Мълниезащитни инсталации на 60 години

В Сандъците – Sandacite представяме видовете мълниезащитни инсталации преди половин век.

Мълниезащитни инсталации

Предназначение. Мълниезащитните (гръмоотводните) инсталации са предназначени да предпазват хората, сградите и електрическите уредби във и около тях от повреди или пожар вследствие на удари от мъл­ния. Те служат постепенно да изравняват потенциалната разлика между земята и наближаващ наелектризиран облак или околното ста­тично електричество, като отвеждат електрическите заряди безопасно- към земята. Падане на мълния върху дадена мълниезащитна инсталация показва, че инсталацията не е изправна.

Главни съставни части. Една мълниезащитна инсталация има след­ните главни части;

  • хващател (гръмоотвод), който се състои от стърчащи над сградата метални тела, плоскости и проводници, монтирани на най- опасните за удар от мълния места, напр. на покрив, по комини, на върха на кули и др.
  • отводни проводници, които свързват хващателите със заземителите и отвеждат електрическите пълнежи към земята:
  • заземители, които свързват гръмоотводната инсталация със земята.

Освен тези части за мълниезащитната инсталация са необходими още подпорни дюбели и скоби, предпазни стоманени тръби и съединителни части. За подобряване ефикасността на мълниезаитната инсталация външните метални части на сградата, а особено такива с широки до­пирни плоскости към земята трябва по възможност да се свържат помежду си и с гръмоотводната инсталация.

Видове гръмоотводи. Според устройството се различават следните видове гръмоотводи:

  1. Гръмоотвод на Франклин. Представлява стоманен прът със заострен връх, който се закрепва на билото на покрива и се свързва тоководно със земята. Този гръмоотвод служи за отвеждане на най- близките електрически пълнежи на околните въздушни пластове в земята. Предпазното му действие е слабо.
Мълниезащитни инсталации Malniezashtitni instalacii
  1. Гръмоотвод тип Фарадеев кафез. Състои се от няколко къси стоманени пръта, прикрепени по билото на сградата и съединени с ме­тални жици или ленти помежду си и към металните части на покрива. Тази обща метална мрежа се съединява тоководно към земята, заема до­ста голяма площ и затова такъв гръмоотвод е по-ефикасен от първия вид.
Мълниезащитни инсталации Malniezashtitni instalacii
  1. Радиоактивен гръмоотвод (фиг. 4) Той е най-ефикасен и технически най-издържан. Състои се от месингов прът, съединен и долния си край тоководно със земята, а на горния си край има пор­целанова полусфера. Полусферата е покрита отвътре с неразтворима дълготрайна радиева сол, а под нея има изолиран от пръта метален диск. Към диска тоководно са прикрепени три извити нагоре метални пръчки, които са покрити на върховете също с радиева сол. Чрез тези пръчки металният диск получава потенциала на околните въздушни пластове, който винаги е по-голям от този на свързания със земята метален прът. При повишаване на потенциалната разликата става бе опасно прехвърляне на електрическите заряди от металния диск през месинговия прът към земята. Радиоактивният гръмоотвод има най-силно предпазно действие, което стига до 500 — 600 м в радиус около сградата.
Мълниезащитни инсталации Malniezashtitni instalacii

Проект и монтиране на мълниезащитна инсталация. При изра­ботване на проект за мълниезащитна инсталация се използва планът на сградата с точните й размери, формата видът и металните части на покрива (особе­но изпъкналите части), главните подходящи места за заземители до и около сградата (водопровод, жп. релси, помпи и др.), север­ната посока и предназначението на сградата. Например за предпазване от мълнии на складове за бойна техника се увеличава броят на покривните проводници и заземителвте, които се полагат на известно разстояние и сградите. Гръмоотводите се поставят на 5 от покривните ъгли.

Броят и видът на хващателите, покривните проводници и използва­нето иа металните части от покрива зависят от формата и строителни те особености на последния. Тогава се установяват и местата на отводните проводници и заземителите, като се използуват всички метални части по и в сградата, включително и водопроводът. Така мълниезащитната инсталация, разклоненията й и всички метални части на сградата и около нея образуват обща метална мрежа от билото на сградата до земята.

Ha фиг. 5 е показан нагледен проект за мълниезащитна инсталация, където с 1 са означени хващателите, с 2— покривните проводници, с 3 — отводните проводници и с 4 — заземителите.

Мълниезащитни инсталации Malniezashtitni instalacii

При монтажа на мълниезащитната инсталация важат следните технически правила и норми за отделните съставни части.

Хващатели. Това са къси пръти от кръгла или че­твъртита плътна поцинкована стомана или тръба от същия материал, която е запушена горе, за да не влиза вода. Формата на върха е без шачение и не е необходимо да бъде от благороден метал. Хващатели са особено необходими за високи сгради и съоръжения (кули, камба­нарии, фабрични комини, антенни мачти и др.). Ако изпъкващите над сградата метални части имат достатъчно сечение, те също се използват за хващатели или се полага хващателна мрежа ог проводици. В такъв случай проводниците се прекарват по билото и ръбовете на покрива и стряхата. Ако покривът е с наклон над 25 °, проводниците по ръбовете на стряхата отпадат. При наклон под 35 разстоянието между хващателите трябва да е 15-20 м, което определя и броя им. Хващателите се прикрепят обикновено към комини или към билото на покрива и се съединяват с покривните проводници чрез малка плочка а основата на пръта или чрез съединителна муфа.

Покривни проводници. Полагат се на изложените на мълния северни места и служат и за хващатели. Ако билото на сградата е дълго над 20 м и по него се прокара проводник, той трябва да има разклонение към отводните проводници на всеки 15 — 20 м. Провод­ниците се прикрепват със стоманени подпорки на всеки 1—2 и са на 5— 10 см от покрива, а на билото — на 20 см. При меко покрити (слама, тръстика) покриви разстоянието от покрива се удвоява.

Отводни проводници. Те трябва да са най-малко два и во­дят от покрива към заземителите. Броят им се определя от покрив­ните проводници, които са прокарани наклонено от билото до стряхата. Разстоянието между отводните проводници трябва да е над 20 м. Те се полагат също към стоманени подпорки на 2 — 5 см от стените. Разстоянието между подпорните е около 1,5 м. За отводни про­водници се използват и водопроводни или водосточни тръби, ако ча­стите им са сигурно тоководно свързани. Тогава те се свързват към мълниезащитната инсталация. За предпазване от механични повреди от­ходните проводници се поставят на 2 — 2,5 м от земята в стоманени грьби, които влизат най-малко на 20—30 см в земята, а горният им край е свързан тоководно с проводниците. Съединенията се предпаз­ват от атмосферни влияния чрез намазване с миниум и безир или с асфалтов лак.

Отводните проводници са обикновено от медно въже с най-малко течение 25—50 мм2. Поцинковани стоманени проводници на­мират малко приложение, като се използват само стоманени въжета със сечение 50 — 100 мм2 и диаметър на отделните жици, не по-ма­лък от 3 мм. Отводните проводници трябва да са възможно най-къси, с най-малък брой съединения и добре свързани, за да има силен елек­трически и механичен контакт.

Мълниезащитни инсталации Malniezashtitni instalacii

Заземители. Те трябва да са най-малко два: главен и допълни­телен. Главните заземители са медни или поцинковани стоманени плочи, водопроводни или изворни тръби под нивото на подпочвената вода и др. Допълнителни заземители са забити в земята стоманени тръби, из­теглени ленти или проводници, съединения с жп. релси или със заземители на силнотокови инсталации с работно напрежение до 1 кв.

Дебелината на стоманените заземителни плочи е минимум 3 мм, и на медните — 1,5 мм. За заземителни проводници могат да се изпол­зват водопроводни тръби на сградата или до 10 м от нея. Съедине­нията в земята трябва да са сигурни (спойки или занитване) и се по­криват със защитно асфалтово покритие. Такова покритие на заземите­ли не се прави за избягване на лош контакт (голямо земно съпротив­ление). При високолежаща подпочвена вода се използват плочи или тръби, а при дълбоко ниво — заземителна мрежа от дълги и разклоне­ни проводници.

Особени случаи. Близки до сградите дървета представляват опас­ност и затова се отсичат или отводните проводници се поставят близо до тях, или дърветата се предпазват с гръмоотводна инсталация. От­водни проводници се полагат и близо до увода на електрически про­водници в сграда или до положени покрай нея такива. Ако въздушните електрически проводници към сградата имат заземен проводник, той и металните му подпори се свързват към гръмоотводната инсталация.

При проверка на мълниезащитна инсталация най-много се вни­мава за съединителните връзки и за земното съпротивление, което е над 1 ом. В неблагоприятни случаи се допуска 5 — 25 ом, като се внимава то да бъде по-малко от това на близкостоящи заземени иредмети.

Мълниезащитни инсталации трябва да имат сградите, които:

  • служат за многолюдни събрания — учебни заведения, болници, казарми, затвори, кина и театри, хотели, фабрики и заводи, учрежде­ния и др.;
  • служат за производство, обработка и складиране на леснозапали­ми или експлозивни материали — хартия, текстил, кибрит, бензин, ди­намит, барут и др.;
  • при разрушаване ще затруднят населението — електроцентрали, станции, трафопостове, водни резервоари за водопроводи и др. п.;
  • съдържат предмети с голяма научна, историческа или художест­вена стойност — музеи, библиотеки, изложбени сгради и др.;
  • поради местоположението си са изложени на опасност от мъл­ния— кули, фабрични комини, къщи по височини и пр.;
  • вече са ударени от мълния или близо до които често пада мълния.

Литература:

Андреев, Асен, Б. Костов. Наръчник за проектиране на вътрешни електрически инсталации. София, Наука и изкуство, 1956.

Петров, Ал., А. Василев. Електроинсталационно дело. София, Техника, 1963.

Божков, Хр. Вътрешни електрически инсталации. София, Техника, 1962.

БГ електрическа възглавница и постелка от 1950-те г.

Болни ли сте? Вижте старите бг електрически възглавници и постелки в Sandacite.BG!

Електрическа възглавница

Болни ли сте? :) Или просто Ви е студено? Тия дни все повече търсим хитроумни методи да затоплим не само стаята, но ако може, и самото си легло! Българската електротехническа промишленост още в далечното минало е помислила за това и днес ще Ви покажем нейните предложения по темата! :)

В началото тези електронагревателни уреди са били предназначени предимно за медицински нужди — за загряване на отделни части от тялото или на ця­лото тяло, а и за затопляне на завивките и постелките в лег­лото. Те приятно затоплят леглата за деца и възрастни и същевременно запазват свеж и прохла­ден въздуха в помещението. Възглавницата и постелката могат да се използват и в жилищна обстановка – напр. да си топлите краката, докато спите, та да не изстинете, ако вече не сте го направили. :)

Първата българска електрическа възглавница носи простия индекс ЕВ-1 и започват да я правя между 1956 и 1959 г. в завод Елпром Варна. За нея са направили даже специално БДС – тя отговаря на БДС 2195-55 (Възглавници нагревателни електрически).

ОТ КАКВО СЕ СЪСТОИ

Този уред наистина прилича на тънка възглавничка с ширина 315 мм и дължина 415. Отгоре тя има декоративна калъфка от хасе, която лесно се почиства и изпира. Ако я свалим, под нея ще видим друга, бархетна калъфка, която прикрива вътрешната част на възглавницата.

Вътрешността се състои от два пласта груба, нехигроскопична тъкан – зебло или канаваца, между които е разположен и пришит специален тънък нагревателен елемент във вид на кабел. Той се състои от азбестова нишка с диаме­тър около 2 мм, около която стегнато е навита спирала от тънка съпротивителна жица. Друга тънка азбестова нишка, навита плътно около спиралата, я изолира електрически и предпазва околната тъкан да не се загрее прекалено и да не се запали. Най-отгоре има обвивка от пластмаса. При превишаване на максималната работна температура пластмасовата обвивка се поврежда.

Външният диаметър на кабела е 4 мм, съпротивлението му — 400 ома/м, а максималната работна температура — около 80° С.

Нагрева­телният кабел на възглавницата е разделен на две части с различна дължина (3,2 и 4,5 м) и с мощност по 35 и 30 вата. Чрез един общ и два отделни извода краищата им са свързани към специален три­степенен превключвател, откъдето се регулира топлинната мощност на възглавницата. Откъм другата страна на превключвателя пък е свързан двужилният захранващ  кабел с щеп­сел, с който възглавницата се включва към мрежата.

Електрическа възглавница схема

С превключвателя могат да се превключват следни­те степени на мощност. При положение 3 двете части на нагревателния кабел са свързани паралел­но и общата им мощност е около 65 вата; при по­ложение 2 е включена само по-голяма част с мощ­ност около 35 вата и при положение 1 двете части на шнура се включват по­следователно, при което се получава мощност около 15 вата. В двете крайни положения на показалеца на превключвателя става двуполюсно изключ­ване на електрическия ток.

Възглавницата е произвеждана в два варианта на работно напрежение – 150 и 220 волта.

БЕЗОПАСНОСТ

За да се предпази възглавницата от прекомерно загряване, във веригата последователно са включени два биметални терморегулатора – на частта от нагревателния шнур с по-голяма мощност и на общия извод Те фабрично са регулирани така, че при нагряване на възглавницата до към 65° С да пре­къснат тока във веригата. Терморегулаторите са закрепени здраво към зеблото/канавацата, като прилягат плътно с откритата си страна над нагревателния кабел. Той, терморегулаторите и зебляната обшивка са зашити в бархетната калъфка, за която казахме по-горе.

Стара електрическа възглавница

КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВА

Когато ползваме възглавницата в легло и е покрита с одеяло, тя не трябва да е включена на максимална мощност, а само на степен 1. Единствено преди това, за да загрее бързо, временно ще я включим на най-висо­ката степен на мощност (3), а след това веднага ще я превключим на по-ниската степен.

За да се предпази електрическата възглавница от повреди, трябва да я ползваме внимателно. Тъй като все пак е мека, трябва да внимаваме да не я прободем с игла, да не огъваме или рязко да опъваме нагревателния кабел, за да не се да се пре­късне жицата му или да се разстрои тер­морегулаторът. Възглавницата трябва да се пази особено внимателно от овлажняване и намокряне – както при съхранение, така и при употреба. За да не се овлажни от пот, препоръчва се тя да се покрива с влагонепроницаема обвивка – напр. от мушама, гумиран плат и др. Възглавни­цата не трябва да се оставя без надзор, когато е включена в електрическата мрежа.

Ако електрическата верига се прекъсне и възглавницата вече не Ви топли, за да се установи дали прекъсването е в захранващия кабел (в ключа и щепсела), или е в нагрева­теля, се прави проба с пробна лампа. Тя трябва да се включи последователно за кратко време към изводите на нагревателния кабел, които са целта е нужно да се оголят. При пробата превключвателя го наклонете на най-ниската степен (1).

По-незначителните поправки може да се извършат при домашни условия. Такива са замяна на захранващия кабел, щепсела, ключа, а и целия нагревател (той се състои от нагревателния шнур и обшитите в зебло терморегулатори), ако разполагате с такъв. Ако става дума за регулиране на биметалните терморегулатори обаче, е добре да Ви го направи електрикаджия. :)

А сега да се занимаем и с прекия братовчед на електровъздглавничката! :)

EЛЕКТРИЧЕСКА ПОСТЕЛКА ЕПО-1

Електрическите постелки са много подобни на възглавниците – те са предназначени за предварително затопляне на леглото. Тази се произвежда от 1958 г. За момента нямаме илюстрация. :(

Постелката се поставя под чаршафа, непосредствено върху дюшека. За препоръчване е над постелката да се поставя влагонепроницаема покривка. Описваната джаджа може да се използва и като завивка, но в такъв случай тя не трябва да се поставя непосредствено върху тялото, а над друга завивка.

По устройство постелката малко се различава от възглавницата. Нагревателният й кабел се състои от четири равни части, които поотделно имат мощност по 20 вата. Чрез същия тристепенния превключвател могат да се пре­включват следните степени на мощност: при трета степен — 80 вата, при втора — 40 вата и при първа — 20 вата. Пълната мощност (степен 3) на постелката се използува само за пър­воначалното й загряване, след което веднага се превключва на втора или първа степен.

Технически данни на представените в статията два уреда са дадени в тази таблица:

Електрическа възглавница

Размерите на постелката са доста големи – 1500 на 700 мм. Благодарение на това и на сравнително мал­ката си мощност постелката трудно може да се нагрее до не­допустима температура (над 65° –  70° С) и поради това тя не е снабдена с терморегулатори.

Както и при възглавницата, по-незначителни поправки (като замяна на съединителните шнурове, превключвателя и щепсела) може да се извършат при домашни условия.

Постелката също не трябва да се пробожда с игла и други остри предмети, които биха повре­дили нагревателния кабел. Необходимо е да се избягват всякакви негови огъ­вания и опъвания. И много важно  – не включвайте постелката в нагънато или навито състояние.

Аа, да, и най-важното забравихме – тъй като си нямаме все още нито постелката, нито възглавничката, при локализиране на такива веднага се обадете на нас! :) Ще бъдете подобаващо възнаградени!

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

Това устройство е производство на Завода за токоизправител Перник от началото на 70-те години.

Транзисторният стабилизиран токоизправител тип ТСТ 12-5 е изпълнен на полупроводникови при­бори. Предназначен е да захранва с постоянно на­прежение радиотелефон тип РТ21-10 и съответни­те му модификации.

 

Електрическа схема

Транзисторен токоизправител схема Tranzistoren tokoizpravitel shema

Захранването на токоизправителя става от про­менливотокова мрежа, с напрежение 220V ± 10% и честота 50 Hz. Подаденото напрежение на то­коизправителя се трансформира от трансформа­тора /тр/ и се изправя от германиеви диоди. Чрез кондензаторите С1 и С2 изправеното напрежение со филтрира. Транзисторите Т1 и Т2 служат за ре­гулиране на изходното напрежение при изменение на входното напрежение и изменение на товара. Резисторите P1o и Р11 служат 3а изравняване на съ противлеиието на двата клона. Кондензаторът С5 филтрира изходното напрежение. Постояннотоковият усилвател за обратна връзка се състои от транзистор Т6, ценер диод Д6 и резистор R5, осигуряващи опорно напрежение и делител R7 и R8. Колебанията в напрежението на изхода се усилват от постояннотоковия усилвател Т6, който определя режима на транзисторите Т4 и Т3. Режимът на транзисторите Т1 и Т2 се определя от режима на транзистори Т3 и Т4. Чрез тример потенциометъра Р1 се установява напрежение на изхода 13 V при захранване със стабилно напреже­ние 220 V.

Транзисторът Т5 изпълнява ролята на електро­нен предпазител на късо съединение при претовар- ване в изходната верига. Нормално той е запушен от напрежението върху потенциометъра Р4. При претоварване В изходната верига транзистор Т5 се отпушва, а транзисторите T1, Т2, Тз, Т4 се за­пушват и на изходните клеми няма напрежение. По­ложението на плъзгача на потенциометъра R4 се определя при ток през консуматора 5,5 А до 6,1 А и напрежение на изхода 13 V. Необходимото колек­торно напрежение на транзистора Т6 се получава от отделна намотка на трансформатора /Тр/ и диода /Д5/. За защита на консуматора в изходната верига на токоизправителя е включено реле Р1, кое­то се задейства при напрежение, по-голямо от 19 V.

Технически данни

  • Номинално изходно напрежение /при промяна на захранващото  напрежение/  –

13 ± 1 V с ± 10% и на товара от 0 до 5 А/

  • Максимален ток 5 А
  • Пулсации на изходното напрежение при максимален ток /5А/ – по-малки от 25 mV
  • Захранващо напрежение от променливо­токова мрежа с напрежение 220 V ± 10%; 50 Hz
  • Размери:

максимална височина                                         105 мм

максимална ширина                                          220 мм

максимална уолжина                                          270 мм

  • Тегло:

максимално тегло                                            5,500 кг

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5 Tranzistoren tokoizpravitel TST 12-5

 

Начин на работа

За да се осъществи нормална работа с транзисторния стабилизиран токоизправител ТСТ 12-5, преди всичко е необходимо да бъде включен към електрическата мрежа с променливо напрежение 220 V + 10% при 50 Hz.

При включване на радиотелефона към транзисторния стабилизиран токоизправител ТСТ 12-5 да се спазват указаните знаци за „+“ и провод­ниците, които се прикрепват към буксите, да са снабдени с кабелни уши, за да се избегне късо съеди­нение.

След Включване на транзисторния стабилизиран токоизправител към мрежата, последният се включваза работа с помощта на лоста на ЦК-ключе, В посока на знак „Вкл.“, сигналната лампа светва и на изхода се получава 13 V стабилно на­прежение.

Транзисторният стабилизиран токоизправител трябва да работи при температурен интервал от минус 10° С до плюс 40° С и повишена относителна Влажност на околната среда до 80 ± 2%.

Характерни неизправности

Транзисторен токоизправител Tranzistoren tokoizpravitel

Начин на съхранение

Кратковременно съхранение на транисторния стабилизиран токоизправител трябва да става в сухи помещения. Продължителното съхранение се осъществява в складови помещения, които да отго­варят на следните изисквания:

а/ относителна влажност на въздуха — до 70 %

в/ температура на въздуха — от +10° до + 30° С

в/ помещенията трябва да бъдат оборудвани с рафтове за съхранение.

В помещенията не се допуска наличие на киселини и основи и проникването на вредни за токоизправи­теля газове и пари.

Спецификация на използваните елементи

Транзисторен токоизправител Tranzistoren tokoizpravitel
Транзисторен токоизправител Tranzistoren tokoizpravitel

Един материал на Сандъците Sandacite

Лампов волтомметър ЛВ3

Лампов волтомметър ЛВ3

Лампов волтомметър ЛВ3

 

След като в предишната публикация на Сандъците – Sandacite Ви запознахме подробно с българския лампов волтметър ЛВ2, сега идва ред и на следващия в серията уред, но той е доста по-усъвършенствуван! За разлика от предшественика си, този измервателен уред е произведен в завод Електроника София.

ЛВЗ  е комбинирани лампов волтомметър. Този тип устройства позволяват измерването на постоянни напрежения, променливи напрежения до 240 MHz и съпротивления от 5 ома до 50 мегаома.

Комбинираният лампов волтомметър ЛВЗ е построен въз основа на мостов принцип. При измерване на постоянно напрежение се включва високоомен входен делител. При измерване на променливо напрежение то се детектира предварително в отделен диоден пробния. При измерване на съпротивления са предвидени спепиалсн делител и отделен изправител за ниско напрежение.

Волтомметърът е комплектуван с два пробника със сменяеми щифтове. Той е по­ставен в метална кутия с дръжка и капак, което го прави удобно преносим. В капака е предвидено специално място за прикрепване на мрежовия шнур и на измервателните кабели с двата пробника.

Технически характеристики:

Волтметър:

измервателен обхват: 0,1 – 300 волта

точност:

+/- 3 % за постоянни напрежения

+/- 3 % до 20 MHz

+/- 6 % до 240 MHz

входно съпротивление: 13 мегаома (постоянно напрежение)

2,5 мегаома: (50 Hz)

входен капацитет: 5 пикофарада (за ВЧ)

25 пикофарада: (НЧ)

допълнителна грешка при +/- 10 %

колебания на захранващото напрежение: +/- 1 %

Омметър:

измервателен обхват: 5 ома – 50 мегаома

максимална неточност: около +/- 10 %

захранване: 110, 127, 150, 220 V (50 Hz)

консумирана мощност: 40 вата

лампи: ЕСС85, 2 х ЕА960, EZ80

размери (с капака): 205 х 305 х 185 мм

тегло: около 8,5 кг

Хронос`72 от 1972 г. – първият български електронен часовник?

В Sandacite.BG намерихме инфо за може би първия български електронен часовник Хронос`72!

Български електронен часовник Хронос`72

Продължаваме екскурзията из дебрите на малко познатата българска техника с разходка до Силистра! :)

Дали устройството на снимката не е първият български електронен часовник? През 1972 г. конструкторски колектив от Централния институт по елементи и Комбинат Оргтехника Силистра създава настолния електронен часовник Хронос`72. Неговото производство започва през следващата 1973 г. (изт.: сп. Електропромишленост и приборостроене). Това не е само обикновен настолен електронен часовник. Това е и още нещо! За него ще Ви разкажем днес.

Хронос`72 е реализиран на старт-стопен принцип с възможност за ръчно или автоматично управление. Хората, които имат заслугата той да се появи на бял свят, са инж. Чавдар Богоев, Димитър Полов и Петър Димитров. Трудно е да се изброят всичките приложения но устройството.

„Хронос“ изпълнява ролята на часовник-майка, като захранва няколко периферни устройства, разработени или в разработка пак от същите хора. Той разполага с:

  1. Светлинен индикационен панел. Предвидената възножност за управле­ние на такова табло позволява електронното часовниково устройство да бъде из­ползвано при всички случаи, когато е необходимо точно отчитане на времето, ипи на интервали от време. С други думи: при всички видове гари, театри, спортни състезания и други. Тук трябва да се прибави, че „Хронос“ притежава способност да работи на фото-старт и фото-финиш.
  2. Устройство с възможност за помнене на осем резултата. Така се разширява приложението на Хроноса за определяне времетрае­нето на множество технологични процеси, както и за задаване на определени интер­вали от време лак в производствения цикъл.

Интересно и важно по отношение на документирането е периферното устрой­ство с

  1. Възможност за печатане на информацията.

Накрая трябва да отбележим и

  1. Периферното командно устройство, при което по предварително набрана информация се включват или изключват дадени обекти. Образецът от 1972 г. има въз­можност да се предава до осем команди автоматично. Няколко периферни устрой­ства с такъв брой команди дават наистина големи възможности. Тук приложе­нието обхваща най-различни сектори както от стопанската дейност — производ­ствена, търговска, научна и т. н., така и от обществената дейност.

Хронос`72 е изграден на базата на кварцов генератор и представлява модерно за времето си устройство, изпълнено изцяло на универсални МОС интегрални схеми. Тези схеми са изключително българска разработка и производство. Нещо повече: за устрой­ство могат да се използват и схеми, от които не се изисква такова голямо бързо­действие както, например, от схемите, предназначени за производство на електронни калкулатори.

Нека прибавим към това и ниската себестойност на електронното часовниково устройство Хронос`72. Дори през 1972 г., когато производството още не е започнало, по предварителни, закръглени изчисления тя възлиза на около триста тогавашни лева. А това е значително  по-евтино от неелектронния вносен „Лонжин“! Като се вземе предвид и броят на устройствата, които по това време са в плана за бъдещо годишно производство, вече е излишно да се прави задълбочен анализ на ефективността на едно такова производство.

Съществувала е перспектива схемите да се рационализират и да се намалят по брой. Заедно с това се намаляват значително и размерите. Производството на така специализираните, вече за Хронос схеми, е трябвало да се поеме също от българските заводи.

При разработката на някой следващ вариант на устройството се предвижда съв­местна работа (пак по линията на ТНТМ) със Завода за електронно-преобразователни елементи София. Задачата на инженерите от ЗЕПЕ по това време е да се заемат с „операцията“ да поставят българ­ско сърце на устройството — български кварцов генератор.

ТОЧНОСТТА — всъщност тя трябваше да заеме първо място в тази пабликация — е достатъчно висока: максималната грешка е от порядъка на 5.10-5. Изразено по друг начин, това означава, че вероятността за грешка е максимум една секунда за повече от месец. Приятният според нас външен вид също допринася да се повиши общата оценка на Хроноса. Съчетанието на мекия цвят на фурнира с блестящите метални части, добре решената (макар и неголяма) ергономична задача с копче­тата за управление и индикационното табло… въобще цялото художествено оформление говори много за отношението на тогавашните създатели към промишлената естетика.

А знаете ли, че българин изобретява първия електронен часовник в света въобще?

==>

Историята на електронния часовник

Първите български електрически крушки

Научете в Sabdacite.BG кои са първите български електрически крушки!

Първите български електрически крушки

Знаете ли кога започва производството на електрически крушки в България? В завод Светлина Сливен? Това наистина е известно предприятие, но то започва дейността си на основата на някои други, по-стари производители. Най-старият от тях е фабрика БЕЛФА Сливен.

На 1 юли 1933 г. в гр. Сливен няколко души, мужду които индустриалецът Апостол Стефанов, основават акционерното дружество БЕЛФА (Българска електрическа лампова фабрика). През 1933 един от ентусиастите предоставя парцел, върху който се построяват сградите на фабриката.  Германската фирма „Gladetz“ доставя производственото оборудване (машини и др.), а друга немска фирма, „Didier Werke“, построява потена пещ с четири тигли за топене на стъкло. БЕЛФА АД става акционер в сливенска електрическа кооперация, за да може да получава по-евтин електрически ток.

Щатният състав на фабриката през 1934 г. – годината на началото на дейността – наброява 20 работника и няколко техника.

Първата българска електрическа крушка светва през месец май 1934 г.

Дневното производство се движи между 1800 и 2000 лампи. В БЕЛФА се произвеждат стъклените колби, талерното стъкло и цоклите, а останалите материали и полуфабрикати са вносни.

БЕЛФА Сливен BELFA Sliven

През 1934 година във фабриката са усвоени и два патента, които са разарботка на стъклар от Сливен. Едната иновация въвежда нова технология за напръскване на светилната жичка с прахообразен червен фосфор, а вторият – за нов вид електрически лампи, които работят с жица, навита на двойна спирала.

Българските лампи БЕЛФА са с по-ниска цена, а по отношение на качеството не отстъпват на чуждестранните.  По думите на историка на българската електротехническа промишленост Кр. Станилов, ,,БЕЛФА става един от водещите производители в Европа“. От тази реклама се вижда, че произвежданите през 1937 г. техни крушки е между 5 и 500 вата (явно тогава хората редовно употребяват и лампи с мощност под 20 вата) и са изработвани различни модели за осветление както на жилища, така и на промишлени обекти, за трамваи, вагони и може би семафори, за поставяне на улични стълбове в градовете  и т.н.

Фабрика за електрически крушки БЕЛФА – реклама от 1937

Малко по-късно обаче западните фирми Тунгсрам и Осрам започват да заливат пазара с евтина продукция. БЕЛФА не издържа на конкуренцията и през 1939 г. фалира. Преустановено е производството на електрически крушки, а машините, съоръженията, наличните материали и детайли са консервирани.

Следният документ е изключително интересен за нас. Той е поместен в пилотния брой на сп. ,,Български радиолюбител“ от 1935 г. Представлява благодарствено писмо от директора на Електрическо дружество за София и България – белгийска компания, която притежава концесия за производство и продажба на електроенергия в София. От писмото са видни похвалните думи за експлоатационните качества на лампите БЕЛФА – две такива работят непрекъснато и вече успешно са надминали 1500 ч. безаварийна работа, а третата крушка, в действителност, вече е изгоряла, но не и преди да надмине 1550 часа работа. Писмото е адресирано до главния представител за България на лампите БЕЛФА Йосиф Меркадов.

БЕЛФА Сливен BELFA Sliven

Неслучайно Меркадов е решил в тази си реклама да приложи клиентски отзив, а не само хвалебствени думи за собствената си продукция, които сам е написал.


Литература:

Йорданов, Богомил Л.,  Василев, Васил В.,  Терзиев, Димитър Г.. Електротехническата промишленост в България :. [Очерк] /. София :, Техника, 1987.

К. Станилов, Цв. Христов, П. Дундаров, „История на електротехническата промишленост в България”, София, 2007 г.

Сп. Български радиолюбител, год. І, бр. 1 (1935)

Видове фасунги

Видове фасунги

Видове фасунги Видове фасунги Видове фасунги

Днес в Сандъците Sandacite ще оживее пълната гама български фасунги от 50-те години. :)

В началото, да преговорим устройството на фасунгата. Както знаем, електрическите фасунги (фиг. 1—53) служат за свързване на електрическата крушка с електрическата инсталация. Обикновено те се състоят от две части: тяло 1 със затегачи 2 и кон­тактни пластини 3 и капачка 4. Произвеждат се от порцелан или бакелит. Тялото на фасун­гите има цилиндрична форма с фуниеобразно разширение на единия край. От вътрешната страна откъм фуниеобразния край има резба за завинтване на електрическа крушка. Тази резба (цокъл) се нарича Едисонова със стандартни размери Е 27 или Е 40. Другият край на тялото пред­ставлява затворен цилиндър. Тук са монтирани затегачите за проводниците. Затегачите са свър­зани с две контактни пластини от месинг (по една на затегач), чрез които се осъществява връзката между електрическата крушка и про­водниците. Контактните пластини са от вътреш­ната страна в дъното на фасунгата и са при­крепени към тялото с болтче. Едната от тях е поставена изправена успоредно на стената на фасунгата, а другата — легнала в средата на дъното. Капачката служи да закрие (изолира) затегачите и оформи фасунгата. В средата тя има кръгъл отвор за преминаване на проводниците. Отворът има резба за прикрепване на фасунгата към осветителни арматури. Почти всички видове фасунги повече или по-малко имат описаната форма и конструкция. Изключение от това общо правило правят байонетните и илюминационните фасунги.

Устройтво на фасунга Ustroysvto na fasunga

Видове фасунги

Според вида на материала, от който са направени, фасунгите биват бакелитови и порцеланови. В зависимост от предназ­начението си те се подразделят на висящи фасунги за сухи и влажни помещения, стенни фасунги с прави или наклонени тела, висящи противодъждовни фасунги, щекерфасунги, щепселфасунги, фасунги с ключ, фасунги за осветителни арматури, илюминационни фасунги, тип байонет и др.

1 Обикновени бакелитови висящи фасунги с резба Е 27, 100 вт, 250 V (фиг. 1 -53). Състоят се от две части: цилиндрично тяло с фуниеобразно разширение и капачка. Резбата за навиване на крушката е изработена в самото тяло на фасунгата. Прикрепването на капачката към тялото се извършва с болтче. Употребяват се предимно за осветителна арматура в сухи помещения.

2. Бакелитови висящи фасунги с рез­ба Е 27, 300 W, 250 V. Тези фасунги се разли­чават от обикновените по това, че резбата за завинтване на крушката в тялото на фасунгата е от месинг. Тя служи и за контакт вместо из­правената контактна пластина при обикновените фасунги. Употребяват се за осветление в сухи помещения там, където е необходимо да се употребят по-силни електрически крушки.

3. Бакелитови противодъждовни висящи фасунги с резба Е 27, 100 W, 250 V (фиг. 1 -54). Капачката на тези фасунги е устроена така, че да не позволява на дъждовни капки да проникват във вът­решността на фасунгата. В горния край тя има халкички или ухо, чрез които фасунгата се закачва към стълбове, а в долния край има отвори за премина­ване на проводниците, Фуниеобразното разширение на цилиндричното тяло тук е по-голямо. Употребяват се за освет­ление на открити площи, улици, тераси, дворове и др.

Протеводъждовна висяща фасунга Prrotivodazhdovna visyashta fasunga
  1. Бакелитови прави стенни фасунги с резба Е 27, 100 W, 250 W (фиг. 1 —55). Капачката при тези фасун­ги не само че изолира затегачите, но е пригодена за закрепване на фасунгата към стени, табла и др. Монтира­нето им към стени се извършва посредством загипсирани дървени кол­чета с винтове за дърво. Освен тези фасунги за стени произвеждат се и стенни фасунги с наклонено тяло (фиг. 1—56). Те се разли­чават от първите по това, че капачката е пригодена да се монтира към стени или табла под известен ъгъл. Стенните фасунги се употребяват предимно за монтаж към електрически табла в лаборато­риите и др. Употребяват се също за местно осветление в работил­ници, за осветление на покрити тераси, балкони и др. при нормални условия. Във влажни помещения или на открити площи извън сградите те не се употребяват.
Стенна фасунга Stenna fasunga
Стенна фасунга Stenna fasunga
  1. Бакелитови фасунги за полилеи с резба Е 27, 100 W 250 V (фиг. 1—57). Тези фасунги се състоят от три части: 1 — цилиндрично тяло с резба от вътрешната и от външната страна, 2 — капачка за изолиране на затегачите и 3 — фуниеобразна част с резба от вътрешната страна. Капачката в горния край има резба за завиване към съответната част на осветителното тяло или към металната тръба на глобусите. Цилин­дричното тяло със затегачите и контактните пластини се прикрепва към капачката посредством болтче. Фуниеобразната част служи за прикрепва­не на рефлектори или отворени глобу­си. Рефлекторът или отвореният гло­бус се закрепва между ръба на капач­ката и фуниеобразната част. Тези фа­сунги се употребяват за монтаж в ос­ветителни арматури с рефлектори или отворени глобуси в сухи помещения.
Фасунга за полилей Fasunga za poliley
  1. Бакелитови илюминационни фасунги с резба Е 27, 200 W, 35 V (фиг. 1—58). Състоят се от ци­линдрично тяло, затворено от единия си край, и контактни части. Във вът­решната страна имат месингова гилза с резба, чрез която се завива крушката. Гилзата служи и за контактна пласти­на. Затегачите при тези фасунги не са изолирани и стърчат от двете страни на тялото. Единият от тях е съединен с централната пластинка, а другият — с месинговата гилза.

Освен описаните бакелитови фасунги произвеждат се още и след­ните: щекерфасунги, щепселфасунги и фасунги с ключ.

Бакелитова фасунга Bakelitova fasunga
  1. Щекерфасунгите вместо капачка за изолиране на затегачите имат разклонител (встроени два контакта) за поставяне на щеп­сел. Разклонителят е оформен в цокъл с рез­ба Е 27, чрез който фасунгата може да се завинти в друга фасунга.
  2. Щепселфасунгите нямат капач­ка. При тях затегачите имат щифтове по по­добие на щепселите. Фасунгата е с встроен двуполюсен щепсел. Фасунгите с встроен ключ представляват комбинация от фасунга и ключ (ключ-фасунга). Последните три вида бакелитови фасунги имат известни недоста­тъци и затова не се употребяват много. Ще­керфасунгите се употребяват в помещения, където няма контакти; щепселфасунгите — в помещения, където има контакти без лампи (килии и др.), фасунгите с ключ — при на­столни лампи и др.
Порцеланова фасунга Porcelanova fasunga

Освен бакелитови фасунги произвеждат се и порцеланови фасунги. Порцела­новите фасунги по устройство са същите като бакелитовите с изключение на това, че имат месингови контактни гилзи за завинтване на електрическите крушки. Щекер и щепселфасунги и фасунги с ключ от порцелан не се произвеждат.

Съществено различие от бакелитовите фасунги имат порцелановите фасунги тип „Голиат“.

8. Порцеланови висящи фасунги тип „Голиат“ с резба Е 40, 2000 W, 500 V (фиг. 1—59). В индустриални предприятия (заводи, фабрики и др.) с големи цехови помещения са необходими фасунги за крушки с по-големи мощности. Тези крушки отделят доста топлина и обикновените бакелитови и порцеланови фасунги не могат да се употре­бяват за тях. Най-подходящи за тази цел са порцелановите фасунги тип „Голиат“. Те се състоят от три части: тяло с месингова контактна гилза и затегачи, порцеланов цилиндър и капак с отвори за охлаждане. Употребяват се за директно осветление на големи помещения, цехове и салони със и без осветителна арматура в сухи помещения.

Видове фасунги Vidove fasungi

Всички видове фасунги са произвеждани в България от завод Найден Киров Русе.


Литература:

Петров, Ал., А. Василев. Електроинсталационно дело. София, Техника, 1963.
Божков, Хр. Вътрешни електрически инсталации. София, Техника, 1962.

Видове ключове за осветление

Видове ключове за осветление

Видове ключове за осветление

Подобно на тази  публикация, в която Ви запознахме с първото широко произвеждано поколение български щепсели и контакти за открити и скрити инсталации, сега ще разгледаме същата гама, но по отношение ключовете за осветление. Или както обичаме да им казваме – ключове за лампа. Те са произвеждани най-напред в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София, а след това – в Елпром Кубрат, завод Найден Киров Русе и някои други.

Видове ключове за осветление Vidove klyuchove za osvetlenie

Приятно четене! :)

Да започнем с малко лекция. Както знаем, инсталационните ключове служат за включване и изключване на осветителите. Обикновено те се състоят от тяло с кон­тактна част, механизъм за моментно включване или изключване и ка­пак. Контактната част има за задача да про­вежда електрическия ток. Механизмът за моментно включване или изключване служи да осигури включването или прекъсването на токовата верига с достатъчна бър­зина, за да не се допусне искрообразуване и обгаряне на контактите. Капакът е предназначен да изолира и оформи ключа. По конструкция се под­разделят на ключове с врътка (въртящи) и тип „цека“. При ток с по-малка сила (до 6 А) контакт­ната част на ключове с врътка се състои от под­вижен диск с контактни сектори и от неподвижни контактни пружини, към които са прикачени про­водниците. За ток с по-голяма сила (10, 15 и 25 А) подвижният диск е снабден с двойни контакти. Ме­ханизмът за моментно включване или изключване не позволява на подвижния диск да застане в междинно положение, при което контактните части биха имали непълно допиране. Конструктивно механизмът е най-различно оформен. При ключовете с врътка механизмът за бързо включване и изключване се състои от делителен диск 1 и притегателни пластинки 2 (фиг. 1—67).

Електрически ключ схема Elektricheski klyuch shema

Делителният диск има по периферията канали, в които попадат краищата на притегателните пластинки. Дискът е свързан с оста на ключа, към която е прикрепена врътка със спирална пружина. Когато врътката се завърти с оста, делителният диск не следва превъртането на оста, защото е възпрепятствуван от притискащите се в периферните му канали притегателни пластинки. Единият край на спиралната пружинна е прикрепен към оста, а другият край —към диска, с който се натяга. Когато натягането е стигнало до такава сте­пен, че триенето между диска и притегателните пластинки се преодолее, дискът рязко се завърта на следващото положение.

В някои конструктивни изпълнения контактната част и механизмът за моментно включване и изключване се сливат в едно. В този случай контактните пружини играят ролята и на притегателни пла­стинки, а дискът с контактните сегменти се оформя като делителен диск.

При ключовете за осветление тип ЦК неподвижните и подвижните контакти, както и механизмът за бързо включване и изключване, имат друго устрой­ство (фиг. 1—68). Върху тялото на тези ключове са монтирани не­подвижно V-образни вибриращи месингови контакти. Лостчето за включ­ване е монтирано шарнирно и ексцентрично към оста на ключа. В дол­ния край на оста има спирална притегателна пружина. При премест­ване на лостчето от едната страна на другата спиралната пружинка се натяга и когато лостчето стигне до изправено положение, тя бързо изтласква оста с подвижните контакти в другата страна.

Ключ цека схема Klyuch ceka shema

Освен тези конструктивни изпълнения има и много други такива. Всичките се свеждат до тяло с подвижни и неподвижни контакти и механизъм за бързо включване и изключване.

Видове ключове за осветление

В зависимост от вида на електрическите разкло­нения, за които се употребяват, ключовете за осветление се подразделят на обикно­вени, групови, серийни, девиаторни и кръстати.

  1. Обикновени ключове за осветление. Те са двуполюсни с две положения на подвижните контакти — включено и изключено. Конструктивно се изпълняват с врътка или тип „цека“. Подразделят се за скрита или открита електрическа инсталация в сухи помещения. На фиг. 1—69 е представен обикновен ключ с врътка, а на фиг. 1—70 — обикновен ключ ЦК за скрити инсталации. Тези ключове се монтират в кон­золните кутии на инсталациите и служат за включване и изключване на една или повече лампи едновременно. Произвеждат се с кръгъл или правоъгълен бакелитов капак и порцеланова или бакелитова основа за 6 А, 250 V. Прикрепването им в конзолите се извършва чрез две вилки с болтчета, както при контактите.
Видове ключове за осветление Vidove klyuchove za osvetlenie

Ето ги и наживо от колекцията на Sandacite – Сандъците:

Видове ключове за осветление Vidove klyuchove za osvetlenie
Видове ключове за осветление Vidove klyuchove za osvetlenie
Видове ключове за осветление Vidove klyuchove za osvetlenie

Обикновените ключове за осветление, предзназначени за открити електрически инсталации са също двуполюсни и с положения „включено“ и „изключено“. На горната фигура е представен обикновен ключ с врътка, а на долната —тип ЦК за открити инсталации. Произвеждани са с кръгъл бакелитов капак и порцеланово или бакелитово тяло за 6 а и 250 в. Монти­рането се извършва с винтове за дърво в предварително загипсирано дървено кол­че. Капакът на тези ключове за осветление в долния край има изтънена стена във форма на ок­ръжност. Това място от стената се отчупва при монтажа за поставяне на инста­лационната тръба.

Ключ за открита инсталация Klyuch za otkrita instalaciya
  1. Групови ключове за осветление. Те са трифазни за две групи лампи със следните положения: 1) включена само първата гру­па лампи; 2) включена само втората група лампи и 3) изключено положение. Произ­веждат се с врътка за скрити и открити инсталации в сухи помещения, за ток бай напрежение 250 V. Външната форма на тези ключове е същата като на обикновените ключове за скрити и открити инсталации. Поради това, че и двете групи лампи не мо­гат да светят едновременно, употребяват се за икономия на енергия в обществени места, предимно в хотели, където е необходимо две мощности осветление. Наричали са ги хотелиерски.
  1. Серийни ключове за осветление. Те са тип ЦК и с врътка. С тип ЦК могат да се изпълнят следните положения: 1) из­ключено, 2) включена само една серия от лампите и 3) включени и двете серийни лампи. Освен това всяка серия от лампи може самостоятелно да се включва и изключва по желание на потребителя. Произвеждат се за скрити и открити ин­сталации за сухи помещения.

Серийните ключове с врътка имат съ­що три положения с тази разлика, че след положение на включена първата серия лампи следва положение на включени и двете серии. Отделните серии лампи не са независими, както при тип ЦК. И двата вида серийни ключове се употребя­ват в жилищни и обществени сгради за полилеи или за две мощности осветление.

Едната серия лампи може да бъде цветно осветление, а другата обикновено. Както груповите, и тези ключове имат три затегача за прикачване на проводници.

  1. Девиаторни ключове за осветление. Имат две положения на подвиж­ните контакти, но устройството им е така пригодено, че когато са в положение „изключено“, те превключват токовата верига на един или група ключове. Употребяват се в токови вериги предимно за стълбища с една или повече електрически крушки, които могат да се запалят или угасят от няколко места. Произвеждани са за скрити или открити инсталации с врътка или тип ЦК и имат три затегача за прикреп­ване на проводници. По външна форма не се различават от обикно­вените ключове за скрити и открити инсталации.
  2. Кръстосани (кръстати) ключове. Употребяват се като междинни за осветление на стълбищата при многоетажни сгради, при които е необходимо електрическите лампи по стълбището да се запал­ват или угасват от всеки етаж. Те имат четири затегача за прикреп­ване на проводници и четири положения на подвижните контакни пла­стинки. При всяко положение тези ключове превключват четирите про­водника — два по два последователно. Произвеждат се само с врътка за скрити и открити инсталации. Външната им форма е същата като на обикновените ключове за осветление.
  3. Противовлажни ключове (фиг. 1—74). Подвижните и непод­вижни контакти са поставени в бакелитова или порцеланова кутия с уплътнен капак. В долната част кутията има две уши за монтиране върху стена и един отвор с резба и гайка за монтиране към стома- нено-панцерови инсталационни тръби или към самостоятелни провод­ници (антигрон и др.). Капакът се прикрепва към кутията с две болтчета. Всички съединения са уплътнени с каучукова смес. Употребвят се за противовлажни инсталации в бани, кожарската промишленост и др.
Противовлажни ключове Protivovlazhni klyuchove

Вътрешното им устройство не се различава от това на останалите видове ключове за осветление. Те също биват обикновени, серийни, девиаторни и кръстати.

  1. Бутонни ключове. Вместо врътка или лостче (палец) тези ключове имат бутонче за включване и изключване на веригата. Разли­чават се два вида бутонни ключове: висящи и за вграждане. И двата вида нямат механизъм за бързо включ­ване и изключване. Висящите клю­чове се употребяват предимно за нощни лампи, а тези за вграждане — за настолни лампи и др.

Едни от най-усъвършенстваните инсталационни ключове от това поколение, които всъщност са превключватели за по-голяма сила на ток, са пакетните ключове (фиг. 1—75). Конструкцията на тези ключове е съвсем различна от досега разгледаните. Съ­стоят се от отделни пакети, откъдето носят и наименованието си. Все­ки пакет образува един полюс или ве­рига на превключване. Пакетите на различните полюси се различават един от друг само по положението си към неподвижните контакти. Отделните пакети са свързани с притегателни капачки в общ пакет. Съществено­то при тези ключове е, че при малка повърхност превключват и изключват голям брой вериги със сравнително голяма сила на ток — до 35 а, при напрежение до 250 в.

Пакетни ключове Paketni klyuchove

Употребяват се като командни превключватели на съоръжения и др.


Литература:

Петров, Ал., А. Василев. Електроинсталационно дело. София, Техника, 1963.
Божков, Хр. Вътрешни електрически инсталации. София, Техника, 1962.

 

Завод за ел табла Добрич

Завод за ел табла Добрич

Завод-за-ел-табла-Добрич

Ето това вече е много важен завод, завод-легенда! Май във всяка втора българска сграда има негово електрическо табло! :)

Заводът за електрически табла Добрич е бил специализиран в производството на апаратура за високо напрежение за нуждите на енергетиката в страната и в чужбина. Произвежданите изделия са с високо качество и с много добри технически па­раметри — на равнището на произвежданите от водещите производители в тази област. В края на 80-те години над 90% от продукцията на завода се изнася.

По-важните изделия от производствената листа на Завода за ел. табла Добрич към 1987 г. са:

комплексни трансформаторни подстанции — КТП-3 и КТП-ЗС (табл. 1, фиг. 1), с въздушен вход за номинално напрежение 6, 10/0,4 kV, мощ­ност 100, 160, 250 kVA, с въздушен и с кабелен извод. Конструкцията е съобразена с изисквания­та за лесно преместване на различни обекти при минимален разход на време и труд. Предназначе­ни са за захранване на отдалечени обекти— в строи­телството, в нефтопроучвателните и геологопроуч­вателните предприятия, за захранване на обекти в отдалечени райони. Работят нормално при температура от —40 до +40°С.

Завод за ел табла Добрич Zavod za el tabla Dobrich

Произвеждат се и други модификации: унифи­цирана серия комплексни трансформаторни под­станции – КТП 6, 10, 20/0,4 kV, 160, 250 kVA, с въздушен и с кабелен вход, с въздушен и с кабе­лен извод; комплексни трансформаторни подстан­ции модулен тип за повишена мощност — 20/0,4 kV, 400, 630 kVA (фиг. 2) — за нуждите на енер­гетиката в страната.

Заводът за ел. табла Добрич е бил единствен производител в страната на електрически табла за горивна техника от типа АКТ — за управляване на нафтови и мазут- ни горелки (с разход на гориво от 16 до 120 1/h). Голяма част от тях са предназначени за износ.

 

Завод за ел табла Добрич Zavod za el tabla Dobrich

Произвеждали са се и всички видове силови и ре­лейни електрически табла (по схеми на клиента) за промишлени и жилищни обекти в страната.

Усвоено е производството на шкаф за управление на високомоментни задвижвания, предназначени за управлението на каруселни стругове.

Към 1987 г. е предстояло производството на комплектни полу­проводникови устройства за защита, автомати­ка и управление на енергийни обекти за високо на­прежение — електрически мрежи, трансформато­ри, електродвигатели за високо напрежение и пре­димно за включване в комплектни разпределител­ни устройства за напрежение до 20 kV, производ­ство на Комбината за апарати високо напрежение, също в Добрич.

Завод за ел табла Добрич Zavod za el tabla Dobrich

Комплектните полупроводникови устройства имат следните експлоатационни характеристики:

Защита:

земна напреженова (ЗН), земна токова (ЗТ), земна посочна (ЗП).

Автоматично повторно включване (АПВ) Автоматично включване на резервата (АВР) Автоматично честотно разтоварване (АЧР).

Автоматично честотно повторно включване (АЧПВ).

Разработва се преносима комплексна трансфор­маторна подстанция ПКТП 6,10/0,4 kV, 160, 250,400 kVA с маслен и сух трансформатор, с въз­душен и с кабелен вход и с възможност за присъе­диняване към пръстеновидна схема. Има следните предимства: възможност за бърз монтаж и демон­таж, възможност за транспортиране с шейна, ремарке и с въздушен транспорт. Конструкцията е изцяло обновена с висока степен на защита. Год­на е за работа в райони с температура от —50 до +40°С.

Комбинат за апарати високо напрежение kombinat za aparati visoko naprezhenie

През 1987  г. в Завода за ел. табла Добрич е предстояло разработването на подстанции за по-големи мощности — ПКТП 630, 1000 kVA; двутрансформаторни комплексни трансформаторни подстанции (2 x 400 и 2 x 630 kVA). Също – разработването на градски трансформаторни постове с конструкция от лек бетон или полиуретан, а също и на комплексни трансформаторни подстанции за малки мощности — 40 и 63 kVA. Ускорена е била работата по олекотяване и поевтинява­не на конструкциите чрез въвеждане на пласт­масите като заместители на металните елементи. Работело се и за въвеждане на пластмасово покритие.

А за поздрав от Сандъците Sandacite ето и това старо, но култово електрическо табло, което и досега служи вярна служба в не един панелен блок! :)

Завод за ел табла Добрич Zavod za el tabla Dobrich

Понастоящем правоприемник на завода е предприятие, също с името Завод за ел. табла Добрич.

 

 

Българските термопомпи

Българските термопомпи

Българските термопомпи

Да започнем с простото въпросче: а що е то термопомпа?

Когато специалистите трябва да изразят сбито предимствата на термопомпата, те обикновено привеждат примера, че от нея може да се получи толкова топлинна енергия, колкото от три електрически нагревателни печки, а консумираната елек­троенергия е равна на тази, която харчи едната от тях. С една дума топлим сe с три печки, а плащаме електричеството само на едната. Възможно ли е това? Пър­воначалното любопитство, породено от този факт, прераства в изумление, щом се разбере, че к.п д. на термопомпата сред­но е 3, а може да достигне 5, 7 дори 10? Как така. след като е известно от тео­рията. че по принцип всяко съоръжение може да има к.п.д. максимум 1?

Не, няма противоречие със законите на термодинамиката. В това може да се убе­ди всеки, след като се запознае с кон­струкцията на термопомпата. Тя се съ­стои основно от изпарител, компресор и кондензатор. Те образуват затворена сис­тема, в която циркулира флуид (течност) с ниска температура на кипене, например фреон. В изпарителя под действието на темпе­ратурата на околната среда, флуидът се изпарява, парите се засмукват и сгъстя­ват в компресора, след което постъпват в кондензатора. Тук се втечняват и по­етата от флуида топлина при изпарение­то се отдава на отопляваното простран­ство. Ако изпарителят се монтира отвън на прозореца, а кондензаторът вътре в стаята, термопомпата ще затопля по­мещението за сметка на енергията на въ­ншния въздух. При това. поради ниската температура на кипене на работния флуид, новата ,,печка“ ще топли дори когато температурата навън е пад нулата Това на пръв поглед е парадоксално — да ни отоплява студът! Но е толкова реално, колкото високият к.п.д. Впрочем, дайте да обясним и неговите ,,странни“ стойности.

Известно е, че к.п.д. представлява отно­шение между получената и вложената енергия в едно съоръжение В нашия случай в числителя е придобитата топлинна елек­троенергия, а в знаменателя — поетата енергия от външния въздух и енергията, необходима за задвижване на компресора (например електрическа). В тази формула обаче първата съставка на знаменателя може да се задраска, защото не харчим пари за нея. И ето че числителят се оказва 2, 3 и повече пъти по-голям от ,,олекналия* знаменател. Така тайната е разбулена. Разбира се, във формулата пренебрегнахме с лека ръка енергията на външната среда, но на практика трябва да се съобразяваме много внимателно с нея, ако искаме тер­мопомпата да работи ефективно. За да черпи нашата нова печка топлина, нейното количество очевидно трябва да е непрекъснато неогра­ничено там, откъдето я взима. Удобни енергийни източници могат да бъдат технологичните води на пред­приятия, термалните води, изходящи­те газове от мини и топлинни цен­трали, и, разбира се, околният въздух. В зависимост от вида на средата, от която термопомпите извличат топлина, и вида на средата, на която я отдават след това, те биват: въздух-въздух“, .въздух-вода“, ,,вода-вода“ и ,,вода-въздух“. Например термопомпата, монтирана на прозореца и отопляваща помещението за сметка на енергията на външния въздух и тогава е ,,въздух-въздух“ – такива са например домашните климатици. Ако обаче тя предава топлината на воден резервоар – да кажем бойлер – то тогава термопомпата ще бъде от тип ,,въздух-вода“.

Български термопомпи Balgarski termopompi

В началото на 80-те г. започва разработката на именно на български термопомпи.

Това е логично предвид повишаването на цените на горивата през 70-те години и желанието да се догонват изясняващите се световни насоки към използване на алтернативни енергийни източници. Но роди тогава, независимо от добрите си параметри, термопомпите остават сравнително сложни съ­оръжения, следователно скъпи. За собственика е много по-изгодно да си купи неколкократно по-евтината електрическа печка. Наистина тер­мопомпата е скъпа, но тя пък консумира неколкократмо по-малко енергия.

И така, създавани ли са термопомпи в България? Отговорът е положителен. Нещо повече, още през 1983 г. разработките са в такъв стадий, че се очаква серийно производство през следващата 1984 година. По-конкретно става дума за кон­струкции тип ,,въздух-въздух“, предназ­начени за монтиране на прозорци и за отопление на жилищни и административ­ни помещения. Те са създадени в Инсти­тута по електротехническа промишленост ,,Никола Белопитов“ — София, под ръководството на доц. Евтим Найденов и ст.н.с. Любомир Рафаилов.

Ето някои подробности за двата модела български термопомпи ТП-2,8 (втората снимка) и ТП-4,0 (първата снимка), които са показани пред публика на Пролетния панаир в Пловдив през 1983 година: в температур­ния диапазон от минус 5 до плюс 14 гра­дуса при първата електрическата мощ­ност варира от 1 до 1,3 кВт, а топлинната — от 2,6 до 4,5 кВт, т. е. к.п.д. е от 2,6 до 3,4. За типа ТП-4,0 съответните стой­ности на мощностите са: електрическа от 1,5 до 1,8 кВт и топлинна от 3,5 до 5,6 кВт (к.п.д. от 2,3 до 3,1). Във всяка от помпите са монтирани по два вентила­тора — аксиален и центробежен. Първият стимулира топлоотдаването в изпари­теля, а центробежният ускорява проце­сите в кондензатора. Предвидени са две скорости за вентилация, което дава въз­можност да се подбира съответна интен­зивност на отопляване. В качеството на работен флуид термопомпите използват фреон-12 (по-малката) и фреон-22 (по­мощната). Неприятното обледеняване на изпарителя, което настъпва в течение на работата и понижава топлообмена, се отстранява чрез насочване на струя топъл въздух от кондензатора към изпарителя.

Предвидено е било двете български термопомпи да се произвеждат от Завода за електропещи в Балчик. Очак­вало се е всяка от тях при среден к.п.д. 2,5 да реализира годишна икономия близо 5000 кВт електроенергия.

Един колектив намира интересно приложение на термопомпи­те. Под ръководството на проф к.т н. Гарабед Мумджиян във ВМЕИ ,,Ленин“ — София през 1983 г. е създа­дена слънчева инсталация за получаване на топла вода за битови нужди, в която е вградена термопомпа тип „въздух-вода“. Схемата е така изградена, че двата „топлоизточника“ — слънчевите колектори и термопомпата – работят в автономен ре­жим. Принципът на действие на инста­лацията е следният. Слънчевата радиация се улавя от колекторите и придобитата топлина се отдава на циркулираща вода. Едновременно с това термопомпата по­ема топлина от околния въздух и също п отдава на загряваната вода За отбеляз­ване е, че термопомпата работи и в ча­совете, когато няма слънце, стига да е достатъчно топло времето. В инстала­цията са използвани два топлинни аку­мулатора (водни резервоари — нискотемпературен и високотемпературен).

Български термопомпи Balgarski termopompi

На снимката: комбинирана функционална схема на построената през 1983 г. слънчева инсталация в къмпинг Градина. Тя съчетава действието на слънчевите колектори с възможностите на термопомпата.

Описаната комбинирана система за под­гряване на вода за битови нужди дори е реали­зирана в къмпинг Градина край Созо­пол. За основа е използвана съществува­щата електрическа инсталация с бойлер, подаваща топла вода към душовете. Употребени медни плоски слънчеви колек­тори и термопомпа с херметичен компре­сор от серията КК, серийно производство на ХЗ ,,Антон Иванов“ и накрая два топлинни аку­мулатора, както и система за регулиране и контролиране работата на инсталация­та. Процесите в различни точки от инсталацията са следени и записвани. Какви изводи са направили анализаторите?

Добавянето на термопомпа към класи­ческата слънчева инсталация повишава нейната ефективност. По-конкретно ста­ва възможно да се намали значително бротя на колекторите, което от своя страна позволява да се заменят по-евтините, но корозионно неустойчиви стоманени аб­сорбери с медни, характеризиращи се с много по-дълъг живот и представляващи предпоставка за изграждане на директни схеми за получаване на топла вода. Не е без значение и фактът, че термопомпата загрява водата и когато няма слънце — например в края на деня и дори в топлите нощи. Оптимистичните резултати от действието на инсталацията стимулира­т изграждането на втора инсталация ~ също на Южното Черноморие.

Показаните начинания са показателни за начеващите усилията на 80-арска България да оползотворява дори нетрадиционните за тогава енергийни източници.

Сандъците – Sandacite

Exit mobile version