Сандъците - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Ето и една българска EGA видеокарта за компютри Правец!

В Sandacite.BG днес изследваме тази видеокарта за компютри Правец, работеща с EGA стандарта.

За да представим по-подробно историята на българския компютърен хардуер, от известно време започнахме да се интересуваме не само от целите устройства, но и от съставните им части. И така сега ни попадна тази видеокарта от втората половина на 80-те г., която поддържа стандарта за компютърна графика EGA.

EGA e въведен през октомври 1984 от IBM като усъвършенстван наследник на предшественика си CGA. Новият графичен стандарт излиза съвсем скоро след премиерата на революционната компютърна конфигурация IBM PC и за кратко време се превръща в основен. EGA поддържа 16-цветови образ и палитра от 64 цвята. EGA е засенчен едва след появата на новия VGA (пак на същата компания) през 1987 г.

Тъй като Правец 16 поставя началото на традицията България да произвежда компютри, хардуерно и програмно съвместими с IBM PC, е напълно очаквано Комбинатът за микропроцесорна техника да започне да произвежда и EGA видеокарта. И това наистина става факт – днес ще ви я покажем даже. Тя няма специално име, а е означена само като ,,съвместим с EGA видеоконтролер“.

Виждате я на горната снимка. Освен за Правец 16 и модификациите му, този графичен контролер работи и с по-късните 286 (1988 г.) и 386 (1989) Правеци. Заради високите си графични качества EGA картата е сметната за подходяща при изграждането на компютърни работни станции, работещи с архитектски и въобще чертожни CAD програми с широко предназначение. За разлика от гигантската GKS видеокарта от вчерашната ни публикация обаче, тази тук е доста по-малка е заема само един системен слот в кутията на компютъра.

Както очакваме, нашият ,,графичен ускорител“ :D поддържа типичните спецификации на EGA стандарта като 16 действителни цвята на екрана, палитра от 64 цвята, а максималната резолюция е 800 х 600 точки. Видеомапетта пък е 256 кб. Нищо че е по EGA – картата предлага и пълноценна емулация (тоест работа в режим на) на контролери за други видеостандарти като:

по-стария IBM CGA (1981 г. – това е първият графичен стандарт, използван в IBM PC и на практика първият съвременен стандарт за цветна компютърна графика със своите 4 цвята и 16-цветова палитра);
още по-стария IBM MDA (Monochrome Display Adapter) – може да въпроизвежда единствено на екрана единствено монохромен текстов режим с 25 реда текст, който е зелен на фона на черен дисплей – типична гледка при Правеците 8 напр.;
Hercules Monochrome Adapter – друг монохромен стандарт от 1982 на компанията Hercules

Както виждаме, цветната EGA карта поддържа и широк набор стари стандарти заради обратната съвместимост – през втората половина на 80-те в България са най-широко разпространени монохромните монитори (черен екран + зелени символи на него), затова видеоконтролерът трябва да поддържа и такъв.

Когато обаче картата работи в EGA режим, поддържа 640 х 350 пиксела в 16-цветови режим. Освен това има резолюции 640 х 200 и 320 х 200 при работа по другите стандарти за цветна компютърна графика, а и 640 х 350 на монохромен монитор. Тогава образът, който ще видите, има и четири равнища на интензивност (тоест четири степени от по-светло към по-тъмно). Потребителят може да зададе до 512 екранни символа.

Това досега беше за сложната цветна графика. В режим на работа с текст пък поддържа 43 реда х 80 колони или 43 реда х 132 колони. Ако операционната система изобразява информацията във вид на ,,прозорци“, картата поддържа тяхното преместване един върху друг, един около друг и въобще разнообразно движение.

Видеокартата поддържа и драйвери по стандарта VDI, за който по-подробно писахме във вчерашната статия. Размерите ѝ са 160 х 100 мм и тежи 500 грама. Работи в температурния диапазон от +10 до +45 градуса и при относителна влажност на въздуха до 80 % при 25 градуса.

Търсим си такава! :D

А ето и нещо по-различно от света на българските компютри…

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента

Българска професионална видеокарта за компютри Правец!

В Sandacite.BG изнамерихме инфо за тази тежка професионална видеокарта, предназначена за компютри Правец!

Продължаваме да се занимаваме не само с цели български хардуерни устройства, но и с градивните им компоненти. Сега попаднахме на една огромна видеокарта, означена като ,,видеоконтролер с висока резолюция“ и заемаща цели два слота в компютърната кутия – тоест нещо с размерите на съвременните големи карти за мощни игри!

Тази карта е предназначена да изобразява графики и картини на екрана на професионални монитори, които имат широк цветови спектър – такъв е напр. наскоро показаният от нас ВМЦ 3701. Предназначена е за всички 16- и 32-битови компютри на Комбината в Правец – демек Правец 16 и различните му модификации, 286, 386 и подобни, но стига да са IBM PC/XT/АТ съвместими. Това е така, защото такава карта се използва при работа с проектантски и чертожни CAD програми, при които е важна високата резолюция и голямата детайлност на изображенията.

