Телевизионната консерва

Долната статия е от 1958 г. и описва по интересен начин новата за тогава възможност да се запише телевизионно предаване на магнитна лента, за да се запази и след това да се гледа отново.

,,Днес „телевизионната консерва“ се използва от почти всички телеви­зионни станции. Скоро ще започнем да я употребяваме и в нашия дом. Но нека най-напред изясним какво се крие под названието „телевизионна консерва“. Напрано казано, това е едно запазено, „консервирано“ телеви­зионно предаване. Непосредствено след въвеждането на телевизионното предаване пред учените възникнал и въпросът за повторно възпроизвеж­дане на едно и също събитие, опера, мач и пр., т. е. неговото записване. „Телевизионната консерва“ е запис на телевизионно предаване върху маг- нетна лента, подобен на звукозаписа върху магнетофонна лента. Принци­път е един и същ.

При звукозаписа микрофонът превръща звуците в се­рия електрически трептения, които се отправят в тъй наречената записваща глава. Край нея се движи лентата, чийто магнетизирани частици се гру­пират характерно при всяко трепте­ние. При просвирване на записаната мелодия става обратното. Лентата се движи край записващата глава и ней­ните характерно подредени магнети­зирани частици предизвикват електри­чески трептения, еднакви с първона­чалните. Във високоговорителя тези импулси се превръщат отново в зву­кове. При телевизионни магнетозаписи ролята на микрофона се изпълнява от електронна камера. Тя превръща непрекъснато променящите се свет­линни сигнали от всяка точка на снимката в серия електрически импулси, които се нанасят на . При възпроизвеждането ролята на високоговорителя се поема от образната лампа. .

При звукозаписа снимачният апа­рат трябва да работи със сигнали от 30 до около 16,000 трептения. При образцови заснимания броят на сигна­лите нараства най-малко до 4,000,000 в секунда. Затова тук импулсите се нанасят не надълго, а напреко върху четири пъти по-широка лента. В края на 1956 г, стана първото голямо теле­визионно предаване на „телевизион­на консерва“ и до 1958 г. тя вече почти напълно измести заснетите по кинемаскопната система филмови програми.

Много по-интересни за широката публика са „консервените апарати“ за домашна употреба. Специалистите са на мнение, че такива ще бъдат пу­снати на пазара през следващите 4-—5 години. Това е възможно, като имаме предвид, че първите приемници за цветна телевизия струваха няколко десетки хиляди лева, докато днес струват само няколко хиляди.

Ако имаме този апарат в своя дом, ние можем да не пропускаме пито една интересуваща ни програма, дори ако отсъствуваме в момента на преда­ването й. При такъв случай скаченият с магнетолентов апарат телевизонен приемник и посредством часовников механизъм ще се включи автоматично в определения час и ще запише пре­давания филм, интересен мач и пр. и при завръщането си в къщи ние ще можем да го възпроизведем наново, както и да запазим предаването за по-­нататъшни възпроизвеждания.

„Телевизионната консерва“ откри­ва и други перспективи. Тя ще донесе за филмовата индустрия огромни ико­номии. Днес режисьорът трябва да чака най-малко един ден, за да види от проявените и копирани кадри да­ли дадена сцена е сполучлива. Про­жектирането на магнетолентов запис да стане веднага след края на сце­ната и веднага може да се види дали е необходимо тя да се снима наново.

Вероятно след десетина години магнетолентови предавания ще станат толкова обикновено нещо, че човек ще може да си купи или вземе за времено ползване интересуваща го „теле­визионна консерва“, както днес купу­ваме от книжарница или взимаме за прочит от библиотека дадена книга.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 7 1958

Вижте в Sandacite.BG български телефонен модем!

Модемите като устройства се зараждат през 1960-те години. Първоначално са били част от големите компютри (или т.н. тогава електронноизчислителни машини) – свързвали ги с компютърните терминали, на които операторите са въвеждали информация и въобще са взаимодействали с компютъра. Както почти всички останали части за суперкомпютрите на Източния блок, така и такива модеми са произвеждани в България.

Предназначението на показания нискоскоростен български телефонен модем, работещ със скорост 200 бода/сек, е да превърне дискретните двоични сигнали в честотно модулирани колебания, които да бъдат изпратени по теле­фонната мрежа; съответно и да пре­върне получените чрез теле­фонната мрежа честотно мо­дулирани колебания в двоич­ни дискретни сигнали, за да се осъществи двупосочно предаване на данни.

Към модема е  имало и устройство за автоматичен от­говор при работа по комутируема телефонна линия. Съз­дадена е била и възможност и за провеждане по желание на телефонен разговор.

Точният модел на модема е 8002. Поначало цифровият индекс на всичките устройства от хардуера на огромните ,,едностайни“ компютри означава определена характеристика, по която да се разпознава каква е джаджата. 80 е код за модем, а 2-ката накрая означава, че това е втора поред разработка на завода такъв тип устройство.

Производителят е завод в рамките на ДСО ИЗОТ София, но за съжаление не знаем кой точно… Може би Заводът за изчислителна техника в София?

 

 

 

1929 г. – българско радиолюбителско списание Радио-вести

Радио-вести е третото поред българско списание за радиолюбители и ентусиасти на тема радио, след Радио Универс (1926 г., Плевен – излязло само в един двоен брой) и Радиолюбител (1927-1933), издавано в София с подзаглавие ,,Илюстровано научно-техническо списание за всекиго“.

В тази публикация решихме да Ви представим първите два броя на списание Радио-вести. Интересно е да се преглежда радиотехническата периодика в България отпреди официалното основаване на Радио София. 1929 г. е и годината на първия радиопредавател в България (60-ватов).

Заповядайте да изтеглите броевете. Те са от 8 и 15 септември 1929 г. Списанието е с подзаглавие Седмичник с програма ==>spisanie-radiovesti-1-2

Още двадесет броя на същото списание можете да изтеглите оттук ==> http://www.sandacite.bg/1929-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE/

СО Програмни продукти и системи в Sandacite.BG!

Днес ще проследим съдбата на един от най-големите разработ(чици и доставчици на български компютърни програми през 80-те години!

Накратко, историята на предприятието е следната. Корпорация Програмни продукти и системи е създадена през 1984 г. в София През 1986 г. е преобразувана в СО Програмни продукти и системи с поделения в столицата и в страната. През 1989 г. пък е трансформирана  в ДФ Програмни продукти и системи. През 1994 г. идва ново превращение – този път в Програмни продукти и системи ЕАД. Поделенията на ДФ стават структурни части на ЕАД. Приватизирано е по масовата приватизация през 1997 г.

• основни и приложни програмни продукти (тоест приложен софтуер) за всички видове изчислителна техника (компютри) и области на народното стопанство;
• проектиране и изграждане на системи с използване на изчислителна техника и извършване на специализирани и комплексни инженерингови услуги в България и чужбина; 
• анализ, проектиране и из­граждане на автоматизирани информационни системи;
• обучение на потребители и специалисти по информатика;
• продажба на 8- и 16-битови програмни про­дукти и системи, на проекти, методи, лицензии;
• комплексни доставки на софтуер и хардуер, системи „под ключ“;
• внос и износ на софтуер, хардуер, системинженерно обслужване

Като цяло, сферите, в които СО ППС разработва софтуер, са текстообработка, организация на работата, производство, автоматизация, счетоводство и отчетност, администрация и свободно време. За неколкогодишното съществуване на обединението, разработените от него отделни заглавия софтуер са на брой със сигурност над 1000, може би близо 2000.

Документацията към софтуера е изключително подробна (на страниците на нашия сайт сме ви показвали доста от нея) Налице са (най-често) няколко големи книги във формат А4, в които има ръководство за потребителя, обучителна книжка, описание на приложението, системни изисквания и данни за сферата на използване, сервизна книга, подробна инструкция за работа и други подобни. Идеята е била дори най-незапознатият с автоматизацията на дейността посредством компютърни програми потребител лесно да се ориентира и успешно да усвои работата.

В сайта ни можете да се запознаете със следните компютърни програми и дори програмен език, разработени от обединението ==> http://www.sandacite.bg/?s=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BD%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8+%D0%B8+%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8

Разбира се, разработени са и още много други програми, които ще качваме.

Тясно свързана със СО ППС е и организацията Национален програмен и проектен фонд. Негова история пък е следната:

С Постановление № 31 на МС на НРБ от 1974 г. е създадена Централна програмна и проектна библиотека. През 1984 г. тя е преобразувана в Стопански комбинат Национален програмен и проектен фонд (СК НППФ). През 1986 г. става Технологичен комбинат Национален програмно и проектен фонд, а през 1994 г. влиза в структурата на Програмни продукти и системи ЕАД.

Ето фрагмент от корицата на описание на ПП Варитаб – един от емблематичните софтуери на НППФ:

В тази реклама от 1988 г. пък е отбелязано, че ТК НППФ извършва копиране на компютърни програми и електронни игри за частни лица върху дискети на Комбината:

Такава е най-общата история, която успяхме да напишем на това забравено предприятие. Продължаваме издирването на компютърни програми и документация за тях, произведени от него, така че, ако имате такива, не се колебайте да ни потърсите на посочените в раздел ,,Контакти“ координати.

Поздрави!

В техникума ВИЛХЕЛМ ПИК през 1984 г.

Историята

,,Всичко започна с една заповед на Минис­терството на народната просвета от 14 септември 1960 година. Според нея от Образцовия техникум по механотехника бяха отделени специалностите „Двига­тели с вътрешно горене“, „Автомобили – експлоатация и ремонт“, „Термични и Водноенергетични съоръжения“ и „Топлин­на и хладилна техника“. Началото, както всяко ново дело, беше трудно — сградата на улица „Пиротска“ 177, където бяха на­станени първите 18 паралелки на новия техникум, беше строена за общообразо­вателно училище. Трябваше да се извърши огромна работа, да се проявяват изобре­тателност и находчивост, за да се при­способи тя (поне отчасти) за нуждите на едно специализирано техническо учебно заведение. Спомням си например обикно­вените класни стаи на първия етаж, пре­върнати в работилници по шлосерство и стругарство, не съм забравил и импро­визираната лаборатория по горивна апа­ратура и автомобили…

Но ето че дойде 7 декември 1962 година -тогава за първи път разтвори вратите си учебният автосервиз. Замислен отна­чало като специализирано заведение за поддържане и ремонт само на „Вартбург“ и „Трабант“, той бързо се превърна в най-модерен сервизен център, който „пое“ „Шкода“, „Рено“, „ВАЗ“… И днес в техникума със законна гордост ще ви кажат, че именно от тук (по-точно — от учебно-производствения център за обслужване и ремонт на съветски автомобили) се роди и израсна днешният учебен и сервизен цен­тър на „Автоекспорт“ в София.

Успоредно с изграждането и усъвършенстването на материалната база върве­ше и процесът на сближаване на обучение­то с практиката — връзките с тъй на­речените „базови предприятия“ ставаха все по-тесни и по-здрави. СО „Мототехника и автосервизи“. Хладилният завод „Антон Иванов“, Стопанският енергиен комбинат в София подадоха ръка на новия техникум, защото правилно разбираха, че по този начин сами допринасят за по-ка­чествената подготовка на бъдещите си кадри със средно техническо образование. Впрочем, традиционните връзки с базо­вите предприятия през изминалите близо 25 години не само не отслабнаха, а както ще видим — укрепнаха и придобиха нови измерения.

През 1965 година техникумът вече има­ше 30 паралелки с приблизително 1000 уче­ника — цифри, които достатъчно крас­норечиво говорят за бързия възход. Но ще сбъркате, ако решите, че това беше „вър­хът“. През учебната 1971/1972 година тук бе открита нова специалност — „Атомна енергетика“, която трябваше да подготви средния кадър за строящата се по онова време АЕЦ край Козлодуй; през 1975 година бяха оформени първите няколко паралелки на СПТУ за подготовка на автомонтьори и шофьори — клас „С“. Бъдещето щеше да покаже, че и двете решения бяха пра­вилни — с Вече богатата си материална бзза и със създадените още по-богати традиции, техникумът беше най-доброто „родно място“ и за двете начинания. Не закъсня и международното признание – традиционните отлични връзки със спе­циалистите от ГДР още в средата на 60-те години прераснаха 8 нова форма на сътрудничество — български ученици пре­карват летния си стаж в немски училища и предприятия. Днес техникумът има та­кива размени с Инженерното училище в Дрезден, с училището по хладилна и топ­линна техника в Глаухау, по автотран­спорт в полския град Легнице и по енергетика в Ленинград.

Винаги с най-новото!

Такъв е негласният девиз в това училище — и негови привърженици са не само ръ­ководството, учителите, но (поне по наше време, няма нещо, което да показва, че това не е валидно сега) — и учениците. Ето измеренията на новаторството днес:

Електронизацията каза своята властна дума в промишлеността, ето защо бъде­щите кадри за тази промишленост трябва да привикнат с електронноизчислителна­та техника още на ученическия чин. И в техникума бяха създадени електронноиз­числителен център и клас, обзаведен с микрокомпютри.

Компютърният клас е и нещо по­вече. Тук всеки, който е положил доста­тъчно труд, за да усвои ,,азбуката“ на про­грамирането, има възможност да изпол­зва с пълни шепи големите възможности на електронноизчислителната техника, когато се труди над поредното курсово задание или над дипломната си работа. Разбира се, не е изключена и възможност­та да се подпомогне бъдещият изобрета­тел (всред възпитаниците на техникума изобретатели и рационализатори съвсем не липсват. Ще припомня само (виж ,.НТ за младежта“, кн. 6/1981 година), че пър­вият носител на наградата ,,Златният ин­теграл“ — Валентин Георгиев — също е завършил този техникум.)

Специално искам да се спра на възмож­ността електронноизчислителната тех­ника да се използва в самия учебен процес. Вече е изградена система от видеомо­нитори, с чиято помощ резултатът, по­лучен от компютъра, може да се покаже на екрана във всеки клас. Не е забравена и телевизионната техника — на същите тези монитори могат да се показват раз­лични модели, макети и графики. А пла­новете за бъдещето са още по-големи — ще бъде създадено централно видеостудио, от което по предварителни заявки ще се предават програми 8 отделните каби­нети.

Всичко това са само отделни щрихи от бъдещата картина на цялостно електронизирания техникум. Особено внимание се обръща на многобройните лаборатории и зали за практическа подготовка. Вече се работи над проекта на такава лаборато­рия по топлотехника. Главните „дейст­ващи лица“ тук са проф. Мумджиян от ВМЕИ „Ленин“ и ст.н.с. Димитър Чоторов – преподавател в самия техникум (колко са училищата, които могат да се похва­лят, че всред учителите си имат доценти и старши научни сътрудници?!.

Със съдействието на СЕК „София“ се създава нова лаборатория по топлотех­ника и енергетика — на базата на абонат­ната станция и на бившата парна цен­трала, задоволявала нуждите на техникума, сега се изгражда електронизиран ла­бораторен комплекс, включващ и парогенератор-тренажьор, на който (отново с помощта на „електронните помощници“) ще могат да се „разиграват“ най-различни случаи от действителната практика. Тук специално ще отбележа голямата помощ, оказвана от Стопанския енергиен комби­нат — и финансова, и с материали, и със специалисти.

С марката на „Вилхелм Пик“

Макар и с голямо закъснение (в началото на учебната 1980—1981 година), строи­телите предадоха новата сграда на тех­никума. В този бял дворец на образова­нието има буквално всичко: чудесно обза­ведени лаборатории и кабинети, две ауди­тории за събрания, лекции и други ини­циативи, просторен физкултурен салон с плувен басейн, споменатите вече елек­тронноизчислителен център и микроком­пютърен клас, стол, лекарски и зъболекар­ски кабинети…

Единствено просторният двор дели но­вата сграда от учебно-производствения корпус. С истинска завист ние, бившите възпитаници на техникума, пристъпваме прага на тези светли, просторни халета, където са разположени сервизите, лабо­раториите, учебните зали, изпълнени с макети, табла и други учебни помагала… Казвам сервизите, защото наред с про­чутият вече всред софийските автомо­билисти автосервиз, тук отвори вратите си и сервизът по хладилна техника, който пое грижата за домашните хладилници на столичани — абсорбционни и компресор­ни, български и вносни. Наистина, тук ра­ботят ученици. Но наред с тях са и опитни майстори (трима души от тях са специа­листи на ХЗ „Антон Иванов“, командиро­вани в техникума). В скоро време ще влезе в строя и разширение на автосервиза, из­градено съвместно със СО „Мототехника“ — в него ще се съсредоточи обслужването на „Вартбург“ и „Трабант“.

„Да не се допускат рекламации“ е жела­нието на работещите и в двата сервиза. И рекламации наистина няма — тук се трудят истински майстори, които с при­същата за възрожденските им предшес­твеници любов и старание предават свои­те знания и умения на учениците си — техни бъдещи наследници. И отново до­стигаме до качеството — този път в обучението. Прави се всичко възможно учениците да получат необходимите зна­ния и умения за качественото изпълнение на всяка отделна операция. Беше създаден методичен кабинет за подготовка на нови дидактични средства и осъвременяване на старите — към него вече работи и спе­циално киностудио, което трябва да про­извежда учебни филми, „запечатали“ върху лентата си технологично правилно про­ведени операции. Помислено е и за интен­зификацията на обучението — сега се из­гражда печатна база, която ще отпечатва плановете на отделните уроци. Те ще се раздават на учениците предварително — така ще се пести време в обучението, а и качеството му несъмнено ще бъде по- високо.

Читателят навярно вече си е създал впе­чатлението, че за този техникум да се върви в челния фланг на научно-техничес­кия прогрес е традиция. Затова ще добавя само още няколко показателни факта: когато бяха създадени Учебно-производ­ствените комплекси, беше съвсем естес­твено именно във „Вилхелм Пик“ да се из­градят такива звена по подготовката на две от новите широкопрофилни специ­алности.

И още: през миналата учебна година Ми­нистерството на народната просвета по­стави основите на нов експеримент: в някои училища бяха назначени психолози- специалисти. Засега в Софийски окръг има общо 6 такива училища — пет 8 столи­цата и едно в Елин-Пелин. Единственият техникум всред тях, разбира се, е „Вилхелм Пик“. Но няма да се спирам по-подробно на дейността на училищния психолог — това е тема на отделен разказ.

В заключение ми се иска специално да се спра на „двигателя“ за цялата тази мно­гостранна дейност — това са преди всич­ко учителите. Всред тях има хора, които поеха и изпратиха още нашия випуск, за­вършил през 1965 година. Съгласете се, че близо четвърт век в едно и също училище съвсем не е малко и този факт вече сам по себе си е гаранция за високото ниво на обучението тук. Не случайно повечето от тях са утвърдени автори на учебници и търсени консултанти при съставяне на новите учебни програми. Излишно е да из­броявам имената им — вярвам, че те се помнят от всички техни възпитаници. Аз самият неведнъж съм чувал как един мой тогавашен съученик, който сега е техни­чески ръководител на голям столичен ав­тосервиз, обяснява немарливостта или лошо свършената работа на своите под­чинени с думите: „Така е, когато човек не е учил при Агура и Димов“. Едва ли може да се намери по-голяма похвала за учителя. А и да се намери, тя пак ще бъде заслужена!

инж. Григори Костандиев

---

източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1984

 

 

ИЗОТ 1003С – система за складово стопанство – в Сандъците – Sandacite!

Днес ви запознаваме с една система за складово стопанство от първата половина на 1980-те години — тя механизира и авто­матизира обработката на информация в складове и търгов­ски бази. Така могат да се следят стоковите наличности и да се изучава потребителското търсене, а това е важно за икономиката.

Показаната на горната снимка система тежи около 220 кг. Тя работи в следните режими:

• работа с програми – въвеждане и редактиране на програма, изпълнение на програма,  транслиране на програма;
• а стандартният й носител на информация са 9-инчовите флопита – ИЗОТ 1003с може да копира части от дискета; ДА форматира на дискета; също – презапис на дискета; тест, предаване и приемане на данни.

ИЗОТ 1003С е изградена на базата на MOS интегрални схеми от микропроцесорната фамилия CM 600 и се състои от:

• управляващо устройство на базата на микропроцесор с 24 Kbyte оперативна памет;
• три запаметяващи устройства на гъвкав магнитен диск ЕС 5074;
• запис на потребителски програми и данни чрез буквено-цифрова; клавиатура;
• буквено-цифрово печатащо устройство ЕС 7187 със ско­рост на печат 30 знака/сек;
• приставка-водач на картони;
• индикация — цифрова, за контрол на въвежданите дан­ни и получените резултати, и служебна — за състоянието на системата

ИЗОТ 1003С е реализирана с платки — базови модули, и конструктивно е оформена в стойка с два шка­фа — базови модули. За съставяне на потребителските програми се използва специален алгоритмичен език, а самите те се въвеждат от буквено-цифровата клавиа­тура и се транслират автоматично в машинен код.

Захранване — мрежово напрежение 220 V, честота 50±1 Hz.

Производство – Комбинат Оргтехника Силистра; износител – ВТО Изотимпекс София.

Първата българска микровълнова печка е вече на линия в Сандъците – Sandacite.

На снимката по-горе виждате двата варианта на въпросното чудесо. :)

Индексите им са съответно КМ2000 и КМ2001. Разработени са през 1975 г. от габровския инж. Иван Ненов в завод Промишлена електроника. Ненов печели през същата година златна значка втора степен за тази разработка. Както виждате, корпусът е изцяло метален, а КМ2001 прилича малко на медицински уред. :)

Названието Микронела идва от съпругата му Нели. Разработката е новост в целия социалистически лагер, а идеята е била печката да бъде внедрена в туристическия сектор. „Въпреки че беше организирано демонстративно представяне в столичния хотел „Хемус“ на това „чудо“, ентусиазмът стига дотук. Внедряването на нова техника изискваше технологични и организационни промени в системата. Убедих се, че новото трудно пробива път, когато се роди преждевременно“ – разказва Иван Ненов в интервю от 2013 г.

Микронела КМ2000 използва магнетрон с мощност 2000 вата.

Ето и цялата корица на специализирано списание, чийто августовски брой през 1976 г. излиза с печката: