Категория: Стари електроуреди

Българска къмпингова лампа ИЗОТ  в Сандъците – Sandacite!

Такаа… времето аха-аха, съвсем скоро да затопли и може би ще тръгнете по къмпинг. Така, а като се стъмни, с какво ще си светите в палатката? Само с фенерчето на телефона, или и с нещо друго? ДСО ИЗОТ е помислило и за тази ситуация! :D

Днес ще Ви представим чудодейната къмпингова лампа ИЗОТ 802А!

Както и двата или трите други модела къмпингови лампи с търговската марка на ИЗОТ, това чудо се използва за осветление в полеви условия или в домашна обстановка при липса на мрежово захранване. Предназначенията й извън дома са разнообразни – за туризъм, спортен риболов, вилни постройки, палатки, малки добавъчни постройки към вилите и т.н.

За тази цел лампата има следните видове захранване:

• акумулаторно 12 волта
• батерийно 9 волта с 6 броя батерии R 20, 1.5 V

Между другото – най-интересното конкретно за нашия екземпляр. Забелязвате ли, че му е залепена заводска бележка от хидравличен крик?! Да се чудиш защо!

Отговаря на ОН (отраслова нормала) 54563 за 1985 г. Произвеждана е в СШУ Стара Загора през втората половина на 80-те години.

Нашата е съвсем новичка – доста малко е употребявана. Сега вече е на сигурно място. :D Друг такъв модел е ИЗОТ 805.

А сега – ето още нещо осветлително, старозагорско:

Български светофар от 1963 г.

See more

Още български електромобили в Сандъците – Sandacite!

В днешната публикация ще Ви покажем информация за още няколко български електромобила, разработени между 1967 и 1977 г. в Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по електро- и мотокари в София (на снимката по-долу). Някои от тях не за предназначени за превоз на пътници, а имат по-специфично приложение. Тази техническа информация не е изнасяна в общественото пространство от около 37 години, когато колите са били нови, и затова сега е интересно да я разгледаме.

Електромобилите с моделни индекси ЕМ 333, 334, 335 и 336 са лекотоварни превозни средства. 333 и 334 са с т.н. общо предназначение (за заводски площадки, гари, летища и т.н.). Те имат уместно за целта решена каросерия. Кабината им е двуместна с панорамно стъкло, а върху платформата е монтиран покрив. На ЕМ 334 отстрани и отзад има капаци. Каросерията им е изработена изцяло от фибростъкло, което говори за стремеж тя да е актуална за времето си. Отстрани на платформата и броните е поставен широк гумен профил (буфер), какъвто познаваме от автобусите и микробуси Чавдар. Електромобилите ЕМ 335 и ЕМ 336 пък са предназначени специално за превозване на бутилирани напитки. От двете страни на платформата са развити площадки или помещения с наклонен под, върху който се поставят касите с напитките.

Характерни за тази серия електрозадвижени превозни средства е, че с всеки следващ модел някои характеристики нарастват. Така например, товароносимостта на ЕМ 333 е 1 т, на 334 – 1,5 т, 335 – 2 т и на 336 – 2,5 т. Най-лекият от тази серия е ЕМ333  с тегло 2,4 т, а то достига до 2,8 т при ЕМ 336. Всички те могат да превозят до двама пътници.

Интересно е също така какви са максималните скорости на тези машини. Тъй като използваният в тях електродвигател е един и същ, с нарастване на максималната товароподемност на моделите се наблюдава спадане на най-високата възможна развивана скорост. Тя варира от 42 км/ч с товар и 44 без товар за ЕМ 333 до 35 км/ч с и 41 без товар за ЕМ 336. Максималният пробег също намалява – от 60 км при ЕМ 333 до 65 при най-старшия модел от серията. На пръв поглед това рязко контрастира със  150-те км/ч на втория български електромобил ЕЛМО`70 (за който Ви разказахме тук), но нека да не забравяме, че неговата батерия заема целия му багажник на автомобил тип ,,комби“. Спирането на разработките на електромобили с огромните въздушно-цинкови батерии след 1970 г. според нас показва, че този вид енергоизточници са сметнати за неподходящи за монтиране в товарни електромобили. Също така, според нас тук се намесва и още един фактор. Да не забравяме, че ЕЛМО`70 е пътническа кола – тоест предполага се, че той се движи между по-точки с по-голямо разстояние една от друга и има нужда от повече километри с едно зареждане. При лекотоварните електромобили с, общо взето, ,,площадково“ и вътрешнопредприятийно предназначение това не е чак толкова необходимо, тъй като батериите са можели да се зареждат на много по-наблизо намиращ се пункт.

Друга характеристика, която ще съобщим, е максимално преодоляваният наклон в градуси. Там той варира от 12 за ЕМ 333 до 8 за мощно натоварения ЕМ 336.

А как са били задвижвани нашите електрически коли? Преди серията 333-336 е разработен и електромобилът ЕМ 331 (1967), с които четирите описвани модела имат едно сходство – използваната в тях оловна акумулаторна батерия. Оттам идва токът; тя е същата и в някои други модели. Погледът върху сравнителна таблица на почти всички български електроколи, произведени до 1979 г., показва, че вторият български електрозадвижен автомобил ЕЛМО`70 остава единственият, задвижен от разработената в ЦЛЕХИТ към БАН въздушно-цинкова акумулаторна батерия.

