[1965] Стар български радиоапарат Мелодия 11 + схема

Стар български радиоапарат Мелодия 11 + схема

ІІІ клас настолен суперхетеродинен приемник. Шасито е подобно на предходната Мелодия 10, но потенциометрите са вдясно на скалата, а клавишният блок е преместен вляво. Липсва и феритна антена. Клавишът, който в М 10 отговаря за нея, тук отговаря за тонрегулатора говор/музика.

Скалата е млечнобяла и това придава на приемника по-интересен вид:

Стар български радиоапарат Мелодия 11 + схема

Вече се произвежда в ЗМР Велико Търново или тогава още Радиозавод В. Търново:

Ламповият състав е същият: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM84, EL84:

Осъществяван е и износ под названието М11-0, вероятно за ГДР, като се има предвид, че на капака повечето надписи са на английски. Изключваме Made in Bulgaria:

Схема на радиоприемника Мелодия 11:

[1963] Стар български радиоапарат Мелодия 3 + схема

Мелодия 3 (Typ M3 във версията за износ в Унгария) е по-малко известен български радиоприемник. Ламповият състав е същият, както на Мелодия 3 – ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM80, EL84, EZ80.

В интерес на истината не сме срещали вътрешнопазарна версия на този апарат, което ни кара да мислим, че е предназначен само за износ. Във всеки случай е направено всичко, за да се прокламира страната и заводът производител. На бакелитовия щепсел е щампована емблемата на СЗ КЛ. Ворошилов София.

Кутията е оформена със саоблени ръбове, бял пластмасов кант и необичайно дърво, което допринася апаратът да изглежда интересно и нестандартно:

Това Pécz достатъчно ясно показва унгарското иззносно направление:

Капaкът носи надписи на английски, но и предупредителна табелка на български, което вероятно означава, че по неведоми причини този екземпляр не е напуснал пределите на България и е трябвало да се реализира тук:

Вътре в радиоприемника няма нищо забележително за показване. Лампите са Тунгсрам – посочихме ги по-горе.

Ето я и схемата –

[1964] Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Продължаваме прегледа на продуктовата линия Мелодия, произвеждата от СЗ Кл. Ворошилов през 60-те и 70-те г.

Мелодия 10 е седемлампов радиоапарат, тип среден супер, с лампи: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM84, EL84.

Поначало смятам, че при прилагане на оригинални документи за един апарат не е нужно да преписваме от тях в самия текст, а той е по-скоро за снимков материал и думи като тези тук.

В зависимост от времето на производство (по-ранните бройки или по-късните) кутията може да е с тъмен или светъл фурнир:

Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Поначало М 10 е едно от най-разпространените български радиа; шасито му е станало основа на много радиограмофони – а първо място Акорд 10.

Схема на радиоапарата Мелодия 10 –

Оригиналното ръководство за употреба, с което си купувате радиоприемника: мелодия-10-инструкция

[1960] Старо радио Мелодия 2 + схема и ръководство

Старо радио Мелодия 2 + схема и ръководство

Вторият радиоприемник от серията Мелодия. Лампи: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM80, EL84, EZ80.

Изнасян в чужбина под названието Typ M2. Двете версии – вътрешнопазарната и износната – не се различават схемно, а само външно.

Да започнем с българската. Кутията е с прави ръбове, но все така дебела:

Старо радио Мелодия 2 + схема и ръководство

Запазени са лайсните и месинговата табелка на завода производител:

На задния капак се вижда изходът за монтиране на допълнителен куплунг за магнетофонен запис – можело е да се направи във всяка сервизна база на СЗ Кл. Ворошилов:

,,Смяната на скалните крушки може да се извърши и без да се вади шасито от кутията, но само при изваден от контакта щепсел“:

Износната версия – обикновено е с по-тъмен фурнир и надписите на капака са на английски:

Когато надписите са на английски, българските апарати от този период обикновено са за Близкия Изток.

Схема на радиоприемника Мелодия 2 (съответно на електрическата и на механическата част – скалният механизъм): мелодия-2-схема

А ето и оригиналното техническо описание (книжката), придружаваща радиоапарата при покупка: мелодия-2-инструкция

[1959] Български радиоапарат Мелодия РС59 + схема, описание и реклама

С този радиоприемник Мелодия РС59 (Р-РС59-1) започва добре познатата серия Мелодия на СЗ Кл. Ворошилов София. Това е седемлампов приемник (среден супер) с лампи Е серия. Конструктивно схемата почива на вече постигнатото при радиоапарата Орфей.

Кутията е от истинско дебело дърво, с няколко лайсни, придаваще естетичен вид.

Капакът е от характерния пресован картон и с характерния за средата на 50-те г. шрифт с още по-характерния цвят.

Лампи: ECH81, EF89, EABC80, EL84, EC(C)85, EM80, EZ80.

Кутията е просторна, говорителят е облечен с плат, използуваните кондензатори са на Тесла, а лампите – на Тунгсрам.

Конкретната бройка е произведена 1960 г.

Схема –

Техническо описание (сп. РТЕ, бр. 1-1960): радиоприемник-мелодия-описание

Реклама на корицата в същия брой на списанието:

[1938] Стар български радиоапарат Силвания 62

И друг път сме говорили за Силваниите – производител им е ето тази фирма:

„Радио вести” ООД, инж. Г. М. Георгиев – гр. София, ул. Дондуков № 37.

Най-често оформлението на радиоприемниците Силвания е заимствувано от американски модели, лампите вътре и те са преимуществено американски. Техен е и най-големият модел българско радио до 1945-7 г. – http://www.sandacite.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-1945-%D0%B3/

А това е един техен модел, с който се сдобихме съвсем скоро и е номериран като ,,типъ 62″.

Внушителен изглед, дебела кутия, широка скала:

Отвътре – лампите американски, говорителят стандартният за тови вид апарати.

Четирите потенциометъра монтирани хоризонтално един до друг на шасито:

Още подобни модели можете да откриете в сводната тема за бъргарските радиоапарати до 1945-7 г.: http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=19310#p19310

[1951] Български радиоприемник Марек + схеми и описание

От 1951 г. радиоапаратът Марек се произвежда от Радиопром, а после от СЗ Кл. Ворошилов София. Най-подробното техническо описание на ,,радиопромските“ му модификации е дадено в сп. РТЕ, бр. 8-1953 г., който сме приложили по-долу. А пълния архив на списанието омжете да намерите ето тук – http://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7/

Първо снимки, после описание и схеми.

Първоначалният радиопромски вариант изглежда ето така:

И е без каквито и да било надписи на задния капак:

Лампите са Е серия, с изправител AZ1:

Впоследствие, при преминаването на производството в завода Ворошилов, се появяват следните разлики. Първо виждаме модела М465:

Емблемата вляво вече е променена – това лого на елпром виждаме и на българските асансьори от 50-те г. например.

С капака пък се случва следното:

А накрая:

Сталино – това е Донецк; Сталин – това е Варна:

Сега да видим и техническото описание от гореспоменатия брой на сп. РТЕ: радиоапарат-марек-описание

Схеми:

Марек 565 с лампи U серия –

Марек І и ІІ вариант –

Марек ІІІ и ІV вариант с лампи Е серия –

Марек Р-ІІІ-54 –

Марек Р-ІІІ-55 с лампи U серия –

[1964] Старо радио Маестро + схема

Един от последните български бакелитови радиоприемници, разбира се – ІV клас. Безтрансформатоно захранване, лампи от серия U (паралелно свързани) – UCH81, UBF89, UCL82, UY85

Изключително малък и лек. Винаги сме го смятали за особено красив – допада ни контрастът между гарвановочерния бакелит и снежнобялата пластмасова решетка (разбира се, тогава, когато пластмасата й не е пожълтяла от атмосферните въздействия):

В кутията няма много място. На шасито отчетливо се вижда лепенката с абревиатурата на завода:

Мислим, че четем 2 вата, но може и да бъркаме:

Капакът си е капак – нищо неочаквано на него:

Схема на радиоапарата Маестро –

[1963] Старо радио Концертино + описание и схема

Концертино – ІV клас четирилампов настолен суперхетеродинен радиоапарат. Производство на ЗМР В. Търново.

Лампи – Е серия – ECH81, EBF89, EM84, ECL82

Всичко за него можете да намерите в приложеното техническо описание от книгата на Спиро Пецулев и Баньо Петков, а ето и няколко негови снимки.

Малка кутия, като за четвъртокласен апарат, направена от истинско дърво:

Характерна е малката пластмасова част, която стои пред индикаторната лампа.

Клавишно превключване на трите вълнови обхвата:

,,Консумирана мощност 35 вата 50 цх“… може би искат да кажат все пак ,,хц“:

Вътре кутията е чиста и подредена и говорителят е облечен с плат:

Схема на радиоприемника Концертино –

Обещаното техническо описание – радиоапарат-концертино-описание

[1958] Стар български радиоапарат Концерт + схема

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема –