Акумулираща печка от неолита в България

Както ни е известно от археологията, още no времето на ранния палеолит – преди 1 500 000 години – човекът се научил да използва огъня за свои нужди. Него­вата топлина му помогнала да преживее и оцелее през три ледникови периода и изиграла голяма роля в процесите на антропогенезата. В частност голямо е зна­чението на топлинно обработената храна за развитие на човешкия мозък и дъвкателния апарат. Българският археолог проф. Хенриета Тодорова пише, че характерният облик на нашите лица дължим на огъня.

Обаче стотици хи­лядолетия наред човекът не познавал ке­рамиката, следователно и варенето в по­ставен на огъня съд. Той трябвало да търси други пътища за топлинна обработка на храната. Вероятно твърде рано нашият прадед е открил акумулиращите способности на камъка, тъй като познаваме оградени с камъни огнища и струпвания от гладки речни валутъци, а някои етнографски паралели ти разкриват тяхното предназначение. Първобитните племена в Австралия, които до първите контакти с европей­ците не познавали керамиката, нажежа­вали големи камъни и ги пускали в мехове или плътно изплетени кошници, пълни с вода. По такъв начин те получавали вряща вода. Варенето се поддържало чрез по­стоянно подменяне на камъните. Широко разпространение по целия свят имала и технологията на „задушаване“ на месото, пак с помощта на нажежени камъни, по­ставени в коремната кухина и гръдния кош на убитото животно. Шуарите в Южна Америка изсушавали отрязаните глави на своите врагове, като усърдно триели вътрешността на тези трофеи с нажежени камъни.

С една дума, принципът на акумулация на топлината за домакински нужди е по­знат на човека още от времето на късния палеолит (25 000 години пр.н.е.).

Откриването на керамиката през епо­хата на неолита (в края на VII хилядолетие пр.н.е.) представлява крачка напред в това отношение. През VII хилядолетие пр.н.е. се появяват й първите глинени пещи, без кои­то не можем да си представим нито едно общество, препитаващо се с продуктите на земеделието. През студените зимни месеци пещите Вероятно служели и за отоплителни съоръжения в праисториче­ските жилища. Едно интересно усъвършенствуване на обикновената глинена пещ е открито през 1982 г. в неолитното селище Кременица в Благоевградска област.

През средата на 1980-те г. в просторен къснонеолитен храм, да­тиращ към края на VI хилядолетие пр.н.е., при археологически проучвания е намерено масивно глинено съоръжение, което представлява основата на голяма пещ. При обработката на почвата сводът й е отнесен встрани. Съоръжението е запазено на височина до 30 сантиметра.

Широка 25 см глинена лента и дебела 5—7 см опасва струпване от речни валутъци и образува заедно с тях почти правоъгъл­ния подиум на пещта. Отгоре камъните са покрити с тънка, гладка глинена замазка. От двете страни на мястото, където бил отворът на пещта, личат два дълбоки „джоба“, оформени с помощта на същата дебела лента от глина. Изглежда, че сво­дът на пещта е изграден също с помощ­та на налепени една над друга ленти глина, тъй като не са открити никакви следи от засводяване чрез плет и пръти, както това се е практикувало на други места в България.

Запълненият с речни валутъци подиум на пещта очевидно имал предназначението да акумулира достатъчно топлина, която през студените зимни нощи се излъчвала постепенно и поддържала равномерна температура в светилището.

Що се отнася до двата странични „джо­ба“ на пещта от Кременица, те вероятно са служили за запазване по-продължително време на топла храна, за подквасване на мляко или за други домакински операции, изискващи продължително време умерена топлина.

Пред входа на пещта е открит, опрян о подиума й, голям хромелен камък. Край него и около двата „джоба“ са струпани съдове, някои от които в годно за реставрация състояние. Среща се както груба кух­ненска керамика, така и фина керамика, украсена с рисувани с черна боя спирали и други дъговидни мотиви. Каните с дръжки и елипсовидни устиета удивляват с тън­ките си стени и фина изработка. В све­тилището е намерено и открито огнище, което горял огън пред вграден в стената голям глинен идол. Открито е и голямо количество идолна пластика.

Трябва да се отбележи, че подобни, макар и значително разрушени акумулиращи съ­оръжения, са известни и от други, по-ранни неолитни селища в Западна България (Кремиковци). Фактът, че са лошо запа­зени, се дължи вероятно на обстоятел­ството, че камъните от една станала не­годна пещ били използвани за изгражда­нето на друга. Умелото използване на акумулиращите качества на камъка свидетелства за умението на неолитния човек по емпиричен път да открива и из­ползва природните закономерности. Това са и първите стъпки към тяхното опоз­наване и поставянето им в служба на чо­вечеството.

---

Илюстрация: сп. Наука и техника за младежта 5-1986 г.

Българска кварцова лампа Слънце в Sandacite.BG!

Кварцовата лампа Слънце е известна на много хора, но те обикновено имат предвид по-късната й версия. Ние обаче, верни на ищаха си да изравяме изпод пластовете на времето колкото се може по-стари български неща, успяхме да изнамерим по-ранен неин модел! Той се произвежда в Завода за електромедицински апарати в София от 1968 г.

Тази портативна кварцова лампа е комбиниран източник на ултравиолетови и инфрачервени лъчи. Както знаем, при облъчване с ултравиолетови лъчи се повишават защитните сили на организма и той става устойчив на заразни и простудни заболявания. Ултравиолетовите лъчи улесняват образуването на витамин D в организма и по този начин действуват антирахитично. Освен това, този тип лечение намалява болките при невралгия, ишиас и други заболявания, увеличава пигмента на кожата и ускорява лечението на открити рани, като намалява опасността от инфекции. Използвана за излъчване на инфрачервени лъчи, лампата намира приложение при лекуването на възпалителни процеси — синузит, зъбобол, болки в ушите и др.

Ултравиолетовите лъчи се изпускат от горелка (специална тръбичка с благороден газ), която се запалва с електрически ток. Инфрачервените лъчи се получават чрез обикновени отоплителни тела, работещи в специален режим.

Рефлекторът е алуминиев, защото е съобразен с изисквания за възможно най-голямо отражение:

Държателят е стоманен, а дебелината на листа е 1 мм. Теглото на лампата е около 1 кг.

Портативната кварцова лампа е предназначена за широка употреба – най-вече при домашни условия. За да се пренася лесно, са й предвидили удобен и практичен калъф.

По-разпространена е следната, по-късна версия на кварцовата лампа – http://www.sandacite.bg/%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0/

А ето тук нещо още по-интересно – попаднахме на по-стара българска кварцова лампа, която изглежда да е първата! Ще я разгледате ли? :) Ето:

Кварцова лампа Ултравиолукс от началото на 60-те г.

See more

Един материал на Сандъците – Sandacitе!

---

 

Българска прахосмукачка Плутон

Произвежда се от 1964 г. в завод Елпром Варна. Това е втората поред българска прахосмукачка.

Консумирана мощност – 400 вата Максимален вакуум  -1300 мм воден стълб.

Максимален дебит – 23 л/сек.

Табелката:

Тук можете да видите и принципното й устройство:

Оригиналният й кашон:

А ето и с какви инструменти за почистване разполага тази българска прахосмукачка:

[1962] В Хладилния завод преди 55 години

Долният очерк е написан през 1962 г. и съдържа много интересна информация за всичко, случвало се в Хладилния завод Антон Иванов през 1962 г., както и за плановете тогава.

,,Голямото стъклено здание отдалеч привлича погле­дите на минувачите. Може да се предположи, че това е институт или учебно заведение. Но при по-продължител­но вглеждане зад стъклата се откриват стругове, поточ­ни линии и хора, облечени в сини работни дрехи. Изли­за, че това съвсем не е училище или институт, а завод. Една от новите сгради на предприятието за производство на хладилници и хладилни инсталации в София — Ан­тон Иванов.

НЕДОВЕРИЕ, СТОПЕНО С… МРАЗ

През 1958 година бе изработен първият домашен хладилник Мраз—75. Няма работник от Антон Ива­нов, който да не е погалил с ръка заоблените форми на малко грубия първороден син на завода. До края на го­дината били произведени едва десетина бройки. Поява­та на българските хладилници в магазините е съпрово­дена с голям интерес и малко доверие. Те се застояват по витрините и щандовете и дълго време не се купуват. Все пак производството на завода не спира — през след­ващата година са произведени около 1 000 броя. Отзи­вите на притежателите стават насърчаващи и все пак . . . българско производство! Чуждите, макар и по-скъпи, се предпочитат. Но през 1961 година излиза новият модел Мраз—80. Той има изящна външност и отлични технико-икономически показатели. Навсякъде се заговорва за новия модел. За кратко време магазините се изпраз­ват. Хладилниците се произвеждат вече не със стотици, а с хиляди, но не достигат, и гражданите започват да ча­кат на опашка за „Мраз—80“. Броят на записаните ра­сте е всеки изминат ден и достига цифрата 70 000, а заводът за 1963 година ще произведе едва 17 000! Само от вътрешния пазар е закупено производството за 5 го­дини!

АБСОРБЦИОНЕН ИЛИ КОМПРЕСОРЕН?

Теоретически абсорбционният хладилник би могъл да работи вечно. Но за това са нужни стомана, която ни­кога да не ръждясва, и някои други „дреболии“. Какво представлява абсорбционният хладилник? Система от тръби. Разтвор, богат на амоняк, се затопля от елек­трически нагревател и предизвиква изпарение на амо­нячните пари. Те от своя страна се втечняват в кон­дензатора, а оттам отиват в изпарителя, където вече чистият амоняк се изпарява и отнема топлината от околната среда (хладилника). От изпарителя амонячни­те пари преминават в абсорбера, където се срещат с изоставения беден амонячен разтвор, който веднага ги поглъща, и процесът започва отново. Действително, про­цесът щеше да е вечен, ако не бяха „дреболиите“. Но и сега абсорбционният хладилник работи с гаранция до 15 и даже 25 години. Ако се повреди след този срок, той може да не се носи на поправка, защото няма смисъл да се поправя. Хладилникът просто е остарял.

За разлика от абсорбционния компресорният агрегат се състои от електромотор и компресор, херметически затворени в метален кожух. Сега не става дума за веч­ност, а само за една гаранция от 10—12 години. Но каква?

Първо, процесът тук се поддържа от електромотор, който задвижва буталото на компресора. Засмуканите от компресора пари на хладилния агент се нагнетяват в кондензатора и се втечняват. Оттам втечненият агент преминава през дроселираща капилярна тръбичка в из­парителя, където отново се предизвиква изпарение. При тоя процес се отнема околната топлина. Парите от из­парителя -се засмукват отново от компресора и процесът се повтаря.

За разлика от абсорбционния херметическият компре­сор изразходва до 5 пъти по-малко електроенергия, за из­работването му е нужен по-малко метал, той заема мно­го по-малко място и увеличава полезния обем. Докато студопроизводството на първия зависи от околната среда и сваля температурата й с 25 градуса, студопроизводст­вото на компресорния при всички условия гарантира ми­нимална температура 10 градуса под нулата.

СРАВНЕНИЕ В ЦИФРИ

Ако автомобил се нуждае от генерален ремонт напри­мер след 200 000 км при положение, че е изминавал по 50 км на час, то двигателят ще е работил всичко 4 000 часа. А херметическият компресор за домашен хладил­ник трябва да работи най-малко по 16 часа в деноно­щие, което прави приблизително 5 800 часа за една година, а за десет години — 58 000 часа, и то без вся­какъв ремонт.

Компресорът трябва да живее десет пъти повече от двигател с вътрешно горене, а това изисква голяма пре­цизност на изработката в границите от 2 до 3 микрона.

Не случайно големите автомобилни заводи, когато ре­кламират издръжливостта на произведените от тях леки коли, подчертават, че двигателят е изработен на съща­та техническа база, на която се изработват и хермети­чните компресори.

От 1964 година завод Антон Иванов в София ще започне производство на херметични компресорни хла­дилници,

които през 1970 година трябва да достигнат 170 000 броя, а след още десет години — 300 000 броя. До 1970 година само херметичните компресори, които ще изнесем за Съветския съюз, ще достигнат цифрата 330 000 броя.

С усвояването на производството на херметичния компресор нашето машиностроене ще достигне световно техническо ниво и ние ще бъдем третата страна в социа­листическия лагер след Съветския съюз и Чехословакия, която ще произвежда компресорни хладилници.

Но сроковете понякога са безпощадно къси. И въпро­са за новото производство решиха

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ БРИГАДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС

Не мина много време след Националното съвещание по машиностроене през март т. г. и в завод Антон Ива­нов — София, бяха създадени три социалистически бригади за технически прогрес. Бригадите бяха съста­вени от инженери, конструктори, технолози, икономисти и консултанти от Научно-изследователския и Химико- технологическия институт. Задачата на бригадите бе да разработят технологическите процеси, свързани с ново­то производство.

Едната бригада започна работа по внедряването на нова технология при изработване на буталото на ком­пресора с оглед да се намали броят на операциите, тру­доемкостта и броят на заетите машини.

Другата заработи над технологията на капилярното запояване на детайлите на компресора в неутрална среда.

Едно от условията и изискванията, които гарантират цяло десетилетие непрекъсната работа на херметически затворения компресор, е чистотата на детайлите и кор­пуса преди херметичното им затваряне. С тази задача се зае Комсомолската социалистическа бригада за тех­нически прогрес с ръководител инж. Димитър Китов. Трябваше да се конструира машина, която да измива маслото от изработените детайли, след това да измива разтвора, с който е измито маслото, и накрая да подсу­ши детайлите. Труден проблем беше да се съчетаят в един корпус две операции на измиване и една на су­шене.

Няколко дни поред бригадата се събираше между обедната почивка, след работа и обсъждаше каква да бъде машината. Проучиха съветската и чехословашката, но те не бяха изгодни за нашето производство. Трябва­ше да се търси друга — по-нова и по-съвършена. Ин­женерите Павел Пашев и Дешка Андреева прелистиха стотици страници немска, френска и английска литера­тура, но не срещнаха търсената от тях машина. Чужде­странните фирми пазят в дълбока тайна прецизното из­чистване. Отникъде не можеше да се заимствува дори идея. Разработваха вариант след вариант, обсъждаха, отхвърляха и започваха отново. Най-сетне бригадата раз­работи окончателно три варианта, които бяха обсъдени от Научно-техническия съвет. Единият от тях бе утвърден. Бъдещата миячна машина има сравнително малък раз­мер и ще измива близо 600 детайла на час.

И работата започна. Само през месец април бригада­та изработи 47 часа извънреден труд, а през май — 49. Документацията на миячната машина е вече завър­шена. Предстои изготвянето на прототипа и неговото изпробване.

Нашите инсталации за производство на лед са поз­нати в чужбина. Доставени и монтирани са два ледозавода във Виетнам, други 10 се работят за Куба и Цей­лон. За 24 часа те произвеждат по 60 тона блоков лед. Съоръженията и уредите, на които се чете „Произведено в България“, затвърдиха заводската марка. А про­изводството на херметически компресори ще бъде на световно ниво.“

Хр. Кипнловски

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

Трикове и съвети за пестене на електроенергия от 1957 г. в Sandacite.BG!

Днешната ни публикация директно надниква в историческите извори и черпи с шепи информация от тях! Тези препоръки за пестене на електроенергия са пръснати в голям тираж през 1957 г. и разясняват на населението как да използва по-икономично тока в дома и на работното място. Или ,,за ползата от някои дребни неща“, както гласи заглавието. За нас най-интересното е, че на главната илюстрация (горе) художникът е разположил Първия масово произвеждан български котлон и една ютия, която също прилича на нашата ,,Ракета“. Въобще, вижте материалчето – не е дълго, а е интересно ! :)

,,Ако всички потребители у нас икономисат през 1957 го­дина само 2 % от електроенер­гията, използувана през мина­лата година, ще се спести тол­кова електричество, колкото произвежда една електроцен­трала от 2000 киловата за ед­на година. С нея биха се задо­волили нуждите на един 15- хиляден град.

На пръв поглед един ки­ловатчас електроенергия не представлява нищо. Каквото с него, такова и без него — ще кажат някои. Но той е доста­тъчен да се добият 100 кило­грама въглища, да се получи 25 кг чугун или да се изпекат 200 кг хляба.

Често някои стругари, фрезисти и други работят с тъпи инструменти. Но така се изразходва 30% повече от за­плануваното електричество. Това значи, че ако се работи с добре заточени инструменти, за една година ще се спестят около 5 милиона лева. С тях могат да се изградят 10 жи­лищни блока с по 10 апарта­мента.

Ако се съкрати празният ход на машините поне с 20 минути на денонощие, ще се спестят 10,000 киловатчаса годишно. При скоростното стругуване се изразходва 1.5 — 1.6 пъти по-малко електро­енергия, отколкото обикно­вено.

Ако във всяко домакин­ство се изразходва пестеливо електроенергията, така че по­не 10 минути дневно да не го­рят напразно ютии и котлони, като се нагряват без нужда, а електрическите крушки не све­тят напразно, ще спестим елек­троенергия, с която може да работи цяла година текстил­ният комбинат ,,Марица“.

Ето и цялостен скен на информацията, защото ни харесва графиката:

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1957

Акция Ботунец 13.VІ.2016 и какво спасихме

Тази неделя се запиляхме из дебрите близо до комбината Кремиковци, защото се оказа, че трябва да опразваме свое хранилище. То съдържаше някои интересни образци на (приди всичко битовата) българска техника, но важното в случая са кадрите от самата акция. Надяваме се да усетите тръпката от това да преместиш 15 неща на ново сигурно място. Ние се опитахме да ни е забавно, въпреки високата температура  и ограниченото време. :)

Снимките са от админа.

Складът се охранява доста здраво:

Когато влязохме в двора, идяхме следното:

Отваряме халето и забелязваме подредените на кули неща:

Имаше 2 талашитени шкафа – по един от всеки завод – както и Мраз 80:

Има някои снимки, които по наше мнение могат да минат дори за художествена фотография, като напр. тази на Перлата, обгърната от зеленина:

Част от оборудването на склада е и този хидравличен крик от 1972 г., производство на Машиностроителен завод Павликени:

Печка Мечта 71216АМ, но не прекалено стара – само 1988 г.:

И, разбира се, най-важният момент – нещата стоят натоварени в буса, после се разтоварват, а на последната снимка вече част от тях са стъпили на ,,родна земя“:

След това, едно по едно, нещата бяха качени в асансьор и разположени в апартамента.

[1960] Закрит електрически котлон с трищифтов щекер

Това е български котлон с чугунена плоча и  чугунено тяло с дъно. Нагревателните спирали cа две. Те са впресовани в керамична изолационна маса в специални; канали от долната страна на чугунената плоча. Едната спи­рала има мощност 1200 вт, а другата 500 вт. По един or краищата на всяка спирала са свързани заедно и към общ контактен щифт. Вторите краища на спиралите са свър­зани към отделни щифтове. Трите контактни щифта са раз­положени триъгълно на равни разстояния един от друг.

Производство е на Елпром Варна от 1960 г.

При различни положения на щекера може да се включи едната спирала, втората или двете, свързани последователно.

При третия случай мощността на котлона е около 350 вата. Под чугунената  плоча има ламаринен отражател, за да се намали излъчването на топлина към тялото на котлона.

Около чугунената плоча има емайлиран пръстен, който го предпазва при за­ливане с храна, течности и др. Има закрити котлони без та­къв пръстен.

Котлонът наобратно:

Трите контактни щифта са разположени върху тялото на котлона в кръгла предпазна кутийка, добре изолирана от него посредством керамичен изолатор.

 

Български електроуреди в ЦУМ

Снимката е от началото на 70-те години.

Ясно се забелязват печки Мечта 71216АШ и Раховец 01.

На нас ни стана интересна публиката – цяла делегация.

 

Вижте в Sandacite.BG какви са били кражбите на ток през социализма!

Обикновено сме свикнали да слушаме как преди 1990 г. в България ,,всичко имало“, цените на електроенергията и другите режийни разходи били много ниски, ,,никой не крадял“ и т.н. Обаче не щеш ли, един поглед в сп. ,,Общество и право“ от март 1986 г. ни разкрива социалистическата действителност в една друга светлина. Затова днес Би предлагаме заедно да прочетем тази статия, за да обогатим представите си за вече нетолкова близкото минало. Тя предлага интересни изводи, които започват още с втория ред! :)

,,Кражби на електроенергия? Звучи непривично. Известно е, че може да се откраднат пари, злато, каква ли не скъпоценност, но чак и ток… А „кражбите на електрически ток са стари може би колкото електрое­нергията“ — уверяват ни специа­листите и сигурно трябва да им вяр­ваме. Разбира се, няма да губим вре­ме, за да разнищваме историята на тяхното появяване, а направо ще навлезем в днешни дни.

„Рационализации“ в престъпна посока

Технологията не е никак сложна и поради това е достъпна и за хора, които не са имали много имане-да­ване с електротехниката. Крадецът на електроенергия „се включва“ в електрическата мрежа, така че упот­ребяваната електроенергия да не се отчита от неговия електромер. Или поне не цялата. Това се постига по най-различни начини.

Операцията се извършва най-често за по-голяма сигурност и „сек­ретност“ от самите граждани, осе­нени от идеята да „пестят“ от раз­ходи за ток. Но това съвсем не пре­чи на някои от тях, изправени по- късно пред съда, да се оправдават с ниските си технически познания и да хвърлят вината върху някое не­известно, злосторно лице — дошло да им отстрани повреда и напра­вило „тайно“ мост между предпа­зители ге на електромера. Подсъди­мият А. Ф.: „Бяха ми изгърмели предпазителите на таблото и два дена стояхме без ток… Техникът, който сложи жицата, не го позна­вам. Той си минавал но улицата и викал: „Аз съм техник, поправям перални, бушони и др.“ Жена ми го чула и го повикала.“

Според мнението на инспекторите по пласмента на енергия крадците стават все по-изобретателни и гъв­кави, когато трябва да прикриват престъплението си. Да не говорим за електротехниците, някои от които използуват професионалните си зна­ния и опит за такава цел. М. С. от гр. Нови Искър подменил старото електротабло в къщата си, за което получил необходимото разрешение

Инспектор от предприятието за електроснабдяване направил про­верка на таблото и след като не на­мерил дефекти в скачването, плом­бирал електромера. Наскоро след това М. С. се заловил отново за ра­бота, прекъснал нулевия проводник и посредством шунтиращ кабел при­веждал електромера в действие само в желаните от него моменти. Елек­троуредите в къщата функционира­ли нормално независимо от това, че веригата се прекъсвала. М. С. из­ползувал за ..О“ водопроводната тръба в банята. Не е лошо измис­лено, нали? Както се казва, научно- техническата революция в „служ­ба“ на човека…

Техническият „гений“ на новои­злюпените електроспециалисти над­хвърлят всякакви очаквания и до­казва. че у човека може дълго да спят скрити способности, които да се разбудят в подходящия момент. Иначе как да обясним този неочак­ван взрив от смели „рационализа­ции“ на некомпетентни и дори неуки хора — поставяне на магнити, с кои­то се блокира електромерът, про­карване на подземни кабели, зазиж- данего им в стени и какво ли не още. Все прояви на изобретателска сила, но в твърде грешна посока.

Кои са крадците?

Те са предимно хора, които из­ползуват значително количество електрически ток, за който не им се иска да заплатят. Получава се едно противоречие между реалност и же­лания, което те решават с цената на престъплението.

Къде всъщност отива открадна­тата електроенергия? Според думи­те на енергетика Йордан Николов — предимно за отопление. Преди години много хора изоставиха твър­дото и течното гориво и предпоче­тоха електроенергията като евтина и удобна. Само че нещата се про­мениха, електроенергията поскъпна, породи се необходимостта да бъде икономисвана. За съжаление не всички се съобразяват с настъпилите промени. Един фрапантен случай: А.С. от София изгорил за сметка па СК „Електроснабдяване“ елек­трически ток на стойност 7327 лв. (според съставения акт), тъй като не могъл да се откаже от удобствата на електрическото си парно. А хо­рата, които мислят и действуват ка­то него, не са единици.

Преобладаващата част от съста­вените актове за кражба са на оби­татели на самостоятелни частни къ­щи, а по-малко на живеещите в бло­кове. Това съотношение може да се обясни с факта, че в жилишните бло­кове е по-трудно да се скрие извър­шеното престъпление, повече хора имат възможност да наблюдават общото електротабло. От друга страна, много от абонатите, живее­щи в частни къщи, имат значително по-големи разходи на електроенер­гия, и то не само за битовн нужди. Така например М. М. от с. Мрамор отглеждал голям брой домашни животни — крави и свине, в двора на жилището си и изразходвал мно­го електроенергия. И тъй като не му давало сърце ни го да намали броя на добитъка, нито да плаща цялата отчетена енергия (макар че доходите му като животновъд не били малки), решил проблема с познатото ни вече „устройство”. Това не му попречило в съда нагло да твърди, че с открад­натото допринесъл обществена по­лза. Друг нарушител — пак от съ­щата категория хора, не се поколе­бал да отоплява цялата си частна оранжерия с неотчетена електрое­нергия. Навярно отново под бла­говидния претекст, че върши „на­родно добро“.

Немалко животновъди, зеленчу­копроизводители, производители на разни стоки и т. н., загрижени да снижат себестойността на продук­цията си, без да се церемонят по­лзуват безплатно държавна елек­троенергия. Мотивите за кражба на електроенергия са най-разнообразни и гравитират от затрудненото ма­териално положение до повишената консумация на ток. Но най-общото, което ги свързва, е ниското граж­данско съзнание. Не случайно под­съдимият Ц. Ц. дава следното обяснение за извършената кражба: „За­що го направих това нещо, аз са­мият не знам. Отоплявам се с нафта. Готварската ми печка е на газ. Бой­лерът също ми е газов. Както казват хората — имала глава да пати, пи­сах се гявол“.

„Икономии“ до време

Проверките на електроизмерител- ниге уреди по домовете се извър­шват от инспектори, които за София са около 55 души. И това не е един­ственото им задължение. Те под­меня! развалени електромери, све­ряват часовникови механизми, из­вършват и други електроизмерва- телни дейности. Разкриването на нарушенията става при внезапни проверки, предизвикани често от сигнал на граждани. Крадците обик­новено поставят своите „приспособ­ления“ така, че да „смучат“ неотче­тена електроенергия в продължение на години. Но и да могат да ги сва­лят, когато очакват проверка на ин­касатора, или за да оставят елек­тромера да навърти минимален брой киловатчаса (в противен слу­чай стават подозрително „иконо­мични“). Обаче неочакваното посе­щение на инспекторите, които са професионални електротехници, разкрива хитрините им и ги кара горчиво да съжаляват за противо­законните им действия. Ето как про­тича една проверка на контролните органи. Васил Илиев — електротех­ник в СК „Електроснабдяване“: „Посетих дома на С. С., за да про­веря дали отговаря на истината- по­лученият сигнал от гражданин,- че краде енергия. В къщата нямаше никого. Електрическото табло беше отвън, на стената, и аз констатирах, че е поставен мост-проводник меж­ду главния и изходящия предпази­тел на електромера.“

След като се установи наруше­нието, инспекторите съставят кон­стативен протокол, в който се отра­зяват всички електрически уреди, които притежава абонатът. Отбе­лязва се тяхната мощност в кило­ватчаса. Съобразно документи на Министерството на енергетиката се определя средната им консумация през различните сезони и всичко то­ва се умножава по броя на дните, през които е извършена кражбата. От тази цифра се приспада запла­тената електроенергия и получената разлика представлява размера на енергията, за която се търси отго­ворност. Тя вече не се заплаща по нормалните цени, а по по-високи. Така нарушителят усеща с пълна сила тежестта на извършеното пре­стъпление и скъсва с илюзиите, че може да измами държавата безна­казано.

Най-трудно се установява начал­ният момент на кражбата, но все пак истината излиза наяве. Поня­кога извършваното престъпление продължава дълги години, но се случва и обратното — нарушителят да има късмет да бъде заловен ня­колко дни след като е направил тех­ническите изменения на електриче­ската верига. Колкото и куриозно да звучи, на Ц. Ц. от с. Кривина му се удало да извърши кражба само за 8.88 лв. — за четири дни.

Мнозина може би не знаят, че лицата, извършили кражба на елек­троенергия, не само възстановяват нанесените щети, но и срещу тях се завеждат наказателни дела по член 195. ал. 1 от НК, който гласи: „За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.“

Струва ми се, че размерът на предвиденото наказание е достатъч­но респектиращ за евентуалните кандидати за електрически „иконо­мии“.

Когато хванат крадеца

Делата за кражба на електроенер­гия само за София през 1984 и 1985 г. се разрастват значително. В сравнение с други години това увеличение е внушително. Тенденцията към нарастване на любителите на „безплатна“ енергия обаче съвсем не е отскоро и отбелязва резки скокове нагоре при всяко увеличение цената на електрическия ток. Най-тревожно е състоянието в големите градове, където най-много зачестиха краж­бите, превърнали се в истински бич за нашата енергетика. При това за всички е ясно, че броят на съставе­ните актове съвсем не отговаря на истинското число на нарушителите. С други думи, кражбите на елек­троенергия са се превърнали в един свръхактуален и неочаквано жилав проблем. Щетите, които се нанасят на икономиката, са големи. Неле­галното включване към електриче­ската мрежа примерно на един страстен поклонник на електриче­ското парно или на частен живот.

–-

Автор Веселин Явруков

Списание Общество и право 3-1986