Категория: Стари електроуреди

В Сандъците – Sandacite ще Ви разкажем за този древен 1950-арски електромер.

Произвежда се в Завода Климент Ворошилов София от първата половина на 50-те години. Използва се  за отчитане на електрическа енергия, изразходена от потребителя при променлив ток с честота 50 херца. още се намира по редица стари кооперации и е направо зверски дълговечен!

Индукционната измервателна система на електромера е монтирана на бакелитена основа и предпазена с бакелитена пластина с прозорче за отчитане на разходената енергия. Входните и изходните клеми също са защитени с удължена бакелитена пластина. Механизмът за отчитане със сменящи се цифри дава възможност за изобразяване на стойност с пет цифри.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ на еднофазния индукционен електромер ЕА 1-2

Обхвати – до 250 V напрежение и 5, 10, 15 и 20 А

Точност на отчитането – клас 2,5

Тежест на подвижната система – 24 г

Въртящ момент при номинално натоварване 4 г/см

Собствено енергопотребление на системата за напрежение – 0,7-0,9 W при 220 V

Собствено енергопотребление на токовата система – 0,5 W при номинално натоварване

Размери 196 х 144 х 118 мм

Тежест на целия електромер – около 1,5 кг

Еднофазният индукционен електромер е изнасян за други страни соцлагера (напр. СССР) от Металимпорт.

С любов към българската техника!

Сандъците – Sandacite

Днес на линия в Сандъците – Sandacite са електромагнитни амперметри от 1950-те години.

Както представените Ви в предишната публикация електромагнитни волтметри, те също са производство на Завода Климент Ворошилов. Вероятно това са първите електроизмервателни уреди от този вид, произвеждани  фабрично в България.

Електромагнитните амперметри са предназначени са измерване на стойността на променлив ток  с честота 50 херца непосредствено или чрез измервателен трансформатор. Тези уреди са удобни за монтаж в разпределителен шкаф.

Електромагнитната измервателна система, изработена от меко желязо, по своята конструкция и форма може да бъде два вида: кръгла система в метален корпус и квадратна – в бакелитов.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ на електромагнитните амперметри–

Обхвати: при непосредствено включване: 5, 10, 20, 50, 75, 100 и 150 А

При включване чрез токов трансформатор, вторичната намотка е на 5 А

Точност на измерването – клас 2,5

Тежест на подвижната система – кръглите 2, 75 г; квадратните – 2,5

Вид на лагерите – изкуствен камък (сапфир)

Ъгъл на отклонение на стрелката по скалата: около 90 градуса

Въртящ момент при 90 градуса отклонение – 0,180 – 0,230 г/см

Собствено енергопотребление на системата: кръглите– от 3 до 3,5 вата; квадратните – 2 – 3,5 вата

Успокоител – въздушен – 4 сек.

Дължина на стрелката – кръглите – 80 мм; квадратните – 68 мм

Размери – за първите – 200/176 х 79/60 мм

Квадратните – 144/136 х 83/77 мм

Тежест – за кръглите е около 1,3 кг

За квадратните – ок. 1 кг

Ето още нещо подобно на електромагнитните амперметри, което вероятно би Ви заинтересувало:

Един материал на Сандъците – Sandacite, написан с любов към българската техника.

Темата днес в Сандъците – Sandacite днес са много стари български електромагнитни волтметри.

Най-вероятно това са първите произведени в България електроизмервателни устройства от този вид. Пуснати са от Завода Климент Ворошилов през средата на 1950-те години.

Предназначени са за измерване на стойността на променливо напрежение с честота 50 херца непосредствено или мрез измервателен трансформатор.

