Доволни ли сте от Текст 16?

Днешната публикация в Сандъците ще Ви запознае с нещо необичайно за времето си! :)

През 1986 г. Комбинатът по микропроцесорна техника в Правец започва да изпраща на своите клиенти анкетна карта заедно с текстообработващата програма Текст 16. Целта е потребителите да дадат своето мнение за:

1. Оценка за разбираемост и оформяне на ръководството, за ниво и ефективност на разработката (разб. Текст 16)
2. Откриване и отстраняване на допуснати грешки и несъответствия в системата и техническото ръководство.
3. Идеи за включване на рационални и ефективни функционални решения в следващите версии,
4. Установяване на преки връзки между потребител, разработчик и разпространител, за бързо доставяне и усвояване на новоразработени версии.

На първата снимка е даден пликът с анкетата в затворен вид, а ето го тук вече полуотворен:

За целта трябва да отговорите на следните въпроси:

• Вашата организация, име и адрес за кореспонденция.
• Вашата професия. Какви по вид са Вашите документи и средно по колко страници на ден създавате?
• Кои системни функции използвате? (често; рядко; не използвате)
• Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на системата? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
• Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на документацията? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
• Как изучавате и усвоявате системата? (чрез ръководството, чрез помагалата, чрез Help-информация или чрез чужда помощ – подчертайте)
• Открити от вас грешки. Ще Ви бъдем благодарни, ако опишете подробно ситуацията при възникването им.
• Кои елементи в системата, според Вас, са неудачно решени, и какво бихте предложили Вие?
• Какви нови функции бихте желали да притежава Текст 16?
• Други забележки или препоръки за Текст 16 и за разработване на други програмни продукти, необходими за Вашата дейност.

Накрая трябва да изпратите попълнената анкетна карта на адреса, посочен на плика:

КОМБИНАТ ЗА МИКРОПРОЦЕСОРНА ТЕХНИКА – гр. Правец

СОФТУЕРНА КЪЩА ПРАВЕЦ-ПРОГРАМА

ЗА ТЕКСТ-16

2161 гр. Правец

Гореспоменатото проучване е изпълнено, както казахме, през 1986 г. Според нас наистина може да се каже, че въпреки държавното планиране на икономиката и следващото от това стриктно разпределение кой производител (в случая на компютърни програми) какво да произвежда, маркетинговата мисъл на Комбината в Правец е била на доста високо ниво!

Подобни проучвания са правени и от ТК Национален програмен и проектен фонд, по-конкретно с програмата Странд. Потребителите са давали предложения за промени и в следващата версия на софтуера по-голямата част от тях са били уважени (да припомним, че Странд е от програмите, излизали в повече от една версия).

ИЗОТ 0124 – контрол на печатни платки

Както едно време, така и сега, главна причина за корозията и за влошаването на диелектричните параметри на печатните плат­ки са йонните остатъци върху повърхността им след крайната обработка. Проводимостта на разтвора, екстрахиращ тези йонни остатъци, се използува за оценка на замърсеността на повърх­ността на изпитваната печатна платка Въпреки високата степен на интелигентност на някои от западните устройства, използувани до момента на разработката на този уред, се е налагало извършване на предварителни измервания на различни параметри на работната среда, поради кое­то тази процедура е била доста неприятна и досадна за органите на ОТК и от операторите.

Прец 1989 г. в Централния институт по изчислителна техника в София е разработен и по-късно внедрен в производство

уред за контрол на чистотата на пе­чатните платки – ИЗОТ 0124.

Процесът на опреде­ляне и оценяване на ,,замърсяването“ на повърх­ността на платките е автоматизиран, така че дей­ността на оператора е облекчена в значителна степен. Този вид контрол е крайно необходим за непо­средствено оценяване на печатните платки, а и за оптимизиране на крайните процеси по обработ­ката им. По този начин е възможно да се осигури и „настройване“ на технологичния цикъл на производството като цяло.

