Вижте в Sandacite.BG как София се борис мръсния въздух по царско време.
Бедимна отоплителна инсталация срещу мръсния въздухв София, 1937
30-те години на ХХ век често са наричани ,,златното десетилетие на София“. Тогава столицата ни прави все по-големи крачки към окончателното си превръщане в модерния европейски град, за който един френски учен, когато го посещава, казва, че ,,София представлява точно такъв град, какъвто обичам – много зеленина, цял парк, много дървета“, а един гост лондончанин е сигурен, че вероятно има „много щастие за хората, които живеят тук“.
За да са доволни повечето граждани от своя град обаче, той трябва да бъде не само с много зеленина, а и да има чиста природа и въздух. Изградените градини и паркове, лечебни центрове, балнеосанаториуми, минерални чешми и т.н. биха станали безполезни, ако около тях витаят нискостоящи замърсени облаци. А такива през 30-те години се образуват все повече. И ето защо…
Като очертаващ се като най-перспективен за работа и живеене град, през 20-те и 30-те г. София приема в кварталите си все повече пришълци от всички краища, които строят нови къщи. Отминалите несъвсем отдавна вълни бежанци от Тракия и Македония също увеличават жителите на София. Освен това, нароилите са множество нови училища, болници, министерства, сгради на културата и изкуствата, фабрики са все големи обекти.
За всичките тези постройки през зимата трябва отопление, а по времето, за което говорим, то се извършва най-вече с твърдо гориво – въглища и дърва. Ако се чудите защо на старите кооперации мазетата често са два пъти по-големи от таваните, то е, защото горивото за зимата някъде трябва да се складира. И когато комините на десетките фабрики, многоетажни кооперации и обществени здания запушат едновременно, човек трябва да е доста разсеян, за да не забележи пушека и саждите, породени от непълното изгаряне на въглищата.
В средата на 1930-те това вече е осъзнато като проблем от Столичната община. Затова, ако отворим Наредбата закон за застрояване на София от 27.ІV.1935 г., в член 73 ще прочетем, че ,,инсталациите за парните, водните и другите централни отопления, както и разните инсталации за привеждане в движение или използване чрез гориво на машини, уреди и др. (за всички сгради, заведения и предприятия) да бъдат така построени и приспособени, че горенето в тях да отговаря напълно на всички технически, хигиенични и противопожарни изисквания“.
По-късно – 22.ІХ.1936 – излиза и Правилник за прилагане на Наредбата, който определя срок за преустройството и приспособяването на тези инсталации. За ,,по-големите и силно димящите“ той е до 1.Х.1938 г., а за останалите – 31.ХІІ.1939.
До март 1938 г. за ,,бездимно горене“ са преустроени следните горивни и централноотоплителни инсталации, като вдясно виждаме и цената, която е струвало това:
Цени на преустройствата на отоплителните инсталации в СофияЦени на преустройствата на отоплителните инсталации в София
Всички предприети до март 1938 г. преустройства в отоплителните инсталации струват общо около 9 481 000 лв, а пушекът и саждите са премахнати от 38 големи сгради, в които е въведено т.н. бездимно горене. Така се правят и значителни икономии от отоплителните разходи, защото инсталации са по-ефективни и става възможно да се закупуват по-малко и по-долнокачествени въглища.
Бедимна отоплителна инсталация срещу мръсния въздух в София, 1937
Общината първа дава пример, като преустройва стара инсталация при Минералните бани на ул. Сердика. Ако през 1933 г. за отоплението им са употребени около 5115 т въглища, то в резултат на въведените мерки и отчетността през 1937 г. (първите 12 месеца на новите инсталации) голямата и малката баня са отоплени само с 2837 т, което ясно говори за икономиите. Освен това преди са закупувани скъпи въглища І качество, докато сега може и с наполовина по-евтиното трето. Построен е и нов комин за баните, който да отвежда топлия въздух и газовете високо над сградите.
А на нас ни остава да ви питаме за следния въпрос, който става особено важен именно в нашия сайт: показаната на снимката парна инсталация българска ли е? Ех, да се четеше поне онази метална табела горе високо на рамката…
Sandacite.BG ви припомня най-голямото българско космическо постижение – то идва през 1989 г.
Снимката на Фобоси Марс от ВСК Фрегат
Когато става дума за българската космическа програма, обикновено се говори за полетите на двамата космонавти Георги Иванов и Александър Александров (съответно през 1979 и 1988 г.) и за участието на България в космическия проект Шипка през 1988, за който страната ни създава и доставя цели 9 научни апарата. Това безспорно са много важни страници от историята на българските космически технологии, но забравяме нещо друго! Тази година се навършват 30 г. най-великия миг в историята на нашите космически изследвания – от принос, чието международно значение е отдавна признато от най-големите космически нации в света, а у нас той незаслужено остава забравен.
През 1988 – 9 г. страната ни активно се включва в международната космическа програма „Фобос“, в която участват САЩ, Европейската космическа агенция (ЕКА), СССР и други страни. „Фобос“ е най-мащабният многоцелеви космически проект дотогава и предвижда различни изследвания на Марс и спътниците му Деймос и Фобос. 4-степенни ракети носители „Протон К“ трябва да изведат 2 безпилотни космически апарата „Фобос 1“ и „2“, които за 200 денонощия да достигнат Марс и спътниците му Деймос и Фобос. Апаратите ще изследват състава на атмосферата на Марс, плазмата близо до него, повърхността му, а също така ще предават снимки на Фобос по телевизията и ще проучват орбиталното му движение, вътрешния строеж и също повърхността. Предмет на изследване е и Слънцето – изригвания, налягане, гравитация, слънчевият вятър и още много…
България получава 2 важни задачи: 1) да създаде уреди, които да определят елементния и изотопен състав на почвата на Фобос и 2) да изработи апаратура, която не само да извършва спектрометрични изследвания, но и да навигира апаратите „Фобос“ – тоест без българската техника те не могат да излетят!
За задача 1 в Астрономическата обсерватория в Кърджали е изработен уредът рефлектрон „Лима-Д“, който е с висока надеждност и ресурсен запас. Има черно електропроводящо покритие с електрически регулируеми параметри. „Лима-Д“ е с по-високи показатели от зададените, извършва отлично работата си и печели похвала за отличното си качество.
При задача 2 България за първи път отговаря с името си за старта и работата на толкова мащабен проект. От чужбина пристигат тревожни предупредителни писма за международната отговорност, която стои пред страната ни при провал. Тв картината от „Фобос“ ще се предава по целия свят и също трябва да се заснеме от българската апаратура, а ако България не я изработи в срок, ще се конфронтира и компрометира пред най-големите космически държави в света.
Космически апарат Фобос в хангара
Навигаторът се нарича ,,видеоспектрометричен комплекс (ВСК) „Фрегат“ и успешната му изработка изисква да се мобилизира научно-техническият потенциал на много звена (например военните заводи заради прецизното им производство), но време няма никакво! Работата по уредите върви практически денонощно, а създателите приемат работата като национално дело. Правят се съвещания и пресмятания как 24-те часа да се използват най-ефективно, защото до 15.VІ.1987 ВСК и документацията му трябва да бъдат предадени в Москва.
Надежда дава създаването на опитен образец, който преминава лабораторните изпитания. В него са монтирани най-нови електронни елементи. ВСК има 3 тв камери, система за спектрометриране, за управление на ВСК-то, у-во за запис на видео и вторични токозахранвания… Всичко това е добре, но времето лети, не чака!
Точно на 14.VІ комплексът става готов и е пакетиран в здрави сандъци за транспортиране, но свободен самолет няма! Тогава директорът на Института по космически изследвания към БАН проф. Борис Бонев се обажда на командващия ПВО и ВВС ген.-полк. Любчо Благоев и така в последния момент обикновеният пощенски самолет за Москва е сменен с Ан-24 борд 040, защото големият му резервоар му позволява да прелети разстоянието без кацане.
На самия 15.VІ сутринта самолетът с ВСК на борда си излита от София, а от чужбина никой не звъни и не пита какво става, защото явно не смятат, че българите ще се справят в срок. Като връх на всичко се появяват гръмотевична буря и силен дъжд, а пълзи и лед… Московското летище „Шереметиево“ се оказва затворено. Тогава пилотът каца на закритото „Шереметиево 1“, проф. Бонев звъни в „Главкосмос“ и пита защо никой не посреща делегацията. А когато там разбират, че българите въпреки всичко са успели, възкликват, че това не може да бъде…
ВСК Фрегат – снимка на Фобос и Марс
И ето че назрява звездният миг на българските космически технологии! Два броя от готовия ВСК са доставене за полета в последния възможен момент и изстреляни в космическите апарати „Фобос 1“ и „2“. „Фобос 1“ аварира поради компютърна грешка (няма общо с българската апаратура), но полетът на стриктно навигирания „2“ върви успешно и на 28.II.1989 ВСК „Фрегат“ предава към Земята истинска цветна снимка със спътника Фобос на фона на планетата му Марс!
ВСК Фрегат – снимка на Фобос и Марс
Това веднага е оценено като невероятно важен принос към международното изследване на Космоса. Радостта е неописуема, а престижното и с много висок импакт фактор научно списание „Нейчър“ илюстрира със снимката от ВСК „Фрегат“ своя брой от 19.Х.1989 г., в който се анализират научните резултати от „Фобос 2“. Там пише: „ВСК „Фрегат“ изпрати на Земята най-ценна информация“! Това е нашата, българската апаратура! Този звезден миг вече е почти легенда. Името на България се споменава навсякъде с уважение и благодарност и учените от НАСА и ЕКА заслужено признават нашия успех. Чак допреди 10 г. това бяха най-качествените снимки на Марс и Фобос, с които човечеството разполагаше.
Списание Nature със снимката от ВСК ФрегатВСК Фрегат – снимка на Фобос и Марс
А ето тук можете да научите още за българските космически приключения…
Най-сетне в Sandacite.BG успяхме да се сдобием с образа и информацията за легендарния компютър МИК 16С!
Български компютър МИК 16С
Това е един необикновен български компютър. Вероятно оттук-оттам сте чували по нещо за него, но за първи път можем да видим как изглежда той. Но да започнем отначало…
ЛИНИЯТА КОМПЮТРИ МИК 16
Всъщност МИК 16С е част от по-голяма серия, наречена ,,модулни индустриални компютри“ (това и означава съкращението МИК), която е окончателно готова през 1986 г. Проектирана е в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН под ръководството на д-р Йордан Кисьов. По отношение на програмите си цялата серия е напълно съвместима с наложилата се тогава вече като световен стандарт конфигурация на легендарния IBM PC/XT и , но като хардуер е напълно българска разработка, а не аналог на нещо чуждестранно.
Компютрите от серията МИК са характерни със своята модулна структура. Това означава, че към една дънна платка могат да се присъединят чрез слотове множество разнообразни модули и така да се получат компютри с различна функционалност. Самите слотове нямат общо с известните от това време ISA, а са от друг вид. Примери за разширителни модули за МИК 16 са памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, а и самият процесор също е на модул. Освен това има модулни контролери за устройства със сменяема памет (флопита) и постоянна такава (харддискове), платки за разнообразни външни разширения чрез конектори и т.н.
Важно понятие в архитектурата на МИК 16 са двете магистрали за данни – системна и периферна – към които се вкючват модулите (напр. процесорният е в системната). По-подробно за хардуерната архитектура и различните модули на МИК 16 можете да научите тук ==> МИК 16.
Машините от тази серия имат следните важни качества:
изключително висока надеждност. Това са компютри, конструирани за професионална употреба в по-сурови условия – военно приложение, тежки производства, а както ще видим – и на космически кораби, летящи в орбита. Това обяснява защо конструкцията на платките в тези машини е подсилена – с алуминиеви носещи шини – а контактите им са позлатени с цел възможно най-сигурен контакт. Самите платки също са изработвани с цел много голяма устойчивост. При монтиране в компютъра те могат да се обградят от специални кутии, за да се изолират от неблагоприятни околни въздействия;
гъвкавост и предвидливост. Използваният процесор Intel 8088 е 16-битов, но с 8-битова шина за данните. И тъй като процесорът е на модул, при бъдещо преминаване към 16-битова шина той може да се замени с нов, а произведените периферни разширителни модули да продължат да се използват!
Така, а след като казахме достатъчно за серията МИК 16, нека пристъпим към същността.
МИК 16С
Виждате този компютър на снимката най-горе. Той се води преносим, а това става, като затворите клавиатурата, която е от вътрешната страна на капака – тя не се отделя от компа. Кутията му е метална и доста здрава и е почти същата като на контролера за автоматизация на производството ПРОКОН 1300, с който ви бяхме запознали. Предният панел е изработен от твърда черна пластмаса. Мониторът е вграден в кутията – 9-инчов, монохромен. Горе вдясно от екрана може да забележите емблема, вероятно на Института по ТКР. В дипляни на Външнотърговската организация Изотимпекс можете да срещнете МИК 16С и като Правец 16С, но не ни е известно Комбинатът в Правец да се е занимавал с производството му. Произвеждан е в малко бройки (колкото са били нужни за специални проекти, вероятно се е правел по поръчка) от 1985 г. нататък.
Именно на този компютър е направена модификация за употреба в космическия кораб Союз ТМ-5, на който пред м. юни 1988 г. излита вторият български космонавт Александър Александров. За разлика от МИК 16С, клвиатурата на космическия му събрат май не е на панти към корпуса, така като гледаме – на тази снимка можете да видите как Александров и колегите му използват МИК-а:
МИК 16 на орбиталния комплекс Мир
Той е използван напр. за обработване на изображения, получени от камерити, снимащи космическите тела, техния релеф и т.н.
А се да видим характеристиките на компа. Оперативната му памет (RAM) може да е между 256 и 640 килобайта. Освен нея, той разполага и със специална постоянна памет, наречен ,,програмна“ – с обем между 8 и 256 кб. Вероятно тук се има предвид PROM-ът (от англ.: Programmable Read-Only Memory – вид бързодействащи памети.). В него се намират базовата входно-изходна система на компютъра и служебната му програма за самодиагностика. В PROM-а на МИК 16 са заводски записани r т.н. резидентни програми, които се задействат при включването на компютъра и остават заредени до изключването му. В случая това са резидентният език за програмиране Бейсик и (ако е записано) друго проограмно осигуряване.
Като присъединяеми запаметяващи устройства могат да се включат:
до 4 флопидискови устройства 5,25 инча, които работят с дискети с обем до 360 кб. За две от тях са предвидени места с отсеци в самата кутия на компютъра, докато останалите две ще ви се наложи да извадите отстрани;
може да включите и харддиск, обаче за тази цел ще е нужно да разкарате едното флопи, защото иначе конекторите на дънната платка няма да ви стигнат
Що се отнася до приложния софтуер, МИК 16С, както казахме, е напълно съвместим с IBM PC/XT. Това означава, че можете да му инсталирате всички така и така познати операционни системи като PC-DOS, MS-DOS, СР/М-86, CON-CURRENT СР/М, UCSD-p, UNIX и др.
По-горе споменахве за многообразните възможности за разширения, които цялата серия МИК 16 има. 16С е снабден с т.н. касета, която има размери 233 х 160 мм. Към нейните слотове могат да се присъединят модули в двоен европейски формат, като в един слот влизат два единични модула. Също така, в кутията на компютъра има и три слота за модули, конструктивно съвместими с IBM PC/XT. Отзад на кутията модулите стоят хоризонтално.
Ето и техническото описание на серията МИК 16 ==>МИК 16.pdf
Страхотно много търсим такъв компютър (а и други от серията МИК 16) за нашата колекция, така че ако имате, ни се обадете – 0896 625 803. :) Благодарим Ви!
А ето тук можете да прочетете още за българските космически полети и не само ==>
В Sandacite.BG попаднахме на неизвестен български скутер Балкан!
Български скутер на завод Балкан
Днес сме, надяваме се, мноого интересни и правим принос към историята на българската автопромишленост! :)
Наскоро решихме да обърнем повече внимание на малко известните производствени проекти в различни области на българската техника. Затова се заинтересувахме напр. какво е проектирано в институцията, която преди 1990 г. отговаря за дизайна и външния вид на българските индустриални стоки – Центъра за промишлена естетика. Искахме да пием вода от извора.
Та заазпитвахме и разтърсихме се ние, значи, и накрая се усетихме истински щастливи, когато тупнаха пред нас няколко дебели папки, потънали в прашуляк. Явно дооста отдавна никой не беше ровил точно в тези документи, но за нас те представляваха съкровище. Отворихме и започнахме настървено да ровим… и изведнъж очите ни станаха на палачинки! Ето на какво попаднахме.
Оказа се, че през 1964 г. в добре известния ловешки завод ,,Балкан“ – родното място на едноименните мотопеди и мотоциклети – е изработен прототип на друго двуколесно превозно средство – скутер с работен обем на двигателя 150 см3! В папката имаше таблица с изделията на завода до 1969 г. и към тях номер на снимката, на която би трябвало да е изобразено всяко нещо. Само че на самите снимки нямаше номера… Въпреки това обаче точно скутеът нямаше как да бъде сбъркан. Ако искате, се взрете по-сериозно и ще видите релефния надпис ,,Моторолер 150″, изписан отпред. Така са наричали скутерите тогава – ролери. Първият български електрически скутер от 1972 г. също е наричан ЕлРо 72, което идва от ,,електрически ролер“.
Да разгледаме новата ни находка, която виждате на снимката горе. Скутерът е очевидно двуместен, а седалката на водача е по-дълга. Те и двете са от микропореста гума, както обикновено. Отзад има и решетка за монтиране на багажник. По-надолу от него, в средата, ясно се вижда и клаксонът. Целият двигател и голяма част от тялото на ролера са облечени в метална обшивка, който при задното колело преминава в обгръщащ я калник. Предният калник също е широк и голям. Джантите на колелата са плътни, без отвор по тях. Около двигателя са оставени вентилационни отвори, за да се охлажда добре. Дългата тръбна конструкция отдолу вероятно съдържа и ауспуха на скутера.
Като стана дума, двигателят е произведен в Завода за бензинови двигатели ,,Средец“ в София. Изпитанията му са проведени на поляните около завода, както е правено и с други негови конструкции.
Скутерът Балкан с обем на двигателя 150 см3 вероятно е показан на Панаира в Пловдив, защото заводите показват там и множество прототипи и мострена продукция, но не е ясно защо след това не влиза в серийно производство.
Това е, което знаем за него. Но искаме да ви помолим, ако пазите някакви стари рекламни дипляни на заводи производители на българска техника, да се свържете с нас, за да можем да ги купим или дори само скенираме от вас! Така ще можем да запознаем любопитната ни аудитория с това какво е произвеждано в България през десетилетията, защото много от тези изделия днес са вече безвързватно изгубени. Така е и с този ролер – къде е отишъл, къде е останал… никой не може да каже.
А това вероятно е онова, което е регулирало движението му! :D
Най-подробната статия за монитора ВКП 171 е при нас в Sandacite.BG, а даваме и схемата му! :D
Монитор ВКП 171
Такаа… ето че дойде време да отсрамим и този кютук. За да разберем къде се ползва той, налага се да започнем малко по-отдалече. Помните в миналата статия голямото лентово устройство ЕС9003, с коетов ви запознахме. Сега във фокуса на вниманието ни ще попадне мониторът му, а той е използван, между другото, и в подобната система ЕС9005.
Две неща са интересни при него на първо време. Първото е, че ако се загледате, ще видите, че корпусът му е метален, 3 мм дебело тенеке! (Което обаче все пак не е попречило мониторът да понесе известни механични поражения, докато са го подхвърляли из полусъборения склад, от който го измъкнахме.) Другото важно нещо е, че отдолу под екрана има специална вдлъбнатина. Тя е направена заради клавиатурата, с която той върви в комплект – загледайте се в горната снимка и ще видите какво имаме предвид. Дебелата клавиатура си влиза в ,,леглото“ и си приляга съвсем точно! Даже и в самата нея има вдлъбнатина пък откъм задната ѝ страна, за да не я допират контролните бутони на монитора и тя да им влияе. Освен това, клавиатурата също е метална. Впечатляващо замислена конструкция!
Монитор ВКП 171
На предния панел виждаме само 3 регулатора – бутона за включвана-изключване и потенциометрите за яркост и контраст на образа. Така мониторът ВКП 171 наистина се обслужва доста просто и елементарно…
Обикновено тези монитори са произведени в Завода за далекосъобщителна техника и електроника (ЗДСТЕ – дали правилно го разшифровахме?), но се срещат и екземпляри, изработени в Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ в София. Самият монитор е пуснат в производство около 1980 г., плюс-минус една година.
Завод за далекосъобщителна техника Враца
Малко технически характеристики да кажем. Този монитор има диагонал на екрана 31 см и използва съветския кинескоп 31ЛК3Б – също като телевизорчетата София 31 напр.:
Монитор ВКП 171
Екранът поддържа стандарта от 625 линии и 50 полукадъра. Различаваните полутонови градации са 7, а коефициентът на геометрични изкривявания – </= 3 %. Размерите му са 315 х 348 х 260 мм.
Ето схема на основните му възли (на руских е, защото е изнасян с тонове за бившия СССР):
Монитор ВКП 171 – схема
Да кажем по няколко думи за всеки от тях.
Видеоусилвателят усилва постъпващия на входа му телевизионен сигнал до равнището, необходимо за модулация. Транзисторите в него са Т101, Т102, Т103, Т108, Т104 и Т106. В стъпалото на Т102 постоянната съставна на сигнала се възстановяв чрез предвиден за това диод. Стъпалото на транзистора Т106 усива синхроимпулса, който се съдържа в тв сигнала. Синхронизиращият задаващ генератор е изпълнен на линейната интегрална схема ТВА 920 (ИС 201).
Монитор ВКП 171
Кадровата развивка е осъществена чрез линейната ИС TDA1170 (ИС 301). Схемата съдържа генератор на вертикално отклонение (неговата честота се задава от постъпващите кадрови синхроимпулси и чрез потенциометъра Р303 може да се променя в определени граници), мощен краен усилвател и степен за едно напрежение. Напрежението от усилвателя постъпва във вертикалната отклонителна бобина и създава там тока за кадрова честота.Чрез потенциометъра Р306 се регулира амплитудата на тока, т.е. чисто и простто вертикалният размер на растера.
Схемата на редовата развивка на ВКП 171-то пък включва задаващ генератор и устройство за изравняване на фазите (те са част от линейната ИС ТВ 902). драйверно стъпало и крайно такова. То е източник на линейно изменящия се то.к. Въпросното драйверно стъпало е с познатия ни от много други джаджи транзистор 2Т6551, който работи като усилвател в ключов режим. (Принципът на ,,ключовите“ усилватели е следният: активният елемент може да се намира в две състояние – отворен или затворен. Ако е второто, то през него не тече ток и отделената мощност е нулева. Ако ключът е отворен, то падът на напрежение е нула и загуба на мощност отново няма.)
Крайното стъпало на редовата развивка е изпълнено с транзистора КТ 802А. Линейността на отклонителния ток се регулира чрез линеаризиращите бобини РЛ 201 и РЛ 202. Стъпалото захранва трансформатора за хоризонтално отклонение на монитора. Както знаем от тв техниката по принцип, ТХО-то изработва напреженията, които след изправяне и филтриране захранват крайното стъпало на видеоусилвателя и кинескопа.
Сега да видим и какво е захранването. Захранващият блок за +12-волтово напрежение включва мрежов трансформатор. Вторичната му намотка е натоварена с мостов диоден изправител. Изправеното тук напрежение се филтрира и се подава на електронен стабилизатор, който се състои от интегралната схема МАА 723 и транзисторите 2Т 6551 и КD 502. Стабилизираното напрежение захранва видеоусилвателя, синхронизирания задаващ генератор и отоплението на кинескоп, за да можете да виждате нещо на ВКП-то.
Освен това, мониторът има и още един захранващ блок, който се състои от мрежов трансформатор, изправител и електронен стабилизатор.
Монитор ВКП 171
От тази снимка можете да си извадите представа за конструктивното оформление на монитора. Изброените схеми и други са монтирани на 2 печатни платки. Първата съдържа:
видеоусилвателя и стъпалото за усилване на синхроимпулсите;
кадровата развивка на ВКП 171-то;
амплитудния сепаратор, задаващия генератор и драйверното стъпало за хоризонтално отклонение;
кондензаторите за хоризонталното отклонение, демпферния диод, линеаризиращата бобина, а също така диодите и филтриращите кондензатори за получаване на напреженията, които захранват кинескопа и крайното стъпало на видеоусилвателя;
захранващия блок за +12-волтовото напрежение
регулиращата бобина и ТХО-то
На втората платка са монтирани печатната платка на стабилизираното +5-волтово напрежение, а на шасито са монтирани и двата мрежови трафа и регулиращите такива барабар с радиаторите им.
На задния капак (също метален, между другото!) са монтирани конекторите (за видеосигнала е коаксиален) и електрическите предпазители на мониторчето:
Завод за далекосъобщителна техника Враца
Ако ви интересуват още знания за този монитор (напр. да разберете един по един какви са всичките му градивни елементи и характеристиките им), можете да си изтеглите неговата документация, която сме скенали тук ==> Monitor VKP171
Ето и схемата му – функционалната и тази на електрическите връзки в монитора – надяваме се да са Ви от полза:
Продължаваме да търсим всякакви елементи от някогашните компютри ИЗОТ, както и самите тя! Затова, ако намерите такива, не се колебайте да ни потърсите (0896 625 803)! :) Поздрави!
В Sandacite.BG си намерихме ново устройство за запис върху магнитна лента – ЕС9003 на ИЗОТ!
Компютърно устройство с магнитна лента ИЗОТ ЕС9003
Ако си спомняте, преди време Ви запознахме с интересна подробност от някогашния запис на компютърни данни – устройствата за запис на данни върху магнитна лента. Популярни такива български са ЕС9002, ЕС9004 и ЕС9007.
В онази статия проследихме пътя на статистическите данни от градове и градчета, които се записват върху лента на такива устройства, а след това се изпращат в териториалните и столичните изчислителни центрове, за да влезе информацията в употреба. А сега продължаваме разказа, за да влезем именно там!
НОВА МОДА ЛЕНТОВО УСТРОЙСТВО
Между споменатите по-горе джаджи стои и устройството ЕС9003, което влиза в производство през 1977 г. Всъщност това е цяла система, която е замислена да разшири възможностите на обикновените устройства за запис на данни върху лента. Тя е все едно техен ъпгрейд, както, разбира се, и ъпгрейд на по-старите перфокарти като носител и техните устройства. На ЕС9003 се обработват данните в изчислителния център, когато донесат в него лентите от различните места.
Това устройство се обслужва не от един, а от няколко души, наречени оператори, като техният брой може да бъде от 4 до 16. Всеки един от тях стои пред пулт, който се състои от клавиатура и монитор, като на него се виждат онези данни, коитно човекът въвежда с клавиатурата. Докато работи, информацията временно се записва върху твърд диск, монтиран в компютър ИЗОТ 0310 (защото системата ЕС9003 се управлява от него и работата с нея е невъзможна без него).
ИЗОТ 310 и неговият софтуер се занимават с автоматизирането на работата – автоматизирането на някои действия на оператора, които компютърът извършва вместо него, за да му върви работата по-бързо. Самото лентово устройство виждате най-горе на кулата вляво от тези оператори. Твърдият диск пък е от онези, които съдържат един сменяем и един несменяем дисков пакет (по-точно ИЗОТ 1370 или СМ5400) – за тях говорихме ТУК.
Едва след завършването на всички въвеждания, редакции и т.н. данните се записват върху магнитната лента. Докато работи, операторът има цялостен контрол върху информацията – въвежда я, дава команда за проверка за грешки, а може и да поправи грешка или да редактира и обнови отдавна записана информация. Освен това, софтуерът на системата ЕС9003 може да събира статистически данни за изработеното на всеки пулт, за да може да се държи контрол над работата на операторите.
ИЗОТ ЕС9003
Както и останалите устройства за работа с данни, произвеждани в тази епоха, и ЕС9003 е замислено да подпомогне изчислителните центрове на предприятия, статистически ведомства, министерства, банки, държавни стопански обединения, институции в областта на транспорта, селското стопанство и въобще навсякъде, където е необходима работа с големи обеми от данни. В рекламата се казва, че с нея информацията се обработва с от 20 до 50 % по-бързо в сравнение с традиционните устройства за запис на магнитна лента.
Когато въвеждате данни пред пулта на ЕС9003, Вие използвате шаблон, който тогава наричат формат. Всеки такъв формат може да се раздели на полета (нещо като графи), в които се задават различни характеристики на информацията. Така например, полетата са буквени, цифрови, цифрови с автоматично добавяне на нули отляво, с възможност компютърът да изчисли баланс или въобще някаква зависимост между различните данни и т.н. А и операторът сам може да създаде формат според вида на информацията, която въвежда.
Наша читателка разказва, че през 1985 г. една такава машина с 16 работни места (маси и столове), опакована в здрави сандъци, добре се побрала в цял един камион! :) И имала много полезни функции по отношение първичен контрол на данните.
Освен споменатия по-горе хард ИЗОТ 1370, в състава на ЕС9003 влизат и следните елементи:
машината ИЗОТ 310 с обем на RAM-та 8 кб;
памет, разширена до 32 кб;
операторски пултове според колкото са там – те се състоят от клавиатура с надпис ЕС9003 и монитор ВКП171;
устройство с клавиатура (за въвеждане) и с принтер (за извеждане) на информация – ИЗОТ 0232 – това е главният операторски пулт;
устройство за запис на магнитна лента ИЗОТ 5003, което има плътност на записа 32 бита на милиметър от лентата;
матричен принтер, на който данните от лентата могат да се разпечатат със скорост 180 знака/сек
Ето и как комуникират отделните устройства помежду си:
ЕС9003– схема
Ето няколко снимки на клавиатурата, между другото:
Стара българска клавиатура ЕС 9003Стара българска клавиатура ЕС 9003
И нетипичният присъединителен конектор:
Стара българска клавиатура ЕС 9003
Системата ЕС9003 е произвеждана в софийския завод Електроника, но някои от компонентите й идват от други места – напр. лентовите устройства са от ОЗЗУ Пловдив, дисковите пакети на харда от Завода за информацинони носители до Пазарджик и т.н. ЕС9003 е широко изнасяна в целия Източен блок от външнотърговската централа за износ на компютърна техника Изотимпекс. От цялата тази конфигурация ние си имаме в колекцията само монитора ВКП 171, с който ще ви запознаем обстойно тия дни.
Ето един ресурс, в който да си почетете повече за характеристиките на отделните съставни устройства на ЕС-то – в тази ориганална рекламна брошурка. Ама е на руски ==> Устройство с магнитна лента ЕС9003
А тук сме написали по-подробно и за споменатата по-стара джаджа ЕС9002 ==>
Защо не влезете в този български трамвай ДТО от 1943 г. с новата статийка на Sandacite.BG?
Стар български трамвай ДТО серия 31 – 50
От доста отдавна не сме писали нищо на тема градски транспорт! Но сега попаднахме на една находка, която много искаме да ви покажем.
Сегаа… Както знаем нали, първите български трамваи ДТО (,,Дирекция на трамваите и осветлението“ – институция в Столичната община) се произвеждат през 1936 г. и се движат по софийските линии и през 60-те г. включително. В следващите години от работилницата в трамвайното депо на бул. Мария Луиза излизат няколко модела трамвайни мотриси и ремаркета (мотрисата тегли ремаркето – нали ви е ясно?).
След първите модели трамваи ДТО идва този, от който нататък те стават еднопосочни – могат да пътуват само в една посока. За да е възможна употребата им обаче, е необходимо всяка трамвайна линия навсякъде да има обръщателен завой в края си (т.н. ухо). В началото ДТО-тата имат леви външни врати (гледано по посока на движението), но след това те биват премахнати. Имало е и вътрешни, междинни врати, които отделят платформата от вътрешността на вагона, но и тях престават да ги поставят. Също така, седалки започват да имат само мотрисите – в ремаркетата седалки не се поставят, за да могат там да се съберат повече пътници. Тази мярка е породена от факта, че и без това през втората половина на 30-те г. трамвайният транспорт в София изпитва недостиг от достатъчно подвижен състав.
Сега ще Ви разправим за един доста забравен и непознат български трамвай. Снимките също се публикуват за първи път.
Стар български трамвай ДТО серия 31 – 50
На 1 януари 1943 г. е пуснат в движение нов модел трамвай ДТО, който е първият еднопосочен – има само един контролер за задвижване на електромоторите и той се намира в предната част на платформата. Тези мотриси ДТО са известни под названието ,,серия 31 – 50″, по името на номерата, които получават при пускането си в движение.
При тази мотриса вратите са две – една отпред и една отзад – като и двете имат подвижни стъпала. Механиката, задвижваща отварянето и затварянето на вратите и вдигането и спускането на стъпалата, се контролира от ватмана и кондутора – ватманът управлява предната врата и нейното стъпало, а кондукторът прави същото в задния край на мотрисата.
Ето и схема на новата мотриса от 1943 г.:
Стар български трамвай ДТО серия 31 – 50
Дотогава се разчита на пътниците сами да отварят и затварят вратите. Сега за нас е много лесно да откроим предимствата на централизирания контрол на входа и изхода, обаче през 1943 г. това явно не е така, защото рекламата на тези мотриси изброява защо това е по-добре. Сред посочените плюсове са:
сигурност за пътниците, защото вратите се отварят и затварят само при напълно спрял трамвай – което преди това не е така, всеки е можел да отваря вратата и да скача, когато поиска;
увеличение на скоростта на движение – нормално, вратите са по-сигурно затворени;
Стар български трамвай ДТО серия 31 – 50
по-добро таксуване на пътниците – защото явно преди това гратисчиите са имали възможност да скачат, преди кондукторът да ги доближи да им продаде билет;
намаляване на нещастните случаи с пътници, стоящи на стъпалата
и най-сетне – намаляване на въздушното течение през процепите на недобре затварящите се ръчни врати
Сега да разгледаме салона на новия трамвай. Вътре седалките са подредени само в два реда, защото така разстоянието помежду тях е по-голямо и може да се съберат повече правостоящи пътници:
Стар български трамвай ДТО серия 31 – 50
Предвидено е специално място за кондуктора – той вече не се провира между пътниците, а всеки от тях може да мине покрай него, да си купи билета или да си покаже картата. ,,Пътуването на пътници бел зибелит при седящ кондуктор и при механически затворени врати е изключено“, е категорична рекламата. Само че… дали може да сме сигурни, че някой няма да се спотаи, да изчака да му дойде спирката (особено ако пътува на малко разстояние), а когато тя дойде, тихичко да се изсули от трамвая – обсобено при претъпкан трамвай?
Показаната на снимката мотриса № 33 напр. е снабдена с два електромотора, всеки с мощност от 57 киловата. За първи път в историята на българското трамваестроене статорите на електромоторите са изработени у нас, в работилницата на ДТО. Става дума за стоманен статор, тежащ около 400 кг, който е изцлят в леярната и обработен изцяло в стругарната на ДТО. Същото се отнася за колоосните звезди и буксите за ролкови лагери – те също са стоманени и пак така произведени в работилницата.
Sandacite.BG изровихме за Вас българския хард диск ЕС5300 от 1986 г.
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
Напоследък се опитваме да намираме и комплектуваме информацията за колкото се може повече стара наша компютърна техника и покриваме експонати, които дълго време са стояли в колекцията ни, без да им е дошло времето. Едно такова нещо е този български твърд диск.
Заводът ,,Дискови запаметяващи устройства“ в Стара Загора започва да го произвежда през 1986 г. и той е проектиран за употреба в професионалния компютър ЕС1832 (или ИЗОТ 1037С). ЕС5300 е с височина колкото две днешни оптични устройства едно върху друго и има форм-фактор 5,25 инча. Всъщност това е първото харддисково устройство на ДЗУ, при което е спазен този стандарт на размерите.
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
5 мб е действителният обем, който получавате след форматиране, а иначе се води 6,38 мб. Дискът има две работни плочи, които шпинделът върти със скорост 3600 оборота/мин, като записваеми са и двете страни на всяка плоча. Пистите са 612, а цилиндрите – 153. (,,Цилиндърът“ е мислена конструкция при дисковете, която обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – все едно всеки цилиндър е някаква кръгла, висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите винаги отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Средното време за достъп на главата до данните е 170 милисекунди, а най-дългото – 500. От писта до писта главата се премества за 3 милисек.
Ето един поглед към платката при ,,коремчето“ на диска…
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
Както и в други български хардове, използван е електродвигател с маркировка 4E751401 – той най-вероятно е българско производство. Дискът се свързва с компютъра чрез MFM интерфейс, но конекторите са по-необичайни в сравнение с тези в западни модели – разлика, която можем да видим и в други български твърди дискове от периода.
ЕС5300 се свързва с елктрозахранването с конектор тип молекс, както и при по-късните АТА хардове, и напреженията, разбира се, са същите – 5 и 12 волта:
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
Обикновено екземплярите от ЕС5300, които можем да открием, са произведени през 1987 (най-големите им серийни номера тогава са 60хх) и 1988 г. (съответно 90хх), но не е известно дали ЕС5300 е произвеждан и през 1989 г., защото малко по-късно на смяна идва 10-мегабайтовият СМ5508, за който ви разказахме ТУК.
Измежну типичните повреди на този хард можем да отбележим една по-странна – образуването на ръжда върху електромагнитната спирачка – чрез нея се спира въртенето на шпиндела след изключване на електрозахранването. В този момент звукът, който чувате, е доста характерен.
Отгоре има предупредителен надпис за кога гаранцията би могла да отпадне. Той е на руски, защото твърдият диск е изнасян изключително много за бившия СССР (от Изотимпекс):
Български хард диск ИЗОТ ЕС5300
Тук е моментът да кажем, че продължаваме да търсим още много неща на ИЗОТ, така че ако имате някаква българска компютърна техника с надписи ИЗОТ или ЕС с 4 цифри след него, не се колебайте да ни се обадите – може пък да е нещо, което търсим, и ще бъдете щедро възнаградени! :) Поздрави!
Разучете добре българските 5,25-инчови флопита и схемите им в Sandacite.BG!
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
Наскоро ви предложихме статия по история на българските 5,25-инчови дискети и обещахме, че ще продължим с устройствата, на които се работи с тях. И си удържаме на думата. :)
Тези флопита са много по-популярни от 8-нчовите си братовчеди токмаци.
Първите български 8-битови персонални компютри са снабдявани с външни 5,25-инчови флопита в метални кутии и пластмасови предни панели. Това са прототипни модели, те не са влизали в широко производство. Такива са били флопитата на ИМКО 2 напр. Първите серии на Правец`82, макар този компютър да поддържа две дискетни устройства, много по-често са използвани с касетофони като външна памет, защото тогава България все още не произвежда широко флопита и те трудно се намират.
От 1985 г. Приборостроителният завод ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив се заема да запълни тази ниша и пуска познатите ни високи (високи колкото две днешни записвачки) 5,25-инчови флопита в метални кутии. Ето в тази статия можете много подробно да се запознаете с тях ==> ЦЪК.
Флопизакомпютър Правец от 1985 г.
Сетне страната ни започва да произвежда и вътрешни 5-инчови флопита, предназначени за монтиране в кутията на компютър. Те се произвеждат в з. Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) Стара Загора, във филиала му в Чирпан и в Завода за електромеханични и електронни изделия в Смолян. Те са няколко модела и в тази статия ще ги разгледаме подробно.
Едно много известно такова е ИЗОТ ЕС5088 от 1982 г. То може да се използва както в настолни, така и в т.н. миникомпютри, но е монтирано най-вече в първите. На теория за него е предвидена 109-килобайтовата дискета ЕС5288, но на практика работи и с други. Това устройство има само една четящо-пишеща глава и ако искате да го използвате с двустранна дискета, трябва да я обърнете, подобно на грамофонна плоча.
Ето я платката на флопито…
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
… и част от задната му страна. Там са конекторите за връзка с компютъра, а скоростта на обмен на даните е около 15 кб/сек:
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
Вътре стъпковият електродвигател върти дискетата със скорост 300 оборота в минута… впрочем, ето го и него:
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
Най-дългото време, за което флопито премества главата от една записна пътечка на друга, е 40 милисекунди. Средното време за търсене е 360 милисекунди, а средното време между откази производителят указва като 2000 часа. Работи с 12 и 5 волта напрежение.
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
За това флопи има разработен специален сервизен тестер от онези, които се поставят в куфар и са произвеждани в Завода за регистрационна техника в Самоков. Той се нарича ИЗОТ А509Е и с него можете да измервате дали даден екземпляр ЕС5088 си покрива парамерите, които изброихме по-горе, а това става, като преди да свържете флопито към тестера, заредите в него специална контролна дискета.
Както виждате на снимката най-горе в статията, и това флопи е с двойна височина – колкото 2 оптични устройства едновърху друго. Високо е 86 мм, широко 150 и дълго 205. Тежи 1,5 кг.
Подобно по устройство е двустранното флопи ИЗОТ 5050Е. Ето от този линк можете да изтеглите подробната документация и на двете ==> НМГМД ЕС 5088 и ИЗОТ 5050 Е
ЕС5088 има и по-сетнешни модификации – това са ЕС5088.М1 и М2 от 1985 г. Тези два модела също работят с дискети с двойна плътност. Тези флопита и още малко разлики в сравнение с първото ЕС5088. Напр. моделът М1 има понижено време за търсене – 25 милисекунди, а и двата имат заявено и по-дълго време между отказите, т.е. според производителя са по-надеждни – за ЕС5088.М1 този показател е 3000 работни часа, а за ЕС5088.М2 – 3500.
Има и още една модификация – ЕС5088.02 – със съвсем малко разлики в сравнение с предишните две:
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088.02
Ето я и схемата му:
Схема на флопи ЕС5088.02Схема на флопи ЕС5088.02
През 1982 г. се появява следващият модел – ЕС5321, който виждате отдолу. Той работи с двустранни дискети – при тях и двете страни са записваеми и така дискетата има двоен капацитет (напр. рекламират го, че работи и с 250-, и с 500-кб носители.) Средното време за търсене е 340 милисекунди, а това за преместване до съседна пътечка – 25. Честотата на въртене на дискетата във флопито и средното време между отказите остават непроменени (300 оборота в минута и 3500 часа съответно.) Скоростите на обмен, размерите и теглото са тоже същите.
Флопи ИЗОТ ЕС5321
През 1986 г. се появява нещо по-тънко – устройството ЕС5323.01, което също е двустранно – с две четящо-пишещи глави, за да можете да работите с двустранни дискети. Освен това, ЕС5323.01 обслужва и такива с двойна плътност на записа – защото напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. (Повече за плътностите и страните при дискетите можете да видите в ТАЗИ статия.)
Старо флопи ИЗОТ ЕС5323.01
Скоростта на обмен на даните отново е около 15 кб/сек, а средното време за търсене чувствително намалено – само 135 милисекунди. Времето за преместване до съседна пътечка пък е паднало до нищо и никаквите 5 милисек, а оборотите на дискетата в устройството пак са си 300.
Старо флопи ИЗОТ ЕС5323.01
И това зверче е произвеждано в старозагорския завод:
Старо флопи ИЗОТ ЕС5323.01
ЕС5323.01 има дори още по-високо средно време между отказите – 5000 часа – а, както казахме, и размерите му са много по-компактни: височината е два пъти по-малко – само 41,5 мм, широчината 146, а дължината 202. Захранва се със същите напрежения. Да покажем и изглед към платката му:
Старо флопи ИЗОТ ЕС5323.01
А ако сте си намерили такова и Ви се иска да го ремонтирате, ще Ви трябва схемичката му:
Схема на флопи ЕС5323.01Схема на флопи ЕС5323.01Схема на флопи ЕС5323.01
Тези флопита са използвани и в различни модели на ИЗОТ. В някои от тях две флопита са слагани едно върху друго в блок, както е напр. в ИЗОТ 1031С от 1984 г.:
Старо флопи на ИЗОТ 1031С
На второто можете да си направите бекъп на данните. :)
Следващи модели са ИЗОТ ЕС5326 (1988 г., на завода в Смолян) и ЕС5326М. Първото е черно, второто – бяло, освен това и са с различен механизъм и платки. М-то прави голяма разлика. :)
ЕС5326М е произвежано в ДФ Периферна техника Пловдив (бившия Завод за запаметяващи устройства), а екземплярът тук е от 1990 г.:
5,25-инчово флопи ИЗОТ ЕС 5326М
От редките флопита от 5,25-инчовия форм-фактор е и ТОВА, което описахме в отделна статия. То е от 1985 г.
Интересно е и флопидисковото устройство Изодиск 01. Имат доста по-различен външен вид, произвеждани са в ОЗППТО Русе и е използвано в управлението на робота РБ 241-02, който извършва производствена работа в машиностроенето. Роботът се програмира, но когато вградената му памет стане недостатъчна за запомняне на програмите с команди, тя може да се разшири с употреба на ето такъв Изодиск:
Флопи Изодиск 01
Както го виждате, поместено е в същото ,,чекмедже“ като пловдивските и е пак с двойна височина.
Всички тези флопита са изнасяни в огромни количества в бившия СССР, където с тях са комплектувани както български Правеци и ИЗОТ-и за износ, така и някои съветски компютри (напр. Агат 7). Разбира се, с българските РС-та те са прониквали и навсяъде другаде, където машините са продавани.
Освен всичките тия, е имало малка серия 5,25-инчови флопидискови устройства с марката Бултекст и същия шрифт на изписване, като известни са два модела – 510 (с едностранен запис) и 511 (с двустранен). Флопитата са за вътрешен монтаж. Наскоро се сдобихме и с още едно необикновено флопи вижте го ТУК.
Това обаче не са най-големите флопита в света. Има и още по-големи (а и по-стари) и България е произвеждала и от тях! Научете кое, какво в тази статия:
Вижте в Sandacite.BG този неизвестен български външен говорител!
БГ преносим външен говорител Елтон – 1945 г.
Едно истинско бижу намерихме. Толкова е красиво! Заслужава си напълно цяла една статийка… Това е образец на българското електронно производство след 1944, но преди 1947 г. – фирмата, която е произвела това изделие, е основана точно 1945. А то самото също е необикновено!
Да започнем от кутията – хора, страхотна е! Досега не бяхме виждали толкова красива и изящна кутия на българско нещо. Изработена е от твърд картон (около 2 мм), а отделните части са хванати с телчета. Цветът е много приятен за очите. Чак не ни се вярваше, че в бедните следвоенни години някой е давал пари за такава луксозна опаковка. Дори преди да изследваме фирмата, си мислехме, че това е просто внос на чуждестранен производител, изписан на български. Защото има доста такива примери – ,,Карл Цайс“ Йена напр.
Вътре в кутията се намира малък говорител с метална кутия, облечена откъм гърба в изкуствена кожа:
Стар български говорител Елтон
Отпред е монтирана симетрична метална решетка. В средата й има надпис – ELTON:
Външен говорител Елтон
В долната част на коженото облекло на гърба има следния надпис, указваш няколко патента (!), по които говорителят е произведен – № 6333 и 6366 за 1945 г. – и отдолу надпис на английски. Според производителя, патентите са регистрирани и извън България:
Стар български говорител Елтон
Както виждате на горната снимка, упътването също е много стилно оформено. А на задната му корица виждаме два чудесни, силни слогана: ,,ЕЛТОН повишава Вашата музикална култура и обогатява Вашия живот“ и отдолу: ,,Истинският характер на едно пиано, струните на една цигулка, ясният трепет на един тромпет, един симфоничен или джазконцерт – само с говорителя ЕЛТОН!“. Слоган има и на двете му вътрешни страници: ,,Естественият и съвършено ясен тон е монопол на говорителя ЕЛТОН!“. Определено производителят много се е постарал да придаде завършен вид на документацията около своето изделие. Изреченията са прекрасни!
А какво всъщност е толкова важното на този говорител?
По-високите модели радиоприемници още от 30-те г. имат вход за допълнителен говорител извън вградения в кутията. Повечето хора тогава слушат радио ли музика на едно място, седнали или легнали при приемника, но понякога човек слуша предаването, докато прави нещо в друга част на жилището. И тогава наличието на допълнителен говорител е полезно, защото апаратът е голям и тежък и не може лесно да бъде местен от стая в стая. Именно такава джаджа е Елтон – малък външен репродуктор, който можете да свържете към апарата и после да разнасяте насам-натам.
Самият Елтон се свързва с радиото чрез най-обикновен двоен проводник, която се включва в конектора за втори говорител на радиото. Говорителят изисква преднапрежение 200 – 250 волта. Другият край на проводника отива в заземяването – има букса, означена ,,ЗЕМЯ“. Малката джаджа се изключва просто като дръпнем проводника от буксата в радиошасито.
Елтонът е само говорител, той няма регулатор на звука – колко мощно да свири, указвате от самото радио. Говорителчето е съвсем леко, може да се закача до болнични легла, до бюра и т.н. То е идискретна джаджа – ако човек иска да слуша радио, когато другите спят, може да пусне радиото съвсем тихо и да доближи говорителя съвсем близо до ухото си, подобно на слушалка.
Друга ценна възможност е, че към един радиоприемник може да се свържат няколко броя Елтон, които са се разклонят в различни посоки. Тогава главният говорител може наистина да се изключи.
А ето и упътването за употреба на Елтона – струва си да го огледате и да му се насладите, защото е оформено много красиво, а ако сме пропуснали нещо:
Стар български говорител Елтон – упътване
Не сме намирали никъде втора такава джунджурийка и въобще нещо друго на Елтон. В скоро време очаквайте и историята на самия производител!
Една публикация на Sandacite.BG, написана с любов към българската техника!