Електромагнитните волтметри са малки и относително леки.Електромагнитната им измервателна система (изработена от меко желязо) може да бъде два вида, според своята конструкция и форма: кръгла в метална кутийка или квадратна в бакелитена кутийка.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Измервателни обхвати: при непосредствено включване – 50, 100, 150, 250/450, 500 и 600 волта

При измерване чрез измервателен трансформатор – Х/100 волта

Точност на измерването:  клас 2,5

Тежест на подвижната система: кръглите – 2,75 г; квадратните – 2,5 г

Тежест на лагерите – изкуствен камък (сапфир)

Ъгъл на отклонения на стрелката по скалата – 90 градуса

Въртящ момент при отклонение 90 градуса – 0,180 – 0,230 г/см

Собствено енергопотребление на системата: кръглите – 6-9 вата; квадратните – също

Успокоител – въздушен – 4 сек.

Дължината на стрелката – при кръглите – 80 мм; при квадратните – 68 мм

Размери на електромагнитните волтметри – при кръглите – 200 / 175 х 99/80 мм; при квадратните – 144 / 136 х 105/77 мм

Тежест – кръглите 1,4 кг; квадратните – 1,1 кг

Тези електромагнитни волтметри са изнасяни и за различни страни от Източния блок – най-вече СССР – от Металимпорт. В няколко поредни публикации ще ви запознаем и с други български електроизмервателни уреди.

Вие прочетохте един материал на Сандъците – Sandacite – с любов към българската техника.

В центъра на вниманието на Сандъците – Sandacite днес са почвените фрези тип ФН.

Почвените фрези тип ФН са производство на Карловския тракторен завод от втората половина на 1970-те години. В тази статия са разгледани няколко модела от серията – ФН 76, ФН 110, ФН 125, ФН 160 и също така ФС 160 и ФСН 160

Тези почвени фрези са предназначени за слята обработка на почвата – предсеит­бено, и за междуредова обработка на позови, овощни, розови и др. насаждения. Освен това фрезите с успех могат да се използват и за други селскостопански работи, извършвани през цялата година.

Шестте типа фрези се агрегатират:

1 . Тип ФН 76, ФН 110 и ФН 125 към верижния трактор „Бопгар ТЛ-ЗОА“ .

2. Тип ФН 160 към колесни трактори МТЗ-5ЛС, МТЗ-5М, МТЗ-50.
3. Тип ФС 160 към верижния трактор „Болгар ТЛ-45“.
4. Тип ФСН 160 към верижния трактор „Болгар Т-54В“.

Възможно е агрегатиране на фрезите и към други типове трактори.

ОПИСАНИЕ

Общият вид на почвените фрези ФН 76, ФН 110, ФН 125, ФН 160, ФС 160 и ФСН 160 е показан на първата илюстрация.

Шестте модела фрези принадлежат към едно семейство, имащо еднакво конструктивно решение /при унификация над 85 %/,включващо следните основни възли:

• Рама
• Задвижване
• Ротор
• Рамата е основен свързващ и носещ елемент на машината. Към нея са включени възлите: носеща част, конзоли за окачване, предпазен кожух – капаци и плъзгачи.
• Задвижването се осъществява от следните възли: карданен вал /свързан за ВОМ на трактора/, предпазен съединител и редуктор, със­тоящ се от конусен – централен, и страничен цилиндричен редуктор с общо предавателно число 2,73.
• Роторът представлява почвообработващ възел, състоящ се от тръбен вал със за­варени фланци, на които са закрепени чрез болтове работните органи – мотичките.

Общата кинематична схема на фрезите, както и разположението на об­работващата ивица спрямо надлъжната осова линия на трактора са даде­ни в долната схема.

А ето и таблица с технически характеристики на шестте почвените фрези ФН:

В приложения по-долу  линк можете да разгледате подробно ръководство за експлоатация, ремонт и каталог резервни части за почвените фрези, серия ФН, ФС и ФСН.

Изтеглете: http://www.sandacite.bg/tehnicheska_literatura/pochveni-frezi-fn.rar

Един материал на Сандъците – Sandacite.

