В Сандъците – Sandacite представяме видовете мълниезащитни инсталации преди половин век.

Предназначение. Мълниезащитните (гръмоотводните) инсталации са предназначени да предпазват хората, сградите и електрическите уредби във и около тях от повреди или пожар вследствие на удари от мъл­ния. Те служат постепенно да изравняват потенциалната разлика между земята и наближаващ наелектризиран облак или околното ста­тично електричество, като отвеждат електрическите заряди безопасно- към земята. Падане на мълния върху дадена мълниезащитна инсталация показва, че инсталацията не е изправна.

Главни съставни части. Една мълниезащитна инсталация има след­ните главни части;

• хващател (гръмоотвод), който се състои от стърчащи над сградата метални тела, плоскости и проводници, монтирани на най- опасните за удар от мълния места, напр. на покрив, по комини, на върха на кули и др.
• отводни проводници, които свързват хващателите със заземителите и отвеждат електрическите пълнежи към земята:
• заземители, които свързват гръмоотводната инсталация със земята.

Освен тези части за мълниезащитната инсталация са необходими още подпорни дюбели и скоби, предпазни стоманени тръби и съединителни части. За подобряване ефикасността на мълниезаитната инсталация външните метални части на сградата, а особено такива с широки до­пирни плоскости към земята трябва по възможност да се свържат помежду си и с гръмоотводната инсталация.

Видове гръмоотводи. Според устройството се различават следните видове гръмоотводи:

1. Гръмоотвод на Франклин. Представлява стоманен прът със заострен връх, който се закрепва на билото на покрива и се свързва тоководно със земята. Този гръмоотвод служи за отвеждане на най- близките електрически пълнежи на околните въздушни пластове в земята. Предпазното му действие е слабо.

1. Гръмоотвод тип Фарадеев кафез. Състои се от няколко къси стоманени пръта, прикрепени по билото на сградата и съединени с ме­тални жици или ленти помежду си и към металните части на покрива. Тази обща метална мрежа се съединява тоководно към земята, заема до­ста голяма площ и затова такъв гръмоотвод е по-ефикасен от първия вид.

3. Радиоактивен гръмоотвод (фиг. 4) Той е най-ефикасен и технически най-издържан. Състои се от месингов прът, съединен и долния си край тоководно със земята, а на горния си край има пор­целанова полусфера. Полусферата е покрита отвътре с неразтворима дълготрайна радиева сол, а под нея има изолиран от пръта метален диск. Към диска тоководно са прикрепени три извити нагоре метални пръчки, които са покрити на върховете също с радиева сол. Чрез тези пръчки металният диск получава потенциала на околните въздушни пластове, който винаги е по-голям от този на свързания със земята метален прът. При повишаване на потенциалната разликата става бе опасно прехвърляне на електрическите заряди от металния диск през месинговия прът към земята. Радиоактивният гръмоотвод има най-силно предпазно действие, което стига до 500 — 600 м в радиус около сградата.

Проект и монтиране на мълниезащитна инсталация. При изра­ботване на проект за мълниезащитна инсталация се използва планът на сградата с точните й размери, формата видът и металните части на покрива (особе­но изпъкналите части), главните подходящи места за заземители до и около сградата (водопровод, жп. релси, помпи и др.), север­ната посока и предназначението на сградата. Например за предпазване от мълнии на складове за бойна техника се увеличава броят на покривните проводници и заземителвте, които се полагат на известно разстояние и сградите. Гръмоотводите се поставят на 5 от покривните ъгли.

Броят и видът на хващателите, покривните проводници и използва­нето иа металните части от покрива зависят от формата и строителни те особености на последния. Тогава се установяват и местата на отводните проводници и заземителите, като се използуват всички метални части по и в сградата, включително и водопроводът. Така мълниезащитната инсталация, разклоненията й и всички метални части на сградата и около нея образуват обща метална мрежа от билото на сградата до земята.

Ha фиг. 5 е показан нагледен проект за мълниезащитна инсталация, където с 1 са означени хващателите, с 2— покривните проводници, с 3 — отводните проводници и с 4 — заземителите.

При монтажа на мълниезащитната инсталация важат следните технически правила и норми за отделните съставни части.

Хващатели. Това са къси пръти от кръгла или че­твъртита плътна поцинкована стомана или тръба от същия материал, която е запушена горе, за да не влиза вода. Формата на върха е без шачение и не е необходимо да бъде от благороден метал. Хващатели са особено необходими за високи сгради и съоръжения (кули, камба­нарии, фабрични комини, антенни мачти и др.). Ако изпъкващите над сградата метални части имат достатъчно сечение, те също се използват за хващатели или се полага хващателна мрежа ог проводици. В такъв случай проводниците се прекарват по билото и ръбовете на покрива и стряхата. Ако покривът е с наклон над 25 °, проводниците по ръбовете на стряхата отпадат. При наклон под 35 разстоянието между хващателите трябва да е 15-20 м, което определя и броя им. Хващателите се прикрепят обикновено към комини или към билото на покрива и се съединяват с покривните проводници чрез малка плочка а основата на пръта или чрез съединителна муфа.

Покривни проводници. Полагат се на изложените на мълния северни места и служат и за хващатели. Ако билото на сградата е дълго над 20 м и по него се прокара проводник, той трябва да има разклонение към отводните проводници на всеки 15 — 20 м. Провод­ниците се прикрепват със стоманени подпорки на всеки 1—2 и са на 5— 10 см от покрива, а на билото — на 20 см. При меко покрити (слама, тръстика) покриви разстоянието от покрива се удвоява.

Отводни проводници. Те трябва да са най-малко два и во­дят от покрива към заземителите. Броят им се определя от покрив­ните проводници, които са прокарани наклонено от билото до стряхата. Разстоянието между отводните проводници трябва да е над 20 м. Те се полагат също към стоманени подпорки на 2 — 5 см от стените. Разстоянието между подпорните е около 1,5 м. За отводни про­водници се използват и водопроводни или водосточни тръби, ако ча­стите им са сигурно тоководно свързани. Тогава те се свързват към мълниезащитната инсталация. За предпазване от механични повреди от­ходните проводници се поставят на 2 — 2,5 м от земята в стоманени грьби, които влизат най-малко на 20—30 см в земята, а горният им край е свързан тоководно с проводниците. Съединенията се предпаз­ват от атмосферни влияния чрез намазване с миниум и безир или с асфалтов лак.

Отводните проводници са обикновено от медно въже с най-малко течение 25—50 мм². Поцинковани стоманени проводници на­мират малко приложение, като се използват само стоманени въжета със сечение 50 — 100 мм² и диаметър на отделните жици, не по-ма­лък от 3 мм. Отводните проводници трябва да са възможно най-къси, с най-малък брой съединения и добре свързани, за да има силен елек­трически и механичен контакт.

Заземители. Те трябва да са най-малко два: главен и допълни­телен. Главните заземители са медни или поцинковани стоманени плочи, водопроводни или изворни тръби под нивото на подпочвената вода и др. Допълнителни заземители са забити в земята стоманени тръби, из­теглени ленти или проводници, съединения с жп. релси или със заземители на силнотокови инсталации с работно напрежение до 1 кв.

Дебелината на стоманените заземителни плочи е минимум 3 мм, и на медните — 1,5 мм. За заземителни проводници могат да се изпол­зват водопроводни тръби на сградата или до 10 м от нея. Съедине­нията в земята трябва да са сигурни (спойки или занитване) и се по­криват със защитно асфалтово покритие. Такова покритие на заземите­ли не се прави за избягване на лош контакт (голямо земно съпротив­ление). При високолежаща подпочвена вода се използват плочи или тръби, а при дълбоко ниво — заземителна мрежа от дълги и разклоне­ни проводници.

Особени случаи. Близки до сградите дървета представляват опас­ност и затова се отсичат или отводните проводници се поставят близо до тях, или дърветата се предпазват с гръмоотводна инсталация. От­водни проводници се полагат и близо до увода на електрически про­водници в сграда или до положени покрай нея такива. Ако въздушните електрически проводници към сградата имат заземен проводник, той и металните му подпори се свързват към гръмоотводната инсталация.

При проверка на мълниезащитна инсталация най-много се вни­мава за съединителните връзки и за земното съпротивление, което е над 1 ом. В неблагоприятни случаи се допуска 5 — 25 ом, като се внимава то да бъде по-малко от това на близкостоящи заземени иредмети.

Мълниезащитни инсталации трябва да имат сградите, които:

• служат за многолюдни събрания — учебни заведения, болници, казарми, затвори, кина и театри, хотели, фабрики и заводи, учрежде­ния и др.;
• служат за производство, обработка и складиране на леснозапали­ми или експлозивни материали — хартия, текстил, кибрит, бензин, ди­намит, барут и др.;
• при разрушаване ще затруднят населението — електроцентрали, станции, трафопостове, водни резервоари за водопроводи и др. п.;
• съдържат предмети с голяма научна, историческа или художест­вена стойност — музеи, библиотеки, изложбени сгради и др.;
• поради местоположението си са изложени на опасност от мъл­ния— кули, фабрични комини, къщи по височини и пр.;
• вече са ударени от мълния или близо до които често пада мълния.

Литература:

Андреев, Асен, Б. Костов. Наръчник за проектиране на вътрешни електрически инсталации. София, Наука и изкуство, 1956.

Петров, Ал., А. Василев. Електроинсталационно дело. София, Техника, 1963.

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

Това устройство е производство на Завода за токоизправител Перник от началото на 70-те години.

Транзисторният стабилизиран токоизправител тип ТСТ 12-5 е изпълнен на полупроводникови при­бори. Предназначен е да захранва с постоянно на­прежение радиотелефон тип РТ21-10 и съответни­те му модификации.

Електрическа схема

Захранването на токоизправителя става от про­менливотокова мрежа, с напрежение 220V ± 10% и честота 50 Hz. Подаденото напрежение на то­коизправителя се трансформира от трансформа­тора /тр/ и се изправя от германиеви диоди. Чрез кондензаторите С1 и С2 изправеното напрежение со филтрира. Транзисторите Т1 и Т2 служат за ре­гулиране на изходното напрежение при изменение на входното напрежение и изменение на товара. Резисторите P1o и Р11 служат 3а изравняване на съ противлеиието на двата клона. Кондензаторът С5 филтрира изходното напрежение. Постояннотоковият усилвател за обратна връзка се състои от транзистор Т6, ценер диод Д6 и резистор R5, осигуряващи опорно напрежение и делител R7 и R8. Колебанията в напрежението на изхода се усилват от постояннотоковия усилвател Т6, който определя режима на транзисторите Т4 и Т3. Режимът на транзисторите Т1 и Т2 се определя от режима на транзистори Т3 и Т4. Чрез тример потенциометъра Р1 се установява напрежение на изхода 13 V при захранване със стабилно напреже­ние 220 V.

Транзисторът Т5 изпълнява ролята на електро­нен предпазител на късо съединение при претовар- ване в изходната верига. Нормално той е запушен от напрежението върху потенциометъра Р4. При претоварване В изходната верига транзистор Т5 се отпушва, а транзисторите T1, Т2, Тз, Т4 се за­пушват и на изходните клеми няма напрежение. По­ложението на плъзгача на потенциометъра R4 се определя при ток през консуматора 5,5 А до 6,1 А и напрежение на изхода 13 V. Необходимото колек­торно напрежение на транзистора Т6 се получава от отделна намотка на трансформатора /Тр/ и диода /Д5/. За защита на консуматора в изходната верига на токоизправителя е включено реле Р1, кое­то се задейства при напрежение, по-голямо от 19 V.

Технически данни

• Номинално изходно напрежение /при промяна на захранващото  напрежение/  –

13 ± 1 V с ± 10% и на товара от 0 до 5 А/

• Максимален ток 5 А
• Пулсации на изходното напрежение при максимален ток /5А/ – по-малки от 25 mV

• Захранващо напрежение от променливо­токова мрежа с напрежение 220 V ± 10%; 50 Hz
• Размери:

максимална височина                                         105 мм

максимална ширина                                          220 мм

максимална уолжина                                          270 мм

• Тегло:

максимално тегло                                            5,500 кг

Начин на работа

За да се осъществи нормална работа с транзисторния стабилизиран токоизправител ТСТ 12-5, преди всичко е необходимо да бъде включен към електрическата мрежа с променливо напрежение 220 V + 10% при 50 Hz.

При включване на радиотелефона към транзисторния стабилизиран токоизправител ТСТ 12-5 да се спазват указаните знаци за „+“ и провод­ниците, които се прикрепват към буксите, да са снабдени с кабелни уши, за да се избегне късо съеди­нение.

След Включване на транзисторния стабилизиран токоизправител към мрежата, последният се включваза работа с помощта на лоста на ЦК-ключе, В посока на знак „Вкл.“, сигналната лампа светва и на изхода се получава 13 V стабилно на­прежение.

Транзисторният стабилизиран токоизправител трябва да работи при температурен интервал от минус 10° С до плюс 40° С и повишена относителна Влажност на околната среда до 80 ± 2%.

Характерни неизправности

Начин на съхранение

Кратковременно съхранение на транисторния стабилизиран токоизправител трябва да става в сухи помещения. Продължителното съхранение се осъществява в складови помещения, които да отго­варят на следните изисквания:

а/ относителна влажност на въздуха — до 70 %

в/ температура на въздуха — от +10° до + 30° С

в/ помещенията трябва да бъдат оборудвани с рафтове за съхранение.

В помещенията не се допуска наличие на киселини и основи и проникването на вредни за токоизправи­теля газове и пари.

Спецификация на използваните елементи

Един материал на Сандъците – Sandacite

Лампов волтомметър ЛВ3

След като в предишната публикация на Сандъците – Sandacite Ви запознахме подробно с българския лампов волтметър ЛВ2, сега идва ред и на следващия в серията уред, но той е доста по-усъвършенствуван! За разлика от предшественика си, този измервателен уред е произведен в завод Електроника София.

ЛВЗ  е комбинирани лампов волтомметър. Този тип устройства позволяват измерването на постоянни напрежения, променливи напрежения до 240 MHz и съпротивления от 5 ома до 50 мегаома.

Комбинираният лампов волтомметър ЛВЗ е построен въз основа на мостов принцип. При измерване на постоянно напрежение се включва високоомен входен делител. При измерване на променливо напрежение то се детектира предварително в отделен диоден пробния. При измерване на съпротивления са предвидени спепиалсн делител и отделен изправител за ниско напрежение.

Волтомметърът е комплектуван с два пробника със сменяеми щифтове. Той е по­ставен в метална кутия с дръжка и капак, което го прави удобно преносим. В капака е предвидено специално място за прикрепване на мрежовия шнур и на измервателните кабели с двата пробника.

Технически характеристики:

Волтметър:

измервателен обхват: 0,1 – 300 волта

точност:

+/- 3 % за постоянни напрежения

+/- 3 % до 20 MHz

+/- 6 % до 240 MHz

входно съпротивление: 13 мегаома (постоянно напрежение)

2,5 мегаома: (50 Hz)

входен капацитет: 5 пикофарада (за ВЧ)

25 пикофарада: (НЧ)

допълнителна грешка при +/- 10 %

колебания на захранващото напрежение: +/- 1 %

Омметър:

измервателен обхват: 5 ома – 50 мегаома

максимална неточност: около +/- 10 %

захранване: 110, 127, 150, 220 V (50 Hz)

консумирана мощност: 40 вата

лампи: ЕСС85, 2 х ЕА960, EZ80

размери (с капака): 205 х 305 х 185 мм

тегло: около 8,5 кг

Видове фасунги

Днес в Сандъците – Sandacite ще оживее пълната гама български фасунги от 50-те години. :)

В началото, да преговорим устройството на фасунгата. Както знаем, електрическите фасунги (фиг. 1—53) служат за свързване на електрическата крушка с електрическата инсталация. Обикновено те се състоят от две части: тяло 1 със затегачи 2 и кон­тактни пластини 3 и капачка 4. Произвеждат се от порцелан или бакелит. Тялото на фасун­гите има цилиндрична форма с фуниеобразно разширение на единия край. От вътрешната страна откъм фуниеобразния край има резба за завинтване на електрическа крушка. Тази резба (цокъл) се нарича Едисонова със стандартни размери Е 27 или Е 40. Другият край на тялото пред­ставлява затворен цилиндър. Тук са монтирани затегачите за проводниците. Затегачите са свър­зани с две контактни пластини от месинг (по една на затегач), чрез които се осъществява връзката между електрическата крушка и про­водниците. Контактните пластини са от вътреш­ната страна в дъното на фасунгата и са при­крепени към тялото с болтче. Едната от тях е поставена изправена успоредно на стената на фасунгата, а другата — легнала в средата на дъното. Капачката служи да закрие (изолира) затегачите и оформи фасунгата. В средата тя има кръгъл отвор за преминаване на проводниците. Отворът има резба за прикрепване на фасунгата към осветителни арматури. Почти всички видове фасунги повече или по-малко имат описаната форма и конструкция. Изключение от това общо правило правят байонетните и илюминационните фасунги.

Видове фасунги

Според вида на материала, от който са направени, фасунгите биват бакелитови и порцеланови. В зависимост от предназ­начението си те се подразделят на висящи фасунги за сухи и влажни помещения, стенни фасунги с прави или наклонени тела, висящи противодъждовни фасунги, щекерфасунги, щепселфасунги, фасунги с ключ, фасунги за осветителни арматури, илюминационни фасунги, тип байонет и др.

1 Обикновени бакелитови висящи фасунги с резба Е 27, 100 вт, 250 V (фиг. 1 -53). Състоят се от две части: цилиндрично тяло с фуниеобразно разширение и капачка. Резбата за навиване на крушката е изработена в самото тяло на фасунгата. Прикрепването на капачката към тялото се извършва с болтче. Употребяват се предимно за осветителна арматура в сухи помещения.

2. Бакелитови висящи фасунги с рез­ба Е 27, 300 W, 250 V. Тези фасунги се разли­чават от обикновените по това, че резбата за завинтване на крушката в тялото на фасунгата е от месинг. Тя служи и за контакт вместо из­правената контактна пластина при обикновените фасунги. Употребяват се за осветление в сухи помещения там, където е необходимо да се употребят по-силни електрически крушки.

3. Бакелитови противодъждовни висящи фасунги с резба Е 27, 100 W, 250 V (фиг. 1 -54). Капачката на тези фасунги е устроена така, че да не позволява на дъждовни капки да проникват във вът­решността на фасунгата. В горния край тя има халкички или ухо, чрез които фасунгата се закачва към стълбове, а в долния край има отвори за премина­ване на проводниците, Фуниеобразното разширение на цилиндричното тяло тук е по-голямо. Употребяват се за освет­ление на открити площи, улици, тераси, дворове и др.

4. Бакелитови прави стенни фасунги с резба Е 27, 100 W, 250 W (фиг. 1 —55). Капачката при тези фасун­ги не само че изолира затегачите, но е пригодена за закрепване на фасунгата към стени, табла и др. Монтира­нето им към стени се извършва посредством загипсирани дървени кол­чета с винтове за дърво. Освен тези фасунги за стени произвеждат се и стенни фасунги с наклонено тяло (фиг. 1—56). Те се разли­чават от първите по това, че капачката е пригодена да се монтира към стени или табла под известен ъгъл. Стенните фасунги се употребяват предимно за монтаж към електрически табла в лаборато­риите и др. Употребяват се също за местно осветление в работил­ници, за осветление на покрити тераси, балкони и др. при нормални условия. Във влажни помещения или на открити площи извън сградите те не се употребяват.

5. Бакелитови фасунги за полилеи с резба Е 27, 100 W 250 V (фиг. 1—57). Тези фасунги се състоят от три части: 1 — цилиндрично тяло с резба от вътрешната и от външната страна, 2 — капачка за изолиране на затегачите и 3 — фуниеобразна част с резба от вътрешната страна. Капачката в горния край има резба за завиване към съответната част на осветителното тяло или към металната тръба на глобусите. Цилин­дричното тяло със затегачите и контактните пластини се прикрепва към капачката посредством болтче. Фуниеобразната част служи за прикрепва­не на рефлектори или отворени глобу­си. Рефлекторът или отвореният гло­бус се закрепва между ръба на капач­ката и фуниеобразната част. Тези фа­сунги се употребяват за монтаж в ос­ветителни арматури с рефлектори или отворени глобуси в сухи помещения.

6. Бакелитови илюминационни фасунги с резба Е 27, 200 W, 35 V (фиг. 1—58). Състоят се от ци­линдрично тяло, затворено от единия си край, и контактни части. Във вът­решната страна имат месингова гилза с резба, чрез която се завива крушката. Гилзата служи и за контактна пласти­на. Затегачите при тези фасунги не са изолирани и стърчат от двете страни на тялото. Единият от тях е съединен с централната пластинка, а другият — с месинговата гилза.

Освен описаните бакелитови фасунги произвеждат се още и след­ните: щекерфасунги, щепселфасунги и фасунги с ключ.

7. Щекерфасунгите вместо капачка за изолиране на затегачите имат разклонител (встроени два контакта) за поставяне на щеп­сел. Разклонителят е оформен в цокъл с рез­ба Е 27, чрез който фасунгата може да се завинти в друга фасунга.
8. Щепселфасунгите нямат капач­ка. При тях затегачите имат щифтове по по­добие на щепселите. Фасунгата е с встроен двуполюсен щепсел. Фасунгите с встроен ключ представляват комбинация от фасунга и ключ (ключ-фасунга). Последните три вида бакелитови фасунги имат известни недоста­тъци и затова не се употребяват много. Ще­керфасунгите се употребяват в помещения, където няма контакти; щепселфасунгите — в помещения, където има контакти без лампи (килии и др.), фасунгите с ключ — при на­столни лампи и др.

Освен бакелитови фасунги произвеждат се и порцеланови фасунги. Порцела­новите фасунги по устройство са същите като бакелитовите с изключение на това, че имат месингови контактни гилзи за завинтване на електрическите крушки. Щекер и щепселфасунги и фасунги с ключ от порцелан не се произвеждат.

Съществено различие от бакелитовите фасунги имат порцелановите фасунги тип „Голиат“.

8. Порцеланови висящи фасунги тип „Голиат“ с резба Е 40, 2000 W, 500 V (фиг. 1—59). В индустриални предприятия (заводи, фабрики и др.) с големи цехови помещения са необходими фасунги за крушки с по-големи мощности. Тези крушки отделят доста топлина и обикновените бакелитови и порцеланови фасунги не могат да се употре­бяват за тях. Най-подходящи за тази цел са порцелановите фасунги тип „Голиат“. Те се състоят от три части: тяло с месингова контактна гилза и затегачи, порцеланов цилиндър и капак с отвори за охлаждане. Употребяват се за директно осветление на големи помещения, цехове и салони със и без осветителна арматура в сухи помещения.

Всички видове фасунги са произвеждани в България от завод Найден Киров Русе.

Литература:

Завод за ел табла Добрич

Ето това вече е много важен завод, завод-легенда! Май във всяка втора българска сграда има негово електрическо табло! :)

Заводът за електрически табла Добрич е бил специализиран в производството на апаратура за високо напрежение за нуждите на енергетиката в страната и в чужбина. Произвежданите изделия са с високо качество и с много добри технически па­раметри — на равнището на произвежданите от водещите производители в тази област. В края на 80-те години над 90% от продукцията на завода се изнася.

По-важните изделия от производствената листа на Завода за ел. табла Добрич към 1987 г. са:

комплексни трансформаторни подстанции — КТП-3 и КТП-ЗС (табл. 1, фиг. 1), с въздушен вход за номинално напрежение 6, 10/0,4 kV, мощ­ност 100, 160, 250 kVA, с въздушен и с кабелен извод. Конструкцията е съобразена с изисквания­та за лесно преместване на различни обекти при минимален разход на време и труд. Предназначе­ни са за захранване на отдалечени обекти— в строи­телството, в нефтопроучвателните и геологопроуч­вателните предприятия, за захранване на обекти в отдалечени райони. Работят нормално при температура от —40 до +40°С.

Произвеждат се и други модификации: унифи­цирана серия комплексни трансформаторни под­станции – КТП 6, 10, 20/0,4 kV, 160, 250 kVA, с въздушен и с кабелен вход, с въздушен и с кабе­лен извод; комплексни трансформаторни подстан­ции модулен тип за повишена мощност — 20/0,4 kV, 400, 630 kVA (фиг. 2) — за нуждите на енер­гетиката в страната.

Заводът за ел. табла Добрич е бил единствен производител в страната на електрически табла за горивна техника от типа АКТ — за управляване на нафтови и мазут- ни горелки (с разход на гориво от 16 до 120 1/h). Голяма част от тях са предназначени за износ.

Произвеждали са се и всички видове силови и ре­лейни електрически табла (по схеми на клиента) за промишлени и жилищни обекти в страната.

Усвоено е производството на шкаф за управление на високомоментни задвижвания, предназначени за управлението на каруселни стругове.

Към 1987 г. е предстояло производството на комплектни полу­проводникови устройства за защита, автомати­ка и управление на енергийни обекти за високо на­прежение — електрически мрежи, трансформато­ри, електродвигатели за високо напрежение и пре­димно за включване в комплектни разпределител­ни устройства за напрежение до 20 kV, производ­ство на Комбината за апарати високо напрежение, също в Добрич.

Комплектните полупроводникови устройства имат следните експлоатационни характеристики:

Защита:

земна напреженова (ЗН), земна токова (ЗТ), земна посочна (ЗП).

Автоматично повторно включване (АПВ) Автоматично включване на резервата (АВР) Автоматично честотно разтоварване (АЧР).

Автоматично честотно повторно включване (АЧПВ).

Разработва се преносима комплексна трансфор­маторна подстанция ПКТП 6,10/0,4 kV, 160, 250,400 kVA с маслен и сух трансформатор, с въз­душен и с кабелен вход и с възможност за присъе­диняване към пръстеновидна схема. Има следните предимства: възможност за бърз монтаж и демон­таж, възможност за транспортиране с шейна, ремарке и с въздушен транспорт. Конструкцията е изцяло обновена с висока степен на защита. Год­на е за работа в райони с температура от —50 до +40°С.

През 1987  г. в Завода за ел. табла Добрич е предстояло разработването на подстанции за по-големи мощности — ПКТП 630, 1000 kVA; двутрансформаторни комплексни трансформаторни подстанции (2 x 400 и 2 x 630 kVA). Също – разработването на градски трансформаторни постове с конструкция от лек бетон или полиуретан, а също и на комплексни трансформаторни подстанции за малки мощности — 40 и 63 kVA. Ускорена е била работата по олекотяване и поевтинява­не на конструкциите чрез въвеждане на пласт­масите като заместители на металните елементи. Работело се и за въвеждане на пластмасово покритие.

А за поздрав от Сандъците – Sandacite ето и това старо, но култово електрическо табло, което и досега служи вярна служба в не един панелен блок! :)

Понастоящем правоприемник на завода е предприятие, също с името Завод за ел. табла Добрич.

Българските термопомпи

Да започнем с простото въпросче: а що е то термопомпа?

Когато специалистите трябва да изразят сбито предимствата на термопомпата, те обикновено привеждат примера, че от нея може да се получи толкова топлинна енергия, колкото от три електрически нагревателни печки, а консумираната елек­троенергия е равна на тази, която харчи едната от тях. С една дума топлим сe с три печки, а плащаме електричеството само на едната. Възможно ли е това? Пър­воначалното любопитство, породено от този факт, прераства в изумление, щом се разбере, че к.п д. на термопомпата сред­но е 3, а може да достигне 5, 7 дори 10? Как така. след като е известно от тео­рията. че по принцип всяко съоръжение може да има к.п.д. максимум 1?

Не, няма противоречие със законите на термодинамиката. В това може да се убе­ди всеки, след като се запознае с кон­струкцията на термопомпата. Тя се съ­стои основно от изпарител, компресор и кондензатор. Те образуват затворена сис­тема, в която циркулира флуид (течност) с ниска температура на кипене, например фреон. В изпарителя под действието на темпе­ратурата на околната среда, флуидът се изпарява, парите се засмукват и сгъстя­ват в компресора, след което постъпват в кондензатора. Тук се втечняват и по­етата от флуида топлина при изпарение­то се отдава на отопляваното простран­ство. Ако изпарителят се монтира отвън на прозореца, а кондензаторът вътре в стаята, термопомпата ще затопля по­мещението за сметка на енергията на въ­ншния въздух. При това. поради ниската температура на кипене на работния флуид, новата ,,печка“ ще топли дори когато температурата навън е пад нулата Това на пръв поглед е парадоксално — да ни отоплява студът! Но е толкова реално, колкото високият к.п.д. Впрочем, дайте да обясним и неговите ,,странни“ стойности.

Известно е, че к.п.д. представлява отно­шение между получената и вложената енергия в едно съоръжение В нашия случай в числителя е придобитата топлинна елек­троенергия, а в знаменателя — поетата енергия от външния въздух и енергията, необходима за задвижване на компресора (например електрическа). В тази формула обаче първата съставка на знаменателя може да се задраска, защото не харчим пари за нея. И ето че числителят се оказва 2, 3 и повече пъти по-голям от ,,олекналия* знаменател. Така тайната е разбулена. Разбира се, във формулата пренебрегнахме с лека ръка енергията на външната среда, но на практика трябва да се съобразяваме много внимателно с нея, ако искаме тер­мопомпата да работи ефективно. За да черпи нашата нова печка топлина, нейното количество очевидно трябва да е непрекъснато неогра­ничено там, откъдето я взима. Удобни енергийни източници могат да бъдат технологичните води на пред­приятия, термалните води, изходящи­те газове от мини и топлинни цен­трали, и, разбира се, околният въздух. В зависимост от вида на средата, от която термопомпите извличат топлина, и вида на средата, на която я отдават след това, те биват: въздух-въздух“, .въздух-вода“, ,,вода-вода“ и ,,вода-въздух“. Например термопомпата, монтирана на прозореца и отопляваща помещението за сметка на енергията на външния въздух и тогава е ,,въздух-въздух“ – такива са например домашните климатици. Ако обаче тя предава топлината на воден резервоар – да кажем бойлер – то тогава термопомпата ще бъде от тип ,,въздух-вода“.

В началото на 80-те г. започва разработката на именно на български термопомпи.

Това е логично предвид повишаването на цените на горивата през 70-те години и желанието да се догонват изясняващите се световни насоки към използване на алтернативни енергийни източници. Но роди тогава, независимо от добрите си параметри, термопомпите остават сравнително сложни съ­оръжения, следователно скъпи. За собственика е много по-изгодно да си купи неколкократно по-евтината електрическа печка. Наистина тер­мопомпата е скъпа, но тя пък консумира неколкократмо по-малко енергия.

И така, създавани ли са термопомпи в България? Отговорът е положителен. Нещо повече, още през 1983 г. разработките са в такъв стадий, че се очаква серийно производство през следващата 1984 година. По-конкретно става дума за кон­струкции тип ,,въздух-въздух“, предназ­начени за монтиране на прозорци и за отопление на жилищни и административ­ни помещения. Те са създадени в Инсти­тута по електротехническа промишленост ,,Никола Белопитов“ — София, под ръководството на доц. Евтим Найденов и ст.н.с. Любомир Рафаилов.

Ето някои подробности за двата модела български термопомпи ТП-2,8 (втората снимка) и ТП-4,0 (първата снимка), които са показани пред публика на Пролетния панаир в Пловдив през 1983 година: в температур­ния диапазон от минус 5 до плюс 14 гра­дуса при първата електрическата мощ­ност варира от 1 до 1,3 кВт, а топлинната — от 2,6 до 4,5 кВт, т. е. к.п.д. е от 2,6 до 3,4. За типа ТП-4,0 съответните стой­ности на мощностите са: електрическа от 1,5 до 1,8 кВт и топлинна от 3,5 до 5,6 кВт (к.п.д. от 2,3 до 3,1). Във всяка от помпите са монтирани по два вентила­тора — аксиален и центробежен. Първият стимулира топлоотдаването в изпари­теля, а центробежният ускорява проце­сите в кондензатора. Предвидени са две скорости за вентилация, което дава въз­можност да се подбира съответна интен­зивност на отопляване. В качеството на работен флуид термопомпите използват фреон-12 (по-малката) и фреон-22 (по­мощната). Неприятното обледеняване на изпарителя, което настъпва в течение на работата и понижава топлообмена, се отстранява чрез насочване на струя топъл въздух от кондензатора към изпарителя.

Предвидено е било двете български термопомпи да се произвеждат от Завода за електропещи в Балчик. Очак­вало се е всяка от тях при среден к.п.д. 2,5 да реализира годишна икономия близо 5000 кВт електроенергия.

Един колектив намира интересно приложение на термопомпи­те. Под ръководството на проф к.т н. Гарабед Мумджиян във ВМЕИ ,,Ленин“ — София през 1983 г. е създа­дена слънчева инсталация за получаване на топла вода за битови нужди, в която е вградена термопомпа тип „въздух-вода“. Схемата е така изградена, че двата „топлоизточника“ — слънчевите колектори и термопомпата – работят в автономен ре­жим. Принципът на действие на инста­лацията е следният. Слънчевата радиация се улавя от колекторите и придобитата топлина се отдава на циркулираща вода. Едновременно с това термопомпата по­ема топлина от околния въздух и също п отдава на загряваната вода За отбеляз­ване е, че термопомпата работи и в ча­совете, когато няма слънце, стига да е достатъчно топло времето. В инстала­цията са използвани два топлинни аку­мулатора (водни резервоари — нискотемпературен и високотемпературен).

На снимката: комбинирана функционална схема на построената през 1983 г. слънчева инсталация в къмпинг Градина. Тя съчетава действието на слънчевите колектори с възможностите на термопомпата.

Описаната комбинирана система за под­гряване на вода за битови нужди дори е реали­зирана в къмпинг Градина край Созо­пол. За основа е използвана съществува­щата електрическа инсталация с бойлер, подаваща топла вода към душовете. Употребени медни плоски слънчеви колек­тори и термопомпа с херметичен компре­сор от серията КК, серийно производство на ХЗ ,,Антон Иванов“ и накрая два топлинни аку­мулатора, както и система за регулиране и контролиране работата на инсталация­та. Процесите в различни точки от инсталацията са следени и записвани. Какви изводи са направили анализаторите?

Добавянето на термопомпа към класи­ческата слънчева инсталация повишава нейната ефективност. По-конкретно ста­ва възможно да се намали значително бротя на колекторите, което от своя страна позволява да се заменят по-евтините, но корозионно неустойчиви стоманени аб­сорбери с медни, характеризиращи се с много по-дълъг живот и представляващи предпоставка за изграждане на директни схеми за получаване на топла вода. Не е без значение и фактът, че термопомпата загрява водата и когато няма слънце — например в края на деня и дори в топлите нощи. Оптимистичните резултати от действието на инсталацията стимулира­т изграждането на втора инсталация ~ също на Южното Черноморие.

Показаните начинания са показателни за начеващите усилията на 80-арска България да оползотворява дори нетрадиционните за тогава енергийни източници.

Сандъците – Sandacite