван катод и пръчкова конструкция. От фигурата се вижда, че екранната и защитната решетка имат по две двойки пръчки, които са заварени в горната си част. В долната част една ог пръчките е изведена навън. От анода е направен извод върху балона. Пръчките на всички електроди преминават през отворите на няколко слюдени плочки, които осигуряват неизменно взаимно разположение на електродите.
Електронни лампи с пръчкова конструкция
Устройство на пентода 1Ж17Б: 1 – траверса на катода; 2 – катод; 3 – трета решетка; 4 – втора решетка; 5 – екран; 6 – анод; 7 – гетер; 8 – слюда; 9 – първа решетка
ПРЕДИМСТВА
Както забелязвате, своеобразната конструкция на електродите на лампите от този тип има за цел осъществяването на по-съвършено управление на електронния поток, основано на принципите на електронната оптика. Тук тази задача е изпълнена успешно. Електроните се движат от катода, към анода между пръчките на решетките и могат въобще да не попадат на решетките с положителни потенциали. Траекториите на електроните са най-къси и имат приблизително еднаква дължина. Електронният поток се получава равномерен и управляването му става по-ефикасно. Значително се подобрява използването на емисията на катода.
В тези лампи са възможни някои по-различни принципи на управление на анодния ток. Например, ако от пръчките на управляващата решетка се направят отделни изводи и на тях се подадат променливи напрежения с различна честота, се получава нов метод за преобразуване на честотата.
Производството на лампите с пръчкова конструкция е значително по-просто от това на обикновените лампи с навити решетки. ,,Пръчковите“ лампи се изработват с машини без съприкосновението на човешка ръка, което осигурява изключителна чистота на производството и висока точност на монтажа. Едновременно с това се намаляват рязко различията в параметрите – те не превишават 5 %. Устойчивостта, сигурната работа и дълготрайността на лампите с пръчкова конструкция са много високи.
Поради доброто използуване на емисията на катода и рационалното управление на електронния поток лампите с пръчкова конструкция са значително по-икономични от обикновените лампи. По-късно са разработени и лампи с батерийно захранване, които при отоплително напрежение 0,625 волта консумират отоплителен ток само 12 милиампера и работят при анодно напрежение 10—15 волта. Това обаче не е граница и съществуват реални перспективи за по-нататъшното намаляване на отоплителния ток и анодното напрежение. При използването в лампите на още по-тънки отоплителни жички отоплителният ток може да се намали до 5 милиампера.
Лампите с пръчкова конструкция имат много интересни свойства. Така например са конструирани лампи, екранният ток на които е равен на нула, т. е. електроните въобще не попадат на проводника на тази решетка. Входното съпротивление на новите лампи е няколкократно по-високо от това на лампите с навити решетки. Шумовете в пръчковите пентоди са приблизително същите както в триодите с обикновена конструкция. Възможно е създаването на лампи с различни по форма характеристики.
НЕДОСТАТЪЦИ
Като недостатък на лампите с пръчкова конструкция може да се посочи трудността за получаването на висока стръмност. В началото на 60-те г. напр. тя не превишава няколко милиампера на волт. Стръмност от този порядък обаче е характерна и за много лампи от обикновен тип. Освен това в редица случаи не е необходима много висока стръмност и може да се получат напълно задоволителни резултати с лампи, които имат средна такава.
Електронни лампи с пръчкова конструкция
Работата по усъвършенствува- нето на лампите с пръчкова конструкция довежда до създаването на лампи с щанцовани решетки. Тези лампи имат всички предимства на пръчковите, само че вместо пръчки за решетките се използва система от рамки, щанцовани от листов метал. Електронният поток преминава през вътрешните отвори на рамките. Принципното устройство на такива лампи е показано на фиг. 3 горе. Конструкцията с щанцовани решетки е по-ефикасна при лампи с косвено отоплявани катоди.
