Под ,,телевизор Кристал“ най-често разбираме атрактивните черно-бели модели 53 и 59. Но има още един кристал – цветен, че даже и с дистанционно управление.
И такаа, драги приятели, дойде време за нашата изненада за Вас!
Списание Космос архив
След цял месец и половина носене и скeниране като гламави, накрая виждате нашия подарък – нов, абсолютно 100% пълен и комплектен онлайн-цифров-дигитален-електронен-и-какъвто е още там архив на култовото списание Космос! Цели 300 и кусур броя, колкото са си били винаги, минали през всички превратности, които не отминаха и издателското дело. Заедно с всички (над 100 са май) приложения ,,Библиотека Космос“, освен това с различните карти, Панорама ,,Космос“, други приложения и т. н. – всичко това е стъкмено на едно място, в удобен за теглене формат.
Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата на Sandacite– Сандъцитевъв Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite – за да достигнем до повече хора.
За тези, които не знаят, ще поясним, че списание Космос е легендарно българско научно-популярно и техническо списание, излизало от 1962 до 1994 г., превърнало се в емблема на любопитството и любознанието за две поколения читатели. Като е Космос – наистина е Космос! В него са се публикували материали за астрономия, психология, различни клонове на техниката, история, археология, етнография, морско дело, различни обществени науки, любопитно, неизвестно, занимателни рубрики и какво ли още не! Нещо повече – списание Космос има заслугата да представи за пръв път на българския читател доайените на техническата фантастика Айзък Азимов, Артър Кларк Хайнлайн, Саймък. И само те да бяха…
Ето повече за него от тази нелоша статия в Уикипедия – ЦЪК!
Списание Космос архив
Сега, малко пояснения за поредността на броевете – през кои години колко броя и приложения на сп. ,,Космос“ са излизали. За да няма мрънканици от типа на ,,ама защо от 1993-а са само 7 броя“ – напротив, скенирано е, смея да кажа, всичко, което е издавано като броеве и приложения. Търсил съм като кърт, но накрая имА смисъл. :)
Та картинката е следната:
1962 – 6 броя, започва от юни
1963-1988 – 10 броя годишно
1989 – 12 броя годишно (в края на 1988 г. ,,Космос“ е обединен със сп. ,,Наука и техника за младежта“ и поради това обемът нараства на 98 страници)
1990 – 6 броя (вторите 6 не излизат поради липса на хартия и отказ на ДП ,,Георги Димитров“ да се ангажира с по-нататъшния печат на списанието поради големия му обем и тираж)
1991 – 10 броя
1992 – 3 броя
1993 – 7 броя, като І брой е от юни месец, а ХІІ брой – от декември
1994 – редовни 12 броя
От 1964 до 1975 излизат малки книжки – приложения – фокусирани върху точна тема, или приключенски разкази, такива за експедиции и т. н. След 1975 г. въпросното приложение е вградено в списанието, ето защо обемът нараства от 48 страници на 64
Останалите карти, плакати, панорама ,,Космос“ и пр. приложения са разпространявани през 60-те г.
Списание Космос онлайн
В този смисъл, който Ви казва, че от примерно от 1990 г. има повече от 6 броя, от 1991 – 12, от 1992 – повече от 3, от 1993 – повече от 7 и т. н., Ви лъже съзнателно или несъзнателно.
В миналото списание Космос е пускано в електронен вид, но в силно редуциран обем (не повече от една четвърт от броевете), а от различните приложения и книжки нямаше нито една. Това означава, че такова начинание не би могло да представи Космос в цялото му разнообразно великолепие на теми и обхват. Някои броеве от този архив са използувани и тук… но е надградено твърде много – на практика останалите 80 % от броевете и приложенията.
Настоящият архив, изпълнен от Направлението по БСК и Направлението по АКД към ЦТПР, си поставя за цел да представи за пръв път в българското интернет пространство абсолютно всички броеве и различни приложения на списание Космос, без каквото и да е изключение. Трудностите пред намирането на броевете (специално на тези след 1990 г.) бяха твърде много, но работата се вършеше с патологичен ентусиазъм, защото знам, че удовлетворението и благодарността на нашите потребители е най-голямата награда за нашето усърдие.
Дължа благодарност на Университетска библиотека ,,Климент Охридски“, които ми помогнаха с намирането на двадесетина от броевете, тъй като въпросните номера липсваха дори и в моята лична колекция.
За пръв път вече всеки има възможността да се наслади на тази чудесна колекция, която посвещавам на Вас – нашите потребители – част от културната българска общественост.
Sandacite.BG ще продължи и в бъдеще да Ви представя най-интересното и непознатото от българското научно-техническо наследство.
Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата ва Сандъците бг във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite/ – за да достигнем до повече хора.
Тази щуротия я намерих наскоро на битака (колегата ziGi88 е свидетел), но я бях забравил някъде из дебрите на Царовището и поради това едва сега я наснимах.
Изпървом – ето го кашончето.
(
Отваряме го…
Гледаме и отпредЕ, и отзадЕ:
Ръководството за употреба е изцяло на английски, което ме навежда на мисълта, че е правено за износ:
Е, този Правец не е нещо, с което можем да претендираме за епохално откритие и принос в промишлената археология, но пък си е наш и е добре да по извадим на бял свят.
В отлично състояние. Беше закупен през лятото на 2012 г. от една циганска количка, което означаваше, че отиваше на сигурна смърт.
Помня, че отдалеч видях задната му част, но си помислих, че е някакъв ,,казионен“ НР, Дел или нещо подобно. Все пак, се приближих и когато видях тази табелка, очите ми станаха на палачинки7
Още доста негови снимки можете да разгледате в тази тема – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=38627#p38627
Малко литература за него:
– ръководство за потребителя на програмен продукт Команден организатор за Правец 16, СО ,,Програмни продукти и системи“, София. Формат: DjVu – Команден организатор
