Категория: Стари електроуреди

Знаете ли, че днешните табели по ел. таблата носят един мноого стар дизайн и за 80 години не са се променили особено? Вижте повече в Sandacite.BG!

Всички сме ги виждали и ги помним още от детството си – жълти, изпъкнали метални табели със стрелката-светкавица (международният знак за високо напрежение) и релефни черни букви – ,,ВНИМАНИЕ! ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!“ Този дизайн го помним още от детството си, а повечето такива предупредителни табели, които можем да видим сега, са поставени преди 1990 г. В последните години започнаха да ги заменят с не толкова старателно направени  – напр. основата вече не са изпъкнала – но общото въздействие си е същото.

Даа, но един поглед в архивите показва интересния факт, че този дизайн съвсем не е измислен ,,по бай Тошово време“! За да установим и докажем това, ни помогнаха няколко листа стари стандарти на Българския институт за норми (БИН), издадени през април 1941 г. Тази институция е основана през 1938 г. и е родоначалник на днешния Български институт по стандартизация, който нормира и унифицира начините, по които се правят и изглеждат различни неща от обществена важност в България.

Всъщност  стандартизацията на тези стари табели е приложение към  по-голям нормативен документ, наречен ,,Предписания за силнотокови уредби и правила за приложението им“. Той урежда как да се поддържат силнотоковите (с напрежение над 1000 волта) ел. уредби, какъв надзор да се осъществява над тях, дава упътвания за предпазване от нещастни случаи и пожар, казва какви правила трябва да спазват работещите там, какви са дисциплината и мерките, които биха осигурили безаварийната им и безопасна експлотация…

Някой ден и тях може да публикуваме, но това е по-високоспециализирано и изследователско… дайте да видим сега табелите! :D

ОБЩ ВИД

Те е трябвало да бъдат изработени от материал, ,,издръжлив против атмосферни влияния“, което в тази епоха е означавало да бъдат метални. Надписът е трябвало да бъде черен върху жълта или светла основа, а буквите – да бъдат плоски, ,,без украшения“, за да се четат лесно от далечно разстояние. Ако табелата е ламаринена, високоволтовата стрелка и текстът е трябвало да бъдат ,,изпъкналопресовани“, тоест, да са пресовани в материала така, че да изпъкват отвън – откъдето се чете табелата. И, разбира се, закрепват се с 4 винта – по един във всеки ъгъл.

Така, сега вече може да си ги представите! :) Разположете се удобно, разгледайте добре тук, после затворете очи, и релаксирайте… :D Ето напр. тази табела с размер 30 х 20 см е висяла на входните врати на големи предприятия и работилници, двор на електроцентрала или монтажно отделение на машинна фабрика:

Тази долу пък е със същите размери, но са я поставяли на входовете на електроразпределителните подстанции, трансформаторните постове и при електроцентрали, а и  в помещенията с ел. табла под високо напрежение:

Тази е по-малка – 20 х 20 см – и е за места, където се ремонтира и изпитва новоремонтирана електроапаратура. То си личи и по надписа:

Пред входовете на помещения с ел. уредби ниско непрежение е имало и тази важна практическа табела:

Като се замисли човек – наистина важно да ги предупредят! Ток, вода  и човек – неочаквано добра комбинация :)

По-долната табела пък се е поставяла при входовете на електроразпределителните подстанции, в трансформаторните постове, при електроцентрали и в помещенията с ел. табла под високо напрежение, но само в случаите, когато там има паралелно работещи трансформатори. (От електротехниката знаем, че два трансформатора работят паралелно, когато първичните им намотки са свързани към обща захранваща мрежа, а вторичните им намотки са свързани към общи събирателни шини, към които се присъединяват консуматорите.) Размерите тук са отново 30 х 20 см:

По обикновените стълбове на електропреносната мрежа пък е можело да видим ето тази табела с размери 12 х 20 см:

Имало е и табели, предназначени за монтиране на електропроводи с напрежение до 250 волта. Те са служели за заостряна на вниманието на хора, които работят и извършват техническа дейност около електропроводите. Първата табела е с размери отново 12 х 20, а втората е със същите размери, но обърната на 90 градуса – 20 х 12:

Като си дадем сметка какво може да се случи, е лесно да си дадем сметка защо ,,проводниците не трябва да се пипат, даже ако са паднали на земята“:

Долната табела е по-специфична. Обясняваме си я с това, че при приключване на ремонтните работи и ,,вдигане на тревогата“ техническият ръководител е можел да разпореди демонтиране на табелата:

Досега не сме намирали на живот такива табели, но е близко до ума как са изглеждали – от подобна изработка са старите табели с номера на улици, които могат да се видят по стените на някои стари сгради, особено в центровете на големите градове. Когато обаче си намерим и истинска такава стара електротабела, с радост ще я добавим! :)

Сега пък в Sandacite.BG изкопахме един дърт димер – това е регулатор за осветление! :)

Замисляли ли сте се някога, че крушката, която сте си купили, може и да не свети така ярко на лампата ви? Или пък че можете да удължите живота й, като я включвате плавно, а не направо от 0 до максимум? Чрез просто устройство, наречено димер, можете да направите точно това – завъртате плавно потенциометъра и лампата светва в началото слабо, сетне по-силно и накрая остава толкова силно светеща, колкото вие й определите.

