Днес ще Ви запознаем с транзисторния радиоприемник, предназначен за вграждане в усилвателна уредба на автобуси Чавдар. Става дума за РП-А-Т-ІІІ. Поначало представлява вариант на добре познатия АР 18.
Но това чудо има известна разлика:
Работи си на 12 волта от акумулатора, много ясно!
Печатната платка. Забелязваме типичните кондензатори КЕА, разбира се:
Токата представлява съчетание на радиоприемник-усилвател Рапсодия стерео с грамофонно шаси Супрафон НС07, Производство на Чехословакия. Оказва се доста рядка комбинация. Производство на ЗТРТА В. Търново от края на 70-те години.
Ето го как изглежда:
Скалата и командното табло, както казахме, е същата като при Рапсодията:
Грамофонното шаси НС 07 познаваме от някои български грамофони, като например Респром Корал:
Ето го капакът отзад, който говори за характеристиките по-добре от всякакви наши приказки:
Да, много е важно отдолу и отзад как изглежда, разбираш ли, щото не сме го снимали преди това достатъчно добре отпред и отгоре:
Поради тази причина в архива е добавено и техническо описание на Рапсодия. На практика разликата между двата апарата е в наличието на грамофон при Токатата.
Макар и не толкова популярен в сравнение с всеизвестния Тонмайстор, абонатният високоговорител (радиоточка) Панорама също заслужава да го покажем. Устройството е производство на Стопанско предпирятие Глобус Плевен, отговаря неа БДС 5824 от 1981 г. и работи на напрежение 48 волта. Вграденият му високоговорител е с мощност 30 ватаи честотен обхват от 315 до 5000 хц. Теглото на цялото апаратче няма дори половин кг – 470 гр.
Той идва, опакован ето такава картонена кутишка:
Когато я отворим, виждаме това:
Вадим го…
Отзад, макар и малко трудно, си личат производствените надписи:
Струвал е цели 9 лв, представяте ли си!
Остава само да Ви дадем линк към техническото описание и схемата му – Панорама
Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.
За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.
Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:
Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.
Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:
Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:
Да погледнем и вътре:
Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.
Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.
Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.
Известен ми е и друг модел Nord-West – 42-41. Поначало 32 и 41 градуса са началото на точните географски координати на София, но едва ли това е в основата на моделния показател. Разследваният продължават, а ние ще се радваме да обогатим статията с всичко ново, до което успеем да се доберем.
Вижте го – сякаш има очи:
Между другото, говорителят е български – отпечатана е емблемата на Ирафон=
Отзад надписите са на латинца, с изключение на тези вляво, които са най-важните от техническа гледна точка:
Тулан е най-известната марка български радиоапарати до 1945 г. и цяла епоха в развитието на българската радиопромишленост от посочения период. Фабриката е основата в Бургас през 1927 г. от Светозар Пренеров.
Тук редуваме снимки на различни радиоапаратиТулан с част от текста на нашия колега PDM ,,Производство на лампови радиоапарати в България“. Ето пълната версия в нашия форум- http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=249
,,За историята на фамилията, основала първата фабрика за радиоприемници в България, може да се прочете в „Уикипедия“ в статията за село Градец, Област Сливен. За фабрика „Тулан“ и нейния създател, има информация в двутомната „История на българското радио“ на проф. В. Димитров. Настоящото изложение за тази фирма е обобщено и основано на публикации в интернет.
Инженер Светозар Матеев Пренеров, създателят на фабрика „Тулан”, както и на фабриката за кабели в Бургас, есин на Йохан фон Брешнер.
По.долу виждате старо радио Тулан 660Комфорт – най-известният модел на Тулан– снимките са на нашия колега UBL1 –
ТуланTulan
Тулан Комфорт 660.
Радиоапаратите „Тулан“ били евтини и стабилни, с прецизна селективност и комфортен тон, с много оригинални, патентни решения в тях, които дават значителни предимства в конкурентната пазарна.
За отбелязване е, че Радио Тулан е единственият произвоител на радиоапарати в България преди 1945 г., който съм виждал да се споменава в книга, издадена след 9.ІХ – в случая ,,Сбогом, барон Хирш!“ на инж. Младен Цонев.
Отначало заради тогавашното законодателство в България инж. Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не промишлено предприятие, а само занаятчийска работилница с фирма „Електрон“. През 1925 г. започва производството на линейни апарати под името „Универсал“, със скала, на която била нарисувана картата на България. Линейни апарати с тази марка е правил и когато била регистрирана и започнала работа първата българска радиофабрика „Тулан“, но за много кратък период.
Всички радиоапарати, с наименуванията „Универсал“ и „Тулан“, са оригинални изделия на българския производител. Повечето от запазените досега модели са предимно произведени след 1930—1935 година. Бързо конструирал и пуснал суперхетеродинни приемници, включващи модели, в класовете, от първо и второ поколение, „Камер“, „Класик“, „Комфорт“, „Пиколо“, „Виола“, „Турист“ и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.
Предизвикан от епохалния телевизионен напредък в САЩ още преди Втората световна война, инж. Пренеров създава лабораторно и телевизионен предавател и телевизионен приемник, които били иззети през 1944 г. от новата политическа власт в България, и отнесени незнайно къде. Възнамерявал след края на Втората световна война да се изравни с американците и в производството на телевизионни приемници. Верен съратник на инж. Пренеров е англичанинът инж. Чарлз, случайно озовал се в Бургас около 1935 година и останал в България единствено заради фабрика „Тулан“.
Лампово радио ТуланLampovo radio Tulan
Производството, с участието на братята му Веселин и Иван, убедително просъществувало до 1944 година, когато фабриката била национализирана от новата политическа власт в България.
Тулан 141 Б Tulan 141 B
Тази снимка също е на колегата PDM и ни показва Тулан 141 Б – лицева страна.
Фабрика „Тулан“ е национализирана и закрита след политическата промяна в България през 1944 г. Инж. Светозар Пренеров почива на 52 годишна възраст, съкрушен от ударите, които политическия режим несправедливо му е нанесъл тогава. Синът на Светозар Пренеров — инж. Емил Пренеров, сега покойник, е дългогодишен преподавател по микроелектроника в техническия институт в Бургас и изобретател.“
Тулан Комфорт е най-дълго произвежданият модел и между негови екземпляри има някои разлики.. Например, по-ранните Тулани 660винаги са с надписи на капака, докато по-късните не.
Това тук е снимка на батериен Тулан 141 Б, вероятно от стара брошура:
Батериен ТуланBatrien TulanБатерийно радио ТуланBateriyno radio Tulan
Ето тук можете да разгледате изключително много информация за Тулан– материали от колекцията на музей във ФЖМК, снимани от нашия приятел инж. Васил Бояджиев – vvb – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=4984
Тулан – първата българска фабрика за радиоприемници
Колегата ZiGi88 е качил в Интернет снимки на друг модел на популярната марка български радиоапарати от 30-те г. ,,Адмирал“ – този път с индекс 419. Посочвайки автора, ние ги използуваме тук с илюстративна цел.
Радиоприемник Адмирал 419 – лицева част:
Достатъчно ясно са указани адресът и телефонът на производителя, ако решите да си поръчате :)
Отвътре също няма грешка:
радиоприемник-адмирал
Скалата на модела от 1937 г. е със задължителното за тогава Ъ след съгласна:
И за накрай – малко изглед като от сайт за онлайн пазаруване:
![[1940-те] Стар български лампов радиоапарат – неизвестна марка](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/11/%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82.jpg "[1940-те] Стар български лампов радиоапарат - неизвестна марка")