Разбира се, един електромобил притежава и други технически характеристики, които е добре да се знаят. Затова именно в спеманатаг горе таблица можете да се запознаете с параметрите както на описваната от нас серия, така и на други, по-стари български електрически коли. Ето и обещаните данни:

Ами… това е засега от нас. Веднага щом изтече още някоя информация за забравени, но интересни български техники от едно време, на момента ще Ви уведомим. Затова – следете сайта ни. :)

 

Апетит – български универсален уред за печене

Този интересен уред се произвежда от 1984 г. от ТПК Агоп Ваханов гр. Долни чифлик (или Георги Трайков, както се е наричал след 1975 г. градът) под шапката на СД Местно предприятие за битови услуги Варна.

Идеята на Апетита е да бъде многофункционална кухненска пекарна. Встрани разполага с нажежаема паст, в която поставяте продуктите върху нещо като мнофонукционална тава:

Могат да се пекат риба, сандвичи, ядки, плодове, замразена храна. Добре виждате указателя, който определя по какъв начин трябва да настроите регулатора за най-подходящия топлинен режим на обработка на едно или друго ястие.

Нагревателят е с мощност 1250 вата, а нашият Апетит е от 1985 г. Към мрежата се включва чрез щекер.

Повече за уреда можете да прочетете на табелката и видите на снимката:

Многофункционалната пекарна Апетит не е бил разпространен уред – този е първият и единствен, който сме виждали. Ето и негова реклама (от сп. ,,Нови стоки и реклама“):

 

[1972] Електрическа отоплителна печка Тропик

Такаа… това е нашата нова придобивка от Битака! :D

Първо малко за конструкцията й Конвекционната стенна отоплителна печка Тропик (производство на Елпром Варна от 1972 г.) се състои от външно тяло-капак и основа. Основата е изработена от листова стомана и боядисана в бежов цвят. Входящият и изходящият отвор се затварят посредством решетки от неръждаема листова стомана. В тялото има поместена тръба, която направлява нагретия въздух. В долния край на керамични носещи плочи е разположена нагревателната спипала. Вдясно на направляващата тръба има камера, в която са поместени таблото, сигналната лампа, топлинният ограничител и четиритактовият превключвател.

По-важните технически данни на това чудесо са следните:

• максимална потребляема мощност от мрежата 2000 вата (регулира се с четиристепенен превключвател със стъпка 500 вата – той е същият като онзи на печките Мечта от края на 60-те г.)
• номинално раб. напрежение 220 волта
• номинален ток 9,1 ампера
• тегло 7 кг

Конвекцията, която се осъществява в уреда и простран­ството над него, позволява равномерно и бързо разпределение на топлината в цялото отоплявано пространство. Температурата на изходящия въздух 115°С намалява до минимум изгарянето на органичните вещества във въздуха и опушването на предметите близо до електрическата печка. С помощта на четиристепенен превключвател се осигурява регулирането на включе­ната мощност в зависимост от нуждите на отоплението. Вгра­деният в електрическата печка температурен ограничител я прави напълно пожаробезопасна дори в случаите на неправилна упо­треба. В лицевата част е поместена сигнална лампа, която показва нормалната работа на уреда. Ниското топлинно нато­варване на нагревателните спирали осигурява техния по-дъ­лъг живот.

Печката Тропик може да се използува без крака — като стенен, и с крака — като подов отоплителен уред. Когато се използува като стенна, тя се окач­ва на стената посредством отворите на задната страница. Це­лесъобразно е в електрическата инсталация да бъде поставена изводна разклонителна кутия (двуполюсна № 932043) на мястото на окачването. В такъв случай шнурът се откачва. Из­важда се задното капаче и през отвора с изводи се свързва печката непосредствено с разпределителната кутия. Капачето се поставя отново.

Когато електрическата печка Тропик се използува като подова, не­обходимо е нейното място да се избере близо до стената, тъй като в този случай степента на конвекция се увеличава с 10 до 15 %.

Нормалното работно положение на уреда във всички случаи е вертикално, като отворът на изходящия въздух е винаги на­горе. Всяко отклонение от него води до изключване на термоограничителя. В никакъв случай не трябва да се допуска запуш­ването на отворите за входящия и изходящия въздух с каквито й да е предмети.

Ето и как стои печката Тропик на фона на други популярни ел. отоплителни уреди от същата епоха:

Най-често срещаните повреди в печката Тропик са изгарянето на нагревател­ния елемент, изгарянето на сигналната лампа и в термоограничителя. При тези случаи, както и след всяко задействуване на термоограничителя в случаи на неправилна употреба се препоръчва уредът да бъде занесен за ремонт в специализирано ремонтно ателие.

 

Запознайте се с НТВ-1 – първия български нагревател за течаща вода – в Сандъците – Sandacite!

През 1950-те г. заводът Елпром Варна произвежда цяла серия от битови домакински уреди на 150 волта, предназначени изцяло да задоволят нуждите на домакинството. Един малко известен представител на тази група е първият български нагревател за течаща вода НТВ 1, който се монтира непосредствено над мивката. За разлика от бойлерите, при които е необходимо да се включат предварително и след това да се чака относително дълго за затоплянето на водата, при малките нагревателчета от типа на това потребителят разполага с топла вода почти веднага, щом завърти крана на чешмата.

Но първо да разгледаме нашия колекционерски екземпляр. Данни от табелката:

ЕЛПРОМ

150 волта

2000 вата

БДС 63-53-ВТУ-63-56

1957

Тоест този модел се произвежда от 1956 г., а нашата придобивка е реколта 1957.  Не крия възхищението си – малкото бакелитено нагревателче ми е адски симпатично :)

Мощността на нагревателната спирала вътре в него е 2 киловата. Най-често се намират така, иначе при първите производствени серии максималната мощност е била в със стойност 1600 вата; явно сетне това е било преценено като недостатъчно.