Такова чудо е произвеждано и в България още преди 30 и кусур години. :) Родното място на днешния ни герой е Инжeнepнo-внeдpитeлcĸo cтoпaнcĸo дpyжecтвo “Aвaнгapд”, създадено в София през 1985 г. с ocнoвнa цeл мaĸcимaлнo дa ycĸopявa внeдpявaнeтo в пpoизвoдcтвo нa вcичĸи cтoйнocтни пpoдyĸти и изoбpeтeния, cъздaдeни пo линия нa т.н. движение Техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ).

Този български димер прави следния фокус: регулира плавно, линейно силата на светене на електрически лампи, изме­нянето на оборотите на бормашини, ел. вентилатори и др. (с мощност не повече от 420 вата), като изменя захран­ващото им напрежение от 20 до 215 вол­та. Може да се използва и като радиолюбителски източник на напрежение от 20 — 220 волта. Уредчето се свързва в т. нар. открита (вън­шна) инсталация чрез вградената в него лустър клема. Може да се поставя на стени и други повърхности хоризонтално или вертикално.

Самото включване на регулатора става чрез завъртане на потенциометъра надясно, а мощността се регулира чрез последващо въртене след това. Логично, когато копчето е в крайно ляво положение, не се консумира електрическа енергия.

Накратко: този уред пести електрически ток, а и създава комфорт в дома!

Между другото, този димер е поредният от серията малки експонати, които ни попадат в състояние ,,нови от магазина“, т.е. никога неотваряни и неизползвани. В случая този не е излизал от ,,хралупата си“ от 1986 г.!

Ето как става закрепването. Тялото с димера се фиксира с два винта за дърво (или с два пирона за повърхността), където ще се монтира, като винтовете се поста­вят на повърхността така, че потенциометърът да се намира под вентилационните отвори. Главите на винтовете/пироните не трябва да са с диаметър, по-голям от 0,8 мм, защото няма да преминат през дупките.

Ето какво положение трябва да заеме димерът след закрепване:

Кутията на светорегулатора е пластмасова, а в нея е поместена печатнтаа платка с електронните елементи на схемата. Основните такива са двата тиристора, които регулират напрежението върху товара на т.н. „амплитудно-фазов“ принцип.

Технически данни:

1. Работно напрежение — 220 в. /50 хц.
2. Минимална мощност на товара — 40 W
3. Максимална мощност на товара — 420 W
4. Максимален ток през — 2 А.
5. КПД на устройството — 96 %.
6. Допустимо колебание на мрежовото напрежение – ± 10%
7. Експлоатация при умерен климат в помещения — 0° до + 35°.
8. Габаритни размери: 123 x 83 x 40 мм
9. Тегло без опаковката — 330 гр.

Сега малко за свързването. То може да стане чрез гъвкав проводник с две жила със сечение по 1 кв. мм. и чрез щепсел и контакт за открита инстала­ция, но поставен на изолационна под­ложка (напр. азбест и др.). При това трябва да следваме следната схема:

Принципната електрическа схема на димера пък е следната:

Ако трябва по някаква причина кутията на регулатора да се отвори (напр. за да му смените изгоряло бушонче), демонтирайте го от стената, изключете електрозахранването и можете да отворите кутията с 4-мм отвертка, която служи и за отвиване на винтовете на лустър клемата.

Изгорялото бушонче се намира вътре в кутията и се сменя само с бушонче за ток 2,5 А. Ето и как става отварянето:

Мдаа… не е било обаче особено разпространено! Тези български контакти и ключове да осветление от 50-те г. обаче са, защо не прегледате и тях?

Видове ключове за осветление

See more

Вижте нашето фотоелектронно реле за осветление в Сандъците – Sandacite!

Питали ли сте се някога как някои осветителни лампи ,,разбират“ кога да се включат, щом навън стане прекалено тъмно? Обикновено се казва, че това става ,,автоматично“, но зад тази дума също се крие устройство. Като това, дето ще ви го представим днес! :)

Вижте кутийката по-горе. Тази джаджа е от сравнително малкото случаи в нашата колекция, когато намираме никога неотваряни български технически изделия. Просто така – произведени някога и след това неизползвани! Обикновено това се случва с неща от 1989 – 90 – 91 г., когато много продукция остава неизползвана или отива на скрап при разграбването на завода, или дъълго отлежава някъде в някой незнаен склад, така и останала неизползвана на мястото на монтажа си. Но се случва да попаднат и елементи като това реле, произведени в предишни години и по една или друга причина отлежавали неупотребена.

Та значи, днес разглеждаме т.н. фотоелектронно реле за дежурно осветление. Вероятно то е първото българско такова, защото се нарича ФЕР-1. Автоматично включва и изключва лампите в помещения, разни търговски обекти и други според външната осветеност. Релето е напълно автоматично и не се нуждае от непрекъснат технически надзор. Предназначено е да управлява  обикновени лампи е нажежаема жичка или луминисцентни.

Да отворим картонената опаковка…

Ето как работи. В долната пластмасова кутийка, която виждате, има фотоелектронен датчик, електронна усилвателна схема и мощен комутационен елемент – триак. Те са монтирани на печатна платка и са затворени в пластмасова кутия. Когато външната осветеност  се понижи до равнище лампите да се включат, сигналът от фотодатчика, усилен от електронната схема, отпушва триака и включва веригата на осветителните тела. И обратно – при повишаване на външната осветеност до достигане ниво на изключване на лампите, релето изключва веригата.

Ето и последователността на монтаж на ФЕР-1. То трябва се монтира близо на стена вътре в помещението, но задължително близо до прозорец, за да може фотодатчикът да се ориентира ориентира така, че изкуствена светлина да не попада върху него. Иначе би го заблюдила и ефектът ще се компрометира! Поради същата причина не се допуска върху фотодатчика да попада светлина от източника, който се обслужва от релето.

Самия монтаж извършете според схемата на релето, показана по-долу:

1. Първо се присъединяват монтажните проводници към клемите на изделието.
2. После монтажните проводници се прокарват до електрическото табло и товара.
3. Свързват се задължително при изключено напрежение.
4. Монтира се капачката (с помощта на винтовете, служещи за закрепване на релето към стената).
5. Извършва се цялостна проверка дали свързването е извършено точно по схемата
6. Включва се захранването.
7. И накрая – проверява се верността на функционирането.
8. Честито! Вече имате автоматично осветление! :)

Между другото, релето не трябва да се монтира в близост до нагревателни уреди или пък на височина под 2 метра от пода.

А техническите характеристики на джаджата са следните:

1. Номинално захранващо напрежение — 220 ± 22 V, честота 50 ± 1 Hz.
2. Ниво на понижаване на осветеността, при което релето включва лампите – 10 — 50 lх.
3. Ниво на повишаване на осветеността, при което релето изключва лампите 15 — 60 lx.
4. Максимално допустим ток на комутация – 1,8 А при активен товар и 1,0 А при ре­активен товар.
5. Максимална комутирана мощност до 400 W (за лампи с нажежаема спирала). При включване на по-мощни лампи трябва да се постави допълнителен комутиращ елемент (долната фигура).
6. Температурен диапазон на работа — 10—40°С при относителна влажност на въз­духа 90 %
7. Клас на защита II съгласно БДС 13548-76
8. Степен на защита IP 20 съгласно СТ на СИВ 778-77.
9. Климатична категория № III — съгласно БДС 4972-71.
10. Тегло — 0,150 кг.
11. Размери — 124/64/55 мм.

При производството на релето гаранцията на производителя – Завод за осветителни тела ,,Светлина“ Стара Загора – е давал, е била 12 месеца. Но това е само число, защото отлично знаем как множество неща, произведени тогава, работят и досега без даден дефект. И то точно от този тип джаджи – примерно разни ключове за осветление и т.н. ето и оригиналната гаранционна карта – дата на производство ноември 1985!

А ето и една друга джаджа от типа ,,извадени от пълна хибернация“:

Входен домофон от завода в Ковачевци

See more

В Сандъците – Sandacite показваме българския домашен грил ЗЛАТНО ПИЛЕ!

Това е уред, произвеждан от началото на 80-те години. Той ви дава възможност да грилите и печете различни неица и да си хапнете добре! :) Тогава са го наричали ,,камера за лъчисто печене“ и е бил част от по-голяма линия изделия с общо название ,,фамилия камери за лъчисто печене“. Сред тях има както домашни грилове като Златното пиле, така и ,,професионални“ – с по-голям обем и малко повече функции, за заведения за обществено хранене. Храната преминава през инфрачервено лъчи­сто печене, което съкращава времето за приготвяне на определен вид ястия.

Малко за различните елементи на Златното пиле. От дясната му страна  е команд­ното табло с монтирани на него клавиши ключове за включ­ване на електрическия редуктор и нагревателя, а за работата им се следи по светлинните индикатори (глимлампи). На лицевата част (вляво от таблото) има подвижна панорамна вратичка от огнеупорно стъкло, която се отваря удобно с дръжка. И сега нещо интересно – Златното пиле е пригодено за окачване на стена! Да – има отзад едни дупки за закрепване за стърчащи винтове.

В комплекта с домашния грил идват приспособле­ния за различен вид ястия, като напр. 4 броя малки шиша за пе­чене на шишчета и голям шиш с вилица за печене на птици. На дъното на камерата се поставя тава за капещите мазнини. Над нея (пак в отвора на камерата) пък поставете тавата за печене, която се окачва на две окачалки, за да има различни нива на печене. Тя е снабдена със скаричка за печене на кебапчета, кюфтета и пържоли. :)

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Номинално работно напрежение 220 волта

Топлинно натоварване 1600 вата (толкова е и потребляемата му мощност)

Обороти на въртене на шиша/мин – възможност за регулиране да са между 1 и 3

Скорост на нагряване на нагревателя (между другото, изработен от никротал – сплав между никел и хром в съотношение напр. 80:20, която има високо електрически съпротивление): 500 градуса за не повече от 7 мин.

Равновесна температура на нагревателните елементи между 500 – 700 градуса

Размери: ширина 540 мм, височина 336, дълбочина 330

Обем на фурната: 23 куб. дм.

Маса – 12,3 кг. Не е много тежък! Като го гледаме какъв е масивен на снимката, очаквахме повече.

ТЪРСИМ СИ ТАКЪВ! :D

В Сандъците – Sandacite изровихме български фритюрници от 1970-те!

Ако си мислите, че фритюрници в България не са произвеждани никога, имате много здраве от старата ни шапка! :D В тази публикация ще Ви покажем два-три професионални модела на 40+ години началото на 70-те), които ще ви накарат да погледнете с други очи на този вид техника. Не се наемаме да твърдим, че са баш първите български фритюрници, но със сигурност са от началото на 70-те!

И така, да започваме!

Поначало, знаете какво е фритюрник, нали? Това е уред за пържене в маслена баня (фритюра)  на различни хранителни продукти (картофи, тиквички, патладжани, гъби, различни видове месо и др.). Има както домашни така и професионални фритюрници, и вероятно първо са се появили професионалните заради нуждите на големите заведения за обществено хранене. Именно такива образци ще ви покажем днес.

Първо да се занимаем с модела МФЕ 1 – ,,малкия дявол“. Наричаме го така, защото е най-малкият модел от днешните ни гости. Формата на този фритюрник е правоъгълна и предвидена за вграждане в микрокухненски блок, но уредът може да се използва и като самостоятелно съоръжение. Основен носещ елемент в него е винкеловата конструк­ция. Ваната е с полезна вместимост 10 литра. Темпера­турата на мазнината се регулира автоматично посредством терморегулатор, а работните ситуации можете да следите чрез големите изпъкнали си­гнални лампи.

Техническите му характеристики са следните:

1. Габарити в mm:

• дълбочина 630
• дължина 420
• височина 300

2. Номинално напрежение 220 волта
3. Номинална мощност 5000 вата
4. Маса 28 кг
5. Производителност 16 кг/ч (това е колко печиво може да изпържи за 1 час – в случая 16 – достатъчно да нахрани рота войници)
6. Регулиране на температурата в К° – 393,16—473,16

Сега идва ред на по-големия му брат с цели две тави – ЕФ 24! И неговият корпус с конструкция от винкели, облицована с бяло емайлирани страници. Плотът и вградените в него съдове за пържене са от листова  неръждаема стомана.

Мазнината във фритюрника се загрява направо чрез тръбни нагреватели. Темпе­ратурата й се регулира автоматично чрез терморе­гулатор, нормалната работа се контролира отново чрез сигналните лампи.

Технически характеристики:

1. Габарити в mm:

• дълбочина 1000
• дължина 500
• височина 830

2. Номинално напрежение 380/220 волта – тоест този е вече трифазен, виждате ли?
3. Номинална мощност 10 000 вата (или направо 10 киловата)
4. Вместимост в литри – 2 х 12
5. Маса 90 кг – оппаа… хлъц!

Ето още две цветни снимки на нашия фритюрничак! Не е цвете за мирисане, ама…

Тези произвеждани през 70-те г. в България фритюрници обаче са изцяло професионална техника, те не са предназначени за домашна употреба. Най-вероятно такива въобще не са и били предвиждани. Ако изнамерим отнякъде обаче, веднага чакайте включване. Доскоро! :)

https://www.sandacite.bg/1958-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0/

Български домашен фризер в Сандъците – Sandacite!

В началото на 80-те г. Институтът по хладилна техника – София разработва една интересна новост – описаният като ,,консерватор за за­мразени продукти“ уред с индекс КЗП-315, който по-късно се произвежда в за­вод „Хладилна мебел“ гр. Сливница. На практика това си е обикновен фризер (който уред по това време  е наричан и ,,замразител“ – напр. Мраз ЗД`70).

КЗП-315 е един от трите типоразмера уреди от този вид, за които се е предвиждало широко приложение у нас в българските домакинства и търговия. В сравнение с друг модел български фризер от началото на 70-те години, за този може да се каже, че вече има на практика съвременен вид!

Поради настъпилата през тези десетилетия по-голямата заетост на жената в производството и въобще обществе­ния живот, все повече се е на­лагала употребата на продукти, полуфабрикати и готови ястия, които се купуват и съхраняват в замразено състояние. Фризерът е можел да се из­полва също и в раз­личните заведения на търгов­ската мрежа и общественото хранене за съхранение на всички видове замразени храни до продажбата им.

КЗП-315 има в комплекта си три кошни­ци за съхраняване на продук­тите, които могат да се разполагат и на дъното му.. Кошниците са с по­движни дръжки, което позво­лява както закрепването им на корпуса или поставянето им направо върху дъното.

Конструкцията е изпълнена в съвременен за тогава стил и с удобни про­порции.

КЗП-315 работи с херметичен компресор (хладилен агрегат), разположен в специално отде­ление на шкафа, а подаването на техен хладилен агент към изпарителя става чрез капиляр­на тръба). Красиво оформени подвижни решетки, поставени отстрани и отзад на корпуса, осигуряват охлаждането на агрегата, както и достъпа до него при монтаж или ремонт.

Компресорът е комплектуван с не­обходимата пускова и защитна апаратура и  е зареден със нужното количество масло и традиционния за тогава хладилен агент фреон 12 още в заводски усло­вия; затова не се нуждае от допълнително зареждане. Ох­лаждането става чрез гладкотръбен изпарител от мед­ни тръби, разположени плътно по външните стени на ваната, в изолацията.

Върху предната част на фризера е разположено сиг­налн-командното табло. На него са монтирани термостатът и две сигнални лампи — зеле­на н червена.

Работата на хладилната инста­лация е напълно автоматизи­рана — температурният режим се поддържа автоматично чрез термостат за изпарител с въз­можност за настройка и втори сигнален контакт, който включ­ва червената сигнална лампа при температура, по-висока от – 14° С. Това е сигнал за настъпване на ненормален тем­пературен режим на фризера. Зелената сигнална лам­па пък свети, когато има напреже­ние и температурата в търбуха е по-ниска от споменатите – 14° С.

Захранването с електрически ток се осъществява чрез шнур. завършваш с щепсел тип ,,шуко“.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

• номинален общ обем 315 dm^3;
• температура на охлаждания обем при температура на окол­ната среда 32° С — минус 18° С;
• външни размери — дължина 1200 mm. широчина 800 mm. височина 850 mm;
• тегло — 88 кг;
• хладилен агрегат — тип АСК 2.5 със студопроизводстяо при стандартни условия (t_o = 15°С; t_см. = 32°С;
• ниво на звуково налягане на разстояние 1 m от консерватора 45 dB/А);
• но­минално напрежение 220 V;
• номинална мощност на електродвигателя на компресора (едно­фазен за вграден монтаж) 350 W, в номинална мощност на електродвигателя на венти­латора (еднофазен) ~ 25 W.

Фризера трябва да монтирате в помещения с обем. не по-ма­лък от 10 м³ и температура на околния въздух от 32 до 5° С при естествена циркулация, по възможност далеч от отопли­телни тела и слънчево облъч­ване и задължително върху добре нивелиран под! Пускането му в действие става с настройващия диск на термостата, разположен отпред на командното и сигнално табло.

Почистването на КЗП-315-ката трябва да правите при всяко ново за­реждане или приблизително веднъж на 1 до 2 месеца, като ваната се избърсва с влажна кърпа, напоена в сапунен раз­твор, а след това се змива с вода и се подсушава.

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ

са показани на вътрешната страна на капака на фризера, но дори и ние в момента го нямаме пред очи и затова ще ги изброим тук. За различните хранител­ни продукти, групирани в за­висимост от гарантирания срок на съхранение в месеци, са дадени следните данни:

• наденици. суджук, луканки, риба, пуйка, гъска: свинско месо — от 3 до 4 м.;
• свински котлети около 6 м.;
• кълцано месо — от 8 до 10 м.;
• фазани, диви па­тици. заек от 10 до 12 м.;
• телешко, говеждо, агнешко, пи­лешко месо — около 12 месе­ца и др.

Оох… прихапна ни се! :(

Продуктите се съхраняват само добре опаковани в картон, алу­миниево или пластмасово фо­лио и др.

При пускането це­ната на КЗП-315 е била около 700 лв.

---

Ако Ви е било интересно, предлагаме Ви да харесате и нашата Фейсбук страница, за да следите овреме и другите ни публикации за българска техника ==> https://www.facebook.com/sandacite

Днес в Сандъците – Sandacite е ред на първите български аеройонизатори от 1983 г.!

Да започнем от буквата А – какво е аеройонизатор?

Това е уред, предназначен за йонизиране на въздуха с цел повишаване концентрацията на отрицателните йони. Това е важно, защото вдишването на въздух с повишена такава концентрация се отразява добре на хора, страдащи от следните заболявания: мигрена, хипертония, алергични заболявания на горните дихателни пътища; освен това така се потиска развитието на болестни вируси (особено грипни вируси) и бактерии. Повишеното съдържание на кислорода във въздуха облекчава сърдечната дейност, облекчава дишането и също така повишава физическата и умствена работоспособност и концентрацията на вниманието. Продължителни медицински изследвания още преди десетилетия са доказали, че повишената концентрация на отрицателни йони във въздуха има освежаващ и лечебен ефект.

И както почти всичко, така и аеройонизатори са произвеждани в България! Първият български уред от този вид е конструиран през 1983 г. от колектив на Научно-про­изводствената лаборатория по аеройонизацинни технически средства и технологии към ДКНТП с ръководител инж. Христо Димов, а сетне е приет за производство в Завода за електропреобразувателни елементи (ЗЕПЕ) в София в два варианта – промишлен (за индустриални помещения) и домашен, битов. Те носят названията съответно  АИМ 1 и АЕМ 3. Първия можете да видите на горната снимка, а домашния – ето тук:

Както се вижда, това са съвсем малки уреди с кълбовидна форма и диаметър около 15 см. Харак­терна за българските аеройонизатори са не само удобната форма и мал­ките размери. Те са конструирани на осно­вата на последните постижения в област­та на електрониката, което ги прави си­гурни и с голяма мощност при минимален разход на електроенергия. Използвани са изцяло материали българско производство, приборът в напълно безшумен и евтин. Постижение при конструирането му е много ниското съдържание на озон и азот­ни окиси по време на работа.

Аеройонизаторът може да се постави на бюро, маса, библиотека и т.н., но на разстояние около 1 м от човека. В деноношието може да се включва от 3 до 5 пъти за по 30 минути. При поставяне на разстояние от човека, по-голямо от 2,5 м, уредът може да се изпол­зва денонощно. Уредът обаче не трябва да се използва в помещение със силно запрашен въздух или примесен с цигарен дим, тъй като при тези усло­вия се образуват т.н. ,,тежки“ йони, които дават обратен на желания ефект .

Почистването на устройството от прах да се прави само при изключено състояние със суха кърпа, а остриетата да се почистват чрез  продухване.

Като индикация за наличие на йонизация във въздуха може да послужи слабото светене на неонова лампа, разпо­ложена в процепа – тя ще се запалва само от протичащия разряден ток ма излъчвателя, защото, както знаем, йонизираната среда е електропроводима.

А ето и как работи самият уред, обяснено електротехнически! :)

Аеройонизаторът генерира високо постоянно напрежение с отрицателен поляритет. Схемата е реализирана на базата на умножител на напрежение и се състои от 14 стъпала, изпълнени с полупроводникови диоди и кондензатори. От острието през процепа  се излъчват електрони с голяма скорост. При срещата с неутралните частици на въздуха електроните образуват отрицателни йони.
Потенциалът на ускоряващия електрод се взема от подходяща точка на същата умножителна схема и има положителен потенциал относно онзи на остриетата на излъчващия електрод.

Чрез коронен електрически разряд, към атомите и молекулите на кислорода от въздуха се ,,прикачат“ електрони, при което се по­лучават отрицателно заредени аеройони. Изследванията показват, че коронният разряд в най-ефективният способ за ге­нериране на електрически заряди с опре­делена полярност и контролирано количе­ство. Той се осъществява по следния на­чин. В проводник с малък диаметър {или острие с подходяща форма, какъвто е слу­чаят при българския битов аеройонизатор се подава напрежение, което води до постигане на значителен електричен по­тенциал (от 4 до 16 kW). При тези условия и градиентите на потенциала близо до проводника стават много големи. Свобод­ните електрони на газа (при отрицателна стойност на потенциала) около провод­ника силно се ускоряват, като при среща с елактронеутрални молекули им придават електричен заряд. Този процес протича лавинообразно, като са постига висока концентрация на леки отрицателни йони на кислорода.

След края на съществуването на ЗЕПЕ София аеройонизатори от този тип продължават да се произвеждат в България – напр. моделът Сатурн 5. :)

Днес в Сандъците – Sandacite Ви показваме АБСОЛЮТНАТА КЛАСИКА – табло за бойлер тройна комбинация!

Ако сте живели в панелен блок, строен след 1985 г., не може да не си спомняте това! Тези табла се монтираха на стената между банята и шахтата с водомерите. Както много други неща от бита, с които сме свикнали, и за тия джаджи рядко се замисляме откога и са, що са и въобще някакви подробности около тях. Тази статийка е тук, за да допълни някои информации. Илюстрациите са от собственото наше такова табло – както виждате, имахме невероятния късмет да намерим чисто ново такова, никога неотваряно и немонтирано, произведено втората половина на 80-те! След 30+ години ние първи го отваряме – направо жива хибернация, представяте ли си какъв късмет…

Производството им започва през 1985 г., когато е приета т.н. отраслова нормала 0476548-85, с която се кодифицират техническите данни на тези тройни табла, които се предвижда да се монтират пред т.н. санитарни кабини. Вероятно ,,санитарна кабина“ е техническото название на баните на панелните блокове след 1983 г., защото след тази година те вече не се сглобяват на местостроежа по традиционния начин – от заварени панели, както другите елементи на блока – а пристигат от завода готови, спускат ги с кулокран и ги монтират към строящата се конструкция.

Както се вижда от надписа по оригиналната кутия на нашето, тези табла се правят в известния русенски електротехнически завод ,,Найден Киров“, работещ и в момента. Това табло е замислено да обедини три функции: да пуска бойлера, да пуска отоплителна печка и да Ви осигурява един 220-волтов контакт, в който да си включите прахосмукачка напр. – той е обикновен, двуполюсен, с максимално напрежение 250 волта и номинален ток 16 А, каквито са и показателите на ключовете. Когато сте включили бойлера или печката, съответното им бутонче трябва да е светнало. :)

Като се замислим, повечето електроинсталационни джаджи по кутията ги имаме… без тия, които смятаме за безинтересни и затова не сме си ги набавили. :)

Таблото-чудесия е предназначено за т.н. полускрита инсталация, при която около половината от корпуса му стои изпъкнала над стената (ама пък и ние, как го обяснихме… :) ). В техническата му документация много настоятелно предупреждават таблото да не се монтира на вътрешната, а на външната стена на банята – според нас това опасение е леко странно, защото нали все пак гнездото за него се намира отпред между банята и водомерницата… ама кой знае – може да е имало прецедент и някой да е проявил ,,творчество“. :D При монтажа към таблото да бъдат свързани жиците на бойлера и на печката, ако има такава.

За таблото е допустимо максимално общо натоварване 4000 вата при 220 волта. Притежава степен на електрическа защита IP20 по стандарт на СИВ 778-77 – този стандарт, колкото и странно да Ви изглежда, си действа и в момента. Нещо повече – самите табла дори се произвеждат и сега, но с разлика в оформлението – чисто бели са, докато старите като нашето са или с тъмнокафяв преден панел, или с черен.

А ето и схемата на чудесото – тя ще Ви е нужна, ако имате да си правите нещо по него, а и наизуст да го знаете, пак е недопустимо схемата на тая класика да седи заключена с девет катинара:

Ние взехме това табло специално, за да заменим ето това разбитото на снимката по-долу и затова ни беше изключително важно заместителят да бъде на еднаква възраст и с еднакъв дизайн с онова, което ще замести:

Не е особено яко, нали? Е, и ние мислим така, затова му осигурихме онова новичкoто. :)

Доскоро и леко с тоците! :)

Досега в Сандъците – Sandacite не бяхме виждали такова чудо!

Признаваме си, че когато за първи път видяхме тази печка, я подминахме, защото решихме, че е нещо не само небългарско, ами и въобще неелектрическо! :D При следващото кръгче обаче се загледахме по-настойчиво и забелязахме намотаната нагревателна спирала вътре, която ни напомни за ред български отоплителни уреди от 1950-те години. Оттам насетне интересът ни вече беше възбуден и взехме чудилището в ръце. А то се оказа наистина забележително!

Вертикална, издължена печка с отвесен дизайн, прилична на индуска пагода. Нагревателната спирала е намотана около шамотен прът, или поне от същия материал като плочата на първия български електрически котлон, да кажем. Целият корпус е направен от керамика, което ,,обуславя“ (както се казваше едно време) високата ефективност на печката, защото така тя може да топлоизлъчва и немалко време след изключването си. Освен това, както виждате, на равни разстояния един от друг в корпуса са направени широки прорези, през които пък топлината от все още включената нагревателна спирала може да излиза. Те дори и самите прорези за едни такива с сеслучайно търсена форма – някакъв източен мотив носят с това закръгляне отгоре. Дизайн и инженеринг от висока класа, съчетали както естетика, така и най-доброто от доелектрическите отоплителни печки с по-съвременните топлоизточници! Воала! :D

