Счетоводна програма СТРАНД

СТРАНД (СТРашимир АНДреев – името на разработчика) е българска програма за автоматизиране на финансово-счетоводната дейност, разработена през 1986 г. в ТК Национален програмен и проектен фонд. Тази програма се е превърнала в истинска легенда и със сигурност много хора биха Ви казали по нещо за нея. По-надолу ще Ви представим кратко нейно описание, системните й изисквания и въобще всичко, което намерихме в пластмасовата двойна папка с машинка, в която програмата се е разпространявала.

СТРАНД е предназначен за 16-битов компютър в следната конфигурация:

• компютър с минимум 256 кб оперативна памет
• цветен или монохроматичен монитор с контролер (за цветна графика или монохромен)
• твърд  диск 10 MB
• флопидисково устройство
• принтер

Това горе е гърбът на дебелата пластмасова папка, в която идва програмата.

Операционната система трябва да бъде DOS 3.10 или следваща версия.

От един комплект дистрибутивни дискети са възможни 4 инсталации на СТРАНД на Ваши компютри.

ВНИМАНИЕ! ПРИ ПОВТОРНА ИНСТАЛАЦИЯ НА СТРАНД НА ЕДИН И СЪЩ КОМПЮТЪР МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗРУШЕНИ ФАЙЛОВЕТЕ С ДАННИ ОТ ПРЕДИШНАТА ИНСТАЛАЦИЯ.

Системата СТРАНД представлява програмен продукт, предназначен за цялостна автоматизация на оперативната счетоводна отчетност в стопанските органи­зации. Версия 2.0 на СТРАНД е създадена вследствие натрупания опит от едного­дишната експлоатация на СТРАНД 1.0, СТРАНД 1,1 и СТРАНД 1.2 в различни предприятия. СТРАНД 1 е закупен от над 300 предприятия и е внедрен в редовна експлоатация в повечето от тях (към м. август 1987 г.). Повечето от новите елементи, включени във версия 2.0, са създадени по предложение на потребителите, имащи най-голям опит от експлоатацията на СТРАНД.

Тук можете да видите как първата версия на СТРАНД участва в конкурса ,,Златни медали и диплом“ през 1986 .г.

В новата версия са подобрени много от параметрите на системата – например в СТРАНД 1 анализът на сметките е отнемал няколко минути, а в СТРАНД 2.0 това става за не повече от 10 секунди. Променени са някои от изходните документи, което дава възможност за по- пълен анализ на сметките. Значително е повишена скоростта на извеждане на ведомости. Въведени са контроли за коректност на данните и функции по възстановяване на файловете. Потре­бителската документация е разширена и допълнена.

Съществено ново е допълването на системата с функции за телекомуникация, както и за връзка с други програмни продукти. Тези възможности стават достъпни при използването на продукта

СТРАНД – ИНТЕРФЕЙС, който преобразува данните от СТРАНД 2.0 във вид, удобен за работа от други програми или от мрежов софтуер. Използването на СТРАНД – ИНТЕРФЕЙС дава възможности и за директна работа в режим на предаване на данни по серийните интерфейси.

Това е лицевата страна на папката.

При закупуване на СТРАНД от СО Програмни продукти и системи на потребителя е предоставен дистрибутивен комплект от 3 броя 5,25-инчови дискети. На тези дискети са записани всички необходими програми и файлове с данни. Дискетите  са копия от оригинала на дистрибутивен материал на собственика на програмния продукт – ТК Национален програмен и проектен фонд.

Технически носители, първоначалният запис на които е бил извършен некачествено, се подменят, ако бъдат върнати за проверка в едномесечен срок от получаването им заедно с гаранционния лист.

Не се разрешава копирането, запаметяването 6 компютър или пренасянето на какъвто и до е друг носител и по какъвто и да е друг способ на този дистрибутивен материал – изцяло или на части от него, без предварителното писмено съгласие на собственика.

,,Копирал: ЕТЦ при ТК Национален програмен и проектен фонд. Молим при рекламации да носите този документ“. :)

Ето и комплектовъчния лист, в който трябва да е описано всичко, съдържано от папката:

Накрая Ви се предоставя възможност да отговорите на няколко въпроса, които да подобрят качеството на следващи версии на счетоводната програма:

[1951] Началото на телевизията в България

След като Ви разказахме за първата жива демонстрация на телевизионно предаване в България, редно е да обърнем поглед и към по-нататъшния развой на тази технология у нас.

През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора на ВМЕИ (днес ТУ София) – уважаваният физик проф. Саздо Иванов – да започнат експерименти за създаването на телевизия у нас. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници, тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. Хората в удебелен шрифт само няколко години по-късно стават автори на първокласни технически книги по различни клонове на електрониката – както високоспециализирана литература, така и популярни заглавия като ,,Радиотехника за радиолюбители“ и ,,Практически наръчник на радиолюбителя“. Тези книги са четени и досега в немалко техничарски среди и не са изгубили своето значение.

Създаването на телевизионния център съвсем не е лека работа дори за големи специалисти. Членовете на така органи­зирания колектив не разполагат с ни­каква техническа документация за по­строяването на телевизионен център. Пре­хвърлена е и е прочетена много лите­ратура за телевизията. Добър помощник в работата на всички е съветската ли­тература, книгата на С. И. Катаев „Телевидение“, на Разсадников и Клопов — „Основы телевидения“, други книги от масови библиотеки.

Появяват се и първите трудности. Лип­сват голяма част от необходимите спе­циални радиочасти, лампи, измервателни и контролни уреди. Студиото с апаратурите приличало на радиоработилница с много радиоапарати без ку­тии. Когато обаче се поговори със строителите на апаратурата, могат да се научат много неща. Да вземем на­пример крайното стъпало. Това е сло­жен уред с много специални радиолампи, трансформатори и безброй съпро­тивления. Гледаш отстрани и мислиш, че това е част от радиоапаратура, израбо­тена например в завода „Кл. Ворошилов“ — толкова внимателно е изпипано всичко. Месеци наред много безсънни нощи доцент инж. Кирил Кирков и старши асистентът Николай Бъчваров са работили над него. Тогава, когато не са достигали части, когато са липсвали ма­териали, опитът, натрупан от дългого­дишната практика, е помагал да бъдат преодолени срещнатите трудности по своеобразен начин.

Проф. Саздо Иванов и инж. А. Анге­лов изработват сложната оптична систе­ма на снимачната телевизионна камера. Но дотук работата с камерата не е свършена. По нея има още много да се направи, с което се заема инж. Алексан­дър Доков.

Бъдещият телевизионен предавател, който се строи, ще предава и филми, а за това е необходима, специална кино- машина. Добрият специалист — техник Минко Минков — се заема да прерабо­ти една стара, бракувана киномашина още от времето на немия филм за нуж­дите на телевизионния предавател.

Понякога положението се спасява от оригиналната находчивост на тези, които са се нагърбили да строят първия те­левизионен център. Намират се разни непотребни и износени части, бракувано свързочно имущество, други се вземат от сродни учреждения и институти. За малко повече от половин година схема след схема са завършени, телевизионна­та снимачна камера, която работи със супериконоскоп, смесителната и им­пулсни групи, токозахранващите и стабилизиращи устройства, предавателната антена.

След усилена работа, в края на 1952 г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване – по кабел от една зала до друга е предадена снимката на проф. Ангел Балевски.

Отначало образите се наблюдават с по­строен тук на място телевизионен прием­ник. По-късно се използува последен мо­дел съветски телевизор „Ленинград — Т—2“, с помощта на който се регулират останалите предавателни групи съоб­разно изискванията на съветския стан­дарт. На покрива на „Политехниката” срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. Не е безинтересно да се знае, че апаратурата на предавателя съ­държа над 150 радиолампи.  В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталния център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и старата киномашина, а Българска кинематография предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.

Построената телевизионна предавател­на уредба задоволително предава кино­филми на разстояние от няколко кило­метра в района на цяла София. Ако би се внесла от чужбина цялата конструкция на уредбата, би струвала над един милион лева. За изработването й у нас са изразходвани почти седемде­сет пъти по-малко средства. Постигнатото обаче не задоволява ко­лектива. Проектира се да бъдат напра­вени нови подобрения, да бъде разши­рен кръгът яа работата.
На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на Политехниката пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.

Появява се и първото съобщение на БТА за телевизията в България:

„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59.25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65.75 мегахерца.”

През 1956 г. пък по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитвателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата. Оттам нататък до създаването на БНТ и началото на редовните телевизионни излъчвания крачката е съвсем, ама съвсем малка! Можете да я видите в този интересен фрагмент:

https://www.sandacite.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD/

Още по темата ,,история на българската телевизия“ можете да прочетете в нашия форум ==> http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=20&t=2066

---

Снимки: сп. Наука и техника за младежта.

[1985] Младите пред компютъра

,,Обучението и работата на под­растващите и младежта с елек­тронноизчислителна техника е задача със стратегическо значе­ние за цялостното социално-ико­номическо развитие на нашата страна“..“

Из решението на Политбюро на ЦК на БКП за осигуряване на комплекс­ни условия за обучение и работа на младежта с електронноизчисли­телна техника.

Училищен електронно­изчислителен център в Икономическия техникум Фридрих Енгелс — София

Дискетите представляват магнитни носители на ин­формация за компютри. Върху една дискета може да бъде записана инфор­мация от една книга джо­бен формат.

Повече информация за български 8-инчови дискети напр. можете да видите тук ==> http://www.сандъците.bg/8-%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%82/

[1984] Български телефон с магнитна карта

През 1984 г. в Института по изчисли­телна техника, под ръко­водството на Иван Въчовски, е създаден телефонен апарат с микропроцесорно управление. Той служи за провеждат на всякакъв вид разговори от общес­твени места. Заплащане­то става с магнитна кар­та, която се закупува предварително. Върху спе­циален индикатор се на­блюдава сумата, с която говорещият разполага пре­ди, по време и след разго­вора. Особено удобен е този телефонен апарат за международни разговори, при които сумите са чув­ствителни и е неудобно да бъдат пускани под фор­мата на монети. При но­вия начин на таксуване, картата може да се изпол­зва многократно за раз­лични разговори до израз­ходването на записаната върху нея сума. Още през 1984 г. телефонът е внедрен в Русе, а иконо­мическият ефект за пър­вата година е изчислен на около 200 хиляди тогавашни лева.

Когато се строеше Телевизионната кула

,,През периода 1958—1962 — ще бъде из­граден Софийският телевизионен център.

Строителната площадка, на която се изгражда станцията, се намира в Борисовата градина, на кръстовище­то алея „Яворов“ и Дървенишкото шосе.

Височината над морското равнище на това място е около 600 метра и то доминира както над града София, та­ка и над голяма част от Софийското поле.

Сградата, която ще бъде завърше­на през първата половина на 1959 г., представлява 13-етажна кула с квад­ратно сечение 12 x 12 метра и ще из­глежда така, както е показано на снимката. За изкачване по етажи­те на това многоетажно здание освен стълба е предвиден и асан­сьор. Във всеки етаж на кулата е оформена по една зала с раз­мери 10,90 х 7,75 метра за техниче­ските съоръжения. Скелетът на сгра­дата ще бъде железобетонен, а зида­рията ще се извърши със специални печени червени тухли без никаква мазилка. Върхът на сградата ще бъде във форма на три тераси. На тези тераси ще бъдат монтира­ни рефлекторните параболични анте­ни на радиорелейните телеграфо-телефонни, радиофонични и телевизион­ни апаратури, с които ще се осъщест­вяват многоканални радиорелейни телеграфо-телефонни връзки с всички окръжни градове и ще бъдат изпра­щани радио и телевизионни програми до всички .радиоразпръсквателни и те­левизионни предавателни станция на страната. Височината на сградата за­едно с терасите ще бъде около 75 метра. Над терасите ще бъде издигна­та 35-метрова железнорешетъчна мачтова конструкция, на която ще бъ­дат монтирани телевизионната и УКВ-антена на предавателя на често­тна модулация, който също ще бъ­де монтиран в сградата. При това разрешение телевизионната антена ще бъде на една височина около 700 метра над морското равнище и с това ще се осигуря добра видимост и до най-отдалечените точки на Софийско­то: поле.

