Категория: Сандъците

Запознайте се с неизвестния български компютър Правец 16Н в Sandacite.BG!

Навярно знаете, че освен познатите ни няколко модела Правец 16Н съществуват и модели в много малък тираж (поради различни причини). На един такъв попаднахме наскоро.

Правец 16Н (Н означава ,,настолен“) е завършен през 1986 г. Съществува в 4 варианта, някои от които имат хоризонтални, но някои (по-късни) и вертикално разположени 5,25-инчови флопита – за тях отделно ще кажем. Характерното при този компютър е, че флопитата са монтирани в корпуса, а не стоят отвън като при познатите Правец 8-ици.

Днешният ни герой е разработен в Института по техническа кибернетика и роботика, а дизайнът му е проектиран от Централния институт по промишлена естетика. Всички варианти са произведени в съвсем малко бройки – вероятно само няколко – от Комбината по микропроцесорна техника в Правец. Вярно е, че в производствения план на завода за 1988 г. е заложено да се произведат 1500 такива компютъра, но най-вероятно това е останало неосъществено. Все пак…бъдещите изследвания ще ни покажат.

В статия на проектанти от Комбината от 1987 г. се казва, че този компютър поддържа не само 2 бр. 5,25-инчови, но е оборудван и с един бр. 3,5-инчово флопи. Тук имаме два от вариантите, но със сигурност и на двата флопитата им са 5,25-ици.

Правец 16Н е от серията модулни 16-битови компютри МИК, разработени през 1986 г. – даже ако се загледате в долната снимка, на клавиаурата горе вдясно пише ,,МИК 16″, За тази серия (или линия) компютри са проектирани множество нови хардуерни контролери (,,модули“) и т.н. – напр. памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, самият процесор също е на модул, освен това има разнообразни платки за външно разширение чрез конектори и т.н. Предвидена е, разбира се, и постоянна памет в хард диск – за тези 16-битови РС-та (IBM-съвместими) още от 1986-а има разработен контролер за до два 5,25-инчови харда с MFM интерфейс, а и предходните Правец 16 и 16А също вече са оборудвани с твърди дискове.

Знаем за два дизайна на кутията на Правец 16Н, по-авангардният от които е този на първата снимка, а по-обикновеният – ето този:

Дизайните са два, но самият 16Н има четири варианта. Те се различават по видовете запаметяващи устройства:

• вариант с едно флопи, работещо с двустранни дискети, и хард диск 10 (а може да се включи и 20) мб;
• с две флопита със същите характеристики;
• с едно флопи и разширителна карта за работа в локална мрежа;
• само с едно флопи – явно като пишеща машина. Просто в наличните ни документи не е казано нищо повече за тази модификация на 16Н

За съжаление този екземпляр Правец 16Н (от по-,,хубавия“ дизайн) не е в добро състояние, защото е станал жертва на вандалщина – някой боклук му е строшил екрана – но все пак  той ни дава някаква представа за модела (по-точно за варианта с вертикалните флопита):

Както виждаме и тук, 16Н е от типа ,,всичко в  едно“ (All-in-one). На първата снимка най-горе забелязваме пред екрана плексигласов панел, явно в стремеж да се намали вредното въздействие на монитора върху по-чувствителни очи. Кинескопът е с монохромен екран, но не е познатият ни с комплексния сигнал (с коаксиалния кабел), а с я 9-пиновия конектор DB9. Видеоконтролерът на Правеците 16Н също е от разработените за тази серия разширителни модули, а резолюцията, която поддържа, е 720 х 348. В текстов режим на екрана може да се изобразят 25 реда с 80 символа в ред, при което всеки символ е поместен в поле с размери 9 х 11 растерни точки. По времето, когато компютърът е актуален, това го прави подходящ за използване с графичен софтуер.

Ето тук рекламна снимка на този Правец и на друг компютър от серията МИК – 16С – подредени в изложбена зала, на чиято стена виждаме емблемите на ДСО Приборостроене и автоматизация и СО Програмни продукти и системи (на английски SPS). Снимката открихме на корицата на страхотно сп. Електропромишленост и приборостроене, бр 7-1987:

Процесорът е Intel 8088 с тактова честота 5 мхц, но има възможност да се включи и копроцесор Intel 8087. Оперативната памет (RAM) е 64 килобайта. Флопитата на 16Н не са традиционните от завода ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив, а по-различни – вероятно от от този в Чирпан, който е филиал на ДЗУ Ст. Загора. Обаче пак не виждаме никъде 3,5-инчово, така че сведението в споменатата по-горе статия вероятно описва някакъв по-различен етап на разработката. Хардуерът 16Н обаче съдържа и други познати части – например говорителче ,,пищялка“ откъм лявата страница, производство на Завода за високоговорители в Благоевград.

Като представител на линията модулни компютри, и този има доста конектори за връзка с външни устройства. В описанието на линията голямо внимание обръщат на многото разширителни платки, които тя има. Както споменахме по-горе, чрез такава модулна платка 16Н може да се свързва и с мрежи, а освен това виждаме (мислим) и популярния RS232C конектор за принтери и подобни периферни устройства:

Този дизайн на Правец 16 Н е доста футуристичен и интересен за времето си. Заради атрактивния си външен вид е отличен с държавната награда за промишлен дизайн ,,Златни ръце“, а през 1986  е представен на международното изложение Ergodesign`86 в Монтрьо, Швейцария, където е предизвикал много висок интерес. Автори на дизайна: Добролюб Пешин, Александър Василев и Сашо Драганов.

Точно в момента ровим още инфо, за да допълним останалите хардуерни характеристики на този непознат приятел, и когато го направим, ще обновим публикацията.

А това пък е българска счетоводна програма за Правец 16, която претъпява няколко издания (защото е подобрявана според обратната връзка от потребителите) и се е превърнала в истинска легенда:

Разберете каквото се знае за Кардалевите ремаркета в Sandacite.BG!

Вече имаме статия за първите български трамвайни мотриси – ДТО, които са произведени в Главната Техническа Работилница. Но те не са първото изцяло произведено в България трамвайно превозно средство. Затова сега сме Ви направили една статия по темата.

Обикновено в нашия сайт много пишем за машини и устройства, но някак си хората, които са ги създали, остават извън вниманието ни. А не трябва да е така!

В случай главен герой е инженер Теодосий Кардалев – много способен български машинен инженер от Македонския край, роден през 182 г. в Битоля, тогава в границите на Османската империя. Като много други българи, желаещи да усвоят най-новото в своята наука, той го прави в Германия – учи първо в Техническото училище в Митвайда, а сетне в Дармщат, откъдето излиза с висше образование по инженерство.

След завръщането си в България Теодосий Кардалев работи като инженер в Контролната служба по парните котли, а сетне – завеждащ машинната служба в Отделението по водите при Столичната община. По-късно е директор и на нейната Техническа работилница. Оттогава датират и делата и заслугите му по столичните трамваи, защото като началник на Тракционното отделение при Дирекция на трамваите и осветлението в София Кардалев възстановява и поддържа трамвайния парк в града.

Инж. Кардалев е сред създателите и на на първата радиопредавателна станция в България. Построява и стоманобетонен мост в Княжево, който носи неговото име – Кардалев мост. Както много други видни български научно-технически дейци, е активен член на БИАД – Българското инженерно-архитектурно дружество. Смъртта го застига в София през 1934 г.

Споменахме,че Теодосий Кардалев е бил началник на Техническата работилница. Тя е създадена през 1927 г. в Трамвайното депо ,,Мария Луиза“ (днес – депо Клокотница). В периода 1927-1931 работилницата се сдобива с нужните машини.

Нека сега хвърлим поглед на едно интересно творение, което Теодосий Кардалев оставя на столичния трамваен парк!

Идеята му е свързана с възстановяване на бракувани шасита (ходови части) от мотриси, произведени от австрийското поделение на компанията ВВС и доставени на София през 1901 г. – тоест първата доставка за трамвайния парк града. Те са малки, двуосни, с 2 мотора по 17 киловата. Каросерията им е дървена, а салонът – разделен на първа и втора класа, като на втора е дървен, а първа – с меки и удобни тапицирани седалки. Всички ,,ВВС-та“ са бракувани през 1928 г.

По идея на на инж. Теодосий Кардалев и под негово ръководство през 1931 година се изработват 12 летни ремаркета (т.е. старите зимни са преобразувани в летни), които приемат инвентарните номера 501 – 512. В негова чест те са кръстени ремаркета ,,Кардалев“ (,,Кардалеви ремаркета“).

Ето и подробно – брой по брой – кога са се родили и умрели днешните ни герои:

Кардалеви ремаркета с инв. № 501 – 512:

Инв. №:                  Год. на производство:              Год. на бракуване:

501                          1931                                              съществува и до днес
502                          1931                                             196Х
503                          1931                                             196Х
504                          1931                                             196Х
505                          1931                                             196Х
506                          1931                                             196Х
507                          1931                                             196Х
508                          1931                                             196Х
509                          1931                                             196Х
510                          1931                                             196Х
511                          1931                                              196Х
512                          1931                                              196Х

Интересна е историята на Кардалевото ремарке с инв № 501 – първото направено. Думата е не само в това, че съществува и до днес като прикàчен трамваен вагон. По-важното е, че шасито му е произведено още в края на ХІХ век! Ето как е станало това. При изработката на ремаркетата през 1931 някое от тях взима шасито на тази мотриса. Както виждаме от таблицата,
почти всички Кардалеви ремаркета се бракуват в края на 60-те години, но от едно от тях е демонтирано шасито и е използвано в новоизработен сервизен трамвай с инв. № 587. Той е използван за поддръжка и ремонт на кабелно-контактната мрежа, но в началото на 90-те престават да го употребяват и няколко години стои изоставен в депо Банишора.

През 2000 г. обаче в Трамвайния завод в София (Трамкар) по все още запазените чертежи от 1931 е построено наново Кардалево ремарке, номерирано с 501. Шасито за него обаче взимат точно от ремонтния трамвай 587! И така какво се получава – доброто старо шаси се ,,преражда“ отново в Кардалево ремарке! То се използва за атракционни пътувания по време на празници на София и можете да го видите на снимки и в тази статия – двете съвременни снимки показват външния му вид и интериора му.

Ако имате нещо друго да допълните – казвайте, че е срамота да не знаем всичко, което можем, за родоначалието на българските трамваи. В скоро време ще дойде още информация за Кардалевите ремаркета и ще допълним статията, даже ще напишем отгоре ,,допълнена“ и дата.

Автори: Александър Свиларов, Антон Оруш

А е то я и нашата публикация за първите български трамваи ==>

Вижте в Sandacite.BG какви български радиоприемници отпреди 80 години открихме!

На повечето читатели на нашия сайт е известен българският производител на лампови радиоапарати Херц, действал в годините на Царство България, по-точно през втората половина на 30-те и 40-те. Преди няколко дни  Ви показахме едно интересно откритие – техен радиограмофон – но той е само част от гамата на Херц, която е много впечатляваща. Затова сега Ви предлагаме да я разгледате заедно с нас.

Всичко започна, когато открихме един забележителен каталог на производителя. Каталогът е отпечатан във вид на разгъваща се дипляна и е от втората половина на 30-те – не знаем коя година точно обаче. Той е с цветен печат – нещо рядко по това време – и си личи, че е издание на престижна марка. Всичко в него – и фон, и  останалите изображения – са рисувани на ръка от художник.

Когато го отворим, виждаме това радиошаси с лампи, над което е изписан адресът на фабриката – ,,Радиолаборатория ХЕРЦ“, както е официалното й име – а тя се е намирала близо до Централна гара – ,,София, М. Луиза – ъгъла Струма“ – т.е. на ъгъла между бул. Мария Луиза и ул. Струма.

Този каталог трябва да представя най-добрите постижения на Херц, защото отдолу има дълъг надпис – ,,ПЪРВАТА РАДИОЛАБОРАТОРИЯ ВЪ БЪЛГАРИЯ СЪЗДАДЕ ПЪРВИЯ КОНКУРЕНТЪ НА НЕНУЖДНО СКЪПИТѢ ЧУЖДЕСТРАННИ МАРКИ!“. Това изречение ни изпълва с истинска гордост – смятаме, че звучи страхотно! Епитетът ,,първата радиолаборатория“ не означава все пак, че Херц е първата по време на основаване и най-стара бълграска радиофабрика (това е бургаската Тулан – 1925 г.), а че нейните радиоапарати са най-авангардни по качества.

А в каталога са подредени няколко модела, които са ценово подредени и наречени с различни имена. Някои от тях присъстват и в нашата колекция от стара българска техника.

По това време повечето европейски производители залагат на т.н. информационна реклама – това е дълъг текст, в който са подробно изброени причините, поради които човек да си купи изделието, неговите предимства. В случая в началния рекламен текст на Херц четем:

,,Радио апарата „ХЕРЦЪ*, освен със солидна конструкция, се отличава със следните преимущества: снабден с луксозния моделъ „Херцъ“ кристална стъклена скала със странично осветле­ние, на която са нанесени в три цвята съ художествен български шрифт 136 точно съвпадащи се станции * Приема къси 15 — 53 м., средни 190 -— 580 м и дълги 680 — 2,000 м. вълни. Притежава отлична автоматична фадингрегулатор­на уредба, която гарантира стабилно приемане на къси вълни“. Да поясним, че фадинг – това е пропадане, затихване на приемания сигнал.

По-нататък: ,,Монтиран с електродинамични високоговорители, го­леми концертни модели, които възпроизвеждат най-естествено музика и говор. Тон регулатора дава най-голямо разнообразие при регулиране дълбочината на тона, като се нагажда към личния вкус. Приспособен за грамофонно предаване и включване допълнителни високоговорители. Пригоден за всички унотребявани у нас нормални вол­тажи (освен батерийния).  Монтиран грижливо в из­мерени акустически и с из­ящна външност орехови, до­бре полирани кутии. Всеки радиоапарат се гарантира писмено за една година, вклю­чително лампите“. 

Този текст ни дава няколко важни сведения – напр. от какво дърво са произвеждани уж така добре познатите кутии на българските радиа от 30-те и 40-те г. А самите модели в каталога на Херц са следните.

Първото, което виждаме, са два приемника, означени като ,,Народен“. Моделът ,,Трилампов приемник 32″ е снабден (както и някои други апарати от това време, напр. най-голямото българско радио от Царство България Силвания 68) с т.н. аеропланна скала – т.е. скалата е кръгла, изпъкнала и много прилича на табло на самолетен бордови измервателен уред. Стрелката в такава скала е закрепена в средата и с движи, обикаляйки стъкления кръг. Това е двукръгов приемник и приема и трите използвани тогава вида вълни. Притежава голям електродинамичен високоговорител с мощност 2 или 3 вата, описан като ,,голям концертен“.

Радиоапаратът ,,приема по-силни станции, огромна звукова мощ“, което вероятно означава, че полученият звук е ясен и силен. Към него може да се включи грамофон и музиката от него да звучи през говорителя на Херца; той е препоръчван и като подходящ за озвучаване на различни заведения. Тежи 9 килограма и струва 2600 тогавашни  лв. Такова радио, между другото, имаме и сме го описали ТУК. Ето го нашето:

Друго ,,народно“ предложение е суперхетеродинният приемник ,,Супер 56″. Той е петлампов (използвани са американски електронни лампи), също работи и с трите вида вълни и към него отново може да се включи грамофон. Този апарат обаче има конектор не само за това, ами и за микрофон, а и за втори високоговорител – за това скоро ще Ви разкажем по-подробно в друга статия. ,,Супер 56″ е доста търсен навремето си, защото притежава качествата на по-високите модели суперхетеродини, но цената му е по-достъпна от тяхната – 4700 лв.

