Сандъците - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Първият български игрови контролер за Правец е от 1982/3 г.

Още прези 35+ години България произвеждала контролери за компютърни игри, научи Sandacite.BG!

Завчера при нас пристигна една интересна находка – първият български игрови контролер, предназначен за игри основно на 8-битовите компютри Правец 8х. (За самите компютърни игри е най-добре да видите ТАЗИ статия.) По-ранен модел такава наша джаджа не ни е известно да е правен.

Това авангардно устройство се появява още през 1982 – 3 г. Противно на нашите очаквания, все пак се оказа влязло в серийно производство. Както виждате, тези контролери са с доста примитивна форма и носят белезите на опитна разработка. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle. Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, а играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, защото трябва да има по един за всеки от двамата играчи:

Потенциометърът прилича на такъв за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите. Според асистента на известния инж. Иван Марангозов – инж. Делчев – потенциометърът е същият като на бойлер, но това вероятно е разговорно казано или пък се е объркал, защото такъв потенциометър сме виждали само на радиатор Смядово от кафявите:

Въртенето на потенциометъра наляво или надясно е равностойно на натискане на бутон със стрелка наляво или надясно. Напр. ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието ,,Нептун“, да речем, космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно. При тетрис пък въртенето му върти фигурата. С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героия/кораба/подводницата или каквото е там по другата ос на движение – нагоре-надолу.

Ето ги, поставени върху клавиатурата на Правец`82:

Първият ***български контролер за игри***

Отляво встрани виждате едно малко бутонче – с него се ,,стреля“ при игри със стрелба (т.н. шутъри). Напр. сте в космически кораб и стреляте по врагове, а при тетрис бутонът пуска кубчето в избраното място:

Отдолу нещата изглеждат обикновено:

Първият български игрови контролер се включва към компютъра с известния ни конектор DIN 5, който откъм компютъра е доста грубичък и различен от отработения дизайн на по-късните серийни – още един белег, че тези устройства са все още експериментални:

Тук виждате платка на Правец, на която има празно място за запояването му. На тази схема виждаме този участък на платката означен с ,,куплунг (цокъл на ИС) за управление на лостовете за игра“. Пише така, защото схемата е печатана когато вече са решили, че ще произвеждат джойстиците с лостче отгоре, а не с потенциометри.

Сега отваряме контролерите за игра и ги показваме отвътре:

Няколко години по-късно България започва да произвежда по-модерни игрови контролери – вече истински джойстици! Но за това – в следващия епизод на тази история…

А междувременно защо пък не се заровите в историята на старите български флопита:

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Български джойстик за компютърни игри от 1986 г.!

Разгледайте този рядък български джойстк за компютърни игри в Sandacite.BG!

Това вече е истински джойстик, и то пуснат в серийно производство! Той започва да се произвежда през 1986 г. в Държавното промишлено предприятие ,,Илко Влаев“ в Севлиево. С него са се забавлявали геймърите в Народна рапублика България. Той представлява малко, бяло пластмасово квадратно паралелепипедче с нещо като скоростен лост, монтиран в отделено пространство, а в горния ляв ъгъл има два бутона. Нарекохме го истински джойстик, защото лостчето е ,,пръчката“ (joystick буквално означава ,,игропръчка“), с която управлявате движението на героя, космическия кораб, подводницата или въобще главното нещо в компютърната игра. Размерите на джвъчката са наистина малки – 88 х 88 х 105 мм – а тя тежи само 300 грама. За сметка на това пък е доста забавна!

Този джойстик навремето е наречен ,,двукоординатна ръкохватка“ именно защото с лостчето можете да указвате накъде да поеме главният обект. ,,Двукоординатна“, защото ако си представим лоста разположен в средата на координатната система с хоризонтална ос Х и вертикална Y, то накъдето натиснем лоста, натам ще поеме и героят. Натиснем напред – той се изкачва нагоре, върнем към себе си – той слиза надолу, натиснем надясно – главният играч поема и той натам, променим посоката наляво – връщаме го и него наблизо. Много по-удобно и ясно е, отколкото с игрово пособие като онова първото с потенциометрите.

Сега да анатомираме джойстика!

На долната схема можем са номерирани и посочени различните му съставни части, а отдолу пише кое какво е:

1 – основа (обикновено е бяла, но има информация и за черна); 2 – горен капак; 3 – прословутата игропръчка; 4 – регулатор за настройване на потенциометрите; 5 – клавиши с бутони; 6 – кабел за включване към компютъра; 7 – палци

Както виждаме, освен лостчето има и други важни елементи. Двата бутона, означени с 5, служат, за да накарате ръководения от Вас обект в играта да направи нещо – да стреля (ако е човек, подводница, космически кораб…), да прокопава проходи, да се прилепи плътно към друг обекти в играта и т.н.

Джойстикът се включва към Правеца чрез добре познатия ни конектор DIN 5-ица и се захранва само оттам – работи с напрежение 5 волта и хаби цеели 0,00016 вата мощност! :) Проста работа, вижте и схемата за това:

**Български джойстик за компютър Правец**

Вече можете да движите ,,репера“ (както се казва тогава) на монитора, тоест курсора.

С палците, означени със 7, можете да ограничавате крайния ход на ръчката в двете посоки. Ако при включване на джойстика забележите, че курсорът не стои неподвижно, а се движи в някоя от осите, чрез двата палеца установете работната точка на потенциометрите отдолу така, че курсорът да спре да се движи от самосебе си, а да го прави само когато Вие му укажете. Ето ги тия потенциометри къде са:

Отдолу има гумени крачета, за да не бяга насам-натам по бюрото, ако го държите върху повърхност.

Да погледнем какво има в джойстика вътре:

Ако харесвате подробностите, ето електрическата му схема:

През 1986 г. това чудо е струвало 37,50 лв – все пак не толкова недостъпно. Както пише в началото на упътването – ,,двукоординатните ръкохватки намират приложение в детско-юношеските развлекателни игри, подобряващи бързината на реакциите и аналитичното мислене“. Направо не е истина какъв е този административен език! Можахте ли да познаете зад това легендарни заглавия като ,,Лунен патрул“ и ,,Карате“? :)

Впрочем, можете да си ги припомните тук…

https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/

Вижте Правец 8VС – един МЕГАрядък български компютър!

Sandacite.BG първи в Интернет ще ви разкажем за страшно редкия български компютър Правец 8VС!

В нашия сайт като че отделяме внимание най-вече на българските компютри от грамадните серии ЕС и по-малките СМ (произвеждани през 70-те и 80-те г.), но когато забележим липса в интернетското познание за родните персонални компютри, които се развиват ударно най-вече след 1982 г., сме винаги на линия да попълним дупките. Такъв шанс имаме и днес, защото пред очите ни попадна неизвестен досега представител на серията Правец! Неговият модел е 8VС и това е един от последните произведени 8-битови компютри в България – датира от 1991 г. Нека сега го разгледаме подробно!

Компютърът е поместен в кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина, боядисана в сиво, а предният панел е от твърда пластмаса. Можем да определим Правец 8VС като all-in-one машина, но да споменем и че клавиатурата му е откачена от главния блок, а не се закача за него, както е при десет години по-стария Compaq Portable.

Клавиатурата се свързва към компютъра посредством 25-пинов кабел. Кутията ѝ е стандартна кутия на клавиатура от Правец 16, но при производството на матрицата е пробито само при основните клавиши, защото някои групи клавиши при Правец 8VС тук ги няма. Напр. при секторите с функционалните клавиши F1 – F10 и цифровата клавиатура пластмасата е плътна, защото тези видове клавиши не са включени:

Иначе, ако отворим клавиатурата, виждаме, че платката си е стандартна клавиатура от 8С, а клавишите като изработка също:

На предния панел виждаме екрана, чийто диагонал е само 10 инча. Познати са ни и други компютри със сходно оформление и същия екранен диагонал – напр. професионалните машини ИЗОТ ПРОКОН 1300 и МИК 16С, за които ви разказахме неотдавна. При този Правец 8VС за монитор е използван готов дисплеен модул, производство на японската компания Митцубиши:

Този дисплей се е използвал при индустриални компютри и може би по същото време в България се е произвеждало нещо друго, също комплектовано с него, и затова са го използвали. Даже е вероятно кутията на Правец 8VС да е проектирана така, че да пасне на модула.

Ето, между другото, изглед на компютъра отгоре:

Отпред е монтирано и едно 5,25-инчово флопи от дебелите. То чете и двустранни 360 кб дискети и на практика е същото като използваното в Правец 16.

Противно на очакванията ни обаче, вляво от него не може да се сложи второ флопи, тъй като там се намира захранването. Ако все пак трябва да се сложат 2 флопита, или трябва да се сложат 2 флопита с ½ височина на мястото на това, което виждаме тук, или второто флопи да се свърже като външно. Това може да стане, като му се изкара букса за свързване, която да се намира може би до буксата за свързване на клавиатурата – там има изрязано място за 4 букси.

Дънната платка на Правец 8VС всъщност е стандартното дъно за познатия ни Правец 8С:

Монтираното в разглеждания компютър флопи е свързано с нея чрез конверторна платка (фабрично произведена), която конвертира управлението на флопито от вградения контролер на дъното към управление на 360-кб флопи. Въпросната платка конвертор в сложена на единия от трите свободни слот на компютъра, като реално от слота взима само захранване.

Платката конвертор има доста липсващи чипове и по-внимателно вглеждане се разбира, че липсващите чипове са всъщност частта от контролера за флопи. Тъй като 8С си има контролер за флопи, просто чиповете не са монтирани, за да не пречат, а и за по-евтино.

Струва си да се замислим защо конструкторите са решили въпроса с флопидисковото устройство на Правец 8VС, като му инсталират 360-кб флопи за Правец 16 и конверторна платка – може би, защото вече не са се произвеждали флопита за старите 8-битови Правеци.

,,Пищялката“ на Правеца е типичният 0,15-ватов миниатюрен говорител, от завод ,,Гроздан Николов“ Благоевград:

По-горе споменахме за захранването.

То е импулсно, на него има лепенка на завод „Аналитик“ Михайловград, но вероятно захранването е тайванско, а в България само е ребрандирано. Другите модели 8-ци (8М, 8А, 8С, 8S) използват или тайвански захранвания, или такива от един завод в Харманли, който е на името на един професор. Обаче може би през 1992 г. вече заводът не е работил…

Да обърнем Правеца…

Отзад виждаме външни конектори за периферни устройства. Напр. може да се свърже принтер, ако се изкара конектор и се свърже с контролера за принтер на дъното.

На задния панел четем надпис: ,,ЗМТ при ,,МС“ АД – Правец“, което се разшифрова може би като като ,,Завод за микропроцесорна техника при ,,Микропроцесорни системи“ АД – Правец“.

А ето ви тук да погледнете и още един страшно рядък български компютър, но доста по-стар…

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

Автори: Антон Оруш, Светлин Грънчаров

Българска автомобилна везна от завод Баланс Лясковец

Вижте в Sandaacite.BG нашата нов българска автомобилна везна от Баланс Лясковец!

Този завод е много известен с разнообразните кантари (а и не само), които произвежда, а между другото, съществува и сега. Ние днес открихме и ще ви представим един доста по-различен техен кантар, предназначен за измерване на наистина мноого големи количества товари. Запознайте се с ВАЕ-50!

Тези везни могат да измерят дори теглото на цял тежко натоварен камион, който застане върху тях. Това се постига чрез голяма, голяма платформа, монтирана на равнището на земята, върху която измерваното превозно средство трябва да се качи и да спре. Платформата е свързана с електронноизчислителния блок на везната, която работи както при обикновен електронен кантар в магазина. Главната разлика е в многократно по-големия физически размер на платформата. На външен вид тя трудно се различава от околната настилка.

Такива кантари се използват навсякъде, където трябва да се измерва колко тежи товар, поставен в превозно средство – търговия, промишленост, селско стопанство и т.н. А, и в скрап пунктовете също – когато закарате автомобил за вторични суровини, ви карат да го спрете върху такъв кантар, за да ви го измерят. :)

През 1988 или 1989 г. – една от двете – България също започва да произвежда такива автомобилни везни (както са известни и сега), като те са възложени на щатното предприятие за производство на теглоизмервателни уреди – завод Баланс Лясковец. Те са автор на много известния кантар с триъгълен циферблат, който все още можем да срещнем по някои бакалии. Резултатът от промишлената работа е моделът везна ВАЕ-50, което означава ,,везна автомобилна, електронна, с максимално допустим товар 50 тона“. Сега ще я разгледаме по-подробно.

Корпусът на везната е от бяло боядисана ламарина, но с черен пластмасов преден панел – челно отпред и долу около клавиатурата. Нейните бутони са разноцветни, за да се различават по-добре отговорните за различните функции на кантара. Резултатите и параметрите от измерването се наблюдават от работещия на две LED екранчета. В горния десен ъгъл виждаме емблемата на завод Баланс Лясковец и надпис ,,ВАЕ 50″.

Ето я нашата везна в момент на действие:

**Българска автомобилна везна Баланс Лясковец**

Освен максимален товар, тя има и минимална чувствителност – под 400 кг не може да ви претегли, защото се предполага, че толкова масивно устройство никой няма да използва за толкова малки товари. Една стойност на делението отговаря на 20 кг. Има показател ,,максималният ефект на тариране“, а днес това е популярно като ,,изваждащ ефект на тарата“ – тоест означава, че електронният кантар може да извади от застаналия върху платформата му товар собственото тегло на превозното средство, за да узнаете само колко е товарът. Та максималната тара, която ВАЕ-50 може да разграничи и отдели, е 9980 кг. Стойността на делението на тариращото устройство пък е 20 кг.

Тази автомобилна везна може не само да измерва, ами и да отпечатва какво е измерила! За това се грижи произвежданият в Обединени заводи за запаметяващи устройства в Пловдив принтер ИЗОТ 7700С, който изглежда почти като добре познатия ни ИЗОТ 0230-М1, но с тази разлика, че има индикиращи светодиоди от лявата страна на лицевия си панел. И електронният блок на кантара, а принтерът се разполагат на затворено или поне покрито място пред манипулиращия с тях.

Както всеки кантар, така и ВАЕ-50 не е безгрешен. При измерване на товар между 0 и 10 000 кг може да даде до 10 кг отклонение, а между 10 и 40 000 кг – 20. За най-големите количества между 40 и 50 000 кг пък тази стойност е 30 кг.

Платформата отпред със стоманена рамка и е широка 3 м и дълга 16 и тежи 10 тона.

Независимо от грамадните си размери, по електрически данни ВАЕ-50 е съвсем миролюбив – той работи при стандартното 220 волта мрежово напрежение.

А знаете ли, че завод Баланс е произвел и първата българска електронна ценова везна за ползване в магазин – вижте я тук ==>

https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B3-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%86%D0%B5-10/

Български обикновени полуремаркета от завода в Добрич

Днес в Sandacite.BG отсрамваме българските обикновени полуремаркета за камиони от завода в Добрич.

Много е готин, нали? :)

Докато се чудехме какво да напишем днес, се усетихме, че на тази част от нашата автомобилна техника не сме обръщали внмание досега. Както знаем, полуремаркето представлява прикачно приспособление. Това умно изделие на машиностроенето се присъединява към самоходно шаси влекач и е измислено, за да ни помага да оползотворим голямата двигателна мощ на шасито в превозване на голямо количество товари. Има различни видове полуремаркета, като какъв вид е то, се определя от вида на надстройката и на инфраструктурата – за какъв тип товари е предвиден. Най-популярните (обикновени) са покритите с тента, с които се превозват опаковани товари. Съединени с влекача, образуват тежкотоварен камион или както е популярен у нас – ТИР, макар че това название всъщност е неправилно.

В България също са произвеждани такива изделия – в Завода за полуремаркета и контейнери в Добрич, тогава Толбухин. Производството им започва в началото на 70-те години и сега ще разгледаме моделите им, които спадат към тентованите полуремаркета.

Полуремаркетата се различават по броя на осите и колелетата си, като всичките представени тук модели са двуосни, като на всяка ос има четири колела, значи общо осем. Окачването е с ресори.

Около 1980 г. заводът предлага следните пет основни модела, различаващи се по товароподемността си, а оттам и по други признаци. Както виждате, двуцифреното число след съкращението ,,ПР“ укозва общото тегло на полуремаркето, а това общо тегло се получава от сбора собствено тегло + пърна натовареност:

ПР20Х – най-малкият модел… всъщност изобщо не е малък! :D Собственото му тегло е 5,1 т, а максимално натоварено тежи 21,1 т – тоест вози 16 тона товар. Вътре разполагате с цели 46,8 кубични метра обем, които можете да натъпчете с каквото ви падне, стига да е правилно опаковано, за да запълните добре търбуха. Дълго 9385 мм, високо широко 2500, високо 3480;
ПР25 – това, което виаждате на първата снимка горе. Мъртво (демек собствено) тегло със 700 кг по-голямо и 20 тона полезен товар. Кубатурата вътре, разира се, е увеличена – 51,7 м3. Размери: дължина 10 500 мм, широчина и височина отново 2500 и 3480;
ПР29 – тежи кръгло 7 т, вози 21 т товар. Обем да пълните – 63,4 м3. С още 2 м и нещо по-дълго – 12 320 м, широко пак 2500 мм, височина 3750. В това вече можем и ние да живеем, ако се наложи…;
ПР32 – 25,3 тона, съответно 63,6 м3 за товари, и 6,7 т собствено тегло. Дълго е 12 780 мм, иначе останалите два размера са същите – 2500 и 3750 мм;
и накрая има едно ПР32TIR, което е по-особено, защото характеристиките му са направени така, че да отговаря на стандартите на международната конвенция Transports International Routiers (или TIR, ноември 1975 г.) и свободно да пътува по междудържавните пътища. При него имаме 7,5 т собствено тегло и кръгло 68 м3 кубатура на търбуха за пълнене. Като размери стойностите са идентични с тези на предния ,,обикновен“ 32-тонен модел.

Полуремаркетата са ползвани с различни влекачи LIAZ Мадара, произвеждани в Комбината за товарни автомобили Мадара в Шумен – както по-стари, така и по-нови:

Тези ,,автовагони“ имат по четири или пет капака от всяка страна (според дължината) и един отзад, които се свалят и улесняват вкарването на товари. Дебелата тента се премята нагоре и почвате да товарите. Навътре в полуремаркето от всяка страна има стоманени прътове, които я поддържат изпъната.

Първите ПР-и са с тежки ламаринени кантати, малки спирачни цилиндри и стойки за резервните гуми монтирани пред първа ос, което затруднява вдигането на гумата. Впоследствие тези леки грешки са подобрени с това, че кантатите започват да се изработват от алуминий, спирачните цилиндри са заменени с по-надеждни, а стойките за резервните гуми се измества в най-задната част на рамата.

А ако искате да надникнете в историята на българските ремаркета за камиони, заповядайте ето тук ==>

Ето български ремаркета за камион от 1950-те г.!

Какво може АТ-5 – БГ електронен тестер за автомобилна диагностика

Вижте – Sandacite.BG попаднахме на български електронен тестер за автомобили.

**Български електронен тестер за автомобили АТ-5**

Както знаем, още през 70-те г. електронизирането и компютризирането на все повече отрасли на човешката дейност става основна задача в политаката на българската държава. Издигат се лозунги като ,,Електронизацията – стратегическа задача!“, а т.н. в електронизация на народното стопанство се влагат много големи усилия. Десетки институти, развойни звена и бази за развитие и внедряване създават нови устройства, които трябва да улеснят колкото се може повече неща, които човек извършва.

Един интересен представител на създадените тогава устройства е чудесото, което ще Ви представим днес – този електронен тестер за автомобили, чието производство започва в началото на 80-те години. Названието АТ-5 ни казва, че преди него е имало поне пет джаджи от този вид, но тази е първата, за която намираме по-подробна информация.

Това е изцяло транзисторизирано устройство, проектирано в помощ на автосервизните техници, когато извършват диагностика на автомобилите. Както знаем, за да бъдем сигурни, че агрегатите и възлите на дадена кола работят в нормите, е необходимо да се поддържат определени от производителя им параметри. Дали това е така, си проличава по време на диагностиката. Уредът АТ-5 е предназначен да диагностицира четиритактови четирицилиндрови двигатели. Устройството ще ни помогне да видим в какво състояние са електрическата инсталация и запалителната система на автомобила.

С тестера можем да проверим какво е състоянието на:

заряда (напрежението) на акумулаторната батерия
напрежението на реле-регулатора;
оборотите на двигателя (и то в два обхвата: 0 – 1500 и 0 – 6000 об/мин);
разстоянието между контактите на прекъсвача;
зацапването на контактите на прекъсвача;
момента на запалване по стробоскопичен път;
работата на центробежния и вакуумния регулатор

Може да се използва от шофьори, които имат познания за автомобилните двигатели и диагностиката им, а когато АТ-5 е бил нов, двигатели са се проверявали не само в обикновените автосервизи, но и в клубовете на Съюза на българските автомобилисти и в автомобилните предприятия.

Много е важно да отбележим, че тъй като автотестерът е с малки размери, лесно се пренася и затова може да се използва и от мобилните техници в от колите на Пътна помощ. Както се вижда от първата снимка, той е оформен в корпус( от здрава пластмаса), който има отгоре си удобна ръкохватка. Вляво е скàлата, а отдолу командното табло. От тях можем да настроим различните параметри на измерванията, които искаме да извършим.

По време на работа автотестерът се захранва от акумулатора на автомобила, който проверява.

За момента можем само да предполагаме в кой завод точно е произвеждан тестерът, но според нас това е някой в системата на ДСО Приборостроене и автоматизация – Завод за електронна и нестандартна апаратура Толбухин (дн. Добрич), Автоматика и телемеханика София, Електроника София… А може и да бъркаме и да е в някой различен.

Това пък е още една любопитна българска джаджа – електронен екзаминатор за различни видове изпити, включително шофьорски:

УПЗ-1 – български електронен екзаминатор за изпити от 1980 г.

Как да сменим ТХО-то в телевизор Опера 1 (или 2) с ТХО от Опера 3?

Разберете в Sandacite.BG как да смените цяло ТХО на телевизор Опера 1 с такова от следващите модели Опера!

***Трансформатор за хоризонтално отклонение на*** ***Опера*** 1 – ***смяна***

Днес ще се занимаем с малко практическа сервизна дейност. Както знаем, разпространението на Оперите 3 (модел, произвеждан между 1963 и 1969 г.) е многократно повече в сравнение с това на първия български сериен телевизор Опера 1 (1960 – 1) и 2 (1961 – 2/3). Това налага да се замислим какви части от най-популярния модел могат да се използват, ако ни се налага да ремонтираме 1-ица или 2-ка. Според нас за такова важно начинане даже си струва да вземете една-две 3-ки за части. Ако не сте фенове на възможно най-автентичния вид реставрация (правенето на обекта като излязъл от завода), а приемате да подкарате 1-ицата и с малко по-нов транформатор за хоризонтално отклонение (ТХО), днешното упражнение ще ви свърши работа.

И така, да започваме. Както вече ви е ясно, нямаме предвид да сменяте само отделни лампи (те са две вътре), а цялото ТХО. Долу виждате ТХО-то на Опера 1 (известен и като Опера РТ54-60Е). С различни цифри са означени следните негови части:

41 – самото ТХО (трансформатор изходящ за хоризонтално отклонение);
42 – високоволтов цокъл;
43 – плочка монтаж;
44 – основа;
45 – повишаваща бобина;
46 – високоволтова качулка

Ето я и схемата му. Разгледайте я добре, защото тя съдържа елементи, които ще ни трябва да знаем след малко. EL81 и DY86 са електроннни лампи, с R са означени резистори, а с С – кондензатори:

Когато отворите телевизора донор (Опера 3), виждате ТХО-то да се подава в далечния десен ъгъл под кинескопа:

Ако пред вас се намира и телевизорът пациент Опера 1, вижте добре схемата и се опитайте да намерите електронните елементи на живо. Трябва да знаете добре и целите схеми на телевизорите Опера въобще (ще ги намерите по-долу). Защото, за да стане фокусът, трябва да направите така…

При Опера 1/2 премахнете следното:

диференцалния регулатор (L17 и L16) и всички свързани с него проводници;
линеаризиращата бобина (L16) и свързаните с нея резистор R111 (27 ома) и кондензатор С104 (10 микрофарада)]
делителя, който се образува от резисторите R91 (1 килоом) и R93 (3,9 килоома)

Сетне към куплунга на отклонителната система дайте следните изводи на късо:

Сега от плочата, върху която са изведени изводите от товарната бобина на ТХО-то на 3-ката, премахнете кондензатора С152 (1,5 микрофарада) и на изводи 5 и 6 поставете резистор 22 килоома (0,5 вата).

След това пък свързванията се осъществяват ето така:

Сега огледайте внимателно всичко още веднъж, пийте нещо за успокояване на нервите и включете да видите как е положението. После ни пишете. :)

А ето ги и схемите, които обещахме:

Телевизор Опера – всички модели

ИЗОТ ЕС 5512 – БГ контролер за компютърно лентово устройство

Вчера в Sandacite.BG ви показахме лентово устройство, а днес е ред на контролера за него.

**Контролер за устройства с магнитна лента**

Такаа… да започнем едно по едно. Вече знаете достатъчно много за двата основни вида устройства, използвани като външна памет в големите компютри от серията ЕС – а именно тези със запаметяване върху магнитна лента и върху твърди магнитни дискове, обединени в пакет. И двата типа обаче не могат да работят направо ей така свързани с компютъра както днес, а се нуждаят от отделен контролер. Именно с тази тема ще се занимаем в днешната публикация.

Основната причина описаният в ТАЗИ статия ,,гардероб“ да трябва да работи чрез контролер е, че има голяма разлика в скоростта между бързия канал за електронноизчислителната машина и бавната магнитна лента и възниква необходимост от устройство, което да ги синхронизира.

На горната снимка сме показали как изглежда контролер към съветски такъв ,,гардероб“, защото към момента не намираме снимка на българския контролер ИЗОТ ЕС 5512. Архитектурата, схемотехниката и частите им обаче са подобни, така че можете да придобиете представа и за нашето. То е произвеждано в пловдивския Завод за запаметяващи устройства от средата на 80-те г. и щом се сдобием с негова снимка, бъдете сигурни, че веднага ще ви я предоставим! :) По последните две цифри от индекса можем да разберем, че е предназначено да работи с разгледания от нас вчера магнитнолентов кютук ИЗОТ ЕС 5012.03 и съвсем близкия до него ЕС 5012. Към един контролер можете да навържете до осем такива гардероба – ей ги на, как са наредени:

И така, как се правят нещата хардуерно, когато навържете гардероба и шкафа (контролера)? Контролерът е свързан с данновия канал на компютъра чрез стандартен за тогава входно-изходен интерфейс. Контролерът за лентовите устройства ИЗОТ ЕС 5012 и ЕС5512.03 може да приема 18 различни команди, отправяни от командното табло на ,,едностайния“ компютър, и да ги изпълни. В даден момент ЕС 5512 може да изпълнява само една операция и не е в състояние да приеме друга команда.

А ето и какви са командите. Преносът на данни се осъществява при изпълнение на ,,Запис“, ,,Четене“, ,,Четене назад“ и ,,Уточняване на състоянието“. Останалите команди са управляващи и част от тях се отнасят за движението на лентата. Така например, с тях може да се изтрие част от записа, да се постави етикет, да се спре лентата в дадено положение или пък да се извърши бързото ѝ пренавиване. Друга част от управляващите команди е свързана със самия контролер – напр. може да се промени режимът му на работа (става дума за плътността на запис – 8 и 32 двоични знака) или преносът на данни по канала.

ИЗОТ ЕС 5512 може да работи и в автономен режим, което се задава от вграденото контролно табло на устройството. при този режим контролерът се изключва от данновия канал, без компютърът да спре работата си (както днешните устройства със САТА интерфейс) и може да изпълнява голяма част от операциите по същия начин, сякаш се управлява от ЕИМ-а.

На лентата на ,,гардероба“ ИЗОТ ЕС 5012/5012.03 може да запишете 20 – 40 мб данни. Данните между лентата и канала на ЕИМ-а се предават със скорост 64 кб/сек и във вид на байтови блокове с минимална дължина 18 байта. Всеки от предаваните байтове се проверява дали е правилно пренесен (дали се чете), като това се нарича вертикална проверка. Тя се прави, като всеки байт се записва на на магнитната лента в посока, перпендикулярна на нейното движение. Краят на всеки блок от данни се състои от два контролни байта. Единият е т.н. байт за цикличен контрол, който се намира на предпоследно място в блока и служи за възстановяване на случайно загубен бит в някоя от пътечките при записването на данните. А байтът за проверка по хоризонтален контрол, заемащ последното място във всеки блок, допълва броя на единиците (битовете) във всяка пътечка до четно число. Накрая сумирането на двете единица на всяка пътечка ясно показва дали записаната информация е предадена правилно.

Още при въвеждането си магнитните ленти показват многократно по-висока сигурност и устойчивост на данновия запис в сравнение с предшествениците си – перфокартите. Напр. при първото българско устройство за запис на данни върху магнитна лента ЕС 9002 достоверността е от порядъка на 10⁶ до 10⁷, което означава вероятност да се допусне един погрешен знак на 500 страници машинописен текст.

Електрическите данни на контролера ИЗОТ ЕС 5512 са съвсем типични – 220 волта стойност на захранващото напрежение и потребляема мощност около 500 вата. Известно затруднение ще имате с придвижването му, ако все пак успеете да си го намерите, защото тежи 287 кг. Размерите му са 1200 х 750 х 1600 мм.

Големите компютри от серията ЕС, в чийто състав лентовите устройства влизат, могат да обменят данни по цифров път с други ЕС-машини и с терминали. Това става чрез т.н. Единна система за телеобработка ЕСТЕЛ – тук можете да прочетете повече:

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново

ИЗОТ ЕС 5012.03 – компютърно лентово устройство или 300 кг шкаф?

Олее, че кютук! В Sandacite.BG показваме огромното лентово устройство ИЗОТ ЕС 5012.03…

***Устройство с магнитна лента ЕС 5012.03***

Ако си спомняте, в ТАЗИ статия Ви разказахме за голямата система ЕС 9003, която служи за обработка на компютърни данни върху магнитна лента в изчислителните центрове. Основен неин компонент е именно лентовото устройство, което е поместено в цял шкаф. В пловдивския Завод за запаметяващи устройства през 70-те и 80-те години са произвеждани цяла линия такива кютуци и един от тях подробно ще разгледаме сега – за пръв път в българския Интернет.

Става дума за ЕС 5012.03, което се използва в състава на тогавашните мощни суперкомпютри от серията ЕС в качеството на външна памет. (При тях има два вида външна памет – лентовите устройства и харддисковете, големи като фризери.) То датира от средата на 80-те г. Можете да видите това лентово ЕС ето тук – това са тези високи шкафове на задния ред зад ниските (харддисковете):

Както виждате, устройството е поместено във висок метален шкаф, тежащ цели 295 килограма… при това няма колелца! НА практика е голямо колкото еднокрилен гардероб без надстройка. Когато сме разглеждали такива компютри през годините, винаги най-много са ни впечатлявали тези огромни харддискови и магнитолентови устройства – изглеждат особено респектиращо и са символични именно за тези машини.

Отваряте предната врата, която в горната част е прозрачна, а отдолу плътна, и получавате достъп до машинарията отвътре:

Тук ясно виждаме, че ЕС 5012.03 има два блока: лентодвижещ механизъм и система от електронни платки. Първото е горе, второто е долу под него.

Подобно на всички останали лентови джаджи, механизмът служи да прокарва магнитната лента между четящата и записващата глава според командите, които се дават от бутоните горе вляво. Там са налични бутони за задействане на движението на лентата напред и назад, бързо превъртане, запис и т.н. От тези бутони се активират важни възли като захранването и управлението на електродвигателя на водещата ролка, както и захранването и управлението на серводвигателите (които може би са за другата ролка, в която остава бялата кръгла кутия за лентата, откъдето тя се изтегля през механизма).

Малко известен факт за това устройство е, че лентата се обтяга с вакуум! Много интересно решение и май затова е толкова висок тоя шкаф – ,,джобовете“, в които влиза лентата, са доста дълбоки.

Електронната система на ЕС 5012.03 е изградена на базата на интегрални схеми. Високият лентов шкаф притежава собствен процесор, оперативна памет, устройство за управление и дисплеен комплекс. Когато окачите лентата и започнете да записвате нещо на нея, но се приближите неприятно близо до края, запазете спокойствие – вградената предупредителна система ще ви извести за това.

Т.н. блок на клетките съдържа всички стандартни клетки заедно с тяхното захранване. Чрез този блок се контролира работата на магнитолентовата памет, която се контролира с помощна на управляващото устройство или контролния панел с бутоните.

Ето и основните технически характеристики на ЕС 5012.03. Времето за зареждане на данни от магнитнатата лента е около 75 секунди, като през това време тя се движи със скорост 2 м/сек. Данните са записани с плътност 32 бита/кв. мм, като записваемите пътечки са девет. Разстоянието между зоните е 12,6 – 15,7 мм. Да отбележим и че кютукът може да чете записаното и при двете посоки на въртене. Максималната дължина на лентата е 75 см, а ширината – 12,7 мм. Данните между шкафа и компютъра се обменят със скорост 96 кб/сек, а на лентата може да се запишат най-много 40 мб данни. Външният диаметър на бялата пластмасова кутия, която съхранява лентата във и извън устройството, е 296 мм, а когато цялата лента се намотае в нея, диаметърът на тази намотка става 267 мм.

Ако обичате подробностите, то да споменем и че методът на запис е т.н. без възвръщане към нулата (non-return-to-zero I) – БВН-1.

Ето го нашето любимо устройство навързано с други в цял електронноизчислителен център на базата на мегакомпютъра ИЗОТ ЕС 1022 Б през 1978 г.:

Еднокрилният гардероб потребява около 2 киловата мощност, за да задвижва всичките електродвигатели вътре в себе си, и е с размери 1630 х 925 х 700 мм. Изнасян е в огромни количества главно за бившия СССР, което е причината в страните от него и досега да се намират все още такива, макар и рядко.

А ето тук и едно друго, по-малко компютърно лентово устройство, но разпространено в малките населени места, където няма компютри ЕС – те са в окръжните, заводските и т.н. електроннизчислителни центрове:

ЕС 9002 – българско устройство за подготовка на данни върху магнитна лента

Българският матричен процесор ЕС 2335 от 1977 г.!

Прочетете в Sandacite.BG за забравения български матричен процесор ЕС 2335!

***Матричен процесор*** на съветския мегакомпютър ЕС 1061

Немалко сме се занимавали с периферните устройства, произвеждан в България за нуждите на Единната система компютри на Източния блок проз 70-те и 80-те г. (онези, огромните електроннизчислителни машини, които заемат цели стаи). Само сме споменавали обаче за матричните процесори.

Този хардуер е важна част от голямата компютърна машина (от т.н. мейнфрейм компютри в западната терминология). Той се състои от множество обикновени процесори, разполагащи със собствена памет, работещи успоредно по текущите изчислителни задачи и обменящи информация със най-близките си съседи. За времето това е производителна възможност за увеличаване на бързодействието, а и днес виждаме нещо подобно при многоядрената процесорна архитектура.

Освен матричен, голямата машина си има отделно централен процесор.

Историята на това производство у нас започва, когато преди точно 50 години – през 1969 – Съветът за икономическа взаимопомощ възлага на България да се специализира в производството на четири вида части за използваните в целия соцлагер компютри от ЕС: процесори (1), запаметяващи устройства на твърди и гъвкави магнитни дискове (2 – тоест харддисковете и флопидисковите устройства за дискети), сменяемите дискови пакети за първите (3) и също така на запаметяващи устройства на магнитна лента (4). Това означава, че на нашата страна ѝ предстои да се включи в разработката и производството на хардуер, който ще се изнася и ползва в дооста страни по света, при това не само в Източния блок. Напр. около 1980 г. в СССР се обсъжда възможността за износ на компютри на базата за машината ЕС 1035, които да се продават в Белгия и Финландия и това вероятно е направено, особено във втората страна.

Процесорите и контролерите за харддискове и магнитолентови устройства се разработват в Централния институт по изчислителна техника (ЦИИТ) в София, а за производител на процесорите е определен Заводът за изчислителна техника (ЗИТ). Така ЗИТ произвежда напр. процесорите на три съветско-български компютъра – ЕС 1020 от 1973 г., усъвършенстваният модел ЕС 1022 от 1975-а и ЕС 1035 от 1977-а. Всички те се произвеждат и у нас и са все така разположени на стотици квадрати. На тях работят множество оператори – нещо нормално за онова време.

ЕС 1035 (отгоре виждате командния ѝ пулт) e чудесна машина за времето си и е около 14 пъти по-бърза от ЕС 1020 и три пъти повече в сравнение с ЕС 1022. Компютърът е съвместна съветско-българска разработка и в него има и други български части, но е важно, че нашата страна произвежда и толкова важни компоненти, каквито са процесорите – това е електронен мозък, не някаква си периферия. :D Отделно, че централният процесор на ЕС 1035 – ЕС 2635 – също е съветско-български проект.

Българският матричен процесор ЕС 2335 се занимава с високоскоростна обработка на данни. Той работи успоредно с централния ЕС 2635 и съкращава времето за изчисление между 10 и 100 пъти, защото производителността му е 5 милиона операции в секунда. ЕС 2335 се включва към 2635 чрез специален адаптер, който заменя един от селекторните канали в централния процесор. А адаптерът и матричният процесор са свързани със специализиран интерфейс вход-изход.

(Заедно с адаптера матричният процесор може да се разглежда като сложно входно-изходно устройство за данни, което обединява функциите на канал, на устройство за управление и на външно устройство. То се управлява със същата система команди, която се използва и при входно-изходните системи на компютрите от серията ЕС и механизма за прекъсвания по вход-изхода.)

В матричния процесор ЕС 2335 влизат следните възли и блокове:

блок за връзката и избора на операнди – прави връзката с адаптера и ЕС 2635, обработва адреса на операнда и управляващите команди и избира операндите;
аритметичен блок – изпълнява конвейерна аритметична обработка на числата с плаваща запетая. Пропускната му система е 20 мегабайта в секунда;
има си и буферна памет – тя съхранява операциите, междинните и крайните резултати и изпълнява ролята на буфер между интерфейса и аритметичния блок;
управляваща памет – там се пазят микропрограмите за работа с блока за връзка и аритметичния. Обемът ѝ е 2 кб;
микропрограмен управляващ блок

Данните, които матричният процеосор обработва, се представят в някой от следните формати, типични за компютрите ЕС: фиксирана запетая – пряк код – кратък формат; фиксирана запетая – допълнителен код – кратък формат; плаваща запетая – кратък формат.

Операциите на матричния процесор може да се разбият на следните групи:

операция по изпращане на вектори: данните се изпращат от едно поле на RAM-та в друго, като може да се преобразува форматът им, ако това е указано (имаме предвид да се конвертира от фиксирана в плаваща запетая и обратно);
опирации по матрична аритметика: скаларно умножение, поелементно векторно умножение, поелементно сумиране на векторите, сумиране на елементите, подвигане на матрица на квадрат със знак;
скениране на матриците (за да се определи стойността или позицита на най-малкия или най-големия елемент);
комплексно уможение;
решение на разностни уравнение (това са уравнения, при които променливите се различават по даден признак или група признаци);
операции по обработка на сигнали – напр. бързо преобразуване на Фурие;
квадратична интерполация

Ето и основните технически характеристики на ЕС 2335. Един машинен цикъл трае 200 милисекунди. За 1 секунда интерфейсът между адаптера и матричния процесор пропуска 3,5 мегабайта данни. Размерът на буфера е 2 х 32 машинни думи. Максималният размер на един операнд е 64 елемента.

Матричният процесор е поместен в един шкаф в две рамки. Работи при стандартното 220 волта напрежение и потребява мощност около 1 киловат за работата си. Помещава се някъде тук, в залата:

Базовият софтуер на ЕС 2335 се състои от методи за достъп и резидентен модул (записан заводски в паметта му). Базовият софтуер е реализиран на езика Асемблер с използване на възможностите на макроезика и операторите на т.н. условно асемблиране.

Методът на достъп се задейства от потребителя чрез програма на езика Фортран, Асемблер или PL-1 с помощта на оператора CALL в определен формат. МД се състои от следните части: управляваща фаза, анализатор на синтаксиса, конструктор на програмата за канала, диспечер на реда на заявките, показвание на съобщения и обработка на прекъсванията.

Освен базовото програмно осигуряване, в матричния процесор има и програмна система за обработка на сигнали. Тя е самостоятелен пакет подпрограми, които се използват в анализа на различните видове цифрови сигнали. Този пакет съдържа подпрограми, които синтезират филтри по предварително зададени критерии, и освен тях подпрограми, които помагат да се оцени ефективността на създадените филтри.

Резидентният модул е отговорен за обработката на SVC прекъсванията, което става със специфичен за матричния процесор ЕС 2335 код.

В горната снимка виждате едни големи сини шкафове, подобни на фризери – това са първите български харддискове. Ето как работят те:

Първите български хард дискове