При съгласуваното международно разпределение на каналите за теле­визия в I телевизионен обхват (48,5-— 100 мгхц) и III телевизионен обхват (174—230 мгхц) за София са опре­делени два телевизионни канала – 1 (от I обхват) и 7 (от III обхват). При I обхват поради по-дългата вълна са­мите предаватели, а така също и пре­давателните и приемните антени в сравнение с тези за III обхват са с много по-големи размери. Освен това смущенията при I обхват са много по-силно изразени, отколкото при III обхват.

По тези причини за постигане едно добро технико-икономическо разреше­ние е взето решение телевизионната предавателна станция „София“ да из­лъчва на 7 канал (от 182 до 190 мгхц) от III обхват с носеща честота за образа 183.25 мгхц и носеща често­та за звука 189.25 мгхц.

На фиг. 2 е показана територията, която ще се обслужва от телевизион­ната предавателна станция „София“. Тя представлява около 2% от цяла­та територия на страната, а върху нея живее население около 11% . При то­ва тази предавателна станция ще об­служва нашата столица, където ни­вото на смущенията е значително ви­соко. Мощността на предавателя и усилването на неговата антена са та­ка изчислени, че да гарантират сигур­но и качествено приемане на теле­визионната програма в чертите на града със стайна антена, а в сели­щата на Софийското доле с най-прост тип телевизионна антена.

Телевизионната предавателна стан­ция „София“ ще започне ре­довни предавания в крал на 1959 г.

За да бъде възможно предаването на филми, малки сценични постановки и външни предавания посредством ре­портажна телевизионна кола в пър- . вия етап на внедряване на телевизия­та в сградата на телевизионната пре­давателна станция ще бъдат инстали­рани телекино-прожекционна с телекино-апаратна малко телевизионно студио и такова за обявяване, а така също и телевизионна приемна апа­ратна.

Телевизионният студиен комплекс в София ще бъде изграден на два етапа. Проектът за неговото изграж­дане ще бъде изработен през 1959 ,г., а строителството ще започне през I960 г. Първият етап ще завърши през 1961 година.

Предстои да бъде определено мя­стото за изграждане на студийния комплекс от специалисти. Това място няма да бъде много отдалечено от те­левизионната предавателна станция.

В телевизионния студиен комплекс ще бъде изграден необходимият брой студиа, от които ще могат да се предават големи сценични постанов­ки, студиа за камерни постановки, дикторски студиа, телевизионна апа­ратна, телекино-прожекционна , и телекино-апаратна, помещения за ръко­водния, технически и изпълнителен персонал, гримьорни, помещения за костюми и декори, техническа и фил­мова лаборатория и гаражи за ре­портажните коли.

За обслужване на централната част от територията на страната с теле­визионна програма се предвижда през I960-—1961 г. да се построи високо­планинската телевизионна предава­телна станция „Ботев връх“ на една височина около 2370 метра над мор­ското равнище.

При построяването и експлоатация­та на тази телевизионна предавателна станция трябва да намерят конкретно разрешение редица важни проблеми, които произлизат от неблагоприятни­те географски и метеорологически условия. Няма съмнение, че проек­тантите ще се справят и с тази тежка и отговорна задача, още повече като се има предвид, че рядко би се на­мерила в света телевизионна станция, която да обслужва такава голяма те­ритория (приблизително 48.000 кв. км), което представлява около 44% от цялата територия на страната, вър­ху която живее едно население от около 39% (фиг. 2).

Телевизионната предавателна стан­ция „Ботев връх“ ще излъчва на 3 канал (76—84 мгхц) в I обхват с но­сеща честота за образа 77,25 мгхц и носеща честота на звука 83.75 мгхц.

За обслужване на гр. Варна, кой­то през последните години израсна в първокласен международен курорт, и част от Варненския окръг с теле­визионна програма, през 1962 г. ще бъде построена телевизионната пре­давателна станция „Варна“, Терито­рията,която ще бъде обслужвана от нея, възлиза на около 4% от обща­та територия на страната, а върху нея живее също около 4% от населе­нието.

Телевизионната предавателна станция „Варна“ ще излъчва на 12 канал (222—230 мгхц) в III обхват с носеща честота за образа 223,25 мгхц и но­сеща честота за звука 229,75 мгхц.

Следователно в края на петилетка­та в нашата страна ще има три телевизионни предавателни станции, които ще обслужват територия около 50% от територията на страната и едно население от около 54% от ця­лото население.

На фиг. 2 са показани и основните направления, в които ще бъдат осъ­ществени през третата петилетка и радиорелейните линиии за пренасяне на телевизионна програма. С плътна линия са показани вътрешните ра­диорелейни линии, по които ще се пренася телевизионната програма от София до телевизионните предавател­ни станции „Ботев връх“ и „Варна“, а с прекъсната линия са показани радиорелейните линии за пренасяне се обменят телевизионни програми с други страни. За тази цел тези ра­диорелейни линии ще бъдат двупо­сочни. Първата международна ра­диорелейна линия ще бъде осъщест­вена през 1960 г. и ще дава възмож­ност да се обменя програма между телевизионния център „София“ и те­левизионните центрове „Букурещ“, „Москва“, „Ленинград“, „Киев“,. „Бу­дапеща“, „Прага“, „Варшава“, „Бер­лин“ и др. В края на петилетката ще бъде създадена и радиорелейната ли­ния София— Белград, която ще да­де възможност за обмен на телеви­зионни програми между телевизион­ния център „София“ и телевизионни­те центрове „Белград“, „Любляна“, „Загреб“ и др. С това телезрителите в нашата страна ще имат възможност да наблюдават на екрана на своя те­левизор най-разнообразни телевизион­ни предавания, устройвани в редица социалистически страни.

Внедряването на телевизията не се свежда само до осъществяване на редовното предаване на телевизионна програма. Тази програма трябва да бъде приемана от колкото се може повече телезрители. Това предпола­га масово задоволяване на население­то с качествени и достъпни по отно­шение на цената телевизори.

Практиката, особено в социалисти­ческите страни, където материалното положение на трудещите се подобря­ва с всеки изминат ден, показва, че радиопромишлеността не е в състоя­ние да задоволи пазара с телевизо­ри, тъй като търсенето им е голямо.

Това обстоятелство поставя сериоз­ни задачи пред нашата родна радио- промишленост. Инженерно-техническяят колектив при Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“ вече работи за тях­ното разрешение. Още от началото на 1956 г. специалистите от лабора­тория „Телевизия“ при завода поеха инициативата за разработка на отече­ствен телевизионен приемник. През лятото на 1957 год. бе завършен мо­делът на първия наш телевизор „Опера“, с диагонал на екрана 33 см. През настоящата година бе разра­ботен в два варианта — с трансфор­маторно и безтрансформаторно за­хранване подобрен модел телевизор „Опера—2“. ‘ Последният е 20-лампов суперхетеродинен приемник, кой­то има възможност да приема 9 раз­лични канали от I и III обхват според OIR телевизионен стандарт, а така също и УКВ—ЧМ програми в обхва­та 64—73 мгхц. Този телевизор има екран с диагонал 43 см. При него е приложено автоматично регулиране на контраста и яркостта. Чувствител­ността му по отношение сигналите за образа и звуковия съпровод е под 100 мкв. Със своите качества теле­визорът „Опера—2“ е равностоен на произвежданите от този тип телеви­зори в другите напреднали по отно­шение на телевизията страни и ще задоволи напълно нарасналите изи­сквания на трудещите се каято по отношение големината на екрана, та­ка и по отношение качеството на предавания образ.