На дневен ред в Сандъците е българската сокоизстисквачка Нектар с всичките си такъми :)

Тя се произвежда от 1983 г. в Елпром Варна.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Центрофугата за сокове е предназначена за бързо и удобно получаване на малки количества пресни сокове за непосредствена употреба с хранителна и ле­чебна цел.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ на сокоизстисквачката Нектар

Номинално напрежение- 220 V

Честота на тока — 50 Hz

Номинална консумирана мощност         —        120 W

Маса — около 4 kg

УСТРОЙСТВО И РАБОТА С ЦЕНТРОФУГАТА

Електродвигателят, заед­но с прекъсвача и захран­ващия шнур са монтирани в тяло от висококачествена пластмаса. Центрофугира­щият филтър заедно с ре­зачката са изработени от алуминиеви сплави, устой­чиви на плодови сокове, от­говарящи на санитарните норми. Филтърът и резач­ката са свързани в нераз­глобяем възел, който се по­ставя без допълнително за­крепване върху монтирана­та към вала на двигателя турбина. Сокоулавящото горно тяло н капака са из­работени от безвредна при допир с хранителни про­дукти пластмаса. Подава­нето на обработваните пло­дове и зеленчуци става през специална шахта, на­мираща се на капака, а притискането им към ре­зачката посредством при­тискан.

Когато сглобявате сокоизстисквачката, е необходимо да внимавате уредът да е изключен!

Сглобяването на центро­фугата при подготовката й за работа става по следния начин: Върху тялото с елек­тродвигателя се поставя горното сокоулавящо тяло (фиг. 1), така че центрова­щата издатина да легне в съответното легло. Вътре във филтъра се полага вни­мателно перфорираната лента (фиг. 2), като се вни­мава езичето да е към гор­ния край на алуминиевия филтър (фиг. 3). Най-отго­ре се монтира капака (фиг. 4), като се нагласят вни­мателно центроващите еле­менти да съвпаднат. След това металната дръжка се плъзга леко по ребрата на капака (фиг. 5) до попада­нето й в специалното фик­сиращо легло, след което уредът е готов за работа.

ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА ЦЕНТРОФУГИРАНЕ

Центрофугирайте по въз­можност пресни зеленчуци и плодове.

Преди центрофугирането със сокоизстисквачката Нектар измивайте основно плодо­вете и зеленчуците и гп под­гответе така, че лесно да минават през шахтата на капака.

Добре е да знаете, че из­вестни меки плодове склон­ни към „пюриране“ не са подходящи за центрофуги- круши, домати, сливи и по­добни костилкови плодове.

Теглото на плодовете, които могат да се центро­фугират еднократно, според качеството и сочността им, възлиза на около 900 г.

При силна вибрация или при забележимо спадане на оборотите, уредът трябва веднага да се изключи и остатъците да се отстранят чрез изваждане на филтър­ната лента.

ВНИМАНИЕ! След ра­бота дръжката да се снеме от капака.

ПОЧИСТВАНЕ на сокоизстисквачката Нектар

След привършване на центрофугирането уредът да се изключи и да се из­чака докато моторът спре.

Електромоторът и пре­късвачът трябва да се па­зят от намокряне или пота­пяне във вода.

Филтърната лента и фил­търът да се изплакват до­бре на течаща вода. Оста­тъците да се отстранят с мека четка.

Долното тяло, ако е не­обходимо, да се изтрие с влажна кърпа.

Пластмасовите детайли никога да не се поставят па гореща плоча, тъй като би­ха се деформирали и сто­пили.

УКАЗАНИЕ ЗА ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТ

Преди включване на цен­трофугата в електрическата мрежа трябва да се убеди­те, че маркираното на пея напрежение е еднакво с това на мрежата.

Разглобяването на тяло­то на уреда може да етапа само от квалифицирани ли­ца и в случаи па неизправност на уреда.

А ето и нещо друго, което вероятно би Ви харесало:

Новото в колекцията на Сандъците – Sandacite е българският домашен фризер Мраз ЗД 70! :)

Тогава са го наричали ,,домашен замразител“.

Домашният фризер Мраз ЗД 70 служи за замразяване на пресни хранителни продукти и за съхранение на такива в за­мразено състояние за продължителен период при температура – 18°С и по-ниска. Произвежда се от 1979 г. в хладилния завод Антон Иванов в София.