Показаната на снимката видеокарта влиза в производство около 1988 г. в Правешкия компютърен завод. Тя поддържа страхотната за годините максимална резолюция 640 х 480 пиксела и 256 цвята, а цветовата палита е 4096 цвята. Ако използвате монитора в текстов режим, символите могат да се изобразяват в 10 различни формата.

Графичните формати, които картата поддържа, са VDI и GKS. GKS е първият ISO стандарт за компютърна графика на ниско ниво, който е окончателно завършен и приет през 1985 г., а VDI е стандарт за създаване на драйвери за различни устройства. Стари CAD програми поддържат такива драйвери – напр. IBM-ската CADWrite от 1987 г. Нашата видеокарта поддържа и нестандартни формати на развивка на телевизионниа образ, а и освен познатия ни ,,женски“ куплунг, има и аналоговия видеоконектор RGB – както михайловоградските монитори от серията ВММ.

Видеокартата работи с интелския процесор 8088-2, който тук работи с тактова честота 8 мхц, а интегралните схеми, използвани в нея, са съвместими с него. Те са българско производство, а може би присъстват и такива от СССР – знайни са и таквиз случаи. :) Видеопаметта е 320 кб, а ROM паметта – 64 кб (този вид памет съдържа служебна информация на картата и е записана в нея заводски). Честотната лента на картата е 25 мхц.

Българската професионална видеокарта консумира 30 вата мощност от електрозахранването, размерите ѝ са 340 х 30 х 100 мм. Обърнете внимание обаче на теглото – цели 1,5 килограма! Наблъскано с тежки платки, метални рамки, чипове… Тази тежест напомня за съвременна геймърска видеокарта!

За любопителите на подробностите ще кажем, че за да работи, картата се нуждае от околна температура между 10 и 45 градуса, относителна влажност на въздуха в диапазона до 80 % и… атмосферно налягане от 84 до 106 килопаскала. :)

А вие, ако имате някаква българска компютърна периферия на ИЗОТ (може на тях да не пише ИЗОТ, а само ЕС хххх), не се колебайте да се свържете с нас на тел. 0896 625 803.

Ето и един Правец, на който можете да боднете картата, която описахме сега:

Запознайте се с тайнствения компютър Правец 386 от 1989 г.!

НОВО – вижте българските сензорни клавиатури от 1980-те!

В Sandacite.BG попаднахме на интересни български сензорни клавиатури отпреди 30+години!

**Български сензорни (тактилни) клавиатури**

Досега не сме обръщали сериозно внимание специално на клавиатурното дело, а се оказва, че и там има интересни неща, с които можем да се запознаем!

Сензорните клавиатури се наричат още тактилни, тоест допирни, защото клавишът се смята нанесен само чрез допир на пръста, а клавишът не потъва физически надолу заедно с пръста – както е при механичните клавиатури (онези, на които им казваме нормални :D).

Известно е напр., че българските компютри Пълдин, прозвеждани през 1989 – 92 в Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив, пък са с ,,междинен“ тип клавиатури – т.н. квазисензорни. (Клавиатурата на този комп виждате на горната снимка. Прави впечатление, че българската клавиатурна подредба вече е по БДС, вместо фонетична, както примерно при Правец 8-иците.) При квазисензорните клавиатури нещата не стават само с допир, а и с лек натиск на пръста – но много по-лек, отколкото при обикновените механични.

По времето, за което говорим, персоналните и промишлени компютри се управляват само чрез клавиатури – посредством тях се въвеждат командите, които устройствата да изпълняват. Има още време, докато се масовизира употребата на мишки.

Оказва се обаче, че още преди Пълдините нашата компютърна промишленост изработва разнообразни сензорни клавиатури от всякакъв род и предназначение – това са най-усъвършенстваният вид клавиши, произведани в България. И в момента има такива клавиатури, разбира се. Над традиционното място за нея е разположен широка плоскост от мека пластмаса, на която са изчертани местата на обикновените клавиши. На снимката виждате няколко разнообразни такива клавиатури, произвеждани през втората половина на 80-те г. най-вероятно в споменатия пловдивски завод. Те са от серия, наречена ,,ПК-1″ – ,,плоски клавиатури, първа поред разработка на завода“.

Най-голямата от тях е предназначена за компютризираната система (с процесор) за управление на непрекъснати процеси Програма 1024 – напр. поточното производство на различни детайли в машиностроенето. При нея различни движения на промишления робот се задават чрез комбинация от символи програмен код, а той се въвежда чрез тази сензорна клавиатура. Програма 1024 е представена за пръв път на Пловдивския панаир през 1983 г. и получава златен медал, но тогава все още не е със сензорна клавиатура.

От картинката виждаме обаче, че в България са произвеждани и по-малки клавиатури, за други видове устройства – напр. пак програматори на промишлени процеси, командни пултове на роботи и т.н. Напр. микропроцесорната систеа за управление на разнообразни технологични процеси МИК 2000Се е оформена като блок с монитор, останалия хардуер и тази клавиатура отпред. Тя е използвана в комплекси, чрез които да се командва и организира производствената работа в нефтохимическата, биологическата и целолуозно-хартиената промишленост, а също така за управление на парогенератори и т.н.:

Да видим техническите характеристики на ,,стоката“. Клавишите се задействат при сила на натиск от 1 нйтон, но не е добре тя да е повече от 5, защото са нежни и просто не им трябва. Все пак те потъват малко, но доста малко, за да го усетим – само 0,2 мм. Подобно на традиционните механични клавиши тези също задействат контакти под себе си при натискане. Те са от типа Au/Au или SnPb/SnPb – това са материалите, от които са изработени (Au е злато, а SnPb е сплав от калай и олово; тоест някои контактите отдолу са позлатени). Някои от тези клавиатури се изработват и по поръчка, но най-големите размери, до които можете да си ги поръчате, са 200 х 500 мм.

Клавишите имат и електрически характеристики. Напрежението им е 5 волта, токът – 40 милиампера, а потребявата мощност – 0,5 вата. Постоянното съпротивление е по-малко от 100 милиома, а изолационното – над 2 милиома.

Подобно на харддисковете (защото са с механични части) и традиционните клавиатури, и тези клавиши имат показател за минимален брой цикли натискане – връщане към нормално положение – това е поне 5.10⁶цикъла. Класът на електрическа защита пък е ІР 66.

Що се отнася до условията на околната среда, българските сензорни клавиатури могат да изпълняват задълженията си в температурните граници -20 до +85 градуса и относителна влажност на въздуха до 80 %, а атмосферното налягане трябва да е между 86 и 106 килопаскала. Не че обикновено се замисляме за тези неща, но щом сега като ги имаме като дани, защо пък да не ги кажем? :)

А ето как изглежда и първата българска компютърна мишка… :)

Първата българска компютърна мишка

Опаа… Тук е ВМЦ 3701 от завод Аналитик – нов български МОНИТОР!

Добър ден, срещнете се с българския монитор ВМЦ 3701 в Sandacite.BG!

Продължаваме да запълваме дупките в разпокъсаната тъкан на българската техническа история. Напоследък забелязахме, че с компютрите Правец 286 и 386 се употребява друг модел монитор, различен от обичайните. Разтърсихме се и то пък все, че се оказа, че имало данните за модела.

Той се нарича ВМЦ 3701, което се разшиbрова като ,,видеомонитор цветен с диагонал на екрана 37 см, първа поред разработка на завода“ (от този диагонал става дума). Производството му започва през 1984 или 1985 г. в завод Аналитик Михайловград (дн. Монтана), а екземплярът тук е с фабричен номер 289 от 1987:

Тези монитори нямат голямо разпространение и са предназначени за професионални компютри – като тези от серията МИК 16, усъвършенстваните модели Правец 16, другите два споменати в началото Правеца и т.н.

Нека разгледаме характеристиките му. Снимките са предоставени от нашия приятел Христомир Василев.

Както казахме, екранният диагонал на монитора е 37 см или 14 инча, а изображението на него е с размери приблизително 265 х 200 мм. ВМЦ 3701 е наистина цветен – може да изобразява до 16 цвята, защото е напълно съвместим със стандартна за цветни монитори CGA на IBM. Максималната резолюция на този монитор е 600 х 200 пиксела. Когато работи в текстов режим, можете да видите до 20 000 символа на един екран, като това се получава от 25 реда по 80 символа на всеки.

Отпред под предния панел са скрити потенциометри за регулиране на изображението по хоризонтала и вертикала, на яркостта и на контраста.

Максимално допустимите нелинейни изкривявания са </= 3 % – това по хоризонтала и вертикала. Има и още един вид изкривявания на образа – наричат се геометрични (това са т.н. ,,възглавница“, ,,трапец“, ,,бъчва“ и ,,паралелограм“) – допустимостта за тях е </= 2 %.

Видеовходовете на задния панел са RGB и І (интензитет) ТТ (ниво с положителен поляритет).

Електронните елементи, които ще срещнете при отварянето на монитора, типично за времето идват не само от България, но и от СССР и ГДР:

Кинескопът на ВМЦ 3701 обаче е тайвански.

ВМЦ 3701 консумира между 7 и 65 вата мощност от мрежата и се захранва със стандартното напрежение. Размерите му са 358 х 347 х 380 мм и е наистина тежък – едни добри 20 килограма.

А ние ще ви съобщим, че продължаваме да изкупуваме всякакви български компютри и периферия – основно на ИЗОТ и всичко останало, произвеждано под тяхната шапка. Напр. различни устройства с надпис ЕСхххх (където след ЕС са четири цифри) – такива неща много ни трябват, затова, ако видите някъде такова чудо, ни звъннете на 0896 625 803. Поздрави! :)

Български компютърен монитор ВКП 171 + схема

А това са български компютърни кутии от Правец!

Сега пък в Sandacite.BG ни текна да пишем за български компютърни кутии…

**Стари български компютърни кутии** от **Правец**

Ако си спомняте, преди няколко статии ви бяхме споменали за българската компютърна марка MT & T (тоест ,,Микропроцесорни технологии и телекомуникации“), която забелязваме за първи път през 1991 г. Под това название се предлагат компютри, произведени в Комбината за микропроцесорна техника в Правец. Според една информация названието MT & T е измислено от работническо-мениджърското дружество, приватизирало държавния компютърен завод в родния град на Тодор Живков.

В случая обаче нас ще ни интересуват не цели компютри, а техните кутии! Защото с марката абревиатура са произвеждани и такива, а това започва около 1992 г. и продължава само няколко години. Независимо от това, ние се сдобихме със сведения за тази българска продукция и сега ще ви я представим.

Асортиментът е насочен към фирмите, сглобяващи персонални компютри, а броят на юридическите лица, занимаващи се с това, от началото на 90-те г. се увеличава все повече и повече. Тъй като разнообразието на внесените от тях компоненти също се разширява все повече, компютърните кутии на MT & T далеч не са предназначени само за традиционните правешки компютри, ами и за много други. Нека видим!

На първо време, предлагат се три модела от стандартната за онези години ,,десктоп“ кутия (т.е. настолна компютърна кутия, за поставяне върху бюрото). Те се различават само по размерите си – при първия модел те са 530 х 420 х 140 мм, при втория – 530 х 440 х 160, а при третия – 530 х 440 х 140. 530 е широчината, 440 – дълбочината, а 140 – височината. На снимката най-горе са показани един по-малък и един по-голям модел, което е достатъчно да ни илюстрира разликата – по-малките просто имат само два отсека за 5,25-инчови устройства (флопита и/или хардове), а големият модел – два пъти повече. Не пишем точен брой, защото той зависи от дебелината на вашите устройства. Ако са дебели колкото една DVD записвачка, ще можете да поставите по две едно върху друго във всеки отсек и така в голямата кутия ще натъпчете общо четири джаджи. А ако е от онези с двойна дебелина (като харддисковете ИЗОТ ЕС5300 напр.) – мястото ще ви стигне само за един такъв, тоест за два токмака в голямата кутия, схванахте ли?

А между другото, малкият модел на снимката е същият като кутията на компютъра Правец 16S, продаван от MT & T под името MT & T 12 plus. Дъното му пък наричат CPU 12 plus. :)

Още през 1985 г. в Института по техническа кибернетика и роботика се ражда революционният компютър с вертикална кутия МИК 16В. През 90-т е г. тези кутии тип ,,кула“ (tower) стават все по-популярни в света и MT & T не изостава от това движение. Затова те предлагат два модела висока кутия – единият е т.н. Slim baby tower с размери 400 х 400 х 100 мм, а другият – Mini tower case (200 х 330 х 420 мм). Мислим, че на първата снимка в публикацията виждате точно този модел.

Сто процента помните една друга компютърна вещ – харддисковите чекмеджета (racks). Те служеха, когато вътрешен хард трябваше да се включи отвън към компютърната кутия, а се налагаше да ги ползваме, защото старите кутии имаха по-малко места за харддискове. Раковете бяха оборудвани с конектори за свързване на харда към компютъра, а осигуряваха и захранване и по този начин превръщаха обикновения вътрешен хард във външен. Най-усъвършенстваните модели имаха и вентилатори за охлаждане.

Оказва се, че MT & T от Правец също произвеждат такива чекмеджета, предназначени за 5,25-инчови устройства – не само хардове, а и флопита! Единият модел е означен като half height (тоест явно отсекът му е за тънки 5,25-инчови джаджи) и има размери 55 х 175 х 310 мм, а другият е full height, но отвън е същите размери – 55 x 175 х 310 мм.

Тези кутии изглеждат съвсем адекватно и модерно за времето си. Производителят пише, че с тях е напълно възможно да сглобите и монтирате сами компютъра си само за нищо и никакви двадесет минути! Ако си поръчате нещо от този асортимент, то ще пристигне в професионална опаковка, която осигурява сигурността на кутията при пътуването ѝ до Вас с пощата или железницата.

Едни интересни продукти от последните години на славния Комбинат за микропроцесорна техника Правец… Ако ви се продължава разходката в миналото, ето един дебел-дебел 5,25-инчов хард…

ЙЕЕЕ! Български хард диск 10 мегабайта – ИЗОТ СМ5508!

Най-сетне информация за компютъра Правец 286 от 1988 г.!

В Sandacite.BG днес отсрамваме българския компютър Правец 286.

Продължаваме разходката си из малко познатите български компютри и чаркове за тях, защото това отдавна трябваше да се направи – не можем само да дъвчем едно и също за сериите 8х и 16х, а останалото да се спотайва на заден план.

През 1988 г. в Комбината за микропроцесорна техника влиза в производство нова настолна машина на име Правец 286. Както е обичайно за персоналните компютри тогава, и този е с кутия тип десктоп – тоест поставя се отгоре на бюрото, а мониторът се туря над компа. 286-ицата приема номера ЕС 1838 от Единната система електронноизчислителни машини на Източния блок. Ето го, виждате го на снимката – даже в горната част на екрана се чете надписът ,,Институт по микропроцесорна техника“ – мястото, където е конструиран днешният ни герой.

Когато в онези години се появява нов компютър, той се предвижда преди всичко за професионална употреба, а не за домашна, Така е и Правец 286 – на него се работят изчисления в научни задачи, обработка на технически или икономически данни (от стопанската дейност), лабораторни и промишлени системи за измерване, а също така архитектски и проектантски CAD/CAM приложения. Компютърът може да работи както самостоялно, така и като главно звено в мрежи или усложнени компютърни системи. Правец 286 има многократно по-висока производителност в сравнение с предходното поколение 16-битови компютри на Комбината – Правец 16х.

Конфигурацията се състои от кутия, в която има дънна платка с оперативна памет (RAM), процесор, видеокарта и включени към нея харддиск и флопидисково устройство, монитор и клавиатура тип IBM. Доставят се също така матричен принтер и дигитайзер/плотер (който се свързва със сериен интерфейс).

Като процесор се използва интелският 80286 с тактова честота 8 или 12,5 мхц, а аритметичният процесор (копроцесорът), който може да се инсталира, е Интел 80287. RAM е 64- кб, но може да се увеличи до 3 мб, но има монтирана и ROM – 64 кб (в ТАЗИ публикация обяснихме какъв тип памет е ROM). Харддискът е с обем 10 или 20 мб – според както поръчате – и една страна от него се вижда отвън на кутията. :) Флопито, разбира се, е 5,25-инчово, като то може да е както стандартното за двустранни дискети 360 кб, така и за по-усъвършенстваните им събратя с висока плътност и обем на информацията до 1 мб! Освен това, в кутията има свободно място, а на дънната платка има втори конектор за още едно флопи, така че ако решите, можете да се обзаведете и с двата вида. :) Можете да включите и втори хард. Отзад на кутията има и други конектори за останалите функции на компютъра – модули за обмен на данни в синхронен и асинхронен режим и адаптер за присъединяването му към различни видове мрежи – с кръгова или магистрална топология.

Видеоконтролерът на Правец 286 може да изобразява на монитора както цветна, така и монохромна (черно-бяла) графика. Това става на монитор ВМЦ 3701 от завода Аналитик в Михайловград (дн. Монтана) – търсим такъв! Защото уж са ни обещали, ама… то се не знае. :)

Що се отнася до ,,програмното осигуряване“, както казват тогава, да кажем като начало, че компютърът работи с операционни системи ПДОС-16 (многозадачна, многопотребителска, съвместима с MS-DOS), INMOS – със същите две характеристики и съвместима с XENIX. Виждаме, че липсва OS-32, обаче тя може да се използва само ако компютърът е 32-битов. Едиците за програмиране пък са Бейсик (естествено), Асемблер, Фортран, Паскал и С.

Захранващото напрежение на Правец 286 е стандартното 220 волта, а енергийната консумация – около 300 вата. Ето го и оригиналното му захранване, правено в Аналитик Михайловград:

Тук завършва нашата среща с този малко известен български компютър. Но вие не унивайте – предстоят още много! :)

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

Как се прави дизайнът на един български принтер

Разгледайте в Sandacite.BG как изковават външния вид на един български принтер!

**Български матричен принтер Евмолпия** 1200

Днес ще надникнем зад вратите на едно конструкторснко бюро в Центъра за промишлена естетика, за да видим как се ражда известният ни по-късно дизайн на една компютърна периферия! Идеята е следната.

През 1989 г. Дизайнерско бюро 2 на ЦПЕ получава задание да изработи вида на настолен матричен принтер, който да се свързва с компютъра чрез RS232С интерфейс. Печатарката трябва да работи с т.н. безконечна хартия, перфорирана по краищата – от онази, която сме свикнали да виждаме по избори, защото на нея печатат и обявяват избирателните списъци. В принтера тя се подава в процеп, разположен отпред и отдолу на дъното, и излиза отзад и отгоре. Тази печатарка днес обаче трябва да може да работи и рулонна хартия, която минава през същия път, и с форматна хартия, която пък се подава чрез поличка, разположена в предния процеп.

По време на работата по проекта са разработени два предлагани дизайна. И двата имат за основни външни части дъно и голям непрозрачен капак с прозрачна част, която е различна за двете модификации и която е залепена чрез щифтове с размекване за големия капак. За да може да се обслужва самият принтер, капакът се повдига, а отзад е закрепен на две осички. Отгоре вдясно на капака е монтирана фолиева клавиатура (бутоните са сензорни) и индикация чрез светодиоди. Отзад устройствата се затварят от метална плоча, на която има мрежов превключвател, предпазители, конектор за 220 волат кабел и конектори за интерфейсни кабели.

Металната плоча, дясната стена на капака и дясната стена на дъното и са перфорирани, за да може чаркалаците на принтера да се охлаждат.

Работните названия на двата проектодизайна са Евмолпия 1000 и 1200. По външен вид те нямат общо с дотогава произвежданите български печатащи устройства. Разглеждайки двата модела, не може да не забележим, че те изглеждат по-съвременно, имат по-изящен изглед, а разчупените, неправилни форми и наклонени плоскости създават визуално впечатление за олекотяване на формите.

Горе виждаме Евмолпия 1000, а ето тук 1200-ицата – очевидно е, че разлиакта тук е в капака, който във втория случай е леко издигнат откъм осите:

Кутията на печатащото устройство „Евмолпия 1000” е шприцована под високо налягане – ABS материал. По повърхността има и различно съчетание на гланц и мат – прозрачният капак е гланцов, а напр. командният блок – матов. Емблемата вляво е нанесена чрез ситопечат по представен графичен оригинал.

Автори на представените два дизайнерски проекта за Александър Василев, В. Вълева, Сашо Драганов и инж. П. Бояджиев.

След това 1000-арката се преврща в добре познатия ни принтер Бултекст 200, който можете да видите тук:

Български матричен принтер Бултекст 200

Запознайте се с тайнствения компютър Правец 386 от 1989 г.!

Вижте това-онова за компютъра Правец 386 в Sandacite.BG!

Когато говорим за български персонални компютри, обикновено става дума за серията Правец 8х и 16, като по-малко внимание се обръща на 16А, 16Т, S и т.н. Има обаче и 32-битов български компютър и именно за него е днешната статия. Тази информация другаде я няма- сега от нашия сайт ще я научите. :)

Правец 386 започва да се произвежда през 1989 г. в Комбината в Правец, а номерът му в Единната система компютри на Източния блок е ЕС1862. Както останалите напредничави за времето си машини, така и първият български персонален 32-битов комп не е предназначен за домашна употреба, а за изчисления в задачи от науката и икономиката, CAD системи и други подобни сложни неща, дето не са за нашата глава. Той може да работи както като самостоятелно работно място, така и като сървър в различни локални мрежи. Нека погледнем с какви възможности разполага!

Както е типично за тогавашните настолни компютри, Правец 386 е монтиран в хоризонтална кутия тип десктоп, която се поставя върху бюрото, а отгоре идва мониторът. Надписът горе вляво на кутията е точно този – Правец 386. Компът ползва процесор Интел 80386SX с тактова честота поне 12 мхц, а на дънната платка може да се сложи и копроцесор 80387. RAM-та е 1 мб с възможност за разширение до вече нещо по-сериозно – цели 10 мб – и ROM е 128 кб. ROM, между другото, е компютърна памет, в която производителят записва служебен софтуер – напр. BIOS, фърмуери и т.н. Като външна памет 386-ицата ползва едно 5,25-инчово флопи, като има възможност то да е както обикновено за двустранни 360-килобайтови дискети, така и за такива с висока плътност, чийто обем стига над 1 мегабайт! Също така, компютърът стандартно се доставя с един монтиран харддиск със същия форм-фактор и обем 20 – 30 мб, но може да включите и втори хард! Ще го поберете, те най-малките 5,25-инчови по принцип са големи колкото една днешна DVD записвачка…

Графиката на Правец 386 е представена от контролер, съвместим с CGA и EGA стандарта, чиято максимална резолюция е 640 х 350 с 16 цвята. Мониторът е ВМЦ 3701 на завод Аналитик Михайловград (дн. Монтана) – към момента нямаме, ама напоследък ни обещават да ни докарат един-два такива. :)

В конфигурацията, която получавате, влизат правешка клавиатура със стандартния набор от бутони, а и хубав голям матричен принтер, който да клати бюрото Ви. :D

Споменахме за работа в мрежи. Нека допълним, че затова са му вградени серийни конектори, за да се включва в конфигурации от множество работни места и включване на графична периферия (плотери и т.н.) – до осем броя. има и комуникационни платки за обмен на информация в синхронен и асинхронен режим, а също така и контролери за свързване с проектираните в Института по микропроцесорна техника локални мрежи Микроринг, МикроЛИМ и Микростар.

Правецът, разбира се, се захранва с 220 волта напрежение и потребява 300+ вата мощност от електрозахранването.

Сега другото, което е – да видим с какъв софтуер работи Правецът 386. Негови операционни системи са многозадачната ПДОС-16 (съвместима с MS-DOS), INMOS, съвместима с XENIX, и OS-32. Езиците, на които можете да програмирате за него, са Бейсик (разбира се), С, Фортран и Паскал. Сред типичните му програми са предвидени CAD/CAM приложения и софтуер за локалните мрежи, които изброихме, но можете да задействате и други програми, стига те да са съвместими с компютъра и ОС-а му, разбира се.

Та така значи… До следващия път, когато пак ще ви занимаваме с нещо интересно от старата българска техника! :)

Ето какво знаем за българските 5,25-инчови дискети ИЗОТ

Дънни платки, видеокарти и още платки за компютри Правец

Разгледайте някои дънни платки и разширителни карти за компютри Правец в Sandacite.BG!

**Дънни платки и видеокарти за компютри Правец**

Днешната публикация е малко необичайна, защото представяме пак (части за) български компютри от правешкия завод, но този път те са под марката MT & T, което означава Микропроцесорни технологии и телекомуникации. Преглеждайки броевете на списание Компютър за вас, успяхме да забележим, че това се появява като марка на завода през 1991 г. Като MT & T се предлагат дори компютри, които дотогава са твърдо Правец – като напр. MT & T 16S, който дотогава е Правец 16S (в самия край на 1990 г. списанието го обявява за награда от игра с читателите). Има сведения, че името MT & T е дадено от работническо-мениджърското дружество, което тогава приватизира Комбината в Правец.

**Дънни платки и видеокарти за компютри Правец – MT & T**

По-късно у нас попаднаха рекламни дипляни, които са от по-късно – 1992 – 3 г. – и в тях названието също е твърдо MT & T. В една от тези дипляни са отпечатани техническите характеристики на различни хардуерни платки, които Комбинатът в Правец произвежда към този момент и сега ще ви ги покажем…

Както знаем, компютърът Правец 8С се появява през 1989 г. Тук можем да се запознаем със спецификациите на дънната му платка така, както тя изглежда в заводски вариант без нищо добавено по нея. Процесорът там ще бъде българският СМ630. Има три слота за до 128 кб оперативна памет (РАМ), контролер за флопи, видеоконектор RGВ за цветна картина на монитора, и сериен/паралелен конектор.

Дънната платка на редкия компютър Правец 8S (199…? г.) е снабдена със седем слота, на които можете да накачулите до 1 мб РАМ и същия RGВ конектор (8S поначало си идва само със 128 кб). Разбира се, има и конектори за флопи и т.н., а процесорът е същият като на горния комп.

Интересна е дънната платка XL-7, която е дъното на 16-битовия компютър Правец 16А, на който ТУК сме качили техническия му паспорт. Процесорът е Интел 8088 с тактова честота 4,77 мхц, но има и цокъл за копроцесор Интел 8087. РАМ-та се поставя на осем слота по платката и може да набъбне до цели 640 кб! :D Има контролер за 2 флопита, за харддиск c MFM интерфейс, а видеокартата е по стандарта CGA, която осигурява 4-цветен образ, но може да имате и черно-бял, ако ползвате такъв монитор. Останалите характеристики на компа можете да видите в книжката от линка по-горе.

В каталога на MT & T присъства и една дънна платка с означение CPU 12. Това е дъното за Правец 16Т, което значи Турбо. Иначе разполагате с 8 слота за до 1 мб РАМ и цокъл за същите процесор и копроцесор (Интел 8088, съответно 8087). Понякога процесорът може да е и V20 на NEC (8 мхц), а паметта на 16Т е 512 или 640 кб, по-рядко 1 мб.

Ето че пак се връщаме и на прословутия Правец 16S, защото тук неговото дъно е означено като CPU 12 plus. Дъното му обединява вграден контролер за видеокарти VDC3 и флопидисков FDC2, защото Правец 16S е замислен и като следващия (16-битов) домашен компютър, както преди това 8С, обаче… не се е стигнало дотам. :) Иначе затова тези контролери са му вградени на дъното, за да е по-евтин – всичко на една платка.

Процесорът при този компютър може да бъде отново NEC V20, а РАМ-та отново може да бъде до 1 мб. (Иначе 16S обаче обикновено се доставя само с 640 кб.) Ако процесорът обаче е 8088 на Интел (4,77 мхц), може да се добави на копроцесор 8087. Платката съдържа и следните конектори: паралелен интерфейс по стандарта на Centronics, два конектора от популярния интерфейс RS232C за включване на принтери и други подобни устройства, а графичният конектор е за 4-цветен CGA монитор. Има и конектор за джойстик – за игрички. :) Само че досега българска игра за 16-битов компютър не сме намирали… Ама то по принцип има – от 1992 г. горе-долу – като едната е ,,Кирпич“, а другата е ,,Висящият замък / The hovering castle“.

Стигаме и до дънната платка за компютъра Правец 286, който се произвежда от 1988 г. Според описанието, на слотовете по дъното можете да разположите до 4 мб РАМ. Процесорът, както се разбира от названието на РС-то, е 16-битовият Интел 80286, а копроцесорът тук ще бъде 80287. Платката подържа също така черно-бял или цветен монитор, а към нея могат да се включат още модули, позволяващи на Правеца да обменя информация в асинхронен и синхронен режим и също така за обмен на данни в различни видове компютърни мрежи.

Стигаме и до две видеокарти. Едната е означена като Ultimate EGA, т.е. поддържа стандарта EGA, който поддържа 16-цветови образ. Видеопаметта е 256 кб, а максималната резолюция, която поддържа, е 800 х 600. Разбира се, освен с контролери по EGA стандарта, може да работи и с такива по по-стария стандарт CGA, MDA (Monochrome Display Adapter), Hercules и други. Скоро ще научим повече за тази карта. :)

По-нататък идва една още по-модерна видеокарта, вече по VGA стандарта. VGA 16-2 (може би това означава ,,втора поред разработка на завода VGA карта) е обратно съвместима с контролери от предишните видеостандарти. Видеопаметта и максималната резолюция са същите – 256 кб и съответно 800 х 600 пиксела.

Това, което е описано като Multi I/O, е комбинирана платка, която съдържа няколко конектора – два серийни порта RS232, един паралелен порт Centronics, флопи и харддисков контролер.

Настоящата публикация беше един по-кратък поглед към карантиите на последните български компютри и първо запознаване с продуктовата гама под марката MT & T. Надяваме се, че не сме ви досадили много, а ако някъде има грешки – пишете отдолу да ги оправим. :) Поздрави!

НОВО ОТКРИТИЕ! Нова радиофабрика от 1925 г. – ЕЛЕКТРОНЪ от София!

Sandacite.BG имаме ново откритие за най-старите български радиофабрики – вижте го тук сега! :)

***Радиоателие Електрон София – Георги Вълков***

Вчера, разгръщайки първата българска книга за телевизия ,,Радиотехника и далечно виждане“ от 1934, попаднахме на рекламите, които заемат последните няколко страници. Оттам ни гледаше нещо, което на пръв поглед изглеждаше като поредната стара радиореклама, но всъщност се оказа, че носи доста по-ценна информация… Загледайте се в каренцето по-горе!

Досега добре известно е и години наред повтаряме наизуст, че първата българска радиофабрика е бургаската Тулан на инж. Светозар Пренеров, зарегистрирана като Електротехническо бюро Електрон още през 1925 г. За следващ производител, специализиран само в радиоприемниците, броим софийската ВЕВО от 1927. И изведнъж обаче попадаме на нещо, което претендира на размести тази хронология и да претендира ако не за най-старата, то поне за един от двата най-стари български радиопроизводителя! Така най-старите радиопроизводители у нас, за които знаем към момента, стават два. И Тулан, и столичният Електрон пишат за себе си, че са ,,първи“, обаче това не значи нещо кой знае какво, защото в онази епоха думата ,,пръв“ в този контекст често се използва и само в смисъл на ,,най-добър“. А и още не знаем (и само ще се опитаме да намерим – без надежда за успех) датите на регистрация на двата производителя. Това евентуално може да посочи една от двете фирми като ,,първа“, защото примерно е по-стара с три месеца.

Софийският ,,Електрон“ е създаден от една от важните личности в българската радиоистория Георги Вълков и брат му Борис (Георги е създателят на предавателя, положил началото на Радио София), а тази реклама от 1934 засега е единственото свидетелство за широкото им производство. През 1938 г. фирмата се слива с тази на вносителя на радиочасти Николай Джебаров.

Карето изброява доста разнообразна продукция, от която обаче досега не сме намирали нищо, което не значи, че софийският Електрон не съществува и трябва да го отписваме! Вижте само колко много неща правят:

,,Съвремени концертни радиоапарати, радиопредавателни и приемателни уредби за търговски, параходни, аеропланни, полицейски, пресови и други служби.

Всякакви части за предаватели и приематели, като: кондензатори, трансформатори, самоиндукции, комутатори, високоговорители, дросели, апаратни, шасита, светящи скали и други. Високоговорителни инсталации за кина, болници, салони, градини и пр(очие).

Изравнители за пълнене аккумулатори. Медицин. апарати за диатермия, галванизация, каустика и пр(очие)“.

Последното изречение показва, че столичният Електрон се занимава и с електромедицински апарати, подобно на фабриката Електротерма (1934) на бъдещия проф. Иван Попов.

Ето как едно случайно наддзъртане из архивите може да размести хронологията на нещо толкова важно като началото на българската радиопромишленост! Затова и в такива случаи се правят преработени издания на цели трудове, а и трябва да кажем, че откриването на нови факти е най-голямата тръпка в историческите изследвания – в която и да било област. Ако някой има още материали за този Електрон, ще смме благодарни да ни ги продаде или поне скенира и изпрати, за да видят бял свят тук.

А ето тук можете да разберете повече пък за радиофабриката ВЕВО от 1927 г.:

Българска радиофабрика ВЕВО – 1927 г.