Сега – парливият въпрос за датирането. Поначало нищо не пречи да отнесем тази електрическа печка към средата или втората половина на 1950-те г. Само че има една малка подробност. Електрическите уреди от тази епоха са изключително добре описани в поне три изчерпателни книги, които познаваме, и в нито една от тях не се споменава за този. Също така, от долната страна на устройството е отпечатано работното напрежение във волтове – 220. Както знаем, 150-волтовото напрежение изчезва окончателно в България някъде в началото на 1960-те г. (Това е и причината, поради която множество наши уреди от 1950-те съществунат и в две версии – 150- и 220-волтова.) За този обаче нямаме информация да е изработван в такива два варианта. Затова го датираме към началото на 1960-те г. – може би 1962 – 3. Заводът – производител, разбира се, е Елпром Варна, а потребяваната мощност от мрежата е поне 500 вата, или нещо подобно – не се чете особено добре надписът, макар и да е впечатан:

Връзката с мрежата става чрез кабел с щекер, конектора за който виждате на първата снимка вляво.

Засега това са фактите, които можахме да издирим за тази причудлива електрическа печка. Малко преди нея започва производството и на първата българска духалка, която можете да видите ей тук:

1960 – първата българска духалка

See more

Йее, ето и Първата българска гладачка за панталони в Сандъците – Sandacite!

Ако си спомняте, във ,,,Форест Гъмп“ един човек беше чул от друг, че майка му работела като панталоногладачка в някакво ателие за химическо чистене. Ние запомнихме тази дума не за друго, а защото това беше първият път, когато я чухме. А вторият беше, когато се сетихме да напишем тази статийка и да наречем по същия начин първия български уред за гладене на панталони, датиращ от 1960 г! :)

Май напоследък ни е тръгнало на вълна мъжка мода. След като вчера гордо Ви запознахме с Първата българска вратовръзкогладачка, нека сега да обърнем фнимание (както се казва в някои среди :D) и на първата българска панталоногладачка!

Тази джаджа е предназначена за топлинно изглаждане на ръбовете на панталони, на плисета и др. и е лесно преносима. Производството й е било във вездесъщия Елпром Варна:

Устройството на щуротията е сравнително просто. Тялото й представлява стоманена тръба. Към горния й край са подвижно прикрепени две ламаринени челюсти, които се притискат силно една към друга от специална цилиндрична пружина. В тръбата под челюстите е монтиран нагревателен елемент. Той представлява съпротивителна спирала от тънка жица, навита около шамотен сърдечник, покрит с предпазна шамотна гилза. Изводите на спиралата, изолирани с порцеланови мъниста, се свързват с токозахранващия кабел в кухата дървена дръжка посредством съединителни клеми.

Техническите данни на гладачката са следните: номинална мощност 100 вата, но­минално напрежение 220 волта;  дължина на кабела 1,7 м; дължина 310 мм; ширина 150 мм; тегло 0,450 кг; тех­нически условия ЗТУ 13 — 59.

Ето и как да си служим с нея. Гладачката се включва към мрежата, след като първия я поставим подпряна върху лостовете и дръжката. За­гряването продължава 5 — 10 минути. Преди гладе­нето е важно панталоните да ги почистим, а ръбовете им леко да ги навлажним. Сетне разтваряме челюстите и поставяме панталона между тях. Държейки го опънат, прид­вижваме равномерно гладачката напред и назад по дължината му, докато се изглади и оформи добре ръбът. При необходимост гладенето може да се из­върши през тънък плат.

По време на работата уредът не бива да се поставя откъм загретите си челюсти върху лесно запалими пред­мети. След края на операцията той незабавно трябва да се изключи.

Както всяко друго техническо устройство, и панталоногладачката може да има повреди. Както и при аналогичната щуротия за вратовръзките, и при тази джаджа те се състоят в прегаряне на нагревателната спирала, която се сменя с нова по следния начин. Отвиваме стопорното винтче, което втулката, която запушва предния край на тръбата; след това отвиваме и застопоряващото винтче на дър­вената дръжка; изтегляме внимателно последната, въртейки я леко наляво и надясно, като едновременно с това натискаме шнура в посока към дръжката; осво­бождаваме от съединителните клеми изводите на нагре­вателния елемент и накраяй славно го изваждаме, обръщайки надолу предния край на тръбата. Ако е възможно, свързваме изгорялата спирала; в противен случай я заменяме с с нова. Сглобяването на уреда става по обратния ред!

Това е. Нищо сложно няма. Ако ли пък все пак имате проблеми, пишете във ФБ групата ,,Електротехника схеми техническа литература и електроника“ или се обърнете се към някой електроразбирач от по-старото поколение – не може да не знае! :)