На всички нас са познати разработените много типове батерийни и мрежови лампи с пръчкови и щанцовани решетки, като триоди, двойни триоди, различни пентоди, смесителни лампи и редица други. Те са оформени като свръхминиатюрни лампи с диаметър на балона 10,5, 8,5 и 6,8 мм. Наред със новоразработените модели лампи, във вариант с пръчкови и щанцовани решетки могат да се срещнат също и широкоизвестните 1K1II, 1Б1П, 2П1П, 6Ж1Г1, 6П1П, 6Н15П, 6Н1П, 6Н2П и др.
Разгледайте една доста стара БГ магнитна аларма в Sandacite.BG – Сигнал 2!
Бг магнитна аларма за врата Сигнал 2
Ние тука винаги сме смятали, че трябва да полагаме колкото се може повече грижи за качественото разнообразие на нашата колекция българска техника, т.е. да й намираме възомжно най-разнообразни експонати, които да Ви представяме. Сигналните устройства, алармите и т.н. не са особено застъпени в нашия сайт досега, затова сега ще наваксаме.
Заводът за инструментална екипировка и нестандартно оборудване в Шумен е предприятие, произвеждало много интересни неща, от които обаче засега не сме качили нищичко. :( Днес ще Ви покажем едно тяхно изделие от 1991 г. на име Сигнал 2. Това е алармено устройство, което ще Ви извести пронизително, ако някой тръгне да краде в помещението, където сте поставили джаджата. Такива аларми бяха популярни през 90-те г. при честите битови кражби по магазини и апартаменти.
Както виждаме от снимката горе, сигнализаторът се състои от черна пластмасова кутия с капак, в която има датчик, а той пък се състои от магнитен шнапер, държач с магнитно управляем контакт и 2 свързващи кабела от него към кутията, дълги 2 метра. Задействането на алармата зависи от взаимодействието (т.е. появилото се магнитно поле) между магнитния шнапер и магнитно управляемия контакт, когато се доближат – това поле става причина да запищи алармата, а по-конкретно това става чрез електромагнитното рийд реле РМК 11105, монтирано на платката в кутийката. Кондензаторите пък са на КЕА.
Ето и как работи всичко. Завинтвате кутията отвътре в помещението съвсем близо до вратата и я завинтвате с четирите винта. Слагате в специалния отсек на алармата 2 батерии по 4,5 волта и така получавате 9-волтовото работно напрежение. На снимката виждате превключвател ,,ВКЛ./ИЗКЛ.“. Като натиснете ,,ВКЛ.“, алармата вече е в бойна готовност и трябва за 20 – 25 секунди да затворите вратата и да вдигнете панаира, защото иначе датчикът ще Ви сметне за нежелан посетител и ще завие почти до бога. (Има 0,15-ватово говорителче ВМ67АВ от Завода за високоговорители в Благоевград.) Когато пък сутрин влизате в помещението, за същия толеранс от 20 – 25 сек. трябва да изключите датчика, за да не стане същата патаклама. :) Пискливите звуци на задействаната аларма могат да се спрат само чрез изключване на захранването от превключвателя.
Бг магнитна аларма за вратаСигнал 2
При монтажа е важно да направите следните неща. Пластмасовия държач закрепете към касата на вратата с два от винтовете за дърво, които виждате в найлоновото пликче в комплекта. С другите два винта пък монтирайте магнитния шнапер за вратата – виждате ли го тука долу, те бяха същите на кухненските талашитени шкафчета?
Магнитен датчик за врата
Поначало алармата е пригодена да се монтира на врати, които се отварят навътре. За врати, отварящи се навън, магнитният шнапер трябва да се постави на вратата върху подложка отвътре, така че магнитно управляемият контакт да остане между него и вратата. Това е много важно, защото, както казахме, работата на сигнализатора се основава на полето, която се образува между магнита в шнапера и държача с магнитно управляеми контакт. Затова е и важно така да монтирате тези два елемента, че при отваряне на вратата те да се разминават на разстояние 4 – 8 мм. Ако това разстояние е по-голямо, няма гаранция, че датчикът ще успее да се задейства.
Магнитен датчик за аларма
Къде ще монтирате шнапера и държача, решавате Вие, но за предпочитане е това да бъде в горната част от страната на бравата, за да се осигури по-голяма чувствителност.
Тъй като алармата работи на батерии, силата на пищенето й зависи от това доколко са силни самите те. Когато започнат да се изтощават, звукът също ще започне да отслабва и затова е добре да следите за това и при нужда да ги подмените.
И така, нали запомнихте? Стъпките са в този ред: отваряте вратата, включвате сигнализатора, отваряте вратата!
А, и друго… Ние имаме единствено 2-ката; Сигнал 1 нямаме, ама ако го намерите, не ни забравяйте и ни се обадете. :) Ето и едно друго нещо, пак алармено…
Вижте в Sandacite.BG как се монтира автомобилно радио с нашата много стара дърта стойка.
Бг стойка за автомобилно радио
Както си вървяхме ние из Битака, изведнъж намерихме нещо, което си стоеше в прозрачната пластмасова опаковка така, като че никога не е разпечатвано и използвано… и то наистина не беше! Ако помните, преди години Ви бяхме разказвали за Респром АР`70 – първото българско радио за кола. Е, сега пък намерихме цяла-целеничка стойка за авторадио!
Малко учудващо, но тази джаджа е произведена от Завода за телеграфна и телефонна техника в София. Но нека имаме предвид, че всеки завод е произвеждал и неспецифични за назначението му артикули – напр. ДЗУ Стара Загора е правел КАРТОФОРЕЗАЧКИ. Серийната изработка на тази стойка за авторадио пък започва през 1988 г., а конкретно нашият екземпляр носи дата 3 ноември 1989.
Такаа, а какво стана после! :) С голямо треперене и колебание дали всъщност трябва да го правим, ние разопаковахме вече пожълтялата кутия от тънка пластмаса и извадихме от нея никога неупотребяваната метална стойка. Ето и за какво става дума при нея.
Станокът се състои от две метални касетки, от които едната е поставена на пластмасови релси и се движи в другата навътре-навън. Точно в тази – движещата се – ще поставите авторадиото. Долната (т.н. основа) пък има четири дупки за винтове, чрез които да фиксирате стойката (и поставеното в нея радио) върху повърхността в автомобила, където искате. Стойката се фиксира с 4 броя винтове М4. Има и шайби, и гайки виждате ги на снимката в комплектчето. Ето и схемичка как се монтира радиото в нея и самият станок:
Монтаж на радио за кола
В нея № 1 е самата стойка (това, изтеглящото се), 2 е неподвижната основа, 3 са винтовете М4, 4 – гайките М4, и 5 – шайбите.
Когато плъзнете касетката с вече монтираното радио назад, клемите на електрозахранването отзад ще влязат една в друга и ще дадат контакт, за да се захранва приемникът, който пък при монтажа си касетката вече е бил свързан към нейните клеми. Може би малко трудно го обяснихме, ама вижте снимката – ще Ви стане ясно:
Монтаж на радио за кола
И ето го затворено и електрозахранено:
Монтиране на радио за кола
Е, това е цялата философия по прикачване на музиката Ви за кола. :) Мислим, че успяхме да намерим нещо, което макар и малко, все пак е интересно. Пък и не всеки ден се среща да намериш никога неупотребявана и неразопакована вещ на 30 години!
А ето го и радиото АР`70, за което стана горе дума:
Ухаа, в Sandacite.BG изнамерихме БГ машина за рязане на тухли от 1950-те г.!
Бг машина на рязане на тухли
Знаете ли, добре е да разглеждаме не само готовата продукция за крайните потребители, която българските заводи са произвеждали, а и машините, с които тя е създавана. Това е причината сега да Ви покажем ей туй съкровище – машина за рязане на тухли, която влиза в производство някъде в средата на 50-те г. на ХХ век. Произвеждана е в някогашния Държавен машиностроителен завод ,,Червена звезда“ в Дебелец, които е едно от първите предприятия след национализацията от 1947 – 8 г. – създаден е още през 1951. И нормално – от неговата продукция (строителни машини) има нужда, защото тогава тепърва започват ,,великите строежи на социализма“.
И така, я да разгледаме сега баба Ви тухлорезачката. Как изглежда тя, виждате на горната снимка. Машината е стационарна – не може да се превозва, за разлика от каменотрошачките в предишната ни статия за Дебелец. Използвана е в тухларните. Кой знае колко сгради ни заобикалят, които са построени с тухли от такава тухлорезачка!
За един час тя може да Ви нареже около 6000 броя тухли, които всъщност реже от суровия материал. В дясната й част забелязваме поточната лента, от която те излизат. Днешната ни героиня потребява 2 киловата мрежова мощност и тежи 1600 килограма… май че няма да можем да си я сложим в хола, а? Макар че като размери е съвсем прилична – дълга няма и 2 метра (1900 мм), широка 1280 и висока 1350.
Тази машина е изнасяна за бившия СССР и Северна Африка – Тунис, Алжир, Мароко и въобще този тип страни там. А интересно е, че заводът в Дебелец работи и в момента и изнася производствата си за Белгия, Германия, Англия, Русия, Австрия, Франция. Дано повече такива информации да имаме…
Съжаляваме, че само толкова можем да Ви кажем за тази чудесия… Ако намерим още инфо, ще добавим. Доскоро, чао от нас и имайте предвид, че ако намерите някъде описаната от нас машина, винаги пазим местенце за нея на покрива на блока. :)
Вижте в Sandacite.BG нашия комплект за лепене на вътрешни автомобилни гуми от 80-те г.!
Авто-1 – за лепене на вътрешна гума
Човек и добре да шофира, накрая пука гума! Това правило толкова добре се спазва, че българската автомобилна промишленост е помислила за него още в средата на 80-те г. Доказателство е новата ни находка, която виждате снимана горе. Вижте как му се радват и те тогава – ,,Ново“! :)
Инженерите са стигнали до извода, че ако спука гума насред пътя, шофьорът и сам може да я закърпи, поне така, че да продължи пътя си до най-близкия сервиз. За тази цел е достатъчно да разполага с тази пластмасова кутийка, наречена ,,Авто-1 – комплект репарационни материали за вътрешни гуми“. Нещото е произведено от ТПК ,,Васил Коларов“ към Главна дирекция ,,Местна промишленост и битови услуги“ на Столичния народен съвет (тогавашната Столична община) и съдържа комплект за репариране (т.е. поправяне) на вътрешни автогуми. Да видим какви са нещата, които ни дават вътре! Ние имахме щастието да намерим комплектчето никога неизползвано и затова можем да го изследваме, запазено както си е било.
Както забелязвате, вътре има 8 гумени парчета с различна форма – две правоъгълни, с размери приблизително 3 х 6 см, и две кръгли с диаметър между 3 и 4 см. Освен това виждаме две ламаринени кръгчета, които са перфорирани така, че от едната страна са грапави (подобно на ренде), а има и метална тубичка с лепило. (Между другото, на пипане тя още е мекичка – значи може би то още не е изсъхнало… Еех, мило ни стана, но и някак тъжно!) За какво ни е всичко това?
Авто-1 – за лепене на вътрешна гума
Първо установете къде точно е пробивът на вътрешната Ви гума. След това вземете все едно кое от ламаринените кръгчета и с острата страна започнете да търкате, докато награпавите мястото около пробойната. Грапавият участък, който ще образувате, трябва да е с размер 2 – 3 мм по-голям от този на гумената лепенка, която предстои да наложите върху него, така че първо добре решете каква гумичка ще използвате – правоъгълна или кръгла.
Сега е време да почистите добре награпавения участък, за да няма върху него малки стружки, твърди боклучета и други подобни, които биха попречили на нашата работа. Когато сте сигурни, че добре сте го почистили, вземете тубичката и намажете с тънък слой лепило. Изчакайте да изсъхне добре (докато не престанат да се разтягат ,,конци“ между слоя и пръста Ви, когато го пипате с ръка). Ако сте сигурни, че вече е изсъхнало, сега отново промажете мястото с тънък слой лепило и пак изчакайте да стане сухо.
Авто-1 – комплект за лепене на гуми
Стигнахме и до следващия етап – вземете избраната лепенка, махнете сребристото фолио от нея и не я пипайте с ръка, само по ръбовете я хващайте – все едно малка грамофонна плоча. Поставете внимателно и точно върху промазания участък гумичката, като за център изберете точката с пробойната. За да залепне добре, прокарайте по нея нещо овално или с цилиндрично сечение – трябва отвсякъде добре да я натиснете, да я валирате, както се казва. Ако нямате на удобно такъв предмет, може и да я натиснете с нещо твърдо. Изчакайте още малко – няколко минути. Ако направите всичко това с необходимата точност, ще сте монтирали правилно лепенката и тя няма да залепва за външната гума на автомобила.
Сега вече би трябвало да имате добре залепена вътрешна гума, която ще Ви позволи да се доберете до сервиз и там да я смените.
Надяваме се, че нашето подробно описание ще Ви е полезно, особено сега, в сезона на усилените пътувания по почивки насам-натам. Лека и безаварийна от нас! :)
Завчера намерихме електронен звънец Канарче и схемата му, сега ги публикуваме в Sandacite.BG да ги видите и Вие.
Домашен звънец Канарче – комплект
Едно от най-популярните малки изделия на българската електротехника преди 1990 г., които обаче останаха известни и по-късно производството им се пое от други фирми, са електронните звънци с мелодия, наподобяваща песен на канарче. Те са произвеждани в Перник от тамошния Завод за токоизправители, който е бил в състава на ДСО ,,Респром“. Най-ранният документ, стандартизиращ изработката на модела, който ще Ви покажем сега, е от 1978 г., обаче досега такъв не бяхме виждали. Нашият е произведен цели десет години по-късно – през ноември 1988. Така че се изкушаваме да датираме началото на производството на този звънец около 1980 г., но нямаме солидни доказателства за това. А иначе отделни схеми за построяване на мелодични звънци (дори с повече от една мелодия) са публикувани в известния вестник ,,Направи сам“ през 80-те г. Там през 1988 напр. е описана схема на звънец за входна врата със седем мелодии.
Най-впечатляващото при нашия екземпляр е, че никога не е бил монтиран – произвели са го и така си е останал. Предвид късната дата на производство, си мислим, че най-вероятно е бил предвиден за някакви бъдещи, но несъстояли се сгради, и затова е останал така никога непродаден и неизползван. Ето го как изглежда кутийката му от твърд картон:
Електронен звънец Канарче
Поначало този звънец работи с напрежение между 8 и 9 волта и затова първо се свързва към звънчев трансформатор. Обикновено тези звънци стояха над входните врати на апартаментите и се задействаха отвън, чрез натискане на бутон за обикновен звънец (тези бутони пък ги прави първо Слаботоковият завод в София, а сетне – Кондензаторният завод в Кюстендил).
Да разопаковаме нашето ново съкровище:
Домашен звънец Канарче
Звънецът съдържа електронна платка, осъществена по следната транзисторна схема:
Звънец Канарче схема
Има и транзистор 2Т3168B вътре, а самият звук се издава от говорителче с импеданс 4 ома.
Самата кутийка е синя, пластмасова – виждате я над схемата горе. Цялото апаратче тежи 200 грама, а размерите му са: дължина 155 мм, височина 83 и дълбочина 39. Ето ги отзад и жичките, с които ще го свържете към трансформатора – даже нещо като фигура са образували:
Домашен звънец Канарче – гръб
Звънецът е имал година и половина гаранция от момента на закупуването си, но не се съмнявайте, че работи и сега. :) Разбира се, гаранционната карта е непопълнена, защото нашият така и е останал непродаден:
Електронен звънец Канарче – гар. карта
Така песента на канарчето ще Ви известява всеки път, когато гости Ви придойдат на вратата да ги черпите бяло сладко. :) Във входното обзавеждане на апартаментите преди 1990 г. задължителна част е и домофонът:
