Категория: Стари електроуреди

Разгледайте новите български трансформатори от на баба Ви времето в Sandacite.BG!

Такаа.. Предния път Ви разправихме една приказка за нещо, което – не се правете! – не бяхте чували – а именно наши усилватели, произведени през периода на Царство България от фирмата ,,Електрон А.Д.“ на Николай Джебаров от София. Намерените ни тогава беше да покажем, че и през този период България е имала електронна промишленост, при това далеч не само радиоприемници. Днес продължаваме разказа за някогашната ни електропромишленост с вид компоненти.

Както разказва подробният й каталог от края на 1930-те години, фирмата е произвеждала ,,всички видове трансформатори – за радиоапарати, усилватели, токоизправители, пирография, електроспойка, автотрансформатори, трансформатори за учебни цели, еднофазни и многофазни“, а също ,,всякакъв вид дросели, с най-различни самоиндукции“.

За предлаганите напр. трансформатори за радиоприемници виждаме, че те имат три възможности за захранващо напрежение – 120, 150 и 220 волта – и другите характеристики, описани точно както следва: ,,2 x 380 V – 60 mA; 6,3 V – 1 А (4,25 V); 4 V – 1,5 А (5,63 V)“. Трафовете са предназначени за всички видове радиоприемници ,,до включително пет лампи“. Ето един такъв – редовно го намираме в българските радиа от 30-те г:

За ,,по-разкошните“ радиоапарати с шест-седем лампи е проектиран следващият модем трансформатор, който работи на същите напрежение като горните, обаче после откриваме разлика в останалите характеристики: 2 x 380 V – 80 mA; 6,3 V – 1,5 А (4,25 V); 4 V – 2 А (5,63 V). Приемани са обаче и всякакви други трансформатори по поръчка на клиентите.

,,Електрон“ са изработвали също така автотрансформатор за консуматори до 100 вата, който е можел да се достави в две разновидности – универсален или с определени напрежения. Ето примерно такъв само за 120 и 220 волта:

Друг акцент са изходящи (демек изходни) трансформатори ,,за всякакви цели“, както и дроселите.

Каталогът ни уверява, че във всички описани досега части е употребявана само висококачествена, ,,най-добра трансформаторна ламарина“, а жиците са с най-добра изолация. Тези трафове са рекламирани и със своите много малки загуби и гаранция за ,,сигурна, трайна и безупречна работа“.

Успоредно с тях фирмата е продавала и германски ,,Гьорлер“, обаче от тях са дали само един модел – за батерийни апарати. Явно ,,Електрон“ са успявали да осигурят най-използваните видове радиоприемници с български части.

Честно казано, добре че са тези каталози, защото по трансформаторите никъде няма отбелязан производител и ако не е примерно тази книжка, няма как да знаем, че България е произвеждала серийно трафове още преди откриването на големите заводи през 50-те години. Тази публикация е добре да се прочете и от доста хора, които говорят на едро и изобщо не отчитат наличието и на високотехнологични производства в епохата на Царство България.

Предстои още едно интересно откритие от същата поредица, но засега ще го запазим в тайна. До скоро виждане! :)

А, между другото, ако се интересувате, хвърлете едно око и тук:

Български цветен телевизор от 1901?

See more

Много хора си мечтаят да имат вкъщи хлебопекарна! А ние в Sandacite.BG си намерихме стари български хлебопекарни.

Много обичаме вкусен хляб, ама наистина вкусен, не гумен! Вижте само долната реклама – е за такъв става дума – ароматен и се топи в устата. Помним, имаше преди десетилетия една пекарна на Гладстон и Ботев – то я има и сега – където правят много вкусен хляб. Едно време хлябът навсякъде е бил толкова готин. Ей сега ще Ви покажем пък в какво е пекан! :D

Това по-долу са професионални машини за печене на хляб, пуснати в производство през 1958 или 1959 г. от завода Елпром Варна. Имало е три модела – ЕХИП 3000, 6000 и 9000. Всяка има по две камери една над друга и изтеглящ се плот, а пространството между камерите е запълнено с топлоизолиращ материал. Самите камери се затварят с врати, които също имат топлинна изолация, а и двойни стени! Всяка камера има и термоелемент и терморегулатор, за да се измерва и регулира температурата й вътре.

Всяка камера е снабдена със специален уред за проивзвеждане на пара, към който се подава топла вода от бойлера, а него пък го слагат върху хлебопекараната – виждате го на илюстрацията по-надолу; онова цилиндричното, хоризонталното, дебелото.

Как пекат хлебчетата? Сърцевината на нагряването им е нажежаема спирала, поместена в керамични патрони, които пък на свой ред са монтирани в камерите отгоре и отдолу – като горен  и долен реотан на фурна демек.

В задната страна на пекарните са електрическите изводи за спиралите. Тези изводи чрез шини са свързани с електрическо табло, разположено в защитен шкаф.

Изтеглящият се плот, който споменахме в началото, е с Г-образна форма и върху него се поставят омесените за печене хлебчета. За да се движат лесно, плотовете се плъзгат по релси вляво и вдясно им.

А сега ще Ви запознаем с техническите характеристики на хлебопекарните.  Както казахме, това са промишлени хлебопекарни, предназначени за големи хлебозаводи, затова не трябва да ни учудват големите количества.

ЕХИП 3000

Тя може да Ви изпече 3000 хляба за 24 часа. Максималната температура, на която може да се пече, е 320 градуса. Яде 36 киловата от мрежата, защото е голяяма и пак е най-малката от трите сестри! Разбира се, захранва се с трифазен ток, напрежение 380 волта. Плотът й е широк 1250 мм и дълъг 2400, което прави площ горе-долу 3 кв. м. Бойлерът на тая пекарна пък е 300-литров, производство също на завода във Варна. Тежи цели 3 тона (пекарната с бойлера, не самоо той, споко!).

Размери: широчина с бойлера 2100 мм, дължина с релсовия път – 6850 мм, широчина без таблото – 1750 мм.

ЕХИП 6000

Тя има двойно по-висок капацитет – 6000 хляба за 24 часа. Максималната температура е същата – 240 града. Тъй като е два пъти по-… всичко :D, има и два пъти по-висока мощност – 72 киловата – а напрежението е същото. Плотът е с размери 1730 х 3350 (широко х дълго), което прави около 5,8 кв. м. Бойлерът отгоре е с вместимост 500 л.

Размерите пък тук са следните: ако смятаме и бойлера, е висока 2100 мм, с релсите е дълга 9200 мм, а широчината без таблото е 2000 мм. Повече данни за нея обаче нямаме.

ЕХИП 9000

Това е най-голямата от ,,трите сестри“. Може да изпече цели 9000 хляба за 24 часа. Температурните показатели и работното напрежение са й същите, а номиналната мощност  -108 киловата.

Тук, в тази таблица, можете да прегледате и за още някакви характеристики на описаните току-що уреди – може пък да сме изпуснали нещичко:

Надяваме се, че малко сме разбулили мрака пред въпроса как са се печели толкова хубавите едновремешни хлябове. На нас точно сега, докато пишехме тази публикация, ама ако знаете как ни се дояде някое пухкаво ароматно хлебче!… Скачаме да си вземем! :) Доскоро!

Български фритюрници от 1970-те години

See more

Новата ни находка в Sandacite.BG e ето този наш електрически уред за масаж от 1985 г.!

Днес имахме една интересна среща. Бяхме излезли из града да идем от едно място на друго, но неочаквано видахме на улицата до себе си един вехтошар да бута количка с насъбрани неща. Както си ни е навикът, спряхме го да погледнем какво има вътре и след малко ровехме… ето какво измъкнахме. Почти пълен комплект и направо чистак нов! Включихме го в контакта – завибрира, т.е. работи!

Това е български уред за масаж, произведен от ТПК ,,Родина“ – Варна. Най-много ни впечатли фактът, че устройството е в абсолютно пълен комплект – с оригиналната кутия, всичките такъми, упътване за употреба, реклама с различни техники на вибрационния масаж по принцип и дори касова бележка от нармага, от който е купен! Не е толкова често да не намери толкова добре запазен екземпляр българска техника. Поначало първият български електрически масажор е ,,Вибрема“, но защо пък сега да не разгледаме този?

Уредът пристига в добре подредена кутия, в която има място за всичко:

Този вибромасажор е предназначен за употреба както в домашни, така и в по-специални условия – напр. тренировъчни. Предвиден е за спортна и лечебно-профилактична употреба. Има доста добро въздействие – възстановява силите, помага за добиване на правилна стойка, намалява теглото, освен това предпазва от преждевременна поява на бръчки… Всъщност всичките тия не се сещаме дали може да ги направи поне без малко самостоняелна воля от страна на употребяващия го, но пък се сещаме колко приятно и възстановяващо наистина действа един такъв масажор, допрян към областта над челото след осем-десет часа на компютъра. Раздвижва кръвта явно… някакви такива неща прави и човек се чувства по-добре, умората в тази част на главата изчезва.

Главната част на уреда за масаж е червеното пластмасово тяло по протежение на кутията. Вътре в него има електромагнитно устройство – магнитопровод, бобина, котва… някак така го наречете – което прави така, че накрайникът на уреда да вибрира. Това става, когато електромагнитната енеригя се преобразува в механична. Именно този накрайник допираме до кожата, за да усетим въздействие.

Ето и чертеж на уреда, да видите кое какво е при него:

Ето ги частите една по една: 1. Корпус; 2. Магнитопровод; 3. Бобина; 4. Котва; 5. Диод КД1-115; 6. Превключвател П2; 7. Превключвател П1; 8. Захранващ кабел; 9. Накрайник, на който пък слагате масажиращия накрайник

Когато искате да работите с уреда за масаж, първо включете щепсела в контакта (напрежението е 220 волта, съвсем обикновено). След това натиснете прекъсвача, монтиран на захранващия кабел. Сетне трябва да настроите степента на вибриране, което става чрез превключвателя на корпуса.

След това трябва да изберете вида на накрайника, с който ще се масажирате. За да направите най-информирано това, от ТПК ,,Родина“ – Варна са Ви отпечатали специална брошура:

В нея са изброени шестте вида масажни накрайници заедно с това коя част на тялото масажират, а освен това се обяснява и какъв е ефектът:

• мек накрайник (гъба) – служи за козметични манипулации, преди всичко на лицето. Ако се използва и подходящ крем, масажът с него спомага за изглаждането на бръчките около очите и врата – там е енобходима слаба вибрация;
• четка – подобрява кръвооросяването на кожата. Използва се за масаж на главата и тялото – точно това, дето Ви говорехме горе;
• камбана – отстранява тлъстини и отпуснати места по тялото иза масаж на бюста;
• полусферичен накрайник – с енергични вибрации третира коремната област, гърба и мускулите;
• плосък накрайник – масажира лицевите и крачните мускули и подобрява циркулацията на кръв;
• точков накрайник – масажира нервните окончания. С това се засягат същите точки, както при акупунктурата. Това става чрез интензивни вибрации на точковия накрайник на уреда. За да правим това добре обаче, се изисква добро познаване на точките за акупунктура. В брошурата дават и тази важна информация – ето ги точките къде са и що са:

Избирането на накрайник и ,,нахендрянето“ му към главното тяло трябва да става само при изключмен от мрежата уред!

Необходимо е и при масаж да се спазват следните противопоказни съображения. Не се прилага масаж при възпаления (белодробни, плеврити, дерматити, червен вятър), при остри екземи, тромбози и възпаления на вените, при бременност (коремен масаж), при остри ставни заболявания, скъсвания на мускули и пресни костни наранявания. Тези забрани се отнасят за областта на засегнатия орган. При повечето заболявания, особено при острите ставни такива и счупванията, масаж се препоръчва едва след като заболяването отшуми.

Също така, когато натискаме прекалено, това вреди на работата на уреда, затова трябва да прилагаме умерен натиск, когато допираме масажен накрайник до кожата. А и когато започнем сеанс, той може да трае най-много до 20 минути, защото след това трябва да изключим уреда да си почине и да го включим една след 15. Тъй като това е електрически масажор, не трябва да го използвате и във влажна среда – примерно в баня току-що след душиране и т.н.

Както ни сочи гаранционната карта, този уред е бил закупен от някакъв софийски нармаг на 17.ІХ.1986 г. Гаранционният ремонт се е извършвал в ремонтни бази, където трябва да занесете уреда. А за да сметнат, че масажорът Ви е дефектен и съответно да Ви го заменят с нов или да Ви възвърнат заплатената сума, трябва за 1 година уредът да я проявил повече от 3 пъти един и същи дефект или пък да са се появили повече от 4 различни дефекта в електромагнитния възел са вибромасажора. Самата гаранция на това чудо е била 12 месеца, но със сигурност е изработено много трайно, след като още е работоспособно! Знаели са как да правят нещата едно време, а не като китайските му ,,колеги“ днес!

А ето тук още един български уред за масаж:

Бг електрически вибромасажор от 1980-те

See more

 

Припомнeте си в Sandacite.BG тези стари електрически бързовари за вода!

Със сигурност помните тези странни тръбообразни уреди, които имаха нагревател, извит на края си два-три пъти и служеха за бързо загряване на вода. Те бяха различни размери и служеха за нагорещяване на вода в от канче до голяма кофа, че и нагоре. Беше и доста лесно както да изгориш, така и да СЕ изгориш на такъв! Сега ще Ви разкажем повече за тях.

КОНСТРУКЦИЯ

Първо малко електротехника. Активната (затоплящата) част на тези бързовари е споменатият тръбен нагре­вател. Тръбата е медна, никелирана и хромирана матово, а в нея има нагревателна спирала. Присъства и изолация – като изолиращ (пълнителен) ма­териал се употребява шамотен прах, който осигурява достатъчна изолация спиралата. Двата й края завършват с медни изводи, които влизат в бакелитова дръжка (която държим), а вътре в нея се съединяват към жиците на електрокабела. Краят му, разбира се, завършва с щепсел.

В БЪЛГАРИЯ

Производството на този вид бързовари у нас започва около 1960 г. в завод Елпром Варна. Първоначално са изработвани 4 модела – БЕ-6, БЕ-10, БЕ-20 и БЕ-30. Те имат мощност от 600 до 3000 вата (БЕ-6 – 600, БЕ-10 – 1000, БЕ-20 – 2000 и БЕ-30 – 3000 вата) и са пускани в две версии – за 150 и 220 волта напрежение. Ето ги един до друг – 6-ицата даже е потопен в канче с вода:

Ето и останалите им данни:

• количество вода, което затоплят: БЕ-6 – до 2 л, БЕ-10 – 2 – 5 л, БЕ-20 – 5 – 21 л и БЕ-30 – над 20 л;
• време за затопляне на това количество вода от 10 на 60 гр. Целзий: БЕ-6 – до 14 мин, БЕ-10 – 8 – 20 мин, БЕ-20 – 5 – 21 мин, БЕ-30 – над 20 мин;
• време за затопляне на това количество вода от 10 на 85 гр. Целзий: БЕ-6 – до 20 мин, БЕ-10 – 12 – 30 мин, БЕ-20 – 15 – 60 мин, БЕ-30 – над 40 мин;
• дължина без кабела – БЕ-6 – 258 мм, БЕ-10 – 310 мм, БЕ-20 – 380 мм, БЕ-30 – 610 мм;
• външен диаметър на навивките на тръбния нагревател – БЕ-6 – 55 мм, БЕ-10 – 63, БЕ-20 и БЕ-30 – 92;
• дължина на шнура – БЕ-6 – 1,2 м, БЕ-10 – 1,5 м, БЕ-20 – 2 м, БЕ-30 – 2 м;
• тегло – БЕ-6 – 300 г, БЕ-10 – 350 г, БЕ-20 – 800 г, БЕ-30 – 900

УПОТРЕБА

Върху правите части на тръбния нагревател има два бе­лега. Горният показва допустимото най- голямо потопяване на бързовара във водата, а дол­ният — минималното ниво на водата, при което уредът може да работи, без да прегори. То и това всъщност беше най-голямата опасност при тези бързовари – да ги пуснеш на сухо, без вода – защото  изгаряха от високата температура. Такъв електрически уред винаги се употребява, като се постави в съд с вода. Нивото на водата не бива да бъде по-високо от горния белег, тъй като може да навлезе вода в дръжката и да стане лошо – попадналата на изводите вода е възможно да причини повреди както на тях самите, така и на самия тръбен нагревател. Освен това чрез мократа дръжка човекът, който я държи, може да попадне под напрежение и да му стане интересно… :) Но както казахме, ни­вото на водата не бива в никой случай да бъде и под долния белег, тъй като под него започва актив­ната част на тръбния нагревател. И ако бързоварът се включи, а я няма водата да се разсейва в нея топлината – ще го повредим. Затова уредът се включва към електрическата мрежа само след като бъде потопен във водата – ей!

Досега говорим само за вода. Всъщност не ни е известно да са варили супа с такъв, ама защо не, може да се опита – загрявате водата, слагате съставките и варите. :) Само след това ще трябва по-сериозно да почистите уреда.

КОТЛЕН КАМЪК

Една тънкост при употребата: след като водата достигне необходимата темпе­ратура или заври, изключете бързовара, оставете го да постои още известно време във водата и чак след това го извадете. Това е за препоръчване, за да може бързоварът да отдаде акумулираната в него топлина. След изваждането избършете тръбния нагревател добре с вълнен плат, за да се премахне отложилият се върху него котлен камък. Ако во­дата е особено варовита (като във Варна напр.), въпреки почистването след време се натрупва повече котлен камък, който за­труднява топлоотдаването от бързовара към водата. При това положение тръбният нагревател работи при по-висока температура, което може да го повреди! Затова е необходимо уредът да се почиства чрез леко очукване или чрез потапяне в оцет и включване в електрическата мрежа. Оцетът разтваря котления камък и по този начин бързоварът се почиства. :)

ПОВРЕДИ

Характерна повреда за тези бързовари е прекъс­ването на връзката между изводите на нагревателя и шнура. Това се отстранява лесно, като се отвори дръжката и се възстанови добрият кон­такт чрез почистване и притягане. 

Ако прегори нагревателят обаче, той не може да бъде по­правен, както всеки тръбен нагревателен елемент. 

ПРЕДТЕЧА

Ако тези бързовари Ви се струват примитивни и донякъде опасни, помислете за следното. Преди тях са се продавали следните наистина извънредно опасни за употреба уреди за затопляне на вода! Това са бързовари с открита нагревателна спирала, на­вита върху някакъв керамичен изолатор. Водата, за­топлена с нагревател с открита спирала, се намира под напрежение. Като се има предвид, че водопро­водната арматура е свързана със земята, става ясно, че подобен уред е извънредно опасен и в никой случай не бива да се употребява даже и тогава, когато привидно са взети всички предпазни мерки.

Ама дали пък да не си пуснем един такъв? Е така… за да светнем. :)

Първите български електрически крушки

See more

Този път в Sandacite.BG наснимахме няколко бутониери за стари БГ асансьори!

Преди две години някъде, помним, бяхме писали една-две статии за асансьори. Оттогава обаче измина много време, а ние трупахме ли, трупахме.

Обикновено най-малко се пише за онова, което ни е най-познато. Когато влезем в асансьор и натиснем бутона на желания етаж, не се замисляме какво, аджеба, става зад сребристата повърхност на таблото, какви сили си задействат, за да подкарат кабината нагоре или надолу.

Ненадейно обаче, когато влязохме в един много автентичен и неремонтиран стар асансьор в Софийския университет, където си имаше всички стари надписи по кабината, а тя лъхаше на един характерен стар аромат, се замислихме, че в сайта не сме уважили старите човекоподемници. На бърза ръка наснимахме интересното и ето сега го представяме пред Вас.

Първото, което виждате, когато застанете пред асанса, е характерната му врата от дебела ламарина… Хоп, даже има пътник вътре! :)

Отдясно на кабината пък има бутон за повикване – под снимката сме написали правилното име на тази част, защото рядко се знае:

И отдолу гордо стои: ЗАВОД ЗА АСАНСЬОРИ СОФИЯ. :)

Задвижването на всеки асансьор откъм етажната площадка се осъществява именно оттук. Тези бутониери се монтират по етажните площадки на удобно за достъп място и в близост до асансьорните (шахтовите) врати. При асансьори като този бутониерата (още се нарича повиквателна касета) съдържа един бутон, чието натискане включва веригите за управление на асансьора. Така се задействат онези релета и контак­тори, които задвижват повдигателния меха­низъм. Накрая кабината пристига на етажната спирка, откъдето е подаден повиквателният сигнал.

Има повиквателни касети с два бутона. Това е така, защото всеки от тях е предназначен да повиква кабината за движение в избраната от пътника посока (нагоре или надолу), т.е пътникът трябва предварително да съобрази накъде ще отива. Посоките се означават на бутоните със стрелки или с надписи. Ако асансьорът изпълнява повиква­нето еднопосочно, касетата съдържа само един бутон – като нашия по-горе.

На етажните бутониери се монтира и светлинна сигнализа­ция, която действа чрез запалване на малки лампички – това ни показва, че повикването е регистрирано – така разбираме, че асансьорът идва да ни вземе. Светлинката може да свети обаче и когато асансьорът е зает – кабината е натоварена или е в движение. Лампичката може да е задействана и като сигнализация, че  някоя от шахтовите врати е отворена и така не можем да повикаме асансьора.

Също така, ако асансьорът има светлинно показване на етажите, през които преминава кабината, сигналните лампички се поместват също в повиквателната касета. Това обаче като че ли е по-рядко срещано – ние сме свикнали светлинното показване на етажите да е монтирано  над рамките на шахтовите врати  и затова гледаме нагоре, за да разберем идва ли асансьорът:

Тук виждаме даже и специален звънец, който трябва да звънне, когато кабината се дотътри до етажа, от който сме я повикали. :)

А сега да влезем в кабината!

Това често се нарича ,,табло“, но всъщност правилното название е кабинна бутониера. Тя съдържа толкова на брой бутони, колкото са етажните спирки, и се монтира във вътрешността на кабината на подходящо място. Натискането на етажните бутони се задейства апаратурата и повдигателния механизъм и в резултат кабината се отправя на желания етаж. Разбира се, бутон за управление се озна­чава с надпис, посочващ етажа, който обслужва. Тук е лесно – само 4 етажа. А в по-стари асансьори от Царство България сме виждали да пише ,,мецанинъ“ (полуетаж) и ,,сутеренъ“ или ,,зимникъ“:

Ей, значи, забравихме да Ви снимаме отвътре кабината – със заоблени ъгълчета е, много е приятна, и цялата е облицована в е тоя гетинакс на завода Найден Киров Русе. :)

На етажната бутониера задължително се поставя и бутон за безопасност «стоп» за спиране на движението на асансьора чрез прекъсване на веригата за управление. По­вторното задвижване кабината в движение може да се стане, като се натисне етажен бутон, а от етажните спирки — чрез бутона за повикване, но едва след освобождаване на кабината. Бутонът «стоп» се боядисва в червен цвят. Както виждаме по-горе обаче, тук това не е спазено…

Кабинната бутониера съдържа и един сигнален бутон, боя­дисан в зелено, чието натискане при нужда задейства спе­циален алармен звънец. Той обикновено е поставен при основната спирка на асан­сьора или в помещението на лицето, отговорно за асансьора (дали някъде все още има такива асансьори?). Звънецът се захранва постоянно от независим електроизточник (акумулатор, сух елемент и т.н.), за да се гарантира готовността му за действие, ако токът спре. Ето го и как се е означавал пък през 30-те г:

Както виждаме на илюстрацията две снимки нагоре, на кабинната бутониера има и лампа, която сигнализира за претоварване. Един човек се изчислява за 80 кг поначало. :)

Между другото, вътре още виси голяма ламаринена табела, която Ви дава подробни инструкции как да си служите с това чудо на товароподемната техника:

Вижда се къде е произведено – в Завода за асансьори в гара Искър, това е до Дружба. :)

Какво да правим, ако заседнем между етажите? Едно време са разрешавали този въпрос така. В специални случаи (напр. когато разстоянието между етажните спирки е много голямо или асансьорът работи в изолирана среда) вместо алармена инсталация в кабината се инсталира телефон, свър­зан с диспечерски пункт. Сега това не е така, разбира се, защото се предполага, че заседналият пътник може да се обади от джиесема си на аварийния телефон на фирмата, обслужваща асансьора.

Електрическата схема на асансьора е реазилирана а по такъв начин, че е отстранена възможността за къси съединения в силовата верига или веригите за управление, ако едновременно се натиснат два или повече бутона за управление или по­викване.

През 60-те г. все още е имало асансьори, при които заедно с пътника пътува и обслужващо лице, наречено придружител. Когато асансьорът се обслужва от придружител, като апарат за управление се използва специална ръко­хватка. Кабината се задвижва чрез завъртане на ръкохватката наляво или надясно, защото така се включват контакторите за посока нагоре или надолу. При отпускане на ръкохватката се задейства пружинно устройство и тя се връща в средното си нулево (изключено) положение – тогава асансьорът спира. Когато ка­бината достигне крайната горна или долна спирка, чрез поставени в шахтата специални отбивачки ръкохватката при­нудително заема нулево положение.

Ако искате пък да обогатите знанията си за старите асансьори въжета, Ви препоръчваме тази наша статийка ==>

Защо се късат старите асансьорни въжета

See more

Забележително! БГ подводен прожектор за аквариуми, басейни и фонтани от 60-те в Sandacite.BG!

Днес сме на водолазна вълна! Натъкнахме се на информация ,,от извора“ за български осветителни тела, предвидени да работят на кораби, във водни пространства, на и под вода и бързаме да ги споделим с Вас – нашите верни приятели на родната техника!

Както вероятно знаете, завод Светлина Стара Загора е щатният производител на всякакви осветителни тела през безспорно най-продуктивният период за българската техника – 1950 – 1990 г. В халетата в СЗ са правени буквално какви ли не лампи – от паркови и улични фенери през фарове за автомобили и електрокари, та чак до корабни осветителни тела и такива за изкуствено създадени водни пространства… Като този приятел тук, роден някъде около 1966 г.! :) А сега ще го разгледаме подробно.

Наречен с простичкото ,,Прожектор эа под вода“, този масивен метален корпус съдържа онова, което Ви трябва за да осветите своя басейн, фонтан или голям аквариум. Както водолазите, когато се спускат под вода, обличат специална екипировка, така и нашият електрически хидронавт се състои от корпус (метално тяло), гривна, защитно стъкло, ре­флектор, панел с клеми и т.н.  антигронови (провитовлагови, влагозащитени) входове. Здравата изработка на този прожектор му позволява да издържа на водно налягане до 0,5 атмосфери.

Както знаем, изпъкналите стъкла са по-здрави. Затова и на този прожектор стъклото му е изпъкнало, с дебелина 6 мм. Освен това, то издържа на големи температурни амплитуди, а има и още една екстра – можете да го боядисвате в различни цветове според нуждите – ако Ви трябва светлината отдолу да е по-пъстричка и да създава настроение. :)

В долната част на тялото се намират салникови устройства, към които се присъединява специалният му захранващ противовлагов кабел.

Прожекторът тежи 7,9 кг, по-тежък е от водата и е ясно, че като го пуснете в басейна, ще потъне като гюлле, но за най-полезно ще Ви трябва да е фиксиран някъде по стените или по пода му. За тази цел проектантите са монтирали самото осветително тяло към П-образна стоманена скоба. На хоризонталната хаста на П-то са пробити дупките, през които да минат винтовете, с които да го закрепите неподвижно. Освен това, прожекторът е закрепен за скобата чрез две малки оси и се върти – така можете да го извъртате на ± 45 градуса. Като физически данни можем да кажем, че осветителят е висок 400 мм, а диаметърът му е 300.

Самата крушка, която ще завинтите на вече фиксирания прожектор, пък е  най-обикновена с историческия и добре познат Едисонов цокъл Е27. Мощността й може да бъде до 150 вата и, разбира се, напрежението е 220 волта.

Тъй като осветителят работи постоянно под вода, някогашният български производител ,,е взел съответните мерки“ и всичките му метални детайли са старателно покрити с лакови и галванични субстанции, за да се отстрани опасността от корозия.

И, разбира е, нека споменем, че както всичко ,,по соца“, така и за тези прожектори тогава действа специална ,,отраслова техническа нормала“, която определя основните характеристики, които тези изделия трябва да имат. В случая тя е приета през 1964 г. и има код ОТН-ММ 5307-64. А точният модел на чудото е 36.2.905.600… не че разбрахме нещо. :D Но е пътувал по света – напр. изнасян е за ГДР.

Мдаа… а ето пък едни интересни фарове, също от старозагорската реколта. Дори са още по-стари:

Фарове за мотоциклети Балкан

See more

Вижте в Sandacite.BG един мноого стар български фризер за сладолед!

Много пъти сме казвали, че колкото по-стар образец открием от нещо, толкова по-добре. В днешния случай това е точно така, защото след КЗП 315, който е български фризер от началото на 80-те, попаднахме и на това чудилище, наречено КПЗ 0,3. Това е отново замразител (,,консерватор на продукти замразени“), но не знаем как да тълкуваме десетичната дроб след това. Мислим си обаче, че може да е трета поред разработка на завода.

Поначало КПЗ-то е предназначено за дългосрочно запазване на сладолед, но и на други разнообразни хранителни продукти и готови яденета. Разработен е в две разновидности – с единичен и с троен капак – което определя колко точно тежест ще Ви се наложи да вдигнете, преди да се доберете до вкусното съдържание в търбуха.

Фризерът е разработен вероятно в Института по хладилна и климатична техника в София. Произвеждан е от завод в системата на ДСО ,,Битово машиностроене“, може би – ,,Хладилна мебел“ в Сливница или Хладилният завод ,,Антон Иванов“ в София. Ето му и рекламки от когато е бил нов:

Ето и най-важните технически данни за КПЗ. Обемът на варианта му с един капак е 330 литра, а на онзи с троен – 300. И двете модификации могат да поддържат в търбуха си температура -18 градуса при температура на околната среда 32 градуса. Мощността им е 250 вата. Компресорът, разбира се, е с хладилен агент фреон.

Как и къде можете да поберете тази ракла, ако някога Ви се случи да я намерите? Дължината и на двата фризерни варианта е над метър – 1420 мм, а широчината – 760, но само тройнокапачният фризер е малко по-нисък от събрата си – 825 срещу 880 мм. Абе, може да го поберем в коридора, какво ги мерим само… само въпросът е накрая ние самите в кой ъгъл ще трябва да се заврем. :)

Модификацията с единичен капак тежи 202 кг, а другият – 195. Като се имат предвид това и обемите, вероятно КПЗ не е гласен за домашно, ами за професионално използване – в разни ресторанти и други такива места. Не са Ви направил 300 литра хладилен търбух да си държите вътре сладолед като за цел блок. :)

А ето тук подробни данни и за едно малко битово фризерче, което още се използва в една сладкарница на бул. Васил Левски:

Български фризер Мраз ЗД 70

See more

Досега в Sandacite.BG само стар климатик не бяхме представяли…

…но ето че дойде и този ден!

Това великолепие на техниката е било разработено у нас през 1972 г., вероятно в Института по хладилна и климатична техника, а е произвеждано вероятно в Завода за климатична техника ,,Клокотница“ в Димитровград (създаден 1969 г., работещ и досега). Е, може и да е другаде, ама на нас акълът ни засега това роди. :D

Този дзвер се нарича КСА 1.6 (от ,,климатизатор стаен автономен“) и има четири функции – охлаждане, филтриране, частично изсушаване и вентилиране на въздуха. Предназначен е да работи в жилищни и работни помещения с обем около 60 кубически метра. Този климатик може обаче само да охлажда въздуха, т.е. той няма да Ви е полезен през зимните дни (за тях си имате богат набор от електрически уреди, като напр. ТОВА чудо). Може да поддържа температура на въздуха в помещението между 21 и 28 градуса.

Компресорът и вентилаторът на КСА-то са почти безшумни. Има може би малко дървен, но характерен за тогавашни български електроуреди външен вид – на нас си ни харесва. :)

Вижте му и рекламката, колко е жизнерадостна – ,,Ново! Ново! Ново!“. Тук ,,БМ“ означава ,,Битово машиностроене“ – ДСО-то, в чиито предприятия е влизал заводът производител. Въобще те са много вдъхновяващи тези някогашни рекламки от соца.

Това със сигурност не е първият български климатик, но кой знае, може и да е първият български домашен такъв! Защото знайно е, че един вид техника обикновено първо се разпространява във военната област, в производствената, в професионалните и т.н., а едва накрая стига до къщите на обикновените хора. В случая дотогава България е разработила вече доста заводски климатици и може би това е първият опит да се създаде домашен, битов ,,климатизатор“.

Студопроизводството на КСА-то е 1600 килокалории/час, а а за 1 час може да осигури 400 кубически метра климатизиран въздух. Инсталираната му мощност е 1140 вата, а хладилният агент в компресора му, както вероятно вече сте се досетили, е фреон.

Обемът на КСА-то не е чак толкова невъзможен, та да не си го турите до прозореца в хола – 400 х 757 х 464 мм. Тежи обаче 80 кг, което означава, че ще Ви извикаме да помагате, ако по някакъв невероятен времево-обстоятелствен парадокс вземем, че се сдобием с такъв. :D

А я сега вижте това джаджè – нещо за него спомняте ли си? Пак има някаква връзка с въздуха в помещението:

Първите български аеройонизатори от 1983 г.

See more

Вижте българската електрическа маша за коса Рила в Sandacite.BG!

Сега ще обърнем внимание и на дамската част от потребителите ни :)

В доста автаркичната стратегия (,,автаркия“ – самозадоволяване) на българската икономика преди 1990 г. има място и за такива изделия като електрическа маша за коса със звучното име Рила. Барем да беше някое красиво женско име! А то – Рила! Знаете ли колко много още неща има, дето се казват Рила?!

И се оказа неособено разпространено чудесо, между другото!

На горната снимка я виждате на снимачната ни площадка. Ясно се вижда надписът на бакелитовата дръжка – производство на нашия екземпляр от 1988 г., а предполагаме, че то въобще започва две години по-рано. Точният модел е ДМ-1 Рила:

В основата си електромашата работи на практика на днешните. Защипва се края на кичур коса, навива се, изчаква се да се загрее и се изтегля машата с леко отваряне на щипката. Така косата се навива на кичури.

За разлика от повечето сегашни обаче, Рилата няма бутон за включване-изключване, което значи, че работи на принципа на ютията Ракета от средата на 1950-те – включвате, навивате косата и внимавате да не оставите машата върху някоя горима повърхност, защото може да я прогори. За да не стане това, Рилата трябва да я поставим върху напр. порцеланова чиния или друга огнеупорна повърхност.  ,

Я да се направим, че умеем да си служим с нея :)

За съжаление в момента не намираме никаква документация за нея, затова и не можем да Ви кажем до колко градуса точно се загряват щипките. Предполагаме обаче, че не са по-малко от 170 – 180, както при съвременните. Нашата проработи, но не сме мерили температурата на щипките. :)

Разбира се, липсата на документация не пречи да си подрънкате за машата в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44