Както ще видим по-надолу обаче, известно неудобство е малкият дебит вода при по- високи температури или голямата необ­ходимата голяма нагревателна мощност за постигане на по-го­лям дебит. Зависимостта между дебит и температура на изтичащата вода при НТВ 1 се движи така:

• при дебит 0,5 л/мин температурата на водата е 80 градуса Целзий
• при дебит 1 л/мин е 42 градуса
• а при 2 л/мин – 30 градуса

Да разгледаме устройството на джаджата. В бакелитовото тяло 1 е запресовано вентилното блокче 7, в което се намира вентилът за пускане на студена вода в резервоара 22. В резервоара се намира керамична изолационна макара 20, върху която е навита на гревателната спирала 21. Макарата е поставена свободно в тялото. Двата края на нагревателната спирала са прикрепени към контактните шпилки 11 чрез гайки. Отгоре резервоарът е затворен от бакелитов капак 17, притиснат към тялото чрез резбованата гривна 19. Между капака и тялото е по­ставен гумен уплътнителен пръстен 18. Към капака, прекаран през порцеланови ролки 15, са прикре­пени шпилки 14. Уплътнението при тези щифтове е постигнато чрез гумен уплътнител 16. Към капака е прикрепен със скоби и гумираният шнур, краи­щата на който са присъединени с гайки към коитактните щифтове. Електрическите връзки над капака са закрити с бакелитов предпазен капак 13, притегнат към него чрез три винта 11. Във вентил­ния блок 7 на тялото към входната страна за во­дата е навит удължител 23 с тръбна резба ¹/₂”. Из­ходният канал за водата 10 е впресован в бакелитовото тяло. Той е снабден с метална заземителна тръба 8, съединена токопроводно с вентилния блок 8 и оттам заземена с водопроводната инсталация. Това е важна подробносто – предназначението на тази заземителна тръба е да освобождава изтичащата струя топла вода от опас­но напрежение!

Ето го, значи, черно на бяло:

Нагревателчето е действително малко – височина 140 мм, диаметър 80 и тежи 1,2 кг.

Монтира се ето така. Поставя се, значи, мя­стото на вентила (крана) на чешма ¹/₂ цол, който се отвива от муфата на водопроводната тръба. На­виват се малко кълчища върху резбата на удължи­теля 23, за да уплътнят луфта, и уредът се завинтва в муфата. При което се притяга така, че да се уплътни съединението и самият нагревател да заеме отвесно положение. ВАЖНО – в никакъв случай навиването и завиването на нагревателя към тръбопровода ни трябва да става, докато самият уред се върти с ръка, понеже той е бакелитов и ще се счупи!

Ето го вече монтиран.

А сега да видим как работи нагревателчето и как да си служим с него! Завъртате крана. Тогава водата от водопровода преминава през удължи­теля 23, сетне през вентилния блок 7, през отвореното вентилно гнездо покрай клапанчетата 6 и нахлува в резервоара 22, откъдето изтича през канала 10. Разбира се, когато от уреда искаме да потече топла вода, той може да бъде включен към електрическата мрежа чрез шнура с щепсел 12. Тогава през нагревателната спирала 21 протича ток и обтичащата я вода се затопля. Тем­пературата на водата се регулира чрез чешмения кран, като се намалява или увеличава дебитът й.

Обърнете внимание на следните важни неща! Нагревателчето няма терморегулатор! Когато искаме да спрем водата, предварително трябва да се из­ключи нагревателят от електрическата мрежа. Така се постъпва – първо се изключва нагревателят и едва след това се спира водата. Ако се спре водата, без да се изключи нагревателят, водата в него се изпарява, нагревателната спирала се прегрява и прегаря, тъй като тя е пресметната да работи при по-ниска температура. Потребителят трябва винаги да спазва правилото да пусне во­дата, преди да включи, и преди да спре водата, да изключи нагревателя от електрическата мрежа. Както при електроканите, спомняте ли си?

Тук се вижда откъде идва студената вода

Като всеки друг уред, и НТВ 1 се поврежда. Най-честите повреди на водонагревателя са прегаряне на нагревателната спирала, нарушаване на контактните връзки, износване (разкъсване) игличката на кранчето, неплътност па уплътнителите 16, 18 и салника 3 (от горната фигура т`ва :) ).

Горе казахме, че нагревателната спирала може да изгори  при неправилна работа с водонагревателя, т. е. когато се включи нагревателната спирала под напрежение, без да има в уреда вода. Но това не е единствената опасност – спиралата може да прегори и поради натруп­ване на много котлен камък по нея. Котленият камък затруднява топлоотдаването от спиралата, тя започва да работи при по-висока температура, което в значителна степен намалява трайността й. За да се предпази спиралата от вредния ефект на котления камък, тя трябва периодически да се почиства. Това става, като се отвие бакелитовият пръстен и се извади порцелановият изолатор с навита върху него нагревателна спирала, без те да се отделят от бакелитовата плоча. Така изкаран, изолаторът се потапя в предварително нагрят но 50-60 гр. Целзий оцет, а там го държите 10-15 мин. След това се измива със струя чешмена вода и се изтрива внимателно с вълнено парцалче.

Лошият контакт на нагревателната спирала с кон­тактните шпилки и гайки също може да стане при­чина за прегарянето па спиралата на мястото на притягането й към шпилката.