Изпълнен е като правоъгълен шкаф, боядисан по специа­лна технология с бяла боя. За топлоизолационен материал е използуван високоефективен твърд пенополиуретан. Вътрешни­ят изглед и устройството на фризера са показани на фиг. 2.

Охлаждането в хладилната камера се осъществява от хер­метичен фреопов агрегат, компресорен тип, зареден с хлади­лен агент фреон 12. За смазване на компресора се използва специално масло, количеството на което, както и на фреона, не се изменя в процеса на експлоатацията на замразителя.

Регулирането и поддържането на температурата в хладил­ната камера се осъществява с помощта на термостат.

Електрическата инсталация на фризера, включваща ко­мандно табло за контрол и наблюдение на режимите на рабо­та, е напълно електрообезопасена.

Фиг. 2. Разположение на елементите:

1. Врата
2. Командно табло
3. Отделение за замразени продукти
4. Кошница за замразени продукти
5. Регулируеми крачета
6. Шкаф
7. Отделение за замразяване на пресни продукти
8. Изпарител
9. Указание за продължителността на съхранение в месеци

Пускане в експлоатация и режими на работа:

Пускането и контрола на различните режими па работа на фризера Мраз ЗД 70 се осъществява чрез командното табло, нами­ращо се на лицевата страна под вратата в дясната страна.

Включването за работа се извършва с помощта на дясното копче от таблото, при което светват зелената и червената лампички. При достигане на температура —18°С червената лампичка изгасва. Поддържането на желаната температура в замразителя, в зависимост от определения режим па работа, се осъществява автоматично чрез термостат.

Режим на консервация:

Този режим се прилага, когато във фризера има само замразени продукти. При режим на консервация температурата в хл. камера се поддържа автоматично около —18°С. При установен режим на консервация свети само зелената лампичка от командното табло.

Режим на замразяване:

Режимът на замразяване се задейства чрез включване и на лявото копче, при което светва и жълтата лампичка. При­лага се когато в замразителя се поставят пресни продукти. Агрегатът заработва непрекъснато и температурата в хл. камера се понижава и поддържа около —-24°С.

Замразяването на пресни продукти във фризера Мраз ЗД 70 се осъществява само в изпарителя.. Продуктите трябва да бъдат добре почистени w опаковани в пластмасово или алуминиево фолио, в разфасовка, удобна за еднократна употреба. Препоръчва се при подрежда­нето отделните пакети да не се допират един до друг. След замразяване на продуктите лявото копче се изключва и жълтата лампичка изгасва, а замразителя започва да работи автоматично в режим на консервация.

Ориентировъчното време за замразяване на пресни продукти при околна температура около 25° С е както следва:

5 кг за 12 — 14 часа

9 кг за 18 — 22 часа

12 кг за 26 —- 29 часа

При околна температура 32°С времетраенето за замразя­ване на домашния фризер Мраз ЗД 70 се удължава с около 4 часа. Замразените продукти се съхраняват в кошницата, а когато няма пресни за замразяване, това може да става и в изпарителя.

Червената лампичка свети само при първоначално включ­ване на фризера, до понижаване на температурата в хла­дилната камера под — 15*С. При установен режим на замра­зяване или консервация, същата лампичка може да свети за кратко време при едновременно поставяне па по-голямо коли­чество пресни продукти.

Ориентировъчните срокове за съхранение на някои про­дукти са дадени в показаната таблица:

Българският фризер Мраз ЗД 70 притежава много добра термостабилност, благодарение на което при спиране на електрическия ток, температурата в камерата се повишава сравнително бавно, като за около 12 часа достига около —9 гр. С. В такива слу­чаи е желателно вратата на фризера да не се отваря, а ако се наложи, това да става за много кратко време.

ЕЛЕКТРИЧЕСКА СХЕМА НА фризера Мраз ЗД 70:

Българският домашен фризер Мраз ЗД 70 е произвеждан в два варианта:

• С командно табло, ЗД-70
• Без командно табло, ЗД-70А

Вариантът с командно табло е подробно описан по-горе,

ВАРИАНТ БЕЗ КОМАНДНО ТАБЛО – МРАЗ ЗД 70А

По-късно внедреният нов вариант на замразителя се характери­зира с много по-висога надеждност в експлоатацията. Същевремешо, по този начин се предоставя елементарна простота за неговото обслужване и поддържане, а вероятностите за де­фектираме са сведени само до теоритичния минимум.

Регулирането и поддържането на температурата в хладилната камера се осъществява с помощта на специален тер­мостат напълно автоматизирано. Той е регулиран и на­строен в завода да поддържа постоянна температура от минус 18°С.

В процеса на експлоатацията не се предвижда потре­бителят да променя настройката на термостата, установена при заводски условия. Именно във връзка с горното, термостатът не е комплектован с настройващ диск /копче/.

Пускането на замразителя в работа става чрез включ­ване на захранващия му шнур в ел. мрежата /контакта/.

Всички технически данни и указания за експлоатация на фризера Мраз ЗД 70, остават валидни и за варианта без командно табло.

За този вариант има отделна ел. схема:

Нека сега в  Sandacite.BG се запознаем с един български селенов токоизправител!

АПС 12-24/30-15ер е произвеждан от Завода за токоизправители Перник в системата на ДСО Респром. Производството започва в началото на 1980-те години. Изнасян е и за различни страни от Източния блок от ВТО Електроимпекс.

Този селенов токоизправител се използва за зареждане на всички видове стартерни оловни акумулаторни батерии с номинални напрежения 12 и 24 V, с капаци­тет до 165 Ah, служещи като из­точник на ток за запалване на ав­томобилни, за тракторни и други двигатели с вътрешно горене и за поддържане на осветителната и сигналната система на тези пре­возни средства.

Селеновият токоизправител може да се из­ползва и за зареждане на оловни акумулаторни батерии с номинално напрежение 12 и 24 V, захран­ващи телефонни централи, осве­тление на жп. вагони, за резер­вно осветление и командуване на оперативни вериги в електриче­ски станции и подстанции, за гал­ванични вани, лабораторни и други цели.

Токоизправителят е бил особено под­ходящ за обзавеждане на гаражи, авторемонтни работилници и ма­шинно-тракторни станции.

Технически данни

Селеновият токоизправител е оформен в метален шкаф  (първата снимка и долната), и е снаб­ден с метални дръжки за прена­сяне. Той е затворен с капаци от листова стомана (перфорирани за подобряване на вентилацията) за предпазване на обслужващия персонал от случаен допир до от­крити тоководещи части, а самите елементи на токоизправителя от повреда и разрушаване. Лицевата му част е използвана за коман­дно табло, върху което за удоб­ство при експлоатацията са раз­положени: ЦК. ключ 1 за включ­ване и изключване на токоизпра- теля; ключ 2 за превключване по­стоянното напрежение 12 и 24 V (за което е предназначен токоизпра­вителят), регулаторът на ток 3, с помощта на който се постига плав­но регулиране на зареждащия ток;волтметърът 4 и амперметърът 5, с който се измерватнапрежението и токът на зареждане; предпази­телят 6, предпазващ токоизпра­вителя от късо съединение в за­хранващата верига; предпазите­лите 7 и 8, предпазващи токоиз­правителя от късо съединение в постояннотоковата верига и вери­гата на консуматора; тоководещите устройства 9, с помощта на ксито се свързва зарежданата батерия към токоизправителя; индикаторната лампа 10; клемите за свързване на токоизправителя към захран­ващата мрежа, подходящо озна­чени с табелка, са разположени на задната му страна. Всички командни и регулиращи устрой­ства са означени с табелки. За­земяването е външно и се извър­шва посредством заземителен винт, разположен върху задния ляв крак на токоизправителя.

Електрическа схема и принцип на действие на селеновия токоизправител

Мрежовото напрежение през предпазителя със стопяема вложка Пр1 (6A/500V) се подава на клемите на ЦК ключа — К₁ и през него захранва регулиращия автотрансформатор — Р. Тр., който регулира първичното на­прежение на захранващия транс­форматор — Тр. Вторичната страна на захранващия трансфор­матор захранва селеновия ком­плект — С.Ст. Захранващият транс­форматор има две отделни вто­рични намотки, които захранват двата отделни стълба на токоизправителния комплект. Те са от типа 2 х М 25/20-15 и са обединени в един стълб,състоящ се от 8 селенови клетки 100 x 200 mm. Всеки стълб е свързан в еднофазна мостова схема (Грец). Постоянното напре­жение през предпазителите със стопяема вложка Пр2 (16 A/500 V) и Прз /16 V/500 V) се подава на клемите на ключ К₂, който чрез последователно или паралелно превключване на селеновите стълбове позволява да се получат по­стоянни номинални напрежения 24 V и 12 V. Оттук постоянното напрежение през амперметъра А и волтметъра В се подава на токопроводящите устройства на селеновия токоизправител.

Индикаторната лампа Л (6,3 V /0,3 А) се захранва от от­делна вторична намотка на захран­ващия трансформатор. Тя показва, че токоизправителят е включен под напрежение.

Регулирането на постоянното напрежение, следователно и на постоянния ток на селеновия токоизправител, е плавно и се по­стига чрез изменяне на първичното напрежение на захранващия транс­форматор с помощта на регули­ращ автотрансформатор. Посто­янното напрежение може да при­еме всяка стойност от 0 до 30 V (при положение на ключ К₂— 24 V) при условие, че постоянният ток не надвишава съответната но­минална стойност, дадена за то­коизправителя.

Експлоатация и поддържане на селеновия токоизправител

По своята електрическа схема и конструкция токоизправителят тип АПС 12-24/30- 15-ер има уни­версални възможности. За сигур­ната му и безаварийна работа трябва да се спазват следните правила при експлоатацията:

Токоизправителят е конструи­ран за работа в закрити помещения при нормални климатични усло­вия — околна температура, не по- висока от +35 гр. С, и относителна влажност, която не надвишава 80 %.

Необходимо е в експлоатационни условия селеновият токоизправител да не бъде монтиран във влажно по­мещение и наблизо до отоплителни тела (гореща печка, радиатор и др.). Трябва да се осигури доста­тъчен приток на охлаждащ въз­дух и токоизправителят да бъде по възможност по-далеч от за­режданата акумулаторна, батерия, понеже киселинните пари действу­ват разрушително върху металните части и изолацията на токоизпра­вителя. При повишаване на окол­ната температура над 35 С токо­изправителят може да се пусне в действие само при условие, че токът за зареждане се намали зна­чително. Например при околна температура +45 С зареждащи­ят ток — до 10,5А при 24 V и 21 А при 12 V.

Преди да се включи в захран­ващата мрежа, селеновият токоизправител трябва да бъде заземен. Заземява­нето е външно и се извършва, като заземителният винт, разположен на левия заден крак на токоизпра­вителя, се свърже със земя съглас­но изискванията за защитно за­земяване. Това е необходимо, за да се предотвратят злополуки при евентуален електрически пробив, който би се получил в експлоата­ционни условия. Сечението на заземителния проводник не трябва да бъде по-малко от 2,5 mm².

Токоизправителят се захранва от еднофазна мрежа с напрежение 220 V. Препоръчва се сечението на шнура да не бъде по-малко от 2 x 0,75 mm². След това към тоководещите устройства 9 се свър­зва зарежданата батерия, като се спазва точно поляритетът на ба­терията на токоизправителя. При правилно свързване стрелката на волтметъра се отклонява надясно и показва напрежението на бате­рията. За да се избягнат загуби в проводниците към батерията, се препоръчва сечението на провод­ника да не бъде по-малко от 2,5 mm².

Селеновият токоизправител не трябва да работи с постоянен ток, по-висок от номиналния, означен върху та­белката му. Ако той е нов или не е работил дълго време (повече от 2 месеца), трябва да се включи пред­варително на празен ход (без то­вар) по следния начин: първите 15 минути токоизправителят да ра­боти при напрежение 50 % от но­миналното, следващите 15 минути— 75 % от номиналното и накрая 30 минути — с номиналното си на­прежение. Това е необходимо, за да могат селеновите клетки да се формират допълнително и да ста­нат напълно годни да поемат то­вара при зареждане на акумула­торната батерия.

Селеновият токоизправител трябва да ра­боти винаги със затворени капа­ци. В зависимост от типа на аку­мулаторната батерия ключът 2 се превключва на положение 24 V или 12 V, след което с помощта на ключ 1 токоизправителят се включва под напрежение. Индикаторната лам­па светва и токоизправителят за почва да зарежда. С помощта на регулатора на ток 3 се регулира токът съобразно режима на за­реждане. С негова помощ се ком­пенсират и колебанията на мре­жовото напрежение, падението в проводниците към батерията и ос­таряването на селеновите клетки. Когато токът на зареждане е по-голям от необходимия, регулаторът се завърта наляво, а когато е по-малък — надясно. Довеждането до желаното и постоянно напрежение и ток се контролира чрез вграде­ните в токоизправителя волтметър и амперметър, разположени на ли­цевата му страна.

Повреди в селеновия токоизправител и отстраняването им

Токоизправителят е така кон­струиран, че са изключени въз­можности за повреда, стига да се манипулира внимателно.

Нека погледнем отново илюстрация 3. Ако след включване на токо­изправителя под напрежение с по­мощта на ключ 1 индикаторната лампа не светне, трябва да се про­вери дали има напрежение в мре­жата. Ако има напрежение, тряб­ва да се провери състоянието на предпазителя 6 и индикаторната лампа 10. При дефект те се под­менят с изправни. Ако контролна­та лампа свети, но липсва постоян­но напрежение, т. е. волтметърът и амперметърът не показват от­клонение, въпреки че токоизпра­вителят е свързан със зареждана­та батерия, трябва да се проверят предпазителите 7 и 8, които мо­же да са изгорели поради късо съединение във веригата на кон­суматора или постояннотоковата верига.

За сигурна работа на селеновия токоизправител е необходимо при замяна на предпазителите да се спазва строго тясната предписана стойност. Абсолютно се забраня­ва използуването на медни жич­ки и други, заменящи предпази­телните патрони.

Ако при въртене ръчката на регулатора 3 се получават резки токови колебания, това се дължи на лош контакт между контактна­та ролка и намотката на бобина­та на регулиращия автотрансформатор. В случая трябва да се по­чисти контактната ролка и да се увеличи контактният й натиск. При нормална работа той трябва да бъде около 250 г. За целта се от­вива гайката, притягаща оста на вилката на въгленовата ролка. След това с помощта на отвертка се завърта по посока на часовни­ковата стрелка, докато се увели­чи контактният натиск до жела­ната стойност. Тогава гайката от­ново се притяга. Оста е фиксира­на в желаното положение и кон­тактният натиск е увеличен.

Прегледът и ремонтът на селеновия токоизправител трябва да се извърш­ват от квалифициран електротех­ник, но винаги при изключен от напрежение токоизправител.

Дълготрайността на токоизпра­вителя се увеличава, ако той пе­риодично (поне веднъж на 6 ме­сеца) се преглежда и почиства от прах и замърсяване. Движещите се части също трябва да се почистват, смазват тънко с масло, а разхла­бените винтове и електрическите връзки се притягат.

Ако при въртене на ръчката на регулатора 3 до крайно дясно по­ложение максималният постоянен ток е значително по-нисък от но миналния, това е сигурен признак за остаряване на селеновите клет­ки. Този ефект може да се наблю­дава само след продължителна екс­плоатация на селеновия токоизправител. В този случай е необходимо селено­вите клетки да бъдат подменени с нови.