През втората половина на 1959 г. в Слаботоковия завод ще започне редовното серийно производство на телевизори от този тип.

Внедряването на телевизията в на­шата страна през третата петилетка ще бъде още една голяма придобив­ка за нашия народ.

Само след няколко години труде­щите се в нашата страна ще прите­жават телевизори, на чийто екран ще имат възможност да наблюдават раз­нообразна, висококачествена и съ­държателна телевизионна програма.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 7-1958

Машина за рязане на царевица от 1959

През 1959 г. Димитър Стоименов Джуканов, главен инженер на Дървообработващия завод в гр. Брацигово, предлага дървесината за пълнене на мебелни плоскости и строи­телни елементи да се замени с царевични кочани. За тази цел е изработил машина, която нарязва с голяма точност (напречно) царевичните кочани за пълнеж на всички видове мебелни и строително-столарски плоско­сти, които шперват (блиндоват) с шперплат или блинд. Подобни плоскости, изработени в Дървообработващия завод — Брацигово, наблюдавани в течение на повече от 2 години, са показали качества, равностойни на те­зи напълнени с дървесина. Като пълнеж за строител­ни елементи на дървените сглобяеми сгради, царевич­ните кочани ще намерят широко приложение, тъй ка­то имат добри топло-изолационни качества. Те могат също така да се използват и за пълнеж на мебелни плоскости и врати, понеже са леки, здрави и се изра­ботват лесно. По такъв начин се прави голяма иконо­мия на дървесината. Те могат да се произвеждат от всички мебелни и дограмаджийски предприятия и осо­бено в ДИП „Победа“ — гара Септември, където се правят готови плоскости за голяма част от мебелите в страната.

Смятало се е, че чрез внедряването на това предложение само в Дърво­обработващия завод в Брацигово ще се реализират го­дишно над 350,000 лева икономии.

Първият български екарисаж в Sandacite.BG!

Сигурно знаете какво означава екарисаж. Поначало това е начин на обработка на на животински трупове и на месни отпадъци чрез обработката им с висока температура, за са се оползотворят те повторно. От наша гледна точка обаче най-интересно е да разберем къде в България за първи път е изградена такава инсталация, при това само с български материали.

През 1960 г. във завод Червено знаме (има няколко завода с това име, но най-вероятно този в Стара Загора) започва производството на екарисажи — инсталации за преработ­ка и оползотворяване на животински отпадъци по споменатия по-горе начин.

Отпадъците (трупове на умрели и бракувани живот­ни) се подават на късове до 30 кг в деструкторо, който виждате на снимката, където се раздробяват и после сенагряват с пара до 110° С.

Последващата употреба на месните отпадъци е следната. Получената каша се изцежда в шнекова пре­са. Мазнината се използва за индустриални нужди, а твърдият продукт, който остава, се дава за храна на пилетата. :)

[1959] Българска киномашина Балкан

,,На Международния мострен па­наир в Пловдив през 1958 бе изложена прототипна българска кинопрожекционна машина Балкан за широкоекранен филм.

Машината бе създадена от главния конструктор Ив. Зографов със съдействието на киномонтьорите Витан Петров и Борис Викторов, началника на за­водската лаборатория Васил Стоянов и целия кон­структорски колектив. Апаратът Балкан е с на­пълно оригинална наша конструкция. В много отно­шения той превъзхожда чуждестранните и е почти два пъти по-евтин от тях. Всички части, с изклю­чение на оптиката, са произведени в завода.

Предстои предаването на първата серия от 19 кинопрожекционни машини за широкоекранен филм, които много лесно се приспособяват и за обикновени филми. Освен тези апарати до края на 1959 г. по плана на съкратената петилетка се предвиждат още 90 броя. Те ще бъдат изпратени но кинотеатри в страната и на международни мострени панаири в чужбина.“

---

Сп. Наука и техника за младежта 8-1959