Когато нагревателят за течаща вода, въпреки че е включен, не затопля протичащата вода, трябва да направим следното. Проверяваме дали има напре­жение. Ако има, проверяваме нагревателя. За да проверим нагревателя, изваждаме щепсела от кон­такта, отвиваме притягащата гривна 19 и изваж­даме внимателно нагоре капака 17 заедно с грив­ната и изолационната макара 20 с нагревателната спирала. Проверяваме дали не е прекъсната нагре­вателната спирала. Ако е прекъсната, подменяме я с нова. Ако нaгревателната спирала не е повре­дена, проверяваме контактните връзки от двете страни на клемното табло (от страната на спира­лата и откъм шнура). За целта отвиваме трите винта 11 и снемаме последния капак 13. При необ­ходимост зачистваме и притягаме контактните връзки.

На тая илюстрация е като някаква детска играчка с колелца :)

Подменяването на нагревателната спирала из­вършваме по следния начин. Снемаме капака по описания по-горе начин. Отвиваме гайките па из­водите на спиралата и макарата се освобождава or нея. Новата нагревателна спирала разтегляме па дължина (530 мм), равна на дължината на капала между двата отвора. След това навиваме спиралата в канала, като промушваме изводите през отво­рите 9, и от вътрешната страна на макарата правим по едно засукване, за да не се измъква изводът и да не се развива спиралата. Изводите се изваждат от едната страна на макарата и се отрязват така, че след като им се направят илици и се притегнат към контактните шпилки, макарата да бъде на разстоя­ние около 25 мм от капака.

Когато въпреки притягане на вентила на нагре­вателя водата тече или капе, трябва да се смени гумичката на клапанчето 6. Това се из­вършва така: отвиваме розетката 4 и изтегляме ръ­кохватката. С гаечен ключ отвиваме главата 5 на вентила. След изваждането на главата заедно с клапанчето 6 може да се снеме от него износената гумичка и да се замени с нова. Сглобяването се извършва по обратния ред.

В случай че от розетката 4 капе вода, тя се отвива, изтегля се откъм ръкохватката и се притяга салниковата гайка 2.

Ами, това е от нас! Желаем Ви удобна и дългогодишна работа с нагревателчето. Коментари можете да отправяте тук ==>  http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5052

А малко по-късно по кухните се появява и ето това…

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

See more

Българската електрическа ютия Ракета е в Sandacite.BG!

Преди електрическите ютии народът също си е гладил дрехите, ама с ютии въглищарки! :)

Първите български електрически ютии се появяват след 1934 г., когато започват да се произвеждат напр. от фирмата ,,Едисон“ в София, но поради все още малката разпространеност на електроенергията по домовете Това започва промяната става по-масова през 50-те г. Около 1955 г., когато в производство влиза ето тази чудесия. Тя е изработвана за работа с мрежово напрежение 150 и 200 волта и потребява мощност 450 вата. Тежи 2,65 кг.

Да разгледаме конструкцията. Ракетата се състои от чугунена основа, която от долната (външната) стра­на е добре шлайфана и никелирана. Това е работната (гладеща­та) страна. Горната (вътрешната) страна е вдлъбната. Там всъщност е поместена на­гревателната плоча, която представлява керамична материя с набита в нея нагрева­телна спирала.

Към основата на ютията са навити две шпилки, които фиксират положението на капака и същевременно служат за закрепване на дръжката към ютията.

Върху нагревателната плоча е по­ставен азбестов картон, а над него — чугунена плоча. Предна­значението на плочата е да акумулира известно количество то­плина през време на престоите на ютията, за да я връща при гладене. Две гайки, навити върху шпилките, притягат тази плоча и нагревателната плоча към основата.

На задната част на ютията са гравирани техническите данни на ютията – напрежение, мощност, и др. (между които и на кое БДС отговаря -1731-54 (Ютии електрически).

Тази не е чак толкова стара – вече е на 220 волта и е произведена чак 1960 г.

Тук е и мястото да споменем най-характерната особеност на ютията Ракета. Тя няма  терморегулатор! Тоест включваш, загрява се и гладиш – едва тогава изключваш и уредът се охлажда! Отделно, конструкцията й е такава, че не позволява да се остави в изправено положение, за да не нагрява силно мястото, където е оставена. И това е така поначало – както през време на първоначалното й загря­ване, така и през време на паузите при гладене и след край на работата.

Комбинацията от горните два фактора е твърде важен проблем, защото, ако горещата гладеща повърхност на ютията падне и се застои продължително върху дъската за гладене, може да я прогори като стой-та-гледай! Такива случа са известни не един и два. Забравена върху по-запалими материали,  от тази ютия може и пожар да стане – това даже си го пишат в литературата за нея!

Именно поради горната опасност  Ракетата да се поставя винаги върху топлоизолационна материя като азбест, порцелан и др. Попадали сме и на друг екземпляр, при който са предвидени керамични крачета, на които можете да я поставите временно, докато още е гореща, а не искате нагорещеното желязо да изгори плоскостта.

А сега да проверим дали можем да отстраним евентуални повреди по нашата Ракета!

При евентуална повреда на нагревателя, което може да се случи след доста дълга употреба на ютията, той не може да се поправи и трябва да се замени с нов. Подмяната на нагре­вателя става по следния начин.

Най-напред се отвиват и из­важдат двете винтчета и глухи гайки, които придържат бакелитовата дръжка към ламаринената шина. След изваждането на дръжката под нея се виждат две гайки, които притягат шината към капака на ютията. Отвиват се двете гайки, което вече дава възможност да се извади шината, двете гилзи, на­миращи се под нея, а след това и капакът. Следва отвиването на гайките, които притягат краищата на нагревателната спирала към контактните щифтове, с което капакът напълно се осво­бождава. Отвиват се двете гайки, притягащи горната плоча. Това позволява да се извадят последователно горната плоча, азбестовият картон и повредената нагревателна плоча.

Сглобя­ването на ютията става по обратния ред. След като се постави резервната нагревателна плоча, над нея се нареждат последова­телно азбестовият картон, горната плоча и двете шайби, след което се притягат с две гайки, навити върху шпилките. За да могат да се притегнат краищата на нагревателната спирала към контактните щифтове, капакът се поставя в изправено положе­ние до задната част на основата. След притягането на краи­щата към контактните щифтове капакът се намества, за да заеме нормалното си положение. Тук обаче се внимава при затваряне на капака краищата на спиралата да не се допрат един до друг или да опрат към металните части на ютията! Следва по­ставянето на гилзите и шината и притягането им с двете гайки.

Разрез на Ракетата

Накрая се поставя бакелитовата дръжка, която се закрепва към шината посредством два винта с глухи гайки.

Към капака е монтирана двущифтова кутийка и бакелитова дръжка. Ютията се включва към електрическата мрежа посредством гумиран шнур, свързван със самата ютия чрез щекер.

Още снимки и архивна и автентична информация за тази ютия можете да намерите в специалната ни тема за нея във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=4967&p=38483&hilit=%D1%8E%D1%82%D0%B8%D1%8F#p38483

Първата българска пералня в Сандъците – Sandacite!

И така, драги приятели, дойде времето да напишем поредната златна страница в историята на колекционерското дело.

Най е приятно, когато съвсем случайно попаднеш на нещо, което изобщо, ама никога не си се дори и надявал, че може да ти дойде – до степен, че даже не си го и включвал в обявите си. Такъв беше случаят и вчера, когато от една съвсем обикновена наглед къща в едно софийско село изпадна ЕП`53, или иначе казано – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕРАЛНЯ.

Производство на завода Елпром във Варна от 1953 до 1956 г., ЕП`53 има… но всъщност най-добре първо прочетете данните от табелката:

ЕЛПРОМ

Тип ЕП`53

150 волта

180 вата

Вместимост 30 л

Ф. № 1117

1955 г.

Това означава, че от 1953 до 1955 г. са произведени поне 1117 такива перални. До 1956 г. да са се увеличили с неколкостотин. Нали си давате сметка колко беше минимален шансът да я изобщо открием?

Ето и по-детайлна снимка точно отпред. Въпреки нанесения някога втори пласт блажна боя – между другото, по най-хамалския начин! – си личат логото и надписът:

Такаа, а какво ни казва всъщност табелката? Пералнята работи с мрежово напрежение 150 волта и това не е чудно – до 1961-2 г. в София градската мрежа оперира с тази стойност, но някои квартали го запазват дори и до 1964-5 г. А потребяваната мощност от мрежата е 180 вата. Произведена е в завода Елпром Варна (или Сталин, както се е казвал в онези няколко години градът).

Както и в други наши ревюта на уреди, успоредно с разказа ще върви и фотосесията. Навсякъде кликайте за по-голямо изображение.

Първата серия от тези перални е пусната с казан­чета, изработени от месингова ламарина и отвътре калайдисани. В следващите серии казанчетата са изработени от не­ръждаема ламарина. Има също известно количество, израбо­тени от декапирана стоманена ламарина, горещо поцинкована. Мисля, че нашата е от средния тип:

От какво се състои ЕП`53?

На дъното на казанчето е пробит отвор и заварена тръба, към която се прихваща гумен маркуч. Той служи за изпускане на замърсената вода в някакъв съд или направо в канализацията. На задната страна на казанчето е изтеглено на преса леглото за перката – ето, виждате и маркуча, и издутината:

Табелката е доста изтрита, но благодарение на релефния надпис успях да я разчета и съм Ви я написал най-горе в статията.

На по-горната снимка ясно виждате перката, която завихря водата, за да се изперат добре Вашите дрехи. :) В горния си край казанчето е обхванато от алуми­ниева рамка. Отвън на двете страни на казанчето са заварени по две уши, към които са прикачени два обтегача. Тяхното предназначение е да закрепят здраво и неподвижно казан­чето към кожуха на перал­нята. Към горната част на казанчето се намира един хо­ризонтален жлеб, който слу­жи като граница, до която следва да се налее водата с перилния препарат в нея.

Казанчето е поставено в ла­маринен кожух, боядисан в нещо, което някога е било бяло. Задната страна на кожуха е отворена и към нея се закрепва един капак, из­важдането на който дава въз­можност за преглед на ла­герното устройство и елек­тродвигателя, а също и за намазване на лагера. Ето я, значи, първата родна пералня в пълното си задно величие:

Пералнята работи с 1-1,5 кг сухо пране, което изпира за около пет минути. Нещо повече – повече оперативно време дори е вече вредно, защото някои дрехи може да започнат да се късат.

Сега малко за задвижването на прането. Електро­двигателят на ЕП`53  е закрепен чрез болтчета върху ламари­нена рама, която от своя страна е прихваната към ко­жуха на пералнята. Гуменият маркуч се закрепва към една скоба на горната част на кожуха. Оборотите на електро­двигателя се предават на перката посредством гумиран трапецовиден ремък. Задният капак на кожуха се закрепва чрез две скобички, заварени към долната му част, и два винта, намиращи се на горната му част.

Помислено е и за електробезопасността – на задната страна на пералнята, непосредствено до изхода на гу­мирания шнур, се намира заземителният винт. За избягване на опасни последствия пералнята никога не трябва да се използва незаземена! Отгоре ЕП`53 се затваря с подви­жен ламаринен капак:

Електродвигателят е еднофазен, асин­хронен. За да се предпази той от пре­гряване, необходимо е след 30—40 минути работа да бъде изключен от мрежата за 5—10 минути.

Какви са повредите в пералнята? След известно време възможно е ремъкът малко да се разтегне и в някой момент да не е в състояние да върти перката. В такъв случай се на­лага допълнителното му опъване, а това става по следния на­чин.

Най-напред се изважда задният капак, като предварително се отвият двете винтчета, намиращи се на горната му част. След това се отвиват гайките, притягащи електродвигателя към рамата, и се намалява дебелината на подложките към него с няколко милиметра. След намаляване на подложките болтчетата наново се затягат, като се внимава и двете ремъчни шайби да останат в една плоскост. Това се проверява с един конец, опънат между двете шайби. Щом като конецът опира едно­временно на четири различни точки от външните периферии на шайбите, това показва, че центровката е постигната.

Между другото, отстрани пералникът има удобни дупки за да се носи от двама души, а при необходимост – и от един:

Малко за смазването – кога и къде е нужно.

Поначало перките в пералните от първата серия са отлети от месинг и навити на резбата на оста, а тези в следващите серии са изтеглени на преса от неръждаема ламарина и заварени към оста. Лагерът, в който се върти оста на перката, е обикновен, триещ се. Той представлява месингово тяло с набити в него две втулки, изра­ботени от лагерен бронз. Между втулките е поставено кече, добре напоено със смазочно масло. Радиално към кечето е пробит малък отвор за периодично намазване на лагера. Ако пералнята се употребява един път седмично в продължение за два часа, той може да се смазва един път на два-три месеца. Това става с една толумбичка или пипета, като се капнат няколко капки в пробития в лагера отвор. Разбира се, в този случай задният капак трябва да се извади.

След много продължителна работа ремъкът и лагерните втулки също ще се износят. Износеният ремък трябва да се замени с нов, със същите размери, закупен от магазина. Износените лагерни втулки проличават по това, че се появява хлопане в лагера и триене на перката в леглото на казанчето. В такъв случай е необходимо лагерът да се извади, втулките да се пристържат на струг и на тяхно място да се набият нови. Както казахме по-горе, материалът за втулките трябва да бъде лагерен бронз. Кечето между двете втулки трябва да се запази или да се постави ново, добре напоено със смазочно масло. Поправката на лагера може да извърши само опитен стругар.

Изваждането на лагера става по следния начин. Най- напред се изважда задният капак на пералнята, снема се ре­мъкът от ремъчнага шайба и тя се отвива от резбата на оста, като с другата ръка се държи перката, за да не се върти. След отвиване на шайбата оста на перката леко се избутва напред. За да се освободи лагерът, гайката, която го притяга към казанчето, трябва да се отвие с гаечен или друг подходящ ключ. После вече монтирането на лагера става по обратния ред.

Заедно с пералнята бяха взети и други неща, а още ще бъдат докарани утре. Но така и така пред вратата ми късно снощи гледката беше следната:

Коментари можете да отправяте и тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5050

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

Днес ще Ви покажем още един интересен образец от колекцията ни българска ретро техника. Става дума за уред, желан от всяка домакиня – т.н. аспиратор.  Разбира се, нуждата от него е субективно разбиране. Примерно ние нямаме нищо против кухнята и коридорът да ухае на вкусно ядене, но пък има хора, на които някои миризми са им тежки и те искат помещенията да се освобождават от кулинарните изпарения.

Затова през 1973 г. завод Елпром Варна е помислил и за тях и е пуснал в производство първият български кухненски аспиратор, наречен още навремето ширм. Ширмът засмуква образувалите се при готвене непри­ятни изпарения и ги отвежда в отдушник или специален комин, който няма връзка с друг вид готварски или отоплителен уред. Виждате го тука отдоле:

Аспираторът за кухня се състои от ламаринен кожух, боядисан в подходящи цветове, с вградени в него центробежен вентилатор и осветителни лампи. В горната, задна част на кожуха е заварена тръба, чрез която уредът се свързва с отдуш­ника или комина. Вентилаторът задвижва от асинхронен еднофазен коидензатореи двигател. Отдолу ширмът се затваря с филтър, който поема маз­нините и праха. По този начин вентилаторът се предпаз­ва от прекомерно замърсяване. Степента на замърсява­не на филтъра зависи от начина на експлоатация. При правилна употреба той трябва да се почиства веднаж в годината.

На табелката можете да видите техническите му характеристики – струва ни се, достатъчно ясно са изведени и няма какво да се добави.

На лицевата част на уреда (първата снимка) са поставени двата клавиша: левият за включване на двигателя, а десният — за включ­ване на осветлението. Да, защото към аспиратора има и две лампи за осветяване на работното пространство над печката – така той служи и като локална лампа. Тези лампи са предвидливо монтирани в задната част на уреда, която при монтаж се пада към стената. Това е умно, защото когато човек се надвеси над печката, обикновено именно в дъното става най-тъмно. Осветле­нието се включва по желание – разбира се, то не взема участие при изсмукването на парата и газовете.

Ширмът се монтира на стената над електрическата гот­варска печка или над плот. Неговите размери са съобра­зени с размерите на разпространените готварски печки Мечта, модели 71202, 71203, 71205, 71206 и 71210, и готварския плот за вграждане 71016. (Това последното още не сме го виждали дори на картинка, но явно са произвеждали и такова…). Разстоянието от горния край на печка­та до филтъра на ширма трябва да бъде най-малко 60 см. Уредът се закрепва към стената чрез куки, които cа се продавали в комплект с него. Свързването към отдушника или самостоятелен комин става чрез тръби с диаметър 110 мм. В електрическата мрежа се включва с трижилен шнур и стандартен щепсел, тип „Шуко“.

Малко за поддръжката. Свалянето на филтъра не е трудно. Когато се заловим да разучаваме този процес, се натъкваме на явление, което днес би изглеждало като полова дискриминация – в техническото описание на ширма е упоменато, че ,,тази операция може да се извърши и от жени“! :D Без съмнение само това уточнение би могло да даде материал за цяла социологическа статия.

Но да се върнем на обслужването на филтъра. Задължителното условие е преди да се пристъпи към демонтаж, ширмьт да се изключи от електрическата мрежа. Целта на тази превантивна мярка е да предпази работещия от злополука. Самият филтър можете да го измивате с хладка вода, перилни препарати и мека четка. Преди да се монтира отново, той трябва да бъде подсушен добре.

Вентилаторът на ширма се включва по време на готвене и се изключва около 10 минути, след като с готвенето е приключено и от тенджерата не се вдига пара.

Гаранционният срок е 12 месеца. В София гаранционните поправки са се извършвали в сервизната база на завод Елпром Варна, бул. „Витоша“ 66. В останалите сели­ща и градове — в специално определени сервизни бази, уточнени от производителя и от ДСО Търговия на едро.

Цената на електрическия домакински ширм през 1973 г. е била 60 лева. а в описанието се казва още, че ,,простият принцип на работа, добрата външност и ефикасност правят уреда една необходимост за всяко съвременно домакинство.“

Йеее, в Сандъците – Sandacite намерихме и печката Слънце!

Като гледате това чудо горе, сме сигурни, че веднага ще го помислите за лампа! Но нее, това не е лампа, това е електрическа отражателна печка с тясно насочено действие, при това толкова рядка, че този екземпляр е първият и единствен, който виждаме досега. Датира от 1956 г. и се нарича Слънце!

Този причудлив уред се ражда в завод Елпром Варна. Изработва се за напрежения 150 и 200 волта и има мощност 500 вата. Тежи кило и половина и е висок 420 мм. Печката загрява бързо и е удобна за бързо затопляне на сравнително големи помещения – стаи, работни кабинети, павилиони…

Ето я, тука е като някакъв паяк пък:

Печката се състои от стойка, изработена от стоманен профил с кръгово сечение, и има форма, осигуря­ваща добра стационарна устой­чивост. Към стойката е прикрепен отражателят (рефлекторът), който е подвижен и дава възможност да се насочва отразеният сноп светлина по на­ше желание във вер­тикално направление. Задържането на този тънък ламаринен от­ражател в желаното положение става чрез затягане на една крилчата гайка. Вътрешната повърхност на рефлектора е нике­лирана, а външната боядисана… на нашата дори и малко излющена. :)

Топлото идва от нагревателна спирала. Тя е нави­та върху кера­мичен изолатор. Към челната страна на изолатора се закреп­ва предпазна решетка, която ,,Въ варди“ от случайно докос­ване на нагорещената и намираща се под напрежение спирала.

Всички необходими данни за печката, като напрежение, мощност и други, са отбелязани на капачката, която притяга решетката към керамичния изолатор. А ето ги и тях:

ЕЛПРОМ

БДС 63-532099-55

150 волта

500 вата

1956 г.

Към електрическата мрежа се включва чрез обикновен щекерен кабел – виждате горе, съединителят му е отзад на рефлектора.

А какви могат да бъдат повредите в Краля-слънце?

При повреда или прегаряне на нагревателната спирала тя може да се замени с нова. За целта най-напред се отвиват двете винтчета, намиращи се отзад на дъното на цилиндрич­ната част на отражателя, с коетo се освобождава цялата нагрева­телна система. Сега вече тя може да се извади навън. След това се отвива винтчето, което притяга капачката и предпазителната решетка към керамичния изолатор. Изважда се повредената нагревателна спирала и на нейно място се поставя нова.

Нагревателната спирала трябва добре да легне в каналчетата на изолатора, за да се нагрява равномерно. За тази цел е необходимо тя правилно да бъде разтегната, което се изпробва, когато спиралата се навие около изолатора. Правилната дължина 1 000 мм. Ако това не се спази и спиралата се разтегне по­вече, ще се наложи да я свием малко с ръка. Колкото и да се стараем обаче, това не можем да го сторимправилно, и ще се получат места с много близки една до друга навивки. Това ще доведе до по-бързото прега­ряне на спиралата в тези места. Извод – навивайте спиралата около изолатора бавно и внимателно, като не е нужно да успеете от първия път. Ако не се получи, опитайте пак, но не я сбутвайте! :)

Също така нека отбележим, че включената печка трябва да се поставя на най-малко 1 м разстояние от разни запалими предмети.

Въпроси за нея и т. н. можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5048

Стара българска отоплителна печка в Сандъците – Sandacite!

Такаа… тая събота при нас се получи една интересна находка. Става дума за т.н. ЕПОЛ-1 (Електрическа печка отоплителна лъчеизпускаща, първи модел), прадядо на известните Лъч и първата българска излъчвателна печка от ,,класическия“ тип – с хоризонтални нагревателни спирали. Има още една излъчвателна от същата година, но тя има доста разлики, казва се Слънце и с нея ще Ви запознаем отделно.

ЕПОЛ-1 има две нагревателни спирали с обща мощност 1000 вата, по 500 вата всяка.

Тази печка е производство на варненския завод Елпром и се качва на конвейера през 1955 г. Предвид епохата й, има два варианта за два вида мрежово напрежение – 150 и 220 волта. И в двата случая се свързва с мрежата чрез обикновен щекерен кабел. В нашия случай съединенията му са производство на славния русенски завод ,,Найден Киров“.

Ламариненото тяло на печката се състои от две странични стени — задна стена и капак, заварени неподвижно. Обикновено тялото е боядисано в червен или друг подходящ цвят, който да спомага топлинното излъчване. От вътрешната страна на тялото е закрепен алуминиевият отражател, към който са прихванати двата нагревателя.

ЕПОЛ -1 – изглед отзад:

Самите нагреватели представляват керамични пръчковидни тела с нарязан на тях винтов канал, в който е навита нагревателната спирала – тоест това са тела-носачи. Краищата им, където завършват и краищата на спиралите, са обхванати от месингови пластинки, които преминават през прорезите на едни порцеланови изолатори. Към тези пластинки посредством винтчета и гайки са прихванати месингови проводници, които вече са свързани с контактните щифтове. Все пак тия нагреватели трябва отнегде да се захранват с ток, нали?

Отпред на печката има монтирана алуминиева решетка. Тя предпазва от случайно докосване до нагорещените и намиращи се под напрежение нагревателни спирали… или не толкова случайно. Отдясно пък има превключвател, с който можете да регулирате мощността на печката на включени един или два нагревателя.

За лесното пренасяне на уреда уж би трябвало да служи дръжката, която се намира на задната страна:

Но от собствен опит можем да Ви кажем, че тя хич не изпълнява както трябва предназначението си! Носили сме я 3 километра до най-близкия транспорт и можем да Ви кажем защо ръчката не е читава. Първо, поставена е на гърба на печката и така центърът на тежестта се разпределя неравномерно – печката се накланя в ръката на носещия и постоянно се удря в краката му. И второ – самата дръжка е много малка и между нея и самата печка остава много малко пространство да си провре човек ръката. Така че определено това с дръжката не е добре измислено.

На гърба на изделието, малко над щекерния извод, са гравирани на ламарината емблемата на Елпром, работното напрежение и потребяваната мощност. Това е така за всички печки от серията.

Какви са най-честите повреди на прословутото антично топлоизлъчвало?

След доста години употреба обикновено се повреждат нагревателните спирали. Също така, вследствие на грубо разнасяне на печката насам-натам могат да се счупят пръчковидните керамични тела-носачи, на които са навити спиралите. В такъв случай тези елементи могат да се заменят с нови.

За да замените спиралата, направете следното. Най-напред отвийте двете винтчета, които притягат алуминиевата решетка и дъното, а след това ги извадете. После освободете месинговите проводници от контактните щифтове и отвинтете винтчетата, които придържат алуминиевия отражател към тялото на печката. Освободения отражател го махнете. Внимателно отвийте старата спирала от пръчковидния носач. Новата спирала трябва да бъде разтеглена предварително на дължина 2480 мм – ако това не е така, ще трябва да го сторите Вие. Това е важно, защото точно толкова е дължината на канала на керамичното тяло-носач. Спиралата трябва да се събере в него точно, без остатък или недостиг, и едва тогава да  се навие. Да, знаем, малко е пипкаво, ама то затова производството на тия уреди е било по-скъпо от на сегашните подобни.

Ако ли пък трябва да смените счупено пръчковидно тяло, просто развийте нагревателната спирала от него, разкарайте старото някъде и след това навийте спиралата около новото тяло, като следвате указанията от горния абзац.

Останалата работа, която трябва да се извърши за монтиране на новата нагревателна спирала или на пръчковидно тяло, е въпрос на наблюдение и логика – просто вижте кое къде е било захванато и направете същото. Просто сглобяването на печката става по обратния ред. Можете да снимате последователно етапите на разглобяване и след това да преглеждате снимките, за да не пропуснете някоя стъпка. Така обратното сглобяване не би трябвало да представлява особена трудност. Едно време хората без мобилна снимачна техника сами са си ги правили!

А ето и малко данни за самите нагревателни спирали. Те са изработени от кантал „Д“ или „ОХ 25 Ю 5“:

Важно е да предупредим, че тази печка е от онзи вид уреди, които не трябва да се оставят насочени срещу лесно запалими предмети, защото може да предизвикат пожар! Най-добре, каквото имате да държите близко до нея, го поставете на разстояние, не по-малко от 1 метър!

А, да, и да отбележим също така много важната подробност, че току-що описаното варненско чудо отговаря на изискванията на БДС 2099-55 (Печки електрически отоплителни отражателни за домакински нужди).

Произвеждана а е и модификация с три нагревателя, наречена ЕПОЛ-2.

Тя също е разчетна за два вида напрежение – 150 и 220 волта:

Трите й нагревателя оформят три степени на мощност, които също могат да бъдат превключвани с помощта на регулатора на І – 670 вата, ІІ – 1340 и трета – 2000:

Ето и кое е по-различното в използваните в тази модификация нагревателни спирали:

Иначе всичко казано за 1000-ватовия вариант важи и за тази печка.

А, да… и един кадър от мястото, където намерихме нашата ЕПОЛ-2 – Ректората на Софийския университет:

Няма какво да се дума направо – чиста проба академична печка! :)

Коментари за многоуважаемите ЕПОЛ-1 и ЕПОЛ-2 можете да отправяте и тук: http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44