Приложението на методите за контрол и точ­ното спазване на предписаните технологии при производство на печатни платки се осигурява, като работата с уреда се опростява максимално и се намалява до минимум влиянието на субектив­ния фактор, т. е. всяко следващо действие на опе­ратора се „подсказва“. Получавайки отговор, уредът поставя следващия въпрос и т. н.

При разработването на ИЗОТ 0124 са взети предвид тези изисквания, а също и условията на работа в конкретната обстановка на производ­ство на печатни платки.

Блоковата схема на уреда е дадена на долната фигура.

Основната концепция, използвана в разработ­ката, е съвместяването на действията на устрой­ствата от измервателния комплекс и на артиметичното и логическо устройство  (в качеството на такова е използуван електронен калкулатор ЕЛКА), като клавиатурата се използува общо от двете. Тя се имитира и управля­ва двустранно от специализиран контролер СК, от една страна, и от АЛУ, от друга. Автоматиза­цията на измервателния и изчислителния процес обхваща: калибриране и изчисляване на калибрационен фактор; измерване и изчисляване на замърсеността на конкретната платка; статистич­на обработка на получените и натрупани в па­метта резултати.

Основните действия се извършват след въвеж­дане на необходимите данни в паметта на елек­тронния калкулатор, след което специализира­ният контролер се задейства. Той индицира съ­стоянието на уреда в момента и „подканва“ за всяка следваща и необходима за случая оператор­ска намеса.

Качеството на произвежданата продукция и правилността на провеждане на технологичните процеси се проверяват чрез т. нар. партидна про­верка. За целта от серията печатни платки, из­работени след даден производствен цикъл, се вземат 10 до 15 образеца от произведената продукция. С един или с два от тях се установява режимът на работа на уреда — обхват, скорост на потока на екстрахиращия разтвор, прагово ниво и т. н. След това уредът се калибрира за конкретните работни условия с познат замърсител — например разтвор на NaCl във вода, с точно определена концентрация. Измерването се извършва за всяка платка по­отделно. В паметта на калкулатора се записват всяка конкретна стойност за замърсяването на измерваните платки, броят им и т. н. След всяко измерване се издава контролен фиш — документ, който се прикрепва към измерената печатна платка.

Серията от образци, минала изпитването, се оценява общо посредством режима за статистич­на обработка чрез натискане на бутон ТОТАЛ. При това се отпечатват общата сума на замърся­ване на платките в еквивалентно количество NaCl на единица площ, броят на всички преминали през изпитването образци и средноаритметичното замърсяване на платките за единица площ.

Издадените документи – отделните фишове за конкретните замърсявания на платките и послед­ният от статистичната обработка, служат на органите на ОТК за оценка на продукцията. Като се сравняват стойностите от резултатите за замърсяванията с предписаните от стандартите, се констатира в коя от трите групи на степен на чистота могат да се причислят измерените платки. Документално се доказва качеството па измиване на платките.

Стъпковото приближаване, след известно коли­чество процеси на миене на платките към най- добрите резултати за различните видове изми­ване, води до оптимизиране на технологичния процес като цяло. Това практически е и втората област на приложение на ИЗОТ 0124.

Чрез контролирането на производствения про­цес с помощта на ИЗОТ 0124 се осъществява настройка на технологията за производство не само на печатни платки, но и на възли и детайли, към които се поставят изисквания за чистота на повърхността

Контролер за запомнящо устройство с твърд магнитен диск

Както сме Ви показвали в други наши публикации, мощните електронноизчислителни машини от 70-те и 80-те г. използуват като външна памет т.н. запомнящи устройства с твърд магнитен диск. За разлика от съвременен хард диск обаче (на който те са предтеча), не е достатъчно просто да включиш едно такова устройство към паралелния интерфейс и то да заработи. За да върши то правилно работата си, му е необходим външен контролер, който не е вграден (както сега), а представлява отделен модул, с размери примерно на микровълнова.

Тогава контролерът се е наричал управляващо устройство.

В тази публикация в Sandacite.BG ще разгледаме именно едно такова устройство, предназначено именно за онази машина на горната снимка.

През 1987 г. в Централния институт по изчислителна техни­ка и технологии в София е разработено управля­ващо устройство, което дава възможност за свърз­ване на две запомнящи устройства с твърд маг­нитен диск (ЗУТМД) с капацитет до 10 Mbyte към МЕИМ с магистрален паралелен интерфейс.

Управляващото устройство е предназначено да приема команди от централния процесор на електронноизчислителната машина и да ги интерпретира така, че да могат да бъдат предадени през ин­терфейса на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. Обменът на данни се извърш­ва в режим на пряк достъп до паметта. По време на инициализация и обмен на информация за със­тояние управляващото устройство е подчинено устройство, а по време на обмен на данни е управ­ляващо по отношение на магистралния паралелен интерфейс. Видът и посоката на обмен на данни се определят от управляващи сигнали от интерфейса. Микропроцесорът в управляващото устройство синхронизира работата му с магистралния пара­лелен интерфейс и дава възможност магистралата да се използва от други устройства, когато упра­вляващото устройство е заето с вътрешни опера­ции или с работа със запомнящото устройство с твърд магнитен диск.

Управляващото устройство съдържа 5 програм­но достъпни регистъра:

регистър за управление и за състояние на уп­равляващото устройство и ЗУТМД;

регистър за адрес от магистралния паралелен интерфейс BAR;

регистър за адрес на запомнящото устройство с твърд магнитен диск;

регистър с общо предназначение MPR

регистър за разширена адресация

Посредством регистрите се обменят команди, информация за състояние на подсистемата и данни.

Управляващото устройство може да извършва следните основни операции: търсене — състои се в прочитане на номера на първия достъпен цилиндър, изчисляване на разликата между номерата на текущия и желания цилиндър и генериране на необходимия брой стъп­ки в необходимата посока към запомнящото устройство с твърд магнитен диск; позициониране на нулев цилиндър; четене/запис — състои се в търсене на необходимия цилиндър и осъществяване на четене или запис с проверка — извършва се запис на сектор със следващо четене и сравнение.

Форматирането на носителя е част от диагностич­ния тест на управляващото устройство. Процесът се извършва на четири цикъла—запис и следваща проверка на заглавията (хедърите) и запис и след­ваща проверка на пътечките.

Блоковата схема на управляващото устройство е дадена на долната фигура.

Обменът на управляваща ин­формация и данни се синхронизира от микропро­цесор под управлението на микропрограма в по­стоянното запаметяващо устройство (ПЗУ). Полу­чените от централния процесор (ЦП) команди за четене, запис и др. стартират последователност от микроинструкции, управляващи запомнящото устройство с твърд магнитен диск и об­мена на данни между управляващото устройство и паметта на МЕИМ.

Микропроцесорът е реализиран чрез две 4-битови секции, които образуват 8-битово аритметич­но-логическо устройство АЛУ. Последователно­стта на изпълнение на микроинструкциите се за­дава от схема за избор на адресите.

ПЗУ е с обем 1 Кbyte. Разредността на микро­инструкциите е 48 bit, която се реализира чрез едновременно адресиране на 6 схеми. Спецификата на управление на микропроцесора изисква към изходите на ПЗУ да бъдат включени паралелни регистри. В тях се съхранява текущата микроинструкция, докато схемата за избор на адреса може да избере следващата. Микроинструкцията се раз­деля на полета, които управляват логиката на уп­равляващото устройство. Основни полета са тези, които задават параметрите на АЛУ и преходния адрес на схемата за задаване на адресите. Част от микроинструкцията участва във формирането на условията за преход. Някои полета се използват за генериране на вътрешни тактови поредици и управляващи сигнали.

Редът на изпълнение на микроинструкциите се определя от редица условия — наличие на нулев резултат от АЛУ, наличие на пренос от обработ­ката на данни в АЛУ, от вида на изходните данни от АЛУ и др. Логиката, следяща условията, е реа­лизирана чрез програмируеми логически елемен­ти. Тя генерира сигнал за преход към схемата за задаване на адресите.

Входовете и изходите за данни на 4-битовите секции образуват вътрешни за управляващото устройство магистрали. В зависимост от разрешаващи и управляващи сигнали АЛУ получава данни (DQ+D7) от централния процесор, от ЗУТМД, чете константи от постоянното запаметяващо уст­ройство или чете данни за състояние на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. След обработка АЛУ генерира изходни данни (Y0 – Y7), които в зависимост от състоянието на управляващите и разрешаващи сигнали могат да се четат от централния процесор, да се изпращат към ЗУТМД като данни за запис или управлява­щи сигнали или да управляват логиката на контролера. Поради различната скорост на работа на запомнящото устройство с твърд магнитен диск и МЕИМ по време на опера­ция четене или запис се налага буфериране чрез вътрешна за управляващото устройство оператив­на памет. Обменът на данни между ЗУТМД и МЕИМ се извършва на две стъпки с междинно запаметя­ване в паметта на управляващото устройство.

Управлението на ЗУТМД (избор на устройство, подаване на сигнал за посока, импулси за стъпка и др.) се извършва чрез изходната магистрала, която се стробира от вътрешен управляващ сиг­нал.

Данните за запис, буферирани във вътрешната памет на управляващото устройство, постъпват в паралелен вид на входовете на преместващ реги­стър. От изхода на преместващия регистър данни­те в последователен вид през мултиплексор постъп­ват в блок за MFM-кодиране и блок за формиране на контролни символи (ЕСС-логика). ЕСС-логика- та е изградеш от преместващи регистри с паралел­ни изходи, генериращи контролни символи с по­мощта на <32-разреден полином. Предаването на контролните символи става след края на блока от данни. Логиката за MFM-кодиране е изградена от програмируеми логически елементи. Кодираните данни се подават към запомнящото устройство с твърд магнитен диск за запис.

Поради редица механични фактори честотата на записаните върху носителя данни се отличава, ма­кар и слабо, от честотата на прочетените данни. Синхронизирането на прочетените данни става с логика за следене на фазата на прочетения сигнал. Основа на тази логика е схема, преобразуваща фазовото отместване на прочетените данни в ана­логов сигнал. На базата на разликата между едно опорно напрежение и получения аналогов сигнал се коригира синхронизиращата честота. Прочете­ните данни постъпват на последователния вход на преместващ регистър и на ЕСС-логиката. От пара­лелните изходи на преместващия регистър данни­те се записват в буферната памет на управляващо­то устройство. ЕСС-логиката осъществява делене на постъпващата от ЗУТМД информация и генери­ра 32-разреден остатък. Ако остатъкът не е нула, прочетената информация е с грешки, ако остатъкът е нула, няма грешка в прочетените данни.

От буферната памет на управляващото устрой­ство данните се прехвърлят към оперативната па­мет на МЕИМ в режим на пряк достъп до паметта.

Блок „Тактов генератор“ издава всички так­тови поредици, управляващи работата на управля­ващото устройство. Той е реализиран чрез специа­лизирана генераторна схема, твърдо програмира­на да реализира импулсни поредици с необходими­те честоти.

Управляващото устройство ИЗОТ 1054С.0010 е разработено за вграждане в МЕИМ ИЗОТ 1054С

или в ЕИМ с магистрален паралелен интерфейс. По този начин се разширяват възможностите на МЕИМ за потребителски приложения, като из­ползването им в ГАПС и в други управляващи и изчислителни конфигурации.

1945-1985 – българската техника в дати и събития

След много проучвания Ви представяме този конспект, в който можете да видите създаване на най-важните

предприятия в българската електроника и електротехника,

подредени по години на създаване. За повечето от тях имаме статии в сайта, като в такъв случай името на предприятието е и линк към нея – само натиснете.

1945 г.

Основава се Българска електрическа корпорация (БЕК) за производство на трансформатори — Со­фия.

1947 г.

Създадено е Държавно предприятие Радиопром за производство на радиоприемници, високогово­рители и усилвателни уредби.

1947 г.

Обособява се трансформаторна фабрика Елпром — София.

1947 г.

Учредява се Синдикат за електротехническа про­мишленост (от 1948 г. Държавно обединение Елпром) — София.

1947 г.

Създава се Държавно обединение за електротехническа промишленост Елпром. 1948 г. Създава се Държавна фабрика „Елпром“ — Бургас, която през 1950 г. се преименува в Кабелен завод Васил Коларов.

1948 г.

Основава се Държавното индустриално предприятие Елпром Варна, впоследствие Завод за домакински електроуреди Елпром;

1949 г.

Започват производствена дейност ред машино­строителни заводи, между които Силнотоковият завод В. Коларов — София, Слаботоковият за­вод Климент Ворошилов —София, Електромоторният завод „Елпром — Троян, и др.

1953 г.

Открит е Електропорцелановият завод Ленин — с. Николаево, Старозагорско.

1957 г.

HP България патентова първото си изобретение в чужбина. Издаден е патент във ФРГ за изобре­тението на инж. Никола Белопитов „Намаляване на шумовете в слаботоковите съоръжения чрез нанасяне на благородни метали върху контактите посредством електрическа искра“.

1957 г.

В Слаботоковия завод — София, е изработен пър­вият български телевизионен приемник Опера, 1960 г.

Създадено е ВТО Електроимпекс.

1960 г.

Създаден е Заводът за радиоприемници — Велико Търново.

1960 г.

Започва дейност заводът за електроинструменти и двигатели Елпром Ловеч.

1961 г.

Открит е Заводът за асинхронни двигатели — Пло­вдив.

1963 г.

Създаден е самостоятелен научноизследователски и проектно-конструкторски институт по приборостроене и автоматика.

1963 г.

В Математическия институт на БАН — София, е завършена първата българска електронноиз­числителна машина Витоша. По същото време във ВМЕИ — София, е създадена първата бъл­гарска аналогова ЕИМ.

1963 г.

Създава се Институт по радиоелектроника — Со­фия.

1964-1965 г.

Започва разработката на първите електронни кал­кулатори Елка 6521, Елка 22 и Елка 25.

1965 г.

Открит е Заводът за полупроводници — Ботев­град.

1965 г.

Открит е Заводът за телефонна и телеграфна тех­ника — София.

1965 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение по радиоелектронна и далекосъобщителна техника Респром.

1965 г.

Образувано е Държавно стопанско обединение Приборостроене.

1965 г.

Създаден е Институтът по медицинска техника — София.

1966 г.

Държавно стопанско обединение Приборострое­не е преименувано в ДСО Приборостроене и автоматизация.

1966 г.

Създаден е Централен институт по изчислителна техника.

1967 г.

Създаден е Институт по микроелектроника — Со­фия.

1967 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение ИЗОТ.

1968 г.

Открит е  завод Електроника — София.

1968 г.

Създаден е Научноизследователският и проектно-конструкторски институт по съобщителна про­мишленост — София.

1968 г.

Създадено е ВТО Изотимпекс.

1968 г.

На Международния панаир в Хановер е изложен първият български калкулатор Елка 6521 с бъл­гарски интегрални схеми.

1969 г.

Създаден е Институт по металокерамика.

1970 г.

Създадено е Обединение по електронни елементи — Ботевград.

1971 г.

Открит е Заводът за пишещи машини — Пловдив.

1971 г.

Утвърдени са основните положения за изгражда­не на национална Единна система от уреди и сред­ства за контролиране, регулиране и управление на производството (ЕСПА) в България.

1971 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение Електронни елементи.

1971 г.

Внедрено е в редовно производство външното за­паметяващо устройство на магнитен диск В34МД ЕС 5052 — първото устройство от Единната систе­ма, разработено у нас.

1972 г.

В Космоса полетяха (на борда на изкуствения спътник Интеркосмос-8) първите уреди, раз­работени и произведени в България. България стана 18-та държава в света, участваща пряко в косми­ческите изследвания.

1973 г.

Осъществена е първата у нас видеотелефонна връз­ка между София и Варна.

1973 г.

Открит е Заводът за запаметяващи устройства — Стара Загора.

1974 г.

Създадено е ОСП Кабели и проводници — Бур­гас.

1976 г.

Разработена е и е внедрена в серийно производство първата система за телеобработка ЕСТЕЛ.

1976 г.

Създаден е НПК по металокерамика.

1977 г.

От Политбюро на ЦК на БКП е приета Национал­на комплексна програма за електронизация на народното стопанство и обществения живот през VII петилетка и до 1990 г.

1978 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение Електроматериали и градивни елементи.

1983 г.

НПСК по научно приборостроене и специално тех­нологично оборудване — Габрово, се преименува в НПК Мехатроника Габрово.

1984 г.

Създаден е Изследователски център по биотехнология.

1984 г.

Създадена е корпорация Биотехника.

1984 г.

Създадено е Държавно стопанско обединение за изграждане на малки високоефективни предприятия.

1984 г.

Създаден е Завод за сензори и сензорни устрой­ства — Пловдив.

1984 г.

Създадена е корпорация Програмни продукти и системи.

---

А на Вас оставяме да ни кажете колко от тези десетки и стотици предприятия работят и в момента, поне под някаква форма!

 

 

Българската компютърна мрежа Микронет

През 1986 г. във ВМЕИ Ленин е разработена локална компютърна мрежа, предназначеназа предприятия и учреждения, в които се налага създадената в процеса на работа информация да се съхранява и обработва направо в рамките на организацията, в която се създава. В мрежата е можело да се включат до 255 компютъра Правец 82. Това е проява на новата философия в обработката на информацията, в която се налага т.н. разпределенат обработка на данните. при нея работни интелигентни терминали, вече териториално разсредоточени, взаимодействат помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Даваме думата на статията от 1986 г., която ще ни запознае по-подробно с тази интересна българска компютърна мрежа:

,,Съвременните постижения на микроелектрониката и изменения­та в икономиката на изчислител­ната техника заставят специа­листите рязко да си обновят ба­гажа от знания н да преценят как да използуват най-плодотворно автоматизираните системи за управление (АСУ), от чието вне­дряване се очакват не просто подо­бряване и качествено придвиж­ване напред, а коренно изменение на технологиите за обработка на данни н начините за взаимодей­ствие със системите.

Тази обществена заявка нма сериозна база за развитие. Произ­водителните и икономични микро­процесорни изделия значително приближиха средствата за обра­ботка на данни до работните места на инженерите, админи­стративните работници, препода­вателите и др. Тенденциите са ин­формационно-изчислителните ре­сурси на организациите да ста­ват все по-достъпни както в ло­гически аспект, така н от гледна точка на тяхното физическо раз­пределение в структурата на орга­низациите в производствените участъци. Така се появи терми­нът „краен потребител“ — чо­векът, който непосредствено при­лага в работата си ЕИМ — административно-управленскня пер­сонал, научните работници, преподавателите, диспечерите в производството и др. Крайният потребител от пасивен консуматор на изчислителни мощности сега става вече активен участник в проектирането я създаването на бази данни, различни приложни задачи, вече непосредствено владее техниките на достъп към информационно-изчислителните ресурси на учреждението.

Натрупаният опит от експлоа­тацията на автоматизирани ин­формационни системи показва, че около 80 на сто от информа­цията се използува от организа­цията, която я създава. В резул­тат на това се набелязва преход от обемистите централизирани информационни системи към системи, в които обработката на информацията и вземането на решение са прехвърлени към по- ниско ниво иа управление.

Необходимостта от обработка на информация там, където се създава, породи така нарачените локални изчислителни мрежи (ЛИМ), които са прости, евтини, имат голяма скорост на предаване на данните и достатъчна гъвка­вост. Те създадоха възможност да се развее новата особено важна технология — разпределената обработка на данните, при която интелигентните машини, вече териториално разсредоточени, взаимодействуват помежду си чрез локални и регионални мре­жи.

Наличието на локални мрежи в организациите създава за всич­ки крайни потребители нови въз­можности от интегрален харак­тер, В системите за обработка на данни, използуващи ЛИМ, се появява възможност за обработ­ване на вътрешните документа­ционни потоци на място — в ор­ганизацията, осигуряват се прости средства за водене на различни масиви от управленската инфор­мация с общо предназначение и за индивидуално използуване, създават се условия за взаимен достъп до всички съвременни ин­струменти на учрежденската дейност.

Един отговор на нарасналите нужди от разпределена обработка на информацията e локалната информационна мрежа Микронет, създадена от колектив с ръководител доц. Фурнаджиев от ВМЕИ „Ленин“ — София.

Мрежата Микронет е изградена на базата на 8-битовня персонален микроком­пютър Правец-82= Съществуващи­те персонални компютри се свър­зват помежду си с трижилен нискочестотен кабел. Общата му дължина в стандартна конфигу­рация на мрежата Микронет може да достига 3200 метра. Функционална схема на структурата на Микронет е дадена на фиг„ 1.

Броят на свързаните в мрежата микрокомпютри може да бъде от 2 до 255. Един от тях осъщест­вява функциите по управление и обмен на информационния поток между компютрите, включени в ЛИМ. Скоростта на обмен на информацията по мрежата е от порядъка на 30 000 бита/сек.

Използуването на мрежата Микронет, без да нарушава съществуващата тех­нология на работа с персонален компютър, дава достъп на отдел­ния потребител до информацион­ните ресурси (програми и данни) на останалите потребители.

Техническото и програмно оси­гуряване на Микронет осигурява работа както в автономен, така н в режим на мрежа. Създаденото системно програмно осигуряване дава сладните функции:

• проверка иа режима иа рабо­та — мрежов или автономен;
• обмен на екрани между вклю­чените и мрежата компютри;
• обмен на графични изображе­ния. По същество получаването и изпращането на пренос иа файлове, дава екранни и гра­фични изображения е обмен на равнище памет — памет между компютрите (фиг. 2)
• пренос на файлове, даващ възможност за обмен на програми и файлове с данни (фнг. 3).

Характерна черта на функции­те, осъществяващи обмен на дан­ни по мрежата, е независимостта на тяхното изпълнение от дей­ността, навършване на съответния компютър. Изобразената върху екрана на монитора информация може да се вземе или да се из­прати до друг компютър, без да наруши режима му на работа. По аналогичен начин се обменят н файлове. В режим на мрежа по­требителската програма може ак­тивно да използува данните от периферните устройства на оста­налите компютри.

Особено силно се проявява предимството на разпределената обработка на данните в режим на локална изчислителна мрежа с пакети от приложни про­грами (ППП). Революционна про­мяна в начините на създаване н ползване на приложен потреби­телски софтуер за персонални компютри предизвика появата на така наречените електронни таб­лици, като ППП Прокалк за Правец-82 напрнмер. С тях край­ният потребител без компютърно образование може да си създава и да експлоатира някои специа­лизирани приложни програми. А използуването им в режим на мрежа увеличава многократно резултатите от тяхната работа.

Включените в ЛИМ Микронет системни функции дават основа за „дружелюбен“ диалог с крайния потребител в условията на елек­тронна поща. Изброените възмож­ности и функции на мрежата я правят удобна за автомати­зиране на учрежденската дейност и използуване в процеса на обу­чение.“

Владимир Макариев

Източник: сп. Компютър за Вас 1986 г.