Достъпни ли са били ,,народните“ радиоприемници на Херц? По-скоро да – такива се намират немалко (само ние имаме шест – седем различни модела), а напр. през 1939 един качествен приемник вече струва около 3000 лв, т.е. може да се купи с една средна месечна заплата. Запазени са реклами на Телефункен напр., от които се вижда, че техните аналогични предложения са 1,5 – 2 пъти по-скъпи от българските, които конкурират чуждестранните марки с по-ниската си цена. Благодарение на използваните качествени части обаче, тяхната изработка и работа са също толкова добри!

Херц имат и модел с батерийни лампи – модела ,,Батериен супер Б 14″ – който е четирилампов и ,,притежава качествата на големите супери“. Това, което е отличаващо при този апарат, е, че той потребява изключително малко енергия и може да се захранва от акумулатор. То е седемкръгов и работи пак с къси, средни и дълги вълни. Струва 5300 лв.

Разглеждайки каталога, се натъкнахме и на ,,Голям шестлампов супер В 68″, който веднага ни направи впечатление с кутията си – тя ни е добре позната от много други тогавашни български марки – ИРО, Ирафон, Бралт, Национал и т.н. От години имаме предположение, че най-вероятно тези кутии просто са изработвани на едно място и различните производители на радиоприемници просто ги закупуват за нуждите на изделията си. Даже някой беше казал, че работилницата за тях била около днешния хотел Хемус (или май Славия…?).

По-горе виждате апарата. В 68 обаче е наистина сериозна работа – малко преди издаването на този каталог е проведено състезание между различни апарати на 17 радиофирми и той излиза ,,първенец по тон“. Лампите са Филипс от серията Миниват, описани като ,,европейски лампи от червената серия“ (е, на нашия не всичките са такива, защото през годините са сменяни). Има висока селективност (не приема смущенията в търсения сигнал, а преди всичко самия него) и е осемкръгов. Това радио притежава т.н. лампа магическо око – това е лампа, за която има предвиден специален отвор някъде по предния панел на апарата и по нейното светене се определя настройката – затова се нарича още индикаторна лампа. Тя обикновено свети зелено. Напр. при някои от тях горната част (екранът) е кръгъл, а през отвора се вижда само той. Светлинният образ върху екрана на лампата (образуван от нейното светене) има формата на четирилистна детелина. Когато настроим приемника точно на желаната станция, листенцата й стават най-големи. при това положение човек може да настрои приемника и без да го слуша и затова в каталога е казано ,,притежава магическо око за безшумна настройка. Повече за индикаторните лампи тип ,,магическо око“ може да научите ТУК.

Да се върнем отново към радиото. Разбира се, към него могат да се включат втори високоговорител, микрофон и грамофон. Тежи 13 кг, а цената му е 5600 лв.

Между другото, на тази част от каталога виждаме и красивата емблема на производителя – тя изобразява земното кълбо, обхванато от радиовълни. А долу вляво – надпис ,,ХЕРЦЪ“ – за да бъде асоцииран с внушението, което са прави.

И сега стигаме до нещо страхотно – описания като ,,ултрамодерен“ суперхетеродинен приемник В 168. Той не добавя нищо ново към техническите характеристики и качества на В 68, но отличителното при него е интересният дизайн, ри който в лявата част на приемника е направена обла изпъкналост, в която се намира говорителят. Така решена, кутията има наистина напредничав дизайн и радва окото! Може би това е апаратът, за който казват, че бил ,,първия конкурент на чуждестранните“.

Струвал е 6500 лв. Много искаме да го намерим, между другото… Ако го видите някъде, обадете ни се! :)

А ето го тук и върховото творение на Херц, на което обаче решихме, че е нужно да посвтим отделна статия: